ЗАПОЧНАХА ДА РУШАТ ДОМОВЕТЕ ЗА ДЕЦА ТУХЛА ПО ТУХЛА.doc

ЗАПОЧНАХА ДА РУШАТ ДОМОВЕТЕ ЗА ДЕЦА ТУХЛА ПО ТУХЛА...

Анализ на медийното съдържание, свързано с процеса на деинституционализация на грижата за деца в България (1 октомври 2010 – 1 декември 2011 г.)

Проект „Завръщане у дома от дома”, 2012 г.

---

Наименование на проекта:	„Завръщане у дома от дома”
Изпълнител на проекта:	Проектът  се  изпълнява  от  Нов  български  университет  (НБУ)  и  е
	финансиран от Фондация „Оук”.
Описание на проекта:	Проектът цели обмен на информация и експертиза на централно и
	местно  ниво  в  подкрепа  на  процесса  на  деинституционализация.
	Проектът  е  насочен  към  създаването  на  Ноу-хау  център  за
	алтернативна грижа за деца с цел да се подкрепи Правителството по
	отношение на закриване на специализираните институции за деца и
	съобразяване  с  индивидуалните  нужди  и  потребности  на  детето.
	Центърът ще работи съвместно с Правителсвтото за разработване на
	ефективна  стратегия  за  деинституционализация  и  развитието  на
	семейна грижа; повишаване на българската експертиза за управление
	на проекти по деинституционализация; осигуряване на адекватното
	протичане на процеса, с анализ на грешките и етапите на изпълнение
	на ниво политика; подобряване координацията и комуникацията в
	процеса на деинституционализация с всички заинтересовни страни;
	повишаване  квалификацията  и  уменията  на  всички  специалисти,
	ангажирани с грижата за деца; обмяна на опит и добри практики в
	областта на деинституционализация на грижите за уязвимите деца и
	развитие на услуги за деца и семейства.
Заглавие на анализа:	Анализ  на  медийното  съдържание,  свързано  с  процеса  на
	деинституционализация на грижата за деца в България (1 октомври
	2010 – 1 декември 2011 г.)
Срок за изпълнение:	30.03.2012 г.
Изготвили:	Александър Миланов
	Анета Алашка
Сътрудници:	Студенти в НБУ, „Връзки с обществеността”, магистърска степен:
	Биляна Младенова, Иванка Неделчева, Десислава Велинова, Лилия
	Загурска, Марина Янева, Юлия Ангелова
Версия:	Чернова	Междинна версия	Финална версия
Ниво на разпространение:	Публично	Ограничено
Кратко резюме:	Целта на този документ е да представи начина на отразяване в
	медиите на процеса на деинституционализация на децата в България.
	Използваната методология включва 400 информационни източници, в
	т.ч. национални и регионални телевизии, вестници, радиостанции и
	онлайн медии. За целите на проучването са ползвани и данни от
	социологически изследвания на национални и международни агенции
	и организации.
	Анализирани  са  над  12 000  публикации  в  медиите  в  периода  1
	октомври 2010 г. – 1 декември 2011 г. Същите са оценени по скалата
	„Позитивни – Неутрални – Негативни”.
	След  анализ  на  публикациите  са  изведени  основни  заключения,
	фокусирани върху целите и задачите на проекта, и са формулирани
	препоръки към бъдещите комуникационни дейности на ангажираните
	с темата за деинституционализацията институции и организации.

2 от 110

---

ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ

ЗАЩО Е НУЖНО ДА ЗАКРИВАМЕ ДОМОВЕТЕ ЗА ДЕЦА?

Институциите за деца са част от тежкото наследство, оставено от тоталитарната държава, в която се утвърждаваше политика, основана на идеята, че държавата е в състояние да се грижи по-добре за отглеждането и възпитанието на децата, отколкото техните семейства.

Тази политика, продължила в течение на повече от 40 години, оставя трайни следи върху обществените нагласи и манталитета на хората в страната. Двадесет години след началото на политическите промени, институционализацията на грижата за деца в България продължава да бъде неразрешен проблем, който не може да бъде обяснен само с тоталитарното минало. Липсата на ясна политическа воля за закриване на домовете доведе до тяхното «реформиране» и «преструктуриране», които често се възприемат като ремонт на сградата и не водят до съществена промяна в начина на грижа и живота на децата.

Икономическите, политическите и социални промени, съпътстващи прехода, доведоха до възникване на нови предизвикателства и задълбочиха съществуващите проблеми. Влошените социално-икономически условия доведоха до висок процент на бедност, а липсата на финансови ресурси често става причина за социалното изключване на семействата и настаняването на децата в институция. Промени се моделът на българското семейство – все повече са извънбрачните раждания и родителите, полагащи сами грижа за децата си.

На този фон институциите изпитват сериозни трудности да покрият високите изисквания по грижите за децата, така че да не нарушават техните права, гарантирани от международни конвенции, по които Република България е страна (Конвенция на ООН за правата на детето, Конвенция на ООН за правата на хора с увреждания). Това, в крайна сметка, води до установяване на дискриминационни модели в образованието и достъпа до качествена грижа и услуги.

3 от 110

---

РАЗБИРАТ ЛИ МЕДИИТЕ ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА КАТО СЪВРЕМЕНЕН ПОДХОД ЗА ГРИЖА ЗА ДЕЦА В РИСК?

Деинституционализацията е трудна тема за обществото и за медиите, често се налага журналистите да „превеждат“ термина чрез индивидуална интерпретация на съдържанието, за да го поднесат по удачен, за своите потребители, начин. В същото време медиите искат действия тук и сега. Дългата перспектива ги тревожи, а метафорите им помагат да изразят емоционално притесненията си.

„Но отсега е ясно, че обществото и държавата изостават в грижата за вече изоставените. През 1987 г. Николай Волев създаде разтърсващия документален филм “Дом № 8”. През 2007-а Би Би Си повтори внушението с “Изоставените деца на България”. С други думи, напредък за 20 години - никакъв. След намесата на Би Би Си, домът в Могилино поне бе закрит, а през 2010-а кабинетът прие “Визия за деинституциализация на децата в България”. В превод - домовете да бъдат закрити, а децата да намерят осиновители и приемни семейства. Дотук добре. Но парите за приемните семейства са малко, а срокът на стратегията - дълъг. До... 2025 г. Защо? Дали защото не сме погълнати повече от стъклените домове вместо от социалните...

Труд, 8.8.2011 г.

Медиите не пропускат възможността да напомнят на държавата и обществото за критиките отвън, без да ги коментират, оставяйки потребителите им сами да направят своите заключения:

„Комитетът (бел. ред.: по правата на човека на ООН) отбелязва приемането на плана "Визия за деинституционализацията на деца

• Република България", според който държавата ще закрие всички институции за деца в следващите 15 години. Въпреки това, той е силно разтревожен от огромния брой деца, които ще останат в тези институции през тези години, както и за липсата на конкретни мерки в плана, които да осигуряват система за отглеждане на деца в общността. В тази връзка, Комитетът препоръчва на България спешно да затвори всички институции за деца, като осигури практически алтернативи на институционализацията и достатъчно средства, за да създаде и поддържа система за отглеждане на деца, в съответствие с изискванията на Пакта.

Публикация в информационна агенция „БГНЕС“, 01.08.2011 г.

4 от 110

Често темата за необходимостта от деинституционализация се представя като контрапункт на реалността в домовете, такава, каквато е видяна от журналистите:

Драмите в приютите са безбройни. Няма малко дете, което да удържи на липсата на майчина ласка или поне на доверен възрастен. Анонимната среда разболява, категорични са психолозите. Не е нужно специалист да описва травмите с научни имена. Всеки, който е виждал домски възпитаник, знае, че в най-добрия случай той е нервен, избухлив и потиснат. Да не говорим за нощните кошмари, за напикаването до късна възраст, за честите депресии. Кое дете на 1 г. може да приеме нормално 40-те задължителни дни в изолатор, докато се правят медицинските изследвания за приюта?! Затова много здрави деца бързо заприличват на увредени и наистина се разболяват. Да не говорим за безразборния секс, за дрогата в домовете, за насилието, което е ежедневие.

24 часа, 16.7.2011 г.

Не са малко и случаите, в които медиите се позовават на емоционални истории, разказани от авторитети:

„Един специалист по системите за социални грижи ми разказа следния случай. В един дом възпитателят му обяснявал: "Виж ги децата, печката е запалена, на топло са, яли са, облечени са. Какъв им е проблемът?" Колегата се опитал да го убеди, че системата в някаква степен произвежда социални инвалиди. Дал 20 лв. на едно от децата да купи вечеря за тримата. След малко се чува едно тътрене. 15-годишното момче се прибира, влачейки с тел щайга с хляб и кило салам под мишницата. Въобще не му е хрумнало, че вечеря за трима души може да се купи и със 7-8 лв. Вместо това похарчил парите до дупка. Което е илюстрация за случващото се в домовете.“

Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС, в интервю за в-к „Стандарт“, 21.12.2010 г.

5 от 110

---

Съдържание

Вместо въведение        3

Защо е нужно да закриваме домовете за деца?        3

Разбират ли медиите деинституционализацията като съвременен подход за грижа за деца в риск?        4

Раздел 1.        Цел на анализа        7

Раздел 2.        Методология        8

2.1.        Времеви и тематичен обхват        8

2.2.        Подбор и статистическа обработка на публикациите        9

Раздел 3.        Статистика        10

Раздел 4.        Медийният пазар в България        12

4.1.        Рейтинг / пазарен дял        12

4.2.        Как технологиите променят медиите?        13

4.3.        Съдържание / програмни схеми        13

4.4.        От какво се интересува българинът?        14

4.5.        Свободата на изразяване на медиите        15

4.6.        Мястото на говоренето за проблемите на децата в институции в медийната среда        16

Раздел 5.        Журналистическата професия и децата        19

Раздел 6.        Деинституционализацията на децата в България        22

Раздел 7.        Политическото говорене за деинституционализацията в медиите        26

Раздел 8.        Местните власти и деинституционализацията        34

Раздел 9.        Изоставянето деца в медиите        39

Раздел 10.        Приемната грижа в медиите        54

Раздел 11.        Осиновяването в медиите        62

Раздел 12.        Животът в социалния дом в медиите        67

Раздел 13.        Медийното съдържание за децата с увреждания в извънсемейна среда        75

Раздел 14.        Благотворителност, деинституционализация и медии        78

Раздел 15.        Заключение и препоръки        80

15.1.        Изводи        80

15.1.1.        Основни говорители по темата „деинституционализация”        80

15.1.2.        Медийният стил        80

15.1.3.        Медиите за децата        81

15.1.4.        Медиите за изоставянето на деца        82

15.1.5.        Отношението на медиите към приемната грижа        83

15.1.6.        Медиите за осиновяването и разсиновяването        84

15.1.7.        Медиите за децата в институциите        85

15.1.8.        Медиите за децата с увреждания, настанени в институции        86

15.1.9.        Отношението на медиите към благотворителността        86

15.2.        Препоръки        87

Раздел 16.        ПРИЛОЖЕНИЯ        88

16.1.        Обхванати в изследването медии        88

16.2.        Графики        93

Списък на таблиците и фигурите        110

6 от 110

---

Раздел 1. ЦЕЛ НА АНАЛИЗА

Настоящото проучване има за цел да проследи медийната комуникация по темата

деинституционализация в двете й направления - създаване на услуги в общността и закриване на домовете.

Анализът генерира знания и прави опит да отговори на серия от въпроси, като:

1. Колко се „пише” за деинституционализацията (количествено измерение на публикуваното и излъченото в медиите)?

2. Каква е редакционната политика на типовете медии към деинституционализацията?

3. Каква е половата структура на авторите?

4. Кой и как комуникира деинституционализацията (как говорят децата, родителите, държавата, общините, НПО)?

5. По какъв начин се пише за деинституционализацията (нагласи на медиите, стил на писане, контент анализ)?

6. Доколко информирано се отразява деинституционализацията в публичното пространство (колко са подготвени медиите и колко информативно и полезно отразяват действителността пред гражданите)?

7. Подготвят ли медиите общността за децата, които ще напуснат социалните домове и ще заживеят в общността?

Крайната цел на анализа е чрез генериране на основни изводи и заключения да се формулират препоръки към бъдещите комуникационни дейности на ангажираните с темата за деинституционализацията институции и организации.

7 от 110

---

Раздел 2. МЕТОДОЛОГИЯ

2.1.        ВРЕМЕВИ И ТЕМАТИЧЕН ОБХВАТ

Анализът обхваща публикациите в медиите в периода 1 октомври 2010 г. – 1

декември 2011 г., който отбелязва една година от приемането на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” (24.11.2010 г.).

Проучването проследява отношението на медиите към: държавните документи и политики, свързани с деинституционализацията; дискусиите на случаи на риск за деца; проблемите на семействата/родителите и благосъстоянието на децата; услугите в общността (ЦНСТ, приемна грижа, осиновявания); отношението към професионалистите (социални работници, психолози, психиатри) и към държавните институции, които провеждат деинституционализацията; вредата от институционалната грижа.

• цел по-прецизна обработка на данните обследваните публикации са разпределени в шест тематични категории, както следва:

 „Превенция”. Обхваща публикациите, свързани с изоставянето на новородени, причините за изоставянето и мерките за противодействие (превенция) на изоставянето на деца в институциите.

 „Домове / Институции”. Обхваща публикациите, свързани с: домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи; домовете за деца и младежи с умствена изостаналост; резидентните социални услуги за деца; комуникирането на проблемите на институциите за изоставени деца от страна на Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.

 „Деинституционализация”. Обхваща публикации, свързани с разкриването на нови услуги, заместващи традиционните институции за деца, както и публикации, в които се споменава деинституционализацията.

 „Приемна грижа”. Обхваща публикации, свързани с приемните родители и приемната грижа, като алтернатива на настаняването в социален дом.

 „Деца”. Обхваща публикации, в които се отразяват посегателства срещу деца в семейната им среда, проблемите на родителството в България и връзките им с институционализирането на деца.

 „Благотворителност”. Обхваща публикации, които отразяват различни благотворителни инициативи в подкрепа на деца в социални институции, както и за подкрепа на услуги в общността.

8 от 110

---

2.2.        ПОДБОР И СТАТИСТИЧЕСКА ОБРАБОТКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ

За целите на настоящия анализ са използвани възможностите на специализираната система за мониторинг на медиите PRinfo.bg.

Обект на изследване бяха 400 медии, в т.ч.:

• 119 национални медии: 73 новинарски портала и информационни агенции, 20 вестника, 11 телевизии, 5 радиостанции;

• 203 регионални медии (вкл. вестници, радиостанции, телевизии и онлайн медии);

• 88 специализирани издания (здравеопазване, екология, лайфстайл и др.).

На базата на 34 ключови търсения - отделни думи, части от думи, комбинации от думи (фрази) и абревиатури, бяха извлечени 38 576 резултата, от които бяха отсети 12 436 публикации по изследваните теми.

Всяка от отсетите публикации беше индивидуално оценена (рейтингована) по скалата „Позитивна – Неутрална – Негативна” на база начина, по който се отразява темата за деинституционализацията и свързаните с нея подтеми (вкл. деца, приемна грижа, институции, превенция, деинституционализация, благотворителност).

• цел проследяване и анализ на динамиката на отразяване на отделните подтеми статистиката на публикациите беше разпределена в шест периода за търсене, както следва:

• Първи период:1 октомври – 31 декември 2010 г.

• Втори период:1 януари – 31 март 2011 г.

• Трети период:1 април – 31 май 2011 г.

• Четвърти период:   1 юни – 31 юли 2011 г.

• Пети период:1 август – 30 септември 2011 г.

• Шести период:1 октомври – 30 ноември 2012 г.

9 от 110

---

Раздел 3.  СТАТИСТИКА

На база описаната по-горе методология, бяха извлечени и обобщени следните статистически данни:

ТАБЛИЦА 1. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМИ И ПО ТИП МЕДИЯ

		Тип медия				Вестници								Радио								ТВ								Интернет
		Тема				Бр.			%				Бр.					%			Бр.			%					Бр.						%
		Превенция			150			26				132						22		16				3					286						49
		Деца			538			21				358						14		184				7					1 452						58
		Домове/ Институции			484			24				400						19		102				5					1 080						52
		Деинституционализация			448			18				582						23		78				3					1 432						56
		Приемна грижа			346			18				568						29		112				6					914						47
		Благотворителност			802			29				488						17		158				6					1 326						48
		Всички публикации:			2 768				22				2 528					21		650				5					6 490						52
	ТАБЛИЦА 2. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО РЕЙТИНГ
		Рейтинг						Неутрални										Позитивни										Негативни
		Тема				Бр.						%						Бр.			%						Бр.								%
		Превенция				424						73						124		21									36						6
		Деца				1 658						66						416		16						458								18
		Домове / Институции				1 492						72						292		14						282								14
		Деинституционализация				2 032						80						394		16						114									4
		Приемна грижа				1 522						78						312		16						106									6
		Благотворителност				1 664						60						1 068		38									42						2
		Всички публикации:				8 792						71						2 606			21					1 038									8
	ТАБЛИЦА 3. ДИНАМИКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ПЕРИОДИ И ПО ТЕМИ
		Период			Окт.-				Ян.-			Април-						Юни-			Авг.-					Окт.-							Общо
					Дек.				Март				Май					Юли			Септ.					Ноем.
																															Бр.					%
	Тема				2010			2011				2011						2011			2011				2011
					94			116				50						146		114				64					584						5
	Превенция
	Деца				444			608				328						348		568				236					2 532						20
					112			544				140						342		550				378					2 066						17
	Домове/ Институции
					286			960				214						556		366				158					2 540						20
	Деинституционализация
					138			446				246						466		438				206					1 940						16
	Приемна грижа
					856			380				604						200		224				510					2 774						22
	Благотворителност
		Общ бр. публикации			1 930			3 054				1 582						2 058			2 260				1 552					12 436						100

10 от 110

---

ТАБЛИЦА 4. ПОЛОВА СТРУКТУРА НА АВТОРИТЕ:

Мъже	13 %
Жени	58 %
Редакционни материали (неподписани)	29 %

Високият процент жени се обяснява, преди всичко, със силната феминизация на журналистическата професия. Освен това, чисто психологически, жените са по-чувствителни към темата и това допълнително ги провокира да следят и отразяват проблемите на децата в целия спектър от теми.

От друга страна, мъжете по-често се включват в медийното говорене в ситуации на инциденти с деца.

ТАБЛИЦА 5. РЕГИОНАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ:

Регионални медии	57 %
Национални медии	43 %

Регионалните медии отразяват преди всичко местните аспекти на деинституционализацията, сред които: разкриването на нови услуги, инциденти с деца, благотворителни инициативи, лични истории на успешни примери (основно приемни родители и родители на деца с увреждания), както и сервизна информация за работата на местните услуги за деца (където ги има).

Особено активни са местните медии в общностите, в които има новосъздадени услуги с пилотен за държавата характер (например, приемната грижа в 9-те областни центъра и създаването на общностните центрове).

Националните медии отразяват основно новини от държавните институции, ангажирани с темата, и политически послания, както и инциденти с деца от висок обществен интерес.

Основните акценти за националните медии са: политически проблеми на деинституционализацията от обща, национална значимост, в т.ч. изоставянето на бебета, закриването на домовете за деца, „лошите” родители, които изоставят децата си, обобщени статистики за състоянието на грижата за децата, както и благотворителни събития с участието на влиятелни личности.

11 от 110

---

Раздел 4. МЕДИЙНИЯТ ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ

4.1.  РЕЙТИНГ / ПАЗАРЕН ДЯЛ

Лидери на пазара в България са няколко медийни групи. В телевизионния сегмент това са медийните групи bTV Media Group и Modern Times Group (MTG), част от която е Нова телевизия. В сегмента “преса” лидери са “Медийна група България холдинг” (издатели на “Труд” и “24 часа”) и “Нова българска медийна група” (издатели на „Уикенд”, “Телеграф”, “Монитор”, “Политика” и още куп издания).

Трябва да се отбележи и сезонният характер на интереса към различните типове медии. През зимата хората стоят повече вкъщи и тогава електронните медии са предпочитани, а през лятото, когато хората са повече време навън и в движение, печатните медии и особено вестниците се оказват много удобни.

Към момента България има внушителен брой електронни медии – 250 телевизии

• 102 радиа. Към тях можем да прибавим и 29 чуждестранни кабелни и сателитни телевизии, разпространявани у нас, както и 26 чуждестранни радиостанции, излъчващи на български език. Сметката показва, че на всеки 28 000 души се пада по една телевизия, на всеки 68 000 по едно радио, а ако прибавим и чуждестранните медии, нещата стават още по-свити на глава от населението.

Неусетно се налага въпросът за пазарния дял на медиите една спрямо друга, или просто казано, от какво точно и как успяват да се издържат, при положение, че почти целият пазар е разпределен между броящи се на пръсти играчи в бранша.

Безспорен лидер сред телевизионните канали е bTV с над 40% аудитория, 92% от която е лоялна, следват Nova с 14%, с лоялност 72%, БНТ – с под 10% и лоялност 14%. След тях се нареждат кабелните канали на медийните групи на CME (каналите на bTV и Ring BG), MTG (каналите Nova, трите Diema и няколко документални телевизии) и Fox, както и TV7. Рейтингите в категория “all” се определят от движението на възрастните хора между каналите, а именно сред тях bTV са най-силни.

Най-гледаният кабелен канал е Diema с 21% зрители през януари 2012 г. През юни 2011 обаче те са били 26%. Втори са bTV Comedy с 20% (-1%). Следва bTV Cinema с 18% (-2%). Четвърти са Diema Family със 17% (-1%), петото място е за Kino Nova, който има аудитория с обем 15% (-10%). На седмо място е информационният канал телевизия Европа с 13% (+1%), а осмият най-гледан кабелен канал е bTV Action с 11% (-6%).

Интересът към БНТ 1 се е повишил значително от юни 2008 г. до юни 2011 г. - с 12%, като “новите зрители може би са изгонени от дългите рекламни блокове, безкрайното продуктово позициониране и шоу-надпреварата на другите два лидера”, показва изследване на МБМД, проведено сред 1462 пълнолетни граждани на страната в периода 03-09.06.2011 г.

12 от 110

---

Според друго изследване на МБМД, от началото на 2012 г.1, за последните няколко години все по-малко зрители разчитат единствено на ефирните програми. От 32% през декември 2007 година днес те са едва 13-15%. Това е в полза на разширяващото се присъствие на сателитните оператори, които за четири години са увеличили своите клиенти с почти 300%. В края на 2007 година около 10% от хората са гледали телевизии през сателитен цифров оператор, а днес те са 28%. Кабелните доставчици запазват влиянието си, достигайки 55% от домакинствата у нас. Същото изследване показва, че 93% от хората у нас се информират за актуални събития от телевизията, което я утвърждава като най-силна медия у нас. Следват вестниците и интернет.

4.2.        КАК ТЕХНОЛОГИИТЕ ПРОМЕНЯТ МЕДИИТЕ?

Всички вестници искат едно – да бъдат четени – и знаят, че за да го постигнат трябва да са много бързи и много интересни, да оставят и читателя да говори, т.е. да са интерактивни, да са достъпни и красиви. Знаят, че бъдещето е digital. И трябва да побързат, защото приходите им се топят… Основните тенденции на вестникарския пазар могат да бъдат обобщени така: падащи тиражи, свиващи се рекламни бюджети, променена култура на четене и растяща конкуренция с онлайн доставчици на информационни услуги.

Същевременно се наблюдава значителна промяна в нагласите и навиците на читателите - както на онлайн, така и на печатните издания. Читателите станаха много по-безразборни по отношение на медиите, които използват – един ден четат един вестник, на следващия ден – друг вестник, а на третия – интернет.

През последните пет години интернет се превърна в предпочитаната медия, като това става предимно за сметка на радиото и телевизията. Все още, обаче, електронните медии сумарно остават водещи в борбата за вниманието на аудиторията, а вестниците заемат сравнително малка част от времето на потребителите. В същото време, вестниците продължават да имат голямо влияние върху общественото мнение, което означава, че те са изключително ефективни в използване на времето на читателите.

4.3.        СЪДЪРЖАНИЕ / ПРОГРАМНИ СХЕМИ

Съдържанието, посланията, приоритетите и акцентите на медиите са основна част от формирането на общественото мнение, ценностна система и отношение.

Като съдържание, програмните схеми са почти идентични, внесени отвън и доказано работещи. При всички телевизии се наблюдават идентични формати, в идентично време с почти еднакви теми. Дори БНТ бавно се променя, но явно не

1. МБМД, проучване на медийната среда в България, обхванало 1202 пълнолетни анкетирани, проведено между 14 и 18 януари 2012 г.

13 от 110

---

достатъчно. Единственото без конкуренция, без дори опит за такава в съответоно време и формат, е „Шоуто на Слави”, което отдавна е излязло от рамките на типичното Late show и се е превърнало в мини телевизия.

Фундаменталният въпрос дали да се съобразява съдържанието със съществуващия манталитет, или да се възпитава, образно казано, нов, продължава да си е фундаментален. Може да се формулира и така – да печелим пари или да имаме кауза?

• не може ли и двете? Ако към тази дилема прибавим и политическото влияние и натиск върху медиите (колкото по-високо рейтингови, толкова по-засилен интерес), може ситуацията да се окаже доста сложна и, за всеобщо обществено притеснение, да ги превърне в откровени PR структури.

4.4.  ОТ КАКВО СЕ ИНТЕРЕСУВА БЪЛГАРИНЪТ?

Отговорът на този въпрос откриваме в ситуацията на пазара в последните четири месеца на 2011 година. Водеща е турска продукция, излъчвана по бТВ, втора по гледаемост отново е филмова поредица по същата телевизия. БНТ1 пробиват хегемонията на bTV с две свои програми. Nova TV не успява да позиционира нито едно свое излъчване в топ 50 за четиримесечието.

Централните емисии новини на бТВ, които са основен източник на информация за деинституционализацията у нас, увеличават публиката си спрямо януари-август с 1 354 117 зрители и рекорден дял от 57.41%. Това е обяснимо след края на неактивния политически сезон и проведените двойни кметски и президентски избори. Повече от ясно е, че българинът се интересува от сериали, смях, реалитита (в които е заложен талант), кино, новини, публицистика, ядене и футбол. По-надолу в класацията попадат

• Lord of The Chefs, bTV Репортерите, Шоуто на Слави, Нека говорят с Росен Петров, Море от Любов, Седем часа разлика, Стъклен дом.

Радиопазарът в България е много по-еднообразен. Българите предпочитат да слушат музика, редувано от кратки и съдържателни новини, които отразяват основните политически, икономически, спортни и скандални теми. Приоритетно българите предпочитат да слушат радио за музикален фон, по време на работа, а онези, които се стремят да получават информация и да научават новостите – слушат Дарик радио и двете програми на БНР „Хоризонт” и „Хр. Ботев”, както и информационните радиостанции „Фокус“, които са единствени конкуренти на „Дарик“ и БНР с кореспонденти в цялата страна. Единствените радиостанции, които имат национален обхват, обаче, са „Дарик“ и програмите на БНР. Това прави комуникирането на различни теми в радиоефира доста по-трудно, освен ако не е съобразено със специфичните формати на радиата. Разбира се, има и регионални радиа, но те са основно общински или, в следствие на това, че се борят за реклама, популяризират основно дейности на местната власт или значими бизнес инициативи.

14 от 110

---

Вестниците у нас са по-сегментирани. След придобиването на вестниците „24 часа“, „Труд“, „168 часа“ и някои специализирани издания от собственика на „Софарма“ Огнян Донев, както и придобиването на медиите „Монитор“, „Телеграф“ и присъединяването им към друга група от таблоидни издания на Ирена Кръстева, пазарът на всекидневниците и някои седмични издания се раздели на две. Групата на Ирена Кръстева притежава две телевизии – „ТВ 7“ и ББТ, а от скоро и част от радиостанциите на SBS Broadcasting (радиостанциите Веселина, Витоша, Меджик ФМ и The Voice).

Очевидно е, че медиите се съобразяват с интереса на своите потребители и предлагат съдържание в съответствие с търсенето. Това има своите, както бизнес, така

• внушаващи предимства. Образно казано, щом предлагат това, което търсим, значи отразяват правилно, тоест истински, тенденциите в обществото. Водещ, естествено е икономическият интерес. Нещата са взаимосвързани и рейтингът (тиражът или слушаемостта) не може да бъде откъсната или независима от обществените реалности

• приоритети величина.

4.5.  СВОБОДАТА НА ИЗРАЗЯВАНЕ НА МЕДИИТЕ

„Свободата на изразяване в медиите е сред най-проблемните сфери в България”, пише Българският хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за правата на човека

• България2. Натиск и неясна собственост, комерсиализация, "пожълтяване" и насочване на европейските пари към определени издания, които отговарят с жестове към властта - това са само част от проблемите, засягащи медийната свобода в България през 2011 година според правозащитната организация.

"В България няма медиен собственик, който да печели основно от медията си, а това прави публичната среда особено нечистоплътна". "Повечето медии обслужват повърхностния интерес за забавни и клюкарски сюжети". "Съществуват монопол и цензура. Създава се впечатление за сделка между политически брокери и изпълнителната власт" - това са оценки на журналисти от популярни национални вестници и онлайн издания за влиянието на властта върху журналистиката. А коментарът на БХК е, че средата, в която работят медиите в България, е силно деформирана.

Медийната среда се характеризира и с намаляване на качествените разследвания

• анализи. Възходът на "жълтото" и комерсиалното продължава, защото собствениците на медии се прицелват към по-масовата аудитория. Продължава отдръпването от ролята на класическата журналистика; секторът все повече губи смисъл и доверие.

2. Докладът е представен през м. Март 2012 г.

15 от 110

---

• годишния доклад на БХК се констатира, че сериозните професионални коментари, разследвания, анализи, експертни дискусии и документалистика са изместени от talk show и риалити формати, от развлекателни предавания, които "колонизират публичното, телевизионно пространство и преформатират действителността".

• доклада си БХК припомня, че в месеците преди президентските и местните избори през 2011 г. много медии открито са продавали редакционното си съдържание. Помествани са "новини" от кампаниите, но само ако за тях е платено. Така, според БХК,

• в сферата на медиите се появява явлението „купуване на гласове“ - като своего рода паралелна сива икономика, която търгува с медийни послания.

• анализа си за 2011 г. правозащитниците от БХК уточняват, че корпоративната журналистика няма нищо общо с истинската журналистика. В доклада на БХК е цитиран

• изпълнителният директор на "Репортери без граници" Оливие Базил. Според него "контролът върху медиите от страна на сивата икономика, особено в регионите извън София, остава особено тревожно явление". През 2011 медийната свобода пропада с 10 места, обобщават от БХК.

Според класацията на "Репортери без граници" България е на 80-то място. И това е най-лошата оценка досега! Страната е с най-несвободни медии в ЕС, а в годишната класация на "Фрийдъм хаус" остава в групата на 65-те страни с "частична свобода на медиите".

4.6. МЯСТОТО НА ГОВОРЕНЕТО ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ДЕЦАТА В ИНСТИТУЦИИ В МЕДИЙНАТА СРЕДА

Деинституционализацията е приоритет дотолкова, доколкото реалностите на грижата в социалните домове не е от първостепенно значение за обществото. Вероятно все още има наши сънародници, които продължават да са разделени в разбиранията си за това трябва ли да има домове за деца, или не. За едни, социалните домове са естествената алтернатива на живота в бедност, а за други – домовете са вредни за децата и обществото. Все повече, обаче, говоренето за закриването на социалните институции и развитието на приемната грижа, помага на обществото да приеме правилните решения за децата в риск.

Създава се усещането, че посланията от типа „институциите вредят на децата - правилното решение е грижата в семейна среда” се наслагват по-скоро механично и не винаги водят до определено гражданско поведение или някаква активност.

Въпреки представянето на личната история като метод за създаване на отношение, не са налице особено високи резултати в повлияването на големи групи хора да

16 от 110

---

проявят инициативност (да станат приемни родители или друго). Гражданите в големите населени места, където има повече от една медиа и относително по-развита икономическа структура, по-трудно се включват в решаването на проблемите на децата в институции, освен ако решението не е еднократно, палиативно и решаващо проблемите на момента.

Медиите не са особено активни в това да помогнат на гражданската инициативност, защото често дават противоречиви послания за деинституционализацията – редуват прекалено положителни образи със случки от действителността, които показват лошата страна на децата и младите хора, родителите в риск или отговорните за подобряването на благосъстоянието им.

Силната институционална култура на българите, склонността им да се доверяват на авторитети, сред които държавните органи, правят държавните и общинските структури основни говорители за деинституционализацията у нас. Това естествено ориентира медиите към институциите като източник на информация за процесите на трансформация на грижата за деца. Затова е много по-трудно да открием говорене за ползите от този процес от страна на млади хора, родители или други, включени в процеса като клиенти.

Медиите, като модератори, често поставят много ясна граница в своите материали

– търсят авторирета на институцията като източник на факти и подсилват посланията с лични истории и емоционални елементи. По-рядко се наблюдава обратното – когато самите преки участници в процеса (деца, родители, обгрижващи) са основните комуникатори на послания. Медийната практика показва, че това се случва основно в случаите, когато трябва да се противопоставят интересите на клиентите на интересите на държавата или когато се търсят виновни за определени решения или бездействия. И тук се появява парадоксът – за медиите институциите са основен източник на информация, но и основен опонент, срещу когото трябва да се борят априори в търсене на правилните решения за своите потребители – масовата аудитория, която има специфично отношение, както към самите медии, от които очаква разбиране и отношение, така и към институциите, от които се очаква да са отговорни, съвестни и реактивни в зародиша на проблема.

Писането за деинституционализацията продължава да е разнопосочно и разностилно. В централните медии, които имат повече ресурси, време и хора, посланията за деинституционализацията често са в стил „Говори София“. Журналистите отразяват основно изказвания на авторитети от държавната власт, като често не правят съдържателен или емоционален анализ на тези послания. Отношението на медиите към това говорене може да се види само в заглавията, които отличават един вестник от друг, една телевизия от друга или радиостанциите. Не са малко случаите, в които на статии с неутрално съдържание се поставят гръмки, силни заглавия, които привличат вниманието, но после силно разочароват читателите. Регионалните медии, които са много по-близо до местната власт и познават добре потребностите на хората от

17 от 110

---

населените места, са още по-неаналитични. За тях важи максимата „едно събитие – една новина“. Без значение от събитието, мястото и темата. Следвайки тенденцията, че институциите са основен източник на информация, регионалните медии отразяват на местно ниво говоренето на авторитетите и, също както националните, публикуват съдържанието без редакционно отношение. Така, например, в регионални медии може да се прочетат цели цитати и изказвания на заинтересовани страни, които биха отегчили читателя/зрителя/слушателя. Това често е в следствие на неформалната сделка между местната власт и местните медии за задоволяването на нуждата от информация и в името на доброто партньорство.

Организирането на различни събития, сред които пресконференции, направиха журналистиката много по-пасивна в търсенето на информация и нейния анализ, респективно, създаването на критично отношение към информацията. В търсенето на правилните решения за задоволяването на потребителския интерес, медиите преориентираха говоренето си за деинституционализацията все повече към разказването на личните истории, без значение от ефекта и значимостта на проблема. Така, например, може да се види новинарска емисия по централна телевизия, която да показва редом проблемите на България по отношение на енергийния пазар и личната история на разсиновено ромско дете от американските му родители. Въпреки, че проблемът с разсиновяването е сериозен, медиата по-скоро маркира проблема, като не навлиза в необходимите детайли, а поставя акцент основно върху личните преживявания и драматичността на ситуацията. Случаи, като този, не са малко и това води до извода, че за медиите образоването на потребителите не е приоритет. Със своите изразни средства, медиите често постигат ефекта си – да създадат емоционално послание, но рядко дават решения за проблемите, които комуникират.

Факт е, че в търсенето на сензационност, медиите са склонни да дадат думата на всеки. Тенденция, която се появи с равитието на медийния пазар у нас от 2000 година насам. В медийното съдържание от периода преди 2000 г. личните истории са много по-малко, а да станеш част от медийното съдържание беше възможно, само ако си част от сериозен, значим обществен проблем. В следствие на това много казуси на деинституционализацията бяха подменени с други приоритети, сред които политическата и икономическата стабилност на страната. Сега, обаче, се забелязва свобода на медиите за източниците на информация, които освен институциите, могат да бъдат и „обикновените“ граждани. Без голямо значение за правдивостта на информацията или нейната актуалност, стига в тази информация да има емоционално послание. Ако това послание е ориентирано към несправящата се държава, още по-добре за медиите. Затова вече може да се говори за изместване на основния журналистически лайтмотив, че „добрата новина не е новина“ с утвърдилия се в практиката „всяка новина, която предизвиква емоция, без значение добра или не, е новина“.

18 от 110

---

Раздел 5. ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА ПРОФЕСИЯ И ДЕЦАТА

Журналистите са представители на четвъртата власт. Формално, те имат функции на застъпници на правата на човека и тяхно задължение е да показват без притеснения злоупотребата с власт, както и пренебрегването на човешките права. Журналистическата професия често стимулира правителствата и организациите от третия сектор да реализират политики и подходи, които да подобряват живота на хората или да поправят несправедливости.

По отношение на децата журналистите често са поставени в ситуацията да разказват и показват истории, които са с висока емоционална стойност, защото в тях често има несправедливости от света на възрастните. Децата в тези истории са поставени в ситуации, които не са могли сами да контролират или са обект на въздействие от възрастните, което променя понякога разбиранията им за света, доброто и справедливото. Именно тази неспособност на децата да се защитят и да покажат собствената си позиция поставя медиите в положение на защитник и транслатор.

Често, обаче, отношението на медиите към децата се ползва само за подсилване на посланията на репортажите и материалите, а не за поправяне на безотговорно, агресивно или насилствено отношение към децата. Чрез представянето на децата в неравностойно от възрастните положение медиите демонстрират, че се интересуват от детските проблеми, а на практика те просто задържат интереса на своите потребители, без да са инвестирали в това необходимата сериозна задълбоченост и систематичност.

• същото време, начинът, по който медиите представят или дори пренебрегват децата, може да повлияе върху решенията, вземани в тяхно име, и върху нагласите на останалата част от обществото към тях.

Медиите често представят децата само като безгласни „жертви“ или чаровни „невинни същества“. Като предоставят на децата и младите хора възможности да говорят от свое име – за своите надежди и страхове, за своите постижения и за въздействието на поведението на възрастните върху техния живот – журналистите могат да напомнят на обществото, че децата заслужават уважение и зачитане като пълноправни човешки същества.

• своя Етичен кодекс българските медии са определили няколко правила, които трябва да ги ръководят при отразяването на проблеми, свързани с разпространението на информации, в които обект са децата и техният живот:

19 от 110

---

Ще проявяваме специална отговорност за спазване на правата на децата, включително и правото им да бъдат чути.

Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост.

Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.

Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления.

Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.

Източник: Етичен кодекс на българските медии

Проверка в уебстраницата на Националния съвет за журналистическа етика показва, обаче, че няма медии, които да са санкционирани заради неспазване на правилата на Етичния кодекс, въпреки някои драстични примери за нарушаването на правата на децата при създаването на медийните продукти, за които ще стане дума по-нататък в материала.

Въпреки че децата имат основно допълваща функция в материалите, по-често, отколкото самите те да са център на говорене, често се срещат следните стереотипи за представяне:

• Добрите новини за децата са значително по-малко от новините, свързани с инциденти в семейна или извънсемейна среда;

• Много често децата са поставени в ситуацията на жертви на лоша родителска грижа;

• Често проблемите на децата се свързват с етническия им произход, което води до създаване на неправилни нагласи в обществото, че ако си дете от определен етнос, непременно ще възпроизведеш неправилно за обществото поведение или стереотип;

• Децата с увреждания са обект на съжаление или хиперболизиране, когато са в семейна среда, или пък са жертви на лоша грижа, когато са настанени в социални институции. Във втория случай журналистите се възприемат като защитници на правото на децата да имат добър живот и чрез публикациите си те настояват за промяна на средата;

• Децата в институции се представят основно като безащитни, безправни или с пропуснати шансове за връщане в семейната им среда. Често родителите,

20 от 110

---

оставили децата си, са категоризирани като нарушители на моралните норми и ценности.

• Осиновяването и приемната грижа винаги се посочват като правилното решение за децата, но с уговорката, че за реализацията на тези алтернативи се чака много и държавата е виновна за това;

• Родителите се представят в две крайности – или като примери за добро и отговорно родителство, въпреки определени предизвикателства, или като безотговорни и вредящи на децата си;

• Държавните услуги за деца, сред които образованието, здравеопазването или ангажирането на свободното време, се отразяват много често като недостатъчно добри или неадекватни за потребностите на децата.

21 от 110

---

Раздел 6. ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА ДЕЦАТА В

БЪЛГАРИЯ

България наследи от миналото си разгърната система от институции за деца. Те са различни видове според възрастта на децата или спецификата на заболяванията им. Не са изключение случаите, в които децата и младежите бяха разделяни в отделни институции по полов признак. Различните видове институции бяха на подчинение на различни министерства, а работата в тях се регламентираше с различни нормативни актове. Броят на децата в тях бе голям, тъй като настаняването в институция бе почти единственият начин за оказване на помощ на семействата, които не са в състояние да се справят с отглеждането на децата си. Единствената разумна алтернатива на институционализирането на деца беше осиновяването, което беше възпрепятствано от тежки и тромави административни процедури.

Според проучвания на Държавната агенция за закрила на детето, в голямата част от случаите децата в институции бяха там по социални индикации. През 2006 г., например, повече от 80% от децата, намиращи се в специализирани институции, имат семейство и са настанени в институция, поради невъзможност да бъдат отглеждани в семейна среда. Едва 2 % от децата са пълни сираци.

Една от приоритетните цели в сферата на социалните услуги за поредица български правителства е деинституционализацията на социалните услуги, както за деца, така и за възрастни. Българското законодателство регламентира три типа институции – институции за деца, институции за възрастни хора с увреждания и институции за стари хора. Българските институции по своята същност са домове от пансионен тип, в които хората са отделени от своята домашна среда. В миналото в преобладаващата част от случаите институциите са създавани в малки и отдалечени населени места. В тях са живеели често по над 100 обитатели.

Според изследвания на експерти в България, както и в останалите страни от Европа, години наред институциите са работили за задоволяване само на първите две нива от потребностите на хората, дефинирани в пирамидата на Маслоу. Така децата, отглеждани в институции, израстват с дефицити в чувството си за принадлежност към общността, с ниска степен на увереност и потребност от самоусъвършенстване. Основна потребност на децата от институциите, която всички специалисти изтъкват, е изграждането на умения и възпитаването на самостоятелност. В България е популярен изразът „домски синдром”. Той характеризира определена група дефицити, които институциите нерядко изграждат в децата, възпитавани в тях. Характеризира се с очакване нещата в живота да бъдат получавани наготово, без особени усилия, потребност да бъдат харесани на всяка цена, очакване да получават от другите, усещане за ненаказуемост.

22 от 110

---

Разбирането за деинституционализацията в България е, че това е „процес на замяна на институционалната грижа с грижа в семейна или близка до семейната среда

• общността”. В тесен смисъл, деинституционализацията е намаляване на дела на хората, обгрижвани в институции, чрез връщането им в семейна среда или в развита мрежа от услуги в общността, които предоставят близка до семейната грижа. В по-широк смисъл, деинституционализацията е процес, при който основополагащ става интересът на клиента и системата функционира, поставяйки в центъра си клиента, а не собствените си (макар и често множествени и противоречащи си) институционални интереси. Разликата между двете разбирания за деинституционализация е, че докато в първия случай говорим за институционална промяна, във втория промяната е на ниво ценности в обществото. Естествено, много по-лесно е да се случи промяната в разбирания тесен смисъл на думата „деинституционализация”. Въпреки всички управленски, нормативни, финансови и кадрови трудности, този процес е необратим и върви успешно. Като всяка промяна в ценностите, промяната в широкия смисъл на думата се случва по-бавно и трудно. Тя се сблъсква все още с бариери в мисленето на част от хората – в това число и на политици и управленци.

Реалното, начало на процеса на деинституционализация в страната започна през 2000 г. Върху неговото развитие оказа силно влияние напредващия процес на подготовка на България за членство в Европейския съюз. Правната рамка на социалните услуги в България се определя от Закона за социалното подпомагане и правилника за неговото приложение. Законът е приет през 1998 г. Той регламентира органите за управление на услугите, начина на финансиране, доставчиците, условията, на които те трябва да отговарят.

• центъра на общественото внимание на процеса на деинституционализация стоят децата. Процесът на деинституционализация на грижите за деца в България реално започна през 2000 г. с приемането на Закона за закрила на детето. Философията на закона е подчинена на разбирането, че семейството е най-добрата среда за отглеждането и възпитанието на едно дете. В този контекст законът урежда настаняването на дете извън семейството само след решение на съда.

Съгласно закона, дете може да бъде настанено извън семейството, само ако: родителите са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; родителите, настойниците или попечителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Детето се извежда от семейството и когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. От това правило се допускат изключения само в случаите, когато се налага спешно извеждане на детето от семейството.

23 от 110

---

• изменения в Закона за социално подпомагане през 2002 г. беше създадена Агенцията за социално подпомагане, която изпълнява държавната политика в областта на социалното подпомагане. Създадени са и териториални поделения на агенцията - регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции "Социално подпомагане". Към дирекциите "Социално подпомагане" са създадени отдели "Закрила на детето".

През 2003 г. България прие значителни изменения в законодателството, свързано със закрилата на детето. Приети бяха и важни поднормативни актове. Най-важните документи за процеса на деинституционализация са Наредбата за предотвратяване на изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции и Наредбата за условията за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. С тяхното прилагане активно започна работа по извеждането на децата от домовете и връщането им в семейната среда (реинтеграцията при биологичните родители или при близки и роднини) и приемната грижа.

През 2003 г. е приет и документът, който даде началото на процеса на деинституционализация – Планът за намаляване броя на децата, настанени в специализирани институции за 2003-2005 година. Изпълнението на плана доведе до първото значително намаляване на броя на децата в институции. В изпълнение на плана за периода май - октомври 2004 г. беше извършена оценка на специализираните институции в страната. Оценката беше последвана от конкретни заключения и препоръки. Анализът на проведената оценка е в основата на създаване на механизъм за закриване, реформиране и преструктуриране на специализираните институции за деца. Важна част от този механизъм са критериите за закриване, реформиране и преструктуриране на специализираните институции. Така се взима решение за реформиране на 118 институции, преструктуриране на 20 и закриване на 6 специализирани институции.

От 2003 г. социалните услуги са децентрализирани и управлението им се прехвърля от държавата към общините. Финансирането на делегираните дейности се определя на база на финансови стандарти за социалните услуги.

През 2006 г. се провежда втора оценка на специализираните институции. Отбелязан е напредък при прилагането на стандартите за качество за предоставяне на социални услуги за деца. Най-значителен напредък е отчетен в някои от критериите, свързани с индивидуализиране на грижите за деца, включително задоволяване на културни, религиозни, езикови и етнически нужди и създаване на възможности за социална интеграция и адаптация на децата. Създадени са постоянни мултидисциплинарни екипи за работа с деца, състояща се от специалисти с различни области на компетентност. Сериозни усилия са отделени на квалификацията на персонала.

24 от 110

---

• резултат от всички тези действия, от 2003 г. до края на 2008 г. са закрити 23 специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца. От началото на 2009 г. са затворени още 4 специализирани институции за деца. От 2001 г. до 2008 г. броят на децата в специализирани институции намалява с 43% - от 12 609 до 7 276. Към 2011 г. децата в социалните институции са около 5 000.

През 2008 г. Народното събрание прие Национална стратегия за детето 2008-2018. Една от основните й цели е да гарантира правото на всяко дете да живее в семейна среда. Приоритетните области на стратегията са: Намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на деца; Дейности за мониторинг на спазването на правата на децата и стандартите за качество на услугите за деца; Мониторинг на процеса на реформа в грижата и защита на децата, отглеждани в специализирани институции; Разработване на мерки за подкрепа на отговорното родителство и подкрепата за родителите, когато има риск от изоставяне на детето; Развитие на социални услуги в общността за подкрепа на деца и т.н. Всяка година Министерският съвет приема Националната програма за закрила на детето, който включва конкретни мерки за постигане на гореспоменатите цели.

През 2010 г. Министерският съвет прие Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България”. Приет е и План за действие на стратегията. Стратегията се основава на политиката в най-добрия интерес на детето, насочена към подкрепа на семействата и създаване на най-добри условия за развитие на децата и реализиране на техния пълен потенциал. В резултат на изпълнението на този стратегически документ, се очаква в дългосрочен план, преминавайки през намаляване на броя на децата в институциите, да се достигне до пълното закриване на класическия тип институции, като същевременно се прекрати настаняването в институции на децата от 0 до 3-годишна възраст след приключване на реформата. Планираните мерки са насочени преди всичко към регулиране на входа на институциите, чрез подкрепа на семейството и развитие на услуги за предотвратяване на изоставянето, като услуги за превенция на рисковете в семейството, ранна интервенция и подкрепа на детето, услуги по семейно планиране и семейна медиация. Усилията са насочени към въвеждане на приемната грижа в национален мащаб, като основна алтернатива на настаняването в специализирана институция и насърчаване развитието на осиновяването. Друга съществена част от дейностите е насочена към регулиране на изхода на институциите и намаляване на броя на децата, които преминават от една институция в друга. Първият приоритет при изпълнение на стратегията е деинституционализацията на децата с увреждания, настанени в домове.

Към момента на създаването на настоящото изследване в България се реализират няколко проекта, финансирани от оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“ и „Регионално развитие“, насочени към формиране и прилагане на политики за извеждане на децата с увреждания от домовете и към развитие на приемната грижа.

25 от 110

---

Раздел 7. ПОЛИТИЧЕСКОТО ГОВОРЕНЕ ЗА

ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА В МЕДИИТЕ

Приемането на Визията за деинституционализация, както и плана за изпълнението на стратегическия документ се оказаха логическа стъпка към развитието на процеса по гарантиране на благосъстоянието на уязвимите от раздяла със семействата си деца. Непрофесионален поглед над процесите в трансформацията на грижите за деца показва, че правителствените решения в последните 10 години са ориентирани към развитие на услуги, подкрепящи семействата и грижата за децата в тях, както и развитието на алтернативи на изоставянето и грижата в социалните домове. Силна роля в целия процес, безспорно, има присъединяването на страната ни към ЕС, синхронизацията на политиките, свързани с обществената грижа за децата, както и отварянето на България към различните модели за справяне с проблемите на децата в риск от институционална грижа.

Спор няма, че пилоти на тази промяна са неправителствените организации, които и към момента продължават да дават ясни послания за политики, насочени към европеизация на грижата за децата в риск, както и за гарантиране на близка до семейната грижа.

Безспорен е и фактът, че медиите имат огромно значение за това посланията на държавата (представлявана от нейните управляващи), да достигат до обществеността и заинтересованите страни.

Силно впечатление прави положителното говорене на медиите за приетия от правителството стратегически документ „Визия за деинституционализация“. За това говори и обемът на публикации, следващ представянето на документа пред обществеността. За 10 дни след официалното представяне, медиите представят на обществото повече от 350 публикации. 85% от публикациите, в които се комуникира тази тема, са информативни. Тяхната структура следва журналистическия похват за информиране чрез цитиране на авторитет (в случая – Правителствената информационна служба) без даване на оценка или използване на различни сравнения.

Правителствен план предвижда извеждането на 7500 деца от социалните домове до 2020-а. 108 милиона евро ще са необходими до 2020 година от социалните домове да бъдат изведени над 7500 деца. Това предвижда правителственият план за изпълнение на националната стратегия.

Новини на Българското национално радио, 24.11.2010 г.

26 от 110

---

Комуникирането на правителствения документ се случва в период, в който медиите имат известна чувствителност по проблемите на децата, основно създадена в следствие на отразяването на инциденти или събития със силен обществен натиск върху системата за грижи. За първи път, обаче, деинституционализацията става приоритет за цялото правителство и се обявява като такъв. За обосновка пред гражданите, медиите започват да търсят различни авторитети, които да комуникират темата и да я разясняват на обществеността. Ясната визия за приоритизирането на процеса се вижда в някои ключови изказвания:

„Дълбоко убедена съм, че темата за детето трябва да стои на вниманието на семейството, на цялото гражданско общество, но и да бъде приоритет на всеки действащ политик.”

Председателят на НС Цецка Цачева в публикация на портала www.novini.bg, 15.11.2011 г.

Политиците вземат и добри решения за местата, на които да коментират решението за процеса на деинституционализация. В рамките на месец министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и министърът по усвояването на еврофондовете Томислав Дончев, заедно с други лица, предпочитат да говорят за деинституционализацията по време на специални събития или посещения на институции за деца.

„Планът на правителството за следващите три години предвижда да се развие по-добре приемната грижа и осиновяването; домовете за изоставени деца, за деца с увреждания и медико-социални грижи да бъдат закрити, а децата да бъдат настанени в центрове за живеене от семеен тип. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов при откриването на обновения дом за деца, лишени от родителски грижи „Мария Роза" в новозагорското село Асеновец.“

Дарик радио – Сливен, 20.10.2010 г.

Този похват на политиците е особено важен, защото е в синхрон с практиката на журналистите да генерират медийно съдържание реактивно – при събитие или друг повод – отколкото самите те да генерират интерес на медията към темата.

Втори приоритет на медиите по отношение на деинституционализацията, е свързан с усвояването на европейските средства. Едва 6 от интервютата в рамките на месец след представянето на Визията, са посветени изцяло на правителствената политика. В останалите медийни продукти, основно вестникарски интервюта на национални всекидневници, темата е като част от цялостното говорене за това за какво ще се разходват средствата по оперативните програми. Въпреки това, политиците намират начин да отбележат, че значителна част от европейските средства ще се

27 от 110

---

използват за гарантиране на деинституционализацията у нас. Трябва да се отбележи, че говорителите, във функцията си на политически лица, използват много емоционални аргументи, както и метафори и сравнения, коит всъщност са медийни инструменти за въздействие. Това емоционално говорене гарантира два много важни ефекта върху потребителите на посланията:

• Първо, по ясен и „докосващ“ начин се обяснява необходимостта от деинституционализацията, пречупен през негативните ефекти от живота в дом,

• Второ, намалява тревожността у медиите от това самите те да се ангажират с обяснението на процес, който не е сериозен приоритет за тях.

Като силни посланици, които медиите ползват, са министъра по усвояването на еврофондовете Томислав Дончев, заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството (по това време) Лиляна Павлова и министъра на регионалното развитие (по това време) Росен Плевнелиев. Прави впечатление, че тези трима „говорители на политическо ниво” имат много ясни, целенасочени и емоционални послания, които са характерни, по-скоро, за комуникатори от неправителствения сектор. Оттук може да се направи непотвърден извод, че тази експертиза, с която те говорят, е в следствие на пряката им връзка с проблемите на децата, които са в следствие на лична ангажираност, собствена инициативност или връзка с неправителствения сектор.

• свое интервю пред в-к „Стандарт“, през февруари 2011 г., Росен Плевнелиев говори за приоритетите на регионалното министерство, които ще бъдат финансирани с европейски средства:

"С един (бел.ред.: приоритет) ние определено се гордеем - това е схемата за деинституционализация на децата, която вече започваме, за деца с увреждания, където ще правим центрове за настаняване от семеен тип, ще извадим децата на България от тези домове, толкова проблемни, които в миналото ни създадоха една много лоша слава - Могилино и тем подобни - и създаваме изключително добри условия за живот от семеен тип на тези деца. Около 80 млн. лв. е оста и вече сме стартирали.“

в-к „Стандарт“, 02.2011 г.

Месец по-късно, в интервю за в-к „Монитор“, Росен Плевнелиев заявява ясно, че

„...страната ни първа в Европа изпълнява програма за извеждане на децата от сиропиталищата и настаняването им в нормална за тях среда.“

в-к „Монитор“, 7 март 2011 г.

28 от 110

---

Достъпният език, на който говорят авторитетите за медиите, а и за обществеността, е ясен знак за систематична последователност, както на личните разбирания, така и на осъзнаване на мащабността на процеса на обществеността за процеса.

„Целта е да подкрепим реформата за закриване на тези грозни казармени институции, в които са настанени тези деца, а на тяхно място да построим по-добри условия за живот за тях под формата на защитени жилища, къщички и друг тип резидентна грижа, в която да бъдат настанени много по-малък брой деца – от

8. до 10, и да бъдат осигурени наистина по-добри условия за живот за тези деца.

Лиляна Павлова, заместник-министър на регионалното развитие, 19.1.2011 г., радио „Фокус“

Менафоричният изказ, съпроводен с действени примери от живота на хората, които не са запознати с институционалната грижа в детайли, подсилва разбиранията. В свое интервю министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев разяснява потребността от деинституционализацията, като пречупва изказа си, стараейки се да достигне до масовите представи на обществеността:

„...Това е същата илюзия като тази, че държавата може да възпитава децата. Проблемът на децата в домовете в масовия случай не е дали са на топло и дали са нахранени. Това е най-базисната нужда. Но нашата следваща цел е те да живеят и да бъдат възпитавани така, че да бъдат пълноценни членове на обществото. Самото присъствие в дом по начина, по който е уредено това, не им дава тази възможност. Затова трябва да говорим за деинституционализация. Първата покрива социалната работа, а втората - рехабилитацията и ремонта на сгради и помещения. Тези деца, които не са в приемни семейства, да бъдат преместени в защитени жилища. Там няма да живеят на казармени начала, а на принципа, на който са студентите - по 4-5

• един апартамент и социален работник с тях. Освен да стоят на топло и да има какво да ядат, на тях им се налага да се грижат за домакинството, да поемат отговорности, да готвят, да управляват бюджет. За да могат на 18 години да са много по-готови за живота. Големият проблем с домовете освен всичко друго е социалното инвалидизиране.“

В-к „Стандарт“, 21.10.2010 г.

• следствие на информационната кампания на правителството, която предприема, след приемането на Визията, освен емоционалните послания към обществеността,

политически  лица  отправят  и  тесни,  пряко  насочени,  послания  към  различни

29 от 110

---

заинтересовани страни. Сред тях са местните власти, на които преди години, държавата децентрализира управлението на социалните домове. За да се избегнат коментари и притеснения, на които държавата беше свидетел при процеса на децентрализация, чрез медиите и социалният министър, и неговият заместник Валентина Симеонова в поредица от изказвания гарантираха подкрепата си за местните власти в реализацията на политиките на местно ниво, заложени във Визията. Ориентацията към местните власти като към партньор, с реални потребности и с опасения и страхове, гарантира на политиците сигурност, но и ги застрахова. Ползването на медиите като посредник в тази комуникация, гарантира прозрачност на политическите решения, но е и послание към медиите да следят прилагането на политиките на местно ниво. В същото време, говоренето за „сериозността“ на процеса

• обвързването с конкретните решения за децата допълва емоционалното въздействие върху потребителите на медийната информация:

„Местната власт ще кажат каква потребност от услуги имат на местно ниво, защото деинституционализацията за нас е много сериозен процес, който не е свързан просто със затваряне на институцията и преместването на децата на друго място”, коментира Валентина Симеонова, зам.-министър на труда и социалната политика.“

бТВ, 02.12.2010 г.

Най-малка част в политическото говорене за деинституционализацията заема това за служителите в социалните домове. Обикновено политиците, в изказванията си пред медиите говорят за децата и перспективите пред тях след прилагането на политиките. Наблюдава се едно категорично говорене и за ефектите от живота в институции, което също се ползва като аргумент пред медиите и обществото за закриването на социалните домове. За целия период на изследването се открива само една публикация, в която категорично и ясно медиите отразяват послания, свързани със съпротивата на персонала на социалните домове срещу реформата в системата за институционална грижа.

„Зам.-министърът обясни, че процесът на осиновяване и приемна грижа все още е бавен. Като основен проблем пред реформата стои фактът, че работниците в институциите виждат заплаха за себе си с осъществяването й, което ги кара да й се противопоставят.“

В-к „Класа“, 20.1.2011 г.

Политическото участие в говоренето за деинституционализацията като политически акт започва през октомври 2010 г., непосредствено след приемането на Визията. С течение на времето се забелязва преход към по-скоро „пазарни“ послания за обществеността – за преки продукти и ефекти от процеса, като разкриването на

30 от 110

---

центрове, увеличаването на броя на приемните родители и др. През януари - февруари 2011 г., обаче, се наблюдава проявление на аналитичност в някои медии за политическото решение. В своя статия българската секция на немското радио „Дойче веле“ се позовава на изказвания на социалния антрололог Халаран Александров и коментира положително:

„Най-сетне в България има консенсус по извеждането на децата от домовете. Държавата заявява, че ще ни облекчи в "неудобството" да живеем с различните. Големият въпрос е как институционално, политически и финансово да се случи това. Има риск от провал, но политическата воля за подобна кауза заслужава да получи шанс.“

Радио „Дойче веле“, 02.02.2011 г.

• коментара си журналистът не пропуска да посочи, както рационални послания, така и емоционални, но и да базира тезите си на силни сравнения:

„...Изследвания сочат, че 3 месеца в институция забавят развитието на детето с 1 месец. Заради всичко това, до 15 години /след като не е възможно по-рано, именно, за да не се прави реформа на юруш/ трябва да бъдат закрити сегашните детски фабрики за аутсайдери в България.“ „...институциите са фабрики за осакатени съдби.“

Радио „Дойче веле“, 02.02.2011 г.

• периода на активно политическо говорене, може да се посочи и малка, но разбираема тенденция за отрицателно отразяване на деинституционализацията. То може да се проследи основно в коментарите на някои медии, основно национални всекидневници. Основният лайтмотив е свързан с изразходването на европейските средства, както и с усещането, че процесът не е достатъчно планиран. За периода октомври – февруари изследователският ни екип установи 4 негативни публикации в следствие на политически изказвания, сред които показателен е коментарът във вестник „Стандарт“, публикуван в края на януари 2011 г.:

„Под чужд натиск те (домовете – бел. авт.) се превърнаха в скандална тема - заради деца, умрели от глад, малтретиране или просто запуснатост. В последно време пък всичко се отля към другата крайност. Държавата е напращяла от чужди пари и оптимизъм за усвояването им, поради което извършва трескава деятелност, наречена "деинституционализация" на всяка цена. Прибързаното изваждане на децата от държавните домове, при неизградени още нови структури и съпътстващи услуги, лесно

31 от 110

---

може не само да ги деинституционализира, но и веднъж завинаги да ги декласира.

В-к „Стандарт“, 29.01.2011 г.

Друг подход, който е характерен за медиите, е свързан с привличането на вниманието върху определена информация, но чрез провокативно заглавие. Така например, в над 30 публикации за периода октомври 2010 – март 2011 г. е представена темата за основните проекти за реализация на деинституционализацията („Детство за всички“, „Приеми ме“, „И аз искам семейство“ и др.). Съдържанието е много информативно, отразяват се концепциите на проектите, таргет групите им, както и размерът на финансирането. За да се привлече информацията върху тази „скучна“, „суха“ за потребителя информация, медиите поставят стряскащи, провокативни заглавия. Пример за това е следното заглавие:

„265 деца и младежи с увреждания от домовете са в критично състояние“

В-к „Класа“, 20.1.2011 г.

„Европейската общност” също е един от авторитетите, които медиите използват за свой източник на информация. Голямото признание, че България е „отличник“ в деинституционализацията, намира широко отразяване в медиите под различни форми, основно информативни и без нито една коментарна. В свой репортаж бТВ посочва:

„Деинституционализацията в България представлява най-систематичният процес в Европа на мащабен "демонтаж" на заведения за настаняване на деца. Това гласи оценка на Еврокомисията за България, цитирана в писмо на комисарите по регионална политика Йоханес Кан и по заетост, социални въпроси

• интеграция Ласло Андор до министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.“ „...Писмото е по повод правителствения План за действие за изпълнение на Националната стратегия "Визия за деинституционализацията на децата в България". "Европейската комисия приветства факта, че България направи съдбата на децата, лишени от родителска грижа, приоритетно действие, независимо от трудностите, които продължаващата икономическа криза наложи върху гражданите в цялата страна. Поздравяваме ви за извършената досега работа и високо оценяваме комплексния подход, възприет от българското правителство, по отношение на настанените в заведения деца", посочват еврокомисарите.“

бТВ, 24.2.2011 г.

32 от 110

---

На фона на политическото говорене за закриването на социалните домове и трансформацията на грижите за деца изненада предизвиква публикация, в която по много ясен начин се рекламира възможността родителите да изоставят децата си в

социален дом. Тази практика беше характерна за набирането на деца в социалните домове в края на 90-те години, когато различни социални институции публикуваха в местни вестници обяви за набирането на възпитаници. В конкретната публикация става дума за промотиране на седмична грижа за деца с увреждания. Материалът е със силно потребителско съдържание и отразява, както експертизата на социалния дом, така и това, че услугата е безплатна. За да се подсили посланието, авторът на материала подчертава и броят на децата, които са потенциални потребители на услугата.

„Дневният център в дом „Калинка“ приема деца за дневния си център. Родителите на деца с увреждания могат да се възползват от новата услуга „Седмична грижа“ на дневния център в дом „Калинка“ в село Васил Друмев, съобщиха оттам. Децата се вземат в понеделник сутринта и се връщат на родителите им в петък следобед. През това време за тях се грижи екип от специалисти – рехабилитатор, логопед, психолог, социален работник, възпитатели и медици. Услугата, която е целогодишна,

• напълно безплатна и от нея могат да се възползват деца от цялата Шуменска област. „Седмичната грижа е нова услуга, която цели подпомагането на родителите и близките на децата. По последни данни в областта има 240 деца, които отговарят на условията за приемане в дневния ни център. Той е с капацитет десет деца, като до момента са записани само две“, каза директорът на дом „Калинка“ Милена Събева. Тя обясни, че е осигурен и безплатен транспорт.

http://www.shum.bg, 23.8.2011 г.

33 от 110

---

Раздел 8.  МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ И ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА

Деинституционализацията у нас няма да е възможна без предприемането на конкретни мерки, в изпълнението на държавната политика. Основен „играч“ в този процес са общините, които трябва да планират и приложат по места, след внимателна оценка на потребностите на общността, услуги, които да намалят ефективно броя на децата под обществена грижа, както и да реализират дейности, които да доведат до стесняване на обхвата на групите в риск, чиито деца могат да бъдат институционализирани. От Националното сдружение на общините в Р България също са категорични, че без местната власт няма как да бъдат доставени качествени социални услуги. В това отношение много общини имат изграден сериозен капацитет за социални услуги. Разбира се, трябва да се има предвид, че социалните услуги трябва да се променят, защото се променят и потребностите на ползвателите на услуги.

Комуникацията на процеса по деинституционализация, съвместно с общините, е много важна за постигането на качествен резултат. Основни посланици на държавната политика по места са кметовете, които са заинтересовани да показват активността в подобряването на благосъстоянието на децата в риск.

„В областта на социалните услуги, особено в частта деинституционализация, в Монтана ще бъдат направени в края на тази и в началото на следващата година поредица много добри проекти. Тук ще бъдат открити три нови центъра от семеен тип, увери Живков. Ще изведем децата и ще ги настаним в среда, близка до семейната. Това ще позволи още в най-ранна възраст хлапетата да бъдат социализирани.“

В-к „Монтпрес“, 17.3.2011 г.

„Отглеждането им в подобни центрове от семеен тип дава доказани резултати и ги превръща в пълноценни граждани, а не в паразити. Пример в това отношение е дом „Ронкали”. „Тази година по друга оперативна програма Община- Бургас проектира и кандидатства за изграждане на още 5 центъра за настаняване от семеен тип - за деца с увреждания”, каза още кметът Николов.

Информационна агенция „Компас“ (Бургас), 13.3.2011 г.

Кметовете са изключително активни в комуникирането на резултати от изпълнението на определени проекти или при разкриването на социални услуги в общността.

34 от 110

---

70 места за деца със специални образователни потребности и от малцинствата ще бъдат открити в две нови детски градини в София, ако проект на столичната община бъде одобрен от Световната банка. Очакваното безвъзмездно финансиране от банката е в размер на 5 милиона лева, при 1,5 млн. лв съфинансиране. Двата центъра ще бъдат изградени в районите "Слатина" и "Овча купел", обясни кметът Йорданка Фандъкова.

БНР, 11.1.2011 г.

За регионалните медии кметовете са основните лица, които носят отговорност за реализацията на проектите по деинституционализация. Всяка комуникация по темата, която правят градоначалниците, е новина за местните медии. Както вече казахме, градоначалниците са авторитети за медиите, основно като източник на информация. Затова темата се комуникира основно, когато има информационни поводи:

Кметът на Враца в обучителен семинар за извеждане на деца от институции,

Дарик радио – Враца, 18.1.2011 г.

90% от общините са готови да се включат в идеята за извеждането на децата от специализираните институции и да им бъдат създадени условия за т. нар. алтернативна социална грижа. Общински кметове обещаха помощта си на министъра на еврофондовете Томислав Дончев. Той е ръководител на работната група по проблема.

БНТ, 7.1.2011 г.

• местните власти, както и националните, използват силно емоционални послания,

• които да покажат ползите от деинституционализацията. Така, например, говоренето за децата в институции, като за жертви, повишава чувствителността, както на медиите на местно ниво, така и на потребителите на медийното съдържание.

„Нашият стремеж е децата да бъдат в тази комфортна среда, а не да ги затваряме в институции, където от здрави хора ние ги превръщаме в духовни и физически инвалиди”, заяви Петър Паунов. Според кмета на Кюстендил по никакъв начин децата от Дома в Хисарлъка не се различават от останалите деца в детските заведения-те се радват и общуват помежду си.“

Радио Фокус, 29.2.2010

35 от 110

---

Разбира се, не са малко и случаите, в които медиите представят позицията на градоначалниците, които отразяват като уникални определени действия на местно ниво, свързани с деинституционализацията. Голям акцент се поставя в националните и регионалните медии на разкриването на Комплекс за социални услуги за деца в гр. Видин. В публикациите си медиите наблягат на факта, че там има много деца в бедност, висока безработица. Освен това, уникалността на пилотния модел за медиите създава у потребителите усещането за съществен принос към целия процес. Контрапунктът „бедната община“, която допринася за националната политика, въздейства мотивиращо, а тази значимост излиза извън регионализацията на медийното съдържание.

Целта на общинската администрация е след успешното приключване на работата във Видин тя да бъде документирана и представена на българското правителство като пилотен модел, който би могъл да се приложи и в други области на страната.

19.3.2011 г., Дарик радио

Паралелно с местните власти, медиите търсят и експерти от неправителствения сектор, които да коментират процеса на деинституционализация. Това е важно за медиите, защото те следват политиката да имат различни гледни точки. Всяко противопоставяне на позитивното говорене за деинституционализацията в медиите е добре дошло, защото създава възможности за генериране на изводи от потребителите на медийното съдържание. Така например, за малко в медийното пространство се появява дискусията за това дали общините ще могат да се справят с предизвикателствата да управляват процеса по приемната грижа, след въвеждането на новия Закон за детето.

„Притесненията ни са свързани повече с капацитета на отделните общини. Много от тях нямат ясното разбиране какво ги очаква с промените в Закона за детето... Много от общините, поради изборите, отказват да кандидатстват по европейски програми до края на мандата си. Това е изключително притеснително, каза още тя. Председателят на Националната асоциация по приемна грижа Венета Дилова заяви, проблемът е, че общините не могат да решат съществуващите проблеми с приемните семейства... Колкото повече приемни семейства има, толкова повече проблеми има. Наистина общините не могат да решат тези проблеми, коментира тя.“

БНР, 18.7.2011 г.

36 от 110

---

Включването на децата под институционална грижа в дейности на обществеността също се комуникират от медиите. Журналистите често показват загрижеността на местни граждански активисти, дарители или местни политици, които правят действия за интеграцията на децата от домовете в живота на града. По този начин медиите създават положителен образ, както на комуникаторите, така и на децата в риск.

От общинска администрация предлагат спортните клубове, които приемат за членове и се занимават с от домове за сираци и други институции да получават бонус 200 точки на привлечено дете за тази си дейност. По този начин вместо да скитат по улицата и да се изкушават от криминална дейност за да се доказват, децата от домовете ще вложат своите усилия в спорт.

Радио Фокус - Бургас, 9.12.2010

Медиите са силно критични към местните власти, когато се появят информации за това, че по места се наблюдават некачествена грижа и/или контрол върху институциите за деца. Така например, във варненската преса медии се появяват публикации, които представят успешния център, в който се настаниха децата от Могилино, като забравен от общината и държавата, въпреки че услугата се управлява от неправителствена организация:

„В център „Могилино“ ще се съдят за заплати. Заплатите на работещите в център „Могилино“ трябва да бъдат изплатени до края на този месец... Поводът е поредният сигнал на работещите

• „Могилино“, че последната заплата, която им е била платена, е за март. В центъра за осемте деца с множество увреждания се грижат осем души екип. „Искаме да напуснем, тъй като не си получаваме парите, но как да го направим, като нямаме гаранции, че изобщо някога ще си ги вземем“, коментират те. Допълват, че са се обръщали дори общината и държавата, откъдето помощ не можела да им бъде оказана.“

В-к „Народно дело“, 02.08.2011 г.

Критики отнасят и някои местните власти, които предприемат действия за закриването на институции за деца. В изследването се срещаме с един случай, в който местните общности, се противопостявят на закриването на домовете. Регионалните медиите отразяват позициите на активните граждани, но в материалите си не отразяват политиката на държавата за закриването на институциите за децата. Този манипулативен подход е обичаен за журналистите, защото тяхна цел е потребителите да формират определени разбирания и нагласи за конкретната комуникационна ситуация.

37 от 110

---

„Граждани се противопоставят на закриването на дома „Княгиня Надежда“. В него те посочват, че „във връзка планираното затваряне на дома и събарянето на сградата на Дома за деца, лишени от родителски грижи „Княгиня Надежда", изразяват своето дълбоко несъгласие с това поредно посегателство върху децата". „Изразяваме своето възмущение от нехристиянското отношение на обществото и абдикицията от грижите за сираците и изоставените деца. В същото време призоваме и всички варненци най-после да защитят поне един от архитектурните си паметници, заплашен да бъде сринат със земята така, посочват обществениците.“

Дарик радио, 01.06.2011 г.

Журналистите се позовават и на авторитети, които коментират „нежеланието“ на общините и/или гражданите да участват в процеса на деинституционализация.

Благодарение на тези позиции, медиите създават съдържание, което е интересно за потребителите, но и което отразява по индиректен начин силната заинтересованост, основно на политическо ниво, деинституционализацията да се реализира:

„Самоков е единствената от 62 български общини, която отказва да подаде проект за изграждане на защитено жилище за деца с увреждания. Това министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев и заяви, че ще иска да говори на сесия на общинския съвет в Самоков, за да убеди местната власт да се включи в инициативата “Детство за всички”. Тя е част от проекта за извеждане на децата с увреждания и сираците от домовете, обхваща 62 общини и ще бъде финансирана с над 200 млн. лева в следващите 10 години. Хорските предразсъдъци били на път да провалят и проекта за защитено жилище в Първомай, стана ясно от думите на Дончев. Общината избрала терен в града

• подготвила проекта, когато хората от квартала, избран за застрояване, решили, че не искат дом за увредени деца и излезли на протест, обясни Дончев.“

Медиапул, 15.11.2011 г.

38 от 110

---

Раздел 9. ИЗОСТАВЯНЕТО ДЕЦА В МЕДИИТЕ

Изоставянето на деца е една от любопитните теми за журналистите и медиите. В желанието си да предложат на потребителите на медийно съдържание разтърсващи факти и истории, при информационен повод, медиите отделят малко, но значимо пространство за темата.

За изоставянето на деца продължават да говорят основно експертите от неправителствения сектор. За журналистите все още е пикантно и почти непостижимо да намерят родители, които са изоставили децата си, и да ги покажат. В своите коментари пред медиите експертите си служат с богат и образен език:

„Израстването в дом е равносилно на физическо увреждане и за най-здравото дете... Причината (за изоставянето – бел.авт.) е бедността и уврежданията“

Елка Налбантова, специалист, в-к „24 часа, 04.10.2010 г.

Други специалисти правят сравнения или подсилват посланията си с лични преживявания или правят признания:

„Крачката да влезеш там, където е проблема, да го вземеш този проблем и не малко пъти да си го занесеш вкъщи, е изключително сложна и тежка задача, която не винаги е по силите дори на специалистите”, заяви Прокопиева.

Специалист за работа по изоставянето на бебета, Радио „Фокус“, 23.11.2010 г.

74% от публикациите в този сегмент са по-скоро информационни, отколкото заемащи позицията (на държавата и родителите). В тях не се коментира нито процесът, нито значимостта на деинституционализацията, нито се прави ясна аналитична връзка на проблема в развитие, включително и като тенденции.

„20% от децата от Дома за медико-социални грижи в Шумен вече растат в семейна среда. Информацията е на УНИЦЕФ. След като стартира проектът “Семейство за всяко дете” 24 деца са напуснали дома. Междувременно обаче са постъпили нови 13. Затова от общо 107, в момента децата в институцията са 96.“

Радио Шумен, 08.02.2011 г.

39 от 110

---

Статистиката показва, че в периода октомври 2010 – февруари 2011 г. в пресата под различни форми се среща споменаването на информационния факт, че „всяка година 2000 деца се изоставят в домове, 900 от тях са бебета“ (в-к „Телеграф“, 10.02.2011 г.). Това е водещ информационен факт, които се вижда в почти всички информационни публикации в националната преса, в които се отразява темата за изоставянето на деца.

Регионалните медии отделят повече пространство за изоставянето на деца, като в материалите си журналистите се позовават на директорите на домовете или на ръководителите на социалните служби. Директорите на социалните институции по места са част от авторитетите, които местните медии познават и търсят за коментари. В същото време, местните медии се стараят да дават информация, която е силно пазарно ориентирана за потребителите в конкретното населено място. При регионалните медии се наблюдава повече положително отношение към проблема с изоставянето, поради силните връзки в общността и зависимостта от авторитетите, които са източник на информацията (местните институции, например). В същото време, за да са атрактивни за своите потребители, местните медии използват класически техники за привличане на внимание, сред които „народния“ изказ, силните заглавия и др.:

„Хасковлийки спряха да изоставят децата си. В Дома за медико-социални грижи изоставените деца се стопиха наполовина...

Отливът се илюстрира най-добре в дома за медико социални грижи, бившият „Майка и дете“. Там се грижат за децата от 0 до 3 г. От капацитет 100 деца в момента има 50, като огромният брой е заварено положение от минали години... В дома са въдворени

29. малчугани.“

Haskovo.net, 28.07.2011 г.

Вторият по значимост за медиите акцент, свързан с изоставянето на деца, е по отношение на инцидентите с деца, както и институционализирането на децата като мярка за закрила. На този акцент са отделени почти 22% от публикациите в сегмента. Програмирането в медиите се базира на бързината на предаване на информацията. Затова едно събитие лесно се превръща в новина, ако се е случило в рамките на часове. Така например, наглед чисто информативен текст в информационните агенции, че при полицейски обход е намерено подхвърлено бебе, обикновено се развива за часове и става акцент в медийното съдържание около 4-5 дни. За да намери място в централните, водещите медии, информацията трябва да е много емоционална и провокираща. В регионалните медии подобна информация би намерила отражение веднага, тъй като те изпитват остър дефицит на информация. Повече място и внимание на инцидентите обръщат телевизиите и вестниците, които имат в инструментариума си визуализацията като възможност за въздействие. Вестниците имат пространството и интереса да разказват за такива инциденти, защото това съдържание се търси от потребителите.

40 от 110

---

„Гладен, бос и мръсен, 12-годишният Ц. А. отиде сам в отдела за “Закрила на детето”, молейки за спасение от всекидневния тормоз. Момчето спешно е прието в социален дом, а с решение на Видинския районен съд от 27 юли т. г. е настанено за постоянно в дома за деца в с. Ново село... Медицинският преглед установява, че детето има многобройни белези и е удряно от баща си с лопата и вила по главата. В делото по случая е посочено още, че родителите му не се интересуват от него. Спасеният Ц. А. е едно от седемте деца на ромско семейство, пет от които доскоро живеели с възрастните в конеферма в една от промишлените зони край Видин. Всичките деца са изведени от семейството и са настанени в подходящи за възрастта им институции.“

В-к „Труд“, 29.7.2011 г.

Позоваването на автенчния изказ на героите в журналистическите материали подсилва експресивността и увеличава интереса на потребителите.

“Такова дяволско нещо майка не може да направи”, каза дъщерята Емине за съмненията, че са гасени фасове. Тя обаче признава, че майка й е нервна, по-добре е бебето да отрасне в дом и тогава да им бъде дадено.”, настоява обаче Илдъс. Децата й били от двама мъже, но те не давали пари за издръжка.

В-к „Труд“, 19.11.10

За медиите децата в риск от изоставяне са важни, защото техните истории привличат потребителите, но и заради факта, че ангажирането им с темата ще им повиши авторитета сред потребителите. В стилистиката на писане журналистите предават собствените си разбирания и ценности, а почти винаги - и личната си емоция. За уязвимите деца те често говорят с умалителни имена, разчитат на описанията и създаването на образ, и почти винаги показват децата като жертви на престъпления, а възрастните – като отговорни/безотговорни за действията срещу децата.

„10-годишно момиченце се оказало принудено да се грижи за по-малките си братчета, сестрички и братовчеди, след като двете майки ги зарязали сами в село в община Димово, Видинско...

Дъщерята на Гина - Василка, се оказала най-голямата. Наложило се тя да гледа дечурлигата. Под нейно ръководство малките събирали орехи и ги продавали на прекупвачи за жълти стотинки.

• припечеленото по този начин Василка купувала хляб и храна. Момиченцето готвело, цепело дърва и се грижело малките да са на топло и да имат какво да ядат, колкото да не умрат от глад.

В-к „24 часа“, 11.12.2011 г.

41 от 110

---

Интерес предизвиква публикация в регионален вестник, в която се дава гласност на нечесто срещана практика да се търси отговорност на родители за опасно и неглижиращо поведение спрямо децата.

„Досъдебно производство срещу майка, изоставила децата си“

в-к „Нов живот, 25.2.2011 г.

Не са малко и медийните информации, свързани с отнемането на деца от семействата им, заради лоша грижа или насилие. В тези публикации социалните работници и представители на институциите са представени позитивно, вменени са им функции на „спасители“, а действията им се оценяват като правилни и уместни. Това са много малка част от изследваните публикации, в които образът на социалния работник

• положителен и свързващ се с минионерската му задача в обществото. Разбира се, критерий за отразяването на една история в медиите, освен силната и емоционална стойност, е и пикантността на информацията:

Полицаи и социални работници прибраха от семейство в разградското село Лъвино бебе на 2 месеца, което бездетно семейство вероятно е купило от биологичната му майка... Според полицията пеленачето е било оставено 2 седмици без надзор от жената, която го е родила. Бебето било взето от семейството на Рафие и Хасан. Двамата не могли да покажат акт за раждане или друг документ с какво право отглеждат пеленачето като свое.“

В-к „Труд“, 01.07.11

Медиите са особено некритични към другите „играчи“ в процеса на институционализация на децата. Основните критики са към държавата, която е „лош родител“, и към родителите, които не полагат грижи за децата си, малтретират ги

или ги изоставят. Вероятно медиите не познават Координационния механизъм на ДАЗД и затова не изразяват отношение към отговорността на местните власти.

• същото време се наблюдават случаи, в които самите кметове търсят медиите, за да покажат ангажираността си към отговорността да информират за действията си:

„Установява, че това дете е бито, малтретирано - с видими белези по лицето и тялото. Ние имаме съмнение, че и бащата, и майката са ги били, но следствените органи ще докажат. Задействаха се нещата, за да се спасят тези деца, защото щеше да стане най-лошото, каза още кметът на селото.“

Радио „Фокус“, 09.12.2010 г.

42 от 110

---

• други случаи кметове използват медиите, за да изразят недоволството си от това, че не работят добре със социалната служба. Повод за подобни изказвания обикновено са инциденти с деца, които придобиват национална значимост (като, например, убийството на деца от техния баща пред съселяните им, смъртта на деца от недохранване и насилие и др.).

"Вината ми е тая, че не им изпратих писмен документ. На господин Братулев /директорът на Социалната служба в Луковит/ също съм му казвал - те идваха по различни поводи тук,

• аз съм ходил в тяхната дирекция. Пия си кафето, пуша си цигарата ... Аз съм ви го дал устно /сигнала/, запишете го. Ефектът ще бъде същия - дали ще го пратя писмен или ... Но защо се крият сега от истината? Че нито знаят, нито са идвали. Идвали са, но ефект няма от идването им. Но да се крият сега и да натискат само кмета - не са прави, не са достойни хора", каза Петков.

Дарик радио, 17.12.2010 г.

• случаите, когато над деца е упражнена силна жестокост и това стане достояние на медиите, журналистите правят и коментари. В тях медиите изразяват силната си критичност към институции, които често не са отговорни за случилото се. Много често отрицателното отношение на медиите се отнася към Държавната агенция за закрила на детето, от която се очаква, според медиите и обществото, да защитава всички деца. В над 45% от случаите, в които медиите коментират различни по вид инциденти с деца, се правят преки връзки с работата на държавната агенция. Агенцията е представена като бездействаща и съставена основно от чиновници, които не познават приоритетите на децата и не решават преки, видими за всички проблеми на децата. Такъв е случаят с починало в социален дом дете:

„После назначават проверки. Когато вече поредните близки погребват поредното дете често с последните си левчета. Затова нека “Държавна агенция” бъде заменено с “Погребална агенция”. Така поне ще се облекчи бюджетът на опечалените.“

В-к „Труд“, 15.12.2010 г.

Личната история и поправянето на несправедливост от страна на неработещите в полза на родителите институции е третият акцент, който поставят медиите, когато говорят за изоставянето на деца. Неговата значимост в изследваната извадка е под 4%.

• тези публикации родителите са представени като жертви, притиснати от обстоятелствата да изоставят децата си, както и като родители, на които „лошата държава“ пречи да са заедно с малчуганите си. Тези истории са много по-малко,

43 от 110

---

защото са свързани с конкретни единични случаи. При тях се наблюдава едностранчивото отразяване на историята - обикновено акцент в публикациите са силно емоционалните послания на родителите. Почти винаги не се търси баланс на позиции между страните, преки участници в казусите.

„...44-годишна жена от силистренско село води съдебна битка със социалните служби, за да защити майчинските си права. Куриозният случай с Павлина Панайотова... За момента социалните работници не искат да пуснат бебето на жената да си отиде вкъщи, тъй като там нямало условия за отглеждането му. „Ходих 13 пъти да видя детето си в дома, но успях да го гушна само 5 пъти", изхлипа в съдебната зала жената... Бащата също има намерение да се прибере при дъщеричките си и да помага.“

В-к „Монитор“, 11.2.2011 г.

Медиите имат функцията да създават и поддържат стереотипи или да ги следват, особено когато стереотипите са удобни за задържането на потребители.

Един от стереотипите, който процесът по деинституционализация се опитва да

поправи, е свързан с това, че масово родителите, които изоставят децата си, са нарушители на закона и морала. В почти всички публикации се отразява единствено мнението на майката, а липсата на подкрепа от биологичния баща на детето дори не се споменава. Това води до налагането на стереотипа, че „майките, които изоставят децата си, са престъпници“.

• материалите си медиите показват основно жени от ромски произход, които се разделят с новородените си. Съотношението в изследваните материали е 5:1, като на всяка пета майка от ромски произход, медиите показват 1 с български етнос.

Българските родилки са по-благоприятно третирани в медиите. За тях се използва различна палитра от определения, като: „младата майка“, „неувереното момиче“, „притиснатата от трудностите жена“. Ромите са показвани с цялата палитра на проблема – като неграмотни, лишени от възможности и переспективи, както и като безотговорни към децата, които раждат.

Има медии, обаче, които разчупват статуквото и са по-положително настроени. В редките случаи, когато на майките се дава възможност да мотивират раздялата си с новороденото, жените заявяват като основна причина липсата на подкрепа и на финансови средства:

"Баща ми не знаеше. Викам да не го хвърлям, а да си го гледам, но баща ми не ще”, заяви тя и сподели, че иска момиченцето да се казва Радомира.

бТВ, 16.11.2010 г.

44 от 110

---

• информационната среда медиите търсят различни поводи за комуникиране на изоставянето като феномен. От изключителна важност за националните и регионалните медии е свързването на проблема със значими събития.

„Близнаците Васил и Василена, които проплакаха първи за 2011 г. в многопрофилната болница в Пазарджик, ще бъдат дадени за осиновяване. Решението е на майка им - 34-годишната Лазарина. Жената попарила настроението на акушерките с отказа си да приеме близначетата и да се грижи за тях, въпреки че веднага след раждането ги прегърнала и ги дарила с имена. Така момичето

• момчето ще получат от кмета Тодор Попов комплекти за изписване, но няма да поемат към майчиния си дом, а към сиропиталище.

В-к „Стандарт“, 05.01.2011 г.

Друг информационен повод, по който се споменава изоставянето и родителската функция, е свързан с раждането на деца от деца. Раждането от малолетни и непълнолетни родилки е тема, която се появява основно след юни всяка година в следствие на излизането на данни на статистиката за децата под грижа, която прави Държавната агенция ца закрила на детето. Друг повод за медиите е при раждането на деца от малолетни и непълнолетни момичета по места и региони. Тази тема е много любопитна за медиите, защото подсилва стереотипите, които се поддържат в обществото, основно свързани с произхода на родилките. За източници на достоверна информация, медиите ползват авторитети, сред които представители на институциите на национално и местно ниво. За да отговорят на очакванията на медиите, говорителите влизат в стилистиката на медийния език, както и позоваването на факти и данни.

На национално ниво се наблюдава тенденция за увеличение в броя на малолетните и непълнолетни родилки, както и на случаите на съжителстващите с малолетни или непълнолетни момичета. Това каза за Радио “Фокус”- Видин Емилия Николова, експерт в дирекция „Социално подпомагане”-Видин. „Към момента от началото на месец юли в Област Видин има регистрирани около 16 непълнолетни майки и родилки. За всички тези случаи са подадени сигнали във Видинската прокуратура”, каза още Николова.

Радио „Фокус“ – Видин, 29.08.2011 г.

Родителите, които не изоставят децата си, въпреки трудните ситуации, в които са поставени, са обект на медийния интерес. Въпреки очакването те да са давани като контрапунткт на онези, които са се разделили с децата си, от изследваното медийно съдържание не може да се направи такъв извод. Има медийно съдържание, в което такава връзка се прави, но тя е принципна, а не противопоставя казус на друг казус.

45 от 110

---

„Въпреки тежките диагнози, родителите им Али и Ангелина Камилови не ги оставят в дом за деца, както правят много други на тяхното място, а ги прибират вкъщи и вече седем години са неотлъчно до тях.

В-к „Труд“, 16.11.2010 г.

• говоренето си за „геройството“ да задържиш детето си, въпреки трудностите, медиите поставят фокус върху жертвоготовността на родителите и на тяхната категоричност, като оставят на потребителя на информацията сам да си направи изводите. В друг случаи, когато комуникират изоставянето на дете с увреждане от български произход от майка му, медиите са по-склонни да оправдаят „постъпката“:

Сред семействата, изоставили децата си, са и такива, които въпреки тежкото им състояние, са направили опит да се справят

• положението и са поели специфичните грижи за бебето си. На по-късен етап обаче се оказва, че бремето е непосилно, особено що се отнася до двойки, които живеят на село, където не са налице необходимите домове в подкрепа на родителите. Разбира се, не са малко и случаите, в които още в родилното отделение, семействата взимат трудното решение да оставят мъника си на грижите на държавата.

В-к „Народно дело“, 01.06.2011 г.

Всъщност, от горното може да се направи извод, че медиите са по-склонни да подкрепят изоставянето на новородени с увреждания, защото и те са жертви на стереотипа, че институциите за деца с увреждания, макар и да вредят, помагат. Част

от медиите вероятно също вярват в това, че за децата с увреждания най-доброто място за грижа са институциите, където приоритет е медицинската грижа, до която родителите нямат достъп, при други обстоятелства.

Много интересно за изследователския екип беше да анализира говоренето за изоставянето на децата от изоставени млади хора, които се реализират успешно и имат достъп до медиите. Като показателни могат да се посочат два примера. Първият

• участник в предаването „Байландо“ по Нова телевизия, който с помощта на реалити формата набира средства за образованието си. Продуцентите на медиата много целенасочено са се спрели на този образ – момчето е добре изглеждащо, талантливо, с интересно хоби (дизайнер на автомобили), самостоятелен, от ромски произход. В телевизионния формат непрекъснато се изтъква, че той е сирак, който иска да завърши образованието си и му е необходима помощ, което не кореспондира с общественото разбиране за тази социална група и за ценността на образованието в нея. В интервю участникът в „Байландо“ коментира рецептите за решаването на проблема с изоставянето на деца така:

46 от 110

---

„Най-доброто решение е, когато една майка още в самия родилен дом започне да се чуди дали да задържи детето си, или да го изостави, да я поемат социалните служби, да й предложат необходимите програми, пари. Защото липсата на средства е проблемът, срещу който много майки застават. Ако нямат пари, как да отглеждат едно бебе? И логично много майки още в родилния дом искат да го изоставят. Много майки се страхуват, че с извънбрачно дете вкъщи не ги искат. С разговор с майката, с бащата, с бабата, с дядото, с някакви програми вероятно много от тези деца няма да бъдат изоставени в домовете", казва Венци, който за себе си знае, че е роден и изоставен в град Бобошево.“

В-к „Сега“, 04.10.2010 г.

Това интересно разбиране за правилните решения за превенцията на изоставянето вероятно са формирани в следствие на поредица от публични кампании и инициативи, които се реализириха година-две преди излъчването на формата. По-интересен е фактът, че посредством телевизионните формати проблемът за децата намери ясно място в серията от проблеми, с които се занимава обществото. По този начин и в-к „24 часа“ припозна проблема с изоставянето на деца чрез млади хора, които са били изоставени. В своя публикация вестникът пресъздава история, в която репортер на медиата е убедил момиче от ромски произход да не изостави новороденото си:

„...Бебето, което едни искаха да бъде убито още като зародиш, а други прогнозираха, че ще бъде родено и захвърлено, днес живее щастливо с родителите си...Веса и Марин дори му стягат кръщене. Напук на хорските очаквания двамата удържаха на обещанието си, което дадоха през февруари м.г. на "24 часа", че никога няма да изоставят детето си. Тогава те потърсиха подкрепа от вестника, защото 16-годишната по онова време Веса живееше в дома за деца, лишени от родителски грижи, във видинското с. Ново село и бременността й бе хвърлила в ужас персонала. Девойката бе подложена на натиск да направи аборт или да накара майка си да си я прибере вкъщи. Така социалното заведение щеше да се отърве от разправии на принципа "няма човек, няма проблем". Веса и Марин обаче искаха бебето да се роди и да го отгледат заедно...

Марин пък бил заплашван от персонала на дома, че ще го съдят заради връзката му с непълнолетна. Последвал натиск - искали Веса да моли майка си да я прибере вкъщи... "Веднага отидох при тях и попълних документи, с които признах бащинството и дадох на Любомира името си. Сега тя е Маринова, не е като нас - с презимената на майките ни", горд е таткото.

24 часа, 28.06.2011 г.

47 от 110

---

Чрез демонстрирането на добрия пример медиите индиректно заявяват своята значимост за общността, но и силната роля, която имат като регулатор на обществени отношения. Ето още един пример:

„...След 15-минутен разговор Ани Салич вчера убеди майка в Шумен, която в понеделник роди седмото си дете, да не го изоставя в дом.

...Телевизионната водеща разговаря с 32-годишната Антоанета Борисова, която на 7 февруари роди дъщеричка... Първоначално беше решила да го остави в дом, но след срещата със Салич реши, че ще си го гледа, обясни началникът на неонатологичното отделение д-р Севдалина Стойкова.“

В-к „24 часа“, 10.2.2011 г.

Впечатление прави, че има медии, които имат определени разбирания за това какви са добрите решения за децата в риск от изоставяне. Макар и по криминални или инцидентни поводи, медиите освен като информатори, влизат и в ролята на анализатори и даващи оценка за случващото се. Важно е тази оценка да е правилна и конструктивна, а не твърде субективна и недаваща решения. По отношение на изоставянето, оценките обикновено са от втория тип. Журналистите, обаче, които са инвестирали време и отношение в запознаването със съвременните тенденции, транслират мнения, които са осъзнали, приели или научили (основно от неправителствения сектор):

„...Защото превенцията трябва да започва много по-отрано. Психолозите и социалните по места трябва да работят с родилките, за да ги убедят, че раждането на едно дете е задължение. Да бъдеш родител е и отговорност. Защото да хвърлиш детето си на грижите на държавата или на обществото не е решение на проблема.“

Коментар на журналист, в-к „Монитор“, 22.09.2011 г.

По отношение на медийния обхват, ако за политическото говорене за деинституционализацията приоритет са националните медии, то за изоставянето на деца няма конкретен медиен профил. И регионални, и национални, и телевизии и радиа, и вестници, се интересуват от проблема.

Всяка медиа има различни изразни средства, с които да ангажира потребителите си. Вестниците, обаче, имат предимството да правят коментари. По своята специфика вестниците са един от най-точните инструменти за предаване на послания, които да се задържат в обществото, защото съдържанието на вестниците може да бъде видяно, прочетено и осмислено и дни след информационния повод, за разлика от бързината на радиото и телевизията.

48 от 110

---

• комбинирания микс от медийни канали, в които вече основно място заема и интернет, за изоставянето на деца се комуникира много повече, тъй като в интернет се пренася съдържанието на всички типове традиционни медии, а потребителите имат възможността ангажирано и избирателно да коментират, споделят и разпространяват определени публикации.

Важно е да се отбележи още, че в медийните публикации не толкова съдържанието на материалите, колкото емоционалното заглавие и личната история са основните инструменти за въздействие върху потребителите. По-силно и по-ориентирано към хората в общността е говоренето на регионалните медии за изоставянето на децата.

• появата на идеята за новия Закон за детето медиите засилват говоренето си по отношение на текстовете, свързани с намерението родители да носят отговорност,

ако изоставят децата си. От една страна, някои медии развиват схващането, че институциите са алтернатива на „безотговорното“ родителство, особено след обществено значими инциденти с деца:

„Ако социалните работници се бяха разтичали да ги настанят в дом, те със сигурност щяха да имат по-добро детство. Най-малкото защото нямаше да си лягат вечер, след като са изпили по чаша ракия. Затова, преди да тръгнем да закриваме домове, да се сетим и за деца като тези от Торос.“

В-к „Труд“, 14.12.2010 г.

„...А такива вече са много (родители – бел. авт.) и те превърнаха собствените си деца в инструмент за печелене на пари - независимо дали това ще е чрез продан, просия или получаване на социални помощи. Затова нека експертите да кажат кое е по-малкото зло - да изоставиш детето си в дом или да го отгледаш уж в семейна среда, в която запоят от обяд е съвсем нормално нещо.

Монитор, 14.12.2010 г.

Вестниците, които излизат седмично и са с аналитичен характер, като „Капитал“ например, акцентират върху ценността на деинституционализацията и търсят гледните точки на различни говорители. Те бягат от стандартизираното говорене и не прибързват със заемането на конкретна позиция чрез коментарните си рубрики, а дават възможност на професионалисти да покажат алтернативата:

"Много повече деца имат нужда от приемна грижа, не са само тези 7000 в домовете. Имам колеги от отдели за закрила на детето, които не искат да изведат децата от семействата им,

49 от 110

---

въпреки че са в риск, защото знаят какво ги чака в институцията", откровен е психологът Владимир Иванов, част от екипа на фондация "За нашите деца".

В-к „Капитал“, 12.8.2011 г.

Други медии използват силата, която имат, за да кажат собственото си тълкуване на потенциалната възможност родителите да бъдат санкционирани, ако изоставят децата си, като прехвърлят проблема върху цялото общество и дадат сигнал, че за този феномен вина имат всички:

„Рециклираме децата си по-добре от боклука. У нас се изоставят около 2000 деца. Начините, по които обществото се отървава от децата си, обикновено са толкова бързи и ефикасни, че еколозите със сигурност могат да почерпят опит за по-ефикасното сметосъбиране. За някои хора изоставянето си е като рециклирането. Въпреки липсата да речем на образование, гражданска култура и т.н. тези хора много добре знаят къде точно да разпределят нежеланото отроче. Или поне се сещат, че подходящото депо за преразпределение се намира в родилното. А спор, че повечето домове за сираци са в по-лошо състояние от кофите за смет, няма.

В- к „Новинар“, 07.04.2011 г.

• комуникацията на предложението родителите да носят наказателна отговорност, най-често срещаният аргумент на политическите лица е е свързан с европеизацията на страната ни.

„Защото в голяма част от европейските държави нашите партньори дори не могат да си представят, че е позволено бебета да бъдат изоставяни, казва Валентина Симеонова, заместник-министър на труда и социалната политика.“

ТВ Европа, 26.12.2010 г.

Влизането на текст, който забранява изоставянето, се приравнява от политиците, които говорят за това, редом с другите приоритети на деинституционализацията, сред които затварянето на домовете за деца, разкриването на защитени жилища и центрове от семеен тип за децата, развитието на приемната грижа.

Комуникирането на факта, че социалното министерство и ДАЗД подготвят пакет от

мерки, които да третират лекарите, съветващи майки да изоставят децата си, като закононарушители, особено много впечатляват печатните медии. Въвличането в този дебат на други професионалисти, извън системата за закрила, създава усещането у медиите, че тази цел е сериозна и категорична.

50 от 110

---

"Напълно е реално да се изпълни подобна санкция, в момента обсъждаме със съдии как да бъде разписана процедурата", заяви пред bTV зам. социалният министър Валентина Симеонова.

bTV, 17.10.2011 г.

След поредицата от изказвания за новия закон и готвената норма в него, темата е отново във фокуса за около седмица. Медиите се разделят отново на „за“ промяната

• „против“ планираното. В основните акценти на позицията „за“ се посочват етническата принадлежност и лошата грижа, както и липсата на родителския капацитет. По-интересен е фактът, че от цялото говорене „против“ само в един материал се споменава по индиректен начин, че е важна значимостта на социалната оценка на семейството, особено ако то е в риск, преди да вземе бебето си у дома след раждането:

„...Но преди дни само намесата на социалните предотврати тризначетата на плодовита ромка да не отидат с нея в коптор без ток и вода, където вече отглеждала и другите си деца и нямала нищо против да включи във веселата група и тези пеленачета. Та затова проблемът е в самата оценка на семействата и хората от непосредствената им среда при какви условия живеят децата и дали се развиват правилно.“

В- к „Монитор“, 03.08.2011 г.

Други медии в желанието си да акцентират върху наказанието за „провинилите се“ родители, омаловажават значително идеята на мярката, като правят ясни съждения, които обаче заблуждават техните потребители:

„Майки, които изоставят децата си, ще трябва да плащат издръжката им. Ако пък нямат пари, ще полагат обществено полезен труд... Това означава, че немарливите родители ще бъдат пращани да метат улиците или да садят цветя в градинките.“

В-к „Труд“, 14.07.2011 г.

Други медии обръщат внимание на това, че подобна мярка би могла да бъде опасна, както за обществото, така и за самите деца, за които има опасност да попаднат

• алтернативна семейна среда (в т.ч. на приемни родители), където могат да бъдат обект на неглижиране, експлоатация или насилие:

От една страна, крайно време е кошмарните социалистически приюти, символ на изолация и насилие, далече от хорските очи, да бъдат окончателно ликвидирани. И сигурният начин за това е затваряне на входа, като спре настаняването на новородени.

51 от 110

---

Същевременно, за да не стане като в Румъния, където преди време се разиграха сериозни драми по същия повод, е задължително мрежата от приемни семейства да е перфектна. Хубаво е, че и доброволците, и професионалните приемни родители се увеличават. Добре е, че 15 милиона европейски пари се използват за това. И най-съвършеният закон обаче не може да предвиди всички житейски ситуации. Затова резервните варианти трябва да са повече. За да не се стигне до филмови ситуации, в които семейства превръщат къщите си във ферми за деца, които им работят, или други модерни извращения.

В-к „24 часа“, 14.7.2011 г.

• преследване на пикантната мярка, медиите пропускат да отбележат, че усилията на държавата не са насочени само към наказания, глоби и санкции, както и механичното затваряне на социалните институции. Само една медиа успява акуратно да отрази и осигуряването на алтернативи в общността, като поставя този акцент като втори в информацията си:

„Заместник-министърът обяви, че е предвидено във всички областни градове да се изгради минимален пакет от услуги по превенция - консултации и подпомагане на семействата в ранен етап преди да се родят децата и да бъдат оставени в дом.“

10.03.2011 г., Нова телевизия

Регионалните медии по местата, в които има активност по отношение на деинституционализацията и тя е публично комуникирана и добре известна, ползват различни информационни поводи (основно подготовка на разкриването на обекти от социална значимост), за да комуникират с обществеността нови услуги, които подкрепят задържането на децата в семействата. По правило, тези публикации са положителни.

„...В новия център ще се предлагат консултации, индивидуална и групова подкрепа на семейства с малки деца в риск от изоставяне. Майките и татковците ще имат възможност да посещават „Училище за родители“, което ще им помогне да развият родителски умения... Мобилни екипи от специалисти ще следят семейства с деца в риск и ще повишават здравната им култура.“

В-к „Шуменска заря“, 20.09.2011 г.

Интересна е тенденцията на противопоставянето на родителите, които са изоставили децата си, на онези, които ги отглеждат в семействата си. Повод за това противопоставяне в изследвания период е решението на НОИ да поиска от родители, чиито деца са в детски ясли, да връщат средства от обезщетенията за майчинство. Това

52 от 110

---

• ценна реакция на медиите, защото неочаквано извежда институционализацията на децата и показва ракурса „лоши родители“ срещу „добри родители“ в обществото.

„Като говорим за властите, трябва да споменем и съда, защото и той даде яко рамо на тази несправедливост, понеже няколко години наред сляпо отсъжда, че домовете за изоставени деца и детските градини са едно и също нещо въпреки че законът и здравата логика не казваха това. Така онези, които са си оставили децата на държавата и отговорните и съвестни майки се мерят с един аршин.“

В-к „Новинар“, 24.01.2011 г.

Друг опит за противопоставяне прозира в неправилното сравнение на институционалната грижа за деца и финансовите аспекти на отглеждането в семейна среда. Обикновено такова сравнение се прави, когато се цели да се демонстрират ефектите от грижата в семейна среда, в която обаче, поради финансови причини, децата са поставени в определен риск (основно здравословен):

„Колкото и парадоксално да звучи, държавата плаща повече пари за едно дете в социален дом, вместо да стимулира отглеждането на болни хлапета в семейна среда. Издръжката в сиропиталищата излиза по 7500 лв. на година. Майката на Пепи, която се реши да остави рожбата си у дома, взима по 188 лв. месечно като негов личен асистент.

В-к „Стандарт“, 02.08.2011 г.

Както се вижда от настоящия раздел на анализа, като следствие от стартиралата комуникация за правителствената политика по деинституционализацията, медиите са чувствителни към проблематиката и отразяват важни събития, свързани с реализирането на различни инициативи.

Отново водещи за медийния интерес са инициативите на неправителствените организации и събитията, в които участват представителите на властта, които комуникират определени послания.

Запазва се отрицателното говорене за родителите от ромски произход и не се наблюдават примери за добри родители от ромската общност, които се грижат за децата си и/или които никога не са ги изоставяли.

• същото време, феномен е политиката на някои медии, основно национални, да представят позициите на изоставени млади хора, които да говорят за правилните решения за спирането на изоставянето на деца. Както ще се види по-нататък в материала, обикновено младежите, напусналите домовете, продължават да се представят основно клиширано, като безпомощни и уязвими хора.

53 от 110

---

Раздел 10. ПРИЕМНАТА ГРИЖА В МЕДИИТЕ

Приемната грижа е социална услуга с повече от 10-годишна история в България. В периода, който обхваща настоящото изследване, в страната се провежда национална информационна кампания за мотивиране на потенциални приемни родители, управлявана от фондация „За Нашите Деца“, комуникира се ефектът от кампания по приемна грижа в 9 областни града на УНИЦЕФ, както и инициативата на правителството „Приеми ме“, финансирана от ОП „РЧР“.

Най-голяма част от публикациите, свързани с приемната грижа, са информативни.

• тях се дават статистики за броя на децата в приемни семейства и броя на приемните родители. Почти в 80% от материалите се прави връзка с броя на децата в институции. Комуникирането на приемната грижа не става, без да има информационни поводи. Най-често това са събития, които отразяват напредъка на инициативи.

Бум на интереса към приемната грижа за изоставените деца отчетоха вчера от УНИЦЕФ-България. Близо 600-те информационни срещи в цялата страна са били посетени от над 8000 човека, а 211 кандидати за приемни родители вече са преминали и обучение. За година нови 122 семейства са одобрени, а 106 деца са намерили своето семейство. Само в Шумен и Търговище двойно повече семейства са подали заявления.

Монитор, 08.03.2011 г.

Предвид натрупването на трите инициативи, както и на привличащи интереса на журналистите събития, медиите са особено активни в говоренето за приемната грижа. Най-голяма честота на публикациите са с информационна цел, в които чрез показването на личната история медиите дават знания за приемничеството.

Целта на приемната грижа е да помогне на детето да порасне, да не забрави или да намрази историята си. Детето остава във връзка с биологичното си семейство, със социалните работници. Приемната грижа продължава според всеки конкретен случай. Ако биологичните родители решат да го оставят за осиновяване, приемните ползват предимство, ако решат да го осиновят.

ТВ 7, Новини, 20.5.2011 г.

Интересна позиция на медиите е позоваването на авторитети, които не са пряко свързани с процеса на приемничество. В 12% от публикациите за приемната грижа се

отразява мнението на ръководители на домове за деца и други специализирани институции, които, според медиите, имат интерес децата да са в институционална грижа. Включването на тези авторитети, които по разбираем, популярен начин,

54 от 110

---

показват, че за тях приоритет е доброто на децата, променя макар и за малко отношението на медиите към институционалната грижа и образа на работещите там:

“Не детето да зарадва семейството, а семейството да може да зарадва детето - да го подкрепи в този труден момент без да очаква дивиденти от детето”, каза д-р Валентина Лихарска.

бТВ, 30.11.2010

“Това е труд, в който ти въвеждаш едно дете, което ти не си родил, но определено обичаш, определено даряваш с внимание и трябва да го преведеш в сложния живот на възрастните”, обясни Ренета Манолова.

бТВ, 30.11.2010

Комуникирането на тази теза се прави и от приемни родители, което подсилва посланията към обществото и разграничава приемната грижа и осиновяването.

"Да станеш приемен родител е много по-благородно, отколкото да осиновиш. Защото ако осиновяването в крайна сметка решава някакъв проблем на семейството - бездетност например, то приемната грижа изцяло е подчинена на идеята да помогнеш на детето.“

Мария Благоева, приемен родител, Стандарт, 26 април 2011 г.

По-трудното е да си приемен родител на чуждо дете, отколкото на собственото си. Голямата грешка, която правят хората е, че не правят разлика между осиновяване и приемна грижа, затова и много семейства се отказват, след като преминат обучението и разберат, че детето ще бъде при тях временно.

Приемна майка, Нова телевизия, 05.03.2011 г.

Противно на обществения мит, че контактът на приемните родители с биологичните родители може да е сериозен проблем и това да е пречка за развитието на приемничеството, в медиите няколко приемни родители защитават тезата, че работата с биологичния родител е партньорство, а не проблем.

"Ние сме мостът, който развива, изгражда детето, за да го свърже след това с осиновител или с биологичните му родители, когато те са готови да го приемат", обяснява спокойно Мирослав Долапчиев. И добавя: "Родителите на Лили не са лоши хора, те просто нямат капацитета да се грижат за нея. Но ако тя израсне в институция, ще бъде осакатена за цял живот."

Капитал, 12.8.2011 г.

55 от 110

---

Когато разказват лични истории, медиите се стремят да покажат острото противоречие между грижата в социалния дом или неглижирането в семейна среда, ако приемното дете не е било в дом, с „правилното“ обществено разбиране за добрата грижа. В тези случаи в медийното съдържание попадат силни, емоционално заредени примери, които показват развитието на детето „преди“ и „сега“. Това е полезно за

комуникацията на приемната грижа, защото подсилва посланията на говорителите (институции, НПО и др.), които твърдят, че институционалната грижа уврежда.

Олга Спасова, приемна майка: Просто решихме да направим едно добро на едно дете. От самото начало той нямаше никакви навици, абсолютно никакви, той не знаеше хавлия, чорапите криеше под възглавницата, като се окъпеше искаше чаршаф... Пл. Спасов: В едно семейство може много повече да се даде, тук то все едно е в един друг свят, то се чувства стабилно, каквото и да се случи, идва, казва, решаваме, бележникът му е пълен с шестици...“

19 март 2011 г., в-к „Република“

Майката разказа как, когато със съпруга й завели детето в новия му дом, то взело един хляб, прегърнало го и дори спало с него, за да не му го вземе някой. Този период е бил много труден, но вече се забравя.

07.03.2011 г., globus-news.net, Бургас

• около една-пета от публикациите медиите не обръщат внимание на загатването от страна на приемните родители, че взимат децата като приемни родители, за да си спестят процедурата по осиновяването. Липсата на критичност е в следствие на непознаването на материята в дълбочина, както и непознаването на спецификата на приемната грижа.

Станка Янева сподели, че е избрала приемната грижа, защото това е по-лесният вариант от осиновяването, но ако има възможност, ще осинови своето дете.

В-к „Черноморски фар“, 09.03.2011 г.

Медийното съдържание, което комуникира приемната грижа и предизвикателствата пред развитието й, обикновено се генерира от професионалисти в

сферата. За медиите не е достатъчно да има история на приемен родител, но и да има експертно мнение. Същото важи и когато експерти представят своите позиции по развитието на приемната грижа – за да се подплатят думите им с емоционално послание, се представят истории на приемни родители. Заявяването на директни, ясни и комуникативни проблеми, свързани с приемничеството у нас, пред медиите, и то от експерти, предизвиква интереса и фокусира вниманието върху различни сегменти на процеса:

56 от 110

---

Административни пречки и нагласата, че детето трябва първо да бъде настанено в медицинско заведение, за да се види дали се развива добре, са причините досега у нас бебета да не се настаняват директно в приемни семейства. В страната има над 500 приемни семейства, като желаещите да станат приемни родители стават все повече.

Елка Налбантова, експерт от „За Нашите Деца“, „Класа, 3.2.2011 г.

Реализацията на проекта за развитието на приемната грижа „Приеми ме“ в 82 общини в страната заема значителна част от публикациите с неутрално съдържание, които се появяват в медиите. Основен комуникатор на тази тема са Министерството на труда и социалната политика и АСП, които чрез регионалните си структури представят информация на медиите. Забелязва се активност на регионалните медии при разкриването на центровете за приемна грижа в населените места, включително и в онези, в които до момента на старта на проекта, не е имало активно развитие на приемната грижа. Изключително наситени информационни публикации се наблюдават

• периода м. Септеври – Ноември 2011 г. Основната активност е в регионалните медии за сметка на националните. Характерното за тези публикации е „копирането“ на говоренето на професионалистите без обяснения и аналитичност.

Центрове по приемна грижа разкриват в четири общини. Приемната грижа да се развие като социална услуга, предоставяна от общините, е основната цел на проекта. По схемата "Приеми ме" ще бъдат разкрити центрове по приемна грижа в 82 общини, сред които Велико Търново, Горна Оряховица, Елена и Павликени. Идеята е да се подкрепи цялостната реформа по затваряне на домовете и осигуряване на алтернативна семейна грижа за децата в лицето на приемните семейства. Акцент ще бъде поставен върху специализацията на професионалните приемни семейства. Продължителността на проекта, разработен в партньорство с Агенцията за социално подпомагане, е 26 месеца. За това време ще се сформират екипи и специализирани комисии по приемна грижа, ще се предостави социалната услуга, ще се проведе индивидуална работа с децата, подготовка за настаняване и ще се проследява всеки конкретен случай.

Дарик радио, 14.11.2011 г.

Силно комуникативно и предизвикващо медийния интерес е събитие, в което даден факт се комуникира като случващ се „за първи път“, като уникален и единствен. В рамките на изследвания период бТВ съобщава:

57 от 110

---

За първи път в България изоставено дете намери новото си семейство, без да престои нито един ден в дом. С помощта на УНИЦЕФ и пари, събрани от “Великолепната шесторка”, бебето бе приютено в приемно семейство в Шумен.

бТВ, 13.03.11

Интересът на медиите за приемната грижа се провокира и от създаването на информационни поводи по темата, сред които и различни събития, които да подсилват ефектите от кампании на неправителствени организации.

Негативните акценти по отношение на приемната грижа са свързани с подсилването на митове, наслоени в обществото, сред които този, че приемната грижа е сигурен източник на доходи:

Българите гледат на приемната грижа за деца от институциите като на бизнес. Според изследване на "Алфа Рисърч" по поръчка на „За нашите деца“ за всеки четвърти анкетиран средствата, отпускани за приемна грижа, са решаващ фактор при решението за отглеждане на малчуган от социален дом. Хората, грижещи се за такива деца, получават заплата.

Новинар, 27.09.2011 г.

Вторият негативен акцент се наблюдава, когато медиите съпоставят „придобивките“ на приемните родители в сравнение с тези на биологичните родители, които сами отглеждат децата си. Това е стандартна медийна практика и се

базира на неразбирането на медиите за същността на приемната грижа, както и подсилва съпротивите срещу приемничеството.

Според родителите законите дават на приемните семейства бонуси, от които родителите на болните деца са лишени... Освен това той (биологичният родител – бел. авт.) няма право на отпуск или почивка, макар грижите в повечето случаи да са денонощни.

Монитор, 26.1.2011 г.

Третият отрицателен акцент, който се улявя в анализа на медийното съдържание за приемната грижа, е по отношение на системата за администриране и подкрепа на приемните родители. В рамките на изследвания период Националната асоциация за приемна грижа прави информационно събитие, в което поставя редица предизвикателства „в практиката“ на приемничеството. Изнася се „сензационна“, „провокативна“ информация от кухнята на процеса по места, което провокира медийния интерес. Освен това, от организацията осигуряват говорители, които покриват медиите в цялата страна.

58 от 110

---

Често се случва приемни родители да се назначават формално на позиции за общи работници, детегледачи или възпитатели. По тази причина хора с инженерно образование губят възможността върху възнаграждението им да се начислява т.нар. „клас за прослужено време". Освен това приемните родители на трудов договор имат проблем с ползването на полагащия им се отпуск (защото не могат да оставят децата за 20 дни в годината), извънредния труд (който формално съществува, включително и работата в събота и неделя и националните празници).

ИА Крос, 11.04.2012 г.

Обвиненията към администрацията и лошото управление на приемната грижа намират отражение, както в регионалните, така и в националните медии. Важно е да

се отбележи, че когато на медиите се поднасят информации, свързани с национален проблем, тогава всички отразяват темите.

Въпреки сериозността на провалени настанявания в приемни семейства, което е подходящо като съдържание за централните медии, информацията от регионалните медии не достига до националните. Това е така, защото редакционната политика на медиите преценява доколко темата е значима за национално равнище. В същото време, обаче, трябва да се отбележи, че интернет средата скъсява дистанцията между потребителите на информация и медиите и това дава възможност информацията да стига до всеки потребител.

Когато се говори за провалените настанявания (а публикациите с такава тема са 1,4% от публикациите за приемната грижа), се акцентира върху неспособността на родителите да се справят с агресивно или друго поведение на децата, а не толкова на ефектите от институционалната грижа върху децата, както и предизвикателствата на доставчиците на социални услуги за подкрепа и насърчаване на родителите.

• Търговищко има случаи на върнати от приемните родители деца, каза за Радио „Фокус”-Шумен Стефка Петрова, директор на Областния център по приемна грижа. Въпреки, че експерти изготвят списъци, кои деца за кои семейства са подходящи се получават и обърквания Тя обясни, че през 2008г. е имало случай, в който приемно семейство на пенсионна възраст е върнало 2 деца, тъй като е имало затруднения в отглеждането им. Основната причина за това е бил буйния нрав на децата и това, че не са могли да се справят с децата.

Радио Фокус, 20.7.2011 г.

59 от 110

---

Медиите са „безпощадни“ към представителите на държавата, когато става дума за лични истории, в които се разказва, че на приемни родители са отнети децата.

Масовост през януари 2011 г. придобива случай, в който на приемна майка са отнети децата, като, според медиите, причината е в това, че тя се е привързала към настаненото дете. В медийното съдържание, отразяващо случая, най-често се акцентира върху „бездушието“ на държавата, студенината на социалните работници, както и чиновническия подход. Медиите избирателно представят образа на приемните родители и ги описват основно като жертви на институционалния подход.

Комисията, която я отписва от регистъра, разпъва Байсе на кръст... Големият „грях” на жената е нейната привързаност към момченцето и момиченцето, п приети с любов в дома й.....Дойдоха

на 11 ноември социалните работници Невена Аянова, Миглена Радулова и четирима полицаи със заповед от директора на Социално подпомагане–Вълчи дол, спомня си Байсе. Децата бяха на училище и аз пратих Алисе да отиде да ги прибере. Знаех, че ще ги вземат и че малките ще се разстроят. Като ги доведе Алисе, момиченцето се скри при животните и не искаше да излиза от там. Плачат и двамата. Започнах да им обяснявам, че ще отидат на екскурзия. Излъгах ги. После ги отведоха и край, разказва Байсе.

• оттогава – ни вест, ни кост... Малките са изведени в Италия, бе лаконичният отговор на представител на социалните служби, който не иска да бъде цитиран, научи „Монитор”... Там са осиновени от семейството, което ги е посещавало през лятото. Ако ми кажете името, ще ме уволнят, предупреди социалната работничка.“

Монитор, 4.1.2011 г.

По време на изследването на медийното съдържание екипът попадна на една интересна публикация за факт, който не е популяризиран широко в медиите, включително и в регионалните. Тази информация може да се определи като откритие на журналистите, защото за първи път, макар и в малък обем, отразява различие от често срещаната комуникация за приемните родители – майките като говорещи за приемното семейство:

Мъжете са не по-малко грижовни от приемните майки, коментират социалните работници. Те били старателни, умеели да възпитават децата си при по-строга дисциплина и това давало резултати. Още двама мъже от монтанска община са взели приемни деца - момчета, жертви на домашно насилие... Те са от многолюдни ромски фамилии.

24 часа, 31.08.2011 г.

60 от 110

---

Ромите като приемни родители също са провокативно интересни за медиите.

Положителен факт е, че в публикациите, в които се свързват ромите с приемната грижа, не се среща стереотипът, че те стават приемни родители заради парите. Също така, в тези публикации за ромските семейства и настананените в тях деца се говори със същия семантичен апарат, както и за приемните родители от българския етнос. Фокусирането върху етническия произход в тези текстове не е натрапчиво и почти отсъства.

Роми решиха да станат приемни родители и да се грижат за чуждо дете. Да стане певица - това е мечтата на малката Мима. За същото мечтаят и Катя и Борис. Катя никога няма да забрави първата си среща с Мима. „Намерихме я на леглото. Гладничка и опикана. И като я видяхме на какво положение е, моя син почна да плаче. И ние плачем“. Детето бързо успява да се привърже към новото си семейство. На Катя казва мама, а на Борис дядо. Малката Мима променя изцяло живота на Борис и Катя. Освен радост и усмивки, тя внася и семеен мир.

Нова телевизия, 26.11.2011 г.

61 от 110

---

Раздел 11.        ОСИНОВЯВАНЕТО В МЕДИИТЕ

Осиновяването е тема, която е ценна за медиите, защото е една от най-старите алтернативи за изоставените български деца.

Въпреки навлизането на приемна грижа, като форма за закрила, както и като функция за подкрепа на семействата в риск, осиновяването продължава да е от първостепенно значение за медиите. Те проявяват любопитство към приемната грижа

• отразяват успешните практики в нея, но чрез говоренето си, продължават да създават стереотипи за осиновителния процес. Когато не говорят стереотипно, те потвърждават стереотипите с позоваването на опита на техните източници.

Неизменно, когато се говори за осиновяване, медиите са силно критични към наслоеното обществено мнение, че осиновяването е бавен, труден процес, за който, обаче са необходими много пари.

• много малко репортажи на осиновителния процес се гледа като на политика.

Почти отсъстват публикации, които да посочват напредъка в правилата и процедурите по осиновяване.

Често осиновяването и приемната грижа са противопоставяни, като приемната грижа се смята за подход, който не е в интерес на децата.

„...Отговорът е прост – докато системата за осиновяване буксува.

• тя наистина буксува, макар че всички правителства от последните десет години насам се опитват да я променят в положителна посока. Радикално бе променено законодателството в тази деликатна област: бяха делегирани огромни права на органите за социална закрила, бяха драстично орязани възможностите на директорите на социалните домове да съдействат в осиновяването. Резултатът е плачевен – сиропиталищата се напълниха с деца, зарязани от биологичните им родители, годишно по 2000 пеленачета биват изоставяни от майките си. Не помагат в решаването на проблема и напъните на властта за утвърждаване на приемната грижа, мярка, прилагана с успех в САЩ и Западна Европа. Българинът е устроен по друг начин – готов е да прибере изоставено дете завинаги и да си го отгледа като свое.“

Класа, 25.1.2011 г.

Вторият стереотип, обект на медийното внимание е, говоренето за предпочитанията на българите, които искат „руси и синеоки деца“. Медиите са критични към този факт. ОБикновено критиките се изразяват и показват в аналитични статии, свързани с инциденти с деца или тревожни тенденции, показани в

62 от 110

---

общественото пространство. В тези случаи медиите лесно правят оценки и демонстрират отношение, като за родителите с „претенции“, заради които не върви осиновяването, се говори по-скоро обвинително. В същото време, тези родители не се посочват като причина за това осиновяването да не върви. Личи двойнствено третиране на „претенциозните родители“.

Повечето нашенски бездетни семейства си мечтаят за руси и синеоки малчугани, които отговарят на техния идеал за син или дъщеря. Тези родители обикновено не взимат дете, защото искат да се погрижат за неговото бъдеще, а за да убедят обществото, че ето на, те са добри хора, които въпреки че нямат собствена рожба, са готови да отгледат чуждото дете като свое. Всеки осиновител трябва да е наясно, че взима дете, което има собствен характер и гени, които въпреки семейната среда понякога могат да им изиграят лоша шега. Тук до голяма степен пречка са и предразсъдъците на повечето българи, които смятат, че ромите обикновено са мързеливи, крадат и събират боклуци от сметищата. В случаите, когато все пак са съгласни да осиновят циганче, те настояват то да е поне с по-светла кожа.

Монитор, 22.09.2011 г.

Значителна част от населението иска по-лесни процедури за осиновяване. В подкрепа на по-лесните и бързи процедури за осиновяване и приемна грижа се обявяват българите с висше образование, столичаните, модерните българи и българите

• доходи над средните, показват резултатите от социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“. Оказва се, че тази представителна извадка е характерна за потребителите на вестници, които са по-аналитични, акцентиращи върху бизнес и икономически проблеми, с ясна позиция по значими за обществото предизвикателства. Ето защо не е учудващо, че медиите, които разчитат на личната история и скандалните факти, не допринасят много за промяната на обществените нагласи, свързани с осиновяването. В същото време, за осиновяването всеки може да пише. Достатъчно е да се улови един стереотип и да се развие по емоционален и значим за обществеността начин.

Проблемът с осиновяванията в България продължава да буксува в задънена улица. Не помогнаха дискусиите, не даде очаквания резултат и промяната в Семейния кодекс, която уж облекчи осиновяването. Бездетни семейни двойки и самотни жени напразно чакат с години социалните служби да им посочат годно за осиновяване дете. А социалните домове продължават да се пълнят с невръстни зарязани деца.

Класа, 4.1.2011 г.

63 от 110

---

Регионалните медии са по-активни в говоренето за осиновяването, защото за тях развитието на общността и даването на практическа информация за решаването на конкретни проблеми, е приоритет в информационната им политика. Анализът показва, че много повече, по-детайлно и обширно в регионалните медии се пише за осиновяването, като там не е задължително да се показва лична история, с която да кореспондира позицията на професионалистите. Много по-лесно, поради авторитета на говорителите по места, специалисти от системата за закрила или доставчиците на социални услути намират място в медийното съдържание. Регионалните медии често не преразказват експертния език, което понякога затруднява потребителите на съдържанието. Единствено отношение на медиата може да се види в заглавията на публикациите.

Не са малко и медиите, които си поставят за задача да разяснят някои „тайни“ на осиновяването. Обикновено това са регионални медии, които не са ограничени от пространството и времето.

Според социалната работничка Златка Чанева децата от институциите имат необходимост от поне една година, за да се изгради доверие между тях и родителите. Доказано е, че те изостават в развитието - физически и психологически, от своите връстници, поради липсата на индивидуална грижа, каза специалистката. Според колежката й психолог възможността осиновителите на по-големи деца да се възползват от гарантирано майчинство ще помогне за изграждане на комуникацията и пораждане на привързаност между тях и детето. От друга страна ще бъдат стимулирани макар и минимално семействата да осиновят деца над 2 години.

Марица, 21.3.2011 г.

Разсиновяването е друга пикантна тема, която интересува медиите, но за която те не говорят активно, поради липсата на информационни поводи, липсата на информация, както и липсата на лични истории, които да бъдат показани. Оказва се, че от чисто информационната си функция, медиите преминават към използването на персонализацията на историята, за да обогатят знанията и емоциите на своите потребители. По тази причина статистическата информация за разсиновяването като факт у нас не може да се види. Но в същото време за този феномен се говори основно от професионалисти в системата за закрила, както и от неправителствените организации.

Оказва се, че има десетки случаи осиновители да връщат деца в домовете. Това беше възможно заради текст в Семейния кодекс, според който можеше да се пристъпи към прекратяване на

64 от 110

---

осиновяването по уважителни причини. Разсиновяването е голяма травма за детето. Затова в новия проект на закона този текст отпада. Ако осиновителят реши, че не иска да гледа детето - това вече ще се води за изоставяне. И социалните работници ще трябва да помислят дали ще му предлагат друго дете. Защото това не е пазар. Но трябва да се работи преди всичко с нагласата на осиновителите.

Надя Шабани в интервю за в-к „Политика“, 11.11.2011 г.

За разсиновяването медиите се позовават на експертите, поради основния им страх, свързан с това, че не познават темата. Медийната динамика (събития, факти и новини) не позволяват на медиите да отделят необходимото време и да натрупат капацитет за тези сложни теми, а и прави впечатление, че институциите не говорят с охота за разсиновяването. В комуникирането на проблема медиите основно прехвърлят вината за проваленото осиновяване на родителите, които са предприели крачката да приемат трайно детето. В малкото публикации по темата прави впечатление интервю на заместник-правосъдния министър (по това време) Даниела Машева, която заявява, че:

За последните години имаме само 1 случай на развалено осиновяване. Една жена от Гърция още на втория ден върна детето, защото не отговорило по някаква причина на нейните очаквания. По случая има образувано и наказателно производство срещу нея. Тя нямаше сериозна причина за решението си, беше идвала предварително в дома, за да се запознае с детето, познаваше го.

Даниела Машева, зам.-министър на правосъдието, 29.7.2011 г.

Българските случаи, в които е засегната темата за разсиновяването, обикновено се описват много емоционално, по-скоро като портрет/очерк, в които към децата, жертви на разсиновяването се говори много положително, признава им се силната травма,

но не се дават решения. Феномен в медийния подход към проблема е да се отчете случващото се, без да се дават решения, което е в противовес с образователната функция на медиите. Това, разбира се, е валидно за проблема с аспекти на деинституционализацията и не може да се отнесе към други сфери.

Когато се говори за разсиновяването, обикновено, и вероятно правилно, се изтъква несъвместимостта между представата на родителите за децата, които осиновяват, и реалността – децата, които са пострадали от институционалната грижа и проявяват това

• семейната среда. Тази причина основно се посочва като причина за разпада на осиновяванията и медиите се позовават на нея.

65 от 110

---

Разбрала, че не може да се справи, защото не получила любвеобилния и послушен малчуган, за когото мечтаела. Свилен бил буен и вироглав хлапак. Върнала го - оставила го на вратата на социалния дом, откъдето две седмици по-рано излезли заедно,изпълнени с надежда за нов живот. Децата като Свилен, които са осиновени, а след това са върнати в институция, не самного. Зад всеки подобен случай обаче се крие разбитата съдба на дете, преживяло краткотрайното щастие да има семейство и тежката психическа травма да бъде отхвърлено. В случая на Свилен грешката на осиновителката му не може да се поправи. И той, и тя са дамгосани да носят цял живот вината за краткотрайната си среща. Момченцето, което няма ясен спомен за рождената си майка, сега ще помни, че е намерило мама, но тя не го иска, защото е “лошо момче”.

В-к „24 часа“, 6 май 2011 г.

66 от 110

---

Раздел 12. ЖИВОТЪТ В СОЦИАЛНИЯ ДОМ В МЕДИИТЕ

От начина на комуникиране на проблемите на децата в институциите може да се направи извод колко важна е темата за деинстититуционализацията за тях. В това отношение медиите не правят изключение. Подборът на теми, акценти и факти, които се комуникират, зависи основно от информационния повод и/или събитийността на национално или регионално ниво.

За съжаление, пазарът определя интереса на медиите, които в желанието си да отразяват теми от широка обществена значимост, обикновено политическа или потребителска, за децата в институции се пише често тривиално, по един начин, с едни и същи формули на посланията.

Основна част от публикациите в този сегмент на темата са информационни. В тях журналистите отразяват факти, данни и статистики, които са заимствани от различни авторитети – институции, представители на политическия елит и/или хора и организации, които в момента са ангажирани с процеса на деинституционализация. Отношението към темата се посочва в някои изразни средства, които омаловажават или увеличават значимостта на определен факт за медиата, респективно за потребителите на съдържанието им.

Почти всички (98,3 на сто) от отглежданите в социални домове деца са с един или двама родители и не са сираци, съобщиха от националната статистика. От тях 61,5% са деца на самотни майки, а подхвърлените и сираците са едва 1,7% от всички, показват данните в края на м.г.

Труд, 7.4.2011 г.

Етнизацията на настанените в социалните домове деца и младежи също са акцент, който медиите следят активно. Наложената теза от неправителствения сектор, че 50% от децата в домовете са от ромски произход, както и че половината от изоставените бебета са от ромски произход, е важна за медиите, но често не предизвиква коментар на журналистите.

Близо 50 на сто от децата в социалните институции са от ромски произход при около 10 процента роми в страната. Към началото на 2010 г. в домовете за деца, лишени от родителска грижа, са били настанени 3440 деца на възраст между 7 и 18 г., 1705 от които са от ромски произход.

Дума, 20.9.2011 г.

67 от 110

---

Коментарите за произхода на децата в институциите и връзката със статистиката се прави от авторитети, основно представители на неправителствените организации. Липсата на желание за вземане на отношение може да се приеме като опит да не се акцентира върху факта, че българите също изоставят децата си, както и като политика за спазване на някакви медийни етични норми.

Има, разбира се, медии, които бягат от традиционното, често срещано информативно представяне на институциите за деца в медиите. Това, обикновено са аналитични медии, ориентирани към събирането на информация, обобщаването и представянето на различни гледни точки. Тези медии не търсят само фактите, а си позволяват да поставят акценти върху не често срещани тълкувания на институционалната грижа:

Самият той в продължение на години е дарявал средства на детски домове, докато в един момент не осъзнава, че налива пари

• един неработещ модел. "Виждаш, че не променяш нищо за тези деца, и губиш мотивация да го правиш, а нуждата остава", казва Мирослав Долапчиев.

Приемен родител в интервю за Капитал, 12.8.2011 г.

Медиите популяризират и всяка публична възможност обществеността да влезе

• социалните домове. Известен факт е, че обществеността има затруднен достъп до социалните институции, поради различни правила, които се поставят. Най-често медиите отразяват различни инициативи, свързани с набирането на средства за подобряването на грижата, но рядко отделят внимание, за да покажат резултатите. И това се дължи на невъзможността на медиите да покажат резултатите. Има случаи, в които, обаче, това не е така. БНТ, например, представя история на ученици, които са доброволци в грижата за деца в дом за бебета:

„Иван Милчев - ученик 12 клас: Преди ние да започнем да идваме, децата са се страхували от мъже, понеже в дома работят само жени. Сега вече този страх е преодолян и те ни приемат спокойно. Гергана - ученик: - Всеки път, когато имаме свободно време идваме тук да си играем с тях. Просто много са сладки и много ни харесва.

БНТ, 24.12.2010 г.

От горното може да се направи извод, че институциите трябва да се отварят за обществеността. Личи, обаче и стандартната позиция на младите хора, която е характерна за обществеността – често децата в институции са представяни в двете крайности – като „добри, мили и обикновени деца“ или като деца, които в следствие на живота си в дом са преминали определени приемливи граници на обществените норми.

68 от 110

---

Момчета от социален дом във Велики Преслав откраднали и раздали 100 пакетчета с разтворими сокове,

Фокус радио, 8.10.2010

Този път пострада сираче – сравнително беззащитно същество, но в същото време подобни деца са диви и агресивни като зверчета.

В-к Посредник, 25.03.2011

Понякога в теми, в които се говори за правилната грижа за децата, се правят сравнения между децата в семейства и децата в институции. Това е характерно по-

често за децата с увреждания в институции, но има и случаи, когато макар да не се очаква сравнение, медиите правят такова:

Терминът "злояди деца" е измислен от родителите. Всъщност такива няма. Например никъде в социалните домове не се наблюдава такова чудо детето да не яде.

168 часа, 2 декември 2010 г.

Следващият тематичен микс, в който се комуникира институционалната грижа, е свързан с преживяванията на млади хора, напуснали домовете. В 80% от случаите институциите и грижата в тях са представени като лоши и увреждащи, а разказите на младите хора за живота в домовете са силно емоционални и описващи поредица от несправедливости. Медиите използват и стереотипа да представят основно успелите „да се измъкнат“ и да „станат хора“.

Често втората категория („успелите”) стават говорители по темата за причините да не успяват останалите.

"В онези времена, когато бях по-малък, в тези институции грижите за децата ги нямаше никакви. Когато аз бях малък живеехме в стаи по 17-18 души. Бяхме една обикновена казарма", казва Венци. Според него сега домовете са институции, както и да са преустроени. Категоричен е, че там се краде, не се обръща внимание на децата. "Дори на тези, които искат да правят нещо в живота си, не им се обръща внимание. Аз съм това, което съм, благодарение на нещата, които съм се опитвал да правя сам, докато другите спят", категоричен е Венци. Той сам се учи да рисува и да пее на тавана на дома или в някоя свободна стая.

В-к „Сега“, 04.10.2010 г.

69 от 110

---

Като причина за неуспехите на младите хора, напускащи домовете, „успелите“ бивши възпитаници, посочват като виновни възпитатителите им и лошата грижа. Това засилва общественото мнение, че в домовете не работят ангажирани хора. В същото време създава усещането в потребителите на медийното съдържание, че бившите, но успели млади хора, са преминали през множество препятствия и са се справили, въпреки системата.

"Ужасно беше и безразличието на възпитателите. При тях е ден да мине, друг да дойде. Не се намесват дори когато децата се бият. Подвикват едно "Стига!" и толкова. Затова и възпитанието на повечето деца е лошо", твърди момчето. Според него това е и една от основните причини децата от институциите да не успяват в живота. "Почти всичките ми познати от дома са криминално проявени. Спряхме да поддържаме връзка, защото повечето тръгнаха по лоши пътища. Самият той не е имал конфликти с възпитателите, но впечатленията му са лоши.

Стандарт, 8.11.2011 г.

Историите на „успелите“ най-често се представят като очерци. В тях журналистите използват по-емоционален, наситен език, който да привлече и задържи вниманието, както и да предизвика определена емоция в потребителите. Друг акцент в историите на „успелите“ е анонимността. Медиите не пропускат да отбележат, че младите хора не искат да се споменава, че са раснали в дом, и по този начин се подсилва схващането, че домовете са „нещо срамно“.

Няма да разберете истинското му име. Той предпочита да разказваме историята му така. Като повечето сираци, които са успели да се измъкнат от блатото на сиропиталищата, и Румен (както ще го наричаме за удобство) не иска приятелите му да знаят, че е едно от "онези" деца. Децата на държавата. Децата, които се раждат възрастни, защото са длъжни да са по-зрели от всички останали, за да оцелеят. Не са го и обичали. Не е бил гладен, но и никога не е бил истински сит. Не е бил тъжен, но и не е бил щастлив. Апатично съществуване на границата между центъра на общността и пълната социална маргинализация.

Стандарт, 15.3.11

„Провалилите се“ млади хора също намират място в медийното съдържание.

Техните истории обикновено са анонимни. Посочвани са с инициали, а характеристиките „сирак“ и „израснал в домове“, най-често допълват информациите за извършените престъпления. От друга страна, при информационни поводи, свързани с деца и млади хора, напускащи домовете, се правят заключения и обобщения, които прехвърлят вината на държавата.

70 от 110

---

Четири момчета, бивши възпитаници на Дома за деца “Надежда” във Варна, проституират като травестити пред хотел “Черно море” в морската столица. Момчетата били облечени като момичета - по прашки, с ниско свалени панталони. ...Никой не следи какво се случва с децата, които напускат дома и се връщат при семействата си или при приемни родители. Държавата е виновна, коментират минувачи.“

Труд, 24.7.2011 г.

Медийното говорене за младите хора, напускащи институционалната грижа, се засилва около абитуриентските балове. Тогава най-често се срещат публикации за дарения на дрехи и пари, както и се разказват истории, които показват оптимизма или песимизма на завършващите.

„Какви са ти плановете за бъдещето? Обикновено младите хора като завършат училище имат абитуриентски бал, а ти сигурно не си имал такъв?

Имах. Ходихме в резиденция „Бояна“, видяхме Георги Първанов, певици, певци.

От там нататък как продължи животът ви?

Прибрахме се в пансиона. Има много неща, които искам да постигна. Първо, искам да се оправя в живота, да имам хубава работа, да мога да си позволява някаква малка стаичка, да имам къде да живея и да си стъпя на краката.

• какво тържеството в резиденция Бояна подготвя Георги за живота и той самият не знае. Това, от което има нужда един 18 годишен младеж е просто възможност. Точно в момента Георги и Слави нямат възможност, нямат и покрив. Тяхната история е съвсем истинска и не свършва с този репортаж…“

Дарик радио, 17.8.2011 г.

• изследвания период се появява и информация за развитието на осиновени български деца извън пределите на България. Медийният интерес и продуктът е на бТВ, която след събитията в Могилино, постави като приоритет благосъстоянието и деинституционализацията на децата. Това е една от малкото истории, които се разказват за една година, и са с положително послание по отношение на осиновяването.

Давид е подхвърлен и интерес към него проявява шведско семейство. Налага се да издирят майката, за да подпише декларация за отказ. Сега Давид живее в семейство на

71 от 110

---

стоматолози в Стокхолм. Осъзнавам, че щях да имам много труден живот, ако бях останал и не бях осиновен, каза Давид. Помни обаче хубави неща от сиропиталището, в което е отгледан. Помни и приятелката си Николина, която в момента живеела във Франция. Попитан дали лесно е свикнал с новото си семейство, момчето каза, че по принцип това е труден въпрос и има проблеми

• това отношение, но за него това е било много лесно. Давид се интересува от медии и иска да стане радио или телевизионен водещ. Срещнал се е с биологичните си родители. И е получил отговор на въпроса защо е бил изоставен България тогава била в тежко икономическо състояние и повече от 70% от хората не са имали работа. Давид каза, че е преждевременно роден и родителите му нямало да могат да го спасят, ако го били задържали, обясни Давид. Простил е на родителите си и искал да се срещне с тях, за да им каже, че не им се сърди и че оценява това, което са направили за него. И че не са имали избор.

бТВ, май 2011 г.

Повечето публикации, свързани с институциите за деца и грижата за тях, са отрицателни. Основно те се появяват, когато стане дума за инциденти с деца, вкл. насилие и злоупотреба или неравно третиране на децата. Повод за цитата по-долу е острото възмущение на театрална трупа, която организира представление за деца от дом в центъра на града, които не са били пуснати да посетят представлението:

„Затворническо“ лято очаква децата от дом „Надежда“. „От 16,30 часа всеки ден и през целите уикенди децата остават само с един възпитател, затова не могат да излизат, освен ако не са навършили 15 г. и стоят заключени“, коментира управителката на социалното заведение Върбинка Дончева. По нейно мнение персоналът е крайно недостатъчен... Въпреки това тя е направила постъпки за увеличаването му пред социалното министерство, но все още не е получила отговор на молбата си.“

в. Народно дело, 17.6.2011 г.

• медийното пространство в средата на 2011 г. нашумя случай, в който се твърди, че момичета от социалния дом в Асеновград са били „държани в изолатор“ за наказание за поведението си. Тази тема, както и други, свързани с инциденти в домовете, бързо се разпространяват в националните и регионалните медии. Прави впечатление, че заради сензационността на информацията, медиите са склонни да не проверяват информацията, а да се доверят изцяло на своите говорители. Разбира се,

не може да се вземе страна в този случай, но е интересна журналистическата реакция – такава информация не излиза често в публичното пространство и, поради скандалността си, тя е ценна за медиите.

72 от 110

---

След случая се появяват първите коментари. Основно в случаи на инциденти, в коментарните страници на вестниците се появяват мнения на журналисти за информационния повод. Такива отсъстват, ако новините са положителни.

• повечето случаи така наречените възпитателки са възпълни и арогантни към външните любопитковци, осмелили се да питат дали децата в приюта са щастливи. Думата ми не е за това дали децата имат подслон и получават по три пъти на ден храна. А когато едно дете не е щастливо, това проличава в очите му. Дори да се усмихва, те остават тъжни. Тъгата си личи и по теглото на хлапетата от приютите. Странно защо въпреки редовното хранене голямата част от тях са доста по-слабички и дребни от децата, гледани в семейство.

Ели Крумова, Монитор, 13.8.2011 г.

След инцидента местната власт излиза със свое становище, което медиите отразяват. Така битката „деца – авторитети“ се пренася в медийното пространство.

„Проверката на документите, описващи закъсненията на трите момичета, показва, че не е имало свободни седем дни, в които те да са били заключвани против волята им, допълни Миленова. Установено е, че от 1 юни до 2 август проблемните момичета всеки ден са нарушавали вечерния час, за което редовно са писали обяснения. Момичетата са наказвани да не излизат от дома, но не са заключвани в медицинския изолатор.

Република, (17.8.2011 г.)

За инцидента Държавната агенция за закрила на детето прави проверка. Медиите отразяват резултатите.

Установено е, че децата действително са заключвани в медицински изолатор. Често персоналът е затварял децата в стаите им, за да може „да си свърши работата на спокойствие". Миенето на коридори и тоалетни също е сред най-използваните наказания. Това съобщи за Дарик Иванка Монова от Агенцията за закрила на детето. По думите й децата от дома са разказали това пред инспекторите с особено голям страх. Причината е, че на 8-ми август, след поредната проверка в социалния дом, директорката Весела Симеонова ги е събрала и принудила да мълчат за всичко случващо се в дома. Тя дори е заплашвала децата, че ако проговорят, няма да отидат на летен лагер и в дома няма да има повече спонсори. Проверката констатира още, че децата често са били унижавани и нагрубявани. Голяма част от

73 от 110

---

тях дори не знаят имената на своите възпитатели и социални работници. Служители от охраната често са обиждали и биели децата.

Дарик радио, 12.8.2011 г.

Като цяло, може да се направи обобщение, че грижата в домовете, отношението на младите хора, напуснали системата, и инцидентите с деца от домовете са в основата на медийното съдържание по отношение на съществуващата система за грижи.

• материалите на медиите не се говори толкова за деинституционализация и вредите от грижата в дом, колкото се търсят виновни и се прибягва до противопоставяне на интересите на децата и практиките на отглеждане.

За домовете за деца продължава да се говори като за „срамни“, произвеждащи

„престъпници“ места. Това говорене, което медиите поддържат, засилва страховете на потребителите по отношение на специализираните институции и „продуктите“, които те трябва да интегрират в обществото.

74 от 110

---

Раздел 13. МЕДИЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ЗА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ В

ИЗВЪНСЕМЕЙНА СРЕДА

• следствие на критичното отношение на световните медии към държавната политика за децата с увреждания, които са институционализирани, в страната започна много ясен политически процес по приоритизиране на трансформация на обществената грижа за малчуганите.

• финансиране от две европейски оперативни програми през изследвания период стартираха кроссубсидирани мерки, насочени към изграждането на физически пространства за извеждане на децата от домовете, както и дейности по подобряване на грижата за децата, докато бъдат изведени в общността. Посещения на екипи на БХК

• домове за деца и младежи с увреждания в средата на 2011 г. показаха, че грижата за деца и младежи с животозастрашено състояние не се е подобрила съществено в резултат на оценяването на потребностите и обученията на персонала в специално хранене и интензивно общуване. Съществено подобряване на жизнените показатели на децата в най-тежко положение, както и подобрен достъп до здравни и образователни услуги за всички настанени, не са налице.

Медиите, обаче, приемат с голям интерес дейностите на държавата за подобряването на състоянието на децата с увреждания. Информационната агенция „Франс прес“ отразява в своя кореспонденция през февруари 2011 г., че условията в българските домове за изоставени деца с увреждания са се подобрили след скандалните разкрития за смъртни случаи и прояви на небрежност. Това е по повод поредица от събития за откриването на обекти, свързани с публичната грижа за децата с увреждания.

Най-голям процент на публикациите, свързани с деинституционализацията на децата с увреждания, са неутрални и отразяват разкриването на социални услуги

(основно центрове за подкрепа на общинско ниво) за децата с увреждания. Отразяват се и действията, които предприемат местните екипи.

• същото време, редом с мнението на авторитетите от държавната власт, които комуникират промените, медиите търсят позицията и на ръководители на социални домове, които често са против закриването на социалните институции:

Директорът на дома поясни, че никъде в националната стратегия не се говори за закриване на домовете, а става дума за

преструктуриране и реформиране. „Но как да деинституционализираш деца, които няма къде да отидат!“

Директор на дом за деца с увреждания, Дарик радио, 25.11.2010 г.

75 от 110

---

Изготвянето и прилагането на специални програми за подобряване на храненето и грижата за децата в социални домове за малчугани с увреждания е тема, която интересува основно регионалните медии. Темата е интересна и актуална за медиите, чиито потребители са на територията на конкретна община – бенефициент на услугите.

Предстои въвеждане на подход за подобряване на храненето и пиенето на деца с тежки и множествени увреждания в домовете за деца с умствена изостаналост. Ще бъдат проведени обучения в домовете в Илаков рът, Горски Сеновец и Михалци.

Бряг, 29.3.2011

• национален мащаб темата се комуникира единствено от председателя на ДАЗД

(по това време) Надя Шабани. Практически полезна за потребителите на медийно съдържание е информацията, която регулярно предоставя Министерството на здравеопазването.

Половината от децата с увреждания, отлеждани в социални домове, всъщност са здрави... „Следващата много важна стъпка по изпълнение на стратегията е реформиране на домовете за медико-социални грижи, в които половината от децата са здрави.“

Заместник-министърът на здравеопазването Десислава Атанасова пред Дарик радио, 2.02.2010 г.

По време на информационни събития, в рамките на посещенията си в страната, заместник-министърът на здравеопазването комуникира приоритетите на министерството, свързани с децата с увреждания. Прави впечатление, че за медиите специализирането и приоритизирането на грижата за децата с увреждания, което е

регламентирано в нарочна стратегия, не е интересен факт. Медиите ориентират комуникацията си в действията на държавата, а не толкова в документите, които подготвя.

„Специални екипи от социални работници, психолози и лекари в болниците да съобщават на родителите за раждането на дете с увреждане, както и за възможностите за отглеждането му. Това предвижда стратегия на Министерството на здравеопазването /МЗ/ за ранна интервенция и превенция на изоставянето на новородените.“

В-к „Бряг“, 11.03.2010 г

Повече от 85% от публикациите за децата с увреждания са неутрални или положителни. Медиите, обаче, не пропускат да напомнят, че институционалната грижа за децата с увреждания е наследство от социализма. В коментарите си, свързани със

76 от 110

---

старта на разследването на смъртни случаи в домовете за деца с увреждания, иницииран от БХК и прокуратурата, централните и регионалните медии категорично обвиняват обществеността и обгрижващите в домовете за смъртите и инцидентите.

36% от медийното съдържание, което отразява темата с „престъпното поведение“

• домовете, са коментари. Особено емоционални са коментарите в медиите, в които има ясна политика по отношение на децата (основно вестници с национален обхват и социална ориентация). Интересен е и коментарът на българската редакция на немското радио „Дойче веле“:

„За децата с увреждания от целогодишните институции в България светът най-често приключва до оградата на социалния дом. И не за година, две или три, а завинаги. След детската институция следва трансфер в следващия склад - за възрастни.“

Дойче веле, 02.02.11

Медиите не говорят активно за проблемите на децата с увреждания, отглеждани

• семейна среда, освен когато не представят инициативи, свързани с набирането на средства за лечение, или когато не представят по положителен начин, често наситено с много емоционални послания, решението на родители да не изостяват децата си, въпреки че са с увреждания. Когато комуникират тази теза, медиите често посочват, че медиците са едни от първите, които съветват родителите да изоставят децата си.

77 от 110

---

Раздел 14. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ, ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ И

МЕДИИ

Най-висок дял от положителните публикации, в които се споменават социалните домове и институциите за настаняване на деца в риск, е в категорията „Благотворителност“. Това е така, защото традиционно в обществото се свързва нуждата от подкрепа за децата в домовете с позитивното, алтруистично желание на хората да помагат.

• голяма част от медийното съдържание благотворителността за институциите за деца се отразява в класическия похват – дарителите се представят изключително позитивни, а институциите, обект на дарението, обикновено като силно затруднени, но загрижени за децата. Нормален е и големият брой материали за благотворителността, насочена към уязвимите деца и семейства в риск. Темата става особено актуална около Великденските и Коледните празници.

„Въпреки кризата и тази година не спират благотворителните жестове към децата от социалните домове в столицата.“

БНР, 23.12.2010

Особен акцент медиите поставят на инициативите от деца за деца, в които

ученици или други групи от деца извършват благотворителни действия за институционализираните им връстници. Значими за медиите са някои национални и регионални инициативи, които подкрепят различни каузи, сред които:

• Материално обновяване и облагородяване на социални домове;

• Подпомагане на млади хора, напускащи социалните домове (основно по време на абитуриентските балове)

• Приемна грижа (значимите събития с участието на обществено „привлекателни“ личности)

„На традиционната благотворителна вечеря и тази година се предлагаха на търг вещи, които имат сантиментална стойност за техните притежатели. Четирима министри участваха в търга, а патрон на инициативата беше еврокомисар Кристалина Георгиева. Сред предметите, за които наддаваха гостите имаше картини, порцеланови сервизи, различни статуетки. Една от най-оригиналните вещи беше туристическа раница, предоставена от министър Томислав Дончев, за която той сподели, че го е съпътствала при покоряването на няколко върха.“

БНТ, 17.11.2011 г.

78 от 110

---

Комуникацията на ефектите от благотворителните инициативи също има своето място в медийното съдържание. Организации с голям опит, привличащи медиите като партньори за своите благотворителни инициативи, периодично информират за резултатите от своите действия и за разходването на набраните средства.

170 хиляди лева събрани от зрителите на „Великолепната шесторка" са вложени в Семейно-консултативния център в Шумен, за да може всяко дете да расте в семейна среда. Сградата

• дарена от общината. „Благодарение на зрителите на bTV и на община Шумен ще реализираме съвсем нова социална услуга, която фокусира няколко неща - ще предлага социални, образователни и здравни услуги, и ще се реализира с помощта на мобилна социална работа. Хората от центъра ще отиват до самите семейства, за да им помагат. Целта е превенция на изоставянето на деца. Ще има и училище за родителите”, каза за bTV Новините Мая Грозданова, координатор на проекта „Семейство за всяко дете".

бТВ, 20.9.2011 г.

Много малко са публикациите, свързани с благотворителните жестове, които са с отрицателно съдържание. Като особен акцент в отрицателните публикации може да се посочи широко комуникираният ход на социалния министъри да дари на различни социални институции в цялата страна преди Великденските празници месо, бракувано от Агенцията по храните.

„Тотю разнася месо по домовете“

в-к „Телеграф“, 3.4.2011 г.

„Хранят сираци с бракувано месо“

в-к „Север“, 14.4.2011 г.

Медиите популяризират и интересни инициативи, свързани с набирането на средства за решаването на социално значими проблеми, свързани с децата.

Всъщност, изоставените деца и децата с увреждания, както и малчуганите със здравословни рискове са предпочитани от медиите като обекти, към които чрез насочване на медийния интерес да се инициира обществена подкрепа.

„Операция "Жълти стотинки" 2011 е инициатива за набиране на средства на национално ниво. Апелът към всички хора в страната

• да дарят своето ресто, за да продължи функционирането си уютният и любящ дом за изоставени бебета, докато те намерят своите истински семейства.“

В-к „Дневник“, 13.09.2011 г.

79 от 110

---

Раздел 15.        ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ

15.1. ИЗВОДИ

15.1.1. ОСНОВНИ ГОВОРИТЕЛИ ПО ТЕМАТА „ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ”

Централните власти, местните им структури и общинските администрации са основни говорители за деинституционализацията у нас. „Европейската общност” също е един от авторитетите, които медиите използват за свой източник на информация. Сред търсените от медиите говорители по темата за деинституционализацията са и експерти от неправителствения сектор.

Говорителите, във функцията си на политически лица, използват много емоционални аргументи, както и метафори и сравнения като инструменти за въздействие. Достъпният език, на който говорят авторитетите, е ясен знак за систематична последователност, както на личните разбирания, така и на осъзнаване на мащабността на процеса.

Освен емоционалните послания към обществеността, политическите лица отправят

• специализирани, пряко насочени послания към различни заинтересовани страни. Сред тях са местните власти, на които държавата е възложила управлението на социалните домове. Ползването на медиите като посредник в тази комуникация, гарантира прозрачност на политическите решения, но е и послание към медиите да следят прилагането на политиките на местно ниво.

Основни посланици на държавната политика по места са кметовете, които са заинтересовани да показват активността в подобряването на благосъстоянието на децата в риск. За регионалните медии кметовете са основните лица, които носят отговорност за реализацията на проектите по деинституционализация.

15.1.2. МЕДИЙНИЯТ СТИЛ

Медийният стил на писане за деинституционализацията продължава да е разнопосочен, като се залита между двете крайности – от публикации, отразяващи основно изказвания на авторитети от държавната и местна власт (без коментар и анализ), до такива със сензационно съдържание, целящи силно емоционално въздействие върху аудиторията.

За медиите институциите са основен източник на информация, но и основен опонент, срещу когото трябва да се борят априори в търсене на правилните решения за своите потребители.

Важно за медиите е информацията да има правдивостта или актуалността на информацията посланието е ориентирано към несправящата се медиите.

---

емоционално послание, а остават на втори план. Ако държава, още по-добре за

Практиката на журналистите е да генерират медийно съдържание реактивно – при събитие или друг повод, вместо самите те да генерират интерес към темата. За тях образоването на потребителите не е приоритет - предпочитат да оставят тази роля на институциите и на НПО.

80 от 110

---

Силно впечатление прави положителното говорене на медиите за приетия от правителството стратегически документ „Визия за деинституционализация“.

Друг приоритет на медиите по отношение на деинституционализацията, е свързан

• усвояването на европейските средства – темата е като част от цялостното говорене за това за какво ще се разходват средствата по оперативните програми.

Най-малка част в медийното говорене за деинституционализацията заема това за служителите в социалните домове и потенциалната им съпротива срещу реформата в системата за институционална грижа.

С течение на времето се забелязва преход към по-скоро „пазарни“ послания за обществеността – за преки продукти и ефекти от процеса, като разкриването на центрове, увеличаването на броя на приемните родители и др.

Налице е и слаба, но разбираема тенденция за отрицателно отразяване на деинституционализацията, като лайтмотивът е свързан с изразходването на европейските средства и с усещането, че процесът не е достатъчно планиран.

В комбинирания микс от медийни канали все по-голямо място заема интернет, тъй като там се пренася съдържанието на всички типове традиционни медии, а потребителите имат възможността ангажирано и избирателно да коментират, споделят и разпространяват определени публикации.

Периодичните печатни издания с аналитичен характер, като „Капитал“ например, акцентират върху ценността на деинституционализацията и търсят гледните точки на различни говорители. Те бягат от стандартизираното говорене и не прибързват със заемането на конкретна позиция чрез коментарните си рубрики, а дават възможност на професионалисти да покажат алтернативата.

Регионалните медии комуникират темата за деинституционализацията основно по линията на нови услуги за подкрепа на задържането на децата в семействата, като ползват конкретни информационни поводи (напр., откриване на обекти от социална значимост). По правило, тези публикации са положителни.

15.1.3. МЕДИИТЕ ЗА ДЕЦАТА

В повечето случаи медиите показват децата само за подсилване на посланията.

Добрите новини за децата са значително по-малко от свързаните с инциденти в семейна или извънсемейна среда. Често децата са представени като жертви на лоша родителска грижа.

Проблемите на децата се свързват с етническия им произход, което води до създаване на неправилни нагласи в обществото, че ако си дете от определен етнос, непременно ще възпроизведеш неправилно за обществото поведение.

Родителите се представят в две крайности – или като примери за добро и отговорно родителство, въпреки определени предизвикателства, или като безотговорни и вредящи на децата си.

Държавните услуги за деца, сред които образованието, здравеопазването или ангажирането на свободното време, се определят често като недостатъчно добри или неадекватни за потребностите на децата.

81 от 110

---

15.1.4. МЕДИИТЕ ЗА ИЗОСТАВЯНЕТО НА ДЕЦА

За изоставянето на деца продължават да говорят основно експертите от неправителствения сектор. Често говорители по темата стават кметовете, за да покажат ангажираността си и да информират за действията си или да изразят недоволство от работата на социалните служби по места.

Изоставянето на деца е тема, която вълнува и националните, и регионалните медии. Регионалните медии, обаче, му отделят повече пространство, като в материалите си журналистите се позовават основно на директорите на домовете или на ръководителите на социалните служби.

За медиите децата в риск от изоставяне са важна тема, защото техните истории привличат потребителите, но и заради факта, че ангажирането им с темата ще им повиши авторитета сред потребителите.

Медиите поставят акцент върху инцидентите с деца и последващата им институционализация като мярка за закрила. В тези публикации социалните работници и представителите на институциите са представени позитивно, вменени са им функции на „спасители“, а действията им се оценяват като правилни и уместни. Това са малкото случаи, в които образът на социалния работник е положителен и се свързва с минионерската му задача в обществото.

При случаи на упражнена жестокост над деца журналистите правят коментари – най-често силно критични към институциите (в т.ч. ДАЗД), които биват упреквани в бездействие, безотговорност и чиновнически подход.

При случаи на конфликт между семействата и институциите, обикновено медиите заемат страната на родителите. В тези случаи обикновено подсилването на посланията става чрез разказване на личните истории.

Обект на медиен интерес са и родителите, които не изоставят децата си, въпреки трудностите. Запазва се отрицателното говорене за родителите от ромски произход и не се наблюдават примери за добри родители от ромската общност, които се грижат за децата си и/или които никога не са ги изоставяли.

Медиите търсят конкретни поводи за комуникиране на изоставянето като феномен. За тях е важно свързването на проблема със значими събития (например, първо бебе за годината). Друг информационен повод за споменаване на изоставянето е раждането на деца от деца (това става основно след излизането на статистическите данни на ДАЗД през юни всяка година). Темата се възобновява и когато едновременно станат известни повече от един сходни случая.

Медиите имат функцията да създават и поддържат стереотипи или да ги следват, особено когато стереотипите са удобни за задържането на потребители:

15. Един от стереотипите, който деинституционализация се опитва да поправи, е че родителите, които изоставят децата си, са нарушители на закона и морала;

o В почти всички публикации се отразява единствено мнението на майката, а липсата на подкрепа от биологичния баща на детето дори не се споменава. Това води до налагането на следващия стереотип – че „майките, които изоставят децата си, са престъпници“;

82 от 110

---

15. В материалите си медиите показват основно жени от ромски произход, които изоставят новородените си. Те се описват основно като неграмотни, лишени от възможности и переспективи, безотговорни към децата, които раждат. Българските родилки са по-благоприятно третирани – за тях се използва различна палитра от определения, като: „младата майка“, „неувереното момиче“, „притиснатата от трудностите жена“.

o Понякога медиите са склонни да подкрепят изоставянето на новородени с увреждания, защото и те са жертви на стереотипа, че за децата с увреждания най-доброто място за грижа са институциите, където приоритет е медицинската грижа, до която родителите нямат достъп.

15.1.5. ОТНОШЕНИЕТО НА МЕДИИТЕ КЪМ ПРИЕМНАТА ГРИЖА

Най-голяма част от публикациите, свързани с приемната грижа, са информативни.

Почти в 80% от материалите се прави връзка с броя на децата в институции.

Основни „говорители” от/на приемните семейства са майките.

Комуникирането на приемната грижа не се случва без информационен повод. Най-често това са събития, които отразяват напредъка на инициативи. Забелязва се сериозна активност (особено на регионалните медии) при разкриването на центровете за приемна грижа по проекта „Приеми ме” в 82 общини. Силно предизвикващи медийния интерес са събития, в които даден факт се комуникира като случващ се „за първи път“, като уникален и единствен.

Интересен медиен похват е позоваването на авторитети, които не са пряко свързани с процеса на приемничество (напр., ръководители на домове за деца, които потенциално имат интерес децата да са в институциите, а не извън тях). Когато тези авторитети показват по разбираем начин, че за тях приоритет е доброто на децата, частично се променя отношението на медиите към институционалната грижа и образа на работещите там.

Друг медиен похват е противопоставянето между отглеждането в социалния дом (или неглижирането в семейната среда) с „правилното” обществено разбиране за добра грижа. В тези случаи в медийното съдържание попадат силни, емоционално заредени примери за развитието на детето „преди” и „сега”. Това е полезно за комуникацията на приемничеството, защото подсилва посланията за вредата от институционалната грижа.

Често срещан медиен похват е взаимното допълване на експертното мнение с личния опит на приемните родители. За медиите не е достатъчно да има история на приемен родител – необходимо е и експертно мнение. И обратното – когато експерти представят позиции по развитието на приемната грижа, за подсилване на думите им с емоционално послание се представят истории на приемни родители.

Негативните акценти по отношение на приемната грижа са свързани с подсилването на наслоени в обществото митове, вкл. че приемната грижа е сигурен източник на доходи. Медиите съпоставят „придобивките“ на приемните родители с тези на биологичните родители, които сами отглеждат децата си. Друг

83 от 110

---

отрицателен аспект на приемната грижа медиите виждат в системата за администриране и подкрепа на приемните родители.

Въпреки сериозността на провалените настанявания в приемни семейства, този проблем рядко намира отражение в националните медии, а отделните случаи биват комуникирани основно на регионално ниво. Причина за това обикновено е редакционната политика на преценка доколко темата е национално значима.

При случаи на отнети от приемните родители деца медиите са „безпощадни” към институциите и най-често се акцентира върху „бездушието” на държавата, студенината на социалните работници и чиновническия подход.

Ромите като приемни родители също са провокативно интересни за медиите. Положителен факт е, че в публикациите за приемни родители от ромския етнос не се среща стереотипът за финансовия интерес от приемната грижа. Също така, в публикациите за ромските семейства и настананените в тях деца се говори със същия семантичен апарат, както и за приемните родители от българския етнос. Фокусирането върху етническия произход в тези текстове не е натрапчиво и почти отсъства.

Осиновяването и приемната грижа се посочват винаги като правилно решение, но с уговорката че за реализацията му се чака много и държавата е виновна за това.

15.1.6. МЕДИИТЕ ЗА ОСИНОВЯВАНЕТО И РАЗСИНОВЯВАНЕТО

Осиновяването е ценна за медиите тема, защото е една от най-старите алтернативи за изоставените деца.

Рядко на осиновителния процес се гледа като на политика. Почти отсъстват публикации, които да посочват напредъка в правилата и процедурите по осиновяване. Често медиите робуват на наслоеното в обществото мнение, че осиновяването е бавен и труден процес, за който са необходими много пари.

Не са малко случаите на противопоставяне на осиновяването и приемната грижа, която се смята за по-неподходящ за интереса на децата подход.

За родителите с „претенции“, заради които не върви осиновяването, се говори по-скоро обвинително. В същото време, тези родители не се посочват като причина за това осиновяването да не върви. Т.е. налице е двойнствено третиране на „претенциозните родители“.

Регионалните медии са по-активни в говоренето за осиновяването, защото за тях развитието на общността и даването на практическа информация за решаването на конкретни проблеми, е приоритет в информационната им политика.

Регионалните медии често не преразказват експертния език, което понякога затруднява потребителите на съдържанието.

Разсиновяването е друга пикантна тема, която интересува медиите:

o Медиите, обаче, не говорят активно за тази тема, поради липсата на информационни поводи и на информация, както и липсата на лични истории, които да бъдат показани;

84 от 110

---

15. За разсиновяването медиите се позовават на експертите, поради основния им страх, че не познават темата;

15. Прави впечатление, че институциите не говорят с охота за разсиновяването;

o В комуникирането на проблема медиите основно хвърлят вината за проваленото осиновяване на родителите, които са предприели очевидно необмислена крачка;

15. За децата, жертви на разсиновяване, се говори много положително, признава им се силната травма, но не се дават решения.

15.1.7. МЕДИИТЕ ЗА ДЕЦАТА В ИНСТИТУЦИИТЕ

Основна част от публикациите в този сегмент на темата са информационни.

Грижата в домовете, отношението на младите хора, напуснали системата, и инцидентите с деца от домовете са в основата на медийното съдържание по отношение на съществуващата система за грижи.

От начина на комуникиране на проблемите на децата в институциите може да се направи извод колко важна е темата за деинстититуционализацията за тях. Децата

• институции се представят основно като беззащитни, безправни или с пропуснати шансове за връщане в семейната им среда.

В материалите на медиите не се говори толкова за деинституционализацията и вредите от грижата в дом, колкото се търсят виновни и се прибягва до противопоставяне на интересите на децата с практиките на отглеждане.

Повечето публикации, свързани с институциите за деца, са отрицателни. Основно те се появяват при инциденти с деца. Заради сензационността на информацията, медиите са склонни да не проверяват информацията, а да се доверят изцяло на своите говорители.

За домовете за деца продължава да се говори като за „срамни“, произвеждащи

„престъпници“ места. Това говорене засилва страховете на потребителите по отношение на специализираните институции и „продуктите“, които те трябва да интегрират в обществото.

Медийното говорене за младите хора, напускащи институционалната грижа, се засилва най-вече в периода около абитуриентските балове.

Етнизацията на настанените в социалните домове деца и младежи също е акцент, който медиите следят активно. Наложилата се теза, че 50% от децата в домовете са от ромски произход, е важна за медиите, но рядко предизвиква техния коментар. Коментарите за произхода на децата в институциите и връзката със статистиката се прави от авторитети, основно представители на НПО.

Медиите популяризират и всяка публична възможност обществеността да влезе

• социалните домове. Оттук следва и изводът, че институциите трябва да се отварят за обществеността.

85 от 110

---

Децата в институции са представяни в двете крайности – като „добри, мили и обикновени деца“ или като деца, които в следствие на живота си в дом са преминали определени приемливи граници на обществените норми. Част от напусналите обществената грижа млади хора се представят с множество положителни характеристики, сред които „силата да се измъкнат”, а неуспелите да го направят основно се представят като част от криминалните хроники (с характеристиките „сирак” и „израснал в домовете” най-често се допълват информациите за извършени престъпления).

Държавата и бездействието на местните институции при напускането на обществената грижа от деца и млади хора са акцент на медиите. Журналистите търсят вина и виновни!

15.1.8. МЕДИИТЕ ЗА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ, НАСТАНЕНИ В ИНСТИТУЦИИ

За медиите специализирането и приоритизирането на грижата за децата с увреждания, което е регламентирано в нарочна стратегия, не е интересен факт. Те ориентират комуникацията си в действията на държавата, а не толкова в документите, които тя подготвя.

През погледа на медиите децата с увреждания са обект на съжаление или хиперболизиране, когато са в семейна среда, или пък са жертви на лоша грижа, когато са настанени в социални институции. Във втория случай журналистите се възприемат като защитници на правото на децата да имат добър живот и чрез публикациите си те настояват за промяна на средата.

Медиите често посочват, че медиците са едни от първите, които съветват родителите да изоставят децата си.

Най-голям процент на публикациите, свързани с деинституционализацията на децата с увреждания, са неутрални и отразяват разкриването на социални услуги, освен когато не става дума за инциденти.

Редом с мнението на авторитетите от държавната власт, които комуникират промените, медиите търсят позицията и на ръководители на социални домове, които често са против закриването на социалните институции.

Медиите не говорят активно за проблемите на децата с увреждания, отглеждани

• семейна среда, освен когато не представят инициативи, свързани с набирането на средства за лечение.

15.1.9. ОТНОШЕНИЕТО НА МЕДИИТЕ КЪМ БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА

Най-висок дял от положителните публикации, в които се споменават социалните домове и институциите за настаняване на деца в риск, е по темата „Благотворителност“.

Изоставените деца и децата с увреждания, както и малчуганите със здравословни рискове, са предпочитани от медиите като обекти, към които чрез насочване на медийния интерес да се инициира обществена подкрепа.

Особен акцент медиите поставят на инициативите от деца за деца.

86 от 110

---

Медиите популяризират интересни инициативи, местни и национални каузи, свързани с набирането на средства за решаването на социално значими детски проблеми.

Комуникацията на ефектите от благотворителните инициативи също има своето място в медийното съдържание.

Много малко са „отрицателните” публикации, свързани с благотворителните жестове. Те се отнасят най-вече до непрозрачно разходване на дареното.

15.2.        ПРЕПОРЪКИ

1. Трябва да се запази емоционалното говорене за деинституционализацията, като се отправят послания, които рационално сравняват ефектите от институционалната грижа и потенциалните възможности на грижата в общността.

2. Необходимо е да се създадават възможности за медиите (различни от събитията, кампаниите и инициативите) да комуникират послания, действия и резултати от процеса на деинституционализация.

3. Говорителите за процеса не трябва да са реактивни, а проактивни в комуникирането на проблеми, переспективи, възможности и предизвикателства, а стилът на говорене трябва да се ориентира „пазарно“.

4. Политическите говорители на национално и регионално ниво трябва да инвестират в знанията на журналистите за процеса, както и за връзката му с националните приоритети.

5. Комуникацията на процеса по деинституционализация, съвместно с общините, е много важна за постигането на качествен резултат.

6. Необходимо е да се разработят основни комуникационни послания по ключовите теми и стереотипите, които се комуникират в медийното пространство. Тези послания трябва да се използват в пряката комуникация, както с медиите, така и с обществеността.

7. Важно за комуникацията на процеса е да продължи посочването на добри примери, но това не бива да става изведено, самоцелно и без връзка с посланията за стереотипите.

8. Местните власти трябва да създадат условия за „отваряне“ на институциите към общността и медиите, за да се гарантира както прозрачност, така и заинтересованост от процеса на деинституционализация.

9. Държавните институции, основно свързаните със закрилата на децата, трябва да оигуряват възможност на родителите да комуникират пряко с медиите.

10. Когато се комуникира деинституционализацията на местно ниво, е добре говорителите да правят връзка между местните инициативи и цялостния процес.

11. При възможност, институциите и говорителите трябва да ориентират изказванията си към различни типове медии и с различна честота, за да има динамика. За целта е необходимо говорителите да познават спецификата на медийния пазар, както и съответните аудитории.

87 от 110

---

Раздел 16. ПРИЛОЖЕНИЯ

16.1. ОБХВАНАТИ В ИЗСЛЕДВАНЕТО МЕДИИ

Вестници (20)
168 часа			Дума	Преса
19 минути			Капитал	Република
24 Часа			Класа	Сега
Анонс			Култура	Стандарт
Атака			Монитор	Трета възраст
Банкеръ			Новинар	Труд
Българска Армия			Политика
Новинарски портали и информационни агенции (73)
Mediapool			Europe.bg	БГ bezgranici
Агенция "КРОСС"			Feda	Блулинк
Агенция БГНЕС			Frog news	Български фактор
Агенция Стандарт			inews.bg	Ведомост инфо
БТА			Info Bulgaria	Всеки ден
Информационна			Livenews.bg	Гласове
агенция "Блиц"			Lulin Sofia	Дневник
Информационна			News 359	Днес
агенция "Фокус"			news.bg	Днес+
30 dumi			news.data.bg	Екип Нюз
plus 7			Novina	Избори 2011
Actualno.com			Novini bg	Инфо news
Afera.bg			Planeta bg	Кафене.net
Вести			PR kernel	Куриер.БГ
Bivol			Publics	Медия Свободно Слово
BNEWS			Sofia Press	Новини BG
Brain Workshop			Spekulanti	Новини дир.бг
Budilnik			The News	ОБЩЕСТВО.НЕТ
BulgariaNews			Tlaka	Поглед
BulPhoto			Top news	Разкрития Ком
Business Post			Vesti.bg	София Днес
Darts news			Vlastta.com	Топ.бг
Dobrinite News			Webcafe	Факти
e-79 News			World-bg	Хроники
e-vestnik.bg			Zona BG
Телевизии (11)
EBF			БТВ	Нова Българска
Tv plus			ВВТ	Телевизия
TV7			Канал 3	Нова телевизия
БНТ			М-SAT	Телевизия Европа

88 от 110

---

Радиостанции (5)
Deutsche Welle			Дарик радио	Фокус радио
Българско нац. радио			Радио FM+
Регионални (203)
Област Благоевград (11)
Радио Благоевград			Благоевград Info	Сандански днес
Радио гея			Благоевград Инфо	Струма
Bansko net			Вестник Вяра	Телевизия ОКО
Благоевград 24			Дупница eu
Област Бургас (16)
bszone.info			Бургас инфо	Грамофона News
Burgas news			Бургас орг	Информационна
Бесове			Вестник десант	агенция Компас
Бургас 24			Вестник фактор	Несебър news
Бургас news			Време	Под лупа
Бургас днес и утре			Глобус news
Област Варна (16)
Радио Варна			Варна Прес	Народно дело
Maritime			Варна сити	Националист БГ
Moreto.net			Варна утре	Регионален
Varna News			Вестник Черно Море	телевизионен център
vNews			Диалог медиа	Черно море
Варна 24			Имоти Варна
Област Велико Търново (7)
VTnovini			Новини от Елена	Янтра днес
Велико Търново нет			Север бг
Вестник борба			Стражица News
Област Видин (6)
Радио Видин			Видин инфо	Конкурент
44paralel.com			Зов нюз	Моят Видин
Област Враца (8)
kozloduy bg info			Зов за истина	Шанс експрес
New vision agency			Модерна Враца	Шанс нюз
Vraca news			Снимка Пресс
Област Габрово (5)
100 Вести			Gabrovo News	Дряново нет
G NEWS			Вестник Росица
Област Добрич (6)
Радио Добруджа			Добрич инфо	Нова Добруджанска
Балчик info			Добрич Онлайн	Трибуна
Добруджанска Трибуна
Област Кърджали (5)
Kircaali haber			В. Нов Живот	Родопи 24 х 7
Арда			Кърджали

89 от 110

---

Област Кюстендил (3)
Den News	Вестник Наблюдател	Кюстендил инфо
Област Ловеч (8)
Lovechonline.com	Ловеч News	Ловеч Прес
Вестник "Луковитски	Ловеч днес	Троян Инфо
Новини"	Ловеч днес.EU	Троянски новини
Област Монтана (3)
Ogosta.com	Монт Прес	Новинити от Берковица
Област Пазарджик (6)
PA media	Виделина	Панагюрски
Pa1 bg	Градвелин	Информационна
Peshtera Info		Агенция
Област Перник (7)
Радио телевизия Кракра	Градски Вестник	Перник инфо
Mirogled	Зона Перник
Pernik Today	Перник 24
Област Плевен (4)
Вестник посоки	Плевен лайф
Вестник посредник	Плевенски вести
Област Пловдив (15)
Радио Пловдив	Асеновград инфо	Марица
Gusto News	Асеновград онлайн	Новият Глас
News4000	Бизнес навигатор -	Пловдив 24
PO tv	Карлово	Пловдив online
Pulpudeva	Майки срещу дрогата -	Пловдив медиа
Snews	Пловдив
Област Разград (2)
Екип 7	Разград онлайн
Област Русе (7)
Arena media	Русе 24	Форум
Dunavmost.bg	Русе news
Вестник Бряг	Русе инфо
Област Силистра (2)
Паралел 44	Силистра онлайн
Област Сливен (7)
Sliven Net	Сливен Инфо	Сливенски новини
Агенция Сливен	Сливен нюз
Седмица	Сливенски Вести
Област Смолян (3)
Златоград	Смолян днес	Смолян Прес

90 от 110

---

Област София (12)
Радио София		Вестник Камбана	Община Златица
Kostenets еu		Вестник Регион	Община Челопеч
Балканец		Младежка инициатива	Средногорие Медия
Бот бг		за Средногорието
Ботевградком		Община Етрополе
Област Стара Загора (10)
Радио Стара загора		Информационен Портал	Стара-Загора.Орг
Вестник Долина		Гълабово	Телевизия стара загора
Вестник Искра		Казанлък
Икономически портал		Раднево инфо
на регион Стара Загора		Стара загора днес
Област Търговище (3)
Targo media		Targovishte Bg	Търговище онлайн
Област Хасково (15)
dgpazar eu		Общински вестник	Хасковка Марица
Dimitrovgrad4u		димитровград	Хасково днес
E-svilengrad		Сакар нюз	Хасково инфо
Haskovo co		Старият мост	Хасково нет
Димитровградски		Телевизия Рекординг
новини		Аида
Новинар Юг		Харманли бг
Област Шумен (7)
Радио Шумен		Е-Вестник на Клуб	Шум бг
Вестник седмица		"Журналист ODK News"	Шумен Онлайн
		Радио Форте	Шуменска заря
Област Ямбол (9)
News of Ямбол		Зона ямбол	Ямбол Свят
Диана кабел		Радио 999	Ямбол org
Елхово news		Тунджа инфо	Ямбол Днес
Икономика (54)
3е news		Events	New Business
Bank.BG		Finance5	New Trend
Banks.dir.bg		Ikonomika.org	Nova Vizia
BG on air		Industry Info	Pariteni.bg
Biz news		Infoweek	Profit.bg
BusinessWeek		INSURANCE.BG	Projectmedia.bg
DarikFinance.bg		Lev.bg	Tax.bg
Dnes dir bg		Lex.bg	Trader bg
Econ.bg		Livebiz	Tвоят Бизнес
Economynews.bg		Moitepari.bg	Барометър
Eufunds.bg		Money.bg	Брокер БГ
EuroFunds.bg		My Insurance	Българска Търговско-
Event Box		My PR	Промишлена Палата

91 от 110

---

Български Фермер			www.zastrahovatel.com	Предприемач
ВеВести			Инвестор.БГ	Свежа Идея
Еврофинансиране			Индекс имоти	Софийска Търговско-
Експерт БГ			Инфосток	Промишлена камара
Енергиен портал			Кариери бг	Ютилитис
Енергия за България			Мениджър
Застраховател			Одир инфо
Здраве (13)
Doctorbg.com			Medicine.bg	Вестник Български
Doctoronline.bg			Pharmacy-bg.com	Лекар
Health.bg			Puls.bg	Здраве.нет
KNIGI-NEWS.COM			zdrave.bg	Лекар БГ
Koзметиката.com				Мъжа и Жената
Списания и др. (48)
Amica			Cosmopolitan.bg	Елитно
Hotels & Restaurants			erogance.eu	Жената Днес
Magazine			Hot Arena	Известен
Human capital			hotNews.bg	Клюки.БГ
Ip Bulgaria			Jenite bg	Наш Дом
Poligraff			kafene.bg	Обектив
Списание "За Хората"			Lifestyle.bg	Под тепето
Списание Edno			Mono.bg	Слава
Списание Forbes			National Geographic	списание Geo
Списание Hola			signal.bg	списание Grazia
Списание Тя			stars.bg	списание По-здрави
Списание Розали			Tialoto.bg	днес
Abitare			viewsofia.com	Хай Клуб
avtora.com			zar.bg	Хера
blife.bg			Активни потребители
Brava casa			Блясък
Club.bg			ЕВА

92 от 110

---

16.2. ГРАФИКИ

ФИГУРА 1. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО РЕЙТИНГ

ФИГУРА 2. РЕЙТИНГ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ – ТЕМА „ПРЕВЕНЦИЯ”

Проект „Завръщане у дома от дома”, 2012 г.

---

ФИГУРА 3. РЕЙТИНГ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ – ТЕМА „ДЕЦА”

ФИГУРА 4. РЕЙТИНГ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ – ТЕМА „ДОМОВЕ / ИНСТИТУЦИИ”

94 от 110

---

ФИГУРА 5. РЕЙТИНГ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ – ТЕМА „ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ”

ФИГУРА 6. РЕЙТИНГ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ – ТЕМА „ПРИЕМНА ГРИЖА”

ФИГУРА 7. РЕЙТИНГ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ – ТЕМА „БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ”

95 от 110

---

ФИГУРА 8. СЪПОСТАВКА НА ТЕМИТЕ ПО РЕЙТИНГ

96 от 110

---

ФИГУРА 9. ДИНАМИКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО РЕЙТИНГ

ФИГУРА 10. ДИНАМИКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ В ПЕРИОДА ОКТОМВРИ 2010 - НОЕМВРИ 2011 Г.

97 от 110

---

ФИГУРА 11. ДИНАМИКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА "ПРЕВЕНЦИЯ"(ОКТОМВРИ 2010 - НОЕМВРИ 2011 Г.)

ФИГУРА12. ДИНАМИКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА "ДЕЦА" (ОКТОМВРИ 2010 - НОЕМВРИ 2011 Г.)

98 от 110

---

ФИГУРА 13. ДИНАМИКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА "ДОМОВЕ/ИНСТИТУЦИИ"

(ОКТОМВРИ 2010 - НОЕМВРИ 2011 Г.)

ФИГУРА 14. ДИНАМИКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА "ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ"

(ОКТОМВРИ 2010 - НОЕМВРИ 2011 Г.)

99 от 110

---

ФИГУРА 15. ДИНАМИКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА "ПРИЕМНА ГРИЖА"

(ОКТОМВРИ 2010 - НОЕМВРИ 2011 Г.)

ФИГУРА 16. ДИНАМИКА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА "БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ"

(ОКТОМВРИ 2010 - НОЕМВРИ 2011 Г.)

100 от 110

---

ФИГУРА 17. СЪПОСТАВКА НА ДИНАМИКАТА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМИ (ОКТОМВРИ 2010 - НОЕМВРИ 2011 Г.)

Проект „Завръщане у дома от дома”, 2012 г.

---

ФИГУРА 18. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТИПОВЕ МЕДИИ (БР.)

ФИГУРА 19. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТИПОВЕ МЕДИИ (%)

Проект „Завръщане у дома от дома”, 2012 г.

---

ФИГУРА 20. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМИ (БР.)

ФИГУРА 21. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМИ (%)

103 от 110

---

ФИГУРА 22. ОТРАЗЯВАНЕ ВЪВ ВЕСТНИЦИТЕ - РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ТЕМИ (В БР.)

ФИГУРА 23. ОТРАЗЯВАНЕ В РАДИОСТАНЦИИТЕ - РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ТЕМИ (БР.)

104 от 110

---

ФИГУРА 24. ОТРАЗЯВАНЕ В ТЕЛЕВИЗИИТЕ - РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ТЕМИ (В БР.)

ФИГУРА 25. ОТРАЗЯВАНЕ В ON-LINE МЕДИИТЕ - РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ТЕМИ (БР.)

105 от 110

---

ФИГУРА 26. ОТРАЗЯВАНЕ НА ТЕМАТА "ПРЕВЕНЦИЯ" ПО ТИПОВЕ МЕДИИ

ФИГУРА 27. ОТРАЗЯВАНЕ НА ТЕМАТА "ДЕЦА" ПО ТИПОВЕ МЕДИИ

106 от 110

---

ФИГУРА 28. ОТРАЗЯВАНЕ НА ТЕМАТА "ДОМОВЕ/ИНСТИТУЦИИ" ПО ТИПОВЕ МЕДИИ

ФИГУРА 29. ОТРАЗЯВАНЕ НА ТЕМАТА "ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ" ПО ТИПОВЕ МЕДИИ

107 от 110

---

ФИГУРА 30. ОТРАЗЯВАНЕ НА ТЕМАТА "ПРИЕМНА ГРИЖА" ПО ТИПОВЕ МЕДИИ

ФИГУРА 31. ОТРАЗЯВАНЕ НА ТЕМАТА "БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ" ПО ТИПОВЕ МЕДИИ

108 от 110

---

ФИГУРА 32. ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА АНАЛИЗИРАНИТЕ МЕДИИ

ФИГУРА 33. ПОЛОВА СТРУКТУРА НА АВТОРИТЕ НА ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

109 от 110

---

СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ И ФИГУРИТЕ

таблица 1. Разпределение на публикациите по теми и по тип медия        10

таблица 2. Разпределение на публикациите по рейтинг        10

таблица 3. Динамика на публикациите по периоди и по теми        10

таблица 4. Полова структура на авторите:        11

таблица 5. Регионално разпределение на публикациите:        11

фигура 1. Разпределение на публикациите по рейтинг        93

фигура 2. Рейтинг на публикациите – тема „Превенция”        93

фигура 3. Рейтинг на публикациите – тема „Деца”        94

фигура 4. Рейтинг на публикациите – тема „Домове / Институции”        94

фигура 5. Рейтинг на публикациите – тема „Деинституционализация”        95

фигура 6. Рейтинг на публикациите – тема „Приемна грижа”        95

фигура 7. Рейтинг на публикациите – тема „Благотворителност”        95

фигура 8. Съпоставка на темите по рейтинг        96

фигура 9. Динамика на публикациите по рейтинг        97

фигура 10. Динамика на публикациите в периода Октомври 2010 - Ноември 2011 г.        97

фигура 11. Динамика на публикациите по темата "Превенция"(Октомври 2010 - Ноември 2011 г.)        98

фигура12. Динамика на публикациите по темата "Деца" (Октомври 2010 - Ноември 2011 г.)        98

фигура 13. Динамика на публикациите по темата "Домове/институции" (Октомври 2010 - Ноември 2011

г.)        99

фигура 14. Динамика на публикациите по темата "Деинституционализация" (Октомври 2010 - Ноември

2011 г.)        99

фигура 15. Динамика на публикациите по темата "Приемна грижа"  (Октомври 2010 - Ноември 2011 г.)

100

фигура 16. Динамика на публикациите по темата "Благотворителност" (Октомври 2010 - Ноември 2011

г.)        100

фигура 17. Съпоставка на динамиката на публикациите по теми (Октомври 2010 - Ноември 2011 г.)        101

фигура 18. Разпределение на публикациите по типове медии (бр.)        102

фигура 19. Разпределение на публикациите по типове медии (%)        102

фигура 20. Разпределение на публикациите по теми (бр.)        103

фигура 21. Разпределение на публикациите по теми (%)        103

фигура 22. Отразяване във вестниците - разпределение по теми (в бр.)        104

фигура 23. Отразяване в радиостанциите - разпределение по теми (бр.)        104

фигура 24. Отразяване в телевизиите - разпределение по теми (в бр.)        105

фигура 25. Отразяване в on-line медиите - разпределение по теми (бр.)        105

фигура 26. Отразяване на темата "Превенция" по типове медии        106

фигура 27. Отразяване на темата "Деца" по типове медии        106

фигура 28. Отразяване на темата "Домове/институции" по типове медии        107

фигура 29. Отразяване на темата "Деинституционализация" по типове медии        107

фигура 30. Отразяване на темата "Приемна грижа" по типове медии        108

фигура 31. Отразяване на темата "Благотворителност" по типове медии        108

фигура 32. Териториално разпределение на анализираните медии        109

фигура 33. Полова структура на авторите на публикации в медиите        109

110 от 110