Как работи пазарната икономика? Модел на функциониране и правила на играта

                          Teма 8:

Как работи пазарната икономика? Модел на функциониране и правила на играта

I.Същност,основни принципи и видове пазари.

Един от важните проблеми на икономиката е какво да върши пазара и какво държавата.Сега на държавата се възлага това,което е необходимо и никои друг не може или не желае да поеме.

Пазарът представлява сбъсък между труд и предлагането на стоки и валута от друга страна.

Пазарът това е една от сферите на икономиката, в която се разменят и разпределят блага и ресурси между икономическите субекти – купувачи и продавачи.

Видове пазари –

1. Според критерия обект на покупко продажба различаваме 3 вида пазари:

 -   Стокови (продуктови) пазари –

 -   Трудов пазар – покупко продажба на работна сила.

 -   Парични пазари –

2. Според критерия в зависимост от броя на предлагашите и търсешите икономически субекти различаваме следните видове пазари –

 -  Полиполистични пазари – които се характеризират с много купувачи и с много продавачи

 - Олигопостични пазари – много купувачи но няколко продавачи.

 - Монополистичен пазар – един единствен произведител и продавач и много купувачи.

 - Монопсонен пазар – много продавачи – един купувач

3. Критерий според наличието или отсъствието на държавна намеса се обособяват 2 вида пазари  -  свободни, без влияние на държавата пазари. Пазари, направлявани от държавата.

4. В зависимост и мястото и времето пазарите биват 2 вида –

1ви вид – централизирани пазари – търгове, борси, аукциони

2ри вид – децентрализирани пазари –

5. Според възможностите за достъп и за излизане от пазара различаваме –

-затворен пазар, който е предназначен само за определени участници;

-отворен пазар – всеки има свободен достъп до него.

6. В зависимост от националността на икономическите субекти различаваме следните 4 вида пазари:

 - локални (местни) пазари

 - регионални пазари

 - национален пазар

 - глобален пазар

II.Пазарна структура и пазарна система

Съвкупността от пазарите и съответващата им пазарна  инфраструктура образува пазарнара система на една страна.

Пазарна инфраструктура съвкупност от институции-кредитиране , застраховане , информ . Нейните елементи са борсите , брокерските фирми , застрахователните дружества , пощата , интернета и др.

В основата на пазарната  система са т.нар. пазарни сили-търсенето на купувача,предлагането на  продавачите и конкуренцията. Под тяхно въздействие се разпределят ресурсире и благата и се определя определен икономически ред.

Под пазарна структура се разбира тим взаимодействие м/у купувачи и продавачи,от което се опеделя тяхното поведение на пазара..Може да бъде равнопоставено или не., да е конкуретно или не.  Типове пазарни структури:

-при съвършена конкуренция-голям бр. Участници имащи равен достъп до пазара и информация,без възможност да въздействат в/у пазарните цени.

-при несъвършена конкуренция-неголям бр участници,с ограничен достъп,въздействат в/у пазара и цените.

III.Модел на функциониране на пазарната икономика                                                                                                                     

Пазарът опеделя какво,как и за кого да се продова като главния инстумент са цените

-„Какво да се произвежда”-решават купувачите в зависимост от техния доход и цените.Aко потреб. D >S,цените се покачват,търсеното спада докато нещата се уравновесят и обратното <.

-„Как да се произвежда”-Конкуренцията тласка към ефективно производство с цел мин. На разходите.

-„За кого да се произвежда”-Тези които са платежно способни.

СХЕМА : ДВУСЕКТОРЕН МОДЕЛ НА Ф-НЕ СТР.66 УЧЕБ.

IV.”Правила на играта

Организацията и функционирането на пазарната икономика се основава на юридически норми.Това са правилата на играта.

                                         Тема 9

     ИНДИВИДУАЛНО И ПАЗАРНО ТЪРСЕНЕ НА БЛАГА

Дефиниция – търсенето представлява количеството стоки и услуги, което купувачите желаят и могат да закупят за определен период на дадено място при съответна пазарна цена. За да се формира търсене трябва да са формирани 2 условия – купувачите трябва да желаят да закупят дадена стока, т.е. тя трябва да отговаря на техните потребителски вкусове и предпочитания. 2рото условие – купувачите да имат финансовата възможност да придобият стоката т.е. тук от значение са доходите на потрбителите и цените на благата. Различаваме 2 вида търсене –

1.Потенциално ( желано ) – то е свързано със стоките и услугите, които потребителите биха искали да закупят на пазара.

2.Ефективно ( действително реално ) – означава действителното търсене. Търсят се такива стоки, които могат да се закупят.

Търсенето бива индивидуално пазарно и съвкупно търсене.

-Индивидуално – търсенето на отделния купувач.

-Пазарно – търсенето на вида стока от всички купувачи които продават този вид стока

-Съвкупно – в пазарното стопанство

Еластично и нееластично търсене –

Фактори от които зависи търсенето

1) p ( PRICE ) – цената на стоката.-обратна зависимост известна като „ Закона на търсенето”   СХЕМА 68 СТР.

2) Между търсенето на взаимнозаменяемата стока съществува права връзка.  

Влияние на цените на други стоки:

1).първи-стоки заместител Пр: цената на св. Месо влияе в/у цената на телешкото.Ако св. Падне ще се увеличи неговата продажба , а това на телешкото ще намалее.

2).вторият-допълващи се стоки- ако бензина расте,пада D на коли.

3).трети-взаимна обвързаност

3) Среден потребителски доход |–

Когато се менят цените на стоките и услугите – при промяна на цените на стоките и услугите са възможни 3 варианта

– 1ви повишава се търсенете на дадения потребител, в сравнине с по-ранното търсене на дадената стока.

-2ри Привличат се нови купувачи, които преди това не са имали възможност да закупуват от дадената стока поради високата и цена.

-3ти – Влияе се върху търсенето на други стоки.

Когато цените на стоките и услугите са неизменни – расте дохода, расте търсенето – намалява дохода, намалява търсенето. Измества се кривата на търсенето

По отношение на различните стокови групи –  

А) нормални стоки – права връзка – расте дохода расте търсенето, намалява дохода намалява търсенето

Б) малоценни стоки -

В) луксозни стоки  -

4.   P - Потребителски вкусове и предпочитания -

5.   N – броят на потребителите – права връзка и среден доход, 1 млн бг не е = на 1 млн франзузи.

                        10.СТОКОВО ПРЕДЛАГАНЕ

Предлагане – отразява желанието и възможностите на фирмите да предоставят на пазара определено количество стоки и услуги, при съответните цени за определен период. Предлагането бива :

-потенциално ( желано ) и

-ефективно ( действително или реално ).

1вото е максималното кол стоки и услуги които фирмите биха могли да предложат на пазара. Ефективното предлагане е количеството, което действително се предлага на пазара. Освен това предлагането бива индивидуално, пазарно и съвкупно. Индивидуалното предлагане е предлагане на дадена стока от отделна фирма производител или доставчик. Пазарното предлагане е предлагането на дадена стока от всички фирми нейни производителки. Съвкупното предлагане това е цялото количество стоки и услуги, което се предлага на националния пазар при всяко равнище на цените.

Върху S влияят две групи фактори:

- краткосрочно действащи фактори – цената на конкретното благо, което се предлага на пазара (закон за предлагането);

Цените на другите блага, който са заместители на това благо (по принцип взаимозависимостта между S на дадена стока и промяната в цените на дадените стоки е обратна, ако цените на останалите стоки растат, при равни други условия S ще намалява, при неизменно равнище на капитала бизнесмените ще се насочат към производства с по-високи цени на стоките, това ще намали влагането на капитали в наблюдаваната от нас стока, защото нейната продажна цена относително намалява. Особено изразена е тази зависимоств две направления –

-- І производството на стоки, които използват едни и същи ресурси и сходни технологии, напр. сирене и кашкавал, доматен сос и доматено пюре и др., ако цената на едната стока расте ресурсите ще се насочат предимно към нейното производство, това ще доведе до намаляване S на останалите стоки;

-- ІІ стоки, които се произвеждат от едновременно от един и същи ресурс, напр. олио и кюспе, свинско месо и свинска мас. При тези стоки при увеличаване цената на едната стока ще се увеличи предлагането на другата стока);

 промените в предлагането, които са резултат от действието на природни условия, провежданата правителствена политика – данъчно облагане, лихвена политика, субсидии и др., размерът на складовите запаси на фирмите,

- дългосрочно действащи фактори – повишаването на производителността на труда и като резултат – намаляване на производствените разходи; откриване на нови източници на суровини, материали, енергия и др.; навлизането на нови фирми-конкуренти в даден отрасъл.

        11. ЕЛЕСТИЧНОСТ НА ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО

Силата на влиянието на отделните фактори върху D се определя чрез еластичността на D. Тя представлява процентното изменение в търсенето, спрямо процентното изменение на съотвитните променливи величини (цена, среден потребителски доход, цените на другите стоки и пр.). Най-голямо значение елестичността на търсенето спрямо цената (ценова еластичност). Тя е равна на % изменение на Qd спрямо % изменение в цената. Еластичността на D спрямо цената се изчислява, чрез коефициент на еластичност.  .                          

- процентно изменение на търсеното количество; (∆P/P) - % изменение на цената.

Е=1 – нормална (симетрична) еластичност      (графика – DD права линийка)

Е>1 – еластично търсене        (графика – DD по-полегатичка)

0<Е<1 – нееластично търсене        (графика – DD по-стръмничка)

Е=0 – съвършено нееластично (абсолютно твърдо) търсене        (графика – DD права вертикална линийка)

Е=∞ – безкрайно елестично търсене        (графика DD права хоринзонтална линиийка).

Съществува и т. н. кръстосана ценова еластичност на търсенето. Промяна в D на една стока, спрямо в промяната в цената на друга стока.

Edk=0 Ако двете стоки нямат нищо общо помежду си

Edk>0 Ако двете стоки са взаимозаменяеми

Edk<0 Ако са взаимодопълващи се

Еластичност на D спрямо на дохода

--------Еластичност на предлагането-силата на влиянието на отделните фактори в/у предлагането се определя чрез коенфицентите на еластичност на предлагането.Естествено влиянието на цената е най-голямо.

Esp=1 нормално еластично предлагане        (графика – SS ъглополявящичка)

Esp>1 еластично предлагане        (графика – SS

0<Esp<1 нееластично предлагане        (графика – SS

Esp=0 абсолютно неелестично предлагане        (графика – SS

Esp=∞ абсолютно еластично предлагане                (графика – SS

Особеното за еластичността н предлагането е,че силно се изменя във времето.Приспособяването на производството към промените в цените изисква определено време.Затова с течение на времето еластчиността на предлагането има различно стойностти. ПР: дрехите,обувките.

Стоките,които служат за задоволяването на определена нужда се наричат взаимозаменяеми и тяхното предлагане е силно еластично.Взаимосвързаните стоки имат нееластично предлагане,защото ресурсуте за тяхното производство са редки и ограничени.ПР; как цената за фураж се отразява не цената за месо

Както и при D така и при S съществува кръстосана ценова еластичност, тя се измерва с коефициента на кръстосана еластичност, който е отношение на % изменение на Qs от дадена стока към % изменение на цената на друга стока.

Esk=0

Esk<0 стоките се произведат от едновременно

Esk>0 стоките се произвеждат от един същ ресурс

                                         

                                         12. ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ

Както в природата така и в икономиката при действието на противоположни сили, предметите или процесите се стремят към равновесно положение. Равновесието е такова състояние, при което противоположните или се уравновесяват една с други и не съществува тенденция към промяна. В икономиката такива противоположни сили са S и D на стоки и услуги в процеса на взаймодействие между тях става възможно съчетаване на интересите и очакванията на производителите продавачи и потребителите купувачи или става уравновесяване между D и S. От взаимодействието им зависи пазарното равновесие или неравновесие. Пазарното равновесие е количествено съвпадение на потребителското D и производственото S на дадени стоки и услуги по установени цени на определено място и определен момент. При наличието на равновесие купувачите и продавачите са доволни от текущата комбинация на закупените и продадените стоки и от техните цени, никой няма интерес от промяна на поведението си на пазара, за купувачите е гарантиран задоволяването на потребностите на приемливи за тях цени, а за продавачите е гарантирана реализацията на продукцията при подходящи цени, приходи и печалби.

Установяването на пазарното равновесие за дадена стока се нарича индивидуално пазарно равновесие, а когато се има предвид всички стоки и услуги се говори за общо пазарно равновесие.

Равнището (величината) на цената, при което D и S се балансират се нарича равновесна пазарна цена, а съответстващото на нея количество се нарича равновесно пазарно количество.

Ако цената нарасне над равновесната пазарна цена се появява стоков излишък, защото предлагането е по-високо от търсеното.

Ако цената падне под равновесната пазарна на пазара ще се появи стоков дефицит, защото S ще бъде по-голямо от нейното D.

Възможни са три случая на нарушаване и възстановяване на пазарното равновесие.

1. Нарушаване на пазарното равновесие по вина на D – щом D се повишава при постоянно S, потребителите са склонни да платят повече, това води до повишаване на стимулите на произвадителите да предлагат повече, обратен случай;

2. Нарушаване на пазарното равновесие по вина на S;

3. Нарушаване на пазарното равновесие при едновременно изменение в  D  и S.

Моментно, краткосрочно и дългосрочно пазарно равновесие.

Балансирането на пазара се постига за определено време, различаваме три вида пазарно равновесие:

1. Моментно (текущо) – приема се такъв кратък период от време, в рамките на който (в много тесни времеви граници) производителите не са в състояние да реагират на повишеното D с повишаване на S, постига се чрез ценова политика;

2. Краткосрочно – D е все още голямо, S макар и съвсем бавно, започва да нараства, елестичността на S е по-висока от 0, но по-ниска от 1 (нееластично S), това е така, защото за увеличаване на производството, производителите са ограничени от краткия срок, те нямат време да увеличават произвоствените мощности, но имат възможност за частично увеличение на производството, чрез по-пълното натоварване на съществуващите мощности, удължаване на работното време, въвеждането на дву и трисменен режим на работа и други подобни. Краткосрочното пазарно равновесие се основава на ценова и ресурсна политика на фирмата;

3. Дългосрочно – в дълъг срок еластичността на S се увеличава, неговото приспособяване към трайно увеличеното D може да стане за сметка на допълнителни инвестиции в оборудване, машини, строеж на нови заводи, промени в технологиите и т. н. Дългосрочно пазарно равновесие се постига чрез инвестиционна политика на фирмите.

Критерий за тяхното обособяване е възможността на пазарното предлагане да реагира на измененията в пазарното търсене.

13.Същност на потребителския избор. Подходи за анализ на потребителското поведение.

Процесът на вземане на решение най-общо включва няколко основни момента:

• потребителското предпочитание;(какво да се потребява)
• цените на стоките и услугите; (колко струва)
• доходите на потребителя; (може ли потребителят да закупи дадена стока или не)

От огромния брой стоки и услуги потребителят трябва да избере кои в най-голяма степен ще задоволяват неговите потребностите към даден момент.

Доходът, който винаги е ограничена величина има задържащ ефект върху потреблението, затова потребителят преценява дали да може да си позволи закупуването на дадена стока или не.

Тези три момента формират потребителския избор. Той представлява субективните предпочитания на потребителя към дадена стока или група стоки, които определят неговите потребности като се държи сметка за бюджетното ограничение. В микроикономиката се разграничават две понятия:

• предпочитание;
• потребителски избор.

Когато разглеждаме предпочитанието става дума за проявен интерес към дадена стока или стокова група без това да е свързано с конкретна покупка.

Потребителският избор е свързан с реалното придобиване на предпочитаните стоки и услуги от страна на потребителя като той се ръководи от техните цени и от своите финансови възможности.

Подходи:

• кардинален подход (броен, числов) „Ютил” – използването на кардиналния подход на практика е много трудно поради следните причини:

* не съществува явен измерител на потребителското удовлетворение;

* полезността не може да се остойности;

* определянето на полезността е индивидулано. – различните потребители дават различни оценки на една и съща стока.

        -    ординален (пореден) подход ; - при този подход не са дава количествена оценка на полезността, а се подреждат стоките и стоковите групи, съобразно желанията на потребителите и техните предпочитания.

При изучаването на потребителския избор се използват някои хипотези (предположения), които нямат задължителен характер, но дават възможност да се анализира реакцията на потребителите:

• потребителят трябва да е способен да подреди стоковите групи според своите предпочитания;
• хипотеза „транзитивност”
• ненасипност на потребление;
• хората са склонни да разменят блага;

14.Видове полезности. Закон за намаляващата пределена полезност.

1.Индивидуална полезност.

2.Пределна полезност (маржинална);

3.Обща полезност;

4.Съвкупна полезност.

1.Удовлетворението, което всяка отделна единица от дадено благо носи на своя потребител, се нарича индивидуална полезност.

2. Пределната полезност се бележи с MU и представлява допълнителната полезност, която се получава от потреблението на допълнителна част от дадено благо.

3.Общата полезност (TU) е равна на сумата от индивидуалната полезност на всяка една единица.

4.Съвкупната полезност е сумата от общите полезности.

                 

MU-пределна полезност

^Q-промяна в количеството на благото.

В края на 19-ти и началото на 20-и век на базата на извършени наблюдения и анализи група учени формулират така наречения закон за намаляващата пределна полезност. Законът гласи, че с увеличаване на потребеното количество от дадено благо неговата пределна полезност намалява. Това означава, че колкото повече части от едно благо се потребяват, толкова потребността от него намалява (насища се) и то носи все по-малко удовлетворение на съответния индивид.

15. Максимизация на полезността. Потребителски излишък (Рента)

Всеки потребител се стреми към равновесие.  Т.е той използва дохода си по такъв начин, че да получи максимална полезност (удовлетворение) от различните количества и пропорции блага. Това равновесно положение не се нарушава докато потребителят не промени своите предпочитания докато не се променят цените на благата или пределната полезност на парите. Потребителят трябва да изразходва дохода си рационално, т.е той трябва да проявява рационално поведение. Рационалното поведение  е такова поведение, при което се търси възможност за най-голяма съвкупна полезност, която носят благата. Рационалното поведение означава, че всяка парична единица от дохода трябва да се използва така, че потребителят да максимизира съвкупната полезност.

  Измерваме в ютили- величина на полезност,която индивида получава при употребяването.

БЛАГА	MU	P	MU/P
А	100	10	10
В	92	4	23
С	48	6	8
A	120	10	12
B	48	4	12
C	72	6	12

MUa/Pa=MUb/Pb=MUc/Pc=MUN/Pn  - претеглени пределни полезности.

MU на благата разделена на техните цени е известна като претеглена пределна полезност или се говори за Закон за равните пределните полезности– потребител с даден доход и дадени пазарни цени на благата достига до максимално удовлетворение при равни MU на всяка изразходвана единица доход.

Потребителят е в равновесие,когато-за всяка допълнителна израходена единица,получава еднаква пределна полезност от което и да е било благо.. Веднъж намерил своето равновесие той трудно склонява да променя своя консумативен модел.Причина за промяна би била-вкусови промени,промяна в дохода или цената на благата.

Разликата между цената, която потребителят е готов да плати за стоката и тази, която той действително заплаща при покупката й се нарича потребителски излишък (рента на потребителя). Излишъкът възниква, защото се заплаща по-малко, отколкото се получава. Причината за това се корени в действието на Закона за намаляващата пределна полезност. Причината за потребителският излишък се крие в обстоятелството, че купуваме стоките по пазарни цени, определяно от MU на последната потребявана единица от тях. Появава се разлика между заплатената и използвата полезност на стоките. Използваната полезност се формира като сбор от полезностите на последователно потребяваните части от стоката, а заплатената полезност представлява общата икономическа ценност на стоката в основата, на която стоят от една страна MU, а друга страна количеството от стоката.

16. КРИВИ НА БЕЗРАЗЛИЧИЕ И ПРЕДЕЛНА НОРМА НА ЗАМЕСТВАНЕ.

В основата на ординалният подход стоят така наречените криви на безразличието. Кривата на безразличието представлява геометрична фигура от точки (съвкупност от две блага, по отношение, на които потребителят е безразличен). Всички точки носят еднаква съвкупна полезност, разликата е само в количеството на благата. Всяка крива на безразличието изразява определено равнище на съвкупната полезност. Комбинацията представена от една крива се отличава от всяка друга крива на безразличие. В случая се употребява и едно друго понятие – карта на безразличието. С нея се изразява съвкупността от кривите на безразличие, които показват различна степен на удовлетворение на потребностите. Характеристики на кривите на безразличие:

- колкото по-отдалечена е кривата на безразличието от началото на координатната система, толкова по-голямо удовлетворение предизвиква комбинацията от двете блага;

- кривите на безразличие нямат пресечна точка и не могат да се допират;

- наклонът на кривите е отрицателен, за да се запази нивото на удовлетвореност, потрибителят се лишава от една част от дадена стока, за да получи повече от другата стока;

- кривите на безразличие са изпъкнали, спрямо началото на координатната система.

Пределната норма на заместване показва отношението между количеството на благата , които подлежат на взаймно заместване без това да се отрази върху полезният ефект от потреблението, т. е. без да носи загуба или полза на потребителя. Или пределната норма на заместване показва количеството, с което едното благо трябва да се увеличи, за да се компенсира намелението на другото благо в размер на една допълнителна единица при запазване на съвкупната полезност от потреблението на благата

Зона на заместване на благата по кривата на безразличие.

19. ПРОИЗВОДСТВО, ПРОИЗВОДСТВЕН МЕТОД И ПРОИЗВОДСТВЕНА ФУНКЦИЯ

Производство – непрекъснат процес на взаймодействие между човека и природата        , при което той й влияе, въздейства и видоизменя, с цел да създаде необходимите за неговото съществуване продукти.

Произовдствени фактори – всички въвлечени в процеса на произвоство природни и човешки ресурси.

Основни произвоствени фактори:

Предприемачество;

Информация-интелектуална собственост;

Енергия;

Технология;

Организация на произвоството.

ИСОРОПОЛОГИЯ – наука за равновесието в произвоствената система

Труд – съвкупност от умствени и физически действия на човека, извършвани с цел създаване на материални блага или оказване на услуги.

Земя – фактор, който не се произвежда, а е естествена природна даденост, и то количествено ограничена.

Земята е майката, а бащата е трудът на всяко едно богатство.” Уилям Пети

Капитал – част от имуществото на човека, на което той разчита за извличане на доход под формата на лихва, печалба или дивидент. Пари, които вложени в определена стопанска дейност под формата на оборудване, производствени запаси и наемен труд, носят повече пари от първоначалното вложените.

П-С-П`

П-П`     ∆П

Финансовите ценности са акциите и облигациите:

Капитала бива 2 вида:

Реален – вложен в материални активи

Фиктивен – вложен във финансови активи

Предприемачество – съвкупност от инициативни действия, чрез които не само се управлява производственият процес, но и се получава право на дял от реализираната печалба.

Произвоствен метод – комбинацията от фактори, необходими за производството на единица продукция (резултат).

Изборът на определен производствен вариант е икономически, когато се базира на цените, затова може да се каже, че не винаги техническият ефективен метод е и икономически такъв, зависи от цените.

Произвоствена функция – изразява чисто технологическата връзка между факторите и резултатите на дадено произвоство. Началото е поставено през 20-те години на ХХ в. от Пол Дъглас, по-късно Робърт Солоу и Едуард Денисън.

Q=f(F1,F2,F3…Fn),

Пример: Q=f(K,L) Фнкция от физическият капитал и труда.

20. КРАТКОСРОЧНО ПРИСПОСОБЯВАНЕ НА ПРОИЗВОСТВОТО КЪМ ПАЗАРА

Алфред Маршал въвежда при икономическият анализ понятията краткосрочен и дългосрочен период. Основен критерий за разграничаването им е наличието или отсъствието на неизменни (постоянни) производствени фактори. Краткосрочен период е този, при който поне един от използваните фактори е постоянен (фиксиран, неизменен). При дългосрочният период всички фактори могат да бъдат променливи. Краткосрочният период е периодът на тактическите решения, а дългосрочният период – стратегическите решения.

Общ, среден и пределен продукт

Общ продукт (ТР) – обхваща целият обем от продукти и услуги, произведени с наличните произвоствени фактори за даден период.

Среден продукт (АР) – количество продукция, която се пада средно на един променлив фактор.

APL=TP(Q)/L средният продукт на променливия фактор труд.

Пределен (маржинален) продукт на труда MPL – прирастът на обема на общия продукт от всеки допълнително нает работник

MPL=∆TP/∆L

Динамиката на зависимостта на трите форми може да бъде показана със следният пример

        

БРОЙ ЗАЕТИ	ОБЩ ПРОДУКТ	ПРЕДЕЛЕН ПРОДУКТ	СРЕДЕН ПРОДУКТ
(L)	TP бр.	MPL бр.	APL бр.
0	0	0	0
1	1	1	1
2	2.5	1.5	1.25
3	5	2.5	1.66
4	9	4	2.25
5	12	3	2.4
6	14	2	2.33
7	14	0	2
8	12	-2	1.5

С този пример се илюстрира действието на Закона за намаляващата възвращаемост – след определена точка прибавянето на допълни единици применлив фактор към дадено количество фиксирани фактори при съществуващо технологично равнище на производствотот ще доведе до намаляване на средния и пределния продукт.

Трите криви имат общо начало, защото при един зает работник значенията им са равни. Кривата ТР нараства до шестият нает работник. Кривата MPL първоначално расте достига своя максимум до четвъртия работник и после спада, като стига до нула при седмия работник. В това си движение тя пресича кривата на APL в най-високата й точка. Видно е, че увеличаването на променливия фактор изменя съотноението между трите фактори на продукта. Обособяват се три етапа на ефективност на произвоството: през първия етап TP, APL и MPL нарастват, той завършва до пресечната точка на MPL с APL. Вторият етап се характеризира с продължаващото нарастване на TP и намаляването на APL и MPL. Третият етап е характерен с намаляване и на трите продукта, като MPL е с отрицателен знак. Най-добре е производството да е в първия, но би могло да продължи и през втория, тъй като ТР продължава да нараства, едновременнто с това, обаче трябва да спре увеличаването на променливия фактор.

21. ПРЕДЕЛНА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ И РАВНОВЕСИЕ НА              ПРОИЗВОДИТЕЛЯ.

За да завърши анализът на приспособяването на произвоството в кратък срок трябва:

1. Да се определи кой обем на произвоството е оптимален

2. Коя комбинация на произвоствени фактори осигурява равновесие на производителя (с минимум разходи – максимална печалба). Производителят трябва да се съобразява със свойте финансови възможности, цените на производствените фактори и цената на произвежданата продукция. Определяща роля има пределната производителност от използването на даден променлив произвоствен фактор MPF=∆TP/∆F. Отношението на изменението на прираста на общия продукт към измененията на този фактор и фиксираност на останалите фактори. При наличието на НТП пределната производителност нараства. Обратно – при застой MP намалява и на тази база се извежда Законът за намаляващата пределна производителност. За определяне равновесието на производителя се използват два подхода. При първият се цели постигане на максимален обем на произвоството при оптимална комбинация на производствените фактори и при тяхното пълно използване. При втория се цели максимален обем произвоство при ефективно използване на даден променлив фактор.

Определяща е ролята на пределната производителност от използването на даден фактор. 

І. Производителят ще постигне равновесие, когато от допълнителните разходи направени за който и да е произвоствен фактор се получава еднакъв пределен продукт. Допуска се, че даден производител разполага с два фактора F1 и  F2, които има съотвентни цени и трябва да се изпълни равенството MPF1/PF1=MPF2/PF2. На всеки допълнителен вложен лев фактор, носи еднакъв пределен продукт, оптимум (равновесие) на всеки един произвоствен фактор в различни процеси се постига тогава, когато пределната му производителност в различни производителност в различни произвоства е едана и съща (Закон за равните пределни производителности) (стр. 133). Ако произовиделят притежава n-брои фактори тогава MPF1/PF1=MPF2/PF2=…=MPFn/PFn.

ІІ. Равновесието се постига, когато MP на даден фактор е равна на цената на фактора

Ефективното използнане на променливия фактор е т. С, където кривата на МР пресича линията на пазарната цена на фактора. От т. D нататък увеличаването на променливия фактор води до загуба, защото МР на фактора е по-малка от неговата цена. Ако например дневната работна заплата (цената на фактора труд) е 50 лв., а стойността на пределният продукт (пределната производителност на труда) в следствие на наемането на още един работник е 60 лв., то фирмата ще наема още работници и това ще продължи, докато стойността на пределният продукт се изравни с пазарната цена на фактора или пределната цена на труда е равна на 50 лв.

22. ДЪЛГОСРОЧНО ПРИСПОСОБЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Основните проблеми за решаване на фирмата са за обема (мащаба) на производството и за технологическият избор. В условията на променливост на всички ресурси обемът на производството се определя предварително при отчитане на външни за системата фактори. Чрез технологическият избор се определят при какви комбинации от капитал и труд ще се произвежда. За целта се използват тъй наречените изоквантни линии (всички комбинации на труда и капитал, които попадат не една и съща линия и осигуряват производството на едно и също количество продукция (графика)). Ако се наредят редица изокванти, изразяващи различни обеми на производството с промяна на неговите фактори, се получава картата на изоквантите (графика). Характеристики:

1. колкото е по-отдалечена изоквантата от началото на координатната ос, толкова е по-голямо количеството на произведената продукция;

2. изоквантите са изпъкнали спрямо началото на координатната система;

3. не могат да се пресичат и допират;

4. изоквантите имат отрицателен наклон;

5. наклонът на изоквантата показва вида на произвоството.

Наколонът и формата се определят от условията на взаимозаменяемост на двата фактора, възможностите за заместването на един производствен фактор с друг се представят с пределна норма на техническо заместване (онова отношение, в което може да се замести едн производствен фактор с друг, без да се промени обема на произвоството). MRSL,K= - (-∆L)/∆K. Графика (стр. 138?).

След като условието на заместването е запазване на обема на произвоството, то нормата на техническо заместване се определя от съотношението на МР на труда и капитала или в зоната на заместване важи правилото: продуктът, който се губи в следствие на намаляването на трудовия ресурс, да е точно толкова, колкото е допълнителният продукт, получен от увеличаването на капитала.

∆K.MPK=∆L.MPL    ∆L/∆K=MPK/MPL

MPS на два фактора е равна на отношението на заместване на двата фактора и на обратното отношение на техните МР-та.

Изоквантите не дават отговор на въпроса за икономическата ефективност се използва друг инструмент – Линия на ресурсното ограничение (изокоста) – всички комбинации от двата произвоствени фактора, които фирмата може да закупи при дадено ниво на общите фактори и цени на факторите.

Наклонът на изокостата се определя от отношението на цената на капиталовия фактор към цената на труда Рк/Рl..

Няколко последователни изокости определят картата на изокостите.

23.Механизъм на равновесие на производителя.

На графиката е изобразена една изокоста MN и три изокванти. Изокванта III няма общи точки с изокостата. Финансовите възможности не позволяват такъв обем на производство. Равновесие производителят не може да получи и при I изокванта, с която изокостата има две пресечни точки. Това е така защото изокванта I-ва е най-ниско разположена и защото много трудно е да се определи коя точка да изберем. Производителят ще получи равновесие, когато използва целия си бюджет и създава възможно най-голямо количество продукция. На графиката това е т.Е, в която изокванта втора и изокостата имат обща допирателна точка. В точка Е наклонът на изокостата и изоквантата са равни. Т. Е се нарича точка на равновесие на производителя (равновесна допирателна точка). Наклонът на изокостата се определя от отношението РК/PL, а наконът на изоквантата от отношението MPK/MPL. Следователно общата цел за равновесие е PK/PL=MPK=MPL.

MPK/PK=MPL/PL.

Икономически цикъл.

Производителят оптимизира производството при такава комбинация на производствените фактори, при които всеки допълнителен лев, изразходен за капитал или труд носи еднакъв пределен продукт.

24. Икономии и загуби от мащаба на производството.

Понятието възвръщаемост от мащаба изразява зависимостта между процентното изменение на продукцията и процентното изменение на ресурсите. Възвръщаемостта от мащаба се изчислява като коефициент – V.

Взависимост от величината на коефициента на възвръщаемост се разграничават неизменна възвръщаемост, икономии от мащаба, загуби от мащаба.

При V=1 е налице неизменна възвръщаемост

Ако V>1 е налице икономия от мащаба

Когато V<1 е налице загуба от мащаба.

Икономиите, загубите от мащаба и неизменната възвръщаемост могат да се покажат графично по два начина:

• чрез линията „път на развитие”;
• чрез кривата на дългосрочните средни разходи.

Ако се съединят допирните точки на серия успоредни изокости с допирателните изокванти се получава т.н. път на развитие, който може да бъде крива или права линия.

Линия „ Път на развитие” е права линия, ако с увеличаването на факторите на производството факторите нарастват с еднакви пропорции.

Линия „Път на развитие” е наклонена към абсцисата, когато К нараства по-бързо от L.

Линия „Път на развитие” е наклонена към ордината, когато L нараства по-бързо от К.

Съшествуват три възможни варианта за възвръщаемост от мащаба.

25. Същност и видове производствени разходи.

За производство на блага се използват ресурси, тези ресурси могат да бъдат материални, трудови, финансови и предприемачески. Разходите на ресурси за производството на определен обем блага или услуги се наричат производствени разходи.

Видове производствени разходи.

• явни (експлицитни, счетоводни, парични);
• неявни (имплицитни, алтернативни).

Видове парични производствени разходи:

• постоянни разходи (FC);
• променливи разходи (VC):
• съвкупни разходи (TC).

Разходи за единица продукция:

• средни разходи (постоянни, променливи и съвкупни);
• пределни разходи;

26. Минимизиране на разходите и определяне на физическия обем на производството за кратък срок. (MC=ATC)

Изводи:

1. Пресичането на MC с AVC в т.В е сигнал за необходимостта от намаляването на растежа на променливите ресурси (съответно на продукцията) и подготовка за преход от краткосрочна към дългосрочна производствена стратегия.
2. Средните производствени разходи се минимизат в краткосрочен срок в пресечната точка на кривите на MC и ATC – в точка С, в която е налице пълно натоварване на производствените мощности.

27. Минимизиране на производствените разходи в дълъг срок.

Дълъг срок е този, при които всички разходи на фирмата са променливи и липсват постояни. При решаване на проблема за избор на най-ефективна комбинация на разходите се използват изокванти и изокости.

Изоквантата и изокостата се допират, когато наклоните им са равни (MPk/Mpl=Pk/Pl).

Минимизирането на производствените разходи в дълъг срок е постигато в т.Е, която е допирателна точка на изоквантата и изкоста II и MPk/Mpl = Pk/Pl.

Критерий за минимизиране на производствените разходи в дълъг срок е от всяка допълнително изразходена единица ресурс да се получава прираст на производството, т.е. еднакъв пределен продук.

ИМА ДА СЕ ПИШЕ МАЛКО...

Бюджетното пространство представлява съвкупност от всички двойки блага, които могат да бъдат закупени при изразходването на целия или дадения паричен доход.

Бюджетната линия може да се измества взависимост от промяната на паричния доход на потребителя или поради промяната на цените на двете блага. Когато се изменя дохода, а цените на благата остават неизменни бюджетната линия се измества успоредно на първоначалното си положение. Доходът е неизменен, а се изменят цените на двете блага (цените се изменят в една и съща посока и с един и същ темп). В този случай бюджетната линия се измества успоредно на първоначалното си положение като, ако цените се повишават линията слиза надолу, а ако цените се намаляват линията се качва нагоре. Доходът на потребителя и цената на едната стока са неизменни, а се изменя цената на втората стока. Наклонът на бюджетната линия се определя от отношението на цените на двете блага. Потребителят трябва да стигне до равновесие в границите на своите финансови възможности при определено равнище на цените на благата. Той трябва да е в състояние да максимизира полезният ефект от потреблението. Това се илюстрира чрез разполагането на кривите на безразличие и бюджетната линия в една координатна система.

28. Приходи и доходи на стопанските субекти.

Що е туй то приход?

Приходите това са всички парични постъпления получени от стопанския субект от редовни или случайни, постоянни или временни източници. Приходите са всички онова, което за определен период от време постъпва в разположение на икономическия субект в резултат на осъществена от него дейност. Ако имаме в предвид една производствена фирма, то приходите й представляват всички парични постъпления от продадени стоки и услуги за даден период от време. Приходите биват три вида:

• общ приход  - TR=Q.P;
• среден приход – AR=TR/Q;
• пределен приход – MR – той представлява добавъчният приход за всяка допълнително реализира единица продукция или извършена услуга. Посредством пределния приход  се определя прираста на общия приход TR. MR=делта TR/делта Q.

Доходът е резултат от ползването на дадена вещ и способността на икономическия субект да превърне добитите от тази вещ продукти в свое възнаграждение. Доходът е икономическа форма на реализация  на собствеността върху даден производствен фактор. От друга страна той е парично възнаграждение за един от факторите на производството след възстановяване на извършените разходи. Различията между приходите и доходите са:

• количествено различие – приходът винаги е по-голям от дохода с онази парична част, която отива за покриване на извършените разходи;
• доходът е това, което даден икономически субект получава редовно от един даден източник или от всички определени източници, докато приходът е онова, което се получава от всики източници безразлично дали са определени, редовни, случайни или извънредни;
• доходът е една средно определена величина, а приходът е непостоянна величина и средно неопределена;

Форми на доходите. Доходи от труд (работна заплата, хонорари, надбавки за качество, трансферни плащания от страна на държавата и социално – битови плащания от страна на работодателя – пенсия, здравно осигуряване, майчинство, безработица)и доходи от собственост (рента, лихва, печалба, дивиденти, наеми и т.н.)

Основни доходи (работната заплата на работника и предприемаческата печалба на предприемача) допълнителни доходи (от ценни книжа, наследство, лотарии, спестени средства от намаляване на данъците, доходи от допълнитела работа). Парични и натурални доходи. Легални и нелегални доходи. Брутни доходи и нетни доходи.

29. Влияние на еластичността на търсенето на фирмената продукция върху приходите.

Ценовата еластичност на търсенето се отразява върху величината на общия приход TR. Тази зависимост е полезно да се изследва в три направления:

1.Когато цената на стоката или услугата се увеличава.

2. Когато цената на стоката или услугата се намалява.

3. В различните региони на ценова еластичност на кривата на търсенето.

1. Ако цената се увеличи с 1%, а търсенето количество намалее с по-малко от 1%, имаме нееластично търсене. Вследствие на това общият приход ТР се увеличава. Ако цената на продукта се увеличи с 1%, а търсенето спадне с повече от 1% имаме еластично търсене. Вследствие на това общият приход TR намалява. Ако имаме нормално еластично търсене общият приход TR не се изменя. Когато търсенето е нееластично има смисъл от увеличаване на цената с цел да се увеличи общият приход.

2. Ако цената P намалее с един процент, а търсенето се увеличи с повече от 1% имаме еластично търсене и общият приход TR се увеличава. Ако търсенето е нееластично общият приход TR намалява. Ако търсенето е нормално еластично TR не се променя.

Извод:

Ако търсенето е еластично има смисъл от намаление на цената, защото общият приход TR се увеличава

3. Всяка крива на търсенето има три региона:

• еластичен; (1)
• нормално еластичен; (2)
• нееластичен. (3)

В еластичният регион (1) намаляването на цената увеличава общия приход до тогава докато търсенето стане нееластично. Когато се достигне региона на нормалната еластичност TR става максимален. А в нееластичния регион намаляването на цената води до намаляване на общия приход TR.

30. Печалби и загуби на фирмата.

Стопанските резултати в една фирма могат да бъдат печалба или загуба. Печалбата е условна категория на всяко стопанство. В условията на пазарна икономика тя има изключително важно значение за поведението на фирмата. Печалбата е една от формите на доход от собствеността на капитала, която носи фукнциониращият капитал, т.е. капиталът, който се намира в движение. Величината на печалбата се измерва като разлика между приходите и разходите на собственика на капила, който е авансиран в бизнеса.

При определяне величината на печалбата се използват два подхода:

1. Производствен подход (1)
2. Разпределителен подход (2)

(1) При производствения подход се използват понятията счетоводна, нормална и икономическа печалба. Тук се вземат под внимание разделянето на разходите на явни и неявни разходи. Счетоводната печалба  представлява разлика между общите приходи и явните разходи на фирмата. Освен това тази печалба представлява сума от нормалната и икономическа печалба. Икономическата печалба представлява разлика между общите приходи на фирмата и търговско – икономическите разходи (сума от явните и неявните разходи). Тази печалба е възнаграждение за предприемача за осъществена от него стопанска дейност. Икономическата печалба може да бъде и отрицателна величина. В този случай ние говорим за икономическа загуба. Нормалната печалба е цената на капитала на фирмата определена на базата на най-доходоносното му алтернативно приложение. Тя е разлика между счетоводната и икономическата печалба. За фирмата е от значение да осигури чрез продажната цената на продукцията си доходите, които пазарът е определил като нормална компенсанция.

Пример:

TR= 45 000 лв.

Явни разходи – 30 000 лв.

Неявни разходи – 13 000 лв.

Търговско – икономически разходи – 43 00 лв.

Счетоводна печалба – 15 000 лв.

Икономическа печалба – 2 000 лв.

Нормална печалба – 13 000 лв.

(2) При разпределителния подход счетоводната печалба е равна на разликата  между TR и TC. Когато от счетоводната печалба се спаднат данъците, които фирмата плаща, остава балансовата печалба. Балансовата печалба влючва алтернативните разходи и чистата (нетна) печалба. Ако фирмата е акционерно дружество балансовата печалба може да се разпредели за дивиденти и за инвестиции. Ако фирмата е едноличен търговец печалбата се използва за потребление и за натрупване.

31. Нормалната на печалбата като показател

Когато се изследва ефективността на капитала се използват два показателя:

1. Норма на доходност (1) – процент на доходност;
2. Норма на печалбата (2) – норма на рентабилност.

(1)Нормата на доходност показва величината на печалбата, която може да донесе определена стойност на оборота. Т.е тя се представя като отношение на печалбата към обема на продажбите.

(2)Нормалната на печалбата е показател за продуктивността на капитала и измерва капиталовата възвръщаемост или ефективното използване на ресурсите. Нормалната на печалбата се изчислява като отношение на печалбата към размера на авансирания капитал.

В общата икономическа теория широко приложение получава показателят пределна ефективност на капитала. Той е отношение на MRP (приход от пределния продукт) върху MRC (пределен разход за ресурса). Тези показатели имат важно значение за фирмата и за икономиката като цяло.Отделна фирма на базата на постигнатите показатели взема икономически решения отностно развитието и разширяването на производството или пък взема решение за преустановяване на производството и напускане на съответния бранш. Така по естествен път се постига  движение на капитали от един отрасъл в друг. По този начин в икономиката се пренасочват капитали и се регулира печалбата на макроравнище.

Глава 13 (стр.118) Организация на бизнеса (ЗА САМОПОДГОТОВКА) – въпроси 32,33,34,35.

Тема 32

Фирмите-основни икономически субекти

I.Предприяте и фирма

Т.нар. бинес сектор е формиран от организационите единици( фирми,предприятия.заводи,ферми),които изпълняват спец.функции по производството и разпределението на благата в различните сектори на икономиката.

 Предприятията са свързващо звено м/у ик.субекти като собственици и продавачи на произ. Фактори от една страна и като потребители на готови стоки и услуги..Те са едноремено купувачи на пазара на ресурсите и продавачи на стоковите пазари.

Предприятие е:обикновено самостоятелно физическо лице или юридическо лице с  обособено имущество.,установено по съответния законен ред за производство на продукция,изпъление на работа или оказване на услуги.,чиито цел е получаване на печалба чрез задоволяване потребностите на потребителите. ПРИЗНАЦИ НА ПРЕДП:

  -обособеността-имуществена и неимуществена

  -юредическия статус и произтичащият от него задължения и права

  -наименованието на предприятието

Като производствена едница предприятието се характеризира с чертите:

1. Функционира вуз основа на взмаймоотношенията м/у предприемачите от 1 страна,собствениците на капитала от 2ра и  работниците и служителите от 3та страна
2. Асоциирането на други  ик субекти в предприятието, преследващи еднакви цели,предполага компромис на интересите от всяка страна.
3. То е съвлупност на отношения на собственост и труд,на произвдоство,размяна
4. То е форма на комбиниране на п.фактори  с цел получаване на продукт за пазара
5. То произвежда за пазара,като отчита неговите изсквания за кол,кач и цена
6. То макс. Преди всико своите доходи и печлаба
7. Наличието на имуществена обособеност осигурява едниство на предприятието

Фирма-предприятие което владее производствени фактори и водят пазарно-ориентирана стопанска дейност. Фирмата е отличителния белег на търговеца,тя не е свързана с имущество обособеност както предприятието., а е общо  название за всяки предприемач или лице,ползващ се с права на юридическо лице,т.е работещ независимо

Компания-предприятие от различни профили,основани върху дялово участие на 2 или повече собственика

Кооперациите-правата на собственост са разделени м/у участниците като акционери

II.Видове фирми

Според стопанската дейност:

-промишлени,стопански,строителни,транспортни

Размер

-малки,средни,големи

От гледна точка на собствеността

-кооперации,общински,колективни,смесени

Според организационата правна форма..-съдружни,индивидуални ,кооперативни...

Тема33

Функционална структура и среда на фирмата

I.Функционална структура

От съдържателна гледна точка,предприятието може да се представи като система от 3 измерения:технико-ик.,социално-ик  и организационо-ик. Система

1. технико-икономическа- система на предприятието изразява

• процеси на техническо и кадрово осигоряване ( на входа)
• взаймодействие м/у хора и техника за произ. На продукция
• получаване на продукция и нейното транспортиране до потребителите

2. социално-икономическа-предприятието изразява отношенията на собственост, на вътрешно разделение и полагане на труд,разпределението на доходите..т.нат..
3. организационно-икономическа-всички предприятиа са организации,които трябва да решат как да се отнасят с други фирми,да се отнасят с клиентите,персонала и т.нат

Заради всички сложни връзки в предприятието се дава възможност да се говорим за функционлна и организациона структура на предприятието. Изходно значение има ролята на ръководене(управляване).Функциата на управление се изразява в:

• целеполагането
• стратегии за растеж,оцеляване и печалба
• изпълнение на властническата функция(назначение,уволняване)

На 2ро място от функционално гледна точка е фунцията за подържане непрекъсността на производствения процес(логистична функция)-снабдяваня,доставяне,контрол

На 3то място е производствената функция-избора на техники,организация,иновация

На 4то място е реализацията на продукцията и разпределение ан доходите –проучване на пазара,реклама,след продажни отношения,такива с държавата.

II.Среда

Елементите на средата на функциониране най-общо са вътрешни и външни

Свързваща на роля на вътрешните  и външните играят резултатите на производството и пазарните сигнали.

Резултати на производството –конкрета форма на материализация на целите на фирмата

Вътрешната среда вкл-вътрешната цел на фирмата,технология на производство,организационо-произ. структура,социално-техноческа структура

Външна среда  вкл-дели се на 3 среди

• елементи на микросредата :доставчици,клиенти,конкуренти
• елементи на макросредата: демографски,политически,ик.,природни  условия,

                                                Тема34

Същност и функция на предприемачеството

I.Същност на предприемачеството

Според  Р. Кантъон-преприемачеството е човек с неопределени,нефиксирани доходи. Той купува чужди стоки по известна цена,без да му е известна цената, на която ще ги продаде.Чрез арбитажните сделки ( закупуването на нещо на ниска цена от даден пазар и продажбата на на друг) конкуретните пазари се свеждат в равновесно състояние.

  Характерни  черти на предприемчеството са: предвидливостта,поемането на риск ,поеманато на отговорност за взетите рещения.

 Йозеф Шумпетер-според него предприемача е иноватор-източник на всички нови измениения в икономиката.Той е човек,които извежда произ.фактори от обичайното им положение и ги комбинира по нов начин с цел, произ-во на нови блага.За Шумпер предприемачите са промишленици,финансисти,борсови посредници. Не е задълбително да бъде капиталисти.

  Специфични черти: спец.мотивация,автиритет,дарба да предвижда,жажда за самостоярелност и иновация,властен..

В.Зомбарт-той е организатор,заевовател,готов на риск.волеви човек,

П.Даркър-предприемачеството постига драстично увеличаване на произв., нови пазари,нови потребности,.. Спец.е иновацията..Те не я предизвикват,но винаги я търсят и реагират на нея.

II.Функции на предприемача

• предприемача е движеща сила на производството и посредник,обидиняващ произ.фактори в един процес,който носи доход.За целта се проучва ик.ситуация, потребности на потребителите и тяхната платежностпособност.,формулира целите  и плана за действие,задейства и контролира всичко.
• Поема риск.Той работи с изцяло нови пазари и продукти,никога няма сигурност.
• Новаторски съчетава нови комбинации за произ-во.Нови методи,източноци..суровини
• Упражнява властническа функция.Той ръководи и взема решения за всичко
• Стереми се да отговори на търсенето на потреблението.Потребностите на индивидите са толкова много,че никой не можа да го задоволи..изисква се гъвкавост, за да обхване голяма част от тях

Предриемача поелма пълната отговорност и ръководство,рискува на основа на проучване и усет с цел свръхпечалба.

III.Личностни качества-социална отговорност(етика),умение да поддържа добри м/у личностни отношения,контрол в/у емоциите,интелектуални качества,лично обаяние и култура.

IV.Типове предприемачество

• пред-търговци силната страна е реализацията на стоките,предвиждане желанията на клиентите
• пред-технократи-силан страна е организацията,откриване на слабите места в звената,главната грижа е снижаване не себеразходите
• пред-финансисти –усет към капитала най-вече борсите
• пред-новатори

Индивидуално пр,Колективно и Държавно.

Тема 35

Избор на организационно-правна форма на предприемачеството,Акционерни дружества

Предприятията съществуват в 3 основни форми: индивидуално-частни или еднолични,дружествени(партнюрски),акционерни (кооперации)

1.Еднолични предприятия-най-стара форма,най-вече в дребната търговия,,мн от тях фалират бързо

+  лесни за учредяване, малък размер на стартовия капитал,лесна адаптивност при промяна на пазара,ефективно и опростено управление,собсвеникът има пълна свобода на действие.

-малък обем на капитали,бавно развитие,ограничен достъп до кредити,голяма натовареност,липса на висококв. работници

2.Дружествени фирми-с най-малко значение в ик.живот ,главно в обслужващата дейност,. Според степента на участие партнюрствата биват: общи,съдружия с ограничена отговорност,квалифицирани сдружения с ограничена отговорност-който действат като кооперация,продавайки партнюрските дялове на борсите.

+ лесни за учреждение,по-голям капитал,по-голяма мащабност на действие и влияние на пазара,повече умствен капитал,облагат се  с личен подходен данък,а не с данък печалба

-неограничена отговорсност,всеки сътружник носи отговорност за постъпките и на другите партнюри,излизането или смърта на някой колега водят по срив на фирмата,вътрешна конкуренция или неразбирателство,

3.Кооперации-

+ограничени права на собствениците,рискуват само техния капитал,уникален начин на финансиране чрез продажба на акции,лесни кредити,висока ликвидност,висок професионализъм,демократичност на умправлението,

-2но данъчно облагане,(веднъж в/у печалбата и пак в/у дивидентите),големи разходи за труд,време,въможност на монопол на по едри кооперации,задължение за публикуване на финансите си,въможност за разногласия,

-Оранизационно-правни форми на предприятията в Българя-се уреждат от Търговския закон от 1.юли 1991,според които търговец е всяко лице ,което извършва търговска дейност.Наименованието под което се представя или подписва е неговата фирма. Видовете фирми според закона са:

-  еднолични търговци-се регистрират като физичски лица,те сами осигуряват капитала си и ръководят  фирмите си.отговорността е неограничена

- търгоски дружества-биват 2 вида-дружества на личността(персонални) и капиталови.Личностните участват с личен труд.Отговорността за задълженията е лична и неограничена,Дяловете са непрехвърляеми,при напускане на някои дружеството прекратява дейността.За разлика от тях капиталовити,отговорността е ограничена и при напускане дяловете се прехвърлят.

Персонални дружества:

-Събирателни дружества: са от 2 или повече лица,под обща фирма,всяко лице във фирмата има право да представя фирмата.Отговорността има субсидарен характер т.е.  за задълженията мъ отговарят всички сътружници поотделно и всички заедно  с цялото си имущество.Името на фирмата е с С-ие

-Командните дружества-договор м/у 2 или повече лица,които работят под името на една фирма,НО един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дръжеството,а останалите- до размера на оговорената вноска.Името е обозначено с Ко и Кд

Капиталови дружества:

-дружества с органичена отговорност-1 или повече лица,отговорността се ограничава до размера на дяловота вноска. Това са т.нар.  ООД..Има различни облекчения и предимства за ООДета,Когато капитала е на 1 лице това е ЕООД,Едноличните дружества с ограничена отговорност се управляват от едноличен собственик

-командните дружества с акции-съчетава елементи от акциионите и камадните дружества.Учредява се с догор от неограничените съдружници и не по-малко от 3-ма ограничено отговорни. За вноските на ограничените съдружнице се издават акции. Фирмата съдържа означението командитно дружество с акции КДА. Размера на вноските се определя от устава. Право на глас имат само ограничените лица в Общото събрание.

-акционерни дружества-са тези ,чиито капитал е разпределен в акции. АД. Капитала се набира чрез вноски,а учредяването може да бъде по 2 начина сюксесивно и симулативно.

-кооперациите-доброволни сдружение на дребни собственици.Броят на членовете е неограничен.Всеки има равнозначен глас.

Консорциумът-доброволно обедининие на търговци за осъществяването на определена дейност.

Холдинг-акнионерско дружество или командно.което има за цел под каквото и да е форма да участва в други дружества или в тяхното управление.Най-малко 25 % капитал трябва да бъде внесен в така наречените дъщерни дружества.

II.Aкционерни дружества и акционрски капитал-заемат господстващо място на пазара.Капиталът набран чрез продажба на акции и цени книжа като свидетелсвто за дялово участие,образува собствения капитал на акционерните дружества..Освен с акции дружествата могат да набират средства и за сметка на собствената си печалба.

  Самите дружества се деляр на открити или публични и закрити.,чиито акции не се продават на свободния пазар.

36. Същност и функции на конкуренцията. Видове конкуренция.

В най-широк смисъл конкуренцията е специфично поведение, характеризиращо се със съперничество и противопоставяне на значителен брой икономически субекти, които се стремят към получаване на едни и същи предимства (облаги, ползи, изгоди) с оглед на запазване и разширяване на техните пазарни позиции. В тесен смисъл на думата конкуренцията означава присъствието на различен брой продавачи и купувачи на даден пазар, които действат независимо един от друг и на пазара се предлага или купува ограничено количество от дадена стока.

Видове конкуренция.

Според условието на нейното осъществяване конкуренцията бива:

• съвършена (перфектна, идеална) ;
• несъвършена (неперфектна).

Критерии за тяхното обособяване са:

• Наличието на множество продавачи и купувачи или отсъствието на такива.
• Предлагане на еднородни или дифенцирани продукти;
• Свободен (закрит) достъп до бизнеса;
• Сбободно вариране на цените или фиксиране на цените и вариране с обемите на производството.

Според мястото на нейното проявление конкуренцията бива:

• вътрешноотраслова; (1)
• междуотраслова. (2)

(1)Свързана е със снабдяване на най-изгодни ресурси и най-доходна реализация на продукцията и получаването на добавъчна печалба.

(2)Има стратегическо значение и тя се води за най-изгодно инвестиране на капитала.

Според пространствения обхват конкуренцията може да бъде:

• местна;
• национална;
• глобална.

Според средствата за осъществяването й конкуренцията може да бъде:

• ценова;
• неценова.

Ценовата конкуренция се води чрез временно намаляване на цените с оглед да се изтласкат конкурентите чрез фиксиране на цените на определено равнище, чрез лидерство в цените и т.н.

Неценовата конкуренция се осъществява чрез промени в асортимента и качеството на стоките и услугите, чрез предлагане на обновени или принципно нови стоки и услуги, чрез различни форми на следпродажби на обслужване на потребителите, чрез рекламата, чрез диференция и индивидуализация на продукта, чрез изучаване и целенасочено формиране на поведението на потребителите,чрез въвеждане на стандарти, лицензи, сертификати и други подобни.

Според характерът й – лоялна (коректна, честна почтена, т. е. когато тя е съобразена със законовите и морални норми, когато се провежда по правилата на играта) и нелоялна (не се съобразява с никакви норми и не подбира средства, за да се постигне желаният успех).

Според целите на фирмата – креативно (то е свързано със създаването на нови продукти, нови технологии, нова организация на произвоството труда и управлението, с които се цели да се постигне превъзхоздство над останалите конкуренти), приспособленческо (състои се в отчитане на новостите и се прави опит да се изпреварят действията на конкурентите в областта на организацията на производството) и обезпечаващо конкурентно поведение (цели се запазването и стабилизирането в дълъг срок от време на постигнатите позиции, това става чрез по-добро качество на продукцията, указване на допълнителни услуги и др.)

Функции на конкуренцията – тя създава стилмули на прозиводителите да печелят като разширяват своите пазарни дялове чрез постоянно разнообразяване на предлаганите стоки и услуги. Тази функция се нарича стимулираща функция на конкуренцията. 2ра функ. – конкуренцията заставя фирмите да използват по най-ефективен начин производствените фактори. 3то място  - конкуренцията води до преструктуриране на производството. 4та – самата конкуренция създава условия за едновременно удовлетворяване както на частните така и на общите интереси. 5та – комкуренцията контрилира и направлява фирменото поведение.

Недостатъци на конкуренцията. 1во – тя предава определена икономическа нестабилност. 2ро – тя едновременно води до свръхпроизвостство на стоки и води до дефицит на стоки. 3то – икономическата нестабилност поражда непълно натоварване на производствените мощности. 4то – конкуренцията води до диференциация на доходите и поражда условия за социална несправедливост.

37 ПАЗАРНИ СТРУКТУРИ

Съвкупността от пазарите и съотвестващата им инфраструктура ( складове, магазини, борси и т.н. ) образуват пазарната система на една страна. Нейна сърцевина представлява понятието пазарна структура. Тя е съвкупност от отношенията характеризиращи пазара. Съществуват различни критерии по които могат да се разграничат видовете пазари, които формират съответните пазарни структури.

Пазарна труктура според обекта на покупко-продажбата – тя включва потребителски пазар, пазар на производствени фактори, пазар на недвижима собственост, пазар на технологии, паричен пазар, валутен пазар и т.н. 2ро – пространцствени пазарни структури – локален ( местен ) пазар, начионален пазар, глобален пазар.3ти – пазарни структури от гледна точка на частната собственост – частен пазар, кооперативен пазар, одържавен пазар. 4ти – пазарни структури според характера на продажбите – пазар на дребно и едро. 5ти – пазарна структура според състоянието на пазарите – равновесен пазар, дефицитен пазар, пазар с излишък. 6ти – пазарна структура според типа на взаимодействието между продавачите и купувачите и вида конкурентна борба. Пазари със съвършена и несъвършена конкуренция. 7ми – пазарни структура според типа поведение на икономическите субекти – свободен и регулиран пазар, легален пазар и нелегален пазар.

Видове пазари според конкуренцията

– 1 съвършена конкуренция – такъв пазарен модел, който се характеризира с множество производители, които предлагат еднородни и стандартни стоки. Броят на производителите е толкова голям, а относителният дял от продажбите е толкова малък, че никой не е способен да влия върху пазарната цена като променя обема на продажбите. Затова влиянието на всеки участник върху пазарната ситуация е толкова малко, че то е възможно да се пренебрегне. При тези условия цената на стоката се задава от пазара.

2 -  Монопол – такава структура на пазара, че има само един производител и възможностите за навлизане на други производители са силно ограничени. Важно е потребителите дали искат или не са принудени да купуват стоките и услугите по монополни цени определени от монополистите. Силата на монописта се изразява във властта, която той определя на пзара. Освен това разполага с пълната информиция какви промени могат да настъпят. Силата на монопола идва и от това, че бариерите за навлизане в дадена дейност са много големи. Самият монопол може да бъде държавен, нерегулиран монопол и нерегулиран монопол. Държавния монопол се създава и регулира от държавата, поддържа ниски цени с цел да се удовлетворяват потребностите на значителни групи потребители. Регулиран – държавата разрешава на монопола да установи цена, която ще гарантира печалба.  ,

 3 - мониполистична конкуренция – тя е най-често срещаната пзарна структура, която се основава на така наречената продуктова диференциация. ,

4 – олигопол – състои се от малко на брой фирми които могат да вляят фърху пазара в това число да определят и пазарните цени.

38 СЪВЪРШЕНА КОНКУРЕНЦИЯ: УСЛОВИЯ ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

Такъв модел на устройство на икономическите взаимоотношения при който голям брой малки и средни фирми се състезават помежду си при производството на еднородна продукция в условията на свобоен достъп до пазара, на мобилност на производствените фактори и на достатъчна пазарна информация. За да бъде конкуренцията съвършена  трябва да бъдат изпълнени 5 условия.

-1 Наличие на голям брой продавачи и купувачи, поради което никой самостоятелно не е в състояние да влияе върху равнището на пазарна цена и я приема като дадена.

-2ро свободен достъп ( липса) на каквито и да било спънки за свободно влизане и излизане в отрасъла.

-3то еднородност на продукцията  - поради което купувачите нямат никакви основания да предпочитат един продавач пред друг и да оценят еднородните стоки идентично.

-4то прозначност на пазара и пълна информация за него т.е. познаването от всеки участник на пазара на всичко, което може да повлияе на неговия избор.

-5то мобилност на производствените фактори, което означава съществуването на възможност във всеки момент всеки производствен фактор да се премести от пазара на един към пазара на друг продукт.  

Особеностите на съвършената конкуренция се заключават в следното:

1 Наличието на голям брой продавачи и купувачи придава атомистичен характер на производството и пазара. Т.е. всеки икономически агент свободно и самостоятелно определя равнището на своето предлагане и своето търсене, работейки за своя сметка на свой риск и отговорност.

2 Свободното влизане и излизане от пазара предупределя плавното изменение както на търсенето, така и на предлагането

3 еднородността на продукцията и заплахата за поява на нови конкуренти налага появата на рекламата и маркетинга.

4 условието за прозрачност на пазара предпоставя като особеност на съвършената конкуренция наличието на пълна и безплатна информация както и свободен достъп до нея.

5 свободното движение на производствени фактори предодвратява каквито и да било противоречия между производителите и участниците в пазара.

6 поведението на потребителите трябва да бъде рационално. Т.е. те се стремят към максимизиране на ползите като разпределят доходите си за закупуване на различни стоки.

Положителни страни на съвършената конкуренция – тя гарантира осъществяването на производството при минимални разходи поради което играе ролята на основен механизъм, регулиращ поведението на фирмите.

2 в условията на съв. Конкуренция икономиката функционира с възможно най-голяма ефективност.

3 никой не може да получи предимства чрез повишаване на цените.

4 свободното влизане и излизане в отрасъла възпрепятства получаване на свръх печалба на дълъг срок.

Облаги се извличат при намаляване на разходите и дадени цени или при дадени разходи се увеличава обема на продукцията.

Промяната в желанията и нуждите на потребителите рефлектира върху цените.

Мобилността на производствените ресурси прави невъзможно тяхното недоизползване.

Недостатъци:

1 ръководен от частния интерес и от механизмът на свободната конкуренция пазарът проявява известно „късогледство” по отношение дългосрочните интереси на обществото;

2 пазарът признава само платежоспособното търсене. Това налага обществото частично да задоволява такива нужди извън пазара по пътя на разпределението на доходите.

Кривата на предлагането на фирмата е тъждествена с кривата на пределните разходи. При съвършената конкуренция има съвпадение а фу кривата на MR и DD (крива на търсенето). Оптимално равнище на производството се установява, когато MR се изравни с пределния разход MC. Точката на това равенство установява пазарната цена на продукта на фирмата тъй като в тази точка се установява равновесие между търсенето и предлагането.

38,39,40 oт листите !!!!!!!!!!!!!!!!

41. Максимизиране на печалбата и минимизиране на разходите на фирмата при съвършена конкуренция за дълъг период.

За да се намира една фирма в състояние на дългосрочно равновесие трябва да се изпълнение следните три условия:

• при наличните производствени условия (обем на продукцията, постоянни разходи и продажна цена на продукцията) фирмата не трябва да има подбудителен мотив да променя обема на производството. Това означава, че условието MC=MR е същевременно условие и за дългосрочното равновесие на фирмата;
• всяка фирма трябва да постигнала своя оптимум (размер на производството, размер на предприятието и равнище на производствените разходи) и да няма мотив да ги променя;
• пазарната ситуация трябва да е такава, че да няма подбудителен характер за навлизането на нови фирми в отрасъла и за напускане на съществуващи фирми от него. Това е свързано с цената. Тя трябва да бъде достатъчно ниска за да не могат навлизащите фирми да получават положителна печалба и същевременно цената трябва да е достатъчно висока за да не тласка фирмите да напускат отрасъла.

        В дългосрочен план съвършената конкуреция е средство за решаване на редица проблеми на обществото. Тя позволява чрез цените така да се разпределят ограничените ресурси, че в максимална степен да се удовлетворяват потребностите на обществото. Това се постига по пътя на съчетаването на производствената и ресурсната ефективност. Производствената ефективност означава, че за да дълъг срок от време конкуренцията принуждава фирмите да произвеждат и продават по цена, която отговаря на минималните средни общи разходи. В производството на всяко количество продукция да се влагат установените за момента минимум производствени ресурси. Ресурсната ефективност означава, че производството трябва да бъде не само технически ефективно, но и потребителски ефективно. Това означава, че производството трябва да създава продукти в такива количества, качество и асортимент, които да отговарят на потребителските вкусове и предпочитания. Цената на продукта от една страна измерва ползата, която получава обществото от всяка допълнително произведена единица продукция. От друга страна цената се съпоставя с пределните разходи. Това показва загубата, която би се получила понеже е предвидено производството на един продукт, а е произведен друг продукт.

        Ако P>MC, то  означава, че обществото оценява допълнително произведената единица продукция с тези разходи по – високо отколкото с алтернативните продукти, които биха се произвели с тях

        Ако Р=МС, това означава, че ресурсите са разпределени ефективно, като същевременно максимиира печалбата на фирмите и максимизира потреблението на обществото.

        Ако Р<МС, това означава, че фирмата търпи загуби а обществото трябва да се пренасочи към потрблението на други продукти.

43. Условия за формиране, обща характеристика и видове чист монопол.

Чистият монопол( абсолютния) е такава пазарна структура, при която само една фирма е производител и продавач на даден продукт, който продукт няма близък заместител. Продавачът има възможност да налага собствените си интереси над своите партньори и на цялото общество без да се съобразява с техните потребности. Монополът има възможност да налага на пазара дадена цена.

 В зависимост от начина по който се установява чистия монопол, различаваме два вида:

- естествен монопол – възниква в три случая:

        1. Дадена фирма притежава монополното правило на ладеена на уникални и невъзпроизводими природни ресурси.

        2. Когато дадена фирма подържа такъв размвр на производството, който е близък или еднакъв с размера на пазарното търсене.

        3. Пространствени ограничение, които правят конкуренцията безсмислена.

- институционален (изкуствен) монопол – възниква в следните случаи:

        1. Държавата съзнателно не се противопоставя на обединяването на всички производители на дадена стока в един производител

        2. Държавата предоставя изключителни права на производство или продажба на дадена стока само от една фирма.

        3. Когато самата държава е монополист.

        4. Когато съществуват входни бариери в даден отрасъл , които трудно могат да бъдат преодолени от други участници. Има три вида бариери

        - Дадена дейност изисква огромен размер на капитала, което ограничава броя на фирмите, които могат а осъществяват тази дейност.

        - Ниски разходи за единица продукция, които не са по силите на малките фирми.

        - Авторски права, лицензи, патенти и др.

        Освен монопола различаваме и монопсон. Това е такава форма на организация на пазара, при която монополна роля играе само един потребител, т.е един купувач изкупува цялата продукция от даден вид.

 На пазара може да възникне такава ситуация, при кято две стране ( купувач и продавач) сключват помежду си споразумение в резултат на което те си предоставят един на друг специални првилегии. Такова споразумениесе нарича двустранно (билатерално). Привилегиите не се отнасят до другите участници в пазара. В такъв монопол се нарича двустранен или билатерален монопол. При него количеството продукция и цената зависят от отношени        ята между двете страни.

46. Монополистична конкуренция – при тази конкуренция почтивсички продукти се произвеждат в широка гама и малка част от тях са еднородни. Всяка фирма е совеобразен монополист благодарение на диференциацията на своя продукт и на своята марка, но от друга страна производствоо и продажбите се осъществяват в условията на остра конкуренция между фирмите. Понеже продуктите са едновременно диференцирани и заменими, монополът произтичащ от диференциацията не може да бъде чист и устойчив, а конкуренцията свързана със заменимост на продукцията не може да бъде съвършена.

Дефиниция – монополистичната конкуренция е такава структура на призводствто и пазар, при която много фирми продават диференцирани, но заменими продукти. Тя прилича на съвършената по това , че съществуват много продавачи купуеачи на идентична по същество продукция, на лице е свободен достъп до пазара, както и движение на производствениете фактори. Всяка фирма взима пазарните цени на чуждите стоки като дадени, нарушени са обаче трайно условията за хомогенност на продуктите и прозрачност на пазара.         

        При тази конкуренция се използват 4 базисн понятия:

• Диференциация на продуктите – придаване на действителни или мними специфични черти на продукта с оглед намаляването на еластичността на търсенето по отношение на цената и на увеличаване на търсенето при дадено ценово равнище.
• Клиентела – при тази  конкуренция всеки продавач има определени клиенти, което е изразна предпочитание сред множеството от продукти. Продавачът, който контролира цените, държи сметка за реакцията на клиентелата. Той продава повече или помалко, псоред равнището на цената и качеството на стоката. Тук важи правилото: цената и качеството трябва да са достъпни за средния клиент.
• заместимост на продукта – продавачът не може да не държи сметка за наличието на стоки заместители. Ако променя цената на своята стока, той трябва да държи сметка и за еластичността на стоките заместители. Това е нужно тъй като всяко намаление на цената на стоката заместител може в значителна степен да привлече клиенти към конкурентите.
• персонализиране на конкуренцията – поради диференциация на продуктите, конкуренцията между производителите и продавачите на сходни продукти придобива персонален характер, особено когато продажбите са локализирани на едно и също място.

48. Същност и характеристика на олигополния пазар

-  олигополите са форма на пазарна структура при несъвършената конкуренция при която на пазара има няколко (ограничен брой) фирми, които контролират производството и реализацията на еднорона или близка по предназначение продукция. Олигополните фирми се намират помежду си в слжна система от взаймотношения и взаимозависимост, тъй като печалбите, растежа или оцеляването на всяка една от тях зависи както от собствените му решения, така и от тези на конкурентите. Конкурентите могат да реагират по различен начин на решенията на дадена фирма.

        Съществуват различни степени иформи на урежданена отношенията между участиците в олигопола, които водят до различни модели на олигополно обединение:

• фиримите сключват тайни споразумения помежду си вкоито определят цените на произвежданите стоки.
• Фирмите сключват споразумения помежду си подформата на картел тръст или холдингово дружество в което определят квотите на приозводствтото, разпределят пазарите и договарят цените.
•  Фирмите призанватсвоята взаимозависимост една от друга и излъчват една, която е водеща в ценообразуването и останалите я следват.
• Всички фирми се опитват да бъдат водещи
• Фирмите определят своите цени и обем на производството с допускане, че конкуренитте въобще няма да реагират
• Фирмите допускат,че техните конкуренти ще ги последват при понижение на цените, но няма да ги последват при повишение

 Най-разпространена форма на олигополна сдружение е таен олигопол. Това е когато конкурените продават еднородна продукция и размерът и делът им в орасловото търсене е голям. Фирмите се стремят да завладеят все по голям пазарен дял, а единствено възможния начин затова е намаляване на цената.

Ако фирмата Х намали цената на дадена стока, това ще доведе до отнемане на клиенти от конкурентните фирмии подкопаване натехните пазарни дялове. За фирма Х намалената цена и спаднтите печалби за всяка единица от дадената стока ще се съпровожда с нарастване на пазарния и дял. Конкурентите обаче с цла да запазят завоюваните позиции на пазара също ще намалят цените, в резултат на което печалбите на всички ще спаднат, а купувачите ще спечелт от намелните цени. Целта едноличното пазарно господство на фирма Х е достатъчно примамлива за да оправдае срдствата за постигане и , а именно намаление на цените и печалба. Когато другите конкуренти последват дадената фирма в постигането на набелязаната цел се стига до ценова война между фирмите.

         В резултат първоначалните предимства на фирма Х ще бъдат загубени, а печалбите на всички фирми ще спаднат. Осъзнавайки взаймната зависимост фирмите предпочитат друга алтернатива-съгласуване на цените. Съгласуваето може да стане явно, чрез сключване съглашение или тайно, тайното договаряне дава възможност на всяка фирма да увеличи печалбите си и да запази положението си на пазара.

                     

57.Пазар на труда.Фирмено и пазарно търсене на труд.

I.Обща характеристика

Трудовият пазар-изразява отношенията на D и S на труд.Уравноресяването им става при дадена цена за даден труд.Тази цена е работната заплата.

Съществуват толкова трудови пазари,колкото професии има.Това се нарича сегментация на трудовия пазар.Отделните пазари са свързани помежду си и образуват съвкупния трудов пазар.Висококв. пазар се заплаща скъпо тъй като D>S,и обратното за евтиния нискокв. Пазар. Друга особеност е наличието на конкуренция.

II.Tърсене на труд от отделна фирма.oсобеностти

• То е вторично.за да има работа зависи от търсенето,а не от квалификациата
• Еластичността на търсене на труд е право порпоционално на еластичността на тъсене на този продукт. Дори да има ново техника ако има евтина работна ръка,рабодателите я предпочитат. Т.ест краткосрочната пред дългосрочна изгода

Пределен физически продукт на труда-(MPPL)-e увеличения обем на произвежданата продукция вследствие наемането на допълнителен работник,при непроменени други фактори.

Пределен приход от продукта на труда.MRPL увеличен приход, с наемането на един работник

MRPL=MPPL.P

Ако един произведен продукт е 5 Е, а заплататаW  на 1 работник е 20 Е

.

III.Съвкупно(пазарно) търсене на труд

Колко работници да наема една фирма в условия на съсвършена конкъренция.Отг: Толкова ,колкото е нужно за постигане на максимална печалба.

MRPL=W

Една фирма не може да нямалява заплата ( тъй като ще напуснат ), но и не може да увеличава за сметка на нейната печалба.

При неизменено равнище на заплатата влият

• Физическата производителност на труда
• Цена на произведената продукция 

Тема 58

Предлагане на труд.Пазарно равновесие.

I.Съвкупно предлагане на труд.

Различават се 2 вида предлагане на труд

1. Съвкупно предлагане на труд-зависи от бр.работници и бр.работни часове,работната заплата.

-Колкото е по голяма е заплата,толкова по голямо е желанието за труд.Когато бариерите  за мобилност са високи,отрасълът е силно нееластичен.Дори малкото повишаване на D на работна сила,може да доведе до сериозно покачване на W.

2. Идивидуално предлагане на труд-работния ден е фиксиран,нередностите се следят от синдикатите.Спец.  са :

• Ефекта на заместване- на свободното си време с работа.г.W голямо желание
• Ефект на дохода работника осъзнава ,че има достатъчно доход номалко време и започва да го цени повече,това го кара да смени своите предпочитания  СХЕМА 302 стр.

II.Пазарно равновесие –при съвършена конкуренция. М/у W и труда L.

Oсобености:

• Висококв/ труд е труднозаменяем, трудно се намира  и има ограничени места за работа
• Нискокв- лесно замени сравнително полегата крива,ниска W.

СХЕМА 304 стр.

Различното заплащане се дължи на : раз въможносту и умения..професии и мн други

59.Работна заплата.Пазар на труда при несъвършена конкуренция

I.Обща характеристика-

W-е възнаграждение за факторните услуги на труда,изплащано по силата на договор.Нейното равновесие зависи от  D i S.Важни са също така чистите изгоди-като престиж,опастност за здравето,откъсване от семейството.

II.Средна и минимална работна заплата.

Средната рабтна заплата се формира в дадено национално стопанство.Тя дава представа за тенгенцията на заетост и доходност на обществото за определен период от време.Спрямо нейното равнище се определя средната пенсия..

Минималната работна заплата- е опр величина за нискокв труд,целяща ограничаването на бедността

Държавната политика едновремено преследва 2 цели:

1. Гарантира социалния минимум за издръжка
2. Органичава използването на нискокв труд

III.Номинална и реална работна заплата

Работната заплата се предства в парична форма. Онова кол пари,което се  получава за оказаната услуга от труда определя номиналната заплата

  Реалната работна заплата е кол блага,което може да се купи с поличената номинална заплата при дадени пазарни цени.

• За да се защити реалната заплата съществува  подвижна скала ,която променя номиналната заплата спрямо др цени, но тя е крайно недостатъчна.Инфлацияра снижава  реалната заплата

Различията в работната заплата магат да бъдат –Компенсаторни  и Дискриминационни

IV.Форми на работната заплата

• Повремена работна заплата
•  Работна заплата на парче

V.Пазар на труда при монопсон

За да увеливи монопола прелагането,трябва да намали цената.

Синдикатите-освен че защитават работниците те контролират равнището за заплащане,ползването на отпуски и др.

В практиката са известни 3 основни форми на участие на работниците в  предприемаческата дейност.

• Участие в собствеността
• Участие в печалбите
•  Участие в управлението

Въздействието на синдикатите става чрез:

1. Чрез пряк натиск на синдиката за повишаване на заплатата,но затова трябва да е налице пределната производителност
2. Синдиката пред правителството да се приемат нормативни актове с които се налага, да се наемат на работа само синдикални членове.Запазва се бариерата за преливане на  професии. Но се засилва монополизма, издигат се професионални бариери