- Относно националните паркове категория II по IUCN
Националните паркове в България
По закон (чл.18, ал.2 от закона за защитените теритротии) те се управляват с цел:
1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;
2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;
3. предоставяне на възможности за развитие на
научни, образователни и рекреационни дейности;
4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3.
Съгласно чл.2, ал. 2 на закона Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.
В България има 3 национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан.
Международна категоризация
Редица защитени територии по света, включително и в Европа се наричат „национален парк“, а режимите (норми за управление) им варират драстично, което създава голямо объркване. Международният съюз за защита на природата (IUCN[1]) се опитва да внесе яснота чрез категориите защитени територии, които се определят от целите на управление[2]. Нашите национални паркове отговарят на категория II:
„Големи естествени и близки до естествените територии, определени за защита на екологични процеси, видове и екосистемни характеристики на територията, като осигуряват възможности за духовни, научни, образователни, рекреационни и посетителски дейности, които не противоречат в екологично и културно отношение. Първостепенната цел е защита на естественото биоразнообразие с поддържащата го екологична структура и екологични процеси, както и развитие на образование и отдих.“
Внимателен прочит на разпоредбата на чл.18 на ЗЗТ показва, че отразява изцяло духа на целите на управление на защитените територии по категория II на IUCN.
Национален парк Пирин
Според официалната страница на Министерство на околната среда и водите, сега действащият план за управление на НП Пирин от 2004 г., приет с решение на МС No.646 от 06.08.2004 г., бр. 73/2004 на Държавен вестник[3] (стр.138) постановява:
„Съгласно целите на управление при системата за категоризация IUCN, Национален парк Пирин обхваща следните категории защитени територии:“ Іа, Іb (резерватите) и II.
Национални паркове в Европа
Френските национални паркове се състоят от две зони[4] – сърцевинна зона (Le cœur du parc) и буферна зона (L’aire d’adhésion). Сърцевинната зона отговаря на категория II по IUCN и на нашите национални паркове. В буферната зона има населени места, ски курорти, земеделие. На места има останали от 60-те години на миналия век ски-съоръжения в сърцевинната зона, нови не се строят. Ако вземем за пример национален парк Меркантур (Фр) ще видим, че сърцевинната зона е с площ от 68 500 ха , т.е. по-голяма е от парк Пирин. Буферната зона на Меркантур е 145 000 ха и в нея живеят 17 00 души. В сърцевинните зони на австрийските национални паркове Хохетауерн и Гезойзе, които също са категория II по IUCN, няма ски-курорти. В сърцевидната зона на единствения словенски национален парк Триглав също няма ски съоръжения. Проучената практика от тези и подобни места показва, че част от съоръженията в парковете са били вече премахнати, а на местата, където такива са останали е допустимо единствено поддържането им или евентуална подмяна, като дори евентуално увеличаване на капацитетът е доста трудно.
Становището на ЮНЕСКО
На 15 юли 2015 г. българското правителство прави безпрецедентна среща с представители на ЮНЕСКО в Париж[5], на която изпълнителят на проекта за плана за управление на НП Пирин представя своята работа. В отговор директорът на Центъра за световно наследство към ЮНЕСКО заявява:
Към днешна дата проектът за План за управление няма Екологична оценка! На следващо място, въпреки изричното изискване, новите съоръжения и развития на ски зоната не са предвидени конкретно в проекта за план за управление, което оставя възможност за бъдещо взимане на решения „на парче“.
-
Относно режимите за строителство в национален парк Пирин
На стр. 384 от проекта за нов план може да видите режимите валидни за Зоната за туризъм. С тях се въвежда „Забрана строителство, освен на … сгради и съоръжения за спорт инфраструктура“. Тоест в зоната за туризъм –7% от парка) може да се строи. В Зоната за сгради и съоръжения също може да се строи!
Строителството в сега действащия план е допустимо в Зоната за сгради и съоръжения (218 ха. В Зоната за туризъм то не е допустимо)
В новия план строителството е възможно в Зоната за туризъм (с площ от 2809,5 ха.) и
Зоната на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения, с площ от 199,3 ха. Така общо разрешената за строителство площ е 3008,8 ха или 7.5% от парка (което е 12.5 пъти увеличение от предишните 0.6% - виж стр.377.)
Прокарването на ски писти е строителство
Изграждането на ски-писти и съоръженията към тях е строителство съгласно закона за устройство на територията. Освен в самия закон, това е потвърдено и от становище на Министерство на регионалното развитие:
-
Отваряне на 60% от територията за ползване на дървесина.
В проекта за нов план сечите са позволени в "Зона за опазване на горските, високопланинските тревни, езерни и речни екосистеми" - 23702,1 ха (58,7%).
От текста на стр. 348 следва, че за горите под 200 години тази забрана не важи.
В Закона за защитените територии зад термина "Поддържащи и възстановителни дейности" на практика се крие извеждането на сечи. Те не се наричат „възобновителни“, „отгледни“ или „санитарни“ сечи, както в стопанските гори, но се обосновават точно с тези цели - да се поддържат горите чрез отглеждане или санитарна сеч, както и да се „възстановяват“ като им се прилагат елементи от възобновителните сечи.
На стр. 349 вижте следната цел:
Ако целта на управлението на горите в парка е опазване на биоразнообразието и естествените процеси, би трябвало при нужда от някаква намеса чрез сеч в горите, дървесината да се оставя в насаждения за да се поддържа високо ниво на количествата биотопна дървесина, чието наличие в големи количества е критичен фактор за опазването на най-редките горски видове насекоми, лишеи, кълвачи, сови и други. А дървесина има достатъчно извън парка, тъй като почти от всички той е заобиколен от гори в държавни горски стопанства.
[1] IUCN е консултативният орган на Комитета за световното наследство към ЮНЕСКО. IUCN прави оценки на консервационното състояние на обектите от световното наследство и на техните планове за управление.
[2] https://www.iucn.org/theme/protected-areas/about/protected-areas-categories
[5] http://www.ekoarhiv.bg/system/files/documents/19082015_MVR_ZDOI_protokol_Unesco_sreshta_PU_Pirin_2015.pdf
Няма коментари:
Публикуване на коментар