България е надминала ЕС и САЩ по ферми гиганти
Юлиана Бончева
Брой 5598 (127) 07 Юни 2016България е страна на парадоксите - за земеделието, горите и рибарството се грижи армия от над 17 000 чиновници, в аграрния сектор през последните години бяха излети милиарди левове и евро, а резултатите са повече от плачевни - ядем вносни ябълки, домати, месо и мляко и си отгледахме "зърнен октопод". България е надминала и ЕС, и САЩ по "стопанства гиганти" - с размери над 1000 декара.
Това разкрива Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН, представен вчера. В документа се подчертава, че на фона на рекордните разходи за субсидии и за администрация секторът дава само около 4 млрд. лева средно годишно в икономиката на България и не може да постигне впечатляващ ръст. Причината - сбърканата държавна политика през годините.
България плати прекалено висока цена за аграрната реформа, започната в началото на 90-те години. Само през 1992-1998 г. за изготвяне на планове за земеразделяне са изхарчени над 400 млн. щатски долара. Отделно са заплатите на над 300 чиновници в аграрното министерство и 900 членове на поземлени комисии. В другите соцдържави приключиха поземлената реформа още през 1993 -1994 г., а нашата продължава и днес, пренесена в съдебната система - още се водят дела по спорове за земя, коментира доц. Огнян Боюклиев от БАН. През 1996-2016 г. бюджетните средства за финансиране на земеделските производители и за издръжка на Държавен фонд "Земеделие" са около 8 млрд. долара. По линия на Общата селскостопанска политика на ЕС през 2005-2015 г. страната ни е получила 6 млрд. евро. Към тези суми трябва да се добавят и предприсъединителните фондове.
В момента Министерството на земеделието и храните е с трети по размер бюджет, като получава около 25% от средствата за финансиране на министерствата. По данни към 1 март на щат в системата на МЗХ са заети над 17 000 души. Тук влизат и шестте изпълнителни агенции, агрослужби, училища, но не са включени държавните фирми като мастодонта "Напоителни системи", в чиито активи са най-големите язовири и магистрални канали, големи административни сгради в областните градове и т.н. и който по балансова стойност е 3 пъти по-голям от АЕЦ "Козлодуй". "Това е най-голямата като брой заети лица държавна административна машина в икономическия блок на правителството", се посочва в доклада на икономистите. В централното управление на МЗХ работят 700 служители, в ДФ "Земеделие" - 1600, в Агенцията за храните - 2300, почти толкова са и в горската администрация, разкрива справка, подготвена от икономистите от БАН по данни от правителствения административен регистър.
Не е тайна, че покрай членството в ЕС големите субсидии подхраниха порочен модел у нас, като създадоха един сектор фаворит - "зърнения октопод". Сега от доклада на БАН обаче става ясно, че България е надминала и ЕС, и САЩ по "стопанства гиганти". През 2007 г. в България използваната обработваема земя е 46 млн. дка, а фермите с размери над 1000 декара заемат 78% от използваните земеделски площи, като средният размер е 6240 дка. В тази група попада и агробизнесмен, който се разпорежда с 24 300 декара обработваема земя.
В ЕС средният размер на фермите титани (над 1000 дка) е 2500 дка, а стопанства с размери 24 000 декара въобще няма. Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, гигантите са със средна площ под 12 000 дка, или се оказват 2 пъти по-дребни от българските, се посочва в доклада.
За периода, в който България е член на ЕС, лъвският пай от субсидиите отива за зърно и внасяме храни, вместо да залагаме на традиционните и разнообразни български продукти, страната ни е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места, твърди доц. Боюклиев. Екипът, работил по доклада, препоръчва на България "средиземноморската диета" - при този модел преобладават малките и семейните ферми, които доставят качествена и прясна храна, която стига за 24 часа в чинията на клиента.
ИЗКРИВЯВАНЕ
Към 2009 г. няколко юридически свързани лица, регистрирани във фонд "Земеделие", стопанисват 494 664 дка площи и усвояват огромни субсидии. Така в България доминира зърнопроизводството, а всъщност районът ни е рай за отглеждане на животни, зеленчуци и плодове. В резултат на триумфа на "зърнения октопод" в България през 2007-2013 г. има срив на традиционните продукти. Пред този период картината по пазарите и магазините също е песимистична - български са само 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото. Парадоксалното е, че страната ни изнася големи количества зърно, а в същото време разчита на внос - 22% от хляба и тестените изделия са замесени с небългарско брашно.
Това разкрива Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН, представен вчера. В документа се подчертава, че на фона на рекордните разходи за субсидии и за администрация секторът дава само около 4 млрд. лева средно годишно в икономиката на България и не може да постигне впечатляващ ръст. Причината - сбърканата държавна политика през годините.
България плати прекалено висока цена за аграрната реформа, започната в началото на 90-те години. Само през 1992-1998 г. за изготвяне на планове за земеразделяне са изхарчени над 400 млн. щатски долара. Отделно са заплатите на над 300 чиновници в аграрното министерство и 900 членове на поземлени комисии. В другите соцдържави приключиха поземлената реформа още през 1993 -1994 г., а нашата продължава и днес, пренесена в съдебната система - още се водят дела по спорове за земя, коментира доц. Огнян Боюклиев от БАН. През 1996-2016 г. бюджетните средства за финансиране на земеделските производители и за издръжка на Държавен фонд "Земеделие" са около 8 млрд. долара. По линия на Общата селскостопанска политика на ЕС през 2005-2015 г. страната ни е получила 6 млрд. евро. Към тези суми трябва да се добавят и предприсъединителните фондове.
В момента Министерството на земеделието и храните е с трети по размер бюджет, като получава около 25% от средствата за финансиране на министерствата. По данни към 1 март на щат в системата на МЗХ са заети над 17 000 души. Тук влизат и шестте изпълнителни агенции, агрослужби, училища, но не са включени държавните фирми като мастодонта "Напоителни системи", в чиито активи са най-големите язовири и магистрални канали, големи административни сгради в областните градове и т.н. и който по балансова стойност е 3 пъти по-голям от АЕЦ "Козлодуй". "Това е най-голямата като брой заети лица държавна административна машина в икономическия блок на правителството", се посочва в доклада на икономистите. В централното управление на МЗХ работят 700 служители, в ДФ "Земеделие" - 1600, в Агенцията за храните - 2300, почти толкова са и в горската администрация, разкрива справка, подготвена от икономистите от БАН по данни от правителствения административен регистър.
Не е тайна, че покрай членството в ЕС големите субсидии подхраниха порочен модел у нас, като създадоха един сектор фаворит - "зърнения октопод". Сега от доклада на БАН обаче става ясно, че България е надминала и ЕС, и САЩ по "стопанства гиганти". През 2007 г. в България използваната обработваема земя е 46 млн. дка, а фермите с размери над 1000 декара заемат 78% от използваните земеделски площи, като средният размер е 6240 дка. В тази група попада и агробизнесмен, който се разпорежда с 24 300 декара обработваема земя.
В ЕС средният размер на фермите титани (над 1000 дка) е 2500 дка, а стопанства с размери 24 000 декара въобще няма. Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, гигантите са със средна площ под 12 000 дка, или се оказват 2 пъти по-дребни от българските, се посочва в доклада.
За периода, в който България е член на ЕС, лъвският пай от субсидиите отива за зърно и внасяме храни, вместо да залагаме на традиционните и разнообразни български продукти, страната ни е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места, твърди доц. Боюклиев. Екипът, работил по доклада, препоръчва на България "средиземноморската диета" - при този модел преобладават малките и семейните ферми, които доставят качествена и прясна храна, която стига за 24 часа в чинията на клиента.
ИЗКРИВЯВАНЕ
Към 2009 г. няколко юридически свързани лица, регистрирани във фонд "Земеделие", стопанисват 494 664 дка площи и усвояват огромни субсидии. Така в България доминира зърнопроизводството, а всъщност районът ни е рай за отглеждане на животни, зеленчуци и плодове. В резултат на триумфа на "зърнения октопод" в България през 2007-2013 г. има срив на традиционните продукти. Пред този период картината по пазарите и магазините също е песимистична - български са само 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото. Парадоксалното е, че страната ни изнася големи количества зърно, а в същото време разчита на внос - 22% от хляба и тестените изделия са замесени с небългарско брашно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар