понеделник, 30 октомври 2017 г.

Решение на КЗК относно процедура за обществена поръчка „Извършване на допълнителни научни изследвания за територията защитена зона „Рила-буфер“.


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1087
София, 21.09.2017г.
Комисията за защита на конкуренцията в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлия Ненкова
ЧЛЕНОВЕ:
Анна Янева
Красимир Витанов
Красимир Зафиров
Пламен Киров
при участието на секретар - протоколиста Захари Сръндев, разгледа в заседание,
проведено на 21.09.2017г., докладна записка по преписка № КЗК-817/2017г.,
докладвана от наблюдаващия проучването - г-н Красимир Витанов – член на КЗК.
при участието на секретар - протоколиста Захари Сръндев, разгледа в заседание,
проведено на 27.07.2017 г., докладна записка по преписка № КЗК-648/2017 г.,
докладвана от наблюдаващия проучването - г-н Димитър Кюмюрджиев – Зам.-председател на КЗК.
В Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ е образувано производство по
преписка № КЗК-817/13.09.2017 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-1911/05.09.2017 г. от страна на Сдружение „БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА
НА ПТИЦИТЕ" /„БДЗП"/ срещу Решение № 108/11.08.2017 г. на Министъра на околната
среда и водите за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Извършване на допълнителни научни изследвания за територията на предложената от
Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) нова защитена зона за опазване на
дивите птици BG0002129 „Рила-буфер".
В жалбата се съдържа искане за налагане на временна мярка – спиране на
процедурата.
Жалбоподателят смята, че Решение № 108/11.08.2017 г. на Министъра на околната
среда и водите е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Аргументите му са
следните:
1. В документацията са заложени противоречиви условия относно предмета на
обществената поръчка, които създават неяснота и несигурност у потенциалните
участници и ги лишават от възможността да подготвят конкурентни оферти за участие в
процедурата. Техническите спецификации по отношение на методиката, която следва да
използва изпълнителя, са неясно определени.
Възложителят не е посочил работните характеристики или функционалните
изисквания, включително екологичните, които позволяват точно определяне на
1
параметрите на предмета на поръчката, което съставлява нарушение на чл. 48, ал. 1 във
връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП, счита жалбоподателят, излагайки текстове от
документацията за участие.
2. На второ място, жалбоподателят посочва, че в документацията са заложени
противоречиви условия относно предмета на обществената поръчка, които създават
неяснота и несигурност у потенциалните участници и ги лишават от възможността да
подготвят конкурентни оферти за участие в процедурата. Техническите спецификации
по отношение на методиката, която следва да използва изпълнителя са неясно
определени по отношение на извършваните полеви проучвания, като се използват
субективни понятия като „достатъчен брой дни", „достатъчен брой тракове", без
посочени обективни критерии. Изтъква, че като цяло липсва предложена методология и
не са заложени ясни срокове за теренни проучвания, съобразени със спецификата на
различните видове птици, а различните видове птици имат различни методики и периоди
за теренно проучване и е неоправдано да се правят теренни проучвания единствено в
периода 15 март - 31 юли, счита жалбоподателят и подчертава, че няма заложен
минимален брой човекодни теренни проучвания. Логично е възложителят да съобрази и
заложи в техническата спецификация най-малко методика за проучване с индикатори за
минимален брой теренно покритие, теренни дни и всички други, съпровождащи
количествени индикатори, заявява се в жалбата.
Обичайната практика е да се събират снимки, с които да се докаже, че експертът е
бил на терен. В най-добрият случай се използват фото камери с GPS, така че на снимката
да има координати. Могат да се снимат видовете, обект на проучване или техни
местообитания, които са посетени. Искането за снимки на всички индивиди, обаче, е
абсурдно. Голяма част от видовете се идентифицират на база издавани звуци, затова
проучванията на широк диапазон видове - особено пойните птици, се реализират рано
сутрин, когато тяхната активност е най-висока. Голяма част от видовете хищни птици се
наблюдават от километри, което не позволява тяхното заснемане.
Повечето научни полеви методики признават наличието на индивиди чрез
определяне по звук - на този метод се основава броенето на повечето горски видове
птици, както и на тези на откритите пространства. Винаги може да има обективни
причини самите птици да не могат да бъдат видяни, но песента им е видово специфична
и експертите могат точно да определят видовете птици по тяхната песен. Изключването
на възможността да се документират видове, които са регистрирани и определени по
звук в горски местообитания на практика предопределя, че повечето индивиди няма да
могат да бъдат документирани, тъй като не са видяни и „заснети", а само чути, уточнява
жалбоподателят. Жалбоподателят излага примери и за други пропуски на възложителя и
посочва, че при липсата на минимални изисквания по отношение на методиката, вида и
формата на данните, които следва да бъдат събрани при полевите проучвания се създават
значителни предпоставки за компрометиране на крайния резултат, непрозрачно и
неефективно изразходване на публични средствата и поради това е налице нарушение на
чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
3. Възложителят е заложил дискриминационни условия, които необосновано
ограничават участието на лицата в процедурата по възлагане на обществената поръчка и
освен това - неправилно е формулиран обектът на обществената поръчка. В т. 2.8 от
раздел III (Изисквания към участниците) от документацията е записано: „2.8. На
основание решението по т. 4 от дневния ред на заседанието на Националния съвет по
биологично разнообразие (НСБР), проведено на 22.03.2016 г. и утвърден от министъра
на околната среда и водите протокол № 21/22.03.16 г. от заседанието, участник, който
самостоятелно или чрез член от екипа си е участвал в изготвянето на предложението на
Българското дружество за защита на птиците за нова защитена зона за опазване на
дивите птици BG0002129 „Рила-буфер", разгледано на посоченото заседание на
Националния съвет по биологично разнообразие, се отстранява от процедурата, а в т.
2
2.8.1. е посочено: „На основание решението по т. 4 от дневния ред на заседанието на
Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР), проведено на 22.03.2016 г. и
утвърден от министъра на околната среда и водите протокол № 21/22.03.16 г. от
заседанието, участник, който самостоятелно или чрез член от екипа си е участвал в
изготвянето на становища, представени на това заседание, се отстранява от
процедурата." При така посочените условия жалбоподателят счита, че МОСВ изрично
цели да изключи от кръга на потенциалните участници всяко лице, което самостоятелно
или чрез член от екипа си е участвал в изготвянето на „предложението на БДЗП" за
създаване на нова защитена зона за опазване на дивите птици BG0002129 „Рила-буфер".
Както посочихме в раздел 1.2 по-горе, първоначалното предложението за ЗЗ „Рила-Буфер" е част от общото предложение за всички СЗЗ по „Натура 2000" в България,
изготвено през 2006 г. По този мащабен проект са работили много членове на
сдружението, като допълнително множество експерти от различни университети, научни
институти и НПО са участвали в актуализацията и проверката на данните и на практика
въведеното от МОСВ изключващо условие препятства по-голямата част от
орнитоложката общност в България да участва в настоящата процедура, подчертава се в
жалбата. Жалбоподателят изтъква, че второто условие по т. 2.8.1 частично се припокрива
с първото, доколкото цели да изключи от кръга на потенциалните участници всяко лице,
което самостоятелно или чрез член от екипа си е одобрило проекта за нова ЗЗ,
представени от БДЗП на заседанието на Националния съвет по биологично разнообразие
от март 2016 г. Дискриминационният характер на това условие е още по-фрапиращ,
защото чрез него на практика от кръга на потенциални участници са изключени лица,
които нямат нищо общо с предходно проведени проучвания в зоната. Тяхната
единствена „вина" в случая се състои в това, че са одобрили „предложеният от БДЗП"
формуляр за обявяване на „Рила-буфер" за ЗЗ и са гласували против ново отлагане на
решението, подчертава се в жалбата.
4. Заложни са неясни условия, свързани с техническите и професионални
възможности, а изискванията към експертния екип са неясно формулирани. Давайки
примери от изискванията на възложителя, жалбоподателят изтъква, че декларираната цел
на обществената поръчка е да бъде извършен повторен анализ на територията на
предложената ЗЗ „Рила-буфер", а в документацията е заложено полевите проучвания да
бъдат извършени от трима полеви експерти и един техен ръководител. Полевите
експерти могат да имат средно образование и минимален опит от едно „теренно
проучване на птици", без заложен минимален общ брой теренни дни и характер на
теренната работа. При толкова общо формулирано изискване за опит е допустимо да
бъдат използвани лица, които нямат никакъв реален опит в проучвания на
местообитания - може само да са слагали пръстенчета на птици като деца, или да са
участвали като доброволци в някой природозащитен проект за работа с деца и пак ще
отговарят на минималното изискване, заложено към полевите експерти, заявява се в
жалбата. Това е недопустимо при обществена поръчка, която има за задача да провери
достоверността на предходни изследвания, извършени от квалифицирани експерти от
БАН, БДЗП и други специализирани НПО, и вече неколкократно проверявани от
признати международни експерти. Заложените изисквания за професионална
компетентност на персонала контрастират с нормативните разписания на Закона за
биологичното разнообразие /ЗБР/ по отношение на изследвания върху природните
местообитания и местообитанията на видовете - предмет на опазване в ЗЗ. Съгласно чл.
31, ал. 21 от ЗБР подобни изследвания се възлагат на колектив от експерти с опит в
областта на опазване на местообитанията и/или видовете, като най-малко един от тях е с
образование по някоя от специалностите в професионално направление „биологически
науки". Разминаването между заложените в документацията минимални изисквания с
тези по ЗБР е фрапиращо, изтъква се в жалбата и се посочва, че схематично заложените
изисквания позволяват проучванията да се реализират от хора, които имат много
ограничен опит в наблюдението на птици. Достатъчно ще бъде да са участвали, в това
3
число и като доброволци, в опръстенявания на птици, или в таксация на ловни видове
(например яребица, фазан и т.н.) или в преброяване на лесно разпознаваеми и широко
разпространени видове като бял щъркел, домашно врабче или др. Предвид предмета на
поръчката, полевите експерти следва да имат познания и практически опит в събирането
на информация и определянето на широк диапазон от видове птици. Не на последно
място, предвид целевата територия на проучванията (сложен планински терен)
заложеният минимален брой полеви експерти е напълно неадекватен, счита
жалбоподателят. Предвид липсата на заложени стандарти на работа, екип от 4 - 5 човека
следва да обикалят планината без почивка в продължение на 5-6 месеца за всяка от
годините на провеждане на проучването, подчертава се в жалбата.
Според жалбоподателя, с оглед обекта на поръчката - предоставянето на услуги тип
научни изследвания в областта на орнитологията, изискванията към екип за изпълнение
на услугата са силно занижени и неадекватни. Маркираните с по едно изречение
отговорности на ключовите и неключовите експерти не са достатъчно конкретно и
изчерпателно разписани в техническата спецификация и предвид липсата на изискване
за представяне на окончателна методика за извършване на проучванията и верификация
на резултатите (която следва да се състави след подписване на договора) реалният
контрол по изпълнението на поръчката и ефективността на разходване на обществени
средства за нея е невъзможен и поради това е налице нарушение на чл. 49 и чл. 59, ал. 1,
т. 1 и 3 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
5. Като следващ порок в жалбата се заявява, че възложителят е заложил в
обявлението за поръчката и в документацията дискриминационни изисквания, свързани
с икономическото и финансово състояние, които необосновано ограничават участието на
лицата в процедурата по възлагане на обществената поръчка.
Заложеното изискване за реализиран общ оборот е под двойния размер на
прогнозната стойности формално не надвишава изискванията на ЗОП, но обектът на
поръчката е извършване на научи изследвания от областта на орнитологията и една
голяма част от потенциалните изпълнители биха били научни институти и НПО, които
не осъществяват обичайна стопанска дейност, поради което не реализират „оборот" в
общия смисъл на това понятие. Тези стопански субекти генерират приходи чрез участие
в различни научни проекти, финансирани на национално и международно ниво, като
тези приходи се използват изцяло за покриване на техните оперативни нужди. По този
начин въвеждането на изкуствено изискване за „общ оборот" изключва от кръга на
потенциалните изпълнители всички лица, които извършват високо специализирани
проучвания, поради което участват в малък брой проекти и не могат да докажат
реализиран оборот в завишените размери, изискуеми от МОСВ. Вместо това се
фаворизира участието на търговски дружества и други организации, които извършват
широк диапазон от стопанска и квази-стопанска дейност и могат лесно да докажат голям
оборот. С оглед на това,горното изискване за „общ оборот" съставлява нарушение на чл.
62, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, счита жалбоподателят.
Налице са и пороци по отношение на изискването за специален оборот, счита
жалбоподателят. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да
определя критерии, въз основа на които да установява, че участниците разполагат с
необходимите човешки и технически ресурси, както и с опита за изпълнение на
поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. На основание т. 1, б. „б" от
цитираната разпоредба, възложителят може да изисква от участника да е изпълнил
дейности с предмет и обем, идентични или сходни с предмета на поръчката, най много за
последните 3 години от датата на подаване на офертата-за доставка на услуги.
Залагайки изискването за реализиран специфичен оборот в минимален размер,
равен почти на двукратния размер на прогнозната стойност на поръчката, МОСВ
необосновано е завишил изискуемия оборот, като по този начин ограничава кръга на
потенциалните участници в процедурата. С оглед на това, изискването за „специален
оборот" съставлява нарушение на чл. 61, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, посочва се
4
в жалбата.
6. На следващо място, възложителят е заложил в обявлението и в документацията
дискриминационни изисквания, свързани с техническите и професионални способности,
които необосновано ограничават участието на лицата в процедурата по възлагане на
обществената поръчка. Заложеното изискване за опит в дейност, която е с предмет и
обем „идентични или сходни с предмета на обществената поръчка" съставлява
нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, заявява жалбоподателят,
развивайки доводи в тази насока.
7. Възложителят е заложил дискриминационни изисквания, свързани с
техническите и професионални способности, които необосновано ограничават участието
на лицата в процедурата по възлагане на обществената поръчка.
Предметът на настоящата поръчка са услуги от научно-изследователски характер в
областта на орнитологията, при което ако трябва да бъдат изисквани някакви стандарти,
то това следва да са стандарти за осъществяване на научни изследвания, а изискуемия се
ISO 9001:2008/2015 няма пряка връзка с научни изследвания и не е задължителен за нито
един научен институт. В конкретния случай задължителното изискване за
сертифициране по стандарти ISO 9001:2008/2015 има дискриминационен характер и
съставлява нарушение на чл. 49 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
8. Методиката за оценка на офертите противоречи на законодателството в областта
на обществените поръчки и е некоректна, тъй като няма практическа възможност за
оценка на показателя „Организация на изпълнение на поръчката, заявява се в жалбата.
Във връзка с дадените от него примери и развити разсъждения жалбоподателят
счита, че така приетата методика не е съобразена с чл. 70, ал. 5 от ЗОП, който изисква
показателите, включени в критериите за оценка да са свързани с предмета на поръчката
и да недават неограничена свобода на избор, а да гарантират реална конкуренция. Счита,
че е налице нарушение на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
9. В жалбата се изтъква, че методиката е некоректна, тъй като въз основа на
предвидените формули и изчисления по показателя „Професионална компетентност на
персонала" необосновано се фаворизират определена категория кандидати. Заявява се, че
изискуемата квалификация по повечето позиции е много ниска, а същевременно
необосновано се фаворизира квалификацията на ГИС експерта, който няма никакъв
реален принос към основния предмет на планираната поръчка /полеви проучвания на
местообитанията на диви птици/. Освен това, тотално се омаловажава тежестта на ролята
и компетентността на полевите експерти, които реално ще извършват теренните
проучвания, като в оценката всички те се приравняват първо към трима по избор и по
този начин един участник, който разполага с опитен екип ще получи същата оценка по
показател ПК както и участник, който разполага само с трима експерти. С оглед на това
жалбоподателят счита, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 2 от
ЗОП.
В жалбата се излага искане, КЗК да наложи временна мярка „спиране на
процедурата за възлагане на обществена поръчка", като се развиват следните
съображения:
Видно от предмета й, обжалваната обществена поръчка цели извършване на научни
изследвания в предложената за обявяване като защитена зона за опазване на дивите
птици BG0002129 „Рила-буфер". ЕК вече е изпратила няколко последни
предупредителни писма до българското правителството във връзка с пропуски при
уреждане статута на всички засегнати ОВМ, във връзка със задълженията на държавата
по Директивата за птиците. Срещу България дори са заведени дела пред СЕС за това, че
5
не е включила изцяло териториите на ОВМ в СЗЗ. През 2016 г. СЕС постанови
решение /Решение на СЕС от 14 януари 2016 г. по дело С 141/14, Европейска комисия
с/у Р. България/, с което установи нарушения по отношение на ЗЗ „Калиакра", като
предстои решение по сходно дело във връзка с обхвата на ЗЗ в Рила /От края на м. март
2017 г. по жалба на ЕК е образувано ново дело пред СЕС - С-97/17/.
Това показа, че съгласно анализите на ЕК обособяването на територията „Рила-буфер" като ЗЗ за опазване на дивите птици е необходимо и многократно отлагано
задължение на държавата, подчертава се в жалбата.
Освен, че става въпрос за изключително значими дейности, свързани с опазване на
околната среда и местообитанията на живеещи в диво състояние птици, в конкретния
случай откритата процедура има за цел сключване на споразумение с планиран срок на
изпълнение от 2 години, което безспорно ще доведе до допълнително забавяне
окончателното решение на Министерски съвет с оглед обявяване на „Рила-буфер" за
защитена зона. Спорно е доколко нови проучвания въобще са необходими, предвид
факта, че в тази територия вече неколкократно са извършвани проучвания и са събирани
и обобщавани данни от експерти-орнитолози от БАН, университети, НПО и др.,
подчертава се в жалбата.
По-важно в случая е, че извършването на нови проучвания задължително трябва да
се извърши при спазване на всички приложими научни и регулаторни стандарти от екип
с необходимата подготовка и опит, но неяснотите при определяне предмета на
настоящата обществената поръчка и множеството други констатирани пороци създават
сериозен риск от некачествено изпълнение на проучванията, счита жалбоподателят.
Това от своя страна ще предизвика тяхното оспорване и ще доведе до
допълнителни забавяния с оглед обявяването на защитената зона и изпълнение
задълженията на България по Директива 2009/147/ЕО, подчертава се в жалбата.
Според жалбоподателя при тази фактическа обстановка трябва да се даде
приоритет на провеждането на една законосъобразна процедура за възлагане на
обществената поръчка, гарантираща нейното качествено изпълнение, което от своя
страна защитава обществения интерес в много по-голяма степен, отколкото
евентуалното сключване на договор в изключително кратки срокове, с множество
пороци в откритата процедура и с неясен предмет на заданието.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че КЗК се произнася по същество на
жалбата в едномесечен срок от образуването на производството, т.е. изпълнението на
предмета на поръчката няма да се забави необосновано дълго във времето. Става въпрос
за изпълнение на проучвания, които са свързани с обявяването на „Рила-буфер" за ЗЗ
/Защитена зона/. По този начин изпълнението на обявената обществена поръчка касае не
само Българското дружество за защита на птиците и останалите български специалисти-орнитолози, които неоснователно са изключени от кръга на потенциалните изпълнители,
но и българското общество като цяло и природата на България, посочва се в жалбата и се
подчертава, че именно затова евентуалното спиране на процедурата до произнасянето по
същество би било напълно оправдано.
Жалбоподателят счита, че потенциалните вреди за възложителя биха били много
по-малки при забавяне на процедурата до произнасяне на спора по същество, в
сравнение с провеждането на една незаконосъобразна процедура за възлагане на
обществена поръчка (предвид значителната стойност и дългия срок за изпълнение). Още
повече, че съгласно текста на чл. 112, ал. 8 от ЗОП възложителят няма право да сключи
договор с избрания за изпълнител преди влизането в сила на всички решения по
процедурата и следователно, при всички случаи, с оглед законосъобразното сключване
на договора за възлагане на обществената поръчка, МОСВ следва да изчака произнасяне
на КЗК по отношение законосъобразността на дадените от възложителя разяснения по
документацията за участие, заявява се в искането за налагане на временна мярка.
При разглеждане на искането за налагане на временна мярка Българското
дружество за защита на птиците моли да се отчете и принципът, заложен в чл. 1 от ЗОП,
а именно - осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства, тъй
6
като евентуалното провеждане на незаконосъобразна процедура би довело до разходване
на значителни средства в противоречие с посочения принцип.
С оглед изложеното, Българското дружество за защита на птиците моли КЗК да
наложи временна мярка „спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Извършване на допълнителни научни изследвания за територията на
предложената от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) нова защитена
зона за опазване на дивите птици BG0002129 „Рила буфер", открита с Решение № 108 от
11.08.2017 г. на Министъра на околната среда и водите.
Възложителят е представил становище по жалбата, подадена от Българското
дружество за защита на птиците.
Становището е постъпило в КЗК под вх. № към КЗК-817/19.09.2017 г., в което моли
КЗК да остави без уважение искането за налагане на временната мярка. Изложил е
следните съображения:
На първо място разглежда твърденията на жалбоподателя, свързани с процедурите
пред ЕК и посочва, че именно с тези твърдения се обосновава, че съгласно анализите на
ЕК обособяването на територията „Рила-буфер" като ЗЗ за опазване на дивите птици е
необходимо и многократно отлагано задължение на държавата.
Възложителят изтъква, че жалбоподателят не е представил обосновани и
подкрепени с доказателства мотиви, че интересите на страните, включително и неговите
ще бъдат увредени по начин, който може да бъде възпрепятстван чрез налагането на
временната мярка. Жалбата съдържа единствено съображения, имащи отношение към
неоснователно твърдяната незаконосъобразност на решението за откриване на
процедурата, посочва се в становището пред КЗК. Тъй като съгласно чл. 112, ал. 8 от
ЗОП възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди
влизане в сила на всички решения по процедурата, интересите на жалбоподателя са
защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество дори и
процедурата да не бъде спряна, подчертава възложителят.
Във връзка с изложеното възложителят счита, че настоящият случай попада в
хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички
интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от
нейното спиране.
С оглед на гореизложеното възложителят моли КЗК да отхвърли искането за
налагане временна мярка за спиране на процедурата.
Относно направеното искане за налагане на временна мярка „спиране на
процедурата", КЗК прие следното:
Член 203, ал. 1 от ЗОП предвижда, че жалба срещу решение на възложителя, с
изключение на решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за
възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на
процедурата".
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, КЗК се произнася по искането след
преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички
интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите,
свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата,
становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Чл. 204, ал. 3 от
ЗОП предвижда, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните
последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от
нейното налагане.
7
В конкретния случай, при произнасянето си КЗК следва да направи преценка на
възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и
жалбоподател и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с
обществения интерес. Следва да се отбележи, че преценката, налице ли са или не
извършени нарушения при откриването на процедурата, е такава по същество и към
настоящия момент КЗК не може да се произнесе по този въпрос.
В същото време, не може да се направи категоричен извод, че обжалваната
процедура за възлагане на обществената поръчка следва да бъде спряна. Липсват
аргументирани и обосновани мотиви, които по категоричен начин да докажат, че с
продължаването на процедурата ще се нарушат интересите на жалбоподателя и на други
лица с дейност, попадаща в обхвата на обществената поръчка.
При преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК
счита, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху
възложителя и гражданите, а интересът на лицата, ползващи се от предмета на услугата
по обжалваната обществена поръчка, следва да бъде предпочетен пред частния интерес
на жалбоподателя.
КЗК счита, че спирането на процедурата би имало негативен ефект спрямо
възложителя, тъй като същият няма да може да продължи процедурата за възлагане на
обществената поръчка, което ще забави нейното реализиране и избора на изпълнител.
Тук следва да се посочи, че така би се допуснало забавяне в изпълнението на
наднационалните задължения на Република България, по отношение на които и
жалбоподателят подчертава, че именно възложителят се явява носител на права и
задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП КЗК може да наложи временна
мярка „спиране" на процедурата по мотивирано искане на жалбоподателя, като при
произнасянето следва да прецени неблагоприятните последици от забавянето на
процедурата и реалната опасност за сериозно увреждане на обществения интерес или на
интересите на страните. В тази връзка, следва да се посочи, че всяка обществена поръчка
цели задоволяването на определен обществен интерес, а в конкретния случай, забавянето
на изпълнението на наднационалните задължения на Република България, свързани с
изпълнението на екологичните политики на Европейския съюз.
С оглед липсата на мотивирано искане, което безспорно да доказва
незаконосъобразно увреждане на интересите на жалбоподателя, както и при преценка на
последиците от забавянето на процедурата, и предвид обществената значимост на
предмета на обжалваната поръчка, спирането на процедурата би могло да засегне
интересите на възложителя и обективно – интересите на всички граждани,
заинтересовани от изпълнението на екологичните политики на Европейския съюз.
В конкретния случай следва да се отдаде превес на защитата на обществения
интерес, пред евентуалното увреждане на интереса на жалбоподателя.
Следва да се отбележи още, че възложителят няма право да сключи договор с
избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата.
Следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с
постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя
ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. Още
повече, че по смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗОП произнасянето по искането за налагане на
временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга
останалите искания на жалбоподателя.
Жалбоподателят излага общи и абстрактни мотиви, но не сочи конкретни
доказателства, във връзка с последиците от налагане на временната мярка. Следва да се
има предвид, че именно жалбоподателят е лицето, което следва да обоснове и докаже
наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като
8
отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не
спира изпълнението.
В жалбата са изложени твърдения, имащи отношение единствено към
законосъобразността на решението за откриване на процедурата. В производството по
налагане на временна мярка „спиране на процедурата" се разглежда единствено
въпросът за възможното накърняване на обществения и/ или частен интерес. Законът не
е предвидил кои факти са от значение за преценката, но те следват от твърденията в
жалбата, становището на възложителя и доказателствата, представени от страните.
Следва да се посочи още и, че временната мярка има различна процесуална цел от
преследваната от жалбоподателя - да осигури участието си в процедурата и да бъде
определен за изпълнител.
Имайки предвид гореизложеното, КЗК счита, че настоящият случай попада в
хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, т.е. че отрицателните последици за интересите на
възложителя и обществото като цяло превишават ползата от налагане на временна мярка
„спиране" на процесната обществена поръчка, поради което особеното искане на
жалбоподателя следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното по-горе и на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП,
Комисия за защита на конкуренцията
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Българското дружество за защита на
птиците за налагане на временна мярка „спиране на процедурата" на процедура по
възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на допълнителни научни
изследвания за територията на предложената от Българското дружество за защита на
птиците (БДЗП) нова защитена зона за опазване на дивите птици BG0002129 „Рила-буфер", открита с Решение № 108 от 11.08.2017 г. на Министъра на околната среда и
водите.
Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния
административен съд в 3- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...................................
Юлия Ненкова
ЧЛЕНОВЕ:
................................
Анна Янева
..............................
Красимир Витанов
..............................
Красимир Зафиров
..............................
Пламен Киров
9

петък, 27 октомври 2017 г.

РЕШЕНИЕ № 222 на МС от 26.04.2000 г. одобряване проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.

РЕШЕНИЕ № 222 на МС от 26.04.2000 г. одобряване проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.

 
 

Необнародвано. Източник: http://pris.government.bg

 
 
№.
222
Дата
26.04.2000
Относно
Одобряване проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.
/Прот. 17/20.04.2000 г., т. 14/
Вносител
МОСВ
Протокол
17/20.04.2000 г., т. 14
Правно основание
Термини
околна среда
годишни отчети
доклади



 
 

На основание чл. 4 от Закона за опазване на околната среда

 
 

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

 
 

РЕШИ:

 
 

1. Одобрява проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.

 
 

2. Предлага на Народното събрание да приеме годишния доклад по т. 1.

 
 

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Костов

 
 

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

 
 

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Елиана Масева

 
 

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ

 
 

"ПРАВИТЕЛСТВЕНА КАНЦЕЛАРИЯ": /Златина Николова/

 
 
ДОКЛАД

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА

през 1998 година

 
 

Зелена книга

 
 

I. ЕКОЛОГИЧНА ОБСТАНОВКА И ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

 
 

1. ЕМИСИИ И КАЧЕСТВО НА ВЪЗДУХА

 
 

1.1. ОЦЕНКА НА ЕМИТИРАНИТЕ ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1998 г.

 
 

Емисиите от всички източници на вредни вещества от антропогенна дейност и природа са обобщени в 11 основни групи. Данните за дванадесет основни атмосферни замърсители са представени в таблици. (табл. 1.1. и 1.2.)

 
 

Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 1998 г. по категории източници (x1000 t/y)

 
 

 

 

Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 1998 г. по категории източници (x1000 t/y)

 

Групи източници

на емисии

x  1

NOx 2

НМЛОС

СН4

NH3

CO

Прах

1

2

3

4

5

6

7

8

№ 1. ТЕЦ

1031.8

65.6

0.5

0.5

- 4

3.7

95.4

№ 2. Битово горене

55.7

3.8

15.7

12.9

-

251.1

71.4

№ 3. Горивни процеси в индустрията

(в т.ч. производство на енергия)

109.5

32.2

2.2

1.7

-

89.4

63.6

№ 4. Негоривни производствени процеси

22.5

23.3

16.7

0.8

15.9

43.4

2.8

№ 5. Добив и преработка на изкопаеми горива

-

-

0.9

395.6

отс.5

-

-

№ 6. Използване на разтворители

отс.

отс.

8.5

отс.

отс.

отс.

-

№ 7. Пътен транспорт

3.8

59.7

50.0

1.1

0.0

246.2

-

№ 8. Друг транспорт

27.6

34.5

5.5

0.3

0.0

13.8

-

№ 9. Третиране и депониране на отпадъци

0.1

0.2

0.1

22.7

10.1

0.9

-

№ 10. Селско стопанство

-

3.7

31.9

117.2

39.6

1.9

-

№ 11. Природни източници

-

0.6

163.8

6.5

-

27.9

-

Общо 3

1251.0

223.6

295.8

559.3

65.6

678.3

233.2

 

1 - изчислени като серен диоксид

2 - изчислени като азотен диоксид

3 - използвани са данни от НСИ и МОСВ

4 - количествата на отделяните вредни вещества са пренебрежимо малки

5 - отсъстват емисии на въпросните вредни вещества

 

Най-голям източник на серен диоксид е енергетиката (фиг. 1.1.), но през
1998 г. нейният дял към общото количество е намалял от 84 % на 83 %, вследствие увеличеното потребление на природен газ и вносни нискосернисти въглеща. Тя е с най-голям дял емисии и на азотен диоксид (фиг. 1.2.).

Енергетиката и битът са най-големите източници на прах (фиг. 1.3.). Делът на битовото горене е нараснал от 27 % на 31 %.

Селското стопанство емитира 61 % от общото количество амоняк (фиг. 1.6.). Значително са намалели /с 10840 t/ емисиите от производствени процеси.

Най-значителен източник на НМЛОС, като изключим природните източници е пътният транспорт, следван от селското стопанство (фиг. 1.4.).

 

                        Фиг.1.1                                                           Фиг.1.2

 

 

Фиг.1.3                                                           Фиг.1.4

 

 

 

Фиг.1.5                                                           Фиг.1.6

 

* номерата от кръговите диаграми отговарят на съответната

група източник на емисии от  табл. 1.1

 

 

Емисиите на някои специфични органични замърсители и тежки метали

 

Таблица 1.2

 

Групи източници

на емисии

Живак

(Hg)

t/y

Кадмий

(Cd)

t/y

Олово

(Pb)

t/y

Полиароматни въглеводороди

(PAH)

t/y

Диоксини и Фурани

(Diox)

g/y

1

2

3

4

5

6

№ 1. ТЕЦ

1.518

0.279

4.051

35.647

119.852

№ 2. Битово горене

0.279

0.205

0.526

279.492

68.307

№ 3. Горивни процеси в индустрията

(в т. ч. производство на енергия)

1.957

13.584

120.905

2.791

39.396

№ 4. Негоривни производствени процеси

0.108

0.250

11.953

25.530

24.066

№ 5. Добив и преработка на изкопаеми горива

-

-

-

-

-

№ 6. Използване на разтворители

-

-

-

-

-

№ 7. Пътен транспорт

-

0.013

109.248

38.121

8.645

№ 8. Друг транспорт

-

0.007

-

2.403

10.639

№ 9. Третиране и депониране на отпадъци

0.826

0.532

4.094

0.040

17.526

№ 10. Селско стопанство

-

-

-

-

-

№ 11. Природни източници

-

-

-

-

-

Общо***

4.688

14.87

250.777

384.024

288.431

 

 

Най-големият източник на тежки метали са пещните процеси при добив и термична обработка на метали.

Най-голямо количество живак се емитира при производството на цинк, пържилните пещи - 1.01 t.

При производството на олово и агломерат в атмосферата се емитират 20.67 t оловни аерозоли.

При производството на цинк от пържилните пещи се емитират 4.03 t кадмий, а при производство на мед от пещ за топене в летящо състояние се емитират 3.74 t мед.

През 1998 г. от МПС са изгорени 798867 тона бензин, (с 199944 t повече от 1997 г.), вследствие на което са нараснали емисиите на олово от автомобилен транспорт с 23 t (фиг.1.7.).

Изгарянето на горива в бита е най-голямият източник на PAH – 72%. При изгарянето на брикети са емитирани 216 t, а от кафяви въглища - 36 t (фиг.1.8.).

 

                        Фиг.1.7                                                           Фиг.1.8

 

 





 

Фиг.1.9

 

 

 

Нарастването на количеството на редица замърсители - въглероден оксид, метан, неметанови въглеводороди, тежки метали, се дължи на нарастването на количеството на изгорения бензин и увеличеното потребление на дърва в битовия сектор. Освен това е увеличено  количеството на складираните твърди горива, както и открития им добив.

От всички видове горива, използвани за битови нужди, най-голям източник на въглероден оксид е изгарянето на дърва. През 1998 г. потреблението им е нараснало с 591852 t, което е довело до значителното нарастване на емисиите. Над 10 пъти се е увеличило количеството, емитирано от природни източници, вследствие на голямото количество горски пожари през годината.

Намалението на тоталните емисии за страната на серен диоксид се дължи на намалените емисии от ТЕЦ. През 1998 г. с 2 % (493851 t) е намаляло потреблението на лигнитни въглища. Благоприятно влияние за намаляване на емисиите оказва намаленото съдържание на сяра в лигнитните въглища.

Тенденциите на общите емисии на вредни вещества в атмосферния въздух (CO, SO2 и NO2) и на единица БВП* за периода 1993-1998 г. са представени на фиг. 1.10. Емисиите за периода 1995-1998 г. имат тенденция на намаляване, с изключение на CO. Увеличаването на емисиите на CO се дължи на битовото горене и в по-малка степен на пътния транспорт.

БВП* като обобщен измерител за състоянието на икономиката в разглеждания период има две нараствания. При първото нарастване на БВП - 1995 г., в сравнение с 1994 г. има тенденция на нарастване на общите емисии, а при второто нарастване на БВП - 1998 г., в сравнение с 1997 г. е налице тенденция на намаление на емисиите.

Показателят общи емисии, отнесени към 1 000 000 $ БВП за 1998 г., сравнен с 1997 г., бележи положителна тенденция за: серен диоксид от 137,80 t/млн.$ на 102,04 t/млн.$; азотен диоксид от 22,04 t/млн.$ на 18,24 t/млн.$; и леко повишаване за въглеродния оксид от 50,72 t/млн.$ на 55,33 t/млн.$ (фиг. 1.11, фиг. 1.12 и фиг. 1.13). През 1998 г., в сравнение с 1997 г., единица БВП е била произведена с цената на по-малко замърсяване на околната среда с SO2 и NO2.

 

 

 

1.2 КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ – СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ

В Националната мрежа за контрол качеството на въздуха през 1998 г. са работили 99 пункта в 39 населени места - 93 с ръчно пробовземане и
16 автоматични станции за мониторинг.

От 1997 г със заповед на министъра на околната среда започна  оптимизиране на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/ - контрол качеството на въздуха, която доведе до закриването на редица дублиращи се или неподходящи пунктове. На карта ¹1 е представена актуализираната система за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух.

Най-обобщена информация за работата на мрежата е представена в таблица 1.3. Тя включва пунктовете, работили през годината,  общия брой пунктове (измерващи даден замърсител), контролираните замърсители и броя на пунктове, в които са регистрирани концентрации над ПДКм.е. и ПДКср.дн.

 

Таблица 1.3

 

Замър-сител

Прах

Pb

аер.

SO2

NO2

CO

H2S

Фенол

NH3

H2SO4

аер.

As

аер.

Cd

аер.

Cl

HCl

аер.

NO

O3

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

Общ брой

пунктове

81

60

96

93

14

80

19

20

6

2

4

1

3

16

14

Пунктове

с концен-траиия над ПДКм.е.

*

*

37

34

2

65

19

12

3

*

*

0

1

1

6

Пунктове

с концен-трация над ПДКср.дн

72

16

60

33

4

53

12

13

6

2

4

0

0

7

4

 

*Не се измерва максимално еднократна концентрация

 

В най-много пунктове се контролират концентрациите на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой - прах, серен диоксид, азотен диоксид, оловни аерозоли, както и на специфичния замърсител сероводород.

 

ПРАХ: Традиционно високи са концентрациите в цялата страна. Основен източник на  емисиите на прах е изгарянето на твърди горива в ТЕЦ, бита и индустрията. Най-високи средногодишни концентрации (фиг.1.14. и 1.15.) за страната през 1998 г. са регистрирани в Перник, Плевен, Пловдив, София и Стара Загора. В страната не се забелязва тенденция към намаляване съдържанието на прах в атмосферния въздух.

На карта ¹2 са представени концентрации само в един пункт от населено място, в които са измерени максимални годишни концентрации.

 

Фиг.1.14.

 

 

ПДК ср.год.-0.15mg/m3

 

Фиг.1.15.

 

 




ПДК ср.год.-0.15mg/m3

 

 

ОЛОВНИ АЕРОЗОЛИ: Като цяло за страната продължава тенденцията към понижаване на годишните концентрации на оловни аерозоли. Запазва се тенденцията от 1997 г. най-висока годишна концентрация да се регистрира в Перник (фиг.1.16 и 1.17). Пак там е регистриран и най-голям процент дни с превишаване на санитарната норма, достигащ 57.4% в пункт "ХЕИ - РОБ". В другите горещи райони този процент е:  Кърджали - 13.3%, Асеновград - 19.4%, Куклен - 9.6%.

 

 

                                                                                                            Фиг.1.16.

 

 

ПДК ср.год-0.001mg/m3

 

 

Фиг1.17.

 

ПДК ср.год-0.001mg/m3

 

 

СЕРЕН ДИОКСИД: С малки изключения (Пловдив и Пирдоп) пунктове (фиг.1.18 и 1.19), в които са регистрирани най-високите годишни концентрации, са ориентирани към контрол влиянието на промишлената дейност върху качеството на въздуха (карта ¹3). Характерното в случая е, че високите концентрации са получени от различни сфери на дейността й - химическа, металургия, енергетика. На национално ниво не се наблюдават резки промени на годишните концентрации. Най-високият процент на дни с превишаване на пределната норма е регистриран в Девня - 79.6%, Елисейна - 42.5%.

 

 

 

                                                                                                Фиг.1.18.

 

 




 

ПДК ср.год-0.05mg/m3

 

Фиг.1.19.

 

 

ПДК ср.год-0.05mg/m3

 

АЗОТЕН ДИОКСИД: В последните няколко години се спазва традицията най-висока концентрация да се измерва на бул. "Стамболийски" (карта ¹4). Тенденцията с нарастване на автомобилния парк е да нараства и концентрацията по оживените пътни артерии  /фиг. 1.20 и фиг. 1.21/.

                                                            Фиг.1.20.

 

ПДК ср.год.-0.05mg/m3

Фиг.1.21.

ПДК ср.год.-0.05mg/m3

 

СЕРОВОДОРОД: През последните 3 години най-високи годишни концентрации са регистрирани в Пирдоп, Златица, София, Никопол и Бургас. В Бургас /кв. Меден рудник/ в 100 % от дните е регистрирано превишаване ПДК. В гр. Никопол през 96.7 % от дните в Пирдоп 99 % (фиг. 1.22.).

                                                                                                            Фиг.1.22.

 

 

ДК ср.год.-0.008mg/m3

 

 

ФЕНОЛ: Няма превишаване на годишната норма. Положението спрямо 1997 г. не се е променило съществено (фиг. 1.23). Най-висок процент проби с концентрация над ПДКм.е. е регистриран в София кв. Младост – 23 % и бул. "Стамболийски" – 19 %, както и в Силистра – 16 %.

 

Фиг.1.23.

 

 

АМОНЯК: Съществува тенденция към намаляване концентрацията на амоняк в населените места с големи емисионни източници - Димитровград, Враца, Бургас, Камено. Проблемът с трансграничния пренос от Турну Мъгуреле към Никопол остава, като също се наблюдава слаба тенднция към намаляване на съдържанието му (фиг.1.24).

Фиг.1.11.

 

 

АЕРОЗОЛИ НА СЯРНА КИСЕЛИНА: Контролира се в Златица, Пирдоп и Кърджали. В шестте пункта са измерени концентрации над ПДК ср.дн., като в два - в Пирдоп и Златица, през 100 % от дните са измерени концентрации, превишаващи установените ПДК. Причината за значителното замърсяване е дейността на медодобивен комбинат МДК "Пирдоп". В Кърджали е значително по-добро състоянието на качеството на въздуха. От  6.5 % до 10.9 % от дните в различните пунктове са регистрирани наднормени концентрации. По този показател за оценка качеството на въздуха е отчетено влошаване спрямо 1997 г., като процентът на дните се е увеличил от 5 до 15 %.

 

АРСЕН - контролиран е в района на МДК-Пирдоп. В Златица процентът на дните с превишаване на ПДК се е увеличил незначително от 5.5 % през 1997 г. до 7.6, докато в Пирдоп е намалял от 7.5 % до 2.9. Превишенията на нормите са незначителни, достигащи до 1.1 пъти над ПДК.

 

КАДМИЙ - контролиран е в района на Асеновград - Куклен - Д.Воден - Пловдив. Отново, както и през 1997 г., и в четирите населени места са измерени концентрации, превишаващи годишните норми. Висок е процентът на дните, в които са измерени концентрации над ПДКср.дн., нарастващ спрямо 1997 г., в Асеновград - от 42 % до
70.6 % през 1998 г., Долни Воден – от 40 % до 76,6 %, Куклен - от 29 % до  57 % и Пловдив (пункт "Блок Гигант") – 25 % - 71.2 %.

 

ХЛОР и ХЛОРОВОДОРОД: Контролират се в  Русе. Концентрациите на хлор не представляват проблем за качеството на въздуха. Отново както и през 1997 г. са епизодични случаите на превишаване на ПДКм.е за хлороводород – 0,.37 % от пробите превишават нормата.

 

ОЗОН: Най-висок процент дни с превишаване на ПДКср.дн. е регистриран в Димитровград 19,3 %. Там са измерени и най-високите концентрации - до 2.8 пъти над ПДКср.дн.

 

ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД: В четири пункта са измерени  концентрации над ПДКср.дн. - в  София - в АИС "кв.Надежда" и АИС "Орлов мост", Стара Загора и Девня. Най-висок процент на дните с концентрации над ПДКср.дн. е наблюдаван Стара Загора -  18.8 %. там е измерено и най-голямо превишаване на нормата - 2.7 пъти.

 

 

АЗОТЕН ОКСИД: Всички пунктове в София са регистрирали концентрации над ПДКср.дн. На "Орлов мост" в 31 % от дните са измерени концентрации над санитарната норма, регистрираната максимална концентрация превишава 4 пъти ПДКср.дн.

 

1.3 ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

 

Основната цел е чрез намаляване замърсяването на атмосферния въздух да се опази здравето на населението и предотврати вредното въздействие върху природните екосистеми, паметниците на културата и селскостопанската продукция.

През 1998 г. продължава работата в приоритетните области по намаляване замърсяването на въздуха от стратегията на Република България по опазване на околната среда и разработената Национална програма за сближаване на законодателството в областта на околната среда с правото на Европейския съюз.

Целта и приоритетите по опазване чистотата на въздуха са определени като "краткосрочни" (1998г), "средносрочни" (1999-2001 г.) и "дългосрочни" – след 2001 година.

С най-висок приоритет са: прилагането на Рамковата директива за оценка и управление качеството на въздуха (96/62/ЕС) и директивите от Бялата книга на България, свързани с качеството на продуктите – горива (93/12/ ЕС и 85/210/ЕС – изменени и допълнени), осигуряващи екологосъобразно съдържание на сяра, олово и др. в тях и със свободното движение на стоки; директиви, свързани с веществата, разрушаващи озоновия слой (3093/94/ЕС) и директивите, свързани с намаляване на киселинното замърсяване (88/609/ЕЕС), предизвиквано от големите горивни инсталации. Директивите, свързани с веществата, предизвикващи образуването на тропосферен озон, вреден за здравето на човека и селското стопанство (94/63/ЕС за намаляване емисиите на ЛОС при съхранение, транспортиране, товарене/разтоварване бензин и 72/306/ЕЕС, 88/70/ЕЕС, 70/220/ЕЕС) и техните изменения за намаляване емисиите на ЛОС и азотни оксиди от МПС, също са поставени в средносрочните приоритети.

 

l. Разработване на нормативни актове

Като подзаконови нормативни актове към ЗЧАВ, в рамките на съвместeн датско-български проект, включително с участието на Министерството на здравеопазването, са разработени следните наредби.

-           Наредба за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (директива 96/62/ЕС);

-           Наредба за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (директива СОМ 97/500, 80/779/ЕЕС, 82/884/ЕЕС и 85/203/ЕЕС).

Утвърдени и в сила са следните подзаконови нормативни актове към ЗЧАВ:

- Наредба ¹2 от 19.02.1998 г. на МЗ, МП, МРРБ и МОСВ за Норми за допустими емисии (концентрации на вредни вещества) в отпадъч-ните газове, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр.51 от 1998 г.);

-           Наредба ¹1 от 13.02.1998 г. на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти (ДВ, бр.51 от 1998 г.);

-           Наредба ¹3 от 25.02.1998 г. на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти, свързани с националния горивно-енергиен баланс на страната (ДВ, бр. 51 от 1998 г.);

-           Наредба ¹11/6.11.1998 г. на МРРБ, МОСВ и МЗ за условията и изискванията за изграждане на съоръженията и инсталациите за опасни и битови отпадъци – изисквания към инсталациите за изгаряне (ДВ, бр.152 от 1998 г.);

-           Методика на МОСВ, МЗ и МРРБ за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой на атмосферата (БСА кн 7/8/98 г. на МРРБ).

Част от вътрешното законодателство са Конвенциите и протоколите към тях, по които Република България е страна. Към КТЗВДР (Женева – 1979 г.) през годината е ратифициран един и са подписани два нови протокола. По този начин Република България е ратифицирала към настоящия момент четири от общо седем протокола по конвенцията.

С ратификацията на протокола за намаляване емисиите от ЛОС или техните трансгранични потоци, който влезе в сила за Република България от 28 май 1998 г., се поемат задължения емисиите от ЛОС да бъдат задържани най-късно до 1999 г. на нивото им от 1988 г. Емисиите през 1998 г. възлизат на 132 хил. t., с което са под националния таван от 308 хил. t. за 1988 година.

С подписването на Протокола за намаляване емисиите от тежки метали са поети следните по-важни задължения:

-           намаляване на общите годишни емисии в атмосферния въздух от  тежките метали живак, кадмий и олово до 2010 година. Очакваното намаление е 60 % за оловото, 57 % за кадмия и 40 % за живака спрямо съответните им емисии за 1990 година;

-           да започнем прилагането на най-добрите налични техники две години след влизане в сила на протокола за новите и пет години за действащите обекти;

-           шест месеца след влизането в сила на протокола да преустановим потреблението на оловни бензини в страната или за страните с икономика в преходен период този срок е най-късно до десет години.

С решение № 173 от 1998 Министерският съвет прие Национална програма за преустановяване производството и употребата на оловни бензини в срок до 30.12.
2003 година.

С подписването на Протокола за намаляване емисиите на устойчиви органични замърсители се поеха задължения:

-           преустановяване употребата на дванадесет пестициди и химикали от датата на влизане в сила на протокола. Пестицидите и химикалите, които са предмет на забрана, не се произвеждат в България и са забранени за използване преди 1991 година;

-           от датата на влизане в сила на протокола ограничаване използването на определени пестициди като линдан, вкл. унищожаване на натрупаните количества пестициди най-късно до 2010 година, с изключение на ДДТ, който следва да бъде унищожен във възможно най-кратък срок;

-           намаляване на общите годишни емисии от полициклични ароматни въглеводороди, диоксини/фурани и хексахлорбензол до 2010 г. спрямо 1990 г., вкл. разработване на надеждни кадастри;

-           след влизане в сила на протокола въвеждане на най-добрите налични методи в срокове – две години за новите и осем години за действащите обекти, вкл. установяване на съответните норми за допустими емисии.

Министерският съвет прие решение Република България да подпише протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН за промените на климата. Протоколът е подписан в ООН – Ню Йорк на 10.08.1998 г. Поети са задължения в периода 2008-2012 г. всяка година емисиите на парникови газове, изразени в еквивалент СО2, да бъдат с 8% по-ниски от тези през базовата 1988 г. Изпълнението на тези задължения са подпомогнати от Американската агенция по енергетика, която оказа финансова помощ за разработване на Национален план за действие по проблемите за изменение на климата на България. Същият се очаква да бъде приет през 1999 г. от МС.

През 1998 г. са ратифицирани Лондонските от 1990 г. и Копенхагенските от 1992 г. изменения на Монреалския протокол към Виенската конвенция за веществата, които разрушават озоновия слой. С измененията са намалени сроковете за преустановяване употребата на редица вещества, а също така и разширени списъците с нови.

 

l Инвестиционна политика

Политиката е насочена към определяне на обекти от приоритетните области за намаляване замърсяването на въздуха. Реализацията им се осъществява чрез съвместни българо-датски проекти, финансирани от Датския фонд за опазване на околната среда съвместно с НФООС и НДЕФ, а именно:

-           Намаляване на промишленото замърсяване на въздуха в района на Гара Искър, София – стойност 48 000 щ.д.

-           Инсталиране на ниско-азотни горелки на котли в ТЕЦ София-Изток – стойност 3 240 000 щ.д.

-           Реконструкция на компресорна станция в КОЦМ  АД, Гара Искър – стойност 580 000 щ.д.

-           Нова прахоуловителна инсталация в КОЦМ  АД, Гара Искър – стойност 980 000 щ.д.

-           Електрофилтър ¹5 за пречистване на газовете от агломерационното производство в Кремиковци ЕАД – стойност 527 000 щ.д.

-           Ръкавен филтър към варова пещ в Калцит АД, Асеновград – стойност 560 000 щ.д.

-           Реконструкция на електрофилтър на котел ¹5 в ТЕЦ Русе – стойност 1 398 000 щ.д., и др.

Продължава изпълнението на Националната програма за постепенно преустановяване използването на озонразрушаващи вещества в България, управляване от офиса по озона към МОСВ, финансиран от Световна банка по проект GEF GRANT 28 307 BUL. Сключени са 24 договора (42% от общата сума 10.5 мил щ.д.). Предоставено е безвъзмездно оборудване на фирмите Мраз-София, Фрито-Сливница, Климат Инком-София, ИХКТ-София, ВМЗ-Сопот и  Лъки-Полюс – Варна.

Оборудването е освободено от ДДС, акцизи, мита и такси, въз основа на предложените и приети изменения на ЗООС.

Завършен е общият проект между двете министерства по опазване на околната среда за съвместен мониторинг на трансграничното замърсяване на въздуха в градовете по поречието на Долен Дунав. Проектът на стойност 2 млн. ЕВРО е представен за финансиране по линия на Програма ФАР – "Трансгранично сътрудничество".

Проектите и инвестициите, свързани с опазване чистотата на атмосферния въздух в отделните стопански отрасли, са описани в Раздел III, т.1.

 

l Контролна дейност

През 1998 година органите на РИОСВ, отговарящи за опазване чистотата на атмосферния въздух, са извършили над 2800 проверки в предприятия на промишлеността, енергетиката и други сектори, в т.ч. 740 контролни измервания на емисиите. Въз основа на тези проверки са изготвени 1615 предписания, от които през годината са изпълнени 1248. Съставени са 136 акта и наказателни постановления на съответните нарушители. Със заповеди на министъра на околната среда и водите са наложени ежемесечни и еднократни санкции за замърсяване на атмосферния въздух над допустимите норми, на предприятия от отрасъла промишленост за над 275 млн. лева, в т.ч. на фирмите "МДК" АД - Пирдоп, "АГРОБИОХИМ" ЕАД – Ст.Загора, "ДРУЖБА" ЕАД – Пловдив, "СВИЛОЗА" АД – Свищов, "ЕЛИСЕЙНА" ЕАД – гара Елисейна, "НЕФТОХИМ" АД – Бургас и др.

 

 

 

2.   водни ресурси

 

2.1. обща характеристика и оценка на водните ресурси

 

Водните ресурси на страната са условно оценени въз основа на получените данни за 1998 година от 40 метеорологични станции (МС), 18 хидрометрични станции (ХМС) на вътрешните реки, 48 язовира и 115 наблюдателни пункта (ХГП) на подземните води. Оперативната месечна информация за състоянието на язовирите се предоставя от експлоатационните организации: "Национална електрическа компания" АД - "Язовири и каскади", "Напоителни системи" ЕАД и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, а за падналите валежи, състоянието на вътрешните реки и подземните води - от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.

Водните ресурси, в качеството си на съставна част от водите формиращи се на сушата и според естеството на проявлението/произхода си, се обособяват като валежи, повърхностни и подземни води.

 

2.1.1.ВАЛЕЖИ

Годишните валежни суми за наблюдаваните 40 метеорологични станции се колебаят между 415 и 1040 mm, което е от 79 до 133 % спрямо нормата. Средната им стойност е 647 mm, което е 105 % от годишната норма и е близка (1,02 пъти по-малка) до тази за предходната 1997 година.

Постъпилата оперативна информация за 1998 г. позволява да се направи следната обобщена оценка:

Запазване на наблюдаваната през последните години тенденция за почти повсеместно намаление, спрямо нормата,  на валежите в планинските части на страната;

Районите на Североизточна България, Черноморието и Рила планина (вр. Мусала) са с годишни суми на валежите по-ниски от тези за предходната година;

Няма промяна в установения годишен ход на дните без валеж. Представително сухи са месеците август и декември, като през първия, повсеместно са регистрирани валежи под и около 50 % от нормата, за поречията на Марица, Тунджа, Арда и Янтра тяхната месечна сума е близка до "нулата".

Данните за дебелината на снежната покривка по планините с надморска височина над 1000 m не позволяват изготвянето на обективна оценка за състоянието на снежните запаси през годината. Устойчива снежна покривка във високите части на страната е наблюдавана през първото тримесечие на 1998 г. и през м. декември. Като цяло, формиралите се снежни запаси през годината са по-малко от тези за предходната 1997 г. Последните превалявания от сняг за годината са регистрирани в края на м. май, а първата трайна снежна покривка в планините се е оформила едва в края на м. декември 1998 г.

 

2.1.2.РЕЧЕН ОТТОК

Регистрираният посредством хидрометеорологични станции речен отток много често не изразява формиращия се във водосборите им потенциал. Това се дължи на интензивната човешка дейност и особено на изградените хидротехнически съоръжения, контролираното и неконтролирано водовземане от реките и речните тераси, както и на осъществяваните междубасейнови прехвърляния на води. Нарушаването на естествения режим на речния отток и неравномерното му разпределение по време и територия са основните ограничаващи формирането на водните ресурси фактори. 

Годишният размер на преминалия за 1998 г. отток през 15-те избрани периферни станции на големите вътрешни реки е 15655,4 млн. m3, което представлява 137,8 % от годишната им норма и 318.5 % от тази за много суха година. За предходната 1997-ма тези показатели са – 12910,8 млн. m3 или съответно 113,7 % и 261.1 % . Водосборните басейни на наблюдаваните реки до пунктовете на хидрометричните станции обхващат 65825 km2 от територията на страната при средна надморска височина 587 m.

През първото полугодие на 1997 г. регистрираният отток е 10953,6 млн. m3 или 140,4 % от нормата за периода и 96,4 % от годишната норма, а за същия период на предходната година тези стойности са - 8130,6 млн. m3, 104,2 и 71,6%.

 

2.1.3.РЕГУЛИРАНИ ВОДИ

Регулирането на водите е процес от човешката дейност, пряко свързан с тяхното акумулиране (вкл. прехвърляне и изпускане), съхраняване и използване за задоволяването на определени дейности.

Сумарният полезен обем на изградените над 2000 язовира и обезпечаващи експлоатацията им съоръжения е около 6,6 млрд. m3. Общият обем на 48-те по-големи язовира е около 5,6 млрд. m3, което представлява 84,9 % от посочения по-горе сумарен полезен обем. Голямата част от изградените водохранилища, около 1900, са с общ обем под 1 млн. m3, а техният сумарен завирен обем не надхвърля 0,7 млрд. m3, което определя и локалното им значение.

Наличният обем в края на м. декември 1998 г. за наблюдаваните 22 големи язовира е 4627,3 млн. m3, използваемият е 3427,6 млн. m3, което показва разполагаем използваем обем от около 64 % от сумарния им полезен обем. За същия период на 1997 г. тези показатели съответно са 4956,8 млн. m3, 3757,1 млн. m3 или 70 %.

Съхранените води в края на м. декември са с 329,5 млн. m3 по-малко от съхранените в края на същия месец на предходната година.

Регистрираният приток в наблюдаваните язовири е 6267.2 млн. m3 или 112.2 % от годишната норма и съответно 228.7 % от притока за много суха година. За предходната 1997 г. тези показатели са съответно: 5397 млн. m3, 96,7 % и 196,9 %.

На фиг. 2.1. е показано месечното разпределение на използваемия обем на язовирите за 1997 и 1998 година (използваемият обем е даден като процент от полезния им обем).

 

Месечно разпределение на използваемия обем в язовирите за 1997 и 1998 г.

 

Фиг. 2.1

2.1.4. ПОДЗЕМНИ ВОДИ

 

Състоянието на ресурсите от пресни подземни води, за по-голямата част от територията на страната, се оценява като по-благоприятно в сравнение с 1995 и 1996 г. и близко до това от 1997 г.

Сумарният отток на 61% от наблюдаваните извори е по-голям от този през 1997г., а на други 14% е в границите oт 83% до 100%. Само за територията на Северна България западно от поречие Янтра, оттокът на преобладаващия брой от наблюдаваните извори (около 90%) е по-малък от регистрирания през предходната 1997 г. Сумарният отток на 88% от наблюдаваните извори е по-голям от годишната норма.

В края на 1998 г. в около 71% от кладенците се установяват положителни отклонения на нивото на плиткозалягащите подземни води от съответната норма.

Оценка за състоянието на ресурсите на пукнатинно-карстовите води от Сарматския и Барем-аптския водоносни хоризонти в Североизточна България не може да се даде поради липсата на данни от Опорната хидрогеоложка мрежа за 1998 г.

В края на 1998 г. състоянието на ресурсите от Малм-валанжинския водоносен хоризонт е значително по-благоприятно в сравнение с това от края на 1995 и 1996 г. В сравнение с 1997 г. се установяват положителни изменения на средногодишното пиезометрично ниво във всички хидрогеоложки пунктове.

По данни от Националния статистически институт, общото количество на иззетите и ползвани подземни водни ресурси на страната през 1998 г. възлиза на 834862 хил. m3. От тях 51% са добити посредством сондажни кладенци, а 21% са изворни води. Иззетите подземни водни ресурси чрез собствени вододобивни съоръжения от наблюдаваните стопански единици през 1998 г. се оценяват на 256456 хил. m3, като от тях 61,5% са добити посредством сондажни кладенци, а 22% са изворни води. Ползваните от наблюдаваните стопански единици минерални води съставляват около 3% от общото количество на иззетите подземни водни ресурси на страната през 1998 г. Данните от НСИ за иззетите чрез собствени съоръжения на предприятията подземни водни ресурси през 1998 г. са обобщени по поречия (Таблица 2.1) и по области (Таблица 2.2). В Таблица 2.2 са приведени и данните (по области и общо за страната) за сумарното количество на иззетите и ползвани подземни водни ресурси през 1998 г.

 

ОБЩА ОЦЕНКА

 

Посочените данни и направените обобщения показват, че общото състояние на водните ресурси на страната през 1998 година е близко до това от предходните две години и по-благоприятно, в сравнение с 1993, 1994 и 1995 години.

Иззети подземни водни ресурси (по поречия) чрез собствени съоръжения

от наблюдаваните стопански единици през 1998 г.

 

Таблица N 2.1

 

 

Поречия

 

Общо

 

Извори

 

Сондажни кладенци

 

Шахтни, дренажни, котлованни, руднични

 

В това число: използвани минерални води от предприятията

хил. куб. м

ОБЩО

256456

57157

157805

41494

25736

  ИСКЪР

23770

6881

14392

2497

814

  ТУНДЖА

16574

78

15830

666

325

  МАРИЦА

103395

43009

54449

5937

16137

  ОСЪМ

4034

541

2249

1244

453

  СТРУМА

12459

1342

11041

76

1557

  ЯНТРА

5758

376

3037

2345

6

  РУСЕНСКИ ЛОМ

14331

133

14126

72

0

  ВИТ

6818

75

1555

5188

0

  ОГОСТА

4310

963

3084

263

335

  МЕСТА

1920

1665

255

0

1523

  АРДА

6888

654

215

6019

320

  КАМЧИЯ

4055

0

3152

903

79

  РЕКИ, ВЛИВАЩИ СЕ В ЧЕРНО МОРЕ

21641

1202

17018

3421

4090

  ДРУГИ РЕКИ

30503

238

17402

12863

97

 

 

Иззети подземни водни ресурси (по области) през 1998 г.

Таблица N 2.2

 

 

Иззети подземни води за страната

Иззети чрез собствени съоръжения от предприятията

В това число:

Области

Общо

Извори

Сондажни кладенци

Шахтни, дренажни, котлованнии руднични

Общо

Извори

Сондажни кладенци

Шахтни, дренажни, котлованни

използвани минерални води от предприятията

 

1

2

3

4

5

6

7

8

9

 

 

 

 

 

хил. куб. м

 

 

 

 

Общо

834862

177215

426367

231280

256456

57157

157805

41494

25736

Благоевград

23253

8881

11664

2708

10186

1929

8255

2

2062

Бургас

13323

2050

4979

6294

7581

328

3831

3422

271

Варна

48255

23759

20785

3711

13701

874

12827

0

3819

В.Търново

33041

2260

4230

26551

16914

369

2052

14493

31

Видин

21454

2112

9279

10063

8001

110

7879

12

0

Враца

24313

9426

8654

6233

2379

1288

801

290

56

Габрово

5254

3975

396

883

995

112

396

487

0

Кърджали

5904

1958

347

3599

380

65

215

100

0

Кюстендил

11192

1717

3603

5872

3062

920

2083

59

937

Ловеч

20508

12944

1917

5647

8744

5802

1917

1025

453

Монтана

13203

1726

5138

6339

3227

312

2895

20

279

Пазарджик

53050

14788

35219

3043

21037

5786

13558

1693

3652

Перник

17978

16888

972

118

1131

158

958

15

81

Плевен

40412

1912

4347

34153

8030

94

2396

5540

0

Пловдив

133618

27126

90772

15720

58010

25789

28975

3246

583

Разград

20976

925

9626

10425

5008

23

4923

62

0

Русе

59737

2328

15377

42032

9942

0

9932

10

0

Силистра

16044

213

6784

9047

2021

0

2021

0

0

Сливен

18810

50

18149

611

2668

50

2007

611

0

Смолян

27066

10909

14

16143

16818

10909

14

5895

10585

гр.София

14876

657

11872

2347

14242

23

11872

2347

104

София

22890

11020

8973

2897

6229

1891

4141

197

1530

Стара Загора

65105

6005

58314

786

11030

193

10051

786

451

Добрич

45126

5734

37878

1514

5365

0

5196

169

72

Търговище

5844

1304

1923

2617

1951

132

1819

0

4

Хасково

32381

336

26234

5811

7603

0

7547

56

691

Шумен

14558

2000

8242

4316

5445

0

4542

903

75

Ямбол

26691

4212

20679

1800

4756

0

4702

54

0

 

 

2.2.    ФИЗИКО-ХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

 

Националната мрежа за контрол на качеството на повърхностните води обхваща общо 253 пункта за наблюдения и измервания. Ще влязат в действие и 3 автоматични станции на реките Струма, Места и Марица за наблюдения в реално време. Пунктовете са категоризирани функционално в зависимост от разположението им в съответния водосбор, като 49 броя са фонови, 92 - референтни, 22 - заустващи, 12 - гранични, 24 - язовирни, 8 - езерни, 24 -морски пунктове.

Честотата на пробонабиране е 12 пъти годишно за всички пунктове, с изключение на фоновите, където тя е 4 пъти годишно, т.е. сезонно. Пробите се анализират по специфична схема и показатели, включени в действащи нормативни документи.

В мрежата за пунктове за мониторинг системно се контролират 24 физико-химични показатели за качеството на водите (температура, pH, БПК 5, разтворен кислород, наситеност с кислород, ХПК - химична потребност от кислород, разтворени и неразтворени вещества, хлорни йони, сулфатни йони, амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, фосфати и др.), а в съответствие със специфичните условия се контролират допълнително и други показатели - тежки метали, нефтопродукти, детергенти, фенол и др. Оценката на качеството на повърхностните води се извършва въз основа на съществуващата нормативна уредба. Нормите за съдържание на тези вещества в повърхностните води е в зависимост от проектната категория на реките, респ. предназначението им.

Пунктовете от мрежата за мониторинг на повърхностни води са показани на карта ¹1.

От 1993 г. е въведен биологичен мониторинг на повърхностните води като неразделна част от мониторинга на водите. Използва се експресен метод, свързан с определяне на биотичен индекс, с 5-степенна скала, който на база определени биоиндикатори регистрира резултата от интегрираното въздействие на замърсителите, водещо до трайни изменения в качеството на водите за дълъг период от време. ХБМ се извършва от 6 базови лаборатории към РИОСВ Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново и Монтана и НЦОСУР, които покриват около 75% от цялата речна мрежа с повече от 1000 пункта.

Негативното въздействие върху хидросферата и  измененията в качествения състав на водите се формира от  антропогенната дейност, която се изразява в изменения в режима на водния отток, заустването  на битово- фекални и промишлени отпадъчни води. Като косвени фактори могат да се отбележат  замърсяването на атмосферата, постъпването на замърсявания от валежи  и седиментите във водосборите, влиянието на температурата на водата върху протичащите  в речните води  химически, биохимически и абсорционни процеси и др. Повечето от посочените фактори са независими един от друг и тяхното комбинирано действие води до специфични промени   във времето и по течението на реките.

За  оценка на изменението на качеството на водите  във времето са използвани средногодишните стойности за някои основни показатели  и сравнението им с предходните години. Присъствието на органични вещества в речните води  и трансформирането им  се характеризира основно с показателите: разтворен кислород, биохимична потребност от кислород и перманганатна окисляемост. Съдържанието на биогенни вещества се характеризира от различните форми на свързан азот, фосфати  и общо желязо, които са свързани с цикъла на образуване и разпадане на органичните вещества. От друга страна съществува тясна връзка между по-горе споменатите  вещества, температурата на водата и наличието на фитопланктон, които до голяма степен регулират самопречиствателните процеси във водните течения.  В редица случаи се взема под внимание  концентрацията на тежки метали, феноли, нефтопродукти, неразтворени вещества и други показатели, свързани най-вече с промишлената дейност на някои предприятия и имат предимно локален характер.

Информацията за състоянието на повърхностните води, подредена по основни поречия, е представена в графичен вид. На карта ¹2 е показано изменението на качеството на водата в пунктовете на устието на основните поречия по следните показатели - разтв. О2 (mg/l), БПК5 (mg/l), перм. окисл. (mg/l), неразтв. в-ва (10mg/l), а на карта ¹3 – за биогенните елементи, което  позволява да се проследи влиянието на основните замърсители и самопречистващата способност на реките. Използването на средногодишни стойности на показателите  в избраните характерни пунктове и тяхното сравнение със стойностите на същите показатели от  предходните  години, позволява да се определи тенденцията в изменението на качеството на речните води в тригодишен период. 

Минималната, средногодишната и максималната стойност за 1998 г. на някои показатели в mg/l за основните поречия са дадени в табл. 2.3.

 

2.3. БИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

 

През 1998 г. са обследвани 631 пункта,  в повечето случаи разположени равномерно по протежението на реките през около 5 km През 1998 г. са обследвани следните поречия: Нишава, Тимок, Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Лом, Цибрица, Огоста, Искър, Янтра, Камчия, част от Черноморските притоци (Хаджийска, Айтоска, Средецка, Факийска, Изворска, Китенска), Марица, горното течение на Арда, Места и Струма.

При анализа на пробите е използван Биотичен Индекс (БИ) за оценка качеството на повърхностните течащи води с 5-степенна скала (официално одобрена от МОСВ методика за мониторинг през април 1998 г.).

Резултатите от хидробиологичния мониторинг за обследваните пунктове са представени във фигури 2.2 и карта ¹4.

Фиг. 2.2

 

Разпределение на пунктовете от ХБМ според тяхната биологична категория

I - първа категория     II - втора категория     III - категория     IV - извън категориите

Резултатите показват, че най-много са средно замърсените пунктове (III категория) - 49%, което отразява вероятно и ситуацията в цялата страна. Множество дълги речни участъци във всички по-големи реки се характеризират с тази екологична категория.

На второ място са незамърсените пунктове (I категория) - 23%, които навсякъде са концентрирани в горните течения на реките, където реките са с ниски водни количества.

Това показва, че като абсолютни водни количества средно замърсените води надхвърлят 70% от всички течащи води в България.

Главен проблем за качеството на речните води в страната е органичното замърсяване от непречистени отпадъчни води.

Повечето случаи на критично замърсяване (води извън категориите) - 16% се дължат на индустриално и смесено индустриално и битово-фекално замърсяване. На първо място това са основните металургични и химически заводи, които често поразяват живота в реките със силно токсични води.

Все пак изследванията показват, че повечето реки в България имат повишена самопречествателна способност поради тяхните хидравлични, физико-химични и биологични характеристики.

Значителни подобрения на качеството на повърхностните води се наблюдава в следните речни участъци:

р. Арда след гр. Рудозем - по показатели БПК5, азот, цианиди и Биотичен Индекс;

р. Лъки (Юговска), поречие Чепеларска след гр. Лъки - по показатели БПК5, азот, фосфор, цианк, мед и Биотичен Индекс;

р. Дряновска, поречие Янтра след гр. Трявна - по показатели перманганатна окисляемост, азот, нефтопродукти и Биотичен Индекс;

р. Янтра след гр. Г. Оряховица - по показатели перманганатна окисляемост, азот, желязо, манган и Биотичен Индекс;

р. Искър след гр. Мездра - по показатели перманганатна окисляемост, азот и Биотичен Индекс;

р.  Айтоска преди заустване в Бургаско езеро- по показатели БПК5, фосфор и Биотичен Индекс.

През 1998 г. в повечето реки се наблюдава известна тенденция към слабо подобряване качеството на водите. Причина за това са както процесите на приватизация и прехода към пазарно стопанство, свързани с технологично обновление на производствените процеси и изграждане на пречиствателни съоръжения, така и преустановяване дейността на неефективни, силно замърсяващи производства.

 

2.4. КРАЙБРЕЖНИ МОРСКИ ВОДИ

 

Черно море се явява водприемник на огромно количество отпадъчни води, образувани на територията на водосборната му област в резултат на живота и дейността на повече от 162 милиона души. Това сериозно натоварване затруднява процесите на самопречистване в морските води, особено когато тези отпадъчни води са носители на сериозни количества органични и неорганични или опасни и токсични вещества. Основен дял за замърсяването имат точковите източници, разположени на сушата (непречистени или недостатъчно пречистени битово-фекални и промишлени отпадъчни води) и дифузното замърсяване от земеделските площи, подлагани на обработка с торове и препарати за растителна защита. Принос в замърсяването имат също така и интензивният морски транспорт и свързаните с проучвания добив на нефт и природен газ за Черноморския шелф. Определено отрицателно значение за нормалното функциониране на морската екосистема има и намалението на естествения отток на редица реки, вливащи се в морето в резултат на зарегулиране на оттока и изграждането на хидроенергийни и напоителни системи.

Изискванията за опазване на чистотата и естествената екологична среда на  крайбрежните морски води и създаването на благоприятни хигиенни условия в нашата страна се регламентират от Наредба No 8 - Показатели и норми за определяне на качествата на крайбрежните морски води (ДВ бр. 2/86 г.). Съгласно тази наредба морското крайбрежие се дели на:

- зони за водоползване;

- пояс на санитарна охрана.

Данните от НАСЕМ за периода 1996-1998 г. позволяват да се оцени съвременното състояние и да се очертаят основните тенденции по отношение на екологичния статус на Черно море в българския участък. Един от основните източници за замърсяване на водите на Черно море са постъпващите водни маси от крайбрежните реки и езера. Данните за техния качествен състав показват тенденция към намаляване на замърсяването и стабилизиране на показателите около определени стойности. На фиг.  2.3 - 2.8 в графичен вид са представени средногодишните концентрации за всички анализирани проби в  14 избрани представителни пункта по крайбрежието за следните показатели - разтв. О2 (фиг. 2.3), БПК5 (фиг. 2.4), перм. окисл. (фиг. 2.5), N-NH4 (фиг. 2.6), N-NO2 (фиг. 2.7),PO4 (фиг. 2.8). Това позволява сравняването на стойностите за различните години от разглеждания период и нагледно демонстриране на тенденцията в изменението на качеството на морските води.

От представените графики и анализа на данните за замърсяването на морските води могат да се направят следните изводи по отношение на техния физико-химичен състав:

В зоните на водоползване качеството на водите отговаря на нормативните изисквания с изключение на пункта при вливането на р. Камчия, на който се превишават нормите по амониев и нитритен азот. Очевидно това се дължи на хидродинамичните явления, които протичат при смесването на речната с морската вода.

В зоните за санитарна охрана, където се извършва промишлена дейност и се заустват отпадъчни води, качеството на морските води не винаги отговаря на действащите нормативи, като например района на  гр. Бургас. Друг замърсен участък е плажът при гр. Созопол, на който се превишават нормите по амониев и нитритен азот, а в някои случаи и по БПК5. Прави впечатление че тези привишения са констатирани през пролетния сезон.

В районите на интензивно корабоплаване – пристанищата и фериботните трасета, периодично се наблюдава повишено съдържание на нефтопродукти.

Въпреки наблюдаваните епизодични превишения на нормите за отделни показатели, общата тенденция е към подобряване и стабилизиране качеството на крайбрежните морските води и крайморските езера, както и на тези в 56 км изследвана зона. Тази тенденция е в резултат на увеличаване на ефективността на управлението на качествата на водите в крайбрежния район, включваща подобряване контрола за замърсяването, доизграждане на канализациите на населените места и изграждане или реконструкция на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.

 

2.5. КАЧЕСТВО НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ - СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ

Състоянието на качеството на подземните води е оценено по данните от 15 РИОСВ. През 1998 г. са били изследвани 223 водоизточници от мрежата за контрол на качеството на подземните води, разпределени в 14 хидрогеоложки района.

Оценка за качественото състояние на подземните води по хидрогеоложки райони като процент на стойностите над ПДК, относно общия брой извършени през годината изследвания, за всеки показател е дадена в таблица 2.5.1.

 

таблица 2.5.1.

 

 

Перм.ок.

NH4

NO2

NO3

PO4

Fe

Mn

Cl

SO4

Северобългарски

5.6

39.5

37.9

14.7

2.9

17.0

6.5

0.0

0.0

Варненски

14.8

70.4

66.7

17.3

1.2

13.3

4.0

0.0

0.0

Западнобалкански

0.0

33.3

0.0

0.0

0.0

33.3

0.0

0.0

0.0

Краищиден

12.5

65.8

52.5

0.0

5.0

16.7

3.2

0.0

10.0

Софийски     

46.7

79.3

79.3

3.3

6.9

50.0

61.5

0.0

5.9

Средногорски

23.5

35.3

47.1

0.0

0.0

41.2

17.6

0.0

0.0

Западнотракийски

5.3

25.0

28.0

3.9

1.9

15.9

12.9

0.0

0.8

Източнотракийски

5.8

50.7

66.7

25.0

17.4

8.7

18.8

8.8

19.1

Бургаски       

28.6

78.6

41.5

7.1

7.1

9.5

0.0

0.0

0.0

Осогово-беласишки

6.7

0.0

0.0

0.0

6.7

33.3

0.0

0.0

13.3

Рило-западнородопски

33.3

0.0

25.0

0.0

25.0

25.0

0.0

0.0

0.0

Централнородопски

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

7.1

0.0

0.0

0.0

Източнородопски

25.0

50.0

100.0

0.0

0.0

25.0

25.0

0.0

0.0

Долномаришки

9.1

63.6

63.6

0.0

36.4

0.0

72.7

0.0

0.0

 

Като критерии за състоянието на качествата се използват пределно допустимите концентрации според БДС 2823/83 "Вода за пиене", а в случаи на отсъствие на ПДК се използват критерии на европейски директиви и водещи световни организации.

През 1998 г. продължи тенденцията за трайно присъствие над ПДК на азотните съединения (амониев йон, нитрити и нитрати), показателят перманганатна окисляемост, фосфатите, желязото и манганът. По-ограничено е присъствието над ПДК на сухия остатък, сулфатите, хлора, магнезия и рН. Единични прояви имат тежките метали Сu, Cr, Zn, Pв. Оценка за качественото състояние на подземните води по поречия като процент на стойностите над ПДК, относно общия брой извършени през годината изследвания, за всеки показател е дадена в таблица 2.5.2.

 

 

таблица 2.5.2.

 

Код пор.

Име на поречие

Перм.

ок.

NH4

NO2

NO3

PO4

Fe

Mn

Cl

SO4

01000

р.Дунав

5.2

32.8

50.0

8.6

3.5

21.7

8.7

0.0

0.0

70000

р.Тимок

0.0

50.0

100.0

0.0

0.0

25.0

0.0

0.0

0.0

05000

р.Арчар

0.0

66.7

33.3

0.0

66.7

0.0

0.0

0.0

0.0

07000

р.Лом

10.0

90.0

100.0

0.0

0.0

50.0

20.0

0.0

0.0

09000

р.Огоста

4.5

50.0

45.5

36.4

0.0

19.0

19.0

0.0

0.0

10000

р.Искър

27.3

59.3

46.3

16.7

3.7

29.4

31.4

0.0

2.4

11000

р.Вит

0.0

0.0

0.0

12.5

0.0

12.5

0.0

0.0

0.0

12000

р.Осъм

0.0

26.3

15.8

0.0

0.0

10.5

0.0

0.0

0.0

17000

р.Янтра

16.7

55.6

27.8

11.1

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

18000

р.Русенски Лом

14.3

28.6

28.6

28.6

0.0

20.0

0.0

0.0

0.0

24000

р.Суха

0.0

50.0

75.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

25000

р.Батова

0.0

0.0

50.0

50.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

27000

р.Провадийска

13.3

73.3

46.7

0.0

0.0

6.7

0.0

0.0

0.0

28000

р.Камчия

25.0

79.2

66.7

0.0

0.0

16.7

12.5

0.0

0.0

40000

р.Айтоска

23.1

84.6

25.0

0.0

0.0

30.8

0.0

0.0

0.0

43000

р.Средецка

0.0

66.7

66.7

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

59000

р.Тунджа

27.8

66.7

52.8

30.6

2.8

5.6

9.4

16.7

19.4

60000

р.Марица

6.8

31.7

39.4

6.6

9.2

15.4

17.6

0.0

3.2

61000

р.Арда

0.0

50.0

60.0

0.0

16.7

0.0

0.0

0.0

0.0

64000

р.Места

33.3

0.0

25.0

0.0

25.0

25.0

0.0

0.0

0.0

65000

р.Струма

10.9

55.6

38.2

0.0

5.5

21.6

2.2

0.0

11.4

80000

Добруджански реки

18.8

50.0

31.3

18.8

12.5

18.2

0.0

0.0

0.0

85000

Черноморска зона (сев.от р.Батова)

4.2

70.8

91.7

41.7

0.0

18.2

0.0

0.0

0.0

 

През 1998 г. продължиха изследванията на пестициди в подземните води. Анализирани са 56 проби от 13 хидрогеоложки района в пунктове, потенциално застрашени от замърсяване с пестициди (табл.2.5.3).

В резултат от оценка на резултатите могат да бъдат направени следните изводи:

- относно съдържание на органо-хлорни пестициди в подземни води:

Повишени съдържания на триазинови пестициди (симазин, атразин и пропазин) са установени в подземните води в Златията, при селата Търнак, Тамарино и Роза. Стойностите надхвърлят максимално допустимите стойности /МДС/ по Европейска директива за питейни води 80/778/ЕЕС - 0,1 g/l, но са по-ниски от препоръчаните стойности на СЗО, 1993 г. за питейни води - 2,0 g/l.

Повишени съдържания на цисхептахлор-епоксид (над 0,1 g/l - МДС по 80/778/ЕЕС и над 0,03 g/l - препоръчани стойности по СЗО) са установени в 3 от седемте пункта в района на гр.Добрич .

Пестицидите алдрин, диелдрин и ендрин имат следните препоръчани стойности от СЗО: алдрин - 0,03 g/l, диелдрин - 0,03 g/l и ендрин - 0,2 g/l. В сондажния пункт при с.Септемврийци диелдрина малко надвишава ПС на СЗО.

Метоксихлор над 0,1 g/l (80/778/ЕЕС) е определен в пунктовете при Якимово, Добрич, Владимирово, Ботево и Богдан, което е под 20 g/l (ПС на  СЗО).

- относно съдържание на изомери на ДДТ и техните разпадни продукти (ДДД и ДДЕ) в подземни води. Стойности над 0,1 g/l са установени в следните пунктове:

            р.р - ДДЕ за  пунктовете при Козлодуй, Бяла Слатина, Якимово и Септемврийци.

            о.р - ДДЕ за пункта при с.Тянево.

            р.р - ДДД за пункта при гр. Бяла Слатина

            р.р - ДДТ за пунктовете при Бяла Слатина, Белозем и Йоаким Груево.

- относно съдържанието на органо-фосфорни пестициди в подземни води:

Фенитротион е установен при с.Карапелит, а золон при единия от пунктовете при с. Септемврийци и с. Вълчедръм. Стойностите им са над МДС по директива        80/778/ЕЕС - 0,1 g/l.

Както се вижда от изложеното, в по-голямата част от случаите концентрациите не надхвърлят изискванията на ЕС и СЗО и даже са под границата на откриване. Изключение правят няколко случая на триазини в пунктовете в Златията и при селата Търнак, Тамарино и Роза, фенитротион при с. Карапелит, золон при с. Септемврийци и Вълчедръм, диелдрин при Септемврийци, метоксихлор при Якимово, Добрич, Владимирово, Ботево и Богдан. Част от посочените пунктове представляват кладенци за питейно - битово водоснабдяване на населените места и цитираните данни предопределят повишен хидроекологичен риск при ползването на водата.

Тъй като част от пунктовете (20 броя), изследвани за пестициди през 1998 г., са изследвани и през 1997 г., може да бъде направена оценка на динамиката на изменение през периода. От общо 239 случая, 169 са под границата на откриване, в 43 случая е настъпило влошаване и в 27 - подобряване. Влошаването е настъпило в 18% от случаите. Очевидно е, че независимо от намаляване употребата на пестициди, продължава процесът на изнасянето им от почвения слой и зоната на аерация към плитките подземни води.

 

Таблица 2.5.3

 

Име на район

Брой изследвани пунктове

1

Местност "Златия", гр.Вълчедръм

7

2

гр.Б.Слатина, гр.Кнежа и с.Търнак

3

3

с.Джулюница и с.Вързулица

2

4

 гр.Добрич

7

5

гр.Петрич и гр.Сандански

2

6

гр.Пазарджик и гр.Септември

4

7

Пловдивско поле

14

8

гр.Димитровград

5

9

с.Богомилово

1

10

с.Опан

1

11

с.Братя Даскалови

3

12

с.Гавраилово

3

13

гр. Ямбол

4

 

 

2.6. ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ, ПОЛИТИКА

Основната цел на политиката за управление на водите е осъществяване на единно управление на водите в количествен и качествен аспект, както и хармонизация на нормативната уредба с тази на Европейския съюз чрез осигуряване на:

единно и балансирано управление на водите като общонационален неделим природен ресурс, в интерес на обществото, защита на здравето на населението и устойчивото развитие на страната;

ясно и точно определяне на собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения;

регламентиране на реда за водоползване и ползване на водните обекти и процедурата за издаване на разрешителни за ползване на водите и водните обекти;

децентрализация на управлението на водите чрез създаване на съответни административни структури на ниво речен басейн;

За постигане на поставените цели е разработен проект на нов Закон за водите.

От 1998 г. министерството на околната среда и водите започна работа по подготовката на документите за предоставяне на концесии за минерални води с национално значение.

Съобразно приоритетите за инвестиции в областта на водите, с основна насоченост за изграждане на пречиствателни станции в "горещи точки" и представляващи здравен риск за голям брой хора, довършване на започнати обекти и реконструкция и модернизация на съществуващи ПСОВ, при което се постига висок екологичен ефект с по-малки инвестиции, подобряване и опазване на крайбрежните морски води и трансграничните водни течения, през 1997 г. инвестициите за пречистване на отпадъчните води по басейни  са както следва:

 

     А/ От Държавния бюджет / лв./

 

ИСКЪР

2 090 000 000

ЯНТРА

145 000 000

МАРИЦА

740 000 000

КАМЧИЯ

200 000 000

ТУНДЖА

266 000 000

РУС. ЛОМ

50 000 000

СТРУМА

100 000 000

ДОБР.РЕКИ

320 000 000

ДУНАВСКИ ГРАДОВЕ

90 000 000

Ч. КРАЙБРЕЖИЕ

810 000 000

 

ВСИЧКО: 4 811 000 000 лв.

           

     Б/ От Националния фонд за опазване на околната среда /лв./

 

ИСКЪР

468 782 357

ЯНТРА

794 853 844

МАРИЦА

2 423 716 379

КАМЧИЯ

919 670 602

ТУНДЖА

1 881 260 054

ДОБР.РЕКИ

351 847 746

АРДА

2 683 848 070

Ч. КРАЙБРЕЖИЕ

8 018 329 556

СТРУМА

1 214 745 831

ДУНАВСКИ ГРАДОВЕ

326 512 741

МЕСТА

165 126 256

 

 

 

ОБЩО: 19 248 693 436 лв.

 

По-значимите финансирани обекти са: Градска пречиствателна станция за отпадъчни води /ГПСОВ/- кв.Кубратово, ГПСОВ - Самоков, ГПСОВ - Стражица, ГПСОВ- Исперих, ГПСОВ - Тервел, ГПСОВ - Дупница, ГПСОВ - Пловдив, ГПСОВ - Казанлък, ГПСОВ - Сливен, ГПСОВ - Шумен, ГПСОВ - Поморие, ГПСОВ - Обзор - Бяла, "Мост-канал над Евксиноградско дере"-Варна и др.

 

Под форма на кредити са подпомогнати "ПС за химически замърсени води" на ВРЗ"Ивайло"- Велико Търново и на ВРЗ "Вл.Заимов" - Божур, "Цех за мокра обработка на кожи" и пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) - "Севко" -ЕООД - Севлиево, ПСОВ-"Поделение 22220" - Сливен, ПСОВ-"ШЗО"- Плевен, ПСОВ "Зорница-Кесарево"-ООД, СМР по язовирна стена "Горубсо-Златоград"-ЕАД.

От анализа на данните за състоянието на водите и прегледа на реализираните контролна, техническо-организационна, инвестиционна и други дейности, свързани с ползването и опазването на водите е видно, че наблюдаваната тенденция в подобряване състоянието на водите се дължи както на по-благоприятния по отношение на "водност" период, така и на реализираните мероприятия по въвеждане в експлоатация на обекти по отвеждане и пречистване на отпадъчните води и ефективен контрол и санкциониране на замърсителите от страна на органите на МОСВ.

 

 

3. ЗЕМИ И ПОЧВИ

Почвите играят важна роля в екосистемите. Те са ограничен, намаляващ, рядък и невъстановим ресурс, с неоспорими екологични свойства и основна предпоставка за човешкото съществуване и обществена дейност, поради което трябва да бъдат съхранени за следващите поколения. Действията, относно опазване на почвите, трябва да се основават на превантивна почвена защита, устойчиво земеползване, предотвратяване на нови замърсявания и по-нататъшна деградация, така както и увеличаване на познанията за тяхното очистване.

 

3.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОчВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ

Общата територия на Р. България възлиза на 11090971,7 ha. В сравнение с предходната година е регистирано намаление с 6029 hа.

Общата територия на страната се разпределя както следва:

- земеделски земи – 6 417 364,8 ha;

- земи в горския фонд – 3 658 456,5 ha;

- населени места и др. урбанизирани територии – 466 303,5 ha;

- водни течения и водни площи – 201 126,0 ha;

- територии за добив на полезни изкопаеми – 277 470,6 ha;

- територии за транспорт и инфраструктура – 702 503,0 ha.

Земеделските земи съставляват най-голям дял от общата територия на страната – 57,9 %. Земите от горския фонд са съответно 33%, фонд населени места и др. урбанизирани територии – 4,2%, водни течения и водни площи – 1,8%, територии за добив на полезни изкопаеми – 2,5% и територии за транспорт и инфрастуктура - 0,6%.

По отменени решения на Комисията за земеделските земи са върнати към земеделския фонд общо 6,38 ha, като от тях преобладават земи от III и IV категория.

Общото количество на земеделските земи с променено предназначение за 1998 г. са 759,19 hа. Същите са изключени от земеделския фонд, като голямата част от тях са нископродуктивни и некатегоризирани земи. Допълнително от земеделския фонд са изключени 21,34 ha и включени в Застроително регулационни планове на различни селища в страната.

 

 

3.2. Качество на почвите - вредни въздействия, състояние и тенденции

 

Нарушени земи

Към 31.12.1998 г. от добив и първична преработка на невъзстановими природни богатства са нарушени общо 23337,30 ha земи от земеделския и горския фонд, а са рекултивирани общо 7887,06 ha.

През 1998 г. са нарушени 330,59 ha, като за 1997 г. те са били 577 ha. Рекултивираните нарушени земи за 1998 г. са 230,66 ha, като сравнение за преходната година те са 406 ha.                             

Тенденция: Наблюдава се намаляване на нарушените земи, както и на рекултивираните такива.

 

Ерозия на почвите (водна, ветрова, иригационна)

Ерозията на почвата в нашата страна е един от най-сериозните деградационни процеси, изразяващ се в намаляване на почвения профил, влошаване на физическия статус, изнасяне на хранителни вещества, замърсяване на водите и др. Освен почвено - климатичният, значителен принос за развитие на процеса допринася и антропогенният фактор. Проблемните територии по отношение на ерозията се запазват така, както са визирани статистически преди повече от десет години (по Националната програма за борба с ерозията), за водна ерозия около 100 региона, за ветрова – около 25 региона.

 

Водна ерозия:

На водна ерозия са подложени всички обработваеми земи с наклон над 6 градуса или това са приблизително 4823011 ha, което представлява около 72% от обработваемите земи и 43% от общата площ на страната. От тях най-силно засегнати земи, нуждаещи се от комплексна противоерозионна защита са 875000 ha, разпределени в различни области на страната - Хасковска, Пловдивска, Варненска, Бургаска, Ловешка, Русенска и др. Ерозионните процеси физически увреждат почвите, чувствително понижават почвеното плодородие чрез годишните загуби на значителни количества плодородна почва  (приблизително 130-140 млн.t), като същите се  проявяват и като замърсител на околната среда чрез износа на твърдия отток, който пренася  химически замърсители, затлачва водоеми и др.

 

Ветрова ерозия:

Ветровата ерозия се проявява основно в равнинните и обезлесените райони на страната и е засегнала приблизително 1657386 ha (29%) от обработваемите площи (предимно в Дунавската равнина и Тракийската низина). Годишните загуби са от 30 до 60 мил. t плодородна почва. С прашните емисии се отнасят на големи разстояния химически торове, препарати и др. Тя нанася и значителни загуби на земеделието, чрез унищожаване на засети масиви.    

    

Иригационна ерозия:

Процесът е чисто антропогенен. Засяга всички поливни площи в страната с наклон над 2 градуса. През последните години количествено същите значително намаляват, което предполага и намаляване на негативните последици. За пример към 31.12.1988 г. поливните площи са били 1 256 602 ha, като през 1998 г.  те вече са намалели на  879 436  ha по понятни причини. 

 

Предприети мерки и тенденции:

Данни за извършени оздравителни дейности, свързани с водната и ветрова ерозия на почвите има само за регионите на:

РИОСВ - Хасково

-           баражи – 20 000 m3

-           горски тераси – 835 dca

-           залесяване 83 dca

-           укрепване на свлачища – 3 бр.

-           корекция на реки – 120 dca

-           пътища – 11,4 km,         и

            РИОСВ – Пазарджик:

В региона най-силно е изразена ерозията от насипищата на рудниците и кариерите. Извършени са 16 бр. контролни проверки и са направени предписания за биологическа рекултивация на най-застрашените от ерозия участъци.

По данни на РИОСВ, в  резултат на променената структурата на земеделие в голяма част от страната, предимно в планинските и полупланински територии, земите с наклон над 6 градуса не се обработват (пустеещи) и естествено се затревяват, с което отчасти по естествен начин се ограничават ерозионните процеси.

 През последното десетилетие мащабни наблюдения и оздравителни мерки и мероприятия, свързани с ерозионните процеси в страната  не са извършвани  по чисто финансови причини.  Независимо от това МОСВ е извършило необходимите подготвителни работи – специализирана методология, технически проект за мониторинг и проекти за БДС, касаещи регистрацията, наблюдението, контрола, мониторинга и програми за информационна обработка с интерпретация на входящата информация. При възможност за реализиране на тази програма ще се актуализира информацията, относно глобалността, териториалното и площно разпределение на процеса по видове и степен на увреждане, което ще   улесни вземането на управленчески решения, както и значително би се улеснила работата на Ведомствения екологичен кадастър.

Независимо от обективните трудности, МОСВ чрез своята финансова политика, в значителна степен спомага за овладяване и ограничаване на ерозионните процеси в райони с типично изразени деградационни процеси, в частност с преобладаващи ерозионни такива, чрез отпускане на преференциални средства за създаване и развитие на екологосъобразно земеделие и животновъдство в тези райони.  За 1998 г. от НФООС са отпуснати 326 706 лв. за проекти и дейности, свързани с възстановяване, опазване и поддържане на почвеното плодородие на слабопродуктивни (пустеещи и деградирали) земеделски земи, както и за  опазване и възпроизводство на полезната флора и фауна в планинските и полупланинските райони. 

 

Вкисляване и засоляване на почвите:

Площите с различна степен на вкиславане са приблизително 1 500 000 ha, от които около 500 000 hа са с вредна за растенията почвена киселинност и около 35 500 ha от обработваемите площи са засолени, като 252 ha са замърсени с нормална сода и хлориди.

Една част от почвите са естествено вкислени и засолени, но значителен е делът на вторично увредените такива, следствие вредните въздействия от химизацията в земеделието и от емисиите от промишлеността и минодобивните дейности, допринасящи за изостряне на проблема.

През 1998 г. започна реализирането на проекта за мониторинг относно процесите на  вкисляване на почвите в страната в рамките на осигуреното финансиране за годината. Бе извършено пробонабиране от всички заложени в мрежата пунктове за наблюдение, но обобщените аналитични данни все още не са готови. Мониторинговата и контролната дейност ще се извършва по разработените от МОСВ и утвърдени от Комитета по стандартизация и метрология през1998 г. стандарти.     

В процес на разработване са техническият проект за мониторинг на засолени почви и необходимите проектостандартни документи.   

 Тенденция: В количествено отношение се запазват  площите засегнати от процесите на вкисляване и леко се завишават тези на засолените почви. Причините са от финансов характер – не се извършват мелиоративни и отводнителни мероприятия, като задължителни рехабилитационни мерки при такъв вид увреждане на почвите. Изключение правят само рекултивираните площи, по утвърдени от МОСВ проекти за нарушени от минно-добивна дейност терени, както и за земеделски земи, върху които са експонирани проекти за екологично земеделие, финансирани от НФООС, като в технологичните програми на същите се включват нужните задължителни оздравителни мероприятия за възстановяване продуктивните свойства и екологичното равновесие на почвите.   

 

Замърсени почви с тежки метали и металоиди:

Към 31.12.1998 г. замърсените почви с тежки метали и металоиди над ПДК възлизат на 43 605 ha., като от тях 7 700 ha са замърсени над 5 пъти ПДК, основно с олово, кадмий, мед, цинк и арсен. Най-засегнати са районите около "Юнион Миниер Пирдоп Мед"- гр. Средногорие, ОЦК-Кърджали, КЦМ АД-Пловдив, "Кремиковци" АД, МК-Елисейна, "Стомана"-Перник АД, както и в регион Смолян (общините Баните, Доспат, Златоград, Рудозем и Мадан), като източник на замърсяването са минните  и съпътстващите ги дейности.

Тенденция и оздравителни мерки: По данни от мониторинговата мрежа на МОСВ не са регистрирани нови райони със замърсени почви с тежки метали над ПДК.

В землището на с. Куклен - общ. "Родопи" продължава експериментът за "фиторемедиация" с многогодишната култура "Салвия" върху 160 dca замърсени земеделски земи с тежки метали над ПДК (от КЦМ АД – Пловдив) под контрола на РИОСВ – Пловдив и МОСВ. Аналитичните данни от 1998 г. потвърждават обнадеждаващите резултати от 1997 г., относно активното извличане с биомасата на натрупаните в почвата тежки метали.

            През м. май 1998 г. бе заложен и демонстрационен проект (на площ 1 dca) за изпитване на група "селектирани хиперакумулиращи" висши растения за фиторемедиация на силно замърсени с тежки метали почвени участъци в индустриалния район на "Кремиковци" АД. Резултатите ще бъдат използвани за бъдещите ремедиационни мероприятия, които ще се прилагат при така наречените "стари замърсявания" в страната.

 

Замърсяване на почвите с пестициди:

1. По проблемите, свързани със забранените, залежалите и негодни за употреба пестициди в РБ.

С активното съдействие на Междуведомствената експертна комисия продължава дейността по събирането, депонирането, дезактивирането и безопасното съхранение на наличните в страната количества (около 2 700 t) забранени, залежали и негодни за употреба пестициди. Периодично по предложение на гореспоменатата комисия се финансират от НФООС проекти, предложени от общините и свързани с решаването на проблемите по места. Подходите включват ремонт и охрана на новоремонтираните складове, както и събиране, транспортиране и депониране на наличните количества опасни отпадъци (пестициди) в района. Депонирането се извършва в налична складова база или в "ББ" кубове. Проектите включват не само мерки по събиране, транспортиране, ремонт и депониране, но и мерки за саниране на замърсени сгради, площадки и почви с пестициди, съобразени с ПДК за същите за почви.

С решение на Управителния Съвет на НФООС за 1998 г. са отпуснати общо 893 314 нови лева на 15 бр. Общини за депониране и обезопасяване на 762 t опасни пестицидни отпадъци (ОПО) в 97 склада. За още 12 общински проекта има решение на УС на НФООС за сключване на договори на обща стойност 404 020 лв. за депониране и обезопасяване  на 440 t ОПО в 87 склада.

МЗГАР също финансово подпомага решаването на проблема, макар и със значително по-малки суми – 95 741 лв.

 

2. Контрол и наблюдение за наличие на остатъчни количества пестициди в почвите, в следствие употребата на растителнозащитни препарати в земеделието

Въз основа на проведените изследвания  през 1998 г. от мониторинговата мрежа на МОСВ (НЦОСУР), относно наличие на пестицидни остатъци в почвите, могат да се направят следните заключения:

- изследваните растителнозащитни препарати с кратък период на полуразпад не акумулират в почвата и не представляват риск за околната среда;

- въпреки забраната за ползване на ДДТ от 1969 г. все още се регистрират остатъчни количества в почвите от същия пестицид и неговите междинни продукти (изомери и метаболити) в диапазона от границите на откриване 0,0001 mg/kg почва до 1,9 mg/kg за ДДТ и 1,3 mg/kg за изомери и метаболити на същия пестицид. Тези данни говорят за определена степен на локални замърсявания следствие на занижен контрол по съхранението и използването му.

Тенденция и мерки:

Регистрирането на остатъчни количества пестициди в определените пунктове за наблюдение (48), не изключва възможността за наличие на нови локални замърсявания в потенциално застрашени интензивни земеделски райони. В тази насока трябва да се предприемат по-активни мерки за контрол, както и сгъстяване на мониторинговата мрежа от пунктове за пробовземане, с цел уточняване площта и степента на замърсяване с токсични и опасни за здравето отпадъчни продукти.

Замърсяване на почвите с нефтопродукти:

Старите замърсявания с нефтопродукти в районите на РИОСВ-Бургас и РИОСВ-Плевен в размер на 137 ha, все още са проблем за околната среда, тъй като за тяхното саниране са нужни по-специални и скъпи технологчни решения.    

            През настоящата година са регистрирани от РИОСВ – Бургас, Благоевград, Враца, Монтана, Смолян, София, Стара Загора и Шумен инцидентни и локални замърсявания с горива и смазочни масла на терени с обща площ 1,35 ha.  Нарушителите са санкционирани съгласно действащото законодателство и всички замърсени терени са санирани по предписания на РИОСВ.

 

3.3. ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

Основната цел в политиката на МОСВ по отношение на компонента "почви" е ефективното опазване на почвените ресурси на страната от физическа и химическа деградация, унищожаване и различни видове замърсявания. Приоритетно се работи по:

усъвършенстване и актуализиране на нормативната уредба, свързана с контролната и мониторингова дейност. Възложена е конкурсна задача, финансирана от НФООС, относно разработване на проект за "Определяне на ПДК на устойчиви органични замърсители в почви и предложение за технически проект за мониторинг". Проектът за ПДК за органичните замърсители ще бъде съобразен с тези на страните от ЕС. Възложена е и конкурсна задача за разработване на проект  за "Методи за оценка и контрол на засолени почви".  

превантивна и оперативна контролна дейност от страна на МОСВ и РИОСВ:

максимално ограничаване на промяна предназначението на високоплодородни земеделски земи от I,  II и III (поливна) категории за неземеделски цели, посредством съгласувателната процедура на МОСВ и участието на представителите на министерството в Комисията за земеделските земи (КЗЗ) към МЗГАР;

участията на представители на МОСВ в междуведомствени работни комисии и съвети (по линия на КЗЗ, Комисия за биологично изпитване и регистрация на препарати за растителна защита, МЕС и др);

усъвършенстване и разширяване на системата за мониторинг на земи и почви; 

оказване на финансова помощ от НФООС за проекти и дейности, свързани с опазването и възстановяването на земите и почвите в полупланинските и планински райони на страната, като само за 1998 г. са отпуснати 326 706 лв;

в изпълнение на оперативната контролна дейност през отчетната 1998 г. са извършени общо 1387 бр. проверки, дадени са 999 бр. предприсания за отстраняване на констатирани нарушения, наложени са 199  персонални акта и 52 санкции на обща стойност 1 379 198 лв.

 

 

4. ОТПАДЪЦИ

4.1. СЪЩЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ

Анализът на съществуващото състояние е направен на база наличната информация за отпадъците в страната, която се събира от Националния статистически институт (НСИ) и Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Използвани са също натрупаният практически опит през последните години и резултатите от конкретни изследвания и проучвания.

 

Битови и строителни отпадъци

През последните три години (1996-1998) се наблюдава плавно намаляване на количествата събрани битови отпадъци,  като тенденцията е по-ясно изразена за големите населени места. Въпреки това, докладваното количество на битовите отпадъци, отнесени към обслужваното население,  за повечето общини в страната е съизмеримо или по-високо от това в развитите страни. Причините за завишените количества докладвани битови отпадъци са свързани с липсата на кантари на депата и начина на отчитане, основан единствено на транспортни документи.

За 1998 г. НСИ е отчел 3 196 хил. t   битови отпадъци, депонирани на 622 депа с организирано сметосъбиране. От тях 145  са контролирани.

На карта 4.1. са представени данни за 52-те общински депа, всяко от които обслужва население над 20 000 жители.  На тези депа през 1998 г. са събрани 2 296 хил. t  битови отпадъци от 250 населени места с население 4 473 713 жители.

По-голяма част от общинските депа са обявени като депа за битови отпадъци, но на практика на тях се депонират смесено битови, строителни, производствени, а много често и опасни отпадъци.

За отчетната година са докладвани 1 043 хил. t строителни отпадъци, събрани от 48 населени места на 31 специализирани депа и заемащи площ от 963 dca. Наред  с това около 211 хил. t строителните отпадъци са депонирани на общински депа за битови отпадъци. В повечето случаи депата за строителни отпадъци са изоставени кариери, заблатени терени, ерозирали брегови и други негативни форми. Поради начина на експлоатация на депата и използването на тези отпадъци за запръстяване, в това количество са включени и земните маси, депонирани в тях.

Производствени и опасни отпадъци

За 1998 г. производствените и опасни отпадъци са класифицирани за първи път съгласно Списък на отпадъците - Приложение N 1 към т. 1.1 от Заповед ¹РД-323/10.08.1998г.(ДВ, бр. 120/1998 г.).

На фигура 4.2. е показано разпределението на количествата образувани производствени и опасни отпадъци по групи от Списъка на отпадъците.

Производствени отпадъци

По данни на НСИ общото количество на образуваните през 1998 г. производствени отпадъци, несъдържащи вредни замърсители е 218 436 хил. t, в т.ч.:

- скални и земни маси от рудниците - 187 963 хил. t

- пепелина и сгурия                        -   6 575 хил. t

През 1998 г. докладваните количества на образуваните производствени отпадъци в страната, регулирани със ЗОВВООС, са 22 785 801 t.

Образуваните производствени отпадъци от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства (ППБ) са 20 518 190 t (без скални и земни маси) и представляват 90 % от общо образуваното количество. Тези отпадъци се депонират изцяло на специализирани депа.

Разпределението на количествата на отпадъците, в зависимост от методите за третиране е представено на фигура 4.3.

Анализът на наличните данни показва, че преобладаващият метод за обезвреждане на производствените отпадъци е депонирането. Около 95 % от депонираните през годината производствени отпадъци са на специализирани депа, които се експлоатират от предприятията, а останалите се депонират на общински депа.

Съгласно получената информация за преработване се предават отпадъци от черни и цветни метали, хартиени и стъклени отпадъци.

В зависимост от организацията на дейността, събраните отпадъчни материали се предават директно на предприятията, преработващи отпадъци или на лицензирани фирми, търгуващи с отпадъци за рециклиране.

Обезвреждането чрез термични методи е характерно за отпадъците от преработка на дървесина (31%). Около 61 % от отпадъците от производство и преработка на хранителни продукти се оползотворяват в селското стопанство - като храна в животновъдството и за наторяване.

Разпределението на количествата образувани и третирани производствени отпадъци по РИОСВ е показано на карта 4.4.

Опасни отпадъци

За 1998 г. се наблюдава намаляване на количествата образувани опасни отпадъци в страната в сравнение с 1997 г. Съгласно получената информация генерираните опасни отпадъци през 1998 год. в България са 547 794,4 t. Традиционно най-големи замърсители с опасни отпадъци и през тази отчетна година са "КРЕМИКОВЦИ"АД - гр. София и "НЕФТОХИМ"АД - гр. Бургас, които са генерирали 51% от общо образуваните в страната. Тридесет предприятия, образували най-големи количества опасни отпадъци през 1998 год., са отговорни за 95% от годишното им количество.

Анализът на съществуващото състояние е направен на база наличната информация за отпадъците в страната, която се събира от Националния статистически институт (НСИ) и Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Използвани са също натрупаният практически опит през последните години и резултатите от конкретни изследвания и проучвания.

 

Битови и строителни отпадъци

През последните три години (1996-1998) се наблюдава плавно намаляване на количествата събрани битови отпадъци,  като тенденцията е по-ясно изразена за големите населени места. Въпреки това, докладваното количество на битовите отпадъци, отнесени към обслужваното население,  за повечето общини в страната е съизмеримо или по-високо от това в развитите страни. Причините за завишените количества докладвани битови отпадъци са свързани с липсата на кантари на депата и начина на отчитане, основан единствено на транспортни документи.

За 1998 г. НСИ е отчел 3 196 хил. t   битови отпадъци, депонирани на 622 депа с организирано сметосъбиране. От тях 145  са контролирани.

На карта 4.1. са представени данни за 52-те общински депа, всяко от които обслужва население над 20 000 жители.  На тези депа през 1998 г. са събрани 2 296 хил. t  битови отпадъци от 250 населени места с население 4 473 713 жители.

По-голяма част от общинските депа са обявени като депа за битови отпадъци, но на практика на тях се депонират смесено битови, строителни, производствени, а много често и опасни отпадъци.

За отчетната година са докладвани 1 043 хил. t строителни отпадъци, събрани от 48 населени места на 31 специализирани депа и заемащи площ от 963 dca. Наред  с това около 211 хил. t строителните отпадъци са депонирани на общински депа за битови отпадъци. В повечето случаи депата за строителни отпадъци са изоставени кариери, заблатени терени, ерозирали брегови и други негативни форми. Поради начина на експлоатация на депата и използването на тези отпадъци за запръстяване, в това количество са включени и земните маси, депонирани в тях.

Производствени и опасни отпадъци

За 1998 г. производствените и опасни отпадъци са класифицирани за първи път съгласно Списък на отпадъците - Приложение N 1 към т. 1.1 от Заповед ¹РД-323/10.08.1998г.(ДВ, бр. 120/1998 г.).

На фигура 4.2. е показано разпределението на количествата образувани производствени и опасни отпадъци по групи от Списъка на отпадъците.

Производствени отпадъци

По данни на НСИ общото количество на образуваните през 1998 г. производствени отпадъци, несъдържащи вредни замърсители е 218 436 хил. t, в т.ч.:

- скални и земни маси от рудниците - 187 963 хил. t

- пепелина и сгурия                                -   6 575 хил. t

През 1998 г. докладваните количества на образуваните производствени отпадъци в страната, регулирани със ЗОВВООС, са 22 785 801 t.

Образуваните производствени отпадъци от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства (ППБ) са 20 518 190 t (без скални и земни маси) и представляват 90 % от общо образуваното количество. Тези отпадъци се депонират изцяло на специализирани депа.

Разпределението на количествата на отпадъците, в зависимост от методите за третиране е представено на фигура 4.3.

Анализът на наличните данни показва, че преобладаващият метод за обезвреждане на производствените отпадъци е депонирането. Около 95 % от депонираните през годината производствени отпадъци са на специализирани депа, които се експлоатират от предприятията, а останалите се депонират на общински депа.

Съгласно получената информация за преработване се предават отпадъци от черни и цветни метали, хартиени и стъклени отпадъци. В зависимост от организацията на дейността, събраните отпадъчни материали се предават директно на предприятията, преработващи отпадъци или на лицензирани фирми, търгуващи с отпадъци за рециклиране.

Обезвреждането чрез термични методи е характерно за отпадъците от преработка на дървесина (31%). Около 61 % от отпадъците от производство и преработка на хранителни продукти се оползотворяват в селското стопанство - като храна в животновъдството и за наторяване.

Разпределението на количествата образувани и третирани производствени отпадъци по РИОСВ е показано на карта 4.4.

Опасни отпадъци

За 1998 г. се наблюдава намаляване на количествата образувани опасни отпадъци в страната в сравнение с 1997 г. Съгласно получената информация генерираните опасни отпадъци през 1998 год. в България са 547 794,4 t. Традиционно най-големи замърсители с опасни отпадъци и през тази отчетна година са "КРЕМИКОВЦИ"АД - гр. София и "НЕФТОХИМ"АД - гр. Бургас, които са генерирали 51% от общо образуваните в страната. Тридесет предприятия, образували най-големи количества опасни отпадъци през 1998 год., са отговорни за 95% от годишното им количество.

С най-голям относителен дял са образуваните опасни отпадъци от термични процеси - 45%, следвани от отпадъците от нефтодобива - 22%. В сравнение с 1997 год. с 51% е намаляло количеството на депонираните опасни отпадъци, за сметка на преработка и оползотворяване. Посочените данни са в резултат на  действия, предприети за подобряване управлението на отпадъците, основно в четири предприятия - Кремиковци-София, Нефтохим-Бургас, КЦМ-Пловдив и ОЦК-Кърджали.

Разпределението на количествата образувани и третирани опасни отпадъци по РИОСВ е представено на карта 4.5.

Основният начин за обезвреждане на опасните отпадъци в страната остава депонирането.

 

4.2. ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

 

ТЕНДЕНЦИИ

-           Преструктуриране на общинските фирми за събиране и извозване на битови отпадъци и навлизане на частния сектор;

-           Преминаване към регионални съоръжения за обезвреждане на отпадъците;

 

ПРИОРИТЕТИ

Приоритети, по които Министерството е работило през годината:

Разработване на нормативни актове по управление на отпадъците:

През 1998 година  са разработени предвидените в ЗОВВООС подзаконови нормативни актове, с което е осигурено регламентирането на рамковото законодателство за отпадъците на ЕС и съответните изисквания към съоръженията и инсталациите. Приети и обнародвани в Държавен вестник са:

Заповед РД - 323 на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването за класификация на отпадъците;

Наредба ¹5 на МОСВ за разрешенията при внос, износ и транзитен превоз на отпадъци (ДВ бр. 120/98 г.);

Наредба ¹10 на МОСВ, МРРБ, МЗ за реда за оформяне на документите относно отчета и информацията за управлението на дейността по отпадъците (ДВ бр. 151/98 г.);

Наредба ¹11 на МОСВ, МРРБ, МЗ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация  на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци (ДВ бр. 152/98 г.);

Наредба ¹12 на МОСВ, МРРБ, МЗ за изискванията на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъците (ДВ бр.152/98 г.);

Наредба ¹13 на МОСВ, МРРБ, МЗ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация  на депа за отпадъци (ДВ бр.152/98 г.);

Постановление ¹249 за одобряване на Тарифа за таксите за издаване на разрешения по Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ДВ бр. 137/98 г.).

В резултат на това са регламентирани технически и експлоатационни изисквания, гарантиращи в достатъчно висока степен опазването на човешкото здраве и околната среда и наред с това установяване на пазарните принципи, навлизане на частната инициатива в управлението на отпадъците и поемане в максимална степен на разходите по обезвреждането на отпадъците от причинителите им.

Подобряване на работата на общините в процеса на управление на отпадъците.

Чрез изискванията за приемане на общински наредби, определящи реда и условията за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци (чл.18 от ЗОВВООС), и изготвянето на програми за управление на дейностите по отпадъците (чл.28 от ЗОВВООС) се дава възможност общините да идентифицират и приоритизират своите проблеми и да набележат мерки за решаването им в краткосрочен и дългосрочен аспект. В тази връзка МОСВ, съвместно с Американската Агенция за опазване на околната среда, организира и проведе 6 семинара, на които присъстваха еколозите на 129 общини. Изготвени са "Указания за разработване на програми за управление на отпадъците". В резултат на тази дейност, в законно установения срок бяха представени за утвърждаване от РИОСВ повече от 70% от общинските програми.

Подобряване на контролните функции в системата на МОСВ:

С влизането на закона в сила МОСВ чрез регионалните си структури засили контрола по прилагането му в цялата страна. През 1998 г. МОСВ е извършило над 1600 бр. проверки в сферата на управлението на отпадъците. Направени са 900 предписания, съставени са 671 акта и са издадени над 350 наказателни постановления.

Издадени са 233 бр. разрешения за дейности с отпадъци по ЗОВВООС.

Почистване на площи, замърсени с битови отпадъци, и привличане на обществеността по проблемите, свързани с управление на отпадъците:

Проведени са две сесии на конкурсите за финансиране на най-икономичен проект за почистване на площи, замърсени с битови отпадъци, в рамките на националната кампания "ЗА ЧИСТА ОКОЛНА СРЕДА". Общо в двете сесии кандидатстват за финансиране 48 проекта от общини, 31 проекта на НПО и над 30 проекта от училищни звена. В същото време са номинирани за изпълнение 19 общински проекта, 15 проекта на НПО и 20 проекта на училищни звена, в рамките на награден фонд от 215 хил.лв . В резултат на националната кампания общини, НПО и училища са почистили 11 380 dса, на които впоследствие са засадени фиданки и са подходящо озеленени.

Подобряване на организацията за събиране и извозване на битовите отпадъци:

Финансирани са 5 проекта за обновяване на машинния парк на общини Златоград, Средец, Рудозем и Приморско, Враца.

Подпомагане дейностите по обезвреждане на отпадъците:

През годината продължава финансирането на редица регионални обекти:  депо за ТБО на Столична община, депо за битови отпадъци на  община Гоце Делчев, депо за битови отпадъци на Община Пловдив, проектиране на регионално депо за битови отпадъци на общини Сандански и Струмяни, проектиране и изграждане на депо за битови отпадъци на община Мадан, на депо за битови отпадъци на община Доспат, депо за битови отпадъци на община Рудозем, депо за битови отпадъци на община Кирково.

Финансирано е и изграждането на инсталация за изгаряне на течни и твърди отпадъци в "Нефтохим" ( 4 млн.лв.).

Изразходвани средства

Общите разходи за околна среда през 1998г. възлизат на 279 209,8 млн.лв., като за дейности, свързани с управление на отпадъците, са отпуснати  46 465,7 млн.лв., което представлява 16.6% от общите разходи за околна среда.

В областта на отпадъците субсидиите от Държавния бюджет са 1 425 000 лв., като са предназначени основно за изграждане на депа за битови отпадъци. За същия период НФООС финансира 10 инвестиционни обекта с обща сума 7 018,229 млн.лв., като 6 481.349 млн.лв. от тях са безвъзмездна помощ и 536,879 млн.лв. са под формата на заеми.  Изразходваните средства  представляват 16.5% от общите разходи на НФООС за 1998г.

Около 6 пъти са увеличени средствата, отпуснати от НФООС за дейности, свързани с управление на отпадъците в сравнение с 1997г.

 

ПОЛИТИКА

Националната политика за управление на дейностите по отпадъците е насочена към:

Установяване на йерархията за управление на отпадъците:

Предотвратяване на образуването на отпадъците;

Повторна употреба и рециклиране на  отпадъците;

Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани

Утвърждаване на принципите за "отговорност на производителя" и "замърсителят плаща"

Хармонизиране на нормативната уредба със законодателството на ЕС;

Изграждане на система от съоръжения и инсталации за обезвреждане и/или преработка на отпадъците;

Намаляване на риска от старите замърсявания с отпадъци;

Работа с обществеността;

Подобряване на системата за мониторинг, набиране на информацията и контрол.

 

4.3. УПРАВЛЕНИЕ НА ОПАСНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Международната политическа рамка за работа в областта на правилното управление на химичните вещества  е определена през 1992 г. в Рио де Жанейро, на Конференцията на ООН по околна среда и устойчиво развитие. През 1998 г. в министерството започва целенасочена дейност по подготовката на законовата основа за управление на химичните вещества и препарати, която да бъде в съответствие с европейското законодателство и с програмата на ООН в тази област. Със заповед на министъра на околната среда и водите е създаден Междуведомствен съвет за работа по предстоящото законодателство и инициативата на Програмата на ООН по околна среда и Международния форум за химическа сигурност. 

           

СЪСТОЯНИЕ

Управлението на химичните вещества и продукти в България   е свързано с:

- изискванията  за членство на България в Европейския съюз и приемането ни  в Световната търговска организация;

-  осигуряване на  безопасността  при  производство, търговия, внос, износ, съхранение и употреба на химичните вещества;

-  намаляване на риска за здравето на хората и околната среда и предотвратяване на  последствията при евентуални промишлени аварии и при работа с опасни химични вещества и препарати.

 

Изпълнява се  ПМС 268 ( ДВ, бр. 94/96 г.) за режима по вноса и транзитния превоз на отпадъци и опасни вещества. По този разрешителен режим са издадени  над 3000 броя разрешителни. Тук се включват и веществата, разрушаващи озоновия слой.

Представители на министерството участват в работата по договора между Браншовата камара  на търговските дружества от химическата промишленост  на България,  Европейския съюз по химическа промишленост и програма   ФАР - "Оценка влиянието на Бялата книга върху химическата промишленост в страните от Централна и Източна  Европа". Работата  завършва през м. март 1998 г. с внасяне на окончателен доклад за разглеждане в Европейската комисия. Посоченият доклад   включва сравнителен правен анализ на съществуващата нормативна база в страната и изискванията на Европейското химическо законодателство; оценка на проблемите, свързани с въвеждане  на    европейското законодателство в българската химическа промишленост, както и основните принципи на новите български нормативни документи  и възможните срокове за тяхното въвеждане. Позициите на България, залегнали в доклада,  са защитени на съвещание в Брюксел  от представители на Браншовата камара на търговските дружества по химическа промишленост,  Министерството на околната среда и водите, Министерството на промишлеността и  Министерството на здравеопазването.

 

 

ТЕНДЕНЦИИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

Предвид  влизането в сила  на  наредбите, свързани със  Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците, е  разработено ново ПМС, свързано само с въвеждането на  опасните вещества и заменящо ПМС 268/96 г.

Започва подготвката на нова нормативна уредба по управление на химичните вещества и препарати.  Страната няма    нормативна база  в тази област. Подготвяният закон трябва да отговаря на изискванията на съответните директиви на Европейския съюз. След приемането му от Народното събрание в срок от две до пет години предстои работа по подготовката  и влизането в сила на няколко подзаконови нормативни документа, като наредби за класифициране, опаковане и етикетиране на опасни химични вещества и препарати;  нотифициране на химичните вещества;  оценка на риска за околната среда и здравето на човека;   безопасна работа с химични вещества;  големи промишлени аварии с определени опасни химични вещества.

Във връзка с инициативите на международния форум по химическа сигурност  се работи по оценката на риска, хармонизиране на законодателството, обмен на информация, инвентаризация на старите замърсявания с индустриални химични вещества и пестициди, създаване на регистър на отделените и пренесени в  околната среда замърсители, създаване на информационна система, програми за обучение, предотвратяване на нелегалния международен трафик  на опасни химични вещества и препарати.

 

 

 

 

5. БИОЛОГИчНО РАЗНООБРАЗИЕ. ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ОБЕКТИ. ГОРСКИ ЕКОСИСТЕМИ

 

5.1. ОПАЗВАНЕ НА ФЛОРАТА

В страната  са установени 3567 вида висши растения. Според  Червената книга на България (1984) 31 вида от тях са изчезнали, 158 вида са застрашени, а редки са 574 вида.

За запазване на застрашени от изчезване редки и ценни растителни видове, със Заповед No 718/20.6.1989 г. на КОПС,  за защитени са обявени 330 вида висши растения. Към 1998 г. под стриктна защита са поставени 389 вида редки и ценни растения,  застрашени от изчезване видове, ендемични растения и такива, включени в списъците на международни конвенции, по които България е страна. От защитени растения, само  с разрешение на Министерството на околната среда и водите, се допуска вземане от природата на ограничен брой екземпляри, когато те са предназначени за научно-изследователски или образователни цели, за въвеждане в култура или за възстановяване и подпомагане на малочислени популации.

През 1998 г. продължиха проучванията върху някои редки и застрашени растителни видове, с цел установяване на състоянието им и вземане на подходящи мерки за запазване на техните популации в естествени условия.

В територии с голямо растително разнообразие в нациналните паркове "Рила" и "Централен Балкан", в природните паркове "Странджа" и "Врачански Балкан", в някои резервати, както и в земи в Североизточна и Западна България, невключени в  защитени територии, се извършва инвентаризация  на флората и растителността.

Особено активни са  дейностите за опазване на някои групи растения , като орхидеи и др. Тези дейности включват научни проучвания, създаване на информационни бази за биологията, екологията и разпространението на растенията, мониторинг, практически действия за опазване на видовете и местообитанията им, разработване на образователни програми и др.

Количествата билки, които могат да се добиват от лечебните растения се определят всяка година от Министерството на околната среда и водите и се разпределят от неговите регионални поделения (РИОСВ) между билкозаготвителите. Те  имат  задължението  да регистрират изкупвателните пунктове и складовите си бази в РИОСВ и да водят  необходимата документация за добитите количества билки. Законният произход на тези билки се доказва с документ за получена квота или за култивиране.

През 1998 г. е разрешено събирането на билки от 15 вида лечебни растения под ограничителен режим. За някои от тях количествата са минимални и предназначени само за нуждите на аптеките в страната (стрък зим зелен, кори зърнастец, стрък копитник, корени иглика и ранилист, лист мечо грозде, грудки божур). При други видове част от разрешените количества билки са реализирани на външния пазар.

Продължават проучванията, свързани с култивирането и поддържането на колекции от лечебни растения в условия "ex-situ", както и с определянето на подходящи технологии за биологично земеделие при тяхното отглеждане.

 

5.2. ОПАЗВАНЕ НА ФАУНАТА

5.2.1 Дивеч

Резултатите от пролетното таксиране на дивеча в Република България през 1998 година са показани в табл. 5.1  и табл. 5.2.

През 1998 г. се затвърдява тенденцията за намаляване на основните запаси от дивеч, обект на ловно-стопанска дейност. При едрия дивеч, като цяло за всички видове, се забелязва намаление на запасите. В сравнение с 1997 г. най-съществен е спадът в запаса на сърната, който е намалял с 3 509 бр., следван от този на благородния елен, който е намалял с 1 503 бр. Констатира се увеличение в запаса на дивата свиня с 1 176 бр. /табл. 5.1./. Очаква се, че с приемането и прилагането на новия Закон за лова и опазване на дивеча ще се легализира системата за устойчиво ползване на дивеча и ще се ограничи неблагоприятната тенденция за намаляването му.

 

 

таблица 5.1

Едър дивеч

 

години

Благоро-ден

елен

Елени

Лопа-тари

Сърна

Дива

свиня

Ди-ва

 Ко-за

Глу-хар

Муф-лон

Ме-чка

Алп.

Ко-зирог

Тиб.як

Зу-бър

Дива пуй-ка

1994

29490

6990

101900

42300

2060

2044

3060

854

 

 

 

 

1995

26210

5860

86800

37580

2090

2230

2620

880

 

 

 

 

1996

22539

4951

78802

37551

2062

2150

2457

880

26

42

72

30

1997

21398

4454

73990

37485

2249

2166

2462

880

34

45

76

22

1998

19895

4221

70481

38661

2006

2068

2075

870

34

41

73

26

 

При дребния дивеч най-голямо е редуцирането на запаса на кеклика. В сравнение с 1997 г. неговият запас е намалял с 7,2%, следван от този на фазана, който е намалял с 4,8%. Увеличение на запасите се наблюдава при заека и яребицата - съответно с 4,9% и 0,6%.

При хищниците е установено увеличение в броя на чакала с 7,6% и на лисицата с 6,1% /табл. 5.2/.

таблица 5.2

Дребен дивеч и хищници

 

Го-дини

Заек

Фазан

Яре-бица

Ке-клик

Вълци

Чакали

Лисици

Ск.кучета

1994

488000

148000

343400

52100

 

 

 

 

1995

442200

147580

317890

48230

няма данни

нямя дянни

няма данни

 

1996

460970

153518

342696

43429

1914

15626

17644

 

1997

417199

124031

294641

41879

1663

18162

28063

2771

1998

437639

118036

296300

38876

1610

19547

29779

24690

 

 

5.2.2. Птици

 

На територията на България са установени 383 вида птици. От тях 100 вида са включени в Червената книга на страната, в различните категории на застрашеност, както следва: изчезнали - 9 вида, застрашени от изчезване - 57 вида и редки - 34 вида.

 

Към 1998 г. поставените под защита птици са 327 вида.  От световно застрашените птици в България се срещат 21 вида.

 

Между 12 и 18 януари 1998 г. се проведе традиционното средно-зимно преброяване  на водолюбивите птици в цяла Европа, организирано от Wetlands International. В България бяха изследвани общо 106 влажни зони, като установеният общ брой на зимуващите водолюбиви  птици в тези  местообитания е 262 381 индивида от 64 вида (за сравнeние с 1997 г. - 699740  индивида от 79 вида). Наблюдавани са 5 световно застрашени видове: малък корморан - 5780 екземпляра; къдроглав пеликан - 423 екземпляра; червеногуша гъска - 4189 екземпляра; белоока потапница - 2 екземпляра и тръноопашата поапница - 175 екземпляра.

 

В четири от изследваните влажни зони- езерата Шабла, Дуранкулак, Вая и язовир Пясъчник бяха установени струпвания по над 20000 водолюбиви птици. Първите два от посочените обекти са в списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони и са защитени територии. Четирите посочени обекти са обявени за Орнитологични важни места според критериите на BirtLife International.

 

 

 

5.3  ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ОБЕКТИ

 

През 1998 г. защитените природни обекти в Република България  са отнесени в седем категории според "Закона за защита на природата", 1967 г.: защитени видове животни, защитени видове растения и пет категории защитени територии- резервати, народни паркове, природни забележителности, защитени местности и исторически места.

 

През 1998 г. резерватите в страната  са 90 на брой с площ 80561  ha, а  народните паркове   са 12 на брой, с обща площ 351584 ha. Броят на природните забележителности и защитените местности е съответно 2241 и 123. Природните забележителности обхващат площ от 23408 ha, а защитените местности- 23527 ha. Историческите места  са 972 с площ 12139 hа. Общата площ на защитените територии през 1998 г.  е 491219 hа или 4,42% от територията на страната.

 

През 1998 г. не са обявени нови защитени територии в очакване на приемането на новия закон за защитените територии. Този закон  регламентира следните категории защитени територии:

 

- резерват;

 

- национален парк;

 

- природна забележителност;

 

- поддържан резерват;

 

- природен парк;

 

- защитена местност.

 

Законът предвижда различни срокове за прекатегоризирането на защитените територии в новите категории.

 

 

 

 

 

5.4. СЪСТОяНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ В БЪЛГАРИя

 

5.4.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИя ФОНД

 

През 1998 г. площта на горския фонд в България възлиза на 3 877 557 ha, което представлява 34,9% от територията на страната. С гори са покрити       3 351 366 hа, което означава 30,2% лесистост. В сравнение с 1997 г.  площта на горския фонд е намаляла с 1 237 ha. Основна причина за това е констатираното при новото устройство на ДЛ "Крумовград", 1998 г. намаление на площта  от 48 354 ha на  47 216  ha. Залесената площ намалява с 1 851 ха, незалесената площ за залесяване с 2 534 ha, докато недърво-производителната горска площ се увеличава  с 3 075 ha, а горските пасища със 73 hа (табл.5.3).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Таблица 5.3.

 

 

 

Година

Общо залесена площ,

вкл. клек,

ha

Незалесена площ за залесяване,

 

ha

Недървопро- изводителна горска площ,

ha

Горски

пасища,

 

ha

Общо            горски          фонд,

ha

 

1997

3 353 101

121 066

297 485

107 142

3 878 794

 

1998

3 351 366

118 484

300 579

107 128

3 877 557









 

 

Изменението на залесената площ на държавния горски фонд е следното:

-Общата залесена площ на иглолистните гори е намаляла с 4 709 ha. Една част от това намаление (2 947 ha) се дължи на повреди от снеголоми, снеговали, ветровали и пожари в горските култури, а друга-от заглушаване на някои иглолистни култури и преминаването им към стопански клас на смесени широколистни високостъблени.  Процентното разпределение на горската площ по видове гори е представено на фиг. 5.1 и фиг. 5.2.

 

 

 

Сравнението на данните с 1997 г. показва намаление на  участието на иглолистните гори с 0,11% през настоящата година за сметка на широколистните високостъблени гори, които са увеличили своя дял.

- Широколистните високостъблени гори се увеличават с 10 258 ha, поради реконструкции на нископродуктивни насаждения, залесяване на пожарища, ветровали и др. и преоценка на иглолистни култури.

-Горите за реконструкция са намалели с 1 303 ha поради извършените сечи и залесяване на сечищата с широколистни фиданки.

- Издънковите гори за прерастване и превръщане, обединени в издънкови за превръщане,  са се увеличили с 10 339 ha предимно от насаждения за реконструкция, преминали  в тези видове гори.

- Нискостъблените гори са намалели с 564 ha поради преоценка и преминаване на част от тях в други видове гори.

От отчетите за разпределението и процентното изменение на площта на изредените насаждения с пълнота 0.1 до 0.3 по видове гори, илюстрирано чрез фиг. 5.3 и фиг. 5.4, се констатира най-висок процент изредени насаждения в горите за реконструкция, като през 1998 г. техният дял е намалял  с  0,77% в сравнение с 1997 г. Наблюдава се също нарастване на  участието на широколистните високостъблени гори и намаление на участието на издънковите за превръщане и нискостъблените гори .

 

 

При насажденията и културите с пълнота 0.4 -1.0 (фиг. 5.5 и 5.6)  участието на горите за реконструкция през 1998 г. е намаляло с 0,33% в сравнение с това през 1997 г. Забелязва се намаление на дела на иглолистните гори с пълнота 0.4-1.0 за сметка на широколистните високостъблени гори в същия диапазон от пълноти.

 

 

 

Сравнителните данни за ползването в горите от държавния горски фонд, реализирано през 1998 г. и 1997 г. в стояща дървесна маса е дадено в таблица 5.4.

 

Години

Ползване по лесоустройствени проекти, m3

Действително  отсечена дървесна     маса, m3

в т.ч. промишлен дърводобив, m3

1997

6 163 997

5 352 584

3 966455

1998

6 683 112

5 464 975

4 216 521

 

Действително отсечената дървесна маса  през 1998 г. е по-голяма от тази, отсечена  през 1997 г. със 112391 m3.  Трябва да се има предвид, че горите в ДГФ обхващат и тези, които са предоставени на учебно-опитните горски стопанства, както и тези на бивши ТКЗС, ДЗС, АПК и др.

Ползването от санитарни сечи е 718 860 m3 или с 153 900 m3 повече от това през 1997 г.

 

 

5.4.2. СЪСТОÿНИЕ НА ГОРИТЕ У НАС

Република България участва в Международната кооперативна програма "Оценка и мониторинг на ефектите от атмосферното замърсяване върху горите" от 1986 г. В съответствие с нея през 1998 г. са изследвани 135 пробни площи, разположени в пресечните точки на възприетата квадратна мрежа с размери 16/16 км. Резултатите от проведения мониторинг през 1998 г. потвърждават тенденцията за влошаване на състоянието на дървесните видове в България.

Дърветата, които са без видими увреждания представляват 11,6%, докато 60,2% са средно до силно обезлистени. В сравнение с 1997 г. процентът на обезлистените        дървета (2 до 4 степен) е нараснал с 10,6%. От обследваните иглолистни видове 9,5% не са обезлистени. В сравнение с 1997 г. резултатите показват, че делът на средно обезлистените дървета е нараснал с 13,5%, докато този на слабо обезлистените дървета е намалял с 11,1 %. Делът на силно обезлистените и загиналите дървета е нараснал съответно на 6,6% и 5,9%. Сред иглолистните  видове белият бор   и черният бор под 60 години и обикновената ела  над 60 години са най-увредените видове. В сравнение с 1997 г. резултатите показват, че делът на дърветата без видими симптоми на обезлистване е намалял значително, докато този на обезлистените (2 до 4 степен) е нараснал. Наблюдавани   са атаки главно от Lophodermium pinastri, Lophodermium seditiosum, Sphaeropsis sapinea.

От оценените широколистни видове 14,2% са без симптоми на обезлистване, 37,4 % са слабо обезлистени и 28,4% са средно обезлистени. Силно обезлистените и загинали дървета представляват 20%. В сравнение с 1997 г. делът на увредените дървета (2 до 4 степен) е нараснал с 4,5 %. Сред широколистните увреждания са наблюдавани при дъбовете и при бука . В сравнение с 1997 г. резултатите показват, че делът на увредените дървета е нараснал, по-специално в 3 и 4 степен на обезлистване. Благунът  продължава да бъде един от най-увредените дървесни видове. При дъбовете са наблюдавани нападения от Lymantria dispar и Hypoxylon mediterraneum. При бука уврежданията са главно от Rh. fagi и Nectria detisima.

 

Данните за осъществената контролна  дейност от Районните инспекции по околната среда и водите във връзка с опазване на биологичното разнобразие и защитените територии  през 1998 г. са представени в таблица 5.5. За сравнение, в същата таблица са представени съответните данни за 1997 г.

 

5.5. КОНТРОЛНА И ИНВЕСТИЦИОННА ДЕЙНОСТ.

Данните за осъществената контролна  дейност от Районните инспекции по околната среда и водите във връзка с опазване на биологичното разнобразие и защитените територии  през 1998 г. са представени в таблица 5.5. За сравнение, в същата таблица са представени съответните данни за 1997 г.

 

 

Направление на проверката

 

 

Година

 

Проверки, брой

Напра-вени пред-писания, брой

Изпълнени пред-писания, брой

Съста- вени актове, брой

1.

Защитени територии (ЗТ)

1998

1997

405 197

221 128

205

103

24

12

2.

Гори извън ЗТ

1998

1997

249 198

207 187

115

114

51

27

3.

Защитени растения

1998 1997

60

50

81

36

58

31

19

1

4.

Защитени животни

1998

1997

93

90

72

65

94

62

16

1

5.

Билки под режим

1998

1997

323

84

221

60

221

50

62

5

6.

Животински видове под режим

1998 1997

185 190

152

181

122

141

25

13

7.

Риби и рибовъдни стопанства

1998 1997

30

 30

20

26

17

23

2

8.

Зоопаркове и зоомагазини

1998

1997

89

 68

46

55

29

45

 

1

9.

Лаборатории за препариране

1998

1997

9

  4

5

2

3

 

10

Складове на СЛРБ

1998

1997

3

  1

 

 

 

 

Всичко

1998

1997

1446 912

1025

740

864

569

199

60

 

От таблицата се вижда, че през годината са проведени  общо 1446  проверки. Направени са 1025 предписания, от които 864 са изпълнени и  са съставени 199 акта. Обект на особено внимание през годината са защитените територии, горите извън тях и билките под ограничителен режим. Прави впечатление увеличаване на активността на служителите на РИОСВ при провеждане на контролната им дейност по опазване на биологичното разнобразие и защитените територии в сравнение с предходната година.

През 1998 г.  от НФООС са  изразходвани 3.13 милиона лева за подпомагане на опазването на биологичното разнообразие.  Основните направления, по които са изразходвани тези средства, са за закупуване на препарати за борба с гъботворката , изграждането на база за засаждане на билки и др.  

 

5.6. ЦЕЛИ,  ПРИОРИТЕТИ, ПОЛИТИКА

За опазване на биологичното разнообразие в страната през 1998 г. са осъществени приоритетно редица дейности, целещи съхраняване, укрепване и възстановяване  на ключови екосистеми, местообитания и видове, както и  устойчиво управление и използване на биологичното и ландшафтно разнообразие, както следва:

     - Законът за защитените територии е приет от Народното събрание (ДВ, бр. 133-извънреден, 1998);

            -  Разработен е Национален доклад за биологичното разнообразие;

            - Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие е приета от Министерския съвет и изпълнението й е възложено на институции, опазващи и влияещи на биологичното разнообразие;

            - Подготвена е документация и подписано споразумение за започване на II фаза на Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие. Основните обекти за опазване на биоразнообразието и през II фаза остават: Добруджа; Бургаски влажни зони; Странджа - Ропотамо; Източни Родопи;  Централен Балкан.

            - Продължава Българо-американската програма за опазване на биологичното разнообразие (проект GEF). Освен работите по  създаване на планове за управление на националните паркове  "Рила" и "Централен Балкан", през 1998 г. са  осъществени институционално укрепване на администрацията на парковете, информационна дейност и работа с населението около парковете и др.;

            - Започват работите по подписания  договор с международния фонд GEF за   разработване на "План за  опазване на биологичното разнообразие". Структурата на плана  следва тази на Общоевропейската стратегия за биологично и ландшафтно разнообразие, приета на Конференцията на министрите на околната среда, София 1995. Предвидените приоритетни действия за опазване на биологичното  разнообразие в основните типове екосистеми ще бъдат  интегрирани в ключовите сектори на икономиката, оказващи влияние върху околната среда: земеделие, горско стопанство, промишленост, транспорт, туризъм и др.

            - Разработени 14 природозащитни проекта, осъществени с участието на НПО "Природен фонд"- 5,  НПО "Федерация "Зелени Балкани" - 7, ДЗХП -1 , с НПО "Le Balkan" - 1 Основните приноси на разработените проекти са свързани с: опазване на мечката в България и на Балканския полуостров;  опазване на пъстрия пор; проучване и опазване на хабитати в НП"Централен Балкан"; инвентаризация на потенциални местообитания на тюлена-монах по Черноморското крайбрежие; възстановяване и устойчиво ползване на Дунавските блата; мониторинг, устойчиво управление и опазване на биоразнообразието в горски екосистеми; възстановяване на редки и застрашени видове; план за действие за опазване и програма за хармонично съжителство между човека и вълка в България; опазване на птици в селскостопански земи в районите на Странджа и Сакар; оценка и опазване на екосистемите на приморска Добруджа" и др.

            - През 1998 г. България участва в международната  програма за защита на прилепите в Европа по следните направления: размножителна биология, филогения и проблеми на опазването и защитата на Дългопръстия нощник (Myotis capaccinii); мониторинг на пещерите, местообитания на прилепи; информационна банка за биологията, екологията  и опазването на прилепите; фаунистични изследвания на прилепите в НП"Рила" и НП"Централен Балкан"; изследвания на прилепите в райони, богати на биоразнообразие (ПП"Странджа", Източни Родопи); консервационни мерки за опазване на важни за прилепите местообитания; създаване на образователни програми, изложби, издаване на плакати, дипляни и др.

            - В рамките на научните изследвания, финансирани от МОСВ през 1998 г., са получени резултати след: флористично проучване на биосферния резерват "Лопушна"; изследване на флората на ПП "Врачански Балкан"; поддържане на "ex-situ" колекция от редки и застрашени лечебни растения; флористични изследвания на територии с важно значение за биоразнообразието в Западна България; мониторинг на популациите и изследвания на биологията и разнообразието на дивите представители на Orchidaceae; изследвания на биоразнообразието на степните съобщества; среднозимно преброяване на водолюбивите птици в най-важните влажни зони в България; изследвания върху екологията, биологията и миграцията на световно застрашения вид къдроглав пеликан; пролетна миграция на реещите се птици и др.

 

 

 

6. ЗЕМНИ НЕДРА И ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА

 

     6.1. ПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМНИТЕ НЕДРА, ОЦЕНКА И БАЛАНС НА ЗАПАСИТЕ

Оценка и баланс на запасите на подземните богатства

През 1998 год. в МОСВ са разгледани, приети и утвърдени запасите и ресурсите на 18 новопроучени находища на подземни богатства /ПБ/, а запасите на 15 съществуващи находища са актуализирани   въз основа на нови технико-икономически изисквания (кондиции). От посочените по-горе общо 33 находища на ПБ, 26 са на строителни материали (скално-облицовъчни, глини за тухли, пясъци и чакъли, скални материали за трошени фракции и др.), 4 - на неметални минерални суровини, и 3 - на метални полезни изкопаеми.

Въз основа на представените данни и отчети за осъществената през 1998 год. геологопроучвателна и миннодобивна дейност в страната, през м.май в МОСВ е съставен баланс на запасите на подземни богатства в Р.България към 01.01.1999 год. В него е отразено състоянието на запасите и оценката на ресурсите на подземни богатства по отделни участъци, рудници, находища, рудни райони, предприятия, области и общо за страната. Запасите и ресурсите са подразделени по икономическа ефективност, подготвеност на находищата за промишлено усвояване, по степен на изученост и достоверност.

Анализът на показаното в баланса ново състояние на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства в Р.България дава основание за следните по-важни изводи:

1. В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите общо на 135 вида ПБ, в т.ч. на: 3 основни вида горивно-енергийни суровини; 11 вида метални руди; 55 вида индустриални минерали и 66 вида строителни суровини и материали.

2. Настъпилите през 1998 год. абсолютни изменения в количеството и качеството на наличните запаси и ресурси на ПБ са незначителни. Обезпечеността на страната, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ), е достатъчна при сегашните потребности от различните видове подземни богатства.

3. Запазва се тенденцията от 1997 год. към известно увеличение на годишния добив на лигнитни въглища, нефт, железни руди, бентонитови глини, каменна сол, гипс, креда и някои строителни материали. Незначително е намален добивът на черни и кафяви въглища, природен газ, медни , златни и оловно-цинкови руди, каменинови глини, огнеупорни материали, кварцови пясъци за стъкларството и леярството, суровини за циментовото производство, варовици и мрамори за облицовки.

4. Подобрена е документацията и отчетността на геолого-проучвателните и миннодобивните дружества. Нараства броят на частните фирми, осъществяващи проучване и добив на подземни богатства в страната.

5. Въпреки постигнатото добро взаимодействие с компетентните ведомства и общините, в страната все още съществуват кариери за добив на строителни материали, които не са заведени или не се отчитат в баланса.

С Решение ¹413/14.08.1998 год. на Министерски съвет е приета разработената от МОСВ нова "Класификация на запасите и ресурсите на находищата на твърди подземни природни богатства". Новата Класификация е съобразена с препоръките на Рамковата класификация на ООН.

 

 

Добив и първична преработка на подземни богатства

Енергийни суровини

а) въгледобив:

През 1998 год. са добити общо 29,4 млн.t въглища, в т.ч. :

- лигнитни -               26,3 млн.t, с пепелно съдържание (Ad) 31,87%;

- кафяви    -   2,9 млн. t с Ad 44.02%;

- черни      -    0.2 млн. t с Ad 44.54%

   и

- антрацитни-           0.02 млн.t с Ad 34.25%.

За производство на електроенергия са вложени общо 25,2 млн.t въглища (86% от общия добив). Останалото количество (4,2 млн.t) е предоставено за нуждите на промишлени предприятия и стоковия фонд за населението на страната.

Общият добив на въглища в страната през 1998 год. запазва нивото, постигнато през 1997 год. В сравнение с 1996 год. същият е занижен с 1,88 млн.t главно поради: технологична изостаналост, ниска рентабилност, усложнени минно-геоложки условия, проблеми, свързани с охраната на труда и завишени експлоатационни загуби. Наблюдава се и тенденция към снижение на качеството на добиваните въглища по отношение на Ad (повишена с 0.40, 0,35 и 0.25% ) и калоричността (понижена с 20, 28 и 31 Ккал),  съответно за лигнитните, кафявите и черните въглища.

От експлоатираните находища в страната през 1998 г. са погасени общо 32,08 млн.t въглищни запаси. Най-висок е коефициентът на извличане на въглищните запаси от земните недра при открития добив на лигнитни въглища в Източно-Маришкия и Станянския въглищен басейн. Допуснатите експлоатационни загуби в тях през годината са в размер съответно на 940,2 хил.t (3,6%) и 23,5 хил.t (4,09%). При подземния въгледобив е налице тенденция на трайно нарастване на експлоатационните загуби (с около 2% годишно), която се запазва и през 1998 г. Тази тенденция е най-силно изразена в мини "Бобов дол" и "Перник" и е резултат основно на влошените минно-технически и хидрогеоложки условия, при които се осъществява подземният въгледобив в страната.

б) добив на нефт и газ:

През 1998 год. от експлоатираните находища в страната са добити общо 32,0 хил.t нефт и 33,0 млн.м3 природен газ. В сравнение с 1997 г. добивът на нефт и природен газ е занижен съответно с 5,0 хил.t (15,6%) и 7,6 млн.м3 (23,0%), главно поради ограничените запаси на експлоатираните находища. Няма представителни резултати за постигнатия коефициент на извличане на балансовите им запаси от земните недра (находищата са в процес на експлоатация).

Руди на цветни,благородни и черни метали

Общият добив на руди в страната през 1998 год. възлиза на 23,2 млн.t, в т. ч.:

            - медни -                    20,9 млн.t, със съдържание на мед 0,5%;

            - оловно-цинкови - 1,3 млн.t, с 2,27% олово и 1,78% цинк;

            - оловно-сребърни -           0,02 млн.t, с 94,29 g/t сребро;

            - златосъдържащи -           0,64 млн.t, с 3,48 g/t злато;

            - железни -               0,89 млн.t, с 31,67% желязо и

            - манганови -                        0.05 млн.t, с 29,18% манган.

В сравнение с 1997 г. добивът на руди в страната е занижен общо с 1,0  млн.t (4,8%), главно за сметка на добива на медни, оловно-цинкови и железни руди. През последните години е налице обща тенденция към добив на руди с по-високи метални съдържания от експлоатираните находища, която се запазва и през 1998 г. Основните причини са икономически, обусловени от ниските цени на металите на Лондонската метална борса. До настоящия етап не са регистрирани случаи на подработване на запаси в експлоатираните рудни находища. Анализът на фактически допуснатите експлоатационни загуби в земните недра показва снижението им в оловно-цинковите находища на "Горубсо"-ЕАД (с около 2%) и завишение на същите при открития добив на медни руди ("Асарел-Медет"-ЕАД- с 2,4% и  "Елаците-мед"-ЕАД – с 3,6%).

По показателя "извличане" на металите при преработката (обогатяването) на добитите през 1998 г. руди, като цяло е налице известно завишение, главно за сметка на по-високото извличане на оловото и медта в обогатителните фабрики на "Горубсо"–ЕАД и "Асарел-Медет" - ЕАД.

Нерудни минерални суровини и суровини за строителството

През 1998 год. е осъществен добив на :

- 23 вида нерудни минерални суровини, като общото им количество възлиза на около 5,8 млн.t. В сравнение с 1997 г., добивът е занижен като цяло с 2,8 млн.t (32,6%). Спад на добива през годината се отбелязва при огнеупорните глини, флуорита, доломита, пегматитите, перлита и кварц-фелдшпатовите пясъци;

- 2,3 млн.t суровини за циментовото и варовото производство. В сравнение с 1997 год. добивът им е занижен с близо 1,9 млн.t (45%), главно за сметка на по-ниския добив на суровини за циментовото производство;

- 0,18 млн.м3 скално-облицовъчни материали. В сравнение с 1997 год. добивът им е занижен с 0,011 млн.м3 (5,8%);

- 11,9 млн.тона инертни материали и суровини за керамичното производство. В сравнение с 1997 г. добивът е завишен с 5,4 млн.t (83,0%), като данните се отнасят само за експлоатираните находища, запасите на които се водят на отчет в баланса на страната.

Допуснатите през 1998 г. фактически експлоатационни загуби и рандемани при добива на нерудни минерални суровини и суровини за строителството са в границите на проектните, без да ги надвишават. Извънпроектни загуби са отчетени единствено при добива на разсол от Мировското солно находище-гр.Провадия, в размер на 0,3 млн.t (15,8% от извлечените през годината запаси). Същите са резултат на фактически установено неравномерно развитие на добивните сондажни камери, съгласувани са по установения ред с МОСВ и са снети от баланса на страната.

 

6.2. ЕКОЛОГИчНО СЪСТОÿНИЕ

В резултат на осъществения през 1998 год. добив на подземни богатства, са произведени технологични отпадъци общо в размер на 68,9 мил.t. Относителният дял на генерираните отпадъци за 1 t добит ресурс възлиза на 0,9 t, като при добива на руди се реализира най- голямо количество отпадък-1,5 t за 1t добита руда.

През годината са оползотворени 14,9 мил.t отпадъци-21,7%(основно за вътрешно насипване и техническа рекултивация). При добива на суровини за строителството се оползотворяват 45%, при въгледобива-46%. При добива на руди и скално-облицовъчни материали оползотворените отпадъци са под 1%. Общото състояние на натрупаните отпадъци от добива и първичната преработка на подземни богатства в страната към 31.12.1998 год. е около 4 757.8 мил.t.

Нарушените терени в миннодобивния отрасъл през 1998 год. са 3,3 хил.dca. През годината са рекултивирани 2,3 хил.dca (24%), в т.ч. във въгледобива-1,4 хил.dca; в рудодобива - 0,7 хил.dca; нерудни и строителни материали - 0,2 хил. dca.

Общият размер на нарушените терени от експлоатацията на подземните богатства в страната към 31.12.1998 год. е 233,4 хил.dca. Възстановени (рекултивирани) към същата дата са 78,9 хил.dca (33.8%).

 

6.3 ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

В областта на нормативната уредба:

Действуващият Закон за мините и кариерите, с който са регламентирани дейностите в областта на търсенето, проучването, добива и първичната преработка на полезни изкопаеми, както и охраната на земните недра, е практически неприложим за новите икономически условия в страната. Целта е да се оптимизира държавната поръчка за геоложки изследвания и да се усъвършенстват условията и редът за провеждане на търсене и проучване на подземни богатства, като главната насока бъде към привличане предимно на инвестиции от частни местни и чуждестранни юридически и физически лица.

Особено внимание трябва да обърне на събирането, съхраняването и достъпа до геоложката информация от изследванията и другите дейности, свързани с търсене, проучване и добив на подземни богатства. Наложително е да се създаде строг ред на контрол върху търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства, като същевременно се засили и подобри контрола върху рационалното използване на подземните богатства и опазването на земните недра.

Геоеколожките изследвания трябва да се пренасочат предимно към количествена оценка на уврежданията в компонентите на околната среда, причинени от техногенната дейност, като за целта се разработи програма за систематични геоеколожки изследвания и геохимичен мониторинг. Като се отчита високата степен на геоложките рискови процеси и явления на територията на страната и предстоящите крупни инфраструктурни проекти се налага разработването на единна национална програма за провеждане на специализирани изследвания в това направление.

През 1998 год. МОСВ, съвместно с компетентните ведомства, разработва проект на нов нормативен акт за ползването и опазването на земните недра и подземните богатства-Закон за подземните богатства (ЗПБ) – ДВ бр. 23/12.03.99 г. Проекто-законът е съобразен със Закона за концесиите и действуващото европейско законодателство в тази област. Независимо от разработването на проекта на ЗПБ, е необходимо да се подготви и държавна стратегия в областта на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра за следващите години.

През последните години международната геоложка общност все по-усилено работи върху съхраняването и популяризирането на геоложкото наследство в отделните страни, като част от цялото природно наследство. Това налага в България също да пристъпим към подготовка на основите и механизмите за запазването му и координирането на всички свързани с това дейности със съседните страни и с Европейската асоциация за запазване на геоложкото наследство.

В областта на ликвидиране на последиците от извършената геологопроуч-вателна и миннодобивна дейност в страната

Засилване на контрол при възстановяване на последиците върху околната среда от:

-           ликвидацията на добива и преработката на уранова суровина;

-           ликвидацията и консервацията на неефективни производствени мощности в системата на рудодобива и въгледобива.

С предимство предлагаме международни проекти с инвестиционна насоченост, в съответствие с последните тенденции в условията за осигуряване на средства от чуждестранни донори, в това число и на проекти за оценка и саниране на обекти от рудодобива, въгледобива и ликвидирания уранодобив в Р. България.

 

7. ПРИРОДНА И ТЕХНОГЕННА РАДИОАКТИВНОСТ

Природната и техногенна радиоактивност в компонентите на околната среда: въздух, води и почви се обуславя от произхода и съдържанието на радиоактивните елементи в тях.

Съгласно националното законодателство Министерството на околната среда и водите е компетентният орган, който осъществява специализиран контрол на радиационното състояние на околната среда.

В настоящия раздел са представени резултатите от провеждания радиологичен мониторинг в системата на МОСВ през 1998 г., както и резултатите, получени през този период от контрола на някои потенциални източници  на радиоактивно замърсяване, като АЕЦ "Козлодуй" и обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост.

 

7.1. ПРИРОДНА РАДИОАКТИВНОСТ В БЪЛГАРИЯ, ИЗВЪН РАЙОНИТЕ С ТЕХНОГЕННИ НАТОВАРВАНИЯ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Радиоактивните елементи и техните лъчения са естествена част от природата и тяхното влияние върху човека и животните е неизбежно.

Приносът на различните природни източници на радиация в общото дозово натоварване на населението, изразен в  проценти е представен на фиг. 7.1.

Установено е, че основното дозово натоварване се дължи на благородния газ радон, който е от веригата на урановото семейство и се излъчва от земната повърхност или от строителни материали, които съдържат уран и неговите продукти на разпадане.

Като критерии за оценка на радиационното състояние извън областите, повлияни от потенциалните замърсители, в системата на МОСВ се приемат числовите характеристики на радиологичните показатели: радиационен гама фон, атмосферна радиоактивност, съдържание на естествени и техногенни (Cs - 137 отлагания след аварията в чернобилската АЕЦ) радионуклиди в почви, обща бета радиоактивност на води от повърхностни водоеми. В тази последователност ще бъдат изложени и резултатите от проведения радиоекологичен мониторинг през 1998 година.

 

Радиационен гама фон

Естественият радиационен гама фон е конкретна физична характеристика на околната среда, характерна за всеки пункт, област, регион.

 

фиг. 7.1.

 

Наблюденията за състоянието на радиационния гама фон в Р. България през 1998 г. се осъществяват паралелно по два начина:

Чрез Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон, посредством 26 локални мониторингови станции (ЛМС), обхващащи цялата територия на страната, с по-голяма гъстота около АЕЦ "Козлодуй". За оперативно действие при евентуален инцидент може да се включва и мобилна мониторингова станция. С автоматизираната система се установява инцидентно повишаване на естествения радиационен гама фон на територията на страната и се осигурява възможно най-ранна информация за съседни страни в случай на радиационна авария. За прогнозна итерпретация на данните част от ЛМС извършват допълнително измерване на основните метеорологични параметри.

През разглеждания период от автоматизираната система редовно постъпват данни за изменението на наблюдаваните показатели в реално време, с изключение на м. януари, когато е инсталиран нов комуникационен софтуер. Изменението на мощността на дозата - осреднени месечни стойности в пунктове от 3 - 30 км зона на АЕЦ "Козлодуй" и в някои други произволно избрани станции от страната са представени графично на фиг. 7.2. а),  б) и в).

Чрез дискретни измервания на радиационния гама фон в постоянните пунктове за наблюдение Бургас, Варна, Враца, Монтана, Плевен, Пловдив, Стара Загора и София, където се извършват трикратни ежедневни измервания.

Получените резултати и по двата начина показват, че радиационния гама-фон през годината е в границите на характерните фонови стойности за съответните райони на страната и варира от 0.07 Sv/h (Самуил) до 0.21 Sv/h (Бургас).

            Атмосферна радиоактивност

Изследванията на атмосферната радиоактивност през 1998 г. се осъществяват чрез автоматично събиране на атмосферни аерозоли от 900 до 1000 м3 въздух върху боросиликатни мембранни филтри с диаметър 47 mm и последващ гама спектрометричен анализ за определяне обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди. Стационарните станции с автоматично пробонабиране в системата на МОСВ са разположени в градовете София, Бургас, Враца, Варна и Монтана.

При сигнал за възможно трансгранично замърсяване (напр. при инцидента в металургичен завод в Испания през 1998 г.) се провеждат допълнителни измервания с преносима пробовземна апаратура "Eberline", RAS-1 (10-100 м3 ) в Пловдив, Ст. Загора и Плевен.

Данните от проведения мониторинг на атмосферната радиоактивност през 1998 г. и по време на инцидента в Испания  се характеризират с фонови концентрации на техногенен Cs-137 (<10 Bq/m3 ) и космогенен Be-7 ( от 0.7 до 8.7 mBq/m3 ) в аерозолните проби.

Съдържание на естествени и техногенни радионуклиди в необработваеми почви

Различното съдържание на естествените радионуклиди уран-238, радий-226, торий-232, калий-40 в почвите се дължи на наличието и разпределението им в почвообразуващите скали.  Принципно е невъзможно изработването на нормативен документ, лимитиращ това съдържание. Измерените стойности се сравняват с фонови величини, определени след множество дългогодишни измервания и характеризиращи почвите, незасегнати от стопанска дейност в отделните области от страната.

Радиационното състояние на почвите се оценява посредством извършване на недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от предварително избрани контролни пунктове. През 1998 г. е осъществен периодичен контрол и оценка на специфичните активности на естествените и техногенни радионуклиди в над 600 проби от необработваеми почви от цялата страна.

При оценката на получените данни (табл.7.1.) не са констатирани стойности за специфичните активности на естествените радионуклиди над фоновите, характерни за почвите в отделните райони.

 

Диапазон на изменение на специфичната активност на естествени радионуклиди

 в необработваеми почви, [Bq/kg]

 

Области, контролирани от НЦОСУР или РИОСВ

 

U -238

 

Ra-226

 

Th-232

 

K-40

Бургас, Сливен, Ямбол (РИОСВ Бургас)

12 - 52

10 - 42

12 - 68

372 - 1082

Варна, Русе, Шумен,

Добрич, Разград,Силистра, Търговище (РИОСВ Варна)

11 - 56

11 - 40

12 - 53

281 - 662

Видин, Монтана (РИОСВ Монтана)

12 - 68

14 - 46

13 - 65

324 - 687

Враца (РИОСВ Враца)

15 - 61

12 - 45

15 - 60

301 - 744

Пловдив,Пзарджик, Смолян (РИОСВ Пловдив)

    25 - 107

   23 - 108

    20 - 102

318 - 1258

Плевен, Ловеч, В.Търново, Габрово (РИОСВ Плевен)

18 - 44

20 - 40

16 - 50

270 - 696

Ст.Загора, Хасково, Кърджали (РИОСВ Ст. Загора

21 - 80

15 - 69

20 - 99

322 - 1547

София, Перник, Кюстендил, Благоевград (НЦОСУР)

25 - 96

22 - 90

28 - 80

350 - 970

 

Техногенните радионуклиди попадат в почвения слой предимно с глобалните атмосферни отлагания и са следствие от надземни ядрени взривове и аварии в обекти на атомната енергетика, какъвто е случаят от 1986 г. в чернобилската АЕЦ.  

Най-засегната от аварията в Чернобил е територията на Южна България. Представените на карта ¹1 данни за наличието на техногенния Cs-137 характеризират петнисти замърсявания на почвите в този район. Те са известни и са обект на годишни контролни наблюдения в системата за радиологичен контрол на МОСВ.

В сравнение с предишни години се констатира общо снижаване на специфичната активност на техногенния цезий-137, вследствие на глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.

            Радиологични характеристики на води от повърхностни реки и водоеми

Радиологичният контрол на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и включва контрол на общата бета-активност, стойностите за която се сравняват с нормата от 0.750 Bq/l, фиксирана в БДС 2823 /1983 г. "Вода за пиене".

През 1998 г. се провежда системен контрол върху радиационното състояние на р. Дунав (11 пункта) и около 60 пункта по поречията на реките: Искър, Тимок, Марица, Тополница, Стряма, Въча, Тунджа, Сазлийка, Мечка, Барска, Киселчовска, Лъки, Чепеларска, Вит, Осъм, Струма, Места, Ерма, Нишава, Черна, Арда, Камчия, Ропотамо, Резовска, Велека, езерата Мандра и Вая и язовир "Искър".

Измерената обща бета-радиоактивност в пробите от изброените пунктове е под ПДК за питейни води и това налага извода, че основните повърхностно течащи реки в страната са били в добро радиационно състояние през годината.

На фиг. 7.3. са представени графично диапазоните на измерените стойности на обща бета активност за българската част от поречието на р.Дунав от Ново село (вход) до Силистра (изход). Водите от реката се изследват всяко тримесечие, изпълнявайки Българо-румънската програма за Долен Дунав, а в някои пунктове като Козлодуй - пристанище, Козлодуй - устие на "топлия" канал на АЕЦ "Козлодуй" и Оряхово - пристанище - ежемесечно, в съответствие с ежемесечните контролни наблюдения в 30 км зона на АЕЦ.

фиг. 7.3

 

 

Както се вижда от графиката, всички измерени през 1998 г. стойности на обща бета радиоактивност на водите на р. Дунав са значително под ПДК.

От анализа на получените резултати и сравнението им с тези от минали години може да бъде направен извода за липса на влияние на източниците на техногенно радиационно замърсяване върху водите на р. Дунав на българска територия.

 

7.2. КОНТРОЛ НА ТЕХНОГЕННАТА РАДИОАКТИВНОСТ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

В този раздел ще бъдат представени и анализирани данни от специализирания радиологичен контрол, провеждан в системата на МОСВ през 1998г. върху състоянието на елементите на околната среда в 3-30 км и 30-100 км зона на АЕЦ "Козлодуй", както и в някои райони с обекти на уранодобивната промишленост.

 

Радиационно състояние на елементите на околната среда в 3 - 30 км и 30-100 км зона на АЕЦ "Козлодуй"

 

Радиологичният контрол, провеждан извън санитарно-защитната зона на АЕЦ "Козлодуй", обхваща:

            - непрекъснати измервания на радиационния гама-фон - в 3 пункта от 3-30 км зона около цетралата (Хайредин, Вълчедръм, Оряхово) и 6 пункта в 30-100 км зона (Видин, Монтана, Враца, Кнежа, Плевен и Петрохан - вр."Зелена глава").

Данните се получават в реално време от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон и показват, че изменението на мощността на експозицията е в границите от 0.061 Gy/h до 0.122 Gy/h и не превишава характерните за съответните пунктове фонови стойности.

            - ежемесечно определяне на специфични активности на естествени и техногенни радионуклиди в 0-5 см повърхностен почвен слой в проби от 21 пункта от 3-30 км зона.

Съдържанието на техногенния радионуклид цезий-137 в повърхностния почвен слой е в диапазона от 4 Bq/kg до 82 Bq/kg и се оценява като следствие от глобалното отлагане след аварията в Чернобил. Не са измерени завишени концентрации на други техногенни радионуклиди.

            - ежемесечен контрол на общата бета активност на дебалансни води от V- VI реактор - чиста и специална зона, дебалансни води от I - IV реактор, канал преди I - IV реактор, "студен" канал, "топъл" канал, стар канал "Валята", нов канал "Валята", както и води от р.Дунав при гр.Козлодуй - пристанище и гр.Оряхово - пристанище.           

Определената обща бета активност на отпадните води от АЕЦ "Козлодуй" е в диапазона от 0.046 Bq/l до 0.592 Bq/l и е по - ниска от проектната пределно допустима активност - 11.1 Bq/l.

            - ежемесечен контрол на специфични активности  на техногенния Cs - 137 в седименти от р.Дунав преди и след атомната централа и от "топлия" канал.

 

Радиологични параметри на водни проби и седименти от р. Дунав и "топлия" канал на АЕЦ "Козлодуй"

 

 

Пункт

Диапазон на изменение на мес. стойности на обща бета

активност във води, [Bq/l]

Диапазон на изменение на специф. активност на Cs-137 в седименти, [Bq/kg]

 

I - полугодие

II - полугодие

                   1998 г.

р.Дунав, Козлодуй-пристан.

0. 064 - 0.153

 

0.103- 0.123

4 - 21

АЕЦ "Козлодуй" - "топъл" канал

0.075 - 0.186

0.096 - 0.127

1 - 44

р.Дунав, Оряхово-пристан.

0.071 - 0.118

 

0.088 - 0.128

5 - 32

 

Представените в таблица 7.2. радиологични характеристики на всички проби от р.Дунав преди и след АЕЦ "Козлодуй" и "топлия" канал, през 1998 г. са с ниски стойности и не са повлияни от дейността на централата.

Като цяло радиационният контрол, извършван от Националния център по околна среда и устойчиво развитие с помоща на останалите структури на МОСВ, не установява въздействие на АЕЦ "Козлодуй" върху компонентите на околната среда.

Радиационно състояние на околната среда в района на залива "Вромос"-гр. Бургас

Радиационната обстановка на техногенно замърсения залив "Вромос" се контролира периодично. И през 1998 г. продължава изпълнението на Проекта за почистването му от радиоактивния флотационен отпадък.

Измерения радиационен гама - фон варира от 0.22 mSv/h до 0.35 mSv/h. През периода са взети и анализирани 244 бр. проби пясък от плажната ивица и акваторията на залива. В почти половината от пробите е установено висока специфична активност на уран-238 и радий-226, като максимално измерената стойност достига съответно до 739 Bq/kg и 697 Bq/kg, което обусловя повторните изгребни работи по плажната ивица.

В края на периода е анализирана проба от пресен нанос от залива, като е установена специфична активност на уран-238 - 508 Bq/kg и на радий-226 - 436 Bq/kg. Сравнено с измерени проби от нива и депо непосредствено до залива тази активност е 10 пъти по-висока.

Радиационно състояние на околната среда в районите  на ликвидираните обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост.

Контролът на радиационното състояние на околната среда в близост до рудници с класическо, геотехнологично и комбинирано извличане на уран, включва полеви радиометрични измервания и лабораторни анализи на почви, отпадни продукти в хвостохранилища и депа, дънни утайки, подземни и повърхностно течащи води.

Липсата на обосновани критерии за оценка на степента на радиационното замърсяване в околната среда в тези райони  затруднява контрола при ликвидацията и рекултивацията на уранодобивните обекти, както и взимането на оптимални и навременни решения. Предстои приемане на "Наредба за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България", която е съобразена с Директива 96/29 EURATOM на ЕС и с опита на Германия и САЩ, което ще спомогне за извършването на обективна оценка за състоянието на повлияните води и терени и тяхната очистка.

Радиологичните параметри на почвите, дънните утайки и отпадните материали се оценяват посредством недеструктивен гама спектрометричен анализ на проби от мрежата на НАСЕМ за контрол на потенциалните замърсители. Водните проби се анализират радиохимично по отношение на показателите, заложени в БДС 2823 "Вода за пиене" - обща бета радиоактивност (0.75 Bq/l), съдържание на уран (0.6 mg/l) и съдържание на радий (150 mBq/l).

През 1998 г. са контролирани обекти на "Подземно строителство" ЕООД, "Редки метали" ЕООД, "Балкан" ЕООД "Злата" ЕООД, "Тракия РМ" ЕООД, "Георесурс" ЕООД, "Геостройкомплект"ЕООД.