Proekt_evr.fondove.doc.doc

1. Напояване-за земеделие

а) ПРОЕКТ на СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОЧЕРТАВАЩО ПОМОЩТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 Г.

Земеделска инфраструктура

В страната са изградени напоителни системи върху 0.74 млн.ха, от които 0.54 млн.ха са годни за напояване. Към настоящия момент поливните площи в страната обхващат средно около 1.5% от обработваемите земи^[1].

Изградената в страната инфраструктура за напояване се състои от 235 напоителни системи и отделни напоителни полета, като около 88.3 хил. стопанства през 2010 г. напълно или частично използват тези системи за напояване.

Съществуващите хидромелиоративни системи и съоръжения, са в критично физическо състояние и влошена функционалност, което води до значителни загуби на поливна вода в линейната инфраструктура  и основните съоръжения между 70-80%. Формира се висока цена на поливната вода, което води от своя страна до отказване на земеделските производители от поливни услуги.

Управление на водите

Водният сектор е един от основните в сферата на околната среда. Независимо от наблюдаваната тенденция през последните десетилетия за намаление на количеството прясна вода, получавана чрез естествения хидрологичен цикъл на територията на страната, постоянният ресурс от прясна вода (без река Дунав) е изчислен на 7.3 милиарда м3 или 967 м3 на човек. Най-голямо е количеството на иззетите повърхностни води (без р. Дунав) от индустрията – 48.06%, иззетите води от напоителните системи – 33.16%, за обществено водоснабдяване (ВиК) – 17.90%, селско, горско и рибно стопанство – 0.80% и услуги – 0.08%. Най-голям е процентът иззети подземни води за общественото водоснабдяване (ВиК) – 78.93%, следвано от индустрията – 16.73%, селско, горско и рибно стопанство – 1.92%, услуги – 1.73% и от напоителни системи - 0.69%. Иззетата вода (за 2009 г.) за охлаждане за енергетика, включително АЕЦ, е 58% от общо иззетата вода в България.

Гарантирането на достатъчен воден ресурс и предотвратяването на водните режими е изключително важно за страна като България, тъй като страната е с най-високо ниво по загубите на вода при общественото водоснабдяване (ВиК) и напоителните системи, като през 2008 г. те са над 60%. Това налага съществени инвестиции в този тип инфраструктура, с които ще се осигури ефективното използване на водите. Едновременно с намалението на водните ресурси, причиняващи водни режими за част от населението, се наблюдава и спад в използваната вода от вътрешни водоизточници в индустрията. Прави впечатление сериозният ресурс, отделен за напояване по време на така наречените сухи години, въпреки който не са задоволени изцяло нуждите от вода за поливане.

Изменение на климата, превенция и управление на риска

Oчакваното повишение на температурите в България в резултат на промените в климата е от 0.7 до 1.8ºC към 2020 г., от 1.6 до 3.1ºC към 2050 г. и от 2.9 до 4.1ºC към 2080г. Тази тенденция ще доведе до намаляване на водните ресурси и почвената влага, което ще има отрицателен ефект върху земеделието, горското стопанство и биоразнообразието. Промените в климата ще наложат допълнително напояване на културите през сухите месеци на вегетативния период (юни - септември), за да се компенсира липсата на влага в почвата. Ще настъпят и промени в ареала на разпространение на дървесните/растителни видове. Разходите и загубите на доходи вследствие от природни бедствия, като наводнения и засушавания, ще нарастнат поради по-високата честота на възникване и непредвидимостта на подобни бедствия. Най-уязвими към промените в климата в страната ще са пролетните култури, които ще пострадат от липсата на достатъчно валежи, културите, отглеждани на по-бедни почви, неполивните култури и земите в Югоизточен район за планиране (NUTS II), където валежите дори и при настоящите климатични условия са недостатъчни за нормалното развитие на земеделските култури

Друг риск, свързан с климатичните изменения, е рискът от засушаване, предизвикано от бъдещо намаляване на валежите и на речния отток в България. Като цяло страната не е застрашена от воден стрес - натискът от общо иззетите води спрямо ресурсите от прясна вода (вкл. притокът от р. Дунав) е под 10%. Делът на иззетите води спрямо ресурса на басейново ниво показва, че за Дунавския район с ресурса от р. Дунав – няма данни за воден стрес (3.9%), но при вземане предвид само на вътрешния ресурс има нисък воден стрес (11.7%); за Черноморския район има среден воден стрес (31%); за Източнобеломорския район - среден воден стрес (31% - 34%) и за Западнобеломорския район - няма воден стрес (5.6%). Засушаването е с отрицателен ефект и върху земеделието, горското стопанство и биоразнообразието. Настъпват промени в ареала на разпространение на дървесните/растителни видове. Промените в климата налагат допълнително напояване на културите през сухите месеци, за да се компенсира липсата на влага в почвата. Друг ефект от климатичните промени, който пряко се отразява на земеделското производство е необходимостта от управление на риска в случаите на градушки и пожари.

Засушаването е с отрицателен ефект и върху земеделието, горското стопанство и биоразнообразието. Настъпват промени в ареала на разпространение на дървесните/растителни видове. Промените в климата налагат допълнително напояване на културите през сухите месеци, за да се компенсира липсата на влага в почвата.

Общините са собственици на 37% от националния поземлен фонд, на 9% от горските територии и на огромната част от все още съществуващата хидро-мелиоративна инфраструктура в селските райони. Чрез Закона за сдруженията за напояване на общините са предадени в собственост 2 257 малки язовира, изградени от някогашните ТКЗС и АПК. Понастоящем 261 общини са собственици на такива съоръжения, като на територията на една община броят им варира от 2 до над 30. Общините от селските райони проявяват интерес към рехабилитацията на своите язовири, тъй като част от тях се нуждаят от основен ремонт, включително с цел предотвратяване на възможни аварии с трагични последици като тази в село Бисер, община Харманли. Управлението на тази активи в полза на местното развитие предопределя водещата роля и активно участие на общините по работещите мерки по ПРСР, свързани с опазването на тези природни ресурси.

Под-приоритет: Преминаване към ниско-въглеродна икономика, енергийна и ресурсна ефективност

Основен приоритет за финансиране в селското стопанство ще бъдат инвестициите за ефективно използване на водните ресурси, инфраструктура за напояване, които целят да предотвратят прекомерните загуби на поливна вода. Ще се насърчава изграждането и придобиването на енергийно-ефективни сгради и оборудване в селското стопанство и преработвателната промишленост, както и производството на енергия от ВИ за собствено потребление от предприемачите или за енергийно захранване на обектите стопанисване от местните власти. Помощта ще обхване и използването на остатъчни продукти от земеделието (растителни и животински отпадъци) и обработката на отпадъчна дървесина за енергийни цели. Предвиденото подпомагане за залесяване и съхранение на горския фонд ще допринася за намаляване на вредните емисии от въглерод. Предвидените инвестиции в селското стопанство включват и инвестиции за намаляване и/или оптимизиране на емисиите от парникови газове от сектор селско стопанство. Основните дейности ще бъдат подпомагани най-вече в рамките на интервенциите по Приоритетна област 5Б и 5В на ЕЗФРСР, но и в рамките на Приоритетна област 6Б (дребно-мащабна инфраструктура).

Акцент за финансиране в селското стопанство ще бъдат инвестициите в инфраструктура за напояване, които целят да предотвратят прекомерните загуби на поливна вода. Ще се насърчава изграждането и придобиването на енергийно-ефективни сгради и оборудване в селското стопанство и преработвателната промишленост, както и производството на енергия от ВИ за собствено потребление. Помощта ще обхване и използването на остатъчни продукти от обработката на дървесина за енергийни цели. Предвиденото подпомагане за залесяване и съхранение на горския фонд ще допринася за намаляване на вредните емисии от въглерод.  

 

б) Анекс 2

Нисковъглеродни технологии и енергийна ефективност- планирани инвестиции

Енергийна ефективност в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост – насочване на инвестициите към приоритетно финансиране в селското стопанство за ефективно използване на водните ресурси, инфраструктура за напояване, които целят да предотвратят прекомерните загуби на поливна вода. Изграждане и придобиване на енергийно ефективни сгради и оборудване в селското стопанство и преработвателната промишленост, както и производството на енергия от ВЕИ за собствена употреба от предприемачите или за енергийно захранване на обектите, стопанисвани от местните власти. (в рамките на тематична цел 4)

 

в) Анекс 3

Относно цената на услугата „водоподаване за напояване“ ситуацията към момента е следната:

• Не е разработена и утвърдена  методика за формиране на цената на водата за напояване.
• Съгласно чл.58 от Закон за сдружения за напояване

- Министърът на земеделието и храните одобрява ежегодно до 30 септември със заповед цени на услугата ВОДОПОДАВАНЕ за следващата година по предложение на доставчика на вода. Заповедта се обнародва в ДВ.

- Министърът на земеделието и храните одобрява общите условия на договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползватели на вода, които не са членове на сдружението

г) Анекс 4

В допълнение на действията по ТПУ 6.1. ще се предприемат действия по отношение на политиката за формиране на цени на водата за напояване

Действие 1

Разработване на ЗИД на Закон за сдружения за напояване (ЗСН)

Действие 2

Разработване на Методика за определяне на цената на услугата за водоподаване за напояване

В Методиката ще бъдат определени начините за формиране на цената на водата за напояване за основните оператори на вода за напояване:

• Сдружения за напояване
• Напоителни системи ЕАД
• Земинвест ЕАД

Други доставчици на вода

2. ВЕЦ- няма информация

3. Всичко,свързано с реки

а) ПРОЕКТ на СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОЧЕРТАВАЩО ПОМОЩТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 Г.

В този контекст подобряването на системата за мониторинг на водите, правилното използване на органични и минерални торове, както и правилното им съхранение е необходимо условие за подобряване на оценката на състоянието на водите. Наложително е  прилагането на програмата от мерки за ограничаване и ликвидирането  на замърсяването от нитрати от земеделски източници в уязвимите зони.

На територията на България има 450 реки и около 1 400 водоема с обем по-голям от 1 млн. м3 и 177-те подземни водни тела. Анализът на съществуващите мрежи за мониторинг показва, че станциите за мониторинг на количеството и на качеството, както на валежите и повърхностните води, така и на подземните води са недостатъчни и е необходимо мрежите за мониторинг да бъдат оптимизирани и модернизирани. По данни от провежданите наблюдения влошеното състояние на подземните и повърхностните води се дължи на установения антропогенен натиск върху тях. За повърхностните води това е натискът  от точкови източници (градски отпадъчни води и индустрия); от дифузни източници (селско стопанство и др.); от регулиране на оттока и морфологични изменения; от водовземане; от други източници - ерозия на водосбора, замърсяване от стари рудници, засушаване и недостиг на вода или неизвестен товар, депата за отпадъци и населените места без канализация, които емитират амоний и нитрати, както и някои индустриални площадки и рудници, исторически замърсявания от закрити производства, изоставени складове за пестициди. Влошеното състояние на подземните води се дължи на замърсяване от точкови и дифузни източници и от водовземането. Замърсяването от точкови източници е основно от депа за отпадъци; населените места без изградена канализационна система; мини; хвостохранилища и индустриални площадки. Дифузно замърсяване на подземните води има от селскостопанската дейност, емитираща както нитратни и фосфатни съединения, така и пестициди и други приоритетни вещества, ползвани за растителна защита и лечение на животните.

ОПОС 2007-2013 г. финансира част от проучванията във връзка с изготвянето на първите ПУРБ (по–специално: определяне на референтни условия и максимален екологичен потенциал за типовете повърхностни води (реки и езера); разработване на класификационна система за оценка на екологичното състояние и екологичния потенциал на определените типове повърхностни води (реки и езера) на базата на типология по система Б; определяне на стандарти за качество за химичното състояние на повърхностните води; определяне на прагове на замърсяване на подземните води и разработване на класификационна схема за химичното състояние на подземните водни тела; актуализация на икономическия анализ на водоползването; екологична оценка и SWОT анализ; предоставяне на информация за широката общественост, свързана с ПУРБ и консултации със заинтересованите страни за изготвяне на ПУРБ). Поради недоразвитата система за мониторинг и липсата на национални проучвания и методологии по значими въпроси, свързани с управлението на водите, ПУРБ са разработени главно на базата на експертни оценки. Част от Плановете са и Програмите от мерки за постигане на добро състояние на водите, включващи основните мерки, които трябва задължително да бъдат изпълнени като изисквани от посочените директиви, както и допълнителни и допълващи мерки, които трябва да бъдат изпълнени за постигане на доброто състояние на водите. За изпълнение на планираните мерки са необходими значителни финансови ресурси, от всички фондове на ЕС, чрез които се подпомагат съответните политики.

В момента България изпълнява първите Планове за управление на речните басейни. Те са основен инструмент за изпълнението на целите, посочени в РДВ, и на изискванията на Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на отпадъчните води от населени места; Директива 98/83/ЕО относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека; Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (Нитратна директива), Директива 2006/7/ЕС за управление качеството на водите за къпане, както и на Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици и Директива 92/43/ЕИО. за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна, Директивата за големите промишлени аварии, Директивата за препаратите за растителна защита и Директивата за пестицидите.

Изменение на климата, превенция и управление на риска

Към края на 2011 г. водно-стопанската инфраструктура на страната включва общо 53 комплексни и значими язовири с общ завирен обем 6 697.8 млн. м3 и 2 736 по-малки язовира с общ обем от 1 437 млн. м3. Общият завирен обем на язовирите с питейно-битово предназначение е 1 499.1 млн. м3 или 22% от общия обем на комплексните язовири. По проектни данни големите хидроенергийни системи са в състояние да осигурят над 3 млрд. м3 планински води. За да се оцени дали този ресурс е достатъчен за преодоляване на евентуални бъдещи затруднения и кризи с националното и регионално водоснабдяване, е необходимо да се подготвят и остойностят сценарии за вероятното протичане на такива кризи в България. Хидроенергийните водохранилища имат и функцията на защитни съоръжения за намаляване на честотата и размера на щетите върху водопотребителите в сухи години, както и върху материалните активи и населението, причинени от катастрофални наводнения по реките във влажни години. Общо за страната изградените ретензионни язовири за предпазване от вредното въздействие на водите са 15. Общата дължина на дигите в страната е 497 км., от които 253 км. – по поречието на р. Дунав, и 244 км – вътрешни предпазни диги, а към края на 2011 г. корекциите на реките са 3 157 км. В същото време те са и съществен техногенен рисков фактор по отношение риска от наводнения и модификация, въздействаща съществено върху екологичното състояние на водите.

Климатичните промени, свързани със засушаването и влажността, се отразяват неблагоприятно като цяло върху хабитатите край реки, езера, торфища, заблатени места и други влажни зони. По-нататъшното затопляне и засушаване на климата би оказало изключително неблагоприятно влияние върху видовото и хабитатно разнообразие в България.

Под-приоритет: Климат и климатични промени, превенция и управле

• мерки за адресиране на екологичния риск в Дунавския регион за постигне на целите, заложени в приоритетна област 4 „Възстановяване и поддържане на качеството на водите” на Дунавската стратегия за намаляване на хранителните (питателните) нива на река Дунав и за възстановяване на черноморските екосистеми до условия близки на тези от 1960 г.;

Специално внимание ще се обърне на проекти в изпълнение на План за управление на басейна на река Дунав (EUSDR). Не на последно място, ще се адресират и проблемите, свързани с навлизането на инвазивни видове, които са особена заплаха за здравето и за ХВП. Ще бъдат адресирани и рисковете, свързани с пожарите и градушките, които могат да имат негативен ефект върху земеделието.

Управление на водите

Предизвикателство за страната през следващите години ще бъде както изпълнението на планираните мерки в първите ПУРБ за четирите района (Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски район), така и изпълнението на редица проучвания и оценки за осигуряване на необходимата информация за извършването на точни и прозрачни оценки на състоянието на водите и въздействието на човешката дейност върху тях при разработването на вторите ПУРБ (2015-2021) и третите ПУРБ (2021-2027) и интегрирането на политиката по водите в селскостопанската, енергийната, регионалната и други политики, при изпълнението на които се създават предпоставките за непостигане на доброто състояние на водите. В процеса на изпълнение на тези проучвания и на проекта, свързан с Директивата за наводненията, ще бъде осигурена координацията между вторите ПУРБ и първите ПУРН

Основни области на финансиране

за региона на река Дунав; подкрепа на обществения отговор на промишлени рискове; подкрепа за разработване на мерки и проекти, предназначени за защита, възстановяване и регенериране на крайбрежните и морските зони; изпълнение на укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения за ограничаване и предотвратяване на опасността от разрастване на свлачищни, абразионни и ерозионни процеси.

б) Анекс 4

Действия, които да се предприемат :

Действие 3.

Извършване на национални проучвания за преодоляване на посочените пропуски.

1.Актуализиране на типологията и класификационната система за оценка на повърхностните водни тела от категории "река", "езеро" и "преходни води"

2.Оценка на хидроморфологичното състояние на ВТ  от категории "реки", "езера" и "преходни води" и определяне на въздействието върху екологичното състояние от хидроморфологични изменения

3. Проучване и оценка на количественото състояние на подземните водни тела

4. Проучване и оценка на химичното състояние на подземните водни тела

5. Проучване и оценка на въздействието на дифузните източници на замърсяване върху състоянието на повърхностните води

6. Проучване и оценка на химичното състояние на повърхностните води

С тези проучвания ще се осигури и списък на екологичните цели, установени съгласно член 4 за повърхностни води, подземни води и защитени територии, включително определянето на случаите, когато са използвани член 4, параграфи 4, 5, 6 и 7

4. Дунав и корабоплаването по него

а) ПРОЕКТ на СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОЧЕРТАВАЩО ПОМОЩТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 Г.

Рибарска инфраструктура

Освен черноморските пристанища, според Регистър на плавателните съдове опериращи в река Дунав - 2012 г., по поречието на река Дунав има 7 пристанища в територията на Видин, Лом, Оряхово, Русе, Свищов, Сомовит. Общият брой на регистрираните към тях рибарски съдове възлиза на над 790 броя, като основната част от съдовете са регистрирани в Русе и Оряхово. Подходящите за изграждане на брега на реката малки временни пристанища не са включени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища в Република България. В допълнение към това, собствеността на земята по р. Дунав е публично-държавна собственост, т.е. общините не могат да участват в такива проекти, но има очаквания това да се промени

Растеж, основан на свързаност, устойчиво развитие и ефикасно използване на ресурсите

По отношение на транспортната инфраструктура, от първостепенно значение са характеристиките на транспортната мрежа, наличният капацитет – физическата и оперативна структура на мрежата и обемите, които могат да бъдат поети в зависимост от търсенето, както и експлоатационното й състояние и нейната способност да предоставя надеждни и безопасни транспортни услуги. Предимство е високата степен на изграденост и гъстота на съществуващата транспортна инфраструктура – България разполага с над 19 хил. км. републикански пътища, над 6 хил. км. железен път, морски и речни пристанища и летища. Летищната инфраструктура на страната е добре развита, но капацитетът й в последните години се изчерпва бързо. Изградени са връзките на пристанищата за обществен транспорт с национално значение с националната пътна и железопътна мрежа, а чрез река Дунав е достъпна и европейската система от канали за речно корабоплаване

Пътната мрежа

Ключови компоненти за развитието на интермодалността, които предоставят възможност за преодоляване на нарастващата претовареност на пътната и ж.п. инфраструктура и за ограничаване на замърсяването на въздуха са морският транспорт и транспортът по вътрешните водни пътища. Достъп до воден транспорт имат Северозападен, Северен централен, Североизточен и Югоизточен район. Към момента двата вида воден транспорт в България са недостатъчно развити. Повечето от българските пристанища са построени в началото на 20-ти век за мултифункционални цели, в резултат на което тяхното техническо състояние е силно влошено. Налице е необходимост от подобряване на транспортните инфраструктурни връзки, свързващи ги с републиканската пътна и железопътна система. Основните проблеми за развитието на българските пристанища са свързани с липсата на достатъчно инвестиции за поддръжка и развитие на пристанищната инфраструктура в предходните години, остарели основни механични съоръжения и съоръжения за трансбордиране, лошо състояние и стопанисване на кейовете и т.н.

Река Дунав е единственият вътрешен воден път в България. Нейното значение за развитието на интермодалния транспорт в страна се обуславя от ролята й в „основната” ТEN-T мрежа, както и от Стратегията на ЕС за Дунавския регион.

На този етап българският участък от реката, който е с обща дължина 470 км, не съответства на международно приетите проектни стандарти, тъй като има многобройни стеснени участъци. Поради съществуващите проблеми, товарооборотът и пътническият трафик на пристанищата по р. Дунав намалява на годишна база^[2], но през 2011 г. е отчетен ръст в обработените товари с близо 10% спрямо 2010 г.

Друг проблем за корабоплаването по р. Дунав е свързан със състоянието на бреговите (навигационните) знаци по българския бряг в обхвата на целия българо-румънски участък, което е осъществено от румънска страна.

Съществуващите хидроложки и климатични условия по протежение на реката налагат предприемането на мерки за подобряване на навигационните условия и осигуряване на минимална дълбочина от 2.5 м. през цялата или по-голямата част от годината, необходима за кораби до 3 000 т. В подкрепа на това и в изпълнение на Стратегията на ЕС за Дунавския регион е подписан Меморандум за разбирателство между България и Румъния за създаването на междуведомствен комитет за вътрешно-воден транспорт за подобряване на корабоплаването по общия участък на река Дунав и подобряване на свързаността в региона. Един от основните проекти е подобряване на навигацията в общия участък на реката, който е в етап подготовка, като строителството се очаква да се извърши през програмния период 2014-2020 г. За неговото изпълнение се предвижда създаването на ЕОТС между България и Румъния.

Създадена е и речна информационна система в българската част на реката (БУЛРИС). Предоставянето на пълния обем услуги от системата ще допринесе за преодоляване на затрудненията при преминаване на критичните участъци в района и повишаване нивото на безопасност на корабоплаването, което ще направи вътрешно водния транспорт по р. Дунав по-ефективен и ще допринесе за опазването на околната среда.

Основните предимства на транспорта по река Дунав са: безопасност, икономичност, ниско ниво на замърсяване на околната среда и висок потенциал за развитие. Този вид транспорт е много добра алтернатива на автомобилния и железопътния транспорт при наличие на интермодални връзки. Оптимизацията на условията за корабоплаване ще доведат до поемане на голяма част от товарния трафик към водните пътища, което е в съответствие с установената транспортна политика на ЕС.

Речните пристанища за обществен транспорт от национално значение по река Дунав са пристанищата Видин, Лом и Русе. Пристанищата Видин и Русе са част от „основната” ТEN-T мрежа (коридори VII и IX). Речните пристанища разполагат с достатъчно мощности за обработка на генерални, насипни и наливни товари, контейнерни и Ро-Ро единици^[3]. Понастоящем се използва около 60% от капацитета на инфраструктурата. Слабите страни на речните пристанища са: незадоволителното състояние на пристанищните съоръжения (кейове) и претоварна техника, която не отговаря на съвременните тенденции в структурата на товарооборота; незадоволителното състояние на връзките с пътната и железопътната инфраструктура на страната; липсата на подходящо оборудване за обработка и съхранение на зърно, недостигът на съвременни логистични и информационни системи на пристанищата и слабо развитите съоръжения за контрол върху замърсяването.

Понастоящем съществуват възможности за развитие на интермодални превози от типа РО-РО – превоз на товарни автомобили със специализирани шлепове/кораби по река Дунав (пристанища Русе-Изток, Видин и  Силистра) и Черно море (основно в пристанищата Варна и Бургас), РО-ЛА – превоз на товарни автомобили (ремаркета и полуремаркета) на специализирани вагони и превози на контейнери с железопътен/воден/автомобилен транспорт. След влизането в експлоатация на Дунав мост II и тунела под Босфора, се очаква значително увеличаване на транзитните комбинирани превози. Това ще бъде най-късата сухопътна връзка между страните от Европа с пазарите на Близкия и Далечен Изток. Очаква се транзитни товаропотоци да се привлекат дори и от страните на азиатския регион Казахстан, Туркменистан, Задкавказието и Русия, чрез пристанищата Варна и Бургас.  

Специално внимание ще се обърне на проекти в изпълнение на План за управление на басейна на река Дунав (EUSDR). Не на последно място, ще се адресират и проблемите, свързани с навлизането на инвазивни видове, които са особена заплаха за здравето и за ХВП. Ще бъдат адресирани и рисковете, свързани с пожарите и градушките, които могат да имат негативен ефект върху земеделието.

• Индетифицирани слаби места: Общото техническо състояние на пристанищната инфраструктура на река Дунав и в морето е недостатъчна;
• Основни области на финансиране : корабоплаването и мултимодалните връзки по река Дунав , интермодален пристанищен терминал (от кораб към железница) в Русе

Макро-регионални и морски стратегии

България участва активно в изпълнението на макрорегионалната стратегия на ЕС за развитие на Дунавския район.

Проектите в подкрепа на Дунавската стратегия ще бъдат част от изпълнението на приложимите финансови инструменти и програми, включително Механизма за свързаност на Европа и ТГС България-Румъния, ТГС България-Сърбия и транснационална програма „Дунав“. Към момента идентифицираните възможности за съвместни проекти включват „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав”, ж.п. връзка Пристанище Русе – Пристанище Варна с изграждане на интермодален терминал на Пристанище Русе.

В тази връзка, в ОПТТИ и ОПОС ще бъдат включени проекти, които покриват целите на стратегията. В друга част от програмите - ОПИК, ОПРЧР, ОПНОИР - се предвиждат допълнителни критерии за подкрепа на проекти, които се изпълняват в крайдунавските региони в страната. Обсъжда се и възможността за определяне на мерки, ограничени до тези райони, към които само бенефициенти от тях ще могат да кандидатстват.

Успешното участие на България в Дунавската стратегия изисква непрекъснато осъществяване на дейности от различни ведомства и координация между тях за изпълнение на общ план за действие на всички заинтересовани страни, с ясно дефинирани отговорности и конкретни задачи. Към настоящия момент са създадени Национален механизъм за координация на участието на България в Стратегията на ЕС за Дунавския регион и Българо-румънски междуведомствен комитет за устойчиво развитие на вътрешно-водния транспорт в общия участък на р. Дунав, което съответства на изискванията за добро управление, ефективно институционално взаимодействие и партньорство. В тази връзка са създадени съвместни експертни работни групи по специфични цели към Стратегията за подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав, свързаност, двустранна правна рамка и ЕОТС, и инфраструктура и поддръжка

Механизъм за свързаност на Европа

В рамките на Механизма за свързаност на Европа, към настоящия момент България планира да кандидатства за отпускане на средства със „зрели“ проекти в сектори „транспорт“, „енергетика“ и „ИКТ“ на обща индикативна стойност 2 300.16 млн. евро.

В сектор „транспорт“ страната разполага с подготвени проекти с индикативна обща стойност 750 млн. евро, като например „Модернизация на ж.п. линията „Видин – Медковец” (отсечка от направлението „Видин-София”), „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав” и жп връзка Пристанище Русе на р. Дунав – Пристанище Варна на Черно море.

5. Натиск от земеделие във връзка с използването на пестициди

а) ПРОЕКТ на СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОЧЕРТАВАЩО ПОМОЩТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 Г.

Под-приоритет: Климат и климатични промени, превенция и управление

• адаптиране на селското стопанство към измененията на климата, недопускане замърсяване на водите с нитрати, фосфати и пестициди, създаване и въвеждане на по–добри технологии/ практики за обработване на почвите, създаване и поддържане на буферни зони;
• насърчаване на по-малкото използване на азотни торове и пестициди, подобряване на практиките за управление на животновъдството с оглед третиране на животинските отпадъци, както и подпомагане редуването на културите в зависимост от климата; инвестиране в органично земеделие;
• намаляване на натиска, засягащ почвата: отнемане на земи и запечатване на почвите (например в „горещи области” като градската агломерация на София, южното крайбрежие и планинските курорти като Банско, Боровец, Пампорово и др.), водна ерозия, ветрова ерозия, обезлесяване и вкисляване на почвата; и подкрепа за управление и подобряване на качеството на почвите, включително и чрез използване на по-малко интензивни земеделски практики;

Управление на водите

Основният източник на дифузно замърсяване на повърхностните и подземните води  е  селскостопанската дейност, емитираща както нитратни и фосфатни съединения, така и пестициди и други вещества, ползвани за растителна защита и лечение на животните. За замърсяването спомага и  липсата на съоръжения за съхранение на оборски тор, липса на канализация в множество населени места и др. Уязвимите зони по отношение на замърсяване на водите с нитрати са 96 общини или части от тях, което е 34.5% от територията на страната (68 % от ПССП).

В този контекст подобряването на системата за мониторинг на водите, правилното използване на органични и минерални торове, както и правилното им съхранение е необходимо условие за подобряване на оценката на състоянието на водите. Наложително е  прилагането на програмата от мерки за ограничаване и ликвидирането  на замърсяването от нитрати от земеделски източници в уязвимите зони.

На територията на България има 450 реки и около 1 400 водоема с обем по-голям от 1 млн. м3 и 177-те подземни водни тела. Анализът на съществуващите мрежи за мониторинг показва, че станциите за мониторинг на количеството и на качеството, както на валежите и повърхностните води, така и на подземните води са недостатъчни и е необходимо мрежите за мониторинг да бъдат оптимизирани и модернизирани. По данни от провежданите наблюдения влошеното състояние на подземните и повърхностните води се дължи на установения антропогенен натиск върху тях. За повърхностните води това е натискът  от точкови източници (градски отпадъчни води и индустрия); от дифузни източници (селско стопанство и др.); от регулиране на оттока и морфологични изменения; от водовземане; от други източници - ерозия на водосбора, замърсяване от стари рудници, засушаване и недостиг на вода или неизвестен товар, депата за отпадъци и населените места без канализация, които емитират амоний и нитрати, както и някои индустриални площадки и рудници, исторически замърсявания от закрити производства, изоставени складове за пестициди. Влошеното състояние на подземните води се дължи на замърсяване от точкови и дифузни източници и от водовземането. Замърсяването от точкови източници е основно от депа за отпадъци; населените места без изградена канализационна система; мини; хвостохранилища и индустриални площадки. Дифузно замърсяване на подземните води има от селскостопанската дейност, емитираща както нитратни и фосфатни съединения, така и пестициди и други приоритетни вещества, ползвани за растителна защита и лечение на животните.

В момента България изпълнява първите Планове за управление на речните басейни. Те са основен инструмент за изпълнението на целите, посочени в РДВ, и на изискванията на Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на отпадъчните води от населени места; Директива 98/83/ЕО относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека; Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (Нитратна директива), Директива 2006/7/ЕС за управление качеството на водите за къпане, както и на Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици и Директива 92/43/ЕИО. за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна, Директивата за големите промишлени аварии, Директивата за препаратите за растителна защита и Директивата за пестицидите.

Трета група мерки са всички мерки в селските райони свързани намаляване на въздействието от селскостопанската дейност върху водите. Това са мерките за предотвратяване и намаляване на замърсяването с нитрати от земеделски източници, пестициди и други препарати за растителна защита, както и мерките свързани с хидроморфологични изменения на повърхностните водни тела в резултат или за целите на селскостопанското производство. Тази група мерки е предвидено да се подпомага от ПРСР.

Инвестиции в намаляване на емисиите от парникови газове - насърчаване на по-малкото използване на азотни торове и пестициди,

б) Анекс 2

Планирани инвестиции

Увеличаване на ефективността на потреблението на водата в земеделието и подобряване на управлението на водите, включително управлението на торове и пестициди (в рамките на тематична цел 6)

---

[1] Публикации на отдел „Агростатистика” на МЗХ за ПЗС в България 2010

[2] Данните за товарооборота на морските и речни пристанища са на НСИ - вж. тук: http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6 

[3] Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.