НОРМИ за проектиране на кина

НОРМИ за проектиране на кина

Публикувани в БСА, кн. 12 от 1987 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Тези норми се отнасят до проектирането на нови и реконструкцията на съществуващи кина, зали за киновидеопоказ и многофункционални зали с възможност за кинопрожекции.

Чл. 2. При проектирането на кина се спазват изискванията на Противопожарните строително-технически норми, хигиенните норми и нормативните документи на Гражданската отбрана.

Глава втора

ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 3. (1) Постоянно действуващите кина и залите за киновидеопоказ се проектират в централните части на населените места и районните центрове, като се изграждат самостоятелно или блокирано с други обекти на комплексното обществено обслужване.

(2) Местоположението на летните кина се определя съобразно климатичните условия през лятото (вятър, температура и др.), релефа на терена, нивото на смущаващите шумове (до 50 ДБ), интензитета на дневната и нощната светлина.

Чл. 4. (1) Площта на парцелите за кина се определя съгласно Нормите за планиране на населените места и Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителните обекти (ДВ, бр. 101 от 1982 г.).

(2) Пред входа и изхода на киното се осигурява свободна площ по 0,2 кв. м на зрително място, а пред летните и детските кина - по 0,3 кв. м на зрително място.

Чл. 5. (1) Кината се проектират с удобна връзка с пешеходната зона, както и с масовия обществен транспорт.

(2) Близо до киното на разстояние, не по-голямо от 200 m, се предвижда обществен паркинг, осигуряващ най-малко по 1 автомобилно място на всеки 20 зрителни места.

Чл. 6. (1) Броят на зрителните места в постоянно действуващите кина се определя, както следва:

1. за населени места от 10 до 150 хиляди постоянни обитатели - от 30 до 35 зрителни места на 1000 постоянни обитатели;

2. за населени места с над 150 хиляди постоянни обитатели - от 25 до 30 зрителни места на 1000 постоянни обитатели;

3. броят на зрителните места в градските структурни части се определя по таблица 1.

Таблица 1

Номер	Град с брой на	Градска структурна част
по ред	постоянните обитатели	градски център или	районен център
		централна градска част	в процент
		в процент
1.	от 80 000 до 300 000	от 70 до 60	от 30 до 40
2.	от 300 000 до 1 000 000	от 60 до 50	от 40 до 50
3.	над 1 000 000	от 50 до 40

   (2) В населени места с по-малко от 10 хиляди постоянни обитатели за кинопрожекции се използува зрителната зала на съответното читалище, което се оразмерява съгласно Нормите за проектиране на читалища.

(3) Проектирането на кина в населени места с по-малко от 10 хиляди постоянни обитатели се допуска при доказана технико-икономическа целесъобразност.

Глава трета

АРХИТЕКТУРНО-КОМПОЗИЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ

Раздел I

Общи изисквания

Чл. 7. (1) В зависимост от техническите средства за прожектиране на филми кината се разделят на:

1. кина с 16 mm прожекционни киномашини;

2. кина с 35 mm прожекционни киномашини;

3. кина със 70 mm прожекционни киномашини;

4. кина с електронна кинопрожекционна техника;

5. кина с комбинирана техника.

(2) Според броя на залите кината се проектират като:

1. еднозални - с капацитет от 100 до 600 зрителни места;

2. многозални (кинокомплекси) - с общ брой до 1200 зрителни места.

(3) Според начина на използуване кината са:

1. целогодишни - с постоянна програмация;

2. летни - със сезонна програмация - от 300 до 800 зрителни места;

3. специализирани:

а) киновидеоклубове с до 100 зрителни места;

б) детски кина с до 300 зрителни места.

Чл. 8. (1) Необходимите помещения се определят съобразно вида на киното съгласно приложение 1.

(2) Архитектурно-композиционните решения на кината и киновидеоклубовете са в съответствие и с изискванията на технологичния проект.

Чл. 9. Отклонения от площните норми на отделните помещения се допускат до +/- 10 % - при ново строителство и от + 10 % до минус 20 % - при реконструкция.

Чл. 10. Акустичното оформяне се проектира за всички кинозали и зали за кинопрожекции съгласно действуващия БДС 9991.

Чл. 11. Увеличаване на посочения в чл. 7, ал. 2 максимален брой на зрителните места за различните видове кина и зали за видеопоказ се допуска при доказана технико-икономическа целесъобразност.

Чл. 12. В зависимост от приетите формати на прожектираното изображение съотношението височина към широчина на екрана е:

1. при нормален екран - 1:1,37;

2. при каширан екран - 1:1,66;

3. при широк екран - 1:2,35;

4. при широкоформатен екран - 1:2,2;

5. за видеоформат - 3:4.

Чл. 13. (1) Центровете на изображението при прожектиране на филми с различна широчина на кадъра трябва да съвпадат.

(2) Форматите на нормалния, каширания и широкия екран се проектират с еднаква височина.

(3) При проектиране на кина за широк екран задължително се осигурява и прожекцията на обикновен и каширан екран.

(4) Площта на проектираното широкоформатно изображение е с 40 до 50 % по-голяма от широкоекранното.

(5) За кинозали, в които ще се прожектират широкоформатни филми, към екрана се предвиждат каширащи устройства за намаляване на светлите му размери във височина и дължина на другите формати.

Чл. 14. (1) Екраните за широкоформатни и широкоекранни прожекции се проектират с кривина с радиус, равен най-малко на дължината на кинозалата.

(2) Плосък екран за широкоекранна прожекция се допуска при дифузно разсейващи екрани (бял-матов тип) и широчина, по-малка от 10 m.

(3) При използуване на насочени екрани (тип алуминиево-растеров) радиусът на кривината на екрана е от 0, 8 до 1,0 пъти от дължината на кинозалата.

(4) При проектиране на двурангово кино радиусът на кривината на екрана се определя в зависимост от разстоянието от екрана до кинокабината.

Чл. 15. В закрити кина, за прожекции на филми с широчина на лентата 35 и 70 mm, екраните се проектират звукопроницаеми.

Чл. 16. (1) Разстоянието от светлата част на екрана до акустично обработените странични стени е най-малко 1,0 m, а до тавана - най-малко 0,7 m.

(2) Разстоянието между екрана и акустично обработените стени зад него е от 0,9 до 1,5 m.

(3) Свободната широчина над горния ръб на опъващата рамка е най-малко 0,6 m.

Чл. 17. Когато се предвижда подиум, екранът се проектира най-малко на 0,5 m от пода на подиума.

Чл. 18. При метална екранна конструкция на закритите кина се проектира обезопасен обслужващ мостик на 0, 9 m под горния ръб на екрана.

Чл. 19. (1) Екраните за летните кина се проектират с масивни звуконепроницаеми екрани.

(2) Екраните на летните кина се осигуряват срещу неблагоприятни атмосферни влияния и пряко лунно осветление.

Раздел III

Зрителна зала

Чл. 20. Площта на зрителните зали и летните кина се определя съгласно нормите по таблица 2.

Таблица 2

Видове кина	Зрителна зала
	кв. м/зр. м	куб. м/зр. м
Постоянно действуващи кина	0,95 - 1,25	4,0 - 7,0
Летни кина	0,90 - 1,10	-
Киновидеоклубове	1,60 - 2,00	5,0 - 8,0

 (2) Нормите за едно зрително място включват и припадащите се площи (респективно обеми) за ходовите пътеки и подиума.

Чл. 21. (1) Параметрите на зрителната зала и разположението на екрана се определят по фиг. 1 и 2 и таблица 3.

(2) Формата на залата трябва да осигурява качествена прожекция, добра видимост, микроклимат и удобни комуникации.

Чл. 22. (1) Кинозалите се проектират предимно еднорангови.

(2) Подът на кинозалите се проектира амфитеатрално, като наклонът се определя по аналитичен или графичен начин съгласно приложение 2.

Чл. 23. (1) Разстоянието между редовете и кинозалите е от 0, 85 до 1, 0 m, а в киновидеоклубовете - от 1,2 до 1,35 m.

(2) Разстоянието за минаване между редовете е от 0,40 до 0,55 m, а в киновидеоклубовете - от 0,55 до 0,65 m.

(3) Столовете в кината се проектират неподвижно закрепени за пода.

(4) Допустимият най-голям брой места в кината при едностранна евакуация е:

1. при разстояние между редовете 0,85 m - 12 зрителни места;

2. при разстояние между редовете 0,9 m - 20 зрителни места;

3. при разстояние между редовете 0,95 m - 25 зрителни места;

4. при разстояние между редовете 1,0 m - 30 зрителни места.

(5) При двустранна евакуация допустимият брой места се удвоява.

(6) Габаритните размери на столовете се приемат по таблица 4.

(7) Столовете в детските кина се проектират и с възможност за сядане при изправена седалка.

Чл. 24. (1) Ходовите пътеки в залите се проектират като рампи с наклон до 10% с подово покритие, осигурено срещу хлъзгане.

Таблица 3

		Кина	за:			Много-		Забележка
Елементи				Детски	Летни	функцио-	Кино-
			широко-	кина	кина	нални	видео-
		широк екран	форматен			зали	клубове
			екран
1	2	3	4	5	6	7	8	9
ЕКРАН
широчина	Ш	Ше	Шф	Ше	Ше	Ше		Ше - широчина на
								широк екран
височина	В	Ве = Ше/2,35	Вф = Шф/2,2	Ве	Ве	Ве	Шв/Вв = 4/3	Ве - височина на
радиус на кривината	Р	(Д)	Д	-	-	-	-	широк екран
ЗРИТЕЛНА ЗАЛА								1)широчина на залата
								при екрана
широчина	А	і 1, 2 Ш1)	Ш1)	-	-	-	-	максимална дължина
								40 m
дължниа								2) от екрана до гърба на
	Д	2-2,5	Ше (ф)3)	2-2,5 Ше	2-3,5 Ше	2-2,5Ше	6-8 Шв	3) при реконструкция
последния ред по оста на залата								може до 3 Ше (ф)
РАЗСТОЯНИЕ ОТ ЕКРАНА ДО								4)-разстоянието може
ПЪРВИЯ РЕД	е	0,84 Ше	0,6 Шф	0,75 Ше	0,75 Ше	0,6-0,7 Ше	2,5 Шв4)	да бъде намалено
								при искане на ин-
радиус на кривата на първия ред	Е	(Ш)	(Ш)	-	(Ш)	-	-	инвеститора до 1,75
								Шв; - при видео-
								монитори разстоя-
								нието е най-малко
								1,8 m.
ХОРИЗОНТАЛНИ ЪГЛИ ЗА СТРА-								5)-при екран с насочено
								действие ъгъл g и нак-
НИЧНО ОГРАНИЧАВАНЕ НА								лона на екрана се
								определят съобразно
ЗРИТЕЛНИТЕ МЕСТА								параметрите на из-
								брания екран; - при
- между нормалата към края на	g	Ј 20°5)		Ј 15°	Ј 30°	Ј 30°	-	реконструкция се до-
екрана и линията от него към край-								пуска g ъгъл да бъде
ните странични столове								до 30°
- между нормалата към центъра на
екрана и линията към крайните	w	Ј 40°	Ј 40°	Ј 35°	Ј 40°	Ј 40°	Ј 40°6)	6) според парамет-
странични столове на първите редове								рите на екрана
ВЕРТИКАЛЕН ЪГЪЛ ЗА РАЗПО-
ЛАГАНЕ НА ЗРИТЕЛНИТЕ МЕСТА
между хоризонталната плоскост
и плоскостта, минаваща през гор-	b	Ј 20°	Ј 20°	Ј 20°	Ј 20°	Ј 20°	Ј 20°	Ј 20°
ния ръб на екрана
ВЕРТИКАЛЕН ЪГЬЛ НА ГЛЕДАНЕ
- между зрителния лъч към центъ-
ра на екрана от място на I ред в	a	Ј 25°	Ј 25°	Ј 25°	Ј 30°	Ј 30°7)	Ј 30°	7) допуска се при зали
ос на екрана и нормалата към								с равен под
центъра на екрана
ЪГЪЛ НА ПРОЖЕКЦИЯ								8) при реконструкция
спрямо нормалата към центъра								може

на екрана:

9) вертикалния ъгъл на

- хоризонтален

jХ

Ј 9°

Ј 9°

Ј 9°

Ј 9°

Ј 9°

0°

прожекция се опреде-

- вертикален при прожекция

jВ

Ј 6°

Ј 6° 8)

Ј 6°

Ј 6°

Ј 9°

* 9)

ля от фирмата - про-

от горе на долу

Ј 3°

Ј 3°

Ј 3°

Ј 3°

Ј 4°

* 9)

изводител на видео-

от долу на горе

техника

НАДВИШЕНИЕТО НА ЗРИТЕЛНИЯ

ЛЪЧ, НАСОЧЕН КЪМ ДОЛНИЯ

КРАЙ НА ЕКРАНА, СПРЯМО ОЧИТЕ

с

і 0,12

і 0,12

і 0,20

і 0,15

і 0,08

і 0,12

НА ПРЕДИДУЩИЯ ЗРИТЕЛ

ВИСОЧИНА НА ОЧИТЕ НА СЕД-

НАЛ ЗРИТЕЛ

М

1,15

1,15

1,10

1,15

1,20

1,05

ВИСОЧИНА НА ДОЛНИЯ РЪБ НА

ЕКРАНА (ОТ ПОДА НА ПЪРВИЯ

В

1,5 - 2,0

1,5 - 2,0

1,5 - 2,0

1,5 - 2,0

1,5 - 2,5

і 1,5

РЕД)

  Фиг. 1 Хоризонтални параметри на зрителната зала (към таблица 3)

(2) При наклон, по-голям от 10 %, се предвиждат стъпала с височина до 17 см.

(3) В детските кина стъпалата се проектират с височина до 15 см.

(4) Не се допуска проектирането на ходови пътеки в централната част на залата.

Чл. 25. (1) Броят и размерите на входовете и изходите и на ходовите пътеки и коридорите се определят съгласно изискванията за евакуация на противопожарните строително-технически норми.

(2) Широчината на ходовите пътеки е най-малко 1,2 м.

Фиг. 2. Вертикални параметри на зрителната зала (към таблица 3)

Чл. 26. (1) В случай, че се предвижда балкон, светлата височина на залата над и под балкона трябва да бъде най-малко 3 м.

(2) Дълбочината на залата под балкона е най-много 1,5 пъти светлата височина на залата под балкона.

Чл. 27. (1) Разстоянието между зрителния лъч на зрителите от последния ред, отправен към горния край на екрана, трябва да бъде най-малко на 0,5 м от долния ръб на балкона.

Таблица 4

		Размери на столовете
Номер	Параметри
по ред		кина	летни кина	киновидео-
				клубове
1.	Широчина (между оси на ръкохватки)	от 60 от 65	60	от 65 до 70
2.	Дълбочина на седалките	от 45 до 48	от 42 до 45	от 50 до 55
3.	Височина на седалките от пода	от 40 до 44	от 40 до 44	от 35 до 38

 (2) Разстоянието от прожекционния лъч към долния край на екрана до пода на последния зрителен ред в залата е най-малко 1,9 м.

Чл. 28. (1) Пространството пред екрана се проектира като подиум с оглед многофункционалното използуване на залата.

(2) Височината на подиума се проектира на 0,6 до 1 м от нивото на пода при първия ред столове в залата.

(3) Подиумът на летните кина трябва да осигурява отвеждане на попадналите върху него води.

(4) Повърхността на подиума не трябва да бъде светла и бляскава.

Чл. 29. При доказана необходимост от гримьорни те се проектират в пряка връзка с подиума.

Чл. 30. (1) Стените и таванът в близост до екрана се проектират от материали с коефициент на отражение на светлината, не по-голям от 0,1.

(2) Нивото на яркостта на отразената върху екрана светлина при затъмнена зрителна зала трябва да бъде от 0,5 до 1,5 % от яркостта на екрана без филм.

(3) Стените на пространството зад екрана се оцветяват в тъмно.

Фиг. 3. Кинокабина (към таблица 5)

Чл. 31. За кинозала с широк и широкоформатен екран се предвиждат предекранни завеси.

Чл. 32. (1) Материалите, използувани за акустични и други облицовки, трябва да са негорими, трудно горими или изолирани от негорими ивици в съответствие с изискванията на противопожарните строително-технически норми.

(2) При горене същите не трябва да отделят обилно дим и силно токсични газове.

Раздел IV

Кинокабина

Чл. 33. (1) Кинокабината се проектира в оптическата ос на зрителната зала в екрана.

(2) Кинокабината се оразмерява в съответствие с вида, броя, габаритите и изискванията за отстояния на предвиждащите се в нея кинопрожекционни машини, пренавиващи устройства, филмостати, усилватели, електрозахранващи табла и другата необходима апаратура съгласно таблица 5 и фиг. 3.

(3) Броят на киномашините се определя в зависимост от вида на прожекцията, като при:

1. прожекция на 70 и 35 мм филми се предвиждат 2 кинопрожекционни машини или 1 кинопрожекционна машина с устройство за непрекъсната прожекция;

2. прожекция на 16 мм филми се предвиждат 2 прожекционни машини.

(4) При монтиране на устройство за непрекъсната прожекция кинопрожекционният апарат се разполага в оптическата ос на залата.

(5) Трета киномашина се допуска след доказана технико-икономическа целесъобразност.

Чл. 34. В многозалните кина се допуска обслужване на няколко зали от една кинокабина.

Чл. 35. (1) Отворът за прожектиране и наблюдение между кинокабината и кинозалата се проектира със светли размери 86/33 см.

(2) Нивото на прожекционните отвори в кинокабината се определя при различни ъгли на прожекция съгласно таблица 6.

Чл. 36. (1) Таванът на кинокабината и стените - свободни от апаратура, се проектират с шумопоглъщащи негорими материали, недопускащи натрупвания на прах и позволяващи лесното им почистване.

(2) Вратите на кинокабината се проектират с широчина най-малко 0,9 м и на разстояние най-малко 2,5 м от стената, разделяща кинокабината от кинозалата.

(3) При проектиране на стълба за кинокабината широчината на крилото е най-малко 1 м.

(4) При височина на пода на кинокабината от нивото на тротоара, по-голяма от 3 м, се предвижда товароподемник с товароподемност до 100 kg.

Таблица 5

			Разстояние, в т, при киномашини
Номер	Разстояние	Означение	за ленти с широчина:
по ред		съгласно
		фиг. 3	70 mm	35 mm	16 mm
1.	От оптичната ос на крайната
	лява киномашина до лявата
	стена или апаратура (токоиз-
	правител)	а	1,5 до 1,8*)	1,2*)	1,0
2.	Между оптичните оси на две
	киномашини	б	1,8 до 2,0	1,6	1,0
3.	Между оптичната ос на край-
	ната дясна киномашина и дяс-
	ната стена или апаратурата (ел.
	табло, усилвател и др.)	б	1,8 до 2,0	1,6	1,2
4.	От предната стена до предната
	част на киномашината	к	0,5	0,35	0,35
5.	От киномашината до задната
	стена или апаратурата	г	1,2*)	1,2*)	1,2
6.	От оста на киномашината до ля-
	вата страна на прожекционния
	отвор	д	0,15	0,15	0,15
7.	От стената до апаратурата при
	необходим достъп до нея от
	задната страна	е	0,80	0,80	0,80
8.	От пода до центъра на прожек-
	ционния отвор (при ъгъл (B=0°)	и	1,25	1,25	1,25
9.	Светла височина на кинокаби-
	ната	в	2,9	2,6	2,6

* При монтиране на устройството за непрекъсната прожекция отляво (или отзад) на крайната лява киномашина разстоянието от нейната оптическа ос до лявата стена или апаратурата (или задна стена) се увеличава с 1,5 м.

 Чл. 37. (1) Към кинокабината се предвижда стая за почивка със санитарен възел с обща площ от 12 до 14 кв. м с естествено осветление.

(2) При необходимост от стая за преводач се проектира шумоизолиран прозорец между нея и залата.

Чл. 38. (1) Видеопрожекционните устройства при фронтална прожекция в киновидеоклубовете се разполагат на тавана на залата.

(2) Разположението на киновидеопрожекционните устройства върху стените или пода на залата се допуска само в изключителен случай.

(3) Необходимата апаратура за киновидеопоказ се разполага в изолирана от зрителите площ, или помещение с площ от 4 до 5 кв. м.

Таблица 6

		Разстояние от пода на
		кинопрожекционната
Номер	Ъгъл на прожекцията във вертикалната	кабина до центъра на
по ред	плоскост в градуси	прожекционния апарат
		в сm
1.	При прожектиране от горе на долу при отклонение
	на прожекционния ъгъл спрямо нормалата към цен-
	търа на екрана:
	6°	116
	5°	118
	4°	119
	3°	120
	2°	121
	1°	123
	0°	125
2.	При прожектиране от долу на горе при отклонение
	на прожекционния ъгъл спрямо нормалата към цен-
	търа па екрана:
	0°	125
	1°	127
	2°	128
	3°	129

   (4) При използуване на силно насочени екрани вертикалният ъгъл, ограничаващ зрителната зона спрямо нормалата в центъра на екрана, +/- 10 градуса.

Раздел V

Обслужващи и спомагателни помещения

Чл. 39. Видът и площта на обслужващите помещения се определят от таблица 7.

Чл. 40. (1) При многозалните кина се проектира един касов вестибюл.

(2) При кина с до 300 зрителни места се допуска да се проектира общ, касов вестибюл - фоайе.

(3) Броят на касите се изчислява съобразно броя на зрителните места.

(4) Допуска се една от касите да бъде и с външно гише.

(5) Височината на гишето за продажба на билети е от 0,95 до 1,05 м, а в детските кина - 0,9 м.

Чл. 41. (1) Гардероб се допуска към кина, които се ползуват целогодишно.

(2) Гардеробът към кината се проектира за двустранно ползуване, като дължината на плота се изчислява на база 1 м на 50 зрителни места.

(3) Пред гардероба да се осигурява в дълбочина най-малко 3 м манипулационна площ както за влизащите, така и за излизащите зрители.

Чл. 42. (1) Тоалетните помещения се проектират съгласно действуващите "Норми и правила за проектиране на санитарни помещения за жилищни и обществени сгради", отпечатани в БСА, кн. 8 от 1967 г.

(2) На всеки 100 зрителни места се предвиждат по 1 клозетна клетка и по 1 писоар, като 2/5 от клозетните клетки са за мъже, а 3/5 - за жени. На 2 клетки се предвижда по 1 мивка.

Чл. 43. (1) Не се допуска пресичане на пътищата на влизащи и излизащи зрители.

(2) Санитарните помещения се предвиждат с достъп през фоайето.

(3) Стаята на администрацията на киното се проектира във връзка с касовия вестибюл.

(4) При проектиране на помещение за престой на деца то трябва да е със самостоятелен вход или в пряка връзка с касовия вестибюл. Към него се предвижда и самостоятелна тоалетна.

Таблица 7

Номер	Помещения	Площ в кв. м/зр. м	Забележка
по ред
1.	Касово помещение		1 каса/300 зрителни
			места
2.	Касов вестибюл в:
	- еднозални кина	от 0,06 до 0,07
	- многозални кина	от 0,05 до 0,06
3.	Касов вестибюл - фоайе	от 0,15 до 0,20
4.	Фоайе в:
	- кина	от 0,25 до 0,30	При многозални кина
			разчетният брой е за
	- детски кина	от 0,30 до 0,40	най-голямата зала.
5.	Бюфет със склад	от 0,04 до 0,05	"
6.	Тоалетни	по чл. 42	"
7.	Гардероб	0,10	70%
			от общия брой зрителни
			места
8.	Администрация	от 14 до 16 кв.м
9.	Стая за персонала	от 14 до 16 кв.м

   Чл. 44. Видът и площта на спомагателните помещения се определят от таблица 8.

Чл. 45. Котелно помещение или абонатна станция с необходимите им площи се проектират в зависимост от вида на предвижданото отопление.

Чл. 46. Помещенията за съоръженията за вентилацията или климатизацията се проектират в зависимост от вида на вентилационната или климатичната инсталация.

Чл. 47. (1) Ателието за кинореклами се проектира за обслужване на няколко кина.

(2) Входът към него се проектира с размери, осигуряващи внасяне и изнасяне на големи рекламни табла.

Таблица 8

Номер	Помещения	Площ в кв.м	Забележка
по ред
1.	Помещение за главно електри-
	ческо табло	от 8 до 10
2.	Помещение за акумулатори със
	склад за киселини	от 6 до 8	с мивка и осигурено от-
			водняване на пода
3.	Ателие за кинореклами	до 25	"
4.	Помещение за измиване на пла-
	кати	10	"
5.	Склад за материали	от 5 до 6
6.	Помещение за дизелов агрегат в зависимост от вида на
	агрегата

 Раздел I

Конструктивни изисквания

Чл. 48. Натоварването на плочата на кинокабината се определя от теглото и динамичните натоварвания от предвижданото технологично съоръжаване (по паспортните данни на заводите-производители).

Раздел II

Отоплителна, вентилационна и климатична инсталация

Чл. 49. (1) Отоплителната, вентилационната и климатичната инсталация се проектират съгласно "Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации", отпечатани в БСА, бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.

(2) Климатичните и вентилационните инсталации, шахти и канали се проектират звукоизолирани с негорими материали.

(3) При проектиране на нови кина не се допуска преминаване през кинопрожекционната кабина на отоплителни, вентилационни, електрически и други канали освен тези, които я обслужват.

(4) В кинокабината трябва да се осигури трикратен обмен на въздуха в час и допълнително изсмукване на въздуха от работещи киномашини с ксенонови лампи, със скорост на въздуха в работната зона съгласно изискванията на БДС-14746, в следния обем:

1. под 1 кв. - от 150 до 200 куб. м/час;

3. от 1 до 2,5 кв. - от 200 до 400 куб. м/час;

3. от 3 до 5 кв. - от 500 до 800 куб. м/час;

4. от 5 до 10 кв - от 700 до 1000 куб. м/час.

(5) Вентилацията на акумулаторното помещение се проектира съгласно изискванията на противопожарните строително-технически норми.

(6) При проектиране на нови постоянно действуващи кина и залите с над 300 зрителни места се осигурява автоматично поддържане на параметрите на микроклимата.

(7) При реконструкция на кина климатична инсталация се проектира по искане на инвеститора.

Раздел III

Водопроводна и канализационна инсталация

Чл. 50. (1) Водопроводната и канализационната инсталация се проектират съгласно "Норми за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради", отпечатани в БСА, бр. 5 и 6 от 1986 г., и изискванията за противопожарно водоснабдяване на противопожарните строително-технически норми.

(2) В кинокабината се предвиждат водопроводна и канализационна инсталация за охлаждане на прожекционните машини и за охлаждащите агрегати.

(3) Не се допуска проектиране на водопроводни и канализационни тръби по ограждащите стени на зрителните зали.

Раздел IV

Електрическа инсталация

Чл. 51. Електрозахранването и електрическите уредби се проектират съгласно Правилника за устройство на електрическите уредби, отпечатан от ДИ "Техника", 1980 г.; изм. и доп., БСА, кн. 3 от 1982 г.

Чл. 52. (1) Кината се захранват от два независими трафопоста със система за автоматично превключване на захранването при отпадане напрежението при единия от тях.

(2) Към киното се проектират помещение и електрическа инсталация за захранването му от електрически агрегат, с разчетна мощност за захранване на кинопрожекционните машини и дежурното осветление.

Чл. 53. (1) Изкуственото осветление се проектира съгласно БДС 1786.

(2) Осветителната инсталация на зрителната зала трябва да осигурява нормална акомодация на зрението при запалване и загасване на осветлението.

(3) Задната част на залата се осветява по-силно от предната. Осветлението не трябва да действува пряко на очите на зрителите. Предпочита се "плоскостното" пред "точковото" осветление.

(4) Затъмнителите се проектират с дистанционно управление от кинокабината.

(5) Дежурното работно осветление в залата се проектира на отделен токов кръг и се командува от кабината и залата.

(6) Осветлението на подиума се проектира на отделен токов кръг и се командува от кинокабината и подиума.

(7) В зрителните зали, кинокабините, касите, фоайетата и пътеките за евакуация се предвижда аварийно осветление в съответствие с изискванията за противопожарните строително-технически норми.

(8) Над външните и вътрешните врати и по стените на пътеките за евакуация се проектират светещи със зелена светлина надписи "Изход".

(9) Проектира се светеща номерация на редовете и скрито осветление на стъпалата.

(10) Захранването на аварийното осветление, осветлението за маркиране на стъпалата и светещите надписи "Изход" се осъществява от градската електрическа мрежа, както и от резервен енергоизточник (агрегат или акумулаторна батерия) с осигуряване на автоматично превключване.

(11) До всички осветителни тела се осигурява достъп за ремонт и подмяна.

(12) В залата за видеопоказ се допуска осветеност по време на прожекция при условие, че светлината не попада пряко върху екрана или монитора.

Чл. 54. (1) За обслужване на звуковите агрегати, екрана и завесата, зад екрана се предвижда работно електрозахранване и осветление.

(2) Във всички помещения, коридори и фоайета да се предвиждат шукоконтакти.

(3) До всяка киномашина се проектират излази за локално осветление.

Чл. 55. (1) Двигателна електрическа инсталация се предвижда за кинокабината, за котелното, за климатичните и вентилационните инсталации, охлаждащите агрегати, работилниците и др.

(2) Двигателният излаз в кинокабината се дублира с излаз от осветителната част на главното табло.

Чл. 56. При наличие на специални изисквания към апаратурата за видеопоказ се взема предвид диапазонът за захранващото напрежение.

Чл. 57. (1) В кинозалата и кинокабината се проектира озвучителна инсталация.

(2) Задекранните високоговорители се монтират на височина от 1/2 до 2/3 от височината на прожектираното изображение, като се насочват към местата на зрителите, разположени на разстояние от екрана на 1/2 до 2/3 от дължината на залата.

(3) При звукопроводими екрани високоговорителите се разполагат зад екрана на разстояние, не по-голямо от 0,3 м от него, съобразно схемите на фиг. 4.

(4) При звуконепроницаеми екрани високоговорителите се монтират встрани от тях.

(5) Високоговорителите за звукови ефекти се монтират на задната и страничните стени на разстояния, осигуряващи равномерно звуково налягане в зрителната зала.

(6) Разположението на страничните високоговорители за звукови ефекти се определя съобразно акустичните изисквания и в зависимост от размерите на залата и мощността на задекранните високоговорители.

(7) Озвучаването при прожекциите на филми може да бъде моно- или стереофонично звуковъзпроизвеждане.

(8) Във фоайетата, бюфета, касовия вестибюл, кинокабината, канцелариите, ателието за реклами и битовите помещения се предвижда озвучителна уредба от собствен радиовъзел. Озвучителната уредба се свързва и с говорителите в залата.

(9) За монофоничното озвучаване на залата от подиума се предвиждат 3 микрофонни излаза от подиума и самостоятелна озвучителна инсталация с усилвателна апаратура, разположени в кинокабината.

(10) В стаята за преводач се предвижда 1 излаз за слушалки и 2 линии за микрофон.

Фиг. 4. Схема за разполагане на задекранните високоговорители

Чл. 58. В кината се проектират и инсталации за:

1. автоматично задвижване на предекранната завеса и каширащите устройства;

2. сигнализация между кинозалата и кинокабината за хода на прожекцията н звуковъзпроизвеждането;

3. светлинни и звукови сигнали за започване и свършване на прожекциите;

4. телефонни постове за кинокабината и канцеларията;

5. часовникова инсталация;

6. противопожарна сигнализация;

7. външна и вътрешна кинореклама и др.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Нормите се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство.

§ 2. Нормите отменят "Норми и правила за проектиране на кина", отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура, кн. 6-7 от 1973 г.

§ 3. Нормите са утвърдени със заповед № РД-02-14-229 от 23.VI.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство.

§ 4. Нормите се прилагат за обекти, които започват да се проектират и тези, за които предстои изработване на работен проект след 1 януари 1988 г.

§ 5. Тълкувания и указания по прилагането на нормите се дават от председателя на Комитета по териториално и селищно устройство.

Приложение 1

ТАБЛИЦА ЗА НЕОБХОДИМИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ СЪОБРАЗНО ВИДА НА КИНАТА
		В и д о в е  к и н а
Вид помещения		еднозални		многозални		детски	летни	киновидео-
								клубове
		100-300	300-600	400-600	600-1200	100-300	300-1000	до 100
		зр. м.	зр. м.	зр. м.	зр. м.	зр. м.	зр. м.	зрителни
								места
1.	Зрителна зала	0	0	0	0	0	0	0
2.	Касово помещение (каса)	0	0	0	0	0	0	0
3.	Касов вестибюл	х	0	0	0	0	-	-
4.	Касов вестибюл - фоайе	0	-	-	-	-	-	0
5.	Фоайе	х	0	0	0	0	-	-
6.	Бюфет	х	0	0	0	0	x	0
7.	Гардероб*)	x	x	x	x	x	-	x
8.	Тоалетни	0	0	-	0	0	0	0
9.	Кинокабина	0	0	0	0	0	0	-
10.	Стая за отдих с тоалетна	х	0	0	0	x	-	-
11.	Администрация	0	0	0	0	0	x	-
12.	Стая за персонал	х	0	0	0	x	-	x
13.	Помещение за престой на деца	-	х	0	0	-	-	-
14.	Акумулаторно	0	0	0	0	0	0	0
15.	Електротабло	0	0	0	0	0	0	0
16.	Ателие за кинореклама	-	x	x	0	-	-	-
17.	Ателие за измиване на плакати	-	х	х	0	-	-	-
18.	Склад за материали	-	х	х	0	-	-	-
19.	Помещение за ел. агрегат	0	0	0	0	0	0	0
20.	Работилници	-	х	0	0	-	-	-
21.	Складове	x	0	0	0	x	-	-
22.	За отопление	според вида на системата
23.	За вентилация	според вида на системата

Забележки: *) - предвижда се съгласно чл. 41 (1)

0 - предвижда се

х - може да не се предвиди

(-) - не се предвижда

       Приложение 2

     МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКЛОНА НА ПОДА В ЗРИТЕЛНАТА ЗАЛА

     А.  Графичен метод за определяне наклона на пода на зрителната зала (фиг.

5).

     Предварително се определят:

     а) долният ръб на екрана (в);

     б) отстоянието на първия ред от екрана чрез ъгъл 250 и височината на

окото от пода, съобразно избора от 1,05 до 1,20 м, след което над точката на

окото се нанася исканото превишение от 0,12 до 0,20 м.

     Лъчът, който преминава от долния ръб на екрана през точката на

превишение и пресича вертикалната линия от II зрителен ред, определя мястото

на окото, а чрез него и това на пода, като се прибави избраната височина на

окото от пода и т. н.

     Б.  Аналитичен метод за определяне наклона на пода на зрителната зала

(фиг. 6).

     Профилът на залата се определя:

     а) от предните към задните редове по формулата:

     y = x [(yo/xo - 2,3c/a).lg x/xo] (1)

     б) при разчет от задните редове към предните по формулата:

     yo = xo [(y/x - 2,4c/a).lg x/xo] (1)

     където: xo и уo са координатите на очите на зрителя от предния ред;

     х и у - координатите на очите на зрителя в който и да е следващ ред,

отстоящ от предидущия ред на не по-малко от 6 м;

     а - разстоянието между редовете на зрителните места;

     с - надвишаването на лъча на зрението между два реда.

     В.  Графоаналитичен метод за определяне наклона на пода на зрителната

зала (фиг. 7).

     Надлъжният профил на зрителната зала може да се определи на отсечка от

начупената линия на пода съгласно графоаналитичния метод по формулата:

     f = с.п;

     където f е общото превишение на зрителния лъч на зрителя от последния

ред на дадената отсечка, над очите на зрителя на първия ред на тази отсечка;

     п - броят на редовете, включени в отсечката, който може да бъде различен

в различните отсечки (от 5 до 10 реда);

     с - надвишаването на зрителния лъч, насочен към долния край на екрана

спрямо очите на предидущия зрител (от 0,12 до 0,20 м).  Достатъчно е да се

определят 3 точки в разреза на амфитеатъра: на първия в първата третина от

местата и на последния ред (т.е. при отрязък на разстояние от 6 до 9 м).

     Фиг. 5.  Графичен метод за определяне наклона на пода на зрителната зала

     Фиг. 6.  Аналитичен метод за определяне наклона на пода на зрителната

зала

     Фиг. 7.  Графоаналитичен метод за определяне наклона на пода на

зрителната зала