ПОВЕДЕНИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

ПОВЕДЕНИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Първоначално микроикономиката изучава производството (Адам Смит и пр.) , както и размяната (предлагането на пазара). По-късно започва да се занимава и с поведението на потребителите (2-рата ½ на 19 в.), т.е. с полезността на благата, как потребителите ги оценяват и съответно поведението на потребителите.

19в. – 1920s – Кардинален етап (придържане към кардиналната теория)

От 1920s насам – Ординарен етап (съотв. теория)

1. Кардинална теория –Допуска се, че полезността на благата е измерима. Създава се механизъм за измерване на полезността (“утил”, от англ. utility). Приема се, че благата са делими, а именно: потребителите са склонни да оценяват първата част от употребяваното благо най-високо, като всяка следваща употреба има по-ниска стойност за тях, т.е. оценката на полезността на благата е функция от количеството употребено благо. Ux = f (x). Това се дължи на субективните характеристики на човека.

С потреблението протича и процес на насищане (т.е. спада полезността) и се стига до изчерпване на полезността.

Пределна полезност (marginal utility) – полезността на последната част от употребяваното благо.

Закон за намаляващата полезност – обяснява съотношенията между цените на две стоки. Цените се определят на база на пределната полезност (MU):

MUx/MUy = Px/Py = MUn/Pn = MUm(m-money) => MUx/Px = MUy/Py

Потребителско равновесие. Потребителят максимизира ползата от дадено благо.

Ако MUx > Px, то даденото благо е предпочитано;

ако MUx < Px, то даденото благо се отбягва.

При MUx = Px потребителят е в равновесие, т.е. максимизира ползата от това благо.

MUm = Marginal Utility of Money

Освен като прираст, тя се измерва и като акумулиране (измерена натрупана полезност), за разлика от прираста на пределната полезност.

Недостиг на кардиналния модел е, че тук полезността е субективна; използването на единица мярка за полезност не е надеждно, особено при сравняване на 2 и повече блага.

Ординарният модел е модел, според който потребителите степенуват своите потребности, имат предпочитания и пр. Ординарният модел не отхвърля кардиналния, но набляга на степенуването (подреждането) на благата от гледна точка на тяхната полезност за потребителя. По този начин се разкриват и изявяват потребителските предпочитания.

- налице е условието, че цените на стоките се определят от тяхната пределна полезност;

- предпочитанията се разглеждат като дадени (неизменни);

- потребителското поведение е последователно и непротиворечиво.

Съгласно ординарната теория, има три етапа на представяне на предпочитанията:

1) изявяване на предпочитание

2) граница на избора

3) максимизиране на ползата

Криви на безразличието:

Кривата на безразличието (индиферентна крива) илюстрира употребата на блага в различни съотношения, удовлетворяваща една и съща потребност (F, E, D, B, както и която и да е друга точка от кривата).

Кривите безразличието са низходящи, изпъкнали към центъра на координатната система успоредни криви. Най-външната крива (т.е. най-далече от центъра) има най-широк кръг предпочитания.

Стъпка 2) Ограничения на избора в зависимост от дохода

Income = 600 лева

i = Q (хляб)*Р (хляб) + Q (зрелища)*Р(зрелища)

Е = точка на максимизация (т.е. равновесие)

AB = линия (крива) на бюджетното ограничение (наклонът зависи от съотношението на двете блага)

ВОА = възможните предпочитания; всяка крива на предпочитанията, лежаща вътре в триъгълника означава непълно използване на разполагаемия доход; всяка крива извън този триъгълник се намира в зоната на невъзможните предпочитания.

Потребителят е в равновесие, когато кривата на неговите предпочитания е допирателна на линията на бюджетното ограничение, т.е. налице е максимизиране на ползата.

Заместване:

MRS = Marginal Rate of Substitution = Пределна норма на заместване (от една по-вишестояща към по-ниска точка върху кривата)

MRS (А ->В) = -10y/+5х = -2 единици

MRS = MUx (нарастване)/ MUy (намаляване)

Влияние на изменението на доходите върху потребителското поведение

Изменението на доходите се илюстрира чрез изместване на линиите на бюджетно ограничение.

(A,B) – зона на предпочитанията

Е – точка на равновесие

При увеличаване на доходите (при равни други условия) потребителят ще консумира по-голямо количество (Q) от същите блага.

A – без промяна на предпочитанията в консумацията на Y, както и използвания допълнителен доход.

В – без промяна в предпочитанията към Х

MN – линия доход-потребление (движението на потребителя въз основа на различните доходи);

Увеличение на доходите и консумация на благо Х:

Увеличението на доходите не е съпроводено с повишена консумация на благото Х; то е малоценно благо.

Нормално наричаме благо, чиято консумация расте с увеличение на доходите.

Разделението на нормални и малоценни блага се прави от гледна точка на поведението на потребителя