РЕШЕНИЕ № 222 на МС от 26.04.2000 г. одобряване проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.

Необнародвано. Източник: http://pris.government.bg

№.	222
Дата	26.04.2000
Относно	Одобряване проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г. /Прот. 17/20.04.2000 г., т. 14/
Вносител	МОСВ
Протокол	17/20.04.2000 г., т. 14
Правно основание	чл. 4 от Закона за опазване на околната среда
Термини	околна среда годишни отчети доклади

На основание чл. 4 от Закона за опазване на околната среда

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ:

1. Одобрява проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.

2. Предлага на Народното събрание да приеме годишния доклад по т. 1.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Костов

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Елиана Масева

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ

"ПРАВИТЕЛСТВЕНА КАНЦЕЛАРИЯ": /Златина Николова/

ДОКЛАД

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА

през 1998 година

Зелена книга

I. ЕКОЛОГИЧНА ОБСТАНОВКА И ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

1. ЕМИСИИ И КАЧЕСТВО НА ВЪЗДУХА

1.1. ОЦЕНКА НА ЕМИТИРАНИТЕ ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1998 г.

Емисиите от всички източници на вредни вещества от антропогенна дейност и природа са обобщени в 11 основни групи. Данните за дванадесет основни атмосферни замърсители са представени в таблици. (табл. 1.1. и 1.2.)

Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 1998 г. по категории източници (x1000 t/y)

Групи източници на емисии	SОx ¹	NOx ²	НМЛОС	СН4	NH3	CO	Прах
1	2	3	4	5	6	7	8
№ 1. ТЕЦ	1031.8	65.6	0.5	0.5	- ⁴	3.7	95.4
№ 2. Битово горене	55.7	3.8	15.7	12.9	-	251.1	71.4
№ 3. Горивни процеси в индустрията (в т.ч. производство на енергия)	109.5	32.2	2.2	1.7	-	89.4	63.6
№ 4. Негоривни производствени процеси	22.5	23.3	16.7	0.8	15.9	43.4	2.8
№ 5. Добив и преработка на изкопаеми горива	-	-	0.9	395.6	отс.⁵	-	-
№ 6. Използване на разтворители	отс.	отс.	8.5	отс.	отс.	отс.	-
№ 7. Пътен транспорт	3.8	59.7	50.0	1.1	0.0	246.2	-
№ 8. Друг транспорт	27.6	34.5	5.5	0.3	0.0	13.8	-
№ 9. Третиране и депониране на отпадъци	0.1	0.2	0.1	22.7	10.1	0.9	-
№ 10. Селско стопанство	-	3.7	31.9	117.2	39.6	1.9	-
№ 11. Природни източници	-	0.6	163.8	6.5	-	27.9	-
Общо ³	1251.0	223.6	295.8	559.3	65.6	678.3	233.2

1 - изчислени като серен диоксид

2 - изчислени като азотен диоксид

3 - използвани са данни от НСИ и МОСВ

4 - количествата на отделяните вредни вещества са пренебрежимо малки

5 - отсъстват емисии на въпросните вредни вещества

Най-голям източник на серен диоксид е енергетиката (фиг. 1.1.), но през
1998 г. нейният дял към общото количество е намалял от 84 % на 83 %, вследствие увеличеното потребление на природен газ и вносни нискосернисти въглеща. Тя е с най-голям дял емисии и на азотен диоксид (фиг. 1.2.).

Енергетиката и битът са най-големите източници на прах (фиг. 1.3.). Делът на битовото горене е нараснал от 27 % на 31 %.

Селското стопанство емитира 61 % от общото количество амоняк (фиг. 1.6.). Значително са намалели /с 10840 t/ емисиите от производствени процеси.

Най-значителен източник на НМЛОС, като изключим природните източници е пътният транспорт, следван от селското стопанство (фиг. 1.4.).

Фиг.1.1 Фиг.1.2

Фиг.1.3 Фиг.1.4

Фиг.1.5 Фиг.1.6

* номерата от кръговите диаграми отговарят на съответната

група източник на емисии от табл. 1.1

Емисиите на някои специфични органични замърсители и тежки метали

Таблица 1.2

Групи източници на емисии	Живак (Hg) t/y	Кадмий (Cd) t/y	Олово (Pb) t/y	Полиароматни въглеводороди (PAH) t/y	Диоксини и Фурани (Diox) g/y
1	2	3	4	5	6
№ 1. ТЕЦ	1.518	0.279	4.051	35.647	119.852
№ 2. Битово горене	0.279	0.205	0.526	279.492	68.307
№ 3. Горивни процеси в индустрията (в т. ч. производство на енергия)	1.957	13.584	120.905	2.791	39.396
№ 4. Негоривни производствени процеси	0.108	0.250	11.953	25.530	24.066
№ 5. Добив и преработка на изкопаеми горива	-	-	-	-	-
№ 6. Използване на разтворители	-	-	-	-	-
№ 7. Пътен транспорт	-	0.013	109.248	38.121	8.645
№ 8. Друг транспорт	-	0.007	-	2.403	10.639
№ 9. Третиране и депониране на отпадъци	0.826	0.532	4.094	0.040	17.526
№ 10. Селско стопанство	-	-	-	-	-
№ 11. Природни източници	-	-	-	-	-
Общо***	4.688	14.87	250.777	384.024	288.431

Най-големият източник на тежки метали са пещните процеси при добив и термична обработка на метали.
Най-голямо количество живак се емитира при производството на цинк, пържилните пещи - 1.01 t.
При производството на олово и агломерат в атмосферата се емитират 20.67 t оловни аерозоли.
При производството на цинк от пържилните пещи се емитират 4.03 t кадмий, а при производство на мед от пещ за топене в летящо състояние се емитират 3.74 t мед.
През 1998 г. от МПС са изгорени 798867 тона бензин, (с 199944 t повече от 1997 г.), вследствие на което са нараснали емисиите на олово от автомобилен транспорт с 23 t (фиг.1.7.).
Изгарянето на горива в бита е най-голямият източник на PAH – 72%. При изгарянето на брикети са емитирани 216 t, а от кафяви въглища - 36 t (фиг.1.8.).

Фиг.1.7 Фиг.1.8

Фиг.1.9

Нарастването на количеството на редица замърсители - въглероден оксид, метан, неметанови въглеводороди, тежки метали, се дължи на нарастването на количеството на изгорения бензин и увеличеното потребление на дърва в битовия сектор. Освен това е увеличено количеството на складираните твърди горива, както и открития им добив.

От всички видове горива, използвани за битови нужди, най-голям източник на въглероден оксид е изгарянето на дърва. През 1998 г. потреблението им е нараснало с 591852 t, което е довело до значителното нарастване на емисиите. Над 10 пъти се е увеличило количеството, емитирано от природни източници, вследствие на голямото количество горски пожари през годината.

Намалението на тоталните емисии за страната на серен диоксид се дължи на намалените емисии от ТЕЦ. През 1998 г. с 2 % (493851 t) е намаляло потреблението на лигнитни въглища. Благоприятно влияние за намаляване на емисиите оказва намаленото съдържание на сяра в лигнитните въглища.

Тенденциите на общите емисии на вредни вещества в атмосферния въздух (CO, SO2 и NO2) и на единица БВП* за периода 1993-1998 г. са представени на фиг. 1.10. Емисиите за периода 1995-1998 г. имат тенденция на намаляване, с изключение на CO. Увеличаването на емисиите на CO се дължи на битовото горене и в по-малка степен на пътния транспорт.

БВП* като обобщен измерител за състоянието на икономиката в разглеждания период има две нараствания. При първото нарастване на БВП - 1995 г., в сравнение с 1994 г. има тенденция на нарастване на общите емисии, а при второто нарастване на БВП - 1998 г., в сравнение с 1997 г. е налице тенденция на намаление на емисиите.

Показателят общи емисии, отнесени към 1 000 000 $ БВП за 1998 г., сравнен с 1997 г., бележи положителна тенденция за: серен диоксид от 137,80 t/млн.$ на 102,04 t/млн.$; азотен диоксид от 22,04 t/млн.$ на 18,24 t/млн.$; и леко повишаване за въглеродния оксид от 50,72 t/млн.$ на 55,33 t/млн.$ (фиг. 1.11, фиг. 1.12 и фиг. 1.13). През 1998 г., в сравнение с 1997 г., единица БВП е била произведена с цената на по-малко замърсяване на околната среда с SO2 и NO2.

1.2 КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ – СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ

В Националната мрежа за контрол качеството на въздуха през 1998 г. са работили 99 пункта в 39 населени места - 93 с ръчно пробовземане и
16 автоматични станции за мониторинг.

От 1997 г със заповед на министъра на околната среда започна оптимизиране на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/ - контрол качеството на въздуха, която доведе до закриването на редица дублиращи се или неподходящи пунктове. На карта ¹1 е представена актуализираната система за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух.

Най-обобщена информация за работата на мрежата е представена в таблица 1.3. Тя включва пунктовете, работили през годината, общия брой пунктове (измерващи даден замърсител), контролираните замърсители и броя на пунктове, в които са регистрирани концентрации над ПДКм.е. и ПДКср.дн.

Таблица 1.3

Замър-сител	Прах	Pb аер.	SO2	NO2	CO	H2S	Фенол	NH3	H2SO4 аер.	As аер.	Cd аер.	Cl	HCl аер.	NO	O3
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	16
Общ брой пунктове	81	60	96	93	14	80	19	20	6	2	4	1	3	16	14
Пунктове с концен-траиия над ПДКм.е.	*	*	37	34	2	65	19	12	3	*	*	0	1	1	6
Пунктове с концен-трация над ПДКср.дн	72	16	60	33	4	53	12	13	6	2	4	0	0	7	4

*Не се измерва максимално еднократна концентрация

В най-много пунктове се контролират концентрациите на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой - прах, серен диоксид, азотен диоксид, оловни аерозоли, както и на специфичния замърсител сероводород.

ПРАХ: Традиционно високи са концентрациите в цялата страна. Основен източник на емисиите на прах е изгарянето на твърди горива в ТЕЦ, бита и индустрията. Най-високи средногодишни концентрации (фиг.1.14. и 1.15.) за страната през 1998 г. са регистрирани в Перник, Плевен, Пловдив, София и Стара Загора. В страната не се забелязва тенденция към намаляване съдържанието на прах в атмосферния въздух.

На карта ¹2 са представени концентрации само в един пункт от населено място, в които са измерени максимални годишни концентрации.

Фиг.1.14.

ПДК ср.год.-0.15mg/m³

Фиг.1.15.

ПДК ср.год.-0.15mg/m³

ОЛОВНИ АЕРОЗОЛИ: Като цяло за страната продължава тенденцията към понижаване на годишните концентрации на оловни аерозоли. Запазва се тенденцията от 1997 г. най-висока годишна концентрация да се регистрира в Перник (фиг.1.16 и 1.17). Пак там е регистриран и най-голям процент дни с превишаване на санитарната норма, достигащ 57.4% в пункт "ХЕИ - РОБ". В другите горещи райони този процент е: Кърджали - 13.3%, Асеновград - 19.4%, Куклен - 9.6%.

Фиг.1.16.

ПДК ср.год-0.001mg/m³

Фиг1.17.

ПДК ср.год-0.001mg/m³

СЕРЕН ДИОКСИД: С малки изключения (Пловдив и Пирдоп) пунктове (фиг.1.18 и 1.19), в които са регистрирани най-високите годишни концентрации, са ориентирани към контрол влиянието на промишлената дейност върху качеството на въздуха (карта ¹3). Характерното в случая е, че високите концентрации са получени от различни сфери на дейността й - химическа, металургия, енергетика. На национално ниво не се наблюдават резки промени на годишните концентрации. Най-високият процент на дни с превишаване на пределната норма е регистриран в Девня - 79.6%, Елисейна - 42.5%.



Фиг.1.18.

ПДК ср.год-0.05mg/m³

Фиг.1.19.

ПДК ср.год-0.05mg/m³

АЗОТЕН ДИОКСИД: В последните няколко години се спазва традицията най-висока концентрация да се измерва на бул. "Стамболийски" (карта ¹4). Тенденцията с нарастване на автомобилния парк е да нараства и концентрацията по оживените пътни артерии /фиг. 1.20 и фиг. 1.21/.

Фиг.1.20.

ПДК ср.год.-0.05mg/m³

Фиг.1.21.

ПДК ср.год.-0.05mg/m³

СЕРОВОДОРОД: През последните 3 години най-високи годишни концентрации са регистрирани в Пирдоп, Златица, София, Никопол и Бургас. В Бургас /кв. Меден рудник/ в 100 % от дните е регистрирано превишаване ПДК. В гр. Никопол през 96.7 % от дните в Пирдоп 99 % (фиг. 1.22.).

Фиг.1.22.

ДК ср.год.-0.008mg/m³

ФЕНОЛ: Няма превишаване на годишната норма. Положението спрямо 1997 г. не се е променило съществено (фиг. 1.23). Най-висок процент проби с концентрация над ПДКм.е. е регистриран в София кв. Младост – 23 % и бул. "Стамболийски" – 19 %, както и в Силистра – 16 %.

Фиг.1.23.

АМОНЯК: Съществува тенденция към намаляване концентрацията на амоняк в населените места с големи емисионни източници - Димитровград, Враца, Бургас, Камено. Проблемът с трансграничния пренос от Турну Мъгуреле към Никопол остава, като също се наблюдава слаба тенднция към намаляване на съдържанието му (фиг.1.24).

Фиг.1.11.

АЕРОЗОЛИ НА СЯРНА КИСЕЛИНА: Контролира се в Златица, Пирдоп и Кърджали. В шестте пункта са измерени концентрации над ПДК ср.дн., като в два - в Пирдоп и Златица, през 100 % от дните са измерени концентрации, превишаващи установените ПДК. Причината за значителното замърсяване е дейността на медодобивен комбинат МДК "Пирдоп". В Кърджали е значително по-добро състоянието на качеството на въздуха. От 6.5 % до 10.9 % от дните в различните пунктове са регистрирани наднормени концентрации. По този показател за оценка качеството на въздуха е отчетено влошаване спрямо 1997 г., като процентът на дните се е увеличил от 5 до 15 %.

АРСЕН - контролиран е в района на МДК-Пирдоп. В Златица процентът на дните с превишаване на ПДК се е увеличил незначително от 5.5 % през 1997 г. до 7.6, докато в Пирдоп е намалял от 7.5 % до 2.9. Превишенията на нормите са незначителни, достигащи до 1.1 пъти над ПДК.

КАДМИЙ - контролиран е в района на Асеновград - Куклен - Д.Воден - Пловдив. Отново, както и през 1997 г., и в четирите населени места са измерени концентрации, превишаващи годишните норми. Висок е процентът на дните, в които са измерени концентрации над ПДКср.дн., нарастващ спрямо 1997 г., в Асеновград - от 42 % до
70.6 % през 1998 г., Долни Воден – от 40 % до 76,6 %, Куклен - от 29 % до 57 % и Пловдив (пункт "Блок Гигант") – 25 % - 71.2 %.

ХЛОР и ХЛОРОВОДОРОД: Контролират се в Русе. Концентрациите на хлор не представляват проблем за качеството на въздуха. Отново както и през 1997 г. са епизодични случаите на превишаване на ПДКм.е за хлороводород – 0,.37 % от пробите превишават нормата.

ОЗОН: Най-висок процент дни с превишаване на ПДКср.дн. е регистриран в Димитровград 19,3 %. Там са измерени и най-високите концентрации - до 2.8 пъти над ПДКср.дн.

ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД: В четири пункта са измерени концентрации над ПДКср.дн. - в София - в АИС "кв.Надежда" и АИС "Орлов мост", Стара Загора и Девня. Най-висок процент на дните с концентрации над ПДКср.дн. е наблюдаван Стара Загора - 18.8 %. там е измерено и най-голямо превишаване на нормата - 2.7 пъти.

АЗОТЕН ОКСИД: Всички пунктове в София са регистрирали концентрации над ПДКср.дн. На "Орлов мост" в 31 % от дните са измерени концентрации над санитарната норма, регистрираната максимална концентрация превишава 4 пъти ПДКср.дн.

1.3 ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

Основната цел е чрез намаляване замърсяването на атмосферния въздух да се опази здравето на населението и предотврати вредното въздействие върху природните екосистеми, паметниците на културата и селскостопанската продукция.

През 1998 г. продължава работата в приоритетните области по намаляване замърсяването на въздуха от стратегията на Република България по опазване на околната среда и разработената Национална програма за сближаване на законодателството в областта на околната среда с правото на Европейския съюз.

Целта и приоритетите по опазване чистотата на въздуха са определени като "краткосрочни" (1998г), "средносрочни" (1999-2001 г.) и "дългосрочни" – след 2001 година.

С най-висок приоритет са: прилагането на Рамковата директива за оценка и управление качеството на въздуха (96/62/ЕС) и директивите от Бялата книга на България, свързани с качеството на продуктите – горива (93/12/ ЕС и 85/210/ЕС – изменени и допълнени), осигуряващи екологосъобразно съдържание на сяра, олово и др. в тях и със свободното движение на стоки; директиви, свързани с веществата, разрушаващи озоновия слой (3093/94/ЕС) и директивите, свързани с намаляване на киселинното замърсяване (88/609/ЕЕС), предизвиквано от големите горивни инсталации. Директивите, свързани с веществата, предизвикващи образуването на тропосферен озон, вреден за здравето на човека и селското стопанство (94/63/ЕС за намаляване емисиите на ЛОС при съхранение, транспортиране, товарене/разтоварване бензин и 72/306/ЕЕС, 88/70/ЕЕС, 70/220/ЕЕС) и техните изменения за намаляване емисиите на ЛОС и азотни оксиди от МПС, също са поставени в средносрочните приоритети.

l. Разработване на нормативни актове

Като подзаконови нормативни актове към ЗЧАВ, в рамките на съвместeн датско-български проект, включително с участието на Министерството на здравеопазването, са разработени следните наредби.

- Наредба за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (директива 96/62/ЕС);

- Наредба за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (директива СОМ 97/500, 80/779/ЕЕС, 82/884/ЕЕС и 85/203/ЕЕС).

Утвърдени и в сила са следните подзаконови нормативни актове към ЗЧАВ:

- Наредба ¹2 от 19.02.1998 г. на МЗ, МП, МРРБ и МОСВ за Норми за допустими емисии (концентрации на вредни вещества) в отпадъч-ните газове, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр.51 от 1998 г.);

- Наредба ¹1 от 13.02.1998 г. на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти (ДВ, бр.51 от 1998 г.);

- Наредба ¹3 от 25.02.1998 г. на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти, свързани с националния горивно-енергиен баланс на страната (ДВ, бр. 51 от 1998 г.);

- Наредба ¹11/6.11.1998 г. на МРРБ, МОСВ и МЗ за условията и изискванията за изграждане на съоръженията и инсталациите за опасни и битови отпадъци – изисквания към инсталациите за изгаряне (ДВ, бр.152 от 1998 г.);

- Методика на МОСВ, МЗ и МРРБ за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой на атмосферата (БСА кн 7/8/98 г. на МРРБ).

Част от вътрешното законодателство са Конвенциите и протоколите към тях, по които Република България е страна. Към КТЗВДР (Женева – 1979 г.) през годината е ратифициран един и са подписани два нови протокола. По този начин Република България е ратифицирала към настоящия момент четири от общо седем протокола по конвенцията.

С ратификацията на протокола за намаляване емисиите от ЛОС или техните трансгранични потоци, който влезе в сила за Република България от 28 май 1998 г., се поемат задължения емисиите от ЛОС да бъдат задържани най-късно до 1999 г. на нивото им от 1988 г. Емисиите през 1998 г. възлизат на 132 хил. t., с което са под националния таван от 308 хил. t. за 1988 година.

С подписването на Протокола за намаляване емисиите от тежки метали са поети следните по-важни задължения:

- намаляване на общите годишни емисии в атмосферния въздух от тежките метали живак, кадмий и олово до 2010 година. Очакваното намаление е 60 % за оловото, 57 % за кадмия и 40 % за живака спрямо съответните им емисии за 1990 година;

- да започнем прилагането на най-добрите налични техники две години след влизане в сила на протокола за новите и пет години за действащите обекти;

- шест месеца след влизането в сила на протокола да преустановим потреблението на оловни бензини в страната или за страните с икономика в преходен период този срок е най-късно до десет години.

С решение № 173 от 1998 Министерският съвет прие Национална програма за преустановяване производството и употребата на оловни бензини в срок до 30.12.
2003 година.

С подписването на Протокола за намаляване емисиите на устойчиви органични замърсители се поеха задължения:

- преустановяване употребата на дванадесет пестициди и химикали от датата на влизане в сила на протокола. Пестицидите и химикалите, които са предмет на забрана, не се произвеждат в България и са забранени за използване преди 1991 година;

- от датата на влизане в сила на протокола ограничаване използването на определени пестициди като линдан, вкл. унищожаване на натрупаните количества пестициди най-късно до 2010 година, с изключение на ДДТ, който следва да бъде унищожен във възможно най-кратък срок;

- намаляване на общите годишни емисии от полициклични ароматни въглеводороди, диоксини/фурани и хексахлорбензол до 2010 г. спрямо 1990 г., вкл. разработване на надеждни кадастри;

- след влизане в сила на протокола въвеждане на най-добрите налични методи в срокове – две години за новите и осем години за действащите обекти, вкл. установяване на съответните норми за допустими емисии.

Министерският съвет прие решение Република България да подпише протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН за промените на климата. Протоколът е подписан в ООН – Ню Йорк на 10.08.1998 г. Поети са задължения в периода 2008-2012 г. всяка година емисиите на парникови газове, изразени в еквивалент СО2, да бъдат с 8% по-ниски от тези през базовата 1988 г. Изпълнението на тези задължения са подпомогнати от Американската агенция по енергетика, която оказа финансова помощ за разработване на Национален план за действие по проблемите за изменение на климата на България. Същият се очаква да бъде приет през 1999 г. от МС.

През 1998 г. са ратифицирани Лондонските от 1990 г. и Копенхагенските от 1992 г. изменения на Монреалския протокол към Виенската конвенция за веществата, които разрушават озоновия слой. С измененията са намалени сроковете за преустановяване употребата на редица вещества, а също така и разширени списъците с нови.

l Инвестиционна политика

Политиката е насочена към определяне на обекти от приоритетните области за намаляване замърсяването на въздуха. Реализацията им се осъществява чрез съвместни българо-датски проекти, финансирани от Датския фонд за опазване на околната среда съвместно с НФООС и НДЕФ, а именно:

- Намаляване на промишленото замърсяване на въздуха в района на Гара Искър, София – стойност 48 000 щ.д.

- Инсталиране на ниско-азотни горелки на котли в ТЕЦ София-Изток – стойност 3 240 000 щ.д.

- Реконструкция на компресорна станция в КОЦМ АД, Гара Искър – стойност 580 000 щ.д.

- Нова прахоуловителна инсталация в КОЦМ АД, Гара Искър – стойност 980 000 щ.д.

- Електрофилтър ¹5 за пречистване на газовете от агломерационното производство в Кремиковци ЕАД – стойност 527 000 щ.д.

- Ръкавен филтър към варова пещ в Калцит АД, Асеновград – стойност 560 000 щ.д.

- Реконструкция на електрофилтър на котел ¹5 в ТЕЦ Русе – стойност 1 398 000 щ.д., и др.

Продължава изпълнението на Националната програма за постепенно преустановяване използването на озонразрушаващи вещества в България, управляване от офиса по озона към МОСВ, финансиран от Световна банка по проект GEF GRANT 28 307 BUL. Сключени са 24 договора (42% от общата сума 10.5 мил щ.д.). Предоставено е безвъзмездно оборудване на фирмите Мраз-София, Фрито-Сливница, Климат Инком-София, ИХКТ-София, ВМЗ-Сопот и Лъки-Полюс – Варна.

Оборудването е освободено от ДДС, акцизи, мита и такси, въз основа на предложените и приети изменения на ЗООС.

Завършен е общият проект между двете министерства по опазване на околната среда за съвместен мониторинг на трансграничното замърсяване на въздуха в градовете по поречието на Долен Дунав. Проектът на стойност 2 млн. ЕВРО е представен за финансиране по линия на Програма ФАР – "Трансгранично сътрудничество".

Проектите и инвестициите, свързани с опазване чистотата на атмосферния въздух в отделните стопански отрасли, са описани в Раздел III, т.1.

l Контролна дейност

През 1998 година органите на РИОСВ, отговарящи за опазване чистотата на атмосферния въздух, са извършили над 2800 проверки в предприятия на промишлеността, енергетиката и други сектори, в т.ч. 740 контролни измервания на емисиите. Въз основа на тези проверки са изготвени 1615 предписания, от които през годината са изпълнени 1248. Съставени са 136 акта и наказателни постановления на съответните нарушители. Със заповеди на министъра на околната среда и водите са наложени ежемесечни и еднократни санкции за замърсяване на атмосферния въздух над допустимите норми, на предприятия от отрасъла промишленост за над 275 млн. лева, в т.ч. на фирмите "МДК" АД - Пирдоп, "АГРОБИОХИМ" ЕАД – Ст.Загора, "ДРУЖБА" ЕАД – Пловдив, "СВИЛОЗА" АД – Свищов, "ЕЛИСЕЙНА" ЕАД – гара Елисейна, "НЕФТОХИМ" АД – Бургас и др.

2. водни ресурси

2.1. обща характеристика и оценка на водните ресурси

Водните ресурси на страната са условно оценени въз основа на получените данни за 1998 година от 40 метеорологични станции (МС), 18 хидрометрични станции (ХМС) на вътрешните реки, 48 язовира и 115 наблюдателни пункта (ХГП) на подземните води. Оперативната месечна информация за състоянието на язовирите се предоставя от експлоатационните организации: "Национална електрическа компания" АД - "Язовири и каскади", "Напоителни системи" ЕАД и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, а за падналите валежи, състоянието на вътрешните реки и подземните води - от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.

Водните ресурси, в качеството си на съставна част от водите формиращи се на сушата и според естеството на проявлението/произхода си, се обособяват като валежи, повърхностни и подземни води.

2.1.1.ВАЛЕЖИ

Годишните валежни суми за наблюдаваните 40 метеорологични станции се колебаят между 415 и 1040 mm, което е от 79 до 133 % спрямо нормата. Средната им стойност е 647 mm, което е 105 % от годишната норма и е близка (1,02 пъти по-малка) до тази за предходната 1997 година.

Постъпилата оперативна информация за 1998 г. позволява да се направи следната обобщена оценка:

 Запазване на наблюдаваната през последните години тенденция за почти повсеместно намаление, спрямо нормата, на валежите в планинските части на страната;

 Районите на Североизточна България, Черноморието и Рила планина (вр. Мусала) са с годишни суми на валежите по-ниски от тези за предходната година;

 Няма промяна в установения годишен ход на дните без валеж. Представително сухи са месеците август и декември, като през първия, повсеместно са регистрирани валежи под и около 50 % от нормата, за поречията на Марица, Тунджа, Арда и Янтра тяхната месечна сума е близка до "нулата".

Данните за дебелината на снежната покривка по планините с надморска височина над 1000 m не позволяват изготвянето на обективна оценка за състоянието на снежните запаси през годината. Устойчива снежна покривка във високите части на страната е наблюдавана през първото тримесечие на 1998 г. и през м. декември. Като цяло, формиралите се снежни запаси през годината са по-малко от тези за предходната 1997 г. Последните превалявания от сняг за годината са регистрирани в края на м. май, а първата трайна снежна покривка в планините се е оформила едва в края на м. декември 1998 г.

2.1.2.РЕЧЕН ОТТОК

Регистрираният посредством хидрометеорологични станции речен отток много често не изразява формиращия се във водосборите им потенциал. Това се дължи на интензивната човешка дейност и особено на изградените хидротехнически съоръжения, контролираното и неконтролирано водовземане от реките и речните тераси, както и на осъществяваните междубасейнови прехвърляния на води. Нарушаването на естествения режим на речния отток и неравномерното му разпределение по време и територия са основните ограничаващи формирането на водните ресурси фактори.

Годишният размер на преминалия за 1998 г. отток през 15-те избрани периферни станции на големите вътрешни реки е 15655,4 млн. m3, което представлява 137,8 % от годишната им норма и 318.5 % от тази за много суха година. За предходната 1997-ма тези показатели са – 12910,8 млн. m3 или съответно 113,7 % и 261.1 % . Водосборните басейни на наблюдаваните реки до пунктовете на хидрометричните станции обхващат 65825 km2 от територията на страната при средна надморска височина 587 m.

През първото полугодие на 1997 г. регистрираният отток е 10953,6 млн. m3 или 140,4 % от нормата за периода и 96,4 % от годишната норма, а за същия период на предходната година тези стойности са - 8130,6 млн. m3, 104,2 и 71,6%.

2.1.3.РЕГУЛИРАНИ ВОДИ

Регулирането на водите е процес от човешката дейност, пряко свързан с тяхното акумулиране (вкл. прехвърляне и изпускане), съхраняване и използване за задоволяването на определени дейности.

Сумарният полезен обем на изградените над 2000 язовира и обезпечаващи експлоатацията им съоръжения е около 6,6 млрд. m3. Общият обем на 48-те по-големи язовира е около 5,6 млрд. m3, което представлява 84,9 % от посочения по-горе сумарен полезен обем. Голямата част от изградените водохранилища, около 1900, са с общ обем под 1 млн. m3, а техният сумарен завирен обем не надхвърля 0,7 млрд. m3, което определя и локалното им значение.

Наличният обем в края на м. декември 1998 г. за наблюдаваните 22 големи язовира е 4627,3 млн. m3, използваемият е 3427,6 млн. m3, което показва разполагаем използваем обем от около 64 % от сумарния им полезен обем. За същия период на 1997 г. тези показатели съответно са 4956,8 млн. m3, 3757,1 млн. m3 или 70 %.

Съхранените води в края на м. декември са с 329,5 млн. m3 по-малко от съхранените в края на същия месец на предходната година.

Регистрираният приток в наблюдаваните язовири е 6267.2 млн. m3 или 112.2 % от годишната норма и съответно 228.7 % от притока за много суха година. За предходната 1997 г. тези показатели са съответно: 5397 млн. m3, 96,7 % и 196,9 %.

На фиг. 2.1. е показано месечното разпределение на използваемия обем на язовирите за 1997 и 1998 година (използваемият обем е даден като процент от полезния им обем).

Месечно разпределение на използваемия обем в язовирите за 1997 и 1998 г.

Фиг. 2.1

2.1.4. ПОДЗЕМНИ ВОДИ

Състоянието на ресурсите от пресни подземни води, за по-голямата част от територията на страната, се оценява като по-благоприятно в сравнение с 1995 и 1996 г. и близко до това от 1997 г.

Сумарният отток на 61% от наблюдаваните извори е по-голям от този през 1997г., а на други 14% е в границите oт 83% до 100%. Само за територията на Северна България западно от поречие Янтра, оттокът на преобладаващия брой от наблюдаваните извори (около 90%) е по-малък от регистрирания през предходната 1997 г. Сумарният отток на 88% от наблюдаваните извори е по-голям от годишната норма.

В края на 1998 г. в около 71% от кладенците се установяват положителни отклонения на нивото на плиткозалягащите подземни води от съответната норма.

Оценка за състоянието на ресурсите на пукнатинно-карстовите води от Сарматския и Барем-аптския водоносни хоризонти в Североизточна България не може да се даде поради липсата на данни от Опорната хидрогеоложка мрежа за 1998 г.

В края на 1998 г. състоянието на ресурсите от Малм-валанжинския водоносен хоризонт е значително по-благоприятно в сравнение с това от края на 1995 и 1996 г. В сравнение с 1997 г. се установяват положителни изменения на средногодишното пиезометрично ниво във всички хидрогеоложки пунктове.

По данни от Националния статистически институт, общото количество на иззетите и ползвани подземни водни ресурси на страната през 1998 г. възлиза на 834862 хил. m3. От тях 51% са добити посредством сондажни кладенци, а 21% са изворни води. Иззетите подземни водни ресурси чрез собствени вододобивни съоръжения от наблюдаваните стопански единици през 1998 г. се оценяват на 256456 хил. m3, като от тях 61,5% са добити посредством сондажни кладенци, а 22% са изворни води. Ползваните от наблюдаваните стопански единици минерални води съставляват около 3% от общото количество на иззетите подземни водни ресурси на страната през 1998 г. Данните от НСИ за иззетите чрез собствени съоръжения на предприятията подземни водни ресурси през 1998 г. са обобщени по поречия (Таблица 2.1) и по области (Таблица 2.2). В Таблица 2.2 са приведени и данните (по области и общо за страната) за сумарното количество на иззетите и ползвани подземни водни ресурси през 1998 г.

ОБЩА ОЦЕНКА

Посочените данни и направените обобщения показват, че общото състояние на водните ресурси на страната през 1998 година е близко до това от предходните две години и по-благоприятно, в сравнение с 1993, 1994 и 1995 години.

Иззети подземни водни ресурси (по поречия) чрез собствени съоръжения

от наблюдаваните стопански единици през 1998 г.

Таблица N 2.1

Поречия	Общо	Извори	Сондажни кладенци	Шахтни, дренажни, котлованни, руднични	В това число: използвани минерални води от предприятията
хил. куб. м
ОБЩО	256456	57157	157805	41494	25736
ИСКЪР	23770	6881	14392	2497	814
ТУНДЖА	16574	78	15830	666	325
МАРИЦА	103395	43009	54449	5937	16137
ОСЪМ	4034	541	2249	1244	453
СТРУМА	12459	1342	11041	76	1557
ЯНТРА	5758	376	3037	2345	6
РУСЕНСКИ ЛОМ	14331	133	14126	72	0
ВИТ	6818	75	1555	5188	0
ОГОСТА	4310	963	3084	263	335
МЕСТА	1920	1665	255	0	1523
АРДА	6888	654	215	6019	320
КАМЧИЯ	4055	0	3152	903	79
РЕКИ, ВЛИВАЩИ СЕ В ЧЕРНО МОРЕ	21641	1202	17018	3421	4090
ДРУГИ РЕКИ	30503	238	17402	12863	97

Иззети подземни водни ресурси (по области) през 1998 г.

Таблица N 2.2

	Иззети подземни води за страната				Иззети чрез собствени съоръжения от предприятията				В това число:
Области	Общо	Извори	Сондажни кладенци	Шахтни, дренажни, котлованнии руднични	Общо	Извори	Сондажни кладенци	Шахтни, дренажни, котлованни	използвани минерални води от предприятията
	1	2	3	4	5	6	7	8	9
					хил. куб. м
Общо	834862	177215	426367	231280	256456	57157	157805	41494	25736
Благоевград	23253	8881	11664	2708	10186	1929	8255	2	2062
Бургас	13323	2050	4979	6294	7581	328	3831	3422	271
Варна	48255	23759	20785	3711	13701	874	12827	0	3819
В.Търново	33041	2260	4230	26551	16914	369	2052	14493	31
Видин	21454	2112	9279	10063	8001	110	7879	12	0
Враца	24313	9426	8654	6233	2379	1288	801	290	56
Габрово	5254	3975	396	883	995	112	396	487	0
Кърджали	5904	1958	347	3599	380	65	215	100	0
Кюстендил	11192	1717	3603	5872	3062	920	2083	59	937
Ловеч	20508	12944	1917	5647	8744	5802	1917	1025	453
Монтана	13203	1726	5138	6339	3227	312	2895	20	279
Пазарджик	53050	14788	35219	3043	21037	5786	13558	1693	3652
Перник	17978	16888	972	118	1131	158	958	15	81
Плевен	40412	1912	4347	34153	8030	94	2396	5540	0
Пловдив	133618	27126	90772	15720	58010	25789	28975	3246	583
Разград	20976	925	9626	10425	5008	23	4923	62	0
Русе	59737	2328	15377	42032	9942	0	9932	10	0
Силистра	16044	213	6784	9047	2021	0	2021	0	0
Сливен	18810	50	18149	611	2668	50	2007	611	0
Смолян	27066	10909	14	16143	16818	10909	14	5895	10585
гр.София	14876	657	11872	2347	14242	23	11872	2347	104
София	22890	11020	8973	2897	6229	1891	4141	197	1530
Стара Загора	65105	6005	58314	786	11030	193	10051	786	451
Добрич	45126	5734	37878	1514	5365	0	5196	169	72
Търговище	5844	1304	1923	2617	1951	132	1819	0	4
Хасково	32381	336	26234	5811	7603	0	7547	56	691
Шумен	14558	2000	8242	4316	5445	0	4542	903	75
Ямбол	26691	4212	20679	1800	4756	0	4702	54	0

2.2. ФИЗИКО-ХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

Националната мрежа за контрол на качеството на повърхностните води обхваща общо 253 пункта за наблюдения и измервания. Ще влязат в действие и 3 автоматични станции на реките Струма, Места и Марица за наблюдения в реално време. Пунктовете са категоризирани функционално в зависимост от разположението им в съответния водосбор, като 49 броя са фонови, 92 - референтни, 22 - заустващи, 12 - гранични, 24 - язовирни, 8 - езерни, 24 -морски пунктове.

Честотата на пробонабиране е 12 пъти годишно за всички пунктове, с изключение на фоновите, където тя е 4 пъти годишно, т.е. сезонно. Пробите се анализират по специфична схема и показатели, включени в действащи нормативни документи.

В мрежата за пунктове за мониторинг системно се контролират 24 физико-химични показатели за качеството на водите (температура, pH, БПК 5, разтворен кислород, наситеност с кислород, ХПК - химична потребност от кислород, разтворени и неразтворени вещества, хлорни йони, сулфатни йони, амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, фосфати и др.), а в съответствие със специфичните условия се контролират допълнително и други показатели - тежки метали, нефтопродукти, детергенти, фенол и др. Оценката на качеството на повърхностните води се извършва въз основа на съществуващата нормативна уредба. Нормите за съдържание на тези вещества в повърхностните води е в зависимост от проектната категория на реките, респ. предназначението им.

Пунктовете от мрежата за мониторинг на повърхностни води са показани на карта ¹1.

От 1993 г. е въведен биологичен мониторинг на повърхностните води като неразделна част от мониторинга на водите. Използва се експресен метод, свързан с определяне на биотичен индекс, с 5-степенна скала, който на база определени биоиндикатори регистрира резултата от интегрираното въздействие на замърсителите, водещо до трайни изменения в качеството на водите за дълъг период от време. ХБМ се извършва от 6 базови лаборатории към РИОСВ Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново и Монтана и НЦОСУР, които покриват около 75% от цялата речна мрежа с повече от 1000 пункта.

Негативното въздействие върху хидросферата и измененията в качествения състав на водите се формира от антропогенната дейност, която се изразява в изменения в режима на водния отток, заустването на битово- фекални и промишлени отпадъчни води. Като косвени фактори могат да се отбележат замърсяването на атмосферата, постъпването на замърсявания от валежи и седиментите във водосборите, влиянието на температурата на водата върху протичащите в речните води химически, биохимически и абсорционни процеси и др. Повечето от посочените фактори са независими един от друг и тяхното комбинирано действие води до специфични промени във времето и по течението на реките.

За оценка на изменението на качеството на водите във времето са използвани средногодишните стойности за някои основни показатели и сравнението им с предходните години. Присъствието на органични вещества в речните води и трансформирането им се характеризира основно с показателите: разтворен кислород, биохимична потребност от кислород и перманганатна окисляемост. Съдържанието на биогенни вещества се характеризира от различните форми на свързан азот, фосфати и общо желязо, които са свързани с цикъла на образуване и разпадане на органичните вещества. От друга страна съществува тясна връзка между по-горе споменатите вещества, температурата на водата и наличието на фитопланктон, които до голяма степен регулират самопречиствателните процеси във водните течения. В редица случаи се взема под внимание концентрацията на тежки метали, феноли, нефтопродукти, неразтворени вещества и други показатели, свързани най-вече с промишлената дейност на някои предприятия и имат предимно локален характер.

Информацията за състоянието на повърхностните води, подредена по основни поречия, е представена в графичен вид. На карта ¹2 е показано изменението на качеството на водата в пунктовете на устието на основните поречия по следните показатели - разтв. О2 (mg/l), БПК5 (mg/l), перм. окисл. (mg/l), неразтв. в-ва (10mg/l), а на карта ¹3 – за биогенните елементи, което позволява да се проследи влиянието на основните замърсители и самопречистващата способност на реките. Използването на средногодишни стойности на показателите в избраните характерни пунктове и тяхното сравнение със стойностите на същите показатели от предходните години, позволява да се определи тенденцията в изменението на качеството на речните води в тригодишен период.

Минималната, средногодишната и максималната стойност за 1998 г. на някои показатели в mg/l за основните поречия са дадени в табл. 2.3.

2.3. БИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

През 1998 г. са обследвани 631 пункта, в повечето случаи разположени равномерно по протежението на реките през около 5 km През 1998 г. са обследвани следните поречия: Нишава, Тимок, Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Лом, Цибрица, Огоста, Искър, Янтра, Камчия, част от Черноморските притоци (Хаджийска, Айтоска, Средецка, Факийска, Изворска, Китенска), Марица, горното течение на Арда, Места и Струма.

При анализа на пробите е използван Биотичен Индекс (БИ) за оценка качеството на повърхностните течащи води с 5-степенна скала (официално одобрена от МОСВ методика за мониторинг през април 1998 г.).

Резултатите от хидробиологичния мониторинг за обследваните пунктове са представени във фигури 2.2 и карта ¹4.

Фиг. 2.2

Разпределение на пунктовете от ХБМ според тяхната биологична категория

I - първа категория II - втора категория III - категория IV - извън категориите

Резултатите показват, че най-много са средно замърсените пунктове (III категория) - 49%, което отразява вероятно и ситуацията в цялата страна. Множество дълги речни участъци във всички по-големи реки се характеризират с тази екологична категория.

На второ място са незамърсените пунктове (I категория) - 23%, които навсякъде са концентрирани в горните течения на реките, където реките са с ниски водни количества.

Това показва, че като абсолютни водни количества средно замърсените води надхвърлят 70% от всички течащи води в България.

Главен проблем за качеството на речните води в страната е органичното замърсяване от непречистени отпадъчни води.

Повечето случаи на критично замърсяване (води извън категориите) - 16% се дължат на индустриално и смесено индустриално и битово-фекално замърсяване. На първо място това са основните металургични и химически заводи, които често поразяват живота в реките със силно токсични води.

Все пак изследванията показват, че повечето реки в България имат повишена самопречествателна способност поради тяхните хидравлични, физико-химични и биологични характеристики.

Значителни подобрения на качеството на повърхностните води се наблюдава в следните речни участъци:

р. Арда след гр. Рудозем - по показатели БПК5, азот, цианиди и Биотичен Индекс;

р. Лъки (Юговска), поречие Чепеларска след гр. Лъки - по показатели БПК5, азот, фосфор, цианк, мед и Биотичен Индекс;

р. Дряновска, поречие Янтра след гр. Трявна - по показатели перманганатна окисляемост, азот, нефтопродукти и Биотичен Индекс;

р. Янтра след гр. Г. Оряховица - по показатели перманганатна окисляемост, азот, желязо, манган и Биотичен Индекс;

р. Искър след гр. Мездра - по показатели перманганатна окисляемост, азот и Биотичен Индекс;

р. Айтоска преди заустване в Бургаско езеро- по показатели БПК5, фосфор и Биотичен Индекс.

През 1998 г. в повечето реки се наблюдава известна тенденция към слабо подобряване качеството на водите. Причина за това са както процесите на приватизация и прехода към пазарно стопанство, свързани с технологично обновление на производствените процеси и изграждане на пречиствателни съоръжения, така и преустановяване дейността на неефективни, силно замърсяващи производства.

2.4. КРАЙБРЕЖНИ МОРСКИ ВОДИ

Черно море се явява водприемник на огромно количество отпадъчни води, образувани на територията на водосборната му област в резултат на живота и дейността на повече от 162 милиона души. Това сериозно натоварване затруднява процесите на самопречистване в морските води, особено когато тези отпадъчни води са носители на сериозни количества органични и неорганични или опасни и токсични вещества. Основен дял за замърсяването имат точковите източници, разположени на сушата (непречистени или недостатъчно пречистени битово-фекални и промишлени отпадъчни води) и дифузното замърсяване от земеделските площи, подлагани на обработка с торове и препарати за растителна защита. Принос в замърсяването имат също така и интензивният морски транспорт и свързаните с проучвания добив на нефт и природен газ за Черноморския шелф. Определено отрицателно значение за нормалното функциониране на морската екосистема има и намалението на естествения отток на редица реки, вливащи се в морето в резултат на зарегулиране на оттока и изграждането на хидроенергийни и напоителни системи.

Изискванията за опазване на чистотата и естествената екологична среда на крайбрежните морски води и създаването на благоприятни хигиенни условия в нашата страна се регламентират от Наредба No 8 - Показатели и норми за определяне на качествата на крайбрежните морски води (ДВ бр. 2/86 г.). Съгласно тази наредба морското крайбрежие се дели на:

- зони за водоползване;

- пояс на санитарна охрана.

Данните от НАСЕМ за периода 1996-1998 г. позволяват да се оцени съвременното състояние и да се очертаят основните тенденции по отношение на екологичния статус на Черно море в българския участък. Един от основните източници за замърсяване на водите на Черно море са постъпващите водни маси от крайбрежните реки и езера. Данните за техния качествен състав показват тенденция към намаляване на замърсяването и стабилизиране на показателите около определени стойности. На фиг. 2.3 - 2.8 в графичен вид са представени средногодишните концентрации за всички анализирани проби в 14 избрани представителни пункта по крайбрежието за следните показатели - разтв. О2 (фиг. 2.3), БПК5 (фиг. 2.4), перм. окисл. (фиг. 2.5), N-NH4 (фиг. 2.6), N-NO2 (фиг. 2.7),PO4 (фиг. 2.8). Това позволява сравняването на стойностите за различните години от разглеждания период и нагледно демонстриране на тенденцията в изменението на качеството на морските води.

От представените графики и анализа на данните за замърсяването на морските води могат да се направят следните изводи по отношение на техния физико-химичен състав:

В зоните на водоползване качеството на водите отговаря на нормативните изисквания с изключение на пункта при вливането на р. Камчия, на който се превишават нормите по амониев и нитритен азот. Очевидно това се дължи на хидродинамичните явления, които протичат при смесването на речната с морската вода.

В зоните за санитарна охрана, където се извършва промишлена дейност и се заустват отпадъчни води, качеството на морските води не винаги отговаря на действащите нормативи, като например района на гр. Бургас. Друг замърсен участък е плажът при гр. Созопол, на който се превишават нормите по амониев и нитритен азот, а в някои случаи и по БПК5. Прави впечатление че тези привишения са констатирани през пролетния сезон.

В районите на интензивно корабоплаване – пристанищата и фериботните трасета, периодично се наблюдава повишено съдържание на нефтопродукти.

Въпреки наблюдаваните епизодични превишения на нормите за отделни показатели, общата тенденция е към подобряване и стабилизиране качеството на крайбрежните морските води и крайморските езера, както и на тези в 56 км изследвана зона. Тази тенденция е в резултат на увеличаване на ефективността на управлението на качествата на водите в крайбрежния район, включваща подобряване контрола за замърсяването, доизграждане на канализациите на населените места и изграждане или реконструкция на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.

2.5. КАЧЕСТВО НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ - СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ

Състоянието на качеството на подземните води е оценено по данните от 15 РИОСВ. През 1998 г. са били изследвани 223 водоизточници от мрежата за контрол на качеството на подземните води, разпределени в 14 хидрогеоложки района.

Оценка за качественото състояние на подземните води по хидрогеоложки райони като процент на стойностите над ПДК, относно общия брой извършени през годината изследвания, за всеки показател е дадена в таблица 2.5.1.

таблица 2.5.1.

	Перм.ок.	NH₄	NO₂	NO₃	PO₄	Fe	Mn	Cl	SO₄
Северобългарски	5.6	39.5	37.9	14.7	2.9	17.0	6.5	0.0	0.0
Варненски	14.8	70.4	66.7	17.3	1.2	13.3	4.0	0.0	0.0
Западнобалкански	0.0	33.3	0.0	0.0	0.0	33.3	0.0	0.0	0.0
Краищиден	12.5	65.8	52.5	0.0	5.0	16.7	3.2	0.0	10.0
Софийски	46.7	79.3	79.3	3.3	6.9	50.0	61.5	0.0	5.9
Средногорски	23.5	35.3	47.1	0.0	0.0	41.2	17.6	0.0	0.0
Западнотракийски	5.3	25.0	28.0	3.9	1.9	15.9	12.9	0.0	0.8
Източнотракийски	5.8	50.7	66.7	25.0	17.4	8.7	18.8	8.8	19.1
Бургаски	28.6	78.6	41.5	7.1	7.1	9.5	0.0	0.0	0.0
Осогово-беласишки	6.7	0.0	0.0	0.0	6.7	33.3	0.0	0.0	13.3
Рило-западнородопски	33.3	0.0	25.0	0.0	25.0	25.0	0.0	0.0	0.0
Централнородопски	0.0	0.0	0.0	0.0	0.0	7.1	0.0	0.0	0.0
Източнородопски	25.0	50.0	100.0	0.0	0.0	25.0	25.0	0.0	0.0
Долномаришки	9.1	63.6	63.6	0.0	36.4	0.0	72.7	0.0	0.0

Като критерии за състоянието на качествата се използват пределно допустимите концентрации според БДС 2823/83 "Вода за пиене", а в случаи на отсъствие на ПДК се използват критерии на европейски директиви и водещи световни организации.

През 1998 г. продължи тенденцията за трайно присъствие над ПДК на азотните съединения (амониев йон, нитрити и нитрати), показателят перманганатна окисляемост, фосфатите, желязото и манганът. По-ограничено е присъствието над ПДК на сухия остатък, сулфатите, хлора, магнезия и рН. Единични прояви имат тежките метали Сu, Cr, Zn, Pв. Оценка за качественото състояние на подземните води по поречия като процент на стойностите над ПДК, относно общия брой извършени през годината изследвания, за всеки показател е дадена в таблица 2.5.2.

таблица 2.5.2.

Код пор.	Име на поречие	Перм. ок.	NH₄	NO₂	NO₃	PO₄	Fe	Mn	Cl	SO₄
01000	р.Дунав	5.2	32.8	50.0	8.6	3.5	21.7	8.7	0.0	0.0
70000	р.Тимок	0.0	50.0	100.0	0.0	0.0	25.0	0.0	0.0	0.0
05000	р.Арчар	0.0	66.7	33.3	0.0	66.7	0.0	0.0	0.0	0.0
07000	р.Лом	10.0	90.0	100.0	0.0	0.0	50.0	20.0	0.0	0.0
09000	р.Огоста	4.5	50.0	45.5	36.4	0.0	19.0	19.0	0.0	0.0
10000	р.Искър	27.3	59.3	46.3	16.7	3.7	29.4	31.4	0.0	2.4
11000	р.Вит	0.0	0.0	0.0	12.5	0.0	12.5	0.0	0.0	0.0
12000	р.Осъм	0.0	26.3	15.8	0.0	0.0	10.5	0.0	0.0	0.0
17000	р.Янтра	16.7	55.6	27.8	11.1	0.0	0.0	0.0	0.0	0.0
18000	р.Русенски Лом	14.3	28.6	28.6	28.6	0.0	20.0	0.0	0.0	0.0
24000	р.Суха	0.0	50.0	75.0	0.0	0.0	0.0	0.0	0.0	0.0
25000	р.Батова	0.0	0.0	50.0	50.0	0.0	0.0	0.0	0.0	0.0
27000	р.Провадийска	13.3	73.3	46.7	0.0	0.0	6.7	0.0	0.0	0.0
28000	р.Камчия	25.0	79.2	66.7	0.0	0.0	16.7	12.5	0.0	0.0
40000	р.Айтоска	23.1	84.6	25.0	0.0	0.0	30.8	0.0	0.0	0.0
43000	р.Средецка	0.0	66.7	66.7	0.0	0.0	0.0	0.0	0.0	0.0
59000	р.Тунджа	27.8	66.7	52.8	30.6	2.8	5.6	9.4	16.7	19.4
60000	р.Марица	6.8	31.7	39.4	6.6	9.2	15.4	17.6	0.0	3.2
61000	р.Арда	0.0	50.0	60.0	0.0	16.7	0.0	0.0	0.0	0.0
64000	р.Места	33.3	0.0	25.0	0.0	25.0	25.0	0.0	0.0	0.0
65000	р.Струма	10.9	55.6	38.2	0.0	5.5	21.6	2.2	0.0	11.4
80000	Добруджански реки	18.8	50.0	31.3	18.8	12.5	18.2	0.0	0.0	0.0
85000	Черноморска зона (сев.от р.Батова)	4.2	70.8	91.7	41.7	0.0	18.2	0.0	0.0	0.0

През 1998 г. продължиха изследванията на пестициди в подземните води. Анализирани са 56 проби от 13 хидрогеоложки района в пунктове, потенциално застрашени от замърсяване с пестициди (табл.2.5.3).

В резултат от оценка на резултатите могат да бъдат направени следните изводи:

- относно съдържание на органо-хлорни пестициди в подземни води:

 Повишени съдържания на триазинови пестициди (симазин, атразин и пропазин) са установени в подземните води в Златията, при селата Търнак, Тамарино и Роза. Стойностите надхвърлят максимално допустимите стойности /МДС/ по Европейска директива за питейни води 80/778/ЕЕС - 0,1 g/l, но са по-ниски от препоръчаните стойности на СЗО, 1993 г. за питейни води - 2,0 g/l.

Повишени съдържания на цисхептахлор-епоксид (над 0,1 g/l - МДС по 80/778/ЕЕС и над 0,03 g/l - препоръчани стойности по СЗО) са установени в 3 от седемте пункта в района на гр.Добрич .

 Пестицидите алдрин, диелдрин и ендрин имат следните препоръчани стойности от СЗО: алдрин - 0,03 g/l, диелдрин - 0,03 g/l и ендрин - 0,2 g/l. В сондажния пункт при с.Септемврийци диелдрина малко надвишава ПС на СЗО.

 Метоксихлор над 0,1 g/l (80/778/ЕЕС) е определен в пунктовете при Якимово, Добрич, Владимирово, Ботево и Богдан, което е под 20 g/l (ПС на СЗО).

- относно съдържание на изомери на ДДТ и техните разпадни продукти (ДДД и ДДЕ) в подземни води. Стойности над 0,1 g/l са установени в следните пунктове:

р.р - ДДЕ за пунктовете при Козлодуй, Бяла Слатина, Якимово и Септемврийци.

о.р - ДДЕ за пункта при с.Тянево.

р.р - ДДД за пункта при гр. Бяла Слатина

р.р - ДДТ за пунктовете при Бяла Слатина, Белозем и Йоаким Груево.

- относно съдържанието на органо-фосфорни пестициди в подземни води:

 Фенитротион е установен при с.Карапелит, а золон при единия от пунктовете при с. Септемврийци и с. Вълчедръм. Стойностите им са над МДС по директива 80/778/ЕЕС - 0,1 g/l.

Както се вижда от изложеното, в по-голямата част от случаите концентрациите не надхвърлят изискванията на ЕС и СЗО и даже са под границата на откриване. Изключение правят няколко случая на триазини в пунктовете в Златията и при селата Търнак, Тамарино и Роза, фенитротион при с. Карапелит, золон при с. Септемврийци и Вълчедръм, диелдрин при Септемврийци, метоксихлор при Якимово, Добрич, Владимирово, Ботево и Богдан. Част от посочените пунктове представляват кладенци за питейно - битово водоснабдяване на населените места и цитираните данни предопределят повишен хидроекологичен риск при ползването на водата.

Тъй като част от пунктовете (20 броя), изследвани за пестициди през 1998 г., са изследвани и през 1997 г., може да бъде направена оценка на динамиката на изменение през периода. От общо 239 случая, 169 са под границата на откриване, в 43 случая е настъпило влошаване и в 27 - подобряване. Влошаването е настъпило в 18% от случаите. Очевидно е, че независимо от намаляване употребата на пестициди, продължава процесът на изнасянето им от почвения слой и зоната на аерация към плитките подземни води.

Таблица 2.5.3

№	Име на район	Брой изследвани пунктове
1	Местност "Златия", гр.Вълчедръм	7
2	гр.Б.Слатина, гр.Кнежа и с.Търнак	3
3	с.Джулюница и с.Вързулица	2
4	гр.Добрич	7
5	гр.Петрич и гр.Сандански	2
6	гр.Пазарджик и гр.Септември	4
7	Пловдивско поле	14
8	гр.Димитровград	5
9	с.Богомилово	1
10	с.Опан	1
11	с.Братя Даскалови	3
12	с.Гавраилово	3
13	гр. Ямбол	4

2.6. ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ, ПОЛИТИКА

Основната цел на политиката за управление на водите е осъществяване на единно управление на водите в количествен и качествен аспект, както и хармонизация на нормативната уредба с тази на Европейския съюз чрез осигуряване на:

 единно и балансирано управление на водите като общонационален неделим природен ресурс, в интерес на обществото, защита на здравето на населението и устойчивото развитие на страната;

 ясно и точно определяне на собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения;

 регламентиране на реда за водоползване и ползване на водните обекти и процедурата за издаване на разрешителни за ползване на водите и водните обекти;

 децентрализация на управлението на водите чрез създаване на съответни административни структури на ниво речен басейн;

За постигане на поставените цели е разработен проект на нов Закон за водите.

От 1998 г. министерството на околната среда и водите започна работа по подготовката на документите за предоставяне на концесии за минерални води с национално значение.

Съобразно приоритетите за инвестиции в областта на водите, с основна насоченост за изграждане на пречиствателни станции в "горещи точки" и представляващи здравен риск за голям брой хора, довършване на започнати обекти и реконструкция и модернизация на съществуващи ПСОВ, при което се постига висок екологичен ефект с по-малки инвестиции, подобряване и опазване на крайбрежните морски води и трансграничните водни течения, през 1997 г. инвестициите за пречистване на отпадъчните води по басейни са както следва:

А/ От Държавния бюджет / лв./

ИСКЪР	2 090 000 000	ЯНТРА	145 000 000
МАРИЦА	740 000 000	КАМЧИЯ	200 000 000
ТУНДЖА	266 000 000	РУС. ЛОМ	50 000 000
СТРУМА	100 000 000	ДОБР.РЕКИ	320 000 000
ДУНАВСКИ ГРАДОВЕ	90 000 000	Ч. КРАЙБРЕЖИЕ	810 000 000

ВСИЧКО: 4 811 000 000 лв.

Б/ От Националния фонд за опазване на околната среда /лв./

ИСКЪР	468 782 357	ЯНТРА	794 853 844
МАРИЦА	2 423 716 379	КАМЧИЯ	919 670 602
ТУНДЖА	1 881 260 054	ДОБР.РЕКИ	351 847 746
АРДА	2 683 848 070	Ч. КРАЙБРЕЖИЕ	8 018 329 556
СТРУМА	1 214 745 831	ДУНАВСКИ ГРАДОВЕ	326 512 741
МЕСТА	165 126 256

ОБЩО: 19 248 693 436 лв.

По-значимите финансирани обекти са: Градска пречиствателна станция за отпадъчни води /ГПСОВ/- кв.Кубратово, ГПСОВ - Самоков, ГПСОВ - Стражица, ГПСОВ- Исперих, ГПСОВ - Тервел, ГПСОВ - Дупница, ГПСОВ - Пловдив, ГПСОВ - Казанлък, ГПСОВ - Сливен, ГПСОВ - Шумен, ГПСОВ - Поморие, ГПСОВ - Обзор - Бяла, "Мост-канал над Евксиноградско дере"-Варна и др.

Под форма на кредити са подпомогнати "ПС за химически замърсени води" на ВРЗ"Ивайло"- Велико Търново и на ВРЗ "Вл.Заимов" - Божур, "Цех за мокра обработка на кожи" и пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) - "Севко" -ЕООД - Севлиево, ПСОВ-"Поделение 22220" - Сливен, ПСОВ-"ШЗО"- Плевен, ПСОВ "Зорница-Кесарево"-ООД, СМР по язовирна стена "Горубсо-Златоград"-ЕАД.

От анализа на данните за състоянието на водите и прегледа на реализираните контролна, техническо-организационна, инвестиционна и други дейности, свързани с ползването и опазването на водите е видно, че наблюдаваната тенденция в подобряване състоянието на водите се дължи както на по-благоприятния по отношение на "водност" период, така и на реализираните мероприятия по въвеждане в експлоатация на обекти по отвеждане и пречистване на отпадъчните води и ефективен контрол и санкциониране на замърсителите от страна на органите на МОСВ.

3. ЗЕМИ И ПОЧВИ

Почвите играят важна роля в екосистемите. Те са ограничен, намаляващ, рядък и невъстановим ресурс, с неоспорими екологични свойства и основна предпоставка за човешкото съществуване и обществена дейност, поради което трябва да бъдат съхранени за следващите поколения. Действията, относно опазване на почвите, трябва да се основават на превантивна почвена защита, устойчиво земеползване, предотвратяване на нови замърсявания и по-нататъшна деградация, така както и увеличаване на познанията за тяхното очистване.

3.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОчВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ

Общата територия на Р. България възлиза на 11090971,7 ha. В сравнение с предходната година е регистирано намаление с 6029 hа.

Общата територия на страната се разпределя както следва:

- земеделски земи – 6 417 364,8 ha;

- земи в горския фонд – 3 658 456,5 ha;

- населени места и др. урбанизирани територии – 466 303,5 ha;

- водни течения и водни площи – 201 126,0 ha;

- територии за добив на полезни изкопаеми – 277 470,6 ha;

- територии за транспорт и инфраструктура – 702 503,0 ha.

Земеделските земи съставляват най-голям дял от общата територия на страната – 57,9 %. Земите от горския фонд са съответно 33%, фонд населени места и др. урбанизирани територии – 4,2%, водни течения и водни площи – 1,8%, територии за добив на полезни изкопаеми – 2,5% и територии за транспорт и инфрастуктура - 0,6%.

По отменени решения на Комисията за земеделските земи са върнати към земеделския фонд общо 6,38 ha, като от тях преобладават земи от III и IV категория.

Общото количество на земеделските земи с променено предназначение за 1998 г. са 759,19 hа. Същите са изключени от земеделския фонд, като голямата част от тях са нископродуктивни и некатегоризирани земи. Допълнително от земеделския фонд са изключени 21,34 ha и включени в Застроително регулационни планове на различни селища в страната.

3.2. Качество на почвите - вредни въздействия, състояние и тенденции

 Нарушени земи

Към 31.12.1998 г. от добив и първична преработка на невъзстановими природни богатства са нарушени общо 23337,30 ha земи от земеделския и горския фонд, а са рекултивирани общо 7887,06 ha.

През 1998 г. са нарушени 330,59 ha, като за 1997 г. те са били 577 ha. Рекултивираните нарушени земи за 1998 г. са 230,66 ha, като сравнение за преходната година те са 406 ha.

Тенденция: Наблюдава се намаляване на нарушените земи, както и на рекултивираните такива.

 Ерозия на почвите (водна, ветрова, иригационна)

Ерозията на почвата в нашата страна е един от най-сериозните деградационни процеси, изразяващ се в намаляване на почвения профил, влошаване на физическия статус, изнасяне на хранителни вещества, замърсяване на водите и др. Освен почвено - климатичният, значителен принос за развитие на процеса допринася и антропогенният фактор. Проблемните територии по отношение на ерозията се запазват така, както са визирани статистически преди повече от десет години (по Националната програма за борба с ерозията), за водна ерозия около 100 региона, за ветрова – около 25 региона.

 Водна ерозия:

На водна ерозия са подложени всички обработваеми земи с наклон над 6 градуса или това са приблизително 4823011 ha, което представлява около 72% от обработваемите земи и 43% от общата площ на страната. От тях най-силно засегнати земи, нуждаещи се от комплексна противоерозионна защита са 875000 ha, разпределени в различни области на страната - Хасковска, Пловдивска, Варненска, Бургаска, Ловешка, Русенска и др. Ерозионните процеси физически увреждат почвите, чувствително понижават почвеното плодородие чрез годишните загуби на значителни количества плодородна почва (приблизително 130-140 млн.t), като същите се проявяват и като замърсител на околната среда чрез износа на твърдия отток, който пренася химически замърсители, затлачва водоеми и др.

 Ветрова ерозия:

Ветровата ерозия се проявява основно в равнинните и обезлесените райони на страната и е засегнала приблизително 1657386 ha (29%) от обработваемите площи (предимно в Дунавската равнина и Тракийската низина). Годишните загуби са от 30 до 60 мил. t плодородна почва. С прашните емисии се отнасят на големи разстояния химически торове, препарати и др. Тя нанася и значителни загуби на земеделието, чрез унищожаване на засети масиви.

 Иригационна ерозия:

Процесът е чисто антропогенен. Засяга всички поливни площи в страната с наклон над 2 градуса. През последните години количествено същите значително намаляват, което предполага и намаляване на негативните последици. За пример към 31.12.1988 г. поливните площи са били 1 256 602 ha, като през 1998 г. те вече са намалели на 879 436 ha по понятни причини.

Предприети мерки и тенденции:

Данни за извършени оздравителни дейности, свързани с водната и ветрова ерозия на почвите има само за регионите на:

РИОСВ - Хасково

- баражи – 20 000 m3

- горски тераси – 835 dca

- залесяване 83 dca

- укрепване на свлачища – 3 бр.

- корекция на реки – 120 dca

- пътища – 11,4 km, и

РИОСВ – Пазарджик:

В региона най-силно е изразена ерозията от насипищата на рудниците и кариерите. Извършени са 16 бр. контролни проверки и са направени предписания за биологическа рекултивация на най-застрашените от ерозия участъци.

По данни на РИОСВ, в резултат на променената структурата на земеделие в голяма част от страната, предимно в планинските и полупланински територии, земите с наклон над 6 градуса не се обработват (пустеещи) и естествено се затревяват, с което отчасти по естествен начин се ограничават ерозионните процеси.

През последното десетилетие мащабни наблюдения и оздравителни мерки и мероприятия, свързани с ерозионните процеси в страната не са извършвани по чисто финансови причини. Независимо от това МОСВ е извършило необходимите подготвителни работи – специализирана методология, технически проект за мониторинг и проекти за БДС, касаещи регистрацията, наблюдението, контрола, мониторинга и програми за информационна обработка с интерпретация на входящата информация. При възможност за реализиране на тази програма ще се актуализира информацията, относно глобалността, териториалното и площно разпределение на процеса по видове и степен на увреждане, което ще улесни вземането на управленчески решения, както и значително би се улеснила работата на Ведомствения екологичен кадастър.

Независимо от обективните трудности, МОСВ чрез своята финансова политика, в значителна степен спомага за овладяване и ограничаване на ерозионните процеси в райони с типично изразени деградационни процеси, в частност с преобладаващи ерозионни такива, чрез отпускане на преференциални средства за създаване и развитие на екологосъобразно земеделие и животновъдство в тези райони. За 1998 г. от НФООС са отпуснати 326 706 лв. за проекти и дейности, свързани с възстановяване, опазване и поддържане на почвеното плодородие на слабопродуктивни (пустеещи и деградирали) земеделски земи, както и за опазване и възпроизводство на полезната флора и фауна в планинските и полупланинските райони.

 Вкисляване и засоляване на почвите:

Площите с различна степен на вкиславане са приблизително 1 500 000 ha, от които около 500 000 hа са с вредна за растенията почвена киселинност и около 35 500 ha от обработваемите площи са засолени, като 252 ha са замърсени с нормална сода и хлориди.

Една част от почвите са естествено вкислени и засолени, но значителен е делът на вторично увредените такива, следствие вредните въздействия от химизацията в земеделието и от емисиите от промишлеността и минодобивните дейности, допринасящи за изостряне на проблема.

През 1998 г. започна реализирането на проекта за мониторинг относно процесите на вкисляване на почвите в страната в рамките на осигуреното финансиране за годината. Бе извършено пробонабиране от всички заложени в мрежата пунктове за наблюдение, но обобщените аналитични данни все още не са готови. Мониторинговата и контролната дейност ще се извършва по разработените от МОСВ и утвърдени от Комитета по стандартизация и метрология през1998 г. стандарти.

В процес на разработване са техническият проект за мониторинг на засолени почви и необходимите проектостандартни документи.

Тенденция: В количествено отношение се запазват площите засегнати от процесите на вкисляване и леко се завишават тези на засолените почви. Причините са от финансов характер – не се извършват мелиоративни и отводнителни мероприятия, като задължителни рехабилитационни мерки при такъв вид увреждане на почвите. Изключение правят само рекултивираните площи, по утвърдени от МОСВ проекти за нарушени от минно-добивна дейност терени, както и за земеделски земи, върху които са експонирани проекти за екологично земеделие, финансирани от НФООС, като в технологичните програми на същите се включват нужните задължителни оздравителни мероприятия за възстановяване продуктивните свойства и екологичното равновесие на почвите.

 Замърсени почви с тежки метали и металоиди:

Към 31.12.1998 г. замърсените почви с тежки метали и металоиди над ПДК възлизат на 43 605 ha., като от тях 7 700 ha са замърсени над 5 пъти ПДК, основно с олово, кадмий, мед, цинк и арсен. Най-засегнати са районите около "Юнион Миниер Пирдоп Мед"- гр. Средногорие, ОЦК-Кърджали, КЦМ АД-Пловдив, "Кремиковци" АД, МК-Елисейна, "Стомана"-Перник АД, както и в регион Смолян (общините Баните, Доспат, Златоград, Рудозем и Мадан), като източник на замърсяването са минните и съпътстващите ги дейности.

Тенденция и оздравителни мерки: По данни от мониторинговата мрежа на МОСВ не са регистрирани нови райони със замърсени почви с тежки метали над ПДК.

В землището на с. Куклен - общ. "Родопи" продължава експериментът за "фиторемедиация" с многогодишната култура "Салвия" върху 160 dca замърсени земеделски земи с тежки метали над ПДК (от КЦМ АД – Пловдив) под контрола на РИОСВ – Пловдив и МОСВ. Аналитичните данни от 1998 г. потвърждават обнадеждаващите резултати от 1997 г., относно активното извличане с биомасата на натрупаните в почвата тежки метали.

През м. май 1998 г. бе заложен и демонстрационен проект (на площ 1 dca) за изпитване на група "селектирани хиперакумулиращи" висши растения за фиторемедиация на силно замърсени с тежки метали почвени участъци в индустриалния район на "Кремиковци" АД. Резултатите ще бъдат използвани за бъдещите ремедиационни мероприятия, които ще се прилагат при така наречените "стари замърсявания" в страната.

 Замърсяване на почвите с пестициди:

1. По проблемите, свързани със забранените, залежалите и негодни за употреба пестициди в РБ.

С активното съдействие на Междуведомствената експертна комисия продължава дейността по събирането, депонирането, дезактивирането и безопасното съхранение на наличните в страната количества (около 2 700 t) забранени, залежали и негодни за употреба пестициди. Периодично по предложение на гореспоменатата комисия се финансират от НФООС проекти, предложени от общините и свързани с решаването на проблемите по места. Подходите включват ремонт и охрана на новоремонтираните складове, както и събиране, транспортиране и депониране на наличните количества опасни отпадъци (пестициди) в района. Депонирането се извършва в налична складова база или в "ББ" кубове. Проектите включват не само мерки по събиране, транспортиране, ремонт и депониране, но и мерки за саниране на замърсени сгради, площадки и почви с пестициди, съобразени с ПДК за същите за почви.

С решение на Управителния Съвет на НФООС за 1998 г. са отпуснати общо 893 314 нови лева на 15 бр. Общини за депониране и обезопасяване на 762 t опасни пестицидни отпадъци (ОПО) в 97 склада. За още 12 общински проекта има решение на УС на НФООС за сключване на договори на обща стойност 404 020 лв. за депониране и обезопасяване на 440 t ОПО в 87 склада.

МЗГАР също финансово подпомага решаването на проблема, макар и със значително по-малки суми – 95 741 лв.

2. Контрол и наблюдение за наличие на остатъчни количества пестициди в почвите, в следствие употребата на растителнозащитни препарати в земеделието

Въз основа на проведените изследвания през 1998 г. от мониторинговата мрежа на МОСВ (НЦОСУР), относно наличие на пестицидни остатъци в почвите, могат да се направят следните заключения:

- изследваните растителнозащитни препарати с кратък период на полуразпад не акумулират в почвата и не представляват риск за околната среда;

- въпреки забраната за ползване на ДДТ от 1969 г. все още се регистрират остатъчни количества в почвите от същия пестицид и неговите междинни продукти (изомери и метаболити) в диапазона от границите на откриване 0,0001 mg/kg почва до 1,9 mg/kg за ДДТ и 1,3 mg/kg за изомери и метаболити на същия пестицид. Тези данни говорят за определена степен на локални замърсявания следствие на занижен контрол по съхранението и използването му.

Тенденция и мерки:

Регистрирането на остатъчни количества пестициди в определените пунктове за наблюдение (48), не изключва възможността за наличие на нови локални замърсявания в потенциално застрашени интензивни земеделски райони. В тази насока трябва да се предприемат по-активни мерки за контрол, както и сгъстяване на мониторинговата мрежа от пунктове за пробовземане, с цел уточняване площта и степента на замърсяване с токсични и опасни за здравето отпадъчни продукти.

 Замърсяване на почвите с нефтопродукти:

Старите замърсявания с нефтопродукти в районите на РИОСВ-Бургас и РИОСВ-Плевен в размер на 137 ha, все още са проблем за околната среда, тъй като за тяхното саниране са нужни по-специални и скъпи технологчни решения.

През настоящата година са регистрирани от РИОСВ – Бургас, Благоевград, Враца, Монтана, Смолян, София, Стара Загора и Шумен инцидентни и локални замърсявания с горива и смазочни масла на терени с обща площ 1,35 ha. Нарушителите са санкционирани съгласно действащото законодателство и всички замърсени терени са санирани по предписания на РИОСВ.

3.3. ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

Основната цел в политиката на МОСВ по отношение на компонента "почви" е ефективното опазване на почвените ресурси на страната от физическа и химическа деградация, унищожаване и различни видове замърсявания. Приоритетно се работи по:

 усъвършенстване и актуализиране на нормативната уредба, свързана с контролната и мониторингова дейност. Възложена е конкурсна задача, финансирана от НФООС, относно разработване на проект за "Определяне на ПДК на устойчиви органични замърсители в почви и предложение за технически проект за мониторинг". Проектът за ПДК за органичните замърсители ще бъде съобразен с тези на страните от ЕС. Възложена е и конкурсна задача за разработване на проект за "Методи за оценка и контрол на засолени почви".

 превантивна и оперативна контролна дейност от страна на МОСВ и РИОСВ:

 максимално ограничаване на промяна предназначението на високоплодородни земеделски земи от I, II и III (поливна) категории за неземеделски цели, посредством съгласувателната процедура на МОСВ и участието на представителите на министерството в Комисията за земеделските земи (КЗЗ) към МЗГАР;

 участията на представители на МОСВ в междуведомствени работни комисии и съвети (по линия на КЗЗ, Комисия за биологично изпитване и регистрация на препарати за растителна защита, МЕС и др);

 усъвършенстване и разширяване на системата за мониторинг на земи и почви;

 оказване на финансова помощ от НФООС за проекти и дейности, свързани с опазването и възстановяването на земите и почвите в полупланинските и планински райони на страната, като само за 1998 г. са отпуснати 326 706 лв;

 в изпълнение на оперативната контролна дейност през отчетната 1998 г. са извършени общо 1387 бр. проверки, дадени са 999 бр. предприсания за отстраняване на констатирани нарушения, наложени са 199 персонални акта и 52 санкции на обща стойност 1 379 198 лв.

4. ОТПАДЪЦИ

4.1. СЪЩЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ

Анализът на съществуващото състояние е направен на база наличната информация за отпадъците в страната, която се събира от Националния статистически институт (НСИ) и Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Използвани са също натрупаният практически опит през последните години и резултатите от конкретни изследвания и проучвания.

Битови и строителни отпадъци

През последните три години (1996-1998) се наблюдава плавно намаляване на количествата събрани битови отпадъци, като тенденцията е по-ясно изразена за големите населени места. Въпреки това, докладваното количество на битовите отпадъци, отнесени към обслужваното население, за повечето общини в страната е съизмеримо или по-високо от това в развитите страни. Причините за завишените количества докладвани битови отпадъци са свързани с липсата на кантари на депата и начина на отчитане, основан единствено на транспортни документи.

За 1998 г. НСИ е отчел 3 196 хил. t битови отпадъци, депонирани на 622 депа с организирано сметосъбиране. От тях 145 са контролирани.

На карта 4.1. са представени данни за 52-те общински депа, всяко от които обслужва население над 20 000 жители. На тези депа през 1998 г. са събрани 2 296 хил. t битови отпадъци от 250 населени места с население 4 473 713 жители.

По-голяма част от общинските депа са обявени като депа за битови отпадъци, но на практика на тях се депонират смесено битови, строителни, производствени, а много често и опасни отпадъци.

За отчетната година са докладвани 1 043 хил. t строителни отпадъци, събрани от 48 населени места на 31 специализирани депа и заемащи площ от 963 dca. Наред с това около 211 хил. t строителните отпадъци са депонирани на общински депа за битови отпадъци. В повечето случаи депата за строителни отпадъци са изоставени кариери, заблатени терени, ерозирали брегови и други негативни форми. Поради начина на експлоатация на депата и използването на тези отпадъци за запръстяване, в това количество са включени и земните маси, депонирани в тях.

Производствени и опасни отпадъци

За 1998 г. производствените и опасни отпадъци са класифицирани за първи път съгласно Списък на отпадъците - Приложение N 1 към т. 1.1 от Заповед ¹РД-323/10.08.1998г.(ДВ, бр. 120/1998 г.).

На фигура 4.2. е показано разпределението на количествата образувани производствени и опасни отпадъци по групи от Списъка на отпадъците.

Производствени отпадъци

По данни на НСИ общото количество на образуваните през 1998 г. производствени отпадъци, несъдържащи вредни замърсители е 218 436 хил. t, в т.ч.:

- скални и земни маси от рудниците - 187 963 хил. t

- пепелина и сгурия - 6 575 хил. t

През 1998 г. докладваните количества1 на образуваните производствени отпадъци в страната, регулирани със ЗОВВООС, са 22 785 801 t.

Образуваните производствени отпадъци от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства (ППБ) са 20 518 190 t (без скални и земни маси) и представляват 90 % от общо образуваното количество. Тези отпадъци се депонират изцяло на специализирани депа.

Разпределението на количествата2 на отпадъците, в зависимост от методите за третиране е представено на фигура 4.3.

Анализът на наличните данни показва, че преобладаващият метод за обезвреждане на производствените отпадъци е депонирането. Около 95 % от депонираните през годината производствени отпадъци са на специализирани депа, които се експлоатират от предприятията, а останалите се депонират на общински депа.

Съгласно получената информация за преработване се предават отпадъци от черни и цветни метали, хартиени и стъклени отпадъци.

В зависимост от организацията на дейността, събраните отпадъчни материали се предават директно на предприятията, преработващи отпадъци или на лицензирани фирми, търгуващи с отпадъци за рециклиране.

Обезвреждането чрез термични методи е характерно за отпадъците от преработка на дървесина (31%). Около 61 % от отпадъците от производство и преработка на хранителни продукти се оползотворяват в селското стопанство - като храна в животновъдството и за наторяване.

Разпределението на количествата образувани и третирани производствени отпадъци по РИОСВ е показано на карта 4.4.

Опасни отпадъци

За 1998 г. се наблюдава намаляване на количествата образувани опасни отпадъци в страната в сравнение с 1997 г. Съгласно получената информация генерираните опасни отпадъци3 през 1998 год. в България са 547 794,4 t. Традиционно най-големи замърсители с опасни отпадъци и през тази отчетна година са "КРЕМИКОВЦИ"АД - гр. София и "НЕФТОХИМ"АД - гр. Бургас, които са генерирали 51% от общо образуваните в страната. Тридесет предприятия, образували най-големи количества опасни отпадъци през 1998 год., са отговорни за 95% от годишното им количество.

Битови и строителни отпадъци

Производствени и опасни отпадъци

Производствени отпадъци

- скални и земни маси от рудниците - 187 963 хил. t

- пепелина и сгурия - 6 575 хил. t

Съгласно получената информация за преработване се предават отпадъци от черни и цветни метали, хартиени и стъклени отпадъци. В зависимост от организацията на дейността, събраните отпадъчни материали се предават директно на предприятията, преработващи отпадъци или на лицензирани фирми, търгуващи с отпадъци за рециклиране.

Опасни отпадъци

С най-голям относителен дял са образуваните опасни отпадъци от термични процеси - 45%, следвани от отпадъците от нефтодобива - 22%. В сравнение с 1997 год. с 51% е намаляло количеството на депонираните опасни отпадъци, за сметка на преработка и оползотворяване. Посочените данни са в резултат на действия, предприети за подобряване управлението на отпадъците, основно в четири предприятия - Кремиковци-София, Нефтохим-Бургас, КЦМ-Пловдив и ОЦК-Кърджали.

Разпределението на количествата образувани и третирани опасни отпадъци по РИОСВ е представено на карта 4.5.

Основният начин за обезвреждане на опасните отпадъци в страната остава депонирането.

4.2. ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

ТЕНДЕНЦИИ

- Преструктуриране на общинските фирми за събиране и извозване на битови отпадъци и навлизане на частния сектор;

- Преминаване към регионални съоръжения за обезвреждане на отпадъците;

ПРИОРИТЕТИ

Приоритети, по които Министерството е работило през годината:

 Разработване на нормативни актове по управление на отпадъците:

През 1998 година са разработени предвидените в ЗОВВООС подзаконови нормативни актове, с което е осигурено регламентирането на рамковото законодателство за отпадъците на ЕС и съответните изисквания към съоръженията и инсталациите. Приети и обнародвани в Държавен вестник са:

 Заповед РД - 323 на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването за класификация на отпадъците;

 Наредба ¹5 на МОСВ за разрешенията при внос, износ и транзитен превоз на отпадъци (ДВ бр. 120/98 г.);

 Наредба ¹10 на МОСВ, МРРБ, МЗ за реда за оформяне на документите относно отчета и информацията за управлението на дейността по отпадъците (ДВ бр. 151/98 г.);

 Наредба ¹11 на МОСВ, МРРБ, МЗ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци (ДВ бр. 152/98 г.);

 Наредба ¹12 на МОСВ, МРРБ, МЗ за изискванията на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъците (ДВ бр.152/98 г.);

 Наредба ¹13 на МОСВ, МРРБ, МЗ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци (ДВ бр.152/98 г.);

 Постановление ¹249 за одобряване на Тарифа за таксите за издаване на разрешения по Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ДВ бр. 137/98 г.).

В резултат на това са регламентирани технически и експлоатационни изисквания, гарантиращи в достатъчно висока степен опазването на човешкото здраве и околната среда и наред с това установяване на пазарните принципи, навлизане на частната инициатива в управлението на отпадъците и поемане в максимална степен на разходите по обезвреждането на отпадъците от причинителите им.

 Подобряване на работата на общините в процеса на управление на отпадъците.

Чрез изискванията за приемане на общински наредби, определящи реда и условията за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци (чл.18 от ЗОВВООС), и изготвянето на програми за управление на дейностите по отпадъците (чл.28 от ЗОВВООС) се дава възможност общините да идентифицират и приоритизират своите проблеми и да набележат мерки за решаването им в краткосрочен и дългосрочен аспект. В тази връзка МОСВ, съвместно с Американската Агенция за опазване на околната среда, организира и проведе 6 семинара, на които присъстваха еколозите на 129 общини. Изготвени са "Указания за разработване на програми за управление на отпадъците". В резултат на тази дейност, в законно установения срок бяха представени за утвърждаване от РИОСВ повече от 70% от общинските програми.

 Подобряване на контролните функции в системата на МОСВ:

С влизането на закона в сила МОСВ чрез регионалните си структури засили контрола по прилагането му в цялата страна. През 1998 г. МОСВ е извършило над 1600 бр. проверки в сферата на управлението на отпадъците. Направени са 900 предписания, съставени са 671 акта и са издадени над 350 наказателни постановления.

Издадени са 233 бр. разрешения за дейности с отпадъци по ЗОВВООС.

 Почистване на площи, замърсени с битови отпадъци, и привличане на обществеността по проблемите, свързани с управление на отпадъците:

Проведени са две сесии на конкурсите за финансиране на най-икономичен проект за почистване на площи, замърсени с битови отпадъци, в рамките на националната кампания "ЗА ЧИСТА ОКОЛНА СРЕДА". Общо в двете сесии кандидатстват за финансиране 48 проекта от общини, 31 проекта на НПО и над 30 проекта от училищни звена. В същото време са номинирани за изпълнение 19 общински проекта, 15 проекта на НПО и 20 проекта на училищни звена, в рамките на награден фонд от 215 хил.лв . В резултат на националната кампания общини, НПО и училища са почистили 11 380 dса, на които впоследствие са засадени фиданки и са подходящо озеленени.

 Подобряване на организацията за събиране и извозване на битовите отпадъци:

Финансирани са 5 проекта за обновяване на машинния парк на общини Златоград, Средец, Рудозем и Приморско, Враца.

 Подпомагане дейностите по обезвреждане на отпадъците:

През годината продължава финансирането на редица регионални обекти: депо за ТБО на Столична община, депо за битови отпадъци на община Гоце Делчев, депо за битови отпадъци на Община Пловдив, проектиране на регионално депо за битови отпадъци на общини Сандански и Струмяни, проектиране и изграждане на депо за битови отпадъци на община Мадан, на депо за битови отпадъци на община Доспат, депо за битови отпадъци на община Рудозем, депо за битови отпадъци на община Кирково.

Финансирано е и изграждането на инсталация за изгаряне на течни и твърди отпадъци в "Нефтохим" ( 4 млн.лв.).

 Изразходвани средства

Общите разходи за околна среда през 1998г. възлизат на 279 209,8 млн.лв., като за дейности, свързани с управление на отпадъците, са отпуснати 46 465,7 млн.лв., което представлява 16.6% от общите разходи за околна среда.

В областта на отпадъците субсидиите от Държавния бюджет са 1 425 000 лв., като са предназначени основно за изграждане на депа за битови отпадъци. За същия период НФООС финансира 10 инвестиционни обекта с обща сума 7 018,229 млн.лв., като 6 481.349 млн.лв. от тях са безвъзмездна помощ и 536,879 млн.лв. са под формата на заеми. Изразходваните средства представляват 16.5% от общите разходи на НФООС за 1998г.

Около 6 пъти са увеличени средствата, отпуснати от НФООС за дейности, свързани с управление на отпадъците в сравнение с 1997г.

ПОЛИТИКА

Националната политика за управление на дейностите по отпадъците е насочена към:

 Установяване на йерархията за управление на отпадъците:

 Предотвратяване на образуването на отпадъците;

 Повторна употреба и рециклиране на отпадъците;

 Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани

 Утвърждаване на принципите за "отговорност на производителя" и "замърсителят плаща"

 Хармонизиране на нормативната уредба със законодателството на ЕС;

 Изграждане на система от съоръжения и инсталации за обезвреждане и/или преработка на отпадъците;

 Намаляване на риска от старите замърсявания с отпадъци;

 Работа с обществеността;

 Подобряване на системата за мониторинг, набиране на информацията и контрол.

4.3. УПРАВЛЕНИЕ НА ОПАСНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Международната политическа рамка за работа в областта на правилното управление на химичните вещества е определена през 1992 г. в Рио де Жанейро, на Конференцията на ООН по околна среда и устойчиво развитие. През 1998 г. в министерството започва целенасочена дейност по подготовката на законовата основа за управление на химичните вещества и препарати, която да бъде в съответствие с европейското законодателство и с програмата на ООН в тази област. Със заповед на министъра на околната среда и водите е създаден Междуведомствен съвет за работа по предстоящото законодателство и инициативата на Програмата на ООН по околна среда и Международния форум за химическа сигурност.

СЪСТОЯНИЕ

Управлението на химичните вещества и продукти в България е свързано с:

- изискванията за членство на България в Европейския съюз и приемането ни в Световната търговска организация;

- осигуряване на безопасността при производство, търговия, внос, износ, съхранение и употреба на химичните вещества;

- намаляване на риска за здравето на хората и околната среда и предотвратяване на последствията при евентуални промишлени аварии и при работа с опасни химични вещества и препарати.

Изпълнява се ПМС 268 ( ДВ, бр. 94/96 г.) за режима по вноса и транзитния превоз на отпадъци и опасни вещества. По този разрешителен режим са издадени над 3000 броя разрешителни. Тук се включват и веществата, разрушаващи озоновия слой.

Представители на министерството участват в работата по договора между Браншовата камара на търговските дружества от химическата промишленост на България, Европейския съюз по химическа промишленост и програма ФАР - "Оценка влиянието на Бялата книга върху химическата промишленост в страните от Централна и Източна Европа". Работата завършва през м. март 1998 г. с внасяне на окончателен доклад за разглеждане в Европейската комисия. Посоченият доклад включва сравнителен правен анализ на съществуващата нормативна база в страната и изискванията на Европейското химическо законодателство; оценка на проблемите, свързани с въвеждане на европейското законодателство в българската химическа промишленост, както и основните принципи на новите български нормативни документи и възможните срокове за тяхното въвеждане. Позициите на България, залегнали в доклада, са защитени на съвещание в Брюксел от представители на Браншовата камара на търговските дружества по химическа промишленост, Министерството на околната среда и водите, Министерството на промишлеността и Министерството на здравеопазването.

ТЕНДЕНЦИИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

Предвид влизането в сила на наредбите, свързани със Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците, е разработено ново ПМС, свързано само с въвеждането на опасните вещества и заменящо ПМС 268/96 г.

Започва подготвката на нова нормативна уредба по управление на химичните вещества и препарати. Страната няма нормативна база в тази област. Подготвяният закон трябва да отговаря на изискванията на съответните директиви на Европейския съюз. След приемането му от Народното събрание в срок от две до пет години предстои работа по подготовката и влизането в сила на няколко подзаконови нормативни документа, като наредби за класифициране, опаковане и етикетиране на опасни химични вещества и препарати; нотифициране на химичните вещества; оценка на риска за околната среда и здравето на човека; безопасна работа с химични вещества; големи промишлени аварии с определени опасни химични вещества.

Във връзка с инициативите на международния форум по химическа сигурност се работи по оценката на риска, хармонизиране на законодателството, обмен на информация, инвентаризация на старите замърсявания с индустриални химични вещества и пестициди, създаване на регистър на отделените и пренесени в околната среда замърсители, създаване на информационна система, програми за обучение, предотвратяване на нелегалния международен трафик на опасни химични вещества и препарати.

5. БИОЛОГИчНО РАЗНООБРАЗИЕ. ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ОБЕКТИ. ГОРСКИ ЕКОСИСТЕМИ

5.1. ОПАЗВАНЕ НА ФЛОРАТА

В страната са установени 3567 вида висши растения. Според Червената книга на България (1984) 31 вида от тях са изчезнали, 158 вида са застрашени, а редки са 574 вида.

За запазване на застрашени от изчезване редки и ценни растителни видове, със Заповед No 718/20.6.1989 г. на КОПС, за защитени са обявени 330 вида висши растения. Към 1998 г. под стриктна защита са поставени 389 вида редки и ценни растения, застрашени от изчезване видове, ендемични растения и такива, включени в списъците на международни конвенции, по които България е страна. От защитени растения, само с разрешение на Министерството на околната среда и водите, се допуска вземане от природата на ограничен брой екземпляри, когато те са предназначени за научно-изследователски или образователни цели, за въвеждане в култура или за възстановяване и подпомагане на малочислени популации.

През 1998 г. продължиха проучванията върху някои редки и застрашени растителни видове, с цел установяване на състоянието им и вземане на подходящи мерки за запазване на техните популации в естествени условия.

В територии с голямо растително разнообразие в нациналните паркове "Рила" и "Централен Балкан", в природните паркове "Странджа" и "Врачански Балкан", в някои резервати, както и в земи в Североизточна и Западна България, невключени в защитени територии, се извършва инвентаризация на флората и растителността.

Особено активни са дейностите за опазване на някои групи растения , като орхидеи и др. Тези дейности включват научни проучвания, създаване на информационни бази за биологията, екологията и разпространението на растенията, мониторинг, практически действия за опазване на видовете и местообитанията им, разработване на образователни програми и др.

Количествата билки, които могат да се добиват от лечебните растения се определят всяка година от Министерството на околната среда и водите и се разпределят от неговите регионални поделения (РИОСВ) между билкозаготвителите. Те имат задължението да регистрират изкупвателните пунктове и складовите си бази в РИОСВ и да водят необходимата документация за добитите количества билки. Законният произход на тези билки се доказва с документ за получена квота или за култивиране.

През 1998 г. е разрешено събирането на билки от 15 вида лечебни растения под ограничителен режим. За някои от тях количествата са минимални и предназначени само за нуждите на аптеките в страната (стрък зим зелен, кори зърнастец, стрък копитник, корени иглика и ранилист, лист мечо грозде, грудки божур). При други видове част от разрешените количества билки са реализирани на външния пазар.

Продължават проучванията, свързани с култивирането и поддържането на колекции от лечебни растения в условия "ex-situ", както и с определянето на подходящи технологии за биологично земеделие при тяхното отглеждане.

5.2. ОПАЗВАНЕ НА ФАУНАТА

5.2.1 Дивеч

Резултатите от пролетното таксиране на дивеча в Република България през 1998 година са показани в табл. 5.1 и табл. 5.2.

През 1998 г. се затвърдява тенденцията за намаляване на основните запаси от дивеч, обект на ловно-стопанска дейност. При едрия дивеч, като цяло за всички видове, се забелязва намаление на запасите. В сравнение с 1997 г. най-съществен е спадът в запаса на сърната, който е намалял с 3 509 бр., следван от този на благородния елен, който е намалял с 1 503 бр. Констатира се увеличение в запаса на дивата свиня с 1 176 бр. /табл. 5.1./. Очаква се, че с приемането и прилагането на новия Закон за лова и опазване на дивеча ще се легализира системата за устойчиво ползване на дивеча и ще се ограничи неблагоприятната тенденция за намаляването му.

таблица 5.1

Едър дивеч

години	Благоро-ден елен	Елени Лопа-тари	Сърна	Дива свиня	Ди-ва Ко-за	Глу-хар	Муф-лон	Ме-чка	Алп. Ко-зирог	Тиб.як	Зу-бър	Дива пуй-ка
1994	29490	6990	101900	42300	2060	2044	3060	854
1995	26210	5860	86800	37580	2090	2230	2620	880
1996	22539	4951	78802	37551	2062	2150	2457	880	26	42	72	30
1997	21398	4454	73990	37485	2249	2166	2462	880	34	45	76	22
1998	19895	4221	70481	38661	2006	2068	2075	870	34	41	73	26

При дребния дивеч най-голямо е редуцирането на запаса на кеклика. В сравнение с 1997 г. неговият запас е намалял с 7,2%, следван от този на фазана, който е намалял с 4,8%. Увеличение на запасите се наблюдава при заека и яребицата - съответно с 4,9% и 0,6%.

При хищниците е установено увеличение в броя на чакала с 7,6% и на лисицата с 6,1% /табл. 5.2/.

таблица 5.2

Дребен дивеч и хищници

Го-дини	Заек	Фазан	Яре-бица	Ке-клик	Вълци	Чакали	Лисици	Ск.кучета
1994	488000	148000	343400	52100
1995	442200	147580	317890	48230	няма данни	нямя дянни	няма данни
1996	460970	153518	342696	43429	1914	15626	17644
1997	417199	124031	294641	41879	1663	18162	28063	2771
1998	437639	118036	296300	38876	1610	19547	29779	24690

5.2.2. Птици
На територията на България са установени 383 вида птици. От тях 100 вида са включени в Червената книга на страната, в различните категории на застрашеност, както следва: изчезнали - 9 вида, застрашени от изчезване - 57 вида и редки - 34 вида.
Към 1998 г. поставените под защита птици са 327 вида. От световно застрашените птици в България се срещат 21 вида.
Между 12 и 18 януари 1998 г. се проведе традиционното средно-зимно преброяване на водолюбивите птици в цяла Европа, организирано от Wetlands International. В България бяха изследвани общо 106 влажни зони, като установеният общ брой на зимуващите водолюбиви птици в тези местообитания е 262 381 индивида от 64 вида (за сравнeние с 1997 г. - 699740 индивида от 79 вида). Наблюдавани са 5 световно застрашени видове: малък корморан - 5780 екземпляра; къдроглав пеликан - 423 екземпляра; червеногуша гъска - 4189 екземпляра; белоока потапница - 2 екземпляра и тръноопашата поапница - 175 екземпляра.
В четири от изследваните влажни зони- езерата Шабла, Дуранкулак, Вая и язовир Пясъчник бяха установени струпвания по над 20000 водолюбиви птици. Първите два от посочените обекти са в списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони и са защитени територии. Четирите посочени обекти са обявени за Орнитологични важни места според критериите на BirtLife International.

5.3 ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ОБЕКТИ
През 1998 г. защитените природни обекти в Република България са отнесени в седем категории според "Закона за защита на природата", 1967 г.: защитени видове животни, защитени видове растения и пет категории защитени територии- резервати, народни паркове, природни забележителности, защитени местности и исторически места.
През 1998 г. резерватите в страната са 90 на брой с площ 80561 ha, а народните паркове са 12 на брой, с обща площ 351584 ha. Броят на природните забележителности и защитените местности е съответно 2241 и 123. Природните забележителности обхващат площ от 23408 ha, а защитените местности- 23527 ha. Историческите места са 972 с площ 12139 hа. Общата площ на защитените територии през 1998 г. е 491219 hа или 4,42% от територията на страната.
През 1998 г. не са обявени нови защитени територии в очакване на приемането на новия закон за защитените територии. Този закон регламентира следните категории защитени територии:
- резерват;
- национален парк;
- природна забележителност;
- поддържан резерват;
- природен парк;
- защитена местност.
Законът предвижда различни срокове за прекатегоризирането на защитените територии в новите категории.


5.4. СЪСТОяНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ В БЪЛГАРИя
5.4.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИя ФОНД
През 1998 г. площта на горския фонд в България възлиза на 3 877 557 ha, което представлява 34,9% от територията на страната. С гори са покрити 3 351 366 hа, което означава 30,2% лесистост. В сравнение с 1997 г. площта на горския фонд е намаляла с 1 237 ha. Основна причина за това е констатираното при новото устройство на ДЛ "Крумовград", 1998 г. намаление на площта от 48 354 ha на 47 216 ha. Залесената площ намалява с 1 851 ха, незалесената площ за залесяване с 2 534 ha, докато недърво-производителната горска площ се увеличава с 3 075 ha, а горските пасища със 73 hа (табл.5.3).




Таблица 5.3.
	Година	Общо залесена площ, вкл. клек, ha	Незалесена площ за залесяване, ha	Недървопро- изводителна горска площ, ha	Горски пасища, ha	Общо горски фонд, ha
	1997	3 353 101	121 066	297 485	107 142	3 878 794
	1998	3 351 366	118 484	300 579	107 128	3 877 557

Изменението на залесената площ на държавния горски фонд е следното:

-Общата залесена площ на иглолистните гори е намаляла с 4 709 ha. Една част от това намаление (2 947 ha) се дължи на повреди от снеголоми, снеговали, ветровали и пожари в горските култури, а друга-от заглушаване на някои иглолистни култури и преминаването им към стопански клас на смесени широколистни високостъблени. Процентното разпределение на горската площ по видове гори е представено на фиг. 5.1 и фиг. 5.2.

Сравнението на данните с 1997 г. показва намаление на участието на иглолистните гори с 0,11% през настоящата година за сметка на широколистните високостъблени гори, които са увеличили своя дял.

- Широколистните високостъблени гори се увеличават с 10 258 ha, поради реконструкции на нископродуктивни насаждения, залесяване на пожарища, ветровали и др. и преоценка на иглолистни култури.

-Горите за реконструкция са намалели с 1 303 ha поради извършените сечи и залесяване на сечищата с широколистни фиданки.

- Издънковите гори за прерастване и превръщане, обединени в издънкови за превръщане, са се увеличили с 10 339 ha предимно от насаждения за реконструкция, преминали в тези видове гори.

- Нискостъблените гори са намалели с 564 ha поради преоценка и преминаване на част от тях в други видове гори.

От отчетите за разпределението и процентното изменение на площта на изредените насаждения с пълнота 0.1 до 0.3 по видове гори, илюстрирано чрез фиг. 5.3 и фиг. 5.4, се констатира най-висок процент изредени насаждения в горите за реконструкция, като през 1998 г. техният дял е намалял с 0,77% в сравнение с 1997 г. Наблюдава се също нарастване на участието на широколистните високостъблени гори и намаление на участието на издънковите за превръщане и нискостъблените гори .

При насажденията и културите с пълнота 0.4 -1.0 (фиг. 5.5 и 5.6) участието на горите за реконструкция през 1998 г. е намаляло с 0,33% в сравнение с това през 1997 г. Забелязва се намаление на дела на иглолистните гори с пълнота 0.4-1.0 за сметка на широколистните високостъблени гори в същия диапазон от пълноти.

Сравнителните данни за ползването в горите от държавния горски фонд, реализирано през 1998 г. и 1997 г. в стояща дървесна маса е дадено в таблица 5.4.

Години	Ползване по лесоустройствени проекти, m³	Действително отсечена дървесна маса, m³	в т.ч. промишлен дърводобив, m³
1997	6 163 997	5 352 584	3 966455
1998	6 683 112	5 464 975	4 216 521

Действително отсечената дървесна маса през 1998 г. е по-голяма от тази, отсечена през 1997 г. със 112391 m3. Трябва да се има предвид, че горите в ДГФ обхващат и тези, които са предоставени на учебно-опитните горски стопанства, както и тези на бивши ТКЗС, ДЗС, АПК и др.

Ползването от санитарни сечи е 718 860 m3 или с 153 900 m3 повече от това през 1997 г.

5.4.2. СЪСТОÿНИЕ НА ГОРИТЕ У НАС

Република България участва в Международната кооперативна програма "Оценка и мониторинг на ефектите от атмосферното замърсяване върху горите" от 1986 г. В съответствие с нея през 1998 г. са изследвани 135 пробни площи, разположени в пресечните точки на възприетата квадратна мрежа с размери 16/16 км. Резултатите от проведения мониторинг през 1998 г. потвърждават тенденцията за влошаване на състоянието на дървесните видове в България.

Дърветата, които са без видими увреждания представляват 11,6%, докато 60,2% са средно до силно обезлистени. В сравнение с 1997 г. процентът на обезлистените дървета (2 до 4 степен) е нараснал с 10,6%. От обследваните иглолистни видове 9,5% не са обезлистени. В сравнение с 1997 г. резултатите показват, че делът на средно обезлистените дървета е нараснал с 13,5%, докато този на слабо обезлистените дървета е намалял с 11,1 %. Делът на силно обезлистените и загиналите дървета е нараснал съответно на 6,6% и 5,9%. Сред иглолистните видове белият бор и черният бор под 60 години и обикновената ела над 60 години са най-увредените видове. В сравнение с 1997 г. резултатите показват, че делът на дърветата без видими симптоми на обезлистване е намалял значително, докато този на обезлистените (2 до 4 степен) е нараснал. Наблюдавани са атаки главно от Lophodermium pinastri, Lophodermium seditiosum, Sphaeropsis sapinea.

От оценените широколистни видове 14,2% са без симптоми на обезлистване, 37,4 % са слабо обезлистени и 28,4% са средно обезлистени. Силно обезлистените и загинали дървета представляват 20%. В сравнение с 1997 г. делът на увредените дървета (2 до 4 степен) е нараснал с 4,5 %. Сред широколистните увреждания са наблюдавани при дъбовете и при бука . В сравнение с 1997 г. резултатите показват, че делът на увредените дървета е нараснал, по-специално в 3 и 4 степен на обезлистване. Благунът продължава да бъде един от най-увредените дървесни видове. При дъбовете са наблюдавани нападения от Lymantria dispar и Hypoxylon mediterraneum. При бука уврежданията са главно от Rh. fagi и Nectria detisima.

Данните за осъществената контролна дейност от Районните инспекции по околната среда и водите във връзка с опазване на биологичното разнобразие и защитените територии през 1998 г. са представени в таблица 5.5. За сравнение, в същата таблица са представени съответните данни за 1997 г.

5.5. КОНТРОЛНА И ИНВЕСТИЦИОННА ДЕЙНОСТ.

№

Направление на проверката

Година

Проверки, брой

Напра-вени пред-писания, брой

Изпълнени пред-писания, брой

Съста- вени актове, брой

Защитени територии (ЗТ)

1998

1997

405 197

221 128

205

103

Гори извън ЗТ

1998

1997

249 198

207 187

115

114

Защитени растения

1998 1997

Защитени животни

1998

1997

Билки под режим

1998

1997

323

221

Животински видове под режим

1998 1997

185 190

152

181

122

141

Риби и рибовъдни стопанства

1998 1997

Зоопаркове и зоомагазини

1998

1997

Лаборатории за препариране

1998

1997

Складове на СЛРБ

1998

1997

Всичко

1998

1997

1446 912

1025

740

864

569

199

От таблицата се вижда, че през годината са проведени общо 1446 проверки. Направени са 1025 предписания, от които 864 са изпълнени и са съставени 199 акта. Обект на особено внимание през годината са защитените територии, горите извън тях и билките под ограничителен режим. Прави впечатление увеличаване на активността на служителите на РИОСВ при провеждане на контролната им дейност по опазване на биологичното разнобразие и защитените територии в сравнение с предходната година.

През 1998 г. от НФООС са изразходвани 3.13 милиона лева за подпомагане на опазването на биологичното разнообразие. Основните направления, по които са изразходвани тези средства, са за закупуване на препарати за борба с гъботворката , изграждането на база за засаждане на билки и др.

5.6. ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ, ПОЛИТИКА

За опазване на биологичното разнообразие в страната през 1998 г. са осъществени приоритетно редица дейности, целещи съхраняване, укрепване и възстановяване на ключови екосистеми, местообитания и видове, както и устойчиво управление и използване на биологичното и ландшафтно разнообразие, както следва:

- Законът за защитените територии е приет от Народното събрание (ДВ, бр. 133-извънреден, 1998);

- Разработен е Национален доклад за биологичното разнообразие;

- Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие е приета от Министерския съвет и изпълнението й е възложено на институции, опазващи и влияещи на биологичното разнообразие;

- Подготвена е документация и подписано споразумение за започване на II фаза на Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие. Основните обекти за опазване на биоразнообразието и през II фаза остават: Добруджа; Бургаски влажни зони; Странджа - Ропотамо; Източни Родопи; Централен Балкан.

- Продължава Българо-американската програма за опазване на биологичното разнообразие (проект GEF). Освен работите по създаване на планове за управление на националните паркове "Рила" и "Централен Балкан", през 1998 г. са осъществени институционално укрепване на администрацията на парковете, информационна дейност и работа с населението около парковете и др.;

- Започват работите по подписания договор с международния фонд GEF за разработване на "План за опазване на биологичното разнообразие". Структурата на плана следва тази на Общоевропейската стратегия за биологично и ландшафтно разнообразие, приета на Конференцията на министрите на околната среда, София 1995. Предвидените приоритетни действия за опазване на биологичното разнообразие в основните типове екосистеми ще бъдат интегрирани в ключовите сектори на икономиката, оказващи влияние върху околната среда: земеделие, горско стопанство, промишленост, транспорт, туризъм и др.

- Разработени 14 природозащитни проекта, осъществени с участието на НПО "Природен фонд"- 5, НПО "Федерация "Зелени Балкани" - 7, ДЗХП -1 , с НПО "Le Balkan" - 1 Основните приноси на разработените проекти са свързани с: опазване на мечката в България и на Балканския полуостров; опазване на пъстрия пор; проучване и опазване на хабитати в НП"Централен Балкан"; инвентаризация на потенциални местообитания на тюлена-монах по Черноморското крайбрежие; възстановяване и устойчиво ползване на Дунавските блата; мониторинг, устойчиво управление и опазване на биоразнообразието в горски екосистеми; възстановяване на редки и застрашени видове; план за действие за опазване и програма за хармонично съжителство между човека и вълка в България; опазване на птици в селскостопански земи в районите на Странджа и Сакар; оценка и опазване на екосистемите на приморска Добруджа" и др.

- През 1998 г. България участва в международната програма за защита на прилепите в Европа по следните направления: размножителна биология, филогения и проблеми на опазването и защитата на Дългопръстия нощник (Myotis capaccinii); мониторинг на пещерите, местообитания на прилепи; информационна банка за биологията, екологията и опазването на прилепите; фаунистични изследвания на прилепите в НП"Рила" и НП"Централен Балкан"; изследвания на прилепите в райони, богати на биоразнообразие (ПП"Странджа", Източни Родопи); консервационни мерки за опазване на важни за прилепите местообитания; създаване на образователни програми, изложби, издаване на плакати, дипляни и др.

- В рамките на научните изследвания, финансирани от МОСВ през 1998 г., са получени резултати след: флористично проучване на биосферния резерват "Лопушна"; изследване на флората на ПП "Врачански Балкан"; поддържане на "ex-situ" колекция от редки и застрашени лечебни растения; флористични изследвания на територии с важно значение за биоразнообразието в Западна България; мониторинг на популациите и изследвания на биологията и разнообразието на дивите представители на Orchidaceae; изследвания на биоразнообразието на степните съобщества; среднозимно преброяване на водолюбивите птици в най-важните влажни зони в България; изследвания върху екологията, биологията и миграцията на световно застрашения вид къдроглав пеликан; пролетна миграция на реещите се птици и др.

6. ЗЕМНИ НЕДРА И ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА

6.1. ПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМНИТЕ НЕДРА, ОЦЕНКА И БАЛАНС НА ЗАПАСИТЕ

Оценка и баланс на запасите на подземните богатства

През 1998 год. в МОСВ са разгледани, приети и утвърдени запасите и ресурсите на 18 новопроучени находища на подземни богатства /ПБ/, а запасите на 15 съществуващи находища са актуализирани въз основа на нови технико-икономически изисквания (кондиции). От посочените по-горе общо 33 находища на ПБ, 26 са на строителни материали (скално-облицовъчни, глини за тухли, пясъци и чакъли, скални материали за трошени фракции и др.), 4 - на неметални минерални суровини, и 3 - на метални полезни изкопаеми.

Въз основа на представените данни и отчети за осъществената през 1998 год. геологопроучвателна и миннодобивна дейност в страната, през м.май в МОСВ е съставен баланс на запасите на подземни богатства в Р.България към 01.01.1999 год. В него е отразено състоянието на запасите и оценката на ресурсите на подземни богатства по отделни участъци, рудници, находища, рудни райони, предприятия, области и общо за страната. Запасите и ресурсите са подразделени по икономическа ефективност, подготвеност на находищата за промишлено усвояване, по степен на изученост и достоверност.

Анализът на показаното в баланса ново състояние на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства в Р.България дава основание за следните по-важни изводи:

1. В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите общо на 135 вида ПБ, в т.ч. на: 3 основни вида горивно-енергийни суровини; 11 вида метални руди; 55 вида индустриални минерали и 66 вида строителни суровини и материали.

2. Настъпилите през 1998 год. абсолютни изменения в количеството и качеството на наличните запаси и ресурси на ПБ са незначителни. Обезпечеността на страната, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ), е достатъчна при сегашните потребности от различните видове подземни богатства.

3. Запазва се тенденцията от 1997 год. към известно увеличение на годишния добив на лигнитни въглища, нефт, железни руди, бентонитови глини, каменна сол, гипс, креда и някои строителни материали. Незначително е намален добивът на черни и кафяви въглища, природен газ, медни , златни и оловно-цинкови руди, каменинови глини, огнеупорни материали, кварцови пясъци за стъкларството и леярството, суровини за циментовото производство, варовици и мрамори за облицовки.

4. Подобрена е документацията и отчетността на геолого-проучвателните и миннодобивните дружества. Нараства броят на частните фирми, осъществяващи проучване и добив на подземни богатства в страната.

5. Въпреки постигнатото добро взаимодействие с компетентните ведомства и общините, в страната все още съществуват кариери за добив на строителни материали, които не са заведени или не се отчитат в баланса.

С Решение ¹413/14.08.1998 год. на Министерски съвет е приета разработената от МОСВ нова "Класификация на запасите и ресурсите на находищата на твърди подземни природни богатства". Новата Класификация е съобразена с препоръките на Рамковата класификация на ООН.

Добив и първична преработка на подземни богатства

Енергийни суровини

а) въгледобив:

През 1998 год. са добити общо 29,4 млн.t въглища, в т.ч. :

- лигнитни - 26,3 млн.t, с пепелно съдържание (Ad) 31,87%;

- кафяви - 2,9 млн. t с Ad 44.02%;

- черни - 0.2 млн. t с Ad 44.54%

- антрацитни- 0.02 млн.t с Ad 34.25%.

За производство на електроенергия са вложени общо 25,2 млн.t въглища (86% от общия добив). Останалото количество (4,2 млн.t) е предоставено за нуждите на промишлени предприятия и стоковия фонд за населението на страната.

Общият добив на въглища в страната през 1998 год. запазва нивото, постигнато през 1997 год. В сравнение с 1996 год. същият е занижен с 1,88 млн.t главно поради: технологична изостаналост, ниска рентабилност, усложнени минно-геоложки условия, проблеми, свързани с охраната на труда и завишени експлоатационни загуби. Наблюдава се и тенденция към снижение на качеството на добиваните въглища по отношение на Ad (повишена с 0.40, 0,35 и 0.25% ) и калоричността (понижена с 20, 28 и 31 Ккал), съответно за лигнитните, кафявите и черните въглища.

От експлоатираните находища в страната през 1998 г. са погасени общо 32,08 млн.t въглищни запаси. Най-висок е коефициентът на извличане на въглищните запаси от земните недра при открития добив на лигнитни въглища в Източно-Маришкия и Станянския въглищен басейн. Допуснатите експлоатационни загуби в тях през годината са в размер съответно на 940,2 хил.t (3,6%) и 23,5 хил.t (4,09%). При подземния въгледобив е налице тенденция на трайно нарастване на експлоатационните загуби (с около 2% годишно), която се запазва и през 1998 г. Тази тенденция е най-силно изразена в мини "Бобов дол" и "Перник" и е резултат основно на влошените минно-технически и хидрогеоложки условия, при които се осъществява подземният въгледобив в страната.

б) добив на нефт и газ:

През 1998 год. от експлоатираните находища в страната са добити общо 32,0 хил.t нефт и 33,0 млн.м3 природен газ. В сравнение с 1997 г. добивът на нефт и природен газ е занижен съответно с 5,0 хил.t (15,6%) и 7,6 млн.м3 (23,0%), главно поради ограничените запаси на експлоатираните находища. Няма представителни резултати за постигнатия коефициент на извличане на балансовите им запаси от земните недра (находищата са в процес на експлоатация).

Руди на цветни,благородни и черни метали

Общият добив на руди в страната през 1998 год. възлиза на 23,2 млн.t, в т. ч.:

- медни - 20,9 млн.t, със съдържание на мед 0,5%;

- оловно-цинкови - 1,3 млн.t, с 2,27% олово и 1,78% цинк;

- оловно-сребърни - 0,02 млн.t, с 94,29 g/t сребро;

- златосъдържащи - 0,64 млн.t, с 3,48 g/t злато;

- железни - 0,89 млн.t, с 31,67% желязо и

- манганови - 0.05 млн.t, с 29,18% манган.

В сравнение с 1997 г. добивът на руди в страната е занижен общо с 1,0 млн.t (4,8%), главно за сметка на добива на медни, оловно-цинкови и железни руди. През последните години е налице обща тенденция към добив на руди с по-високи метални съдържания от експлоатираните находища, която се запазва и през 1998 г. Основните причини са икономически, обусловени от ниските цени на металите на Лондонската метална борса. До настоящия етап не са регистрирани случаи на подработване на запаси в експлоатираните рудни находища. Анализът на фактически допуснатите експлоатационни загуби в земните недра показва снижението им в оловно-цинковите находища на "Горубсо"-ЕАД (с около 2%) и завишение на същите при открития добив на медни руди ("Асарел-Медет"-ЕАД- с 2,4% и "Елаците-мед"-ЕАД – с 3,6%).

По показателя "извличане" на металите при преработката (обогатяването) на добитите през 1998 г. руди, като цяло е налице известно завишение, главно за сметка на по-високото извличане на оловото и медта в обогатителните фабрики на "Горубсо"–ЕАД и "Асарел-Медет" - ЕАД.

Нерудни минерални суровини и суровини за строителството

През 1998 год. е осъществен добив на :

- 23 вида нерудни минерални суровини, като общото им количество възлиза на около 5,8 млн.t. В сравнение с 1997 г., добивът е занижен като цяло с 2,8 млн.t (32,6%). Спад на добива през годината се отбелязва при огнеупорните глини, флуорита, доломита, пегматитите, перлита и кварц-фелдшпатовите пясъци;

- 2,3 млн.t суровини за циментовото и варовото производство. В сравнение с 1997 год. добивът им е занижен с близо 1,9 млн.t (45%), главно за сметка на по-ниския добив на суровини за циментовото производство;

- 0,18 млн.м3 скално-облицовъчни материали. В сравнение с 1997 год. добивът им е занижен с 0,011 млн.м3 (5,8%);

- 11,9 млн.тона инертни материали и суровини за керамичното производство. В сравнение с 1997 г. добивът е завишен с 5,4 млн.t (83,0%), като данните се отнасят само за експлоатираните находища, запасите на които се водят на отчет в баланса на страната.

Допуснатите през 1998 г. фактически експлоатационни загуби и рандемани при добива на нерудни минерални суровини и суровини за строителството са в границите на проектните, без да ги надвишават. Извънпроектни загуби са отчетени единствено при добива на разсол от Мировското солно находище-гр.Провадия, в размер на 0,3 млн.t (15,8% от извлечените през годината запаси). Същите са резултат на фактически установено неравномерно развитие на добивните сондажни камери, съгласувани са по установения ред с МОСВ и са снети от баланса на страната.

6.2. ЕКОЛОГИчНО СЪСТОÿНИЕ

В резултат на осъществения през 1998 год. добив на подземни богатства, са произведени технологични отпадъци общо в размер на 68,9 мил.t. Относителният дял на генерираните отпадъци за 1 t добит ресурс възлиза на 0,9 t, като при добива на руди се реализира най- голямо количество отпадък-1,5 t за 1t добита руда.

През годината са оползотворени 14,9 мил.t отпадъци-21,7%(основно за вътрешно насипване и техническа рекултивация). При добива на суровини за строителството се оползотворяват 45%, при въгледобива-46%. При добива на руди и скално-облицовъчни материали оползотворените отпадъци са под 1%. Общото състояние на натрупаните отпадъци от добива и първичната преработка на подземни богатства в страната към 31.12.1998 год. е около 4 757.8 мил.t.

Нарушените терени в миннодобивния отрасъл през 1998 год. са 3,3 хил.dca. През годината са рекултивирани 2,3 хил.dca (24%), в т.ч. във въгледобива-1,4 хил.dca; в рудодобива - 0,7 хил.dca; нерудни и строителни материали - 0,2 хил. dca.

Общият размер на нарушените терени от експлоатацията на подземните богатства в страната към 31.12.1998 год. е 233,4 хил.dca. Възстановени (рекултивирани) към същата дата са 78,9 хил.dca (33.8%).

6.3 ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

В областта на нормативната уредба:

Действуващият Закон за мините и кариерите, с който са регламентирани дейностите в областта на търсенето, проучването, добива и първичната преработка на полезни изкопаеми, както и охраната на земните недра, е практически неприложим за новите икономически условия в страната. Целта е да се оптимизира държавната поръчка за геоложки изследвания и да се усъвършенстват условията и редът за провеждане на търсене и проучване на подземни богатства, като главната насока бъде към привличане предимно на инвестиции от частни местни и чуждестранни юридически и физически лица.

Особено внимание трябва да обърне на събирането, съхраняването и достъпа до геоложката информация от изследванията и другите дейности, свързани с търсене, проучване и добив на подземни богатства. Наложително е да се създаде строг ред на контрол върху търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства, като същевременно се засили и подобри контрола върху рационалното използване на подземните богатства и опазването на земните недра.

Геоеколожките изследвания трябва да се пренасочат предимно към количествена оценка на уврежданията в компонентите на околната среда, причинени от техногенната дейност, като за целта се разработи програма за систематични геоеколожки изследвания и геохимичен мониторинг. Като се отчита високата степен на геоложките рискови процеси и явления на територията на страната и предстоящите крупни инфраструктурни проекти се налага разработването на единна национална програма за провеждане на специализирани изследвания в това направление.

През 1998 год. МОСВ, съвместно с компетентните ведомства, разработва проект на нов нормативен акт за ползването и опазването на земните недра и подземните богатства-Закон за подземните богатства (ЗПБ) – ДВ бр. 23/12.03.99 г. Проекто-законът е съобразен със Закона за концесиите и действуващото европейско законодателство в тази област. Независимо от разработването на проекта на ЗПБ, е необходимо да се подготви и държавна стратегия в областта на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра за следващите години.

През последните години международната геоложка общност все по-усилено работи върху съхраняването и популяризирането на геоложкото наследство в отделните страни, като част от цялото природно наследство. Това налага в България също да пристъпим към подготовка на основите и механизмите за запазването му и координирането на всички свързани с това дейности със съседните страни и с Европейската асоциация за запазване на геоложкото наследство.

В областта на ликвидиране на последиците от извършената геологопроуч-вателна и миннодобивна дейност в страната

Засилване на контрол при възстановяване на последиците върху околната среда от:

- ликвидацията на добива и преработката на уранова суровина;

- ликвидацията и консервацията на неефективни производствени мощности в системата на рудодобива и въгледобива.

С предимство предлагаме международни проекти с инвестиционна насоченост, в съответствие с последните тенденции в условията за осигуряване на средства от чуждестранни донори, в това число и на проекти за оценка и саниране на обекти от рудодобива, въгледобива и ликвидирания уранодобив в Р. България.

7. ПРИРОДНА И ТЕХНОГЕННА РАДИОАКТИВНОСТ

Природната и техногенна радиоактивност в компонентите на околната среда: въздух, води и почви се обуславя от произхода и съдържанието на радиоактивните елементи в тях.

Съгласно националното законодателство Министерството на околната среда и водите е компетентният орган, който осъществява специализиран контрол на радиационното състояние на околната среда.

В настоящия раздел са представени резултатите от провеждания радиологичен мониторинг в системата на МОСВ през 1998 г., както и резултатите, получени през този период от контрола на някои потенциални източници на радиоактивно замърсяване, като АЕЦ "Козлодуй" и обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост.

7.1. ПРИРОДНА РАДИОАКТИВНОСТ В БЪЛГАРИЯ, ИЗВЪН РАЙОНИТЕ С ТЕХНОГЕННИ НАТОВАРВАНИЯ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Радиоактивните елементи и техните лъчения са естествена част от природата и тяхното влияние върху човека и животните е неизбежно.

Приносът на различните природни източници на радиация в общото дозово натоварване на населението, изразен в проценти е представен на фиг. 7.1.

Установено е, че основното дозово натоварване се дължи на благородния газ радон, който е от веригата на урановото семейство и се излъчва от земната повърхност или от строителни материали, които съдържат уран и неговите продукти на разпадане.

Като критерии за оценка на радиационното състояние извън областите, повлияни от потенциалните замърсители, в системата на МОСВ се приемат числовите характеристики на радиологичните показатели: радиационен гама фон, атмосферна радиоактивност, съдържание на естествени и техногенни (Cs - 137 отлагания след аварията в чернобилската АЕЦ) радионуклиди в почви, обща бета радиоактивност на води от повърхностни водоеми. В тази последователност ще бъдат изложени и резултатите от проведения радиоекологичен мониторинг през 1998 година.

Радиационен гама фон

Естественият радиационен гама фон е конкретна физична характеристика на околната среда, характерна за всеки пункт, област, регион.

фиг. 7.1.

Наблюденията за състоянието на радиационния гама фон в Р. България през 1998 г. се осъществяват паралелно по два начина:

Чрез Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон, посредством 26 локални мониторингови станции (ЛМС), обхващащи цялата територия на страната, с по-голяма гъстота около АЕЦ "Козлодуй". За оперативно действие при евентуален инцидент може да се включва и мобилна мониторингова станция. С автоматизираната система се установява инцидентно повишаване на естествения радиационен гама фон на територията на страната и се осигурява възможно най-ранна информация за съседни страни в случай на радиационна авария. За прогнозна итерпретация на данните част от ЛМС извършват допълнително измерване на основните метеорологични параметри.

През разглеждания период от автоматизираната система редовно постъпват данни за изменението на наблюдаваните показатели в реално време, с изключение на м. януари, когато е инсталиран нов комуникационен софтуер. Изменението на мощността на дозата - осреднени месечни стойности в пунктове от 3 - 30 км зона на АЕЦ "Козлодуй" и в някои други произволно избрани станции от страната са представени графично на фиг. 7.2. а), б) и в).

Чрез дискретни измервания на радиационния гама фон в постоянните пунктове за наблюдение Бургас, Варна, Враца, Монтана, Плевен, Пловдив, Стара Загора и София, където се извършват трикратни ежедневни измервания.

Получените резултати и по двата начина показват, че радиационния гама-фон през годината е в границите на характерните фонови стойности за съответните райони на страната и варира от 0.07 Sv/h (Самуил) до 0.21 Sv/h (Бургас).

Атмосферна радиоактивност

Изследванията на атмосферната радиоактивност през 1998 г. се осъществяват чрез автоматично събиране на атмосферни аерозоли от 900 до 1000 м3 въздух върху боросиликатни мембранни филтри с диаметър 47 mm и последващ гама спектрометричен анализ за определяне обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди. Стационарните станции с автоматично пробонабиране в системата на МОСВ са разположени в градовете София, Бургас, Враца, Варна и Монтана.

При сигнал за възможно трансгранично замърсяване (напр. при инцидента в металургичен завод в Испания през 1998 г.) се провеждат допълнителни измервания с преносима пробовземна апаратура "Eberline", RAS-1 (10-100 м3 ) в Пловдив, Ст. Загора и Плевен.

Данните от проведения мониторинг на атмосферната радиоактивност през 1998 г. и по време на инцидента в Испания се характеризират с фонови концентрации на техногенен Cs-137 (<10 Bq/m3 ) и космогенен Be-7 ( от 0.7 до 8.7 mBq/m3 ) в аерозолните проби.

Съдържание на естествени и техногенни радионуклиди в необработваеми почви

Различното съдържание на естествените радионуклиди уран-238, радий-226, торий-232, калий-40 в почвите се дължи на наличието и разпределението им в почвообразуващите скали. Принципно е невъзможно изработването на нормативен документ, лимитиращ това съдържание. Измерените стойности се сравняват с фонови величини, определени след множество дългогодишни измервания и характеризиращи почвите, незасегнати от стопанска дейност в отделните области от страната.

Радиационното състояние на почвите се оценява посредством извършване на недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от предварително избрани контролни пунктове. През 1998 г. е осъществен периодичен контрол и оценка на специфичните активности на естествените и техногенни радионуклиди в над 600 проби от необработваеми почви от цялата страна.

При оценката на получените данни (табл.7.1.) не са констатирани стойности за специфичните активности на естествените радионуклиди над фоновите, характерни за почвите в отделните райони.

Диапазон на изменение на специфичната активност на естествени радионуклиди

в необработваеми почви, [Bq/kg]

Области, контролирани от НЦОСУР или РИОСВ	U -238	Ra-226	Th-232	K-40
Бургас, Сливен, Ямбол (РИОСВ Бургас)	12 - 52	10 - 42	12 - 68	372 - 1082
Варна, Русе, Шумен, Добрич, Разград,Силистра, Търговище (РИОСВ Варна)	11 - 56	11 - 40	12 - 53	281 - 662
Видин, Монтана (РИОСВ Монтана)	12 - 68	14 - 46	13 - 65	324 - 687
Враца (РИОСВ Враца)	15 - 61	12 - 45	15 - 60	301 - 744
Пловдив,Пзарджик, Смолян (РИОСВ Пловдив)	25 - 107	23 - 108	20 - 102	318 - 1258
Плевен, Ловеч, В.Търново, Габрово (РИОСВ Плевен)	18 - 44	20 - 40	16 - 50	270 - 696
Ст.Загора, Хасково, Кърджали (РИОСВ Ст. Загора	21 - 80	15 - 69	20 - 99	322 - 1547
София, Перник, Кюстендил, Благоевград (НЦОСУР)	25 - 96	22 - 90	28 - 80	350 - 970

Техногенните радионуклиди попадат в почвения слой предимно с глобалните атмосферни отлагания и са следствие от надземни ядрени взривове и аварии в обекти на атомната енергетика, какъвто е случаят от 1986 г. в чернобилската АЕЦ.

Най-засегната от аварията в Чернобил е територията на Южна България. Представените на карта ¹1 данни за наличието на техногенния Cs-137 характеризират петнисти замърсявания на почвите в този район. Те са известни и са обект на годишни контролни наблюдения в системата за радиологичен контрол на МОСВ.

В сравнение с предишни години се констатира общо снижаване на специфичната активност на техногенния цезий-137, вследствие на глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.

Радиологични характеристики на води от повърхностни реки и водоеми

Радиологичният контрол на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и включва контрол на общата бета-активност, стойностите за която се сравняват с нормата от 0.750 Bq/l, фиксирана в БДС 2823 /1983 г. "Вода за пиене".

През 1998 г. се провежда системен контрол върху радиационното състояние на р. Дунав (11 пункта) и около 60 пункта по поречията на реките: Искър, Тимок, Марица, Тополница, Стряма, Въча, Тунджа, Сазлийка, Мечка, Барска, Киселчовска, Лъки, Чепеларска, Вит, Осъм, Струма, Места, Ерма, Нишава, Черна, Арда, Камчия, Ропотамо, Резовска, Велека, езерата Мандра и Вая и язовир "Искър".

Измерената обща бета-радиоактивност в пробите от изброените пунктове е под ПДК за питейни води и това налага извода, че основните повърхностно течащи реки в страната са били в добро радиационно състояние през годината.

На фиг. 7.3. са представени графично диапазоните на измерените стойности на обща бета активност за българската част от поречието на р.Дунав от Ново село (вход) до Силистра (изход). Водите от реката се изследват всяко тримесечие, изпълнявайки Българо-румънската програма за Долен Дунав, а в някои пунктове като Козлодуй - пристанище, Козлодуй - устие на "топлия" канал на АЕЦ "Козлодуй" и Оряхово - пристанище - ежемесечно, в съответствие с ежемесечните контролни наблюдения в 30 км зона на АЕЦ.

фиг. 7.3

Както се вижда от графиката, всички измерени през 1998 г. стойности на обща бета радиоактивност на водите на р. Дунав са значително под ПДК.

От анализа на получените резултати и сравнението им с тези от минали години може да бъде направен извода за липса на влияние на източниците на техногенно радиационно замърсяване върху водите на р. Дунав на българска територия.

7.2. КОНТРОЛ НА ТЕХНОГЕННАТА РАДИОАКТИВНОСТ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

В този раздел ще бъдат представени и анализирани данни от специализирания радиологичен контрол, провеждан в системата на МОСВ през 1998г. върху състоянието на елементите на околната среда в 3-30 км и 30-100 км зона на АЕЦ "Козлодуй", както и в някои райони с обекти на уранодобивната промишленост.

Радиационно състояние на елементите на околната среда в 3 - 30 км и 30-100 км зона на АЕЦ "Козлодуй"

Радиологичният контрол, провеждан извън санитарно-защитната зона на АЕЦ "Козлодуй", обхваща:

- непрекъснати измервания на радиационния гама-фон - в 3 пункта от 3-30 км зона около цетралата (Хайредин, Вълчедръм, Оряхово) и 6 пункта в 30-100 км зона (Видин, Монтана, Враца, Кнежа, Плевен и Петрохан - вр."Зелена глава").

Данните се получават в реално време от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон и показват, че изменението на мощността на експозицията е в границите от 0.061 Gy/h до 0.122 Gy/h и не превишава характерните за съответните пунктове фонови стойности.

- ежемесечно определяне на специфични активности на естествени и техногенни радионуклиди в 0-5 см повърхностен почвен слой в проби от 21 пункта от 3-30 км зона.

Съдържанието на техногенния радионуклид цезий-137 в повърхностния почвен слой е в диапазона от 4 Bq/kg до 82 Bq/kg и се оценява като следствие от глобалното отлагане след аварията в Чернобил. Не са измерени завишени концентрации на други техногенни радионуклиди.

- ежемесечен контрол на общата бета активност на дебалансни води от V- VI реактор - чиста и специална зона, дебалансни води от I - IV реактор, канал преди I - IV реактор, "студен" канал, "топъл" канал, стар канал "Валята", нов канал "Валята", както и води от р.Дунав при гр.Козлодуй - пристанище и гр.Оряхово - пристанище.

Определената обща бета активност на отпадните води от АЕЦ "Козлодуй" е в диапазона от 0.046 Bq/l до 0.592 Bq/l и е по - ниска от проектната пределно допустима активност - 11.1 Bq/l.

- ежемесечен контрол на специфични активности на техногенния Cs - 137 в седименти от р.Дунав преди и след атомната централа и от "топлия" канал.

Радиологични параметри на водни проби и седименти от р. Дунав и "топлия" канал на АЕЦ "Козлодуй"

Пункт	Диапазон на изменение на мес. стойности на обща бета активност във води, [Bq/l]		Диапазон на изменение на специф. активност на Cs-137 в седименти, [Bq/kg]
	I - полугодие	II - полугодие	1998 г.
р.Дунав, Козлодуй-пристан.	0. 064 - 0.153	0.103- 0.123	4 - 21
АЕЦ "Козлодуй" - "топъл" канал	0.075 - 0.186	0.096 - 0.127	1 - 44
р.Дунав, Оряхово-пристан.	0.071 - 0.118	0.088 - 0.128	5 - 32

Представените в таблица 7.2. радиологични характеристики на всички проби от р.Дунав преди и след АЕЦ "Козлодуй" и "топлия" канал, през 1998 г. са с ниски стойности и не са повлияни от дейността на централата.

Като цяло радиационният контрол, извършван от Националния център по околна среда и устойчиво развитие с помоща на останалите структури на МОСВ, не установява въздействие на АЕЦ "Козлодуй" върху компонентите на околната среда.

Радиационно състояние на околната среда в района на залива "Вромос"-гр. Бургас

Радиационната обстановка на техногенно замърсения залив "Вромос" се контролира периодично. И през 1998 г. продължава изпълнението на Проекта за почистването му от радиоактивния флотационен отпадък.

Измерения радиационен гама - фон варира от 0.22 mSv/h до 0.35 mSv/h. През периода са взети и анализирани 244 бр. проби пясък от плажната ивица и акваторията на залива. В почти половината от пробите е установено висока специфична активност на уран-238 и радий-226, като максимално измерената стойност достига съответно до 739 Bq/kg и 697 Bq/kg, което обусловя повторните изгребни работи по плажната ивица.

В края на периода е анализирана проба от пресен нанос от залива, като е установена специфична активност на уран-238 - 508 Bq/kg и на радий-226 - 436 Bq/kg. Сравнено с измерени проби от нива и депо непосредствено до залива тази активност е 10 пъти по-висока.

Радиационно състояние на околната среда в районите на ликвидираните обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост.

Контролът на радиационното състояние на околната среда в близост до рудници с класическо, геотехнологично и комбинирано извличане на уран, включва полеви радиометрични измервания и лабораторни анализи на почви, отпадни продукти в хвостохранилища и депа, дънни утайки, подземни и повърхностно течащи води.

Липсата на обосновани критерии за оценка на степента на радиационното замърсяване в околната среда в тези райони затруднява контрола при ликвидацията и рекултивацията на уранодобивните обекти, както и взимането на оптимални и навременни решения. Предстои приемане на "Наредба за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България", която е съобразена с Директива 96/29 EURATOM на ЕС и с опита на Германия и САЩ, което ще спомогне за извършването на обективна оценка за състоянието на повлияните води и терени и тяхната очистка.

Радиологичните параметри на почвите, дънните утайки и отпадните материали се оценяват посредством недеструктивен гама спектрометричен анализ на проби от мрежата на НАСЕМ за контрол на потенциалните замърсители. Водните проби се анализират радиохимично по отношение на показателите, заложени в БДС 2823 "Вода за пиене" - обща бета радиоактивност (0.75 Bq/l), съдържание на уран (0.6 mg/l) и съдържание на радий (150 mBq/l).

През 1998 г. са контролирани обекти на "Подземно строителство" ЕООД, "Редки метали" ЕООД, "Балкан" ЕООД "Злата" ЕООД, "Тракия РМ" ЕООД, "Георесурс" ЕООД, "Геостройкомплект"ЕООД.

"Подземно строителство" ЕООД - Бухово

Извършван е системен контрол на води в района на с. Сеславци- участък "Чора". И през 1998 г. водите, течащи по дере след сорбционната инсталация на участъка са с висока степен на радиоактивно замърсяване - общата бета радиоактивност достига до 12.285 Bq/l , а съдържанието на уран в тях до 2.324 mg/l. Тези води са потенциално опасни, тъй като са достъпни за пиене от домашни животни.

В дънни утайки от дерето под сорбцията на у-к "Чора", специфичните активности на уран-238 превишават характерните за почвите в района стойности над 8 пъти.

В пробите от отвалите на щолните и к-ра "Брезов връх" на обект "Искра", с.Кътина са измерени специфични активности на уран-238 до 325 Bq/kg, на радий-226 до 1800 Bq/kg ина олово-210 до 2150 Bq/kg, което превишава фоновите стойности за уран 5 пъти, за радий и олово до 30 пъти. Установено е също и повишаване на радиологичните показатели във водите след сорбционния комплекс - общата бета активност е 100.775 Bq/l , съдържанието на уран - 2.700 mg/l.

На обектите на "Подземно строителство" ЕООД – Бухово предстои да бъдат извършени:

техническа ликвидация на участък "Пета шахта";

техническа и биологична рекултивация на всички обекти;

управление и ефективна очистка на води от участъците "Чора" и "Искра";

изграждане на постоянни мониторингови мрежи за всички обекти.

"Редки метали" ЕООД - гр.Бухово

Водата, изтичаща от хвостохранилището на ПХП "Металург" е с обща бета радиоактивност до два пъти над ПДК. От направените анализи на р.Янешница в с.Яна, след вливане на дренажни води от хвостохранилището не се наблюдават стойности над ПДК.

Рудничните води от щолни NоNо 27 и 21-12 на р-к "Смолян" и от дерето след щолните, са с обща бета-активност до три пъти над ПДК. Пробата от р.Киселчовска над с.Киселчово, в която се вливат рудничните води е с обща бета активност 1.350 Bq/l, но след вливане на р.Барска този показател се нормализира.

Радиохимичният анализ на водни проби от у-к "Изгрев"- с.Барутин установява повишени радиоактивни показатели в подземна вода на 40м под табана и във води на р.Барутинска на 120 м след смесване с вода от табана. Общата бета активност на тези проби достига съответно 8.895 Bq/l и 7.475 Bq/l, съдържанието на уран в тях съответно до 1.525mg/l и 1.220 mg/l, а съдържанието на радий съответно до 1020mBq/l и 575 mBq/l.

В резултат на системния контрол и през 1998 г. в района на МДП "Септемврийци" - с.Смоляновци, са установени повишени стойности на обща бета радиоактивност в рудничните води от "наклонена" шахта на р-к "Септемврийци" - 9.720 Bq/l, съдържание на уран -1.170 mg/l и на радий - 230 mBq/l. Водите на река Коритарска бара под табана, която събира отпадните води на рудника, също имат повишена обща бета-активност до 3,4 пъти над нормата. Водите на същата река до моста за с.Белотинци са с радиологични показатели под ПДК.

При изследване на района на МДП "Дружба" - с.Елешница са установени до 7 пъти повешени специфични активности на уран-238, радий-226, торий-230 и олово-210 в пробите от кариера за открит добив на уран "Копито". Същото е установено и в проби от дънни утайки от дере, дрениращо водите от кариерата, от "Женско дере" и в почва от "Вълче дере" под хвостохранилището. Резултатите от изследването показаха и повишени радиологични параметри на водни проби от дере, събиращо водите от кариера "Копито" и от "Вълче дере". Общата бета активност в тези проби достига съответно 3.440 Bq/l и 1.120 Bq/l. Радиологичните показатели на водите на р. Златарица и р. Места са значително под пределно допустимите концентрации и все още не са повлияни от замърсяването в района на МДП "Дружба".

На обектите на "Редки метали" ЕООД - гр.Бухово предстои:

- довършване на техническата ликвидация на МДП "Дружба (рудниците "Дружба-1" и "Дружба-2"), на МДП "Възход" (шахта Nо 8), на ПХП "Металург";

- довършване на рекултивацията и изграждане на постоянни мониторингови мрежи на всички обекти, с изключение на претоварна база "Асеновград";

- управление и очистка на води в районите на МДП "Дружба" и на МДП "Септемврийци".

"Балкан" ЕООД

През 1998 г. бяха анализирани проби от необработваеми почви, дънни утайки и води от района на у-ците "Пробойница" и "Еленов дол".

В отвалите на щолни с NоNо3, 4, 5 на у-к "Пробойница" са констатирани специфични активности от 3 до 10 пъти по-високи по уран-238 и от 3 до 15 пъти по-високи по радий-226. Установено е също в дънните утайки на р. Пробойница, в района на обекта, завишение на стойностите на уран-238 от 3 до 16 пъти, като при с.Пробойница тези стойности се нормализират и са близки до фоновите.

В пробите от у-к "Еленов дол" не се констатира радиационно замърсяване.

"Злата" ЕООД

Пробите от отвала на щолната на мина "Злата" показват стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди, надвишаващи до 8 пъти характерните за района. В дънната утайка на р. Пръвна на 1км след щолната е измерена специфична активност по уран-238 - 210 Bq/kg, по радий-226 - 170 Bq/kg. Водата, изтичаща от щолната, е с повишена обща бета активност - до 3.310 Bq/l, което води до радиационно замърсяване на р. Пръвна - общата бета активност на 1 км след обекта е до 2 пъти над ПДК.

Констатирано е също в една от пробите от обект "Габра" - отвал от щолна Nо2 , повишена специфична активност на уран-238 - 1330 Bq/kg , на радий-226 - 1875 Bq/kg, на торий-230 - 3733 Bq/kg и на олово-210 - 2832 Bq/kg. Изследвани са дънните утайки и водите на р. Габра, след щолната , но не е установено завишено съдържание на естествени радионуклиди.

"Георесурс" ЕООД - гр.Симитли

Радиационният контрол, проведен в райони на обекти на "Георесурс" през 1998 г, обхваща у-ците: "Сенокос", "Игралище", "Брежани", "Струма-1,2", "Крупник", "Сугарево" и "Мелник". Анализирани са 24 проби почва и дънна утайка и 22 проби от руднични и повърхностни води, вкл. от реките: Струма, Луда река, Струмещица и Мелнишка.

Пробите от района на к-ра "Сенокос" са с повишени радиоактивни показатели. Специфичната активност на уран-238, достига до 540 Bq/kg (проба от отвала на кариерата), на радий-226 - до 500 Bq/kg, на торий-230 - до 1080 Bq/kg, на олово-210 до 822 Bq/kg. Водите от дере под кариерата са с обща бета радиоактивност до 84.705 Bq/l, съдържание на уран до 24.230 mg/l , съдържание на радий до 320 mBq/l. С повишени радиоактивни показатели са и водите от дере под сорбционния комплекс, от щолна Nо3, както и от дере след щолната. Анализът показва, че водите на р. Луда река са повлияни от уранодобивната дейност. Така напр., след вливане на дере от кариерата, те са с обща бета радиоактивност, достигаща до 4.230 Bq/l, съдържание на уран до 0.810 mg/l, съдържание на радий до 204 mBq/l, като в същото време фоновите проби от реката показват стойности съответно: 0.040 Bq/l, <0.010 mg/l, <30 mBq/l.

В пробите от района на у-к "Игралище" (технологични блокове-рекултивирани и отвал от щолна Nо1) е установена повишена специфична активност на уран-238, достигаща до 320 Bq/kg, на радий-226 - до 2700 Bq/kg, на торий-230 - до 570 Bq/kg и на олово-210 - до 2345 Bq/kg. Водата, изтичаща от щолна Nо1 е с повишена обща бета радиоактивност до 7.823 Bq/l , съдържание на уран до 1.000 mg/l и на радий до 2017 mBq/l. И тук достъпът до водата на домашни животни не е ограничен.

Пробите от щолна Nо2 на у-к "Брежани" са също с повишени радиоактивни показатели. Водите от щолната са с обща бета активност до 24.345 Bq/l , съдържание на уран до 6.923 mg/l и съдържание на радий до 225 mBq/l.

В проби от отвал на щолна на у-к "Сугарево" и от утайки под щолната, специфичната активност на уран-238 достига до 980 Bq/kg, на торий-230 - до 413 Bq/kg.

В района на шахтата на р-к "Мелник", специфичната активност на уран-238 е до 3400 Bq/kg, на торий-230 достига до 4356 Bq/kg, на олово-210 - 3284 Bq/kg (под товарището). В засята с царевица нива под отвала, измерените стойности са съответно 136 Bq/kg , 602 Bq/kg и 411 Bq/kg. Същото се установява и в района на сорбцията на рудника. В засята с жито нива до сорбцията, специфичната активност на уран-238 е 425 Bq/kg , на торий-230 - 977 Bq/kg , на олово-210 - 588 Bq/kg.

Резултатите от провеждания през 1998 г. радиационен контрол на реките Струма, Струмещица и Мелнишка показват, че те не са повлияни от уранодобивната дейност в района.

На обектите на "Георесурс" ЕООД - гр.Симитли предстои:

довършване на рекултивацията на всички обекти, с изключение на участък "Градешница";

довършване на постоянните мониторингови мрежи на всички обекти;

управление и очистка на води на участък "Сенокос".

"Тракия РМ" ЕООД - с. Момино село

В началото на 1998 г. по сигнал на кметството на гр. Костенец е извършена проверка и пробоотбор на повърхностни и руднични води от района на р-к "Бялата вода". Направените радиометрични измервания показват значително радиационно замърсяване. Стойностите на обща бета радиоактивност в рудничните води достигат до 82.185 Bq/l, а съдържанието на уран и радий в тях съответно до 7.875 mg/l и 210 mBq/l. Замърсяването се установява и в р. Очушница до 5 км след обекта. Кметството на гр. Костенец е уведомено, в резултат на което по поречието на р.Очушница са поставени знаци, забраняващи достъпа на хора и животни.

През месеците април и ноември контролните наблюдения продължиха с по-цялостно и детайлно изследване на района. Резултатите показаха трайни радиационни замърсявания. Така напр., общата бета радиоактивност на водите на р. Очушница на 1км от обекта достига до 20.180 Bq/l, при с. Пчелин е до 11.525 Bq/l, на 7 км след обекта до 9.160 Bq/l и преди вливането й в р. Марица до 1.444 Bq/l. Съдържанието на уран и радий в тези води и в дънните утайки от реката е значително над ПДК, което налага спешни мерки за очистката на рудничните води, преди замърсяването да е достигнало до р.Марица. Необходимо е да се изгради и постоянна мониторингова мрежа.

В резултат от проведения радиационен контрол на у-к "Владимирово" е установена повишена специфична активност на уран-238, достигаща до 5218 Bq/kg, на олово-210 до 2014 Bq/kg в проба от района на утайника.

Анализът на проби от района на у-к "Чешмата" показва многократно завишаване на специфичната активност на уран-238 - 22548 Bq/kg и олово-210 - 8641 Bq/kg в проба от сорбционната площадка.

Изследваните сондажни и руднични води от районите на у-ци "Навъсен", "Орлов дол", "Мъдрец" и "Тенево" са с радиоактивни показатели под ПДК.

На обектите на "Тракия РМ" ЕООД - с. Момино село предстои:

довършване на техническата ликвидация на участъците "Марица", "Чешмата", "Навъсен", "Троян", "Орлов дол", "Мъдрец", "Владимирово", "Чукарово", "Окоп", "Тенево", "Доброселец";

довършване на рекултивацията на всички обекти (без участък "Церетелево");

доизграждане на постоянни мониторингови мрежи за всички обекти.

"Геостройкомплект" ЕООД - с.Калековец

Специфичните активности на уран-238 и радий-226 в района на щолна Nо10-10 на обект "Здравец" достигат съответно 259 Bq/kg и 326 Bq/kg (проба от отвала) и 2597 Bq/kg и 82 Bq/kg (дере под щолната). В пробите от района на щолна Nо20-10 тези стойности са съответно 22633 Bq/kg и 4532 Bq/kg (отвал) и 898 Bq/kg и 349 Bq/kg (дере под щолната). Установена е повишена обща бета активност във води от щолна Nо2 на у-к "Здравец", достигаща 3.345 Bq/l и концентрация на радий - 865 mBq/l.

Водата от щолна Nо13 на рудник "Сливен" е с трикратно увеличена обща бета радиоактивност и повишено съдържание на радий - 1010 mBq/l. В проби от товарището и от щолни NоNо 2, 8, 13 на обекта е установено също повишени специфични активности на уран-238 - от 1430 Bq/kg до 2830 Bq/kg , на радий-226 - от 1540 Bq/kg до 1950 Bq/kg и на олово-210 - от 1950 Bq/kg до 2600 Bq/kg.

В подземни води на сондажи NоNо 1 и 2 на у-к "Сборище" е измерена обща бета активност до 5.400 Bq/l и съдържание на радий до 570 mBq/l.

За обектите на "Геостройкомплект" ЕООД – с. Калековец предстои извършването на :

техническа ликвидация на участъците "Сборище", "Сливен" и "Здравец", и на ядкохранилище "Тунджа";

рекултивация и изграждане на постоянни мониторингови мрежи за всички обекти, с изключение на ядкохранилища "Тунджа" и "Сърница";

управление и очистка на води в участъците "Сливен" и "Здравец".

Управлението и комплексната очистка на радиоактивно замърсените води, водещо до замърсяване на околната среда в уранодобивните райони, остава нерешен проблем.

Въпреки наличието на законова основа с влизането в сила на ПМС Nо 74/27.03.1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина, не на всички обекти са изградени мониторингови мрежи и не се провежда ведомствен мониторинг, съгласно утвърдената от Председателя на Комитета по енергетика "Инструкция за организация на система за мониторинг, проектиране, изграждане и експлоатация на мрежи за наблюдение на околната среда в повлияните от урановата промишленост райони".

Това е предпоставка за невъзможността да се взимат правилни управленски решения, на базата на оценка на радиологичния риск и многопараметричния анализ на възможните технически решения за саниране на околната среда, в районите на закритите уранодобивни и уранопреработвателни обекти.

Ликвидация на последствията от добива и преработката на уранова суровина

До края на м.март 1998 год. продължава изпълнението на ПМС ¹56/29.03.1994 г. за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина в страната. През м.март, Министерски съвет приема ново Постановление за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина (ПМС ¹74/27.03.1998 г.) Съгласно разпоредбите на Постановлението, организацията и контролът на всички дейности за саниране на районите, в които са провеждани уранодобив и уранопреработка, се възлагат на "Екоинженеринг–РМ"-ЕООД, гр. София.

През 1998 год. в Консултативния съвет по ликвидиране на последиците от добива и преработката на уранова суровина, организиран към Комитет по енергетика в изпълнение на ПМС ¹74/98 г., са разглеждани основно доклади на управителя на "Екоинженеринг-РМ" ЕООД за възникнали екологични и организационни проблеми, технико-икономически задания за проектиране, проекто-сметни документации и предложения за актуализация на работни проекти, предложения за различни варианти за структура на дружеството. От планираните за изпълнение през годината дейности са извършени саниращи мероприятия единствено в райони около обекти "Тракия РМ" ЕООД, където са рекултивирани и предстои връщането на собствениците на 1009 dca земеделски земи. Основни причини за неизпълнението на планираните за 1998 г. дейности са: неизяснена структура на "Екоинженеринг РМ" ЕООД; липсата на цялостна програма на дружеството за ликвидиране на последиците от уранодобива в краткосрочен и средносрочен план, обезпечена с работни проекти; компрометиране на вече извършени ликвидационни и рекултивационни работи поради некачественото им проектиране или изпълнение и недостатъчна техническа поддръжка на вече изградени съоръжения.

Един от основните нерешени проблеми, свързан с водения в миналото уранодобив в страната, остава управлението и комплексната очистка на замърсени с естествени радионуклиди води, изтичащи от уранодобивните обекти. Това представлява сериозен радиоекологичен риск и потенциална опасност за човешкото здраве. И през 1998 год. не се провежда системен ведомствен мониторинг на параметрите на околната среда, на базата на който да се извършва оценка на проведени и проектирането на нови рехабилитационни мероприятия.

Не са решени проблемите, свързани с оценката и санирането на повече от 20 стари проучвателни, експериментални и добивни участъци, невключени в Списъка на обектите към ПМС ¹74/98 г. за ликвидиране последствията от добива и преработката на уранова суровина. Нормативната основа за осъществяването на радиологичния контрол е несъвършена по отношение на вторичните нива, нормиращи съдържанието на естествени радионуклиди в компонентите на околната среда и не е съобразена със специфичните условия в страната. През 1998 г., с участието на МОСВ, започва разработването на необходимата съвременна нормативна база, която ще обслужва радиационния контрол в районите на бившите уранодобивни обекти.

През 1998 г. проблемите с качественото изпълнение на техническата ликвидация, техническата и биологичната рекултивация, управлението и пречистването на води в районите, в които са водени добив и преработка на уранова суровина, отново остават нерешени. Доказателство за това са констатираните през 1997 г. и нерешени екологични и инженерно-технически проблеми, свързани със:

- компрометиране на съоръжения за отвеждане на условно чисти повърхностни води;

- срутване на табани, в резултат на некачествено извършена техническа рекултивация и други.

За решаване на част от проблемите на двата най-тежки от радиоекологична гледна точка райони (Бухово и Елешница), МОСВ предлага и са одобрени проекти за финансиране по програма ФАР. За дейности по техническа ликвидация, техническа и биологична рекултивация, очистка на води, проектиране, изграждане и експлоатация на мониторингови мрежи от Министерство на финансите през 1998 г. са отпуснати и усвоени общо около 1 325 млн.лв, което показва значително изоставане в темповете за ликвидиране на последствията от уранодобива в сравнение с 1997 г.

8. УРБАНИЗИРАНА ОКОЛНА СРЕДА

8.1. КАчЕСТВО НА УРБАНИЗИРАНАТА ОКОЛНА СРЕДА

Фондът на населените места и други урбанизирани територии към 31 декември 1998 г. заема 4,20% от територията на страната и спрямо 1997 г. се е увеличил с 184 795 dca, което представлява 1,04%, а по области съгласно приложението, статистическото му разпределение е както следва:

№ по	Области	Площ/dca	%	Населени места и други урбанизирани територии
ред				площ/dca	%
1	2	3	4	5	6
01	Столична	1344744	1,2	267834	5,74
02	Бургас	14642354	13,2	389537	8,35
03	Варна	11924508	10,8	703949	15,10
04	Ловеч	15146799	13,7	712317	15,28
05	Монтана	10601243	9,6	451216	9,68
06	Пловдив	13619780	12,3	486731	10,44
07	Русе	10822460	9,8	482152	10,34
08	София	18931193	17,1	648994	13,92
09	Хасково	13876636	12,5	520305	11,15
Общо за страната:		110909717	100,0	4663035	100,00

Екологичните наблюдения в областта на селищната околна среда показват, че:

тенденцията, при която големите населени места, като притегателни центрове продължават да увеличават своето население се запазва при наличието на все още бурно протичащите миграционни и урбанизационни процеси;

наред с повишената строителна активност, водеща на места до преуплътняване на застрояването, както и интензивното изменение предназначението на земеделските земи за неземеделски (строителни) цели, променящи конфигурацията на населените места и крайселищните им територии, на преден план изпъкват остро поставяните и все по-актуални въпроси, свързани с натрупването на нерешени проблеми от времето на индустриалното развитие, като: задоволяване жилищните нужди на населението; инфраструктурното съоръжаване; задоволяването на рекреационните потребности; благоустрояването, озеленяването, организацията и естетизацията на селищната околна среда;

природните елементи от градските територии заемат неоправдано малки простраства от тях, което говори за нарушено взаимоотношение град - природа;

изсичането на гори и насаждения във и около населените места води до промяна на микроклиматичните им условия, причиняващи: повсеместно изсъхване, заболяване и загиване на растителността в следствие на нарушените условия на месторастенията; подмяната на първичната растителност с производна и с такава, която няма естествено разпространение в съответните региони; подлагане представителите на фауната на значителен натиск - разрушаване на техните местообитания; появата на ерозионни процеси и обезводняване на територии, което също променя природния и антропогенен ландшафт и екологичните условия на средата;

промишлените зони, комплекси и обекти, разположени във или в близост до градовете върху сравнително малки територии, като главни замърсители на околната среда са в основата на т. нар. "горещи точки", при което независимо от насочването на инвестиции в тях от фондовете за околна среда, внедряването на пречиствателни съоръжения, санирането на замърсени почви и рекултивацията на нарушени терени изостава;

вредните физични фактори като шум и вибрации и електромагнитните - нейонизиращи лъчения, допълнително замърсяват селищната околна среда чрез своето влияние върху нейните биологични обитатели;

ниската технологична ефективност в производствената и битовата сфера превръща населените места и производствените комплекси в големи консуматори на електроенергия, горива и други енергоносители без прибягване към алтернативни енергоизточници, предлагащи освен икономически ефект, но и постигане на чиста околна среда;

при наличието на множество регионални, местни и локални планове и дори на национални проекти се констатира недостатъчна координация между приоритетните сфери устройство - опазване - оздравяване.

Въпреки обективните затруднения - недостиг на материална и финансова обезпеченост, разнопосочни тенденции и процеси на преструктуриране, смяна на собствеността и функционалното й предназначение, както и на редица социално-икономически параметри, за 1998 г. по въпросите на селищната околна среда се отчитат някои по-главни резултати:

разработен Национален план за действие "Околна среда - здраве" (НПДОСЗ), утвърден с Решение Nо314 от 29 юни 1998 г. на Министерския съвет;

разработена Програма за "Действие по околна среда - здраве" на МОСВ за 1998 г./1999 г. на база НПДОСЗ;

разработена план-програма за подготовка на раздел "Селищна околна среда" към проект за Ведомствен екологичен кадастър в рамките на Единния кадастър на Република България;

развитие на План за управление на околната среда на "Екозона София - Изток" с подготовка и участие в междунарона конференция в Берлин;

координация по стартирането на подкрепен от Бавария локален проект за установяване на замърсителите от автотранспорта в Русе и Гюргево (инициативата е в рамките на подгрупа "Въздух" към Работна общност Дунавски страни);

разработване на проект за Критериална система за оценка на съобразени с околната среда селища (екоселища);

провеждане на Първи национален семинар по проблемите на селищната околна среда с регионалните инспекции по околната среда и водите;

съорганизиране, спонсориране и участие с доклад в международната Регионална конференция за Централна и Източна Европа, проведена в София в рамките на европейската кампания за устойчиви градове;

В областта на селищната околна среда контролната дейност носи предимно превантивен характер и през 1998 г. се свежда главно до:

контрол върху екологосъобразността на градоустройствени, застроителни и архитектурни решения в общините;

проверки и оказване съдействие на граждани по техни жалби и сигнали в областта на ТСУ, застроителни и архитектурни решения във и извън регулационните граници на населените места, и други;

8.2. СЪСТОÿНИЕ НА АКУСТИчНАТА СРЕДА

Основният източник на информация за шумовото замърсяване на населените места в системата на МОСВ са акустичните оценки на НЦОСУР и РИОСВ. Поради недобрата техническа обезпеченост и кадрово осигуряване на РИОСВ, контролът на шумовото замърсяване по места се извършва в сътрудничество с ХЕИ, общинските органи на властта и собствения контрол на гражданите.

Въпреки обективните трудности по отношение на контрола на акустичното състояние на градската среда, в някои населени места се провеждат мероприятия за подобряване на акустичния климат. Наблюдението на акустичното състояние на населените места се провежда основно в две направления:

1. Намаляване на вредностите от транспорта

През 1997 г. от НЦОСУР е изградена контролна мрежа от пунктове за регистриране на акустичното състояние на булевардите алтернативни на МЕТРОПОЛИТЕН София - бул."Европа" и бул."Пиротски".

Целта на изследването е да се проследи транспортното натоварване върху тези булеварди и отражението му върху акустичното състояние на жилищните територии, установено в пунктовете за контрол.

В резултат на измерванията през 1998 г. бе установено, че еквивалентните нива на шума във всички пунктовете за контрол превишават хигиенните норми за съответния вид територия и зона на населеното място. Измерените шумови нива са в диапазона 65-72 dB(A), при нормативно изискване от 50-60 dB(A).

Продължава изследването на въздействието на авиационния шум върху гъстонаселените територии на гр. София, осъществявано с помощта на Автоматична система за мониторинг на авиационен шум. Подробна информация за акустичното състояние на тези райони са публикувани в Годишния бюлетин за състоянието на околната среда за 1998 г., издание на НЦОСУР.

Проведени са изследвания за определяне акустичните характеристики на транспортните потоци от наземно преминаващите МПС в градовете Варна и Плевен. В гр. Варна като резултат от акустичното изследване е изготвена "Дългосрочна общинска програма за намаляване вредностите от автотранспорта".

В гр.Смолян се провеждат ежегодни акустични измервания на транспортния шум, при които за 1998 г. е отчетено надвишаване на шумовите норми в градовете Смолян, Мадан, Рудозем и Девин.

Изграждане на обходни пътни участъци:

- гр. Петрич – обходен път за извеждане на тежкотоварните автомобили, преминаващи през централните градски части по международния път към РМакедония. За съжаление обектът е замразен поради недостиг на финансови средства

- гр. Враца, община Бели извор

- гр. Плевен – Долна Митрополия

- гр. Благоевград – изготвен е и започва реализирането на"Проект за въвеждане на тролейбусен транспорт", но за съжаление и той е преустановен поради недостиг на средства.

2. Контрол на промишлени обекти източници на шум

По отношение на контролната дейност през 1998 г. от страна на РИОСВ, основният акцент е поставен върху промишлените обекти източници на шум, намиращи се в непостедствена близост до жилищни райони и обекти с повишени изисквания за шумозащита.

В резултат на тези изследвания бяха изготвени редица предписания за ограничване и спиране на дейността на обекти - гр. Враца - цехове за ширпотреба на ул. "Ан. Кънчев", "Заабине", "Червен площад"(прекратена дейност).

8.3. ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКА

Въз основа на Закона за опазване на околната среда основните цели и приоритети на МОСВ в сферата на селищната околна среда се свеждат главно до:

разработване на проект на Закон за шума в околната среда, съобразен с Европейската рамкова директива;

готовност за приложение на "Дневен ред 21" - ясни насоки и критерии за оценка на селищата, при която състоянието на селищната околна среда, като "марка за качество" да покаже разумното отношение на човека към околната среда;

засилване дейността на превантивния контрол и кадрово обезпечаване по места в системата на МОСВ;

методическа помощ на РИОСВ, общини, НПО и граждани по опазване на селищната околна среда;

осигуряване на равнопоставеност и единен подход за установяване на съобразена с околната среда селищна мрежа при улесняване процеса за взимане на решения и подобрено интегрирано управление:

поемане на повишена отговорност от общините като органи на управлението по места и създаването на стимули в дейностите по съхраняване, опазване и развитие на естествените и антропогенни природни дадености;

предотвратяване на загубата от озеленени площи и биомаса в населените места;

оздравяване на селищната околна среда в "горещите точки" на страната;

повишаване участието на обществеността и степента на обществено доверие в управлението на процеса взимане на решения при дейностите по устройство и контрол в селищната околна среда.

Основната цел, която е поставена на вниманието на МОСВ по отношение на подобряване акустичното състояние на населените места, е осигуряване на съвременна законова рамка. Тя трябва да утвърждава и регулира акустичните имисии в населените места и да гарантира правото на населението да обитава удобна и здравословна околна среда.

През 1998 г. МОСВ започва за изготвянето на "Проект за Закон за шума в околната среда". В същото време стартира подготовката, от страна на Европейската комисия по околна среда, на рамкова директива, регламентираща хигиенни норми за шума в селищната среда, указания за контрола на шумовото замърсяване и мерки за подобряване на средата за обитаване. Във връзка с това е преустановена дейността по изготвяне на национален Закон за шума в околната среда и започа изготвяне на "Методика за определяне на общата звукова мощност на промишлени предприятия с множество източници на шум с различни акустични характеристики". Тя ще даде възможност за ефективно прилагане на наредба No4 за ОВОС по фактора шум.

II. ИНСТРУМЕНТИ НА ПОЛИТИКАТА

1. ЕКОЛОГИчНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

През 1998 година в Министерството на околната среда и водите се изпълниха задачи, свързани предимно с разработване на нормативна база, съответстваща на правото на Европейския съюз.

На 30 октомври 1998 г. Народното събрание прие Закона за защитените територии(обн. ДВ, бр.133/11.11.1998 г.). Законът за защитените територии е модерен, съвременен екологичен закон, съобразен с международните договори и конвенции в тази област, по които Р България е страна. Той регламентира категориите защитени територии, правото на собственост върху тях, предназначението и режима на опазването и ползването им, управлението и охраната им и финансирането на дейностите в тях. Целта на закона е да опази и съхрани защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма за опазване на родната природа.

На 21 май 1998 г. Народното събрание приема Закон за допълнение на Закона за опазване на околната среда (обн. в ДВ, бр.62/1998 г.), с което в глава първа "Общи положения" се създава член 7а, уреждащ освобождаването от данък добавена стойност, от акциз, мита и такси на внос по договори за доставка, сключени на основание на международни споразумения и договори.

Министерството на околната среда и водите участва в разработването на допълнение в Наказателния кодекс с текст за криминализиране на нелегалния трафик на отпадъци. Допълнението е в член 353б и 353в, обнародвано в ДВ, бр.85/1998 г..

Приет е и Закон за ратифициране на Договора за заем(Пилотен проект за екологични щети) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 8 юли 1998 г. в София(обн. в ДВ, бр.114/1998 г.).

Изменен и допълнен е Законът за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда - приет от НС и обнародван в ДВ, бр.147/1998 г.

Във връзка с Националната програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини в Р България МОСВ участва и в разработването на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите(обн. в ДВ, бр.153/1998 г.)

През периода са разработени и проектозаконите за подземните природни богатства(приет на първо четене в Народното събрание), за лечебните растения и за водите.

През 1998 г. в МОСВ са изработени 11 подзаконови нормативни акта по прилагането на Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

2. ФИНАНСОВО ОСИГУРÿВАНЕ И ИКОНОМИчЕСКИ РЕГУЛАТОРИ

Мобилизирането на средствата от различни финансови източници и координираното им насочване по приоритети е сред най-важните инструменти в реализирането на цялостната политика в областта на околната среда.

Основни източници на финансиране на разходите за околната среда са стопанските субекти, държавният бюджет и извънбюджетните източници.

През 1998 г. за опазване на околната среда са изразходвани 279209,8 млн. лв., като относителният им дял от БВП е приблизително 1,3 %, или тенденцията към нарастване е с около 0,3 пункта спрямо 1997 година. Както и през предходните години по-голяма част от средствата - 187452,5 млн. лв. са изразходвани за поддържане на ДМА и извършване на мероприятия и дейности за опазване на околната среда. Вложените през годината инвестиции възлизат на 91757,3 млн. лв. и спрямо 1997 г. относителният им дял е спаднал от 39,0 % на 32,9 % от разходите за околна среда, или намалението е с 6,1 пункта. Делът на инвестиционните разходи за опазване на околната среда в структурата на общите инвестиционни разходи за страната е на нивото на предходната година - 2,7%.

През 1998 г. в структурата на разходите с екологично предназначение по компоненти на околната среда продължава да е най-голям делът на разходите за опазване на водните ресурси следван от тези за опазване качеството на въздуха и управление на отпадъците. Спрямо 1997 г. делът на разходите за опазване на водните ресурси бележат тенденция към увеличение с 11,2 %, а при тези за опазване качеството на въздуха и управление на отпадъците тенденцията е към намаление съответно - 3,7 % и 5,2%.

Структура на разходите за околната среда /в млн.лв./ по основни направления

Таблица 1

Направления	1996 г. общо %	1997 г. общо %	1998 г. общо %
За водите	6751,3 37,2	50995,5 31,0	117728,1 42,2
Оборотно водоснабдяване	1703,0 9,4	8530,1 5,2	14393,9 5,2
За въздуха	4233,0 23,3	44013,6 26,7	64215,8 23,0
За земята	1432,3 7,9	13532,8 8,2	14675,6 5,3
За горите	516,2 2,8	3832,0 2,3	5470,2 2,0
За защитени природни обекти	7,5 0,1	121,9 0,1	330,5 0,1
Ловно и рибностопански мероприятия	64,4 0,3	364,6 0,2	3600,2 1,2
За отпадъци	2489,2 13,7	36007,9 21,8	46465,7 16,6
За шума	127,8 0,7	298,4 0,2	413,5 0,1
Научно обслужване	87,0 0,5	819,1 0,5	659,2 0,2
Апаратура за мониторинг и контрол	512,6 2,8	4127,9 2,5	7165,2 2,6
Други разходи	235,4 1,3	2161,5 1,3	4091,9 1,5
Общо разходи	18159,7 100,0	164805,3 100,0	279209,8 100,0

*По предварителни данни на НСИ.

Основният източник на финансиране на екологичните разходи и през 1998 г. са предимно средствата на стопански субекти. Изразходваните от тях средства за опазване на околната среда, както и средствата на общините, външни източници и др. представляват 81,0 % от общите екологични разходи за страната или с 13,5 пункта по-малко в сравнение с 1997 година. Същевременно е нараснал относителният дял на разходите, финансирани от Държавния бюджет и НФООС съответно с 2,0 и 11,5 пункта.

Структура на разходите за опазване на околната среда /в млн.лв./ по източници на финансиране*

Таблица 2

Източник	1997 г. общо %	1998 г. общо %	пъти спрямо 1997 г.
Държавен бюджет	1876,3 1,1	8516,0 3,1	4,5
НФООС	7261,3 4,4	44497,8 15,9	6,1
Други	155667,7 94,5	226196,0 81,0	1,5
Общо	164805,3 100,0	279209,8 100,0	1,7

*МОСВ и предварителни данни на НСИ

*В графа "Други" са включени средствата на стопанските субекти и общините

През 1998 г. е променена политиката по отношение на целевото финансиране на екологични инвестиционни проекти от Държавния бюджет. Средствата са насочени към по-малко на брой големи инфраструктурни обекти, с цел по-бързата им реализация във времето.

Нараства ролята на Националния фонд за опазване на околната среда за решаване на национални и регионални екологични проблеми, залегнали в държавната екологична политика. През годината изразходваните средства от фонда са 6,1 пъти повече спрямо 1997 г. Общият обем на постъпленията в Националния фонд за опазване на околната среда за 1998 г. е 53 520 191 лв.

В сравнение с предходната 1997 г. общата маса на средствата е с 46 258 918 лв. (приблизително 4 пъти) по-голяма.

Основните постъпления в НФООС са от:

- санкции	- 1 358 938 лв.
- такси върху течни горива	- 41 465 649 лв.
- приватизация на държавни
предприятия	- 9 513 666 лв.
- адм. такси	- 554 001 лв.
- погашения и лихви по
предоставени заеми	- 627 937 лв.

Предвиденият по план размер на средствата от 63 908 554 лв. не е изпълнен с 1 875 743 лв. Спрямо плана за 1998 г. не са изпълнени постъпленията от административни такси с приблизително 30 %. В НФООС са внесени 5 092 471 лв. по-малко такси върху цената на горивата по ЗТТГ спрямо планираното за 1998 г. Неизпълнението основно се дължи на "Нефтохим" АД. По-голями от предвидените са постъпленията от: приватизация – 1,4 пъти; санкции – 2,2 пъти; погашения и лихви от предоставени заеми – 1,2 пъти.

В структурата на разходите от НФООС най-голям относителен дял имат средствата, отпуснати за инвестиционни екопроекти – 94,8% (в т.ч. за изграждане и поддържане на инвестиционни обекти от Националната система за мониторинг и контрол на околната среда – 4,2%). През 1998 г. е осъществено финансиране и контрол на 115 инвестиционни екологични обекта на общини, фирми, НСМКОС и планинските райони. По-значими средства са отпуснати за: ПСОВ-Казанлък, ГПСОВ-Шумен, ГПСОВ-Пловдив, ГПСОВ-Поморие, "ВиК"-Бургас – Подмяна на помпени агрегати, закупуване на канални машини и съоръжения, Столична община - Депо за ТБО, Общ. Гоце Делчев – Депо за ТБО, Инсталация за изгаряне на течни и твърди отпадъци от "Нефтохим", "Севко"АД-гр.Севлиево – ПСОВ и Цех за мокра обработка на кожи, Общ. Ситово -Брегоукрепване на силно ерозиран участък от Дунавския бряг, Общ.Балчик – Брегоукрепителна Дамба Балчик-Албена, "Кремиковци"АД – съоръжения за транспортиране, уедряване и оползотворяване на прахове от АДЗ; Столична община – Доставка на ДВГ за автобуси "Икарус", "София Трейд" – Замяна на мазут с термална вода за отопление на оранжерии-с. Кривина, "Нефертити"ООД – "Изграждане на база за засаждане на билки" и др.

През 1998 г. политиката на УС на НФООС по отношение на финансирането на екологични обекти е насочена към отпускане на средства предимно за завършване и пуск на инвестиционни обекти със значителен и непосредствен екологичен ефект.

През годината са въведени в експлоатация следните обекти, финансирани от Националния фонд за опазване на околната среда и /или от Държавния бюджет: Депо за ТБО-гр. Г.Делчев; Довеждащ колектор до ГПСОВ - гр. Казанлък, ПСОВ и Цех за мокра обработка на кожи на "Севко"-гр.Севлиево (двата обекта са финансирани и със средства от програма ФАР); ГПСОВ-гр.Поморие; Подмяна на помпени съоръжения и агрегати – "ВиК"-Бургас; Лабораторните комплекси на РИОСВ-В.Търново, Бургас, Варна. Предстоящи за пуск: ГПСОВ-Стражица и "Калово стопанство" на ГПСОВ-Сливен. В резултат на проведената Националната кампания "За чиста околна среда", общини, НПО и училища са почистили 11 380 дка замърсени площи, част от които са залесени с подходяща дървесна растителност.

През 1998 г. стартира изпълнението на 11 нови проекти с външно финансиране: Намаляване на промишленото замърсяване в района на гара Искър, II етап на демонстрационен проект за национална политика за управление на твърди отпадъци, II фаза на българо-швейцарска програма за опазване на биологичното разнообразие, Национален план за действие за опазване на биологичното разнообразие, Система за автоматичен мониторинг и контрол качествата на водите на трансграничните реки Струма, Места и Марица, Оптимизация на горивните процеси при топлоизточниците в Топлофикация гр. Плевен и др. През отчетения период от ЕК по програма ФАР са одобрени и няколко големи инвестиционни проекта със значителен екологичен ефект, например: "Реконструкция на хвостохранилището в Бухово" и "Екологизация на КОЦМ - Гара Искър" на обща стойност 6,3 мил. Евро. Изпълняваните инвестиционни проекти с чуждестранно финансиране се увеличават, като през 1998 г. те са 19, а през предходната година са 8.

През отчетната година, в изпълнение на Националната програма за постепенно преустановяване производството и употребата на оловни бензини в Р. България, са направени промени в Закона за течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда и Закона за акцизите, с които са въведени различни размери на таксите и акцизите за оловни и безоловни бензини. В резултат на промените цената на безоловния бензин, търгуван на територията на страната, е намаляла с повече от 22%.

С дългогодишна практика като средство за провеждане на екологичната политика са санкциите за наднормено замърсяване на околната среда. През последните години в условията на променена икономическа среда прекратяването на бюджетните субсидии за предприятията, разширяването на частния сектор, тяхното въздействие върху замърсителите става осезаемо.

Постъпленията от санкции през 1998 год. са увеличени, което се дължи от една страна на увеличения брой проверки на контролните органи на Министерство на околната среда и водите, така и на пропорционалното завишаването на единичните размери, в съответствие с увеличаването на минималната работна заплата през годината. С промяната на Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми през 1997 год. е регламентиран механизъм за стимулиране на замърсителите при предприемане на мерки за достигане на определените стандарти.

Тази възможност е използвана и приложена само за двe фирми, които заплащат 20% от дължимата санкция. Тази стимулираща мярка все още не е достатъчно популярна и не се използва от нарушителите на екологичните стандарти.

През 1998 год. са санкционирани 366 предприятия- замърсители. От тях най-голям дял имат предприятията, замърсяващи водните течения и басейни - 199 бр. или 54 % от санкционираните замърсители. Като по-крупни санкционирани предприятия с размер на санкциите над 2000 лв. могат да бъдат посочени: "Нефтохим" ЕАД гр. Бургас, "Винекс Славянци " АД гр. Сунгурларе, "Винпром Кюстендил" АД , "Свилоза" АД гр. Свищов, "Агробиохим" гр. Ст. Загора, ТЕЦ- овете на комплекса "Марица-Изток" и др.

3. ОВОС

Предвид разнообразните функции и отговорности, произтичащи от стратегическото място на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) в цялостната политика, през годината се изпълняват приоритетни задачи в следните направления:

 Усъвършенстване на законодателството

 Участие в работата по Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст

 Методическо осигуряване на процеса на ОВОС, по-специално в областта на: оценките за минали замърсявания до момента на приватизация; подпомагане работата на акредитираните центрове за обучение на експерти по ОВОС; преценяване на влиянието на проекти, обекти и дейности, неподлежащи на задължителна ОВОС; работата на експертните екологични съвети към РИОСВ.

 Участие в работата на Комитета по стандартизация и метрология за приемане на стандарти в областта на околната среда

 Разработване на регистри за подпомагане взимането на решения по ОВОС

Натрупаният опит през периода 1995-1997 год. в практическото прилагане на процедурите по ОВОС се отразява в издадената през м.юли 1998 год. нова Наредба за оценка на въздействието върху околната среда. Характерни нови моменти са по-ясните процедури за обекти в експлоатация, за които е открита процедура на приватизация; конкретните изисквания към окомплектоването на документацията по ОВОС; регламентирането на контрола върху издадените решения по ОВОС; приложенията към наредбата, в които са залегнали изисквания от директивите на Европейския съюз.

През м. май 1998 год. в Осло, столицата на Норвегия, се провежда Първата среща на министрите на околната среда на страните по Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст. Признание за активната работа на представителите на МОСВ преди и след влизането в сила на този важен международен документ е одобряването на България за страна-домакин на Втората среща на министрите по околната среда, предвидена за 24-27 февруари 2001 год.

Специално внимание заслужава постигнатият напредък в областта на оценката на въздействието върху околната среда в резултат от минали замърсявания, вкл. стойностна оценка на щетите, причинени до момента на приватизация на промишлените предприятия. Със заповед на министъра на околната среда и водите са одобрени "Методически указания за обхват и съдържание на докладите за оценка на щетите от стари замърсявания при приватизация". Въз основа на националния метод за оценка на стари замърсявания от промишлените площадки, в МОСВ са разгледани и оценени 4 доклада за минали щети. В началото на м.декември 1998 год. влиза в ефективност заем на Световна банка в размер на 16 млн. щ.д. в полза на българското правителство за изпълнение на Пилотен проект "Подобряване на условията на околната среда в района на МДК АД, гр.Пирдоп". Това са първите практически стъпки към решаване на проблеми в резултат от стари замърсявания, за които отговорност носи държавата. В Списък'98 от програмата за поетапно извършване на ОВОС на обектите в експлоатация са включени основно големи промишлени предприятия, за които е открита процедура за приватизация и за които се предполага, че в резултат от производствената им дейност са причинени значителни щети върху околната среда.

В резултат от промените в Наредба ¹2/1995 год. за удостоверяване на професионалната компетентност на експертите, извършващи ОВОС (ДВ бр.114/1997 г.), възниква необходимостта от непосредствен контрол върху работата на акредитираните учебни центрове по ОВОС, и по-специално върху качеството на провежданото от тях обучение. Извършен е преглед на разширените учебни програми на центровете и състава на преподавателите. Създава се междуведомствена комисия за провеждане на изпитите на кандидатите за издаване на лиценз, с което се централизира този етап от признаването на професионалната компетентност на експертите по ОВОС.

Влязлата в сила през м. декември 1997 год. Наредба за преценяване на влиянието върху околната среда на проекти и обекти, неподлежащи на задължителна ОВОС, поставя пред МОСВ трудната задача за подпомагане на общинските администрации във връзка с практическото й прилагане. В продължение на цялата 1998 год. са проведени работни срещи и семинари в различни градове из цялата страна: В. Търново, Благоевград, Пловдив, Варна за разясняване на изискванията на наредбата и задълженията и отговорностите пред специалистите по опазване на околната среда в общините.

Пряката практическа работа по ОВОС се изразява основно в провеждането на процедурата във всички етапи: обществено обсъждане на резултатите от ОВОС, технически преглед и оценяване на докладите, вземане на решение чрез експертните екологични съвети в системата на МОСВ. Резултатите от тази работа са онагледени чрез издадените решения по ОВОС от МОСВ/РИОСВ за периода 01.01.1998 г. – 31.12.1998 г. в таблица 1.

№	МОСВ / РИОСВ	Брой	Вид
			оконча-телни	Предва-рителни	Върна-ти	не разре- шава	обекти в експл.
1.	МОСВ	62	25	8	8	2	19
2.	БЛАГОЕВГРАД	11	6	2	1		2
3.	бургас	33	13	12	0		8
4.	варна	41	16	7	0		18
5.	в. търново	22	17	4	0	1	0
6.	враца	25	9	0	0		16
7.	монтана	7	4	0	0		3
8.	пазарджик	9	7	0	0		2
9.	плевен	21	9	1	1		10
10.	пловдив	23	13	3	4		3
11.	русе	13	8	1	1		3
12.	ст. загора	52	35	6	1		10
13.	софия	50	26	12	1	1	10
14.	смолян	23	2	10	2		9
15.	хасково	18	12	0	0		6
16.	шумен	14	5	1	1		7
ОБЩО за РИОСВ:		362	182	59	12	2	107
ОБЩО за РИОСВ и МОСВ		424	207	67	20	4	126

Общият брой на издадените решения по ОВОС през 1998 г. е 424, в т.ч. в областта на промишлеността – 149 бр., на енергетиката – 31 бр., на транспорта – 23 бр., на селското стопанство – 11 бр., устройствени планове – 16 бр., за други проекти и обекти – 194 бр. (ГПСОВ, водоснабдяване, депа за отпадъци, бензиностанции, хотелски комплекси, ски писти).

По-важните проекти и обекти, за които са издадени решения по ОВОС през 1998 год. от Министерството на околната среда и водите, разпределени по отрасли, са:

Промишленост:

- "Бургаски корабостроителници" ЕАД, гр. Бургас

- "Инсталация за преработка на отработени индустриални масла" – "Лубрика" АД, гр. Русе

- "Фарма" АД, гр. Дупница

- "Агрия" АД, гр. Пловдив

- "Целхарт" АД, гр. Стамболийски

- "Промет" ЕООД, гр. Бургас

- "Софарма" ЕАД, гр. София

- "ВИДИМА АД - II етап", гр. Севлиево

- "Проучвателни сондажи за нефт и газ", с. Селановци, общ. Оряхово; "Проучвателни сондажи за нефт и газ", с. Бохот, общ. Плевен, "Проучване и добив на нефт и газ" АД, гр. Плевен

Инфраструктура:

- "Тутракански фериботен комплекс" ТФК – АД

- Автомагистрала "Тракия", участък Оризово – Нова Загора, км 187 до км 232, ГУП

- Автомагистрала "Тракия", участък Ямбол – Карнобат, км 313 до км 327, ГУП

- "Транзитен газопровод за Турция" (удвояване), подобекти: "Газопровод от КС – Странджа до държавна граница с Турция, "Булгаргаз" ЕАД

- "Общинско депо със секции за твърди битови, строителни, промишлени и опасни отпадъци на община Севлиево и закриване на съществуващото депо за ТБО" – община Севлиево

- "Градска пречиствателна станция за отпадъчни води, гр. Димитровград" – община Димитровград

При сравняване на общия брой издадени решения по ОВОС през 1997 год. (646) и 1998 год. (424) е очевидна тенденцията за продължаващо намаляване на броя на решенията, като е намален броят както на издадените от МОСВ, така и на издадените от РИОСВ решения. Причината за това е основно в изясняването на предмета на задължителната ОВОС с Приложението към чл.20, ал.1, т.1 от Закона за опазване на околната среда.

През разглеждания период продължава предоставянето на задължителната информация "Становища за екологичното състояние на обекти, за които е открита процедура за приватизация" в Агенцията за приватизация – 90 бр. становища. В изпълнение на изискванията в Правилника за прилагане на Закона за концесиите е извършено съгласуване на екологични концесионни анализи за морски плажове – 49 бр., находища на минерални води – 6 бр., находища на полезни изкопаеми – 27 бр.

На 1.06.1998 год. влиза в сила стандарт БДС ЕN ISO 14001 "Система за управление на околната среда. Спецификация и указания за нейното прилагане"; приети са два стандарта в областта "Качество на атмосферния въздух", един стандарт в областта "Качество на почвите" и един стандарт в областта "Качество на водите".

Отчитайки резултатите от изпълнението на поставените през 1998 г. задачи, се налага изводът, че преобладава работата по привеждане в действие и прилагане на законодателството по ОВОС и по усъвършенстването на процеса чрез разработване на методически указания и писма, провеждане на тематични срещи и семинари. Разширява се съществено обхватът на оценката на въздействието върху околната среда за характерни за прехода към пазарна икономика случаи, като стойностна оценка на щетите върху околната среда в резултат от минали замърсявания; преценяване на влиянието върху околната среда за проекти и обекти, неподлежащи на задължителна ОВОС.

Въпреки постигнатите резултати през разглеждания период проблемни продължават да бъдат:

 обективно оценяване на доклада за ОВОС, респ. възможност за оценяване на качеството на докладите с помощта на критерии;

 качество и ефективен контрол върху издадените решения;

 контрол върху процеса, свързан с издаване на лицензи на експерти по ОВОС.

Изброените области изискват бъдещо усъвършенстване и особено по-пълно хармонизиране, както на нормативната база, така и на практиката на организиране и провеждане на оценката.

Тези нерешени проблеми, както и задачите, свързани с пълното хармонизиране на националното законодателство по ОВОС със законодателството на Европейския съюз, очертават насоките за бъдещата работа в тази изключително сложна област от управлението на околната среда.

3. РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ЕКОЛОГИчЕН МОНИТОРИНГ

Екологичничният мониторинг се провежда в мрежи от пунктовете за наблюдение и контрол, функциониращи в съответствие с национални и европейски стандарти.

През 1997 - 1998 година са обследвани мрежите за мониторинг на качеството на въздуха, водите и почвите на Министерството на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването и Националния институт по метеорология и хидрология на БАН. Целта на направеното изследване е оптимизиране на мрежите за контрол, поддържани от различните институции с цел избягване на дублиране на функции и излишно разходване на човешки и материални ресурси.

Актуализираните мониторингови мрежи са въведени за изпълнение със заповед на министъра на околната среда и водите и от 1998 година са в основата на Националната система за екологичен мониторинг.

Националният център по околна среда и устойчиво развитие в качеството си на Национален референтен център за България в Европейската Агенция по околна среда (ЕАОС), отговаря за поетапното прилагане на основните критерии и препоръки за изграждане и функциониране на мониторинговите мрежи на Европейската Агенция.

През 1998 година България е присъединена към Мрежата за наблюдение и информация на околната среда на Европейския съюз в частта мониторинг на въздуха "ЕUROAIRNET". В Европейската мрежа за контрол качеството на въздуха България е представена с 42 пункта. В ЕАОС е изпратена актуална информация за оценка на избраните пунктове според критериите на ЕАОС и специализирана подробна информация за качеството на атмосферния въздух в тях.

Всяка година в ЕАОС се изпраща и обработена информация за емисии на вредни вещества в атмосферата.

При проведената през 1998 г. актуализация на мрежата за мониторинг на повърхностните води тя е хармонизирана с критериите на ЕАОС.

- за определяне влиянието на антропогенното въздействие по протежение на водоприемника са включени фонови пунктове, отразяващи естественото състояние на качествата на водите на даден водосбор;

- при провеждане на мониторинга са включени и количествени характеристики на водата;

- определени са референтните пунктове на мрежата, равномерно разпределени върху територията на речния басейн ( 1 пункт на всеки 1000 km2);

- мрежата за мониторинг включва и стоящите води (езера и язовири с площ на водната повърхност над 10 km2);

- мрежата за мониторинг включва и трансгранични пунктове, разположени на трансграничните реки;

- контролът на източниците на замърсяване се отделя от контрола на имисиите.

През същата година НЦОСУР се включва и в проекта "EIONET" на ЕАОС, свързан с осигуряване на програмни и технически средства за изготвяне, поддържане и обмен на информация със страните от Европейския съюз. Изготвен и публикуван е електронен доклад за състоянието на околната среда в България през 1997 година, както и WEB - страница на центъра и EIONET.

Други важни дейности през годината, свързани с подобряване и разширяване функциите на Националната система за екологичен мониторинг са:

 Проектиране на структурата на Националната екологична база данни и изготвяне на приложни програми за въвеждане на данни и генериране на отчети за битови отпадъци и контрол на съдържанието на тежки метали и металоиди в почви.

 Разработване на "Наредба за дейността на Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда - качество на атмосферния въздух". Изготвения в НЦОСУР материал е включен в приетата през 1999 година "Наредба ¹7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух".

 Въвеждане в експлоатация на Автоматизирана система за мониторинг на авиационния шум от Летищен комплекс "София".

 Подготовка и изпращане на данни за 1996 и 1997 г. за българските пунктове от Транснационалната мониторингова мрежа в Координационния център по Конвенцията за опазване и устойчиво използване на водите на р. Дунав.

 Изготвяне на техническа документация за акредитация на Лабораториите в НЦОСУР и подаването им в Българската служба за акредитация.

 Включване на лабораториите на осем РИОСВ в обслужването на мониторинговата дейност по почви. През 1998 г. са дооборудвани лабораториите по спектрални и газ-хроматографски методи за анализ, което позволи тези методи за анализ да бъдат въведени и в дейностите по почвения мониторинг.

 Внедряване на "Експресен метод за биологичен мониторинг на течащи води".

За Оценка на качеството на повърхностните течащи води се използва Биотичен индекс с петстепенна скала. Методът дава възможност за интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време чрез анализ на съобществата от дънни макроорганизми (макрозообентос). Методът е одобрен от министъра на околната среда и водите.

II. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СТОПАНСКИТЕ ОТРАСЛИ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

1. Въздействие на стопанските отрасли върху качеството на въздуха

1.1 Е Н Е Р Г Е Т И К А

Развитие

През1998 г. продължа тенденцията, характерна за енергийния сектор през последните години за задържане в производството на електро- и топлоенергията с оглед постепенното им изравняване със световните цени. В Народното събрание е приета "по принцип" краткосрочна (за 3-годишен период) и дългосрочна (до 2010 г.) Стратегия за развитие на енергетиката, която е представена и в Международния валутен фонд.

Основен ресурс за получаване на енергия, както в предишни години, продължават да бъдат местните изкопаеми твърди горива, и по-специално лигнитнитe въглища от Източно-маришкия басейн, което и обуславя продължаване на значителното замърсяване на атмосферата от този отрасъл.

В общия горивен баланс на страната различните видове горива през 1998 г. присъстват с количествата, показани в Таблица III.1.1.1:

Таблица III.1.1.1 *

№	Видове употребени горива за производство на електро- и топлоенергия**	Количество	*% от*
1	Въглища и брикети: в тона (вкл. трошляк) В т.ч. местни : вносни :	33 219 000 29 731 000 3 488 000	36 % от брутното потребление на първична енергия 90 % от общото к-во въглища и брикети 10 % от общото к-во въглища и брикети
2	Течни горива, в тона	5 134 000	24 % от брутното потребление на първична енергия
3	Природен газ, в милн. куб. метра	3 860	14 % от брутното потребление на първична енергия
4	Ядрено гориво, в хил. тне***	4 724	39.3 % от общия разход на горива
5	Газове от въглища, в хил. тне	69	0.85 % от общия разход на горива

* - по данни от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР)

** - произведената от заводските централи топлоенергия за собствени нужди, съгласно методологията на ЕС за състава не енергийния баланс не се отчита. Горивата за нейното производство се посочват като крайно потребление.

*** - тне означава тона нефт еквивалент

Производството и потреблението на електрическа енергия в страната през 1998 г. в сравнение с предишните години е видно от Таблица III.1.1.2. В количествено отношение то е подобно на това от предишните години, като се запазва увеличението на износа на електрическа енергия от 1997 г. за сметка на намаляване на потреблението.

в мил. kWh Таблица III.1.1.2*

	Години
Показатели	1994	%	1995	%	1996	%		1997		%	1998	%
1. Брутно производство	38 104	100	42 003	100	42 801		100		42 803	100	41 711	100
в т.ч. НЕК	33 605	88.2	37 443	89.1	38 125	89.0		38136		89.0	37 179	89.2
- др. ТЕЦ в КЕ	1680	4.4	1715	4.1	1835	4.2		1 827		4.26	2 295	4.44
- заводски ТЕЦ	2 814	7.4	2 846	6.8	2 841	6.6		2 840		6.63	2 229	6.36
- малки ВЕЦ											8
2. Внос	1 173		1 961		1 803			784			564
Всичко ресурси	39 227		43 964		44 604			43 587			42 275
3. Износ	1 245		2 121		2 252			4 334			4 211
Потребление	38 032		41 843		42 352			39 235			38 064

* по данни от ДАЕЕР

Структура на производството в отрасъла енергетика през 1998 г. е показано в Таблица III.1.1.3:

Таблица III.1.1.3 *

Подотрасъл, производство	мярка	количество	%
Електроенергия: от термични централи от атомни централи от водни централи вкл. ПАВЕЦ	милн. kWh	21 488 16 899 3 324	51.52 40.51 7.97
Въглища (добив) - общо: антрацитни черни кафяви лигнити	t	30 057 000 13 100 74 600 2 861 600 27 107 000	100 0.04 0.29 9.52 90.18
Топлоенергия:	милиарда килокалории	13 943
Брикети от лигнитни въглища	t	1 152 000

* - по данни от ДАЕЕР

Ценова политика и прилагане на икономически регулатори.

През 1998 г. в "План за действие за преструктуриране, премахване на субсидиите и финансово оздравяване на търговските дружества в енергийния отрасъл за периода 1998-2001 г.", приет с РМС ¹461/21.08.1998г., е конкретизирана ценовата политика по отношение на енергоносителите, насочена към създаване на условия за покриване на експлоатационните разходи и повишаване на възможностите за самофинансиране на инвестиционните програми на търговските дружества. Цените на енергоносителите са променени от 1 април, като е премахната ценовата разлика на електроенергията за летен и зимен период и цената на електроенергията за стопанска и обществена дейност от 121,84/105,7 лв/kWh е установена на 121,84 лв/kWh. Цените на електроенергията за населението не са променени и остават на нивото от 1 юни 1997 г.: 63,42 за дневна и 33,90 за нощна зона.

Ход на структурната реформа.

През 1998г. по Програмата за преструктуриране и приватизация в енергийният сектор са определени основните дейности, представени в таблицата по-долу, които да се извършат през следващите години:

Таблица III.1.1.4

Дейност	Стойност М US$	Краен срок, г.
ТЕЦ "Марица-изток 1" 2´300 MW Заместваща мощност	700	2004
ТЕЦ "Марица-изток 2" 1450 MW рехабилитация	300-350	2003
ТЕЦ "Марица-изток 3" 840 MW рехабилитация + сероочистващи инсталации	300-350	2003
АЕЦ "Козлодуй 2´1000 MW модернизация	314 77	2004
АЕЦ "Козлодуй – инсталация за преработка и съхраняване на РАО	21	2001
ТЕЦ "Варна" 3´210 MW рехабилитация	120	2003
България-Македония 400 kV електропровод (80 km)	20	2000
Каскада "Горна Арда 170 MW обща мощност	220	2005
Долен изравнител "Яденица" към ПАВЕЦ "Чаира" 100 m каменнонасипна стена 6 835 m воден тунел	72	2004
Модернизация и рехабилитация на електропреносната система	208 (EU)	2003

· - по данни от ДАЕЕР

С оглед на създаване на юридическа и икономическа основа за реализиране на някой от горните проекти и улесняване на приватизацията е извършено и следното:

 определени са критериите за технологично, финансово-счетоводно и юридически обособяване на отделните дейности – производство, пренос и разпределение в Националната електрическа компания (НЕК);

 изготвен е юридически анализ на собствеността в НЕК;

 подготвени са самостоятелни счетоводства в отделните клонове на НЕК;

 между отделните клонове на НЕК са подписани споразумения за дейността им през 1999 г., базиращи се на вътрешни цени за изкупуване и продажба на електроенергия, като етап от въвеждане на структурата "единствен купувач";

Независимо от направеното през годината, в отрасъла не са предприети необходимите мащабни действия за преструктуриране, като една от основните причини е забавянето на разработката и приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, завършен и приет през следващата – 1999 г.

Мерки за повишаване на енергийната ефективност.

През 1998 г. продължават мероприятията за повишаване на енергийната ефективност в топлофикационните дружества по плановете за финансово оздравяване чрез реализирането на проекти, насочени към автоматизация на процесите с цел намаляване на загубите при производството и преноса на топлина, икономия на гориво и преминаване на гориво природен газ.

Започва кампания за монтиране на индивидуални измерителни прибори на отоплителните тела на крайните потребители с оглед преустановяване на тенденцията за масово изключване на радиатори и отказване от централно топлоснабдяване. Известно е, че в тези случаи се търсят други начини за отопление, като изгаряне на въглища и брикети в домашни печки, нафтово отопление и др., увеличаващи замърсяването на околната среда.

При реализацията на дейностите, описани в Таблица III.1.1.4. е предвидено изпълнението на необходимите екологични мероприятия, като повишаване ефективността на електрофилтрите, изграждане на сероочистващи инсталации и др. с оглед постепенното привеждане на големите топлоелектрически централи към съвременните изисквания за опазване на околната среда.

Предвижданата модернизация в електроенергетиката цели и повишаване на ефективност чрез подмяната на амортизирано основно оборудване с модерно. По този начин разполагаемата мощност на блоковете намалява специфичния разход на гориво с 10-24 g условно гориво/kWh, намалява разхода на електроенергия за собствени нужди на блока с над 1% и др.

Възобновяемите енергийни източници продължават да не са обект на специално внимание, поощряване и стимулиране. Значителна преграда пред тяхното развитие са и все още ниските цени на енергията, но това е продиктувано и от социални причини. С въвеждането на пазарните принципи в енергийния сектор и с либерализирането на енергийните цени инвеститорският интерес към използването на възобновяемите енергийни източници би следвало да нарасне, което ще помогне страната да се доближи до европейските критерии за участие на възобновяемите източници в общото енергопотребление.

Въздействие върху околната среда.

Известно е, че енергийният отрасъл и по-специално топлоелектрическите централи на твърди горива и мазут са основен източник на замърсяване на атмосферния въздух. Основни замърсители са прах, серни и азотни оксиди. От термичните централи се изхвърлят и най-големите количества (над 95%) въглероден двуоксид - основен парников газ. Емисиите на серни оксиди и въглероден двуоксид представляват основната част от общите емисии на тези вещества за годината в страната. Всички топлоцентрали продължават да работят без сероочистващи инсталации, но през годината най-после започва изграждането на предвидените инсталации за блокове ¹ 7 и ¹ 8 в ТЕЦ "Марица Изток – 2" с кредити от международни финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и др.

През 1998 г. от енергийния сектор са изхвърлени както следва (в тона) :

Таблица III.1.1.5*

Източник	SO₂	NO_X	СО	CO₂	прах
Източник	SO₂	NO_X	СО	CO₂	Уловен прах	Емисия от прах
ТЕЦ на кафяви и черни въглища	63 381	7 018	324	3 088 681	968 708	19 084
ТЕЦ на лигнитни въглища	933 032	38 432	1 777	16 387 803	3 552 759	64 911
ТЕЦ на вносни въглища	17 207	9 182	424	3 409 955	168 756	10 064
ТЕЦ на други въглища	11 228	3 157	149	1 275 405	83 173	1 357
ТЕЦ на течно гориво	9 826	1 485	111	574 013
ТЕЦ на природен газ	0	6 840	928	2 442 874
ОБЩО	1 034 666	66 113	3 713	27 178 732	4 773 395	95 415

· по данни от Националния статистически институт

Общо емисии на серни и азотни оксиди през последните години от енергийния сектор:

Таблица III.1.1.6

година	SO₂	NO_X
1996 год.	839 722	32 250
1997 год.	1 143 297	65 200
1998 год.	1 034 666	66 113

Намалението с около 108 000 t на серните оксиди и увеличението с около 900 t на азотните оксиди в сравнение с 1997 г. е в резултат от известно различие в структурата на изгаряните горива през годината, а не е в резултат на предприети целенасочени мерки.

В Таблица III.1.1.7 са показани емисиите според вида на използваното гориво при следните дейности въз основа на изчисленията на Националния статистически институт:

 Производство и разпределение на електроенергия, газообразно гориво и топлоенергия;

 Поддържане и експлоатация на съоръженията за осветление на улици и площади;

 Снабдяване с топлоенергия в населени места.

Тона Таблица III.1.1.7 *

Вид гориво	Серни оксиди	Азотни оксиди	Въглероден оксид	Въглероден двуоксид	Образуван прах	Уловен прах		Емисия прах
*Въглища*
В т.ч.черни	2230	354	17	149107	18004	17732		272
Антрацитни	19	14	0	3565	201	199		2
Кафяви	61132	6650	307	29 36009	969587	950777		18810
Лигнитни	933023	38432	1777	16387803	3617670	3552759		64911
Донецки	17207	9182	424	3409955	178820	168756		10064
Други	11228	3157	149	1275405	84530	83173		1357
*Течни горива*	9826	1485	111	574013	-	-		-
*Газ*	0	6840	928	2442874	-	-		-
*Общо*	1034666	66113	3713	27178732	4868810	4773395		95415
*В т.ч. Топлофикация "София":*
*Течни горива*	4612	756	57	291680	-	-	-
*Газ*	-	4942	666	1754152	-	-	-
Общо	4612	5699	723	2045832	-	-	-

· - по данни от Националния статистически институт

В Таблица III.1.1.8 са представени емисии на серни оксиди, изхвърлени през 1998 г. в атмосферата на единица произведена енергия, според вида на използваното гориво в най- големите електро- и топлоцентрали.

За да се изчисли емисията на серни оксиди на kW/h от изгарянето на всеки вид гориво, са извършени следните изчисления:

 за всяка ТЕЦ отчетената като общо произведена енергия се разпределя по видове горива на база на относителния дял на енергията, получена от всеки вид изразходвано гориво. За целта количеството изразходвано гориво от всеки вид е умножено по средната топлотворна способност за единица гориво;

 общо произведената енергия от всеки вид гориво е разпределена според пропорцията между отчетената като произведена от ТЕЦ електроенергия и топлоенергия;

 изчислената по CORINAR емисия на серни оксиди от всеки вид гориво е разпределена според пропорцията на произведената електроенергия и топлоенергия от горивото.

Таблица III.1.1.8

*Вид* *гориво*	*Общо произ-ведена енергия хил.* *kWh*	*Елек-троенергия* *хил.* *kWh*	*Топло-енергия, хил.* *kWh*	*Обща емисия на серни оксиди, t*	*Специ-фична еми-сия на серни окиси, g/* *kWh*	*Емисия на серни оксиди от произве-ден kWh електро-енергия*	*Емисия на серни оксиди от произведен kWh топло-енергия*
Въглища
В т.ч.черни	211141	45272	165869	2230	10,6	2,3	8,3
Антрацитни	3339	3339	0	19	5,8	5,8	0,0
Кафяви	2610933	1918069	692864	61132	23,4	17,2	6,2
Лигнитни	13762376	12548377	1213999	933023	67,8	61,8	6,0
Донецки	4941923	2338364	2603558	17207	3,5	1,6	1,8
Други	1615017	1013459	601558	11228	7,0	4,4	2,6
Течни горива	1479316	206413	1272904	9541	6,4	0,9	5,5
Газ	10464639	1186346	9278293	-	-	-	-
Общо	35090407	19259638	15830769	1034381	29,5	16,2	13,3

* - по данни от Националния статистически институт

Показателят gSO2 на произведен kWh от най големите централи, изгарящи лигнитни въглища, бележи известно увеличение в сравнение с предишните години, видно от долната таблица:

Таблица III.1.1.9

Година	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998
gSO₂/kWh	75.5	69.1	58.1	58.4	57.7	62.85	67.8

Стойностите са твърде далеч от европейските и световни постижения (за Германия 0.5 g/kWh - 1990 г.), но следва да се има предвид, че за България тази стойност се получава при липса на сероочистващи инсталации.

През годината в резултат на извършените от РИОСВ измервания на вредните емисии в изходящите димни газове от термичните централи са в действие или са наложени нови имуществени санкции на 6 обекта. Санкциите са наложени за наднормени емисии на прах, серни и азотни оксиди, като общата стойност е 36 541 лв.(деноминирани).

Мероприятия за опазване на околната среда

През 1998 г. в енергийния сектор са проведени следните по-значителни мероприятия за намаляване замърсяването на атмосферния въздух:

 Ремонт и рехабилитация на електрофилтри;

Стойност: 2 297 739 лв.

 Внос на нискосернисти въглища за централите на вносно гориво;

 Въвеждане на технология в ТЕЦ "Русе" с добавяне на калциев карбонат за подобряване на шлакоотделянето и намаляване на емисиите на серен диоксид;

 Реконструкция на ТЕЦ "Марица Изток 1" за изгаряне на смес от подсушени въглища от Брикетна фабрика и енергийно гориво;

Стойност: 133 335 лв.

 Монтиране на анализатори за следене на "неизгорялото" в отнесената пепел на бл. 4 в ТЕЦ "Варна";

Стойност: 87 422 лв.

 Частична запечатка на сгуроотвала на ТЕЦ "Марица Изток1";

Стойност: 55 000 лв.

 Изгаряне на въглищни смеси от "Марбас" и вносни нискосернисти въглища, осигуряващи намаление на емисиите на серни окиси и намаляване количествата изгарян мазут в ТЕЦ "Марица-3" - Димитровград;

 Сключени договори с външни организации за периодичен контрол на емисиите от ТЕЦ.

2. ПРОМИШЛЕНОСТ

Общите емисии на основните вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обектите и дейностите в отрасъл промишленост за 1998 година, са представени в табл.1.1. В допълнение, поотделно са представени емисиите на вредни вещества от горивни и негоривни процеси в отрасъла, като към емисиите от горивни производствени процеси са включени и тези от производството на електро- и топлоенергия в отрасловите ТЕЦ и ОЦ.

Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от промишлеността за 1998 год. (x1000 t/y)

Таблица 2.1

Групи източници на емисии	SОx*	NOx**	НМЛОС	СН4	NH3	CO	Прах
1	2	3	4	5	6	7	8
Горивни производствени процеси	109.5	32.2	2.2	1.7	-	89.4	63.6
Негоривни производствени процеси	22.5	23.3	16.7	0.8	15.9	43.4	2.8
Общи емисии	132.0	55.5	18.9	2.5	15.9	132.8	66.4
% от общите годишни емисии (за всички дейности)	10.6	24.8	6.4	0.4	24.2	19.6	28.5
98/97 год.	0.95	0.8	0.98	0.87	0.59	0.67	0.88

* -

изчислени като серен диоксид

** - изчислени като азотен диоксид

От направеното сравнение с общите годишни емисии за предходната календарна година се вижда, че продължава да се запазва наблюдаваната през последните няколко години тенденция за постепенно намаляване на емисиите на основните замърсители от промишлеността. Най-голям дял от общите годишни емисии на вредни вещества (сравни с таблица 1.1 към глава "Оценка на емисиите на вредни вещества в България през 1998 година" от раздел I "Екологична обстановка и природни ресурси") се пада на емисиите от прах, амоняк и азотни оксиди от отрасъла – около една четвърт от националните годишни емисии. Сравнително малък е делът на изпусканите емисии от серен диоксид (малко повече от 10%) и летливи органични съединения (приблизително 6%), а най-малък остава делът на емитираният в атмосферния въздух от промишлените обекти и дейности метан. Най-съществено намаление, в сравнение с предходната година, се наблюдава при емисиите на амоняк и въглероден оксид, като делът на промишлеността в общите годишни емисии на последния замърсител е около една пета.

Отсъствието или незадоволителното техническо състояние на основното оборудване и пречиствателните съоръжения, както и липсата на качествени екологични горива са причините за високите нива на емисии от серни оксиди и прах в отрасловите ТЕЦ (83% от емисиите на серен диоксиди и 96% от праховите такива). Емисиите в отпадъчните газове от централите работещи на твърди и течни горива (ТЕЦ "Девня", ТЕЦ "Агробиохим", ТЕЦ "Свилоза", ТЕЦ "Нефтохим", ТЕЦ "Видахим" и др.) продължават да бъдат над допустимите норми за прах и серни оксиди.

Общите емисии на някои тежки метали, полициклични ароматни въглеводороди и диоксини/фурани (едни от най-токсичните хлорсъдържащи вредни вещества), изпускани в атмосферния въздух от обектите и дейностите с неподвижни източници в отрасъл промишленост за 1998 година, са представени в табл.1.2. Отново поотделно са представени емисиите от горивни и негоривни процеси в отрасъла, като към емисиите от горивните производствени процеси се включват и тези от производството на електро- и топлоенергия в отрасловите ТЕЦ и ОЦ.

Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за

1998 год. от промишлеността за някои тежки метали,

полициклични ароматни въглеводороди и диоксини/фурани

Табл.2.2

Групи източници на емисии	Живак Hg t/y	Кадмий Cd t/y	Олово Pb t/y	Полиаромат-ни въглеводоро-ди PAH t/y	Диоксини и Фурани DIOX g/y
1	2	3	4	5	7
Горивни производ-ствени процеси	1.96	13.58	120.91	2.79	39.40
Негоривни производ-ствени процеси	0.11	0.25	11.95	25.53	24.07
Общо:	2.07	13.83	132.86	28.32	63.47
% от общите годишни емисии (за всички дейности)	44	93	53	7.4	22
98/97 год.	1.03	1.05	0.98	0.83	0.93

От направеното сравнение с общите годишни емисии за предходната календарна година се вижда, че като цяло наблюдаваната тенденция е към запазване на националните нива на емисиите на тежки метали и постепенно намаляване (по-значително при полицикличните ароматни въглеводороди) на емисиите от горепосочените органични замърсители от отрасъл промишленост. Традиционно най-голям дял от общите годишни емисии (сравни с таблица 1.1 към глава "Оценка на емисиите на вредни вещества в България през 1998 година" от раздел I "Екологична обстановка и природни ресурси") заемат емисиите на тежки метали от отрасъла – от 93% за кадмий до 44% при емисиите на живак. Емисиите на оловни аерозоли от отрасъла представляват 53% или малко повече от половината от общите годишни национални емисии на този замърсител. Сравнително малък остава делът на изпусканите емисии от полициклични ароматни въглеводороди (приблизително 7%), където се наблюдава и най-същественото намаление спрямо останалите замърсители по табл.1.1 (с около една пета), в сравнение с предходната календарна година, докато делът на емисиите от диоксини и фурани от промишлеността продължава да бъде значителен и възлиза на 22% от националните.

В рамките на календарната година Управителният съвет на Националния фонд за опазване на околната среда е отпуснал средства за финансиране на инвестиционни екологични проекти, свързани с ограничаване на изпускането на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, възлизащи на 4 461 971 412 лв., в т.ч. 1 435 103 412 лв. като безвъзмездни помощи и 3 026 868 000 лв. под формата на безлихвени заеми. По-важните от тези проекти са:

- Инсталация за изгаряне на течни и твърди отпадъци в "НЕФТОХИМ" АД;

- Съоръжения за транспортиране, уедряване и оползотворяване на прахове в АДЗ на "КРЕМИКОВЦИ" АД;

В допълнение са финансирани научни и приложни разработки на 13 теми по опазване чистотата на въздуха и намаляване на шумово натоварване.

ПО-ВАЖНИ ДЕЙНОСТИ В ОТРАСЪЛ ПРОМИШЛЕНОСТ, СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА

I. НОВОПОСТРОЕНИ И РЕКОНСТРУ-ИРАНИ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

"СОДИ" АД – гр. Девня

Монтирани са демистерни решетки на пречиствателите на въздуха от филтрите с цел намаляване на емисиите от амоняк до нивата на съответните норми за допустими емисии.

Построена и пусната в експлоатация е нова линия за производство на тежка калцинирана сода, съоръжена с ръкавни филтри за улавяне на содов прах – праховите емисии са ограничени под установените норми.

"СВИЛОЗА" АД – гр. Свищов

Монтирана е обезпрашителна инсталация в суровинно-подготвителния цех на Завода за целулоза – ограничени са неорганизираните прахови емисии, съгласно изискванията на действащото българско законодателство.

"СТОМАНА" АД – гр. Перник

Постигнати са проектните параметри на ръкавен филтър КПИ-1 и ЕДП-1. Праховите емисии са ограничени до емисионните норми.

Извършен е ремонт на варовата пещ и са намалени праховите емисии. В подготовка е цялостен проект на инсталация за третиране на суровините и ограничаване на праховите емисии.

"АВКО" ООД – гр. Севлиево

Предотвратени са емисиите на азбестови нишки чрез прекратяване производството на изделия от азбестосъдържащи материали. Усвоено е производството на съответните изделия без азбест.

II. МЕРКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

"СОДИ" АД – гр. Девня

Въведена е в експлоатация система за връщане на високотемпературен кондензат от консуматорите на 36 атм. пара към деаератори високо налягане на ТЕЦ "ДЕВНЯ".

Подменени са кондензните съдове на паропреносната система с нов тип такива.

Въведено е честотно управление на 15 броя синхронни двигатели с намаляване разхода на електрическа енергия. Постигнатият ефект възлиза на 15% по-ниска консумация на ел.енергия от тези двигатели.

"СВИЛОЗА" АД – гр. Свищов

Пусната е в експлоатация нова вакуум-изпарителна инстлация в Завода за изкуствена коприна. Намален е седем пъти разходът на охлаждаща вода, постигнат е 33% по-нисък специфичен разход на топлина и два пъти по-малка консумация на електрическа енергия.

III. НОВИ СИСТЕМИ ЗА АВТОМАТИЧНО ИЗМЕРВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ

"СВИЛОЗА" АД – гр.Свищов

Със съдействието на програма ФАР и РИОСВ – В.Търново е осигурена френска апаратура за непрекъснат контрол на емисиите от прах, серен диоксид, азотни оксиди и въглероден оксид в ТЕЦ "СВИЛОЗА".

4. ТРАНСПОРТ

Транспортният сектор оказва значително въздействие върху околната среда, като проблемът със замърсяването на атмосферния въздух от транспорта се определя като един от основните приоритети на екологичната политика, залегнал в Стратегията по околна среда на Р.България. Данните за емисиите от транспорта се базират на ежегодните инвентаризации на основните замърсители на въздуха, извършвани от Националния статистически институт и НЦОСУР на МОСВ. При тези инвентаризации количествата емитирани вредни вещества се изчисляват на базата на количествата използвани горива.

Общото количество на емитирани основни замърсители на атмосферния въздух от транспортния сектор за 1998 г. се изчислява на 441.1 хил.t, което е значително увеличение в сравнение с предходната година и нарушаване на характерната за последните години тенденция за намаление на емисиите. Това се дължи на увеличената обща консумация на горива от транспортния сектор през годината. През 1998 г. МПС са изгорили 798 867 t бензин, което количество е с 199 944 t повече от 1997 година.

Емисии от транспорта по основни замърсители(1990-1998год.), хил. t Таблица3.1.

година/ замърсител	1990	1991	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998
SOx	26.6	30.9	26.5	25.5	22.1	24.1	25.4	23.3	31.4
НМЛОС*	79.2	49.1	58.0	66.7	66.2	76.0	64.7	43	55.5
NOx	165.9	101.5	95.4	111.5	84.4	110.0	108.4	83.2	94.2
CO	386.5	233.4	286.1	322.3	316.1	366.2	311.6	169.2	260.0
Общо	658.2	414.9	466.0	526.0	488.8	576.3	510.1	318.7	441.1

*неметанови летливи органични съединения

Регионите със сериозни екологични проблеми, приети като екологични "горещи точки", в повечето случаи са големи населени места с интензивен автомобилен трафик – София, Бургас, Пловдив, Варна – Девня, Русе, Перник и др., който има основен принос за замърсяването на атмосферния въздух в тези региони. Данните от мониторинговите станции, разположени в райони с интензивен автомобилен трафик, показват неколкократно по-високи концентрации на вредни вещества, дължащи се на моторните превозни средства, в сравнение с райони с нормален автомобилен трафик. Най-високи са стойностите на емитираните въглероден окис и азотни окиси, като водещо място заемат емисиите от пътния транспорт.

Национални годишни емисии от транспорта, хил. t

Таблица 3.2.

		1990	1991	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998
NO_X	1	136.6	68.8	68.5	86.9	66.3	86.6	83.2	59.2	59.7
	2	29.3	32.7	26.9	24.6	22.8	23.4	25.2	24.0	34.5
CO	1	371.9	219.6	256.6	311.7	306.2	356.1	299.9	159.6	246.2
	2	14.6	13.8	11.5	10.6	9.9	10.1	11.7	9.6	13.8

1. Пътен транспорт

2. Друг транспорт

Друг характерен замърсител на атмосферния въздух, дължащ се до голяма степен на пътния транспорт, са оловните аерозоли, емисиите на които се дължат на употребата на оловни антидетонатори в автомобилните бензини.

Олово (Pb) емисии от пътен транспорт, t

199.2

153.3

135.85

86.31

109.25

Емисиите на олово от пътния транспорт за 1998г. – 109.25 t представляват 43.6% от общата емисия на олово от различните източници (промишленост, енергетика и др.). Увеличениeто с 23 t на оловни емисии, в сравнение с предходната година, се дължи, както бе посочено по-горе, на увеличената обща консумация на бензин през годината.

Намаляването на емисиите на оловни аерозоли от транспорта, чрез премахване употребата на оловни бензини е залегнало в основата на Паневропейската стратегия, в чието разработване Р. България взе активно участие. В изпълнение на Декларацията на министрите на околната среда (София, 1995 г.), и приетите "Инициативи за подобряване качеството на въздуха в сраните от ЦИЕ" (SILAQ) с Решение ¹173/27.4.1998 на Министерския съвет бе приета Национална програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини в Р. България. Същата цел е заложена и в Протокола за ограничаване на емисиите от тежки метали към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, който бе подписан от министъра на околната среда и водите през юни 1998 г. в Дания на IV конференция "Околна среда за Европа".

Потреблението на безоловен бензин от автомобилния транспорт за 1998 г. е 87 875 t, което представлява 11% от общото потребление на бензин в страната. В сравнение с 1997 г. – 5.7%, е налице почти двойно увеличение на потреблението му. Въпреки това основната цел на Националната програма е прекратяване на производствата на оловни бензини към 31.12.2003 година. В тази връзка през 1998 г. продължава работата на междуведомствената работна група под ръководството на МОСВ, със задача изпълнение на дейностите, залегнали в плана за действие към Националната програма.

2. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СТОПАНСКИТЕ ОТРАСЛИ ВЪРХУ ВОДИТЕ

Въздействие на стопанските отраслите върху количественото състояние на водите

Общо отклонените и иззети води през 1998 г. се оценяват на 12 250 277 хил. m3 и са с около 5 % повече спрямо предходната година.

Най-голямо е количеството на водите, ползвани от р.Дунав за нуждите на АЕЦ, които възлизат на 5 265 678 хил. m3 и са с около 8 % повече спрямо 1997 г. Тези води се връщат обратно в реката и нямат особено значение за количественото състояние на водните ресурси.

Ползваните води от вътрешните реки се оценяват на 1 773 312 хил. m3 и са с 16,5 % по-малко спрямо предходната година, поради което се наблюдава по-висока степен на оводняване на речните корита и по-добро състояние на качествата на повърхностните води.

Ползваните води от езера, блата, лагуни и други повърхностни водоизточници не показват съществени различия спрямо предходната година.

Общо използваната вода от стопанските отрасли (без ВЕЦ и АЕЦ) през 1998 г. се оценява на 6 162 508 хил. m3, което е с около 5% по-малко от 1997 г. В структурата на използваните свежи води няма съществени изменения: около 82% от тях се използват за производствени цели, около 8% за селското стопанство и около 10 % - за комунално-битови цели.

За производствени цели са използвани 1 151 026 хил. m3 свежи води, които са с около 8% по-малко от 1997 г.

Въздействието на стопанските отраслите върху качеството на водите

Общото количество на отведените през 1998 г. в повърхностните водоеми и морето отпадъчни води от наблюдаваните стопански единици и от обществената канализационна система се оценява на около 1 019 498 хил. m3, което е с около 24 % по-малко спрямо 1997 г. От общото количество отведени отпадъчни води около 37 % са заустени директно без обработка, което е с 5% по-малко от 1997 г.

Натоварването на основните поречия с отпадъчни води е дадено в табл.2.1

Отведени отпадъчни води по поречия ( в хил. m3) за 98 и 97 г.

Таблица 2.1

ПОРЕЧИЯ	1998		1997
	Общо	В т.ч. отведени без обработка	Общо	В т.ч. отведени без обработка
Общо	1019498	372698	1352198	650337
Искър	294277	99743	256736	75130
Тунджа	35554	15911	37669	17339
Марица	225289	86108	536515	359354
Осъм	9058	7303	9974	9016
Струма	60812	21842	78594	26078
Янтра	26100	15366	54068	32192
Русенски Лом	38125	24101	47110	31659
Вит	34242	3007	16144	2739
Огоста	18962	11877	17009	7537
Места	7973	4065	10327	4626
Арда	29883	16694	37056	17132
Камчия	13165	11900	13824	11168
реки, вливащи се в Ч. море	146574	31285	147133	30568
други реки	79484	23496	90039	25779

Обектите на стопанските отрасли се явяват едни от най-големите точкови източници на замърсяването на водите. Образуваните отпадъчни води от стопанските единици възлизат на 523304 хил. m3 за 1998 г., като отведените са 473419 хил. m3, което е с 14% по-малко от 1997 г. Непречистените води са 214812 хил. m3 , което е 45% от всички отведени отпадъчни води и от тях: около 55% заустват в повърхностните водоеми; около 2% в морета и подземни недра и около 43% са отведени от обществената канализация.

Действуващите селищни пречиствателни станции са 51 на брой, като 14 работят само с механично пречистване и 37 от тях имат биологично пречистване. Тези пречиствателни станции обслужват 51 населени места, или 35,7% от общото население на страната е обслужвано от пречиствателни станции за отпадъчни води. Проектният капацитет на селищните пречиствателни станции по различни причини не се използва пълноценно, а само около 65%.

Данните за отпадъчните води отведени от обществената канализация са представени в таблица 2.2.

Отведени отпадъчни води от обществената канализация (хил. м3) за

1998 г.

Таблица 2.2

	1998
	Общо	В т.ч. със СПСОВ
Общо	670194	422166
Необработени	248028
Обработени	422166	422166
В т.ч. мех. пречистване		14437
Биологично пречистване		407729

Дяловото участие на отделните отрасли в изпускането на отпадъчни води през 1998 г. е:

88,4 % от промишлеността; в т.ч.

10% от добивната;

67,9% от преработващата;

9,2% от производство и преразпределение на енергия;

1,3 % от строителство;

8,0 % от други отрасли и дейности

3,1 % от селско и горско стопанство;

През 1998 г. от обектите на промишлеността са отведени 415 492 хил. m3 отпадъчни води, които представляват 85,6% от количеството отведени отпадъчни води през 1997 г. Непречистените отпадъчни води за 1998 г. са 164 876 хил. m3, които са 88,4% спрямо количеството непречистени отпадъчни води през предходната година, т.е. количеството на непречистените отпадъчни води през 1998 г. е намаляло с 11,6% спрямо 1997 г.

Най-голямо въздействие върху качеството на водите оказват химическият, нефтопреработ-вателният и металургичният подотрасъл на преработващата индустрия, от които общо са отведени 327921 хил. m3 отпадъчни води, като обработените представляват около 65 % от тях.

Химията и нефтопреработването имат най-голям относителен дял в заустването на отпадъчни води в морето, докато в повърхностните водоеми водеща е металургията. Обектите от тях замърсяват водите с органични вещества, минерални соли, токсични тежки метали, цианиди, нефтопродукти и други.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

През 1998 г. от селското стопанство са отведени 14495 хил. m3 отпадъчни води, от които 9325 хил. m3 са непречистени. За 1997 г. тези стойности са съответно –18 651 хил. m3 и 13 596 хил. m3, което показва запазване на тенденцията от предишната година към намаляване количеството на изпусканите отпадъчни води, вкл. и на необработваните.

ЕНЕРГЕТИКА

От обектите на енергетиката през 1998 г. са отведени 47197 хил. m3 отпадъчни води, по-голямата част от които - 30191 хил. m3 са непречистени (64%). В сравнение с предходната година се забелязва намаление съответно с 13,5 % за отведените отпадъчни води и с 15,2% на количеството необработени отпадъчни води.

СТРОИТЕЛСТВО

Количеството на отведените отпадъчни води за 1998 г. е 3582 хил. m3, от които 3508 хил.m3 са непречистени, т.е. наблюдава се намаление с около 47% на отведените отпадъчни води от строителството и с около 48% на непречистените.

3. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

А. Подотрасъл "Растениевъдство"

1.Отрицателните последици за околната среда, свързани с прекомерната употреба на минерални торове в земеделието и най-вече на азотни торове в небалансиран режим на торене, са вкисляване на слабо буферните почви, замърсяване на повърхностни и подземни води с нитрати, нитрити и др.

По данни на РИОСВ и МЗГАР употребените минерални торове в активно вещество за 1998 г. са както следват:

- азот /N/ - 97 499 t

- фосфор /Р2О5/ - 8 900 t

- калий /К2О/ - 6 749 t

Общо - 113 146 t

Забелязва се тенденция на намаляване с около 25% употребата на минерални торове в сравнение с предходната година, през която са употребени общо 164 087 t.

2. По данни на РИОСВ, НЦОСУР и МЗГАР употребените растителнозащитни препарати (пестициди) за 1998 г. са както следват:

- хербициди – 2 274 t

- инсектициди – 680 t

- фунгициди – 2 231 t

Общо – 5 185 t

Потенциален източник на замърсяване на земеделските земи с тежки метали са широко използваните Сu и Zn съдържащи пестициди, известни под търговските наименования Рубиган, Купроцин, Радомил и др., като същите се прилагат основно при отглеждане на трайни насаждения (лозя и овощни градини). Данните от мониторинговите наблюдения през 1998 г. не показват завишение и допълнителни натрупвания над ПДК на тежки метали в наблюдаваните пунктове, следствие употребените през годината пестициди. Това се дължи основно на намалените количества употребени пестициди в сравнение с предходната година, когато са били употребени общо 6 131 t.

Няма данни от контролната дейност на РИОСВ за регистрирани инцидентни замърсявания с пестициди от разливи на работни разтвори, както и от неправилни механични обработки на почвите и предозиране на поливните норми (особено при гравитачно напояване), които да са довели до активиране на ерозионни процеси и вторично засоляване.

3. Вредната практика на горене на стърнища след жътва на зърнените култури продължи и през 1998 г. с всичките произтичащи негативи за околната среда, като унищожаване на органична материя, полезна почвена микро флора и фауна, горска растителност, хумус и др. За годината от РИОСВ са наложени общо 85 бр. персонални акта за нарушения, свързани с горенето на стърнищата, като голяма част от нарушителите останаха ненаказани, поради невъзможност за установяването им. Драстичен е примерът за регион Разград, където вследствие запалено стърнище са унищожени 55 dca млада борова гора, собственост на Държавно лесничейство-Разград, като са унищожени и 8 dca първокласен пшеничен посев.

Б. Подотрасъл "Животновъдство"

Преструктурирането на големите животновъдни ферми е приключило – 90% от тях са приватизирани, а останалата част са закрити, поради отрицателни икономически показатели. Голям е броят на дребните животновъдни ферми, които не създават съществени проблеми за околната среда, но все още известни проблеми създават старите пречиствателни съоръжения за отпадни води на бившите големи животновъдни комплекси, които с малки изключения работят неефективно. Регистрирани са единични случаи от РИОСВ за замърсяване на почви и води с торова течност, за които са наложени имуществени санкции на:

- Свинекомплекс "Кембароу ММ5"- Благоевград, за замърсяване на почви с течен торов отпад в размер на 2 930 лв.;

- Птицеферма "Българка"- с. Българка, общ. Дулово, за замърсяване на почви с течен торов отпад в размер на 3 852 лв.;

- "Птицевъдство Ломци" АД в регион Шумен, за замърсяване на почви с течен торов отпад в размер на 3 506 лв.;

- ЗК "Съединение 94"- с. Манастирица, регион Шумен, за замърсяване на почви с течен торов отпад в размер на 1 474 лв.;

- Свинекомплекс с. Друган, регион София, за замърсяване на води с амониев азот, нитратен азот и неразтворими вещества (БПК) над ПДК в размер 31 116 лв.;

- Свинекомплекс с. Пъстрен, регион Стара Загора, за замърсяване на води по предходните показатели на ПДК в размер 6 326 лв.;

И през 1998 г. МОСВ, чрез НФООС стимулира развитието на частното екологично животновъдство и растениевъдство в планинските и полупланински райони, чрез заделяне на значителни средства. Като примери могат да се посочат следните по-крупни обекти:

- фирма "Нефертити" - гр. Рудозем, за изграждане на база за засаждане на култивирани билки и първичната им преработка - 1 374 800 лв.

- за рекултивация на нарушени и вкислени земеделски земи - община Кюстендил - 756 000 лв.

- фирма "Фери-Експорт" - гр. Доспат, за изграждане на предприятие за обработка на гъби и билки - 220 000 лв.

- за създаване на трайни насаждения от малини и ягоди върху ерозирани земи в района на гр. Априлици - 52 000 лв.

- за създаване на трайни насаждения от малини и ягоди върху ерозирани земи в района на гр. Смолян - 41 000 лв.

- за създаване на пчелини в Хасковска област - 38 000 лв.

- за създаване на черничеви насаждения в районите на общините Кюстендил и Кресна - 21 000 лв.

4. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ДОБИВА НА НЕВЪЗСТАНОВИМИ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Проучването, добивът и първичната преработка (обогатяването) на подземни богатства в значителна степен увреждат и замърсяват земните недра и околната среда. Най-силно това е изразено при експлоатацията на находищата на подземни богатства по открит (кариерен) способ и при първичната преработка на добитите суровини. Увреждат се почвите и ландшафтът, на замърсяване са подложени водите (повърхностни и подземни) и въздухът. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромни количества отпадъци (земно-скални и шламообразни материали). И през 1998 год., въпреки отчетения ръст, оползотворяването на тези отпадъци е ограничено, главно поради липса на технологии, потребителски интерес и икономически регулатори.

През 1998 год. продължават дейностите по изпълнение на ПМС ¹140/23.07.1992г. и последвалите го изменения и допълнения, за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности в страната.

Към 31.12.1998 год. е завършена цялостно техническата ликвидация и консервация общо на 45 участъци и обекти в минните дружества "Елисейна", "Маджарово", "Устрем", "Асарел-Медет", "Бургаски медни мини", "Чипровец" и "Горубсо". През 1999 год. ще продължи техническата ликвидация и консервация на 33 други минно-добивни участъци и обекти на посочените по-горе минни дружества.

В процес на проектиране и реализация са дейности по рекултивация и очистка на води в района на ликвидираните и консервираните минно-добивни обекти. През 1998 год. е завършена рекултивацията на хвостохранилищата "Устрем-1" и "Устрем-2" и на нарушените терени в района на рудниците "Лесово" и "Крумово" ("Устрем"-ЕАД), на рудник "Граматиково" ("Бургаски медни мини"-ЕАД) и на участък "Огоста" ("Чипровец"-ЕАД). Тези дейности продължават на още 27 ликвидирани и консервирани минно-добивни обекта през 1999 год., за което са осигурени средства от целевата извънбюджетна сметка "Дивидент за държавата от търговските дружества с държавно участие".

В изпълнение на ПМС ¹199/08.08.1996г. и на утвърдените от Комитета по енергетика "Инструкция за ликвидиране и консервиране на въгледобивни обекти" и технически проекти, съгласувани с МОСВ, през 1998 год. продължава:

- техническата ликвидация на подземните рудници и участъци в мини "Бистрица"-ЕАД, "Балкан"-ЕАД, "Пирин"-ЕАД и "Антрацит"-ЕАД. След окончателното й приключване през 1998 год. започва и реализацията на утвърдените проекти за рекултивация на нарушените терени от въгледобивната дейност в района на ликвидираните минни обекти.

През 1998 год. са изпълнени общо 7 договора за ликвидация, техническа и биологична рекултивация и очистка на води в района на 55 стари геологопроучвателни изработки и обекти в страната, на стойност 185,337 млн.лв.

IV. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИчЕСТВО

1. ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

С оглед поставените от правителството в Програма 2001 задачи за подготовка за приемането на страната в Европейския съюз в Министерство на околната среда и водите беше създаден отдел "Европейска интеграция". Основните задачи на отдела са:

- координация на цялостната дейност на министерството при взаимодействието и диалога с институциите на Европейския съюз и с отделните министерства и ведомства по въпросите на европейската интеграция;

- участие в подготовката на нормативни актове и програми за прилагане на европейското законодателство;

- подготовка на позиции на страната, свързани с присъединителните процеси;

- водене на преговори за присъединяване към Европейския съюз в сектор "Околна среда";

- анализ на приоритетите за страната в сектор "Околна среда".

Министерски съвет утвърди Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз, която представлява основен координиращ документ за действията на държавната администрация при хармонизиране на българското законодателство с европейското. Националната програма в глава "Околна среда" включва краткосрочните и средносрочните задачи, които трябва да се изпълнят с цел покриване изискванията на всеки един нормативен акт на Европейския съюз, законодателните и административно-прилагащите мерки, които трябва да се предприемат с оглед постигане на тази цел, и необходимото финансиране за всяка отделна задача. Приемането на Националната програма е първата и най-важната стъпка в процеса на сближаване на законодателството и дава насоките за работа на държавните институции.

С цел продължаване хармонизирането на българското законодателство с изискванията на европейското законодателство и за изпълнение на краткосрочните задачи, заложени в Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз, продължава разработването на закони и подзаконови нормативни актове. Законът за защитените територии е приет от Народното събрание и въвежда основните изисквания на Директиви 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и 79/409/ЕЕС за защита на дивите птици. Колегиумът на МОСВ приема проекти на Закон за водите (приет на 13.07.99 г., ДВ бр. 67/99 г.) и Закон за лечебните растения (приет на 07.04.2000 г. (ДВ бр.29/2000 г.), които са внесени в Министерски съвет за утвърждаване. Проектът на Закон за водите представя основните изисквания на Проекта за Рамкова Директива по водите СОМ/97/49, а проектът на Закон за лечебните растения транспонира изисквания на Директиви 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания.

Приети са и публикувани в Държавен вестник и редица подзаконови нормативни актове в сектори:

 Хоризонтално законодателство - Наредба ¹4 за оценка на въздействието върху околната среда – транспонира изисквания на Директива 85/337/ЕЕС за оценка на въздействието върху околната среда;

 Качество на въздуха и Промишлено замърсяване – основните изисквания на Директиви 84/360/ЕЕС и 88/609/ЕЕС относно големите горивни инсталации са транспонирани чрез:

- Наредба ¹2 на МОСВ, МП, МРРБ, МЗ за нормите на допустимите емисии /концентрации на вредни вещества/ в отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ бр. 51/98 г.);

- Наредба ¹1 на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти (ДВ бр. 51/98 г.);

- Наредба ¹3 на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти, свързани с националния горивно-енергиен баланс на страната (ДВ бр.51/98 г.).

 Управление на отпадъците:

- Наредба ¹5 за реда и условията за издаване на разрешения за внос, износ и транзитен превоз на отпадъци през територията на Република България (ДВ бр. 120/98 г.) – транспонира изисквания на Регулация ЕЕС8259/93 за контрол върху експедирането на отпадъци в рамките на, във и извън ЕС;

- Наредба ¹10 за реда за оформяне на документацията относно отчета и информацията за управление на дейностите по отпадъците (ДВ бр. 151/98 г.) - транспонира изисквания на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците, Директива 91/689/ЕЕС за опасните отпадъци;

- Наредба ¹11 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (ДВ бр. 152/98 г.) - транспонира изисквания на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците, Директиви 89/429/ЕЕС и 89/369/ЕЕС за действащи и нови инсталации за изгаряне на битови отпадъци;

- Наредба ¹12 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци (ДВ бр. 152/98 г.) - транспонира изисквания на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците, Директива 86/278/ЕЕС за изгаряне на опасни отпадъци, Предложение за Директива за депа за отпадъци;

- Наредба ¹13 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци (ДВ бр. 152/98 г.) – транспонира изисквания на Предложение за Директива за депа за отпадъци;

- Заповед за класификация на отпадъците – транспонира изисквания на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците, Решение 94/3/ЕЕС, Директива 91/689/ЕЕС за опасните отпадъци .

През периода май-юни 1998 година в Брюксел са проведени заседания по многостранната фаза на аналитичния преглед на законодателството на Европейския съюз в секторите Хоризонтално законодателство, Промяна на климата, Защита на природата, Качество на водите, Шумови емисии, Качество на въздуха, Индустриално замърсяване и управление на риск, Управление на отпадъците, Химикали и генетично модифицирани организми. На тези заседания е представено действащото българско законодателство и неговото прилагане в тези сектори и планираните бъдещи нормативни актове, които ще транспонират изискванията на правото на Европейския съюз. Положителните резултатите от проведените заседания в област "Околна среда" и добрата оценката на Европейската комисия относно напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС са отразени в публикувания през ноември 1998 год. Редовен доклад за напредъка на България.

С оглед подобряване диалога с институциите на Европейския съюз към Министерство на външните работи е създаден Съвет по Европейска интеграция. Към този съвет са сформирани 31 работни групи. Водещо ведомство на Работна група 22 "Околна среда" е Министерство на околната среда и водите, а в работата й се включват представители на повече от 12 министерства и ведомства, имащи отношение към проблематиката на област "Околна среда". Работната група провежда редовни заседания, като се обсъждат проекти на нови нормативни актове, подготвят се позиции за преговори с институциите на ЕС, изготвят се становища по актове, засягащи сектори на област "Околна среда".

2. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРОЕКТИ

ЗА 1998 ГОДИНА

Поставените цели в областта на международното сътрудничество за 1998 г. бяха в съответствие с приоритетите на министерството по подпомагане на усилията за приобщаване към европейските екологични норми, продължаване на участието в работата на международните екологични конвенции с регионално и глобално значение, укрепване на връзките със страните и организациите – донори, продължаване на международните връзки със страните от Югоизточна Европа, участие в координирането на различни международни програми и проекти.

Най-значимите международни прояви на министерството са:

Четвъртата министерска конференция "Околна среда за Европа", която се проведе през юни 1998 г. в гр. Орхус. В нея взема участие българска делегация, водена от министъра на околната среда и водите г-жа Евдокия Манева. Най-важните документи, подписани по време на Конференцията, са:

 Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда;

 Декларация на министрите на околната среда в региона на Европейската икономическа комисия.

Първата среща на донорите е организирана от МОСВ през май 1998 г. в София. Участват 14 представители на различни държави и организации – донори като Европейската комисия, Дания, Швейцария, Великобритания, САЩ, Холандия, Япония, Датската агенция за опазване на околната среда, Програмата ПРООН и Регионалния център по околна среда в Будапеща.

КОНВЕНЦИИ

Рамкова конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКОНИК)

На свое заседание на 10 август 1998 г. Министерският съвет на Република България взема решение за подписване на Протокола от Киото към РКОНИК и МВнР дава мандат на Постоянния представител на Република България към ООН да подпише Протокола от Киото.

През месец ноември 1998 г. в Буенос Айерес, Аржентина се състои IV-та конференция на страните по РКОНИК. На тази конференция е приет т.нар. "План за действие от Буенос Айрес", съгласно който в рамките на две години следва да се разработят и приемат необходимите правила, критерии, условия и ръководство за прилагане на "Гъвкавите механизми" от Протокола от Киото – "Съвместното изпълнение", "Търговия на емисии" и "Механизъм за чисто развитие".

Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (Женева 1979 година)

През 1998 година продължава работата във връзка с изпълнение на поетите от страната задължения в рамките на протоколите към Конвенцията – за намаляване на емисиите от азотни окиси (София 1988 г.) и серни окиси (Осло 1994 г.). България ратифицира със закон от 28.01.1998 г. петия пореден протокол към Конвенцията за намаляване емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци.

Правителството на Република България приема решение по време на Конференцията на министрите "Околна среда за Европа" в Орхус, Дания на 24.06.1998г. да бъдат подписани следващите два протокола към Конвенцията за намаляване, съответно на емисиите от тежки метали и устойчиви органични замърсители. Подписано е и министерска декларация за прекратяване на производството и употребата на етилиран бензин до 2005 година.

Монреалски Протокол за веществата, които нарушават озоновия слой

Ратифицирани са Лондонските изменения по Монреалския Протокол от 1990г. и Копенхагенските от 1992г.

Продължава изпълнението на Националната програма за поетапно прекратяване използването на озоноразрушаващи вещества в България. Сключени са 24 договора на обща стойност 4,193,076 щатски долари (42% от общата стойност на безвъзмездната помощ) за закупуване на оборудване и предоставяне на услуги на фирмите-получатели на безвъзмездна помощ по линия на GEF Grant – Мраз-София, Фриго-Сливница, Климат Инком-София и Института по хладилна и климатична техника-София. Приключва изпълнението на подпроекта на Лагерния завод – ВМЗ, Сопот. Включен е нов подпроект за Лъки Полюс-Варна и е започнато неговото изпълнение.

Базелска конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане

Изпълнени са задълженията по Базелската конвенция – изготвяне на годишен отчет за управлението на опасните отпадъци в България пред секретариата на Конвенцията; участие на експерти в работна среща и в три курса за обучение по прилагане на изискванията на Базелската конвенция; текуща кореспонденция със страни по конвенцията;

Конвенция за опазване на биологичното разнообразие

В изпълнение на препоръките на конвенцията са създадени следните нормативни документи: Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133-извънреден, 1998), Национален доклад за биологичното разнообразие, Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие.

Подписан е договор с международния фонд GEF за разработване на "План за опазване на биологичното разнообразие" и Споразумение за започване на II фаза на Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие;

Представители на МОСВ участват в Министерската конференция в Братислава, в работата на органите към Съвета на Европа, свързана със Общоевропейската стратегия за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и др.

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска)

През 1998 г. се финализира Проектът CORINE - Biotopes.

Определени, описани и картирани са 141 сайтове (sites) с характерни екосистеми с европейска значимост.

С финансова подкрепа от правителството на Монако бяха разработени проекти:

 Прилагане на план за управление на ЗМ "Велека" и ЗМ "Силистар";

 Разработване на план за управление на видрата и нейните местообитания в ПП"Странджа";

Започва работа по проект за разработване на планове за действие за няколко световно застрашени вида птици, финансиран от BirdLife International Кралското дружество за защита на птиците, Великобритания.

Осъществени са проекти с участието на НПО "Федерация Зелени Балкани" като по-важните са

 Програма "Зелен Дунав" - с WWF и др. НПО;

 Мониторинг, устойчиво управление и опазване на биоразнообразието в горски екосистеми (съвместно с Швейцария);

Български представители участват в международните инициативи по конвенцията.

Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска)

Изготвен е национален доклад за изпълнението на дейностите по конвенцията през периода 1995- 1998 година. Изпратени са писма до различни министерства за номиниране на представители в Националния Рамсарски комитет. Номиниран е нов координатор по конвенцията.

Български представители участват в международните инициативи по конвенцията.

Конвенция пo международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES)

През 1998 г. е подготвена концепция от бъдещия Закон за биологичното разнообразие, където ще бъдат третирани и легализирани въпросите, свързани с международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна.

Български представители участват в международните инициативи по конвенцията.

Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване

През 1998 г. продължава работата на Екологичната програма за Черно море, чрез която се координират усилията на крайбрежните страни за изпълнение на конвенцията. Разширена е системата за мониторинг на морските води и седименти. Разработен е проект за Стратегия за интегрирано управление на крайбрежната зона.

Съвместно с Международната програма за р. Дунав е проведено изследване на влиянието на реката върху състоянието на морската екосистема. Разработен е доклад за биологичните индикатори за Черно море.

Представител на МОСВ взема участие в срещата на Управляващия комитет на програмата през декември в Истанбул, Турция.

Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав

През 1998 година по Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав е извършено следното:

 Подготовка на необходимите допълнителни документи за внасяне на Конвенцията за ратификация;

 Постоянно участие в работата на Постоянната международна комисия и нейните органи за изпълнение на Конвенцията – работни документи и планове за работа;

 Участие в работните групи на програмата.

В рамките на международната "Регионална програма за опазване на околната среда в басейна на река Дунав" продължават прединвестиционните проучвания за градски пречиствателни станции за отпадъчни води.

Продължава реализирането на идеята за Ефективно управление, защита и възстановяване на речните басейни в България и в частност – Пилотния басейнов съвет за река Янтра.

Координация и пряко участие в дейностите по разработване на "Програма за намаляване на замърсяването на река Дунав" на GEF/UNDP.

ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ХОЛАНДИЯ

На 31.03.1998 г. в Амстердам е подписано Споразумение между Министерството на околната среда и водите и Министерство на строителството, териториалното планиране и околната среда на Кралство Холандия за сътрудничество в областта на опазване на околната среда. От българска страна споразумението беше подписано от министър Евдокия Манева, а от холандска – от министър Маргарета Де Боер.

На 09.07.1998 г. по време на еднодневна работна среща в София на най-високо равнище, двамата министри подписват "Писмо за намерения" за сътрудничество по прилагането на Конвенцията на ООН за промяна на климата. През месец септември 1998 г. работни групи от експерти на двете страни разработват План за сътрудничество за 1999 г., включващ следните съвместни проекти:

1. Рециклиране на стари автомобили по програма VROM/BDSM. Размерът на помощта е 50 000 хол. гулдена, предназначени за предпроектно проучване в цитираната област.

2. Проекти, свързани с изпълнение на Протокола от Киото към Конвенцията за климатичните промени– т.нар."Joint Imlementation" проекти. Размерът на помощта е 2 000 000 хол. гулдена.

3. Събиране и изгаряне на пестициди, излезли от употреба, по програма VROM . Размерът на помощта е 200 000 хол. гулдена.

4. Освен тези проекти, в действие е и регионалният проект "Зеленият Бургас" по договор между Агенцията за опазване на околната среда в Ротердам и община Бургас, с участието на РИОСВ – Бургас.

Сътрудничество с Германия – 1998 година

Взето е участие в четвъртата Сесия на смесената комисия България-Бавария и са изпълнени договореностите, произтичащи от съвместния протокол и работната програма.

Сътрудничеството продължава по "Националната програма за намаляване броя и опасността на депата и старите замърсявания с отпадъци", като са извършени предварителни проучвания.

Проведени са срещи във Федералната служба по околна среда, Берлин и са разработени задания за съвместни проекти по следните теми:

 Третиране на инфилтрационни води от депа за отпадъци;

 Събиране и оползотворяване на отпадъчния биогаз от депа за битови отпадъци;

 Компостиране на органични отпадъци от домакинствата;

 Разработване на регионални концепции за третиране на болнични отпадъци.

СЪТРУДНИЧЕСТВО С ДАНИЯ

Сътрудничеството продължава по следните съвместни проекти

 "Управление на болничните отпадъци на гр. София

- изготвено указание за разделно събиране;

- проведен конкурс за избор на местен консултант;

- проведен конкурс и възложен доклад по ОВОС за реконструкция и модернизация на инсталация за изгаряне в МУ;

- участие в консултативен съвет и работна група.

 Проект за управление на отпадъците в региона Враца-Мездра:

- участие в консултативен съвет, работна група и експертни съвети;

Проведени са предварителни разговори за съставяне на текста на българо-датското междуправителствено Споразумение за сътрудничество в областта на опазване на околната среда.

Открита е пречиствателна станция за отпадъчни води в кожарското предприятие "Севко" в Севлиево.

Сътрудничество с Русия

В Москва на 28 август 1998 година е подписано Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на опазване на околната среда.

МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ

По-важните проекти с международно финансиране, които министерството координира през 1998 г., са:

ОПАЗВАНЕ НА ВЪЗДУХА

 Поетапно ограничаване потреблението на озоноразрушаващи вещества

Донор: Световен фонд за опазване на околната среда /GEF/

Срок на реализация: 1995-1999г.

Общ размер на помощта: 10,5 млн.щ.д.

 Споразумение за оказване на техническа помощ между МОСВ и Агенцията по опазване на околната среда на САЩ

Донор: Агенция за опазване на околната среда - САЩ

Срок на реализация: 1994-1999г.

Общ размер на помощта: 51 478 щ.д.

 Намаляване на промишленото замърсяване на въздуха в района на Гара Искър

Донор: Датска агенция за опазване на околната среда

Срок на реализация: 1998-1999г.

Общ размер на помощта: 48 275 щ.д.

ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ

 Екологична програма за Черно море - Развитие на изпълнението на стратегическия план за Черно море

Донор: Програма на Обединените нации за развитие

Срок на реализация: 1997-1998г.

Проектът завършва успешно, като допринася за управлението и опазването на Черно море и създаването на Национални стратегически планове за действие на шестте черноморски държави в съответствие със Стратегическия план за действие на Черно море.

 Опазване качеството на водите и управлението им в басейна на р. Марица

Донор: Програма на ООН за развитие /UNDP/

Срок на реализация: 1996-1998г

Общ размер на помощта: 350 000 щ.д.

Проектът завършва успешно, като основните резултати са: изграждане на база данни за състоянието на водните ресурси и степента на тяхното замърсяване, диагностично проучване на характера, величината и източниците на замърсяване, ръководни насоки за екологосъобразно управление на водните ресурси в басейна на р. Марица, предложение на план за опазване и управление на водните ресурси.

 Интегрирано управление на околната среда в басейна на р. Марица

Донор: Японската международна агенция за сътрудничество /JICA/

Срок на реализация: 1997-1999г.

 Програма за намаляване на замърсяването в басейна на р. Дунав

Донор: Световен фонд за опазване на околната среда /GEF/.

Срок на реализация: 1997-1999г.

 Модернизация на ГПСОВ - Варна

Донор: Датската агенция за опазване на околната среда

Срок на реализация на I етап: 1997-1999г.

Общ размер на помощта:4,8 млн.щ.д.

 Интегрирано управление на водите

Донор: Британския ноу-хау фонд

Срок на реализация: 1997-1998г.

Общ размер на помощта: 28 000 английски лири

Проектът завършва успешно, като е проведено обучение за запознаване на представители на различни министерства и ведомства с опита на Великобритания в реформите в областта на използването и опазването на водните ресурси и английското законодателство в областта на водите.

 Чисти технологии за българските кожарски предприятия

Донор: Датската агенция за опазване на околната среда

Срок на реализация: 1995-1998г.

Общ размер на помощта: 7 млн.д.к.

Проектът завършва успешно, като в рамките на проекта са извършени екологични обследвания, доставено и въведено е в експлоатация оборудване за фирми от кожарската индустрия, както и обучение на кадри.

 Чисти технологии и управление на промишлените отпадъци /прединвестиционни проучвания за ГПСОВ-Севлиево/

Донор: Световен фонд за опазване на околната среда /GEF/, многонационална програма ФАР

Срок на реализация: 1997-1999г.

Общ размер на помощта: 350 000 щ.д.

УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

 Демонстрационен проект за национална политика по управление на твърдите битови отпадъци - II етап

Донор: Агенция за опазване на околната среда - САЩ

Срок на реализация: 1998-1999г.

Общ размер на помощта: 13 054 щ.д.

 Проект за управление на специалните болнични отпадъци

Донор: Датската агенция за опазване на околната среда

Срок на реализация: 1997- 2001г.

Общ размер на помощта: 15,7 млн.д.к.

 Проект за управление на отпадъците в региона на общини Враца и Мездра

Донор: Датската агенция за опазване на околната среда

Срок на реализация : 1997- 2001г.

Общ размер на помощта: 15, 8 млн.д.к.

БИОЛОГИЧЕСКО РАЗНООБРАЗИЕ И ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

 Опазване на Черноморското крайбрежие

Донор: Министерство на околната среда и обществените дейности - Монако

Срок на реализация: 1994-1999г.

Общ размер на помощта: 250 000 фр. франка

 Българо - швейцарска програма за опазване на биологическото разнообразие II-ра фаза

Донор: Правителството на Швейцария

Срок на реализация: 1998-2000г.

Общ размер на помощта:2 млн.шв.франка

 Опазване на биологическото разнообразие

Донор: Агенция за международно развитие - САЩ

Срок на реализация: 1995-2000г.

Общ размер на помощта: 4,2 млн. щ. д.

 Национален план за действие за опазване на биологичното разнообразие

Донор: Програма на Обединените нации за развитие

Срок на реализация: 1998-1999г.

Общ размер на помощта: 154 706 щ.д.

ПРОЕКТИ ПО ПРОГРАМА ФАР

А. ОДОБРЕНИ ПО ФИНАНСОВ МЕМОРАНДУМ 1998 г.

ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ:

1. Реконструкция на хвостохранилище Бухово – II-ри етап

/Национална програма ФАР /

Проектът е продължение на приключилата през 1998г. първа фаза – "Реконструкция на хвостохранилище Бухово – I-ви етап", финансиран също по програма ФАР. Първият етап е на стойност 80000 евро и включва съоръжения за отвеждане на повърхностните води с канал покрай хвостохранилището с цел намалявяне втечняването на хвоста.

II-ри етап:

Цел – предотвратяване на вредните последици за околната среда от закритото производство за преработка на уранова руда – завод "Металург" - Бухово.

Обхват на проекта: реконструкция на хвостохранилището за отпадъци от преработката на уранова руда в района на Бухово, в т.ч:

- укрепване на стената на хвостохранилището

- изграждане на дренажна система за инфилтриращи през стената води

- изграждане на трафопост и помпена станция и тръбопровод за връщане на инфилтриралите води обратно в хвостохранилището

- запечатване на стария колектор

- укрепване на свлачище, появило се в зоната на отбевния канал

Бюджет – 3.089 млн евро

- Продължителност: 15 месеца;

2. Екологизация на производствените мощностни на Комбината за цветни метали – Гара Искър - София

/Национална програма ФАР /

Цел – намалявяне замърсяването на въздуха в промишления район Гара Искър - София, в т.ч. предотвратяване отделянето на аерозоли на сярната киселина, намаляване отделянето на тежки метали и прах.

Обхват: реконструкция на отвеждащата система към хидравличната преса:

- подмяна на байцването с безокисно пресуване

- реконструкция на производствените мощности, което ще доведе до максимално използване на цветните метали

Бюджет – 1.5 млн. евро

Продължителност – една година

ПРОУчВАТЕЛНИ И НСТИТУЦИОНАЛНИ ПРОЕКТИ

1. Подготовка на проекти за кандидатстване за финансиране на екологични инвестиционни проекти по присъединителния фонд на ЕС – ИСПА.

/Програма ФАР: Помощ за подготовка на проекти/

Цел: Подобряване и разширяване възможностите на България да използва оптимално средствата за 2000 и 2001 г. от присъединителния фонд на ЕС ИСПА за екологични инвестиционни проекти.

Обхват: Подготовка на ефективни и конкурентноспособни проекти в съответствие с европейските изисквания за кандидатстване пред Европейската Комисия по линия на ИСПА. Подготовката включва предварителни технически и финансово-икономически проучвания, извършване на оценка на въздействието върху околната среда; подготовка на тръжни документи и попълване на формите за кандидатстване в съответствие с Изискванията на Наредбата на Европейската Комисия за ИСПА. Финансира се подготовката на следните проекти:

· изграждане на Център за третиране на опасни отпадъци

· изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води Ст.Загора, Хасково и Димитровград

· Изграждане на пречиствателна станция за питейни води – гр.Пазарджик

Стойност на проекта:

за подготовката на горецитиранете проекти – общо 1.0 млн.евро

2. Институционални проекти, изпълнявани по т.н. схема "побратимяване"

/Национална програма ФАР/

Цел: укрепване капацитета на институциите в България, респ.Министерство на околната среда и водите и неговите регионални органи, други министерства, общини, фирми с оглед подготовка на страната за преговори за членство в ЕС в сектор "околна среда"и ускоряване на присъединителните процеси; създаване на тесни контакти с администрацията на страните-членки с оглед бъдещата съвместна работа.

Обхват: Разработване на нормативни актове с цел транспониране в българското законодателство на специфични европейски директиви в секторите отпадъци, качество на въздуха, води, защита на природата, достъп до информация за околната среда; подготовка на програми за практическото прилагане на нормативните актове; разработване на регистри; кадастър на защитените територии. Всички дейности по проекта се изпълняват съвместно от експерти от Министерство на околната среда и водите на България с експерти от съответните правителствени институции на три страни членки – Германия, Франция и Австрия.

Бюджет: за 1998 г. – 1 млн.евро;

Б.ИЗПЪЛНЯВАНИ ПРОЕКТИ ПО ПРОГРАМА ФАР, ОДОБРЕНИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ПРЕДИ 1998 г.

 Система за автоматичен мониторинг и контрол качествата на водите на трансграничните реки Струма, Места и Марица

Донор: Програма ФАР

Срок на реализация: 1998-1999г.

Общ размер на помощта: 568 297 евро

 Сближаване на българското законодателство в областта на околната среда с правото на ЕС

Донор: DISAE Facility

Срок на реализация: 1997-1998г.

Общ размер на помощта: 220 000 евро

Проектът завършва успешно, като е извършена инвентаризация на българското законодателство по околна среда, анализ на правните несъответствия, оценка на разходите за прилагане и инвестиции и е разработена стратегия за сближаване на законодателството.

 Басейнови съвети в България и в частност Пилотен басейнов съвет за басейна на р. Янтра

Донор: Многонационална Програма ФАР

Срок на реализация: 1997-1999г.

Общ размер на помощта: 80 000 щ.д.

 BUL-110 "Техническа помощ за хармонизация на законодателството в областта на водите"

Донор: Програма за сближаване на законодателството в областта на околната среда - DISAE

Срок на реализация: 1998-1999г.

Общ размер на помощта: 180 000 евро

ДРУГИ ПРОГРАМИ НА ЕС

 AQUACON 2

Донор: Програма на ЕС

Срок на реализация: 1998-1999г.

 EQATE

Донор: Програма COPERNICUS, EС

Срок на реализация: 1995-1998г.

Общ размер на помощта: 1 500 евро

Проектът завършва успешно, като са проведени три пълни интерлабораторни изследвания, обучение по отношение на методология, управление на лабораториите, контрол на качеството, акредитация, стандартизация и др.

 Управление на последиците от уранодобива

Донор: Международна агенция за атомна енергия - Виена

Срок на реализация: 1997-1999г.

Общ размер на помощта: 116 000 щ.д.

АД - Акционерно дружество

АЕЦ - Атомна електрическа централа

АИС - Бвтоматична измервателна станция

АПК - Аграрно промишлен комплекс

БАН - Българска академия на науките

БВП - Брутен вътрешен продукт

БДС - Български държавен стандарт

БИ - Биотичен индекс

БСА - Бюлетин за строителство и архитектура

ВЕЦ - Водно-електрическа централа

ВиК - Водоснабдяване и канализация

ГПСОВ - Градска пречиствателна станция за отпадни води

ГУП - Главно управление на пътищата

ДАЕЕР - Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси

ДВ - Държавен вестник

ДВГ - Двигатели с вътрешно горене

ДГФ - Държавен горски фонд

ДЗС - Държавно земеделско стопанство

ДЛ - Държавно лесничейство

ЕАД – Еднолично акционерно дружество

ЕООД – Еднолично дружество с ограничена отговорност

ЕС - Европейски съюз

ЗМ - Защитена местност

ЗОВВООС - Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда

ЗООС - Закон за опазване на околната среда

ЗПБ - Закон за подземните богатства

ЗЧАВ - Закон за чистотата на атмосферния въздух

КГМР - Комитет по геология и минерални ресурси

КЗЗ - Комисия за земеделските земи

КОЦМ - Комбинат за обработка на цветни метали

КТЗВДР - Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разтояния

КЦМ - Комбинат за цветни метали

ЛМС - Локални мониторингови станции

ЛОС - Летливи органични съединения

МДП - Минно добивно предприятие

МДС - Максимално допустими стойности

МЕС - Междуведомствен експертен съвет

МЗ - Министерство на здравеопазването

МЗГАР - Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа

МК - Металургичен комбинат

МОСВ - Министерство на околната среда и водите

МП - Министерство на промишлеността

МПС - Моторни превозни средства

МРРБ - Министерство на регионалното развитие и благоустройство

МС – Министерски съвет

НАСЕМ - Национална автоматизирана система за екологичен мониторинг

НИМХ - Национален институт по метеорология и хидрология

НМЛОС - Неметанови летливи органични съединения

НПДОСЗ - Национален план за действие "Околна среда - здраве"

НПО - Неправителствени организация

НС - Народно събрание

НСИ - Национален статистически институт

НФООС - Национален фонд за опазване на околната среда

НЦОСУР - Национален център по околна среда и устойчиво развитие

ОВОС - Оценка за въздействие върху околната среда

ОПО - Опасни пестицидни отпадъци

ОЦК - Оловно цинков комбинат

ПАВ - Полициклични ароматни въглеводороди

ПБ - Природни богатства

ПДК - Пределно допустима концентрация

ПДКм.е. - Максимално еднократна пределно допустима концентрация

ПДКср.дн. - Средноденонощна пределно допустима концентрация

ПМС - Постановление на Министерски съвет

ПП - Природен парк

ППБ - Подземни природни богатства

ПСОВ - Пречиствателна станция за отпадъчни води

ПХП - Производствено химично предприятие

РИОСВ - Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите

РМС - Решение на Министерски съвет

СЗО - Световна здравна организация

ТБО - Твърди битови отпадъци

ТЕЦ - Топло-електрическа централа/централи

ТСУ - Териториално и селищно устройство

ТФК - Тутракански фериботен комплекс

ХБМ - Хидробиологичен мониторинг

ХГП - Хидрогеоложки пунктове

ХЕИ - Хигиенно-епидемиологична инспекция

ХМС - Хидрометрични станции

ХПК - Химична потребност от кислород

ЦИЕ - Централна и Източна Европа

ШЗО - Школа за запасни офицери

Aquacon2 - Международна програма за междулабораторни сравнителни тестове

Copernicus - Международна програма за обуочение

Corinair - Coordination of Information on the Environment AIR Emissions

ЕЕС - Европейска икономическа комисия

GEF - Глобален екологичен фонд

JICA - Японска международна агенция за сътрудничество

PAH - Полиароматни въглеводороди

SILAQ - Софийска инициатива за подобряване на локалното качество на въздуха

VROM/BDSM - Програма за рециклиране на стари автомобили

WWF – Световен фонд за опазване на дивата природа

Блог за всичко полезно

СКИ | ПРАВО | МАРКЕТИНГ | ЕКИПИРОВКА | МАГАЗИНИ И АУТЛЕТИ | TV | БАНКИ | СПИСАНИЕ BOY SCOUT

петък, 27 октомври 2017 г.

РЕШЕНИЕ № 222 на МС от 26.04.2000 г. одобряване проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.

РЕШЕНИЕ № 222 на МС от 26.04.2000 г. одобряване проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.

Общо***

Замър-сител

Фенол

ОБЩО

Иззети подземни води за страната

Иззети чрез собствени съоръжения от предприятията

Общо

Общо

Общо

Име на поречие

Таблица III.1.1.4

Таблица 2.1

Табл.2.2

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Етикети

Търсене в този блог

Етикети

Популярни публикации

Архив на блога

Последователи

Title Image | Снимка

Блог за всичко полезно

СКИ | ПРАВО | МАРКЕТИНГ | ЕКИПИРОВКА | МАГАЗИНИ И АУТЛЕТИ | TV | БАНКИ | СПИСАНИЕ BOY SCOUT

петък, 27 октомври 2017 г.

РЕШЕНИЕ № 222 на МС от 26.04.2000 г. одобряване проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.

РЕШЕНИЕ № 222 на МС от 26.04.2000 г. одобряване проекта на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.

Общо***

Замър-сител

Фенол

ОБЩО

Иззети подземни води за страната

Иззети чрез собствени съоръжения от предприятията

Общо

Общо

Общо

Име на поречие

Таблица III.1.1.4

Таблица 2.1

Табл.2.2

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Етикети

Търсене в този блог

Етикети

Популярни публикации

Архив на блога

Последователи

Title Image | Снимка

петък, 27 октомври 2017 г.