Кочериново-Рилски манастир – преместена е в Пловдив на младежкия хълм и от нея е направена детската железница. Локомотивът навремето седеше зад Манастира, под фурната. Това аз знам
Ето снимка http://www.railwaymodeling.com/photogallery/ng/bdz400.60/loc400.60a.JPG
Началната гара на теснолинейката с междурелсово разстояние 600 мм е била гара Кочериново през гр. Рила до Рилския манастир.
Проект за възстановяване на Рилската железница. През 2001 г. започват действия по реализиране на идея за възстановяване на съществувалата в миналото теснолинейна железница от Кочериново до Рилския манастир. По Закона за юридическите лица с нестопанска цел е регистрирано сдружение “Рилска железница” за възстановяване на железницата, което е предприело някои стъпки за обществено осведомяване и подкрепа на евентуални бъдещи действия в тази насока. В сдружението не участва Рилският манастир или негов официален представител. На Планиращия екип по разработване Плана за управление на ПП “Рилски манастир” до края на месец май 2003 г. не е бил предоставян официален подробен проект за възстановяване на теснолинейката между Кочериново и Рилския манастир за да бъде разгледан, обсъден и взет в предвид при планирането. Въпреки обществената дискусия по това предложение през март 2003 г., не беше направен опит да се ангажират отговорните институции отговарящи за опазването и управлението на Природния парк.
Съществуващият главен път за достъп към Природния парк и манастира преминава през участъци на стария насип на теснолинейния ж.п. път. Не е известно какъв ще бъде ефекта върху съществуващия асфалтов път при осъществяване на предложението, както и реално няма официално одобрен проект за ж.п. линията. Не са известни зони или режими произтичащи от строителство на ж.п. линията, които да оказват влияние върху Природния парк и които да бъдат оценени. В Плана за управление на ПП “Рилски манастир” не се предвижда възстановяването на теснолинейката Кочериново – Рилски манастир. В Плана за управление е включен Проект за проучване и оценка на възможностите за осигуряване на алтернативен транспорт в Парка. (Виж част IV; раздел 2 “Програми и проекти”, 2.7.4).
http://www.snimka.bg/?album%3baid=215278%3bold=1 по обяснения на автора на снимките локомотивът (456-60) са го натоварили с един кран Зил върху камион на "Пътни строежи" - Краз и са го транспортирали в Рила. До тогава той стоял в "Пътни строежи " Дупница където са го ползвали като стационарен парен котел. В Рила, са го поставихме го зад хотела и са запалили една автомобилна гума в димната камера, за да изглежда че е под пара. При натоварването локомотивът е бил деформиран в ляво, защото не са знаели как да го закачат с въжетата на крана. Според същият човек, локомотив бил преместен в местността" Жабокрек", за да бъде откраднат. Той цитира и вестник "Струма", където имало инфо за какво били разменени частите на машината. Пак същият автор обяснява, че на една пък от снимките пише "Влак на мира " и "Сталин значи мир" и че този влак е бил управляван от Асен Тошев и Стоио Иванов. На тази снимка с вертикалния кадър се вижда скалата "Кръста" над град Рила. Забележете как бяха извозвани поклонниците за манастира. При липса на пътнически вагони ги товареха на открити товарни.
Там е бил огняр Вапцаров
През 1890 г. за първи път се устройват горите, собственост на Рилският манастир, по поръчка на горския инспектор в гр. Кюстендил – Йордан Митрев. Дотогава горите около манастира са били вековни, напълно естествени, като добиваните количества дървесина са били незначителни. Имало е само два водни чарка на Дяволска река и на р. Ломница.
Към края на ХІХ век землището на Рилската света Обител се е простирало върху 21935,6 ха от които 7456 ха са били гори. От тях 4530 ха, или 61% са били иглолистни, а 2926 ха, или 39% са били широколистни. Средната възраст на гората тогава е определена на 103 години (при 99 години понастоящем), 74% от общата площ на гората е била на възраст над 80 години, докато сега такива са 72% от горите. Средната пълнота е била 0,7 докато сега е 0,65. Запасът на 1 ха общо за цялата гора е бил изчислен на 397 м3/ха, като само за иглолистните гори той е бил 492 м3/ха. Такъв запас едва ли може да се регистрира на друго място в България сега. Средният годишен прираст през 1890 г. е бил 3,65 м3/ха.
В началото на 1892 г. силна буря поваля хиляди иглолистни дървета в почти цялата гора и особено в западната и югозападната част на парка. За добиването и обработката на тази дървесина само през 1894 и 1895 г. в района на манастира са построени още 17 нови чарка. Започва период на особено интензивна експлоатация на риломанастирските гори, продължил през почти до края на ХХ век. От 1902 г. до 1933 г. на територията се разполага известната Балабанова концесия. Започва изсичане на иглолистните дървета на почти цялата територия, като за сеч са разрешени всички дървета с диаметър над 30 см. За транспортиране на изсечения материал се предвиждало река Рилска чрез баражи да бъде направена плавателна до построената в с. Бараково дъскорезна фабрика. Транспортирането на иглолистния материал от сечищата до реките Рилска и Илийна е извършвано по спускове и плазове, правени в гънките на склоновете и по дерета чрез сухи и водни улеи. През 1921 г. започва да функционира тесноразмерна железопътна линия с основна цел транспортиране на дървесината до дъскорезната фабрика. Тази ж.п. линия замества изключително трудоемкото и опасно сплавяне на дървесината по Рилска река.
Ето снимка http://www.railwaymodeling.com/photogallery/ng/bdz400.60/loc400.60a.JPG
Началната гара на теснолинейката с междурелсово разстояние 600 мм е била гара Кочериново през гр. Рила до Рилския манастир.
Проект за възстановяване на Рилската железница. През 2001 г. започват действия по реализиране на идея за възстановяване на съществувалата в миналото теснолинейна железница от Кочериново до Рилския манастир. По Закона за юридическите лица с нестопанска цел е регистрирано сдружение “Рилска железница” за възстановяване на железницата, което е предприело някои стъпки за обществено осведомяване и подкрепа на евентуални бъдещи действия в тази насока. В сдружението не участва Рилският манастир или негов официален представител. На Планиращия екип по разработване Плана за управление на ПП “Рилски манастир” до края на месец май 2003 г. не е бил предоставян официален подробен проект за възстановяване на теснолинейката между Кочериново и Рилския манастир за да бъде разгледан, обсъден и взет в предвид при планирането. Въпреки обществената дискусия по това предложение през март 2003 г., не беше направен опит да се ангажират отговорните институции отговарящи за опазването и управлението на Природния парк.
Съществуващият главен път за достъп към Природния парк и манастира преминава през участъци на стария насип на теснолинейния ж.п. път. Не е известно какъв ще бъде ефекта върху съществуващия асфалтов път при осъществяване на предложението, както и реално няма официално одобрен проект за ж.п. линията. Не са известни зони или режими произтичащи от строителство на ж.п. линията, които да оказват влияние върху Природния парк и които да бъдат оценени. В Плана за управление на ПП “Рилски манастир” не се предвижда възстановяването на теснолинейката Кочериново – Рилски манастир. В Плана за управление е включен Проект за проучване и оценка на възможностите за осигуряване на алтернативен транспорт в Парка. (Виж част IV; раздел 2 “Програми и проекти”, 2.7.4).
http://www.snimka.bg/?album%3baid=215278%3bold=1 по обяснения на автора на снимките локомотивът (456-60) са го натоварили с един кран Зил върху камион на "Пътни строежи" - Краз и са го транспортирали в Рила. До тогава той стоял в "Пътни строежи " Дупница където са го ползвали като стационарен парен котел. В Рила, са го поставихме го зад хотела и са запалили една автомобилна гума в димната камера, за да изглежда че е под пара. При натоварването локомотивът е бил деформиран в ляво, защото не са знаели как да го закачат с въжетата на крана. Според същият човек, локомотив бил преместен в местността" Жабокрек", за да бъде откраднат. Той цитира и вестник "Струма", където имало инфо за какво били разменени частите на машината. Пак същият автор обяснява, че на една пък от снимките пише "Влак на мира " и "Сталин значи мир" и че този влак е бил управляван от Асен Тошев и Стоио Иванов. На тази снимка с вертикалния кадър се вижда скалата "Кръста" над град Рила. Забележете как бяха извозвани поклонниците за манастира. При липса на пътнически вагони ги товареха на открити товарни.
Там е бил огняр Вапцаров
През 1890 г. за първи път се устройват горите, собственост на Рилският манастир, по поръчка на горския инспектор в гр. Кюстендил – Йордан Митрев. Дотогава горите около манастира са били вековни, напълно естествени, като добиваните количества дървесина са били незначителни. Имало е само два водни чарка на Дяволска река и на р. Ломница.
Към края на ХІХ век землището на Рилската света Обител се е простирало върху 21935,6 ха от които 7456 ха са били гори. От тях 4530 ха, или 61% са били иглолистни, а 2926 ха, или 39% са били широколистни. Средната възраст на гората тогава е определена на 103 години (при 99 години понастоящем), 74% от общата площ на гората е била на възраст над 80 години, докато сега такива са 72% от горите. Средната пълнота е била 0,7 докато сега е 0,65. Запасът на 1 ха общо за цялата гора е бил изчислен на 397 м3/ха, като само за иглолистните гори той е бил 492 м3/ха. Такъв запас едва ли може да се регистрира на друго място в България сега. Средният годишен прираст през 1890 г. е бил 3,65 м3/ха.
В началото на 1892 г. силна буря поваля хиляди иглолистни дървета в почти цялата гора и особено в западната и югозападната част на парка. За добиването и обработката на тази дървесина само през 1894 и 1895 г. в района на манастира са построени още 17 нови чарка. Започва период на особено интензивна експлоатация на риломанастирските гори, продължил през почти до края на ХХ век. От 1902 г. до 1933 г. на територията се разполага известната Балабанова концесия. Започва изсичане на иглолистните дървета на почти цялата територия, като за сеч са разрешени всички дървета с диаметър над 30 см. За транспортиране на изсечения материал се предвиждало река Рилска чрез баражи да бъде направена плавателна до построената в с. Бараково дъскорезна фабрика. Транспортирането на иглолистния материал от сечищата до реките Рилска и Илийна е извършвано по спускове и плазове, правени в гънките на склоновете и по дерета чрез сухи и водни улеи. През 1921 г. започва да функционира тесноразмерна железопътна линия с основна цел транспортиране на дървесината до дъскорезната фабрика. Тази ж.п. линия замества изключително трудоемкото и опасно сплавяне на дървесината по Рилска река.
Няма коментари:
Публикуване на коментар