Решение № 67 от 15.03.2017 г. на ОС - Варна по в. н. о. х. д. № 1459/2016 г.

Решение № 67 от 15.03.2017 г. на ОС - Варна по в. н. о. х. д. № 1459/2016 г.

 
 
Данни за делото
Съд: Окръжен съд - Варна
Вид на делото: ВНОХД
Номер на делото: 1459
Година: 2016
Съдебен състав / Съдия: ЯНА П. ДИМИТРОВА, СВЕТЛОЗАР Г. ГЕОРГИЕВ, ИВАНИЧКА Д. СЛАВКОВА
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 67
Дата на постановяване: 15.03.2017 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта:
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер:
Година:
Тип на документа:
Дата на изпращане:
Резултат от обжалване:
 
 

Р Е Ш Е Н И Е

 
 

Номер 67 /15.3.2017 г. 2017 г. Град Варна

 
 

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

 
 

На шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

 
 

В публично заседание в следния състав:

 
 

Председател: Иваничка Славкова

 
 

Членове: Светлозар Георгиев

 
 

Яна Панева

 
 

Секретар Н.К.

 
 

Прокурор Д. Душев

 
 

като разгледа докладваното от съдия Панева

 
 

ВНОХД № 1459 по описа на съда за 2016 г.,

 
 

за да се произнесе взе предвид:

 
 

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 4742/2016 г. на РС- Варна, VІ състав, постановена на 03.11.16 г., с която подс. Д.И.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 155, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и ГЛОБА в размер ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

 
 

На основание чл. 67, ал.3 от НК, първоинстанционния съд е постановил през изпитателния срок пробационна мярка - на осн. чл. 42а ал.2, т.1 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС, която на осн. чл. 42б от НК да бъде изпълнявана в периодичност от три пъти седмично.

 
 

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. С.И.- защитник на подсъдимия Б., с която се възразява срещу неправилното приложение на материалния закон и липсата на мотиви. Моли съда да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае за невиновен подс. Б..

 
 

В съдебно заседание жалбоподателят Б. се явява лично, като се представлява от нов упълномощен защитник - адв. Николай Вълчев, предвид оттеглянето от подс. Б. на поверената му защита от адв. С.И.. Адв. Вълчев моли съда да оправдае подс. Б., като навежда доводи в тази насока. В условията на алтернативност моли въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2 б."Б" от НК и се определи наказание "Пробация" и "Глоба" в размер близък до минималния.

 
 

Жалбоподателят Б. моли съда в случай, че бъде признат за виновен да му наложи наказание "Пробация".

 
 

Представителят на въззивната прокуратура счита, че жалбата следва да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

 
 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

 
 

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства по реда на глава 27 от НПК, а именно по реда на чл. 371, т.1 от НПК - приобщените на основание чл. 373, ал.1 от НПК показания на свидетелите от досъдебното производство Реза Бейги, Филип Дувен, Хюсеин Хюсеинов, Свилен Куцаров, Веселин Димитров, Грациела Георгиева, Татяна Щ., Силвия Л., Мария К., Пламена А., Юлияна Ч., свидетел с тайна самоличност и идентификационен № 8/ 2015 г., както и експертното заключение по депозираната в хода на досъдебното производство експертиза от в.л. Михайлов, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят Б. е извършил престъпление по чл. 155, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК при следните факти:

 
 

Подс. Б. бил собственик на "Брииз" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Продановци, общ. Самоков.

 
 

През лятото на 2015 г., като собственик на дружеството сключил договор за наем и стопанисвал еротик-бар "Калигула", находящ се в к.к "Златни пясъци", гр. Варна. Управител в заведението и същевременно барман била Пенка Колева, като тя провеждала и интервютата за работа с момичета, след което бил сключван договор за трудово правоотношение със собственика на дружеството - подс.Б..

 
 

Именно по това време постъпили на работа в заведението, по собствено желание, свидетелките Татяна Валентинова Щ., Пламена Богданова А., Мария Цветанова К., Силвия Йорданова Л., Юлияна Апостолова Ч. и лице от женски пол /свидетел с тайна самоличност и идентификационен номер 8/2015 г./. Съобразно сключените трудови договори, длъжността на всяка от тях била танцьор с месторабота еротик - бар "Калигула" КК "Златни пясъци" гр. Варна и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 310 лева. Свидетелките изпълнявали няколко вида танци - лепденс, прайвиденс и стриптийз танц. Всяка идна от тях си търсела работа през лятото на 2015 г., като идеята била да работят в клуб за еротични танци, като допускали и нямали нищо против и да извършват сексуални услуги. На всяка една от тях били разяснени условията и ценоразписите на видовете танци. Били запознати и с условията на заплащане при извършване на сексуални услуги, и как се дели печалбата. Така на всяка една, или Пенка Колева, или подс. Б. разяснявал още, че се предлага и секс, като тарифата за половин час секс е минимум 120 лева, а за един час - минимум 170 лева. Обяснено им било и как се делят парите от тази услуги - ако примерно се плати за един час секс сумата от 170 лева, 20 лева се спират за стаята и ги взима подс. Б., а останалото се дели между него и момичето, предоставило услугата. Това правило важало само за предоставяне на сексуални услуги, като парите от танц се делели по равно, а на танцьорката се полагали и 30 процента от стойността на напитките, които неин клиент поръча. Така свидетелките Татяна Валентинова Щ., Пламена Богданова А., Мария Цветанова К., Силвия Йорданова Л., Юлияна Апостолова Ч. и свидетел с тайна самоличност и идентификационен номер 8/2015 г. се съгласили по отделно на посочените условия и сравнително по едно и също време започнали работа в клуба на подс. Б..

 
 

На 15.08.2015 г. св. Дувен - немски гражданин, посетил бар "Калигула" със свой приятел, където двамата консумирали бира. В един момент при св. Дувен дошла св. Л. и го попитала на английски дали желае орален секс. Св. Дувен се съгласил и двамата отишли в съседна стая, където той предварително й заплатил за услугата. Св. Л. започнала да изпълнява уговорената услуга.

 
 

До 15.08.2015 г. свид. Ч. не предлагала сексуални услуги, но на тази дата, тъй като й омръзнало да се прибира с малко пари, решила да влезе в стаичката с клиент. За целта започнала разговор с клиент, като двамата уговаряли какъв да бъде вида на сексуалната услуга.

 
 

По същото време, на 15.08.2015 г. св. Бейги - ирански гражданин, също посетил бар "Калигула", където си поръчал питие и наблюдавал танци. В един момент при него отишла св. Щ. и го попитала желае ли частно шоу. Св. Бейги се осведомил дали ще може да я пипа, и след като получил утвърдителен отговор и заплатил за услугата 170 лева, двамата отишли в малка стая в бара. В стаята св. Щ. пристъпила към предоставяне на сексуална услуга, като се съблякла, съблякла дрехите на св. Бейги и вземайки презерватив от пакет, който носела, започнала да го поставя на св. Бейги.

 
 

На същата дата - 15.08.2015 г., след получен сигнал относно това, че подс. Б. набира момичета за извършване на сексуални услуги срещу заплащане, била извършена специализирана полицейска операция, като полицейски служители посетили бара. При това били установени св. Щ. и св. Л., които в момента предоставяли сексуални услуги на св. Бейги и св. Дувен в двете стаи към бара, както и намиращите се по това време в бара други клиенти и момичета.

 
 

При извършения оглед на местопроизшествие били открити и иззети множество презервативи, в т.ч. и използвани такива, както и документи и бележки със записки водени от Пенка Колева.

 
 

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - почеркова експертиза инкриминирания ръкописен текст, изписан със синьо пишещо средство в предоставените за изследване ВД - 2 бр. листчета "сервитьорска сметка" с изписан на гърба текст, както следва: - на първото /вертикално/7 "1.Таня, 2. Юлия, 3. Плами, 4. Мария, 5. Роси, 6. Ася"; - на второто: в лява колона, вертикално: "ради - 30 осиг, ася - 7- осиг, таня 10, ася-10,13; мария-10, Блажка-11,12, роси-12, юлия-13, в дясна колона: "глоба на всички -20.00/ася/" е положен от Пенка Николаева Колева.

 
 

За да приеме за установено по безспорен начин гореизложеното, съдът прецени събраните гласни и писмени доказателства по следния начин:

 
 

Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е анализирал и ценил в своята съвкупност събраните в хода на досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателства, като в своя краен съдебен акт е приел, че инкриминираните деяния са извършени от подсъдимия Б.. Правилно съдът е кредитирал обясненията на подс. Б. дадени в хода на досъдебното производство / л.66/ и прочетени по реда на чл. 279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, показанията на свидетелите Реза Бейги, Филип Дувен, Хюсеин Хюсеинов, Свилен Куцаров, Веселин Димитров, Грациела Георгиева, Татяна Щ., Силвия Л., Мария К., Пламена А., Юлияна Ч., свидетел с тайна самоличност и идентификационен № 8/ 2015 г.

 
 

Въззивната инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд при анализа на събраните по делото доказателства, а именно: Правилно съдът се е съобразил, както със събраните гласни доказателства - показанията на свидетелките Щ., Ч., Л., К., А. и св.№ 8, които в подробности изясняват начина на набиране на работна ръка в бара и условията по предоставяне на различните услуги, така и със заключението на назначената на досъдебното производство съдебно- почеркова експертиза, установяваща като автор на записките Пенка Колева.

 
 

Правилно първоинстанционният съд е анализирал обясненията на подс. Б., депозирани в хода на досъдебното производство на 12.02.2016 г. /л.66/, в които подс. Б. сам сочи, че е получавал суми от момичетата, които са преспивали с клиенти на заведението, като благодарност, че не им е правил проблем и са ползвали помещението. Правилно е отчел факта, че тези обяснения на подс. Б. кореспондират частично с показанията на Щ., Ч., Л., К., А. и св.№ 8/2015 г., както и предвид факта, че са депозирани във време, по- близко до това на извършване на деянията, от тези, депозирани в съдебното заседание.

 
 

Тук е мястото да се отбележи, че при анализа на доказателствата по делото въззивната инстанция намира, че не следва да обсъжда и приема съответно, като гласно доказателство обясненията на Пенка Колева. Видно от протокол от съдебно заседание на 03.11.2016 г. /л.30 гърба/ първоинстанционният съд е прочел показанията на "...свидетелката Пенка Колева, обективирани в протокол за разпит 15.08.2015 г., 17.08.2015 г.,19.10.2015 г., 12.02.2016 г. /л. 69,72,73,74,75,79 от ДП/". Видно от горепосочените протоколи за разпит, Колева е била разпитвана в качеството на обвиняем по делото. Спрямо нея наказателното производство е било прекратено от ВРП с постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 18.04.2016 г. поради несъставомерност на деянията по чл. 159а ал.2, т.6 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК. Пенка Колева не е била разпитвана в качеството на свидетел в хода на досъдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1, т.1 от НПК, Колева може да участва в наказателното производство в качеството на свидетел, след като спрямо нея производството е прекратено. Но е следвало същата да бъде призована и разпитана в съдебно заседание, след като това не е било сторено в хода на досъдебното производство. Допуснатото процесуално нарушение, при което са били приобщени нейните обяснения като "свидетелски" показания, не е от съществените такива, което да доведе до отмяна на съдебния акт. Но предвид гореизложеното настоящата въззивна инстанция намира, че обясненията на Колева следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

 
 

Настоящата въззивна инстанция намира, че изведените от съда правни изводи относно квалификацията на деянието и авторството му, за обективната и субективна съставомерност на действията на подсъдимия Б., са правилни и обосновани.

 
 

По възражението на защитата- адв. Ст.И. изложено в мотивите към въззивна жалба ВОС намери следното:

 
 

Настоящата въззивна инстанция не споделя възражението на защитата относно липсата на мотиви и правен анализ по отношение на деянията, както и липсата на пълно, всестранно и обективно изясняване на всички доказателства по делото. Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е анализирал всички доказателства по делото, като се е спрял на показанията на свидетелите дадени пред съдия. Съпоставил е обясненията на подс. Б. с показанията на свидетелките и се е аргументирал защо кредитира частично обясненията на подсъдимия и съответно в коя част. Разгледал е и е обсъдил възраженията на защитата направени в хода на съдебните прения пред първата инстанция. Мотивирал е и защо приема деянието за съставомерно, като е разгледал всеки един от съставите на извършеното престъпление. В този смисъл въззивната инстанция намира, че съдебният акт на първоинстанционния съд е мотивиран задълбочено и подробно, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на съдебния акт. Въззивният съд намира, че не са били нарушени или ограничени процесуалните права на подс. Б.. Схематично изброените разпоредби на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК, които по твърдение на защитата са били нарушени, съдът намира, че същите са били спазени и водещи при вземане на решение от първоинстанционния съд относно наличието на виновно поведение от страна на подс. Б., изпълнителното деяние, доказателствата на които почива обвинението и осъдителната присъда. Безспорно съдът е взел мерки при водене на процеса, да осигури разкриването на обективната истина, като е боравил със средствата и по реда предвидени в НПК.На следващо място въззивната инстанция намира, че съдът е взел решението си по вътрешно убеждение, след като е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като се е ръководил и спазил закона. Безспорно е, че всички събрани доказателства са били подложени на внимателна проверка в хода на наказателното производство и съответно при вземането на решение от страна на първоинстанционния съд. Предвид горното въззивният съд намира, че не е било нарушено правото на справедлив процес на подс. Б. по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС.

 
 

По възраженията на адв. Николай Вълчев- защитник на подс. Б., упълномощен за съдебно заседание, изложени в хода по същество пред въззивната инстанция, ВОС намери следното:

 
 

1.Въззивният съд не споделя възражението на адв. Вълчев, че подс. Б. е получавал парични средства от свидетелките Щ., Ч., Л., К., А. и свидетел № 8/2015 г., като защитата твърди, че подс. Б. не е знаел с каква цел са били ползвани помещенията в неговия клуб. Приема, че това твърдение на обвинението е недоказано, тъй като почива на показанията на горепосочените свидетелки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е установен фактът на извършване на сексуални услуги в предоставените от подс. Б. помещения. Приел е като установено по делото, че св. Щ., св. Л., св. К., св. А., св. Ч. и св. № 8 са били наясно с дейността, която се извършва в бара, и са предоставяли сексуални услуги, спазвайки условията определени при наемането им на работа, предоставяйки на клиента установените тарифи за сексуална услуга и заплащайки на подс. Б. сума от по 20 лева за ползване на стая, както и 50 % от стойността на предоставената сексуална услуга.

 
 

В подкрепа на тезата на обвинението са и показанията на св. Бейги и св. Дувен, които са заплатили използването на сексуална услуга, като са били прекъснати в процес на ползването на такава услуга, поради извършената специализирана полицейска операция

 
 

Правилно съдът е приел, че са осъществявани сексуални услуги повече от три пъти, които били констатирани на 15.03.2015 г. При условие, че показания са дали шестима свидетели, които пряко са предоставяли сексуални услуги в помещенията на бара, както и предвид сравнително дългия период от време, в който те са работили, то броят на осъществените сексуални услуги надвишава три пъти. В показанията си и св. Л., св. Щ. св. К., св. А. и св. № 8, без да навлизат в конкретика, говорят за многократно предоставяни от тях сексуални услуги, в рамките на различни дни, при което са получавали различни по размер суми.

 
 

Предвид горното правилно съдът е стигнал да единствения законосъобразен извод, че подс. Б. е получавал суми от работещите в неговия клуб момичета за предоставянето на сексуални услуги в помещения на клуба.

 
 

2. Въззивният съд не споделя възражението на адв. Вълчев, за липсата на субективна съставомерност на деянието, за което е обвинен подс. Б.. Твърди, че липсвали доказателства, че той е бил информиран за случващото се в неговия клуб. Още повече, че по време на полицейската акция, когато било установено извършването на сексуални услуги подс. Б. не се е намирал на територията на заведението. Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд не е споделил тази теза изложена в хода на пренията, като е съобразил показанията на св. Л., св. Щ. св. К., св. А. и св. № 8/ 2015 г. Всяка от тези свидетелки, при постъпването си на работа е била уведомена или лично от подс. Б., или посредством управителката на бара - Пенка Колева относно вида на предоставените услуги, както и относно това, че при сексуална услуга се ползват стаите в бара, за които се заплаща фиксираната цена от 20 лева, които се прибират единствено от подс. Б.. Сам подс. Б. при разпределението на заработените от предходна вечер суми, след като отделял дължимото за стаите, разпределял заработеното между момичетата, като го делял поравно между тях и себе си.Така, предварително уговаряното с отделните момичета относно мястото на извършване на услугите и последващите действия на подс. Б. по отделяне на суми за предоставяните помещения, извеждат прекия умисъл по предоставяне систематически на помещенията за блудствени действия и съвкупления.

 
 

Безспорно въззивната инстанция, както и първоинстанционният съд намери, че по делото се установява и наличието на квалифициращи признаци на деянието, което е извършено по отношение на две или повече лица, тъй като по делото е установено, че деянието е извършено по отношение на свидетелките Л., Щ., К., А., Ч. и № 8, тъй като помещенията са предоставяни на всички тях за извършване на предвидените в закона действия, като в този смисъл се изпълва квалифицирания състав по чл. 155, ал.5, т.3 от НК. Предвид обаче на липсата на такова възведено обвинение срещу подс. Б., правилно съдът е приел, че е поставен в невъзможност да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на такава престъпна дейност. Правилно съдът е отбелязал в мотивите си, че деянието е и такова, осъществено с користна цел, тъй като подсъдимият е предоставил конкретните помещения находящи се в процесния имот с цел благоприятно изменение в своята имуществената сфера, но отново, предвид липсата на такова възведено обвинение срещу подс. Б., съдът правилно не се е произнесъл с осъдителен диспозитив по отношение на тази престъпна дейност.

 
 

По отношение вида и размера на наказанията въззивната инстанция намери следното:

 
 

Въззивният съд намира, че искането на адв. Вълчев да се измени атакуваната присъда, като се отмени наказанието "Лишаване от свобода" на подс. Б., а му се наложи наказание "Пробация" и "Глоба" в размер близък до минималния е неоснователно и тези наказания по вид и размер биха били неадекватни на извършеното от подсъдимия.

 
 

За да наложи наказание на подс. Б. съдът се е съобразил със степента обществена опасност на деянието, която преценил над средния към максималния размер за този вид престъпления.

 
 

Настоящият въззивен състав намира, че следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства не само чистото съдебно минало на подс. Б., но и добрите характеристични данни предвид представените пред въззивната инстанция характеристики от лица по местоживеене на лицето. Безспорно по отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът е преценил тежестта на деянията, които са били извършени в един непродължителен период от време, като помещенията са били предоставяни на сравнително голям брой лица за развратни действия. Съдът намира, че не следва да отчита като липса на желание да се поправи от страна на подс. Б. не приемането от негова страна на промени в споразуменията, които са му били предлагани пред два предходни съдебни състава на първоинстанционния съд. Дали ще се съгласи с даден размер на наказание при подписване на споразумение е право на подсъдимия, и липсата на съгласие от негова страна, не следва да се третира, като отегчаващо отговорността обстоятелство.

 
 

В този смисъл въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционният съд наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с пет години изпитателен срок е завишено, поради което следва да бъде намалено към средния размер при условията на чл. 54 от НК, а именно "Лишаване от свобода" за срок от две години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК следва да бъде отложено с четири години изпитателен срок

 
 

Правилно първоинстанционният съд е постановил на основание чл. 67, ал.3 от НК през изпитателния срок по отношение на подс. Б. пробационна мярка - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност три пъти седмично. Правилно е приел, че тази пробационна мярка ще гарантира допълнително възпиращия ефект от наказанието, като подс. Б. бъде установен по настоящия си адрес в гр. Самоков за продължително време и бъде ограничен постоянния му достъп до места /каквито са летните курорти в страната/, където лесно и по неморален начин се добиват доходи.

 
 

Въззивната инстанция намира за справедлив размера и на кумулативно предвиденото наказание "Глоба", който е определен над средния, при отчитане на установената користна цел и добиваните от деянието парични средства, а именно " Глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

 
 

По този начин и с тези наказания въззивният съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специалната превенция.

 
 

Въззивната инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е осъдил подс. Б., като му е възложил направените деловодни разноски на подсъдимия и се произнесъл по веществените доказателства по делото.

 
 

С оглед на изложеното, въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС следва да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното наказание "Лишаване от свобода", поради което и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

 
 

Р Е Ш И:

 
 

ИЗМЕНЯ присъдата на Варненския районен съд, по НОХД № 4742/16г по описа на същия съд, постановена на 03.11.2016г, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" на ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

 
 

Потвърждава изцяло присъдата в останалата й част.

 
 

Решението е окончателно.

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 
 

ЧЛЕНОВЕ: