Защо немската строителна дървесина KVH е с около 12% влажност, има ли смисъл дървото да поема от влажността на околната среда
с какво сушене се постига това
Как се проверява влажността - има влагомер
четвъртък, 27 юли 2017 г.
Вилна зона на Владая
Немска дървена къща от meiberger-holzbau
Защо немската строителна дървесина KVH е с около 12% влажност, има ли смисъл дървото да поема от влажността на околната среда
с какво сушене се постига това
Как се проверява влажността - има влагомер
Защо немската строителна дървесина KVH е с около 12% влажност, има ли смисъл дървото да поема от влажността на околната среда
с какво сушене се постига това
Как се проверява влажността - има влагомер
Решение № 112987 от 9.05.2017 г. на СРС по а. н. д. № 3164/2017 г.
Решение № 112987 от 9.05.2017 г. на СРС по а. н. д. № 3164/2017 г.
Данни за делото
Съд: Софийски районен съд
Вид на делото: АНД
Номер на делото: 3164
Година: 2017
Съдебен състав / Съдия: Ева Пелова
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 112987
Дата на постановяване: 09.05.2017 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта:
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер:
Година:
Тип на документа:
Дата на изпращане:
Резултат от обжалване:
Решение
№ 112987 от 09.05.2017 град София
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 04 май 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 116-ти състав, в публичното заседание от 04 април 2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Китова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.№ 3164/2017 г.по описа на СРС, НО, 116-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на [фирма] - [населено място] /Б./ срещу наказателно постановление № РД-10-8/17.01.2017 г.,издадено от председателя на Съвета за електронни медии /С./, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6 000 лева на основание чл. 126, ал.1, вр.ал.3, вр.чл 127, ал.2 от ЗРТ за това, че на 27.07.2016 г. след преглед на запис от Интегрираната система за мониторинг на С. на програма "Б." на доставчика на медийни услуги [фирма], излъчена на 25.07.2016 г. е констатирано, че: На 25.07.2016 г. в интервала от 18.00 до 19.00 часа са излъчени пет обозначени рекламни блока и трейлър на игралния филм "Дим да ме няма" с общо времетраене 12 минути и 22 секунди.
Първият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:01:49 ч. до 18:05:38ч. е с продължителност 3 минути и 49 секунди и следното съдържание: предложения на "P. S." от "F. days", кредити и томбола с награди от "Easycredit", продукти от "В.", домакински уреди от "Delimano", домакински уреди от "Lidl".
Вторият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:17:42 ч. до 18:20:32ч. е с продължителност 2 минути и 50 секунди и следното съдържание: шампоани "Elseve - Loreal", препарат против петна "Vanish", матраци "айМемори С. -Dormeo".
Третият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:39:30 ч. до 18:42:26ч. е с продължителност 2 минути и 56 секунди и следното съдържание: продукти на "N. Brasilia", нова серия на продукти за коса "La Petit M.", нагревател за вода "Delimano".
От 18:42:29 ч. до 18:43:02ч. е излъчен трейлър на игралния филм "Дим да ни няма", предстоящо излъчване в кината, с продължителност ЗЗ секунди.
Четвъртият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:55:50 ч. до 18:57:24ч. е с продължителност 1 минута и 34 секунди и следното съдържание: сладоледи "Familia - N.", презервативи "Durex", потребителски кредит "Енергийна ефективност" от О., предложения за плюшени играчки на герои от филма "Ледена епоха-Големият сблъсък"/само в кината/ с точки от покупки в магазини "Lidl".
Петият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:58:21 ч. до 18:59:01ч. е с продължителност 40 секунди и следното съдържание: хрупкави десерти "Conetto" от "Algida", депилатори "Veet". С излъчването на описаните търговскщи съобщения по програма "Б." с общо верметраене от 12 минути и 22 секунди за времето от 18:00ч. до 19:00ч. на 25.07.2016 г. доставчикът на медийни услуги [фирма] нарушава разпоредбата на ЗРТ, делът на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период да не надхвърля 12 минути. Нарушението е извършено повторно, тъй като към датата на извършването му на [фирма] са наложени над двадесет наказания, наказателните постановления за които са влезли в сила /НП РД-10-9/03.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 2798/2016 г.; НП РД-10-14/03.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 7671/2015 г.; НП РД-10-15/03.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 2008/2016 г.; НП РД-10-19/03.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 7282/2015 г.; НП РД-10-22/10.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 7416/2015 г.; НП РД-10-25/10.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 10ЗЗ3/2015 г. и др./ - нарушение по чл. 89, ал.1 от ЗРТ.
В съдебно заседание жалб. [фирма], редовно призовани, изпращат процесуален представител, който моли съда да отмени издаденото НП, поради недоказаност на нарушението, неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание въззиваемата страна редовно уведомена, изпраща представител, който моли съда да потвърди изцяло така издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено по делото следното:
На 27.07.2016 г. св.Т. / на длъжност ст.инспектор в С. / осъществила регулярен мониторинг по график на записи от Интергрираната система на С. и извършила наблюдение на програмата "Б.". Установила, че на 25.07.2016 г. в интревала от 18 до 19 часа по "Б." били излъчени пет обозначени рекламни блока и трейлър на игралния филм "Дим да ме няма" с общо времетраене 12 минути и 22 секунди, както следва:
Първият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:01:49 ч. до 18:05:38ч. бил с продължителност 3 минути и 49 секунди и следното съдържание: предложения на "P. S." от "F. days", кредити и томбола с награди от "Easycredit", продукти от "В.", домакински уреди от "Delimano", домакински уреди от "Lidl".
Вторият обозначен рекламен блок бил излъчен от 18:17:42 ч. до 18:20:32ч., с продължителност 2 минути и 50 секунди и следното съдържание: шампоани "Elseve - Loreal", препарат против петна "Vanish", матраци "айМемори С. -Dormeo".
Третият обозначен рекламен блок бил излъчен от 18:39:30 ч. до 18:42:26ч., с продължителност 2 минути и 56 секунди и следното съдържание: продукти на "N. Brasilia", нова серия на продукти за коса "La Petit M.", нагревател за вода "Delimano".
От 18:42:29 ч. до 18:43:02ч. бил излъчен трейлър на игралния филм "Дим да ни няма", предстоящо излъчване в кината, с продължителност ЗЗ секунди.
Четвъртият обозначен рекламен блок бил излъчен от 18:55:50 ч. до 18:57:24ч., с продължителност 1 минута и 34 секунди и следното съдържание: сладоледи "Familia - N.", презервативи "Durex", потребителски кредит "Енергийна ефективност" от О., предложения за плюшени играчки на герои от филма "Ледена епоха-Големият сблъсък"/само в кината/ с точки от покупки в магазини "Lidl".
Петият обозначен рекламен блок бил излъчен от 18:58:21 ч. до 18:59:01ч., с продължителност 40 секунди и следното съдържание: хрупкави десерти "Conetto" от "Algida", депилатори "Veet". Св.Т. констатирала, че с с излъчването на горепосочените търговски съобщения по програма "Б.", с общо верметраене от 12 минути и 22 секунди за времето от 18:00ч. до 19:00ч. на 25.07.2016 г. доставчикът на медийни услуги [фирма] нарушава разпоредбата на чл. 89, ал.1 ЗРТ - делът на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период да не надхвърля 12 минути. За така установеното от нея нарушение по чл. 89, ал.1 от ЗРТ, св.Т. съставила АУАН на жалб. [фирма], който на 28.09.2016 г. бил връчен на упълномощен представил, като впоследствие били депозирани писмени възражения по него. На базата на така съставения акт на 17.01.2017 г. е издадено атакуваното наказателно постановление. На 14.07.2016 г. между жалб. [фирма] и [фирма] било подписано Приложение № 2 към рамков договор за филмово разпространение, за разпространение в киносалони на територията на РБългария на пълнометражен анимационен филм "Дим да ни няма", с произход САЩ/Китай. [фирма] предоставило на "Б." всички права за използването на филма, със срок 3,5 години, след официално уведомление от страна на последните - 8 излъчвания и 6 повторения общо, в рамките на 168 часа, по който и да било от каналите на "Б.".
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства - от показанията на св.Т., дадени пред съда; от приложените по делото писмени и веществени доказателства: - CD, Приложение № 2 към рамков договор за филмово разпространение, за разпространение в киносалони на територията на РБългария на пълнометражен анимационен филм "Дим да ни няма", сключен между [фирма] и [фирма], Заповед № РД-13-21/09.05.2016 г. и Решение № РД-05-79/09.05.2016 г. на председателя на С., АУАН, ведно с възражението по него.
Съдът кредитира посочените доказателства като последователни,логични и вътрешно непротиворечиви.От същите може да се направи несъмнен извод относно изложената по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин,че жалб. [фирма] е осъществил от обективна състава на административното нарушение по чл. 89, ал.1 от ЗРТ. От обективна страна - на 27.07.2016 г. след преглед на запис от Интегрираната система за мониторинг на С. на програма "Б." на доставчика на медийни услуги [фирма], излъчена на 25.07.2016 г. е констатирано, че: На 25.07.2016 г. в интервала от 18.00 до 19.00 часа са излъчени пет обозначени рекламни блока и трейлър на игралния филм "Дим да ме няма" с общо времетраене 12 минути и 22 секунди.
Първият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:01:49 ч. до 18:05:38ч. е с продължителност 3 минути и 49 секунди и следното съдържание: предложения на "P. S." от "F. days", кредити и томбола с награди от "Easycredit", продукти от "В.", домакински уреди от "Delimano", домакински уреди от "Lidl".
Вторият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:17:42 ч. до 18:20:32ч. е с продължителност 2 минути и 50 секунди и следното съдържание: шампоани "Elseve - Loreal", препарат против петна "Vanish", матраци "айМемори С. -Dormeo".
Третият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:39:30 ч. до 18:42:26ч. е с продължителност 2 минути и 56 секунди и следното съдържание: продукти на "N. Brasilia", нова серия на продукти за коса "La Petit M.", нагревател за вода "Delimano".
От 18:42:29 ч. до 18:43:02ч. е излъчен трейлър на игралния филм "Дим да ни няма", предстоящо излъчване в кината, с продължителност ЗЗ секунди.
Четвъртият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:55:50 ч. до 18:57:24ч. е с продължителност 1 минута и 34 секунди и следното съдържание: сладоледи "Familia - N.", презервативи "Durex", потребителски кредит "Енергийна ефективност" от О., предложения за плюшени играчки на герои от филма "Ледена епоха-Големият сблъсък"/само в кината/ с точки от покупки в магазини "Lidl".
Петият обозначен рекламен блок, излъчен от 18:58:21 ч. до 18:59:01ч. е с продължителност 40 секунди и следното съдържание: хрупкави десерти "Conetto" от "Algida", депилатори "Veet". С излъчването на описаните търговски съобщения по програма "Б." с общо верметраене от 12 минути и 22 секунди за времето от 18:00ч. до 19:00ч. на 25.07.2016 г. доставчикът на медийни услуги [фирма] нарушава разпоредбата на ЗРТ - делът на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период да не надхвърля 12 минути. Нарушението е извършено повторно, тъй като към датата на извършването му на [фирма] са наложени над двадесет наказания, с наказателните постановления, които са влезли в сила /НП РД-10-9/03.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 2798/2016 г.; НП РД-10-14/03.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 7671/2015 г.; НП РД-10-15/03.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 2008/2016 г.; НП РД-10-19/03.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 7282/2015 г.; НП РД-10-22/10.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 7416/2015 г.; НП РД-10-25/10.02.2015 г., потвърдено с решение на АССГ по КНАХД№ 10ЗЗ3/2015 г. и др./.
Съдът намира за неоснователни доводите, наведени с жалбата и в рамките на съдебните прения, поради следните съображения: Съгласно чл. 89, ал.1 от ЗРТ делът на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период не може да надхвърля 12 минути. Действително в ДР на ЗРТ липсва легална дефиниция на понятието "даден едночасов период", визирано в чл. 89, ал.1 от ЗРТ, което обаче се преодолява чрез позоваване на други източници на правото, регулиращи същите по характер обществени отношения. В чл. 16 на Протокол за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия (Ратифициран със закон, приет от 38-о Народно събрание на 12.01.2000 г. - ДВ, бр. 7 от 25.01.2000 г. Издаден от Министерството на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 96 от 11.10.2002 г., в сила от 1.03.2002 г.) изрично е посочено, че чл. 12 от Конвенцията придобива следната редакция: 2. Времетраенето на рекламните спотове и телепазарните спотове в един астрономически час не може да надхвърля 20 на сто. Като част от вътрешното право, по силата на чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България, нормата обвързва задължените лица и не е необходим изричен акт на С. към доставчиците с указание за прилагането й. "Едночасовият период" представлява астрономически час, а допустимото време за реклама е максимум 12 минути, поради което административно-наказателната отговорност на жалб. [фирма] е правилно ангажирана. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал.1 от ЗРТ ограничението от 12 минути е общо за рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар. Съгласно рец.59 от Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на Директива 89/552/Е. на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност понятието за телевизионен рекламен спот следва да се разбира като телевизионна реклама по смисъла на член 1, буква "и" от Директива 89/552/Е., така както е изменена с настоящата директива, с продължителност не повече от дванадесет минути. Директива 89/552/Е. е транспонирана във вътрешното ни законодателства предвид § 1а, т. 1 от ДР на ЗРТ. Рекламният спот е реклама по смисъла на чл. 74, ал.1 от ЗРТ. Съдът намира, че рекламният спот / трейлър / на филма "Дим да ни няма " не може да се приеме за "допълнителен продукт, свързан с предаване" на "Б.". В случая, целта на излъчения трейлър е рекламирането на предстоящото излъчване на филма по кината и не представлява допълнителен продукт във връзка с телевизионно предаване. Съгласно т. 25 от § 1 от ДР на ЗРТ, "самопромоция" е форма на рекламиране, при която доставчикът на медийни услуги рекламира своите собствени стоки, услуги или програми. Трейлъра е насочен към популяризиране на услуги, предлагани от [фирма], като видно от споразумението помежду им, то е с цел съвместно извършване на разпространение в киносалони на територията на РБългария на въпросния филм / който не е европейски/, като в него не е отразено от коя дата започва да тече 3,5 годишния срок от който [фирма] предоставя на "Б." правата за използване на филма, респ. да бъде излъчен 8 пъти и 6 повторения по каналите на "Б.". На следващо място не може да става въпрос за порочна практика на С., по отношение на жалбоподателя, доколкото същите са национален медиен регулатор и съгласно правомощията си осъществяват контрол по спазване на законодателството от страна на съответните доставчици на медийни услуги. Съдът не констатира и порок на издаденото НП по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него точно, ясно и конкретно е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Предвид данните по делото, липсват основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН по отношение на жалбоподателя, доколкото спрямо него са налице и други, влезли в сила НП за извършени идентични с настоящето нарушения, като явно въпреки многократното си санкциониране [фирма] и наложените им тази връзка имуществени сакнции, последните не са изпълнили своя превантивен ефект, поради което и процесното деяние не може да се квалифицира като "маловажно". Ограничението по чл. 89, ал.1 от ЗРТ е предвидено за защита на обществения интерес и не са налице основания да се счете, че това нарушение е с по-малка степен на обществена опасност от останалите. Поради тези съображения съдът намира наведените от жалбоподателя доводи за неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
Съдът намира, че в случая АНО не е взел предвид при определяне размера на санкцията многобройните предходни констатирани нарушения, извършени от жалбоподателя, свързани с медийното законодателство, а е наложил административно наказание "имуществена санкция" в минималния на предвиденото в закона размер, но доколкото съдът няма правомощия да увеличава нейния размер, приема че същата е наложена законосъобразно и при спазване разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.
Съдът намира, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № РД-10-8/17.01.2017 г.,издадено от председателя на Съвета за електронни медии /С./, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6 000 лева на основание чл. 126, ал.1, вр.ал.3, вр.чл 127, ал.2 от ЗРТ, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София - град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Определение № 91 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева
Определение № 91 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева
чл. 333,
чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Б., подадена от пълномощника й адв. В. Я., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО 8 с-в, № 588 от 17.04.2014 г. по в. гр. д. № 560/2014 г., с което са отхвърлени предявените от А. Х. Б. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът [община] в подадения писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Р. С. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от А. Х. Б. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания по несъмнен начин е установено извършването от ищцата на описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Приел е за установено от фактическа страна, че ищцата, която работила като лекар ординатор за медицинско обслужване в здравен кабинет във В. "Г. С. Р.", не е идвала редовно на работа. Училището има квота по 5 деца за всяка паралелка за деца с трайни увреждания, които се водят на отчет в медицинския кабинет под наблюдението на лекар, но ищцата никога не предупреждавала, когато затваряла кабинета, а от 27 април до края на учебната година кабинетът бил запечатан от ищцата с лейкопласт. Налагало се постоянно да викат Бърза помощ и да ползват кабинета на училище "Св. Св. К. и М." поради липсата на медицинско обслужване. Дори когато си сложила работно време ищцата не го спазвала и директорката разбирала от учители и ученици, че пак я няма. Ищцата категорично отказала да се вписва в присъствената книга на училището. За тези нарушения директорът на училището многократно сигнализирал [община] с докладни и жалби за неспазване на работното време, затваряне на кабинета и жалби от родители.
От правна страна съдът е приел, че след като трудът е бил престиран в училището, то д-р Б. е била длъжна да спазва правилата за работа и присъствие, установени във В.. Като не е изпълнявала, задълженията, вмени й с установените в училището вътрешни правила за работа и организация, въззиваемата е извършила нарушение на трудовата дисциплина. За част от периода на отсъствието на ищцата са налице обективни причини - временна неработоспособност поради заболяване, но ищцата не е изпълнила задължението си да уведоми директорката за своите отсъствия, за да може последната да обезпечи нормалното протичане на учебния процес. Във връзка с твърденията за нарушение на чл. 333 КТ, въз основа на заключението на изслушана по делото тройна съдебно-медицинска експертиза съдът е приел, че ищцата не страда нито от онкологично заболяване, нито от захарен диабет. Не са намерени доказателства и за исхемична болест на сърцето - няма анамнестични данни за да бъде поставена тази диагноза.
К. А. Х. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по няколко въпроса: когато уволнението е обосновано със системни нарушения на трудовата дисциплина, но за част от тях са изтекли сроковете на налагане на наказание, следва ли уволнението да се отмени; каква доказателствена стойност имат издадени от служители на предприятието документи, въз основа на които е издадена заповедта за уволнение; какъв е давностният срок за налагане на наказание когато нарушенията са констатирани с такива документи; следва ли да се възприеме заключението на медицинската експертиза, ако не са направени медицински изследвания и длъжен ли е работодателят при това положение да изпълни задълженията си по чл. 333, ал. 1, т. 1 и 3, и по ал. 2 КТ; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо кредитира показанията на свидетели - служители на предприятието; доколко е достоверно заключението на медицинската експертиза след като на ищцата не е дадена възможност да направи допълнителни тестове; следвало ли е съдът да приеме предходна психиатрична експертиза; кои норми регламентират трудовото правоотношение на лекаря в училище; защо съдът не посочва конкретно кои нарушения се включват в изброените в заповедта за уволнение законови текстове; изпълнил ли е работодателят задълженията си да осигури на ищцата условия за изпълнение на работата, както и да пази достойнството й; налице ли е нарушение на трудовата дисциплина след като работодателят не е доказал виновно неизпълнение на трудовите задължения. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че част от въпросите не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколко е достоверно заключението на медицинската експертиза, следвало ли е съдът да приеме предходна психиатрична експертиза, кои норми регламентират трудовото правоотношение на лекарят в училище, изпълнил ли е работодателят задълженията си да осигури на ищцата условия за изпълнение на работата и да пази достойнството му, налице ли е нарушение на трудовата дисциплина след като работодателят не е доказал виновно неизпълнение на трудовите задължения, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания за неправилност на съдебния акт -основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
По въпроса за доказателствената стойност в съдебното производство на издадени от служители на предприятието документи, въз основа на които е издадена заповедта за уволнение, е налице трайно установена съдебна практика, съгласно която тези документи /докладни записки, сигнали и пр./ съставляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила. Поради това при оспорване на фактическите констатации на заповедта за уволнение, работодателят носи доказателствената тежест да установи нарушенията на трудовите задължения. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие със съдебната практика като за доказани са приети тези нарушения на трудовата дисциплина, които са установени със свидетелски показания.
По първия от поставените въпроси, в съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че при преценка на законосъобразността на уволнението от значение е изложеното в обстоятелствената част на мотивите на заповедта, а не посочените нормативни текстове. Поради това когато уволнението е обосновано със системни нарушения на трудовата дисциплина, но за част от тях са изтекли сроковете на налагане на наказание, съдът във всеки конкретен случай преценява дали тежестта на установените нарушения и другите обстоятелства по чл. 189, ал. 1 КТ обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая съдът е извършил тази преценка като е съобразил тежестта на нарушенията с оглед значението на трудовата функция на ищцата за нормалния учебен процес и здравето на децата.
Относно прилагането на чл. 194, ал. 1 КТ е без значение с какъв акт са констатирани нарушенията, а моментът на узнаване на нарушението в неговите съществени обективни и субективни признаци от работодателя. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ в точния й смисъл като е приел, че узнаването на нарушенията от страна на кмета на [община] е към момента на входиране в общината на цитираните в заповедта докладни. Откриване на дисциплинарното нарушение означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци. В този смисъл например е решение № 231/13.06.2011 г. по гр. д. № 858/10 г. IV г. о. ВКС, по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса "относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание". В отговор на поставения въпрос е прието, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат.
По поставените въпроси по прилагането на чл. 333, ал. 1, т. 1 и 3, и по ал. 2 КТ, в съответствие със съдебната практика съдът е приел, че при липса на данни за заболяване, включено в Наредба № 5/1987 г., ищцата не се е ползвала с предварителна закрила. В този смисъл е например решение № 492/17.06.2010 г. по гр. д. № 477/10 г. IV г. о. ВКС, по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса "прилага ли се закрилата от уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, когато уволненият работник не е изпълнил задължението си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. да уведоми работодателя, че страда от заболяване за което закрилата важи и да представи медицинската документация, установяваща това заболяване". Прието е, че закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии, поради което за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО 8 с-в, № 588 от 17.04.2014 г. по в. гр. д. № 560/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Решение № 67 от 15.03.2017 г. на ОС - Варна по в. н. о. х. д. № 1459/2016 г.
Решение № 67 от 15.03.2017 г. на ОС - Варна по в. н. о. х. д. № 1459/2016 г.
Данни за делото
Съд: Окръжен съд - Варна
Вид на делото: ВНОХД
Номер на делото: 1459
Година: 2016
Съдебен състав / Съдия: ЯНА П. ДИМИТРОВА, СВЕТЛОЗАР Г. ГЕОРГИЕВ, ИВАНИЧКА Д. СЛАВКОВА
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 67
Дата на постановяване: 15.03.2017 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта:
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер:
Година:
Тип на документа:
Дата на изпращане:
Резултат от обжалване:
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 67 /15.3.2017 г. 2017 г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иваничка Славкова
Членове: Светлозар Георгиев
Яна Панева
Секретар Н.К.
Прокурор Д. Душев
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНОХД № 1459 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 4742/2016 г. на РС- Варна, VІ състав, постановена на 03.11.16 г., с която подс. Д.И.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 155, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и ГЛОБА в размер ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
На основание чл. 67, ал.3 от НК, първоинстанционния съд е постановил през изпитателния срок пробационна мярка - на осн. чл. 42а ал.2, т.1 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС, която на осн. чл. 42б от НК да бъде изпълнявана в периодичност от три пъти седмично.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. С.И.- защитник на подсъдимия Б., с която се възразява срещу неправилното приложение на материалния закон и липсата на мотиви. Моли съда да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае за невиновен подс. Б..
В съдебно заседание жалбоподателят Б. се явява лично, като се представлява от нов упълномощен защитник - адв. Николай Вълчев, предвид оттеглянето от подс. Б. на поверената му защита от адв. С.И.. Адв. Вълчев моли съда да оправдае подс. Б., като навежда доводи в тази насока. В условията на алтернативност моли въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2 б."Б" от НК и се определи наказание "Пробация" и "Глоба" в размер близък до минималния.
Жалбоподателят Б. моли съда в случай, че бъде признат за виновен да му наложи наказание "Пробация".
Представителят на въззивната прокуратура счита, че жалбата следва да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства по реда на глава 27 от НПК, а именно по реда на чл. 371, т.1 от НПК - приобщените на основание чл. 373, ал.1 от НПК показания на свидетелите от досъдебното производство Реза Бейги, Филип Дувен, Хюсеин Хюсеинов, Свилен Куцаров, Веселин Димитров, Грациела Георгиева, Татяна Щ., Силвия Л., Мария К., Пламена А., Юлияна Ч., свидетел с тайна самоличност и идентификационен № 8/ 2015 г., както и експертното заключение по депозираната в хода на досъдебното производство експертиза от в.л. Михайлов, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят Б. е извършил престъпление по чл. 155, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК при следните факти:
Подс. Б. бил собственик на "Брииз" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Продановци, общ. Самоков.
През лятото на 2015 г., като собственик на дружеството сключил договор за наем и стопанисвал еротик-бар "Калигула", находящ се в к.к "Златни пясъци", гр. Варна. Управител в заведението и същевременно барман била Пенка Колева, като тя провеждала и интервютата за работа с момичета, след което бил сключван договор за трудово правоотношение със собственика на дружеството - подс.Б..
Именно по това време постъпили на работа в заведението, по собствено желание, свидетелките Татяна Валентинова Щ., Пламена Богданова А., Мария Цветанова К., Силвия Йорданова Л., Юлияна Апостолова Ч. и лице от женски пол /свидетел с тайна самоличност и идентификационен номер 8/2015 г./. Съобразно сключените трудови договори, длъжността на всяка от тях била танцьор с месторабота еротик - бар "Калигула" КК "Златни пясъци" гр. Варна и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 310 лева. Свидетелките изпълнявали няколко вида танци - лепденс, прайвиденс и стриптийз танц. Всяка идна от тях си търсела работа през лятото на 2015 г., като идеята била да работят в клуб за еротични танци, като допускали и нямали нищо против и да извършват сексуални услуги. На всяка една от тях били разяснени условията и ценоразписите на видовете танци. Били запознати и с условията на заплащане при извършване на сексуални услуги, и как се дели печалбата. Така на всяка една, или Пенка Колева, или подс. Б. разяснявал още, че се предлага и секс, като тарифата за половин час секс е минимум 120 лева, а за един час - минимум 170 лева. Обяснено им било и как се делят парите от тази услуги - ако примерно се плати за един час секс сумата от 170 лева, 20 лева се спират за стаята и ги взима подс. Б., а останалото се дели между него и момичето, предоставило услугата. Това правило важало само за предоставяне на сексуални услуги, като парите от танц се делели по равно, а на танцьорката се полагали и 30 процента от стойността на напитките, които неин клиент поръча. Така свидетелките Татяна Валентинова Щ., Пламена Богданова А., Мария Цветанова К., Силвия Йорданова Л., Юлияна Апостолова Ч. и свидетел с тайна самоличност и идентификационен номер 8/2015 г. се съгласили по отделно на посочените условия и сравнително по едно и също време започнали работа в клуба на подс. Б..
На 15.08.2015 г. св. Дувен - немски гражданин, посетил бар "Калигула" със свой приятел, където двамата консумирали бира. В един момент при св. Дувен дошла св. Л. и го попитала на английски дали желае орален секс. Св. Дувен се съгласил и двамата отишли в съседна стая, където той предварително й заплатил за услугата. Св. Л. започнала да изпълнява уговорената услуга.
До 15.08.2015 г. свид. Ч. не предлагала сексуални услуги, но на тази дата, тъй като й омръзнало да се прибира с малко пари, решила да влезе в стаичката с клиент. За целта започнала разговор с клиент, като двамата уговаряли какъв да бъде вида на сексуалната услуга.
По същото време, на 15.08.2015 г. св. Бейги - ирански гражданин, също посетил бар "Калигула", където си поръчал питие и наблюдавал танци. В един момент при него отишла св. Щ. и го попитала желае ли частно шоу. Св. Бейги се осведомил дали ще може да я пипа, и след като получил утвърдителен отговор и заплатил за услугата 170 лева, двамата отишли в малка стая в бара. В стаята св. Щ. пристъпила към предоставяне на сексуална услуга, като се съблякла, съблякла дрехите на св. Бейги и вземайки презерватив от пакет, който носела, започнала да го поставя на св. Бейги.
На същата дата - 15.08.2015 г., след получен сигнал относно това, че подс. Б. набира момичета за извършване на сексуални услуги срещу заплащане, била извършена специализирана полицейска операция, като полицейски служители посетили бара. При това били установени св. Щ. и св. Л., които в момента предоставяли сексуални услуги на св. Бейги и св. Дувен в двете стаи към бара, както и намиращите се по това време в бара други клиенти и момичета.
При извършения оглед на местопроизшествие били открити и иззети множество презервативи, в т.ч. и използвани такива, както и документи и бележки със записки водени от Пенка Колева.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - почеркова експертиза инкриминирания ръкописен текст, изписан със синьо пишещо средство в предоставените за изследване ВД - 2 бр. листчета "сервитьорска сметка" с изписан на гърба текст, както следва: - на първото /вертикално/7 "1.Таня, 2. Юлия, 3. Плами, 4. Мария, 5. Роси, 6. Ася"; - на второто: в лява колона, вертикално: "ради - 30 осиг, ася - 7- осиг, таня 10, ася-10,13; мария-10, Блажка-11,12, роси-12, юлия-13, в дясна колона: "глоба на всички -20.00/ася/" е положен от Пенка Николаева Колева.
За да приеме за установено по безспорен начин гореизложеното, съдът прецени събраните гласни и писмени доказателства по следния начин:
Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е анализирал и ценил в своята съвкупност събраните в хода на досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателства, като в своя краен съдебен акт е приел, че инкриминираните деяния са извършени от подсъдимия Б.. Правилно съдът е кредитирал обясненията на подс. Б. дадени в хода на досъдебното производство / л.66/ и прочетени по реда на чл. 279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, показанията на свидетелите Реза Бейги, Филип Дувен, Хюсеин Хюсеинов, Свилен Куцаров, Веселин Димитров, Грациела Георгиева, Татяна Щ., Силвия Л., Мария К., Пламена А., Юлияна Ч., свидетел с тайна самоличност и идентификационен № 8/ 2015 г.
Въззивната инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд при анализа на събраните по делото доказателства, а именно: Правилно съдът се е съобразил, както със събраните гласни доказателства - показанията на свидетелките Щ., Ч., Л., К., А. и св.№ 8, които в подробности изясняват начина на набиране на работна ръка в бара и условията по предоставяне на различните услуги, така и със заключението на назначената на досъдебното производство съдебно- почеркова експертиза, установяваща като автор на записките Пенка Колева.
Правилно първоинстанционният съд е анализирал обясненията на подс. Б., депозирани в хода на досъдебното производство на 12.02.2016 г. /л.66/, в които подс. Б. сам сочи, че е получавал суми от момичетата, които са преспивали с клиенти на заведението, като благодарност, че не им е правил проблем и са ползвали помещението. Правилно е отчел факта, че тези обяснения на подс. Б. кореспондират частично с показанията на Щ., Ч., Л., К., А. и св.№ 8/2015 г., както и предвид факта, че са депозирани във време, по- близко до това на извършване на деянията, от тези, депозирани в съдебното заседание.
Тук е мястото да се отбележи, че при анализа на доказателствата по делото въззивната инстанция намира, че не следва да обсъжда и приема съответно, като гласно доказателство обясненията на Пенка Колева. Видно от протокол от съдебно заседание на 03.11.2016 г. /л.30 гърба/ първоинстанционният съд е прочел показанията на "...свидетелката Пенка Колева, обективирани в протокол за разпит 15.08.2015 г., 17.08.2015 г.,19.10.2015 г., 12.02.2016 г. /л. 69,72,73,74,75,79 от ДП/". Видно от горепосочените протоколи за разпит, Колева е била разпитвана в качеството на обвиняем по делото. Спрямо нея наказателното производство е било прекратено от ВРП с постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 18.04.2016 г. поради несъставомерност на деянията по чл. 159а ал.2, т.6 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК. Пенка Колева не е била разпитвана в качеството на свидетел в хода на досъдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1, т.1 от НПК, Колева може да участва в наказателното производство в качеството на свидетел, след като спрямо нея производството е прекратено. Но е следвало същата да бъде призована и разпитана в съдебно заседание, след като това не е било сторено в хода на досъдебното производство. Допуснатото процесуално нарушение, при което са били приобщени нейните обяснения като "свидетелски" показания, не е от съществените такива, което да доведе до отмяна на съдебния акт. Но предвид гореизложеното настоящата въззивна инстанция намира, че обясненията на Колева следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
Настоящата въззивна инстанция намира, че изведените от съда правни изводи относно квалификацията на деянието и авторството му, за обективната и субективна съставомерност на действията на подсъдимия Б., са правилни и обосновани.
По възражението на защитата- адв. Ст.И. изложено в мотивите към въззивна жалба ВОС намери следното:
Настоящата въззивна инстанция не споделя възражението на защитата относно липсата на мотиви и правен анализ по отношение на деянията, както и липсата на пълно, всестранно и обективно изясняване на всички доказателства по делото. Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е анализирал всички доказателства по делото, като се е спрял на показанията на свидетелите дадени пред съдия. Съпоставил е обясненията на подс. Б. с показанията на свидетелките и се е аргументирал защо кредитира частично обясненията на подсъдимия и съответно в коя част. Разгледал е и е обсъдил възраженията на защитата направени в хода на съдебните прения пред първата инстанция. Мотивирал е и защо приема деянието за съставомерно, като е разгледал всеки един от съставите на извършеното престъпление. В този смисъл въззивната инстанция намира, че съдебният акт на първоинстанционния съд е мотивиран задълбочено и подробно, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на съдебния акт. Въззивният съд намира, че не са били нарушени или ограничени процесуалните права на подс. Б.. Схематично изброените разпоредби на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК, които по твърдение на защитата са били нарушени, съдът намира, че същите са били спазени и водещи при вземане на решение от първоинстанционния съд относно наличието на виновно поведение от страна на подс. Б., изпълнителното деяние, доказателствата на които почива обвинението и осъдителната присъда. Безспорно съдът е взел мерки при водене на процеса, да осигури разкриването на обективната истина, като е боравил със средствата и по реда предвидени в НПК.На следващо място въззивната инстанция намира, че съдът е взел решението си по вътрешно убеждение, след като е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като се е ръководил и спазил закона. Безспорно е, че всички събрани доказателства са били подложени на внимателна проверка в хода на наказателното производство и съответно при вземането на решение от страна на първоинстанционния съд. Предвид горното въззивният съд намира, че не е било нарушено правото на справедлив процес на подс. Б. по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
По възраженията на адв. Николай Вълчев- защитник на подс. Б., упълномощен за съдебно заседание, изложени в хода по същество пред въззивната инстанция, ВОС намери следното:
1.Въззивният съд не споделя възражението на адв. Вълчев, че подс. Б. е получавал парични средства от свидетелките Щ., Ч., Л., К., А. и свидетел № 8/2015 г., като защитата твърди, че подс. Б. не е знаел с каква цел са били ползвани помещенията в неговия клуб. Приема, че това твърдение на обвинението е недоказано, тъй като почива на показанията на горепосочените свидетелки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е установен фактът на извършване на сексуални услуги в предоставените от подс. Б. помещения. Приел е като установено по делото, че св. Щ., св. Л., св. К., св. А., св. Ч. и св. № 8 са били наясно с дейността, която се извършва в бара, и са предоставяли сексуални услуги, спазвайки условията определени при наемането им на работа, предоставяйки на клиента установените тарифи за сексуална услуга и заплащайки на подс. Б. сума от по 20 лева за ползване на стая, както и 50 % от стойността на предоставената сексуална услуга.
В подкрепа на тезата на обвинението са и показанията на св. Бейги и св. Дувен, които са заплатили използването на сексуална услуга, като са били прекъснати в процес на ползването на такава услуга, поради извършената специализирана полицейска операция
Правилно съдът е приел, че са осъществявани сексуални услуги повече от три пъти, които били констатирани на 15.03.2015 г. При условие, че показания са дали шестима свидетели, които пряко са предоставяли сексуални услуги в помещенията на бара, както и предвид сравнително дългия период от време, в който те са работили, то броят на осъществените сексуални услуги надвишава три пъти. В показанията си и св. Л., св. Щ. св. К., св. А. и св. № 8, без да навлизат в конкретика, говорят за многократно предоставяни от тях сексуални услуги, в рамките на различни дни, при което са получавали различни по размер суми.
Предвид горното правилно съдът е стигнал да единствения законосъобразен извод, че подс. Б. е получавал суми от работещите в неговия клуб момичета за предоставянето на сексуални услуги в помещения на клуба.
2. Въззивният съд не споделя възражението на адв. Вълчев, за липсата на субективна съставомерност на деянието, за което е обвинен подс. Б.. Твърди, че липсвали доказателства, че той е бил информиран за случващото се в неговия клуб. Още повече, че по време на полицейската акция, когато било установено извършването на сексуални услуги подс. Б. не се е намирал на територията на заведението. Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд не е споделил тази теза изложена в хода на пренията, като е съобразил показанията на св. Л., св. Щ. св. К., св. А. и св. № 8/ 2015 г. Всяка от тези свидетелки, при постъпването си на работа е била уведомена или лично от подс. Б., или посредством управителката на бара - Пенка Колева относно вида на предоставените услуги, както и относно това, че при сексуална услуга се ползват стаите в бара, за които се заплаща фиксираната цена от 20 лева, които се прибират единствено от подс. Б.. Сам подс. Б. при разпределението на заработените от предходна вечер суми, след като отделял дължимото за стаите, разпределял заработеното между момичетата, като го делял поравно между тях и себе си.Така, предварително уговаряното с отделните момичета относно мястото на извършване на услугите и последващите действия на подс. Б. по отделяне на суми за предоставяните помещения, извеждат прекия умисъл по предоставяне систематически на помещенията за блудствени действия и съвкупления.
Безспорно въззивната инстанция, както и първоинстанционният съд намери, че по делото се установява и наличието на квалифициращи признаци на деянието, което е извършено по отношение на две или повече лица, тъй като по делото е установено, че деянието е извършено по отношение на свидетелките Л., Щ., К., А., Ч. и № 8, тъй като помещенията са предоставяни на всички тях за извършване на предвидените в закона действия, като в този смисъл се изпълва квалифицирания състав по чл. 155, ал.5, т.3 от НК. Предвид обаче на липсата на такова възведено обвинение срещу подс. Б., правилно съдът е приел, че е поставен в невъзможност да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на такава престъпна дейност. Правилно съдът е отбелязал в мотивите си, че деянието е и такова, осъществено с користна цел, тъй като подсъдимият е предоставил конкретните помещения находящи се в процесния имот с цел благоприятно изменение в своята имуществената сфера, но отново, предвид липсата на такова възведено обвинение срещу подс. Б., съдът правилно не се е произнесъл с осъдителен диспозитив по отношение на тази престъпна дейност.
По отношение вида и размера на наказанията въззивната инстанция намери следното:
Въззивният съд намира, че искането на адв. Вълчев да се измени атакуваната присъда, като се отмени наказанието "Лишаване от свобода" на подс. Б., а му се наложи наказание "Пробация" и "Глоба" в размер близък до минималния е неоснователно и тези наказания по вид и размер биха били неадекватни на извършеното от подсъдимия.
За да наложи наказание на подс. Б. съдът се е съобразил със степента обществена опасност на деянието, която преценил над средния към максималния размер за този вид престъпления.
Настоящият въззивен състав намира, че следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства не само чистото съдебно минало на подс. Б., но и добрите характеристични данни предвид представените пред въззивната инстанция характеристики от лица по местоживеене на лицето. Безспорно по отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът е преценил тежестта на деянията, които са били извършени в един непродължителен период от време, като помещенията са били предоставяни на сравнително голям брой лица за развратни действия. Съдът намира, че не следва да отчита като липса на желание да се поправи от страна на подс. Б. не приемането от негова страна на промени в споразуменията, които са му били предлагани пред два предходни съдебни състава на първоинстанционния съд. Дали ще се съгласи с даден размер на наказание при подписване на споразумение е право на подсъдимия, и липсата на съгласие от негова страна, не следва да се третира, като отегчаващо отговорността обстоятелство.
В този смисъл въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционният съд наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с пет години изпитателен срок е завишено, поради което следва да бъде намалено към средния размер при условията на чл. 54 от НК, а именно "Лишаване от свобода" за срок от две години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК следва да бъде отложено с четири години изпитателен срок
Правилно първоинстанционният съд е постановил на основание чл. 67, ал.3 от НК през изпитателния срок по отношение на подс. Б. пробационна мярка - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност три пъти седмично. Правилно е приел, че тази пробационна мярка ще гарантира допълнително възпиращия ефект от наказанието, като подс. Б. бъде установен по настоящия си адрес в гр. Самоков за продължително време и бъде ограничен постоянния му достъп до места /каквито са летните курорти в страната/, където лесно и по неморален начин се добиват доходи.
Въззивната инстанция намира за справедлив размера и на кумулативно предвиденото наказание "Глоба", който е определен над средния, при отчитане на установената користна цел и добиваните от деянието парични средства, а именно " Глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
По този начин и с тези наказания въззивният съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специалната превенция.
Въззивната инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е осъдил подс. Б., като му е възложил направените деловодни разноски на подсъдимия и се произнесъл по веществените доказателства по делото.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС следва да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното наказание "Лишаване от свобода", поради което и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъдата на Варненския районен съд, по НОХД № 4742/16г по описа на същия съд, постановена на 03.11.2016г, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" на ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Потвърждава изцяло присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение № 3142 от 11.12.2014 г. на РС - Варна по н. а. х. д. № 4990/2014 г.
Решение № 3142 от 11.12.2014 г. на РС - Варна по н. а. х. д. № 4990/2014 г.
Данни за делото
Съд: Районен съд - Варна
Вид на делото: НАХД
Номер на делото: 4990
Година: 2014
Съдебен състав / Съдия: XXIII състав, ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 3142
Дата на постановяване: 11.12.2014 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта: Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд: Административен съд - Варна
Изходящ номер: 669
Година: 2015
Тип на документа: Писмо
Дата на изпращане: 22.01.2015 г.
Резултат от обжалване:
РЕШЕНИЕ
№ 3142/11.12.2014 г.
Година 2014 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На осми декември Година две хиляди и четиринадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Г.И.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4990 по описа на съда за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Р.Л. " ЕООД, представлявано от В.С.Ч.- ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила-съставяне на акта след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, липса на задължителните по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, посочване на повече от едно изпълнително деяние, несъответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и приетата за нарушена правна норма идр.Оспорва се и извършването на нарушението от фактическа страна, с оглед датата на валидност на удостоверението за психологическа годност и тази на сключване на трудовия договор с водача.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от управителя си въз.Ч., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество отново се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.По същество се твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2014 г., при проверка на представени документи от страна на "Р.Л. " ЕООД ***, св. К.К. установил, че дружеството притежава лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари.На 06.01.2014 г. между дружеството и Д. Ч. бил сключен трудов договор, по силата на който той следвало да изпълнява длъжността " шофьор товарен автомобил автомобилни превози".Водачът притежавал удостоверение за психологическа годност № 9866, което обаче било валидно до 05.01.2014 г.Към 06.01.2014 г. той нямал валидно удостоверение и въпреки това на същата дата извършил международен превоз на товари с автомобил на дружеството.
Поради установеното при проверката св.К. съставил против "Р.Л. " ЕООД акт за установяване на нарушение, в който посочил че превозвачът на 06.01.2014 г. е назначил работника на длъжост " шофьор на товарен автомобил / международни превози/ и в последствие го е допуснал до управление и извършване на такъв превоз, без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП.Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно от ЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.При предявяването на акта, както и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.За него, на " Р.л. " ЕООД, представлявано от въз. Ч. била наложена "Имуществена санкция" в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.К. -свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това, че превозвача е назначил на работа водач, който няма валидно удостоверение за психологическа годност, както и че това е станало ясно при извършена на 23.07.2014 г. проверка на дейността на дружеството.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001122 / 09.09.2014 г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна инспекция"-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-702/10.12.2013 г.на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в шест месечния преклузивен срок.Актът също е съставен в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.Видно от доказателствата по делото, че нарушението е установено на 23.07.2014 г. при извършена документална проверка, когато е съставен и акта.В този смисъл нарушителя е станал известен на наказващия орган в този момент, от който започват да текат сроковете за ангажиране на неговата отговорност.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни.
Съдът намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 06.01.2014 г. Д.Ч. е бил назначен като "шофьор на товарен автомобил" / международни превози/ и е започнал извършването на такъв превоз на същата дата.Това се доказва от приложения трудов договор, товарителница и тахографски лист за 06.01.2014 г. и 07.01.2014 г.Безспорно е също така, че този водач към 06.01.2014 г. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като валидността на притежаваното от него е изтекла на 05.01.2014 г.В тази връзка възраженията, че този ден е бил неделя и че срока следва да счита за изтекъл на следващия ден, са неоснователни.Срокът на изтичане на валидността на удостоверение или документ не е обвързан с това дали последния ден е почивен или работен.При така установеното от фактическа страна може да се направи извод, че от страна на превозвача на 06.01.2014 г. са извършени две административни нарушения, доколкото с водача е бил сключен трудов договор без той да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и е извършвал международен превоз на товари.При съставяне на акта и издаване на постановлението обаче всички тези действия са били приети за едно нарушение и то по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ .Тези правни норми сочат, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата, според която пък при всяко постъпване на работа и при извършване на дейност като водач на автомобили за обществен превоз на товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност.От анализа на приетите за нарушени правни норми става ясно, че осъществяването на превоз от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност е самостоятелно административно нарушение, различно от това визирано в чл. 8, ал.1 от Наредбата, доколкото задължението за представяне на удостоверение за психологическа годност е вменено за изпълнение от страна на водача, а не на превозвача.От друга страна нито в акта, нито в постановлението е посочено на кои точно изисквания за психологическа годност не е отговарял водача когато е бил назначен на работа и когато е допуснат да извърши превоз.Едва в хода на съдебното следствие св.К. уточнява, че водача не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй като предходното е било изтекло на 05.01.2014 г.На свой ред наказващия орган е наложил на "Р.л." ЕООД наказание на основание чл. 96 "г" от ЗАвП, като в тази норма е предвидена санкция за този, който назначи на работа водач на автомобил, с който се извършва обществен превоз на товари, без водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като такива конкретни факти не са посочени в описанието на нарушението от фактическа страна нито в акта, нито в постановлението.Поради изложеното до тук съдът намира, че остава неясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на превозвача- за допускане на извършване на превоз или назначаване на работа в противоречие с нормативните изисквания. По този начин в хода производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което безспорно е нарушило правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено с неговите обективни характеристики.В този смисъл е и решени по н.а.х.д № 5906/2013 г. на ВРС, потвърдено с решение по к.а.н.д. № 634/2014 г. на Адм.съд-Варна.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Данни за делото
Съд: Районен съд - Варна
Вид на делото: НАХД
Номер на делото: 4990
Година: 2014
Съдебен състав / Съдия: XXIII състав, ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 3142
Дата на постановяване: 11.12.2014 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта: Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд: Административен съд - Варна
Изходящ номер: 669
Година: 2015
Тип на документа: Писмо
Дата на изпращане: 22.01.2015 г.
Резултат от обжалване:
РЕШЕНИЕ
№ 3142/11.12.2014 г.
Година 2014 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На осми декември Година две хиляди и четиринадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Г.И.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4990 по описа на съда за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Р.Л. " ЕООД, представлявано от В.С.Ч.- ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила-съставяне на акта след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, липса на задължителните по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, посочване на повече от едно изпълнително деяние, несъответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и приетата за нарушена правна норма идр.Оспорва се и извършването на нарушението от фактическа страна, с оглед датата на валидност на удостоверението за психологическа годност и тази на сключване на трудовия договор с водача.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от управителя си въз.Ч., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество отново се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.По същество се твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2014 г., при проверка на представени документи от страна на "Р.Л. " ЕООД ***, св. К.К. установил, че дружеството притежава лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари.На 06.01.2014 г. между дружеството и Д. Ч. бил сключен трудов договор, по силата на който той следвало да изпълнява длъжността " шофьор товарен автомобил автомобилни превози".Водачът притежавал удостоверение за психологическа годност № 9866, което обаче било валидно до 05.01.2014 г.Към 06.01.2014 г. той нямал валидно удостоверение и въпреки това на същата дата извършил международен превоз на товари с автомобил на дружеството.
Поради установеното при проверката св.К. съставил против "Р.Л. " ЕООД акт за установяване на нарушение, в който посочил че превозвачът на 06.01.2014 г. е назначил работника на длъжост " шофьор на товарен автомобил / международни превози/ и в последствие го е допуснал до управление и извършване на такъв превоз, без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП.Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно от ЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.При предявяването на акта, както и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.За него, на " Р.л. " ЕООД, представлявано от въз. Ч. била наложена "Имуществена санкция" в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.К. -свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това, че превозвача е назначил на работа водач, който няма валидно удостоверение за психологическа годност, както и че това е станало ясно при извършена на 23.07.2014 г. проверка на дейността на дружеството.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001122 / 09.09.2014 г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна инспекция"-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-702/10.12.2013 г.на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в шест месечния преклузивен срок.Актът също е съставен в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.Видно от доказателствата по делото, че нарушението е установено на 23.07.2014 г. при извършена документална проверка, когато е съставен и акта.В този смисъл нарушителя е станал известен на наказващия орган в този момент, от който започват да текат сроковете за ангажиране на неговата отговорност.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни.
Съдът намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 06.01.2014 г. Д.Ч. е бил назначен като "шофьор на товарен автомобил" / международни превози/ и е започнал извършването на такъв превоз на същата дата.Това се доказва от приложения трудов договор, товарителница и тахографски лист за 06.01.2014 г. и 07.01.2014 г.Безспорно е също така, че този водач към 06.01.2014 г. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като валидността на притежаваното от него е изтекла на 05.01.2014 г.В тази връзка възраженията, че този ден е бил неделя и че срока следва да счита за изтекъл на следващия ден, са неоснователни.Срокът на изтичане на валидността на удостоверение или документ не е обвързан с това дали последния ден е почивен или работен.При така установеното от фактическа страна може да се направи извод, че от страна на превозвача на 06.01.2014 г. са извършени две административни нарушения, доколкото с водача е бил сключен трудов договор без той да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и е извършвал международен превоз на товари.При съставяне на акта и издаване на постановлението обаче всички тези действия са били приети за едно нарушение и то по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ .Тези правни норми сочат, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата, според която пък при всяко постъпване на работа и при извършване на дейност като водач на автомобили за обществен превоз на товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност.От анализа на приетите за нарушени правни норми става ясно, че осъществяването на превоз от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност е самостоятелно административно нарушение, различно от това визирано в чл. 8, ал.1 от Наредбата, доколкото задължението за представяне на удостоверение за психологическа годност е вменено за изпълнение от страна на водача, а не на превозвача.От друга страна нито в акта, нито в постановлението е посочено на кои точно изисквания за психологическа годност не е отговарял водача когато е бил назначен на работа и когато е допуснат да извърши превоз.Едва в хода на съдебното следствие св.К. уточнява, че водача не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй като предходното е било изтекло на 05.01.2014 г.На свой ред наказващия орган е наложил на "Р.л." ЕООД наказание на основание чл. 96 "г" от ЗАвП, като в тази норма е предвидена санкция за този, който назначи на работа водач на автомобил, с който се извършва обществен превоз на товари, без водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като такива конкретни факти не са посочени в описанието на нарушението от фактическа страна нито в акта, нито в постановлението.Поради изложеното до тук съдът намира, че остава неясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на превозвача- за допускане на извършване на превоз или назначаване на работа в противоречие с нормативните изисквания. По този начин в хода производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което безспорно е нарушило правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено с неговите обективни характеристики.В този смисъл е и решени по н.а.х.д № 5906/2013 г. на ВРС, потвърдено с решение по к.а.н.д. № 634/2014 г. на Адм.съд-Варна.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Решение № 569 от 15.05.2017 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4990/2016 г.
Решение № 569 от 15.05.2017 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4990/2016 г.
| Данни за делото | |
| Съд: | Софийски градски съд |
| Вид на делото: | ВНОХД |
| Номер на делото: | 4990 |
| Година: | 2016 |
| Съдебен състав / Съдия: | НО X въззивен състав, АТАНАС С. АТАНАСОВ, РУСИ В. АЛЕКСИЕВ, КОНСТАНТИН А. КУНЧЕВ |
| Данни за акта | |
| Вид на акта: | Решение |
| Номер на акта: | 569 |
| Дата на постановяване: | 15.05.2017 г. |
| Дата на влизане в сила: | |
| Статус на акта: | |
| Дата на постановяване на мотива: | |
| Данни за изпращане в по-висша инстанция | |
| Съд: | |
| Изходящ номер: | |
| Година: | |
| Тип на документа: | |
| Дата на изпращане: | |
| Резултат от обжалване: | |
Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ..................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Х въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втри февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
Мл.съдия: КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретаря Таня Митова и прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 4990/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С решение от 24.03.2015 г. по НОХД № 21861/2013 г., СРС, НО, 107 състав е признал обвиняемата М.М.Д. за виновна в това, че на 30.07.2009 г. в гр. София, магазин "Office 1 Superstore", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "********, съставила неистински частен документ - Договор за мобилни услуги, заявка № 70370481 от 30.07.2009 г. като положила подпис в графа "Подпис на клиента" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребила на 30.07.2009 г. пред "К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М., като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор, престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК я е освободил от наказателна отговорност, като наложил административно наказание "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, обвиняемата Д. е осъдена да заплати направените на досъдебното производство разноските в размер на 59.24 (петдесет и девет лева и 24 ст.) лева.
С така постановеното решение първоинстанционният съд е признал обвиняемия М.И.Г. за невиновен в това, че на в това, че на 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, при условията на продължавано престъпление - с няколко деяния, които поотделно са осъществили състав на едно и също престъпление и са били извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, съставил неистински частни документи - Заявка за пренасяне на номера в мрежата на "Глобул", Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г. и Приложение към него, като положил подпис от името на М.А.М., ЕГН: ********** и ги употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М. като потребител и "К.Б.М." ЕАД, гр. София, като оператор, както следва:
1. На 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, съставил неистински частен документ - Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Глобул, като положил подпис в графа "Подпис на потребителя" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М., като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор;
2. На 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, съставил неистински частен документ - Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011г, като положил подпис в графа "Подпис на потребителя" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М. като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор;
3. На 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, съставил неистински частен документ - Приложение към Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г, като положил подпис в графа "Подпис на потребителя" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М. като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор.
4. На 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, съставил неистински частен документ - Общи условия на промоция Welcome Guarantee от 22.06.2011г, като положил подпис от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М. като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор и на основание чл. 304 НПК го оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл. 309, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В срока за обжалване е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен при нарушение на закона. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства е установено, че обв. М.Г. е извършил вмененото му престъпление. Предлага се да бъде отменено решението в атакуваната част и да бъде постановена ново, с което Г. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
В протеста не се съдържат доказателствени искания.
Недоволна от постановеното решение е останала и обвиняемата М.Д.. В депозираната от нея жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, като събраните по делото доказателства не дават основания действията да бъдат квалифицирани като извършено престъпление по чл. 309 от НК. Излагат се доводи, че са неправилни за изводите на съда, че е изпълнен съставът на престъплението по чл. 309 от НК и от субективна страна. Твърди се, че не е обсъден въпроса за евентуално приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отменяването на решението и постановяване на ново, с което обв. Д. да бъде оправдана. По делото е постъпило и допълнение на въззивната жалба, в което се оспорват мотивите на първоинстанционното решение, обосновали осъждането на Д.. В жалбата и допълнението към нея не се съдържат доказателствени искания.
В разпоредително заседание на 23.12.2016 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови гласни или писмени доказателства.
В провелото се последно по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на обв. Д. - адв. Й. поддържа жалбата, като моли на осн. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл. 80, ал.1, т.4 и ал. 3 от НК производството по делото да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност.
В тази връзка обв. Д. заявява пред съда, че при констатация на съда, че е изтекла давността, желае производството по делото да се прекрати.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение счита, че правилно и законосъобразно Д. е била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 309 от НК. Излага доводи, че събраните доказателства сочат, че същата е осъществила състава на престъпление по чл. 309 от НК. Относно решението, в частта, в която обв. Г. е признат за невиновен, представителят на държавното обвинение счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Застъпва становище, че в настоящата хипотеза не може да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като става въпрос не за един, а за четири съставени неистински документа, като освен това със съставянето на тези неистински документа е възникнало задължение за заплащането на определени услуги, които пострадалият не е могъл да ползва. Намира, че извършеното от Г. е с по-висок интензитет от извършеното от Д., поради което чл. 9, ал.2 от НК не следва да намери приложение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на обвиняемата Д. - адв. Й. моли съда в случай, че не уважи искането за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да оправдае подзащитната му Д.. Счита деянието, за което е обвинена Д. за несъставомерно, поради факта, че по делото не се установяват данни, за какъвто и да е мотив за извършване на вмененото престъпление. Намира за неправилно решението на първоинстанционния съд да отхвърли довода за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Твърди се, че доказателствата не са обсъдени така, както изисква чл. 305, ал.2 от НПК, като са пренебрегнати показанията на свидетелката П..
Защитникът на обв. Г. - адв. С. оспорва протеста срещу оправдателната част на решението, като го намира за бланкетен и неотговарящ на материалите по делото. Намира решението на първостепенния съд, в частта, в която подзащитният му е оправдан за правилно и законосъобразно, като счита, че същото следва да бъде потвърдено. Присъединява се към заявеното от колегата му Й., като се съгласява с доводите му, че по отношение деянието, за което е повдигнато обвинение е настъпила погасителна давност, поради което делото следва да бъде прекратено.
Обвиняемите Д. и Г. в правото си на последна дума молят производството да бъде прекратено поради изтекла давност.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания акт намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда диференцираната процедура по Глава ХХVIII от НПК, с оглед разпореждане на съдията-докладчик от 14.03.2014 г., при извършената от него проверка съгласно чл. 248, ал.2 от НПК.
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и способи за събиране - експертизи, обсъдени в мотивите на решението. Контролираният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемата М.М.Д., ЕГН **********, е родена на *** ***, българка, българска гражданка, висше образование, безработна, неженена, с адрес в гр. София ул. "*** ********неосъждана.
Обвиняемият М.И.Г., ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно специално образование, работи в "А.Т." ЕООД, неженен, с адрес в гр.София, ж.к. "Д.", бл. 502, вх.б, ет.5, ап. 14, неосъждан.
Обвиняемата Д. работела като "продавач-консултант в магазин "Office 1 Superstore" на Кооперация "П." ЕАД, находящ се в гр. София, ж.к. "Д.", ул. "********.
На 30.07.2009 г. докато била на работа в магазина обвиняемата М.М.Д. попълнила на компютър личните данни на свид. М.А.М. в бланка на договор за мобилни услуги с peг. № 70370481, отпечатала документа и впоследствие саморъчно написала трите имена на свидетеля, датата и мястото на съставяне на договора и положила подпис в графата "Данни и подпис на представителя на Глобул" и от името на М.А.М. в графа "Подпис на Потребителя". Договорът предвиждал предоставянето на мобилни услуги на свид. М.от страна на "К.Б.М." ЕАД за срок от 24 месеца. Договорът бил употребен от обв. Д. пред "К.Б.М." ЕАД като на 30.07.2009 г. бил активиран в Е-POS системата на "К.Б.М." ЕАД.
Съгласно заключението на изготвената по делото графическа експертиза - Протокол 146/2013 г. ръкописните текстове в графите касаещи оператора и потребителя в договор за мобилни услуги с peг. № 70370481 били изписани от обвиняемата М.М.Д.. Подписите в графите за потребител и в графата "Данни и подпис на представителя на Глобул" в договора били положени от обвиняемата М.М.Д..
Обвиняемият М.И.Г. работел като "Младши продавач- консултант" в магазин на "А.Т." ЕАД, находящ се в гр. София, ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София.
В магазинът на 22.06.2011 г. отишъл свид. М.А.М., заедно с дъщеря си - свид. П.М.П.. М.поискал да прехвърли стационарния си телефон от "Виваком" към "Глобул". Той сключил договор за фиксирани услуги и попълнил съответно заявление, като му било обяснено, че телефонът ще бъде прехвърлен до една седмица.
Възникнали обаче трудности при въвеждане на заявлението, договорът за фиксирани услуги и придружаващите го документи в системата на "К.Б.М." ЕАД, поради което обвиняемият М.И.Г. на посочената дата върху бланка на Заявление за пренасяне на номер в мрежата на "Глобул" попълнил на компютър личните данни на свид. М., отпечатал документа и впоследствие саморъчно написал трите имена на свид. М., датата и мястото на съставяне на договора и положил подпис в графа "Продавач-консултант" и от името на свид. М.в графа "Потребител". Заявлението на 22.06.2011 г. било въведено в системата на "К.Б.М." ЕАД.
По-късно същия ден, върху бланка на договор за фиксирани услуги с peг. номер 601040701 обвиняемият Г. саморъчно написал трите имена на свид. М., датата и мястото на съставяне на договора и положил подпис от негово име в графа "Подпис на Потребителя". На 22.06.2011 г. бил въведен в системата на "К.Б.М." ЕАД. На същата дата, върху бланка на Приложение към Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011г обвиняемият Г. саморъчно написал трите имена на свид. М., датата и мястото на съставяне на документа и положил подпис от негово име в графа "Потребител". Приложението на 22.06.2011 г. било въведено в системата на "К.Б.М." ЕАД. Накрая обвиняемият Г. саморъчно изписал трите имана, дата и място на съставяне и положил подпис от името на свид. М.върху бланка на Общи условия на промоция Welcome Guarantee от 22.06.2011 г. Документът бил въведен в системата на "К.Б.М." ЕАД на 22.06.2011 г.
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза - Протокол 78/2013 г. ръкописните текстове в графите касаещи оператора и потребителя в договор за фиксирани услуги с рег. номер 601040701 от 22.06.2011 г., приложение към него и Общи условия на промоция Welcome Guarantee към Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г. и в заявление за пренасяне на номер в мрежата на Глобул от 22.06.2011 г. са изписани от обвиняемия М.И.г. Подписите в графите за потребител в договора, приложение и общите условия към него както и в заявление за пренасяне на номер в мрежата на Глобул не са положени от М.А.М., а са положени от обвиняемия М.И.г.
Изложената фактическа обстановка се установява на базата на събраните непосредствено пред първоинстанционния съд и приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК гласни, писмени и веществени доказателства: обясненията на обвиняемата Д., обясненията на обв. Г. на свидетелите М., П., В. и Г., справка за номера към ЕГН на клиент, допълнително споразумение от 05.01.2010 г., преписи от договори за мобилни услуги, приложени към писмо от "К.Б.М." ЕАД от 13.03.2012 г., писмени доказателства, приложени към писмо от "К.Б.М." ЕАД от 31.05.2012 г., вкл. заявка № 70370481 от 30.07.2009 г., договор за фиксирани услуги с per. номер 601040701 от 22.06.2011 г. и приложение, Общи условия на промоция Welcome Guarantee към Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г., заявление за пренасяне на номер в мрежата на Глобул от 22.06.2011 г., протоколи за снемане на образци, справка от "А.Т." ЕООД, справка от Кооперация "П.", трудов договор от 22.05.2009 г., длъжностна характеристика, декларация, справка от "А.Т." ЕООД, допълнително споразумение, трудови договори, длъжностни характеристики, и справки за съдимост; способи за доказване - заключение на графическа експертиза Протокол 78/2013 г., заключение на графическа експертиза Протокол 146/2013 г.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината доказателства и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства, като е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.
Подобно на първата инстанция, въззивният съд намира, че обстоятелствата, относими към предмета на установяване по делото, се установяват по еднопосочен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно полагането на подписи от страна на двамата обвиняеми върху инкриминираните документи от името на свид. М.А.М.. В подкрепа на горния извод се явяват изготвените в хода на досъдебното производство и приети по делото два броя графически експертизи, на заключенията, на които въззивният съд напълно се доверява, като ги намира за компетентно и обективно изготвени, даващи конкретни отговори на поставените им задачи, както и показанията на разпитаните по делото свидетели М.и П..
Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като подобно на него намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите съответстват помежду си и най-вече на писмените документи по делото, а също и на заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство графически експертизи.
В тази връзка от особено значение за изясняване на обективната истина са явява дадените пред първоинстанционния съд показания на свид. М., допълнени с прочетените по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.5, ал.3 вр. ал.1, т.2 от НПК показния на свидетеля, от досъдебното производство. От показанията на посочения свидетел се установява по безспорен начин обстоятелството, че същият не е положил подпис под името си на инкриминираните документи, както и факта, че през 2011 г. посетил, заедно с дъщеря си - свид. П.М.П. магазин на "А.Т." ЕАД, находящ се в гр. София, ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, където поискал да прехвърли фиксирания си телефон от мрежата на "Виваком" към тази на "Глобул". Посоченото обстоятелство се потвърждава от показанията на свид. П., която дава сведения пред първоинстанционния съд, че при посещението на въпросния магазин баща - свид. М., е сключил договор за прехвърляне на домашният си телефон към мрежата на "Виваком", но до реално прехвърляне на телефонния номер, така и не се стигнало.
Правилно е решението на първоинстанционния съд да подходи с доверие към показанията на свид. В. и свид.Г.(служители на "А.Т." ЕАД), като източник на пряка доказателствена информация относно начина на работа на служителите на дружеството при сключване на договори с потребители, като в показанията си свидетелите дават сведения и относно обстоятелството, че поради проблем с офис техниката се е случвало да им бъдат върнати от бекофиса сканирани договори (като нечетливи), поради което се налагало същите да се коригират от служителите на място.
Във връзка с показанията на горните свидетели, както правилно е констатирал в мотивите на решението си и първостепенният съд, няма как да бъде пренебрегнат и факта, че обясненията на обвиняемия Г. се намират в пълна корелация с тях. С оглед горното обстоятелство въззивната инстанция намира за правилно решението на районния съд да се довери на обясненията на обв. Г., отчитайки двояката им същност - като основно средство за защита и като важно доказателствено средство, относно обстоятелството, че инкриминираните документи са били подписани от обв. Г. (от името на свид. М.), но след изрично изявена воля на свид. М.да подаде заявление за пренасяне на фиксирания си номер, поради възникнали трудности с обработката на документите. Така изнесените обяснения не се явяват изолирани, а се подкрепят убедително от събрания по делото доказателствен материал
Към обясненията на другия обвиняем - М.Д., законосъобразно първоинстанционният съд не е подходил с доверие. Заявеното от обвиняемата обстоятелство, че става въпрос за недоразумение, въззивният съд намира за опит за изграждане на защитна позиция, доколкото в конкретния случай е налице целенасочен волеви акт от нейна страна, изразяващ се в съзнателно съставяне на частен документ, чрез саморъчно подписване на инкриминирания документ от името на свидетеля М..
Изброените по горе писмени доказателства настоящата инстанция кредитира, като изясняващи обективната истина по делото и допълващи цялостната фактическа обстановка по случая.
Въззивният съд споделя доводите на обвиняемата М.Д. и защитата й, че са настъпили предвидените в закона предпоставки за отмяна на присъдата в осъдителната й част и прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Това е така, защото срещу обвиняемата Д. е внесен обвинителен акт за извършено от нея престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, извършено на 30.07.2009 г. Към момента на извършване на деянието, наказанието, което се е предвиждало от Наказателния закон е до 2 години "лишаване от свобода", като в последствие размерът на предвиждащото се наказание не е изменян от законодателя.
С оглед предвидения в закона максимум на наказанието за това престъпление (две години "лишаване от свобода") и разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на пет години, а съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, т.е. в настоящия случай - общо срок от седем години и половина.
Доколкото обвинението е повдигнато за деяние с краен момент 30.07.2009 г. абсолютната погасителна давност е изтекла на 30.01.2017 г. - преди наказателното производство да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Едновременно с това и предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 НПК, налице е изрично волеизявление на обвиняемата Д. за прекратяване на производството. Предвид гореизложеното, за въззивния съд не съществува възможност да се произнесе по същество, като атакуваната присъда, следва да бъде отменена по отношение на подсъдимата Д., а производството по делото - прекратено.
По отношение на другия обвиняемия М.Г., въззивният съд намира за правилно решението на първоинстанционния съд да приеме, че същият не е осъществил състава на престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 от НК.
Законосъобразно първата инстанция е стигнала до извода, че от обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав. Предмет на престъплението са частни документи - Заявление за пренасяне на номера в мрежата на "Глобул", Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г., Приложение към него и Общи условия на промоция. Същите са частни документи, тъй като не са били издадени по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Престъплението е двуактно и изпълнителното му деяние е в две фази.
Първият акт е съставянето на неистинския документ, което в процесния случай е извършено от обвиняемия. По делото безспорно е установено чрез писмени доказателства и заключенията на графическите експертизи, че имената и подписите в графи "за потребителя" (свид. М.), в инкриминираните документи са били изписани и положени именно от обвиняемия Г., за което обстоятелство не е налице спор между страните. Съставянето на неистински документ представлява писмено обективиране на изявление с претендирано правно значение по такъв начин, че на това изявление се придава вид като че ли е написано, респ. подписано от друго лице, а не от онова, което фактически е сторило това /чл. 93, т. 6 НК/. Изпълнен е и вторият акт на изпълнителното деяние, чрез употребата на неистинските частни документи от страна на обвиняемия г. Правилни за изводите на районния съд, че обв. Г. е съзнавал, че подписва документите от името на свид. М., следователно е осъзнавал, че лицето, което ги подписва е различно от лицето, посочено в тях като потребител.
Независимо от горните съображения въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че спрямо обвиняемия Г. следва да намери приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото по делото безспорно се установи, че инкриминираните документи са били подписани от обв. Г. (от името на свид. М.), след изрично изразена воля на свид. М.да подаде заявление за пренасяне на фиксирания си номер, като обвиняемото лице е извършило инкриминираните действия поради възникнали трудности с обработката на документите от системата на мобилния оператор.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК посочва две хипотези, при които извършеното деяние не представлява престъпление. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. При това и двете хипотези законът свързва с факта, че деянието се явява малозначително. При осъществена хипотеза на чл. 9, ал.2 от НК конкретното поведение по същество не е това, което е имал предвид законодателя при създаване на съответната норма от НК.
За да е определено като престъпно конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения. Действията на подсъдимия, макар и неправомерни не са довели до неблагоприятни последици за свид. М., доколкото същият съзнателно е прибягнал до услугите на обв. Г. с цел да подаде заявление за пренасяне на фиксирания номер и сключване на договор за фиксирана услуга, а от друга страна до пренасяне на номера така и не се е стигнало. В обобщение на гореизложеното, въззивния съд счита, че правилно действията на подсъдимия се подведени от страна на контролираната инстанция под признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, като възраженията на прокурора в посока, че чл. 9, ал.2 от НК не следва да намери приложение, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на защитата на обв. Г., че по отношение вмененото му престъпление е изтекла предвидената в закона абсолютна погасителна давност, с оглед на което и производството спрямо него не следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, Софийският градски съд, НО, Х въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение от 24.03.2015 г. по НОХД № 21861/2013 г., СРС, НО, 107 състав, в частта, с която обвиняемата М.М.Д. е призната за виновна в това, че на 30.07.2009 г. в гр. София, магазин "Office 1 Superstore", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "********, съставила неистински частен документ - Договор за мобилни услуги, заявка № 70370481 от 30.07.2009 г. като положила подпис в графа "Подпис на клиента" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребила на 30.07.2009 г. пред "К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М., като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази част.
ОТМЕНЯВА решението и в частта, с която обв. Д. е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 59,24 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението в частта за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
