Несъвършената конкуренция преобладава в даден отрасъл тогава когато дадените продавачи имат извeстна степен на контрол в/у цените. това не означава,че фирмата има абсолютен контрол и че може да определя както иска своите цени, но показва,че има известна свобода в/у определянето на цените. Степента на монополната сила в различни отрасли е различна. Когато говорим за монополно присъствие можем да кажем,че еластичността на търсенето на монополните структури е значително
-броят и размерът на продавачите
-степента на концентрация и на тайните споразумения на фирмите
-степента на хомогенност или хетерогенност на техните продукти
в условията на несъвършена конкуренция съществуват три пазарни структури: монопол, олигопол и монополистическа конкуреция.
Монопол имаме тогава когато в даден отрасъл имаме един продавач с пълен контрол в/у отрасъла. Този един продавач наричаме монополист. Само този производител единствен в отрасъла произвежда този продукт и няма отрасъл,който да произвежда близък субститут на икономическото благо. Днес изключителните монополисти са рядкост в отраслите. Само в случаите на предоставянето на изключителните права в/у локалните услуги има един единствен продавач без никакви близки субститути. Но дори и тези фирми не са застраховани от атаките на конкурентите в дългосрочен план.
Олигопол. Различаваме два типа:
- един или няколко продавачи , които произвеждат идентичен продукт или почти идентичен продукт. Ако броят на продавачите е малък всеки от тях може да има голям ефект в/у пазарната цена. Този вид олигопол е характерен за определен брой базисни отрасли, където продуктът е доста хомогенен и размерът на предприятието е голям.
- вторият вид е типичен за отраслите, в които имаме няколко продавача на диференцирани продукти. Казваме, че благата са диференцирани, когато стойностните им х-ки и количествата варират. Типичен представител е автомобилният отрасъл, който прпоизвежда и предлага диференцирани продукти тъй като колите имат многобройни разграничителни х-ки. Диференциацията на продуктите се среща при всички потребителски стоки. Олигополът е конкуренция м/у няколко продавачи , при която конкуренция от една страна може да има картелни съглашени, от дрруга стрна е възможно тази конкуренция да бъде изключително жива. Да бъде борба за преустановените относителни пазарни дялове.
Мополистическа конкуренция (многодиференцирани продавачи). Имаме много продавачи по подобие на съвършената конкуренция, но тук се предлагат не еднородни, а диференцирани продукти и това е характерно например за отраслите на търговията с широк кръг потребителски стоки( вериги бензиностанции, супермаркети).
Когато има значими икономиии от производството от голям мащаб големите фирми просто могат да произвеждат евтино и да продават по-евтини от малките. Ето защо последните трудно оцеляват. Когато съществува възможност за разпростиращи се на широк фронт икономии тогава можем да открием малко продавачи. Можем да посочи три варианти на различни разходни условия, които раждат различни разходни сртуктури. (2) първият случай: имаме постоянно падащи криви на разходите, което означава, че колкото по-голям е мащщаба на производството, толкова той е по-ефективен. А кривата на търсенето показва присъствието в отрасъла само на един единствен продавач. Този продавач, който се характеризира с непрекъснато падащи криви на раходите наричаме естествен монопол. При него, колкото по-голям е обема на производството, толкова това производство е по-ефективно. Обикновено естествения монопол се реализира на национално равнище и такъв отрасъл е например железниците.
Втория случай: с увеличаване обема на производството е налице и намаляване на разходите за единица продукция, но след определено равнище на аутпута кривите на разходите се обръщат нагоре,а кривата на търсенето е разположена така, че в този отрасъл е възможно да има няколко продавачи. Това е типичния случай на олигопол.
Трети случай: дава ни информация за отрасъл, който се характеризира със структура на разходите и на търсенето, при която отрасълът може да поддържа голям брой ефективно работещи фирми, каквито са характерни за отреаслите с мополистическа конкуренция или със съвършена конкуренция. По този начин разходните условия диктуват раждането на различни пазарни структури.
Втората причина за раждането на монополите са бариерите пред конкуренцията. Те могат да бъдат различни, но обикновено се групират на базата на юридически ограничения или икономически такива. Юридическите ограничения разделяме на три вида ограничения: патенти, ограничение за влизане в отрасъла или излизане от него и външно търговски лихви и квоти.
Патентите са особена форма на юридическо ограничение за влизане в даден отрасъл. Патентът представлява изключително право на неговия притежател да произвежда и предлага определен продукт като обикновено този продукт е създаден от носителя на патента. По този начин патентът създава монопол тъй като не позволява на други фирми да произвеждат продукта. Може да си зададем въпроса защо държавата, която трябва да бъде главният забранител на монопола сама ч.з издаването на патентите ражда монополисти. По този начин държавата може да стимулира, този който е изобретател.
Втората юридическа бариера са ограниченията за влизане и излизане в даден отрасъл. Става дума за влизане и излизане в отрасъл на локално равнище.
Трето ограничение: тарифи и квоти за чуждестранни производители
Главното препядствие за конкурентите може да бъде т.нар продуктова диференцияция. Тя много често поставя относително високи бариери за проникване на даден пазар. Някои от тези бариери имат естествен произход други изкуствен.
Измерване на пазарната мощ на монопола
Съществуват различни методи. Най-общо става дума за степента на контрол, която отделната фирма или няколко фирми имат в/у цената на производствените решения в отрасъла. Най-често използваната мярка за пазарна сила е нормата на концентрация за отрасъла. Това става ч/з мерене на относителния дсял на първите по мощ фирми в общия обем на отрасъла. При империчните изскледвания се е стигнало до възгледа, че трябва да се използва така наречената концентрационна норма на първите четири фирми в отрасъла, т.е относителният дял на производството на тези 4 фирми в общия аутпут на отраслъла. Ако има присъствие на повече малки фирми може да използва и норма на първит 8. степента на концентрация за различните отрасли е различна. В автомобилния отрасъл първите 4 притежават 90-95%. В други отрасли може да се окаже, че първите 4 могат да притежават 15-20% от отрасъла.въпреки това поради наличието на много други малки фирми даже този малък дял дава възможност да се оказва влияние в/у отрасъла, да се диктуват цени.
Анализ на поведението на монопола
За да извършим този анализ е необходимо да анализираме поведението на няколко показателя, а именно количеството, цената, общия доход, пределния доход, които пък са резултат от размера на продажбите и на разходите.
Връзка м/у цената,к-вото и пределния доход.: да предположим,че дадена фирма притежава пълен монопол в даден отрасъл. Въпреки това пред нея стои въпроса как да разширява производството. Затова се налага да сравнява приходите и разходите си и на тази база да изчислява своята печалба. Обикновено фирмите сравняват пределните разходи, които са необходими за производството на необходимото количество аутпут с пределния доход от допълнителните продажби увеличаването на равнището на аутпут върви с определени темпове и то е умерено в първият еластичен участък на кривата на търсенето, но когато достигне до средата TR достига своя максимум.
не е коректно твърдението, че непрекъснатото нарастване на цената води до увеличаване на приходите. Явно има предел на ценатаза за чието нарастване пределният приход не се увеличава, а намалява. Това означава, че фирмата е изправена пред проблема да намери най-добрия компромис м/у високата цена и високото к-во. търсенето се обръща в нееластичност на търсенето
Точката, в която еластичността на търсенето се обръща в нееластичност имаме ситуация, в която монополиста е намерил най-доброто съчетание м/у високо количество и висока цена. Пределният доход в този случай кореспондира с цената, която сме постигнали и се равнява на средния доход. Увеличаването на цената зад тази точка довежда до намаляване на пределния доход. И тук също ака виждаме,че съществува връзка м/у ценовата еластчност на търсенето и пределния доход. И тази връзка е следната: пределният доход е положителен, когато търсенето е еластично, 0 когато търсенето има еластичност 1 и отрицателен, когато търсенето е нееластично.
Точка на максимална печалба за монопола: за да максимизира печалбата фирмата трябва д анамери равновесната цена и равновесното к-во, които и дават възмоност да постигне максимално възможна печалба. Тази максимална печалба ше бъде налице, когато аутпутът се е разширил тъкмо до точката, при която пределният доход на фирмата е равен на нейните пределни разходи. Максимизиращите цена и к-во се получават когато пределният доход е равен на пределните разходи. Ако MR<MC нарастването на аутпута намалява общата печалба, тъй като произвежда отрицателни
величини. В тези случаи допълнителната печалба може да се призвежда като се намалява количеството аутпут. Само при МR=МС няма допълнителна печалба в следдствие на аутпута. Така фирмата е достигнала равнище на аутпут, което максимизира нейната печалба.
В много случаи монополистите формират поведение, което е свързанос това д анамалят равнището на аутпут с цел да поддържат монополно високи цени и с по-малко разходи да се осигурят максимизация на печалбата. В тези случаи, казваме че съществува определена мярка на загуба от монополното присъствие, защото количеството е ограничено в сравнение със съвършената конкуренция, а цената е значително по-висока. Тогава според теорията съществува чиста социална загуба от присъствието на монопола и тази чиста социална загуба понякога може да се движи в рамките на 1-2% от брутния продукт. Изследванията показват, че тогава когато се поставят от двете страни на една теглилка социалните загуби и ползи от присъствието на монополните структури, то социалните загуби обиновено малко превишават социалните ползи.
Стратегии за вмешателство на държавата в политиката на монополите
Има три основни механизма за регулиране на монопола.
-данъчно регулиране, което се изразява в това, че доказаните монополи се облагат с по-високи данъци . смисълът на тази мярка се състои в това, че по този начин се изземва част от монополно високата печалба и по този начин се компенсират потребителите, от които тази печалба е извлечена, попадайки в държавния бюджет тези средства се връщат към онези от които са иззети ч/з правителствени разходи. Практиката показв, че това е един от най-добрите механизми за регулиране на интересите.
-ценово регулиране- за определяне на пределни цени на жизнено важни стоки. Този механизъм обаче се възприема като административен механизъм и обикновено се използва в случаи на извънредна ситуация на пазара. национализация
Няма коментари:
Публикуване на коментар