Решение № 1768 от 14.03.2014 г. на СГС по гр. д. № 8837/2013 г.

Решение № 1768 от 14.03.2014 г. на СГС по гр. д. № 8837/2013 г.

Данни за делото
Съд:	Софийски градски съд
Вид на делото:	Гражданско дело
Номер на делото:	8837
Година:	2013
Съдебен състав / Съдия:	ГО 1-16 състав, ПЕТЯ Г. ГЕОРГИЕВА
Данни за акта
Вид на акта:	Решение
Номер на акта:	1768
Дата на постановяване:	14.3.2014 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта:	Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:	Апелативен съд - София
Изходящ номер:	13234
Година:	2014
Тип на документа:	Писмо
Дата на изпращане:	10.6.2014 г.
Резултат от обжалване:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14 март 2014 година град С.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І гражданско отделение, І-16 състав, в п у б л и ч н о заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Б.Ш.

като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд. дело № 8837 по описа на съда за 2013 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

С исковата молба от Я.Г.Я. *** против В.Н.С.,***-партийна централа на ПП "А." (втори адрес - гр.С., Н.С.) се твърди, че на 03.06.2013 г. в изявление пред Столична община и в дадена в същия ден пресконференция, ответникът -лидер на политическа партия "А." отправил обидни думи и изрази, съдържащи три обидни квалификации по отношение на ищеца, а именно "лумпен", "измекяр" и "презерватив", употребени директно и в обиден контекст, разпространени публично до неограничена аудитория, с които е накърнил честта и личното му достойнство и които самият той възприел лично и непосредствено.

На второ място - на дадената на 03.06.2013 г. пресконференция, ответникът направил и клеветнически твърдения - разгласил невярното позорно обстоятелство, че ищецът бил начело /предвождал, ръководил/ на нападение над партийната централа на "А.", осъществено от партията, чийто председател е - "Р.З.С." (РЗС) и че това били хулигански и незаконни действия, приписвайки му престъпление по чл. 325 от НК, по повод на законно разрешено и проведено на 02.06.2013 г. мероприятие митинг - шествие на членове и симпатизанти на партията. Процесните изрази /вкл. и циничните квалификации/ били разгласени и разпространени чрез десетки медии до неограничен кръг лица, станали достояние на хората в централата на РЗС, включително членове на ръководството и служители, които се запознали с тези медийни публикации и повод за обаждания на граждани, изразяващи възмущение или подкрепа.

Поддържа се, че в резултат на деянията на ответника - даване на изявления за медиите от ответника, в които се съдържат процесните изрази, съответно обида и клевета, били накърнени честта и личното достойнство на ищеца гарантирани от Конституцията на РБ, КЗПЧ и Международния пакт за граждански и политически права, както и доброто му име в обществото. Чрез медиите била провокирана негативна реакция от страна на широк кръг лица, ищецът бил представен в превратна светлина пред неограничена аудитория, вследствие на което той претърпял душевни болки и страдания.

Поддържа се, че деянията си ответникът извършил виновно, че е налице граждански деликт, за което следва да се ангажира отговорността на ответника и да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 45, във вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, както следва:

-100 000 /сто хиляди/ лева, заедно със законна лихва от датата на деликта 03.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е предявен частично за 25 001 лева, за това че е разпространил обиди по отношение на Я.Г.Я., с изявление пред медиите от същата дата, а именно: "...Ние няма да позволим на нито един лумпен, дали той се нарича В. С., Я.Я. или някой друг измекяр, да кощунства в близост до нашата централа в нарушение на закона... презервативите на Б., В.С. и Я.Я., ще се сблъскат с твърдия отпор на "А."..."

-100 000 /сто хиляди/ лева, заедно със законна лихва от датата на деликта 03.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е предявен частично за 25 001 лева, за това, че е разпространил клевета по отношение на Я.Г.Я., ЕГН **********, като чрез изявление пред медиите от същата дата му е приписал престъпление, което не е извършвал и разгласил невярно позорящо обстоятелство, а именно: "Въпросните две партии, начело със своите лидери В.С. и Я.Я., извършиха нападение на централата на партия "А.", хулигански действия, незаконни действия...", като му присъди и разноски.

С писменият си отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез адвокат С. П., оспорва иска като недоказан и неоснователен. Поддържа че употребените изрази не носят обиден смисъл, а са израз на колоритност на речта, че се касае за политическо изказване по повод на проведеното мероприятие на РЗС, както че от никое от тези действия ищецът не бил претърпял претендираните с исковата молба вреди, като предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност .

СЪДЪТ, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, които прецени по свое убеждение, прие за усТ.ено от фактическа страна следното:

На 02.06.2013 г. в гр.С. е било проведено организирано мероприятие на партия "Р.З.С." (РЗС), чиито председател е ищеца. Видно от уведомление с изх. № 472 от 27.05.2013 г. и уведомление с изх.№ 472-1/30.05.2013 г., политическата партия чрез председателя си Я.Я. е отправила уведомление до Кмета на Столична Община за провеждането му и молба за предприемане осигуряването на обществения ред и сигурността, както и организацията на движението във връзка с предварително обявения маршрут на шествието. От показанията на разпитаните по делото свидетели Темелков-международен секретар и зам.-председател на Партия "Р.З.С.", свид. Т. - зам. председател, свид.Д. и свид. С. се усТ.и, че шествието започнало около 10, 00 часа пред Централата на партията РЗС и преминало по предварително обявения маршрут по посока ул. "Г.С.Р.", бул. "Ц.О.", пл."Н.С.", където били направени политически изказвания и речи от името на РЗС и на ФНСБ. След това шествието продължило към сградата на Министерския съвет и на Конституционния съд на РБ, където също били изнесени политически речи и изказвания, и приключило около 12, 30 часа. По време на провеждане на шествието имало осигурено полицейско присъствие. След приключването му, участващите в шествието членове на партията РЗС, в това число и ищеца се насочили към Хладилния завод, където в зала "Индустриална" било проведено разширено заседание на Управителния съвет на партията РЗС. Заседанието на УС започнало около 13, 30 часа и приключило около 17, 00 часа. От показанията на тези свидетели, които са участвали в проведеното мероприятие и имат непосредствени впечателния и възприятия относно значимите за делото факти, се усТ.и, че в посоченото митинг-шествие на партия РЗС са участвали членове и симпатизанти на РЗС, а пред сградата на Парламента към тях са се присъединили и такива от ФНСБ. По време на провеждането му не е имало действия, нарушаващи обществения ред и никой от участниците не бил извършвал хулигански действия, нито действия на нападение спрямо партийната централа на ПП "А.", нито пък ищецът е насърчавал или предвождал извършването на такива. Показанията на свидетелите в този смисъл са последователни и непротиворечиви и не бяха оборени от други доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Посредством свидетелските показания, и посредством извършения оглед на представените от ищеца два компакт диска, се усТ.и, че във връзка с проведеното мероприятие на РЗС, на 03.06.2013 г. ответникът е направил изявление пред медиите пред Столична община. В него е заявил, че "...Ние няма да позволим на нито един лумпен, дали той се нарича В.С., Я.Я. или някой друг измекяр, да кощунства в близост до нашата централа в нарушение на закона... презервативите на Б., В.С. и Я.Я., ще се сблъскат с твърдия отпор на "А."...". Същото е отразено в печатните и електронни издания, чиито запис се възпроизведе и възприе от съдебния състав и страните в съдебно заседание на 17.02.2014 г. и отрази в съдебния протокол. В нарочна пресконференция, дадена на 03.06.2013 г., ответникът отново е употребил процесните изрази спрямо ищеца, като е казал още, че "Въпросните две партии, начело със своите лидери В.С. и Я.Я., извършиха нападение на централата на партия "А.", хулигански действия, незаконни действия..." и "...ако бяхме тук щеше да има строешени глави и грака на тези лумпени С. и Я.. Група лумпенчета. Щяхме да се отбраняваме...". Същото е излъчено по телевизия "А." и се възпроизведе пред съда от електронен запис и се отрази в съдебния протокол от съдебно заседание на 17.02.2014 г.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна относно доказателствената сила на представените дискове, които съставляват електронен носител на информация. Този носител може да съдържа информация, която да съставлява документ дотолкова, доколкото може да бъде възпроизведена като буквени знаци, или друг вид (небуквена) информация, която съставлява веществено доказателство и следва да бъде огледана чрез възпроизвеждането й от носителя. В случая, посредством допустимите и предвидени в процесуалния закон средства, се събра цялата информация от съдържанието на електронния носител, която преценена в съвкупност със свидетелските показания усТ.ява категорично изложените в исковата молба твърдения относно извършването на действията, времето, мястото и техния автор.

Неоснователно е възражението на ответника, че тези електронни документи не са предоставени по специалния ред, предвиден в чл. 14 от ЗРТ, защото той не предвижда ограничения в доказването на съдържанието на разпространена от доставчик на линейна медийна услуга програма или предаване, а само цели да се улесни доказването. Доказването обаче се провежда по реда и начина, предвиден в процесуалния закон и съдът преценява доказателствената стойност на така приетия към делото електронен носител, с оглед на всички обстоятелства по делото. (вж. и Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., ГК). Съдът счита, че от събраните гласни доказателства и огледа на представените компакт-дискове, несъмнено се доказаха оспорените от ответника обстоятелства, а именно:че посочените в исковата молба деяния са извършени и той е техния автор. Съобразно разпоредбата на чл. 176, ал.3 от ГПК, при неявяването на ответника да отговори на въпроси, че е приписал извършени от други лица действия на ищеца, съдът прие за доказани тези обстоятелства при извършването на съвкупна преценка с всички други събрани по делото доказателства.

С показанията си разпитаните по делото свидетели, единодушно усТ.иха, че те лично са се запознали с процесните изявления на ответника С. след предоставянето им от пресцентъра на партия РЗС. По същия начин и в същия ден, в който те са били отразени в медиите и ищецът е узнал за тях, след като лично изгледал излъчваните материали по телевизията и в интернет. Ищецът е лидер на политическата партия РЗС и като такъв оценил като недопустимо към него да се отправят такива изрази - "лумпен", "измекяр" и "презерватив" - видно от показанията на свид. С.. След публично отправените изрази и изявленията на ответника той се почувствал засегнат, разтревожил се и се депресирал. Това се усТ.ява от показанията на свид. Темелков, който присъствал в кабинета на ищеца в момента, когато той чул и видял изявленията. От показанията на този свидетел и показанията на свид.Д., се усТ.и, че ищецът станал неразговорлив и некомуникативен, нещо което не било обичайно за него. Изявленията на ответника били широко обсъждани сред членовете на партията, работещите в партийната централа и в медийното пространство, защото били отразени от редица печатни и електронни информационни издания. С показанията си свидетелите усТ.иха, че след разпространението им много хора се обаждали на ищеца или в партийната централа и правели ядовити коментари и давали негативни оценки за действията, които в изявленията си ответникът приписвал да са извършени от ищеца и членове на ръководената от него партия. Пред неограничен кръг хора, ищецът бил представен в превратна светлина. Той бил принуден да дава обяснения и да опровергава изнесеното от ответника пред хората, които смятали, че приписаните му деяния действително са извършени и го порицавали.

При така усТ.еното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за основателни. Исковите претенции имат своето основание в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва кумулативно следните елементи:деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, което е в тежест на ответника. От доказателствата по делото категорично се усТ.и, че на 03.06.2013 г. ответникът е отправил обидни изрази спрямо ищеца, които в основното им значение, и/или в употребения контекст, носят негативен смисъл и унижават честта и достойнството на адресата им. При преценката за обидната форма на извършеното съдът изхожда не само от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. Думите "лумпен", "измекяр" и "презерватив...на Б...." (имайки предвид Б. Б., лидер на политическа партия ГЕРБ) са казани от ответника и възприети лично от ищеца, същите са обективно годни да накърнят достойнството му, тъй като според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и цинични - без значение на етимологичното значение на думата, върху което акцентира пълномощника на ответника в доводите си по същество. Според настоящия съдебен състав, казаното и извършеното от ответника е унизително, неприемливо за съвременно общество, развиващо се в условията на европейска интеграция, то е неприлично, непристойно, грубо и цинично и точно по такъв начин е било субективно оценено и от самия ищец. Съобразно конкретните обстоятелства, мястото, времето на отправянето им, както и личността на ищеца, съдът счита че балансът между свободата на изразяване и конституционно защитените ценности-свободата на словото и доброто име на гражданите е нарушен. По никакъв начин не може да се приеме, че използваните думи и словосъчетания съставляват изразяване, или пък по-колоритен начин за представЯ.на оценка и мнение на ответника относно политическата позиция или политическите действия на ищеца, като лидер на партия и да се приеме, че общественият интерес допуска изнасянето им от друг партиен лидер. Разграничителният критерий между неприкосновеността на доброто име и достойнството на гражданите, от една страна, и необходимостта от публична оценка, изказване на мнение или дори критика на политически фигури, държавни служители и държавни органи, от друга страна, може да бъде търсен главно в степента на обществения интерес от обективното и точното изнасЯ.на определени факти, засягащи личната сфера на съответното лице, и в необходимостта от оповестяване и обществено обсъждане на мястото и ролята му в политическата система и/или системата от държавни органи. Този разграничителен критерий, приложен към настоящия казус сочи на извода, че извършените от ответника действия унижават честта и достойството на ищеца, покриват правните белези на обидата и извършеното деяние е противоправно.

Относно второто деяние, съдът счита, че с изнесените от ответника твърдения за факти, които са неверни и позорни- участието на ищеца в незаконни действия, предвождането на нападения, както и приписването на престъпление хулиганство, е осъществил противоправно деяние и следва се ангажира отговорността му за непозволено увреждане. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се усТ.и истинността на изложените в обръщението на ответника твърдения и обвинения (включително и към ищеца) за нападения, хулигански действия и незаконни действия, поради което същите имат позорящ и клеветнически характер по смисъла на чл. 147, ал.1 от ГПК, което определя тяхната противоправност.

Защитата на честта, достойнството и доброто име на личността са гарантирани от Държавата, съгласно чл. 4 и чл. 32 от Конституцията на Република България, като правото на мнение трябва да се упражнява така, че да не засяга доброто име на другиго, съгласно чл. 39, ал.1 от Конституцията. (В този см е и Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по к. д. № 16/1998 г.) Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти, но не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, която - по изложените по-горе събаржения, съдът намира че е премината и извършените от ответника деяния са противоправни.

От показанията на разпитаните по делото се свидетели, се усТ.и че твърденията и квалификациите на ответника в процесните изявления са в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тези обиди и леветнически твърдения са повлияли негативно на ищеца, като са уронили честта и доброто му име в обществото, причинили са му обида и притеснения, депресирал се е и е бил злепоставен пред широк гръг лица.

По делото ответникът не ангажира доказателства и не бе оборена и презумпцията за виновност, усТ.ена в разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, поради което съдът намира, че са налице всички кумулативно дадени елементи от фактическия състав на хипотезата на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД - деяние, което е противоправно, настъпили в резултат на това деяние неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с него, както и необорена законова презумпция за вина, поради което предявените обективно съединени искове се явяват доказани по основание.

При определЯ.на размера на предявените искове за неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата чл. 52 от ЗЗД и взе предвид степента и вида на негативните емоционални изживявания, причинени на ищеца, както и техния интензитет и продължителност. Освен това, съдът взе предвид още и това, че ищецът е председател на политическа партия РЗС с дългогодишен политически живот и с широка обществена и политическа представителност, че изявленията на ответника - също лидер на политическа партия, са били разпространени чрез медиите пред неограничена аудитория в момент на политическа ситуация, с множество партийни и граждански изяви. Те дискредитират както личността на ищеца, така и представляваната от него политическата партия и ръководството й, поради което настъпилите за него вреди от деянието са по-големи.

Съдът намира, че репариране на причиненото на ищеца уронване на честта и доброто му име в обществото, негативни изживявания, затвореност и притеснения, нежелание да общува дори с хората в партийната централа, ответникът следва да заплати сумата от по 25 001 лв. - обезщетения за неимуществени вреди, за всяко едно от извършените деяния и предявените в тези размери частични искове следва да се уважат. Следва да се осъди ответника да заплати сумите за обезщетения, ведно със законната лихва от датата на деликта 03.06.2013 г. до окончателното им. Изплащане.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, като последица от уважаване на исковете, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца и разноски по делото в размер на 2000, 08 лева за държавна такса и 2 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В.Н.С. с ЕГН **********,***-партийна централа на ПП "А." (втори адрес - гр.С., Н.С.) да заплати на Я.Г.Я. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите обезщетение в размер на 25 001 /двадесет и пет хиляди и един/ лева, предявен като частичен иск от общия размер от 100 000 /сто хиляди/ лева, съставляващо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от нанесени обиди по отношение на Я.Г.Я., с изявление пред медиите от същата дата, а именно: "...Ние няма да позволим на нито един лумпен, дали той се нарича В.С., Я.Я. или някой друг измекяр, да кощунства в близост до нашата централа в нарушение на закона... презервативите на Б., В.С. и Я.Я., ще се сблъскат с твърдия отпор на "А."...", заедно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на деликта - 03.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Н.С. с ЕГН **********,***-партийна централа на ПП "А." (втори адрес - гр.С., Н.С.) да заплати на Я.Г.Я. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите обезщетение в размер на 25 001 /двадесет и пет хиляди и един/ лева, предявен като частичен иск от общия размер от 100 000 /сто хиляди/ лева, съставляващо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от клевета по отношение на Я. Г.Я., като чрез изявление пред медиите от същата дата му е приписано престъпление, което не е извършвал и разгласено невярно позорящо обстоятелство, а именно: "Въпросните две партии, начело със своите лидери В.С. и Я.Я., извършиха нападение на централата на партия "А.", хулигански действия, незаконни действия...", заедно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на деликта 03.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Н.С. с ЕГН **********,***-партийна централа на ПП "А." (втори адрес - гр.С., Н.С.) да заплати на Я. Г.Я. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, разноски по делото в размер на 2000, 08 лева за държавна такса и 2 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ: