1) Анализ на производството в краткосрочен план – променя се единствено трудът.
Закон за намаляващата възвращаемост (доходност). (Свързан с факта, че ползата от употребяваното благо намалява с увеличаване на употребяваното количество.)
Когато капиталът се приеме за фиксиран фактор, а се променя само трудът, говорим за краткосрочно производство. При дългосрочното производство се променят и двата фактора. Законът за намаляващата възвращаемост е валиден единствено при условията на краткосрочно производство.
В дългосрочен план предприятията въвличат допълнителен капитал с цел увеличаване на производителността и др.
В дългосрочен план поведението на фирмите се свежда до два основни въпроса:
А) произвеждане на един и същи обем (производителност) като се комбинират двата фактора (труд и капитал) в различни съотношения – особено при трудоемко и капиталоемко производство. Тук става дума за технологически избор (т.е. избор на доминиращ фактор на производството).
Крива на равните количества (изоквантна крива):
Б) Как се увеличава производството с цената на минимум разходи
Изокосна линия – линия на най-малките разходи, с помощта на които се произвежда дадено количество продукция.
Крива на безразличието – общата полезност на две блага <=> крива на равните количества (изоквантна) – два фактора. Крива на пределните доходи – максимални приходи <=> изокосна крива – максимални разходи
Пътят на предприятието е аналогичен на кривата доход-потребление:
MRTS – Marginal Rate of Technical Substitution – Пределна норма на техническо заместване:
MRST = -К/+Т (аналогично на MRS-пределна норма на заместване)
РАЗХОДИ
Това са разходите на една компания за производство на даден продукт.
- Общи разходи - TC (total cost)
- Пределни разходи – МС (marginal cost)
- Средни разходи – АС (average cost)
ТС се състои от фиксирани разходи (FC – fixed cost) и променливи разходи (VC – variable cost).
Фиксираните разходи не влияят върху обема на производството, променливите разходи – да.
Фиксирани разходи са например охрана, управление и др.
ТС = FC + VC
MC = TC/ Q
AC = TC/Q (разходи за единица продукт)
Общи разходи: С увеличаване на количеството продукция, растат и общите разходи
Пределни и средни разходи: Огледални на кривите на пределния и средния продукт
Анализ на разходите в дългосрочен план: Как във времето, с промяна на обемите производство (т.е. продукцията) се променят средните разходи (т.е. разходите за единица продукт).
AC -> ATC или AVC
AFC не оказват влияние върху Q
С увеличаване на обемите, намаляват средните разходи. Реализира се ефектът на икономия от мащаба, който обаче не е безкраен. Стига се до обратния ефект – загуби от мащаба.
LATV – Long-term average total cost – Дългосрочна крива на средните разходи
При ситуация на загуби от мащаба могат да се предприемат следните стъпки:
- разкрупняване на производството
- диверсификация на продуктите, т.е. икономии от разнообразието
- продуктова диференциация , т.е. предлагане на същия традиционен продукт с различни измерения, напр. разфасовки, свързани продукти и др.
- навлизане в други сфери, без задължителна връзка с традиционния продукт.
ПРИХОДИ И ПЕЧАЛБА
Приходи са всички парични постъпления, които реализира една компания в резултат на реализация на своя продукт.
Увеличава се както обемът, така и цените с цел да се реализира по-висок приход.
TR = Q*P -> TR (total revenue) = общи приходи
MR = TR/ Q -> MR (marginal revenue) = пределни приходи
AR = TR/ Q (приходите за единица продукт) -> AR (average revenue) = средни приходи
AR = TR/Q = Q.P/Q = P, т.е. средните приходи са равни на цената, на която се реализира продукцията.
Приходите не са крайната цел на производителите. Те се съпоставят с разходите.
Печалба е налице, ако TR > TC. Печалбата е съпоставката между приходите и разходите. Имаме обща, пределна и средна печалба.
TP = TR – TC (TP – total profit)
MP = MR – MC
AP = TP/ Q
Целта на компанията е да реализира максималната възможна обща печалба.
Печалбата може да се постигне или чрез увеличаване на приходите (Q*P, т.е. количеството производство или цената), или чрез намаляване на разходите.
Процес на максимизиране на печалбите:
MR=MC, когато компанията реализира максимална TP.
Компаниите (реализират) максимизират ТР един път, когато разликата между MR и МС е максимално голяма (вж. 1 и 1а).
MR=MC е условието за максимизация на съвкупната печалба. Съвкупната печалба (TP) е максимизирана и тогава, когато МР=0, т.е. вече не може да има положителна стойност или, казано иначе, от точката МР=0, продуктът вече не носи печалба.
Икономическата теория разглежда печалбата като отчетна (резултатна) величина и като теоретично понятие.
Печалбата е конкретен резултат, отразяван документирано и съгласно съответни правила на счетоводни записвания. На базата на тези правила и процеси се формира т.нар. счетоводна печалба.
Счетоводната печалба е отчетна величина за резултата от дейността на дадено предприятие, обикновено за една година.
Печалбата е разликата от всички приходи и всички разходи – брутна обща печалба (taxable profit). След приспадане на данъци, такси и други задължения се образува т.нар. нетна (чиста) печалба (profit after tax).
Нетната печалба подлежи на разпределение вътре в компанията. Разпределя се за:
1) инвестиране (инвестиционни разходи) – за разширяване на производството, т.е. влагане на допълнителен капитал за закупуване на сгради, машини и съоръжения и др. Този капитал е различен от производствените разходи. Това са разходи за придобиване на капитал, а не за производство и продукт.
2) лично потребление на собствениците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар