иационния гама фон в постоянните пунктове за наблюдение Бургас, Варна, Враца, Монтана, Плевен, Пловдив, Стара Загора и София, където се извършват трикратни ежедневни измервания.
Получените резултати и по двата начина показват, че радиационния гама-фон през годината е в границите на характерните фонови стойности за съответните райони на страната и варира от 0.07 Sv/h (Самуил) до 0.21 Sv/h (Бургас).
Атмосферна радиоактивност
Изследванията на атмосферната радиоактивност през 1998 г. се осъществяват чрез автоматично събиране на атмосферни аерозоли от 900 до 1000 м3 въздух върху боросиликатни мембранни филтри с диаметър 47 mm и последващ гама спектрометричен анализ за определяне обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди. Стационарните станции с автоматично пробонабиране в системата на МОСВ са разположени в градовете София, Бургас, Враца, Варна и Монтана.
При сигнал за възможно трансгранично замърсяване (напр. при инцидента в металургичен завод в Испания през 1998 г.) се провеждат допълнителни измервания с преносима пробовземна апаратура "Eberline", RAS-1 (10-100 м3 ) в Пловдив, Ст. Загора и Плевен.
Данните от проведения мониторинг на атмосферната радиоактивност през 1998 г. и по време на инцидента в Испания се характеризират с фонови концентрации на техногенен Cs-137 (<10 Bq/m3 ) и космогенен Be-7 ( от 0.7 до 8.7 mBq/m3 ) в аерозолните проби.
Съдържание на естествени и техногенни радионуклиди в необработваеми почви
Различното съдържание на естествените радионуклиди уран-238, радий-226, торий-232, калий-40 в почвите се дължи на наличието и разпределението им в почвообразуващите скали. Принципно е невъзможно изработването на нормативен документ, лимитиращ това съдържание. Измерените стойности се сравняват с фонови величини, определени след множество дългогодишни измервания и характеризиращи почвите, незасегнати от стопанска дейност в отделните области от страната.
Радиационното състояние на почвите се оценява посредством извършване на недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от предварително избрани контролни пунктове. През 1998 г. е осъществен периодичен контрол и оценка на специфичните активности на естествените и техногенни радионуклиди в над 600 проби от необработваеми почви от цялата страна.
При оценката на получените данни (табл.7.1.) не са констатирани стойности за специфичните активности на естествените радионуклиди над фоновите, характерни за почвите в отделните райони.
Диапазон на изменение на специфичната активност на естествени радионуклиди
в необработваеми почви, [Bq/kg]
Области, контролирани от НЦОСУР или РИОСВ
U -238
Ra-226
Th-232
K-40
Бургас, Сливен, Ямбол (РИОСВ Бургас)
12 - 52
10 - 42
12 - 68
372 - 1082
Варна, Русе, Шумен,
Добрич, Разград,Силистра, Търговище (РИОСВ Варна)
11 - 56
11 - 40
12 - 53
281 - 662
Видин, Монтана (РИОСВ Монтана)
12 - 68
14 - 46
13 - 65
324 - 687
Враца (РИОСВ Враца)
15 - 61
12 - 45
15 - 60
301 - 744
Пловдив,Пзарджик, Смолян (РИОСВ Пловдив)
25 - 107
23 - 108
20 - 102
318 - 1258
Плевен, Ловеч, В.Търново, Габрово (РИОСВ Плевен)
18 - 44
20 - 40
16 - 50
270 - 696
Ст.Загора, Хасково, Кърджали (РИОСВ Ст. Загора
21 - 80
15 - 69
20 - 99
322 - 1547
София, Перник, Кюстендил, Благоевград (НЦОСУР)
25 - 96
22 - 90
28 - 80
350 - 970
Техногенните радионуклиди попадат в почвения слой предимно с глобалните атмосферни отлагания и са следствие от надземни ядрени взривове и аварии в обекти на атомната енергетика, какъвто е случаят от 1986 г. в чернобилската АЕЦ.
Най-засегната от аварията в Чернобил е територията на Южна България. Представените на карта ¹1 данни за наличието на техногенния Cs-137 характеризират петнисти замърсявания на почвите в този район. Те са известни и са обект на годишни контролни наблюдения в системата за радиологичен контрол на МОСВ.
В сравнение с предишни години се констатира общо снижаване на специфичната активност на техногенния цезий-137, вследствие на глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.
Радиологични характеристики на води от повърхностни реки и водоеми
Радиологичният контрол на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и включва контрол на общата бета-активност, стойностите за която се сравняват с нормата от 0.750 Bq/l, фиксирана в БДС 2823 /1983 г. "Вода за пиене".
През 1998 г. се провежда системен контрол върху радиационното състояние на р. Дунав (11 пункта) и около 60 пункта по поречията на реките: Искър, Тимок, Марица, Тополница, Стряма, Въча, Тунджа, Сазлийка, Мечка, Барска, Киселчовска, Лъки, Чепеларска, Вит, Осъм, Струма, Места, Ерма, Нишава, Черна, Арда, Камчия, Ропотамо, Резовска, Велека, езерата Мандра и Вая и язовир "Искър".
Измерената обща бета-радиоактивност в пробите от изброените пунктове е под ПДК за питейни води и това налага извода, че основните повърхностно течащи реки в страната са били в добро радиационно състояние през годината.
На фиг. 7.3. са представени графично диапазоните на измерените стойности на обща бета активност за българската част от поречието на р.Дунав от Ново село (вход) до Силистра (изход). Водите от реката се изследват всяко тримесечие, изпълнявайки Българо-румънската програма за Долен Дунав, а в някои пунктове като Козлодуй - пристанище, Козлодуй - устие на "топлия" канал на АЕЦ "Козлодуй" и Оряхово - пристанище - ежемесечно, в съответствие с ежемесечните контролни наблюдения в 30 км зона на АЕЦ.
фиг. 7.3
Както се вижда от графиката, всички измерени през 1998 г. стойности на обща бета радиоактивност на водите на р. Дунав са значително под ПДК.
От анализа на получените резултати и сравнението им с тези от минали години може да бъде направен извода за липса на влияние на източниците на техногенно радиационно замърсяване върху водите на р. Дунав на българска територия.
7.2. КОНТРОЛ НА ТЕХНОГЕННАТА РАДИОАКТИВНОСТ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
В този раздел ще бъдат представени и анализирани данни от специализирания радиологичен контрол, провеждан в системата на МОСВ през 1998г. върху състоянието на елементите на околната среда в 3-30 км и 30-100 км зона на АЕЦ "Козлодуй", както и в някои райони с обекти на уранодобивната промишленост.
Радиационно състояние на елементите на околната среда в 3 - 30 км и 30-100 км зона на АЕЦ "Козлодуй"
Радиологичният контрол, провеждан извън санитарно-защитната зона на АЕЦ "Козлодуй", обхваща:
- непрекъснати измервания на радиационния гама-фон - в 3 пункта от 3-30 км зона около цетралата (Хайредин, Вълчедръм, Оряхово) и 6 пункта в 30-100 км зона (Видин, Монтана, Враца, Кнежа, Плевен и Петрохан - вр."Зелена глава").
Данните се получават в реално време от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон и показват, че изменението на мощността на експозицията е в границите от 0.061 Gy/h до 0.122 Gy/h и не превишава характерните за съответните пунктове фонови стойности.
- ежемесечно определяне на специфични активности на естествени и техногенни радионуклиди в 0-5 см повърхностен почвен слой в проби от 21 пункта от 3-30 км зона.
Съдържанието на техногенния радионуклид цезий-137 в повърхностния почвен слой е в диапазона от 4 Bq/kg до 82 Bq/kg и се оценява като следствие от глобалното отлагане след аварията в Чернобил. Не са измерени завишени концентрации на други техногенни радионуклиди.
- ежемесечен контрол на общата бета активност на дебалансни води от V- VI реактор - чиста и специална зона, дебалансни води от I - IV реактор, канал преди I - IV реактор, "студен" канал, "топъл" канал, стар канал "Валята", нов канал "Валята", както и води от р.Дунав при гр.Козлодуй - пристанище и гр.Оряхово - пристанище.
Определената обща бета активност на отпадните води от АЕЦ "Козлодуй" е в диапазона от 0.046 Bq/l до 0.592 Bq/l и е по - ниска от проектната пределно допустима активност - 11.1 Bq/l.
- ежемесечен контрол на специфични активности на техногенния Cs - 137 в седименти от р.Дунав преди и след атомната централа и от "топлия" канал.
Радиологични параметри на водни проби и седименти от р. Дунав и "топлия" канал на АЕЦ "Козлодуй"
Пункт
Диапазон на изменение на мес. стойности на обща бета
активност във води, [Bq/l]
Диапазон на изменение на специф. активност на Cs-137 в седименти, [Bq/kg]
I - полугодие
II - полугодие
1998 г.
р.Дунав, Козлодуй-пристан.
0. 064 - 0.153
0.103- 0.123
4 - 21
АЕЦ "Козлодуй" - "топъл" канал
0.075 - 0.186
0.096 - 0.127
1 - 44
р.Дунав, Оряхово-пристан.
0.071 - 0.118
0.088 - 0.128
5 - 32
Представените в таблица 7.2. радиологични характеристики на всички проби от р.Дунав преди и след АЕЦ "Козлодуй" и "топлия" канал, през 1998 г. са с ниски стойности и не са повлияни от дейността на централата.
Като цяло радиационният контрол, извършван от Националния център по околна среда и устойчиво развитие с помоща на останалите структури на МОСВ, не установява въздействие на АЕЦ "Козлодуй" върху компонентите на околната среда.
Радиационно състояние на околната среда в района на залива "Вромос"-гр. Бургас
Радиационната обстановка на техногенно замърсения залив "Вромос" се контролира периодично. И през 1998 г. продължава изпълнението на Проекта за почистването му от радиоактивния флотационен отпадък.
Измерения радиационен гама - фон варира от 0.22 mSv/h до 0.35 mSv/h. През периода са взети и анализирани 244 бр. проби пясък от плажната ивица и акваторията на залива. В почти половината от пробите е установено висока специфична активност на уран-238 и радий-226, като максимално измерената стойност достига съответно до 739 Bq/kg и 697 Bq/kg, което обусловя повторните изгребни работи по плажната ивица.
В края на периода е анализирана проба от пресен нанос от залива, като е установена специфична активност на уран-238 - 508 Bq/kg и на радий-226 - 436 Bq/kg. Сравнено с измерени проби от нива и депо непосредствено до залива тази активност е 10 пъти по-висока.
Радиационно състояние на околната среда в районите на ликвидираните обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост.
Контролът на радиационното състояние на околната среда в близост до рудници с класическо, геотехнологично и комбинирано извличане на уран, включва полеви радиометрични измервания и лабораторни анализи на почви, отпадни продукти в хвостохранилища и депа, дънни утайки, подземни и повърхностно течащи води.
Липсата на обосновани критерии за оценка на степента на радиационното замърсяване в околната среда в тези райони затруднява контрола при ликвидацията и рекултивацията на уранодобивните обекти, както и взимането на оптимални и навременни решения. Предстои приемане на "Наредба за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България", която е съобразена с Директива 96/29 EURATOM на ЕС и с опита на Германия и САЩ, което ще спомогне за извършването на обективна оценка за състоянието на повлияните води и терени и тяхната очистка.
Радиологичните параметри на почвите, дънните утайки и отпадните материали се оценяват посредством недеструктивен гама спектрометричен анализ на проби от мрежата на НАСЕМ за контрол на потенциалните замърсители. Водните проби се анализират радиохимично по отношение на показателите, заложени в БДС 2823 "Вода за пиене" - обща бета радиоактивност (0.75 Bq/l), съдържание на уран (0.6 mg/l) и съдържание на радий (150 mBq/l).
През 1998 г. са контролирани обекти на "Подземно строителство" ЕООД, "Редки метали" ЕООД, "Балкан" ЕООД "Злата" ЕООД, "Тракия РМ" ЕООД, "Георесурс" ЕООД, "Геостройкомплект"ЕООД.
"Подземно строителство" ЕООД - Бухово
Извършван е системен контрол на води в района на с. Сеславци- участък "Чора". И през 1998 г. водите, течащи по дере след сорбционната инсталация на участъка са с висока степен на радиоактивно замърсяване - общата бета радиоактивност достига до 12.285 Bq/l , а съдържанието на уран в тях до 2.324 mg/l. Тези води са потенциално опасни, тъй като са достъпни за пиене от домашни животни.
В дънни утайки от дерето под сорбцията на у-к "Чора", специфичните активности на уран-238 превишават характерните за почвите в района стойности над 8 пъти.
В пробите от отвалите на щолните и к-ра "Брезов връх" на обект "Искра", с.Кътина са измерени специфични активности на уран-238 до 325 Bq/kg, на радий-226 до 1800 Bq/kg ина олово-210 до 2150 Bq/kg, което превишава фоновите стойности за уран 5 пъти, за радий и олово до 30 пъти. Установено е също и повишаване на радиологичните показатели във водите след сорбционния комплекс - общата бета активност е 100.775 Bq/l , съдържанието на уран - 2.700 mg/l.
На обектите на "Подземно строителство" ЕООД – Бухово предстои да бъдат извършени:
техническа ликвидация на участък "Пета шахта";
техническа и биологична рекултивация на всички обекти;
управление и ефективна очистка на води от участъците "Чора" и "Искра";
изграждане на постоянни мониторингови мрежи за всички обекти.
"Редки метали" ЕООД - гр.Бухово
Водата, изтичаща от хвостохранилището на ПХП "Металург" е с обща бета радиоактивност до два пъти над ПДК. От направените анализи на р.Янешница в с.Яна, след вливане на дренажни води от хвостохранилището не се наблюдават стойности над ПДК.
Рудничните води от щолни NоNо 27 и 21-12 на р-к "Смолян" и от дерето след щолните, са с обща бета-активност до три пъти над ПДК. Пробата от р.Киселчовска над с.Киселчово, в която се вливат рудничните води е с обща бета активност 1.350 Bq/l, но след вливане на р.Барска този показател се нормализира.
Радиохимичният анализ на водни проби от у-к "Изгрев"- с.Барутин установява повишени радиоактивни показатели в подземна вода на 40м под табана и във води на р.Барутинска на 120 м след смесване с вода от табана. Общата бета активност на тези проби достига съответно 8.895 Bq/l и 7.475 Bq/l, съдържанието на уран в тях съответно до 1.525mg/l и 1.220 mg/l, а съдържанието на радий съответно до 1020mBq/l и 575 mBq/l.
В резултат на системния контрол и през 1998 г. в района на МДП "Септемврийци" - с.Смоляновци, са установени повишени стойности на обща бета радиоактивност в рудничните води от "наклонена" шахта на р-к "Септемврийци" - 9.720 Bq/l, съдържание на уран -1.170 mg/l и на радий - 230 mBq/l. Водите на река Коритарска бара под табана, която събира отпадните води на рудника, също имат повишена обща бета-активност до 3,4 пъти над нормата. Водите на същата река до моста за с.Белотинци са с радиологични показатели под ПДК.
При изследване на района на МДП "Дружба" - с.Елешница са установени до 7 пъти повешени специфични активности на уран-238, радий-226, торий-230 и олово-210 в пробите от кариера за открит добив на уран "Копито". Същото е установено и в проби от дънни утайки от дере, дрениращо водите от кариерата, от "Женско дере" и в почва от "Вълче дере" под хвостохранилището. Резултатите от изследването показаха и повишени радиологични параметри на водни проби от дере, събиращо водите от кариера "Копито" и от "Вълче дере". Общата бета активност в тези проби достига съответно 3.440 Bq/l и 1.120 Bq/l. Радиологичните показатели на водите на р. Златарица и р. Места са значително под пределно допустимите концентрации и все още не са повлияни от замърсяването в района на МДП "Дружба".
На обектите на "Редки метали" ЕООД - гр.Бухово предстои:
- довършване на техническата ликвидация на МДП "Дружба (рудниците "Дружба-1" и "Дружба-2"), на МДП "Възход" (шахта Nо 8), на ПХП "Металург";
- довършване на рекултивацията и изграждане на постоянни мониторингови мрежи на всички обекти, с изключение на претоварна база "Асеновград";
- управление и очистка на води в районите на МДП "Дружба" и на МДП "Септемврийци".
"Балкан" ЕООД
През 1998 г. бяха анализирани проби от необработваеми почви, дънни утайки и води от района на у-ците "Пробойница" и "Еленов дол".
В отвалите на щолни с NоNо3, 4, 5 на у-к "Пробойница" са констатирани специфични активности от 3 до 10 пъти по-високи по уран-238 и от 3 до 15 пъти по-високи по радий-226. Установено е също в дънните утайки на р. Пробойница, в района на обекта, завишение на стойностите на уран-238 от 3 до 16 пъти, като при с.Пробойница тези стойности се нормализират и са близки до фоновите.
В пробите от у-к "Еленов дол" не се констатира радиационно замърсяване.
"Злата" ЕООД
Пробите от отвала на щолната на мина "Злата" показват стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди, надвишаващи до 8 пъти характерните за района. В дънната утайка на р. Пръвна на 1км след щолната е измерена специфична активност по уран-238 - 210 Bq/kg, по радий-226 - 170 Bq/kg. Водата, изтичаща от щолната, е с повишена обща бета активност - до 3.310 Bq/l, което води до радиационно замърсяване на р. Пръвна - общата бета активност на 1 км след обекта е до 2 пъти над ПДК.
Констатирано е също в една от пробите от обект "Габра" - отвал от щолна Nо2 , повишена специфична активност на уран-238 - 1330 Bq/kg , на радий-226 - 1875 Bq/kg, на торий-230 - 3733 Bq/kg и на олово-210 - 2832 Bq/kg. Изследвани са дънните утайки и водите на р. Габра, след щолната , но не е установено завишено съдържание на естествени радионуклиди.
"Георесурс" ЕООД - гр.Симитли
Радиационният контрол, проведен в райони на обекти на "Георесурс" през 1998 г, обхваща у-ците: "Сенокос", "Игралище", "Брежани", "Струма-1,2", "Крупник", "Сугарево" и "Мелник". Анализирани са 24 проби почва и дънна утайка и 22 проби от руднични и повърхностни води, вкл. от реките: Струма, Луда река, Струмещица и Мелнишка.
Пробите от района на к-ра "Сенокос" са с повишени радиоактивни показатели. Специфичната активност на уран-238, достига до 540 Bq/kg (проба от отвала на кариерата), на радий-226 - до 500 Bq/kg, на торий-230 - до 1080 Bq/kg, на олово-210 до 822 Bq/kg. Водите от дере под кариерата са с обща бета радиоактивност до 84.705 Bq/l, съдържание на уран до 24.230 mg/l , съдържание на радий до 320 mBq/l. С повишени радиоактивни показатели са и водите от дере под сорбционния комплекс, от щолна Nо3, както и от дере след щолната. Анализът показва, че водите на р. Луда река са повлияни от уранодобивната дейност. Така напр., след вливане на дере от кариерата, те са с обща бета радиоактивност, достигаща до 4.230 Bq/l, съдържание на уран до 0.810 mg/l, съдържание на радий до 204 mBq/l, като в същото време фоновите проби от реката показват стойности съответно: 0.040 Bq/l, <0.010 mg/l, <30 mBq/l.
В пробите от района на у-к "Игралище" (технологични блокове-рекултивирани и отвал от щолна Nо1) е установена повишена специфична активност на уран-238, достигаща до 320 Bq/kg, на радий-226 - до 2700 Bq/kg, на торий-230 - до 570 Bq/kg и на олово-210 - до 2345 Bq/kg. Водата, изтичаща от щолна Nо1 е с повишена обща бета радиоактивност до 7.823 Bq/l , съдържание на уран до 1.000 mg/l и на радий до 2017 mBq/l. И тук достъпът до водата на домашни животни не е ограничен.
Пробите от щолна Nо2 на у-к "Брежани" са също с повишени радиоактивни показатели. Водите от щолната са с обща бета активност до 24.345 Bq/l , съдържание на уран до 6.923 mg/l и съдържание на радий до 225 mBq/l.
В проби от отвал на щолна на у-к "Сугарево" и от утайки под щолната, специфичната активност на уран-238 достига до 980 Bq/kg, на торий-230 - до 413 Bq/kg.
В района на шахтата на р-к "Мелник", специфичната активност на уран-238 е до 3400 Bq/kg, на торий-230 достига до 4356 Bq/kg, на олово-210 - 3284 Bq/kg (под товарището). В засята с царевица нива под отвала, измерените стойности са съответно 136 Bq/kg , 602 Bq/kg и 411 Bq/kg. Същото се установява и в района на сорбцията на рудника. В засята с жито нива до сорбцията, специфичната активност на уран-238 е 425 Bq/kg , на торий-230 - 977 Bq/kg , на олово-210 - 588 Bq/kg.
Резултатите от провеждания през 1998 г. радиационен контрол на реките Струма, Струмещица и Мелнишка показват, че те не са повлияни от уранодобивната дейност в района.
На обектите на "Георесурс" ЕООД - гр.Симитли предстои:
довършване на рекултивацията на всички обекти, с изключение на участък "Градешница";
довършване на постоянните мониторингови мрежи на всички обекти;
управление и очистка на води на участък "Сенокос".
"Тракия РМ" ЕООД - с. Момино село
В началото на 1998 г. по сигнал на кметството на гр. Костенец е извършена проверка и пробоотбор на повърхностни и руднични води от района на р-к "Бялата вода". Направените радиометрични измервания показват значително радиационно замърсяване. Стойностите на обща бета радиоактивност в рудничните води достигат до 82.185 Bq/l, а съдържанието на уран и радий в тях съответно до 7.875 mg/l и 210 mBq/l. Замърсяването се установява и в р. Очушница до 5 км след обекта. Кметството на гр. Костенец е уведомено, в резултат на което по поречието на р.Очушница са поставени знаци, забраняващи достъпа на хора и животни.
През месеците април и ноември контролните наблюдения продължиха с по-цялостно и детайлно изследване на района. Резултатите показаха трайни радиационни замърсявания. Така напр., общата бета радиоактивност на водите на р. Очушница на 1км от обекта достига до 20.180 Bq/l, при с. Пчелин е до 11.525 Bq/l, на 7 км след обекта до 9.160 Bq/l и преди вливането й в р. Марица до 1.444 Bq/l. Съдържанието на уран и радий в тези води и в дънните утайки от реката е значително над ПДК, което налага спешни мерки за очистката на рудничните води, преди замърсяването да е достигнало до р.Марица. Необходимо е да се изгради и постоянна мониторингова мрежа.
В резултат от проведения радиационен контрол на у-к "Владимирово" е установена повишена специфична активност на уран-238, достигаща до 5218 Bq/kg, на олово-210 до 2014 Bq/kg в проба от района на утайника.
Анализът на проби от района на у-к "Чешмата" показва многократно завишаване на специфичната активност на уран-238 - 22548 Bq/kg и олово-210 - 8641 Bq/kg в проба от сорбционната площадка.
Изследваните сондажни и руднични води от районите на у-ци "Навъсен", "Орлов дол", "Мъдрец" и "Тенево" са с радиоактивни показатели под ПДК.
На обектите на "Тракия РМ" ЕООД - с. Момино село предстои:
довършване на техническата ликвидация на участъците "Марица", "Чешмата", "Навъсен", "Троян", "Орлов дол", "Мъдрец", "Владимирово", "Чукарово", "Окоп", "Тенево", "Доброселец";
довършване на рекултивацията на всички обекти (без участък "Церетелево");
доизграждане на постоянни мониторингови мрежи за всички обекти.
"Геостройкомплект" ЕООД - с.Калековец
Специфичните активности на уран-238 и радий-226 в района на щолна Nо10-10 на обект "Здравец" достигат съответно 259 Bq/kg и 326 Bq/kg (проба от отвала) и 2597 Bq/kg и 82 Bq/kg (дере под щолната). В пробите от района на щолна Nо20-10 тези стойности са съответно 22633 Bq/kg и 4532 Bq/kg (отвал) и 898 Bq/kg и 349 Bq/kg (дере под щолната). Установена е повишена обща бета активност във води от щолна Nо2 на у-к "Здравец", достигаща 3.345 Bq/l и концентрация на радий - 865 mBq/l.
Водата от щолна Nо13 на рудник "Сливен" е с трикратно увеличена обща бета радиоактивност и повишено съдържание на радий - 1010 mBq/l. В проби от товарището и от щолни NоNо 2, 8, 13 на обекта е установено също повишени специфични активности на уран-238 - от 1430 Bq/kg до 2830 Bq/kg , на радий-226 - от 1540 Bq/kg до 1950 Bq/kg и на олово-210 - от 1950 Bq/kg до 2600 Bq/kg.
В подземни води на сондажи NоNо 1 и 2 на у-к "Сборище" е измерена обща бета активност до 5.400 Bq/l и съдържание на радий до 570 mBq/l.
За обектите на "Геостройкомплект" ЕООД – с. Калековец предстои извършването на :
техническа ликвидация на участъците "Сборище", "Сливен" и "Здравец", и на ядкохранилище "Тунджа";
рекултивация и изграждане на постоянни мониторингови мрежи за всички обекти, с изключение на ядкохранилища "Тунджа" и "Сърница";
управление и очистка на води в участъците "Сливен" и "Здравец".
Управлението и комплексната очистка на радиоактивно замърсените води, водещо до замърсяване на околната среда в уранодобивните райони, остава нерешен проблем.
Въпреки наличието на законова основа с влизането в сила на ПМС Nо 74/27.03.1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина, не на всички обекти са изградени мониторингови мрежи и не се провежда ведомствен мониторинг, съгласно утвърдената от Председателя на Комитета по енергетика "Инструкция за организация на система за мониторинг, проектиране, изграждане и експлоатация на мрежи за наблюдение на околната среда в повлияните от урановата промишленост райони".
Това е предпоставка за невъзможността да се взимат правилни управленски решения, на базата на оценка на радиологичния риск и многопараметричния анализ на възможните технически решения за саниране на околната среда, в районите на закритите уранодобивни и уранопреработвателни обекти.
Ликвидация на последствията от добива и преработката на уранова суровина
До края на м.март 1998 год. продължава изпълнението на ПМС ¹56/29.03.1994 г. за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина в страната. През м.март, Министерски съвет приема ново Постановление за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина (ПМС ¹74/27.03.1998 г.) Съгласно разпоредбите на Постановлението, организацията и контролът на всички дейности за саниране на районите, в които са провеждани уранодобив и уранопреработка, се възлагат на "Екоинженеринг–РМ"-ЕООД, гр. София.
През 1998 год. в Консултативния съвет по ликвидиране на последиците от добива и преработката на уранова суровина, организиран към Комитет по енергетика в изпълнение на ПМС ¹74/98 г., са разглеждани основно доклади на управителя на "Екоинженеринг-РМ" ЕООД за възникнали екологични и организационни проблеми, технико-икономически задания за проектиране, проекто-сметни документации и предложения за актуализация на работни проекти, предложения за различни варианти за структура на дружеството. От планираните за изпълнение през годината дейности са извършени саниращи мероприятия единствено в райони около обекти "Тракия РМ" ЕООД, където са рекултивирани и предстои връщането на собствениците на 1009 dca земеделски земи. Основни причини за неизпълнението на планираните за 1998 г. дейности са: неизяснена структура на "Екоинженеринг РМ" ЕООД; липсата на цялостна програма на дружеството за ликвидиране на последиците от уранодобива в краткосрочен и средносрочен план, обезпечена с работни проекти; компрометиране на вече извършени ликвидационни и рекултивационни работи поради некачественото им проектиране или изпълнение и недостатъчна техническа поддръжка на вече изградени съоръжения.
Един от основните нерешени проблеми, свързан с водения в миналото уранодобив в страната, остава управлението и комплексната очистка на замърсени с естествени радионуклиди води, изтичащи от уранодобивните обекти. Това представлява сериозен радиоекологичен риск и потенциална опасност за човешкото здраве. И през 1998 год. не се провежда системен ведомствен мониторинг на параметрите на околната среда, на базата на който да се извършва оценка на проведени и проектирането на нови рехабилитационни мероприятия.
Не са решени проблемите, свързани с оценката и санирането на повече от 20 стари проучвателни, експериментални и добивни участъци, невключени в Списъка на обектите към ПМС ¹74/98 г. за ликвидиране последствията от добива и преработката на уранова суровина. Нормативната основа за осъществяването на радиологичния контрол е несъвършена по отношение на вторичните нива, нормиращи съдържанието на естествени радионуклиди в компонентите на околната среда и не е съобразена със специфичните условия в страната. През 1998 г., с участието на МОСВ, започва разработването на необходимата съвременна нормативна база, която ще обслужва радиационния контрол в районите на бившите уранодобивни обекти.
През 1998 г. проблемите с качественото изпълнение на техническата ликвидация, техническата и биологичната рекултивация, управлението и пречистването на води в районите, в които са водени добив и преработка на уранова суровина, отново остават нерешени. Доказателство за това са констатираните през 1997 г. и нерешени екологични и инженерно-технически проблеми, свързани със:
- компрометиране на съоръжения за отвеждане на условно чисти повърхностни води;
- срутване на табани, в резултат на некачествено извършена техническа рекултивация и други.
За решаване на част от проблемите на двата най-тежки от радиоекологична гледна точка райони (Бухово и Елешница), МОСВ предлага и са одобрени проекти за финансиране по програма ФАР. За дейности по техническа ликвидация, техническа и биологична рекултивация, очистка на води, проектиране, изграждане и експлоатация на мониторингови мрежи от Министерство на финансите през 1998 г. са отпуснати и усвоени общо около 1 325 млн.лв, което показва значително изоставане в темповете за ликвидиране на последствията от уранодобива в сравнение с 1997 г.
8. УРБАНИЗИРАНА ОКОЛНА СРЕДА
8.1. КАчЕСТВО НА УРБАНИЗИРАНАТА ОКОЛНА СРЕДА
Фондът на населените места и други урбанизирани територии към 31 декември 1998 г. заема 4,20% от територията на страната и спрямо 1997 г. се е увеличил с 184 795 dca, което представлява 1,04%, а по области съгласно приложението, статистическото му разпределение е както следва:
№ по
Области
Площ/dca
%
Населени места и други
урбанизирани територии
ред
площ/dca
%
1
2
3
4
5
6
01
Столична
1344744
1,2
267834
5,74
02
Бургас
14642354
13,2
389537
8,35
03
Варна
11924508
10,8
703949
15,10
04
Ловеч
15146799
13,7
712317
15,28
05
Монтана
10601243
9,6
451216
9,68
06
Пловдив
13619780
12,3
486731
10,44
07
Русе
10822460
9,8
482152
10,34
08
София
18931193
17,1
648994
13,92
09
Хасково
13876636
12,5
520305
11,15
Общо за страната:
110909717
100,0
4663035
100,00
Екологичните наблюдения в областта на селищната околна среда показват, че:
тенденцията, при която големите населени места, като притегателни центрове продължават да увеличават своето население се запазва при наличието на все още бурно протичащите миграционни и урбанизационни процеси;
наред с повишената строителна активност, водеща на места до преуплътняване на застрояването, както и интензивното изменение предназначението на земеделските земи за неземеделски (строителни) цели, променящи конфигурацията на населените места и крайселищните им територии, на преден план изпъкват остро поставяните и все по-актуални въпроси, свързани с натрупването на нерешени проблеми от времето на индустриалното развитие, като: задоволяване жилищните нужди на населението; инфраструктурното съоръжаване; задоволяването на рекреационните потребности; благоустрояването, озеленяването, организацията и естетизацията на селищната околна среда;
природните елементи от градските територии заемат неоправдано малки простраства от тях, което говори за нарушено взаимоотношение град - природа;
изсичането на гори и насаждения във и около населените места води до промяна на микроклиматичните им условия, причиняващи: повсеместно изсъхване, заболяване и загиване на растителността в следствие на нарушените условия на месторастенията; подмяната на първичната растителност с производна и с такава, която няма естествено разпространение в съответните региони; подлагане представителите на фауната на значителен натиск - разрушаване на техните местообитания; появата на ерозионни процеси и обезводняване на територии, което също променя природния и антропогенен ландшафт и екологичните условия на средата;
промишлените зони, комплекси и обекти, разположени във или в близост до градовете върху сравнително малки територии, като главни замърсители на околната среда са в основата на т. нар. "горещи точки", при което независимо от насочването на инвестиции в тях от фондовете за околна среда, внедряването на пречиствателни съоръжения, санирането на замърсени почви и рекултивацията на нарушени терени изостава;
вредните физични фактори като шум и вибрации и електромагнитните - нейонизиращи лъчения, допълнително замърсяват селищната околна среда чрез своето влияние върху нейните биологични обитатели;
ниската технологична ефективност в производствената и битовата сфера превръща населените места и производствените комплекси в големи консуматори на електроенергия, горива и други енергоносители без прибягване към алтернативни енергоизточници, предлагащи освен икономически ефект, но и постигане на чиста околна среда;
при наличието на множество регионални, местни и локални планове и дори на национални проекти се констатира недостатъчна координация между приоритетните сфери устройство - опазване - оздравяване.
Въпреки обективните затруднения - недостиг на материална и финансова обезпеченост, разнопосочни тенденции и процеси на преструктуриране, смяна на собствеността и функционалното й предназначение, както и на редица социално-икономически параметри, за 1998 г. по въпросите на селищната околна среда се отчитат някои по-главни резултати:
разработен Национален план за действие "Околна среда - здраве" (НПДОСЗ), утвърден с Решение Nо314 от 29 юни 1998 г. на Министерския съвет;
разработена Програма за "Действие по околна среда - здраве" на МОСВ за 1998 г./1999 г. на база НПДОСЗ;
разработена план-програма за подготовка на раздел "Селищна околна среда" към проект за Ведомствен екологичен кадастър в рамките на Единния кадастър на Република България;
развитие на План за управление на околната среда на "Екозона София - Изток" с подготовка и участие в междунарона конференция в Берлин;
координация по стартирането на подкрепен от Бавария локален проект за установяване на замърсителите от автотранспорта в Русе и Гюргево (инициативата е в рамките на подгрупа "Въздух" към Работна общност Дунавски страни);
разработване на проект за Критериална система за оценка на съобразени с околната среда селища (екоселища);
провеждане на Първи национален семинар по проблемите на селищната околна среда с регионалните инспекции по околната среда и водите;
съорганизиране, спонсориране и участие с доклад в международната Регионална конференция за Централна и Източна Европа, проведена в София в рамките на европейската кампания за устойчиви градове;
В областта на селищната околна среда контролната дейност носи предимно превантивен характер и през 1998 г. се свежда главно до:
контрол върху екологосъобразността на градоустройствени, застроителни и архитектурни решения в общините;
проверки и оказване съдействие на граждани по техни жалби и сигнали в областта на ТСУ, застроителни и архитектурни решения във и извън регулационните граници на населените места, и други;
8.2. СЪСТОÿНИЕ НА АКУСТИчНАТА СРЕДА
Основният източник на информация за шумовото замърсяване на населените места в системата на МОСВ са акустичните оценки на НЦОСУР и РИОСВ. Поради недобрата техническа обезпеченост и кадрово осигуряване на РИОСВ, контролът на шумовото замърсяване по места се извършва в сътрудничество с ХЕИ, общинските органи на властта и собствения контрол на гражданите.
Въпреки обективните трудности по отношение на контрола на акустичното състояние на градската среда, в някои населени места се провеждат мероприятия за подобряване на акустичния климат. Наблюдението на акустичното състояние на населените места се провежда основно в две направления:
1. Намаляване на вредностите от транспорта
През 1997 г. от НЦОСУР е изградена контролна мрежа от пунктове за регистриране на акустичното състояние на булевардите алтернативни на МЕТРОПОЛИТЕН София - бул."Европа" и бул."Пиротски".
Целта на изследването е да се проследи транспортното натоварване върху тези булеварди и отражението му върху акустичното състояние на жилищните територии, установено в пунктовете за контрол.
В резултат на измерванията през 1998 г. бе установено, че еквивалентните нива на шума във всички пунктовете за контрол превишават хигиенните норми за съответния вид територия и зона на населеното място. Измерените шумови нива са в диапазона 65-72 dB(A), при нормативно изискване от 50-60 dB(A).
Продължава изследването на въздействието на авиационния шум върху гъстонаселените територии на гр. София, осъществявано с помощта на Автоматична система за мониторинг на авиационен шум. Подробна информация за акустичното състояние на тези райони са публикувани в Годишния бюлетин за състоянието на околната среда за 1998 г., издание на НЦОСУР.
Проведени са изследвания за определяне акустичните характеристики на транспортните потоци от наземно преминаващите МПС в градовете Варна и Плевен. В гр. Варна като резултат от акустичното изследване е изготвена "Дългосрочна общинска програма за намаляване вредностите от автотранспорта".
В гр.Смолян се провеждат ежегодни акустични измервания на транспортния шум, при които за 1998 г. е отчетено надвишаване на шумовите норми в градовете Смолян, Мадан, Рудозем и Девин.
Изграждане на обходни пътни участъци:
- гр. Петрич – обходен път за извеждане на тежкотоварните автомобили, преминаващи през централните градски части по международния път към РМакедония. За съжаление обектът е замразен поради недостиг на финансови средства
- гр. Враца, община Бели извор
- гр. Плевен – Долна Митрополия
- гр. Благоевград – изготвен е и започва реализирането на"Проект за въвеждане на тролейбусен транспорт", но за съжаление и той е преустановен поради недостиг на средства.
2. Контрол на промишлени обекти източници на шум
По отношение на контролната дейност през 1998 г. от страна на РИОСВ, основният акцент е поставен върху промишлените обекти източници на шум, намиращи се в непостедствена близост до жилищни райони и обекти с повишени изисквания за шумозащита.
В резултат на тези изследвания бяха изготвени редица предписания за ограничване и спиране на дейността на обекти - гр. Враца - цехове за ширпотреба на ул. "Ан. Кънчев", "Заабине", "Червен площад"(прекратена дейност).
8.3. ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА
Въз основа на Закона за опазване на околната среда основните цели и приоритети на МОСВ в сферата на селищната околна среда се свеждат главно до:
разработване на проект на Закон за шума в околната среда, съобразен с Европейската рамкова директива;
готовност за приложение на "Дневен ред 21" - ясни насоки и критерии за оценка на селищата, при която състоянието на селищната околна среда, като "марка за качество" да покаже разумното отношение на човека към околната среда;
засилване дейността на превантивния контрол и кадрово обезпечаване по места в системата на МОСВ;
методическа помощ на РИОСВ, общини, НПО и граждани по опазване на селищната околна среда;
осигуряване на равнопоставеност и единен подход за установяване на съобразена с околната среда селищна мрежа при улесняване процеса за взимане на решения и подобрено интегрирано управление:
поемане на повишена отговорност от общините като органи на управлението по места и създаването на стимули в дейностите по съхраняване, опазване и развитие на естествените и антропогенни природни дадености;
предотвратяване на загубата от озеленени площи и биомаса в населените места;
оздравяване на селищната околна среда в "горещите точки" на страната;
повишаване участието на обществеността и степента на обществено доверие в управлението на процеса взимане на решения при дейностите по устройство и контрол в селищната околна среда.
Основната цел, която е поставена на вниманието на МОСВ по отношение на подобряване акустичното състояние на населените места, е осигуряване на съвременна законова рамка. Тя трябва да утвърждава и регулира акустичните имисии в населените места и да гарантира правото на населението да обитава удобна и здравословна околна среда.
През 1998 г. МОСВ започва за изготвянето на "Проект за Закон за шума в околната среда". В същото време стартира подготовката, от страна на Европейската комисия по околна среда, на рамкова директива, регламентираща хигиенни норми за шума в селищната среда, указания за контрола на шумовото замърсяване и мерки за подобряване на средата за обитаване. Във връзка с това е преустановена дейността по изготвяне на национален Закон за шума в околната среда и започа изготвяне на "Методика за определяне на общата звукова мощност на промишлени предприятия с множество източници на шум с различни акустични характеристики". Тя ще даде възможност за ефективно прилагане на наредба No4 за ОВОС по фактора шум.
II. ИНСТРУМЕНТИ НА ПОЛИТИКАТА
1. ЕКОЛОГИчНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
През 1998 година в Министерството на околната среда и водите се изпълниха задачи, свързани предимно с разработване на нормативна база, съответстваща на правото на Европейския съюз.
На 30 октомври 1998 г. Народното събрание прие Закона за защитените територии(обн. ДВ, бр.133/11.11.1998 г.). Законът за защитените територии е модерен, съвременен екологичен закон, съобразен с международните договори и конвенции в тази област, по които Р България е страна. Той регламентира категориите защитени територии, правото на собственост върху тях, предназначението и режима на опазването и ползването им, управлението и охраната им и финансирането на дейностите в тях. Целта на закона е да опази и съхрани защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма за опазване на родната природа.
На 21 май 1998 г. Народното събрание приема Закон за допълнение на Закона за опазване на околната среда (обн. в ДВ, бр.62/1998 г.), с което в глава първа "Общи положения" се създава член 7а, уреждащ освобождаването от данък добавена стойност, от акциз, мита и такси на внос по договори за доставка, сключени на основание на международни споразумения и договори.
Министерството на околната среда и водите участва в разработването на допълнение в Наказателния кодекс с текст за криминализиране на нелегалния трафик на отпадъци. Допълнението е в член 353б и 353в, обнародвано в ДВ, бр.85/1998 г..
Приет е и Закон за ратифициране на Договора за заем(Пилотен проект за екологични щети) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 8 юли 1998 г. в София(обн. в ДВ, бр.114/1998 г.).
Изменен и допълнен е Законът за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда - приет от НС и обнародван в ДВ, бр.147/1998 г.
Във връзка с Националната програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини в Р България МОСВ участва и в разработването на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите(обн. в ДВ, бр.153/1998 г.)
През периода са разработени и проектозаконите за подземните природни богатства(приет на първо четене в Народното събрание), за лечебните растения и за водите.
През 1998 г. в МОСВ са изработени 11 подзаконови нормативни акта по прилагането на Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
2. ФИНАНСОВО ОСИГУРÿВАНЕ И ИКОНОМИчЕСКИ РЕГУЛАТОРИ
Мобилизирането на средствата от различни финансови източници и координираното им насочване по приоритети е сред най-важните инструменти в реализирането на цялостната политика в областта на околната среда.
Основни източници на финансиране на разходите за околната среда са стопанските субекти, държавният бюджет и извънбюджетните източници.
През 1998 г. за опазване на околната среда са изразходвани 279209,8 млн. лв., като относителният им дял от БВП е приблизително 1,3 %, или тенденцията към нарастване е с около 0,3 пункта спрямо 1997 година. Както и през предходните години по-голяма част от средствата - 187452,5 млн. лв. са изразходвани за поддържане на ДМА и извършване на мероприятия и дейности за опазване на околната среда. Вложените през годината инвестиции възлизат на 91757,3 млн. лв. и спрямо 1997 г. относителният им дял е спаднал от 39,0 % на 32,9 % от разходите за околна среда, или намалението е с 6,1 пункта. Делът на инвестиционните разходи за опазване на околната среда в структурата на общите инвестиционни разходи за страната е на нивото на предходната година - 2,7%.
През 1998 г. в структурата на разходите с екологично предназначение по компоненти на околната среда продължава да е най-голям делът на разходите за опазване на водните ресурси следван от тези за опазване качеството на въздуха и управление на отпадъците. Спрямо 1997 г. делът на разходите за опазване на водните ресурси бележат тенденция към увеличение с 11,2 %, а при тези за опазване качеството на въздуха и управление на отпадъците тенденцията е към намаление съответно - 3,7 % и 5,2%.
Структура на разходите за околната среда /в млн.лв./ по основни направления
Таблица 1
Направления
1996 г.
общо %
1997 г.
общо %
1998 г.
общо %
За водите
6751,3 37,2
50995,5 31,0
117728,1 42,2
Оборотно водоснабдяване
1703,0 9,4
8530,1 5,2
14393,9 5,2
За въздуха
4233,0 23,3
44013,6 26,7
64215,8 23,0
За земята
1432,3 7,9
13532,8 8,2
14675,6 5,3
За горите
516,2 2,8
3832,0 2,3
5470,2 2,0
За защитени природни обекти
7,5 0,1
121,9 0,1
330,5 0,1
Ловно и рибностопански мероприятия
64,4 0,3
364,6 0,2
3600,2 1,2
За отпадъци
2489,2 13,7
36007,9 21,8
46465,7 16,6
За шума
127,8 0,7
298,4 0,2
413,5 0,1
Научно обслужване
87,0 0,5
819,1 0,5
659,2 0,2
Апаратура за мониторинг и контрол
512,6 2,8
4127,9 2,5
7165,2 2,6
Други разходи
235,4 1,3
2161,5 1,3
4091,9 1,5
Общо разходи
18159,7 100,0
164805,3 100,0
279209,8 100,0
*По предварителни данни на НСИ.
Основният източник на финансиране на екологичните разходи и през 1998 г. са предимно средствата на стопански субекти. Изразходваните от тях средства за опазване на околната среда, както и средствата на общините, външни източници и др. представляват 81,0 % от общите екологични разходи за страната или с 13,5 пункта по-малко в сравнение с 1997 година. Същевременно е нараснал относителният дял на разходите, финансирани от Държавния бюджет и НФООС съответно с 2,0 и 11,5 пункта.
Структура на разходите за опазване на околната среда /в млн.лв./ по източници на финансиране*
Таблица 2
Източник
1997 г.
общо %
1998 г.
общо %
пъти спрямо
1997 г.
Държавен бюджет
1876,3 1,1
8516,0 3,1
4,5
НФООС
7261,3 4,4
44497,8 15,9
6,1
Други
155667,7 94,5
226196,0 81,0
1,5
Общо
164805,3 100,0
279209,8 100,0
1,7
*МОСВ и предварителни данни на НСИ
*В графа "Други" са включени средствата на стопанските субекти и общините
През 1998 г. е променена политиката по отношение на целевото финансиране на екологични инвестиционни проекти от Държавния бюджет. Средствата са насочени към по-малко на брой големи инфраструктурни обекти, с цел по-бързата им реализация във времето.
Нараства ролята на Националния фонд за опазване на околната среда за решаване на национални и регионални екологични проблеми, залегнали в държавната екологична политика. През годината изразходваните средства от фонда са 6,1 пъти повече спрямо 1997 г. Общият обем на постъпленията в Националния фонд за опазване на околната среда за 1998 г. е 53 520 191 лв.
В сравнение с предходната 1997 г. общата маса на средствата е с 46 258 918 лв. (приблизително 4 пъти) по-голяма.
Основните постъпления в НФООС са от:
- санкции
- 1 358 938 лв.
- такси върху течни горива
- 41 465 649 лв.
- приватизация на държавни
предприятия
- 9 513 666 лв.
- адм. такси
- 554 001 лв.
- погашения и лихви по
предоставени заеми
- 627 937 лв.
Предвиденият по план размер на средствата от 63 908 554 лв. не е изпълнен с 1 875 743 лв. Спрямо плана за 1998 г. не са изпълнени постъпленията от административни такси с приблизително 30 %. В НФООС са внесени 5 092 471 лв. по-малко такси върху цената на горивата по ЗТТГ спрямо планираното за 1998 г. Неизпълнението основно се дължи на "Нефтохим" АД. По-голями от предвидените са постъпленията от: приватизация – 1,4 пъти; санкции – 2,2 пъти; погашения и лихви от предоставени заеми – 1,2 пъти.
В структурата на разходите от НФООС най-голям относителен дял имат средствата, отпуснати за инвестиционни екопроекти – 94,8% (в т.ч. за изграждане и поддържане на инвестиционни обекти от Националната система за мониторинг и контрол на околната среда – 4,2%). През 1998 г. е осъществено финансиране и контрол на 115 инвестиционни екологични обекта на общини, фирми, НСМКОС и планинските райони. По-значими средства са отпуснати за: ПСОВ-Казанлък, ГПСОВ-Шумен, ГПСОВ-Пловдив, ГПСОВ-Поморие, "ВиК"-Бургас – Подмяна на помпени агрегати, закупуване на канални машини и съоръжения, Столична община - Депо за ТБО, Общ. Гоце Делчев – Депо за ТБО, Инсталация за изгаряне на течни и твърди отпадъци от "Нефтохим", "Севко"АД-гр.Севлиево – ПСОВ и Цех за мокра обработка на кожи, Общ. Ситово -Брегоукрепване на силно ерозиран участък от Дунавския бряг, Общ.Балчик – Брегоукрепителна Дамба Балчик-Албена, "Кремиковци"АД – съоръжения за транспортиране, уедряване и оползотворяване на прахове от АДЗ; Столична община – Доставка на ДВГ за автобуси "Икарус", "София Трейд" – Замяна на мазут с термална вода за отопление на оранжерии-с. Кривина, "Нефертити"ООД – "Изграждане на база за засаждане на билки" и др.
През 1998 г. политиката на УС на НФООС по отношение на финансирането на екологични обекти е насочена към отпускане на средства предимно за завършване и пуск на инвестиционни обекти със значителен и непосредствен екологичен ефект.
През годината са въведени в експлоатация следните обекти, финансирани от Националния фонд за опазване на околната среда и /или от Държавния бюджет: Депо за ТБО-гр. Г.Делчев; Довеждащ колектор до ГПСОВ - гр. Казанлък, ПСОВ и Цех за мокра обработка на кожи на "Севко"-гр.Севлиево (двата обекта са финансирани и със средства от програма ФАР); ГПСОВ-гр.Поморие; Подмяна на помпени съоръжения и агрегати – "ВиК"-Бургас; Лабораторните комплекси на РИОСВ-В.Търново, Бургас, Варна. Предстоящи за пуск: ГПСОВ-Стражица и "Калово стопанство" на ГПСОВ-Сливен. В резултат на проведената Националната кампания "За чиста околна среда", общини, НПО и училища са почистили 11 380 дка замърсени площи, част от които са залесени с подходяща дървесна растителност.
През 1998 г. стартира изпълнението на 11 нови проекти с външно финансиране: Намаляване на промишленото замърсяване в района на гара Искър, II етап на демонстрационен проект за национална политика за управление на твърди отпадъци, II фаза на българо-швейцарска програма за опазване на биологичното разнообразие, Национален план за действие за опазване на биологичното разнообразие, Система за автоматичен мониторинг и контрол качествата на водите на трансграничните реки Струма, Места и Марица, Оптимизация на горивните процеси при топлоизточниците в Топлофикация гр. Плевен и др. През отчетения период от ЕК по програма ФАР са одобрени и няколко големи инвестиционни проекта със значителен екологичен ефект, например: "Реконструкция на хвостохранилището в Бухово" и "Екологизация на КОЦМ - Гара Искър" на обща стойност 6,3 мил. Евро. Изпълняваните инвестиционни проекти с чуждестранно финансиране се увеличават, като през 1998 г. те са 19, а през предходната година са 8.
През отчетната година, в изпълнение на Националната програма за постепенно преустановяване производството и употребата на оловни бензини в Р. България, са направени промени в Закона за течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда и Закона за акцизите, с които са въведени различни размери на таксите и акцизите за оловни и безоловни бензини. В резултат на промените цената на безоловния бензин, търгуван на територията на страната, е намаляла с повече от 22%.
С дългогодишна практика като средство за провеждане на екологичната политика са санкциите за наднормено замърсяване на околната среда. През последните години в условията на променена икономическа среда прекратяването на бюджетните субсидии за предприятията, разширяването на частния сектор, тяхното въздействие върху замърсителите става осезаемо.
Постъпленията от санкции през 1998 год. са увеличени, което се дължи от една страна на увеличения брой проверки на контролните органи на Министерство на околната среда и водите, така и на пропорционалното завишаването на единичните размери, в съответствие с увеличаването на минималната работна заплата през годината. С промяната на Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми през 1997 год. е регламентиран механизъм за стимулиране на замърсителите при предприемане на мерки за достигане на определените стандарти.
Тази възможност е използвана и приложена само за двe фирми, които заплащат 20% от дължимата санкция. Тази стимулираща мярка все още не е достатъчно популярна и не се използва от нарушителите на екологичните стандарти.
През 1998 год. са санкционирани 366 предприятия- замърсители. От тях най-голям дял имат предприятията, замърсяващи водните течения и басейни - 199 бр. или 54 % от санкционираните замърсители. Като по-крупни санкционирани предприятия с размер на санкциите над 2000 лв. могат да бъдат посочени: "Нефтохим" ЕАД гр. Бургас, "Винекс Славянци " АД гр. Сунгурларе, "Винпром Кюстендил" АД , "Свилоза" АД гр. Свищов, "Агробиохим" гр. Ст. Загора, ТЕЦ- овете на комплекса "Марица-Изток" и др.
3. ОВОС
Предвид разнообразните функции и отговорности, произтичащи от стратегическото място на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) в цялостната политика, през годината се изпълняват приоритетни задачи в следните направления:
Усъвършенстване на законодателството
Участие в работата по Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст
Методическо осигуряване на процеса на ОВОС, по-специално в областта на: оценките за минали замърсявания до момента на приватизация; подпомагане работата на акредитираните центрове за обучение на експерти по ОВОС; преценяване на влиянието на проекти, обекти и дейности, неподлежащи на задължителна ОВОС; работата на експертните екологични съвети към РИОСВ.
Участие в работата на Комитета по стандартизация и метрология за приемане на стандарти в областта на околната среда
Разработване на регистри за подпомагане взимането на решения по ОВОС
Натрупаният опит през периода 1995-1997 год. в практическото прилагане на процедурите по ОВОС се отразява в издадената през м.юли 1998 год. нова Наредба за оценка на въздействието върху околната среда. Характерни нови моменти са по-ясните процедури за обекти в експлоатация, за които е открита процедура на приватизация; конкретните изисквания към окомплектоването на документацията по ОВОС; регламентирането на контрола върху издадените решения по ОВОС; приложенията към наредбата, в които са залегнали изисквания от директивите на Европейския съюз.
През м. май 1998 год. в Осло, столицата на Норвегия, се провежда Първата среща на министрите на околната среда на страните по Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст. Признание за активната работа на представителите на МОСВ преди и след влизането в сила на този важен международен документ е одобряването на България за страна-домакин на Втората среща на министрите по околната среда, предвидена за 24-27 февруари 2001 год.
Специално внимание заслужава постигнатият напредък в областта на оценката на въздействието върху околната среда в резултат от минали замърсявания, вкл. стойностна оценка на щетите, причинени до момента на приватизация на промишлените предприятия. Със заповед на министъра на околната среда и водите са одобрени "Методически указания за обхват и съдържание на докладите за оценка на щетите от стари замърсявания при приватизация". Въз основа на националния метод за оценка на стари замърсявания от промишлените площадки, в МОСВ са разгледани и оценени 4 доклада за минали щети. В началото на м.декември 1998 год. влиза в ефективност заем на Световна банка в размер на 16 млн. щ.д. в полза на българското правителство за изпълнение на Пилотен проект "Подобряване на условията на околната среда в района на МДК АД, гр.Пирдоп". Това са първите практически стъпки към решаване на проблеми в резултат от стари замърсявания, за които отговорност носи държавата. В Списък'98 от програмата за поетапно извършване на ОВОС на обектите в експлоатация са включени основно големи промишлени предприятия, за които е открита процедура за приватизация и за които се предполага, че в резултат от производствената им дейност са причинени значителни щети върху околната среда.
В резултат от промените в Наредба ¹2/1995 год. за удостоверяване на професионалната компетентност на експертите, извършващи ОВОС (ДВ бр.114/1997 г.), възниква необходимостта от непосредствен контрол върху работата на акредитираните учебни центрове по ОВОС, и по-специално върху качеството на провежданото от тях обучение. Извършен е преглед на разширените учебни програми на центровете и състава на преподавателите. Създава се междуведомствена комисия за провеждане на изпитите на кандидатите за издаване на лиценз, с което се централизира този етап от признаването на професионалната компетентност на експертите по ОВОС.
Влязлата в сила през м. декември 1997 год. Наредба за преценяване на влиянието върху околната среда на проекти и обекти, неподлежащи на задължителна ОВОС, поставя пред МОСВ трудната задача за подпомагане на общинските администрации във връзка с практическото й прилагане. В продължение на цялата 1998 год. са проведени работни срещи и семинари в различни градове из цялата страна: В. Търново, Благоевград, Пловдив, Варна за разясняване на изискванията на наредбата и задълженията и отговорностите пред специалистите по опазване на околната среда в общините.
Пряката практическа работа по ОВОС се изразява основно в провеждането на процедурата във всички етапи: обществено обсъждане на резултатите от ОВОС, технически преглед и оценяване на докладите, вземане на решение чрез експертните екологични съвети в системата на МОСВ. Резултатите от тази работа са онагледени чрез издадените решения по ОВОС от МОСВ/РИОСВ за периода 01.01.1998 г. – 31.12.1998 г. в таблица 1.
№
МОСВ / РИОСВ
Брой
Вид
оконча-телни
Предва-рителни
Върна-ти
не разре-
шава
обекти в експл.
1.
МОСВ
62
25
8
8
2
19
2.
БЛАГОЕВГРАД
11
6
2
1
2
3.
бургас
33
13
12
0
8
4.
варна
41
16
7
0
18
5.
в. търново
22
17
4
0
1
0
6.
враца
25
9
0
0
16
7.
монтана
7
4
0
0
3
8.
пазарджик
9
7
0
0
2
9.
плевен
21
9
1
1
10
10.
пловдив
23
13
3
4
3
11.
русе
13
8
1
1
3
12.
ст. загора
52
35
6
1
10
13.
софия
50
26
12
1
1
10
14.
смолян
23
2
10
2
9
15.
хасково
18
12
0
0
6
16.
шумен
14
5
1
1
7
ОБЩО за РИОСВ:
362
182
59
12
2
107
ОБЩО за РИОСВ и МОСВ
424
207
67
20
4
126
Общият брой на издадените решения по ОВОС през 1998 г. е 424, в т.ч. в областта на промишлеността – 149 бр., на енергетиката – 31 бр., на транспорта – 23 бр., на селското стопанство – 11 бр., устройствени планове – 16 бр., за други проекти и обекти – 194 бр. (ГПСОВ, водоснабдяване, депа за отпадъци, бензиностанции, хотелски комплекси, ски писти).
По-важните проекти и обекти, за които са издадени решения по ОВОС през 1998 год. от Министерството на околната среда и водите, разпределени по отрасли, са:
Промишленост:
- "Бургаски корабостроителници" ЕАД, гр. Бургас
- "Инсталация за преработка на отработени индустриални масла" – "Лубрика" АД, гр. Русе
- "Фарма" АД, гр. Дупница
- "Агрия" АД, гр. Пловдив
- "Целхарт" АД, гр. Стамболийски
- "Промет" ЕООД, гр. Бургас
- "Софарма" ЕАД, гр. София
- "ВИДИМА АД - II етап", гр. Севлиево
- "Проучвателни сондажи за нефт и газ", с. Селановци, общ. Оряхово; "Проучвателни сондажи за нефт и газ", с. Бохот, общ. Плевен, "Проучване и добив на нефт и газ" АД, гр. Плевен
Инфраструктура:
- "Тутракански фериботен комплекс" ТФК – АД
- Автомагистрала "Тракия", участък Оризово – Нова Загора, км 187 до км 232, ГУП
- Автомагистрала "Тракия", участък Ямбол – Карнобат, км 313 до км 327, ГУП
- "Транзитен газопровод за Турция" (удвояване), подобекти: "Газопровод от КС – Странджа до държавна граница с Турция, "Булгаргаз" ЕАД
- "Общинско депо със секции за твърди битови, строителни, промишлени и опасни отпадъци на община Севлиево и закриване на съществуващото депо за ТБО" – община Севлиево
- "Градска пречиствателна станция за отпадъчни води, гр. Димитровград" – община Димитровград
При сравняване на общия брой издадени решения по ОВОС през 1997 год. (646) и 1998 год. (424) е очевидна тенденцията за продължаващо намаляване на броя на решенията, като е намален броят както на издадените от МОСВ, така и на издадените от РИОСВ решения. Причината за това е основно в изясняването на предмета на задължителната ОВОС с Приложението към чл.20, ал.1, т.1 от Закона за опазване на околната среда.
През разглеждания период продължава предоставянето на задължителната информация "Становища за екологичното състояние на обекти, за които е открита процедура за приватизация" в Агенцията за приватизация – 90 бр. становища. В изпълнение на изискванията в Правилника за прилагане на Закона за концесиите е извършено съгласуване на екологични концесионни анализи за морски плажове – 49 бр., находища на минерални води – 6 бр., находища на полезни изкопаеми – 27 бр.
На 1.06.1998 год. влиза в сила стандарт БДС ЕN ISO 14001 "Система за управление на околната среда. Спецификация и указания за нейното прилагане"; приети са два стандарта в областта "Качество на атмосферния въздух", един стандарт в областта "Качество на почвите" и един стандарт в областта "Качество на водите".
Отчитайки резултатите от изпълнението на поставените през 1998 г. задачи, се налага изводът, че преобладава работата по привеждане в действие и прилагане на законодателството по ОВОС и по усъвършенстването на процеса чрез разработване на методически указания и писма, провеждане на тематични срещи и семинари. Разширява се съществено обхватът на оценката на въздействието върху околната среда за характерни за прехода към пазарна икономика случаи, като стойностна оценка на щетите върху околната среда в резултат от минали замърсявания; преценяване на влиянието върху околната среда за проекти и обекти, неподлежащи на задължителна ОВОС.
Въпреки постигнатите резултати през разглеждания период проблемни продължават да бъдат:
обективно оценяване на доклада за ОВОС, респ. възможност за оценяване на качеството на докладите с помощта на критерии;
качество и ефективен контрол върху издадените решения;
контрол върху процеса, свързан с издаване на лицензи на експерти по ОВОС.
Изброените области изискват бъдещо усъвършенстване и особено по-пълно хармонизиране, както на нормативната база, така и на практиката на организиране и провеждане на оценката.
Тези нерешени проблеми, както и задачите, свързани с пълното хармонизиране на националното законодателство по ОВОС със законодателството на Европейския съюз, очертават насоките за бъдещата работа в тази изключително сложна област от управлението на околната среда.
3. РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ЕКОЛОГИчЕН МОНИТОРИНГ
Екологичничният мониторинг се провежда в мрежи от пунктовете за наблюдение и контрол, функциониращи в съответствие с национални и европейски стандарти.
През 1997 - 1998 година са обследвани мрежите за мониторинг на качеството на въздуха, водите и почвите на Министерството на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването и Националния институт по метеорология и хидрология на БАН. Целта на направеното изследване е оптимизиране на мрежите за контрол, поддържани от различните институции с цел избягване на дублиране на функции и излишно разходване на човешки и материални ресурси.
Актуализираните мониторингови мрежи са въведени за изпълнение със заповед на министъра на околната среда и водите и от 1998 година са в основата на Националната система за екологичен мониторинг.
Националният център по околна среда и устойчиво развитие в качеството си на Национален референтен център за България в Европейската Агенция по околна среда (ЕАОС), отговаря за поетапното прилагане на основните критерии и препоръки за изграждане и функциониране на мониторинговите мрежи на Европейската Агенция.
През 1998 година България е присъединена към Мрежата за наблюдение и информация на околната среда на Европейския съюз в частта мониторинг на въздуха "ЕUROAIRNET". В Европейската мрежа за контрол качеството на въздуха България е представена с 42 пункта. В ЕАОС е изпратена актуална информация за оценка на избраните пунктове според критериите на ЕАОС и специализирана подробна информация за качеството на атмосферния въздух в тях.
Всяка година в ЕАОС се изпраща и обработена информация за емисии на вредни вещества в атмосферата.
При проведената през 1998 г. актуализация на мрежата за мониторинг на повърхностните води тя е хармонизирана с критериите на ЕАОС.
- за определяне влиянието на антропогенното въздействие по протежение на водоприемника са включени фонови пунктове, отразяващи естественото състояние на качествата на водите на даден водосбор;
- при провеждане на мониторинга са включени и количествени характеристики на водата;
- определени са референтните пунктове на мрежата, равномерно разпределени върху територията на речния басейн ( 1 пункт на всеки 1000 km2);
- мрежата за мониторинг включва и стоящите води (езера и язовири с площ на водната повърхност над 10 km2);
- мрежата за мониторинг включва и трансгранични пунктове, разположени на трансграничните реки;
- контролът на източниците на замърсяване се отделя от контрола на имисиите.
През същата година НЦОСУР се включва и в проекта "EIONET" на ЕАОС, свързан с осигуряване на програмни и технически средства за изготвяне, поддържане и обмен на информация със страните от Европейския съюз. Изготвен и публикуван е електронен доклад за състоянието на околната среда в България през 1997 година, както и WEB - страница на центъра и EIONET.
Други важни дейности през годината, свързани с подобряване и разширяване функциите на Националната система за екологичен мониторинг са:
Проектиране на структурата на Националната екологична база данни и изготвяне на приложни програми за въвеждане на данни и генериране на отчети за битови отпадъци и контрол на съдържанието на тежки метали и металоиди в почви.
Разработване на "Наредба за дейността на Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда - качество на атмосферния въздух". Изготвения в НЦОСУР материал е включен в приетата през 1999 година "Наредба ¹7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух".
Въвеждане в експлоатация на Автоматизирана система за мониторинг на авиационния шум от Летищен комплекс "София".
Подготовка и изпращане на данни за 1996 и 1997 г. за българските пунктове от Транснационалната мониторингова мрежа в Координационния център по Конвенцията за опазване и устойчиво използване на водите на р. Дунав.
Изготвяне на техническа документация за акредитация на Лабораториите в НЦОСУР и подаването им в Българската служба за акредитация.
Включване на лабораториите на осем РИОСВ в обслужването на мониторинговата дейност по почви. През 1998 г. са дооборудвани лабораториите по спектрални и газ-хроматографски методи за анализ, което позволи тези методи за анализ да бъдат въведени и в дейностите по почвения мониторинг.
Внедряване на "Експресен метод за биологичен мониторинг на течащи води".
За Оценка на качеството на повърхностните течащи води се използва Биотичен индекс с петстепенна скала. Методът дава възможност за интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време чрез анализ на съобществата от дънни макроорганизми (макрозообентос). Методът е одобрен от министъра на околната среда и водите.
II. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СТОПАНСКИТЕ ОТРАСЛИ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
1. Въздействие на стопанските отрасли върху качеството на въздуха
1.1 Е Н Е Р Г Е Т И К А
Развитие
През1998 г. продължа тенденцията, характерна за енергийния сектор през последните години за задържане в производството на електро- и топлоенергията с оглед постепенното им изравняване със световните цени. В Народното събрание е приета "по принцип" краткосрочна (за 3-годишен период) и дългосрочна (до 2010 г.) Стратегия за развитие на енергетиката, която е представена и в Международния валутен фонд.
Основен ресурс за получаване на енергия, както в предишни години, продължават да бъдат местните изкопаеми твърди горива, и по-специално лигнитнитe въглища от Източно-маришкия басейн, което и обуславя продължаване на значителното замърсяване на атмосферата от този отрасъл.
В общия горивен баланс на страната различните видове горива през 1998 г. присъстват с количествата, показани в Таблица III.1.1.1:
Таблица III.1.1.1 *
№
Видове употребени горива за производство на електро- и топлоенергия**
Количество
% от
1
Въглища и брикети: в тона
(вкл. трошляк)
В т.ч.
местни :
вносни :
33 219 000
29 731 000
3 488 000
36 % от брутното потребление на първична енергия
90 % от общото к-во въглища и брикети
10 % от общото
к-во въглища и брикети
2
Течни горива, в тона
5 134 000
24 % от брутното потребление на първична енергия
3
Природен газ, в милн. куб. метра
3 860
14 % от брутното потребление на първична енергия
4
Ядрено гориво, в хил. тне***
4 724
39.3 % от общия
разход на горива
5
Газове от въглища, в хил. тне
69
0.85 % от общия разход на горива
* - по данни от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР)
** - произведената от заводските централи топлоенергия за собствени нужди, съгласно методологията на ЕС за състава не енергийния баланс не се отчита. Горивата за нейното производство се посочват като крайно потребление.
*** - тне означава тона нефт еквивалент
Производството и потреблението на електрическа енергия в страната през 1998 г. в сравнение с предишните години е видно от Таблица III.1.1.2. В количествено отношение то е подобно на това от предишните години, като се запазва увеличението на износа на електрическа енергия от 1997 г. за сметка на намаляване на потреблението.
в мил. kWh Таблица III.1.1.2*
Години
Показатели
1994
%
1995
%
1996
%
1997
%
1998
%
1. Брутно производство
38 104
100
42 003
100
42 801
100
42 803
100
41 711
100
в т.ч. НЕК
33 605
88.2
37 443
89.1
38 125
89.0
38136
89.0
37 179
89.2
- др. ТЕЦ в КЕ
1680
4.4
1715
4.1
1835
4.2
1 827
4.26
2 295
4.44
- заводски ТЕЦ
2 814
7.4
2 846
6.8
2 841
6.6
2 840
6.63
2 229
6.36
- малки ВЕЦ
8
2. Внос
1 173
1 961
1 803
784
564
Всичко ресурси
39 227
43 964
44 604
43 587
42 275
3. Износ
1 245
2 121
2 252
4 334
4 211
Потребление
38 032
41 843
42 352
39 235
38 064
* по данни от ДАЕЕР
Структура на производството в отрасъла енергетика през 1998 г. е показано в Таблица III.1.1.3:
Таблица III.1.1.3 *
Подотрасъл, производство
мярка
количество
%
Електроенергия:
от термични централи
от атомни централи
от водни централи
вкл. ПАВЕЦ
милн.
kWh
21 488
16 899
3 324
51.52
40.51
7.97
Въглища (добив) - общо:
антрацитни
черни
кафяви
лигнити
t
30 057 000
13 100
74 600
2 861 600
27 107 000
100
0.04
0.29
9.52
90.18
Топлоенергия:
милиарда
килокалории
13 943
Брикети от лигнитни въглища
t
1 152 000
* - по данни от ДАЕЕР
Ценова политика и прилагане на икономически регулатори.
През 1998 г. в "План за действие за преструктуриране, премахване на субсидиите и финансово оздравяване на търговските дружества в енергийния отрасъл за периода 1998-2001 г.", приет с РМС ¹461/21.08.1998г., е конкретизирана ценовата политика по отношение на енергоносителите, насочена към създаване на условия за покриване на експлоатационните разходи и повишаване на възможностите за самофинансиране на инвестиционните програми на търговските дружества. Цените на енергоносителите са променени от 1 април, като е премахната ценовата разлика на електроенергията за летен и зимен период и цената на електроенергията за стопанска и обществена дейност от 121,84/105,7 лв/kWh е установена на 121,84 лв/kWh. Цените на електроенергията за населението не са променени и остават на нивото от 1 юни 1997 г.: 63,42 за дневна и 33,90 за нощна зона.
Ход на структурната реформа.
През 1998г. по Програмата за преструктуриране и приватизация в енергийният сектор са определени основните дейности, представени в таблицата по-долу, които да се извършат през следващите години:
Таблица III.1.1.4
Дейност
Стойност
М US$
Краен срок, г.
ТЕЦ "Марица-изток 1" 2´300 MW
Заместваща мощност
700
2004
ТЕЦ "Марица-изток 2" 1450 MW рехабилитация
300-350
2003
ТЕЦ "Марица-изток 3" 840 MW рехабилитация + сероочистващи инсталации
300-350
2003
АЕЦ "Козлодуй 2´1000 MW модернизация
314
77
2004
АЕЦ "Козлодуй – инсталация за преработка и съхраняване на РАО
21
2001
ТЕЦ "Варна" 3´210 MW рехабилитация
120
2003
България-Македония 400 kV електропровод (80 km)
20
2000
Каскада "Горна Арда 170 MW обща мощност
220
2005
Долен изравнител "Яденица" към ПАВЕЦ "Чаира"
100 m каменнонасипна стена
6 835 m воден тунел
72
2004
Модернизация и рехабилитация на електропреносната система
208 (EU)
2003
· - по данни от ДАЕЕР
С оглед на създаване на юридическа и икономическа основа за реализиране на някой от горните проекти и улесняване на приватизацията е извършено и следното:
определени са критериите за технологично, финансово-счетоводно и юридически обособяване на отделните дейности – производство, пренос и разпределение в Националната електрическа компания (НЕК);
изготвен е юридически анализ на собствеността в НЕК;
подготвени са самостоятелни счетоводства в отделните клонове на НЕК;
между отделните клонове на НЕК са подписани споразумения за дейността им през 1999 г., базиращи се на вътрешни цени за изкупуване и продажба на електроенергия, като етап от въвеждане на структурата "единствен купувач";
Независимо от направеното през годината, в отрасъла не са предприети необходимите мащабни действия за преструктуриране, като една от основните причини е забавянето на разработката и приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, завършен и приет през следващата – 1999 г.
Мерки за повишаване на енергийната ефективност.
През 1998 г. продължават мероприятията за повишаване на енергийната ефективност в топлофикационните дружества по плановете за финансово оздравяване чрез реализирането на проекти, насочени към автоматизация на процесите с цел намаляване на загубите при производството и преноса на топлина, икономия на гориво и преминаване на гориво природен газ.
Започва кампания за монтиране на индивидуални измерителни прибори на отоплителните тела на крайните потребители с оглед преустановяване на тенденцията за масово изключване на радиатори и отказване от централно топлоснабдяване. Известно е, че в тези случаи се търсят други начини за отопление, като изгаряне на въглища и брикети в домашни печки, нафтово отопление и др., увеличаващи замърсяването на околната среда.
При реализацията на дейностите, описани в Таблица III.1.1.4. е предвидено изпълнението на необходимите екологични мероприятия, като повишаване ефективността на електрофилтрите, изграждане на сероочистващи инсталации и др. с оглед постепенното привеждане на големите топлоелектрически централи към съвременните изисквания за опазване на околната среда.
Предвижданата модернизация в електроенергетиката цели и повишаване на ефективност чрез подмяната на амортизирано основно оборудване с модерно. По този начин разполагаемата мощност на блоковете намалява специфичния разход на гориво с 10-24 g условно гориво/kWh, намалява разхода на електроенергия за собствени нужди на блока с над 1% и др.
Възобновяемите енергийни източници продължават да не са обект на специално внимание, поощряване и стимулиране. Значителна преграда пред тяхното развитие са и все още ниските цени на енергията, но това е продиктувано и от социални причини. С въвеждането на пазарните принципи в енергийния сектор и с либерализирането на енергийните цени инвеститорският интерес към използването на възобновяемите енергийни източници би следвало да нарасне, което ще помогне страната да се доближи до европейските критерии за участие на възобновяемите източници в общото енергопотребление.
Въздействие върху околната среда.
Известно е, че енергийният отрасъл и по-специално топлоелектрическите централи на твърди горива и мазут са основен източник на замърсяване на атмосферния въздух. Основни замърсители са прах, серни и азотни оксиди. От термичните централи се изхвърлят и най-големите количества (над 95%) въглероден двуоксид - основен парников газ. Емисиите на серни оксиди и въглероден двуоксид представляват основната част от общите емисии на тези вещества за годината в страната. Всички топлоцентрали продължават да работят без сероочистващи инсталации, но през годината най-после започва изграждането на предвидените инсталации за блокове ¹ 7 и ¹ 8 в ТЕЦ "Марица Изток – 2" с кредити от международни финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и др.
През 1998 г. от енергийния сектор са изхвърлени както следва (в тона) :
Таблица III.1.1.5*
Източник
SO2
NOX
СО
CO2
прах
Уловен прах
Емисия от прах
ТЕЦ на кафяви и черни въглища
63 381
7 018
324
3 088 681
968 708
19 084
ТЕЦ на лигнитни въглища
933 032
38 432
1 777
16 387 803
3 552 759
64 911
ТЕЦ на вносни въглища
17 207
9 182
424
3 409 955
168 756
10 064
ТЕЦ на други въглища
11 228
3 157
149
1 275 405
83 173
1 357
ТЕЦ на течно гориво
9 826
1 485
111
574 013
ТЕЦ на природен газ
0
6 840
928
2 442 874
ОБЩО
1 034 666
66 113
3 713
27 178 732
4 773 395
95 415
·
· по данни от Националния статистически институт
Общо емисии на серни и азотни оксиди през последните години от енергийния сектор:
Таблица III.1.1.6
година
SO2
NOX
1996 год.
839 722
32 250
1997 год.
1 143 297
65 200
1998 год.
1 034 666
66 113
Намалението с около 108 000 t на серните оксиди и увеличението с около 900 t на азотните оксиди в сравнение с 1997 г. е в резултат от известно различие в структурата на изгаряните горива през годината, а не е в резултат на предприети целенасочени мерки.
В Таблица III.1.1.7 са показани емисиите според вида на използваното гориво при следните дейности въз основа на изчисленията на Националния статистически институт:
Производство и разпределение на електроенергия, газообразно гориво и топлоенергия;
Поддържане и експлоатация на съоръженията за осветление на улици и площади;
Снабдяване с топлоенергия в населени места.
Тона Таблица III.1.1.7 *
Вид гориво
Серни оксиди
Азотни оксиди
Въглероден оксид
Въглероден двуоксид
Образуван прах
Уловен прах
Емисия прах
Въглища
В т.ч.черни
2230
354
17
149107
18004
17732
272
Антрацитни
19
14
0
3565
201
199
2
Кафяви
61132
6650
307
29 36009
969587
950777
18810
Лигнитни
933023
38432
1777
16387803
3617670
3552759
64911
Донецки
17207
9182
424
3409955
178820
168756
10064
Други
11228
3157
149
1275405
84530
83173
1357
Течни горива
9826
1485
111
574013
-
-
-
Газ
0
6840
928
2442874
-
-
-
Общо
1034666
66113
3713
27178732
4868810
4773395
95415
В т.ч. Топлофикация "София":
Течни горива
4612
756
57
291680
-
-
-
Газ
-
4942
666
1754152
-
-
-
Общо
4612
5699
723
2045832
-
-
-
·
· - по данни от Националния статистически институт
В Таблица III.1.1.8 са представени емисии на серни оксиди, изхвърлени през 1998 г. в атмосферата на единица произведена енергия, според вида на използваното гориво в най- големите електро- и топлоцентрали.
За да се изчисли емисията на серни оксиди на kW/h от изгарянето на всеки вид гориво, са извършени следните изчисления:
за всяка ТЕЦ отчетената като общо произведена енергия се разпределя по видове горива на база на относителния дял на енергията, получена от всеки вид изразходвано гориво. За целта количеството изразходвано гориво от всеки вид е умножено по средната топлотворна способност за единица гориво;
общо произведената енергия от всеки вид гориво е разпределена според пропорцията между отчетената като произведена от ТЕЦ електроенергия и топлоенергия;
изчислената по CORINAR емисия на серни оксиди от всеки вид гориво е разпределена според пропорцията на произведената електроенергия и топлоенергия от горивото.
Таблица III.1.1.8
Вид
гориво
Общо произ-ведена енергия хил.
kWh
Елек-троенергия
хил.
kWh
Топло-енергия, хил.
kWh
Обща емисия на серни оксиди, t
Специ-фична еми-сия на серни окиси, g/
kWh
Емисия на серни оксиди от произве-ден kWh електро-енергия
Емисия на серни оксиди от произведен kWh топло-енергия
Въглища
В т.ч.черни
211141
45272
165869
2230
10,6
2,3
8,3
Антрацитни
3339
3339
0
19
5,8
5,8
0,0
Кафяви
2610933
1918069
692864
61132
23,4
17,2
6,2
Лигнитни
13762376
12548377
1213999
933023
67,8
61,8
6,0
Донецки
4941923
2338364
2603558
17207
3,5
1,6
1,8
Други
1615017
1013459
601558
11228
7,0
4,4
2,6
Течни горива
1479316
206413
1272904
9541
6,4
0,9
5,5
Газ
10464639
1186346
9278293
-
-
-
-
Общо
35090407
19259638
15830769
1034381
29,5
16,2
13,3
* - по данни от Националния статистически институт
Показателят gSO2 на произведен kWh от най големите централи, изгарящи лигнитни въглища, бележи известно увеличение в сравнение с предишните години, видно от долната таблица:
Таблица III.1.1.9
Година
1992
1993
1994
1995
1996
1997
1998
gSO2/kWh
75.5
69.1
58.1
58.4
57.7
62.85
67.8
Стойностите са твърде далеч от европейските и световни постижения (за Германия 0.5 g/kWh - 1990 г.), но следва да се има предвид, че за България тази стойност се получава при липса на сероочистващи инсталации.
През годината в резултат на извършените от РИОСВ измервания на вредните емисии в изходящите димни газове от термичните централи са в действие или са наложени нови имуществени санкции на 6 обекта. Санкциите са наложени за наднормени емисии на прах, серни и азотни оксиди, като общата стойност е 36 541 лв.(деноминирани).
Мероприятия за опазване на околната среда
През 1998 г. в енергийния сектор са проведени следните по-значителни мероприятия за намаляване замърсяването на атмосферния въздух:
Ремонт и рехабилитация на електрофилтри;
Стойност: 2 297 739 лв.
Внос на нискосернисти въглища за централите на вносно гориво;
Въвеждане на технология в ТЕЦ "Русе" с добавяне на калциев карбонат за подобряване на шлакоотделянето и намаляване на емисиите на серен диоксид;
Реконструкция на ТЕЦ "Марица Изток 1" за изгаряне на смес от подсушени въглища от Брикетна фабрика и енергийно гориво;
Стойност: 133 335 лв.
Монтиране на анализатори за следене на "неизгорялото" в отнесената пепел на бл. 4 в ТЕЦ "Варна";
Стойност: 87 422 лв.
Частична запечатка на сгуроотвала на ТЕЦ "Марица Изток1";
Стойност: 55 000 лв.
Изгаряне на въглищни смеси от "Марбас" и вносни нискосернисти въглища, осигуряващи намаление на емисиите на серни окиси и намаляване количествата изгарян мазут в ТЕЦ "Марица-3" - Димитровград;
Сключени договори с външни организации за периодичен контрол на емисиите от ТЕЦ.
2. ПРОМИШЛЕНОСТ
Общите емисии на основните вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обектите и дейностите в отрасъл промишленост за 1998 година, са представени в табл.1.1. В допълнение, поотделно са представени емисиите на вредни вещества от горивни и негоривни процеси в отрасъла, като към емисиите от горивни производствени процеси са включени и тези от производството на електро- и топлоенергия в отрасловите ТЕЦ и ОЦ.
Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от промишлеността за 1998 год. (x1000 t/y)
Таблица 2.1
Групи източници
на емисии
SОx*
NOx**
НМЛОС
СН4
NH3
CO
Прах
1
2
3
4
5
6
7
8
Горивни производствени процеси
109.5
32.2
2.2
1.7
-
89.4
63.6
Негоривни производствени процеси
22.5
23.3
16.7
0.8
15.9
43.4
2.8
Общи емисии
132.0
55.5
18.9
2.5
15.9
132.8
66.4
% от общите годишни емисии (за всички дейности)
10.6
24.8
6.4
0.4
24.2
19.6
28.5
98/97 год.
0.95
0.8
0.98
0.87
0.59
0.67
0.88
* -
изчислени като серен диоксид
** - изчислени като азотен диоксид
От направеното сравнение с общите годишни емисии за предходната календарна година се вижда, че продължава да се запазва наблюдаваната през последните няколко години тенденция за постепенно намаляване на емисиите на основните замърсители от промишлеността. Най-голям дял от общите годишни емисии на вредни вещества (сравни с таблица 1.1 към глава "Оценка на емисиите на вредни вещества в България през 1998 година" от раздел I "Екологична обстановка и природни ресурси") се пада на емисиите от прах, амоняк и азотни оксиди от отрасъла – около една четвърт от националните годишни емисии. Сравнително малък е делът на изпусканите емисии от серен диоксид (малко повече от 10%) и летливи органични съединения (приблизително 6%), а най-малък остава делът на емитираният в атмосферния въздух от промишлените обекти и дейности метан. Най-съществено намаление, в сравнение с предходната година, се наблюдава при емисиите на амоняк и въглероден оксид, като делът на промишлеността в общите годишни емисии на последния замърсител е около една пета.
Отсъствието или незадоволителното техническо състояние на основното оборудване и пречиствателните съоръжения, както и липсата на качествени екологични горива са причините за високите нива на емисии от серни оксиди и прах в отрасловите ТЕЦ (83% от емисиите на серен диоксиди и 96% от праховите такива). Емисиите в отпадъчните газове от централите работещи на твърди и течни горива (ТЕЦ "Девня", ТЕЦ "Агробиохим", ТЕЦ "Свилоза", ТЕЦ "Нефтохим", ТЕЦ "Видахим" и др.) продължават да бъдат над допустимите норми за прах и серни оксиди.
Общите емисии на някои тежки метали, полициклични ароматни въглеводороди и диоксини/фурани (едни от най-токсичните хлорсъдържащи вредни вещества), изпускани в атмосферния въздух от обектите и дейностите с неподвижни източници в отрасъл промишленост за 1998 година, са представени в табл.1.2. Отново поотделно са представени емисиите от горивни и негоривни процеси в отрасъла, като към емисиите от горивните производствени процеси се включват и тези от производството на електро- и топлоенергия в отрасловите ТЕЦ и ОЦ.
Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за
1998 год. от промишлеността за някои тежки метали,
полициклични ароматни въглеводороди и диоксини/фурани
Табл.2.2
Групи източници
на емисии
Живак
Hg
t/y
Кадмий
Cd
t/y
Олово
Pb
t/y
Полиаромат-ни въглеводоро-ди
PAH
t/y
Диоксини и Фурани
DIOX
g/y
1
2
3
4
5
7
Горивни производ-ствени процеси
1.96
13.58
120.91
2.79
39.40
Негоривни производ-ствени процеси
0.11
0.25
11.95
25.53
24.07
Общо:
2.07
13.83
132.86
28.32
63.47
% от общите годишни емисии (за всички дейности)
44
93
53
7.4
22
98/97 год.
1.03
1.05
0.98
0.83
0.93
От направеното сравнение с общите годишни емисии за предходната календарна година се вижда, че като цяло наблюдаваната тенденция е към запазване на националните нива на емисиите на тежки метали и постепенно намаляване (по-значително при полицикличните ароматни въглеводороди) на емисиите от горепосочените органични замърсители от отрасъл промишленост. Традиционно най-голям дял от общите годишни емисии (сравни с таблица 1.1 към глава "Оценка на емисиите на вредни вещества в България през 1998 година" от раздел I "Екологична обстановка и природни ресурси") заемат емисиите на тежки метали от отрасъла – от 93% за кадмий до 44% при емисиите на живак. Емисиите на оловни аерозоли от отрасъла представляват 53% или малко повече от половината от общите годишни национални емисии на този замърсител. Сравнително малък остава делът на изпусканите емисии от полициклични ароматни въглеводороди (приблизително 7%), където се наблюдава и най-същественото намаление спрямо останалите замърсители по табл.1.1 (с около една пета), в сравнение с предходната календарна година, докато делът на емисиите от диоксини и фурани от промишлеността продължава да бъде значителен и възлиза на 22% от националните.
В рамките на календарната година Управителният съвет на Националния фонд за опазване на околната среда е отпуснал средства за финансиране на инвестиционни екологични проекти, свързани с ограничаване на изпускането на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, възлизащи на 4 461 971 412 лв., в т.ч. 1 435 103 412 лв. като безвъзмездни помощи и 3 026 868 000 лв. под формата на безлихвени заеми. По-важните от тези проекти са:
- Инсталация за изгаряне на течни и твърди отпадъци в "НЕФТОХИМ" АД;
- Съоръжения за транспортиране, уедряване и оползотворяване на прахове в АДЗ на "КРЕМИКОВЦИ" АД;
В допълнение са финансирани научни и приложни разработки на 13 теми по опазване чистотата на въздуха и намаляване на шумово натоварване.
ПО-ВАЖНИ ДЕЙНОСТИ В ОТРАСЪЛ ПРОМИШЛЕНОСТ, СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА
I. НОВОПОСТРОЕНИ И РЕКОНСТРУ-ИРАНИ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
"СОДИ" АД – гр. Девня
Монтирани са демистерни решетки на пречиствателите на въздуха от филтрите с цел намаляване на емисиите от амоняк до нивата на съответните норми за допустими емисии.
Построена и пусната в експлоатация е нова линия за производство на тежка калцинирана сода, съоръжена с ръкавни филтри за улавяне на содов прах – праховите емисии са ограничени под установените норми.
"СВИЛОЗА" АД – гр. Свищов
Монтирана е обезпрашителна инсталация в суровинно-подготвителния цех на Завода за целулоза – ограничени са неорганизираните прахови емисии, съгласно изискванията на действащото българско законодателство.
"СТОМАНА" АД – гр. Перник
Постигнати са проектните параметри на ръкавен филтър КПИ-1 и ЕДП-1. Праховите емисии са ограничени до емисионните норми.
Извършен е ремонт на варовата пещ и са намалени праховите емисии. В подготовка е цялостен проект на инсталация за третиране на суровините и ограничаване на праховите емисии.
"АВКО" ООД – гр. Севлиево
Предотвратени са емисиите на азбестови нишки чрез прекратяване производството на изделия от азбестосъдържащи материали. Усвоено е производството на съответните изделия без азбест.
II. МЕРКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
"СОДИ" АД – гр. Девня
Въведена е в експлоатация система за връщане на високотемпературен кондензат от консуматорите на 36 атм. пара към деаератори високо налягане на ТЕЦ "ДЕВНЯ".
Подменени са кондензните съдове на паропреносната система с нов тип такива.
Въведено е честотно управление на 15 броя синхронни двигатели с намаляване разхода на електрическа енергия. Постигнатият ефект възлиза на 15% по-ниска консумация на ел.енергия от тези двигатели.
"СВИЛОЗА" АД – гр. Свищов
Пусната е в експлоатация нова вакуум-изпарителна инстлация в Завода за изкуствена коприна. Намален е седем пъти разходът на охлаждаща вода, постигнат е 33% по-нисък специфичен разход на топлина и два пъти по-малка консумация на електрическа енергия.
III. НОВИ СИСТЕМИ ЗА АВТОМАТИЧНО ИЗМЕРВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ
"СВИЛОЗА" АД – гр.Свищов
Със съдействието на програма ФАР и РИОСВ – В.Търново е осигурена френска апаратура за непрекъснат контрол на емисиите от прах, серен диоксид, азотни оксиди и въглероден оксид в ТЕЦ "СВИЛОЗА".
4. ТРАНСПОРТ
Транспортният сектор оказва значително въздействие върху околната среда, като проблемът със замърсяването на атмосферния въздух от транспорта се определя като един от основните приоритети на екологичната политика, залегнал в Стратегията по околна среда на Р.България. Данните за емисиите от транспорта се базират на ежегодните инвентаризации на основните замърсители на въздуха, извършвани от Националния статистически институт и НЦОСУР на МОСВ. При тези инвентаризации количествата емитирани вредни вещества се изчисляват на базата на количествата използвани горива.
Общото количество на емитирани основни замърсители на атмосферния въздух от транспортния сектор за 1998 г. се изчислява на 441.1 хил.t, което е значително увеличение в сравнение с предходната година и нарушаване на характерната за последните години тенденция за намаление на емисиите. Това се дължи на увеличената обща консумация на горива от транспортния сектор през годината. През 1998 г. МПС са изгорили 798 867 t бензин, което количество е с 199 944 t повече от 1997 година.
Емисии от транспорта по основни замърсители(1990-1998год.), хил. t Таблица3.1.
година/
замърсител
1990
1991
1992
1993
1994
1995
1996
1997
1998
SOx
26.6
30.9
26.5
25.5
22.1
24.1
25.4
23.3
31.4
НМЛОС*
79.2
49.1
58.0
66.7
66.2
76.0
64.7
43
55.5
NOx
165.9
101.5
95.4
111.5
84.4
110.0
108.4
83.2
94.2
CO
386.5
233.4
286.1
322.3
316.1
366.2
311.6
169.2
260.0
Общо
658.2
414.9
466.0
526.0
488.8
576.3
510.1
318.7
441.1
*неметанови летливи органични съединения
Регионите със сериозни екологични проблеми, приети като екологични "горещи точки", в повечето случаи са големи населени места с интензивен автомобилен трафик – София, Бургас, Пловдив, Варна – Девня, Русе, Перник и др., който има основен принос за замърсяването на атмосферния въздух в тези региони. Данните от мониторинговите станции, разположени в райони с интензивен автомобилен трафик, показват неколкократно по-високи концентрации на вредни вещества, дължащи се на моторните превозни средства, в сравнение с райони с нормален автомобилен трафик. Най-високи са стойностите на емитираните въглероден окис и азотни окиси, като водещо място заемат емисиите от пътния транспорт.
Национални годишни емисии от транспорта, хил. t
Таблица 3.2.
1990
1991
1992
1993
1994
1995
1996
1997
1998
NOX
1
136.6
68.8
68.5
86.9
66.3
86.6
83.2
59.2
59.7
2
29.3
32.7
26.9
24.6
22.8
23.4
25.2
24.0
34.5
CO
1
371.9
219.6
256.6
311.7
306.2
356.1
299.9
159.6
246.2
2
14.6
13.8
11.5
10.6
9.9
10.1
11.7
9.6
13.8
1. Пътен транспорт
2. Друг транспорт
Друг характерен замърсител на атмосферния въздух, дължащ се до голяма степен на пътния транспорт, са оловните аерозоли, емисиите на които се дължат на употребата на оловни антидетонатори в автомобилните бензини.
Олово (Pb) емисии от пътен транспорт, t
199.2
153.3
135.85
86.31
109.25
Емисиите на олово от пътния транспорт за 1998г. – 109.25 t представляват 43.6% от общата емисия на олово от различните източници (промишленост, енергетика и др.). Увеличениeто с 23 t на оловни емисии, в сравнение с предходната година, се дължи, както бе посочено по-горе, на увеличената обща консумация на бензин през годината.
Намаляването на емисиите на оловни аерозоли от транспорта, чрез премахване употребата на оловни бензини е залегнало в основата на Паневропейската стратегия, в чието разработване Р. България взе активно участие. В изпълнение на Декларацията на министрите на околната среда (София, 1995 г.), и приетите "Инициативи за подобряване качеството на въздуха в сраните от ЦИЕ" (SILAQ) с Решение ¹173/27.4.1998 на Министерския съвет бе приета Национална програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини в Р. България. Същата цел е заложена и в Протокола за ограничаване на емисиите от тежки метали към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, който бе подписан от министъра на околната среда и водите през юни 1998 г. в Дания на IV конференция "Околна среда за Европа".
Потреблението на безоловен бензин от автомобилния транспорт за 1998 г. е 87 875 t, което представлява 11% от общото потребление на бензин в страната. В сравнение с 1997 г. – 5.7%, е налице почти двойно увеличение на потреблението му. Въпреки това основната цел на Националната програма е прекратяване на производствата на оловни бензини към 31.12.2003 година. В тази връзка през 1998 г. продължава работата на междуведомствената работна група под ръководството на МОСВ, със задача изпълнение на дейностите, залегнали в плана за действие към Националната програма.
2. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СТОПАНСКИТЕ ОТРАСЛИ ВЪРХУ ВОДИТЕ
Въздействие на стопанските отраслите върху количественото състояние на водите
Общо отклонените и иззети води през 1998 г. се оценяват на 12 250 277 хил. m3 и са с около 5 % повече спрямо предходната година.
Най-голямо е количеството на водите, ползвани от р.Дунав за нуждите на АЕЦ, които възлизат на 5 265 678 хил. m3 и са с около 8 % повече спрямо 1997 г. Тези води се връщат обратно в реката и нямат особено значение за количественото състояние на водните ресурси.
Ползваните води от вътрешните реки се оценяват на 1 773 312 хил. m3 и са с 16,5 % по-малко спрямо предходната година, поради което се наблюдава по-висока степен на оводняване на речните корита и по-добро състояние на качествата на повърхностните води.
Ползваните води от езера, блата, лагуни и други повърхностни водоизточници не показват съществени различия спрямо предходната година.
Общо използваната вода от стопанските отрасли (без ВЕЦ и АЕЦ) през 1998 г. се оценява на 6 162 508 хил. m3, което е с около 5% по-малко от 1997 г. В структурата на използваните свежи води няма съществени изменения: около 82% от тях се използват за производствени цели, около 8% за селското стопанство и около 10 % - за комунално-битови цели.
За производствени цели са използвани 1 151 026 хил. m3 свежи води, които са с около 8% по-малко от 1997 г.
Въздействието на стопанските отраслите върху качеството на водите
Общото количество на отведените през 1998 г. в повърхностните водоеми и морето отпадъчни води от наблюдаваните стопански единици и от обществената канализационна система се оценява на около 1 019 498 хил. m3, което е с около 24 % по-малко спрямо 1997 г. От общото количество отведени отпадъчни води около 37 % са заустени директно без обработка, което е с 5% по-малко от 1997 г.
Натоварването на основните поречия с отпадъчни води е дадено в табл.2.1
Отведени отпадъчни води по поречия ( в хил. m3) за 98 и 97 г.
Таблица 2.1
ПОРЕЧИЯ
1998
1997
Общо
В т.ч. отведени без обработка
Общо
В т.ч. отведени без обработка
Общо
1019498
372698
1352198
650337
Искър
294277
99743
256736
75130
Тунджа
35554
15911
37669
17339
Марица
225289
86108
536515
359354
Осъм
9058
7303
9974
9016
Струма
60812
21842
78594
26078
Янтра
26100
15366
54068
32192
Русенски Лом
38125
24101
47110
31659
Вит
34242
3007
16144
2739
Огоста
18962
11877
17009
7537
Места
7973
4065
10327
4626
Арда
29883
16694
37056
17132
Камчия
13165
11900
13824
11168
реки, вливащи се в Ч. море
146574
31285
147133
30568
други реки
79484
23496
90039
25779
Обектите на стопанските отрасли се явяват едни от най-големите точкови източници на замърсяването на водите. Образуваните отпадъчни води от стопанските единици възлизат на 523304 хил. m3 за 1998 г., като отведените са 473419 хил. m3, което е с 14% по-малко от 1997 г. Непречистените води са 214812 хил. m3 , което е 45% от всички отведени отпадъчни води и от тях: около 55% заустват в повърхностните водоеми; около 2% в морета и подземни недра и около 43% са отведени от обществената канализация.
Действуващите селищни пречиствателни станции са 51 на брой, като 14 работят само с механично пречистване и 37 от тях имат биологично пречистване. Тези пречиствателни станции обслужват 51 населени места, или 35,7% от общото население на страната е обслужвано от пречиствателни станции за отпадъчни води. Проектният капацитет на селищните пречиствателни станции по различни причини не се използва пълноценно, а само около 65%.
Данните за отпадъчните води отведени от обществената канализация са представени в таблица 2.2.
Отведени отпадъчни води от обществената канализация (хил. м3) за
1998 г.
Таблица 2.2
1998
Общо
В т.ч. със
СПСОВ
Общо
670194
422166
Необработени
248028
Обработени
422166
422166
В т.ч. мех. пречистване
14437
Биологично пречистване
407729
Дяловото участие на отделните отрасли в изпускането на отпадъчни води през 1998 г. е:
88,4 % от промишлеността; в т.ч.
10% от добивната;
67,9% от преработващата;
9,2% от производство и преразпределение на енергия;
1,3 % от строителство;
8,0 % от други отрасли и дейности
3,1 % от селско и горско стопанство;
През 1998 г. от обектите на промишлеността са отведени 415 492 хил. m3 отпадъчни води, които представляват 85,6% от количеството отведени отпадъчни води през 1997 г. Непречистените отпадъчни води за 1998 г. са 164 876 хил. m3, които са 88,4% спрямо количеството непречистени отпадъчни води през предходната година, т.е. количеството на непречистените отпадъчни води през 1998 г. е намаляло с 11,6% спрямо 1997 г.
Най-голямо въздействие върху качеството на водите оказват химическият, нефтопреработ-вателният и металургичният подотрасъл на преработващата индустрия, от които общо са отведени 327921 хил. m3 отпадъчни води, като обработените представляват около 65 % от тях.
Химията и нефтопреработването имат най-голям относителен дял в заустването на отпадъчни води в морето, докато в повърхностните водоеми водеща е металургията. Обектите от тях замърсяват водите с органични вещества, минерални соли, токсични тежки метали, цианиди, нефтопродукти и други.
СЕЛСКО СТОПАНСТВО
През 1998 г. от селското стопанство са отведени 14495 хил. m3 отпадъчни води, от които 9325 хил. m3 са непречистени. За 1997 г. тези стойности са съответно –18 651 хил. m3 и 13 596 хил. m3, което показва запазване на тенденцията от предишната година към намаляване количеството на изпусканите отпадъчни води, вкл. и на необработваните.
ЕНЕРГЕТИКА
От обектите на енергетиката през 1998 г. са отведени 47197 хил. m3 отпадъчни води, по-голямата част от които - 30191 хил. m3 са непречистени (64%). В сравнение с предходната година се забелязва намаление съответно с 13,5 % за отведените отпадъчни води и с 15,2% на количеството необработени отпадъчни води.
СТРОИТЕЛСТВО
Количеството на отведените отпадъчни води за 1998 г. е 3582 хил. m3, от които 3508 хил.m3 са непречистени, т.е. наблюдава се намаление с около 47% на отведените отпадъчни води от строителството и с около 48% на непречистените.
3. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
А. Подотрасъл "Растениевъдство"
1.Отрицателните последици за околната среда, свързани с прекомерната употреба на минерални торове в земеделието и най-вече на азотни торове в небалансиран режим на торене, са вкисляване на слабо буферните почви, замърсяване на повърхностни и подземни води с нитрати, нитрити и др.
По данни на РИОСВ и МЗГАР употребените минерални торове в активно вещество за 1998 г. са както следват:
- азот /N/ - 97 499 t
- фосфор /Р2О5/ - 8 900 t
- калий /К2О/ - 6 749 t
Общо - 113 146 t
Забелязва се тенденция на намаляване с около 25% употребата на минерални торове в сравнение с предходната година, през която са употребени общо 164 087 t.
2. По данни на РИОСВ, НЦОСУР и МЗГАР употребените растителнозащитни препарати (пестициди) за 1998 г. са както следват:
- хербициди – 2 274 t
- инсектициди – 680 t
- фунгициди – 2 231 t
Общо – 5 185 t
Потенциален източник на замърсяване на земеделските земи с тежки метали са широко използваните Сu и Zn съдържащи пестициди, известни под търговските наименования Рубиган, Купроцин, Радомил и др., като същите се прилагат основно при отглеждане на трайни насаждения (лозя и овощни градини). Данните от мониторинговите наблюдения през 1998 г. не показват завишение и допълнителни натрупвания над ПДК на тежки метали в наблюдаваните пунктове, следствие употребените през годината пестициди. Това се дължи основно на намалените количества употребени пестициди в сравнение с предходната година, когато са били употребени общо 6 131 t.
Няма данни от контролната дейност на РИОСВ за регистрирани инцидентни замърсявания с пестициди от разливи на работни разтвори, както и от неправилни механични обработки на почвите и предозиране на поливните норми (особено при гравитачно напояване), които да са довели до активиране на ерозионни процеси и вторично засоляване.
3. Вредната практика на горене на стърнища след жътва на зърнените култури продължи и през 1998 г. с всичките произтичащи негативи за околната среда, като унищожаване на органична материя, полезна почвена микро флора и фауна, горска растителност, хумус и др. За годината от РИОСВ са наложени общо 85 бр. персонални акта за нарушения, свързани с горенето на стърнищата, като голяма част от нарушителите останаха ненаказани, поради невъзможност за установяването им. Драстичен е примерът за регион Разград, където вследствие запалено стърнище са унищожени 55 dca млада борова гора, собственост на Държавно лесничейство-Разград, като са унищожени и 8 dca първокласен пшеничен посев.
Б. Подотрасъл "Животновъдство"
Преструктурирането на големите животновъдни ферми е приключило – 90% от тях са приватизирани, а останалата част са закрити, поради отрицателни икономически показатели. Голям е броят на дребните животновъдни ферми, които не създават съществени проблеми за околната среда, но все още известни проблеми създават старите пречиствателни съоръжения за отпадни води на бившите големи животновъдни комплекси, които с малки изключения работят неефективно. Регистрирани са единични случаи от РИОСВ за замърсяване на почви и води с торова течност, за които са наложени имуществени санкции на:
- Свинекомплекс "Кембароу ММ5"- Благоевград, за замърсяване на почви с течен торов отпад в размер на 2 930 лв.;
- Птицеферма "Българка"- с. Българка, общ. Дулово, за замърсяване на почви с течен торов отпад в размер на 3 852 лв.;
- "Птицевъдство Ломци" АД в регион Шумен, за замърсяване на почви с течен торов отпад в размер на 3 506 лв.;
- ЗК "Съединение 94"- с. Манастирица, регион Шумен, за замърсяване на почви с течен торов отпад в размер на 1 474 лв.;
- Свинекомплекс с. Друган, регион София, за замърсяване на води с амониев азот, нитратен азот и неразтворими вещества (БПК) над ПДК в размер 31 116 лв.;
- Свинекомплекс с. Пъстрен, регион Стара Загора, за замърсяване на води по предходните показатели на ПДК в размер 6 326 лв.;
И през 1998 г. МОСВ, чрез НФООС стимулира развитието на частното екологично животновъдство и растениевъдство в планинските и полупланински райони, чрез заделяне на значителни средства. Като примери могат да се посочат следните по-крупни обекти:
- фирма "Нефертити" - гр. Рудозем, за изграждане на база за засаждане на култивирани билки и първичната им преработка - 1 374 800 лв.
- за рекултивация на нарушени и вкислени земеделски земи - община Кюстендил - 756 000 лв.
- фирма "Фери-Експорт" - гр. Доспат, за изграждане на предприятие за обработка на гъби и билки - 220 000 лв.
- за създаване на трайни насаждения от малини и ягоди върху ерозирани земи в района на гр. Априлици - 52 000 лв.
- за създаване на трайни насаждения от малини и ягоди върху ерозирани земи в района на гр. Смолян - 41 000 лв.
- за създаване на пчелини в Хасковска област - 38 000 лв.
- за създаване на черничеви насаждения в районите на общините Кюстендил и Кресна - 21 000 лв.
4. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ДОБИВА НА НЕВЪЗСТАНОВИМИ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
Проучването, добивът и първичната преработка (обогатяването) на подземни богатства в значителна степен увреждат и замърсяват земните недра и околната среда. Най-силно това е изразено при експлоатацията на находищата на подземни богатства по открит (кариерен) способ и при първичната преработка на добитите суровини. Увреждат се почвите и ландшафтът, на замърсяване са подложени водите (повърхностни и подземни) и въздухът. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромни количества отпадъци (земно-скални и шламообразни материали). И през 1998 год., въпреки отчетения ръст, оползотворяването на тези отпадъци е ограничено, главно поради липса на технологии, потребителски интерес и икономически регулатори.
През 1998 год. продължават дейностите по изпълнение на ПМС ¹140/23.07.1992г. и последвалите го изменения и допълнения, за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности в страната.
Към 31.12.1998 год. е завършена цялостно техническата ликвидация и консервация общо на 45 участъци и обекти в минните дружества "Елисейна", "Маджарово", "Устрем", "Асарел-Медет", "Бургаски медни мини", "Чипровец" и "Горубсо". През 1999 год. ще продължи техническата ликвидация и консервация на 33 други минно-добивни участъци и обекти на посочените по-горе минни дружества.
В процес на проектиране и реализация са дейности по рекултивация и очистка на води в района на ликвидираните и консервираните минно-добивни обекти. През 1998 год. е завършена рекултивацията на хвостохранилищата "Устрем-1" и "Устрем-2" и на нарушените терени в района на рудниците "Лесово" и "Крумово" ("Устрем"-ЕАД), на рудник "Граматиково" ("Бургаски медни мини"-ЕАД) и на участък "Огоста" ("Чипровец"-ЕАД). Тези дейности продължават на още 27 ликвидирани и консервирани минно-добивни обекта през 1999 год., за което са осигурени средства от целевата извънбюджетна сметка "Дивидент за държавата от търговските дружества с държавно участие".
В изпълнение на ПМС ¹199/08.08.1996г. и на утвърдените от Комитета по енергетика "Инструкция за ликвидиране и консервиране на въгледобивни обекти" и технически проекти, съгласувани с МОСВ, през 1998 год. продължава:
- техническата ликвидация на подземните рудници и участъци в мини "Бистрица"-ЕАД, "Балкан"-ЕАД, "Пирин"-ЕАД и "Антрацит"-ЕАД. След окончателното й приключване през 1998 год. започва и реализацията на утвърдените проекти за рекултивация на нарушените терени от въгледобивната дейност в района на ликвидираните минни обекти.
През 1998 год. са изпълнени общо 7 договора за ликвидация, техническа и биологична рекултивация и очистка на води в района на 55 стари геологопроучвателни изработки и обекти в страната, на стойност 185,337 млн.лв.
IV. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИчЕСТВО
1. ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
С оглед поставените от правителството в Програма 2001 задачи за подготовка за приемането на страната в Европейския съюз в Министерство на околната среда и водите беше създаден отдел "Европейска интеграция". Основните задачи на отдела са:
- координация на цялостната дейност на министерството при взаимодействието и диалога с институциите на Европейския съюз и с отделните министерства и ведомства по въпросите на европейската интеграция;
- участие в подготовката на нормативни актове и програми за прилагане на европейското законодателство;
- подготовка на позиции на страната, свързани с присъединителните процеси;
- водене на преговори за присъединяване към Европейския съюз в сектор "Околна среда";
- анализ на приоритетите за страната в сектор "Околна среда".
Министерски съвет утвърди Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз, която представлява основен координиращ документ за действията на държавната администрация при хармонизиране на българското законодателство с европейското. Националната програма в глава "Околна среда" включва краткосрочните и средносрочните задачи, които трябва да се изпълнят с цел покриване изискванията на всеки един нормативен акт на Европейския съюз, законодателните и административно-прилагащите мерки, които трябва да се предприемат с оглед постигане на тази цел, и необходимото финансиране за всяка отделна задача. Приемането на Националната програма е първата и най-важната стъпка в процеса на сближаване на законодателството и дава насоките за работа на държавните институции.
С цел продължаване хармонизирането на българското законодателство с изискванията на европейското законодателство и за изпълнение на краткосрочните задачи, заложени в Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз, продължава разработването на закони и подзаконови нормативни актове. Законът за защитените територии е приет от Народното събрание и въвежда основните изисквания на Директиви 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и 79/409/ЕЕС за защита на дивите птици. Колегиумът на МОСВ приема проекти на Закон за водите (приет на 13.07.99 г., ДВ бр. 67/99 г.) и Закон за лечебните растения (приет на 07.04.2000 г. (ДВ бр.29/2000 г.), които са внесени в Министерски съвет за утвърждаване. Проектът на Закон за водите представя основните изисквания на Проекта за Рамкова Директива по водите СОМ/97/49, а проектът на Закон за лечебните растения транспонира изисквания на Директиви 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания.
Приети са и публикувани в Държавен вестник и редица подзаконови нормативни актове в сектори:
Хоризонтално законодателство - Наредба ¹4 за оценка на въздействието върху околната среда – транспонира изисквания на Директива 85/337/ЕЕС за оценка на въздействието върху околната среда;
Качество на въздуха и Промишлено замърсяване – основните изисквания на Директиви 84/360/ЕЕС и 88/609/ЕЕС относно големите горивни инсталации са транспонирани чрез:
- Наредба ¹2 на МОСВ, МП, МРРБ, МЗ за нормите на допустимите емисии /концентрации на вредни вещества/ в отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ бр. 51/98 г.);
- Наредба ¹1 на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти (ДВ бр. 51/98 г.);
- Наредба ¹3 на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти, свързани с националния горивно-енергиен баланс на страната (ДВ бр.51/98 г.).
Управление на отпадъците:
- Наредба ¹5 за реда и условията за издаване на разрешения за внос, износ и транзитен превоз на отпадъци през територията на Република България (ДВ бр. 120/98 г.) – транспонира изисквания на Регулация ЕЕС8259/93 за контрол върху експедирането на отпадъци в рамките на, във и извън ЕС;
- Наредба ¹10 за реда за оформяне на документацията относно отчета и информацията за управление на дейностите по отпадъците (ДВ бр. 151/98 г.) - транспонира изисквания на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците, Директива 91/689/ЕЕС за опасните отпадъци;
- Наредба ¹11 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (ДВ бр. 152/98 г.) - транспонира изисквания на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците, Директиви 89/429/ЕЕС и 89/369/ЕЕС за действащи и нови инсталации за изгаряне на битови отпадъци;
- Наредба ¹12 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци (ДВ бр. 152/98 г.) - транспонира изисквания на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците, Директива 86/278/ЕЕС за изгаряне на опасни отпадъци, Предложение за Директива за депа за отпадъци;
- Наредба ¹13 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци (ДВ бр. 152/98 г.) – транспонира изисквания на Предложение за Директива за депа за отпадъци;
- Заповед за класификация на отпадъците – транспонира изисквания на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците, Решение 94/3/ЕЕС, Директива 91/689/ЕЕС за опасните отпадъци .
През периода май-юни 1998 година в Брюксел са проведени заседания по многостранната фаза на аналитичния преглед на законодателството на Европейския съюз в секторите Хоризонтално законодателство, Промяна на климата, Защита на природата, Качество на водите, Шумови емисии, Качество на въздуха, Индустриално замърсяване и управление на риск, Управление на отпадъците, Химикали и генетично модифицирани организми. На тези заседания е представено действащото българско законодателство и неговото прилагане в тези сектори и планираните бъдещи нормативни актове, които ще транспонират изискванията на правото на Европейския съюз. Положителните резултатите от проведените заседания в област "Околна среда" и добрата оценката на Европейската комисия относно напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС са отразени в публикувания през ноември 1998 год. Редовен доклад за напредъка на България.
С оглед подобряване диалога с институциите на Европейския съюз към Министерство на външните работи е създаден Съвет по Европейска интеграция. Към този съвет са сформирани 31 работни групи. Водещо ведомство на Работна група 22 "Околна среда" е Министерство на околната среда и водите, а в работата й се включват представители на повече от 12 министерства и ведомства, имащи отношение към проблематиката на област "Околна среда". Работната група провежда редовни заседания, като се обсъждат проекти на нови нормативни актове, подготвят се позиции за преговори с институциите на ЕС, изготвят се становища по актове, засягащи сектори на област "Околна среда".
2. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРОЕКТИ
ЗА 1998 ГОДИНА
Поставените цели в областта на международното сътрудничество за 1998 г. бяха в съответствие с приоритетите на министерството по подпомагане на усилията за приобщаване към европейските екологични норми, продължаване на участието в работата на международните екологични конвенции с регионално и глобално значение, укрепване на връзките със страните и организациите – донори, продължаване на международните връзки със страните от Югоизточна Европа, участие в координирането на различни международни програми и проекти.
Най-значимите международни прояви на министерството са:
Четвъртата министерска конференция "Околна среда за Европа", която се проведе през юни 1998 г. в гр. Орхус. В нея взема участие българска делегация, водена от министъра на околната среда и водите г-жа Евдокия Манева. Най-важните документи, подписани по време на Конференцията, са:
Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда;
Декларация на министрите на околната среда в региона на Европейската икономическа комисия.
Първата среща на донорите е организирана от МОСВ през май 1998 г. в София. Участват 14 представители на различни държави и организации – донори като Европейската комисия, Дания, Швейцария, Великобритания, САЩ, Холандия, Япония, Датската агенция за опазване на околната среда, Програмата ПРООН и Регионалния център по околна среда в Будапеща.
КОНВЕНЦИИ
Рамкова конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКОНИК)
На свое заседание на 10 август 1998 г. Министерският съвет на Република България взема решение за подписване на Протокола от Киото към РКОНИК и МВнР дава мандат на Постоянния представител на Република България към ООН да подпише Протокола от Киото.
През месец ноември 1998 г. в Буенос Айерес, Аржентина се състои IV-та конференция на страните по РКОНИК. На тази конференция е приет т.нар. "План за действие от Буенос Айрес", съгласно който в рамките на две години следва да се разработят и приемат необходимите правила, критерии, условия и ръководство за прилагане на "Гъвкавите механизми" от Протокола от Киото – "Съвместното изпълнение", "Търговия на емисии" и "Механизъм за чисто развитие".
Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (Женева 1979 година)
През 1998 година продължава работата във връзка с изпълнение на поетите от страната задължения в рамките на протоколите към Конвенцията – за намаляване на емисиите от азотни окиси (София 1988 г.) и серни окиси (Осло 1994 г.). България ратифицира със закон от 28.01.1998 г. петия пореден протокол към Конвенцията за намаляване емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци.
Правителството на Република България приема решение по време на Конференцията на министрите "Околна среда за Европа" в Орхус, Дания на 24.06.1998г. да бъдат подписани следващите два протокола към Конвенцията за намаляване, съответно на емисиите от тежки метали и устойчиви органични замърсители. Подписано е и министерска декларация за прекратяване на производството и употребата на етилиран бензин до 2005 година.
Монреалски Протокол за веществата, които нарушават озоновия слой
Ратифицирани са Лондонските изменения по Монреалския Протокол от 1990г. и Копенхагенските от 1992г.
Продължава изпълнението на Националната програма за поетапно прекратяване използването на озоноразрушаващи вещества в България. Сключени са 24 договора на обща стойност 4,193,076 щатски долари (42% от общата стойност на безвъзмездната помощ) за закупуване на оборудване и предоставяне на услуги на фирмите-получатели на безвъзмездна помощ по линия на GEF Grant – Мраз-София, Фриго-Сливница, Климат Инком-София и Института по хладилна и климатична техника-София. Приключва изпълнението на подпроекта на Лагерния завод – ВМЗ, Сопот. Включен е нов подпроект за Лъки Полюс-Варна и е започнато неговото изпълнение.
Базелска конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане
Изпълнени са задълженията по Базелската конвенция – изготвяне на годишен отчет за управлението на опасните отпадъци в България пред секретариата на Конвенцията; участие на експерти в работна среща и в три курса за обучение по прилагане на изискванията на Базелската конвенция; текуща кореспонденция със страни по конвенцията;
Конвенция за опазване на биологичното разнообразие
В изпълнение на препоръките на конвенцията са създадени следните нормативни документи: Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133-извънреден, 1998), Национален доклад за биологичното разнообразие, Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие.
Подписан е договор с международния фонд GEF за разработване на "План за опазване на биологичното разнообразие" и Споразумение за започване на II фаза на Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие;
Представители на МОСВ участват в Министерската конференция в Братислава, в работата на органите към Съвета на Европа, свързана със Общоевропейската стратегия за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и др.
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска)
През 1998 г. се финализира Проектът CORINE - Biotopes.
Определени, описани и картирани са 141 сайтове (sites) с характерни екосистеми с европейска значимост.
С финансова подкрепа от правителството на Монако бяха разработени проекти:
Прилагане на план за управление на ЗМ "Велека" и ЗМ "Силистар";
Разработване на план за управление на видрата и нейните местообитания в ПП"Странджа";
Започва работа по проект за разработване на планове за действие за няколко световно застрашени вида птици, финансиран от BirdLife International Кралското дружество за защита на птиците, Великобритания.
Осъществени са проекти с участието на НПО "Федерация Зелени Балкани" като по-важните са
Програма "Зелен Дунав" - с WWF и др. НПО;
Мониторинг, устойчиво управление и опазване на биоразнообразието в горски екосистеми (съвместно с Швейцария);
Български представители участват в международните инициативи по конвенцията.
Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска)
Изготвен е национален доклад за изпълнението на дейностите по конвенцията през периода 1995- 1998 година. Изпратени са писма до различни министерства за номиниране на представители в Националния Рамсарски комитет. Номиниран е нов координатор по конвенцията.
Български представители участват в международните инициативи по конвенцията.
Конвенция пo международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES)
През 1998 г. е подготвена концепция от бъдещия Закон за биологичното разнообразие, където ще бъдат третирани и легализирани въпросите, свързани с международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна.
Български представители участват в международните инициативи по конвенцията.
Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване
През 1998 г. продължава работата на Екологичната програма за Черно море, чрез която се координират усилията на крайбрежните страни за изпълнение на конвенцията. Разширена е системата за мониторинг на морските води и седименти. Разработен е проект за Стратегия за интегрирано управление на крайбрежната зона.
Съвместно с Международната програма за р. Дунав е проведено изследване на влиянието на реката върху състоянието на морската екосистема. Разработен е доклад за биологичните индикатори за Черно море.
Представител на МОСВ взема участие в срещата на Управляващия комитет на програмата през декември в Истанбул, Турция.
Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав
През 1998 година по Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав е извършено следното:
Подготовка на необходимите допълнителни документи за внасяне на Конвенцията за ратификация;
Постоянно участие в работата на Постоянната международна комисия и нейните органи за изпълнение на Конвенцията – работни документи и планове за работа;
Участие в работните групи на програмата.
В рамките на международната "Регионална програма за опазване на околната среда в басейна на река Дунав" продължават прединвестиционните проучвания за градски пречиствателни станции за отпадъчни води.
Продължава реализирането на идеята за Ефективно управление, защита и възстановяване на речните басейни в България и в частност – Пилотния басейнов съвет за река Янтра.
Координация и пряко участие в дейностите по разработване на "Програма за намаляване на замърсяването на река Дунав" на GEF/UNDP.
ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
ХОЛАНДИЯ
На 31.03.1998 г. в Амстердам е подписано Споразумение между Министерството на околната среда и водите и Министерство на строителството, териториалното планиране и околната среда на Кралство Холандия за сътрудничество в областта на опазване на околната среда. От българска страна споразумението беше подписано от министър Евдокия Манева, а от холандска – от министър Маргарета Де Боер.
На 09.07.1998 г. по време на еднодневна работна среща в София на най-високо равнище, двамата министри подписват "Писмо за намерения" за сътрудничество по прилагането на Конвенцията на ООН за промяна на климата. През месец септември 1998 г. работни групи от експерти на двете страни разработват План за сътрудничество за 1999 г., включващ следните съвместни проекти:
1. Рециклиране на стари автомобили по програма VROM/BDSM. Размерът на помощта е 50 000 хол. гулдена, предназначени за предпроектно проучване в цитираната област.
2. Проекти, свързани с изпълнение на Протокола от Киото към Конвенцията за климатичните промени– т.нар."Joint Imlementation" проекти. Размерът на помощта е 2 000 000 хол. гулдена.
3. Събиране и изгаряне на пестициди, излезли от употреба, по програма VROM . Размерът на помощта е 200 000 хол. гулдена.
4. Освен тези проекти, в действие е и регионалният проект "Зеленият Бургас" по договор между Агенцията за опазване на околната среда в Ротердам и община Бургас, с участието на РИОСВ – Бургас.
Сътрудничество с Германия – 1998 година
Взето е участие в четвъртата Сесия на смесената комисия България-Бавария и са изпълнени договореностите, произтичащи от съвместния протокол и работната програма.
Сътрудничеството продължава по "Националната програма за намаляване броя и опасността на депата и старите замърсявания с отпадъци", като са извършени предварителни проучвания.
Проведени са срещи във Федералната служба по околна среда, Берлин и са разработени задания за съвместни проекти по следните теми:
Третиране на инфилтрационни води от депа за отпадъци;
Събиране и оползотворяване на отпадъчния биогаз от депа за битови отпадъци;
Компостиране на органични отпадъци от домакинствата;
Разработване на регионални концепции за третиране на болнични отпадъци.
СЪТРУДНИЧЕСТВО С ДАНИЯ
Сътрудничеството продължава по следните съвместни проекти
"Управление на болничните отпадъци на гр. София
- изготвено указание за разделно събиране;
- проведен конкурс за избор на местен консултант;
- проведен конкурс и възложен доклад по ОВОС за реконструкция и модернизация на инсталация за изгаряне в МУ;
- участие в консултативен съвет и работна група.
Проект за управление на отпадъците в региона Враца-Мездра:
- участие в консултативен съвет, работна група и експертни съвети;
Проведени са предварителни разговори за съставяне на текста на българо-датското междуправителствено Споразумение за сътрудничество в областта на опазване на околната среда.
Открита е пречиствателна станция за отпадъчни води в кожарското предприятие "Севко" в Севлиево.
Сътрудничество с Русия
В Москва на 28 август 1998 година е подписано Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на опазване на околната среда.
МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ
По-важните проекти с международно финансиране, които министерството координира през 1998 г., са:
ОПАЗВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Поетапно ограничаване потреблението на озоноразрушаващи вещества
Донор: Световен фонд за опазване на околната среда /GEF/
Срок на реализация: 1995-1999г.
Общ размер на помощта: 10,5 млн.щ.д.
Споразумение за оказване на техническа помощ между МОСВ и Агенцията по опазване на околната среда на САЩ
Донор: Агенция за опазване на околната среда - САЩ
Срок на реализация: 1994-1999г.
Общ размер на помощта: 51 478 щ.д.
Намаляване на промишленото замърсяване на въздуха в района на Гара Искър
Донор: Датска агенция за опазване на околната среда
Срок на реализация: 1998-1999г.
Общ размер на помощта: 48 275 щ.д.
ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ
Екологична програма за Черно море - Развитие на изпълнението на стратегическия план за Черно море
Донор: Програма на Обединените нации за развитие
Срок на реализация: 1997-1998г.
Проектът завършва успешно, като допринася за управлението и опазването на Черно море и създаването на Национални стратегически планове за действие на шестте черноморски държави в съответствие със Стратегическия план за действие на Черно море.
Опазване качеството на водите и управлението им в басейна на р. Марица
Донор: Програма на ООН за развитие /UNDP/
Срок на реализация: 1996-1998г
Общ размер на помощта: 350 000 щ.д.
Проектът завършва успешно, като основните резултати са: изграждане на база данни за състоянието на водните ресурси и степента на тяхното замърсяване, диагностично проучване на характера, величината и източниците на замърсяване, ръководни насоки за екологосъобразно управление на водните ресурси в басейна на р. Марица, предложение на план за опазване и управление на водните ресурси.
Интегрирано управление на околната среда в басейна на р. Марица
Донор: Японската международна агенция за сътрудничество /JICA/
Срок на реализация: 1997-1999г.
Програма за намаляване на замърсяването в басейна на р. Дунав
Донор: Световен фонд за опазване на околната среда /GEF/.
Срок на реализация: 1997-1999г.
Модернизация на ГПСОВ - Варна
Донор: Датската агенция за опазване на околната среда
Срок на реализация на I етап: 1997-1999г.
Общ размер на помощта:4,8 млн.щ.д.
Интегрирано управление на водите
Донор: Британския ноу-хау фонд
Срок на реализация: 1997-1998г.
Общ размер на помощта: 28 000 английски лири
Проектът завършва успешно, като е проведено обучение за запознаване на представители на различни министерства и ведомства с опита на Великобритания в реформите в областта на използването и опазването на водните ресурси и английското законодателство в областта на водите.
Чисти технологии за българските кожарски предприятия
Донор: Датската агенция за опазване на околната среда
Срок на реализация: 1995-1998г.
Общ размер на помощта: 7 млн.д.к.
Проектът завършва успешно, като в рамките на проекта са извършени екологични обследвания, доставено и въведено е в експлоатация оборудване за фирми от кожарската индустрия, както и обучение на кадри.
Чисти технологии и управление на промишлените отпадъци /прединвестиционни проучвания за ГПСОВ-Севлиево/
Донор: Световен фонд за опазване на околната среда /GEF/, многонационална програма ФАР
Срок на реализация: 1997-1999г.
Общ размер на помощта: 350 000 щ.д.
УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Демонстрационен проект за национална политика по управление на твърдите битови отпадъци - II етап
Донор: Агенция за опазване на околната среда - САЩ
Срок на реализация: 1998-1999г.
Общ размер на помощта: 13 054 щ.д.
Проект за управление на специалните болнични отпадъци
Донор: Датската агенция за опазване на околната среда
Срок на реализация: 1997- 2001г.
Общ размер на помощта: 15,7 млн.д.к.
Проект за управление на отпадъците в региона на общини Враца и Мездра
Донор: Датската агенция за опазване на околната среда
Срок на реализация : 1997- 2001г.
Общ размер на помощта: 15, 8 млн.д.к.
БИОЛОГИЧЕСКО РАЗНООБРАЗИЕ И ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
Опазване на Черноморското крайбрежие
Донор: Министерство на околната среда и обществените дейности - Монако
Срок на реализация: 1994-1999г.
Общ размер на помощта: 250 000 фр. франка
Българо - швейцарска програма за опазване на биологическото разнообразие II-ра фаза
Донор: Правителството на Швейцария
Срок на реализация: 1998-2000г.
Общ размер на помощта:2 млн.шв.франка
Опазване на биологическото разнообразие
Донор: Агенция за международно развитие - САЩ
Срок на реализация: 1995-2000г.
Общ размер на помощта: 4,2 млн. щ. д.
Национален план за действие за опазване на биологичното разнообразие
Донор: Програма на Обединените нации за развитие
Срок на реализация: 1998-1999г.
Общ размер на помощта: 154 706 щ.д.
ПРОЕКТИ ПО ПРОГРАМА ФАР
А. ОДОБРЕНИ ПО ФИНАНСОВ МЕМОРАНДУМ 1998 г.
ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ:
1. Реконструкция на хвостохранилище Бухово – II-ри етап
/Национална програма ФАР /
Проектът е продължение на приключилата през 1998г. първа фаза – "Реконструкция на хвостохранилище Бухово – I-ви етап", финансиран също по програма ФАР. Първият етап е на стойност 80000 евро и включва съоръжения за отвеждане на повърхностните води с канал покрай хвостохранилището с цел намалявяне втечняването на хвоста.
II-ри етап:
Цел – предотвратяване на вредните последици за околната среда от закритото производство за преработка на уранова руда – завод "Металург" - Бухово.
Обхват на проекта: реконструкция на хвостохранилището за отпадъци от преработката на уранова руда в района на Бухово, в т.ч:
- укрепване на стената на хвостохранилището
- изграждане на дренажна система за инфилтриращи през стената води
- изграждане на трафопост и помпена станция и тръбопровод за връщане на инфилтриралите води обратно в хвостохранилището
- запечатване на стария колектор
- укрепване на свлачище, появило се в зоната на отбевния канал
Бюджет – 3.089 млн евро
- Продължителност: 15 месеца;
2. Екологизация на производствените мощностни на Комбината за цветни метали – Гара Искър - София
/Национална програма ФАР /
Цел – намалявяне замърсяването на въздуха в промишления район Гара Искър - София, в т.ч. предотвратяване отделянето на аерозоли на сярната киселина, намаляване отделянето на тежки метали и прах.
Обхват: реконструкция на отвеждащата система към хидравличната преса:
- подмяна на байцването с безокисно пресуване
- реконструкция на производствените мощности, което ще доведе до максимално използване на цветните метали
Бюджет – 1.5 млн. евро
Продължителност – една година
ПРОУчВАТЕЛНИ И НСТИТУЦИОНАЛНИ ПРОЕКТИ
1. Подготовка на проекти за кандидатстване за финансиране на екологични инвестиционни проекти по присъединителния фонд на ЕС – ИСПА.
/Програма ФАР: Помощ за подготовка на проекти/
Цел: Подобряване и разширяване възможностите на България да използва оптимално средствата за 2000 и 2001 г. от присъединителния фонд на ЕС ИСПА за екологични инвестиционни проекти.
Обхват: Подготовка на ефективни и конкурентноспособни проекти в съответствие с европейските изисквания за кандидатстване пред Европейската Комисия по линия на ИСПА. Подготовката включва предварителни технически и финансово-икономически проучвания, извършване на оценка на въздействието върху околната среда; подготовка на тръжни документи и попълване на формите за кандидатстване в съответствие с Изискванията на Наредбата на Европейската Комисия за ИСПА. Финансира се подготовката на следните проекти:
· изграждане на Център за третиране на опасни отпадъци
· изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води Ст.Загора, Хасково и Димитровград
· Изграждане на пречиствателна станция за питейни води – гр.Пазарджик
Стойност на проекта:
за подготовката на горецитиранете проекти – общо 1.0 млн.евро
2. Институционални проекти, изпълнявани по т.н. схема "побратимяване"
/Национална програма ФАР/
Цел: укрепване капацитета на институциите в България, респ.Министерство на околната среда и водите и неговите регионални органи, други министерства, общини, фирми с оглед подготовка на страната за преговори за членство в ЕС в сектор "околна среда"и ускоряване на присъединителните процеси; създаване на тесни контакти с администрацията на страните-членки с оглед бъдещата съвместна работа.
Обхват: Разработване на нормативни актове с цел транспониране в българското законодателство на специфични европейски директиви в секторите отпадъци, качество на въздуха, води, защита на природата, достъп до информация за околната среда; подготовка на програми за практическото прилагане на нормативните актове; разработване на регистри; кадастър на защитените територии. Всички дейности по проекта се изпълняват съвместно от експерти от Министерство на околната среда и водите на България с експерти от съответните правителствени институции на три страни членки – Германия, Франция и Австрия.
Бюджет: за 1998 г. – 1 млн.евро;
Б.ИЗПЪЛНЯВАНИ ПРОЕКТИ ПО ПРОГРАМА ФАР, ОДОБРЕНИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ПРЕДИ 1998 г.
Система за автоматичен мониторинг и контрол качествата на водите на трансграничните реки Струма, Места и Марица
Донор: Програма ФАР
Срок на реализация: 1998-1999г.
Общ размер на помощта: 568 297 евро
Сближаване на българското законодателство в областта на околната среда с правото на ЕС
Донор: DISAE Facility
Срок на реализация: 1997-1998г.
Общ размер на помощта: 220 000 евро
Проектът завършва успешно, като е извършена инвентаризация на българското законодателство по околна среда, анализ на правните несъответствия, оценка на разходите за прилагане и инвестиции и е разработена стратегия за сближаване на законодателството.
Басейнови съвети в България и в частност Пилотен басейнов съвет за басейна на р. Янтра
Донор: Многонационална Програма ФАР
Срок на реализация: 1997-1999г.
Общ размер на помощта: 80 000 щ.д.
BUL-110 "Техническа помощ за хармонизация на законодателството в областта на водите"
Донор: Програма за сближаване на законодателството в областта на околната среда - DISAE
Срок на реализация: 1998-1999г.
Общ размер на помощта: 180 000 евро
ДРУГИ ПРОГРАМИ НА ЕС
AQUACON 2
Донор: Програма на ЕС
Срок на реализация: 1998-1999г.
EQATE
Донор: Програма COPERNICUS, EС
Срок на реализация: 1995-1998г.
Общ размер на помощта: 1 500 евро
Проектът завършва успешно, като са проведени три пълни интерлабораторни изследвания, обучение по отношение на методология, управление на лабораториите, контрол на качеството, акредитация, стандартизация и др.
Управление на последиците от уранодобива
Донор: Международна агенция за атомна енергия - Виена
Срок на реализация: 1997-1999г.
Общ размер на помощта: 116 000 щ.д.
АД - Акционерно дружество
АЕЦ - Атомна електрическа централа
АИС - Бвтоматична измервателна станция
АПК - Аграрно промишлен комплекс
БАН - Българска академия на науките
БВП - Брутен вътрешен продукт
БДС - Български държавен стандарт
БИ - Биотичен индекс
БСА - Бюлетин за строителство и архитектура
ВЕЦ - Водно-електрическа централа
ВиК - Водоснабдяване и канализация
ГПСОВ - Градска пречиствателна станция за отпадни води
ГУП - Главно управление на пътищата
ДАЕЕР - Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси
ДВ - Държавен вестник
ДВГ - Двигатели с вътрешно горене
ДГФ - Държавен горски фонд
ДЗС - Държавно земеделско стопанство
ДЛ - Държавно лесничейство
ЕАД – Еднолично акционерно дружество
ЕООД – Еднолично дружество с ограничена отговорност
ЕС - Европейски съюз
ЗМ - Защитена местност
ЗОВВООС - Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда
ЗООС - Закон за опазване на околната среда
ЗПБ - Закон за подземните богатства
ЗЧАВ - Закон за чистотата на атмосферния въздух
КГМР - Комитет по геология и минерални ресурси
КЗЗ - Комисия за земеделските земи
КОЦМ - Комбинат за обработка на цветни метали
КТЗВДР - Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разтояния
КЦМ - Комбинат за цветни метали
ЛМС - Локални мониторингови станции
ЛОС - Летливи органични съединения
МДП - Минно добивно предприятие
МДС - Максимално допустими стойности
МЕС - Междуведомствен експертен съвет
МЗ - Министерство на здравеопазването
МЗГАР - Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа
МК - Металургичен комбинат
МОСВ - Министерство на околната среда и водите
МП - Министерство на промишлеността
МПС - Моторни превозни средства
МРРБ - Министерство на регионалното развитие и благоустройство
МС – Министерски съвет
НАСЕМ - Национална автоматизирана система за екологичен мониторинг
НИМХ - Национален институт по метеорология и хидрология
НМЛОС - Неметанови летливи органични съединения
НПДОСЗ - Национален план за действие "Околна среда - здраве"
НПО - Неправителствени организация
НС - Народно събрание
НСИ - Национален статистически институт
НФООС - Национален фонд за опазване на околната среда
НЦОСУР - Национален център по околна среда и устойчиво развитие
ОВОС - Оценка за въздействие върху околната среда
ОПО - Опасни пестицидни отпадъци
ОЦК - Оловно цинков комбинат
ПАВ - Полициклични ароматни въглеводороди
ПБ - Природни богатства
ПДК - Пределно допустима концентрация
ПДКм.е. - Максимално еднократна пределно допустима концентрация
ПДКср.дн. - Средноденонощна пределно допустима концентрация
ПМС - Постановление на Министерски съвет
ПП - Природен парк
ППБ - Подземни природни богатства
ПСОВ - Пречиствателна станция за отпадъчни води
ПХП - Производствено химично предприятие
РИОСВ - Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите
РМС - Решение на Министерски съвет
СЗО - Световна здравна организация
ТБО - Твърди битови отпадъци
ТЕЦ - Топло-електрическа централа/централи
ТСУ - Териториално и селищно устройство
ТФК - Тутракански фериботен комплекс
ХБМ - Хидробиологичен мониторинг
ХГП - Хидрогеоложки пунктове
ХЕИ - Хигиенно-епидемиологична инспекция
ХМС - Хидрометрични станции
ХПК - Химична потребност от кислород
ЦИЕ - Централна и Източна Европа
ШЗО - Школа за запасни офицери
Aquacon2 - Международна програма за междулабораторни сравнителни тестове
Copernicus - Международна програма за обуочение
Corinair - Coordination of Information on the Environment AIR Emissions
ЕЕС - Европейска икономическа комисия
GEF - Глобален екологичен фонд
JICA - Японска международна агенция за сътрудничество
PAH - Полиароматни въглеводороди
SILAQ - Софийска инициатива за подобряване на локалното качество на въздуха
VROM/BDSM - Програма за рециклиране на стари автомобили
WWF – Световен фонд за опазване на дивата природа
Няма коментари:
Публикуване на коментар