РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ.doc

РЕШЕНИЕ

 

№………….                     дата 18 март 2009 год.                     град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 19 февруари 2009 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Д.Д.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Т.С.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КАХ дело № 18 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие  гр.Созопол против решение № 1467/30.09.2008г. постановено по гр.д.№ 874/2008г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прогласена нищожността на протоколно решение № 2856/01.03.1993 год.на ПК – Созопол по преписка с вх. № 2856/08.04.1992 год., като преписката е върната за ново произнасяне. Като касационни отменителни основания се сочат неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се, че съдът неправилно е прогласил нищожността на посоченото протоколно решение, което е било напълно съобразено с действащите тогава законови разпоредби и не е допуснато нарушение относно състава на комисията. Касационният жалбоподател счита, че поземлената комисия е постановила своето решение в надлежен състав, поради което изводът за некомпетентност на административния орган е неправилен и не може да обоснове извод за нищожност на постановения от него акт.

Ответникът по жалбата – К.А.К., не се явява, като чрез представител по пълномощие депозира писмено становище, с което оспорва основателността на жалбата, като счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли да бъде оставен в сила, претендира разноски. 

Съдът е сезиран и с частна жалба от К.А.К. против първоинстанционното решение, в частта относно разноските, които Районният съд не е присъдил в полза на лицето, като се е мотивирал с обстоятелството, че производството по своя характер е административно и разноски не следва да се присъждат. 

          Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба на Общинска служба по земеделие – гр.Созопол е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес от оспорването.         

Разгледана по същество, е неоснователна.

          С обжалваното решение Бургаския районен съд е обявил за нищожно решение № 2856/01.03.1993 год. на Поземлена комисия – гр.Созопол по преписка с вх. № 2856/08.04.1992 год. на наследници на К. *** и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В своето решение съдът е приел, че към датата на постановяване на решението, съгласно нормата на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ (отм.),  състава на поземлените комисии се формира от председател, секретар и нечетен брой членове, като в комисиите задължително се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, както и представител на ликвидационния съвет и частните земеделски стопани. От приложената по делото административна преписка е установил, че в конкретния случай, в състава на комисията са включени четен брой членове, като решението е подписано от председател, секретар и двама членове. Отделно от това е констатирал, че в отклонение от нормите на закона, действали към момента на постановяване на административния акт, в състава на комисията, постановила процесното решение не са участвали представители на ликвидационния съвет и частните земеделски стопани. При тези фактически констатации решаващият съд е направил извод, че състава на комисията не отговаря на законовите изисквания за лицата, които следва да бъдат включени в нейния състав, поради което е приел, че Решение № 2856/01.03.1993 год. на Поземлена комисия – гр.Созопол е постановено от ненадлежен състав и на това основание е направил извод за неговата нищожност.

Така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като фактическите и правни доводи на Бургаския районен съд се споделят изцяло и от настоящия касационен състав.

Обжалваното решение, издадено от ПК гр.Созопол, чийто състав, както правилно е приел първоинстанционния съд, с оглед нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на постановяване на решението, е следвало да  включва задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Към момента на постановяване на решението това изискване е императивно, като с последващи изменения на нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСППЗ (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1997 г.), законодателят е предвидил, че включването на тези лица е “по възможност”. Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, като липсата на компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност. Като е констатирал правнозначимите факти  и ги е субсумирал под хипотезата на приложимата правна норма, решаващият съд е направил законосъобразен правен извод, като е обявил нищожността на оспореното пред него решение № 2856/01.03.1993 год. на Поземлена комисия – гр.Созопол, поради което жалбата на Общинска служба “Земеделие” – Созопол се явява неоснователна и съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

По отношение жалбата на К.А.К. за неправилност на съдебното решение в частта относно разноските, които първоинстанционният съд не е присъдил в негова полза, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:

В мотивите на своя съдебен акт, Бургаският районен съд неправилно се е позовал на обстоятелството, че с оглед административния характер на провежданото пред него съдебно производство, не следва да се присъждат разноски спрямо ответната страна – административен орган. Присъждането на разноски е процесуална последица, зависеща от изхода на делото, като в конкретния случай, основателността на жалбата обосновава правото на страната – ищец пред Районния съд да претендира заплащане на направените от него разноски, без оглед административния характер на производството. Пред първоинстанционния съд ищецът е представил договор за правна помощ с адв.Ж., с предмет – осъществяване на процесуално представителство. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание, пълномощникът не се е явил и  в този смисъл, процесуално представителство не е осъществено, поради което разноски не следва да се присъждат. Отделно от това, остава неясно поради каква причина с настоящата жалба се претендира трикратният минимален размер на възнаграждението, след като по делото е представено пълномощно, с договорено възнаграждение от 80 лв., т.е. страните са се споразумяли за определено възнаграждение, поради което не следва да бъде прилаган законовия минимум. В заключение, направените разноски по съдебното производство са принципно дължими, но до документирания размер и в случай, че е осъществено договорената правна помощ, в случая - процесуално представителство. Ето защо жалбата на К.К. против съдебното решение в частта относно разноските е неоснователна.    

Пред настоящата инстанция също се претендират разноски, за което е представен и договор с адв. А.Ж. за правна защита, с предмет процесуално представителство пред касационната инстанция, с договорено възнаграждение в размер на 150 лв. Пред настоящата инстанция адв.Ж. не се е явил за да осъществи договореното процесуално представителство, поради което разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1467/30.09.2008 год., постановено по гр.дело № 874/08 год. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..               ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

                                                                                           2………………...

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ2.doc

19.05.2010 г. гр. Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд граждански състав на петнадесети април през две хиляди и десета година 
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар К.Л.
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева 
гр.д.№ 613 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като на основание чл.233, ал.2 от ГПК /отм./ е отменено влязлото в сила решение № 645/28.05.2007 г. по гр.д. № 351/2006 г. на ВКС и оставените в сила Решение № ІІІ- 201/20.12.2005 г. по гр.д. № 669/2005 г. на ОС- Бургас и решение № 61/08.07.2005 г. по гр.д. № 484/2004 г. по описа на РС- Несебър. ВКС е постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС- Несебър.
Първоначално е била подадена искова молба от В.А.В., ЕГН ********** ***, против Д. Л.Р., ЕГН **********,***. Моли се да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, съответстващо на УПИ І- 174 в кв.13 по плана на м.”Инцараки”, край с.Св.Влас, общ.Несебър, урегулиран от 350 кв.м., при граници: УПИ ІІ-715, улица и край на регулацията. Наред с това се иска, на основание чл.431, ал.2 от ГПК, отмяна на нот. акт № 154, том VІІІ, дело № 1964 от 03.07.1995г. по описа на Районен съд- гр.Несебър, като неверен. Съгласно указанията на ВКС в отменителното си решение е била насочена претенцията и против Д.Н.Р., ЕГН **********,***. В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответниците оспорват иска, като предявяват насрещен такъв, с който молят да бъде прието за установено по отношение на В.В., че те са собственици на процесния имот на основание продължило 10 години необезпокоявано давностно владение, започнало през 1989 г. Наред с това се моли да бъдат отменени нотариалния акт на В. и този на праводателката му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основната претенция носи правното си основание в чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. От страна на ответниците се навежда твърдение за недопустимост на иска тъй като последните владеели имота. Предвид на това ищеца нямал правен интерес от предявяване на установителна претенция тъй като следвало да се защити с осъдителна. Съдът не споделя това становище. Видът на търсената защита се определя от ищеца. Последният, в исковата молба, е заявил, че владее имота, поради което за него е необходимо само да установи правото си на собственост спрямо ответниците. Въпросът дали фактически го владее или не е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Интересът от воденето на един процес се извежда от фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба без да се разглеждат доказателствата към нея в тяхната същност. На следващо място се твърди, че нотариалния акт на ищеца бил непротивопоставим на ответниците, тъй като техния бил вписан преди този на В.. Това възражение няма никакво отношение по допустимостта на иска. Предвид на това настоящата инстанция намира иска за допустим, но по съществото си неоснователен по следните съображения:
Ищецът В. се легитимира, като собственик на процесния недвижим имот с нотариален акт за покупко- продажба № 2, том VІІІ, рег. № 5024, дело № 1323 от 15.09.2003 г. Правото на собственост върху имота е било възстановено на праводателката му- В. Г. Д.по реда на ЗСПЗЗ, въз основа на Решение № 22-В от 28.03.1996г. на ПК- гр.Несебър за реституция на земеделска земя. С влязла в сила заповед на Кмета на Община Несебър, през 1990г. е одобрен регулационен план на гр.Несебър, съгласно който имотът е урегулиран в парцел І-714, в кв.13 по плана на гр.Несебър. Ответникът от своя страна се легитимира, като собственик на същия имот с нотариален акт за собственост № 154, том VІІІ, дело № 1964 от 03.07.1995г. по описа на Районен съд-гр.Несебър, придобита по реда на параграф 4 от ЗСПЗЗ. В исковата си молба ищецът твърди, че владее процесния имот от момента на закупуването му до сега. След като трасирал имота, същият сочи, че е поставил 12 бр. циментени колове. Твърди, че от праводателката си знаел, че от момента на възстановяване собствеността й върху имота от Поземлена комисия- гр.Несебър до момента на продажбата му, трети лица не са заявявали претенции към него. Във връзка с подадена до Община Несебър молба за издаване на виза за проектиране на строителство в закупения от ищеца недвижим имот, същият установил, че ответникът Р. също притежава нотариален акт за собственост върху същото место, издаден по реда на параграф 4 от ЗСПЗЗ, под № 154, том VІІІ, дело № 1964 от 03.07.1995г. по описа на Районен съд-гр.Несебър. В тази връзка, ищецът твърди, че визираният констативен нотариален акт е неверен, тъй като към момента на съставянето му, ответникът Р. не е отговарял на предпоставките, визирани в пар.4 и сл. от ЗСПЗЗ, поради което не е могъл да придобие правото на собственост върху процесното дворно място.
Гореизложеното е мотивирало правния интерес на ищеца В. да сезира съда с искова молба, предмет на разглеждане в производството по настоящото делото, с искане да уважаване на предявения от него положителен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК и отмяна на констативния нотариален акт № 154, том VІІІ, дело № 1964 от 03.07.1995г. по описа на Районен съд-гр.Несебър, като неверен. 
По делото е представена преписката на ПК, по която е било постановено решението за възстановяване на собствеността в полза на праводателката на ищеца. В същата се намира Решение № 22-В/28.03.1996 г., заверено за вярност с оригинала. Съдът по реда на косвения съдебен контрол намира, че така постановеното решение е нищожно и като такова не е породило действие. Видно от посоченото в него комисията е заседавала в състав председател, секретар и четири члена. Съгласно действаща към този момент разпоредба на чл.60, ал.4 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ- ДВ бр. 95/27.10.1995 г./ поземлената комисия е следвало да заседава в състав председател, секретар и нечетен брой членове. В случая, както бе отбелязано по- горе членовете са били 4, и административния акт носи подписи на двама от тях. Видно от текста на чл.60 в същия се очертава структурата на поземлените комисии, щата и състава на комисията като орган на поземлената собственост, органа, който назначава и уволнява служителите в нея и начина на заплащане, като няма изрично визирано задължение да заседават и взимат решенията си в посочения там пълен състав. Касае се за инструктивна норма, която не съдържа изрична уредба относно въпроса в какъв състав следва да се вземат решенията на органа. Едва с ДВ бр. 31/2003 г. бе въведен член 60а, който изрично предвижда кой следва да подписва актовете на службите. Последната, обаче, не е действала към датата на постановяване на обжалваното решение, поради което в случая следва да се приложи общата разпоредба на чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП, съгласно която при решение на колективен орган, какъвто несъмнено е ПК, за да е валиден акта същия следва да носи подписите на председателя и секретаря. В случая решението не е било подписано от секретар. Решението на ПК може да бъде нищожно поради 5 порока- чл.41, ал.3 от ЗАП, като в случая е налице един от тях, а именно същото е постановено не в предвидената от закона форма. Тъй като решението на ПК е административен акт, за него важи разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАП, според която същият се издава в писмена форма и следва да носи минимум подписите на председател и секретар. Предвид на това е налице съществен порок на административния акт, водещ до неговата нищожност. В тази връзка Велика Дамянова не е станала собственик на имота и оттам не е можела да го продава. Законът не въздига продажбата на чужда вещ за недействителен акт, но сделката не е породила прехвърлително действие в полза на ищеца, предвид на това, че продавача не е бил собственик. В тази връзка установителната претенция следва да бъде отхвърлена ведно с искането за отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариалния акт на ответниците. От страна на ищецът не се доказа проведена валидна процедура по реституция на имота в полза на Велика Дамянова за да черпи права от това. Негова бе доказателствената тежест още повече, че този факт се оспори от ответниците. С оглед на изложеното, макар и да няма значение за изхода на иска, съдът намира за нужно да разгледа и твърдените от ответниците правоизключващи факти. Следва да се изследва въпроса дали е проведена валидна процедура и по придобиване на собствеността от ответниците по реда на параграф 4 от ЗСПЗЗ. Предвид на това, че в нотариалния акт, с който Роеви се легитимират като собственици, не е посочено по коя от хипотезите на цитирания параграф е издаден, следва да се разгледат всички, предвидени в закона основания, съобразно действаща към момента редакция на ДВ бр.59/30.06.1995 г. 
Съдът намира, че и трите хипотези на параграф 4 не са налице в случая за да се приеме твърдения от ответниците факт, че те са собственици. По делото не се представиха документи, от които да е видно въз основа на кой акт на държавен орган е придобито правото на ползване и не се установи върху имота да е била построена сграда, каквито за изискванията на параграф 4а, ал.1; земята е била предмет на земеделска реституция- § 4а, ал.5; няма данни имота да е бил лозе или овощна градина, да е единствен за семейството и да не се намира извън 10 километровата зона- съгласно параграф 4б. Предвид на това следва да се приеме, че ответниците не са имали правото да закупят имота като ползватели. На следващо място дори и да са попадали в една от тези хипотези, то по делото не се представиха документите, въз основа на които да се установи проведена процедура. От приложеното удостоверение е видно, че банка „ДСК” не съхранява такива документи. От своя страна община Несебър е заявила в нарочно издаденото в тази връзка удостоверение, че не се съхранява удостоверение, издадено на Д. Р. за оценяване на имота, няма информация за извършено плащане в тази връзка и не са били издавани документи, свързани с процедурата по § 4 от ЗСПЗЗ. Действително в нотариалния акт на ответниците са посочени като приложения удостоверение и вносна бележка, но само от това описание като се отчете и вида на самия акт не може да се стигне до единствения възможен извод, че нотариалния акт е бил издаден при валидно проведена процедура. Ето защо настоящата инстанция намира, че и ответниците не биха могли да се легитимират като собственици на имота на основание параграф 4 от ЗСПЗЗ. 
Както бе отбелязано по- горе от страна на Роеви бе предявен насрещен иск. Съгласно изложените три точки в петитума на същия и като взе предвид уточнението в залата, обективирано в протокол от с.з. от 09.07.2009 г., съдът намира, че се касае за предявен един иск /така е посочено и в съдебното заседание/, с който се моли да бъде прието за установено по отношение на В.В., че ответниците Р. са собственици на процесния имот по силата на продължило повече от 10 години давностно владение, започнало от 1989 г. В т.1 от петитума на насрещната искова молба е посочено основанието на иска, а в т.2- ответника на претенцията. 
Предявената насрещна претенция също носи правното си основание в чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. По същество същата е неоснователна по следните съображения:
Твърди се от страна на Р., че от 1989 г. до сега същите владеят имота необезпокоявано. В тази връзка бяха ангажирани гласни доказателства. От показанията на св. В. е видно, че същия е помагал на Д. Р. при ограждането на имота като не може да каже коя година последния е придобил имота. Свидетелят заяви, че до 1994- 1995 г. е виждал Д. Р. в местото. Св. В. също бил участвал в ограждането на имота през 1990 г. Последно като бил ходил на място, без да се конкретизира за коя година говори, коловете били изпочупени и Д. го оградил наново. Свидетелят Огледалов, зет на В. Д., заяви, че през 1994- 1995 г. е водил техническо лице, което е поставило колчета на место и имота тогава не е бил ограден. С оглед на така изложеното съдът намира, че от страна на Р. не бе извършено пълно доказване не твърдените от тях факти. За да се приеме, че един имот е придобит по давност е необходимо да се представят такива доказателства, че от тях да се следва единствения възможен извод за необезпокоявано владение на имота, което в случая не бе сторено. От показанията би могло да се приеме, че владението на Д. Р. е започнало през 1990 г., но не е ясна крайната дата, до която е продължило, още по- малко може да се приеме, че той владее имота и понастоящем. Св. В. заяви, че от преди 6 години имота е изоставен, неограден с изпочупени колове. Свид. А., разпитван при първото разглеждане на делото, е заявил, че началния момент на започване на фактическата власт на Р. върху процесния имот е бил 1995 г. -1996г.
Предвид изложеното насрещната претенция следва да бъде отхвърлена, а оттам и искането за отмяна на нотариалните актове. 
На основание чл.64, ал.1 и 2 от ГПК /отм./ на В.В. следва да бъде присъдена сумата от 20 лв., а на Р.- сумата от 365 лв. 
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на В.А.В., ЕГН ********** ***, против Д.Л.Р. /Д. Л.Р./, ЕГН **********, и Д.Н.Р., ЕГН **********,***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, съответстващо на УПИ І- 174 в кв.13 по плана на м.”Инцараки”, с.Св.Влас, общ.Несебър, урегулиран от 350 кв.м., при граници: УПИ ІІ-715, улица и край на регулацията, понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор 11538.504.72 с площ от 338 кв.м. по кадастралната карта на гр. Свети Влас. М. „Инцараки”. 
ОТХВЪРЛЯ насрещният иск на Д.Л.Р. /Д. Л.Р./, ЕГН **********, и Д.Н.Р., ЕГН **********,***, против В.А.В., ЕГН ********** ***, за приемане за установено по отношение на последния, че Роеви са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място, съответстващо на УПИ І- 174 в кв.13 по плана на м.”Инцараки”, с.Св.Влас, общ.Несебър, урегулиран от 350 кв.м., при граници: УПИ ІІ-715, улица и край на регулацията, понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор 11538.504.72 с площ от 338 кв.м. по кадастралната карта на гр. Свети Влас. М. „Инцараки”. 
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Л.Р. /Д. Л.Р./, ЕГН **********, и Д.Н.Р., ЕГН **********,***, сумата от 365 лв. /триста шестдесет и пет лева/, представляващи разноски по основната претенция.
ОСЪЖДА Д.Л.Р. /Д. Л.Р./, ЕГН **********, и Д.Н.Р., ЕГН **********,***, да заплатят на В.А.В., ЕГН ********** ***, сумата от 20 лв. /двадесет лева/, представляващи разноски по защитата по насрещната претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните

Интересното в това Решение е : "Касае се за инструктивна норма, която не съдържа изрична уредба относно въпроса в какъв състав следва да се вземат решенията на органа. Едва с ДВ бр. 31/2003 г. бе въведен член 60а, който изрично предвижда кой следва да подписва актовете на службите. Последната, обаче, не е действала към датата на постановяване на обжалваното решение, поради което в случая следва да се приложи общата разпоредба на чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП, съгласно която при решение на колективен орган, какъвто несъмнено е ПК, за да е валиден акта същия следва да носи подписите на председателя и секретаря. В случая решението не е било подписано от секретар. Решението на ПК може да бъде нищожно поради 5 порока- чл.41, ал.3 от ЗАП, като в случая е налице един от тях, а именно същото е постановено не в предвидената от закона форма. Тъй като решението на ПК е административен акт, за него важи разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАП, според която същият се издава в писмена форма и следва да носи минимум подписите на председател и секретар. "
Доколокото разбирам от това Решение, всички Решения на ПК подписани от четен брой членове са валидни по разпоредба на чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП стига да носят подписите на председател и секретар.
Не разбрах само ,след като ЗАП е отменен , в кой от законите се намира тази разпоредба? Кога е отменен ЗАП и защо е цитиран в Решение от 2010г.?
Надявам се някой от адвокатите във форума да даде повече яснота по въпросите.

lerina

 

Мнения: 39

Регистриран на: 06 Яну 2010, 09:39