Неустойки

Разбира се страните биха могли да определят и съдържанието на престацията при неизпълнение - вместо чл.82 да определят размер на  неустойка. Това всъщност ще бъде определяне по договорен път съдържанието на задължението за обезвреда, предварително

 

При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката."

 

 

                 " За действително претърпени вреди в по-висок размер

         кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила."

 

            Т.е. кредиторът докавайки размерът на вредите, търсейки          обезщетение, все едно, че задължението не е парично. това ще бъдат          някакви много специални вреди, които са различни от общоприетите и          предполагаемите. За съжаление в повечето случаи ще се окаже, че това          са косвени вреди. Така че те едва ли ще подлежат на обезщетение. Така или иначе обаче възможността да се претендира това е открита и, ако вие успеете да установите, че сте претърпели такива вреди и те са в причинна връзка с неизпълнението, а не са косвени, ще получите осъждане за разликата: ако в абсолютна стойност законната мораторна лихва е напр. 10 единици /лева/, изчислена за това време на забава та и вие претендирате, че сте претърпели специални вреди в размер на 15 лева, ще ви бъдат присъдени плюс лихвата само 5, т.е. повечето вреди, които сте претърпели над размера на законната лихва. Но съществуването на това обезщетение ни показва, че ние бихме могли да го заместим с една предварително уговорена неустойка, която ще ни освободи от необходимостта да доказваме тези специални вреди, а за

времето, за което сме уговорили неустойката /напр. по 1 процент на          ден, но не повече от 20 процента/ ще се начислява тази неустойка без          лихвата, а когато изтече този срок - главницата плюс неустойката ще          ни дадат сумата, за която длъжника и в забава и върху тази сума ще          започне да се начислява до окончателното изпълнение законната          мораторна лихва.

 

 

                   Самото разваляне може да се извърши по два начина:

                                                       -----------

           I. Правилото: развалянето става е едностранно изявление. Според практиката на ВС страната, която може да развали договора с          едностранно изявление няма интерес да го разваля по съдебен ред,          следователно не може да предявява иск, такъв иск е недопустим.          Самото едностранно изявление от гледна точка на неговото съдържание          е обикновено изявление, в което се посочва, че страната смята или ще          смята след изтичането на определен период от време договора за          развален. Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава от "предизвестието". Предизвестието има действие за в бъдеще, с предизвестие се прекратяват някои договори, напр. за наем, влог, дружество.

           Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава и от т.нар. "отмяна" или "оттегляне" - в тези хипотези няма все още сключен договор.

           Правната същност на едностранното изявление: упражняване на едно преобразуващо право.

           Самото право да се развали договора е неоттеглимо, но е неоттеглимо от момента, в който бъде получено, т.е. преди това може да се оттегли.

           Трябва да достигне до насрещната страна, за да породи действие.

           Наследимо е. Ако има обаче няколко наследници всеки от тях може да разваля само такава част от договора, каквато съответства на неговия дял в наследствената маса.

           Ако обаче задължението, което не се изпълнява е неделимо и ако длъжници по такова неделимо задължение са две лица, достатъчно е само единият от длъжниците да не го изпълни, за да може кредиторът да развали целия договор - в тои смисъл е неделимо право.

           По принцип изявлението е неформално, но ако договорът е бил сключен в писмена форма, то трябва да бъде направено писмено. Съществува спор за значението на тази писмена форма:

                       - проф. Кожухаров: форма та е за доказване;

                   - проф. Сталев /Калайджиев/: формата е за действителност, тъй като формата за действителност се установява в материалния закон /ЗЗД/.

           Изявлението се погасява по давност, самото право се погасява по давност, тъй като то е преобразуващо право. Началният момент на давността е завършването на фактическия състав, който го поражда. Правото се погасява с общата пет годишна давност.

           По принцип изявлението за разваляне може да бъде условно или безусловно:

                       - по правило е условно: законодателят нарича условното изявление за разваляне предупреждение. Условното изявление за разваляне съдържа една покана за изпълнение под краен срок, т.е. дава се срок на длъжника за изпълнение и развалянето настъпва в случай, че длъжникът не изпълни в рамките на този срок, който се дава от кредитора. Самото изявление, тази покана, която се съдържа в него трябва да се различава от поканата, която поставя длъжника в забава. На практика обаче ВС смята, че ако длъжникът е бил поканен да изпълни и той е изпаднал в забава, в изявлението за разваляне не е нужно да се определя нов срок - такова решение има практическата          си стойност, макар че едно буквално тълкуване на ЗЗД е неправилно.          Самият срок трябва да бъде ясно определен и подходящ за съответния          вид задължение;

                       - безусловно: може да бъде такова в няколко случая, които са посочени в чл.87 /2/ ЗЗД:

           1. Виновна невъзможност за изпълнение, която може да бъде пълна или частична. Когато тя е налице не е нужно кредиторът да дава срок за изпълнение и може направо да развали договора;

           2. При фикс - сделките, при които срокът е съществен елемент от съдържанието, т.е те не могат да бъдат изпълнени в друго време, освен в установеното;

           3. Ако длъжникът е изпаднал в забава и кредиторът няма инетрес от късното изпълнение също може да развали договора без да дава срок.

                                                     II. По съдебен ред

           1. Когато този договор има действие за вещни права върху недвижими имоти може да бъде развален само по съдебен ред.

 

 

           Ако е по-голяма по големина неустойката е компенсаторна.     Мораторната лихва се установява за всеки просрочен ден, т.е. тя се          установява ежедневно.

           В зависимост от съотношението между неустойката и          обезщетението за вреди:

           1. Зачетна неустойка - уредена единствено в чл.92 :

                       " Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди."

           При зачетната неустойка страните могат да търсят          обезщетение за вреди, само за по-големите си вреди над неустойката,          само за горницата. Това е най-често срещаният вид неустойка.

           2. Алтернативна неустойка - кредиторът може да избира между неустойката и обезщетението за вреди: или - или, но не и двете заедно, или двете в някакво съотношение.

           3. Кумулативна неустойка - има санкционен характер, дължи се едновременно неустойката и обезщетението за претърпени вреди;          неустойката се заплаща допълнително.

           4. Изключителна неустойка - кредиторът може да търси само          неустойката и нищо друго.

           5. Евентуална неустойка - може да се търси само, ако вредите са до определен размер. Ако са по-големи от определения размер се търси само обезщетение за вреди.

           В момента по нашето право е уредена само зачетната неустойка.

 

                            Особености на неустойката като съглашение

                                       -----------------------------------------

           1. Съгласие на страните относно неустойката - не е необходимо да се използват някакви соленелни формулировки, дори може да не се изпозва терминът "неустойка" и въпреки това да се уговори такава. Съдът не може да пререшава въпроса за неустойката, не може да казва на страните да си уговорят неустойка , а ако са уговорили такава съдът не може да я отрече /това разбира се се отнася до договорната неустойка/. Законната неустойка е естествен елемент от съдържанието на договора, т.нар. naturalia negotii.

           2. Уговорката за неустойка трябва да бъде в същата форма, в която е главния договор, когато това е форма за действителност - т.е. ако главният договор изисква писмена форма за действителност неустойката също трябва да бъде с такава форма за да е действителна.

           3. Неустойката изисква наличието на някакъв главен дълг - няма никакви ограничения относно това, какви задължения могат да бъдат обезпечавани с неустойка - всякакви, без значение на техния произход. С неустойка могат да се обезпечават и задължения, които не възникват от договори, а от др. юридически факти. Неустойка може да се уговаря както при едностранни, така и при двустранни договори. Но по принцип, за да може да се търси неустойка трябва да има уговорка за нея, която да е била сключена преди неизпълнението.

 

 

                       Задължението за неустойка и кога то става изискуемо

                                   ---------------------------------------------------

           1. Кредиторът трябва да е изпълнил задължението си или да е готов да изпълни, т.е. трябва да е изправен по принцип.

           2. Длъжникът трябва виновно да не е изпълнявал задължението си.

           3. Не е необходимо кредиторът да е претърпял вреди.

          4. Не е нужно кредиторът да доказва, че е претърпял вреди, както и техния размер.

           5. Дори кредиторът да е извлякъл полза от неизпълнението, той пак може да търси неустойка.

           Основното преимущество и изгода за кредитора от неустойката е това, че е достатъчно за него да докаже наличието на виновно неизпълнение, за да може да търси неустойката /не е нужно да доказва вреди/.

           По принцип обаче кредиторът може, ако не е уговорено          обратното или ако нищо не е уговорено и се прилага чл.92 да търси          вредите над неустойката. Но разбира се може да се уговори и някакъв          друг вид неустойка освен зачетната, при която да не могат да се          търсят вредите над неустойката.

           Може неустойката да се намалява поради прекомерност. Може ли неустойката да се намалява, ако кредиторът не е претърпял вреди или ако негови те вреди са несъизмеримо малки с размера на неустойката? Това положение беше безспорно до изменението на чл.92, тъй като съществуваше специално правило, което позволяваше такова намаляване. За съжаление законодателят отмени чл.92 /3/, откъдето следва, че ако страните не са уговорили, те не могат да намаляват неустойката поради прекомерност. Това обаче не означава, че страните не могат да уговарят намаляване на неустойката поради прекомерност, напротив - могат. Какво значи "прекомерност" - прекомерността е един фактически въпрос, при който неустойката се съпоставя с действително причинените вреди, като е без значение абсолютният размер на неустойката и имущественото състояние на длъжника. За да има прекомерност неустойката трябва да бъде много голяма в сравнение с вредите. Това е фактически въпрос, който съдът преценява с оглед всички доказателства по делото. Няма значение и степента и формата          на вината на длъжника. Тъй като целта на една такава уговорка е не да бъде наказан длъжника, а да се отстрани неоснователното обогатяване на кредитора. Самата прекомерност се доказва от длъжника и той трябва да поиска от съда намаляването на неустойката, т.е. съдът не следи служебно за наличието на такива несправедливости. В трайната си практика ВС допускаше намаляване на неустойката само до момента, в който тя е била заплатена, а не след това. Законната неустойка не може да бъде намалявана поради прекомерност.

 

                   Съотношение между неустойката и реалното изпълнение

                                       ---------------------------------------------------

           Кредиторът може да избира между неустойката и реалното          изпълнение.

           Длъжникът не може да принуди кредитора да получи само          неустойка.

           За разлика от отметнината неустойката не дава право на          страните да се откажат от договора и да я запазят.

           Кредиторът има право на избор: ако той не може да се          удовлетвори от реалното изпълнение, тъй като длъжникът не дава          такова, той може да се обърне към неустойката.

 

 

29. Неустойка. Същност. Функции. Видове

 

Кожухаров

           Установена отнапред - чрез договорно съглашение на страните или с нормативно разпореждане - отговорност на Дл. за в случай, че не изпълни или не изпълни точно зад-нието си - неустойка. ("наказателно условие" / "наказателна клауза")

           Не се налага Кр. да си доказва вредите.

           92(1) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

           Обезпечителна, обезщетителна, наказателна функции.

           Видове - договорна; законна - има предимно наказ. функции

                       - за пълно неизп. ; за неточно изпълнение;

                       - алтернативна (оценителна) - ще определя размера на вредите; кумулативна

           Акцесорен характер

           Предпоставки за неустойката:

           1. да е уговорена от страните / установена с НА;

           2. Кр. да е изпълнил зад-нието си (да е бил готов - двустранни договори);

           3. Дл. да е нарушил договора (виновно).

 

Конов

           Две функции: обезпечителна и обезщетителна

           309 ТЗ Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

           Форма на гражданската (договорната) отговорност. Филип Рачев "вторична"

           Сега почти няма нормативно установени неустойки (изкл. ЖП-транспорт)

           Същност: клауза от дог-ра; акцесорно зад-ние (условно) - дължи се след неизпълнение; валидна, доколкото е валидно сключен самият дог-р

           Видове: 1. (източник на зад-нието): договорна; законна

                       2. (съотношение между неустойката и претенцията за обезщетение на общо основание) 2.1."зачетна" (1. търсят се по-големи вреди; 2. прекомерна - съдът намалява) BGB

                 2.2."изключителна" France - само неустойката; не може намаляване / увеличаване, освен ако частично изпълн. Тя представлява ограничаване отгов-та на Дл. (умисъл; гр. небрежност) - 94 такива предварителни уговорки са недействителни)

           92(2) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

                       3. алтернативна - Кр. избира дали да претендира нея или обезщетение за вреди;

                       4. наказателна - дължи се независимо от обезщетението (кумул.);

                       5. (вид неизпълнение) 5.1. компенсаторна - пълно неизп. ; 5.2. мораторна - забавено; 5.3. друга - ако уговорено

           114(4) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за к. се начислява неустойката

           Приразваляне на дог-ра според Конов би се дължала неустойка, ако е уговорена като хипотеза при разваляне (или че правото на неустойка се запазва)

 

 

Граници на ГО. Неустойка, задатък, отменина./

Вредата е неблагоприятна последица за кредитора от неизпълнение на поетото спрямо него задължение, респ.за всяко лице от неизпълнението на общото задължение да не се причинява никому вреда.

Видове: 1. Морална /неимуществена/ - не засягат имуществото, а накърняват лични, научни, естетически или морални интереси. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост /чл.52/. 2. Материални /имуществени/ - засягат матер.интереси, имуществото. Размер: разликата м/у имотното състояние на кредитора след неИ и имотното състояние, което би имал при изпълнено задължение. Имуществената вреда включва: претърпените загуби – това, с което кредиторът обеднява; пропуснати ползи – това, с което би се обогатил при точно изпълнение /установява се с обективна прогноза/. И в двата случая се изисква причинна връзка с неИ. Ако неИ освен вреда е донесло някаква облага на кредитора, тя трябва да се приспадне от вредата – при наличието на причинна връзка м/у неИ и ползата.

Отговорността за вреди е вторично задължение – тя възниква вследствие неИ на едно първично задължение. Нейните функции са: компенсаторна /по отношение на увредения/ и санкционна /по отношение на виновния причинител/. Според произхода на неизпълнения дълг вредите могат да бъдат: Договорна – дългът произтича от ОПО; Извъндоговорна /деликтна/ - при непозволено увреждане – дългът произтича направо от закона, това е общото задължение да не се вреди другиму /чл. 45/. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл, но делктно отговорният дължи всички преки и непосредствени вреди, докато при договорната отг.има степенуване съобразно с вината – при небрежност се отг.само за вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /чл. 82/. При догов.отгов.може да се уговори по-малка грижа, докато при деликтната е невъзможно предварително да се уговори неотговорност при небрежност – отн.към деликтната отгов. е по-строго.

Предпоставки за настъпване: вреда; противоправно поведение /неИ/; вина на длъжника /презумира се/; причинна връзка м/у неИ и вреда.

Граници на гражданската отговорност /ГО/ - Когато са налице предпоставките, длъжникът би трябвало да отговаря за всички вреди, които е причинил /претърпени загуби + пропуснати ползи/. Но в чл.82 ЗЗД са установени определени граници на неговата отговорност: "Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди". Следователно ограниченията са 2: 1. Отговаря се само за преките вреди. Пряка е тази вреда, която е обективно и закономерно следствие на неизпълнението. Отговорност не възниква за косвената вреда – тази, която е случайно следствие. Това е максималната граница на всяка ГО /и договорна и деликна/. Тя не зависи и от формата на вината. 2. Отговаря се само за вредите, които са били предвидими при пораждане на задължението. Предвидима е онази вреда, която човек с нормален разум би трябвало да си представи като вероятна последица на определено поведение. Второто ограничение важи само за добросъвестния длъжник – при небрежност. При умисъл то не важи – недобросъвестният длъжник отговаря и за непредвидимите вреди.

Обезщетения при вреда – 1. При деликтната отговорност – чл. 51, ал.2 "Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали". /но не отпада напълно!/. 2. При договорната отговорност – чл. 83, ал.1 "Ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжникът от отговорност". 3. При последващи вина на пострадалия – чл. 83, ал.2 "Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин" – т.е. да вземе мерки за ограничаване на вредите при настъпването им.

Поправяне на вредите – чрез премахване на неблагоприятните последици, които кредиторът е претърпял вследствие на неИ. Това може да стане по два начина: 1. парично /еквивалентно/ обезщетяване – по стойността на дължимата престация към момента на възникване на вредата /не просто пазарната, но и субективната стойност за увредения/; 2. натурално: - да възстанови нещата в състоянието преди неИ /главно при непозволеното увреждане – чрез тълкуване на чл. 79, ал.2: може да предложи първоначално дължимото/; - да създаде състоянието, което би съществувало при изпълнение /при дог.отгов.- принудително изпълнение – чл. 79, ал.1/. Натуралното поправяне се предпочита – ако длъжникът предложи най-напред изпълнение, кредиторът не може да откаже, освен ако вече е загубил интерес /чл. 79, ал.2/. При парични задължения изпълнението е винаги възможно /вещта не погива/; кредиторът винаги има право на законната лихва от деня на забавата /чл. 86/; за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обецзщетение съобразно общите правила /чл. 86/.

Неустойката /Ну/ е предварително установена отговорност на длъжника за евентуално неИ. Задължението на Ну има акцесорен хар-р – следва съдбата на гланото задължение. Функции: обезпечителна; обезщетителна /не изключва възможността да се искат по-големите вреди, но нейното предимство е, че вредите до размера на неустойката не се нуждаят от доказване/.

Видове: 1. Според източника – договорна; 2. За пълно неИ и за неточно И /забавено, частично, лошо/; 3. Според съотношението с вредите: обикновена /зачитана/ - най-често – чл. 92: Ну + по-големите вреди /над стойността на Ну/, ако ги докаже; кумулативна – Ну + действителните вреди; алтернативна – или Ну, или действителните вреди /той избира, ако иска вредите, трябва да ги докаже; ако не успее нищо не получава/; изключителна – само Ну /не може да се търси вредите/; евентуална – ако вредите са до определен размер – Ну, ако са повече – само тях но не и Ну.

Предпоставки: да е уговорена; кредиторът да е изпълнил или да е готов да изпълни и да не е изключително виновен за неИ на другата страна; длъжникът да е виновен за неИ. Изменение размера на Ну – чл. 92, ал.2: Ако Ну е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. За търговските сделки м/у търговци е забранено намаляването на Ну поради прекомерност /чл. 309 ТЗ/, но може – при неправилно или частично изпълнение.

Задатък /капаро/ - /чл. 93/ парична сума или имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключването на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечение на изпълнението. Има няколко функции: потвърдителна /доказателствена/; гаранционна; обезщетително-наказателна. Действие: при изпълнение: прихваща се или се връща; при невиновна невъзможност – връща се; при виновна невъзможност изправната страна избира: - да задържи задатъка /респ. да иска двойния й размер/ или да иска действителните вреди, като ги докаже, но виновната страна не може да иска намаляване; - да извърши престацията си срещу пълно парично обезщетение /= стойността на насрещната престация/; при забавено изпълнение – избор: - да иска изпълнението /за разлика от отметнината/ + вредите по общите правила /но не може да иска и задатъка/; - да задържи задатъка и да се откаже от договора, но не може да търси действит.вреди над размера на задатъка.

Отметнина – същото като задатъка, обаче се уговаря, че всяка страна може да се откаже от договора до изпълнението му, като жертва отметнината.