Доклад за Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица

ДОКЛАД на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (№ 354-01-56 от 03.07.2003 г.)

"ДОКЛАД

относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 354-01-56/03.07.2003 г., внесен от Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски

На свое редовно заседание, проведено на 10.07.2003 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 354-01-56 , внесен от Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски.

На заседанието присъства госпожа Вера Иванова от Министерството на правосъдието.

Господин Ахмед Юсеин изложи мотивите от името на вносителя, като подчерта, че, въпреки предвидените в националното законодателство норми за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, се констатира неравностойно положение на пенсиониралите се лица - репресирани по политически причини в периода 1944 - 1989 г. Целта на законопроекта е с предлаганите изменения да се подпомогнат репресирани, които са с ниски пенсии поради това, че са били принудени да работят неквалифицирана работа, дори във времето, когато са били на свобода до 1989 г.

Законопроектът класифицира три групи репресирани лица, съобразно периода за задържането им в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и т. н. Предвижда се същите да получават добавка към пенсията си в съответствие с годините на лишаване от свобода. Добавката е за сметка на републиканския бюджет. По статистически данни, посочени от вносителя, броят на бенефициентите ще бъде около 4 хил. лица.

Членовете на комисията се запознаха със становището на министъра на правосъдието, който подкрепя законопроекта и със становището на министъра на финансите, в което се изразява мнение относно еднократното действие на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

В последвалия дебат се констатира, че предложените изменения се отнасят до пенсионноосигурителни проблеми, а не до обезщетения и в този смисъл възобновяването на действието на закона и удължаването на сроковете е правно допустимо в това отношение.

След направеното обсъждане се проведе гласуване със следните резултати: "за" - 12 гласа, "против" и "въздържали се" - няма.

Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 354-01-56 , внесен от Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски".

Източник: Народното събрание

Определение № 477 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1663/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова

Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания при трудова злополука, безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се съизмерява, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни. Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Съдът съобразява доказателствата по конкретното дело, и като се ръководи от общоприетите принципи за морал, държи сметка за личните чувства на увредения и за начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. Когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдание), решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост, постановяващ в най-пълна степен компенсиране вредите на увреденото лице. В настоящият случай, съдът се е ръководил от конкретно установените травми, които с оглед характера им, според медицинските критерии, лицето търпи интензивни болки, продължителния период на лечение, остатъчния болковия синдром (пожизнено), липсата на съпричинява от страна на увредения, като присъденото обезщетение е еквивалентно на действително претърпените морални вреди от ищеца, а те не могат да бъдат съпоставяни с уврежданията и постановените обезщетения по представените съдебни решения, тъй като всеки конкретен случай има своите индивидуални особености.