НА ИНФОРМАЦИЯ, НЕОБХОДИМА ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БАНСКО 2

 Снай-високата стойност от 593 ЕЛК/час в двете посоки е натоварен участъкът от

трасето на път ІІ – 19, разположен в северната част на Община Банско до гр. Банско. В останалите участъци – по посока гр. Добринище и с. Места оразмерителната часова интензивност постепенно намалява. Тя достига стойности от 427 ЕЛК/час и 362 ЕЛК/час.

 В следващата таблица се съдържат данни, относно стойностите – реални бройки, на средно-денонощната годишна интензивност на моторните превозни средства и за състава на транспортните потоци в участъка от път ІІ-19, преминаващ през територията на Община Банско.

	Средно-денонощна годишна интензивност на моторни ППС по видове Леки Автобуси Леко-Средно-Тежко-Сума
Преброителен	автомобили товарни товарни товарни МПС
пункт	автомобили автомобили автомобили и TIR
Г 12	2814 116 497 162 293 3882
Д 1142	3134 123 528 116 321 4135
Д 1145	1896 139 333 117 254 2739
Д 1146	1696 85 299 107 198 2385

Констатациите и по-важните изводи са следните:

110

-              най-високи са стойностите в участъка на път ІІ-19 от северната граница на Община Банско до гр. Банско. Те достигат стойности от 5418 ЕЛК/24 часа и 4135 бр. МПС/24 часа. в т.ч 3134 бр. леки автомобили, 528 бр. леко-товарни автомобили, 123 бр. автобуси, 116 средно-товарни автомобили, 87 бр. тежко-товарни автомобили и 147 бр. тежко-товарни автомобили с ремарке и тип TIR;

-              преобладаващо е лекото автомобилно движение, следвано от леко-товарното автомобилно движение;

-              най-високи са стойностите на транспортното натоварване сумарно и на всички останали видове транспортни средства до гр. Банско, след което стойностите постепенно намаляват;

-              товарното движение, вкл. лекотоварното, представлява 20% - 25% от общата стойност на движението, отчетено в реални бройки. Като състав, обаче от общото транспортното натоварване, отчетено в ЕЛК, делът на товарните автомобили ще бъде завишен и ще достигне около 35% - 40%.

Следва да отбележим, че съставните елементи на пътното платно – ширини на асфалтобетоновата настилка, размерът на лентите за движение, ширините на банкетите са в съответствие с изискванията за този клас път, оразмерителното часово натоварване, както и броят МПС/24 часа (средно – денонощна годишна интензивност на движението). 

9.1.3. Обществен транспорт 

В общоприетия, традиционен смисъл на понятието, Масов обществен пътнически транспорт (МОПТ) в гр. Банско липсва, най-вероятно поради малките размери на урбанизираната територия. Разстоянията се преодоляват предимно пешеходно или с МПС. 

Частна фирма организира транспортиране на организирани групи до различни исторически места около Банско - Рилски манастир, Ковачевица, Бачково, както и до ски пистите около града.

В натоварения ски сезон фирмата организира и автобуси за транспортиране на посетителите от ЖП гарата до хижа "Бъндерица".

Добре е организиран и функционира междуградски транспорт за следните дестинации:

-              Банско – София: Някои от автобусите в тази дестинация заминават от Автогара Банско, намираща се в близост до центъра на града. Пътниците могат да

 111

ползват и автобусите по линията Гоце Делчев - София, преминаващи през ;

-              Банско – Благоевград;

-              Банско - Гоце Делчев: Тази линия е част от дестинацията София-Гоце Делчев;

-              Банско – Добринище: Използват се автобусите по линията Банско-Гоце Делчев;

-              Банско – Пловдив: Пътят в посока Пловдив преминава през великолепните Родопи и осигурява връзката и с Велинград; 

-              Банско – Сандански;

-              Банско – Разлог.

Обслужването на малките населени места с обществен пътнически транспорт също е осигурено с транспортната схема на общината и, съобразно данните от анкетата на кметовете и кметските наместници, удовлетворява потребностите. На частни превозвачи се възлага обслужването на маршрути от транспортната схема на Община Банско са Разлог – Гостун, Разлог – Осеново, Разлог – Филипово, Благоевград – Кремен, Разлог –

Кремен, Разлог – Обидим, Градска линия – автогара Банско – хотел Стражите – 3СР39

.

 Автобусен транспорт е организиран за превоз на учащите в общинските и държавните училища в общината, като автобус на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Места и превоз на ученици от с. Филипово до него, от с. Филипово до гр. Банско, както и до гр. Разлог.

За удобство на гражданите и посетителите на гр. Банско е организиран таксиметров превоз. Таксиметровата стоянка е разположена пред пощата на града;

9.1.4. Степен на моторизация.

Данните за степента на моторизация на населението в гр. Банско и общината не са предоставени от Общинската администрация или от РДВР - Пътна полиция - КАТ - Банско, за да бъдат коментирани. При разработването на ОУПО този проблем трябва да бъде информационно обезпечен.

9.1.5. Пътно – транспортни произшествия

Информацията за транспортната травматика, или т.н. ПТП (пътно-транспортни произшествия) не е предоставена за анализ към този момент. При разработването на

                                                

39 Маршрутите са определени с Решение № 789, Протокол № 38 / 30.11.2010 г. на ОбС-Банско.

 112

ОУПО тази информация трябва да бъде изискана от РДВР - Пътна полиция - КАТ – Банско, за да бъде анализирана и да се направят съответните изводи и препоръки. 

9.2. Железопътна инфраструктура

На територията на общината има частично изградена железопътна мрежа. Теснолинейна 16-та жп линия Септември – Варвара – Велинград – Аврамово – Якоруда – Разлог – Банско – Добринище с дължина 125 км и с гари на територията на Община Банско в градовете Банско и Добринище (крайна гара). Теснолинейната железница е трябвало да продължи по поречието на р. Места до гр. Гоце Делчев, но това не е реализирано. Това е единствената действаща теснопътна железопътна линия у нас с междурелсие 760 мм. 

Битува идея за организиране на обществен ж.п.транспорт тип ”совалка” между гр. Банско и гр. Добринище (или между Якоруда - Баня –Разлог – Банско – Добринище), както за обслужване на населението и гостите, така и като специфична туристическа атракция. В момента за атракционни пътувания по линията Септември – Добринище се движи теснолинейна музейна композиция с парен локомотив. Товарните превози по линята са преустановени през 2003 г. 

9.3. Въздушен транспорт

На територията на Община Банско няма действащи летища, но чрез шосейните си пътища има достъп до националните летища, сертифицирани от международните институции, а след отварянето и пускане в действие на ГККП Илинден и до международните летища Кавала и Солун в Гърция.

Разстоянията до летища са:

• летище София - 170 км;

• летище Пловдив - 160 км;

• летище Бургас – 410 км;

• летище Варна - 530 км;

• летище Кавала, Гърция - 60 км през ГКПП Илинден;

• летище Солун, Гърция - 120 км през ГКПП Илинден.

През зимния сезон частни фирми организират трансфер на туристи от/до някои от тези летища.

 113

На територията на съседната община Гоце Делчев в землището на с. Мусомище е разположено бивше военно летище. Община Гоце Делчев е предприела стъпки за превръщането му в гражданско летище за обслужване на бизнеса, туризма и селското стопанство.

Община Банско планира изграждането на летище за малки частни самолети и хеликоптери, разположено между гр. Добринище и гр. Баня.

9.4. Изводи и проблеми. Изисквания към ОУПО и ПС - КТС

Да се предвиди развитие на транспортната инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания,  стандарти и нормативи и съобразно прогнозните натоварвания.

Да се предложат устройствени мерки за създаване на пътни връзки между населените места, селищните образувания и отделни крупни обекти (съществуващи и новопредвидени), особено в групата „Пирин” (гр. Добринище, с. Обидим и с. Кремен).

Съгласувано със съответните администрации, да се предложат устройствени мерки за подобряване на комуникационните връзки със съседните общини, респ. средоточията на места за полагане на труд, за отдих  и туризъм в различните му форми.

Да се проучат и предвидят трасета за велосипедно движение.

Да се проучат възможностите и резервира обходно трасе за републиканския път ІІ-19 северно от гр. Банско. 

Да се определят изисквания за крайпътно озеленяване по съществуващи и новопредвидени пътища, с оглед ограничаване снегонавяванията, при съблюдаване разпоредбите на Закона за пътищата.

Да се проучат и съобразят по целесъобразност резултатите от проекта „Лесно пътуване: Гърция - България Е - мобилни решения", по Програма за Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007 - 2013 год., където Община Банско е партньор. Очаква се постигане на главната цел на проекта - да подобри трансграничната достъпност между регионите чрез разработване на уеб-базирани инструменти, които ще предлагат мобилни услуги чрез използване на напреднали технологии, лесно достъпни за всички пътуващи (мобилни телефонни приложения, интернет и други).

Изработването на ОУПО да се основава на актуализирани данни по отношение интензивността на транспортните потоци, пътно-транспортните произшествия, степента на моторизация, състоянието на МОПТ и други.

 114

Х. ДРУГА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

10.1. Водоснабдяване и канализация

10.1.1. Водоснабдяване

Селищата на община Банско са водоснабдени от планински водохващания - каптажни и дренажни. Всяко населено място има собствени водохващания и водопроводна мрежа. 

Гр. Банско ползва източници с общ дебит 78 л/с., гр. Добринище - 14 л/с. 

Външни водопроводи - 62.714 км. 

Вътрешна мрежа  - 55.812 км. 

Вътрешната водопроводна мрежа на гр. Банско е изградена от етернитови, стоманени и полиетиленови тръби с обща дължина 39 980 м. Етернитовите тръби представляват 56,80 % и са положени за периода от края на петдесетте до средата на осемдесетте години.

Стоманените тръби са 40,30 % и са положени основно за периода 1975 г. до 1990 г.

Полиетиленовите тръби представляват 2,90 %, положени предимно след 1995 г.

Поради лошото състояние най – вече на етернитовите тръби от подаденото количество от 1 175 000 куб. м. средно за година /за периода 1999 – 2003 г./, загубите на вода в мрежата са големи.

Проблемите с водоснабдяването са свързани най-вече с недостатъчните водни количества на някои от населените места и остарялата водопроводна мрежа в почти всички населени места, с изключение на с. Места. 

За да се реши проблемът, предстои реализацията и финансирането на проект за допълнително водоснабдяване от Караманица до Банско за допълнително 40 л. в секунда. 

Ще бъде проучено състоянието на всички довеждащи водоснабдителни проводи до Добринище, за да се избегнат проблемите през зимата. 

Предстои да бъде стартиран проект за водоснабдяване и на селата в община Банско.

 115

По данни от годишния доклад за състоянието на околната среда 2011 г., в момента тече изпълнение на договор с предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) за водоснабдяване на селата Обидим, Места и Филипово. 

Всички водопроводи и съоръженията към тях на територията на община Банско са общинска собственост и са предадени за експлоатация и поддържане от “В и К“ ЕООД – гр. Благоевград, район Разлог, група Банско.

10.1.2. Канализация

Канализационна мрежа е изградена и в осемте селища на общината, като в селата степента на изграденост е 100%, за гр. Банско процентът е 98%. 

 Канализационната мрежа на гр. Банско е изградена въз основа на работен проект от 1965 год. Типът й е смесен, поради което се предвижда изграждането на пет броя дъждопреливници.

Няма изградени пречиствателни съоръжения. 

Канализацията на гр. Банско има 4 зауствания в р. Глазне – водоприемник втора категория. 

 Община Банско разполага с проект за Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ). 

Има изградени 3 броя ПСОВ към ски зона гр. Банско – в местностите Шилигарника, Платото и Бъндеришка поляна. Дружество „Юлен” АД, концесионер на ски-зона Банско, притежава разрешителни за зауствания на отпадъчните води от трите ПСОВ.

Собствени ПСОВ имат ЗТА АД (галваничен цех) и „Пиринска мура” АД и др.

В момента е в ход изпълнение на Интегриран проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на гр. Банско, на стойност около 90 млн. лева, финансиран по Оперативна програма „Околна среда”.

Проектът предвижда строителство на нова пречиствателна станция за отпадъчни води с капацитет 29 980 еквивалент жители, за проектен хоризонт 2034 година и рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на гр. Банско. За пречиствателната станция е определен терен в местността „Гарван”, с площ от около

 116

32 ха. Комплексът включва пречиствателна станция, помпена станция, път с трасета за инженерна инфраструктура и корекция на р. Глазне.

Ще бъдат изградени общо 27 км канализационна мрежа и 14 км водоснабдителна мрежа.

Проектна документация за “Изграждане на ПСОВ „Добринище”, реконструкция, модернизация и разширение на ВиК системи и съоръженията към тях на гр. Добринище”е внесен в РИОСВ. Проектът предвижда строителство на нова пречиствателна станция за отпадъчни води с капацитет 8 635 еквивалент жители.

10. 2. Eнергийна инфраструктура

10.2.1. Електроснабдяване

Електрозахранването на общината се осигурява от общата електроенергийна система на страната посредством подстанция „Банско” 110/20 кV, разположена в източната част на град Банско. В момента в подстанцията са монтирани два силови трансформатора с мощност 40 MVA и 25 MVA. В бъдеще се предвижда монтаж и въвеждане в експлоатация на нов (трети) трансформатор 110/20 кV на площадката на п/ст „Банско”.

Подстанция “Банско” е включена в системата 110 kV посредством:

- Електропровод (ВЛ)110 кV „Места” (п/ст „Банско” – п/ст Гоце Делчев);

- Електропровод (ВЛ)110 кV „Варвара” (п/ст „Банско” – п/ст Якоруда);

- Електропровод (ВЛ)110 кV „Равен - Глазне” (п/ст „Банско” – п/ст Разлог);

-              Електропровод (ВЛ)110 кV „Тодорка - Церово” (п/ст „Благоевград” – п/ст Банско).

Възлова станция в близост до Национален парк „Пирин” чрез електропровод 20 кV захранва трафопостове на обекти, разположени на територията на парка.

Съгласно картата на възстановената собственост (КВС) на територията на община Банско са изградени 3 малки ВЕЦ – в землищата на с. Гостун и с. Филипово и с. Кремен, и каскада „Ретиже”.

Каскада "Ретиже" е разположена в землището на с. Кремен, и се състои от 3 МВЕЦ на течащи води. Използва водите на р. Ретиже, водеща началото си от Попово

 117

езеро и Кременските езера, разположени в югоизточните склонове на Северен Пирин. Общата мощност е 7,43 мW и годишно производство от 23 млн. КВтч екологично чиста електроенергия.

Денивелацията на каскадата е 936 м между котата на водохващане /1618м надморска височина/ и котата на последната ВЕЦ /682м/, дължината на тръбопроводите е 10 375 м. 

В ход са процедури по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) за инвестиционни намерения за изграждане на още няколко МВЕЦ-а на реките Места, Дисилица, Осеновска, Влахинска, Лъкенска, Матан дере, Перлешка и др.

Североизточно от с. Места, в землището на с. Филипово е разположен фотоволтаична електрическа централа,  с мощност 69 kWp

В землището на с. Кремен, м. „Блатата“ през 2010 г. са одобрени подробни устройствени планове за „Площадка за производство на електроенергия – фотоволтаици“. 

Във връзка с повишения инвестиционен интерес за изграждане на МВЕЦ и необходимостта от присъединяването им към електро-преносната мрежа ще се наложи реконструкция на съществуващите и изграждане на нови съоръжения на електропреносната мрежа, за които следва да се осигурят трасета и сервитутни зони.

Населените места се захранват от изводи 20 kV от подстанцията, като електроразпределителната мрежа е добре развита. 

При обособяване с ОУПО на нови зони за урбанизация ще се наложи изграждането на нови разпределителни мрежи НН и СрНН, както и изграждане на нови трансформаторни постове. 

10.2.2. Топлоснабдяване

В началото на 2006 г. стартира първия етап на отоплителната централа на база дървесна биомаса в град Банско, с капацитет 5 MW. През същата година започва изграждане на топлопреносна мрежа и захранване на първите потребители. 

Отоплителната централа в гр. Банско е първата в България, използваща ВЕИ (възобновяем енергиен източник) за централизирано топлоснабдяване - биомаса (дървесен чипс).

 118

През м. май 2008 г. започва и втория етап на проекта, като капацитетът на централата се разширява на 10 MW. 

Отоплителната централа в гр. Банско е снабдена с два напълно автоматизирани водогрейни котела, всеки с мощност 5 MW. 

Изграденият топлопровод е с дължина над 5,5 км, като са присъединени над 50 абоната, ползващи топла вода за отопление и БГВ за стопански (хотели, предприятия) и битови нужди (частни къщи), обхванати са и голяма част от общинските сгради.

Съгласно решение № 362, протокол №18/2009 г. общинският съвет дава съгласие за реализация на проект „Екологична топлоснабдителна система на гр. Добринище на база биомаса“, на основата на публично-частно партньорство. Топлоснабдителната система се състои от обекти за производство, пренос, доставка и разпределение на топлинна енергия. 

10.2.3. Газоснабдяване

Проектът за газифициране на общините Банско и Разлог стартира през 2008 г. и се предвижда край на строителството през 2014г. Първите обекти са газифицирани през 2009-2010 г. 

Изградено е магистрално газопроводно отклонение от района на гр. Симитли до Автоматизирана газоразпределителна станция (АГРС) – Банско за газифицирането на градовете Банско и Добринище. Захранването с природен газ става от газкомпресорна станция разположена на територията на гр. Разлог. Предвижда се изграждането на газоразпределителна мрежа само за гр. Банско, а всички потребители в гр. Добринище и останалите 6 села в общината ще бъдат снабдявани със сгъстен природен газ от Компресорна станция (метанстанция) до Автоматизирана газоразпределителна станция (АГРС) – Банско.

Газоразпределителната мрежа на територията на двете общини Разлог и Банско е около 31 км, а към 2039 г. (докогато е лицензът на „Овергаз запад“) следва да достигне 150 км.

Териториално гр. Банско е разделен на 3 зони: зона 1, обхваща южната част на града, където са разположени големите хотели и комплекси; зона 2, обхваща западната част на града; зона 3 включва централната част на града.

Клиентите на територията на община Банско са множество стопански потребители, туристически комплекса и домакинства. 

 119

10.3. Телекомуникационна инфраструктура

Телекомуникационната инфраструктура на територията на община Банско е добре развита.

Всички селища са телефонизирани, имат покритие от мрежата на мобилните оператори. В някои села (Обидим, Кремен) има проблеми с достъпа до интернет.

Специално следва да се отбележи информационната инфраструктура на ски зоната Банско. Целият район е опасан от оптична опорна мрежа и VoIP телефония. Всички съоръжения и системи са от последното поколение хардуерни и софтуерни решения. Опорната мрежа в ски зоната е изградена с близо 40 км оптичен кабел single mode с 12 влакна, по който тече трафик със скорост 1 Gbps. В някои участъци, където локална връзка по меден кабел е трудно осъществима, е реализирана безжична връзка. Има hot spot на Бъдеришка поляна, на Тодорка, на Шилигарника – общо 15 в планината, както и между хотелите. По цялата мрежа тече VoIP телефония.. Осъществена е връзка към Интернет. Всички съоръжения и системи в ски зона Банско са свързани в планинската мрежа и интегрирани за съвместна работа. Автоматизиран е достъпът до лифтовете и паркинга. Системите за сняг и високопланинските панорамни камери с метеорологична система се управляват и настройват отдалечено. ИТ центърът се намира на долната лифтова станция.

10.4. Изисквания към ОУПО по отношение на инженерната инфраструктура

Общо принципно изискване към развитието на техническата инфраструктура е отчитането на предпоставящото и лимитиращо значение на част от системите за

реконструкцията и интензификацията на урбанизираните територии, респ. за усвояването на нови територии, като двата вида дейности се планират взаимообвързано. 

Мрежите да се оразмеряват на базата на възможната емкост на територията, независимо, че реалното усвояване или предвиденото натоварване на някои части от територията може да настъпи в по-далечен етап. 

При необходимост от изграждане на нови (или реконструкция на съществуващи) съоръжения и проводи, необходими за функционирането на

 120

съответната мрежа, да се предложат подходящи площадки и трасета, или правилата за прилагане на ОУПО да изискват от последващите подробни устройствени планове на урбанизирани територии да направят това.

По отношение на водоснабдяването и канализацията ОУПО трябва да изследва и определи:

- водоизточници - капацитет, състояние, в т.ч. идентифициране и включване допълнителни водоизточници за отделните населени места;

- резервоари – оценка за достатъчност на изградения обем на резервоарите;

- главни водопроводи - капацитет и състояние, възможност за поемане на допълнително натоварване, нови трасета;

- начин на отвеждане на отпадъчните води и определяне на места за локални пречиствателни съоръжения, евентуално общи пречиствателни съоръжения на група населени места; 

- правилата за прилагане на плана да изискват от последващите подробни устройствени планове на населените места и селищните образувания реконструкция на разпределителните мрежи, в т.ч. подмяна на съществуващите с тръби с подходящи параметри.

Общият устройствен план на общината и града следва да отрази всички предвиждания на интегрирания проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води.

По отношение на енергийните системи:

- територията на общината е обезпечена с електроенергия и с въздушни електропроводи високо напрежение;

- доизграждане на мрежите НН и СрНН и необходимост от изграждане на нови трафопостове, при предвиждане с ОУПО на нови територии за урбанизиране или интензифициране на съществуващи;

- поради засиления инвестиционен интерес за изграждане на алтернативни източници на електроенергия ОУПО е необходимо да изследва необходимостта от реконструкция и изграждане на нови електропроводи

- ОУП на град Банско да отрази развитието на газоснабдителната и топлоснабдителната мрежа.

 121

ХІ. СЪСТОЯНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 

            Анализът на съществуващото състояние на компонентите  и факторите на околната среда в община Банско е извършен на база собствени проучвания, литературни източници, планове и програми - Програма за опазване на околната среда, 2004 г., Програма за управление на отпадъците, 2003 г., План за управление на НП Пирин, 2004 г., Регионален доклад за състоянието на околната среда през 2011г. (РИОСВ Благоевград) и др.

11.1. Климатични условия и състояние на атмосферния въздух 

            Община Банско се характеризира с наличие на подчертано разнообразен климат. Територията й попада в три климатични подобласти – високопланинска, среднопланинска и нископланинска, което определя значителни височинни различия в количествените елементи, мотивиращи условия за слабо задържане и бързо разсейване на вредни вещества във въздуха. 

            Състоянието на въздуха на територията на общината се влияе най-вече от характерните за климата фактори на географската и топографска ситуация, особено от релефа, заселването и застрояването, както и отделената топлина от транспорта, промишлеността, селското стопанство и домакинско отопление. 

           Съгласно Годишен доклад на РИОСВ за състояние на околната среда в област Благоевград, 2011 г., анализът на качествата на атмосферния въздух показва, че основен източник на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди са всички горивни процеси, вкл. промишлени, като основно участие тук има автомобилният транспорт. През 2011 г. не са регистрирани концентрации, превишаващи ПС на СЧН. По отношение съдържанието на фини прахови частици през 2011 г. в повече от 26% от извършените измервания е установено превишаване на средноденонощните норми. По отношение съдържанието на озон, заедно с естественото му присъствие в атмосферата, източници на вредни вещества, образуващи т.н. “лош озон” са дейностите, свързани с използването на определени бои, лакове, авторепаратурни продукти, обувна  и мебелна промишленост, дистрибуция на бензин и др. През 2011г. РИОСВ Благоевград регистрира 25 превишения на Краткосрочна целева норма за опазване на човешкото здраве. 

          Обобщено, анализът на състоянието на атмосферния въздух в област Благоевград през 2011 г. показва, че по контролираните показатели с изключение на фини прахови частици до 10 мкр са под установените норми за опазване на човешкото здраве.  Най-

 122

голямо влияние върху КАВ по отношение на праховите частици има жилищният сектор, най-вече емисиите от локално отопление на жилищата. Понастоящем в града има изградена система за централно топлоподаване с ограничен обхват, както е посочено по-горе, в т. 10.2.2. Енергопроизводството е на база ВЕИ (биомаса-дървесен чипс). Предвидено е развитие на този начин на енергопроизводство и енергоподаване в общината, чиито параметри ще бъдат функция на технически и икономически фактори. Това налага актуализация на данните относно функционирането на съоръженията и емисиите към момента на изработването на бъдещия ОУП, респ. екологичната оценка. 

           През последните години особено значение придобиха строителните дейности и лошото състояние на пътната инфраструктура. Климатичните условия имат значителна роля по отношение качествата на въздуха, за района на Банско са характерни условия, стимулиращи разсейването на локално емитираните замърсители и в този смисъл общината е в благоприятна позиция.  

           През 2011 г. в границите на контролираната от РИОВ-Благоевград територия не са извършвани измервания с мобилна автоматична станция  за КАВ.

           По отношение влиянието на хладилните и климатични инсталации върху състоянието на атмосферния въздух , РИОСВ-Благоевград контролира работата на 3 групи обекти:

1. Производствени обекти:

- “Пиринска мура” АД, за която е установено нарушение на нормите на

неорганизирани емисии на ЛОС; през 2012 г. се очаква това въздействие да

бъде овладяно поради предприети действия от страна на Дружеството за

замяна на някои ползвани досега продукти в производството;

- “Бул Еко Енергия” ООД-отоплителната централа на предприятието използва

за гориво дървесна биомаса. Процесът е високотехнологичен с автоматично

регулиране. Няма неблагоприятно въздействие върху околната среда.  

- ЗТА АД използва инсталация за метални покрития /галваничен цех/.

Извършените измервания показват спазване на нормите за допустими емисии.

2. Емисии от битово отоплени и дървообработването, които оказват влияние върху

състоянието на атмосферния въздух.

 123

3. Бензиностанции - разположените в границите на общината бензиностанции са

приведени в съответствие с изискванията на Наредба 16/1999 и не нарушават

целевите норми за допустими емисии на ЛОС.  

            При съществуващите условия, в границите на община Банско основните източници на атмосферно замърсяване – транспортно-комуникационна дейност, особено в активния туристически сезон, производствени дейности, сметища, горивни системи, обществени събития и др., са реални източници на замърсяване на въздуха. Те са с различна интензивност, пространствено и времево проявление, различни количествени и качествени стойности. Най-съществено е, че в условията на активно ползвана туристическа среда, при това с подчертано сезонен характер, е важно при разработването на ОУП да се приложи подходът, позволяващ сезонна диференциация на КАВ, повлияно и мотивирано от туристическото ползване на ресурсите на общината. 

11.2. Води 

В качеството им на компонент на околната среда, в този раздел водите се разглеждат основно като въздействащи върху качествата на околната среда в контекста на водоснабдяване и водоснабдителната мрежа, отпадъчни води, пречистване, заустване, санитарно-охранителни зони на  водоизточниците и др п.

Селищата на община Банско са водоснабдени от планински водохващания -  каптажни и дренажни. Всяко населено място има собствени водохващания и водопроводна мрежа. Водоснабдяването на селищата Места, Добринище, Обидим, Гостун, Осеново и Филипово  осигурява напълно нуждите на населението от питейна вода. Проблем е старата водопроводна мрежа, която често  аварира. От отчетените аварии през периода 2002-2003 год. към 80% е делът на авариите във външната водопроводна мрежа, 15% е делът на авариите по сградните отклонения и към 5 % - други. За с. Кремен освен старата водопроводна мрежа, проблем е количеството и качеството на подаваната питейна вода от водохващане каптаж “Харами бунар”. Вътрешната водопроводна мрежа на с. Кремен е изцяло изградена през 1967 г. Дебитът е недостатъчен. Понастоящем наличното водно количество е 1,5 л/с, а необходимото - 2,261.

Вътрешната водопроводна мрежа на гр. Банско е изградена от етернитови /около 60% от мрежата/, стоманени и полиетиленови /около 3% от цялата мрежа/ тръби с обща дължина на вътрешната мрежа около 55 000 л м. Поради лошото състояние най – вече на етернитовите тръби, загубите на вода в мрежата е около 36%.

 124

Всички водопроводи  и съоръженията към тях на територията на община Банско са общинска собственост и са предадени за експлоатация и поддържане  от “В и К “ ЕООД – гр. Благоевград, район Разлог, група Банско.

Основен източник на отпадъчни води в общината са селищните канализационни мрежи, които изливат провежданите от тях води най-често в дерета или релефни понижения. Всички населени места имат напълно изградена канализационна мрежа, като само в гр. Банско е необходимо доизграждане в частта ново градско строителство. В нито едно населено място на общината няма изградена ПСОВ с изключение на тези в ски-зона Банско.

Град  Банско разполага с идеен проект за ГПСОВ. Той е разработен през 2004 г. и към тогавашните предвиждания е разработен за 20 000 ЕЖ-12 000 постоянно обитаващи и 8 000 – временно пребиваващи. ГПСОВ е проектирана като едностъпална станция с биологично пречистване. През  март 2011 г. община Банско внася в РИОСВ Благоевград документация за инвестиционно предложение /ИП/ за ПСОВ на гр. Банско и рехабилитация на канализационната система на града. Съгласно посочената документация, оразмерителния капацитет на ПСОВ е определен на 28 000 ЕЖ. ПСОВ ще се реализира в имот № 009398 с площ 28.475 дка в местност „Гарвана” и съседна площадка в имот № 009279 с площ 13 дка. И двете площадки са собственост на община Банско. Съгласно становището на РИОСВ-Благоевград, площадката за ПСОВ не попада в защитена зона по смисъла на ЗБР и защитена територия по смисъла на ЗЗТ, но е разположена в близост до ЗЗ Пирин с код ВG 0000209 за опазване на природните местообитания  и дивата флора и фауна. Съгласно посоченото становище на РИОСВ, ИП подлежи на Оценка за съвместимост, процедура по реда на чл.31 от ЗБР.

През март 2010 г. в РИОСВ - Благоевград е процедирана документация за инвестиционно предложение за изграждане на ПСОВ Добринище, реконструкция, модернизация и разширение на водопроводната и канализационна системи и съоръжения към тях. ПСОВ е оразмерена за 8635 еквивалент жители. ИП не засяга защитени зони по силата на ЗЗТ и зони по Натура по смисъла на ЗБР. РИОСВ е разпоредил изработване на оценка за съвместимост с предмета  и целите на ЗЗ.

През март 2009 г. е внесена за процедиране в РИОСВ документация за “Ремонт на канализационната мрежа и изграждане на 3 бр ПСОВ в с. Кремен – ПСОВ1 за 520 ЕЖ, ПСОВ2 – за 303 ЕЖ и ПСОВ3 – за 25 ЕЖ. Разпоредено е разработване на оценка за съвместимост.

 125

В Ски-зона Банско работят 3 локални ПСОВ, разположени в местностите „Бъндеришка поляна”, „Шилигарника” и „Платото”. Поради нараснал капацитет на ползващите ски-зоната и поради изчерпан капацитет на съществуващите ПСОВ, по възлагане на ЮЛЕН АД понастоящем са проведени съгласувателните процедури с МОСВ и се извършва проектирането на станциите. Предвижда се новите станции да бъдат монтирани на местата на старите за сезон 2013-2014 г.

В общината има 4 зауствания в р. Глазне, която е водоприемник втора категория.     В контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води РИОСВ-Благоевград контролира качеството на отпадъчните води на един пункт, разположен на р. Глазне, назован “ВиК ЕООД, р-н Разлог, канализационни колектори гр. Банско”. Заедно с това РИОСВ контролира и следните обекти:

- ЗТА АД, гр. Банско-галваничен цех. Отпадъчните води се заустват в градската канализация. Обектът се контролира за емисии на опасни и други вещества в отпадъчните води. Няма констатирани нарушения;

- Пиринска мура, АД /Завод за столове/ - отпадъчните води се заустват в градската канализация; извършва се собствен мониторинг. Няма констатирани нарушения.

В общината няма стопански обекти, които с отпадъчните си води да емитират приоритетни и приоритетно опасни вещества, съгласно Приложение 1 към чл.1, ал.2 от Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители.

Контрол на повърхностни води РИОСВ извършва в 4 пункта – р. Глазне преди вливане в р. Изток, р. Златарица преди устието, р. Добринишка /Дисилица/ след Добринище и р. Ретиже преди напускане на последната ВЕЦ.   

Предвид проявите на обилни валежи и свързаните с това високи води по речните долини е разработено инвестиционно предложение за корекция на р. Глазне за защита заливане на ПСОВ и осушителните полета. Разработената документация е внесена в РИОСВ Благоевград през април 2012 г. Проектната корекция е с дължина 1370 м., като се

предвижда провеждане на оразмерително водно количество Q1% -227 м3

/сек. Предвидено

е оформяне на защитни стени габионен тип с височина 3м., както и изграждане на мост на разстояние 452 м. от началото на корекцията. Мостът ще представлява едноотворна конструкция с масивни устои, пътно платно 8 м. и два тротоара с ширина по 1.45 м. ИП не засяга защитени територии по смисъла на ЗЗТ  и не попада в границите на защитена зона по смисъла на ЗБР.   

 126

През март 2009 г. е процедирана документация за ИП за “корекция на р. Осеновска от начална точка 111 до крайна точка 127 с дължина 460.85 лм, землище на с. Филипово. Разпоредено е да се извърши оценка за съвместимост с предмета  и целите на ЗЗ “Места”.

Независимо от общо взето значителната информация по компонентата „води“ е налице необходимост от разработване на т.н. „Воден баланс“ или „Стратегия за управление на водния сектор“, базирано на обстоятелството, че водата сега и в бъдеще ще има ролята в по-голяма степен на ограничаващ, отколкото стимулиращ развитието на различни дейности фактор.  

               

                11.3. Почви и нарушени територии 

            Съгласно Регионален доклад за околна среда, 2011 г. на РИОСВ-Благоевград, територията на община Банско, чиято обща площ е 475881 дка, по видове територии се разпределя както следва:

-              земеделски земи – 138 556 дка;

-              горски територии – 327035 дка;

-              населени места – 7112 дка;

-              водни площи – 2027 дка;

-              територии за полезни изкопаеми или депа – 18 дка;

-              транспорт и инж.инфраструктура – 1133 дка.

            От посоченото е видно, че 98% от територията на общината е с естествено почвено покритие. Обусловено от географското местоположение, релеф, климатични условия, геоложка основа и др. почвоформиращи фактори, почвената покривка на община Банско се характеризира с подчертано разнообразие на почвени типове. 

Липсата на текстурна диференциация, голямото количество на растителни остатъци, специфичните условия на образуване на глинести минерали и липса на деструктивни процеси показва, че в по-голямата част от територията на общината почвите не са податливи към деградационния процес дехумификация..

Почвите са потенциално уязвими на вкисляване. Почти всички типове имат кисела реакция (от слабо до средно кисела), а някои от тях (кафявите горски почви, планинско-

ливадните торфенисти почви, тъмноцветни планинско-горски почви) се характеризират и

 127

с обемна киселинност. Този процес се реализира с ниска интензивност и относителна равномерност.

Наличие на преовлажняване се установява само при планинско-ливадните торфенисти почви и в ограничени участъци по поречията на реките. При тези почви става задържане на повече вода в подповърхностия хоризонт, който се е оформил като глеев или глеевиден. Това преовлажняване е генетично обусловено и не застрашава екологичното

равновесие в разглежданата територия. Локално, периодично преовлажняване се среща и при кафявите горски почви, но само когато те заемат безотточните части на релефа. То се

проявява най-често след интензивни дъждове - слаба степен на периодично преовлажняване, което се отразява най-вече на видовото разнообразие на естествената растителност.

Няма информация и за наличие на техногенно замърсяване на почвите с тежки метали, нефтопродукти и опасни вещества. Разпространените тук почви имат слаба

устойчивост спрямо техногенно замърсяване и поради тази причина е налице и

потенциална възможност за замърсяване на подпочвените води като кумулативен ефект.

От деградационните процеси, най-съществен за екологичното състояние на района

има ерозията. На определени места се проявява площна ерозия /терени за ски-писти и туристически пътеки/ и/или ровинна ерозия, също характерна за главните трасета на

туристическите маршрути и горски пътища. Линейна ерозия се проявява в случаите на обилни речни разливи, каквито се случват по р Глазне. 

Между почвите, формиращи почвеното разнообразие на територията на общината 

няма такива, които са генетично засолени. Основания за наличие на техногенно засоляване има единствено в обсега на транспортните артерии, където е възможно

известно засоляване при третиране им срещу замръзване  и снегонатрупване.

Нарушените земи (механично са унищожени повърхностните почвени хоризонти или цялата почва) са тези, върху които е извършено строителство и/или друг вид

постоянна промяна. 

Казаното по-горе се потвърждава и от контрола, който РИОСВ-Благоевград  извършва по този компонент на околната среда. От 2001 г. е въведена Програма за почвен мониторинг на 3 нива. Първото ниво е широкомащабен мониторинг в мрежа от 16х16 км с периодика 5 години. Резултатите от контрола показват, че няма данни за превишаване нормите на устойчиви органични замърсители. Налични са складове за съхраняване на

 128

препарати за растителна защита с количество около 8000 кг/л. Съхраняват се в Б-Б кубове.Състоянието им се контролира от РИОСВ.

         В  РИОСВ няма налична информация за площи, засегнати от ветрова  и водна ерозия, точно местоположение, степен на развитие. Понастоящем, по възлагане на ЮЛЕН АД се разработва специализирано проучване в обхвата на ски-зона Банско, което има за задача да определи пространствено и площно терените, засегнати от ерозия, както и рекултивационните и възстановителни действия, които следва да бъдат предприети за ограничаване на процесите. 

          Обобщената оценка, която контролният орган прави по отношение на компонентата “почви” в община Банско е положителна по отношение на състоянието им.

11.4. Ландшафт 

В качеството си на териториална система, всеки ландшафт може да се разглежда като:

- ресурсна система;

- среда за живота и дейността на човека;

- система, съхраняваща геофонда;

- източник на естетическо въздействие.

Общата характеристика на ландшафта на общината, направена на база вертикалната структура на образуващите го елементи показва, че в диапазона 500 – 2500 м.н.в. се очертава височинна ландшафтна зоналност, която включва 5 типа ландшафти: горски, ливадни, скални, аквални (езерни) и урбанизирани (антропогенни) ландшафти.

Според височинната поясност, ландшафтите в границите на общината се поделят на:

-              котловинен – до 800м н в;

-              нископланински – 800-1500м н.в.;

-              среднопланински – 1500-1900м;

-              горнопланински – 1900 – 2200м;

-              високопланински – 2200 – 2500м;

-              субалпийски – над 2500м.

 129

В съществуващата информационна база няма други типове деления и анализи на ландшафтите в общината. От значение за устройственото планиране са характерът и степента на изменение на съществуващият ландшафт, дълбочина и обратимост на измененията, териториално съотношение и други подобни.

От съществено значение при анализа на ландшафта на общината е обстоятелството, че територията й разполага с общ висок ландшафтен потенциал, изразяващ се в:

- значителни денивелации;

- разнообразни релефни конфигурации;

- стабилна снежна покривка;

- продължителен сезон за летен  и зимен туризъм и спорт;

- високопланински езера;

- балнеоложки ресурси;

- висок рекреационен капацитет.   

Посоченото показва, че при анализа и диагнозата на този компонент от околната среда е важно да бъде избрана класификация, която да отрази в най-подходяща степен разнообразието, степента на устойчивост и готовността на ландшафта да приеме разнообразните форми и начини на устройствена намеса в територията.  

               

                11.5. Биологично разнообразие, защитени територии и зони 

                В Р България същестуват следните категории защитени територии:

                - резервати – строго защитени територии, забранена всякаква човешка дейност;

                - национален парк – силно защитена, някои дейности позволени;

                - природна забележителност – опазване на природни форми, дейности позволени;

                - поддържан резерват – разрешени дейности с консервационна цел;

- защитена местност – опазване на местообитания и устойчиво ползване на ресурси.  

В границите на община Банско попадат части от защитени зони, приети с Решение № 122/март 2007 г: :

- ЗЗ „Пирин” за опазване на дивите птици, код BG 0000209;

                130

- ЗЗ „Западни Родопи” за опазване на дивите птици, код BG 0002063;

- ЗЗ „Пирин” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, код     BG 0000209;

- ЗЗ „Родопи Западни” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, код BG 0001030;

- ЗЗ „Места” за опазване на природните местообитания и дивата флора  и фауна, код BG 0001021;

- ПЗ „Пиростията”, площ 0.5 дка; стопанисвана от ДГС Места; няма план за управление;

- ПЗ „Сватбата”, площ 13.1 дка; стопанисвана от ДГС Места; няма план за управление;

- ПЗ „Черната скала- Кара”, стопанисва се от ДГС Гърмен, няма план за управление. . 

Съгласно Конвенцията по биологично разнообразие, “биологично разнообразие” означава многообразието сред живите организми от всякакъв вид, вкл. сухоземни, морски и други видове екосистеми  и екологични комплекси към които принадлежат.

С цел обединяване и общо управление на териториите със специален режим на защита е създадена европейската екологична мрежа Натура 2000, която включва 2 типа територии:

- територии, обявени директно от страните-членки съгласно Директивата за птиците;

- територии, предложени от страните-членки и в последствие разгледани от  комисията, съгласно процедура за селектиране на тези територии, съгласно Директивата за хабитатите.  

По отношение на този компонент, от съществено значение при устройственото планиране е обстоятелството, че много голяма част от територията на общината попада в границите на НП „Пирин” и съгласно ЗЗТ се управлява според изискванията на Плана за управление на парка.           

НП „Пирин” се характеризира с изключително растително разнообразие и висок процент на ендемичния компонент. Растителността в голяма степен е запазила автохтонния си облик. Установените растителни таксони принадлежат на 60 флорни

 131

центъра и комбинации между тях. Почти по равно са представени суб-средиземноморските и евро-азиатските флорни елементи. С високо участие са и евро-средиземноморските и бореалните флорни елементи, следвани по представителност от европейските, евросибирските, балканските и суб-бореалните флорни елементи. Средиземноморските, понтийско-средиземноморските, космополитните видове, карпатско-балканските елементи и българските ендемити имат дял по 2-3% от флората. Останалите елементи са представени слабо, а 42 класификационни категории представят всяка под 1 % от флорните елементи. Сравнително малко са арктично-алпийските флорни елементи, които са локализирани в най-високите части на планината, характеризиращи се със студен климат. Рудералните и плевелни елементи са малко. Недостатъчно са проучени популациите на редица редки и застрашени растения, особено в находищата им в близост до туристически центрове и пътеки. В такива места е възможно критично намаляване на тяхната численост и съответно може да възникне необходимост от спешни мерки. 

Планът за управление на НП „Пирин”, разработен през 2004 г., представлява “....специализиран план за: опазване на природата и ландшафта, балансирано използване на рекреационните възможности и природните ресурси на територията, както и за превръщането на защитената територия в социално-икономически фактор за регионално развитие”.

Зонирането на територията на НП „Пирин” е направено съгласно изискванията на Закона за защитените територии и принципите на приетата система за категоризация на Международния съюз за защита на природата IUCN. В обхвата на община Банско има представителство на всички зони, валидни за НП: 

-              за зона  Іа - резерватна зона, се обявяват територите на резерватите Юлен;

-              зона  Іb - зона за ограничаване на човешкото въздействие се обявяват територи, без промени или само със слаби промени на местообитанията, със

запазени естествен характер и развитие, места, в които са установени застрашени

местообитания на консервационно значими видове.

-              зона  ІІа - зона за опазване на горските екосистеми и отдих, се обявяват територии от НП „Пирин”, заети с горско-дървесна растителност, вкл. клек.

-              зона  ІІb - зона за устойчиво ползване на открити площи и отдих се обявяват пасищните територии от НП „Пирин”, традиционно свързани с планинското

животновъдство и поддържани от тази дейност.

 132

-              зона  ІІІ - зона за туризъм, се обявяват територии от НП „Пирин” в районите на Банско и Добринище, със съществуващо интензивно туристическо натоварване и

със съществуващи в тях спортни съоръжения, вкл. предвидените и одобрени от

МОСВ за изграждане, по ТУП на “Ски-зона с център Банско”. 

-              за зона  ІV - зона на сгради и съоръжения, се обявяват районите на съществуващите хижи, почивни домове, бунгала, сгради на парковата

администрация, трафопостове, каптажи, просеки за въздушни електропроводи

противопожарни просеки, пътища, съществуващи ски-писти и съоръжения и тези

в процес на изграждане по утвърдени проекти, местата за ново строителство

предвидени с проекти и включени от  Плана за управление, както и строителство,

                определено от Плана за целите на Националния парк. 

               

По отношение статута на парка и предвид предстояща актуализация на Плана за управление на НП, както и базирано на Доклад за НП „Пирин”, като обект на световното наследство, разгледан на 36-та сесия на КСН на ЮНЕСКО в Санкт Петербург, 24.06.2012 г.  от съществено значение по отношение на ОУП на общината са заключенията относно необходимостта от изработване на Стратегия за развитието на туризма в регион Банско-Добринище и формирането на буферна зона, обхващаща ски-зоните Банско  и Добринище.

Посоченото представлява съществено обстоятелство по отношение диагнозата и прогнозата за развитие както на системата „Туризъм и отдих“ в ОУП, така и за бъдещия статут на усвоените или предстоящи за развитие територии за зимни и летни спортове и отдих.  

               

                11.6. Отпадъци – състояние и устройствени изисквания по управлението им

В разработената и приета от ОбС-Банско Програма за управление на отпадъците на територията на община Банско,  основните изводи и заключения са, както следва:

- на територията на община Банско се образуват битови, строителни и промишлени отпадъци;

- битовите отпадъци се образуват от домакинствата, фирмите, административно-обществените и търговски обекти; те имат определящо значение в структурата на отпадъците на общината;

 133

- строителните отпадъци се формират от строителството, реконструкцията и ремонт на сгради; в резултат на бързото развитие на туризма през последните години, обема на строителството непрекъснато нараства и отпадъците от дейността са проблем за общината;

- промишлените отпадъци са в много малки количества, поради факта, че на територията на общината функционират предприятия, основно от дървообработващата промишленост, голяма част от отпадъците на които се оползотворяват. 

- общото количество ТБО извозени от фирма ”БКО” ООД са 11 000 куб.м за гр. Банско и  2000 куб.м. за гр. Добринище; 

- депото за отпадъци на гр. Банско се намира в м. ”Въковия” и е на площ от 15 дка;. депото на гр. Добринище се намира в м. ”Черешата”, на 2 км. от града, обхваща площ от 5 дка; и двете сметища не отговарят на съвременните изисквания и са затворени; понастоящем отпадъците от Банско и Добринище са извозват на Регионалното депо – Разлог (обслужва общините Банско, Разлог, Якоруда и Белица);

- със Заповед №02-6/29.11.2003 г. на Кмета на община Банско дерето в м.”Бистрин чучур” е определено за депониране на изкопни маси и строителни маси;

- през 2004 г. частично е решен въпросът с опасните отпадъци; чрез събиране на негодните за употреба пестициди в 2 контейнера “Б - Б – кубове” и изнесени на подходящо място. 

Съгласно Регионалния доклад за околна среда на РИОСВ-Благоевград, няма населено място в общината, което да не е обхванато от системата за организирано събиране  и извозване на отпадъците. На територията на общината събирането на хартиени пластмасови и стъклени отпадъци и картонени опаковки се извършва от Екопак АД. Събирането се извършва в разположени на подходящи места цветни контейнери, след което се транспортират до гр. Дупница. Специално за събиране на пластмасови отпадъци с Разрешително № 01-РД-151/21.07.2011 на фирма “ИВИС” е отредена площадка, разположена в местност Рупчовец, гр. Банско, ПИ  № 62676.001.3588.

За осъществяване на търговска дейност с черни и цветни метали са учредени 2 площадки в гр. Добринище. В с. Места е учредена площадка за отпадъци от излезли от употреба МПС. Площадката се намира в североизточната част на парцел VII по парцеларен план на район Вищерица ЕАД.

 134

С утвърдени фирмени програми за управление на отпадъците са “Юлен” АД, “Джамо” ЕООД, “Рупчин и синове” ЕООД, “Пиринска мура” АД.    

В общината няма организирано събиране и третиране на отпадъците от лечебни и болнични заведения. Няма лечебно заведение с утвърдена програма за управление на отпадъците, респ. сключен договор с лицензирана фирма за последващ транспорт  и третиране.

11.7. Вредни физични фактори. 

Понятието вредни физични фактори обединява няколко неблагоприятно влияещи върху качествата на околната среда и човека елементи и това са шум, радиационен фон, топлинно и лъчево замърсяване, вибрации и др.

По правило, източниците, влияещи върху състоянието на акустиката на средата са с различен произход – транспортни, битови, въздушни и др. По характер на разпространение те са линейни или точкови, по характер на проявление - епизодични, постоянни, смесени, по нива – под, около или над допустимите норми. Характерно за община Банско е, че водеща роля при този фактор има транспортна дейност, характеризираща се с линейно влияние и променливо натоварване и въздействие. В рамките на специализираните програми и доклади няма цифрова информация за нивата на шум в центъра на общината, другите населени места и по-големите транспортни връзки. Съществуват възможности за набавяне на такава информация, най-често чрез извършване на контролни пробонабирания – конкретни шумови замервания на определени точки и/или преброяване на транспортните потоци. Това са действия с поръчков характер т.е. те представляват предмет на самостоятелно възлагане, на което обикновено възложител е общината.

По отношение на радиационния контрол, в системата на МОСВ се извършват постоянни наблюдения за стойностите на радиационния гама-фон. Естественото дозово натоварване на човека по относителни дялове както следва:

-              от концентрация на радон във въздуха – 54%;

-              от космическо лъчене -16%;

-              съдържание на калий 40 в елементите на околната среда -135;

-              други естествени източници на радиация – 17%.

 135

Наблюденията, проведени от РИОСВ-Благоевград показват, че радиационният гама-фон е в границите на характерния за региона естествен фон.

Радиационното състояние на почвите, дъните утайки и отпадни продукти от дейността на различни обекти оказва на определени места известни превишения. Такова е установено на пункта в гр. Добринище , където в необработваеми почви са установени следните фонови проби – уран 238- 86бкр/кг; радий 226 – 82 бкрл/кг; торий 232 – 112 бкр/кг; калий 40 – 1045 бкр/кг; цезий 137 – 43.2 бкр/кг. 

Няма данни за наличие на други видове вредни физични фактори на територията на общината.

11.8. Изисквания към ОУПО, свързани с опазването на околната среда 

11.8.1. Общи изисквания към ОУПО

Общото добро състояние на околната среда на територията на общината е

основание при разработване на ОУПО акцентът да се постави върху превантивните мерки за нейното опазване. Мерки с такъв характер са: 

- недопускане на непрекъсната урбанизация и разрастване на урбанизираните тери-

тории за сметка на ценни земи от земеделския и горския фонд;

- съблюдаване на плановете за управление на природозащитените обекти и/или

други документи, отнасящи се за тяхното опазване;

- изключване на възможността за замърсяване над допустимото на въздуха,

повърхностните и подземните води;

- приоритетно развитие и използване на възобновяеми енергийни източници. 

11.8.2. По отношение на климата и атмосферния въздух  

Проектното решение на ОУПО следва да се основава на:

- преценка на климатичния ресурс на общината – хелиометричен, плювио-нивален,

ветровете, рекреационните ресурси в общобиологичен аспект, агроклиматичните

условия, в качеството им на стимулиращи или ограничаващи развитието на

определени дейности елементи; 

-              преценка за състоянието на приземния слой на атмосферата в двата аспекта – химически /съдържание на вредности/ и физически /температура, влажност, слънчево греене и др. и се предложат съответни мерки за защита;

 136

-              при наличие на актуални данни за нарушени качествени характеристики на атмосферния въздух по наблюдаваните от ИАОС параметри, респ. идентифицирани източници – формулиране на устройствени мерки за ограничаване на въздействието, в зависимост от  местоположението и вида на източника, респ. вида на въздействието.

11.8.3. По отношение на водите е необходимо всички предвиждания да се базират на актуална информация относно: :

-  съществуващо ползване на водите – за водоснабдяване, производство на ел.

енергия, напояване, промишлени цели, риболов, рибовъдство, СПА и др. видове

туризъм;

- местоположението и състоянието на водоизточниците за питейно-битово

водоснабдяване;

- състоянието на водопреносната и канализационна мрежи в количествен и 

качествен аспект;

- заустването на непречистени отпадъчни води от населени места  и туристически

формации; количествени и качествени характеристики.

На тази база:

- да се предвиди реконструкция на водопроводните мрежи, вкл. поетапна подмяна

на амортизираните й участъци

- да се идентифицират и включат в съответните групови системи допълнителни

подземни водоизточници за развитието на новите курортни и други локализации;

- да се проучат възможностите и предложат решения за  изграждане на съоръжения

за пречистване на отпадъчните води на групи малки населени места. 

11.8.4.  По отношение на почвите 

Ролята на този компонент на околната среда се разглежда както като ресурс за стопанско ползване в аспекта на естествено, потенциално  икономическо плодородие, така и като среда за строително усвояване, вкл. за нуждите на спорта и туризма. От съществено значение е коректното установяване на зоналното разпространение на почвите по типове, вкл. наличие на азонални типове почви. 

Да се предвиди рекултивация на нарушени терени от различен вид и се определи подходящото им бъдещо предназначение.

 137

11.8.5. По отношение на ландшафта 

От съществено значение е ландшафтът на общината да бъде разглеждан основно по

отношение на устойчивостта на типовете ландшафт към антропогенно натоварване, базирано на способността му към самовъзстановяване.

Устройствените решения следва да бъдат насочени към формирането на устойчив и хармоничен ландшафт със запазване и  изява на специфичните  местни характеристики.

С оглед на горната цел, планът трябва:

- да прилага последователно ландшафтноустройствен подход, насочен към опазва-нето, при необходимост на определени места - и възстановяването на общите ландшафтни характеристики на територията и особено на емблематичните им елементи при реализацията на трайна физическа намеса;

- да проучи внимателно възможните варианти за провеждане на бъдещите транс-портни и инфраструктурни мрежи и съоръжения  и включване в плана на онези от тях, който в най-малка степен нарушават околната среда и ландшафтните й характеристики;

- да формира ландшафто-устройствени правила за хармонично вписване в тради-ционните пейзажи на новите курортни и развлекателни структури: ваканционни селища, голф- игрища и др.; 

- да отдели специално внимание на земеповърхните форми, респ.  ролята на релефа за различни видове стопанска дейност в качеството им на стимулиращ или ограничаващ развитието на общината инструмент. В тази връзка предмет на оценка са хипсометрията, скалният състав, екзогенни релефообразуващи процеси /изветряния, срутища, ерозия, антропогенни релефообразуващи процеси/, геоморфоложко деление;

- да отдели специално внимание, вкл. чрез предписания в Правилата за прилагане на плана, на формата и граничната линия на периферните горски ивици, които определят изгледа на горските масиви, обогатяват пейзажа в контраст със селскостопанските площи; 

- при реализирането на мерките за рекултивация на нарушените терени и определяне на бъдещото им предназначение следва да се отчита принадлежността на тези терени към съответните типове ландшафт и възстановяването им да се използва за тяхното (на ландшафтите)  стабилизиране. 

11.8.6.  По отношение на биоразнообразието    

Както е записано в ПУ на НП „Пирин”, “....Ресурсът на НП „Пирин” като цяло и на многобройните дадености, намиращи се в прилежащите територии, изискват  нова интерпретация, за да може районът максимално да се възползва от съвременното потребление и нагласи на посетителите” 

 138

Съгласно поставените от IUCN изисквания, територията трябва да отговаря на следните условия:

-              поне две трети от територията трябва да са и за в бъдеще да останат в естественото си състояние;

- не трябва да включва големи застроени площи със стопански функции; 

- трябва да съществува местна управляваща структура.

При разработването на ОУПО съществува необходимост от:

-              осигуряване на взаимовръзка  и взаимозависимост между основните цели за управление на парка и териториално-устройствените предвиждания за  развитие на общината;   

-              определяне на критериите, на базата на които се подбират и планират приоритетни проекти  и задачи за следващият планов период /10год/ на Плана за управление;

-              потвърждаване, допълване или преформулиране  на функционалното предназначение на отделните зони, обособени и описани в плана и в частност на тези, предназначени за инфраструктура, ограничено човешко въздействие и многофункционално развитие;

- възприемане на предложението на ЮНЕСКО за разглеждане на ски-зони

Банско  и Добринище като буферни зони на НП;

На основание изложеното, към ОУП на общината се адресират следните изисквания и насоки:

- при определяне на бъдещото функционално използване на отделните части на

територията, както и провеждането на новите пътни трасета и инфраструктурни

проводи, да се отчита стриктно териториалният обхват, респ. границите на

защитените територии и зони;

- при определяне на териториалното зониране в обхвата на защитените територии

да се изхожда от зонирането им, установено с техните планове за управление,

респ. с дейностните ограничения, определени със заповедите за обявяване.

- за защитените зони по Натура 2000 да не се конкретизират частите от

териториите им, в които е допустима устройствена/урбанистична/строителна на-

меса, а в Правилата за прилагане на плана да се включи специален набор от раз-

новидности на устройствени зони, съгласно които да става намесата в съот-

 139

ветните части от териториите на защитените зони. Прилагането им ще стане след

картиране на местообитанията, когато бъде възможно зоните за допустима

намеса да бъдат определени по обхват и основно предназначение с последващи

подробни планове в достатъчно широк териториален обхват;

- с оглед по-нататъшното развитие на общественото озеленяване на населените

места, в Правилата за прилагане на ОУПО да се заложат следните предписания:

в урбанизираните територии за обитаване, туризъм и отдих и особено в

териториите за висококатегорийно обитаване задължително да се прилагат

максималните величини на нормативите за озеленяване в УПИ и да се осигурява

двустранно улично озеленяване по новопроектираните улици; към селищни

образувания със стопанско предназначение, разположени в близост до територии

за обитаване, да се предвиждат необходимите площи със защитни насаждения.

11.8.7. По отношение на отпадъчното стопанство

За по-нататъшното решаване на проблемите, свързани с евакуирането и третирането на различните видове отпадъци, генерирани на територията на общината, към ОУПО се адресират следните устройствени изисквания:

- да се предложат подходящи локализации за депониране на строителни отпадъци,

позволяващи и развитие на дейности по преработката им с цел оползотворяване;

- да се предложат подходящи локализации за депониране на селскостопански

отпадъци и отпадъци  от домакинствата с индивидуално отопление на твърди

горива;

- всички проектни предвиждания следва да бъдат съобразени с актуалните

стойности на обемите отпадъци, на база информация, предоставена от общинската

администрация. 

11.8.8. По отношение на вредните физични фактори 

Водещо значение тук има факторът “шум”, тъй като не е установено влошаване на радиационната обстановка, топлинно замърсяване или електромагнитно замърсяване. 

За нуждите на планирането е необходимо да се осигури актуална информация за източниците на наднормени шумови нива по видове, местоположение и характер на въздействие. За целта е необходимо да се проведат изпреварващи контролни замервания за установяване на реалните нива на шум и/или данни от преброявания на транспортните потоци по натоварени трасета  и кръстовища в общината.

 140

С оглед подобряване на акустичната обстановка, от ОУП на общината се изисква:

- да се запази възможност за по-далечен транспортен обход на гр. Банско;

- устройване по протежение на главните пътища извън населените места в

участъците им, които влияят шумово върху тях, на шумозащитни пояси с дървесна

и храстова растителност;

- включване в Правилата за прилагане на плана на технически и функционални

мерки за защита от шума по протежение на артериите с интензивно автомобилно

движение.

- да се предвиди активиране на междуселски пътища основно за целите на туризма 

и отдиха.

 141

ХІІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНАТА 

Предвид представените до тук диагнози относно състоянието на ресурсите и на отделните функционални системи, респ. изведените проблеми и препоръки може да се обобщи, че бъдещото управление на устройствените процеси ще бъде ефективно и целесъобразно само ако се основава на устройствен план, обхващащ цялата територия на общината, и на създадени въз основа на него цялостни подробни устройствени планове за урбанизираните територии. 

Оценката на състоянието и на обществения интерес, както на местно, така и на

национално ниво дават основание за извода, че изработването и приемането на Общ устройствен план на община Банско следва да се счита за приоритетна и неотложна  задача на общинската устройствена политика.

Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001 г., с изм. и доп.) регламентира изработването на общи устройствени планове на община (ОУПО), които обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението на тези планови документи е дефинирано по-подробно в чл. 106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години в чл. 17, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

В съответствие с нормативните изисквания и установената практика, свързани с изработването и прилагането на този тип планове, и съобразно спецификата на местните условия, по-долу са предложени формулировки на целите и задачите на бъдещия ОУП на община Банско и общите изисквания към проектното решение, които да послужат като база за изготвянето на задание по смисъла на чл. 125 от Закона за устройство на територията.

12.1. Цели на плана

Главна цел

Главната цел на общия устройствен план на общината е да създаде териториална планова основа за нейното дългосрочно устойчиво устройствено развитие в съответствие с приетите стратегически документи за регионално развитие и със специфичните за община Банско природни, културно-исторически, туристически и други ресурси.

 142

Специфични цели

Изхождайки от принципите на устойчивото развитие за баланс между екологично равновесие, икономически растеж и социален просперитет, при пестеливо използване на природните ресурси, постигането на главната цел се предпоставя от изпълнението на следните цели: 

             Регулиране в устройствено отношение процесите на по-нататъшната урбани-зация на територията на общината в граници, които да не накърняват качествените характеристики, целостта и стабилността на природната й среда. 

             Създаване на необходимите устройствени условия за реализиране през следващите планови периоди на стратегическите документи по Закона за регионално развитие - регионален план за развитие на Югозападния район за планиране, областната стратегия и общинския план за развитие, както и секторни програми, планове и проекти на общинско и по-високо териториално ниво. Извеждане на устройствени проблеми, произтичащи от ОУПО, които да бъдат включени в ОПР за периода 2014-2020 г., респ. в ежегодните програми за изпълнението му. Създаване на устройствена основа за междуобщинско сътрудничество за развитие на функционалните системи и активности.

             Прилагане на устройствени принципи на по-нататъшно изграждане и техни-ческо съоръжаване на жизнената среда в населените места и останалите оби-тавани територии в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти, при осигуряване на  максимален ефект при инвестирането и на баланс между общностния и частните интереси.

             Планиране на територията на общината да става по начин, осигуряващ съхраня-ване и едновременно с това пълноценно включване в жизнен оборот на природ-ното и на културното наследство на общината, с оглед устойчивост и взаимно стимулиране при развитието на всички системи. 

12.2. Задачи на плана

Основните задачи на плана могат да бъдат определени, както следва: 

             Определяне на общата структура на територията и преобладаващото предназ-начение на съставните и структурните й части. 

 143

             Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите по предходната точка, при съблюдаване на режимите, установени със специални закони.

             Усъвършенстване на  мрежата на социалната инфраструктура.

             Обосноваване развитието на комуникационно-транспортната инфраструктура на общината и определяне съответстващото му усъвършенстване на транспортните мрежи.

             Обосноваване развитието на техническата инфраструктура и определяне разположението на мрежите и съоръженията им на територията на общината, както и връзките им с териториите на съседните общини.

             Идентифициране на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на устройство и защита.

             Регулиране на взаимодействието между устройството на територията на общи-ната и природната й среда, с оглед нейното опазване. Регламентиране на допустимото натоварване на естествените рекреационни и други ресурси, с оглед опазването им.

             Осигуряване на условия за опазване и социализация на обектите на културно-историческото наследство и природните забележителности.

             Определяне на мероприятия за възстановяване на нарушени територии, както и на евентуално необходими ландшафтноустройствени мероприятия. 

12.3. Общи изисквания към проектното решение

Общият устройствен план на общината следва да бъде изработен при съблюдаване на следните общи изисквания:

Доразвиване на положителните идеи и тенденции, заложени в предходни

устройствени проекти и планове и други проучвания за територията на

общината.

 144

             Пълноценно отчитане външните връзки на общината като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъобразността им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво. 

             Формиране на комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за преодоляване на съществени диспропорции между отделни части на общин-ската територия. 

             Свеждане до минимум отнемането на ценни земеделски земи и земи от горския фонд за нуждите на урбанизацията и друго строително усвояване.

             Създаване на устройствени възможности за използване на природния и културно-историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им.

             Създаване условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури инфраструктура.

             По отношение на икономическото развитие на общината при изработването на плана се съблюдават постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия. За стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, да се осигурят възможности за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, съобразна с обществения интерес и при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването.

             Предвид несъвместимостта на оценките за потребността от урбанизация, произтичаща от естествените демографски процеси, и реалното инвестиционно търсене на терени за обитаване и за стопански дейности, да се разработи и приложи адекватен подход при планиране на земеползването, респ. оразмеряване на системите на техническата и социалната инфраструктура, като се съблюдават и изискванията за устойчивост. 

Във връзка с горните изисквания, за населените места, за съществуващите и новопредвидени селищни образувания, както и за други части от общинската територия, с

ОУПО може да се определят устройствени зони и самостоятелни терени с устройствен режим, вкл. при необходимост:

 145

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

- територии за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3  на ЗУТ);

- рискови територии – зони с потенциални свлачища и абразия и потенциално наводняеми територии;

- територии за прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия;

- територии за разполагане на съоръжения, генериращи енергия от ВЕИ, с или без промяна на предназначението на ПИ.

Разпределението на територията на общината по видове общо (преобладаващо) предназначение и видове устройствени зони да се извърши с номенклатурата и възможностите на  Наредба № 7, при съобразяване с режимите,

установени по реда на други закони и на фактическото ползване. 

 146

ХІІІ. ПРИЛАГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЛАНА

13.1. Правила и нормативи за прилагане на ОУПО

Съгласно нормативните разпоредби, неразделна част от ОУПО са правилата и нормативите за неговото прилагане, които се одобряват заедно с него. 

Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на общината да имат следните принципна структура и съдържание:

             Видове устройствени зони, въведени с плана, и устройствените им режими - регламентация на устройствените зони (набор от дейности, граници, правила за устройство, нормативи за застрояване и т.н.).

             Видове самостоятелни терени с устройствен режим, въведени с плана, и устройствените им режими, ако въвеждането на такива се налага.

             Специални изисквания при устройството и застрояването на устройствените зони.

             Специфични правила и нормативи за устройството на общинската територия (съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 на ЗУТ), 

 Последващо устройствено планиране на територията на общината.

 Наблюдение, поддържане, отчитане на прилагането на плана.

 Създаване на критерии за необходимостта от изменение на ОУПО.

13.2.  Последващо устройствено планиране

Общият устройствен план на общината, съгласно разпоредбите на ЗУТ, има значението на основа на цялостното устройство на територията, като неговите предвиждания са задължителни за последващите подробни устройствени планове. В този смисъл в правилата за прилагането му следва да се включат конкретни изисквания към подробното устройствено планиране, съобразно спецификата и потребностите на отделните територии и / или  планираните операции. С правилата за прилагане могат да се определят още допустимите отклонения от предвижданията на ОУПО, условията, при които той може да се изменя и други налагащи се изисквания.

Планът                следва да определи целесъобразна последователност на изработването на

последващите                подробни планове, като отчете приоритетите в обществения интерес,

 147

мащабите на инвестиционната активност по територии и потенциалните заплахи за компрометиране на ресурси или публични мероприятия при продължаване работата “на парче”. 

За изработване на подробните планове е необходимо да бъдат изпреварващо

осигурени актуални специализирани кадастрални карти. 

 148

ХІV. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ 

Изработването на проекта за ОУПО се основава на настоящите проучвания и анализите, както и на информация по отношение междувременно настъпилите промени във:

-              фактическото земеползване (по-крупни промени на предназначението на поземлени имоти и инвестиционни реализации); 

-              екологическата и физикогеоложката обстановка и състоянието на природните ресурси, в т.ч. данни от специализирани проучвания/замервания от страна на компетентните органи, съгласно препоръките, включени в част ХІ „Състояние и опазване на околната среда; изпълнени мероприятия, свързани с опазването на околната среда;

-              промени в статута и/или режимите, отнасящи се за територии и обекти под особена териториалноустройствена защита, в т.ч. посочените в част ІІІ. Културно наследство;

-              планове, програми и др. документи, както и проекти за нови документи, имащи отношение към устройството на общинската територия;

-              актуални данни за развитието на туристическата инфраструктура, броя на туристическите посещения, икономическите показатели от развитието на отрасъла; актуални данни за състоянието на другите стопански сектори;

-              актуални данни за транспортната обстановка, интензивност на транспортните потоци, степен на моторизация, пътнотранспортни произшествия и др., описани в част ІХ Транспортна инфраструктура.

-              друга необходима информация, достъпна чрез общинската администрация.

               

 149

ХV. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ 

Планът се изработва в две фази – предварителен и окончателен проект.

Проектът за ОУПО на община Банско трябва да отговаря на действащата нормативна уредба и да съдържа следното:

Предварителен проект:

1. Обяснителна записка, изясняваща и обосноваваща проектите предложения. Същата включва и необходимите допълнителни проучвания и анализи, свързани с промените в актуалната обстановка, както и други специфични въпроси, произтичащи от проектното решение;

2. Проект за Общ устройствен план на община Банско, оформен съгласно изискванията на Наредба № 8;

3. Схеми за:

- транспорт;

- канализация;

- водоснабдяване;

- електроснабдяване;

- газоснабдяване;

- други схеми и илюстративни материали по преценка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ;

Сродните по характер и/или тематика графични материали могат да се обединяват в общи схеми или в сборна схема в подходящ мащаб,  позволяващ ясен графичен израз.

Окончателен проект

Документацията на окончателния проект е със съдържанието, описано по-горе. В него се включват допълнения и нанасят корекции по предписание на общинската администрация, съставено на база бележките и препоръките от разглеждането на предварителната фаза. 

Към окончателния проект се прилагат още:

- баланс на територията;

- Правила за прилагане на Общия устройствен план на община Банско със специфични правила и нормативи.

 150

Графичните материали на ОУПО се изработват в цифров вид във формат за GIS върху цифрова картна основа – кадастрални карти и карти на възстановената собственост, предоставена от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.

За обща информация се ползват сканирани и координирани топографски карти в М 1:25000. 

Цифровият модел на плана да съдържа база данни „Правила за прилагане на ОУПО” за устройството и застрояването на различните видове територии, устройствени зони и терени (вид, правила и нормативи за устройство и застрояване и др.п.) и да дава възможност за извличане на автоматизирани паспорти на видове територии, устройствени зони, терени и обекти, както и справки по зададени критерии.

Планът се предава на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в цифров вид и разпечатка на хартия в подходящ мащаб