Решение № 24 от 4.03.2003 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-132/2002 г.

Решение № 24 от 4.03.2003 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-132/2002 г.

чл. 33, ал. 1,

чл. 33, ал. 2 ЗЗК

------------------------

В Комисията за защита на конкуренцията е образувана преписка с вх. № КЗК-132/2002 г. по молба от "Ю." ЕООД, гр. С., в която се съдържа твърдение за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК.
В молбата се посочва, че от 1993 г. "Ю." ЕООД е изключителен вносител за България на продуктите на A. S. A. - Ф., в това число и на  презервативи с марка L. За утвърждаването на пазара на тези стоки дружеството прави ежегодно разходи за реклама и промоция в размер от 30 000 лв. до 60 000 лв.
От началото на 2001 г. са постъпили сигнали от дистрибутори, че в търговската мрежа се предлагат на едро и в редица случаи на по-ниски цени презервативи със същата марка, които не са внесени в страната от "Ю." ЕООД. Върху продуктите има залепени етикети на български език, в които като вносител е посочена фирмата на молителя. При съпоставка на "фалшивите" и "редовните" етикети се вижда, че първите не съдържат баркод и всички компоненти в сравнение с тези, поставяни от "Ю." ЕООД.
При извършени през последните месеци проучвания на пазара, молителят е установил, че различни видове презервативи L. с фалшиви етикети се разпространяват в следните търговски обекти: денонощен магазин - на адрес ул. "К. и М." № ... и в павилион на ул. "Д.".
В заключение се изтъква, че "в посочения случай е нарушен чл. 33, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 30 от ЗЗК.
Искането е "Комисията да извърши проверка и установи фирмата, снабдяваща търговските обекти с презервативи L. с фалшиви етикети, като за извършеното нарушение наложи предвидените в закона санкции и постанови прекратяване на нарушението".
С писмо изх. № КЗК-132/2002 г. е отправено искане до молителя да посочи лицето, срещу което е оплакването му.
В отговор на това е постъпило писмо с вх. № КЗК-132/25.11.2002 г. от управителя на "Ю." ЕООД, в което не се съдържа отговор на поставения с писмото на Комисията въпрос. В него е отправено искане срока на преписката да бъде удължен до края на 2002 г., тъй като "Ю." ЕООД е получило информация от управителя на "Д." ООД, гр. С., че "от близо две години получава стока - презервативи L. от друга фирма на значително по-ниски от нормалните цени. Тъй като той не може да уточни името на фирмата, но ни насочи към възможен нелегален внос от страна на тази фирма от Република Македония или Румъния... удължаването е необходимо за извършване на проучване по митниците от една страна и от друга страна на A. S. A. - Ф. - производител и притежател на търговската марка L. сред нейните дистрибутори в РМакедония и Румъния".
С писмо изх. № КЗК-132/25.09.2002 г. Комисията е изискала информация от управителя на "Н." ЕООД, гр. С., стопанисващ един от търговските обекти, (находящ се на ул. "К. и М." № ...) за които в молбата е посочено, че в него са били продавани спорните продукти.
В отговор е получен факс от 3.10.2002 г., в който г-н В. - управител на "Н." ЕООД ни уведомява, че доставчика на продуктите, предмет на спора е "Д." ООД, гр. С. Предоставени са и фирмените данни на лицето, както и копие от издадена от "Д." ООД фактура и касова бележка, удостоверяващи извършената продажба.
Информация и доказателства са изискани и от управителя на "Д." ООД с писмо изх. № КЗК-132/8.10.2002 г.
В отговора си, предоставен с писмо от 5.11.2002 г., г-н А. - управител на "Д." ООД заявява, че продаваните презервативи с марка L. дружеството е получило от двама души през месец юни 2002 г., които "са дошли във фирмата и са заявили, че са представители на нова фирма която е редовен вносител на същите презервативи". Информацията е била приета на доверие, тъй като на ТЦ "И." тази стока се е продавала на по-ниски цени от пазарните. Въпросните двама души са оставили дванадесет кашона за "проба", като сделката с тях е оформена под формата на бартер и при условие, че донесат фактури и сертификат за продуктите. Същите лица са се появили в офиса на "Д." ООД след една седмица, а след това и още няколко пъти, но без да донесат исканите документи и да назоват точни данни и адрес на тяхната фирма. Поради това г-н А. е разбрал, че стоките не са редовно внесени в страната и е отказал да се снабдява от тях.
В заключение се посочва, че представител на "Д." ООД се е срещнал с управителя на "Ю." ЕООД. Между тях е било постигнато съгласие, че "Д." ООД "не е искало да навреди на "Ю." с тези си действия, а просто сме били еднократно подведени".
Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗЗК наличието на ответна страна е условие за допустимост на молбата. Липсата на данни за името или фирмата и съдебната регистрация на лицето, за което се твърди, че с действията си нарушава разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията е недостатък, който може да бъде саниран само по реда на чл. 49, ал. 5 от ЗЗК - чрез отстраняване на нередовността от подателя на молбата.
Съгласно фактите, изложени по-горе, по време на производството по преписката на молителя "Ю." ЕООД е било изпратено писмо с искане в седмодневен срок да предостави информация за лицето, срещу което са насочени претенциите за извършено нарушение, описани в молбата. Такова не е било посочено. Поради това молбата на "Ю." ЕООД е недопустима и съгласно чл. 49, ал. 6 от ЗЗК не следва да бъде разглеждана от КЗК по същество и производството по преписката следва да бъде прекратено.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 49, ал. 6, във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията прекратява производството по преписка № КЗК-132/2002 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.