Р Е Ш Е Н И Е
№…………….., 09.02.2017г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №12973 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от подадена от В.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.С.В.С., със съдебен адрес:*** /партер/, против "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к., с адрес за кореспонденция: гр.Варна, ж.к."Б. Юг", "Д-р Н.К." №3, с която са предявени обективно, кумулативно съединение искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Производството е по реда на Глава "ХХV" от ГПК-бързо производство.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение /ТПО/ по силата на срочен Трудов договор №38/16.04.2008г., който се трансформирал в договор за неопределено време, като ищецът заемал длъжността "работник-строителство пътища". Твърди се, че изненадващо на ищеца била връчена Заповед №../25.08.2016г. за прекратяване на ТПО, като представители на работодателят заявили, че работата е намаляла, поради което се наложило някои от работниците да бъдат съкратени. Твърди се, че процедурата по освобождаване на всички работници с прекратени ТПО се е развила по идентичен начин, а именно на 18.08.2016г. са били "преназначени" на "друга длъжност" на договор с изпитателен срок и на 26.08.2016г., в срока на изпитание работодателят ги е уволнил на основание чл.71 от КТ. Твърди се, че вероятно уволнените работници са подписали "новите" трудови договори със срок за изпитание, но те нямат спомен за това. Твърди се, че работниците са били подведени да извършват това, тъй като са имали пълно доверие на дългогодишният си работодател. Твърди се, че от постъпването на работа при ответника-21.04.2008г. до датата на "преназначаването"-18.08.2016г. ищеца е заемал длъжността "работник строителство-пътен", а през периода на изпитателния срок от 18.08.2016г. до 26.08.2016г. "асфалтаджия". Твърди се, че в заповедта за прекратяване на ТПО е записано, че ищеца заема длъжността "работник строителство/пътен", каквато е била длъжността му преди "преназначаването", което сочи, че целта на новия трудов договор не е промяна в трудовата функция, а освобождаването на работника на основание чл.71 от КТ за да не бъде изплатено обезщетение, поради неспазване срока на предизвестие от страна на работодателя или поради съкращаване обема на работа в предприятието.
След допуснато изменение на иска, съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае уволнението на ищеца, за незаконно и да го отмени, и да се осъди ответника да заплати обезщетение на работника за времето, през което е останал без работа, поради незаконно уволнение, за периода от 27.08.2016г. до 03.01.2017г. в размер на 2167.45лв.
В постъпилия отговор на исковата молба, се подържа становище за неоснователност на исковете и се оспорват фактическите твърдения на ищеца относно процедурата по уволнението. Твърди се, че на 17.08.2016г. ищеца е подал заявление до работодателя, с което ясно и недвусмислено заявява своята воля да бъде преназначен на длъжност "асфалтаджия" с месторабота С.О., считано от 19.08.2016г. Твърди се, че молбата на ищеца е уважената и на 19.08.2016г. същия собственоръчно и без възражение подписва Допълнително споразумение с №63/19.08.2016г., с което е преназначен на длъжност "асфалтаджия", като част от това споразумение е уговорка за срок на изпитване за начина на изпълнение на работата на новата трудова функция. Твърди се, че с подписването на допълнителното споразумение, ищеца се е запознал с длъжностната характеристика за новата си длъжност и е приел нови основни отговорности и задължения присъщи за длъжността. Твърди се, че всички тези действия са извършени от ищеца, единствено по негова воля, гарантирана със собственоръчно изписване на името си и полагане на подписа си. Твърди се, че всеки един от подписаните документите от ищеца са му били предоставени за запознаване и прочитане преди да ги разпише. Твърди се, че е допусната техническа грешка от лицето изготвило заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че към момента на подписване на допълнителното споразумение работодателя се е ползвал от възможността по чл.120 от КТ, при определени условия едностранно да измени мястото и характера на работата, като временно е възложил на ищеца дейност близка, но различна от новата му длъжност. Моли се за отхвърляне на иска.
В о.с.з. страните поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявените искове. Претендират деловодни разноски. С писмени бележки доразвиват съображения в подкрепа на становища си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и от приетия по делото препис от трудовото досие на ищеца, се установява, че страните са сключили срочен Трудов договор №38/16.04.2008г., който на основание чл.69, ал.1 от КТ се трансформирал в договор за неопределено време, като ищецът заемал длъжността "работник-строителство пътища", като с Допълнително споразумение от 01.10.2013г. основното възнаграждението на работника е увеличено на 440лв. В досието се съдържа подписани от ищеца длъжностни характеристики за длъжностите "работник строителство /пътен" и "асфалтаджия", от чието съдържание е видно, че предвиждат различни трудови функции и изисквания към работника. С Допълнително споразумение №63 от 19.08.2016г. страните са предоговорили условията на ТПО и ищеца е преназначен от длъжността "работник строителство /пътен" на длъжността "асфалтаджия", с основно възнаграждение в размер на 500лв., като в полза на работодателя е уговорен 6м. срок за изпитване по чл.70, ал.1 от КТ.
Със Заповед №../25.08.2016г. за прекратяване на ТПО на управляващият ответното дружество, препис от която е приет по делото, работодателя е прекратил ТПО с ищеца, заемащ длъжността "работник строителство/пътен", на основание чл.71 от КТ.
От представената по делото Справка за всички трудови договори на ищеца издадена от НАП-ТД Варна и извършената констатация с трудовата му книжка, се установява, че след прекратяване на процесното ТПО няма данни работника да е сключил последващ трудов договор.
Приетото по делото заключение на ССч.Е, което е уточнено от вещото лице в о.с.з. и което се кредитира от съдът като компетентно дадено и неоспорено от страните, установява, че размера на обезщетението за оставане без работа при незаконно уволнение за периода от 27.08.2016г. до 03.01.2017г. изчислено на база основно тр.възнаграждение от 440лв. и брутно възнаграждение от 463.76лв. възлиза на размер на 1918.28лв., а на база основно трудово възнаграждение от 500лв. и брутно трудово възнаграждение от 524лв. възлиза на 2167.45лв.
По делото на страната на ищеца са разпитани свидетелите Недрет Изетов Аптулов и Георги Петков Мирчев и на страната на ответника свидетелката П.Т.Х.. Показанията на двете групи свидетели, съдът възприема и кредитира в частта, в която съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и базиращи се на непосредствени впечатления, при отчитане на тяхната възможна заинтересованост.
Останалите събрани по делото доказателства не следва да бъдат коментирани, тъй като няма да повлияят на формирането от съдът на правни изводи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В разглеждания казус с Допълнително споразумение №63 от 19.08.2016г. страните са изменили съществувалото до момента трудовото правоотношение само по отношение на елементите "длъжност" и "възнаграждение" като безсрочния характер на ТПО е запазен, но е въведена уговорка за срок за изпитване в полза и на двете страни по чл.70 ал.1 от КТ за проверка годността на работника да изпълнява новата длъжност "асфалтаджия". Впоследствие със Заповед №../25.08.2016г. процесното ТПО е прекратено от работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ, която визира обективно, безвиновно основание за уволнение, при условие, че в рамките на уговорения в полза на същия 6м. срок се установи, че работника не разполага с необходимите качества за изпълнение на възложената му работата. Преценката за годността на работника да изпълнява възложената му работа е субективна и е предоставена на волята на работодателя, като не е необходимо същата да бъде облечена в определена форма. Ето защо формалните предпоставки за валидното прекратяване на трудовия договор са налице.
От друга страна обаче от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че при прекратяване на ТПО работодателят е действал недобросъвестно в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ, каквито са основните оплаквания на ищеца. От неопроверганите и кореспондиращи си показания на свидетелите Аптулов и Мирчев, се установява, че както до момента на сключване на допълнителното споразумение, така и до прекратяване на ТПО, ищеца е изпълнявал трудови функции, които не са присъщи за нито една от заеманите от него длъжности-"работник строителство /пътен" и "асфалтаджия". Установява се още, че ищеца е бил подведен да подпише допълнителното споразумение за изменение на заеманата длъжност. Тук е мястото да се посочи, че показанията на свидетелката Х. не съдържат данни, които да разколебават достоверността на показанията на горепосочените двама свидетели. Установеното от показанията свидетелите на Аптулов и Мирчев, сочи, че целта на промяната в длъжността заемана от ищеца не е била проверка на качествата на работника, тъй като реално той не е изпълнявал дейности като "асфалтаджия", а е целен облекчен ред за прекратяване на трудовото правоотношение, съпроводен с липсата на задължение за работодателя за заплащане на обезщетения, които биха дължими ако ТПО бе прекратено, поради намаляване на обема на работата или съкращаване на щата. В подкрепа на този извод е и факта, че ТПО е прекратено само 5 работни дни след промяната в заеманата длъжност, който срок определено е недостатъчен за преценка на качествата на работника. Аргумент в тази посока се извлича и от съдъдържанието на заповедта за прекратяване на ТПО, според което работника е уволнен от длъжността, която е заемал до изменението извършено с допълнителното споразумение от 19.08.2016г., а не от новата такава.
С оглед горното съдът намира, че при извършеното от страна на ответника уволнение на ищеца на основание чл.71, ал.1 от КТ е нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл.8, ал.1 от КТ, тъй като работодателят превратно е упражнил и е злоупотребил с права. Ето защо иска за отмяна на уволнението се явява основателен и като такъв следа да бъде уважен.
Като акцесорен на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателен се явява и иска за обезщетение за времето, през което работника е останал без работа, поради уволнението. Съобразно събраните по делото доказателства същия е останал без работа от уволнението-27.08.2016г. до първото по делото о.с.з.-03.01.2017г. С оглед разпоредбата на чл.225, ал.1 вр. чл.228, ал.1 от КТ обезщетението при незаконно уволнение се определя в размер на брутното трудово възнаграждение получено от работника за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за заплащане на съответното обезщетение, или в размер на последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. В случая базата за определяне на обезщетението е получаваното от ищеца възнаграждение до преди сключване на допълнителното споразумение от 19.08.2016г., тъй като след подписване на споразумението не е изтекъл необходимия срок, респективно ищеца не е получил месено възнаграждение в увеличения със споразумението размер. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение съобразно вариант първи от заключението на вещото лице по ССЕ, или в размер на 1918.28лв., като за разликата над тази сума до претендираните 2167.45лв. иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното уважаването на претенциите и предвид направеното искане от ищеца за присъждане на заплатен адвокатски хонорар, в негова полза се дължат деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска и съобразно с доказателства за извършването им. В представеният по делото договор за правна защита и съдействие не е разграничено, каква част от сумата съставлява възнаграждение по отделните искове, в резултат от което размера на възнаграждението следва да се определи при условията на чл.7, ал.1 от НМРАВ, а имено в размер на 420лв. за иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който се дължи изцяло с оглед уважаването на претенцията, а остатъка от 340лв., съставляващ възнаграждение по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, следва да се редуцира съобразно уважената част от претенцията, или до размера от 300.91лв. Ето защо в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 720.91лв. В полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, чл.3 и ал.8 от ГПК, чиито размер възлиза на 34.49лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на съда дължащите се такси и разноски за производството, а именно сумата от 256.73лв., от които 156.73лв.-държавни такси /80лв. за първия иск и 76.73лв. за втория/ и 100лв.-разноски за възнаграждение на вещо лице. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответника следва да бъде осъден да заплати 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
Признава за незаконно и отменява уволнението на В.Д.Т., с ЕГН **********, извършено със Заповед №../25.08.2016г. на представляващия "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к..
ОСЪЖДА "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к., да заплати на В.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1918.28лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на работника, поради незаконно уволнение, през периода от 27.08.2016г. до 03.01.2017г., както и съдебно деловодни разноски в размер на 720.91лв., като ОТХВЪРЛЯ иска заплащане на обезщетение за разликата над сумата от 1918.28лв. до претендираните 2167.45лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к., съдебно деловодни разноски в размер на 34.49лв.
ОСЪЖДА "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна, сумата от 256.73лв., представляваща дължими ДТ и разноски за производството, и сумата от 5лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано 09.02.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Няма коментари:
Публикуване на коментар