Тунелът под прохода Петрохан

Тунелът под прохода Петрохан е по-нужен за страната, отколкото този при Шипка, заяви вчера арх. инж. Валентин Трашлиев, председател на УС на Българската асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС). Той ще осигури по-бърза връзка на Дунав мост 2 и автомагистралите „Люлин" и „Струма", които са част от еврокоридор №4. „Другият проект за тунел под Балкана при Шипка ще дублира трасето, свързващо Южна и Северна България  при Прохода на републиката и на практика ще вкара по-голям трафик от автомобили в Габрово, а градът не е готов за подобно нещо", каза още Трашлиев.

2008

На 12 септември след­обед бяха отворени тръжните оферти за предпроектно проучване за тунел под прохода Петрохан (II-81 София - Гинци - Петрохан - Монтана - експресен път, с възможност за изграждане на пътен тунел при Петрохан, участък с. Бучин проход - с. Бързия (км 29+800 - км 71+900)"). Възложител е Министерството на транспорта. Участваха четири фирми - "Пътпроект", "Пътпроект 2000", "Рутекс" и "Пътконсулт".

Избраният изпълнител трябва да разработи варианти, които да помогнат за оптимизиране на направлението и подобряване технико-икономическите характеристики на пътя. Габаритът на пътя е 20 м. Цялата отсечка е около 42 км. За тунела сега има три вариантни идеи. Според едната той е с дължина 3.6 км. Според втората - 6.2 км. Най-скъп е третият вариант - 9 км, но той е предпочитан от експертите, защото е на ниска кота и няма изкачване във височина.

За България най-вероятната дължина на тунела е 3.6-6 км.

Срокът за изпълнение на предпроектното проучване е 4 месеца.

Построяването на тунел под Петрохан ще постигне две цели – сериозно ще скъси разстоянието от Егейско море до изграждащия се в момента Дунав мост 2 с около 100 км и ще осигури алтернатива за снижаване на трафика по автомагистрала "Хемус", в участъка Ботевград - София.

800 млн Евро 2009 г.

 

Проектът е още от времето на социализма – обявяват го през 60-те години на миналия век.

 

През 1991 г. „Транспроект" разработва няколко варианта за пробиване на планината, което според транспортни експерти ще съкрати пътя от Дунав до Егейско море със 100 км.

 

През октомври 2003 г. строителният министър в царското правителство Валентин Церовски дори обяви, че тунелът под Петрохан ще е готов до 2007 г. Разбира се, това се оказа поредният балон. Но проектът все пак влезе в плана за регионално развитие на Северозападна България. През февруари 2008 г. правителството на тройната коалиция официално реши да строи тунел край Берковица вместо край Шипка. Експертите предложиха три варианта за тунели с дължина 3,6 км, 6,2 км и 9 км, но всичко замря дотам.

 

Преди дни министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев поля със студен душ ентусиастите. „Тунел под Петрохан няма да има поне до 2020 г.!", отсече той.