яз Калин

Недовършена статия

Язовир "Калин" е язовирът с най-голямата надморска височина в България и на Балканите - кота на преливника 2394 м
http://i530.photobucket.com/albums/dd349/marrackesh_forca/VERTIKRAZREZK-DA4.jpg
В началото на ХХ век в с. Бараково е построена книжно-
мукавена фабрика. За нейното производство е започнало масово изсичане на
горите в поречието на р. Рилска. През този период реката е използвана и за
транспорт, като по нея са били спускани трупите за преработка във фабриката.

Природен парк “Рилски манастир”
План за управление
2004 - 2013 120
В началото на 20-те години на ХХ в. смесеното Българо-Германско акционерно
дружество “Гранитоид” разработва проекти за строителство на
водноелектрически централи по поречието на р. Рилска. През 1925 г. е
построена първата от тях - ВЕЦ “Пастра”, а през 1929 г. - и ВЕЦ “Рила”. След
тяхното изграждане дружеството започва разработването на проекти за
оформяне на водносилова група “Рила”. През 1939 г. започва изграждането на
ВЕЦ –овете “Каменица”, “Калин” и язовир “Калин”. Те са готови и пуснати в
експлоатация през 1948 г. Електрическата енергия, произвеждана от тези
централи, е захранвала производствените мощности на циментовия завод в с.
Батановци – Пернишко, мини “Пирин” - собственост на същото дружество,
книжно – мукавената фабрика в с.Бараково, а така също е ползвана от
населението на селищата по Рилското корито за битови нужди. Изграждането
на каскадата е променило коренно бита на местното население чрез осигуряване
на работни места по време на строителството и експлоатацията, както и с
подобряване на битовите условия на хората. Произвежданата електрическа
енергия дава силен тласък на промишлеността в югозападна България, като по
този начин спомага за увеличаване на производството.

По-късно е разработен и вариант за използване на водата след ВЕЦ “Каменица”
за питейно водоснабдяване на гр. Рила и населените места в Рилското корито –
в обем от около 60 л/с. Вода за питейно водоснабдяване се използва и от
р. Елешница чрез водопровода “Рила – Кочериново” – 100 л/с. В момента се
наблюдава недостиг на вода за питейни нужди за населението на община Рила
тъй като по-голяма част от водата се отвежда за водоснабдяване на град София
и околните селища.

Водите, събирани от територията на Природния парк, се ползват не само от
населението в прилежащите територии, но в цяла югозападна България. На
територията на парка са разположени два ръкава на каскадата “Белмекен-
Сестримо”. Каскадата е изградена така, че да има възможност при
необходимост да се прехвърлят води или към яз. “Бели Искър” за
водоснабдяване на град София и околните селища, или към яз. “Белмекен” за
енергодобив и напояване.

По поречието на р. Рилска са изградени също няколко помпени станции, които
подават вода за напояване на земеделските земи, разположени по долното
течение на реката.

ВЕЦ „Рила” с обща инсталирана мощност от 10,2 MW и ВЕЦ „Пастра” с обща инсталирана мощност 5,5 MW.
Основните производствени съоръжения на ВЕЦ „Рила” са:
- Хидрогрупа - 1 (ХГ-1) - производство на фирмата “Фойт” - Австрия с инсталирана мощност от 2,85 MW;
- Хидрогрупа - 2 (ХГ-2) - производство на фирмата “Фойт” - Австрия с инсталирана мощност от 2,85 MW;
- Хидрогрупа - 3 (ХГ-3) - производство на фирмата “Шарми”- Швейцария с мощност 4,5 MW. Генераторът не е ремонтиран от пускането му в експлоатация (1925 г.) до 2006г. пускането му в експлоатация (1925 г.) до момента. Извършвани са само частични ремонти по челата на статорната намотка, полюсните намотки не са повреждани, но сравнително често генератора е спиран за почистване на междуполюсните съединения от натрупвания на електропроводящ прах, рязко понижаващи общото съпротивление на изолацията между възбудителната намотка и корпуса. Изолациите на статорната и възбудителната намотка отдавна са преминали нормалния експлоатационен ресурс от 30 години експлоатация, като всяка от тях може да аварира и да предизвика продължителен авариен ремонт. Конструкцията на генератора е такава, че не позволява визуален контрол, без цялостното му разглобяване и изваждане на ротора за почистване на вентилационните канали. Вентилационните канали задържат прах от околната среда и се задръстват, което води до влошено охлаждане и повишаване на температурите на активната част на генератора. Поради липса на температурни индикатори не е възможно да се определи температурното състояние на активната част на генератора.

Язовир "Калин" е язовирът с най-голямата надморска височина в България и на Балканите - кота на преливника 2394 м. Язовирът захранва с вода високопланинските ВЕЦ от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Свързан е с вертикална шахта (височина 75 м.) и напорен тунел (дължина 1800 м.) с язовир "Карагьол". И шахтата, и тунелът разполагат със затворни органи - възможно е да се спира водният поток. Язовир "Калин" и язовир "Карагьол" образуват скачени съдове и захранват високонапорната ВЕЦ "Калин" - пад на водата 740 м, водно количество 650 л/сек. и мощност 4000 киловата.

Водосборната област на язовир "Калин" е с площ 1.8 квадратни километра. През 500 метров безнапорен тунел във водохранилището се изливат водите на езерото "Малък Калин"; с покрит канал в язовира се вливат водите на р. Дебращица под вр. Поличите. По този начин се набира среден годишен обем от 3.5 млн. кубични метра при максимален завирен обем 1 млн. кубични метра (или точно 0.001 кубичен километър). Част от водите на язовир "Калин" се изравняват в язовир "Карагьол". Освен това в двата скачени язовира се запазва и част от водите на изравнителния дневен обем на ПАВЕЦ "Калин". Стената на язовир "Калин" е от гравитачен тип с бетон, с максимална височина от дъното 13.5 метра и дължина на короната 400 м. Нейният строеж е започнат през 1943 година и е завършен през 1946 г. от Гранитоид АД. Една година след това язовирът е национализиран. От 1949 до 1952 година е изградена каменнонасипна стена на язовир "Карагьол", с което обемът му е увеличен с около 1.5 милиона кубични метра.

ВЕЦ Група Рила е първата цялостна хидроенергийна каскада в България. Строителството е осъществявано през 1925 - 1948 г. от акционерно дружество Гранитоид (собственик, проектант и изпълнител) и през 1949 - 1952 г. от Хидроенергопроект. Техническото изпълнение на обекта е осъществено от от ДСО Хидрострой и ДСП Язовир Калин. Изграждането протича в следната последователност: ВЕЦ Пастра е построен през 1925 година, впоследствие са построени ВЕЦ Рила, ВЕЦ Каменица, ПАВЕЦ Калин и язовир Калин (1947г.). Язовир Карагьол е построен през 1952 г. Гранитоид АД започва строежа на язовирната каскада на голяма надморска височина и при оскъдни технически възможности.

Първоначалният замисъл на Гранитоид АД е каскадата да се изгради по поречието на Рилска река. Впоследствие изпълнението е ориентирано по схемата Рила, Пастра, Каменица, Калин - с комплекс от язовири Калин и Карагьол като скачени съдове с еднакво най-високо водно ниво 2394 m. При специфичната морфология в створа на стената такова изпълнение е налагало изграждане на гравитачна бетонна стена с височина 50 метра, при завирен обем 5 млн. кубични метра с обхващане и на малкото езеро в обсега на циркуса Карагьол. Същевременно през 1947 г. е завършено изграждането на язовир Калин с гравитачна бетонна стена и на стоманен тръбопровод във вертикална шахта - за връзка с напорния тръбопровод към централата Калин. Бетонирането на язовирната стена е проведено чрез система от транспортни ленти с обща дължина 700 метра. През 1949 г. е завършено строителството на бетонен бараж Малък Калин и 500 метра безнапорен тунел за увеличен обхват на водосборната област на хидроенергийната система.

При поемане на работите по каскадата от Министерството на електрификацията въз основа на съответни допълнителни хидроложки проучвания е преценено, че надеждната годишна водна маса за язовирния комплекс е по-малка от прогнозираната от Гранитоид. При това положение основният замисъл на проектното решение за язовир Карагьол е променено, както следва: завирен обем от 2 млн. кубични метра при най-високо водно ниво от 2364 метра и 17 метра височина на язовирната стена от суха каменна зидария с водонепропусклив екран от асфалтирана юта върху подложен бетон и предпазна зидария от каменни блокове с цименто-пясъчен разтвор.

Строителството на язовир Карагьол е осъществено по работни проекти на четири етапа: подготвителен период през 1949 година - продължение на транспортната система, временно строителство, бараки за битово ползване, канцеларии, складове, производствени съоръжения и т.н. Започнати са някои основни строителни работи. През 1950 година започва вторият етап - основни строителни работи по язовирната стена. Прокопали са насрещно напорния тунел от Чала и от Карагьол (през стръмно наклонена галерия от естествения бряг на езерото). Разгърнато строителство по язовирната стена е третият етап от строежа на язовир "Калин" и се е извършило през 1951 г. Построен е бетонен зъб, след това е положена суха каменна зидария, подложен бетон за екрана и е запоната асфалтовата хидроизолация. Изготвени са локални бетонни пломби в напорния тунел, проектирана е на място и е изпълнена плаваща помпена станция. Езерото е изпомпено през наклонената шахта и напорния тунел към ВЕЦ Калин. Направен е пробив в дъното към напорния тунел, а впоследствие и вход на напорния тунел в завършен вид. Последният етап от строежа включва спонтанно частично завиряване от стопяване на снега през пролетта и лятото на 1952 г. Завършена е сухата каменна зидария, бетониран е екранът и е завършена асфалтовата хидроизолация, изграден е преливникът, изпълненена е предпазната каменна зидария по екрана, положена е бетонна настилка по короната. Накрая естествено са монтирали парапет откъм водната страна на стената.

При суровата високопланинска обстановка още от започване на строителството на каскадата приоритетно значение е имал транспортът. Транспортната система e изграждана постепенно, като започва от с. Пастра като връзка със съществуващата теснолинейка и пътя към Рилския манастир. След това тя е развивана нагоре в планината в органична връзка с конкретните топографски параметри. Всички елементи на системата са осъществявани според първоначалния замисъл на Гранитоид. Обичайни са пътните връзки в системата с необичайни на места надлъжни наклони и радиуси на криви, както и дековилните линии за ръчно бутани вагонетки. Като специфично пригодени за конкретната теренна и производствена обстановка са следните съоръжения:

1. Воден бремзберг с дължина на релсовия път 1200 метра, който е уникален за времето си у нас. Нарича се още товарен фуникулер. Състои от два еднакви вагона, оформени като стъпалообразни платформи, които се движат като совалки по общ единичен релсов път с гара за разминаване по средата на дължината. Вагоните са скачени със стоманено въже, преминаващо в горната станция през стоманено колело, кораво свързано с лентова фрикционна спирачка (от немски ез. Bremse - спирачка и Berg - планина). При горната станция единият вагон се напълва с воден баласт в количество, съответстващо на полезния товар, подлежащ на изкачване с другия вагон, влязъл в подходящ канал при долната станция. С отпускане на фрикционната спирачка от машиниста в горната станция горният вагон изтегля долния. От спускания вагон при движението надолу постепенно изтича вода за компенсиране на припадащото се тегло на спускащото се стоманено въже. В гарата за разминаване въжето се насочва ръчно с дървен лост през съответни ролки, за да се предотврати застъпване от изкачвания вагон. При достигане до горната станция полезният товар се претоварва ръчно на платформени вагонетки. След разтоварването изкаченият вагон се пълни с воден баласт за повтаряне на махаловидната операция.
какво е останало от кабелната железница фуникулер http://ivanchofototo.snimka.bg/other/lokomotivi.215278.5906499
Единия фуникюльор е използван от ПАВЕЦ "Калин" до връх "Чала" за превоз на хора и товари при строежа на язовир "Калин" и е функционирал до 1949 година когато е аварирал и са загинали возештите се в него работници. А другия /които се вижда на снимката / е бил само за товари . Той е използван при строежа на стената на язовир "Карагьол".Миналата година италианска фирма прави ремонт на същата стена и вместо да потегнат железницата и я използват разбиха с бомби и багери планината за да стигнат до язовира. Сега е страшна гледка.
2. Електрически хаспел с товароподемност 5 тона и дължина на релсовия път 420 метра, положен директно по стръмния наклон в траншеи през скалите и в долната част върху дървен мост с дължина 50 метра. По релсов път с широчина 1000 mm се движи вагон с хоризонтална платформа върху стоманена скелетна конструкция, оформена съобразно стръмния наклон. Закачен със стоманено въже за хаспелния винч в горната станция, вагонът се придвижва като совалка до долната станция и обратно. През 1951 г. скелетната конструкция е преустроена в бункер със стени от стоманена ламарина за превозване и на пясък. Докарваният до горната станция пясък с товарни коли, претоварен на вагонетки, движени по страничен дървен мост, се изсипва по улей във вагона. Пред долния дървен мост пясъкът се изпразва през клапа в долната част на челната стена на бункера и по улей с воден поток се отлага в съответната пясъчна депония. Това е и последната завършваща промивка на пясъка. С това преустройство дължината за транспорт на пясък се скъсява със 120 метра, а времето за превоз на една партида пясък (натоварване, превоз и разтоварване) се съкращава до 50%.
3. Гравитачни бремзберги. Докарваните до двете крила на язовирната стена каменни блокове за сухата зидария се спускат с платформени вагонетки и се отправят до крановете по съответните нива за зидане. Наклонените релсови пътища на бремзбергите са двойни - за самостоятелно движение на вагонетките нагоре-надолу, контролирано от съответните лентови фрикционни спирачки. Спусканите пълни вагонетки изтеглят нагоре празните.
4. Малки електрически хаспели. Те се използват за преодоляване на денивелации на къси разстояния при конкретната планинска морфология, относително тясното работно пространство около язовирната стена и непосредствено близките кариери за ломен камък.
5. А-кранове с електрически лебедки. Те са двуноги, направени от дървени стълбове с по една стоманена ролка. Каменните блокове се връзват и притеглят над релсовите линии с телени въжета от електрическите лебедки, през стоманените ролки, за да се натоварят върху платформени вагонетки, да се откарат към бремзбергите и да се спуснат до изгражданата язовирна стена.
6. Плаваща помпена станция. Тя представлява сал, върху който са монтирани подходящи помпи с електродвигатели. Салът е създаден върху подходящ стапел на брега на езерото близо до язовирната стена от налични материали, останали от Гранитоид АД. Използвани са стоманени шевни тръби и елементи за шпунтова ограда тип Ларсен за образуване на платформа за помпената станция. Елементите са заварени за стоманените тръби и оставени да стърчат като конзоли за подлагане под тях на ламаринени варели. Превозването на помпите и всичко необходимо за станцията става по вода чрез лодка от стоманена ламарина и прикрепени към нея ламаринени варели. След изпомпване на езерото и частичното му завиряване през 1952 г. помпената станция е демонтирана, а салът се използва за превози по езерото. Движението на сала се осъществява от работници, теглещи конопено въже, разпънато по желаната за придвижване.
7. Транспортни ленти. С тях се пренасят бетонна смес до язовирната стена и добавъчни материали до сала от помпената станция за превоз по вода и от сала до бетонобъркачка за изпълнение на зъба в дясното крило на язовирната стена (след частичното завиряване през 1952 г.). Използвани са налични гумени ленти, ролки и ролмотори от използваните за бетонирането на язовирната стена Калин, монтирани върху съответни дървени прътови конструкции.

Транспортната система е била подходяща и ефективна при конкретната обстановка. Към работи на открито се пристъпва нормално през втората половина на май. Това е свързано с ръчно разкриване на пътищата във високата планинска част и на дековилните линии в района на язовирната стена. През 1951 г. общият обем на изгребания сняг е 100 000 кубични метра. На места по пътя около кота 2550 дебелината на снежната покривка достига до 6 метра. При портала на наклонената галерия се наложило преди да се изпомпи езерото да се разчисти снежна маса с височина до 16 метра. Въпросният сняг е натрупан най-вероятно от лавини.
http://www.bg-tourinfo.com/kalin.htm
Дружество “Гранитоид”, гр. София разполага на територията на парка с ВЕЦ
“Калин” (4 мегавата) и мини ВЕЦ “Рибни езера” (50 киловата). Собственост на
дружеството е и бетонния път от с. Пастра до язовир Калин, за чиято поддръжка
се грижи.
Възстановяване водоплътността на водния откос на язовирна стена "Калин", язовирен район Благоевград

Последователност на ремонтните работи:

* отстраняване на наноси за разкриване на основната фуга на язовирната стена с общ обем 1500m3;
* почистване и хидробластиране на повърхността на язовирната стена;
* възстановяване на каверни по водния откос;
* обработка на съществуващите дилатационни фуги с двукомпонентна полиуретанова смола;
* изграждане на дренажна система;
* полагане на хидроизолационно PVC-покритие с обща площ 5200m2.
http://www.helpik.bg/index.php?MhObg5KvM1K7QBeHQBSHUNOfIpODMZOLMhSPQNG3gtSzMpS7c1anEViTgNSzM5ObgxWngVaz много интересни снимки от ремонта