В повечето случаи не е, но при определени обстоятелства, може и да се вземе. Трябва да се види внимателно Трудвият договор и Вътрешните правила
Щом „бонусът" се изплаща ежемесечно, дори да е в различен размер, вероятно става дума за възнаграждение за постигнати резултати от труда. Следователно това е възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ и то се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията. Бонусът ще се включва в базата, ако отговаря на условията за това: изплаща се постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и е в зависимост единствено от отработеното време. Бонусът трябва да предвидим и сигурен.
Обратно, ако става дума за плащания с поощрителен характер и това е посочено изрично, като се включи и указание, че съответният бонус се изплаща по преценка на работодателя и не представлява субективно право на служителите, тогава няма да стане. Изключени са и Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд н
Такава е и константната съдебна практика /вж. решение от 6.11.2007г. на ОС - София по гр. д. № 632/2007 г., г. о.; решение от 26.10.2007г. на ОС - София по гр. д. № 937/2007 г., г. о.; решение от 26.11.2007г. на ОС - София по гр. д. № 816/2007 г., г. о. /https://web.apis.bg/p.php?i=532024
инфлацията имат обезщетителен характер, касае се за еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а не водят до автоматично увеличаване на работната заплата, т.е. не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 3 НСОРЗ.
Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 - 6. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
По принцип еднократното допълнително материално стимулиране (както се посочва в запитването "еднократна коледна добавка"), няма характер на работна заплата, поради което по своята същност то не е задължително. Този вид плащане има характер по-скоро на вид бонус за работниците и служителите, който работодателят може да възприеме като подход за стимулиране на наетите лица, отчитайки техния принос в изпълнението на трудовите им задължения.
Обратно, ако става дума за плащания с поощрителен характер и това е посочено изрично, като се включи и указание, че съответният бонус се изплаща по преценка на работодателя и не представлява субективно право на служителите, тогава няма да стане. Изключени са и Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд н
Такава е и константната съдебна практика /вж. решение от 6.11.2007г. на ОС - София по гр. д. № 632/2007 г., г. о.; решение от 26.10.2007г. на ОС - София по гр. д. № 937/2007 г., г. о.; решение от 26.11.2007г. на ОС - София по гр. д. № 816/2007 г., г. о. /https://web.apis.bg/p.php?i=532024
инфлацията имат обезщетителен характер, касае се за еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а не водят до автоматично увеличаване на работната заплата, т.е. не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 3 НСОРЗ.
Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 - 6. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
По принцип еднократното допълнително материално стимулиране (както се посочва в запитването "еднократна коледна добавка"), няма характер на работна заплата, поради което по своята същност то не е задължително. Този вид плащане има характер по-скоро на вид бонус за работниците и служителите, който работодателят може да възприеме като подход за стимулиране на наетите лица, отчитайки техния принос в изпълнението на трудовите им задължения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар