ДЪРВОДОБИВ И ТРАНСПОРТ В ГОРИТЕ НА Р БЪЛГАРИЯ.doc

ДЪРВОДОБИВ И ТРАНСПОРТ В ГОРИТЕ НА Р БЪЛГАРИЯ.doc

ДЪРВОДОБИВ И ТРАНСПОРТ В ГОРИТЕ НА Р БЪЛГАРИЯ

1. ПЪТНА МРЕЖА

        Гъстотата и състоянието на пътищата в горския фонд е основна предпоставка за стопанисването на горите и правилно водене на горското стопанство като цяло.

        В страната ни липсва база данни за общата дължина на пътищата в горския фонд, тяхното състояние, за различните видове и категории.  Извършени са няколко проучвания от “Агролеспроект” на базата на измервания, анкетиране и експертни оценки.

        На основата на тях отчитаме гъстотата на пътната мрежа в горите около 8 м/ха.

        В настоящият момент на територията на горския фонд има изградени около 28 000 км пътища, в т.ч. около 10 000 км републиканска пътна мрежа и 18 000 км собственост на ведомството на горите.

        Около 7 000 км са с асфалтово покритие, 3 000 км с трошено-каменно покритие и 18 000 км са без настилка.

        

През последните 15 години, пътища почти не са строени.

        Причини - главно финансови.

        

Изводи:

• Състояние на пътната мрежа - лошо.
• Дължина /гъстота/ на пътната мрежа - недостатъчна за правилното стопанисване на горите.

Препоръка - Като се имат в предвид сегашното състояние и възможностите на страната ни - основна задача в краткосрочен план трябва да е ремонт и поддръжка на съществуващата пътна мрежа.

2. ИЗВОЗ

Извозът на дървесни материали от сечищата се извършва около 55-60% с животинска тяга - коне, волове и други, около 35% с трактори, предимно от селскостопански тип и около 5% с въжени линии.

Средните извозни разстояния в горите са около 800 м, като минималните са до 100 м, а максималните до 1 500 м. При извоза на материалите се спазват всички изисквания за опазване на околната среда - опазване на млади дървета, тревна растителност, почви и т.н.

3. ОБЕМ НА ДЪРВОДОБИВА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ

     ГОДИНИ 

                

                

Средногодишният добив на обла дървесина от горите на Р България предвиден по лесоустройствени проекти през последните години е относително постоянен и за периода 1998-2002 г. е 5 345 209 куб. /Таблица No 1/. По разчет средногодишния дърводобив за същия период е 4 707 216 куб.м, т.е. 88% от предвиденото по лесоустройствен проект, в т.ч. 3 723 929 куб.м /70%/ за промишлен дърводобив и 983 287 куб.м /18%/ за местното население. За отбелязване е, че разчетените количества обла дървесина слабо се изменят около средните величини, варирайки с около 280 000 куб.м за цялата страна през отделните години.

        Средногодишното производство на обла дървесина за периода 1998-2002 г. е 4 038 469 куб.м, което представлява изпълнение от 76% спрямо предвидения по лесоустройствен проект добив и 86% спрямо този по разчет. Реалният средногодишен промишлен дърводобив възлиза на 2 968 240 куб.м, съответно 56% от общо предвиденото количество за добив по лесоустройствен проект и 80% от комплектованото такова. Средногодишният добив от местното население е 1 070 229 куб.м и представлява 20% от общо предвиденото по лесоустройствен проект и 109% от предвиденото по разчета.

        За отбелязване е, че съществува ясна тенденция за намаляване на изпълнения годишен добив на обла дървесина в Р България, като от 1998 г.  той спада от 4,5 млн.куб.м до 2,9 млн.куб.м през 2001 г. За 2002 г. бележи ръст и достига до 3,6 млн.куб.м.

        Основните причини за това са сериозните промени, свързани с прехода от планово към пазарно стопанство, процеса на възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд на Р България и структурната реформа в горския сектор.

Таблица No 1

Сравнителна таблица

на предвидената по лесоустройствен проект, по разчети комплектован лесосечен фонд и действително добитата дървесина за периода 1998 - 2002 г.

Г о д и н и	Предвидено по	Разчет		Производство		Процент на
	лесоустройствен					дърводобива
	проект					спрямо
						лесоустройствен
						проект
	куб.м	куб.м	3/2%	куб.м	5/3%	5/2%
1998 г. в т.ч.	5 269 297	4 653 110	88	4 495 084	97	85
Промишлен дърводобив		3 659 801	69	3 444 277	94	65
Местно население		993 309	19	1 050 807	106	20
1999 г. в т.ч.	5 383 922	4 550 883	85	4 257 858	94	79
Промишлен дърводобив		3 718 857	69	3 168 211	85	59
Местно население		832 026	16	1 089 649	131	20
2000 г. в т.ч.	5 429 265	4 914 158	91	3 729 128	76	69
Промишлен дърводобив		3 862 402	71	2 745 260	71	51
Местно население		1 051 756	20	983 868	94	18
2001 г. в т.ч.	5 745 740	4 984 169	87	2 926 580	59	51
Промишлен дърводобив		3 941 161	69	2 117 339	54	37
Местно население		1 043 009	18	809 241	78	14
2002 г. в т.ч.	5 650 240	5 235 367	93	3 595 485	69	64
Промишлен дърводобив		3 821 817	68	2 588 750	46	44
Местно население		1 413 550	25	1 006 735	23	20
Средно за периода в т.ч.	5 345 209	4 707 216	88	4 038 469	86	76
Промишлен дърводобив		3 723 929	70	2 968 240	80	56
Местно население		983 287	18	1 070 229	109	20

На какво се дължи неизпълнението на планираните разчети и липсата на технологична дървесина за преработващата промишленост.

•  Неправилно формиране на разчета и обектите за добив, определяне на началните им цени без да се отчитат редица съществени фактори: дървесен вид, съотношение на отделни категории дървесина, възраст, видове сечи, процент ползване от хектар, наклон на терена, отдалеченост от населеното място /свързано с потребители на дървесина/, наличие на пътища до и в обектите и тяхното състояние, съществени различия в качеството на предоставената за ползване и действително добитата дървесина и други.

•   Неадекватен избор на вида  процедура при отдаване ползването на дървесина. Предпочитана форма е таен търг с основна тежест цената на обекта без да се отчитат изброените по-горе фактори.

        Въведената референция за търговска репутация на ползвателите, имаща за цел да даде предимства на коректните ползватели не изигра очакваната роля, поради формалното и прилагане.

• Договорната дисциплина е на ниско ниво, липсва равнопоставеност между Държавните лесничейства и ползвателите. При наличие на обективни обстоятелства, касаещи срокове за сеч и извоз, качество на дървесината, липса на пътища и други, както и мотивирано искане от страна на ползвателите, допълнителни споразумения към сключените договори по взаимно съгласие са рядкост.
• Отчетите за производство и реализацията  не се анализират, а регистрацията която извършват не позволява управление на процеса.
• От Регионалните управления на горите и Държавните лесничейства не се търси постигане баланс на интересите между големите преработвателни фирми и местния среден и дребен бизнес.
• Финансови проблеми и липса на оборотни пари във фирмите за дърводобив, отразяващи икономическото състояние на страната в настоящия момент.
• Не на последно място несъответствието между планираното и действителното производство се определя и от факта, че годишните отчети за добив на дървесина не съвпадат със заложената в Закона за горите 18 месечна възможност за приключване на цялостната дейност в дърводобивните обекти.

В Таблица No 2 са показани обема на добитата дървесина по ползватели и видове.  

Таблица No 2

За добитата дървесина през периода 1998-2002 г. - средногодишно 

П о л з в а т е л и	Разчет	Изпълнение	%	в т.ч.	%	в т.ч.	%
				иглолистна		широколистна
	куб.м	куб.м		куб.м		куб.м
Промишлен дърводобив	3 723 900	2 968 000	80	1 045 000	35	1 923 000	65
Местно население	983 300	1 070 200	108	185 200	17	885 000	83
Общо	4 707 200	4 038 200	86	1 230 200	30	2 808 000	70

Средногодишно за периода 1998-2002 година обемът на дърводобива е кръгло 4 038 000 куб.м, в т.ч.:

- иглолистна       - 1 230 000 куб.м

- широколистна - 2 808 000 куб.м

През последните пет години съотношението между промишления дърводобив и дърводобива за местното население е 73:27.

Общите обеми дървесина се продават на две основни категории потребители: промишлени потребители и местно население. 27% от общото количество дървесина бяха продадени на местното население. То използва обикновено между 1 млн. И 1,4 млн.куб.м дървесина годишно. Повечето от тази дървесина е широколистна. Въпреки, че сортиментите обла дървесина, продадени на местното население показват, че 88% от облата дървесина  се категоризира като дърва за горене, един от проблемите установен в настоящия анализ е, че значителни обеми дървесина вместо да бъдат използвани за лична употреба, са продадени на промишлени потребители. В това се крият съществени потенциални възможности да се причини деформация на пазара за обла дървесина. Цените, на които се продава облата дървесина на местното население са по-ниски от тези за промишлените потребители и са определени с нормативен акт от Правителството. Това означава също, че стойността на ресурса дървесина е значително подценена от “субсидирането” на практика на местното население с около 3 млн.лева, които не постъпват в държавните лесничейства.  

На Диаграма 1 е показано съотношението на добитите иглолистна и широколистна дървесина през последните пет години от промишлен дърводобив.

Íà Äиаграма 2 е показано средното разпределение по категории на добитата иглолистна дървесина от промишлен дърводобив през последните пет години.

В структурно отношение при иглолистната дървесина за периода 1998-2002 г. /Диаграма 2/ доминира добива на едрата дървесина, чиито процент се запазва относително постоянен през годините - средногодишно 37%, следва средната дървесина - 34%, а средногодишният процент на дребна иглолистна дървесина и дърва е съответно - 15% и 14%.

В структурно отношение при широколистната дървесина /Диаграма 3/ за периода преобладава добивът на дърва - 1 195 315 куб.м или 62%, следват добивът на едра дървесина - 362 343 куб.м или 19%, средна - 291 708 куб.м /15%/ и дребна - 68 154 куб.м - едва 4%.

На Диаграма 3 е показано средното разпределение по категории на добитата широколистна дървесина от промишлен дърводобив през последните пет години.

На Диаграма 4 е показано съотношението на добивите между иглолистна и широколистна дървесина от местното население през последните пет години.

4. ДЪРВОДОБИВНИ ФИРМИ

        Този отрасъл се характеризира с голям брой дърводобивни фирми, като се започне от еднолични търговци с 5 до 15 работници и се стигне до по-големи предприятия с над 20 работници. Точният брой на действащите фирми е трудно да бъде установен, както и какъв обем от дърводобива изпълняват.

        Примерно дадена фирма участва в 20 тръжни процедури, печели 10, а реално работи в 5 обекта. Друга фирма е в обратно положение - печели 3 обекта, работи и трите и т.н. Броят на персонала работещ в болшинството от фирмите непрекъснато се променя. Те имат едно ядро от 5-10 постоянни работници и то се увеличава с различен брой, съобразно обема на работата, квалификацията на кадрите, вида и сложността на обектите за дърводобив и т.н.

        Основните причини за това състояние на дърводобивните фирми са:

• Малките възможности за капиталовложения на голяма част от фирмите.
• Липсата на дългосрочно планиране и стратегии, предимно на малките фирми, които се концентрират върху осигуряването на договори за относително малки по площ сечища.
• Видът на използваните дърводобивни технологии води до невъзможност  за широкото прилагане на високопродуктивно технологично оборудване.

В по-голямата си част сечта, кастренето и разтрупването на трупите се извършва с моторни триони. Мястото на разтрупването  зависи от използвания начин на извоз.

5. ТРАНСПОРТ ДО ПРЕРАБОТВАТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Транспортирането на материалите до ползувателите се извършва по два основни начина:

• Транспорт с камиони директно до ползвателя.
• Транспорт с камиони до железопътна гара и след това железопътен транспорт.

        Първият начин заема около 70% от общото количество транспортирана дървесина, а вторият около 30%.

        Транспортни разстояния 

        Минимални - до 50 км

        Максимални - до 400 км

        Средните транспортни разстояния за страната са около 150-200 км.

        При разстояния до 200-250 км се използва предимно първият посочен начин с камиони.

        При разстояния над 250-300 км се ползват и двата начина, като по-често вторият.

        Цената за транспорт на дървесината е средно около 8 до 12% от общата и цена. Цените варират по следните причини:

• Цената е договорна между превозвач и ползувател.
• Зависи колко скъп сортимент се транспортира, обикновено най-скъпо е при едрата дървесина.
• Зависи от транспортното разстояние.
• Други.

Може да се приеме, като средна цена за транспорт в Р България      0,1 лв. за 1 куб.м за 1 км.  

6. РАЗХОДИ ЗА ДЪРВОДОБИВ И ТРАНСПОРТ

        Разходите за дърводобив и транспорт варират много в зависимост от категорията на дървесината. Едни са разходите за качествена едра дървесина, коренно различни са за дребноразмерната обла дървесина и дървата.

        Анализът на структурата на разходите на определен сортимент  /определена категория/ дървесина доставена до  дървообработващото предприятие илюстрира, че разходите за сеч, извоз и транспорт са около 50% от общите разходи /Таблица No 3/.

Таблица No 3

Анализ на структурата на разходите за три основни

 категории дървесина

ФАЗА	КАТЕГОРИЯ ДЪРВЕСИНА
	Едра		Средна		Дребна
	Разход (лв./куб.м)	%	Разход (лв./куб.м)	%	Разход (лв./куб.м)	%
Дървесина
на корен	49	54	25	39	14	30
Сеч и извоз	26	28	30	45	24	53
Превоз до път	5	5	2	3	1	2
Транспорт	12	13	9	13	7	15
Общо	92	100	66	100	46	100

        Средно за страната разходите за добив и транспорт варират:

• За едра дървесина - между 80-100 лв./куб.м
• За средна дървесина - между 50-70 лв./куб.м
• За дребна дървесина - между 30-50 лв./куб.м

Разликите в разходите в размер средно на 20 лв./куб.м за една и съща категория дървесина се дължат главно в различията на дължината на извозните разстояния, наклоните на терена, гъстотата на насажденията и дължината на транспортните разстояния.

Средно разходите за дърводобив и транспорт на 1 куб.м дървесина са около 50 лева.

7. ПЛАНИРАНЕ НА ДЪРВОДОБИВА

        На база ресурсите за обла дървесина по лесоустройствен проект на Държавните лесничейства и размера на маркирания лесосечен фонд за съответната календарна година се изготвя проект на годишен план за ползване по видове гори, видове сечи, дървесни видове и категории дървесина, съобразен с планираното по лесоустройствен проект площно сечище, след приспадане на ползването в затворени басейни.  На база проведена анкета с купувачи на дърводобивни  обекти, в зависимост от теренните условия и възможностите на дърводобивните фирми се формират големи, средни и малки обекти по утвърдена методика от Националното управление на горите се определят началните цени на дървесината на корен в обектите, както и методите по които ще бъде продавана дървесината във всеки един обект. След остойностяване по начални цени на обектите се получава стойностния израз на възможните приходи от продажба на обла дървесина за нуждите на промишлеността. Одобреният лимит на дървесина, която ще се предоставя на местното население по категории дървесина и дървесни видове се остойностява по утвърдените държавни такси. Общата стойност на приходи от дървесина в държавното лесничейство се получава като сбор от приходи за продажби за промишлеността и приходи от държавни такси, събирани от местното население.

        Сборът от тези стойности по Държавни лесничейства на регионално ниво образуват планираните приходи в Регионалните управления на горите, а сбора на последните формират годишния план на Национално управление по горите.

        На база на утвърдения план в натура и стойност за ресурса обла дървесина и дърва за огрев се изготвят графици за провеждане на тръжни сесии по региони за продажба на обекти за дърводобив.

        Методи за продажба на дървесината

• По такса на корен
• Чрез възлагане на добива и продажба на добитата дървесина от временен склад
• Чрез търг за предоставяне на сечища
• Чрез преговори за предоставяне на сечища
• От Държавни лесничейства /Ловни стопанства/, които имат право на стопанска дейност

Каква  информация се дава на потенциалния купувач на дървесина, относно участъци за дърводобиване.  

С потенциалните купувачи  се провежда анкета за проучване на техните интереси към ресурса обла дървесина по категории, вид гори и обеми за усвояване.

Провеждат се срещи с купувачите на дървесина - големи потребители с оборот над 50 000 куб.м - от Национално управление по горите и средни и малки - от Регионалните управления на горите, на които се разяснява количеството и вида на ресурса обла дървесина, който подлежи за предоставяне на купувачи по предвидените в Закона за горите ред и процедури.

В зависимост от конкретната процедура на отдаване от 7 до 15 дни преди провеждането им се публикува обява с необходимите данни за вида на процедурата, параметрите на конкретния обект, обемите за добив на дървесина от него по категории и началната цена.

Всеки купувач  на дървесина има право да закупи тръжни документи с подробни разяснения за интересуващия го обект за дърводобив. По негово желание Държавното лесничейство организира оглед на обекта, като му предоставя допълнителна информация за теренните условия и местоположението.

Националното управление по горите поддържа информационна интернет страница, в която периодично се предоставя информация за проведени и предстоящи процедури за отдаване на дърводобивни обекти на територията на страната.

8. БЕЗОПАСНОСТ НА ТРУДА ПРИ ДЪРВОДОБИВА

        Работата по дърводобива с моторни резачки е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Начинът на обезопасяване на този вид дейност с дърворежещи машини, трактори и други е уреден изчерпателно в специалната Наредба “Правила и норми по техниката на безопасността при строително-монтажните работи”.         Преди назначаването му на работа всеки работник е длъжен да се запознае с Правилника за безопасност на труда и да се подпише в специален дневник.

        Преди започване на работа всеки работник получава регламентираното предпазно облекло - каска, предпазни дрехи, специализирани обувки и т.н.

        В началото на работния ден на работниците се извършва инструктаж по безопасност на труда от административния ръководител на обекта и всеки се подписва в специален дневник.

Контролът по изпълнение на правилата по безопасност се възлагат със заповед от директора на предприятието на ръководителя на обекта.  

9.  МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ И ПОВИШАВАНЕ НА

     КВАЛИФИКАЦИЯТА НА КАДРИТЕ ПРИ ДЪРВОДОБИВА  

        Всеки един от участниците в дърводобива е със съответното образование и притежава диплом за квалификация по специалността, съответно - секачи - удостоверение за работа с моторни триони, трактористи - свидетелство за правоуправление с необходимата категория и т.н.

        Ежегодно по региони се провеждат курсове за повишаване на квалификацията с цел опресняване на знанията и обучение в новости, когато ще се прилагат нови технологии в работата.

        Всяка година Регионалните управления на горите провеждат състезания за най-добър в специалността - секач, тракторист, залесител и т.н. Победителите  на регионално ниво участват в национални състезания, организирани от Националното управление по горите. Победителите от националните състезания получават грамоти, парични награди и др. Резултатите от състезанията се публикуват в списания и вестници, отразяващи дейностите в горите.

10. ДЪРВОДОБИВ И ОКОЛНА СРЕДА  

        Както беше споменато в настоящия доклад при дърводобива се спазват правилата за опазване на околната среда. Най-сериозните нарушения на почвата, нараняване на младите дървета и отнасяне на тревната покривка се получават при извоза на материалите.

        Използваме три технологии на извоз:

• Чрез въжени линии - 5% от общия дърводобив
• Чрез животинска тяга - 60% от общия дърводобив
• Чрез трактори - 35% от общия дърводобив

        Най-екологосъобразен с почти никакви нарушения на околната среда е извоза с въжени линии. За съжаление той почти не се използва - до 5%, по финансови причини.

        Сравнително по-малки са пораженията на околната среда при извоза с животинска тяга. Те се причиняват главно от извоза на самите дървени материали и много слабо от движението на животните.

        Най-неблагоприятен за околната среда е извоза с трактори. Пораженията са главно от прокарването на тракторните пътища през сечището. При стръмни и много стръмни терени съществува опасност от ерозионни процеси.

        Какви са мероприятията за възстановяване:

• Повреденият подраст /млади дървета/ от широколистни видове се “подрязват на пънче”, след тази операция те сами се възстановяват.
• При по-слабо нарушение на почвата /само отнасяне на тревния слой и до 5-10 см от почвения/ се извършва залесяване с три годишни фиданки от подходящи дървесни видове и евентуално затревяване на местата, където е необходимо.
• При силни поражения на почвата се пристъпва към рекултивация /възстановяване на почвения слой/ и след това залесяване и затревяване.