Къде се подават жалби до банките

Контактни данни за подаване на жалба до банка

Източник: БНБ

---

Информацията е актуална към 8.02.2018 г.

Обжалване на акт за каране извън писти

Обжалване на акт за каране извън писти

ДО
РАЗЛОГСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

ЧРЕЗ
инж. Георги Грънчаров
Директор ДНП „ПИРИН”


ЖАЛБА


ОТ..........3ТЕ ВИ ИМЕНА, АДРЕС.............,



ПРОТИВ
Наказателно постановление № ............. от .......... г., на Директора на ДНП „ПИРИН”


УВАЖАЕМА ГОСПОЖО/ ГОСПОДИН РАЙОНЕН СЪДИЯ,

В срока, определен по чл. 59, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) представям жалба против Наказателно постановление № ….. от ……….. г., на Директора на ДНП „ПИРИН”, с което ми е наказание глоба в размер на ........... лева.
Постановеното Наказателно постановление № ...... от ...............г., на Директора на ДНП „ПИРИН” е незаконосъобразно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон.

Съображенията ми за това са следните:
ЛИПСА НА ОЧЕВИДЕЦ
Наказателно постановление № ...... от ...............г., на Директора на ДНП „ПИРИН” е постановено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № ......... от .....................г. При неговото съставяне е нарушен процесуалния закон. Нарушена е нормата на чл. 40 от ЗАНН, тъй като при съставянето на акта, той не е подписан от присъствал на извършването на нарушението очевидец. Изрично посоченият като такъв в самия акт № ................ за установяване на административно нарушение от ............... г. .............................. не е очевидец на извършването на нарушението, а само свидетел на съставянето на акта. Следва да се има предвид, че очевидец на нарушението е лицето ......................., предприел туристическия излет с мен. Това не е взето предвид, като нито са поискани обяснения на този очевидец, нито е отбелязано съществуването на такъв в акта за установяване на административното нарушение, нито му е предложен същият за подпис. Тези обстоятелства не са отбелязани от длъжностното лице, съставило акта за установяване на административното нарушение, а напротив – то е посочило като очевидец лице, което не е такъв.
ПРИ СГРЕШЕН НОМЕР НА АКТА ЦИТИРАН В НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
Също така, в Наказателно постановление № ...... от ...............г., на Директора на ДНП „ПИРИН” е посочен акт за установяване на административно нарушение № ...... от ................. г., а не съставеният ми акт за установяване на административно нарушение № .......... от ............... г., посочен по-горе.
Нарушена е и нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а именно: при изготвянето на акта за установяване на административното нарушение не са посочени обстоятелствата, при които е било извършено то.
В тази връзка с горните нарушения е и извършеното нарушение на процесуалния закон при постановяването и на Наказателно постановление № ...... от ................ ., на Директора на ДНП „ПИРИН”. Нарушена е разпоредбата на чл. 57, т.5 ЗАНН, като при постановяването му не са посочени нито обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение, нито доказателства които го потвърждават.
Поради това обстоятелствата, съдържащи се в акта и НП, не се явяват достатъчни за обосноваване на отговорност.

ПРИ СГРЕШЕН ЧЛЕН ПО КОЙТО ВИ ГЛОБЯВАТ (ЗАМИНАВАНЕ С АКТА, ИЛИ С НАРУШЕНИЕТО)
Неясен е и приложеният материален закон.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. ........................ В самият състав на нарушение се сочи да е този по чл.................: Наказва се с глоба ..................
Следва да се има предвид обаче, че както в акта за установяване на административното нарушение № ............. от ........... г., така и в Наказателното постановление № ...... от ...............г., на Директора на ДНП „ПИРИН” е изрично се твърди, че ................ извършва ................ За да се квалифицира обаче нарушението по чл............................., трябва да се вземе предвид Раздел ..............., а по-специално чл. ......

ВАШИТЕ ОБЯСНЕНИЕ /ВЪЗРАЖЕНИЯ/
......................... Така извършеното предвижване от мен е в съответствие с чл. ............... и не нарушава ...................... тъй като ................

Нито в акта за установяване на административното нарушение № .... от ...... г., нито в Наказателното постановление № ...... от ...............г., на Директора на ДНП „ПИРИН” са направени такива констатации относно ................... Във връзка с посоченото по горе нарушение на чл................., липсват и доказателства за тази констатация, доколкото липсват очевидци на нарушението подписали акта, а обяснениеята на действителните очевидци не са взети предвид. В този смисъл липсват минимални предпоставки за изясняване и доказване това твърдение.
Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и обосноваване и съществено накърнява правото ми на защита, тъй като не е ясно срещу какво да се защитавам.

Във връзка с горното, моля да отмените Наказателното постановление № ...... от ...............г., на Директора на ДНП „ПИРИН” като незаконосъобразно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон.


Приложения:
1. Акт за установяване на административно нарушение № ........... от .......... г.;
2. Наказателното постановление № ...... от ...............г., на Директора на ДНП „ПИРИН”;
3. Допълнителни обяснения от ...................... към акт за установяване на административно нарушение № ........./ ............. г. изпратени до Директора на ДНП „ПИРИН” на ................ г.;
4. Препис за наказващия орган.
5. Документ за платена държавна такса.


С УВАЖЕНИЕ:

......................

Относно прекратяването на съдружие

Относно прекратяването на съдружието с:

Предложеният текст за решение е ок.  Има само една формалност, че чл. 125, ал.3 от ТЗ изисква счетоводния баланс, по който ще се разпределя имуществото да е към края на месеца, в който реално прекратявате и се провежда Общото събрание.  Тоест, не към края на, а към края на.  Не забравяй, че сте поставили и срок за изплащане на съответната част от капитала –  месеца (чл., ал.).  Обаче в тяхното становище те казват, че се дължи данък върху ликвидационния дял в срок от един месец, за това може да поискате по-бързо изплащане с оглед възможната абсурдна ситуация – да дължиш данък върху нещо, което не си получил.  Така че наистина идеята да прекратите Дружеството и да назначите Ликвидатор е добра.  

Още една формалност.  Тъй като вие напускате, би следвало в протокола да има решение относно разпределението на капитала след вашето напускане между останалите съдружници.  Не е добре да се пипа капитала, дори и да се върви към Ликвидация и тн, а с вашето напускане вие реално го намалявате.  За това може в решение по точка 2 да допишете, че останалите съдружници поемат дяловете на напусналите пропорционално.  Едно ей такова кратко изречение.

По принцип, с цел правна сигурност, може да помислите за нотариално заверен протокол на ОС на дружеството.  Освен това към заявлението е добре да приложите копие на писменото предизвестие от страна на напускащите.

Относно този Запис на заповед:

Той, според мен, е с изтекъл срок и съответно трудно ще бъде приет или да ви се издаде заповед за изпълнение на негово основание.  Има едно дописване, което изглежда е било направено, всякъш същият е бил представен и приет, но според закона приемането трябва да е недвусмислено, а това дори не прилича на такова.  Честно казано този човек може съвсем спокойно да не го плати.  Въпреки това, вие си му връчете нотариална покана.  Вярно, че си е разход, който може и да не си съберете, но си струва да се пробва.  

Искова молба при несъответствие на стока/услуга с договора за продажба

Искова молба при несъответствие на стока/услуга с договора за продажба

До ...................................

районен/окръжен съд

ИСКОВА МОЛБА

от ..................................,

ЕГН .................................,

адрес: ...............................

Против: .............................,

представляван от ....................,

адрес: ...............................

(попълват се точните данни на

ответника - търговец)

Цена на иска: .............. лв.

(цената на иска се равнява на

стойността на стоката/услугата)

УВАЖАЕМИ Г-Н/Г-ЖО СЪДИЯ,

С ответника на ................ г. сключихме договор за продажба, по силата на който същият ми предостави следната стока/услуга: ................. .................., която се оказа несъответна на договора за продажба. Установеното от мен несъответствие се изразява в следното: .................. ...... Поканих търговеца да уредим доброволно отношенията си, но същият не реагира по никакъв начин на поканите ми и отказа да приеме рекламацията ми, с твърдението, че вината не е в него и че отговорността му не покрива това несъответствие.

С оглед на това за мен възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който и на основание чл. 124 от ЗЗП, моля да осъдите ответника да ...................... (посочва се точно кое от правата по чл. 124 от ЗЗП желае да реализира с иска си потребителя), както и да ми присъдите направените по делото разноски.

Приложения:

1. фактура с касова бележка за покупката

2. нотариални покани с рекламацията, изпращани до търговеца

3. удостоверение за актуално състояние на ответника

4. адвокатско пълномощно

5. други ...................................

.................. С уважение:

(дата) (подпис)

МОТИВИ към проекта на Закон за допълнение на Кодекса на труда

МОТИВИ към проекта на Закон за допълнение на Кодекса на труда (№ 954-01-8 от 26.08.2009 г., 41-вото НС)

МОТИВИ

На 18 септември 2008 г. Народното Събрание подкрепи Пражката Декларация "Европейската съвест и комунизма". Сред препоръките на Пражката декларация е и предложението, 23 август да бъде обявен за ден за почит към жертвите на нацистките и комунистическите режими. На 23 август 1939 г. е сключен пактът Молотов-Рибентроп в секретния протокол към който, двата тоталитарни режима си разделят Европа на сфери на влияние и дни след това започва Втората Световна Война.

Този съюз между националсоциалистическа Германия и комунистическия Съветски съюз имаше пагубни последици за Европа и донесе милиони жертви и огромни страдания на човечеството.

Такъв ден на възпоменание на жертвите е и крачка към затваряне на пропастта в българското общество, изкопана от престъпленията на комунистическия режим в България, обявен за престъпен със Закона от 5 май 2000 г. Настоящото предложение е и в съответствие с приетата Резолюция 1481/2006 г., приета от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и документа 11112/2006 г. на Комитета на Министрите на Съвета на Европа за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими, както и Резолюцията на Европейския парламент "Европейската съвест и тоталитаризма" от 2 април 2009 г. и Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за Сигурност, както и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. "За ново обединяване на разделена Европа".

В Резолюцията на Европейския парламент се казва:

"15. Призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност".

В мандата на 40-тото Народно събрание беше направено подобно предложение от група народни представители сред които бях и аз, което обаче макар и одобрено на ниво комисия, не влезе в дневния ред и не беше прието.

Вярваме, че про-европейското мнозинство в 41-вото Народно събрание ще направи необходимата крачка за присъединяване на България към позицията на Европейския парламент.

По повод 65 годишнина от преврата на 9.IХ.1944 г. с който започва налагането на тоталитарен комунистически режим в България предлагаме този ден, да се обяви за Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9.IХ.1944 г.

Този режим беше наложен с терор и убийства на десетки хиляди хора, изпращане в концентрационни лагери на над 200 000 души и различни други репресии. 9.IХ.1944 г. е черна дата в българската история и повод за възпоменание на тези мрачни времена, за да не се представя комунистическия режим като "романтична алтернатива" на демокрацията. На 9.IХ.1944 г. в условията на започнала съветска окупация на България с преврат беше свалено демократичното правителство на земеделеца Константин Муравиев, което беше това правителство, което обяви война на Хитлер, даде амнистия на политическите затворници, водеше преговори в Кайро със съюзниците за излизане на България от войната и беше категорично про-съюзнически ориентирано.

В Резолюцията на Парламентарната Асамблея на ОССЕ от 3 юли 2009 г. въпросът с празнуване на дати в прослава на тоталитарното минало също е поставен.

В текста на резолюцията се казва:

.................................

Парламентарната Асамблея на ОССЕ:

................................

14. Изисква от правителствата и парламентите на държавите-участнички да гарантират, че всякаква структура на управление или модел на поведение, които възпрепятстват пълната демократизация, или продължават съществуването на тоталитарното управление, или го представят в привлекателен вид, или се стремят към връщането му, или продължават влиянието му в бъдеще, ще бъдат напълно разградени;

15. Изисква още от правителствата и парламентите на държавите-участнички да разградят напълно всички структури на управление и модели на поведение, чиито корени са свързани с нарушаване на правата на човека;

16. Призовава отново всички държави-участнички да отворят историческите и политическите си архиви;

17. Изразява дълбока загриженост от прославянето на тоталитарни режими, включително от провеждането на публични демонстрации, прославящи нацисткото или сталинисткото минало, както и от възможното разпространение и укрепване на различни екстремистки движения и групи, включително неонацисти и скинари;"

С предложения законопроект се предлага да се премахне двусмисленото отношение в България към датата 9.IХ и тя да бъде обявена със закон за Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9.IХ.1944 г.

Вносител: Лъчезар Тошев

Източник: Народното събрание

Вносител/и:

Народен представител

Лъчезар Тошев (ПГ на "Синята коалиция")

Писмени бележки

Искът на основание чл. 266 ЗЗД е абсолютно недопустим, основанията за това са следните:

Чл. 266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

В случая намира приложение чл. 264 ЗЗД, според който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.  При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.  Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

1. На първо място, недостатъците, който са констатирани са от такова естество, които се появяват след известно време.  Съответно същите не са могли да бъдат открити при приемането на обекта, а са се появили по-късно.  По своето естество те са резултат на процеси, които се развиват постепенно, но очевидно и функционално са свързани с качеството на строителството.
2. На второ място, с уговарянето на гаранционен срок се създава нов срок за приемане на работата.  Този договорен срок предполага, че Строителят ще е отговорен за всеки недостатък, появил се една година след построяването и съответно работата по съграждането на „” ще се счита за приета, ако до изтичането на този договорен срок не се проявят такива дефекти, каквито обаче са констатирани.  
3. На трето място, както изтъква законодателя, моментът на съобщаването е изключително важен, за да може да бъде вменена отговорност на изпълнителя.  В закона се казва, че дефектите трябва да бъдат съобщени веднага.  В конкретната ситуация, от една страна това са дефекти, които се проявяват постепенно, тъй като те са резултат на процеси и по спецификата си не се развиват рязко, от друга страна договорът създава един по-дълъг срок за съобщаване, тост края на гаранционния срок.  
4. Трябва да се отбележи, че „-” ООД надлежно е съобщило на Строителя за проявилите се дефекти и следва да се приеме, че това е станало веднага след откриването им.  Не са постъпили възражение в този смисъл.  Същите са били съобщени на. чрез Писмо от изх. № за констатирани дефекти с покана за отстраняване и предупреждение за задържане на гаранцията в противен случай.  Това е станало месец преди изтичане на договорния срок за приемане на работата, уреден в клаузата за гаранция.  
5. В случая е ясно, че работата не е приета, тъй като има направени възражения за неправилно изпълнени действия и съответно Изпълнителят не може да предявява иск на основание чл. 266 ЗЗД.
6. В конкретната фактическа обстановка и с оглед на наличието на клауза в договора за гаранция, според която заплащането на цената е уговорено да бъде извършено в един по-късен момент с оглед на естеството на изпълненото и под условие на едно второ приемане, то в този конкретен случай считам, че трябва да намери приложение и чл. 265, ал.3 от ЗЗД.  Според него при строителни работи, ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да предприеме определени действия в срок от пет години.

Молба за удостоверение за данъчна оценка

Вх. № …………./ ………………… г.

ДО

КМЕТА  

НА ОБЩИНА ЛОВЕЧ

И С К А Н Е

от .........................................................................................................................................………..

/собствено, бащино и фамилно име; наименование на предприятието/

……………………………………………………………………………………………………….

ЕГН /осигурителен номер, ЛНЧ или дата на раждане на чужд гражданин/

номер от НДР ………………………….…… ЕИК по БУЛСТАТ…….………………………….

място на данъчна регистрация – ………...…………….………………………………………….,

данъчен адрес:....................................................................................................................................

данни от документа за самоличност: ……………………… серия ..........., N.................., издаден на .....................……………….., от ...........…………………………..………………......,

чрез ........................................................................................................................……………...….

/собствено, бащино и фамилно име на законния представител или пълномощника/ ……………………………………………………………………………………………………….

ЕГН /осигурителен номер, ЛНЧ или дата на раждане на чужд гражданин/

адрес:...............................................................................................................................................…

/точен адрес по местоживеене /постоянен адрес/

Данни от документа за самоличност на представителя или пълномощника:

……………………….... серия ........, N......................, издаден на ...................... от ..……….......,

пълномощно: N..........................................., заверено на ……........................................................

от .......................….............................................................................................................................

/нотариус или нотариална кантора/

Моля да ми издадете удостоверение за данъчна оценка на:

1. Имот, находящ се в гр./с./..................................., кв./ ж.к., махала, местност/ ………………,

ул ………............................................, N…......., бл......., вх......, ет....., ап....., др. данни: квартал/масив …..………………………............., парцел …………….........., по плана на ...................…………………………………......... от …................../……........г. и представляващ ...............................................................…………..............................................................................

..........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

/ вид на имота: парцел, дворно място, др. терен в строителни граници, земеделска земя, горска земя, др./каква част/; сграда или част от сграда/обект в нея-вид на обекта/, каква част, незавършено строителство на сграда /обект в нея-вид на обекта/ и степен на завършеност - нулев цикъл, груб строеж или завършени вътрешни мазилки и поставена дограма; жилищна или нежилищна – производствена, стопанска, търговска, административна/

2. Ограничено вещно право на .............................................................................………, върху

                                                                             /строеж или ползване/

гореописания имот или ...................…………………………………... част от него/кв.м./. (Когато се учредява право на ползване върху отделен обект или част от обект от имота е необходимо да се конкретизира обекта, посочен в данъчната декларация.)

Правото се учредява за срок от .....................................................................................………….,

                                                     /пожизнено/вечно или период, за който е учредено правото/

считано от....................................г.

3. При изчисляване на данъчната оценка на правото на собственост да се има предвид че, върху имота или част от него е / не е учредено (се запазва) вещно право на ползване, което е отразено в данъчната декларация за имота.

Правото е учредено (се запазва) за следните ползватели:

№	Ползватели Собствено, бащино и фамилно име /наименование на предприятието/	ЕГН /дан. номер: БУЛСТАТ/ № от НДР/	Вещното право на ползване е учредено в срок до:
1.
2
3
4
5

* - в последната колона се записва “пожизнено”, ако правото се учредява(запазва) до смъртта на лицето.

За имота е подадена / не е подадена данъчна декларация по чл.14, чл.27 и & 2 от ЗМДТ с вх.N................... от ................19....г. в данъчна служба”.......................” и има / няма промени в декларираните с тази декларация характеристики.

Имотът е с партиден № ………………….……………….…

Оценката ми е необходима във връзка с .......................................................................................,

                                                                        / продажба, дарение, наследство, делба и др./

за да ми послужи пред ……………………………………………………………………

Прилагам:.................................................................................................................

Дата:............................                                                                         Подпис:...............................

Забележка: Преди попълване прочетете указанията.

Молба за издаване на удостоверение за данъчна оценка

В кои случаи се подава – Молбата се подава при необходимост от данъчна оценка на недвижими имот, най-често при прехвърляне на недвижим имот.

От кого се подава – Молбата се подава от собственика на недвижимия имот или чрез упълномощен представител. При подаване на молбата лицето трябва да удостовери самоличността си на собственик или упълномощен представител пред органа по местни данъци и такси в съответната община. Ако се подава от наследници или заветници, към искането се прилага удостоверение за наследници или заверен препис от завещанието.

• Внимание!

Молба за данъчна оценка може да бъде внесена и от трето лице, но удостоверението се получава само от изброените по - горе лица след легитимиране пред данъчния орган в съответната общинска администрация.

Къде се подава – Молбата се подава в общината  по местонахождение на имота.

От кого се приема – Молбата се подава в съответната община, завежда се в общ деловоден регистър, след проверка на обстоятелствата посочени в искането, като при необходимост се изискват и допълнителни документи. При приемане на искането на подателя се издава удостоверение с входящ номер и дата. Когато не е подадена данъчна декларация по чл.14, ал.27 и & 2 от ЗМДТ или се иска данъчна оценка на конкретен обект от имота към искането се прилага попълнен екземпляр от тази декларация. Когато е подадена данъчна декларация по чл.14, ал.27 и & 2 от ЗМДТ /приложение/ не се прилага нова такава, ако няма промени в декларираните характеристики.

Срокове за разглеждане на молбата и издаване на удостоверението – Данъчната оценка се определя и удостоверението за данъчна оценка се издава от органите на общинската  администрация в 2-седмичен срок от подаване на молбата.

При прехвърляне на недвижими имоти, данъкът се заплаща преди прехвърлянето от:

- приобретателят на имуществото /лицето, което го придобива/

- лицето, което придобива имущество с по-висока стойност /при замяна/ или лицето, чиито дял след делбата се уголемява

- прехвърлителят, ако е изрично уговорено.

Когато:

- е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно

- данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител

- приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчнозадължен е прехвърлителят.