Снимката е направена на Велики Четвъртък по време на освещаването на светото Миро.
Това беше осмото мироварене след възстановяването на светата Българска Православна Църква. Мирото символизира погребването на Исус Христос. Използва се в Светите Тайнства и символизира слизането на Светия Дух.
Мирото е благовоние, което се вари заедно с различни съставки.
Мироварене
Мироваренето е важен и отговорен акт за Църквата при който се вари и освещава свето Миро. Право да извършват Мироварене имат само самостойните православни църкви. Днес миро варят и освещават сами: Вселенската патриаршия, Руската патриаршия, Румънската, Сръбската патриаршии и Българската патриаршия.
Процедура
Мироваренето се извършва веднъж на няколко години, когато наличното количество е пред изчерпване. Това е дълъг и сложен процес, който продължава три седмици и половина. След внимателна подготовка и набавяне на нужните съставки, Мироваренето започва точно на Неделя Кръстопоклонна и приключва с освещаването на мирото на Велики Четвъртък. Освещаването на мирото се извършва по време на светата Василиева Литургия, която се отслужва на Велики четвъртък.
Основните съставки на мирото са: чист зехтин и чисто бяло гроздово вино към които се прибавят над 30 различни видове ароматни билки, благовонни масла и смоли в строго определено съотношение и начин на приготовление. То се вари от духовници при непрекъснато бъркане на сместа и при непрестанното четене на Новия Завет в продължение на три дена. Началото на варенето задължително се поставя от Предстоятеля на Църквата, който извършва и освещаването на новото миро.
Готовото Свето миро се съхранява в специални метални съдове наречени „конкуми" в специално помещение в Синодната палата. От там, под строг контрол, се раздава по епархиите на БПЦ и храмовете ѝ.
Светото миро се използва при Тайнството „Миропомазване", което се извършва непосредствено след Кръщението на даден човек. Използва се и при освещаване на храмовете и помазването на цар при възкачването му на престола.
Мироварене
Българската православна църква е патриаршия от Х век, но до нас не са достигнали сведения за мироварене по времето на Първото и Второто българско царство. През този период светото миро сме получавали от Константинополската (Вселенска) патриаршия. През ХIV в., когато отношенията между българския патриарх Йоаким III и патриарх Калист I (+1363) се влошили, Константинополската църква преустановила изпращането на миро. Тогава Българската църква започнала да се снабдява с чудотворното благоуханно миро, изтичащо от мощите на св. Димитър Солунски и на св. Варвара.
През епохата на османското владичество гръцките владици, които управлявали българските епархии, се снабдявали със свето миро от Вселенската патриаршия. На 28 февруари 1870 г. излезнал историческият ферман на султан Абдул Азис, с който била призната самостойността на Българската църква като екзархия. По силата на глава 7 от фермана Църквата ни трябвало да получава свето миро от Цариградската патриаршия, но схизмата, наложена на БПЦ две години и половина по-късно, направила невъзможно изпълнението на това изискване.
До вдигането на схизмата неофициално получаваме свето миро от Руската (за първи път миро донася екзарх Антим I през 1879 г.), от Румънската и от Сръбската църква. След вдигането на схизмата (22 февруари 1945 г.) по време на официалното посещение на главата на Българската църква - екзарх Стефан в Цариград (между 23 октомври и 6 ноември 1945 г.) Вселенският патриарх Вениамин дарява на Българската църква 10 литра свето миро в специален съд, наречен „алабастър". През 1949 г. Румънският патриарх Юстиниан изпраща в дар на БПЦ 5,5 литра свето миро.
С вдигането на схизмата и възстановяването на автокефалията ѝ Българската православна църква възстановява своето право сама да приготвя свето миро.
Първото мироварене става през 1950 г. след старателна подготовка за това важно събитие. Следващите са съответно: през 1961, 1974, 1988, 1995, 2002 г., 2009 г. и през април 2018г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар