24-ти май е Денят на славянската писменост и култура. Какво трябва да знаем за този ден?
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български национален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като "Солунските братя". Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.
Защо обаче Българската Православна Църква чества Св.Св. Кирил и Методий на 11 Май, а на 24 честваме Буквите?
Причината е много проста – нов и стар стил. Става въпрос за преминаването от юлианския към григорианския календар. Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страни като Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други пък, като Франция, ги последват с известно забавяне. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през 18 век, а източно-православните държави — чак в началото на 20 век. Фактът, че държавите са приели новия календар не означава, че и църковното богослужение се променя: до ден днешен Руската и Сръбската православни църкви служат по стария стил, но нашата БПЦ премина към новия стил през петдесетте. Поради тази причина, тъй като Църквата се движи по нов стил, тя отбелязва Светите Братя на 11 май, но по традиция целокупния български народ е чествал винаги празника на Св. Св. Кирил и Методий на 24 май и така е останал и до днес. Странна работа. Явно новия стил не е добил популярност и не е отразявал добре сезоните. Така днес имаме два празника – единият църковен и единият по-граждански, посветен на буквите.
Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. България преминава от стар към нов стил на 31 март 1916г, така щото следващият ден е 14 април. По него време необходимата поправка е била 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13. Така в нашата история често се получава, че някои събития се отбелязват грешно, а други правилно според новия календар. Например избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил, се отбелязва грешно на 19 февруари, защото реално историческата дата отговаря на 18 февруари по нов стил. Понякога не се отчита промяната на годините. Например, Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. При промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.
Какво честваме на 24?
Първоначално на тази дата се е чествал църковния празник на първоучителите Св. Св. Кирил и Методий, които са сътворили глаголицата, като графично еизкова система. Глаго̀лицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език. Тъй като същата предшества нашето писмо и четмо, хората правилно са използвали църковния празник и като край на учебната година (те така или иначе съвпадат и отразяват началото на новия земеделски сезон, когато не е било практично работна ръка да седи и да учи).
Какво е глаголицата и как тя се отнася към кирилицата?
Названието глаголица идва от думата глаголъ, тоест „дума“. Тази графично-езикова система отразява най-често използваните звуци в славянските езици, което я прави уникална, за разлика от например латиницата, която не отразява адекватно звуковите форми, ползвани в езиците, които я упражняват. Названието глаголица е възникнало късно в Хърватско. Същата е била ползвана активно и в Моравия, днешна Словакия.
Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация. В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. рупски български говори.
Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — glagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica.
Глаголицата е съставена само от един вид букви — няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).
Глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само взаимстваните от гръцката азбука.
След изгонването на учениците на светите братя от католиците, те се завръщат в България, където използват познанията си по глаголица и създават българската азбука – кирилица.
Какво е Кирилицата?
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, типографски произлизащи от руския граждански шрифт и използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план, кирилицата, произхожда от България, където заедно с глаголицата е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език.
В наши дни кирлицата е широко разпространена, както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските етноси в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.
С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата стана официална азбука на Европейския Съюз (т.е. ще се използва за служебни цели в ЕС).
Кирилицата се счита за създадена от ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а чрез името си е посветена на св. Константин-Кирил Философ.
Кога е създадена глаголицата?
През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.
През септември 885 година папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Светополк защитава интересите на Франкската империя и така през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение в страната ни. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на 9 век) са пишели старобългарските книжовници от 9, 10 и 11 в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.
Химна на 24 май?
Kирил и Методий
Български всеучилищен химн - Стоян Михайловски
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български национален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като "Солунските братя". Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.
Защо обаче Българската Православна Църква чества Св.Св. Кирил и Методий на 11 Май, а на 24 честваме Буквите?
Причината е много проста – нов и стар стил. Става въпрос за преминаването от юлианския към григорианския календар. Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страни като Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други пък, като Франция, ги последват с известно забавяне. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през 18 век, а източно-православните държави — чак в началото на 20 век. Фактът, че държавите са приели новия календар не означава, че и църковното богослужение се променя: до ден днешен Руската и Сръбската православни църкви служат по стария стил, но нашата БПЦ премина към новия стил през петдесетте. Поради тази причина, тъй като Църквата се движи по нов стил, тя отбелязва Светите Братя на 11 май, но по традиция целокупния български народ е чествал винаги празника на Св. Св. Кирил и Методий на 24 май и така е останал и до днес. Странна работа. Явно новия стил не е добил популярност и не е отразявал добре сезоните. Така днес имаме два празника – единият църковен и единият по-граждански, посветен на буквите.
Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. България преминава от стар към нов стил на 31 март 1916г, така щото следващият ден е 14 април. По него време необходимата поправка е била 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13. Така в нашата история често се получава, че някои събития се отбелязват грешно, а други правилно според новия календар. Например избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил, се отбелязва грешно на 19 февруари, защото реално историческата дата отговаря на 18 февруари по нов стил. Понякога не се отчита промяната на годините. Например, Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. При промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.
Какво честваме на 24?
Първоначално на тази дата се е чествал църковния празник на първоучителите Св. Св. Кирил и Методий, които са сътворили глаголицата, като графично еизкова система. Глаго̀лицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език. Тъй като същата предшества нашето писмо и четмо, хората правилно са използвали църковния празник и като край на учебната година (те така или иначе съвпадат и отразяват началото на новия земеделски сезон, когато не е било практично работна ръка да седи и да учи).
Какво е глаголицата и как тя се отнася към кирилицата?
Названието глаголица идва от думата глаголъ, тоест „дума“. Тази графично-езикова система отразява най-често използваните звуци в славянските езици, което я прави уникална, за разлика от например латиницата, която не отразява адекватно звуковите форми, ползвани в езиците, които я упражняват. Названието глаголица е възникнало късно в Хърватско. Същата е била ползвана активно и в Моравия, днешна Словакия.
Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация. В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. рупски български говори.
Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — glagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica.
Глаголицата е съставена само от един вид букви — няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).
Глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само взаимстваните от гръцката азбука.
След изгонването на учениците на светите братя от католиците, те се завръщат в България, където използват познанията си по глаголица и създават българската азбука – кирилица.
Какво е Кирилицата?
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, типографски произлизащи от руския граждански шрифт и използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план, кирилицата, произхожда от България, където заедно с глаголицата е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език.
В наши дни кирлицата е широко разпространена, както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските етноси в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.
С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата стана официална азбука на Европейския Съюз (т.е. ще се използва за служебни цели в ЕС).
Кирилицата се счита за създадена от ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а чрез името си е посветена на св. Константин-Кирил Философ.
Кога е създадена глаголицата?
През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.
През септември 885 година папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Светополк защитава интересите на Франкската империя и така през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение в страната ни. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на 9 век) са пишели старобългарските книжовници от 9, 10 и 11 в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.
Химна на 24 май?
Kирил и Методий
Български всеучилищен химн - Стоян Михайловски
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]
Няма коментари:
Публикуване на коментар