вторник, 3 септември 2013 г.

ИНФОРМАЦИЯ, НЕОБХОДИМА ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БАНСКО 1





ВЪЗЛОЖИТЕЛ:
ОБЩИНА БАНСКО




НАБИРАНЕ, СИСТЕМАТИЗИРАНЕ И АНАЛИЗ
НА ИНФОРМАЦИЯ, НЕОБХОДИМА ЗА
ИЗРАБОТВАНЕ НА
ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА
ОБЩИНА БАНСКО











Управител
на БУЛПЛАН ООД:

инж. Анна Владова







гр. София – август, 2012 г.

               
                СЪДЪРЖАНИЕ
 
Стр. ТОМ І:  І. ВЪВЕДЕНИЕ.  6 1.1. Местоположение и граници 6 1.2. Население и селища 6 1.3. Историческа справка 7 1.4. Регионален контекст – общи фактори на социално-икономическото 15 развитие и външни връзки на община Банско
1.4.1. Външни връзки с община Разлог 16 1.4.2. Външни връзки с община Гоце Делчев 17 1.4.3. Външни връзки с останалите съседни общини – Велинград, Гърмен,  Симитли 17 1.5. Устройствени приоритети в общинската политика 18 1.6. Необходимост от създаване на съвременна планова основа 18   ІІ. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ 21 2.1. Релеф 21 2.2. Климат 21 2.2.1. Обща характеристика 21 2.2.2. Температура и слънчево греене 22 2.2.3. Валежи 22 2.2.4. Ветрове 23 2.2.5. Специфични климатични условия 23 2.2.6. Изводи от значение за ОУПО 23 2.3. Хидрографска мрежа 24 2.3.1. Водни обекти с повърхностни води 24 2.3.2. Подземни, вкл. термални води 26 2.3.3. Изводи и изисквания към ОУПО 28 2.4. Почви 28 2.4.1. Изводи и изисквания към ОУПО 29 2.5. Геоложки строеж. Полезни изкопаеми. Сеизмичност 30 2.5.1. Геоложки строеж 30 2.5.2. Полезни изкопаеми 31 2.5.3. Сеизмичност 31 2.5.4. Изисквания към ОУПО 31 2.6. Биологично разнообразие. Защитени територии 31 2.6.1. Растителност 31 2.6.2. Фауна 32 2.6.3. Защитени територии 33 2.6.4. Защитени зони  34 2.6.5. Изводи и изисквания към ОУПО 35   ІІІ. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО 36 3.1. Недвижими културни ценности 36 3.1.1. Общи данни: характеристика и разположение 36 3.1.2. Традиционна градоустройствена структура и ансамбли 38 3.1.3. Религиозни обекти 40 3.1.4. Жилищната архитектура от периода на Българското Възраждане 42 3.1.5. Археологическо наследство 43 3.2. Движимо културно наследство 44
 1
3.3. Нематериално наследство 45 3.4. Изводи и изисквания към ОУПО 45   ІV. ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА И ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ 48 4.1. Териториална структура 48 4.2. Основни елементи на териториалната структура 48 4.3. Обхват на териториите и зоните за природозащита по Закона за  защитените територии и Закона за биологичното разнообразие 49 4.4. Тенденции в промяната на земеползването. Инвестиционна активност. 50 4.5. Изводи и изисквания към ОУПО 50   V. ДЕМОГРАФИЯ И ТРУДОВ ПОТЕНЦИАЛ 52 5.1. Демографска характеристика 52 5.1.1. Численост и динамика на населението 52 5.1.2. Движение на населението 53 5.2. Структури на населението 55 5.3. Икономическа характеристика на населението 58 5.3.1. Икономически активно население 58 5.3.2. Заети лица 59 5.3.3. Безработни лица 60 5.4. Изисквания към ОУПО 60   VІ. ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНОСТИ – СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ.  УСТРОЙСТВЕНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ 62 6.1. Отраслова и секторна структура 62 6.2. Изисквания към плана 68   ТОМ ІІ:  VІІ. УРБАНИЗИРАНИ ТЕРИТОРИИ – СЪСТОЯНИЕ И  УСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ 71 7.1. Селищна мрежа 71 7.1.1. Общи данни за селищната мрежа 71 7.1.2. Структура и функционални характеристики 71 7.1.3. Изисквания по отношение стабилизирането на селищната мрежа 73 7.2. Населени места 74 7.2.1. Общи данни 74 7.2.2. Баланс на териториите на градовете Банско и Добринище 75 7.2.3. Изграденост на населените места 76 7.2.4. Състояние на социалната инфраструктура, обектите на религията, спорта  и търговията по населени места 79 7.2.5. Състояние на първостепенната улична мрежа и паркиране на територията  на населените места 87 7.2.6. Благоустроеност на населените места 91 7.3. Други урбанизирани територии 93 7.4. Планова осигуреност на населените места и селищните образувания 96 7.5. Общи изисквания  към ОУПО относно устройството на населените  места и селищните олббразувания 97   VІІІ. СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА 100 8.1. Образователна инфраструктура 100 8.2. Здравна инфраструктура 102 8.3. Социални дейности 103 8.4. Инфраструктура на културата 104 8.5. Изводи и изисквания към териториалната организация на социалната 
 2
инфраструктура 105   ІХ. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА 107 9.1. Пътна инфраструктура 107 9.1.1. Пътни връзки на територията с републиканската и общинска пътни  мрежи 107 9.1.2. Интензивност и състав на транспортните потоци. Оразмерителна часова  интензивност 109 9.1.3. Обществен транспорт 111 9.1.4. Степен на моторизация 112 9.1.5. Пътно-транспортни произшествия 112 9.2. Железопътна инфраструктура 113 9.3. Въздушен транспорт 113 9.4. Изводи и проблеми. Изисквания към ОУПО и ПС-КТС 114   Х. ДРУГА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА 115 10.1. Водоснабдяване и канализация 115 10.1.1. Водоснабдяване 115 10.1.2. Канализация 116 10.2. Енергийна инфраструктура 117 10.2.1. Електроснабдяване 117 10.2.2. Топлоснабдяване 118 10.2.3. Газоснабдяване 119 10.3. Телекомуникационна инфраструктура 120 10.4. Изисквания към ОУПО по отношение на техническата  инфраструктура 120   ХІ. СЪСТОЯНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 122 11.1. Климатични условия и състояние на атмосферния въздух 122 11.2. Води 124 11.3. Почви и нарушени територии 127 11.4. Ландшафт 129 11.5. Биологично разнообразие, защитени територии и зони  130 11.6. Отпадъци – състояние и устройствени изисквания по управлението  им 133 11.7. Вредни физични фактори 135 11.8. Изисквания към ОУПО, свързани с опазването на околната среда 136 11.8.1. Общи изисквания към ОУПО 136 11.8.2. По отношение на климата и атмосферния въздух 136 11.8.3. По отношение на водите 137 11.8.4. По отношение на почвите 137 11.8.5. По отношение на ландшафта 138 11.8.6. По отношение на биоразнообразието 138 11.8.7. По отношение на отпадъчното стопанство 140 11.8.8. По отношение на вредните физични фактори 140    ХІІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА  ОБЩИНАТА 142 12.1. Цели на плана 142 12.2. Задачи на плана 143 12.3. Общи изисквания към проектното решение 144   ХІІІ. ПРИЛАГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЛАНА 147 13.1. Правила и нормативи за прилагане на ОУПО 147
 3
13.2. Последващо устройствено планиране 147 ХІV. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ 149   ХV. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ 150

 4

               
Настоящата       разработка за набиране, систематизиране и анализ на информация,
необходима за изработване на ОУПО е изготвена в изпълнение на договор № Д-ОП-221 от 07.05.2012 г. между община Банско и БУЛПЛАН ООД.

РАЗРАБОТВАЩ ЕКИП:

1.            арх. Александър Петрович – обща координация, териториални анализи, устройствено планиране 


2.            арх. Димитър Костов – обща редакция, устройствено планиране, културно наследство 


3.            арх. Иван Делчев – привеждане на информацията във формат за ГИС
4.            арх. Петя Миланова – териториални анализи
5.            Илия Копралев – социално – икономически анализи
6.            Екатерина Гюлеметова – околна среда


7.            инж. Гергана Кривошапкова – техническа инфраструктура - транспортно-комуникационна система


8.            инж. Анна Владова – друга техническа инфраструктура и координация  устройствено планиране и техническа инфраструктура

9.            арх. Стефан Стайнов- координация устройствено планиране и околна среда 

СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОКУМЕНТАЦИЯТА:
1. Текст - „Набиране, систематизиране и анализ на информация, необходима за изработване на Общ устройствен план на община Банско”
2. Графични материали:           
- Опорен план на община Банско, М 1:25 000;             
- Опорни планове на гр. Банско и гр. Добринище, М 1:5 000;             
- Населени места, стари регулационни планове - М 1:2 000;               
- Община Банско – схеми, М 1:50 000 и М 1:100 000   
Материалите са представени на хартиен носител и CD.       
                5
І. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Местоположение и граници
Община Банско е разположена в Югозападна България (Югозападен район за планиране), в границите на Благоевградска област1. Разположена е в района на Северен
Пирин и обхваща малки части от Разложката котловина, от пролома Момина клисура на река Места и от Дъбрашкия дял на Западни Родопи. 
Община Банско граничи с общините Разлог, Белица, Велинград (обл. Пазарджик), Гърмен, Гоце Делчев, Сандански и Кресна.
Основните подстъпи към общинската територия са:
-              от северозапад, откъм долината на р. Струма, респ. международен път Е-79 (АМ „Струма“ А6), през гр. Симитли и седловината Предел (1140 м), разделяща планините Пирин и Рила;

-              от североизток, откъм долината на р. Марица, респ. международен път Е-80 (АМ „Тракия / Марица“ А1), през гр. Велинград, седловините Юндола (1350 м) и Аврамови колиби (1400 м);

-              от юг, откъм ГКПП „Илинден-Ексохи” през гр. Гоце Делчев и пролома Момина клисура на р. Места.
Разстоянието от общинския център до гр. Благоевград е 57 км, а до гр. София – 160 км.
Общата площ на община Банско е 496,21 кв. км2
, което съставлява около 7,6 % от
територията на областта (пета по големина между общините в област Благоевград). 

1.2. Население и селища
Населението на  община Банско към 01.02.2011 г. възлиза на 13125 души, в т.ч. 11855 души в градовете и 1270 души в селата3. То съставлява малко над 4% от
населението на област Благоевград. По брой на постоянното население община Банско се нарежда на 10-то място сред общо 15 общини в областта. Гъстотата на населението в
                                                
1 Географски координати на центъра на гр. Банско: 4150' С и 2329' И; надм.  вис. 930 м.
2 Според Картата на възстановената собственост (КВС), площта в хоризонтална проекция е 476,38 кв.км. 3 По данни от преброяването на населението и жилищния фонд (НСИ) 
 6
общината е сравнително ниска - 26,4 д./кв.км, при 50,2 д./кв.км средно за областта и 71,9
д./кв.км средно за страната.
В административните граници на общината са включени 8 населени места –
общинският център гр. Банско, гр. Добринище и 6 села, класифицирани по ЕКАТТЕ,
както следва:

Област Община Кметство Тип                Наименование               Код Категория Надморска височина*
BLG        BLG01 BLG 01-00 ГР.      БАНСКО              02676 3 930 (класификационен код 7)**
BLG        BLG01 BLG 01-00 с.         Гостун                  17381 8 932 (класификационен код 7)


BLG        BLG01                   гр.          Добринище      21498    5             843 (класификационен код 7)
                               BLG 01-02                                                                         


BLG        BLG01   BLG 01-03           с.            Кремен               39614    7             1054 (класификационен код 8)
BLG        BLG01   BLG 01-04           с.            Места                  47857    6             668 (класификационен код 8)
BLG        BLG01   BLG 01-00           с.            Обидим              53059    7             1205 (класификационен код 8)
BLG        BLG01   BLG 01-00           с.            Осеново             54136    8             1080 (класификационен код 8)


BLG BLG01 BLG 01-07 с.   Филипово       76090    6             695 (класификационен код 6)
*В м.над м. р., измерено в центъра на населеното място                                   
** Класификационният код за средната надморска височина на териториалната единица е едноразряден и
има следните стойности: 1 - до 49 м; 2 - от 50 до 99 м; 3 - от 100 до 199 м; 4 - 200 до 299 м; 5 - от 300 до 499
м; 6 - от 500 до 699 м; 7 - от 700 до 999 м; 8 - 1000 и повече метра. 
Както е видно от горната таблица, със статут на кметства са гр. Добринище и
селата Кремен, Места и Филипово. 

1.3. Историческа справка
Град Банско
Местоположението и физико-географските характеристики на територията са
обусловили заселването й от най-ранни исторически времена. За това свидетелстват
множество археологически обекти, разкрити на територията на общината, включително в
землището на Банско. В местността „Старото градище”, на около 4 км югозападно от гр.
Банско и в местността „Юлен” (по течението на р. Дамяница) са разкрити останки от
антични крепости. В близост до м. „Старото градище” са разкрити и тракийски надгробни
могили. Предполага се съществуване на средновековното селище в м. „Св. Троица“.
 7
Югоизточно от гр. Банско се намират останките от късносредновековните църкви “Св. Георги” и “Св. Илия”. 
Възприето е схващането, че Банско се обособява като селище след обединяването на няколко махали в периода ХV-ХVІ в. Първото документално свидетелство за Баниска
се среща в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. 
До ХVIII в. банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. В периода на национално Възраждане Банско се развива като градски търговско-занаятчийски център. По р. Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др. Предприемчивите му жители поддържат търговски връзки със селища от Егейското крайбрежие, от Централна и Западна Европа. Кервани с дърводелски, кожарски и железарски стоки се отправят към Беломорието, в Серско и Драмско и докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи. В много градове на Европа - Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия, Лондон - са открити търговски кантори на банскалии. Много от децата на замогналите се родове се образоват в чужбина.
Разширените контакти с външния свят още от ХVІІІ в. са стимул за националното самосъзнание и превръщат Банско и региона в едно от огнищата на Българското Възраждане. Банско е родно място на неговия основоположник и автор на „История Славяноболгарская” Паисий Хилендарски (1722-1773). През този период тук са родени и живели още видният български просветител Неофит Рилски (1793-1881) - монах, учител и художник, определян като „патриарх на българските учители и книжовници”, Тома Вишанов Хаджиикономов-Молера (1750-?), основател на живописна школа с огромен принос за развитието на националните традиции в религиозното изобразително изкуство, Марко Теодорович Везньов (1760-1840) – търговец, издател и просветен деятел. Тук следва да се добави, че от Банско и околните села са още много личности, оставили следи в националната история и култура, между които Галактион Хилендарец (1830-1894) - духовник и революционер, Георги Кременлията (1840-1886) - хайдутин и войвода от Кресненско-Разложкото въстание, Димитър Сеизов, революционер, войвода в Неврокопско и Мелнишко, Димитър Пенков (1876-1925) - революционер, братята Димитър (1874-?) и Костадин (1876-?) Молерови – фолклористи и краеведи и др. Банско е родно място и на Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) – един от гениалните поети на България. 
 8
Икономическият и духовен подем през ХVІІІ в. и особено през ХІХ в. се проявява и в актовете на местното самоуправление в тогавашното село Банско. Около 1850 г. е основана Банската българска община, като продължение на сформирания през 1833 г. общоселски обществен съвет за изграждане и изписване на църквата „Св. Троица” (осветена през 1835 г.). В ръководството на общината влизат влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. През 1838 г. в църковния двор е построено помещение за килийно училище, което през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище. По инициатива на Банската българска община през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Св. Троица“ в 1850 г. и монтирането на часовников механизъм в 1865 г. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. Банската българска община оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. Общината подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание и на Илинденско-Преображенското въстание и предприема ред други обществени инициативи след Освобождението от османското присъствие през 1912 г. 
Икономическото благосъстояние се отразява и в характеристиките на жилищната народна архитектура от ХVІІІ и ХІХ век. Изградени от камък, богатите къщи „имат монументален крепостен изглед. Главно по това те се различават от жилищната
архитектура в другите селища на Разложкия край” (Р.Ангелова). Към тези качества следва да се добави и забележителната дърворезбена и стенописна украса, което свидетелства не
само за материалните възможности, но и за високата художествена култура на банскалии.
Характерни примери за ранната местна строителна традиция са Хадживълчовата, Хаджирусковата, Веляновата къщи. С архитектурните си достойнства и богата
художествена украса се отличават Сирлещовата, Тодевата, Буйновата, Загорчината,
Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи и др.4

В контекста на темата за духовното развитие през този период следва да се спомене, че Банско е първият от български градове, в които през втората половина на ХІХ в. се създават протестантски общности. Още през 60-те години на ХІХ в., т.е. преди появата на протестантски мисионери по тези места, тук съществува евангелска общност, формирана от православния свещеник Димитър Младенов и местния учител Никола
                                                
4 Съхранените обекти на културното наследство със статут на недвижими ценности по Закона за културното наследство са представени в самостоятелна част  по-долу
 9
Попфилипов. На 06.08.1868 г. в Банско се учредява Българска евангелска църковна община, което се приема и за рождена дата на първата протестантска църква в България. 
В края на ХІХ и началото на ХХ век Банско е най-голямото селище в Разложката каза. Според данните, посочени в труда „Македония. Етнография и статистика” на Васил Кънчов, през 1900 г. „в него живеят 6500 българи-християни”.
През този период Банско се превръща в център на национално-освободителните борби. Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879) е опит за освобождение на Кресненско-Разложката долина, останала в пределите на Османската империя по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Почти цялото местно население взима участие във въстанието, което има временен успех – установено е т.нар. „Разложко царство” с център Банско, което просъществува седем дни. Потушаването на въстанието е съпътствано от терор над населението.
През 1896 г., по време на учителствуването на Гоце Делчев в Банско, селото се превръща в околийски център на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и важно звено в конспиративната комитска мрежа. Кулминация на национално-освободителното движение в региона е Илинденско - Преображенското въстание (1903 г.). Банскалии участват активно в освободителния процес. Откроява се подвигът на местния учител Радон Тодев и неговата чета, които по време на въстанието намират смъртта си в Годлевската планина.
Територията на настоящата общината е включена в пределите на България през 1912 година. Банско е освободено на 5 октомври същата година с помощта на чети, водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и Лазар Колчагов. Избраната петчленна общинска управа на Банско с първи кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.
След Първата световна война главният поминък в Банско е земеделието, скотовъдството, добив на дървен материал за строителството и за дърводелство - изработване на мебели и други изделия за бита. Покрай р. Глазне е имало много стругове, чаркове, дараци, воденици и една мелница. По това време градът наброява 4550 жители.5

Град Добринище
Територията на съвременния гр. Добринище и неговото землище е населена от
дълбока древност. Ранното и непрекъснато заселване се свързва с благоприятните
                                                
5 Пирин планина, Лазар Томов, 1927 г.
 10
природогеографски условия, вкл. минералните води, както и разположението на път с военно-стратегическо значение по поречието на р. Места.
В северната част на града, на около150 м. от десния бряг на Валявишка река и недалеч от минералния извор са разкрити останки от селище, датирано към втората половина или края на ранния неолит (края на първата половина на VІ хилядолетие пр. Хр.). В м. “Доматарско” са идентифицирани останки от тракийско селище, а в м. “Гумнища”, в която е имало древно селище, са намерени монети от времето на римския император Нерон (I в. сл. Хр.). Останки от басейни от римската епоха с по-късни преправяния са открити при минералните извори край р. Десилица. 
През VII в. местното тракийско население започва да се смесва с нахлуващите по това време славянски племена смоляни, които се заселват трайно по течението на р. Места и главно в Разложко. Не след дълго по тези места се настанява и прабългарско население.
Според местни предания, в периода VІІ - ХІV в. Добринище е било селище – крепост с важно военно-тактическо значение, разположена на пътя по поречиено на р. Места, свързващ Византия и България. 
По време на първите години на османското владичество, значителна част от населението на Добринище напуска домовете си в търсене на спасение от поробителя в Пирин планина. В селото остават една незначителна част от българите, заселени в района на църквата “Св. Богородица”, по-далече от банята и минералните извори. Така Добринище изчезва и повече от 100 години името му не се споменава никъде. Едва в края на XV в. по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) името на Добринище се среща в турски документ като селище, което се отнася към Неврокопска нахия. В османски извори от 1605 г. се споменава и като Добрущене.
През периода на Възраждането българското население в Добринище отново започва да нараства. Постепенно живеещите в планинските махали се завръщат в селото. В края на XVIII и началото на XIX в. Добринище преживява период на икономическо замогване, като развива успешна търговия включително в далечни страни, като Сърбия, Австрия, Франция, Испания и други. Стопанският просперитет води до духовно развитие и активизиране на местното самоуправление. През 1846 г. населението изгражда първото училище. Жителите на Добринище участват активно и в национално-освободителните борби. През 1896 г. тук се създава революционен комитет на ВМРО под ръководството на Гоце Делчев.
 11
Съгласно цитираната по-горе статистика на Васил Кънчов, към 1900 г. Добринище (Добринища) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 1540 българи-християни, 240 българи-мохамедани и 45 цигани.
По време на Балканската война през 1913 г. почти цялото Добринище е изгорено и в последствие построено отново. По това време селото наброява 1462 жители. Най-разпространени занаяти са грънчарство, кацарство, мелничарство – по цялото течение на реката е имало десетки воденици, тепавичарство – тепане на платове с минерална топла вода, чаркове, търговия и други. Освен животновъдство, селскостопанските дейности включват основно отглеждане на ръж и царевица.6

Село Кремен
Селото се споменава с името Кремин7 в списък на населените места с регистрирани
имена на главите на домакинства от началото на ХVІ в., където са упоменати 37 лица. В края на ХІХ в. Кремен е изцяло българско село в Неврокопска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кремен е посочено като село със 160 домакинства и 560 българи. Според цитираната и по-горе статистика на Васил Кънчов, към 1900 г. населението на селото наброява 1220 души, всички българи.
Важен момент в историята на селото е основаването през 1901 г. на революционен комитет на ВМОРО от войводата Иван Апостолов (Копаран чауш). Поради стратегическото си разположение над важния път, свързващ Разлог с Неврокопско, с. Кремен, както и с. Обидим, се оформят като важен център на ВМОРО.
През 1903г. по време на Илинденско-Преображенското въстание селото е било изгорено от турците.8

Село Обидим
Данниза съществуването на множество раздалечени една от друга махали на
територията на сегашното село има още в началото на ХІV век. Поминъкът е бил предимно скотовъдство, което е предполагало ежегодно сезонно движение на част от населението със стадата към Беломорието. Като крупно селище, Обидим се оформя в
                                                
6 Пирин планина, Лазар Томов, 1927г.
7 Според едно предание жителите му продавали из околните селища кремъци и от тук получили прозвището „кременци”, след което и селото било наречено така. Второ предание гласи, че по времето на
помохамеданчването османците срещнали упорита съпротива от населението, което не предало вярата си, останало твърдо като кремък.
8 Пирин планина, Лазар Томов, 1927г.
 12
началото на ХІХ в., когато населението му нараства и се установява по-трайно, а махалите постепенно се сливат. 
В цитираната „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Константинопол, 1878 г.) Обидим е посочено като село със 185 домакинства и 430 българи. В 1889 г. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Обидим като село със 175 български къщи. 
През 1901 година в Обидим е основан революционен комитет на ВМОРО (вж. и по-горе). През м. септември 1903 г. край селото става кръвопролитно сражение между османски военни части и чети на ВМОРО, съставени основно от обидимци и кременци. Селото е опожарено. По време на тези събития голяма част от населението се преселва в пределите на освободена България - предимно в Чепино (сега квартал на Велинград). Непосредствено след оттеглянето на турската войска, част от населението отново се завръща. Селото започва своя възход, като се изграждат множество нови къщи. През 1908-1909 г. в него има 220 български къщи с население 1050 души. Преди освобождаването му през 1912 г. селото е опожарено отново. През следващите години населението му взима дейно участие в обществено политическия живот на свободна България - активно участва във войните 1912 - 1918 г., давайки десетки жертви.
В землището на селото са разположени общо 13 църкви, параклиси, иконостаси и един манастир. Между тях са църквата "Св. Николай Чудотворец", построена през 1842 г. и осветена през 1843 г. и манастира „Св. Панталеймон”.

Село  Места
Първите сгради в селото са построени след 1914 г. Преди да получи статута си на село през 1965 г., мястото е било известно като Обидимски ханове, част от с. Обидим.  
Село Осеново
Счита се, че първоначално населението на с. Осеново е изключително от българи, които в края на ХVІІІ век са се заселили на това място далече от пътищата, минаващи
покрай реки. По непотвърдени данни те са били жители на села около Брацигово или от Чепинския край, но са напуснали родните си места, за да избегнат насилствено налагане на исляма. 
В цитираната „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ от
1878 г., Осеново (Ossénovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 българи. През 1889 г. Стефан Веркович също отбелязва Осенову като село със 75 български къщи. Съгласно статистиката на Васил Кънчов, към 1900 г. Осеново е смесено християнско и
 13
българо-мохамеданско селище. В него живеят 300 българи-християни, 1550 българи-мохамедани и 14 цигани. 
След Междусъюзническата война през 1913 г. селото остава в България и помашкото му население се изселва в Турция. Според Димитър Гаджанов в 1916 г. в Осеново от 80 семейства са останали само 3-4 сакати просякини, а селото е в руини. 

Село Филипово
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долне Филиб е посочено като село, в което живеят 24 немюсюлмански семейства, а в село Горне Филип - 36 немюсюлмански домакинства. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета
Неврокоп от 13.03.1660 г. село Долне Филип е посочено като село, в което живеят 6 немюсюлмански семейства. 
През ХІХ в. Филипово е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и
Салоника“, Филипово (Philippovo) е посочено като село с 50 домакинства, 80 жители помаци и 70 жители християни. През 1889 г. Стефан Веркович също отбелязва Филипову
като село с 20 български и 30 турски къщи.
Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 г. Филипово (Илпово) е смесено българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 280 българи-мохамедани и 120 българи-християни в съответно 35 и 15 къщи. 

Село Гостун
До1934 г. името на селото е Густун. В „Етнография на вилаетите Адрианопол,
Монастир и Салоника“, Гостун е посочено като село със 110 домакинства и 380 българи. През 1889 г. Стефан Веркович  отбелязва Гостун като село със 100 български къщи.

Административно-териториално устройство
В периода до 1959 г. община Банско принадлежи на Горноджумайски окръг,
Разложка околия. От 23.01.1959 г. до 31.08.1987 г. общината е част от Благоевградски окръг. От 01.09.1987 г. до 12.01.1999 г. е част от Софийска област. След това община Банско е включена в обхвата на област Благоевград. 

 14
1.4. Регионален контекст – общи фактори на социално-икономическото развитие и външни връзки на община Банско
Географското разположение на общината благоприятства съвременното й икономическо и социално развитие. Фактор с първостепенно значение в този смисъл са природните ресурси на територията на Пирин планина, прилежащите части на планината
Западни Родопи и долината на р. Места, благоприятният климат, а също така и богатото нематериално и материално културно наследство. Тези дадености са създали имидж на региона като конкурентна туристическа дестинация, в която са налице ресурси и условия за практикуване на различни видове туризъм, засега доминирани от зимния (ски) туризъм. Голям дял от туристическите и рекреационни активности, мащабни спортни и културни прояви, съответно експлоатацията на туристическа инфраструктура и на друга обслужваща инфраструктура фактически се осъществява в условията на междуобщински и регионален обмен. Все още са налице неизползвани възможности за интегрирана реализация на потенциалите на територията в посока диверсификация на туристическия продукт и за деконцентрация на дейностите, с оглед балансирано регионално развитие и опазване на средата.  
Община Банско функционира като отворена териториално-административна структура в границите на Благоевградска област. Като такава тя поддържа определени връзки със съседните общини. Както е показано по-долу, освен в сферата на туризма и туристическото обслужване, налице са традиционни връзки и в други социални и стопански сектори – здравеопазване и образование, дърводобив, дървообработване, транспорт, мерки за опазване на околната среда.
За осъществяване на външните връзки на община Банско със съседните общини, благоприятен фактор е изгодното й транспортно-географско положение. Тя е със средищно място по трасето на път ІІ-19, който обвързва транспортно община Банско със съседните общини Симитли, Разлог и Гоце Делчев. Подобна, макар и по-ограничена роля, изпълнява и теснолинейната ж.п. линия Добринище - Септември, свързваща община Банско с общините Разлог, Белица, Якоруда и Велинград. 
Външните (входящи и изходящи) връзки на община Банско със съседните общини, се реализират на принципа на партньорството и взаимноизгодното сътрудничество. По своето направление те са ориентирани:

-              от община Банско към съседните общини (“изходящи” за община Банско);
-              от съседните общини към община Банско (“входящи” за община Банско)
 15

1.4.1. Външни връзки с община Разлог.
Териториалната близост на двата общински центъра - градовете Банско и Разлог,
както и съхраняването на голяма част от исторически сложилите се връзки между двата града и населените места от двете общини, са един от основните фактори за многообразието на сегашните връзки между двете общини.
Външни връзки “изходящи” за община Банско, са по линия на:
- болничната лечебна помощ. Болнично заведение “МБАЛ – Разлог” ЕООД (с надобщински функции) е локализирано в гр. Разлог. Неговият капацитет (брой отделения,
болнични легла, медицински персонал) е оразмерен за обслужване на населението от четирите съседни общини в горното поречие на р. Места и Разложката котловина (Разлог, Банско, Белица и Якоруда). Община Банско заедно с останалите три общини участва солидарно в съфинансирането за издръжката на “МБАЛ – Разлог” ЕООД; 
- спешната медицинска помощ. Бързата и неотложна (спешна) медицинска помощ на населението от община Банско се реализира чрез звеното на същата в гр. Разлог,
което има филиал в гр. Банско;
- правното обслужване на населението (от структури на съдебната власт). Институциите на съдебната система (районен съд, районна прокуратура и районната
следствена служба) също са локализирани на територията на гр. Разлог. В техния съдебен район попада и община Банско.
Външни връзки “входящи” за община Банско, се отнасят за:
- трудови пътувания, между двете общини. През активния туристически сезон (през зимата), част от заетите в туристическия сектор в община Банско са от
населените места от община Разлог. Мащабите на входящите трудови пътувания, осигуряващи заетост в сферата на туризма ще нарастват, поради очертаващия се недостиг на трудов ресурс в община Банско;
- ученически пътувания в професионалните гимназии. В професионалните гимназии на гр. Банско се обучават и ученици от община Разлог;
- организиране на големи културни празници и други мероприятия, които са с надобщински характер – “Пирин пее”, фолклорния фестивал за автентични песни “Между 3 планини”, „Кукерския карнавал “, Да е здрава и честита” и др.
 16
През последните няколко години се реализират външни взаимноизгодни връзки между двете общини по линия на големи надобщински (регионални) проекти в сферата на екологията. Такъв проект е регионалното депо за твърди битови отпадъци. 

1.4.2. Външни връзки с община Гоце Делчев
Поради по-ограничената контактна зона между двете общини и отдалечеността на
двата общински центъра, степента на интензивност и проявлението на външните връзки между двете съседни общини са по-слабо изразени в сравнение с тези между общини Банско и Разлог. Същите са по линия на:
- определени икономически дейности. Свързани са предимно с дърводобива и ловното стопанство, като част от добитата дървесина се преработва в дървообработващи
предприятия в гр. Гоце Делчев.
- общи проекти в сферата на планинския туризъм.

1.4.3. Външни връзки с останалите съседни общини - Велинград, Гърмен и Симитли
Основенфактор за осъществяване на връзките на община Банско с посочените
съседни общини е туристическата функция, която е развита в тях. Балнеологията, която е доминираща в община Велинград и частично в общини Гърмен (Огняновски минерални бани) и Симитли, както и възможностите за развитие на културен, познавателен и планинско-маршрутен туризъм са добра основа за междуобщинско партньорство.
Нереализирана все още е възможността за интеграционни връзки между община
Банско със съседните общини по линия на туризма, чрез създаване на регионален туристически клъстер, включващ туристическите ресурси на отделните общини за развитие на комплекс от различни форми на туризъм – зимни спортове (ски туризъм) и
културен туризъм (община Банско), планински, познавателен и балнеоложки туризъм (общините Разлог,  Якоруда, Гоце Делчев, Гърмен и Велинград).
Стъпка в тази посока ще бъда проектът “Банско, Разлог и Кресна в прегръдките на Пирин”, който стартира през 2012 г. и е разработен за изграждане и промоция на общ туристически продукт “Дестинация Пирин”, вкл. изработване на нови туристически пакети– 4 летни и 4 зимни. Проектът е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие по схема на ОПРР. 
При изработването на ОУПО следва да се отчетат взаимовръзките, взаимозависимостите и възможностите за развитие в регионален контекст, с оглед
 17
осигуряване на балансирано растеж и създаване на устройствени условия за реализация на проекти с надобщинско значение и/или на съвместни проекти със съседни общини.

1.5. Устройствени приоритети в общинската политика 
Липсата на съвременна планова основа в обхвата на цялата територия затруднява провеждането на пълноценна общинска устройствена политика, основана на обща стратегия за развитие с ясни приоритети. Такава стратегия е очертана в проекта, лансиран
отнастоящото ръководство на общинската администрация и наречен „Управленски
проект за обозначаване на община Банско в Европа на регионите” (2011). Стратегическата цел на проекта е определена така:
„Целенасочени действия за превръщане на община Банско в сигурна, динамична и икономически силна териториална единица, в привлекателна Европейска туристическа дестинация, населена от хора проспериращи, спокойни за работата си, живота си и бъдещето на децата си.”
За постигането на тази цел са очертани 13 сфери на целенасочено въздействие, между които пряко или косвено отношение към устройството на територията и неговото управление имат:

             Проект „Общ устройствен план на община Банско – гаранция за качественото й функциониране”;
             Банско – европейска туристическа дестинация;


             Опазването на природата – критичен фактор за качеството на живот;
             Бизнесът – генератор на прогреса;
             Селища в упадък;
             Община Банско – територия на духа и др.

1.6. Необходимост от създаване на съвременна планова основа
Посочените по-горе социално-икономически, устройствени и инвестиционни процеси и приоритети на управлението са свързани с количествено и качествено развитие на техническата и социалната инфраструктури и комуналното обслужване, за подобряване на физическата среда и качеството на живот, за осигуряване на
 18
социално-икономическото развитие при гарантирано опазване на природните и антропогенни ресурси с обществена значимост и на екологичната обстановка . 
Устройствените и инвестиционно-строителни интервенции “на парче” застрашават устойчивото развитие на системите и могат да компрометират бъдещи обществено значими реализации, както и частните интереси на всеки един от жителите и поземлените собственици на територията на общината. Увеличава се потенциалният риск по отношение състоянието на природната среда и опазването на ресурсите.
Инвестиционната активност, провокираща екстензивна урбанизация, както и промените в законовата среда през последните години значително изпреварват обновяването на плановата основа за управление на устройствените процеси в населените места и новосъздадените селищни образувания (вж. по-долу, част VІІ). Органите на местното самоуправление и местната администрация практически са лишени от законоустановения съвременен инструментариум за провеждане на общинската устройствена политика, основана на цялостна стратегия за устройствено развитие, за
опазване на ресурсите, за извеждане на приоритетите при съчетаване на публичния и частните интереси и за ефикасно управление и контрол върху инвестиционната активност
на цялата общинска територия. 
За осигуряване плановата основа на управлението в описания контекст, Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001 г., с изм. и доп.) регламентира изработването на общи устройствени планове на община (ОУПО), които обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението на тези планови документи е дефинирано по-подробно в чл. 106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години в чл. 17, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.
В допълнение към изложеното до тук следва да се посочи, че за територията на община Банско са в сила система от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие по смисъла на Закона за регионално развитие (по-нататък – “стратегически документи по ЗРР”), които в съответните си части извеждат обществените приоритети, свързани с опазването и развитието на физическата среда и функционалните системи. Предстои изработването на стратегическите и планови документи, отнасящи се за следващия планов период (2014 - 2020 г.), които не само ще очертаят основните насоки за бъдещото регионално развитие в духа на европейските приоритети, но и ще представляват основа за усвояване на средства от структурните и
 19
Кохезионния фондове на Европейския съюз. Реализациите на предвижданията на стратегическите документи се нуждаят от актуална и адекватна устройствена планова основа.
Настоящата разработка анализира моментното състояние и проблеми на физическата среда и основните функционални системи на територията, действащите
режими на особена териториалноустройствена защита, както и структурата и
териториалната насоченост на инвестиционната инициатива. На тази основа, по-долу в част ХІІ са изведени целите, задачите, и общите изисквания към бъдещото устройствено планиране на общинската територия и отделните й структурни елементи, с оглед преодоляване на проблемите, за подпомагане на положителните намерения и тенденции в развитието и за реализиране на обществените приоритети. 
При проучването са използвани данни от стратегическите документи по ЗРР на нивата на Югозападен регион за планиране, област Благоевград и община Банско, респ. техните междинни оценки и актуализации; общински стратегии, програми и планове; актуални данни и документи, предоставени от националната статистика, от държавни и общински ведомства и служби; анкетиране на общинската администрация и населението чрез кметовете на населените места и кметските наместници, огледи на място. 
За нуждите на разработката са използвани наличните кадастрални карти на гр. Банско и гр. Добринище и техните землища, картата на възстановената собственост в останалите землища, регулационните планове на населените места (НМ), картни материали към Плана за управление на НП „Пирин”, както и данни от проекти за устройствени планове. 
Предвид динамиката на устройствените процеси, предстоящите актуализации на основни документи, в т.ч. стратегически документи по Закона за регионално развитие, за прилагане през плановия период 2014 – 2020 г., на Плана за управление на НП „Пирин” поради изтичане на десетгодишния период на действието му и др., както и поради обстоятелството, че част от необходимата специализирана информация, в т.ч. актуализирани кадастрални карти не бе предоставена в рамките на настоящото проучване, в част ХІV е описано необходимото допълнително информационно осигуряване на изработването на проекта за Общ устройствен план на общината. 
 20
ІІ. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ 9
2.1. Релeф
Община Банско е разположена в района на най-високия северен дял на Пирин планина, като включва североизточните й склонове. В границите на  общината са обхванати също част от долината на р. Места, вкл. северната част от пролома Момина  клисура, най-южните части от Разложката котловина и запад/северозападните склонове на сравнително ниския Дъбрашки дял на Западните Родопи. Релефът е изключително разнообразен – котловинно-долинен и равнинен в поречията на реките, хълмист, ниско-, средно- и високопланински, като последният преобладава като териториален обхват.  Надморската височина варира между ок. 600 м. по поречието на Места в югоизточната част на общинската територия до над 2900 м. в югозападната част, където релефът има алпийски характер, доминиран от върховете Вихрен (2914), Кутело (2906), Бански Суходол (2884) и др. В границите на общината се намират общо 23 планински върха с височина над 2500 м., в т.ч. 7 над 2800 м.
В тази част на Пирин планина се срещат специфични глациални форми на релефа -  геоморфоложки образувания с ледников произход: пирамидални върхове („карлинги”), каквито са Вихрен, Полежан (2851), Бъндеришки чукар (2731), Момин двор (2725) и др.; циркусите „Бански Суходол”, Казаните, „Бъндеришки”,”Кременския циркус” с петте езера, разположени стъпаловидно на надморска височина 2304 - 2356 м; скалните образувания, като „Сватбата” между селата Осеново и Филипово, каменни реки, пропастни пещерни образувания и пр. 

2.2. Климат
2.2.1. Обща характеристика
Климатът е преходно континентален с умерено средиземноморско влияние, а в по-високите части на общината – планински. Основно е повлиян от планинския релеф, значителната надморска височина и североизточната експозиция на пиринския макросклон. Средиземноморският климат прониква от юг по долината на р. Места. Най-
общо, лятото е  кратко и прохладно, зимата – продължителна и студена, а преходните                                                 
9 При разработването на настоящия раздел са ползвани данни от Общинския план за развитие на община Банско (2007-2013),  Програма за опазване на околната среда на община Банско (2007), План за управление на ПП „Пирин” (2004), План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район 2010-2015 – част План за управление на р. Места, данни от компетентните държавни институции, научни публикации  и др. проучвания.
 21
сезони са сравнително къси, с късна и хладна пролет и по-топла есен. Поради посочените по-горе фактори, тази обща характеристика не дава точна и изчерпателна характеристика на климатичните условия в общината. Преходът от умереноконтинентален към планински климат настъпва с увеличаването на надморската височина, поради което по-долу основните данни са представени поотделно за котловината и за планинската част.
2.2.2. Температура и слънчево греене
В котловината (станция Банско – 936 м. н. в.) средната температура на въздуха през най-топлия месец (юли) е +18,9С, докато в планината най-топлият месец е август и средните температури са +12,2С на станция х. „Вихрен” (2064 м. н. в.) и +8,7С на станция циркус „Голям казан” (2455 м. н. в.); средните януарски температури са съответно -1,9С, -4,7С и -7,7С, а средногодишните температури съответно +9,0С, +3,4С и +0,3С.  
Температурни условия през вегетационния период

                               Средна крайна              
                Средна начална дата                 
                               дата на устойчиво         Брой денонощия с t 
                                               
Надморска височина   на преход на t на                              
                               задържане на t на              на въздуха над 10С
                                               
                въздуха над 10С                    
                                            
                               въздуха над 10С    
                                           
Нископланински пояс                 25 април             15 октомври     173
(600-1000 м.)                                   
Среднопланински пояс             5 май    5 октомври       153
(1000-1800 м.)                                
Високопланински пояс              21 юни                 29 август             69
(над 1800 м.)                                   
По Плана за управление на НП „Пирин”
С най-голям брой ясни и слънчеви дни през топлото полугодие са месеците юли и август, а през студеното -  януари, февруари и март. Те съответно са и най-благоприятните периоди за летен и зимен туризъм и спортове на открито.
2.2.3. Валежи
Валежите показват големи различия в зависимост от надморската височина. При х.Вихрен и х.Демяница средногодишната валежна сума е около 1070 мм, а в котловината -600-700 мм.
Снежната покривка се задържа в котловината средно 70 дни/год., а в планината средно 180 дни (от 5 до 8-9 месеца). Дебелината й е най-голяма през месеците февруари и март (около 3 м), като упражняване на ски-спорт обикновено е възможно до края на април-началото на май, а в постоянните снежници на циркусите „Кутело”, „Големия казан” и „Бански суходол” - и до късно лято.
 22
 През зимата и ранна пролет е налице висока лавиноопасност, особено в циркусите, лавинните улеи и на места в ледниковите долини на Демяница и Бъндерица.
2.2.4. Ветрове
Ветровете в котловината са с преобладаваща западна и северозападна компонента, слаби до умерени със средна скорост 1 м/сек (през топлото полугодие), докато във високопланинската част през зимата те достигат скорост 35-40 м/сек, т.е бурни до ураганни ветрове.
Периодите с тихо време за ниските части на планината са около 40% от времето, а във високите – около 10-15%.  
2.2.5. Специфични климатични условия
Със специфичен микроклимат се отличават гр. Банско и м. „Логовете” над гр. Добринище.  Той се определя като подходящ за климатопрофилактика и климатотерапия на заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдовата и нервната системи.
2.2.6. Изводи от значение за ОУПО
Локалните климатични условия - елемент от общите средови характеристики, представляват един от факторите, стимулиращи предимственото развитие на отдиха и туризма, както и на обитаването, в т.ч. висококатегорийното обитаване в общината. Със значение за възраждане и стимулиране на традиционни дейности в сферата на селското стопанство, са агроклиматичните условия. На този фон следва да бъдат откроени факторите, които могат да имат знакова роля при устройственото планиране, напр.:
- честота на проявление на бурни ветрове, предизвикващи навявания, ерозия и др. подобни;
- слънчева радиация - зони с дефицит на слънчева радиация;
- микроклиматичните условия – височинни пояси, склонови характеристики и др. териториални проявления, подходящи или неподходящи за съответни функции;
Горните фактори следва да бъдат съобразени при функционалното зониране на територията с ОУПО.  

 23
2.3. Хидрографска мрежа
Хидрографската мрежа на община Банско е представена от р.р. Места, Демянишка и Бъндерица и от множество естествени планински езера.
Реките се характеризират с предимно карстово речно подхранване, което има регулиращо влияние върху оттока и е предпоставка както за сравнително постоянния дебит на реките, така и за липсата на екстремни прояви в целогодишния режим. Характерно за реките с преобладаващо карстово подхранване е липсата на ясно изразен максимум и минимум в отточния им режим.  Останалите високопланински пирински реки, подобно на рилските високопланински реки, се характеризират с добре изразено снежно - дъждовно подхранване, във връзка с което е зимният минимум и пролетния максимум в оттока. (И. Иванов, 1956).
2.3.1. Водни обекти с повърхностни води
Основната отводнителна артерия на общината е р.Места. Реката преминава през централната, най-ниска в релефно отношение част на общината, като тече от север на юг и събира водите на малки и по-големи водни течения, стичащи се по северните и източни склонове на Пирин.
Река Места се образува от сливането на р.р. Бяла и Черна Места, които извират от Рила планина. Водосборният й басейн, който в границите на Р България е 2767 кв.км. е
част от Западнобеломорския район за басейново управление на водите в РБ и се намира изцяло в екорегион №7 “Източни Балкани”.
В границите на община Банско р.Места приема 5 по-големи десни притока /Ръждавица, Добринишка, Безбожка, Ретиж и Лъкенска/ и три леви /Златарица, Мътеница и Градишкареки/. 
Оттокът на р.Места е сравнително стабилен, с нисък коефициент на вариабилност, обусловен от подземния воден режим, високият относителен дял на валежи, горската  и тревна растителност в качеството им на задържащ и формиращ фактор.   
 Река Места е трансгранична и се влива в Егейско море, преминавайки през Р. Гърция.
 Река Демяница се образува от сливането при хижа “Демяница” на реките Валявица (начален приток), Стрижишка (Газейска) и Василашка. Извира от големия
Демянишки  циркус, който включва 49 езера. Тече на север към гр.Банско. В горната си част е типична трогова долина с коритообразна форма, лавиноопасна. Речната долина е
 24
формирана в гранити, а в най-долното течение – в мрамори. Има снежно, дъждовно и езерно подхранване.
 Река Бъндерица извира от Рибните езера, които заедно с още 12 езера са известни под името Бъндеришки езера. Езерата са разположени в Бъндеришкия циркус и имат
надморска височина над 2100 м.
 Река Бъндерица има дъждовно, снежно и езерно подхранване. През сухите периоди на годината се губи в горния край на Бъндеришка поляна. Поречието е обрасло с иглолистни гори – клек, мура, бял бор, смърч, ела.
2
 Дължината на р.Бъндерица е 13,1 км, а площта на водосборния й басейн – 36,5 км.
Най-големият десен приток на р.Бъндерица е р.Икришка (Икришча).
 Река Икришка води началото си от западния склон на Икришки рид (Икришча). Тече на север и се влива в р. Бъндерица преди сливането й с р.Демяница. Дължината на р.
Икришка е 5,2 км.
 На около 1км югозападно от гр. Банско р. Демяница се слива с р. Бъндерица, като
приема името Глазне.  Река Глазне е десен приток на р. Исток. Дължината й заедно с р. Демяница е 24,6 км, а участъкът от сливането на Демяница и Бъндерица до вливането в

Исток   е 11 км. Площта на водосборния басейн е 118,9 км2
. Реката има неравномерен


отток,   с изразено пролетно-лятно пълноводие и зимно маловодие. Средно-годишният


отток    при гр.Банско е  1,48 м33
/сек, максимален отток 35,807 м/сек измерен през месец
3
юни 1957 г, минимален  отток 0,19 м/сек измерен през месец декември 1970 г.
Повърхностните води присъстват в градската среда на Банско и под формата на открити улични вади, понастоящем в по-голямата си част оформени като канавки с трайни материали (сред по-главните улици изключение прави ул. „Гоце Делчев”, която подлежи на цялостно благоустрояване). Те имат важно значение за оформяне на специфичния облик на уличното пространство, както в исторически формираните, така и в по-новите градски части. Те следва и в бъдеще да бъдат запазени като елемент на уличния профил, вкл. на подходящи места в новоурбанизиращите се територии, като се осигури обезопасяването за пешеходци и автомобили по начин, съобразен с характера на архитектурната среда. 
 25
 Преобладаващата част от езерата в Пирин са циркусни (ледникови). Общият им

брой     в границите на общината надвишава сто, с обща площ 107,4 ха10
. От тях със
стопанско значение, главно като туристическа атракция са Василашките, Стражишките, Валявишките, Типицките, Бъндеришките езера, голямото Попово езеро, със съседните Рибни езера и Бански езера и др. Най-голямото по-площ (123,6 дка) и най-дълбокото (29,5 м) езеро в Пирин,  четвърто по големина в България. Разположено е на 2234 м надм. вис. 
 В общината са изградени и изкуствени водоеми, предназначени за производство на електроенергия и за напояване. Последните са с общ обем почти 190000 куб.м.11 Изградена е напоителна канална мрежа, която понастоящем не се поддържа и използва пълноценно. 
Общата площ на водните обекти с надземни води в границите на общината е 315 ха.
2.3.2. Подземни, вкл. термални води
В басейна на р. Места са разпространени пукнатинни води в гранитните плутони и метаморфната мантия, карстови и пукнатинно-карстови в мраморите и порови води в седиментите на котловините. Подхранването на подземните води в басейна на р. Места се осъществява от валежите и топенето на снежната покривка в планините, а дренирането е в многобройните речни долини на Местенския грабен.
Разложкият карстов басейн е с площ ок. 45 кв. км. Минималният общ дебит на карстовите води в него се изчислява на 550 l/s, а средномногогодишният – на 1675 l/s. Следва да се отбележи, че измененията на дебитите на карстовите водоизточници е значително. За кратки периоди от време изтичат големи водни маси (до 6 m3/s). Като експлоатационен ресурс е приет около половината от средномногогодишния дебит на

изворите,          а именно 700 l/s или около 22,1.106 m3
/a. Това водно количество е реално и
потвърдено от многогодишни режимни наблюдения. На практика голяма част от него се използва за питейно и промишлено водоснабдяване, за напояване, рибарници и пр. 
                                                
10 Площите на водните обекти са изчислени на база данните от кадастралните карти на землищата на гр. Банско и гр. Добринище и от КВС за останалите землища в общината
11 „Белизмата” (84000 куб.м., общинска собств.); „Крийнец” (105000 куб.м., собств. на „Напоителни системи” ЕАД, клон Гоце Делчев).


 26
Експлоатационните ресурси на поровите води от Разложката котловина за кватернерните отложения (алувий и пролувий) са оценени на около 120 l/s или 3,8.106 m3/a и за неогенските отложения - 20 l/s или 0,6.106 m3/a.
Пукнатинните води имат най-голямо площно разпространение. Те са привързани основно към изветрителната зона на скалите. По-водообилни са гранитоидите, следвани от разнообразните гнайси и вулканити. Към тези скални разновидности има много извори, обикновено с неголеми водни количества. Общо за басейна на р.Места пукнатинните води
се оценяват на 800-810 l/s или около 25.1063
 m/a.
Басейнът на река Места е богат на минерални води. В него са разположени 12 броя находища и проявление на минерална вода. На територията на община Банско попадат находищата в град Добринище и в град Банско.
На територията на гр. Добринище има 16 минерални извора и 2 сондажа с общ дебит 18л/сек и температура 38-40˚С. Те се намират в м. ”Римска баня “, м. ”Копането “ и  по течението на р. ”Десилица”. Минералната вода е слабо минерализирана. 
Находището на минерална вода „Добринище“ е изключителна държавна собственост12. Съгласно Решение № 92 от 09.03.2011г., министърът на околната среда и
водите е предоставил находището на минерална вода на община Банско безвъзмездно за управление и ползване, за срок от 25 години, включително:

-              водовземните съоръжения – сондаж № 1 «Пералнята», сондаж № 2 «Банята», сондаж № 3 «Плажа», каптиран извор КЕИ № 2 «Банята», каптиран извор КЕИ № 3 «Пералнята»;


-              некаптиран извор НЕИ № 4 «Аджидското миро», некаптиран извор НЕИ № 5 «Мирото», некаптиран извор НЕИ № 6 «Мирото», каптиран извор КЕИ № 7 «Тепавицата», некаптиран извор НЕИ № 8 «Източна група», некаптиран извор НЕИ № 9 «Източна група» и некаптиран извор НЕИ № 10 «Източна група».
Минералните води се използват за балнеоложки цели: лечение, рехабилитация, профилактика, за спорт и отдих, както и за хигиенни нужди в лечебни, социални и учебни заведения. Потенциалът  им не е реализиран в пълна степен. Развитието на гр. Добринище като курортно селище ще доведе до по – широкото използване на това  богатство. 
Югозападно от гр. Банско, в местността „Мъртва поляна“ на около 1050 м надморска височина се намират два минерални извора и един сондажен кладенец.
                                                
12 Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите
 27
Формирането им е свързано с окарстените мрамори в Северен Пирин. Дебит – около 60 л/сек, средна температура – 17°С. Водата е хидрокарбонатна, силициево-магнезиева, слабо минерализирана – около 0.22 г/л. Находището на минерална вода е публична общинска собственост. 
2.3.3. Изводи и изисквания към ОУПО
Община Банско разполага с големи количества повърхностни води, с добро качество. Ресурс със значителeн, не напълно използван потенциал, са минералните води с лечебни свойства.
От тази оценка следва изискване към ОУПО да осигури устройствени условия за опазването и правилното използване на водните течения и другите водни площи, предвид екологическото, стопанското и рекреационното им значение, както и като ценни елементи на ландшафта, както е показано и в р-л ХІ по-долу.. 
С Правилата за прилагане на плана (когато това не е регламентирано с по-високо стоящи планове, в случая Планове за управление ), да се изиска от последващи подробни
планове за територии, включващи или прилежащи на водни течения и площи, осигуряване на превенция срещу вредното въздействие на водите, осигуряване на безпрепятствен
достъп до бреговете им за нуждите на мониторинга и поддържането на водния обект и други, свързани с управлението на водите, съгласно Закона за водите.

2.4. Почви
Съгласно почвено-географското райониране на България, територията на общината попада в 5 височинни пояса от Балкано-Апенинската почвена област с провинция Рило-Пиринска планинска:
- нисък пояс – до 660 м н.в.;
- среден пояс (планински) - от 660/700 до 1650/1750 м н.м;
- горнопланински пояс - от 1650/1750 до 1900/2200 м н.м;
- субалпийски пояс - от1900/2200 до 2400/2550 (2550) м н.м;
- алпийски пояс - от 2400/2500 до 2914 м н.м.
Разнообразните морфографски, климатични и други почвообразуващи условия са обусловили формирането на разнообразна почвена покривка. Почвената покривка на
 28
общината е разнообразна и е в пряка зависимост от почвообразуващите условия. Различават се следните почвени типове:
- излужени  канелено-горски почви. Те са преобладаващ почвен тип. Разположени
са  върху наклонените терени по северните склонове на Пирин. По-голяма част
от тях са на площи с наклон над 5 градуса, което създава условия за протичане
на ерозионни процеси; 
- делувиални и делувиално–ливадни почви. Разположени са в подножието на
Пирин, хълмовете и край суходолията;
- алувиални  и алувиално – ливадни почви – формирани са върху пясъци  и наноси
на по-млади терени;
- кафяви горски и планинско–горски тъмноцветни почви. Заемат    
среднопланинските пояси на Пирин (над 1800 м.);

-              планинско–ливадни и недоразвити скелетни почви, покриващи най-високите
части на Пирин (над 2200 м.). 
Освен описаните до тук, по стръмните участъци на планинските склонове върху малки площадки се срещат каменливи, ембрионални планински почви. По склоновете към р. Дамяница се срещат хумусно –карбонатни излужени почви. 
От деградационните процеси, засягащи почвите в общината най-съществен за екологичното състояние на района е ерозията. Почти всички почвени различия във високите части на общината, с изключение на планинско-ливадните торфенисти почви, са засегнати в слаба или средна степен от ерозия - водна ерозия в нейните разновидности: плоскостна и ровинна (струйчеста и браздова). Причините за тези прояви обикновено са генетични, релефни и/или антропогенни.
2.4.1. Изводи и  изисквания към ОУПО
Почвите представляват ценен естествен ресурс за развитие на земеделието и животновъдството - традиционен поминък за региона. Предвид актуалния икономически профил на региона, доминиран от туризма и необходимостта от диверсификация на последния, следва да се отчетат  потенциалите за развитие на алтернативна форма – „селски туризъм”.
Със зонирането и устройствените режими ОУП на общината следва да осигури максимално запазване на предназначението на онези части от общинската територия,
 29
които са заети от обработваеми земи (в т.ч. земите за зеленчукопроизводство на речната тераса) и пасища, което съответства и на приоритета, заложен в Общинския план за развитие 2007-2013, за развитие на някои традиционни подотрасли на селското стопанство.

2.5. Геоложки строеж. Полезни изкопаеми. Сеизмичност 
2.5.1. Геоложки строеж
По-голямата част от територията на общината попада в Северен Пирин и Разложката котловина. Пирин, подобно на Рила, има блоково - разломен строеж. До началото на кватернера планината неколкократно е издигана. Успоредно с издиганията, през младия терциер са станали потъвания по долината на р. Места и са се образували дълбоки грабени - Разложката и Гоцеделчевската котловини. Разрушените скални материали от издигащата се планина са се отлагали в езерата, които заемали двете котловини. Към края на плиоцена езерните води са се оттекли изцяло и върху езерните наноси през кватернера са се отложили речни наноси. Тогава се образува и Моминоклисурският пролом, по чиито долинни склонове се проследяват няколко речни тераси. 
Геоложката основа е изградена от докамбрийски, горнокредни и палеогенски интензивни и метаморфни скали, припокрити от делувиални и ледниково-речни кватернерни отложения
Докамбрийските скали са представени от разнообразни по състав гнайси, гнайсо-шисти, шисти и мрамори. Установяват се на дълбочина 1-2 м до 10-15 м
Горно-кредните и палеогенски скали са представени от гранитите на Безбожкия и Централно-Пирински плутони. Те изграждат преобладаващата част от терена под кватернерното покритие.
Кватернерните отложения са представени от делувиални песъчливи глини с включвания от различни по големина скални късове, от блокажи и моренни отложения от валуни и разнозърнести чакъли в различна степен сбити, а на места с малко глинест запълнител. Тези отложения образуват площното покритие, като мощността им е от незначителна – 0.5 до 2м и до над 10м. 
 30
2.5.2. Полезни изкопаеми
В дебелите плиоценски наслаги на Разложката котловина са разкрити лигнитни въглища, като запасите са сравнително неголеми – изчисляват се на ок. 60 млн. тона.
Налице са залежи от мрамори, които са силно окарстени. В общината няма развити добивни дейности.
2.5.3. Сеизмичност
Съгласно НАРЕДБА № РД-02-20-2/ 2012 г. на МРРБ за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (Обн., ДВ, бр. 13 от 2012 г.; попр., бр. 17 и 23 от 2012 г.), респ. Приложения № 5 към чл. 15, ал. 2 и чл. 106  Карта за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години и Приложение № 6 към чл. 15, ал. 2 Списък на населените места със стойности на сеизмичния коефициент към Картата за сеизмично райониране на Република България, общината попада в район със степен на интензивност
І-ІХ и стойност на сеизмичния коефициент  K= 0.27
c
2.5.4. Изисквания към ОУПO
При зонирането на територията и определянето на общите устройствени и застрои-телни правила и нормативи, както и в изискванията по отношение последващото му прилагане чрез подробните планове, ОУПО следва да се съобрази със спецификата на инженерно-геоложките условия на отделните части на територията, с оглед превенция на риска от предизвикване на свлачищни процеси.

2.6 Биологично разнообразие. Защитени територии
2.6.1. Растителност
Според геоботаническото райониране на Р. България, община Банско попада в Европейска широколистна горска област, Евксинска провинция, Пирински окръг, Северопирински район. Характеризира се с наличие на изключително разнообразна растителност  с представители на повече от 6 растителни пояса – алпийски, субалпийски, иглолистен, буков, скални терени, тревен, антропогенен.
В района на Пирин планина преобладава иглолистната горска растителност  с основно участие на черната и бяла мура, както и  бял бор, черен бор, ела, смърч. В  по-високите части е разпространен клекът. В алпийската част на планината преобладава алпийската тревиста растителност. В нископланинските части на територията 
 31
иглолистните видове са примесени с широколистни, като в котловинната част  са земеделските земи, с преобладаващи култури тютюн, картофи, царевица, както и сенокосни площи.
Растителността е с висока степен на съхраненост на биологичното разнообразие. 
Както е видно от баланса на територията (вж. част ІV), земите от горския фонд заемат близо 76 % от общинската територия. Залесената територия е 72,2%, което
определя висока стойност на показателя „лесистост на територията” – средният за страната е 31 %. 
На територията на община Банско има две държавни лесничейства – ДЛ  “Добринище”, ДЛ “Места”. Горският фонд на община Банско се стопанисва от тях  и от Дирекция НП”Пирин”.
 Държавно лесничейство “Добринище” попада в Южно-крайграничната горско-растителна област, подобласт “Пиринска” .
Държавно лесничейство “Места” се характеризира с типичен планински релеф. Районът в източната част на стопанството, разположен около м.”Вещерица” се отличава със заоблени била и платовидни части. 
2.6.2. Фауна
По зоогеографско райониране, общината попада в северен регион, Рило-Родопски район, където Пирин-Евросибирските и европейски видове преобладават значително над средиземноморските, като видовете от северен тип са около 29%, а тези от южен-около 11%, обусловено от навлизането на средиземноморско влияние по долината на р Места
Гръбначната (Vertebrata), която е най-добре проучена и чийто природозащитен статус у нас е най-добре регламентиран, в района на проучваната територия е представена
предимно от видове, характерни за средно високите и високи части на планините. Над горната граница на гората преобладават видове, характерни за алпийските и субалпийските части на планините и петрофилни(скалолюбиви) видове, като една част от тях е от т. нар. палеоксеромонтанен тип, които в Европа живеят и се размножават почти изключително в субалпийски и алпийски части на високите планини.
При бозайниците от гризачите (Rodentia) често срещащи се са катерицата, жълтогърлата горска мишка, горската полевка, от хищниците (Carnovora) – бялката и лисицата, а от чифтокопитните (Artiodactyla) – дивата свиня и сърната.
 32
От земноводните и влечугите най-често срещани са живородният гущер, усойницата и планинската водна жаба. 
В горите в района при птиците доминиращият комплекс най-често е от видовете обикновена чинка, червеношийка, черен синигер. В някои части на горския масив със значителен брой гнездящи двойки е орехчето.  В края на летния период стават твърде многобройни двата вида лястовици – градска и скална. През същият период са наблюдавани и чести прелитания на по-малки или по-големи ята на обикновената кръсточовка, а в первазите на гори са регистрирани и ята жълти овесарки от по-няколко до десетки индивиди. Над горната граница на гората – в алпийската и субалпийската зони най-често се срещат домашната червеноопашка, алпийската завирушка, белогушият дрозд, жълтоклюната алпийска гарга, а на места и по няколко индивида на едно място от видовете водна и горска бъбрици.
2.6.3 Защитени територии 
Значителна част от територията на община Банско /около 31%/ принадлежи към  Национален парк “Пирин”.
НП "Пирин" е обявен на 08.11.1962 г. със Заповед № 3074, разширен със Заповед № 3011 на КОПС (ДВ, бр.85/1974 г.), Заповед № РД-395/15.10.99 г. С приемането на Закона за защитените територии през 1998 год., на народен парк “Пирин” се определя статут на Национален парк и той преминава на пряко подчинение на Министерство на
околната среда и водите. Заема площ от 40332.4 ха13
. Включва общините - Разлог, Банско,
Гоце Делчев, Сандански, Струмяни, Кресна, Симитли. От община Банско, по паркоустройствения проект на НП "Пирин" от 93 г. попадат отдели 83 – 299 от ДГФ с обща площ 12234.0 ха.
НП „Пирин’’ е включен в списъка на ООН на Националните паркове и еквивалентните на тях резервати. Със заповед на ЮНЕСКО от 1983 г. той е включен в
Списъка на  на световнотокултурно и природно наследство с площ 26413.8 ха.14

В НП ‘’Пирин’’ са обособени зони определени по:
- смисъла на чл.19 от ЗЗТ – Резерватна зона, Зона за туризъм, Зона на сградите и
съоръженията.
                                                 
13 Съгласно Заповед № РД-395/15.10.99 г. на МОСВ
14 Тази площ е определена със  Заповед № 3011/1974  на КОПС, с която обектът е обявен за «народен парк»
 33
- с плана за управление, съгласно чл.19, т. 4 от ЗЗТ – Зона за ограничаване на
човешкото въздействие, Зона за опазване на горските екосистеми и отдих, Зона за
устойчиво ползване на открити площи и отдих, Зона на сгради и съоръжения.
В обхвата на парка и в землището на общината влиза резерват "Юлен".
Резерватът «Юлен» е създаден със заповед № 223/26.08.1994 г. на МОС с цел запазване на образцови горски екосистеми, развити върху силикатна скална основа и
находища на редки, застрашени и ендемични животински и растителни видове в землището на гр. Банско. Обхваща 3156.2 ха от НП "Пирин", от които 2385 ха земи от
горския фонд и 771 ха от поземления фонд15
.
В границите на общината попадат следните природни забележителности:
- "Бъндеришки скок" - водопад на р.Бъндерица в землището на Банско. Височина на пада 11 м, с площ около него - 0.4 ха. Разположен е на 1800 н.м.в. Обявен е със Заповед
№ 3796/11.10.1965 г. на КГГП;
- "Бъндерица" - пропастна пещера в Пирин планина, района около х. Бъндерица, в землището на Банско с площ 9.5 ха. Обявена е със Заповед № 1799 на МГОПС (ДВ,
бр.59/1972 г.);

  -            "Казана" - пещера в землището на Банско във високопланинските пасища, с
площ 0.3 ха. Обявена е със Заповед № 1187 на МГОПС (ДВ, бр.44/1976 г.);
  - „Перостията“, землище на с Добринище, обявена със заповед № 1187/19.04.1976
г. на МГГП, с площ 0,6 ха, незалесена;
  - “Черната скала”, природна забележителност в ДЛ Места, обявена със заповед №
1187/19.04.1976 г. на МГГП, с обща незалесена площ 3,5 ха.
Вековни дървета - черна мура ("Байкушевата мура" в НП "Пирин"), м."Бъндерица", в землището на Банско. Обиколка 7,8 м, височина 22 м, възраст над 1300 г.
намира се на н.м.в. 2000 м.
2.6.4. Защитени зони 
На територията на община Банско се намират следните защитени зони, включени в екологичната мрежа НАТУРА 2000:
А) Защитени зони, определени по реда на Директива  2009/147/ЕС за опазване
местообитанията на дивите птици:
                                                
15 Съгласно Заповед № 223/26.08.1994 г. на МОС
 34

-              Пирин BG0000209 – одобрена със Заповед №РД-572/08.09.2008 г. на МОСВ; площта на зоната е 403,823.813 дка., от които 147 722,62 дка са в територията на
община Банско; Предмет на опазване в зоната са 25 вида природни
местообитания, 12 вида бозайници, 46 вида птици в т.ч. 8 от Приложение I на
Директивата както и 12 вида риби, земноводни и влечуги.

-              Пирин буфер, BG0002126, зоната е одобрена с Решение на МС №335/26.05.2011 г., площта на зоната е 318 013,22 дка; предмет на опазване в
зоната са 45 вида птици;

-              Места BG0002076, одобрена със Заповед №РД-532/26.05.2010г., площта на зоната е 204,266.444дка, от които 11 020.601 дка са в землището на община
Банско. Предмет на опазване в зоната са 46 вида птици.
Б) Защитени зони, определни по реда на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания:

-              Пирин BG0000209, зоната съвпада с границите и предмета на опазване на зона Пирин BG0000209 по Директивата за птиците;


-              Места BG0001021, зоната е включена в списъка на МС, публикуван в ДВ. Площта на зоната по Стандартен формуляр е 194,016.9 дка. Предмет на
опазване са 23 природни местообитания, 16 вида бозайници, 5 вида земноводни
и влечуги, 10 вида риби и безгръбначни.

-              Родопи Западни BG0001030, зоната е одобрена с РМС № 811/16.11.2010г., общата площ на зоната съгласно СФ е 2 728 514.06 дка; предмет на опазване са
38 природни местообитания, 18 вида бозайници, 5 вида земноводни и влечуги, 2
вида риби и 15 вида безгръбначни. В зоната се опазват и 5 вида растения.
2.6.5. Изводи и изисквания към ОУПO
Природните дадености и естественото биоразнообразие са най-голямото богатство на община Банско. Тяхното опазване в съответствие с европейските и национални норми, респ. действащите за територията релевантни документи (планове за управление, заповеди за обявяване на защитени територии и др.) следва да се счита за приоритет на устройствената политика и задължително изискване към ОУПО. В този смисъл, планът следва да бъдат показани:

-              актуалните граници на защитените територии по Закона за защитените територии и защитените зони по Закона за биологичното разнообразие;
 35
- актуалните границите на горите с различно предназначение, както и
устройствения им статут, съгласно чл. 5 на Закона за горите;

-              горите и горските земи, чието предназначение не може да бъде променяно (чл. 45 ал. 2, т. 5 на Наредба 7); 


-              предложение за увеличаване дела на гори със специално предназначение по чл. 5, ал. 3, т. 3 от Закона за горите за сметка на дървопроизводителни гори в рамките на съществуващите горски територии, по-специално в Родопската част (Западни Родопи, Дъбрашки дял);
Плановите предвиждания за развитие на туристическата инфраструктура в границите на териториите с режим на природозащита да бъдат съобразени с изискванията и  ограниченията, определени в плановете за управление, респ. в заповедите за обявяването им.
За горите с рекреационно предназначение по чл. 5, ал. 3, т. 3 от Закона за горите - регламентиране на поемния капацитет, както и определяне на разположението, териториалния обхват и съдържанието на обслужващите ги ядра; осигуряването на последните с транспортен достъп, водоснабдяване и електроснабдяването; изисквания за управление на генерираните в тях отпадъчни води.



 36
16
ІІІ. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО 
3.1. Недвижими културни ценности
Както бе посочено и в историческата справка по-горе, на територията на община Банско е съхранено значително по обем и културно-историческа значимост недвижимо културно наследство. Неговите характеристики и статут са представени тук, съгласно
информацията, предоставената от компетентния орган17
, както и на база научни
изследвания и публикации, отнасящи се за банската архитектурна и художествена традиция.
3.1.1. Общи данни: характеристика и разположение
Видът, разположението и настоящия статут на обектите на наследството по населени места и землища е представено в следващата таблица:
Териториално разположение и статут на обектите  
на недвижимото културно наследство*
 В т.ч. Разпределение по вид По 
 статут** 
Населено Общ брой 
Арх.- строит. Археолог. *** Художествен Декларирани
място (НМИсторически Забележка
) / Извън НМ
Обявени
землище В НМ други
Гр. Банско 161 144 17 140 7 11  3 90 71 4 бр. от арх.-строит. са
и исторически, а 1 бр.
– и художествен
С. Гостун 1 1     1  1  Църква „Св. Пророк
Илия”
Гр. Добринище 10 2 8 1  8 1  5 5 В НМ са 1 църква
(худ.) и 1 къща (арх.)
С. Кремен 5  5  2 2  1 3 2 
С. Обидим 2  2 1  1   2  
С. Осеново 2 1 1 1   1  2  Църкви
С. Филипово 1 1     1  1  Църква „Успение
Богородично”
ОБЩО 182 149 33 143 9 22 4 4 104 78 
*Данните са извлечени от документите, приложени към  писмо с изх. № 4638/24.01.2005 на НИПК.
**Посоченият статут е определен по реда на предходния Закон за паметниците на културата и музеите 
***В приложенията към цитираното писмо на НИПК  не са включени всички археологически обекти на територията на общината
Обектите, обявени за паметници на културата по реда на предходния Закон за паметниците на културата и музеите, се разпределят по категории, както следва:  
                                                
16 С приемането на нов Закон за културното наследство стартира процес на изменение на нормативната уредба в тази сфера. ОУПО следва да бъде изготвен в съответствие с новите законови изисквания
17 Национален институт за паметниците на културата (сега Национален институт за недвижимо културно наследство) – вж. писмо изх. № 4638/24.01.2005, с приложения
 37

-              „национално значение” – 6 обекта, в т.ч. комплекс „Къща на Неофит Рилски” (арх.-строит. и ист., в Банско); Църква „Св. Троица” (арх. - строит., в Банско);
Църква „Св. Богородица” „Успение Богородично” (арх. - строит., в Банско);
Велянова къща (арх. - строит. и худ., в Банско); Родна къща на Никола
Вапцаров (арх. - строит. и ист., в Банско);; лобно място на Иван Козарев (ист., в
землището на Добринище); 

-              „местно значение” - 33 обекта, в т.ч.                 4 археолог., 10 ист., 19 архитектурно-
                строителни;    
- „в ансамбъл” – 39 обекта.
Видно от горните данни, основната част от обектите на недвижимото наследство са разположени в  гр. Банско и неговото землище.  Тази висока концентрация се обяснява с  историческото значение на града като център на стопанските и обществените активности в региона. Между недвижимите културни ценности в града доминират обектите на църковната и на жилищната народна (вернакуларна) архитектура от периода на Българското Възраждане, включително формираните от тях комплекси и улични ансамбли, като комплексите „Къща на Неофит Рилски”, комплекс църква „Св. Троица”, архитектурно-градоустройствен ансамбъл около църквата „Св. Троица”, архитектурен ансамбъл по ул. „Пирин”, архитектурен ансамбъл „Джиджевите къщи”, архитектурен ансамбъл „Кръстовище „Гечковите къщи” („Гечкова разкръстица”), архитектурен ансамбъл „Коювите къщи”, ансамбъл „Златевите къщи”, ансамбъл около къщата на Ана Борикова, ансамбъл по ул. „Кирил и Методий”. Необходимо е уточнението, че повечето от обектите по същество са поставени под защита като комплекси, с изрично упоменаване, освен на основните къщи, също и на оградните зидове, портите, стопански постройки и пр.
3.1.2. Традиционна градоустройствена структура и ансамбли.
В съхранената до днес средищна част на града е запазена възрожденската селищна структура, неправилната улична мрежа с тесни улици, обградени от високи каменни зидове, зад които се крият големите бански къщи. В късните десетилетия на ХІХ век къщите вече се изграждат на уличната линия и участват непосредствено в оформянето на „уличната рамка”. Около църквата „Св. Троица” с часовниковата кула-камбанария в двора се разполага търговско-занаятчийският център. Характерни елементи на селищната структура, понастоящем със статут на групови недвижими културни ценности - ансамбли, са:
 38
Архитектурно-градоустройствен ансамбъл около църквата „Св. Троица” - обхваща възрожденските структури около улиците „Яне Сандански”, „Велян Огнев” „Ал. Буйнов”, „Уста Глигора” и „Неофит Рилски”, между пл. Възраждане и ул. „Пирин” на запад и „Пети октомври”-„Ст. Стамболов” на изток. Включва, освен комплекса „Св. Троица”, също и част от най-изявените културни ценности на града, като Веляновата, Сирлещовата, Буйновата (Тодева), Бенината, Благо Вишанината, Пумпаловата  къщи, Хилендарския
(Рилски) метох и др.18
;
Архитектурен ансамбъл по ул. Пирин” – включва възрожденски структури по ул. „Пирин” в кв.кв. 29 и 30 по плана на града, в т.ч. Молеровата къща, Хаджирускови къщи, Стракова къща и др.
Архитектурен ансамбъл „Гечкова разкръстица” – разположен е източно от ансамбъла около църквата „Св. Троица”. Представлява петклонно кръстовище, оформено от възрожденски структури и архитектурни ценности, като Гечковата, Топориловата, Слаевата къща и др.
Архитектурен ансамбъл „Джиджевите къщи” - включва възрожденски структури по ул. „П.К.Яворов”  и ул. „Мингьо Тодев” в кв.кв. 36 и 46 по плана на града, в т.ч. и Евангелистката църква
Архитектурен ансамбъл „Коювите къщи” - включва възрожденски структури по ул. „Радон Тодев”  и ул. „Стара планина” в кв.кв. 14 и 210 по плана на града.
Ансамбъл около къщата на Ана Борикова , обхваща части от кварталите 171, 173 и 179 по плана награда
Ансамбъл по ул. „Кирил и Методий”  и др.
При огледите на място се констатират съвременни строителни реализации с негативно въздействие върху цялостния образ в историческите градски части. При прегледа на регистъра и сравнение с действащия регулационен план на града се установяват неточности в част от записите, идентифициращи отделните обекти, респ. обхвата на ансамблите - № на квартал, парцел (УПИ) или пл. №. При актуализацията на регистъра несъответствията следва да бъдат отстранени. 
                                                
18 Всички обекти, включени в този и следващите ансамбли, са описани в регистрите, приложени към писмо изх. № 4638/24.01.2005 на НИПК. 
 39
3.1.3. Религиозни обекти
Систорико-познавателното и възпитателното си значение и с архитектурните и
художествените си достойнства се отличават обектите с религиозен характер – църкви, манастири, параклиси и др. - както действащите, така и съхранените археологически структури с такова оригинално предназначение.  Поради това, в следващата таблица по-
подробно са представени данни за юридическия статут на ценностите от тази група:

Населено  Обект,  Статут Вид Категория Забележка
място разположение
гр. Банско Култов ансамбъл Църква обявен Архитектурно-Национално Обявена за
“Св. Троица” с кула-строителен  значение „народна
камбанария и ограден зид, (огр.зид – „в старина” още
 ансамбъл”) през 1934 г.   гр. Банско Църква „Св. Богородица” обявен Архитектурно-Национално Обявена за
(„Успение Богородично”) строителен  значение „народна
 старина” още
през 1934 г.
 гр. Банско Останки от църква „Св. обявен Архитектурно-За сведение  
Илия”,  строителен от
(м. „Св. Илия”, 0.5 км И) Античността и
Средновековието
гр. Банско Оброчище „Св. обявен Архитектурно-За сведение 
Димитър”, строителен от
(м. „Св. Димитър”, 3 км Античността и
Ю-И) Средновековието
гр. Банско Останки от църква в м. обявен Архитектурно-За сведение 
„Палигоден” строителен от
(2 км, З) Античността и
Средновековието
гр. Банско Останки от църква „Св. обявен Архитектурно-Местно 
Георги” строителен от значение
(м. „Св. Георги”, 2 км И) Античността и
 Средновековието
гр. Банско Хилендарският деклариран Архитектурно-В ансамбъл В границите
(Рилският) метох  строителен на градоустр.
ансамбъл „Св.
Троица” гр. Банско Евангелистката църква обявен Архитектурно-В ансамбъл В границите
строителен на градоустр.
ансамбъл
„Джиджевите
къщи”” гр. Банско Оброчище „Св. Текла” деклариран Етнографски  
(м. „Дъбовец”)
гр. Банско Оброчище „Св. Петър” деклариран Етнографски  
(в града)
гр. Банско Оброчище „Св. Влас” деклариран Етнографски  
(м. „Св. Влас”)
с. Гостун Църква “Св. Пророк деклариран Художествен  
Илия”
гр. Добринище Църква “Св. св. Петър и деклариран Художествен  
Павел”
с. Кремен Оброчище „Св. Петър” деклариран Етнографски   с. Обидим Манастир „Св. деклариран Архитектурно- 
 40
Панталеймон” строителен
с. Осеново Църква “Успение деклариран Художествен   
Богородично”
с. Осеново Църква в м. “Старото деклариран Архитектурно- 
село” строителен
с. Филипово Църква “Успение деклариран Художествен  
Богородично”
Данните са извлечени от документите, приложени към  писмо с изх. № 4638/24.01.2005 на НИПК.

Църквата "Света Троица" с часовниковата кула-камбанария е един от знаковите обекти в гр. Банско. Идеята и осигуряването на мястото за изграждането на църквата произлизат от Лазар Герман (дядо Лазко) от датират още от 1810 г. Строителството започва през 1833 г., когато се създава и „Общоселски обществен съвет за изграждане и изписване на църквата „Св. Троица”.  Църковната сграда е от местни
майстори, ръководени от Лазар Глушков, като според легендата в строителството са участвали всички местни мъже. Тя представлява трикорабна псевдобазилика  с дължина 44 м., ширина 22 м. и височина 12 м. и се счита за една от най-големите от този тип в страната. Основният градеж е от камък, с дебелина на зидовете ок. 110 см. Покривната конструкция се поддържа от 12 дървени колони – изработени от мура, обвити с въжета, напоени с катран. Църквата е осветена през 1835 г. Стенописите са дело също на местни майстори – представители на Банската художествена школа. До освещаването  стенописна украса във вид на орнаменти с растителни мотиви е имало само около прозорците. Изпълнена е от Велян Огнев от Дебърско.  Той изработва и дърворезбованата олтарна преграда с иконостас, а кръста на разпятието и престола са изработени от Димитър Молеров.  В следващите години В. Огнев изпълнява цялостното изписване на наоса и олтара (стени, купол, колони), а Димитър Молеров и Симеон Молеров изработват иконостасните и целувателните икони (до 1841 г.)..
Понастоящем „Св. Троица” е действаща църква
През 1850 г. в двора на църквата „Св. Троица” е изградена  часовникова кула-камбанария. Строежът е каменен и представлява четириъгълна пресечена пирамида с вис. 29.50 м. (без дървената надстройка), а страната на квадратната основа е 5.20 м. Главен майстор е уста Глигор Дуюв.  В кулата са монтирани четири камбани с различна
големина, изработени от банските майстори камбанолеяри Велеганови, работещи  в Пловдив. През 1866 г. в кулата е монтиран часовник, изработен от самоукия бански
майстор Тодор х.Радонов.
Мощният и архитектурно лаконичен обем на кулата се вписва удачно в архитектурния ансамбъл. „Той се откроява отчетливо на фона на (...) Пирин планина и
 41
представлява рядко по мащабност и художествено въздействие архитектурно творение на българското народно изкуство, което съперничи по изразителност и сила на италианските ренесансови кампанили” (проф. Рашел Ангелова). 
Църква "Успение Богороднично" в  гр. Банско е построена през 1774 г., с последващи преправяния.  Представлява полувкопана каменна едноабсидна постройка с
двускатен покрив.  Известна е с уникалната дърворезба на иконостаса – т.нар „Бански иконостас”, и на архиерейския трон.  Оригиналните икони са дело на Тома Вишанов (Молера) –основоположник на Банската художествена школа. След пожар през 1958 г. те са заменени с копия. 
Църква „Св. Св. Петър и Павел"в град Добринище. Изградена е през 1835 година. През 1926 година е извършена реконструкция и е пристроена камбанария.
Църквата представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и открита галерия на юг. Изключително ценна е олтарната преграда с иконостаса с 3 входа. Поясите и царските двери са украсени с ажурна, фино позлатена и частично оцветена резба. Изработена е от майстори от Дебърско. Интерес представляват и 10-те царски икони (1835 година и втората половина на XIX век). Някои от малките икони на иконостаса са изографисани от представители на Банската художествена школа. През 1867 година в наоса са поставени рисуван архиерейски трон и амвон, а над олтара - с ажурно резбован балдахин. 
Понастоящем "Св. Св. Петър и Павел" е действаща църква.
Манастирът „Св. Панталеймон” в землището на Обидим. Строен е по времето на Второто българско царство, на мястото на старо оброчище. Обновен е през 1914 г., от
когато са и иконите. Действащ манастир.
3.1.4. Жилищната архитектура от периода на Българското Възраждане.
Друго постижение на местната народна строителна традиция е жилищната архитектура от периода на Българското Възраждане. Съхранени и проучени са представители на различни етапи от развитието на местната архитектурно-строителна традиция от средата на ХVІІІ в. до втората половина на ХІХ в., между които могат да бъдат посочени Хадживълчовата къща (1746), Хаджирусковата къща (1783), Бенината къща (края на ХVІІІ в.), Веляновата къща (30-те години на ХІХ в.), Тодевата къща (1864). Някои от къщите, съхранени в града (напр. Сирлещовата), са добили настоящия си вид
 42
след преправки от ХVІІІ-ХІХ в. на много по стари сгради, датирани от някои изследователи към периода на късното Българско средновековие.
Банската възрожденска къща принадлежи типологически към жилищната архитектура на Разложкия край, с която се родее с функционалните, обемни и пространствени характеристики. Налице са обаче и специфични местни характеристики. Банската къща е от типа на укрепените жилищни сгради. Тя е с каменен градеж, солидно обковани врати, бойници (амбразури за стрелба), които й придават монументален, „крепостен” изглед. Обикновено в къщите са вградени по едно или няколко скривалища. Особено характерен пример в това отношение е Сирлещовата къща.
 Високият жизнен стандарт и култура на бита са видни от функционалното съдържание: няколко гостни стаи, огнища във всички жилищни помещения и дори в скривалищата. Наред с битовите удобства, богатата дърворезбена и стенописна украса свидетелстват за високо ниво на художествена култура и взискателност към качеството на жизнената среда. Сред многото примери, илюстриращи тези характеристики, може да бъде изтъкната Веляновата къща - уникална със стенописите в интериора и по фасадите и с дърворезбованите тавани, дело на видния представител на Банската художествена школа Велян Огнев.
Понастоящем в значителен брой от ценните образци на Банската жилищна архитектура е възможен широк достъп. Подходяща форма на социализация са получили обектите, в които са настанени музейни експозиции. Такива са Веляновата къща, която функционира като Архитектурно-етнографски музей, Бенина къща - Къща-музей "Неофит
Рилски"; Хилендарският (Рилският) метох, считан за най-старата съхранена сграда в града -  Постоянна иконна изложба на банската художествена школа;  Историко-етнографски комплекс „Радонова къща", родната къща на Никола Вапцаров – музей на поета, както и
на историята на града. В други сгради и/или прилежащите им дворни пространства са устроени обекти на търговията и туристическото обслужване.
Някои от къщите са адаптирани за нови функции (обекти за настаняване, заведения за хранене), което е нарушило автентиката на историческата субстанция, на самата ценност и на прилежащата й среда.
3.1.5. Археологическо наследство
На територията на община Банско са идентифицирани над 100 находища на археологически ценности от различни исторически епохи, в това число в землищата на гр.
 43
Банско - 32, гр. Добринище - 15, с. Обидим - 10, с. Кремен - 5, с. Гостун - 9, с. Осеново - 3 и с. Филипово - 4.  
От посочените обекти, в Регистъра на недвижимите културни ценности са включени със съответна категоризация само 7 обекта в землището на Банско (в т.ч. 5 обявени за паметници на културата - ДВ, бр. 32/1965, и два декларирани по реда на отменения ЗПКМ) и 2 обекта в землището на Кремен (обявени, ДВ  бр. 32/1965  и бр. 63/1973 г.). Останалите археологически обекти, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство, имат статут на културни ценности с категория национално значение до установяването им като такива по реда на този закон.
 Степента на проученост на археологическото наследство на общината е сравнително ниска. На база досегашните проучвания, като недвижими археологически ценности с значима научна и културна стойност и експозиционни качества могат да бъдат посочени:

-              Археологически комплекс в местността "Св. Никола" останки от тракийска крепост, тракийски могили и християнска базилика. Археологическите
проучвания на обекта са  започнали през 2008 г. Включен в локален
туристически маршрут.Понастоящем се реализира общински проект за
изграждане на довеждаща инфраструктура;

-              Кременска крепост „Момина кула” - средновековна крепост над пролома на Места, със съхранени суперструкции с височина до 8 метра. Утвърден обект на
туристическо посещение. Достъпът е откъм с. Кремен или с. Места, пешеходен.
По-фрагментирани, но също с експозиционен потенциал са останките от Антична крепост в границите на резервата „Юлен”, Късноантична крепост „Ситан кале”  в местността “Калята”, Раннохристиянска и средновековна базилика с некропол в местността "Шипотско"и др.
3.2. Движимо културно наследство
Движими материални ценности – свидетелства за богатата история на Банско и региона са съхранени и експонирани в системата от местни музеи. Същите са представени по-долу, в част VІІІ. Социални дейности и социална инфраструктура.
 44
3.3. Нематериално наследство
Град Банско и региона са широко популярни със съхранените си фолклор, занаяти, местна кухня, празнично-обредни и други традиции, както и с богатия съвременен културен календар. 
Международна известност е придобил местният музикален фолклор, на първо място - двугласното акапелно хорово пеене. Над петдесет самодейни състава проучват, съхраняват и представят тази традиция, която е и в основата на ежегодни фестивални прояви, като „Пирин пее”, които са не само  ключови събития в националния културен календар, но и атрактивни елементи от туристическия пакет – фактори, допринасящи за обогатяването и диверсификацията на дейностите, осигуряващи развитието на отрасъла. 
Банските кулинарни традиции са друг сериозен фактор сред местните
туристически атракции. Местната кухня, основаваща се на стари рецепти и екологично чисти домашно произведени продукти осигурява на гостите непосредствен досег до
характерната култура на  бита.
Интересни етнографски обекти, свързани с традиционния местен бит,  са и валявиците за пране на черги, ресначи, одеала и др. Такива функционират в Банско и Добринище.

3.4. Изводи и изисквания към ОУПО
Община Банско разполага със значително по обем и стойност културно наследство, с изявени познавателни, възпитателни и естетико-емоционални качества. Висока е степента на концентрация в общинския център. В извънселищната територия са съхранени обекти на археологическото наследство със значим потенциал и сравнително ниска степен на проученост. Констатира се изоставане на процедурите по Закона за културното наследство за актуализация на регистъра, окончателна класификация и категоризация на ценностите и определяне на режими за опазване. Въпреки това може да се обобщи, че  материалното и нематериално наследство на общината е сред основните ресурси за развитието й като конкурентна туристическа дестинация с международно значение. 
Общият устройствен план на общината следва да оцени обектите на недвижимото културно наследство, като елементи на цялостни териториални и функционални системи, поставящи изисквания и ограничители по отношение устройствената, строителна и друга човешка намеса в средата, към която принадлежат или която съставляват. Той следва да
 45
осигури условия за физическото опазване на ценностите и тяхната среда, за тяхната адаптация, социализация и промотиране, за реализация на стопанския им потенциал – като обект на туристически интерес и посещения. 
За целта плановите предвиждания следва да се съобразят със спецификата на обектите на наследството:

-              според пространствената им структура и териториален обхват;


-              според научната и културна област, към която се отнасят и принадлежността им към определен исторически период;


-              според културно-историческата им стойност.
Планът следва да е съобразен с устройствените аспекти на режимите за опазване на ценностите, в т. ч. териториалния им обхват, охранителните им зони, както и предписанията  по отношение опазването и устройството, каквито следва да бъдат издадени от компетентния държавен орган по законоустановения ред. Особено внимание следва да се обърне на окончателното определяне на границите на групова(и) недвижима културна ценност(и), с оглед прилагане разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и 6 от ЗУТ. Във връзка с това, препоръчително е община Банско да инициира пред Министерство на културата, респ. Националния институт за недвижимо културно наследство, провеждане на процедури за актуализация на регистъра и определяне на режими за опазване, с оглед изпълнение на разпоредбите на чл. 79 и 80 от Закона за културното наследство.
По отношение археологическите ценности, преди началото на работата по ОУПО е необходимо:

-              да се осигури пълната информация за общинската територия, намираща се в Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на
България”, поддържана в Националния археологически институт с музей при
БАН19;

-              на база информацията по предходната подточка, да се инициира пред МК провеждане на теренно обхождане, извършване на оценка на състоянието,
определяне на точни граници на обектите, поставени в проекционна
координатна система и определяне на режими за опазване и устройство по чл.
35 от Наредба № 7 / 2003 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на
                                                 
19 Община Банско е отправила искане за предоставяне на тази информация още в хода на настоящото проучване.
 46
отделните видове територии и устройствени зони. Границите и данните по
предходното изречение да бъдат отразени в специализирана карта в цифров вид
и включени в ГИС на плана.

-              по отношение ценностите, обявени за паметници на културата, по реда на чл. 159, ал. 2 от Закона за културното наследство да се организира
междуведомствена комисия със задача окончателна класификация и
категоризация.
В проекта за ОУПО следва да се отразят режимите за опазване на археологическите ценности извън населените места, определени по описания по-горе ред,
и се предвиди експониране in situ на такива, представляващи широк интерес и/или интегрирани с обекти на природното наследство, определени за туристическо посещение.
За тях планът следва да третира устройствените проблеми на достъпа и изграждането на приемната инфраструктура.
ОУПО може да предпише по-подробни изисквания към последващите нива на устройственото планиране, свързани с опазването и социализацията на ценностите в населените места или в новопредвидени за урбанизация територии, и/или за създаване на други документи (програми, местни наредби и пр.), представляващи необходим инстру-ментариум в комплексния процес на опазването на наследството. 
ОУПО следва да създаде устройствени условия, респ. да предпише изисквания към последващите подробни планове, за развитие на инфраструктурата на културата за опазване и представяне недвижимото и нематериалното наследство, както е посочено в част VІІІ. Социална инфраструктура и социални дейности.

 47
ІV. ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА И ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ
4.1. Териториална структура
 Общата площ на община Банско  е 47637,7 ха20.
Тя е разпределена в 7 землища21
, като само с. Места няма собствено землище. 
Различията в усвоеността на територията като функционално съдържание и съотношението в застъпеността на отделните функции– традиционно и актуално състояние, се обуславят от разнообразието в природогеографските характеристики на територията, основно – релефа, начина на съвременно използване на природните ресурси, респ. въведените природозащитни режими.

4.2. Основни елементи на териториалната структура 
Преобладаващата част от общинската територия – 75,97 %. е заети от горски фонд.
Селскостопанският фонд заема – 20,61 %, като от него обработваемите земи са само 43,5%. Разположени са в котловинната част от територията, основно в землищата на Банско и Добринище, както и по долината на Места. 
Урбанизираните територии съставляват 1,62 % от цялата общинска територия, като 84% от тях са населени места.
Сравнително висок дял от територията – близо 0.7 % заемат водните площи и течения.
Подробни данни за баланса на територията според начина на трайно ползване са представени в следващата таблица:
                                                
20 Всички посочени площи в този раздел са извлечени от кадастралните карти на землищата на гр. Банско и гр. Добринище и от КВС на останалите землища и от регулационните планове на населените места. 21 Землище на гр. Банско, гр. Добринище, с. Гостун, с. Кремен, с. Обидим, с. Осеново, с. Филипово 
 48

БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА БАНСКО
ПО НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ 
Вид територия по основно предназначение Площ (в ха) Дял (%)
Земеделски територии, в т.ч.: 9778 20.53
- ниви 4398 
- трайни насаждения 103 
- ливади  1255 
- пасища и мери 3576 
- други  446 
Горски територии, в т.ч.: 36192 75.97
- дървопроизводителни горски площи 15853 
- недървопроизводителни горски площи 5103 
- други горски площи  15236 
Урбанизирани територии, в т.ч.: 772 1.62
- населени места (НМ) 651 
- територии за рекреационни дейности, 47 
курортни и вилни зони извън НМ
- територии за общественообслужващи   2 
дейности извън НМ
- територии за производствени и складови 72 
дейности извън НМ
Водни площи и течения 315 0.661
Транспорт и комуникации, в т.ч.: 212 0.45
- в населените места 97 
- извън населените места 115 
Техническа инфраструктура 3 0.006
Скали и пясъци 125 0.26
Депа и отпадъци 1.3 0.003
С друго и без определено предназначение 239.4 0.50
ОБЩО 47637,7 100

4.3. Обхват на териториите и зоните за природозащита по Закона за защитените територии  и  Закона за биологичното разнообразие
Защитените територии по ЗЗТ и зони по ЗБР са представени по-горе, в част ІІ. Тук са включени данни за териториалния им обхват, попадащ в границите на община Банско, респ. делът от общинската територия, поставен под природозащитен режим. В следващата таблица не са включени отделно обектите със статут по ЗЗТ „природни
забележителности” ,които попадат в границите на НП „Пирин” и са с незначителна площ.



 49

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ            Площ (в ха)       Дял (%)
Територия на НП «Пирин»*                    14780    31.025
Защитени зони по «Натура 2000»         26345    55.303
* В т.ч. резерват „Юлен” - 3156.2 ха
4.4. Тенденции в промяната на земеползването. Инвестиционна активност
Инвестиционна активност за териториално развитие на населените места и/или за урбанизация на извънселищни територии се констатира основно:

             В и около общинския център- гр.Банско, като урбанизация на извънселищни територии основно за обекти с курортни функции - хотели, ресторанти и други обслужващи дейности. Процесите на урбанизация в тази част от общината през последните две десетилетия са изследвани в част VІІ по-долу.


             Около гр. Добринище, като развитие на населеното място, също за курортни дейности. 
В общия случай, нарастването на дела на урбанизираните територии е за сметка на земеделски земи и гори. 

4.5. Изводи и изисквания към ОУПО
В обобщение на горните данни може да се посочи, че като цяло традиционното за общината разпределение на поземления фонд по начин на трайно ползване, доминиран от горския фонд, е съхранен. Все пак, устройственото развитие през последните близо две десетилетия се характеризира основно от тенденцията към увеличаване на дела на урбанизираните територии за сметка на земите от земеделския и горския фонд, с висока степен на концентрация в землището на Банско, по-малка – в землището на Добринище и почти никаква в останалите землища.
Въпреки известно намаляване на активността, инвестиционният интерес към територията продължава.  С оглед коректен анализ на съществуващото състояние и тенденции, общият устройствен план на общината следва да се основе на данни, актуални към момента на изготвянето. При изработването на  ОУПО горните стойности следва да се сравнят с актуализираната  база данни към кадастралната карта относно начина на трайно ползване.
 50
Проектните предвиждания да осигурят възможности за деконцентрация на  инвестиционната активност чрез насочването й към вече урбанизираните територии на малките населени места. За целта е необходимо да се повиши тяхната привлекателност за туристическо посещение, отдих, периодично или постоянно обитаване, чрез обогатяване с нови функции и обекти, както и подобряване на достъпността и благоустроеността. Промяната на предназначението и устройството за нови функции на поземлени имоти извън границите на съществуващите населени места следва да става при стриктно съблюдаване на природозащитните режими и при съобразяване с изискванията за съхраняване характера на ландшафта.  
 51
V. ДЕМОГРАФИЯ И ТРУДОВ ПОТЕНЦИАЛ

5.1. Демографска характеристика

5.1.1. Численост и динамика на населението
Поданни от последното преброяване на населението и на жилищния фонд в
Република България, извършено през 2011 г., в община Банско към тази година живеят 13125 д. За изминалия десетгодишен период между двете преброявания на населението (2001 и 2011 г.), броят на населението на общината е намалял от 14010 д. на 13125 д, или с 885 д. (6,3%). Всички населени места намаляват броя на населението си. Процесът на обезлюдяване, характерен и за страната като цяло, не засяга община Банско със същите темпове, които са характерни за преобладаващата част от общините в страната. Общинският център намалява незначително броя на населението си – само с 29 д. (0,3%), което се обяснява с неговата жизненост на основата на курортно-туристическите му функции. По-сериозно е намаляването на броя на населението в малките населени места в общината - над 50% - с. Обидим (63,2%), с. Гостун (62,6%), с. Кремен (51,8%), с. Осеново (50,3%).

Динамика в броя на населението на община Банско (по населени места) за периода
между двете последни преброявания – 2001 -2011 г.
по

Брой население
Ръст
ред
Населени места
2001 г. 2011 г.
2011/2001
1
гр. Банско        
9048 9019
- 0,3
2
С. Гостун         
123 46
- 62,6
3
гр. Добринище      
3077 2836
- 7,8
4
С. Кремен         
425 205
- 51,8
5
С. Места          
309 242
- 21,7
6
С. Обидим         
228 84
- 63,2
7
С. Осеново        
157 78
- 50,3
8
С. Филипово       
643 615
- 4,4

Общо за общината
14010 13125
-6,3
Източник: Национален статистически институт

По населени места, броят на населението е разпределено твърде неравномерно. От цялото население на общината към 2011 г., в общинския център е съсредоточено 68,7%, а в гр. Добринище - 21,6%. В третото най-многолюдно населено място– с. Филипово се падат 4,7% от цялото население в общината. Това показва, че в три населени места е концентрирано 95,0% от броя на населението в общината, а в останалите 5 села – едва 5,0%. С най-малобройно население (под 100 д.) са селата Гостун, Обидим и Осеново. Тази териториална диспропорция в степента на населеност на общината създава проблем във
 52
възможностите за пълноценното усвояване на потенциалите на територията, за нормалното функциониране на обекти за първично обслужване на населението и др. 
Агломерацията на населените места по отношение на броя на населението показва, че с население над 1000 д. към 2011 г. са само двата града в общината – Банско и
Добринище. С население от 500 до 1000  д. е с. Филипово, а останалите села са под 250 д. 
5.1.2. Движение на населението
Отражение върху броя на населението оказва неговото естествено и механично движение. Естественото възпроизводство на населението е фактор за  демографската жизненост на населените места. Компонентите на естественото възпроизводство оказват влияние и върху възрастовата структура на населението. От равнището на раждаемостта се влияят и някои от специфичните възрастови контингенти, които са определящи за оразмеряване на обекти на образователната инфраструктура – детски заведения, училища и др.
Естественият прираст на населението е резултативна величина от раждаемостта и смъртността на населението. Състоянието на раждаемостта е един от индикаторите за
демографската характеристика на населените места и териториалните единици.  Демографските данни на НСИ за 2010 г. показват, че в община Банско броят на родените е 103 д. Най-висок брой на родените е регистриран в трите най-големи населени места – градовете Банско (76 д.) и Добринище  (21 д.) д. и с. Филипово (6 д.).  
Коефициентът на раждаемост (брой родени на 1000 д. от населението) средно за

общината          към 2010 г. е  8,1‰Същият е по-нисък от съответния за 2002 г. С по-висок
.
коефициент на раждаемост са по-големите селища в общината – гр. Банско (8,9‰), гр. Добринище (7,8‰) и с. Филипово (10,0‰). Същите населени места са с по-висока раждаемост и през 2002 г. Влияние за по-високата раждаемост в селата Филипово и Места оказва и етническият състав на населението.
Смъртността (съответно коефициентът на смъртност) на населението бележи тенденция на нарастване. През 2010 г. броят на умрелите в общината е 203 д.  и е повече
от броят им през 2002 г. (191 д.). Коефициентът на смъртност за 2010 г. е 16,2‰  и е по-висок от този за 2002 г. – 14,1‰. В малките и обезлюдени населени места този коефициент е доста по-висок.  

 53
Естественият прираст  на населението (като абсолютен брой)  средно за общината е отрицателен. Коефициентът на естествен прираст за 2010 г. е отрицателен -
8,0‰ и е малко по-неблагоприятен от този за 2002 г. –  минус 7,4‰

Показатели за естественото и механичното движение на населението в община
Банско (по населени места) - 2010 г.
Брой
Ест. Засе-Изсе-Мех.
Населени места населе-Родени Умрели
прираст лени лени прираст
ние*
Брой 8562 76 117 -41 107 136 -29 гр. Банско
Коеф.  ‰  8,9 13,7 -4,8 12,5 15,9 -3,4
Брой 50 0 5 -5 1 2 -1 с. Гостун
Коеф.  ‰  0,0 100 -100,0 20,0 40,0 -20,0гр. Брой 2681 21 51 -30 13 38 -25 Добринище Коеф.  ‰  7,8 19,0 -11,24,8 14,2 -9,3
Брой 222 0 10 -10 1 8 -7 с. Кремен
Коеф.  ‰  0,0 45,0 -45,04,5 36,0 -31,5
Брой 242 0 5 -5 1 11 -10 с. Места
Коеф.  ‰  0,0 20,7 -20,74,1 45,5 -41,3
Брой 108 0 8 -8 1 2 -1 с. Обидим
Коеф.  ‰  0,0 74,1 -74,1 9,4 18,5 -9,3
Брой 88 0 2 -2 0 0 0 с. Осеново
Коеф.  ‰  0,0 22,7 -22,7 0,0 0,0 0,0
Брой 603 6 3 1 0 2 -2 с.Филипово
Коеф.  ‰  10,0 8,3 1,7 0,0 3,3 -3,3
Общо- Брой 13125 103 203 -100 124 199 -75
община Коеф.  ‰  8,2 16,2 - 8,0 9,9 15,8 -8,0
* Данните за броя на населението за 2010 г. са по линия на текущата демографска статистика
Механичното движение на населението в община Банско също показва, че през 2010 г. от общината са се изселили повече лица, в сравнение с броя на заселените. Общият
брой на заселените е 124 д., а на изселените – 199 д. Това формира и отрицателен коефициент на механичния прираст – 8,0‰. Всички населени места са с отрицателен механичен прираст.  В териториален аспект (по населени места), най-слабо засегнат от негативното механично движение на населението е общинският център. През 2010 г. той приема 107 заселници, а броят на изселилите се е 136 д. Това формира коефициент на механичен прираст – 3,4‰. Данните за механичното движение на населението за 2002 г. показват, че броят на заселените в гр. Банско е 96 д., а на изселените 158 д. Съпоставката между данните за механичното движение на населението за гр. Банско за периода 2002 -2010 г. дава основание да се направи изводът, че градът приема по-висок брой заселници и дава по-малко изселници. Причината за това са трайната тенденция в развитието на
 54
курортно-туристическите функции на града и големият размер на вложените инвестиции за развитие на гр. Банско.
В сравнителен план, средните демографски коефициенти за община Банско, съпоставени със съответните за област Благоевград и страната показват, че общината е в по-неблагоприятна демографска ситуация. Коефициентът на раждаемост тук (8,2‰)  е по-нисък  от средния за страната (10,1‰) и за област Благоевград (10,3‰). В същото време коефициентът на смъртност (16,2‰) е по-висок от този за страната (14,7‰) и за област Благоевград (12,1‰). От демографските коефициенти, община Банско е в по-добра ситуация единствено по отношение броя на изселените – коефициент на изселване за общината  – 15,8‰ е по-нисък в сравнение със средния за страната (23,9‰) и за област Благоевград  (19,0‰).
Показателите за естествено и механично движение на населението на община Банско и тенденциите в тяхното проявление следва да бъдат отчитани от екипа, който ще разработва демографската прогноза за целите на бъдещия ОУП на общината. 

5.2. Структури на населението
Различните структури на населението (полова, възрастова, образователна и етническа) са представени чрез данни от резултатите от преброяването през 2011 г.
Половата структура на населението на община Банско е с пропорции,  които са характерни за страната. Преобладава броят на жените, които са 6628 д., или 50,5 % от
общия брой на населението на общината. В териториален аспект броят на мъжете преобладава над този на жените в селата Гостун и Кремен. 
Възрастова структура. Данните от преброяването през 2011 г. сочат, че община Банско е с проблемна възрастова структура на населението. От значение за
устройствените решения, касаещи развитието на някои от функционалните системи и на инфраструктурни обекти в ОУП на общината, са определени демографски разчети, които
засягат стандартните и специфичните възрастови групи от населението. Същите са обект на анализ и оценка в настоящите проучвания.
Стандартните възрастови групи имат отношение както към фактическото състояние, така и към прогнозите за броя на активното население, в т.ч. и на броя на
заетите лица и др., т.е на трудовия потенциал на общината. Същите разчети се залагат и в последващите устройствени решения в ОУП на общината, касаещи функционална система
 55
„Труд”. Специфичните възрастови групи са демографски фактор, отчитан основно при оразмеряване на потребностите от инфраструктура на образованието
От общия брой на населението към 2011 г. - 13125 д., разпределението им по основни възрастови групи е както следва:

-              1625 д. са  в под трудоспособна възраст, което е 12,4% от общия брой на населението;


-              9179 д. са  в трудоспособна възраст  (69,9%);
-              2321 д. са в над трудоспособна възраст (17,7%).
В сравнение с 2008 г. се наблюдава известна промяна във възрастовата структура на населението – нараства относителният дял на хората в трудоспособна възраст за сметка на тези в под трудоспособна възраст. 
В някои от по-малките села (Гостун Обидим, Осеново), населението в над трудоспособна възраст надхвърля 50% от общия му брой. В тях няма население в под трудоспособна възраст, което е индикатор, че към момента перспективите за естествено възпроизводство на населението тук са напълно изчерпани.

Население на община Банско по основни възрастови групи и по населени места 2011
г.
Общ Под труд. възр. Трудосп. възр Над труд.възр.
Населено място
брой брой % брой % Брой %
гр. Банско 9019 1116 12,4 6386 70,8 1514 16,8
гр. Добринище 2836 360 12,7 2004 70,7 472 16,6
с. Гостун 46 0 0,0 16 34,8 30 65,2
с. Кремен 205 4 2,0 100 48,8 101 49,3
с. Места 242 29 12,0 158 65,3 55 22,7
с. Обидим 84 2 2,4 37 44,0 45 53,6
с. Осеново 78 0 0,0 31 39,7 47 60,3
с. Филипово 615 114 18,5 444 72,2 57 9,3
Общо –община 13125 1625 12,4 9179 69,9 2321 17,7
Източник: НСИ. Резултати от преброяване на населението и жилищния фонд 2011 г.
С висок относителен дял (над 50%) на население в над трудоспособна възраст, както бе отбелязано,  са  малолюдните села в общината – Гостун, Обидим, Осеново.    
За  целите на ОУП на общината, като потребители в сферата на предучилищното обучение и на общото и професионалното средно образование са лицата в специфичните възрастови групи (в „яслена” – от 1 до 2 години, в „градинска” – от 3 до 6 годишна възраст
 56
и в „училищна” – от 7 до 14 години и от 15 до 18 години). Данните към 2011 г. за специфичните възрастови групи са отразени в следващата таблица.


Брой на населението в специфичните възрастови групи в община Банско (по
населени места) – 2011 г.

                              Възрастови групи
Населени места
1-2 години 3-6 години 7-14 години 15-18 години
Община Банско 235 451 931 606
гр. Банско 171 325 616 420
гр. Добринище 45 89 224 126
с.Гостун 0 0 0 1
с. Кремен 0 1 3 -
с.Места 2 3 24 20
с.Обидим 0 1 1 1
с.Осеново 0 0 0 0
с.Филипово 17 32 63 38
Източник: НСИ. Резултати от преброяване на населението и жилищния фонд.2011 г.
Данните за специфичните възрастови структури на населението показват, че
необходимите контингенти от деца в „яслена” и „градинска” възраст, както и на лица в „учебна” възраст са налични само в три населени места – градовете Банско и Добринище и с. Филипово. Наличните деца и ученици в с. Места дават възможност за функциониране на детско заведение и на основно училище с групи и паралелки с минимален брой деца и ученици (вкл. и на ученици от с. Филипово).
Образователната структура на населението в общината е представена в следващата таблица:                                                                                                      
Образователна структура на населението в община Банско (по населени места) 2011
г.

Брой Брой население по образование
Населени места населениевисше средно основно по-ниско от

основно
над 7 години
Община Банско 12318 1982 5598 3245 1493
гр. Банско 8436 1604 3967 1970 895
гр. Добринище 2678 320 1320 707 331
с.Гостун 46 0 14 9 20
с. Кремен 202 6 56 103 36
с.Места 235 23 99 83 29
с.Обидим 82 - 10 41 28
с.Осеново 78 .. 4 38 31
с.Филипово 561 27 128 294 102
Източник: НСИ. Резултати от преброяване на населението и жилищния фонд.2011 г. 
 57
От населението на общината, което е над 7 годишна възраст, с висше образование са 16,1%, а със средно – 45,5%. Като неграмотни са се определили само 61 лица, или 0,5% от анкетираните през 2011 г. В общинския център броят на лицата с висше образование е 1604 от общо 1982 лица в общината с подобно образование. Това е 80,9% от всички лица с висше образование в община Банско. В гр. Добринище жителите с висше образование съставляват 11,9 % от населението над 7 годишна възраст, а в с. Места - 9,8%. Ниско образованите (под основно образование) са 1493 д., или 12,1% от населението в общината над 7 годишна възраст. 
Етническата структура на населението в община Банско показва, че преобладава българската етническа група. Като българи са се определили 97,3% от населението на
общината. От турската етническа група са само 14 д, а от ромската – 227 д., или 1,9% от населението на общината. С население изцяло от българската етническа група са селата Гостун, Места, Обидим и Осеново. С най-компактно ромско население е гр. Банско – тук живеят 196 от общо 227 лица от ромския етнос.

5.3. Икономическа характеристика на населението

5.3.1. Икономически активно население

Икономически активното население по същество определя параметрите на
работната сила. В тази категория от населението попадат лицата във възрастовата група от 15  до 64 годишна възраст.  Данните за 2011 г. показват, че общият брой на икономически активното население в община Банско е 6764 д., а на икономически  неактивното – 4736 д. Разликата между сбора от икономически активното и икономически неактивното население и общия брой на населението на община Банско (13125 д.) са лицата под 15 години. Териториалното разпределение на икономически активното население по населени места е представено в следващата таблица:

Икономически активно и икономически неактивно население в община Банско (по
населени места) - 2011 г.

Брой иконом. Брой
Относителен Относителен
Населено място активно иконом.неактивно
дял (%) дял (%)
население население
Община Банско 6764 58,8 4736 41,2
гр. Банско 4778 60,5 3125 39,5
гр. Добринище 1495 60,4 981 39,6
с.Гостун 10 21,7 36 78,3
с. Кремен 76 37,8 125 62,2
 58

                с.Места               112         52,6       101         47,4
                с.Обидим           15           18,3       67           81,7
                с.Осеново          8             10,3       70           89,7
                с.Филипово      270        53,9       231         46,1
                               Източник: НСИ. Резултати        от преброяване на населението и      жилищния         фонд.2011 г.
                                                                             
Анализът на данните от таблицата показва, че жизнените в демографско отношение селища – градовете Банско и Добринище и селата Места и Филипово, са с относителен дял на икономически активното население над 50%. Този среден дял за община Банско (58,8%) е по-висок от средния за страната (52,1%) и за Благоевградска област (54,8%). 
5.3.2. Заети лица
В категорията на икономически активното население от значение е броят на заетите лица. Структурата на икономически активното население се определя от броя (съответно относителния дял) на заетите и безработните лица. 
Броят на заетите лица е един от индикаторите за състоянието на икономиката. В общината през 2011 г. в различните отрасли на икономиката са заети 5830 д., което е 86,2% от икономически активното население. Съпоставката на този показател със средните за страната (85,1%) и за Благоевградска област (83,5%) показва, че в община Банско е осигурена заетост, която е съизмерима със средните за страната и областта.
Показателите за трудовата заетост на населението по населени места в община Банско показва, че с висок коефициент на заетост са общинският център – 88,3% и с. Обидим (от 15 д. в категорията икономически активни лица 15 са трудово ангажирани, т.е. коефициентът на заетост е 100,0%)
Отрасловата структура на броя на наетите лица в общинския социално-икономически комплекс на общината  бележи следното развитие:  от 4250 д.   (2007 г.), този брой нараства  до 4613 д. (2010 г.), или  ръст със 108%.                                                             
Динамика в броя на наетите лица по отрасли в община Банско за периода 2007 – 2010
г.
                Брой на наетите лица*
Отрасли 2007 г. 2010 г.
Брой % Брой % Селско стопанство 57 1,3 84 1,8 Преработваща промишленост 1467 34,5 982 21,3 Доставка на ел.енергия, вода и сметосъбиране 61 1,4 56 1,3 Строителство 413 9,7 288 6,2 Търговия и ремонтни услуги 355 8,4 546 11,8 Транспорт 82 1,9 93 2 Туризъм 572 13,5 1064 23,1 Усл. по финансово посредничество 33 0,8 88 1,9
 59

Услуги с недвижими имоти
99
2,3
206
4,5
Държ. управл. и админстр. услуги
197
4,6
261
5,7
Образование
369
8,7
330
7,2
Здравеопазване и социални грижи
81
1,9
154
3,3
Други
521
12,3
461
9,9
Общо
4250
100
4613
100



Източник:
НСИ.
Без работодатели и самонаети лица




Липсата на данни за броя на наетите лица за 2011 г. не дава представа за последиците от икономическата криза в заетостта на населението през последната година.
Данните от предходната таблица показват наличието на добре изразено преструктуриране на отрасловата заетост. Налице е ясна тенденция на намаляване на ролята на преработващата промишленост и на отрасъл “Строителство” и тенденция на нарастваща значимост на отрасъл “Туризъм” и на дейностите, свързани с посредничество на недвижими имоти. Броят на наетите в отраслите на преработващата промишленост (основно дървопреработването) за последните три година  намалява с около 500 д., а на тези в отрасъл “Туризъм” също нараства с около 500 д.  Реално трудово ангажираните (по линия на самонаетите и на работодателите) в туристическия бранш е доста по-висок.  
5.3.3. Безработни лица
В структурата на икономически активното население втората категория са безработните лица. Статистиката за броя и структурата на безработните е динамична във времето. Обект на анализ са данните за безработните към края на 2011 г., които са по данни на Агенцията по заетостта. Тези данни са отразени в следващата таблица.







по
Показатели
Брой
%
от

ред


безр.
лица

1. Безработни лица

580

100,0

2. Регистр. Безработни
 до 29 години, вкл.
93

16,0

3. Регистр.безработни
 с регистр. над 1 година
92

15,9

4. Равнище на безработица



8,6
Равнището на безработица в общината е с по-ниска стойност от средното за страната (9,7%) и в Благоевградска област (11,%).


5.4.  Изисквания към ОУПО
В ОУПО, в съответствие с действащата нормативна уредба, следва да се разработи

-              Перспективен общ брой на населението на общината, в т.ч. и по населени места с прогнозен хоризонт, съвпадащ със срока на действие на ОУПО;
                60

-              Прогнозен брой на специфичните възрастови контингенти от населението (3-6 год. 7-14, 15-18 години), както и по стандартни възрастови групи  (в под трудоспособна, трудоспособна и над трудоспособна възраст);


-              Прогноза за работната сила, в т.ч. за броя на заетите.
Демографската прогноза се разработва във варианти (най-малко два), при отчитане на влиянието на задържащи и на стимулиращи фактори за демографско развитие. При прогнозата се отчитат и изводите от анализа на демографското развитие и на очертаните тенденции през последните 10 години.
При определяне на прогнозния брой на заетите следва да се обърне внимание на вероятността в границите на общината да има недостиг от квалифицирана работна сила за нуждите на туризма. 
В демографските разчети следва да се предвиди и броят на обитателите, които имат второ жилище в община Банско, или са временно пребиваващи, както и на потенциалния брой на туристите. Това е необходимо, за да се прогнозира броят на работните места в обслужващата сфера в периода на най-голямо натоварване на територията в активния зимен туристически сезон.
С оглед преодоляване дисбаланса в развитието и стабилизиране на населените места, към ОУПО следва да се отправят и следните изисквания:

-              при определяне на прогнозата за устройствено развитие на отделните населени места да се отчитат териториалните различия в перспективното им демографско развитие, формиращи явлението „център-периферия”;


-              да се предложат устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното териториално разпределение на населението (диспропорциите между отделните части на общинската територия);


-              наред с демографските прогнози, планирането на териториалното развитие на системите да се съобрази с ресурсовите възможности и с потребностите за осигуряване реализацията на външни инвестиционни инициативи, значими за социално-икономическото развитие на общината.

 61

                VІ. ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНОСТИ – СЪСТОЯНИЕ И  
                ТЕНДЕНЦИИ. УСТРОЙСТВЕНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ 
               
6.1. Отраслова и секторна структура
В икономическия профил на община Банско водещо място заема третичният сектор (обслужващата сфера). Туризмът все по-отчетливо се превръща във водещ отрасъл в социално-икономическия профил на общината.  Позициите си запазват и чисто социални отрасли като “Образование”, “Хуманно здравеопазване и социални дейности”, финансово-кредитните институции и др. 
Вторичният сектор изпитва в най-висока степен последиците от икономическата и финансовата криза след 2009 г. Част от микро и малките  производствени структури, основно в сферата на дървообработването, преустановиха дейността си.  
Първичният сектор (селско и горско стопанство) е с подчинено значение, независимо от наличието на необходимите за неговото развитие ресурси – поземлен
селскостопански и горски фонд.  По отношение на броя на наетите лица секторът се характеризира с неголям брой  - 84  д., или 1,8% от всичко наетите в икономиката на общината. 
По данни на НСИ за баланса на територията 22, поземленият ресурс, който е един от основните фактори за развитие на селското и на горското стопанство,  е със следните параметри:

             Общ размер на земеделските земи – 137273 дка, или 28,8% от територията на общината, от които:


-              Обща площ на обработваемите земи – 59751 дка, или 43,5% от площта на земеделските земи;


-              Размер на поливните площи – 13236 дка, или 22,2% от площта на обработваемите земи;


             Обща площ на горските територии – 276555 дка, или 58,1% от площта на общината.
В структурата на посевните площи с най-голям дял са земите за производство на зърнени култури – пшеница и ръж (около 2600 дка), на картофи (около 2500 дка), на царевица (около 1300 дка), на зеленчуци (около 850 дка), а от техническите култури – на
                                                
22 За баланса на територията по кадастрална карта и КВС вж. част ІV
 62
тютюн (около 200 дка). Трайните насаждения са с малка площ и са от малки овощни градини от  ябълки и круши (общо 200 дка).   
Селското стопанство в общината се характеризира със своята екстензивност. Основната част от произведената продукция е за самозадоволяване. В организационните производствени структури преобладават малките частни (семейни) стопанства. Животновъдството също обхваща частния сектор. Отглеждат се предимно крави, кози и овце. Тенденцията  е към намаляване на броя на селскостопанските животни.
Вторичният сектор (промишленост и строителство) също заема подчинено място  в икономиката на община Банско. От преработващите промишлени отрасли са
представени „Производство на дървен материал и изделия от дърво”, „Производство на облекло”,  „Производство на храни, напитки и тютюневи изделия”. Дърводобивът, който е една от дейностите в двете държавни лесничейства на територията на общината (ДЛ „Добринище” и ДЛ „Места”) е суровинна база за дървопреработващите фирми. В този отрасъл по данни за 2010 г. са ангажирани общо около 700 д., или около 15% от всичко наетите. Най-голямо предприятие в дървообработващия отрасъл е фирма „Пиринска мура”АД (производство на столове от масивна букова и чамова дървесина), „Викони” ЕООД –  гр. Добринище (дървообработване и производство на мебели), „Юси 65” ООД – гр. Банско и др.  
Отрасъл „Строителство” получи значително развитие през последните няколко години във връзка с мащабното строителство на туристическата инфраструктура в общината. Наред с по-малките местни строителни фирми на територията на общината извършват дейност и по-големи строителни фирми с външна адресна регистрация. След 2009 г. отрасълът бе засегнат най-силно от икономическата криза. Критерий за намаляване на ролята на този отрасъл е тенденцията на намаляване на броя на наетите – от  413 д. (2007 г.) на 288 д. (2010 г.). 
Третичният сектор (секторът на услугите) е с водещо място в социално-икономическия комплекс на община Банско. По отношение броя на наетите лица, както
и на приходите от дейност, той силно доминира над останалите два сектора. В третичния сектор са ангажирани 69,4% от общия брой на наетите лица. В този дял не се отчитат самонаетите  лица от семейства в бизнеса. 
Водеща роля за високата степен на развитост на третичния сектор има отрасъл „Туризъм”. Неговото развитие се осъществява на основата на:
 63

-              наличните туристически ресурси, които са с разнообразен характер, но с благоприятно влияние за предимствено развитие на зимния (ски) туризъм;


-              значителните потенциали на територията на общината за развитие на различни форми на алтернативен туризъм (еко-, балнео и климатолечебен, културен, хоби, селски и пр.) – условие за диверсификация на туристическия продукт;


-              провежданата политика на общината за развитие и популяризиране на туристическия продукт, предлаган на българските и чуждите туристи. Визията за развитие на общината, заложена в Общинския план за развитие 2007-2013, „е свързана преди всичко с развитието на туризма като основен отрасъл”.
Туристическата функция на община Банско и основните икономически показатели на посочения отрасъл дават отпечатък върху социално-икономическото развитие на общината през последните десет години. Съпоставката между данните за ръста на приходите от дейност и броя на наетите, както и на някои елементи на туристическата инфраструктура (основно на местата за настаняване и средствата за подслон, както и на заведенията за хранене) за периода 2005 – 2011 година показват, че отрасъл „Туризъм” се развива с много високи темпове, които не се наблюдават при нито един от останалите отрасли на икономиката на общината.  Данните за броя на наетите лица в отрасъла показват, че той нараства от 572 д. през 2007 г.  на 1064 д. през 2010 г., или със 186%. От общо наетите в общината лица в отрасъл „Хотелиерство и ресторантьорство” през 2010 г. съставляват 23,1%. Както бе отбелязано, ако към броя на наетите в отрасъла се прибави и броят на самонаетите и на работодателите, туристическият сектор в общината осигурява препитание на още по-голям брой трудово ангажирани лица.
 Приходите от дейност само от средствата за подслон с капацитет над 10 легла (приходи от нощувки) за същия период са нараснали от 2785,0 хил. лв. на 16016,3 хил. лв., или с 575,1%, т.е  почти 6 пъти. Аналогични са и ръстовете от дейността на другите елементи на туристическата инфраструктура – заведенията за хранене, ски съоръженията и другите спортни обекти и др.  
Посочените икономически резултати в отрасъл „Хотелиерство и ресторантьорство” са свързани с дейността на значителната по мащаби туристическа инфраструктура, изградена в общината, която е в две основни локализации – в градовете Банско и Добринище и техните землища, включващи части от Пирин планина.  
 64
Данните за туристическата инфраструктура са представени, както следва:
                                                                                              
Динамика в броя и дейността на средствата за подслон  (с капацитет над 10 легла) в
община Банско за периода 2005-2010 г.
Ръст
Показатели Мярка 2005 г. 2010 г.
(2005-100%)
1. Средства за подслон брой 24 98 408,3
2. Легла брой 2102 9939 472,8
3. Стаи в средствата за     
    подслон брой * 3894 *
4.Реализирани нощувки -общо Брой 103033 396287 384,6
        в т.ч. от чужденци Брой 55695 269409 483,7
5. Приходи от дейност - общо хил.лв. 2784946 16016340 575,1
        в т.ч. от чужденци хил.лв. 1486845 11066107 744,2
Източник: НСИ. Районите за планиране, областите и общините в Р. България.С. 2005 и 2010 г.
*Няма данни
Освен посочените в горната таблица средства за подслон (с капацитет над 10 легла), в община Банско като елементи на туристическата инфраструктура (по данни към м. февруари 2012 г.) са представени още:
 Къщи, предлагащи туристически легла - всичко   97 бр.  783 стаи 1679 легла; 
                       В т.ч. – 1 звезда – 1 бр. с 9 стаи и 29 легла;
                                 -  2 звезди  - 17 бр. (142 стаи и 304 легла),
                                 -  3 звезди – 79 бр.  (632 стаи 1346  легла)
 Самостоятелни стаи – всичко 371 обекта с  875 бр.стаи и  1894 легла
                        В т.ч. – 1 звезда – 6 бр. с 17 стаи и 37 легла;
                                  -  2 звезди  - 127 бр. (381 стаи и 824 легла),
                                  -  3 звезди –  238 бр.  (477 стаи 1033  легла)
По данни от отдел „Търговия и туризъм” при община Банско, общият капацитет на легловата база в средствата за подслон и местата за настаняване в общината към 14.02.2012 г. е 18274 бр. В сравнение с м. декември 2002 г. броят на леглата се е увеличил 5,9 пъти. През 2011 г., общината е посетена общо от 199350 туристи, в т.ч. 119058 чужденци и 80292 българи. Броят на реализираните нощувки е 578113, в т.ч. 385413 от чужденци и 192700 от българи.
Броят на заведенията за хранене и развлечения на територията на община Банско е представен в следващата таблица.

               
                65
Заведения за хранене и развлечения в община Банско към 12.01.2012 г.

Брой в  Брой в  Общ брой в
Вид на обекта
гр. Банско другите НМ общината
Ресторанти (класически, с национална
282 35 317
кухня, механи) и заведения за бързо хранене
Питейни заведения (кафе-аперитиви и
176 22 198
кръчми)
Барове и дискотеки 25 2 27
Кафе-сладкарници 7 3 10
Всичко 490 62 552
  Източник: Справка от отдел „Търговия и туризъм” при община Банско
Към туристическата инфраструктура, освен местата за настаняване, средствата за
подслон и заведенията за хранене и развлечения попадат и спортните обекти, свързани със ски туризма и планинския туризъм. Те са със следните параметри: 

             Писти и ски пътища – обща дължина близо 75 км.
             Изградени съоръжения в т.ч.:
- 1 брой кабинкова въжена линия;
 - 7 броя 4-седалкови лифта;
 - 1 брой 3-седалков лифт;
 - 6 броя ски влека;
 - 10 броя детски ски влека, с обща дължина 26 км.


             В пилринската част на общината, осн.  в границите НП „Пирин”, се намират още и следните обекти на туристическата инфраструктура:  
- хижа Безбог – 2240м н.в. – 140 легла – към ски комплекс Добринище;
- хижа Бъндерица – 1798 м н.в. – нова хижа 95 легла + стара хижа 73 легла
+ масивни бунгала 30легла = 198 легла, стопанисвана от „Туристическо
дружество Вихрен“ гр. Банско;
- къмпинг Бъндерица – 1800 м н.в., стопанисвана от „Туристическо
дружество Вихрен“ гр. Банско;
- хижа Вихрен – 1950м н.в. – две масивни сгради + бунгала = 150 легла,
стопанисвана от УС на БТС София;
- хижа Гоце Делчев – 1412м н.в. – сграда 36 легла  и бунгала 70 легла =
106 легла – към ски комплекс Добринище;
 66
- хижа Демяница – 1875м н.в. - 175 легла + 14 бунгала с 42 легла = 217
легла, стопанисвана от „Туристическо дружество Вихрен“ гр. Банско;
- хижа /заслон/ Тевненско езеро –2527м. н.в. – 80 легла, стопанисвана от
„Туристическо дружество Вихрен“ гр. Банско;
- туристическа спалня Еделвайс – 929м н.в. - гр. Банско – 55 легла -
стопанисвана от „Туристическо дружество Вихрен“ гр. Банско;
- туристическа база Голямата мочара – 1450м н.в. - бунгала 160 легла,
частен стопанин;
- заслон Казана – 2423м н.в. - няма легла, капацитет 5 места, стопанисвана
от „Туристическо дружество Вихрен“ гр. Банско;
- хотел Академика – 1650м н.в. – м. Уплето – 140 легла.
 Обекти за спорт и развлечения
- Ски училища -10 бр.;
- Спа центрове – 35 бр.;
- Игрални зали  - б 6р.;
 - Интернет клубове – 2 бр.;
- Ледени пързалки – 1 бр.;
- Училище за кънки на лед – 1 бр.;
- Фитнес зали – 50 бр.
Третичният сектор включва и търговски и обслужващи дейности, адресирани основно към постоянното население.  Те също се вписват сред дейностите, които определят развитието на общината, доколкото:
- обогатяват стопанския потенциал на общината и осигуряват допълнителни работни места, предвид възможностите за обслужването и на значителни външни контингенти, съсредоточени основно в прилежащите курортни територии, както и транзитно преминаващи по комуникационните артерии с регионално, национално и наднационално значение (пътя ІІ-19);
- осигуряват повишаване качеството на живот на населението, респ. допринасят за стабилизирането на селищната мрежа и балансираното развитие на отделните части на територията чрез обогатяването си в териториален план и като асортимент.
 67
Понастоящем е налице подчертан териториален дисбаланс в развитието на сектора, като само в общинския център е развит по-широк набор от елементи, вкл. на периодичното и епизодично обслужване (по-подробно състоянието е отразено в подт. 7.2.1.4). 
Привеждането на инфраструктурата на търговията и услугите в съответствие с потенциалната й роля за стопанското развитие и качеството на живот на населението следва да се опре на потенциала на съществуващата база и да преодолее неговите недостатъци, както по отношение набора от дейности, така и по отношение териториалната му локализация.

6.2. Изисквания към ОУПО
ОУПО следва да създаде устройствени условия за икономическо развитие, с оглед
стабилизиране на работната сила и повишаване качеството на живот, при съблюдаване изискванията за опазване на природните ресурси и устойчивост на развитието. По отношение развитието на инфраструктурата на първичния и вторичния сектори, в съответствие с приоритетите и визията, включени в Общинския пран за развитие (ОПР), при изработването на плана да се съблюдават следните изисквания: 
Да се намерят решения за локализация на селищни образувания (урбанизирани структури извън строителните граници на населените мести), предназначени за
изграждане основно на малки инфраструктурни обекти на аграрния сектор - животновъдни ферми и комплекси, складови комплекси за селскостопанска продукция,
оранжерии, ветеринарна лечебница, малки мандри и други, целящи стабилизиране на ра-ботната сила на селата и приближаване преработката на селскостопанската продукция, основно от животновъдството, до местопроизводството й. Планът трябва да предвиди териториалната организация и на зони за микро и малки предприятия в други характерни отрасли, напр. дървообработване, мебелостроене и др. За целта е необходимо ОУП на общината:
- да определи локализациите по местоположение и разновидност, като в отделни случаи може да се определи и отрасловият им профил на зоната, с оглед съблюдаване и на изискванията от санитарно-хигиенно естество. Да се вземат предвид вече съществуващите локализации на подобна инфраструктура, напр. старите селскостопански дворове. За осигуряване провеждането на общинската политика, месторазположението на нови локализации може да бъде съобразено с наличието на поземлени имоти - общинска
 68
собственост  или обобщаване на удребнени такива, чрез комасация с ПУП по чл. 16 на ЗУТ ; 
- новопредвидените урбанизирани територии, предназначени за посочените незамърсяващи производствени и складови дейности, да съобразят вече настъпилите
промени на предназначението на земеделски земи. Да се ограничи до максималната възможна степен включването на обработваеми земеделски земи или пасища; 
- предлаганите с ОУП устройствени решения за нови локализации и пространствената им организация, следва да отчитат възможностите същите да бъдат разположени в преходната зона между равнинната  част и прилежащите й планински склонове  в землищата на гр. Банско и гр. Добринище, така че да не се нарушава ландшафтът; 
- при наличие на наднормен шум или замърсяване на въздуха, с Правилата за прилагане на плана да се изисква от последващите подробни устройствени планове обектите да се ситуират така, че необходимият сервитут да бъде в обхвата на промишленото съсредоточие;
- да се гарантира възможността за пряка връзка с общинската и републиканската пътна мрежа, без преминаване през населени места или селищни образувания за отдих;
- да се предвиди при необходимост изолационно озеленяване. 
Изисквания към ОУПО относно развитието на туристическата инфраструктура и опазването и целесъобразното използване на туристическите ресурси
Планът трябва да осигури условия за реализация на заложеното в ОПР развитие на отрасъла. За осигуряване реална диверсификация на туристическия продукт и развитие на туризма от сезонен в целогодишен, респ. реализация на потенциала на община Банско като конкурентна световна туристическа дестинация, към ОУПО се предявяват следните основни изисквания:
- с устройствените си предвиждания, правила и нормативи планът да осигури в максимална степен едновременно социализацията и опазването на всички ценни природни и антропогенни дадености - природозащитени обекти, биоразнообразие, характерен ландшафт, недвижимо културно и историческо наследство;
- да създаде условия за развитие на териториите, подходящи и привлекателни за разполагане на инфраструктура, обслужваща курортния туризъм и отдиха – акракционни съоръжения и спортни обекти (самостоятелни и в ядра ) за малки и големи посетители,
 69
напр. зоологическа градина на местни видове животни в „полуестествена” среда, инфраструктура за екстремни спортове, вкл. и на вода, например изкуствен рафтинг;
- да определи териториите, подходящи за развитие на нови селищни образувания с курортно предназначение, и да въведе (чрез Правилата за прилагане на плана) правила и нормативи за устройството и застрояването им, които да гарантират прекъснатост на урбанизацията („зелени” паузи и „вписване” в природната среда) и съобразяване с местните строителни традиции, както и недопускане на експлоатационно пренатоварване,
безконтролно ползване на ресурса, всякакъв вид замърсяване от човешки дейности, включително с наднормен шум;
- да предвиди развитие на туристическата инфраструктура в границите на НП ”Пирин”, респ. актуализация на ОГП на ски-зоната, в съответствие с изискванията и ограниченията, определени в Плана за управление на парка;
- да предвиди развитие на транспортната и друга техническа инфраструктура, осигуряващо достъпност и  качествено обслужване на туристическите обекти и на населените места и селищните образувания за настаняване и друго обслужване на туризма и отдиха, в границите и извън границите на общината 
Изисквания към ОУПО относно развитието на търговията и услугите
Планът трябва да осигури условия за реализация на заложеното в ОПР развитие на сектора, като предложи подходяща териториалната организация чрез посочване на ло-кализации край и извън населените места обекти и средоточия за обслужване. 
В зависимост от разположението и адресирания контингент, в тях ще се развива
ежедневно и периодично обслужване или епизодично обслужване, търговия на едро и пр. Планът следва да предложи териториално насочване в зоната около общинския център и
главните комуникационни трасета, както и възможности за локализации, с оглед подобряване на обслужването на цялата общинска територия, в частност – на малките
населени места със затруднено обслужване, както и на прилежащите територии в съседни общини. 
С оглед по удобна достъпност до търговията и услугите за приходящия контингент, препоръчва се локализирането на тези дейности да се търси в удобна близост (връзка) до курортни комплекси, вилни зони, ваканционни селища. За целта да се осигурят устройствени условия за изграждане на съсредоточия за комплексно туристическо обслужване – „посетителски центрове”. 
 70

VІІ. УРБАНИЗИРАНИ ТЕРИТОРИИ – СЪСТОЯНИЕ И УСТРОЙСТВЕНИ
ИЗИСКВАНИЯ
7.1. Селищна мрежа 
7.1.1. Общи данни за селищната мрежа
Селищната мрежа на община Банско е формирана от 8 селища - 2 града (Банско и Разлог) и 6 села (Гостун, Кремен, Места, Обидим, Осеново и Филипово). Гъстотата на селищната мрежа е 1,6 селища/100 кв.км. Тя е по-ниска от средната за страната (4,8 селища/100 кв.км).
Градовете са разположени в Разложката равнина, по път II-19 Симитли – Гоце Делчев. Селата са разположени по поречието на р. Места, на източните склонове на Пирин и западните склонове на Родопите. Само с. Места е разположено на път II-19. Степента на урбанизация е висока – над 90% от населението е концентрирано в градовете, като в общинския център гр. Банско този показател възлиза на 68,7%. 
Най-близко разположеното до Банско селище е Добринище и отстои на 6 км, а най-отдалеченото -  Кремен  - на 27 км. 
7.1.2. Структура и функционални характеристики 
Поради спецификата на историческото развитие и особеностите на релефа, селищната мрежа е придобила „гроздовидна” структура, като само градовете Банско и Добринище и с. Места (получило статут на НМ през 1965 г., без собствено землище) са разположени на републиканския път ІІ-19 – функционален „гръбнак” на общинската селищна структура. Останалите села се свързват с него чрез отделни тупикови отклонения, като само Филипово и Осеново са на едно отклонение и така имат пряка връзка помежду си и със с. Места. Други пътни връзки между селата, както и с общинския център (освен по ІІ-19) липсват. Напречните връзки между групата населени места западно от пътя (Добринище, Обидим и Кремен) са силно затруднени  - сега съществуват само като пешеходни), а за селищата от Родопската част (Гостун и Осеново) -  и невъзможни.
Елементите на републиканската и общинската пътна инфраструктура, осигуряваща междуселищните връзки, както и състоянието на транспортното обслужване на населението, респ. потребностите от  тяхното развитие, са представени подробно в част ІХ.
 71
По отношение функционалния им профил, населените места в община Банско могат да бъдат групирани в следните зони:
- зона на градовете обхваща общинския център гр. Банско и гр. Добринище, разположени в северната част на общинската територия. Това са селища, които разполагат
със значителен контингент хора в трудоспособна възраст и реализират сравнително пълноценно трудовия си потенциал на собствена територия, включително привличат трудов контингент от съседни населени места. Това се дължи на развитието на стопанските активности, на първо място свързани с туристическата функция, както и с някои производства, и на концентрацията на обекти на социалната инфраструктура и на обекти на административното, деловото и други видове обществено обслужване.  Според категоризацията на населените места по броя на населението първа селищна зона е съставена от „много малки градове“;
- зона на селата обхваща шестте села в източната част на общинската територия. Според категоризацията на населените места по броя на населението тази зона е съставена
от „много малки села“, с изключение на с. Филипово, което е „малко село“. Селата в общината са с ограничени възпроизводствени възможности (с коефициент на възрастова зависимост над средния за селата), в които за трудова реализация се предлагат силно ограничен брой работни места, трудовите ресурси не се реализират или се реализират в минимална степен в други населени места и отсъстват обслужващи обекти на образованието, здравеопазването и културата. Като изключения от това обобщено определение могат да бъдат посочени:

-              с. Места (с отрицателен ръст на населението -21,7% при средно зоната на селата -42,3%). Поради географското разположение и транспортните връзки, селото изпълнява средищни функции по отношение останалата част от  населените места в зоната. Тук е концентрирана основната част от социалната инфраструктура и дейности, обслужващи всичките шест села в общината. 


-              с. Филипово, с най-многобройно население и ниска стойност на отрицателния ръст през последните десет години (-4,4% при средна стойност за зоната на селата в община Банско -42,3%. Възрастовата структура на населението на Филипово също е с най-добри показатели между населените места в общината). Това състояние в най-голяма степен
 72
на дължи на спецификата на религиозните и исторически установени
традиции, ценностна система, поминък.  
Анализът по този признак показва висока степен на концентрация на активности и инвестиции в градовете и значително изоставане на населените места, попадащи във втората зона. Диагнозата очертава ясно дисбаланса в моментното състояние и тенденции в социално-икономическото развитие на населените места в източната част на общината. Това състояние представлява реална заплаха за стабилността на селищната мрежа като цяло. 
По отношение териториалното разположение, пространствените връзки и характера и потенциалите на природните ресурси в хинтерланда, населените места могат да бъдат обособени в две зони, наречени работно, както следва:
- селищна зона „Пирин”, която обхваща Банско, Добринище и селата Кремен и Обидим. Потенциалите за тяхното развитие се свързват с териториалната им близост с
природните и спортно-рекреационни ресурси на Пирин планина, респ. парка „Пирин”, както и с по-непосредствените пътни връзки към Разлог, респ. Предела-Благоевград-София и към Велинград. Сравнително идентичното разположение спрямо основния природен ресурс, обаче, не е било достатъчно условие за балансирано развитие на населените места в тази зона – по-горе бе посочено значителното изоставане на селата. 
 -  селищна зона ”Родопи” – включва селата в източната част на територията.  Към тази зона принадлежи с.Места (въпреки че е в землището на Обидим). Традиционните
връзки със селата от тази зона са чрез републиканския път ІІ-19. Новоизграден път осигурява достъп до с. Осеново/с Филипово откъм с. Рибново, респ. алтернативна връзка към с. Гърмен и гр. Гоце Делчев. Въпреки качествения природен ресурс в хинтерланда на селата в тази зона, през последните две десетилетия тук не са реализирани значими инвестиции и не са развити нови стопански активности. Това е повлияло отрицателно на устройственото развитие и социално-икономическия профил на зоната като цяло. Състоянието по населени места е представено по-подробно в следващите точки на настоящата част.
7.1.3. Изисквания по отношение стабилизирането на селищната мрежа
Стабилизирането на селищната мрежа следва да се основава предимно на по- цялостно развитие на територията на общината чрез „отварянето” на малките населени места към природните и антропогенни дадености в общината и към околните общини, с което да се обогати  туристическият и рекреационният продукт и да се повиши
 73
достъпността до него, вкл. чрез създаване на алтернативни връзки. Съществен принос в това отношение ще осъществи подходящото развитие на нова туристическа инфраструктура и атракции, стимулиращи развитието на форми на алтернативен туризъм през всички сезони. Това се отнася на първо място за територията на „селищна зона „Родопи”, но е приложимо и в землищата за другите села, в частите им извън границите на НП „Пирин”. 
Стабилизирането на селищната мрежа следва да се свърже и със създаването на устройствена основа за максимално запазване и ползване на малкия по количество но затова и още по-ценен земеделски поземлен фонд, с възможности за инвестиции в ново строителство и в населените места извън общински център чрез „премерена” урбанизация. 
Както е посочено и по-горе, в т. 6.2., фактор за стабилизирането на малките населени места е и правилното териториално насочване и профилиране на извънселищните зони за развитие на обслужващи, производствени и складови дейности. 


                7.2. Населени места
               
7.2.1. Общи данни
Населените места в община Банско са от категориите23
 „много малки градове”,
съответно „много малки села” (с изключение на Филипово – „малко село”). В следващата

таблица              са представени данни за площта на населените места24, населението им25
 и
тяхната категоризация.

демографска прогноза, включваща:
                                                 
23 Според категоризацията по Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на МРРБ за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на МРРБ, Допълнителни разпоредби,  1
24 По данни от кадастралните карти на Банско и Добринище и от КВС за останалите населени места 25 НСИ – Резултати от преброяването на населението и жилищния фонд 2011г.
 74
От данните в горната таблица е видно, че по показателя „площ  на жилищната територия (бруто) / жител”, населените места в общината са в удовлетворително състояние. Нормативът за много малки градове е 100-200 кв.м./жит., а за много малки села – над 350
кв.м./жит.26
 Единствено за с. Филипово стойността на този показател е по-ниска от
нормативната (300-370 кв.м./жител за малки села ). Предвид демографската характеристика на селото, представена в част V, респ. в съответствие с прогнозите за демографско развитие, при планирането следва да се предвидят възможности за териториално разширение на населеното място.

7.2.2. Баланс на територията  на градовете Банско и Добринище
През последните 15-20 години на териториите на двата града и особено – в Банско, протекоха  урбанизационни и инвестиционни процеси, свързани в голямата си част с промени в поземлената собственост и довели до значителен ръст на строителното усвояване на територията, както и до някои промени по отношение основното функционално предназначение В следващите таблици е представен настоящият баланс на териториите на двата града27.

БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГР. БАНСКО 
(в границите по регулационния план от 1990 г.)

Вид територия по основно предназначение Площ (в ха) Дял (%)
Жилищни територии, в т.ч.:           227 56.90
- жилищни територии с преобладаващо 149 
малкоетажно застрояване
- жилищни територии с друг характер на  23 
жилищното застрояване
- други жилищни територии (незастроени и за 54 
друг вид жилищно застрояване)
Терени с общественообслужващи функции  16 4.00
Терени на хотели и др. туристическа 23 5.76
инфраструктура
Производствени и складови терени  18 4.50
Озеленени площи за широко обществено 5.7 1.42
ползване*
Обществени озеленени площи със специфично 5.8 1.45
предназначение*  
Терени за спорт и атракции 3.4 0.85
Терени на транспортната инфраструктура, в 86 21.54
т.ч.
- улици и площади 74 
                                                
26 Вж. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 7/2003 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
27 По данни от кадастралните карти на Банско и Добринище
 75
- ж.п. инфраструктура 7 
- други транспортни терени 5  
Терени на техническата инфраструктура - 
Други  14.3 3.58
ОБЩО 399.2 100
*Обхванати са озеленените площи, включени в кадастралната карта като самостоятелни поземлени имоти

БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГР. ДОБРИНИЩЕ
(в границите по регулационния план от 1990 г.)

Вид територия по основно предназначение Площ (в ха) Дял (%)
Жилищни територии           81 68.47
Терени с общественообслужващи функции 2.6 2.198
Терени на хотели и др. туристическа 6 5.072
инфраструктура
Производствени и складови терени 0.6 0.507
Озеленени площи за широко обществено 0.4 0.338
ползване*
Обществени озеленени площи със специфично 2.7 2.282
предназначение*
Терени за спорт 2.5 2.11
Терени на транспортната инфраструктура, в 22.2 18.766
т.ч.
- улици и площади 18.3 
- ж.п. инфраструктура 2.1 
- други транспортни терени 1.8 
Терени на техническата инфраструктура - 
Други  0.3 0.257
ОБЩО 118.3 100
* Обхванати са озеленените площи, включени в кадастралната карта като самостоятелни поземлени имоти

7.2.3. Изграденост на населените места
Всички населени места в общината са с висока степен на изграденост. 
Преобладаващата част от застрояването е с малка височина, като само в гр. Банско има концентрация на сгради (жилищни, хотели, административни и др.) с повече от три етажа. Налице са значителни различия между градовете Банско и Добринище и останалите населени места по отношение техническите характеристики и състоянието на сградния фонд. 
 Активното изграждане на жилища и места за настаняване в гр. Банско през последните 15-20 години е довело до почти пълно усвояване на строителните терени в границите на града по ЗРП от 1990 г. Както е видно от представения баланс, понастоящем 56,9 % от територията в тези граници е с основно жилищно предназначение (нето жилищна територия). Този показател е малко по-нисък от норматива за „много малки градове” – 65-75
 76

%28      
.              Това е резултат от спецификата на урбанизационните и инвестиционни процеси в
Банско, свързани през последните години с развитието на туристическа инфраструктура, вкл. изграждането на такава в границите на града. Средна плътност на застрояване на жилищните УПИ в Банско е 43.4%29, което е благоприятна стойност за този показател. Следва да се отбележи, че в границите на града има значителен брой незавършени строежи, основно на многофамилни жилищни сгради и хотелски структури.
Нето жилищната територия в Добринище заема 68, 5 % от града, което се вписва в норматива за „много малки градове”. Средна плътност на застрояване на жилищните УПИ в Добринище е 40.5%, което показва, че тук във висока степен са съхранен традиционният градоустройствен облик
В следващата таблица за представени данни за функционалните характеристики и обитаемостта на жилищните сгради във всички населени места в общината.

Жилищен фонд по населени места – функционални характеристики; обитаемост


Площ  
Брой
Жил. терит.

ЕКАТТЕ
Населено място



Категория


(ха)
жители
(кв.м.)/жител 

02676
гр. Банско
399.9, в т.ч.
9019
361.6
Много малко градове


326.1 бруто жил. терит.



21498
гр. Добринище
118.3 в т.ч.
2836
370.6
Много малко градове


105.1 бруто жил. терит.



17381
с. Гостун
12,1
46
2630.4
Много малко села
39614
с. Кремен
39.2
205
1912.2
Много малки села
47857
с. Места
23,5
242
971.1
Много малки села
53059
с. Обидим
32,1
84
3821.4
Много малки села
54136
с. Осеново
7,5
78
961.5
Много малки села
76090
с. Филипово
17,8
615
289.4
Малки села




Жилищна площ*


Жилищна площ*

пол. площ / жит.


Полезна площ*


Полезна площ*

Дял обитавани
Стандарт обит.

Жилища*


Обитавани


жилища (%)





жилища*






(кв.м.)
(кв.м.)

(кв.м.)
(кв.м.)

(кв.м.)
Населено място









Гр. Банско
4377
423246
326389
2912
308706 237488
66,5
34,23
Гр. Добринище
1170
131250
105121
978
109745 87663
83,6
38,70
Село Гостун
79
5395
4100
27
1755 1438
34,2
38,15
Село Кремен
158
19711
8270
111
7961 6065
70,2
38,83
Село Места
118
9795
6967
88
7630 5367
74,6
31,53
Село Обидим
84
5289
4696
57
3447 3009
67,7
41,04
Село Осеново
90
4982
4293
48
2649 2347
53,3
33,96
Село Филипово
175
13751
10036
166
13201 9624
94,9
21,46





*Към 01.02.2011 г.,
по данни
от НСИ
От горните данни могат да се направят следните изводи:
- средният стандарт на обитаване във населените места е висок. Тази констатация е приложима и за с. Филипово, за което стойността на този показател е най-ниска, но удовлетворителна в сравнение с възприетата в повечето европейски страни средна норма – 20 кв.м./обитател.
28 Вж. чл. 14, ал. 3 от Наредба № 7/2003 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
29 Изчисленията на стойностите по този показател за Банско и Добринище са направени по база данни от кадастралната карта
 77
- ръстът в жилищното строителство в гр. Банско и в по-малка степен – в гр. Добринище, от една страна, и обезлюдяването на малките населени места, от друга са довели през последните години до формирането на значителен контингент необитавани жилища. 
Горните изводи водят до заключението, че по отношение потребностите на настоящото население не се налага допълнително жилищно строителство. 
В следващата таблица са дадени данни за конструктивните характеристики на жилищните сгради в населените места в община Банско.

               
                Жилищен фонд по населени места – конструктивни характеристики*
                               Стоманобетон                (ст. бет. плоча)                              
                                                               (с гредоред)    
                Панели                                                              Кирпич
                                               Тухли   Тухли Камък     Дърво Други
Населено място             Общо                                                 


Гр. Банско          4377      67           568         2709      925 73   32 2        1
Гр. Добринище              1170      9             41           560         529 1     29 1        -
Село Гостун      79           -              2             1             67 -        9 -           -
Село Кремен   158         -              1             17           129 9     2 -           -
Село Места      118         6             -              48           64 -        - -           -
Село Обидим 84           -              -              3             74 3        4 -           -
Село Осеново                 90           -              -              3             31 34     22 -        -
Село Филипово              175         -              -              97           73 3        2 -           -
                                                               *Към    01.02.2011 г.,     по данни от      НСИ

Горните данни показват, че новото жилищно строителство, съобразено с действащите
технически норми, е концентрирано в градовете. Около половината от жилищните сгради в селата Места и Филипово също са изградени със съвременни технологии и са в сравнително
добро състояние. В останалите населени места е налице значителен дял амортизиран фонд. 
Сградите с нежилищно предназначение (с административни, образователни, културни, делови и др. обществени функции) в двата града са в добро състояние. Същата обща оценка се отнася и за полифункционалните сгради в с. Места и с. Филипово, за седалищата на кметствата и кметските наместничества в останалите села, както и за читалищната сграда в с. Кремен. В селата от община Банско със закрити училища все още съществуват училищни сгради общинска собственост, които не се използват и чието физическо състояние се влошава прогресивно. Те представляват фонд, пригоден за използване за други обществено полезни нужди след реконструкция. В тях могат да бъдат развивани дейности от сферата на  социалните услуги, производствени, обслужващи
 78
туризма (напр. младежки хостели) или други дейности, допринасящи за стабилизирането и развитието на населеното място.
7.2.4. Състояние на социалната инфраструктура, обектите на религията, спорта и търговията по населени места 
Състоянието и потребностите за развитие на социалната инфраструктура на
общинско ниво са разгледани в част VІІІ. Тук по-долу детайлно са описани разпределението и състоянието на обектите по населени места, в контекста на непосредственото им отношение към ежедневната организация на жизнедейностите и значението им на фактор, допринасящ за виталността на селищата, респективно за стабилността на селищната мрежа.
В гр. Банско е концентрирана преобладаващата част от обектите на социалната инфраструктура. 
Образователна инфраструктура: в гр. Банско са разположени обекти на предучилищното обучение и на общото (в т.ч. и средно) и на професионалното средно
образование. На територията на града функционира ОДЗ с пет филиала и детска ясла с общ капацитет 384 места (14 групи) и млечна кухня с капацитет 180 деца. Обектите на общото образование са НУ „Св. Паисий Хилендарски” с 205 ученика  (10 паралелки, 26 кл. стаи) и СОУ „Неофит Рилски” с 283 ученика (дн. форма), с 14 паралелки, 32 кл. стаи. Капацитетът на тази инфраструктура е достатъчен за да обхване съответната възрастова група.
С надобщинско значение са обектите на професионалното средно образование -  три професионални гимназии, разположени  в гр. Банско: Професионална гимназия по селско стопанство и туризъм, Професионална лесотехническа гимназия “Н. Вапцаров”,  Професионална гимназия по електроника и енергетика. Данните за техния капацитет са представени в част VІІІ, т. 8.1.
Здравна социална инфраструктура: първичната медицинска помощ на населението в града се осигурява от 8 бр. индивидуални практики, а стоматологичното
обслужване –от 7 бр. индивидуални практики по обща стоматология.
Освен това, в Банско са разположени и обекти на специализирана доболнична помощ, които обслужват населението на общината. Такива са Медицински център “Св. Благовещение” (6 специализирани практики), частна клиника  “Д-р Рускови” и един индивидуален кабинет по акушерство и гинекология (вж. част VІІІ, т. 8.2.). В гр. Банско
 79
функционира Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП). Състои се от стационарен екип и долекарски екип.
Здравната инфраструктура на гр. Банско обслужва не само постоянното местно население, но и значителен контингент временно пребиваващо население и туристи, поради което се нуждае от  развитие. Необходимо е да бъдато сигурени теренни възможности за разширяване на съществуващата база, както и за изграждане на медицински пункт с подходящо разположение в изходната зона към ски пистите..
Инфраструктура на социалните дейности. От тази група, в гр. Банско са разположени: 
- Дневен център за деца с увреждания “Здравец” с  капацитет 20 места;
- два дневни центъра за възрастни с увреждания с капацитет 70 места;
- защитени жилища – 2 бр. с 15 места.
В града функционират още:
- Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) с капацитет 25 места;
- Център за обществена подкрепа (ЦОП) с капацитет 35 места;

-              Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) с капацитет 15 места., създадени с решение на ОбС на база предходния Социален учебно-професионален център,
Центърът за социален патронаж е с капацитет за обслужване на 160 души и към
момента удовлетворява потребностите.
Инфраструктура на културата. В Банско са разположени основните обекти на културата в общината, с активна дейност. Те са:
- „Музеен комплекс – Банско”. Основно място в него заемат къщите – музеи (“Неофит Рилски”, “Никола Вапцаров”) и градският исторически музей, включващ “Веляновата къща” и археологическия обект „Късноантичен комплекс за строителна керамика (IV-VI в.)” в местността "Св. Иван" край гр. Банско. Обекти за представяне на изобразителното изкуство са Постоянната иконна изложба в Хилендарския (Рилски) Метоха и Дома на изкуствата към музей „Никола Вапцаров”.  
 80
Общински съвет – Банско е взел решение за създаване на археологически музей в приземните помещения в дома на изкуствата, в който да се съхраняват ценни книги и предмети.30 Към момента проектът не е реализиран.
- Читалище „Никола Вапцаров -1894” (включено в регистъра по Закона за
народните читалища под №1138). Читалището развива многообразна дейност,
доминирана от опазването и популяризирането на  богатото фолклорно наследство
на града и региона. В него работят самодейни певчески и танцови състави (мъжки,
женски и детски). Създадени са също рок група и мажоретен състав. Библиотеката
на читалището съхранява над 55000 тома библиотечни единици. Читалището е
разположено в съвременна сграда в отлично състояние. То разполага с около 4000
м2
РЗП, 4 зали и 4 кабинета, в т.ч. зрителна зала със сцена, пригодена за театрални
представления.
Дейностите и базата на читалището се реализират чрез изключително богатия и качествен културен календар на общината, в който изпъкват традиционни фестивални формати, като Летни театрални празници "На публиката - с любов", "Лятна киномания под звездите", Международен джазов фестивал. През годините те са придобили авторитет и привличат многобройна, включително чуждестранна публика. Много от културните и други обществени събития се провеждат на открито, понастоящем обикновено на площад „Н. Вапцаров”. 
Градът, респективно общината и региона, се нуждаят от развитие на
инфраструктурата на културата, на първо място  - изграждане на  обособени пространства за представяне на творби на  сценичните изкуства. 
Необходимо е да се създадат устройствени условия за изграждане на  Летен театър с 1000-1500 места.
Предвид огромния контингент външни посетители – туристи, курортисти, е необходимо и изграждане на Многофункционална зала, в която ще се осигурят условия за организиране на културни, както и спортни и др. публични събития.
Горните условия налагат и изграждане на съвременен Посетителски център, в който ще се осъществява комплексно обслужване на туристите и гостите, в т.ч. представяне на природното и материалното и нематериално културно наследство на
Банско и региона (вж. и по-долу). 
                                                
30 Общински съвет – Банско, Решение № 335 Протокол 18/ 26.03.2009г..

 81
Обекти на религията. В гр. Банско има два постоянно действащи източноправославни храма - църквите "Света Троица" и "Успение Богороднично"
(гробищна), и двата с културно историческа стойност. Изграден е и параклис с музейна сбирка на Паисий Хилендарски. 
В Банско функционира и Евангелска съборна църква.
Съвременното развитие на града като център на територия с туристически и курортни функции, т.е. място на едновременно пребиваване на голям брой външни посетители,  извежда на дневен ред въпроса за липсата на капацитет на съществуващите храмове за нуждите на вярващите от постоянното население и временно пребиваващите. Следва да се препоръча осигуряването на устройствени условия за изграждане на нов източноправославен храм, като елемент на  бъдещия нов (вторичен) обществен център на Банско.
Обекти за професионален и масов спорт. В гр. Банско е изграден футболен стадион „Свети Петър“ с капацитет 3000 седящи места, понастоящем в незадоволително
състояние. През 2010 г. е разработен ИП за „Социално-спортен рекреационен център“ гр. Банско на терена на стадиона с площ 34000 кв.м.. Проектът предвижда реновиране на съоръжението и превръщането му в модерен комплекс, включващ футболен стадион с 8000 покрити седящи места, зали за различни видове спорт, езеро с функции на ледена пързалка през зимата, подземен паркинг с 800 паркоместа, хотелски комплекс с анекси.  
В сградата на читалището е обзаведена тренировъчна зала за бойни спортове.
В публични (площадни) пространства в кварталите на същинския град през последните години са изградени спортни площадки за масов спорт – футбол на малки вратички, тенис и др., които към момента са в задоволително състояние.
В учебните заведения има изградена инфраструктура за ученически спорт, с  възможности за развитие. Разработвани са проекти за изграждане на покрит плувен басейн (25 м) към СОУ „Неофит Рилски”,  за реконструкция на спортен салон към НУ „Св. Паисий Хилендарски” в зала за групови спортове, с възможност и за състезания пред публика.
Както е видно от данните по кадастралната карта, респ. приложения по-горе баланс на територията, поземлените имоти в гр. Банско, отредени за спортни нужди, не удовлетворяват норматива по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 7/2003 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – в Банско
 82
те  възлизат на 3,77 кв.м./ жител при норматив за малки и много малки градове 10-12 кв.м. / жит. Този недостиг в значителна степен се компенсира от изброените по-горе квартални и др. съоръжения с възможност за развитие на масов спорт. Въпреки това, общият устройствен план следва да предвиди допълнителни терени за изграждане на съоръжения за различни видове спорт и атракции, както е посочено по-долу. Тези съоръжения следва да се визират и като инфраструктура, предназначена за обслужване на нежители на Банско, които притежават жилища и престояват продължително в него.
Повечето от новоизградените хотели и хотелски комплекси включват плувни басейни, фитнес зали и други съоръжения за спортуване и отдих на техните гости.
За подпомагане диверсификацията на туризма и с оглед удължаване на туристическия сезон до целогодишен, градът се нуждае от допълнителна инфраструктура за масов спорт и активен отдих, напр. плувен комплекс с водни атракции.
Необходимо е да се осигурят устройствени условия за многофункционална зала за спортни и други публични събития с целогодишно ползване. 
Търговията, общественото хранене и услугите в гр. Банско са развити добре. Основен стимул за това е обслужването на външните посетители - туристи и курортисти. 
Констатира се специфичен дисонанс между структурата на обслужващата мрежа в традиционния град и рязкото нарастване на обслужвания контингент през активния туристически сезон и особено – в пикови моменти , напр. в празнични дни, когато градът се посещава от допълнителен брой гости с няколкочасов престой. Изхождайки от категоричната позиция, че традиционната градска структура, вкл. организацията, вида, мащаба на търговските и други обслужващи обекти трябва да бъдат съхранени (в някои случаи – редуцирани), може да се приеме като целесъобразно изграждането на ново съсредоточие на дейности, един „вторичен” градски център, с възможности за развитие на търговски и други обслужващи функции, приемна и информационна туристическа инфраструктура, културни прояви, разнообразни атракции и др. Разположението и условията за транспортен достъп и обслужване, функционалното съдържание, физическите параметри и др. архитектурни характеристики на центъра следва да бъдат съобразени с потребностите на целевия контингент – времените обитатели и посетителите на града и планината, и да допринасят за обогатяване и разнообразяване на предлаганите пакети туристически услуги, респ. за увеличаване на привлекателността и конкурентноспособността на туристическата дестинация.

 83
Гр. Добринище
Образователна инфраструктура:
Предучилищно обучение: в гр. Добринище са  разположени два филиала на ОДЗ „Здравец” с по 2 групи, съответно по 48 и 54 деца. И двете разполагат с по седем помещения.
Общо образование: В града функционира ОУ „Св. Климент Охридски””, в което през учебната 2011-2012 са обучавани 171 ученици, разпределени в 9 паралелки. Училището разполага с 29 класни стаи и с този си капацитет удовлетворява потребностите на населението.
Здравна социална инфраструктура: 
Първичната медицинска помощ за населението се осъществява от 2 бр. индивидуални практики, а  стоматологичното обслужване – от една индивидуална практика по обща стоматология.
Предвид числеността на населението и постоянно нарастващия брой временно пребиваващи, необходимо е съществуващата инфраструктура – сградата на бившата поликлиника в града, да се запази за нуждите на здравеопазването.
Инфраструктура на социалните дейности:
В гр. Добринище е устроен Дневен център за възрастни хора с три помещения, който удовлетворява нуждите на местния контингент.
Инфраструктура на културата: 
В гр. Добринище е разположен историко-етнографски музей „Иван Козарев”, със сграда и експозиция, обновени през 2010 г. 
В града функционира и читалище „Димитър Благоев 1925” (№ 2754 по Регистъра на народните читалища). Читалищната дейност се развива в съвременна сграда в отлично състояние и включва няколко фолклорни и други певчески и танцови групи, школи по
изкуствата, мажоретен състав, духов оркестър.
Обекти на религията:
Действаща църква “Св. св. Петър и Павел”, с културно-историческа стойност. На 29.06.2011г.е направена първа копка за изграждане на нов  храм „Св. Св. Кузма и Дамян“.
 84
През 1985 г. е възстановена и църквата „Успение на Пресвета Богородица” от ХVІІ в., понастоящем – не действаща.  
Обекти за професионален и масов спорт:
 В гр. Добринище има футболно игрище, ползвано от местния клуб. Поради липса на средства поддържането му е затруднено.  В града е изградена площадка за минифутбол
за масово ползване, в добро състояние. Също за масово ползване е атракционен комплекс (частна инвестиция), включващ два басейна с топла минерална вода, който се поддържа в добро състояние. Така описаните съоръжения в градската територия показват удовлетворителна съоръженост с обекти на спорт и атракции. Налице е теренен резерв за разширяване на базата.
На север, извън градската територия в процес на устройство е терен за мотоспорт, на който вече се провеждат състезания и събития с атракционен характер. 
На основание решения на ОбС-Банско31 е стартирала процедура за промяна на предназначението на поземлени имоти-общинска собственост с обща площ 38.9 дка в землището на гр. Добринище, м. Мерата, за изграждане на комплекс от  тренировъчни футболни игрища за професионален спорт. 
Село Места. Поради средищното разположение на селото, тук е концентрирана основната част от социалната инфраструктура, обслужваща шестте села в общината.  
Образователна инфраструктура:
Предучилищно обучение: в с. Места е разположен филиал на ОДЗ „Здравец”- Банско – ЦДГ с 2 групи, 27 деца. Обектът разполага със седем помещения, в добро състояние.
Общо образование: В селото функционира ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, в което през учебната 2011-2012 са обучавани 77 ученици, разпределени в 7 паралелки. Училището е със статут на средищно училище по смисъла на   6в, ал.1 от допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета – в него се обучават и деца от съседните села. То е също със статут на защитено училище (  6е, ал.1 от допълнителните разпоредби на същия закон). Училището разполага с 13 класни стаи.


                                                
31 Общински съвет гр. Банско, Решения от Протокол 10/31.05.2012
 85
Здравна социална инфраструктура:
Първичната медицинска помощ се осигурява от една индивидуална практика, настанена в бившата здравна служба на селото.
Инфраструктура на социалните дейности:
В Места е устроен Дневен център за стари хора. Той разполага с две помещения, достатъчни за нуждите на съответния контингент от местното  население.
В селото е разположен и общински Център за социален патронаж, който обслужва населението на шестте села в общината.
Съгласно решение на Общински съвет гр. Банско, в с. Места през м. ноември 2012 г. ще бъде открит дом за стари хора с деменции, с капацитет 15 души.
Инфраструктура на културата.
Читалище „Ив. Кюлев -1996” -  действащо читалище, регистрирано под  номер 3238 в МК по Закона за народните читалища. В него развиват дейност библиотека и смесен самодеен фолклорен състав.
Обекти на религията
Църква „Св. Великомъченик Георги”, построена в периода 1996-2005 г. Сградата е в отлично състояние, разположена непосредствено до републиканския път ІІ-19, преминаващ през селото, което я прави обект на посещение с надлокално значение.
Обекти за масов спорт. В с. Места е изградена спортна площадка с футболен терен, в задоволително състояние. Предвид средищното значение на селото, спортните
съоръжения са недостатъчни.
Село Филипово. В селото функционират:
- Филиал на ОДЗ „Здравец” с една група, 22 деца. Разполага с четири помещения;
- Дневен център за стари хора с две помещения;
- Читалище „Никола Вапцаров-2010” (рег. № 3487) с библиотека;
- Джамия и източноправославна църква (действащи).
Обслужването на населението в другите сектори е осигурено в с. Места и в общинския център.
 86
Предвид демографския му профил, селото се нуждае от развитие на база за масов спорт и детски площадки.
В останалите села в общината – Кремен, Обидим, Осеново, Гостун няма работещи обекти на социалната инфраструктура. Единствено в Кремен функционира
читалище „Светлина-2006” (рег. № 3228), със самодеен състав и библиотека.
Във всички села има действащи източноправославни храмове, в които само на някои празници се отслужват служби от приходящ свещеник. Освен селската църква „Св. Никола, в землището на с. Обидим функционира и манастир „Св. Панталеймон” (Обидимски манастир), който през лятото е отворен и за туристическо посещение. 
Обслужването на населението на тези села  в останалите сектори се осъществява в с. Места и в общинския център.
Периодичното и епизодично търговско обслужване на населението е осигурено в общинския център и в гр. Добринище. Търговското обслужване в малките населени места се ограничава до осигуряване със стоки от първа необходимост.
Концентрацията на  търговски обекти в общинския център е видна от данните за броя  разположението  на търговските обекти в общината към 30.04.2011 г., показани в
следващата таблица. 
Справка за броя на магазините в община Банско към 30.04.2011 г.

Брой обекти Брой обекти Общ брой за
Вид на търговския обект
в гр. Банско в други НМ общината Магазини за хранителни стоки 88 30 118 Магазини за промишлени стоки 180 12 192
ОБЩО 268 42 310
Източник: Отдел „Търговия и туризъм”, община Банско.

7.2.5. Състояние на първостепенната улична мрежа и паркиране на територията на населените места
Състояние на първостепенната улична мрежа и паркиране на територията на гр. Банско.
През северните територии на гр. Банско преминават участъци от трасета, елементи на републиканската пътна мрежа:

-              път ІІ-19 „Симитли – Г. Делчев”;          
-              път ІІІ-1901 „Банско – Баня”.   
                               87
 Тези участъци следва да се включат в първостепенната улична мрежа на гр. Банско.
 Структурният тип на уличната мрежа в гр. Банско има ясно изразени разлики, които са се наслоили в следствие на историческото му развитие. В по-старата част на града, разположена източно от р. Глазне, до средата на ХХ век се е оформяла дребно кварталната структура на града (като приемственост от възрожденския град), което е довело да оформянето само на обслужващи, квартални улици без ясно подчертани направления и субординация, каквито се изискват за съвременните градове. Тази улична мрежа е била предназначена да обслужва каруци и файтони. Това е и големият контраст с нуждите на съвременния гр. Банско в ХХІ век. В частта на града, разположена западно от р. Глазне, е реализирана улична мрежа във втората половина на ХХ век, която е резултат от нови идеи за изграждане на жилищни структури и съответно обслужваща ги улична мрежа. Голямото нарастване на структуро-функционалния потенциал на територията на съвременния град, особено след интензивното строителство на обекти на туристическата инфраструктура (хотели, обекти за хранене и др.), както и многофамилни жилищни сгради на юг и югозапад от традиционния град и оформянето на Банско като европейски курортен център, е предизвикало опити да се модернизира структурата на уличната мрежа, с идеята тя да се подчини на някаква йерархия и условна класификация. Това, обаче е станало със скромен успех, вероятно поради неудържимия териториален натиск на строителното предприемачество. 
Новото развитие - интензивно застрояване на града в последните десетилетия, е довело до голям дисбаланс между капацитета на хотелските комплекси и  териториалните възможности за подходи, за пешеходни пространства и вело-трасета, и особено за паркиране на МПС на пристигащите туристи, гости и обитателите на града.
Някои удачно замислени и реализирани мероприятия по отношение развитието на уличната мрежа в гр. Банско трябва да бъдат изтъкнати :

-              националния и регионален транзит, въпреки че минава през града, все пак е изведен периферно на основните градски структури по ул. „Патриарх Евтимий” - (Републиканския път ІІ-19, връзката м/у АМ - Струма и АМ - Виа Игнатия);


-              за интензивните туристически транспортни потоци, които нямат директно отношение към града, а са насочени основно към станцията на кабинковия лифт и ски пистите има изградено трасе – ул.”Явор” - западна обходна улица на града, част от предвидения със ЗРП  (1990) обходен ринг, включващ и  ул. „Найден Геров”, с все още нереализирани участъци в юг-югоизточната част.
 88
Връзките на тези улици с основната улична мрежа на града, обаче не са удачно
оформени, за да изпълняват те функциите, които са им отредени;

-              единствената улица в гр. Банско, прокарана с ясно направление, връзки и функции на събирателна, и в този смисъл на главна артерия, е ул. „Глазне –Пирин” до лифтовата станция. По нея съответно се развива интензивно автомобилно движение и има инсталирани светофарни уредби за регулиране на транспортните потоци.
В източната част на града, липсват ясно прокарани трасета на събирателни улици. Ядрото на града е изградено с пешеходни пространства и е непроходимо за моторното движение. Поради липса на териториални възможности за по-решителна намеса в структурирането на уличната мрежа в тази част на града, може би една от малкото възможности, които остават, е чрез добре обмислени организационни мероприятия – Генерален план за организация на движението (ГПОД), да се постигне някаква условна задоволителност, особено с проблемите на паркирането, и по този начин да се подобри транспортната ситуация в града.
Още по-остър става проблемът, породен от желанието на градската администрация да затвори още някои улици за движение на МПС, което е продиктувано от ясния стремеж към транспортно успокоени зони, което е обяснимо и е в унисон с курортния характер на гр. Банско. 
Основните идеи за развитието на структурата и пространствената геометрия на уличната мрежа ще се оформят с разработването на Общия устройствен план, който ще предложи бъдещото развитие на функционално-пространствената организация на града, с прогнозен хоризонт 20 години, и в съответствие с това на План-схемата на Комуникационно транспортната система.
Паркиране
В гр. Банско, поради недостиг от паркоместа, е необходимо паркирането да се изследва като проблематика. Да се изведат количествени характеристики за нуждите от паркоместа към годината на изготвяне на ОУПО. Предвид структурата на населеното място и неговата специфика особено в централната част, да се изследва възможността да се организират освен буферни паркинги в периферията на градската територия, така също и периферно на градския център.
 89
Необходимият брой на местата за паркиране и гариране за единични обекти се определя в зависимост от функционалното предназначение на обекта, съгласно раздел V, чл. 24, чл. 25 и чл. 26 от Наредба № 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизираните територии. Тази постановка следва стриктно да се спазва при изготвяне на инвестиционните проекти за в бъдеще, за де не се задълбочават проблемите, по отношение на паркирането. 
Състояние на уличната мрежа в селищата на община Банско 
В населените места само главните улици са в сравнително добро състояние. Изключение прави уличната мрежа на Общинския център – Банско и отчасти - на гр. Добринище.
Необходимо е с предстоящите общи и подробни планове уличната мрежа в урбанизираните територии да се структурира и да се определи функционалната й класификация. След подробното проектиране, в съответствие с установената функционална класификация, голяма част от трасетата следва да се доизградят, реконструират или рехабилитират.
Паркирането е също пренебрегван до момента проблем, който трябва да се анализира и реши във връзка със стимулиране на стопанската и курортна активност на населените места, в съответствие с изискванията на Наредба № 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизираните територии, раздел V, чл. 24, чл. 25 и чл. 26.
Препоръки към ОУПО за уличната мрежа и местата за паркиране: 
Да се структурира първостепенната улична мрежа, като при необходимост се предвиди реконструкция на подходящи трасета, както и да се предвидят нови такива със съответните функционални и технически параметри на ПУМ. Да се определят подходящи улици без автомобилно движение.
Да се направят разчети за прогнозният брой паркоместа по видове, които да намерят отражение в площоразпределението на ОУПО. Предложенията за ситуиране на паркинги и паркинг-гаражи да респектират пешеходните зони и улици, търговските комплекси и други обекти със силна посещаемост.
Да се обособят буферни паркинги в периферията на градската територия, така също и периферно на градския център. 
 90
Планът да обоснове необходимостта от изработване за гр. Банско на Генерален план за организация на движението, с което да бъдат решени проблемите на организацията на движението и паркирането със съответни режими, вкл. „Синя зона”. 
7.2.6. Благоустроеност на  населените места 
Населените места в община Банско са със сравнително висока степен на
благоустроеност. 
Изградеността, състоянието и изискванията за развитие на инженерните мрежи, респ. водоснабдяването, управлението на отпадъчните води, енергоснабдяването и телекомуникациите са описани в част Х. Тук в обобщение следва само да се посочи, че степента на изграденост на отделните системи и предприетите от община Банско стъпки, в т.ч. изпълнявани проекти за тяхната рехабилитация и развитие са достатъчно условие за развитие на населените места в съответствие със съвременните потребности и с изискванията за опазване на околната среда.
Във всички населени места са изградени системи за улично осветление. 
Степента на изграденост и благоустроеност на уличната мрежа е задоволителна в
градовете. В малките населени места с асфалтова настилка са предимно главните улици. Не навсякъде, вкл. в новозастроените квартали в гр. Банско, има оформени тротоари. През
последните години са изпълнени мероприятия за благоустрояването на центровете на селата.
Не са изпълнени благоустройствени, в т.ч. корекционни, мероприятия по речните корита във всички населени места. За някои от тях това състояние е носител на риск, напр. поречието на Градинишка река в обхвата на с. Филипово, частично по р. Дисилица в Добринище. Въпреки изпълнената корекция на р. Глазне в границите на гр. Банско, опасността от заливане на южните части  на града остава. Необходимо е изграждане на диги и др. укрепителни  съоръжения по реката, частично в границите на НП „Пирин”. 
Характерен елемент от публичните пространства на Банско са откритите улични вади за отвеждане на повърхностни води. В повечето места те са благоустроени - оформени като канавки. Не навсякъде е осигурено безопасността на пешеходците и автомобилите. Те следва и в бъдеще да бъдат запазени като елемент на уличния профил, вкл. на подходящи места в новоурбанизиращите се територии, като се осигури обезопасяването по начин, съобразен с характера на архитектурната среда. 
Обществени озеленени площи
 91
Балансите на териториите на двата града, дадени в т. 7.2.2, показват следните стойности за общите площи на поземлените имоти с обществените озеленени площи за
широко ползване и за специфично ползване в двата града:

-              за гр. Банско – 11,5 ха;
-              за гр. Добринище – 3,1 ха.
Стойностите на показателя площ на озеленените площи за широко и специфично ползване на жител са:

-              за гр. Банско – 12.75 кв.м. / жител;
-              за гр. Добринище – 10.93 кв. м. / жител.
В тези стойности не е обхванато уличното и площадно озеленяване в градовете, което не е отразено в кадастралните карти в обособени поземлени имоти, но също представлява озеленяване за широко обществено ползване по смисъла на чл. 61, ал. 2 от Закона за устройство на територията.  
Горните изчисления показват, че и в двата града е изпълнен нормативът по чл. 31, ал. 1 от Наредба № 7/2003 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. За „много малки градове”, каквито са Банско и Добринище, този норматив е 8 кв.м. / жител.
В селата, обществените озеленени площи за широко ползване са средно в размер на 1,9-2 кв. м. / жител (с изключение на Осеново, където такива площи няма), но заедно с площите за специфично ползване покриват норматива, който за малки и много малки села е 4 кв.м. / жит. Тук следва да се отчита и разположението на тези населени места в непосредствен контакт с територии с висококачествено естествено озеленяване, както и богатото дворно озеленяване.
Обществените озеленени площи в централните части на Банско и Добринище, вкл. градските паркове, са в добро състояние. Препоръчително е проектиране и изпълнение на допълнително улично озеленяване. В тази връзка, с Правилата за прилагане на бъдещия ОУПО следва да се изиска при последващото планиране във всички възможни случаи да се прилага специфичният за Банско подход за устройване на обществени озеленени площи  в частите от тротоарите, разположени непосредствено до оградите на прилежащите урегулирани поземлени имоти. Необходимо е общо увеличаване на вегетативните обеми, както в съществуващите, така и в новоурбанизиращите се територии, чреэ увеличаване дела на едроразмерната растителност.
 92
Състоянието на обществените озеленени площи в селата  е добро, което са потвърждава с данните от анкетата, проведена сред кметовете и кметските наместници във връзка с настоящото проучване. Предвид възрастовата структура на населението, селото се нуждае и от детски площадки в зелена среда.
По отношение гробищните паркове:
Всички населени места разполагат с гробища. Въпреки, че площите на съществуващите гробищни паркове надвишават нормативите по чл. 31, ал. 2 от  цитираната Наредба № 7/2003 на МРРБ, налице е необходимост от осигуряване на допълнителни терени в землищата на Банско, Добринище, с. Места и с. Филипово. 
Гробищен парк на гр. Банско е реконструиран и разширен през 2006г. През 2011 г. ОбС-Банско е взел решение за закупуване на поземлени имоти за посочените нужди в землищата на Банско и Добринище.

7.3.  Други урбанизирани територии 
Наличните природни и антропогенни ресурси за развитие на различни видове туризъм, на първо място – ваканционен туризъм, са довели през последните двайсет години до бурна урбанизация на извънселищни територии, основно в землището на Банско и в по-малка степен - на Добринище. Процесът е осъществяван чрез промяна на предназначението на единични или групи поземлени имоти. Като резултат, понастоящем извън границите на населените места, определени с действащите за тях подробни устройствени планове, са урбанизирани общо 121 ха, в т.ч. за рекреационни дейности, курортни и вилни зони, с производствено-складово предназначение, на общественото обслужване (най-често – крайпътни обекти), за спорт, за  комунално стопанство и др. Необходимо е уточнението, че част от новоизградения фонд в териториите с курортни функции включва жилища – собственост на население с постоянен адрес извън границите на общината, т.е. представлява „второ жилище”, което в общия случай се ползва сезонно. Налице е смесена функция – рекреация и обитаване. 
Този начин на екстензивна урбанизация, който не се основава на предварителна преценка за максимално допустимите мащаби на строителното и антропогенно натоварване на територията, както и на наличните ресурси и капацитети за съответно развитие на инженерните системи и за благоустрояване, постепенно се превръща във фактор, застрашаващ нормалното функциониране на градските системи, а също и
 93
опазването на компонентите на околната среда. Така, макар и функция на развитието на туризма – основен двигател на социално-икономическото развитие на региона, осъществената урбанизация води до постепенно, но трайно компрометиране на средата и атрактивността на територията. Това от своя страна причинява понижаване на икономическия ефект за населението и с това -  и влошаване качеството на живота му.
Тук по-долу са представени основните мерки за управление на процеса на урбанизация на извънселищните територии, предприети от предишното ръководството на общината. От 2006 г. насетне, по предложения на кмета Общински съвет – Банско е взел поредица решения за определяне на „зони за строителство” в извънселищната територия, както и устройствени и застроителни правила. Основните от тях са следните: 
С решение № 640, протокол № 31/24.02.2006 г. на ОбС в извънселищната територия са определени: 
 „Хотелска зона”, предназначена за „ апартаментни сгради от затворен тип, хотели до пет звезди. Спортно-рекреативни комплекси. Относително самостоятелно функциониране”. Определени са следните застроителни показатели и правила: Пл-30%, Кинт 1,5, височина до кота „корниз” 10 м.,32 свободно застрояване. Предвидено е строителното усвояване да стане чрез „отделни застроителни решения с конкретни петна”. Минимална площ на имотите – един декар. Включени са и изсквания за архитектурното оформяне на строежите.
Териториалният обхват на „хотелската зона” е описан в цитираното решение по  местности и  е допълнен с две последващи решения на ОбС33. Съгласно трите решения, в окончателния обхват на зоната са включени местностите „Грамадето”, „Св. Иван”, „Средореко”, „Асаница”, „Гуровица”, „Кошерината”, „Страгите”, „Карантията” „Малка ливада”, „Герачини улици”, „Кринец”, „Забиница”, „Овиначе”,  „Шипоцко” и „Парцалето”.
 „Вилна зона” Функционална ограниченост – няма. Застроителни показатели и правила: Пл-30%, Кинт 0,8, височина до кота „корниз” 7 м., свободно и сключено застрояване. Включени са и изисквания за архитектурното оформяне на строежите. Решението предвижда още  „да се възложи изготвянето на ОУП за вилните зони, определени от ОбС.До влизане в сила на ОУП... да се спре издаването на визи за изготвяне на индивидуални ПУП и строителни разрешения”. Точният териториален
                                                
32 На много места са реализирани строежи с показатели, надвишаващи тези стойности
33 Решение № 681, протокол № 33/16.05.2006 и Решение № 955, протокол № 45/22.03.2007
 94
обхват на „вилна зона” не е включен в текста на решението, но е включен в последваща заповед №. 01-263/13.07.2007 на Кмета на община Банско за налагане на временна строителна забрана до създаването на подробен устройствен план за улична регулация и поземлени имоти за обекти на публичната собственост (ПУП-ПУР – вж. чл. 110, ал. 1 , т. 2 от ЗУТ) на описаните местности в „хотелска зона”, както и на местностите във „вилна зона”, а именно „Свети Влас”, „Студенчица”, „Черешата”, „Тонкова череша”, „Валеюв лом”, „Пончина могила”, „Босово бърдо”, „Котечкото”, „Момин гроб”, „Добрьоковица”, „Белизмата”, „Света Петка”, „Каменен мост”, „Дурово бърдо”. Заповедта е издадена на основание цитираните по-горе решения на ОбС, както и на решение № 682, протокол № 33/16.05.2006, с което ОбС е възложил на общинската администрация изготвянето на ОУП в почти пълния обхват на „зона хотели” (без м. Грамадето, за която междувременно е
възложено изработване на ПУП-ПУР, и Св. Иван)34
.
С Решение № 117 от протокол № 7/17-04.2008 г. ОбС е приел разработка „Териториално-устройствени проучвания за новопредвидени терени за застрояване в землището на гр. Банско”. В нея описаните местности (с известни разширения) са определени за устройване, както следва:

-              за обхванатите в „хотелска зона” е предложена устройствена зона „курорт” (Ок) по смисъла чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;

-              за обхванатите във „вилна зона” – устройствена зона Ов (чл. 27, ал.1 , т. 3  от посочената наредба);


-              при източния и западния входове на града, покрай републиканския път ІІ-19 – „смесени многофункционални устройствени зони” (СМФ).
Същото решение на ОбС предвижда поетапно изработване на цялостни ПУП-ПУР по териториални единици и последващо изготвяне на планове за регулация и застрояване по квартали, съобразно инвестиционната активност. Определен е конкретен график за възлагане на ПУП-ПУР. За местностите, предвидени за устройствена зона „курорт” възлагането е следвало да стане на четири етапа с обща продължителност четири месеца от приемане на решението, а за вилните зони  - до една година от приемане на решението. 
                                                 
34 Заповедта за налагане на строителна забрана е отменена със Заповед № 01-235 / 19.10.2009 г. на кмета на община Банско, поради изтичане на законоопределения двегодишен срок 
 95
Към момента на настоящото проучване това не е изпълнено. ПУП-ПУР е изработен само в обхвата на м. „Грамадето” и одобрен през 2006 г.35. С решение от 2008 г.36 Общинският съвет е одобрил процедура за уреждане на сметки по регулация между физически и юридически лица –собственици на поземлени имоти в обхвата на плана, и община Банско. Това е дало възможност за осъществяване на някои общински устройствени и  благоустройствени мероприятия в части от зоната.
Диагнозата следва да се допълни с констатацията, че в следствие финансово икономическата криза и значително намалялото търсене, през последните години значително е намалял темпът на урбанизация на извънселищните територии. 
Изложените данни дават основание за следните обобщени изводи:
Основната част от урбанизираните територии извън традиционните населени места са концентрирани около общинския център, както и в други части на общината,  прилежащи НП „Пирин”. Характерни за последните две десетилетия са засилената инвестиционна активност, основно в изграждане на обекти на туристическата инфраструктура и жилища и екстензивния характер на пространственото им развитие. Формирани са компактни структури, неосигурени с адекватна транспортна и техническа инфраструктура, озеленяване, обслужване. Ви соката степен на застроеност, релефът и имотната структура не позволяват с плана да се определят необходимите за населено място едроплощни обекти на социалната инфраструктура (учиища, детски заведения).
Тези процеси, протичайки в значителна степен спонтанно, генерират предизвикателства към цялостната устройствена политика.  Въпреки редица актове на общинското ръководство и на органа на самоуправление, управлението на устройствените процеси в разглежданите територии не е осигурено със съвременна планова основа, респ. устройствени и застроителни правила, гарантиращи опазването на ресурсите и на устойчивостта на системите. 

7.4. Планова осигуреност на населените места и селищните образувания

В следващата таблица са описани цялостните подробни планове на населените места и местностите, действащи към датата на настоящото проучване.



                                                
35 Решение № 713, протокол № 34/30.06.2006 г. на ОбС-Банско
36 Решение № 283, протокол № 13/27.11.2008 г. на ОбС-Банско

Населено място
Вид плангодина на одобряване

ЗРП Улична Дворищна Забележка 

регулация регулация
гр. Банско
1990   
гр. Добринище
1990   
с. Гостун
 1968 1968 Геодезически и регулационен план
с. Кремен
 1969 1969 Геодезически и регулационен план
с. Места
1964 1964 Геодезически и регулационен план
с. Обидим
1935 1935 Регулационен план
с. Осеново
1965 1965 Геодезически и регулационен план
с. Филипово
1991 1991 Кадастрален и регулационен план
м. „Грамадето
2006  ПУП-ПУР

Източник: Справка от общинската администрация
Видно от горните данни, единствено подробният устройствен план – план за улична регулация и регулация на поземлени имоти за обекти на публичната собственост на м. „Грамадето“ е изработен в условията на Закона за устройство на територията. Плановете на всички населени места в общината са създадени при нормативни, а също и социално-икономически условия, различни от настоящите.

7.5. Общи изисквания към ОУПО относно устройството на населените места и селищните образувания
По отношение населените места
Необходимо е да се създадат устройствени условия за постепенно преодоляване на
диспропорциите в селищното развитие между зоната на градовете и зоната на селата. Това може да се постигне чрез реализиране на специфичните потенциали за развитие на всяко от селата. Като потенциал на развитието им следва да се оценяват както наличните в техния непосредствен хинтерланд природни забележителности и други естествени ресурси, в т.ч. за селскостопанско производство, други традиционни стопански дейности, наличието на материално и нематериално културно наследство, неизползван сграден фонд, свободни урегулирани поземлени имоти, така и възможностите за поемане на нетрадиционни функции – съвременни технологии за преработка на селскостопански суровини, туристическа инфраструктура, атракции и др. 
При определянето на  спектъра от функции в малките населени места трябва да бъде отчетена и ролята им на изходни пунктове към териториите за туризъм, рекреация и лов в общината и съседни общини.
 97
С плана следва да се обосноват потребностите от териториално развитие на населените места. Като основен резерв за развитие да се считат терените с възможност за инфраструктурно осигуряване. 
Перспективното развитие на населените места да се определя на база капацитета на териториите, при спазване на оразмерителните параметри за отделните устройствени зони и територии. Капацитетът на жилищните територии да се определя съгласно чл.14, ал.1 от Наредба № 7/2003 на МРРБ, съобразно  вида на населеното място. 
По отношение на общинския център – гр. Банско, с ОУПО жилищната субстанция следва да се запази (с това и максимално задържане на легловата база).  Необходимо е  развитие на  инфраструктурата на обслужването в сферите на културата, здравеопазването, спорта, търговията и храненето, с цел поемане на „залповото” натоварване на традиционния град от туристи и временно пребиваващи обитатели (вж. по-горе, т.7.2.4.). В пълна мяра това се отнася и за планирането на комуникационо-транспортната система (т. 7.2.5.) и благоустройствените мероприятия и озеленяването (т. 7.2.6.).
По отношение другите урбанизирани територии
С устройственото зониране и правилата и нормативите за прилагане, ОУПО следва да параметрира възможното развитие на териториите за урбанизация извън населените места и  устройството им като селищни образувания, по начин, гарантиращ опазването на екологическите и естетическите характеристики на околната среда и устойчивостта в развитието на системите и недопускане на свръхурбанизация на най-ценните и атрактивни части от общинската територия. За целта, да се прилага принципът на “прекъснатата урбанизация”. 
За овладяване на вече установения процес на формиране на курортно и вилно агло-мерационно образувание около гр. Банско и подчиняването му на цялостен устройствен замисъл, ОУПО следва да определи неговите граници, да формулира правилата, на които да се подчинява по-нататъшното му устройство и да предложи действия по изработването на цялостен подробен устройствен план(ове).
За изпълнение на препоръките, формулирани в другите части на настоящото проучване, към ОУПО се отправят и изисквания за: 
- определяне на подходящи локализации за бъдещо формиране /развитие на селищни образувания за нуждите на инфраструктурата на основните сектори на местната
 98
икономика, на туристическата инфраструктура и атракции и на обслужването, както е описано в т. 6.2.  Където е възможно, при определянето на изброените видове селищни образувания да се прилага принципът на дублиращите локализации;
- разкриване на подходящи територии в селищна или природна среда за създаване на структури за висококатегорийно обитаване в индивидуални поземлени имоти с площ на УПИ, осигуряваща ниска плътност на застрояване, висока степен на озелененост и малка гъстота на обитаване;
- предвиждане за (до)изграждане на техническата инфраструктура; осигуряване на необходимите за развитието им количества енергия и вода; благоустрояване, вкл. озеленяване и комунално обслужване; изпълнение на мероприятия, осигуряващи ненарушаване екологичната обстановка, вкл. изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадъчните води, както е описано в части Х и ХІ.
Други общи изисквания
С Правилата заприлагане на плана да се предвидят устройствени и застроителни параметри, респ. изисквания към последващите подробни планове на урбанизираните  територии (населени места и селищни образувания), осигуряващи:
- запазване на традиционния мащаб на застрояване и  респектиране чрез
подходяща съвременна интерпретация на архитектурния образ на строежите и
селищната среда;
- съхраняване в максимална степен на ценния природнен ресурс.
ОУПО следва да предвиди актуализация на плановата основа за устройство на населените места (ниво ПУП) с оглед приложимостта на действащите планове, както и изработване на цялостни подробни устройствени планове за селищните образувания. Изискванията, отнасящи се за  последващото подробно устройствено планиране са описани по-долу, в т. 13.2.







 99

VІІІ. СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА
В настоящата част са представени и анализирани данни за състоянието на
социалните дейности и свързаната с тях инфраструктура, както и за потребностите от тяхното развитие и териториална организация на общинско ниво. Предмет на анализ и оценка са онези социални дейности и инфраструктура, които са ангажимент на местната общинска власт и на държавата. Тяхното финансиране и цялостната им издръжка се осъществява с публични (основно бюджетни) финансови средства. Затова те са познати като бюджетни социални дейности. Такива са образованието, здравеопазването, специфични социални дейности, ориентирани към контингенти с увреждания възрастни хора и др. и култура.  Към някои от посочените социални дейности през последните 10-15 години активно участие има и частният сектор – например в здравеопазването и др. Частният сектор допълва публичния, но основно значение за развитието има публичният.
8.1. Образователна инфраструктура
Инфраструктурата на образованието в община Банско е представена от обекти на предучилищното обучение и на общото (в т.ч. и средно) и на професионалното средно образование. За образованието в общината е характерно, че то е основно с публичен характер. Към момента няма учебни институции, които се финансират от частния сектор.
Предучилищното обучение в общината се реализира в Обединените детски заведения (ОДЗ) „Здравец”, с общо 9 филиала, в които са обособени отделни “яслени” и
“градински” групи. Разпределението по населени места и капацитетите им са представени в т. 7.2.1.4.
Броят и капацитетът на обектите за предучилищно обучение, както и тяхното териториално разпределение  по населени места е съобразено с наличните специфични възрастови контингенти от лица в съответната възраст (Виж част „Възрастова структура на населението” в раздел “Демографска характеристика”). Като цяло съществуващите детски заведения и обхванатите в тях деца съответстват на контингента от деца в предучилищна възраст. Като резултат от влошаване на демографската характеристика  в общината се променят и параметрите на инфраструктурата на предучилищното обучение.  Така на практика, през 2011 г. съществуват възможности за пълен обхват на децата, подлежащи на предучилищно обучение. 
Инфраструктурата на общото образование в община Банско включва едно начално училище, две основни училища и едно СОУ. Общият брой на учениците в
 100
общообразователните училища през учебната 2011/2012 г.  е 736 ученика, разпределени в 40 паралелки. Разпределението на обектите на общото образование и броят на учениците по населени места е показано в т. 7.2.1.4.
Капацитетът на инфраструктурата на общото образование е в състояние да обхване децата, които са в училищна възраст. Данните за броя на учениците в общообразователните училища в периода 2005 – 2011 г., които са отразени в следващата таблица сочат, че техният брой намалява.

               
                Динамика в броя на учениците в общообразователните училища в община
Банско за периода 2005-2011 г.

                                              
                                                       Учебна година
                №           Видове общообразователни  училища             2005/2006* 2011/2012**
                1.            Ученици - начални и основни у-ща     908 453
                2.            Ученици в средни у-ща              - 283
                                Всичко – ученици  общо образование              908 736
                               Източник:         
* НСИ. Районите за планиране, областите и общините в Р. България. С.2006;
**  Община Банско – оперативна информация.
Намаляващият брой на учениците в основно училище “Св.Св. Кирил и Методий” в с. Места, в което се обучават и ученици от съседното с. Филипово е причината то да е със статут едновременно и на средищно и на защитено училище.
Инфраструктурата на професионалното средно образование е добре развита в общината. В гр. Банско има три професионални гимназии:

-              ПГ по селско стопанство и туризъм, която е с най-дълга история (открита е през 1908 г.). Днес е с два профила – селско стопанство и туризъм. През
учебната 2011/2012 г. тук се обучават 120 ученика, разпределени в  6
паралелки; Помещава се в самостоятелна сграда с 28  класни стаи и кабинети;

-              Професионална лесотехническа гимназия “Н. Вапцаров”, подготвяща кадри в три специалности – “Горско стопанство и дърводобив”, “Горско и ловно
стопанство” и “Производство на стилни мебели”. През учебната 2011/2012 г.
тук се обучават  153 ученика, разпределени в 9 паралелки; Помещава се в
самостоятелна сграда с 24  класни стаи и кабинети;
 101

-              ПГ по електроника и енергетика. Броят на учениците през учебната 2011/2012 г. е 260, разпределени в 12 паралелки. Помещава се в самостоятелна сграда с 33 
класни стаи и кабинети.
И в професионалното образование в общината, подобно на общото образование е налице тенденция на намаляване на броя на учениците. През учебната 2011/2012 г. в сравнение с учебната 2005/2006 г. броят на учениците в трите професионални гимназии е намалял от 1028 ученика на 433 ученика. Причина за това е и разкриването на СОУ, като част от учениците от ОУ “Н. Рилски” продължават образованието в средния курс в същото училище. Но като цяло е налице тенденция на намаляване на броя на учениците в трите професионални гимназии – също резултат от намалелите контингенти от лица в “учебна” възраст.   
Предвид броя на учениците, материалната база  удовлетворява потребностите на образователния процес
8.2. Здравна инфраструктура
Инфраструктурата на здравеопазването в община Банско е представена от обекти на доболничната лечебна помощ. Тя включва Медицински център и самостоятелни кабинети за индивидуални практики за доболнична и стоматологична помощ. 

-              Първичната медицинска помощ се осъществява от общопрактикуващи лекари, общо 11 практики, в т.ч. в гр. Банско - 8 бр. индивидуални практики, гр.
Добринище - 2 бр. индивидуални практики и в с. Места -1 бр.  индивидуална
практика, която обслужва и останалите  населени места в общината. 
Броят на индивидуалните практики за първична медицинска помощ е определен с Областната здравна карта и е съобразен с приетия норматив за минимален брой на пациентската листа. В общината средният брой на пациентските листи е около 1200 пациенти. 
В доболничната помощ, освен индивидуалните практики се включват и специализирани практики, в които се осъществява специализирана медицинска помощ за населението на общината. Основната част от тях (6 специализирани практики) са локализирани в Медицински център “Св. Благовещение” в гр. Банско с кабинети по вътрешни болести, гастроентерология, детски болести, хирургия, кожни и венерически болести и др. Освен в Медицинския център доболнична специализирана помощ се извършва в частна клиника (специализирана медицинска практика) “Д-р Рускови” и в един индивидуален кабинет по акушерство и гинекология и др. в общинския център.
 102
Стоматологичното обслужване на населението от общината е осигурено с дейността на 8 бр. индивидуални практики по обща стоматология, от които 7 в гр. Банско
и една в гр. Добринище. 
Болничната медицинска помощ на населението на общината се извършва в общинската болница “МБАЛ Разлог”  ЕООД в гр. Разлог, която е с надобщински
(районни) функции. Звеното на Бързата и неотложна медицинска помощ в гр. Разлог извършва обслужване и на населението от община Банско.
В Банско функционира Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП). Състои се от стационарен екип (осигурява амбулаторно лечение на болни и пострадали лица, координира дейността на екипите и поддържа връзка с РКЦ) и долекарски екип (осигурява спешна медицинска помощ на мястото на инцидента или на адрес, транспорт по медицински индикации).
8.3. Социални дейности
През последните няколко години сериозно внимание се обръща на възможностите за развитие на редица социални услуги, насочени към специфичните потребности на групи от населението,  които са в неравностойно положение – стари хора, деца  и възрастни с увреждания и др.  В съответствие с приетата държавна политика все по-голямо внимание се отделя на възможността за предоставяне на социални услуги на нуждаещите се в тяхната обичайна среда за сметка на услугите в специализираните социални институции.
Към 2011 г. на територията на община Банско функционира добре изградена мрежа от съвременни социални услуги, които са свързани с изискването нуждаещите се да не бъдат трайно откъсвани от обичайната им среда. Основна форма на предоставяне на социалните услуги е те да се предлагат в дневни домове и центрове, които са насочени към потребностите на деца и възрастни със специфични увреждания. Такива са:

                              
                -              Дневен Център за деца с увреждания “Здравец” – гр. Банско – капацитет 20


-              места;
два Дневни центъра за възрастни с увреждания в гр. Банско с капацитет 70
                места;
-              Дневен център за възрастни с увреждания – гр. Добринище;


-              Защитени жилища – 2 бр. с 15 места.
 103
В помощ на лицата с различни видове увреждания, обхванати в дневните центрове, са социален работник, трудов терапевт, медицинска сестра, кинезитерапевт и санитар.
Съгласно решение на Общински съвет гр. Банско, в с. Места през м. ноември 2012 г. ще бъде открит дом за стари хора с деменции, с капацитет 15 души37 
Паралелно с посочените социални обекти, функционират и такива които предлагат социални услуги за лица извън обичайната им среда. Такива обекти са  дневните центрове за стари хора в с. Места и с. Филипово. 
В гр. Банско функционира и Социален учебно-професионален център, който на основание решение на ОбС38 следва да се трансформира в

-              Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) с капацитет 25 места;
-              Център за обществена подкрепа (ЦОП) с капацитет 35 места;
-              Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) с капацитет 15 места.
Центрове за социален патронаж функционират в гр. Банско (с капацитет 160 души) и в с. Места. последният обслужва шестте села. Към 2011 г. капацитетът на Домашния социален патронаж е достатъчен за желаещите да ползват неговите услуги. 

8.4. Инфраструктура на културата
Инфраструктурата на културата в община Банско е представена основно от обекти за музейна и читалищна дейност. 
Музейните обекти са: „Музеен комплекс – Банско” с обхванатите в неговата структура експозиции и Историко-етнографски музей „Иван Козарев”. 
Комплексната културна дейност се развива в читалищата. В Регистъра на читалищата в България са вписани 5 действащи читалища в община Банско. В читалищата са развити основно библиотечната, клубната дейност, различни видове школи (по музика, езикови, по творчески дейности), както и различни форми на художествената самодейност.  
Разположението и съдържанието на обектите по населени места е показано в т. 7.2.1.4.

                                                
37 Общински съвет гр. Банско, Решение №263 от Протокол 12/26.07.2012г.
38 Решение № 993 от Протокол 48/30.06.2011г.
 104
8.5. Изводи и изисквания към териториалната организация на социалната инфраструктура
Състоянието на инфраструктурата на образованието удовлетворява потребностите на настоящото население. Може да се предвиди развитие на частна инициатива за  разкриване  на обекти за дневни занимание с деца в предучилищна възраст от временно пребиваващия контингент, за което не са необходими специални устройствени предвиждания на нивото на ОУПО. 
В Правилата за прилагане на плана да се определят условия за регенерация и рефункционализация на изоставените училищни сгради в малките населени места, напр. за  настаняване в тях на други подходящи обекти със социално или стопанско пред-назначение.
По отношение развитието на инфраструктурата на здравеопазването, в ОУПО и Правилата за прилагането му следва да се предвиди:
- запазване на имота – общинска собственост в кв. 93 по плана на гр. Банско, както и бившата поликлиника в Добринище  за нуждите на здравеопазването (Медицински център – Банско ); 
- създаване на медицински пункт в изходната зона към ски-пистите (в м. Грамадето). 
По отношение инфраструктурата на културата: предвид все по-разширяващия се интерес към проявите, включени в културния календар на общината, с ОУПО да се
създадат устройствени условия за:
- изграждане на Летен театър с капацитет 1000-1500 места в гр. Банско; 
- изграждане на Многофункционална зала за културни, спортни и други публични
прояви в гр. Банско;
- обогатяване на музейния комплекс, чрез изпълнение на необходимите
консервационно-реставрационни работи, експониране, респ. изграждане на
необходимата довеждаща, обслужваща и информационна инфраструктура на
археологически обекти в границите на общината.
Освен посочените обекти, в ОУПО следва да бъдат предвидено изграждането на посетителски центрове за комплексно обслужване на туристи и гости, в т. ч. културно и  информационно Разполагане на такива центрове да бъде предвидено както в териториите
 105
с вече развити туристическа инфраструктура и функции около общинския център, така и в зоната на селата, с оглед стимулиране на тяхното развитие като места за туризъм. 







 106

               
               
                ІХ. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА 
9.1. Пътна инфраструктура
 9.1.1. Пътни връзки на територията с републиканската и общинска пътни мрежи.
 През територията на Община Банско преминават трасета, елементи на републиканската пътна мрежа в определени участъци, както следва:

-              път ІІ-19 „о.п. Симитли – Градево – о.п. Разлог – Банско – Добринище – Гоце Делчев – граница Гърция ” – участък – км 36.600 до км 69.700


-              път ІІІ-1901 „Банско – Баня” – участък – км 0.00 до км 2.00
-              път ІІІ-1903 „ІІ-19 – Елешница” – участък – км 0.000 до км 3.00
В непосредствена близост, северно от територията на Община Банско преминава път ІІ-84 (Белово - Пазарджик) Звъничево – Ветрен дол – Велинград – Юндола – Якоруда – о.п. Разлог.
Участък от трасето на републикански път ІІ-19 преминава през територията на общината, пресича северната част на гр. Банско, като осъществява връзка на тези територии на запад с Автомагистрала „Струма, представляваща част от еврокоридор №4 и на югоизток с Автомагистрала „Виа Игнатия”, през КПП „Илинден – Ексохи”.
 Участъкът от път ІІ-19 „Разлог – Г. Делчев”, по данни от агенция „Пътна инфраструктура”, е включен за рехабилитация ЛОТ 22 А – трети етап.
 За участъците от път ІІІ-1901 и път ІІІ-1903, не се предвижда ремонт, тъй като на същите е извършен ремонт през 2006 – 2007 година.
Общинската пътна мрежа се състои от бившите четвъртокласни пътища от републиканската пътна мрежа и местни пътища. Общата дължина на трасетата на общинската пътна мрежа е 109,100 км.
С Решение № 259 протокол №17/01.08.2000 г. Общинският съвет на гр. Банско е определил пътищата от  четвъртокласната пътна мрежа и местните пътища, както следва:

-              Банско – хижа „Вихрен”;
-              ІІ-19 – Места – Обидим;
-              ІІ-19 – Места –  Кремен;
 107
- ІІ-19 – Места – Осеново;
- ІІ-19 – Места –  Гостун.
Пътищата от четвъртокласната пътна мрежа в общината са с обща дължина 42 км.
Местните пътища, съгласно описанието в цитираното решение на Общинския  съвет са:
- ІІ-19 – Добринище – хижа „Г. Делчев”;
- ІІ-19 – Банско – Планинска контролна спасителна служба – околовръстен път;
- ІІ 190320 – Обидим – м. „Харами бунар”;
- ІІ 19036 – Кремен – м. „Харами бунар”;
- ІІ 19033 – Осеново – м. „Вищерица”;
- ІІ 19029 – Гостун – м. „Вищерица”;
- ІІ 19029 – Гостун – м. „Селище”;
- ІІ 19 – Добринище – м. „Харами бунар”;
- ІV – 1904 – м. „Чалин Валог”;
- ІІ 19 – м. „Равнището” (Сметище за битови отпадъци).
Общата дължина на така описаните общински пътища е 67,100 км.
Състоянието на транспортните връзки между населените места по зони (вж. по-горе 7.1.2.1.) може да бъде представено, както следва:
- селищна зона „Пирин”, която обхваща градовете Банско и Добринище и селата Кремен и Обидим. Разположени в западната част на общината, в близост до НП Пирин, и
са с по-добри пътни връзки към гр. Разлог, респ. Предела – Благоевград - София и към гр. Велинград.
- селищна зона ”Родопи” – включва селата, разположени в източната част на територията на общината. 
За тези две зони река Места и републикански път ІІ-19 представляват делител, но едновременно с това, по път ІІ-19, представляващ функционален „гръбнак” на общинската селищна структура, се провеждат кореспонденции между населените места в Община Банско. Останалите села се свързват с него чрез отделни тупикови отклонения, представляващи бивши четвъртокласни пътища от републиканската пътна мрежа. Селата
 108
Филипово и Осеново са на едно отклонение и имат пряка връзка помежду си и със с. Места. Други пътни връзки между селата, както и с общинския център (освен по ІІ-19) липсват. Напречните връзки между групата населени места западно от републиканския път (Добринище, Обидим и Кремен) са силно затруднени и към настоящия момент съществуват само като пешеходни или посредством черен път. Липсват транспортни
връзки между селищата от Родопската част – с. Гостун и с. Осеново. Новоизграден път осигурява връзка Осеново – Рибново. Той е с дължина около 10км, като по-голямата част
попада в Община Гърмен. Той е алтернатива за връзка с път II-19.
С цел установяване функционирането на двете зони е целесъобразно да се изследват връзките между населените места и на база на резултатите да се предвиди доразвитие на Общинската пътна мрежа в необходимата посока.
За четвъртокласните и местни пътища, елементи на общинската пътна мрежа, е необходимо да се предвиди рехабилитация и реконструкция.
Стабилизирането и развитието на селищната мрежа и стимулирането на стопанската активност са в пряка зависимост и от състоянието на четвъртокласните и местни общински пътища. 
9.1.2. Интензивност и състав на транспортните потоци. Оразмерителна часова интензивност.
 Данни за интензивността, състава на транспортните потоци и оразмерителната часова интензивност са предоставени за целите на анализа от „Агенция пътна инфраструктура” – Областно пътно управление – Благоевград. Отчетено е състоянието (диагноза) на второкласните трасета в обхвата на територията, предмет на разработката, като е извършено преброяване на главните и допълнителни преброителни пунктове, отразени върху Схема приложение 1.
 На територията на Община Банско, както и на съседните близки територии, са ситуирани следните преброителни постове:

-              Главен преброителен пункт Г12, с километрично положение – км. 30.4000;


-              Допълнителен преброителен пункт Д1142, с километрично положение – км. 38.000;


-              Допълнителен преброителен пункт Д1145, с километрично положение – км. 43.000;
 109

-              Допълнителен преброителен пункт Д1146, с километрично положение – км. 48.000.

Оразмерителната часова интензивност в дименсия ЕЛК/час е графично илюстрирана върху Схема приложение 1.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Етикети

имена (149) Ски (137) уеб камери (128) Право (105) Grand Tour (102) Ski (97) video (95) webcams (93) skiing weather (83) ski resort information (82) ски курорти (58) Маркетинг (44) Рила (40) банки (39) snow reports (37) Боровец (32) София (32) Borovets (27) Родопи (27) Банско (26) икономика (26) история (26) проекти (22) Пампорово (21) планини (21) смях (21) екипировка (20) Pamporovo (19) Rila (19) интернет (19) карта (18) море (18) Bansko (17) лифт (17) resort information (16) раница (15) язовир (15) Стара Планина (14) пътувания (14) хижа (14) Marketing (13) bike (13) eco (13) Витоша (13) цени (13) snow forecast (12) буква С (12) връзки (12) лавини (12) Алеко (11) Пирин (11) буква М (11) данъци (11) магазини (11) freeskiing (10) Маршрути (10) буква А (10) буква В (10) ski abroad (9) Пловдив (9) буква Д (9) празник (9) първа помощ (9) ски чужбина (9) термини (9) map ski area (8) буква Б (8) буква К (8) календар (8) old applications (7) Чепеларе (7) архитектура (7) буква Г (7) буква Н (7) поддръжка на ски (7) сняг (7) футбол (7) буква Е (6) буква Л (6) буква П (6) буква Т (6) годишнини (6) именни дни (6) къщи (6) трафик (6) хидро (6) Rodopy (5) Skype (5) Sofia (5) буква И (5) буква Х (5) град (5) кино (5) литература (5) очила (5) село (5) спорт (5) EU projects (4) Ski Bindings (4) boots (4) smart phone (4) Нотариус (4) буква З (4) буква Ф (4) ски учител (4) слама (4) състезание (4) упражнения (4) Aleko (3) Maliovitsa (3) Physics (3) Tyrolia (3) brand (3) climb (3) gsm (3) mass (3) sexy (3) shoe size (3) Безбог (3) Мальовица (3) Узана (3) автомобил (3) безопастност (3) буква Ц (3) буква Ш (3) влак (3) времето в момента (3) докторантури (3) енергетика (3) поща (3) строителство (3) теснолинейка (3) туризъм (3) DIN (2) Release Setting (2) Rossignol (2) Vitosha (2) clothes sizes (2) file hosting (2) franchaise (2) relativity (2) replace (2) search (2) БАССЕС (2) Благоевград (2) Добринище (2) Здравец (2) Лале (2) Мусала (2) Осогово (2) Средна гора (2) бедствие (2) буква Ж (2) буква Й (2) буква О (2) буква У (2) буква Ч (2) буква Щ (2) буква Я (2) геометрия (2) гора (2) еко (2) електроенергия (2) здраве (2) магистрала (2) местност (2) очи (2) парк (2) планиране (2) световно (2) технологии (2) упътвания (2) явление (2) 2010 (1) F1 (1) FIS (1) Fieberbrunn (1) Hamlet (1) Hopfgarten (1) Kirchberg (1) Macedonia (1) Norway (1) Reit im Winkl (1) Scheffau (1) Shakespeare (1) Solomon (1) St Johann (1) Söll (1) Tirol (1) Walchsee (1) Zahmer Kaiser (1) apple (1) drone (1) h Pleven (1) hypnosis (1) ibooks (1) ipad (1) iphone (1) ipod (1) mathematic (1) skate (1) tablet (1) telemark (1) trekking (1) Австрия (1) Алпи (1) Бачево (1) Беклемето (1) Бяла Черква (1) Вежен (1) Ветровал (1) Гела (1) Горна Оряховица (1) Добрила (1) Камчатка (1) Карлово (1) Картала (1) Кицбюел (1) Ком (1) Копривки (1) Копривщица (1) Леденото езеро (1) Мерцедес (1) Михаел Шумахер (1) Норвегия (1) Офелиите (1) Панагюрище (1) Предела (1) Румъния (1) Русия (1) САЩ (1) Самоков (1) Студенец (1) Формула 1 (1) Църна Могила (1) Черни Връх (1) Япония (1) авария (1) автомати (1) биатлон (1) био (1) буква Р (1) буква Ъ (1) буква Ь (1) буква Ю (1) великия пост (1) градоустройство (1) деца (1) дърво (1) запалка (1) култура (1) ландшафт (1) математика (1) музей (1) мъдрости (1) недвижими имоти (1) олимпиада (1) поддръжка (1) пълномощно (1) синя зона (1) фото (1) х. Дерменка (1) храна (1)