вторник, 11 юни 2013 г.

язовир Яденица

Малко насипно инфо за язовир Яденица


ПРОЕКТИ

Как да използваме потенциала на река Места

Около 600 милиона кубически метра вода годишно напускат страната ни неоползотворени

------------

Въпреки разпространеното мнение, че страната ни е богата на водни ресурси, това далеч не е така. По данни на Световната банка ресурсът от прясна вода на човек от населението през 1996 г. е бил 2154 кубически метра. Процентът на използване на този ресурс е 77,2. Най-голямо количество отива за промишлеността - 76%. Земеделието потребява 22% и едва 3% са за домашно потребление.

За сравнение Албания разполага с потенциал от 13 542 кубика на човек при 40% използване, Хърватска - с 12 870 кубика. Румъния има 1637 кубика на човек и използва 70,3%. И в трите случая обаче количествата за промишлеността са далеч по-малко от нашите.

----------



----------

Инженер Георги Куков има непрекъснато участие в проучването, проектирането и строителството на хидрокомплекса "Белмекен-Сестримо-Чаира" от 1953 до 1989 г. Започва работа от 1952 г. като помощник-технически ръководител на строежа на стената на язовир "Искър". Следва участие в изграждането на няколко язовира у нас. Главен проектант и ръководител на авторския колектив, предложил строителството на ПАВЕЦ "Чаира". 17 г. е бил заместник главен инженер на "Енергопроект". От 1995 г. заедно със свои съмишленици работи по проект за използване на водите на р. Места.

----------



----------

Какво е каскада "Белмекен-Сестримо"



Язовир "Белмекен" е с обем 145 млн. кубически метра и е на височина около 2000 м. Стената е висока 98 м, на обратната страна на язовирното езеро има контрастена, висока 30 м. Това е едно от най-големите високопланински водохранилища в Европа. Уникално е съчетанието с концентриран енергиен пад от 1550 м в разстояние само на 12 км. От един кубик вода, преминал през трите ВЕЦ, се произвеждат 3,43 киловатчаса електроенергия. Като се прибавят водоснабдяването и напояването, ефектът се удвоява.

Водосъбирателните деривации по склоновете на Рила са с обща дължина 270 км и улавят над 90% от водите за каскадата. Деривация "Грънчар" има възможност да прехвърля води за София, което бе използвано при жестоката водна криза преди няколко години.

ПАВЕЦ "Чаира" е втори етап от строителството на каскадата. Разположена е на 350 м под земята и има големи помпажни възможности - до 118 куб. м в секунда.

На каскадата са построени 4 язовирни стени, 4 ВЕЦ, най-мощните у нас, 120 км тунели, 75 км открит напоителен канал до язовир "Пясъчник".

--------



Всяка година около 600 милиона кубически метра вода от средногодишния отток на река Места напускат неоползотворени територията на страната ни. Това става ясно от осъвременена преоценка на наличните неизползвани водни ресурси в поречието.

В тази оценка са включени отнетите досега води чрез водоизточниците на изградените каскади, максималното водопотребление в региона и заделянето на 29% от средногодишния отток на реката за дългосрочно използване от южната ни съседка Гърция. (Споразумението за тези 29% бе сключено от правителството на Жан Виденов. В сушави години към Гърция обаче изтичат над 50% от водите. - б. р.)

На практика България е в правото си да се разпорежда по свое усмотрение с тези 600 милиона кубика води, без да се нарушават международните ни задължения.

В същото време най-големият у нас и на Балканите хидроенергиен комплекс - каскада "Белмекен-Сестримо", заедно с помпено-акумулиращата водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира",



страда от недостиг на води



Общата мощност на комплекса е 1599 мегавата - 735 на трите централи от каскадата и 864 - на ПАВЕЦ "Чаира".

Експлоатационните показатели на централите без тези на "Чаира" обаче са далеч под проектните. Това се дължи на драстично нарушения воден баланс на каскадата и фрапиращия недостиг на води. Статистиката сочи, че от предвидените по проекта 350 млн. кубически метра води през последните 20 години (1978-1998) каскадата е работила средно със 146 млн. кубика. Над 200 милиона кубически метра всяка година не постъпват в язовирите и не участват в електропроизводството. Около 140-150 млн. кубика се отклоняват редовно за приоритетни водоснабдителни цели (главно за София - б. р.) и около 50-60 млн. не се реализират.

Точно по тези причини средногодишното електропроизводство на каскадата за тези 20 г. е сведено до 500 млн. киловатчаса вместо предвидените 1195 милиона киловатчаса. Годишната използваемост на съществуващата капитална мощност на каскадата е под 700 часа при доказан оптимум за водните централи от 2500 до 3000 часа. Просто каскадата се нуждае от допълнителен водоизточник в язовир "Белмекен" с годишен капацитет от 500 млн. кубически метра.

Заради недостатъчен приток на води не се използва пълноценно и високоефективният обем в язовир "Белмекен", който в продължение на 6 месеца от годината се уплътнява с едва 30 до 40%. от капацитета си. Към този период спада и най-критичният за енергетиката есенно-зимен сезон.

За глобалното решение на проблема на каскада "Белмекен-Сестримо" има само една алтернатива - необходимите води да се вземат помпажно от съседното поречие на река Места, където излишъкът от води е 600 милиона кубика.

Точно на тази база бе разработена нова, екологосъобразна проектна схема за използване на водите на Места. Та е коренно различна и



няма нищо общо с познатата схема



за изграждане на каскада "Места", чието строителство бе спряно с решение на Великото народно събрание от 1990 г. точно заради екологичната му конфликтност.

Новата схема включва строителството на язовир "Места" за многогодишно регулиране на споменатите около 600 милиона кубически метра вода годишно. Освен това е предвидена помпено-транспортна тунелна деривация за прехвърляне на 500 милиона кубика води от новия язовир към "Белмекен" и оттам към вътрешността на страната.

Трябва да се подчертае - новата схема изключва всякакво бъдещо строителство на водосъбирателни канали и тунели в поречието на Места, както и всякаква строителна интервенция в парковите зони на Рила и Пирин. Язовир "Места" с максимална височина на стената 90 м и общ обем от 286 млн. кубически метра не залива населени места, ценни обработваеми земеделски земи и горски фонд, важни стопански обекти. Трасето на тунела е с дължина 45 км. То преминава изцяло по левия родопски склон на Места, на над 1000 метра над морското равнище, където няма паркови зони. По предварителни изчисления стойността на проекта е 409 млн. долара, включително обезщетенията и инфраструктурата. Срокът на строителство е 6 г.



Какви са предимствата на новата схема?



Преди всичко се опазва и съхранява водното богатство на Места. Гарантира се максимално водопотребление в региона на долината на реката. Новият язовир ще се превърне в най-големия ни източник на чисти питейни води. Решава се изцяло проблемът с водите на язовир "Белмекен" и каскада "Белмекен-Сестримо", като годишното електропроизводство се вдига от 500 милиона на над 2 милиарда киловатчаса. Годишната използваемост на каскадата достига над 3000 часа. Уплътнява се и капацитетът на язовир "Белмекен", който може да се използва за авариен резерв на енергийната система.

От преработката на водите на Места се печелят 1 милиард киловатчаса повече електроенергия спрямо ПАВЕЦ "Чаира". Това е равнозначно на енергията, нужна за прехвърляне на водите от Места към вътрешността на страната. Но допълнителната енергия е висококачествена върхова и подвърхова, която е значително по-ценна. Освен това в района Белмекен-Белово могат да се изградят нови ефективни ВЕЦ с обща мощност до 300 мегавата. Осигурява се и допълнителен постоянен водоизточник в поречието на Марица след Белово с дебит от 16 куб. м в секунда, който може да се използва за водоснабдяване и напояване в Южна България и за оводняване на терасата на реката след Белово. Има възможност и за осигуряване на допълнителен питеен водоизточник за язовир "Искър" с годишен капацитет от 80 до 200 милиона кубически метра.

Показателите на новия хидроенергиен комплекс са по-благоприятни от тези на неизградените досега хидрообекти в страната ни и на алтернативните енергоизточници от газотурбинни и термични централи. По специфични капиталовложения за застроен (възстановен) киловат мощност те са 2 до 3 пъти по-изгодни.
http://www.segabg.com/article.php?issueid=1768&sectionid=6&id=00005

 “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
- АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!
Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света
Каскада “Арда” - с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най - големите в Западна и Средна Европа!
- Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра - най-високите в Европа!
- Производството на водни турбини и тенератори.
До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.
В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.
http://nikolaijambol.blogspot.com/2010/10/blog-post_31.html

Язовир Яденица, реверсивен напорен тунел

1999 - 2001
Подобект: Реверсивен напорен тунел с дължина 690 м и савачна шахта - мобилизация, изкоп и укрепване. Утаител за механично пречистване на строителните отпадни води. Дъно бетон 684 м., каменно насипна депония и удължаване на тръбен водосток с диаметър 1100 мм., 140 м. Предназначението на реверсивния напорен тунел "Яденица" е да осъществи връзката между долния изравнител и рязко повишаване на използваемостта на ПАВЕЦ "Чаира" - язовир "Чаира" и язовир "Яденица", с цел увеличаване обема на долния изравнител и рязко повишаване на използваемостта на хидромашините в турбинен и помпен режим. Тунелът е със светъл диаметър D 7.00 м и обща дължина 6728.10 м. Настоящият проект включва изграждането на следните основни съоръжения:
  • реверсивен тунел с дължина 690м, считано от входа му на площадка "Яденица" - изкоп и постянен крепеж;
  • савачна шахта с дълбочина 43.35 м и Dсв. от 9.70 до 10.50 м., остояща на 166.48 м. от входа на тунела - изкоп и постянен крепеж;
  • предпортална площадка - цялостна вертикална планировка;
  • площадка за строителна лаборатория, бетоново стопанство, парокотелна станция;
  • склад за химически добавки, офиси на Възложителя и Изпълнителя, механична работилница;
  • утаител за механично пречистване на строителните води;
  • електропровод 20 kV;
  • подземен взривен склад.






Язовир „Яденица“ – един необходим строеж

Прочетена: 199
В последно време преобладава мнението, че хидротехническото строителство се свежда главно до изграждането на ВиК системи и пречиствателни станции. Наред с това има няколко язовирни стени, строителството на които е започнато преди години. Завършването на тези стени се споменава и предвижда главно във връзка с подобряване на питейното водоснабдяване на прилежащите райони. Изключение прави една язовирна стена със започнато и спряно строителство, която е с по-специално, но изключително важно предназначение – това е язовир „Яденица“.
Строителството на площадките и съоръженията на язовира започва през 1997 и продължава до 2005 г.

Предназначение на язовир „Яденица“
Изграждането на язовир „Яденица“ ще подобри значително ефективността на ПАВЕЦ „Чаира“. Безспорен факт е, че ПАВЕЦ „Чаира“ има основна роля за осигуряването на безопасно, стабилно и икономично електроснабдяване.
ПАВЕЦ „Чаира“ е най-голямата ПАВЕЦ в Източна Европа с мощност в генераторен режим 864 MW и в помпен режим 788 MW. При работа в генераторен режим водата, преминала през турбините, се съхранява в долния изравнител – язовир „Чаира“, който е с обем 4,2 млн. м3. При работа в помпен режим водата се връща в горния изравнител – язовир „Белмекен“, с обем 141 млн. м3. При това положение продължителността на работа на ПАВЕЦ-а в генераторен режим е ограничена от малкия обем на долния изравнител. Този обем на язовир „Чаира“ позволява работа на пълна мощност на ПАВЕЦ-а в генераторен режим 8 часа и съответно в помпен режим 10 часа.
Включването на допълнителен обем с проекта „Яденица“ ще позволи работа на ПАВЕЦ-а на пълна мощност в генераторен режим в продължение на 22 часа. Връзката между язовир „Яденица“ и язовир „Чаира“ се осъществява с реверсивен напорен тунел.

Обхват на проекта „Яденица“ и основни технически параметри
Язовирната стена „Яденица“ се изгражда на едноименната река на около 700 м над сливането на р. Яденица с р. Юндолска. Проектът „Яденица” обхваща реализацията на две основни съоръжения, както следва:
♦ Реверсивен напорен тунел за връзка между язовир „Яденица” и язовир „Чаира”.
Изграждането му е замислено да се реализира от две направления – от строителни площадки „Яденица” и „Чаира”.
♦ Обща дължина на тунела – 6728 м (вкл. изградени 1043 м)
♦ Светъл диаметър – 7,0 м
♦ Апаратна камера от страната на язовир
„Чаира”
♦ Шахта за плоски затвори, известна като „савачна шахта“, от страната на язовир „Яденица” с диаметър 8,8 м и дълбочина 53 м
♦ Каменно-насипна язовирна стена „Яденица” със съоръжения към нея и водохранилище
♦ Общ обем на язовирното езеро – 14,2 млн. м3
♦ Полезен обем на язовирното езеро – 9,2 млн. м3.
Язовирната стена е проектирана като каменно-насипна с параметри:
♦ Височина на стената – 109 м
♦ Дължина на стената по короната – 315 м
♦ Обем на стената – около 2 млн. м3.

Обем на извършеното строителство
В периода 1999-
2001 г. практически са доизградени всички временни и спомагателни съоръжения на строителните площадки „Яденица” и „Чаира”, както и част от постоянните съоръжения, планирани за обслужване на строителството.
През 2001 г. започва строителството на основните съоръжения, предвидени с проекта – строителството на реверсивен напорен тунел „Яденица”.
До спиране на строителството (2004) на обекта са изградени следните временни и постоянни съоръжения:

Временни и спомагателни съоръжения:
♦ Временни пътища – път до депония „Чаира”, път до язовирната стена по долината на р. Яденишка, вътрешноплощадкови пътища на строителна площадка „Яденица”.
♦ Временен взривен склад на строителна площадка „Яденица”; строителни площадки „Яденица” и „Чаира”, включително захранване с питейна и техническа вода, вътрешноплощадкови ел. проводи 20 кV, телефонни линии за връзка с мрежата на БТК.
♦ Двойно ел. захранване 20 кV на строителните площадки „Яденица” и „Чаира” от независими източници – подстанции 110 кV „Белово” и „Велинград”, включително възлова станция 20 кV „Яденица” с телекомуникационно управление.


Постоянни съоръ­жения:
♦ Експлоатационни пътища на строителните площадки „Яденица” и „Чаира”
♦ Портал на реверсивен напорен тунел „Яденица” на строителна площадка „Яденица” – изкопни и крепежни работи
♦ Портал на прозореца към реверсивен напорен тунел „Яденица” на строителна площадка „Чаира” – изкопни и крепежни работи
♦ Прозорец към реверсивен напорен тунел „Яденица” на строителна площадка „Чаира”
♦ Реверсивен напорен тунел „Яденица”, участъци от направления „Яденица” и „Чаира” с обща дължина 1043 м – изкопни и крепежни работи
♦ Савачна шахта на реверсивен напорен тунел „Яденица” – изкопни и крепежни работи
♦ Укрепваща призма във водохранилището при Яденишкия разлом – частично изградена
♦ Укрепване на депония „Джаферско дере” (площадка „Чаира”) – изградена опорна призма.

Проекти и строителни книжа за изпълнение
на проекта „Яденица“
Изпълнени са мероприятията, изискващи се от ЗУТ за извършване на строителството:
♦ По възлагане на НЕК са изготвени необходимите работни проекти за язовирната стена, реверсивния напорен тунел и свързаните с тях съоръжения.
♦ Издадено е разрешително за строеж от МРРБ.
♦ Сменено е предназначението на земята, необходима за строителството, включително площите, залети от язовирното езеро, и са извършени необходимите плащания.
Ползите от реализацията на проекта „Яденица“
Ефектът от изграждането на язовир „Яденица“ може да бъде оценен, като бъдат отчетени посочените по-долу ползи, определени от специалистите от НЕК:
♦ Преминаване на ПАВЕЦ „Чаира“ от дневен към седмичен режим на работа: Понастоящем при работа в генераторен режим 8 часа долният изравнител се напълва и е невъзможна работа в генераторен режим. Увеличеният обем на долния изравнител ще даде възможност за работа в генераторен режим в продължение на 22 часа, с което централата ще премине от дневен към седмичен режим на работа.
♦ Подобряване структурата на генерираните мощности: Създават се условия за работа в денонощен режим на ТЕЦ и АЕЦ при оптимална стойност на техните КПД, респективно снижаване стойността на произведената електрическа енергия. При това за покриване на консумацията ще бъдат ангажирани по-ефективни централи.
Както и досега, ПАВЕЦ „Чаира“ ще участва в покриването на върховите стойности в товаровата диаграма, но при по-голяма свобода на действие.
♦ Подобряване структурата на резервните мощности: При своята значителна мощност (866 MW), минимално време за включване, висока автоматизираност и с премахнато ограничение на използването на долния изравнител ПАВЕЦ „Чаира“ ще бъде авариен резерв на ЕЕС. По-голямата продължителност на работа в генераторен режим дава възможност да се включи в системата мощност от студения резерв. Това е свързано както с намаляването на необходимостта от авариен внос, така и с възможност за авариен износ на електроенергия.
♦ Роля на ПАВЕЦ в условията на нарастващ дял на ветровите централи в ЕЕС: Този тип източници се характеризира с непредвидимост на работата и необходимост от дублираща мощност, която да поема товара в зависимост от колебанията в тяхното производство на електроенергия. Тази функция успешно ще може да се изпълнява от ПАВЕЦ „Чаира“ при изграден язовир „Яденица“.
Подобряване използването на водите от водосбора „Яденица“
Понастоящем водите от водосбора на р. Яденица са застроени и се прехвърлят в изравнителя под ВЕЦ „Белмекен“. Така те се преработват в част от каскада „Белмекен – Сестримо“ (само ВЕЦ „Сестримо“ и ВЕЦ „Момина клисура“). При наличието на язовир „Яденица“ същите води ще бъдат изпомпвани през нощта в язовир „Белмекен“ и преработвани и от ВЕЦ „Белмекен“.

Социален ефект
на строежа
Изграждането на язовира и тунела, което ще продължи 3-4 години, ще осигури около 700 работни места. Допълнителен ефект ще има производството на строителни материали, оборудване
и др.
Изводи
ПАВЕЦ „Чаира“ със своята мощност от
864 MW и възможност за съществено увеличаване на нейната роля в енергийната система налага извода за необходимостта от изпълнението на проекта „Яденица“.
Осигурената проектна готовност и изпълнените законови процедури правят този хидроенергиен обект изключително актуален към настоящия момент.

Автор: Инж. Георги Станилов,
управител на „Станилов“ ЕООД 

Хидроенергийният комплекс Белмекен-Сестримо-Чаира готов за зимата

Последна редакция: 25.10.2010, 11:51
Публикуване: 25.10.2010, 09:28
трайков на чаира
© МИЕТ
Автор: Money.bg http://money.bg/news/id_206075517
Размер на шрифта: a a a

Централите от хидроенергийния комплекс Белмекен-Сестримо-Чаира са готови за предстоящия зимен сезон. Това установи проверката на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който посети вчера съоръженията на място, за да се запознае със състоянието им след приключилите планови ремонти, съобщи МИЕТ.
Централите от хидроенергийния комплекс са изключително важни за електроенергийната система в страната, защото се използват за покриване на върховите натоварвания, регулират параметрите и режима на работа и гарантират сигурността и надеждността на системата, каза министър Трайков.
Каскадата Белмекен - Сестримо, заедно с ПАВЕЦ Чаира, формират най-големия хидроенергиен комплекс в България с обща мощност 1600 МВт в генераторен и 892 МВт в  помпен режим. Това надвишава 20 пъти мощността на „Цанков камък", коментира министърът. Със своите крупни мощности хидроенергийният комплекс Белмекен - Сестримо - Чаира гарантира висока сигурност, маневреност и икономичност на управлението на българската електроенергийна система.
Ремонтите във ВЕЦ Белмекен и ПАВЕЦ Чаира са приключени, ремонтът във ВЕЦ Момина клисура продължава в рамките на предварително определения срок. Предстои смяна на още един хидроагрегат на ВЕЦ Сестримо, но тя ще бъде направена след приключването на плановия ремонт на 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй", за да бъде гарантирано потреблението и сигурността на енергийната система в страната.
Удължаването на плановия ремонт на 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй" е сведено до минимум, след като необходимите за подмяна на дефектиралите чохли са вече доставени в централата, каза още министър Трайков. Очаква се ремонтните работи да приключат до 6 ноември - само седмица след края на първоначално определения срок. Така евентуалните загуби от удължаването на ремонта ще бъдат намалени до около 9 млн. лв., спрямо предварително очакваните 15 млн. лв. Доставените сега чохли за смяна са 50 пъти по-евтини в сравнение със същото оборудване, доставено по основния договор, стана ясно още от изказването на министър Трайков.
Проверката на място на хидроенергийния комплекс Белмекен - Сестримо - Чаира бе първото от поредица посещения на министър Трайков в енергийни обекти в страната, които имат за цел да установят състоянието им в навечерието на започващия зимен сезон.

Язовир Яденица

2004 - 2004

Постоянен взривен склад - подземен камерен тип с капацитет 21 тона амониево-селитрени взривни вещества и 27 000 броя средства за взривяване.




Хидровъзел „Яденица“ – етап от развитието на схемата „Белмекен–Сестримо–Чаира“

Прочетена: 118
Инж. Николай Наумов „Станилов” ЕООД

1. Обхват и цел на проекта
Осигуряването на безопасно, сигурно и икономично електроснабдяване, при пределно допустими граници на изменение на напрежение и честота, се очертава да бъде ръководен принцип при експлоатацията на ЕЕС (електроенергийната система). При тези условия ролята и работните функции на ПАВЕЦ „Чаира” придобиват особено значение. Пълноценното гарантиране на новите изисквания е възможно при преминаване от дневен към седмичен цикъл на работа и удължаване времето за непрекъсната работа на централата. Със затварянето на малките базови мощности (блокове 1–4) на АЕЦ „Козлодуй” и предстоящото изграждане на АЕЦ „Белене” се увеличава важността и ролята на ПАВЕЦ „Чаира” като честотен и авариен резерв на системата и като общо системно регулиране на товаровия график.
Схемата за увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира” предвижда изграждането на допълнителен изравнителен обем на котата на язовир „Чаира” и свързването му с него чрез реверсивен напорен тунел. Така образуваната система от скачени съдове ще позволи да се прехвърлят гравитачно води от единия в другия изравнител и ще увеличи непрекъсната работа на ПАВЕЦ „Чаира” в генераторен режим на пълна мощност от 8,0 на 22,0.
2. Ефект от проекта
l Интензивното използване на ПАВЕЦ „Чаира” дава възможност за повишаване ефективността при управлението на електроенергийната система.
l Подобрява се използваемостта на термичните централи, при което се осигурява висок КПД (коефициент на полезно действие) през нощта, а това води до общо подобряване на термичния КПД на тези централи.
l Като цяло се подобрява термичният състав на генериращите мощности, при което по-старите и с по-нисък КПД централи остават в резерв.
l Увеличеният обем на дол­ния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира” създава възможност за количествено и качествено подобрение на честотния резерв и като цяло подобрява оперативния резерв на системата по отношение на неговата мобилност и обезпеченост. Това е важно в случаи на бързо нарастване на потреблението и особено при аварийно отпадане на крупна основна мощност. На тази база технико-икономическата ефективност от изграждането на язовир „Яденица” може да бъде оценена от общосистемна гледна точка.
l Допълнителен благоприятен фактор е създадената възможност за прехвърляне на около 6 млн. м3 води към каскада „Белмекен–Сестримо” от водосборната област на язовир „Яденица”.
3. Основни съоръжения
и технически параметри
l Язовир „Яденица”
Язовир „Яденица” е разположен на едноименната река, на около 700 м над смесието на Яденишка река с Юндолска.
Язовирната стена е каменно-насипна със стоманобетонен екран.
Основните технически параметри са:
– височина на стената  
109,15 m
дължина по короната
315,00 m
обем на язовирната стена
2х106 m3
полезен обем на язовира
9х106 m3
общ обем на язовира
14,2х106 m3
най-високо водно ниво (НВВН)
1261,35 m
най-високо работно водно ниво
(НВРВН)        1260,00 m
Преливните съоръжения на язовира (шахтов преливник) са оразмерени за висока вълна с обезпеченост 0,01% – Q0,1% = 105,65 m3/s.
l Реверсивен напорен тунел
Реверсивният напорен тунел „Яденица” свързва по най-късия път язовир „Яденица” с язовир „Чаира”.
Изграждането на тунела е предвидено да стане по пробивно-взривен способ от двете направления: от страната на язовир „Чаира” и от страната на язовир „Яденица”.
Основните технически параметри са:
дължина                 6750,0 m
светъл диаметър    7,0 m
От страната на язовир „Яденица” е предвидено изграждането на савачна шахта с диаметър 8,8 m и височина 53 m, а от страната на язовир „Чаира” – апаратна камера с размери 14,0 x 16,0 x 17,1 m.
4. Състояние на проекта към януари 2006 г., когато е правена по-обстойна преценка за
състоянието му, което е валидно и към днешния момент:
По възлагане от НЕК през 2004 г. са изготвени всички работни проекти с технически изисквания за изпълнение на СМР (строително-монтажни работи) за целия хидровъзел – язовирна стена и реверсивен напорен тракт.
Завършени са мероприятията, свързани с изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ):
Отчуждени са засегнатите имоти (терени) и е сменено предназначението на земята;
Издадено е разрешително за строителство от МРРБ (Министерство на регионалното развитие и благоустройството).
Изпълнени са следните строително-монтажни работи от временното строителство:
-Подходни пътища до площадки Яденица и Чаира (пътят до предпорталната площадка „Чаира” е с дължина 297 м, ширина 5,0 м и настилка от асфалтобетон);
-Технически и питейни водоснабдявания на площадките временно селище, вход тунел „Яденица” и прозорец „Чаира”;
-Площадкови канализационни системи;
-Електрозахранване на площадки вход тунел „Яденица”, прозорец „Чаира” и площадка савачна шахта;
-Утаител за механично пречистване на техническите води;
-Склад за взривни вещества с вместимост 22 t, който е изпълнен като подземно съоръжение с крепежна конструкция от пръскан бетон, армировъчни мрежи и анкери. Складът е оборудван с осветителна, алармена и вентилационна система.
Изпълнени са следните строително-монтажни работи, свързани с изграждането на инфраструктурата на обекта:
-Изместване на електропровод 20 kV за местността Ливада бачия;
-Електропровод 20 kV като дублиращо (резервно) захранване на площадката от подстанция Белово с обща дължина 22 km;
-Възлова станция;
-Изместване на път до местността Ливада бачия по левия бряг на реката с обща дължина 9 km;
-Път по десния бряг на реката съгласно решението на Висшия екологичен съвет във връзка с ОВОС на обекта.
Изпълнени са следните строително-монтажни работи от основното строителство:
А. Площадка „Яденица”:
-Тунелен участък, изпълняван от площадка „Яденица” – изкоп, крепеж и бетонова настилка по дъното с обща дължина 690,0 m;
-Савачна шахта – изкоп и крепеж.
Основните видове стротелно-монтажни работи, изпълнявани при реализирането на тези съоръжения бяха: тунелен изкоп, пръскан бетон, стоманени рамки за крепеж, армировка за крепежната конструкция, стоманобетонни анкери с дължина 3,0 ÷ 6,0 м за крепеж, тръбни анкери, кофражни и бетонови работи.
Б. Площадка „Чаира”:
-Прозорец към тунел „Яденица” от страната на площадка „Чаира” с обща дължина 485,0 m;
-Тунелен участък изпълняван от площадка „Чаира” – изкоп, крепеж и бетонова настилка по дъното с обща дължина 340,0 m;
При изпълнението на тези съоръжения беше използвана съвременна специализирана техника за общостроителни и тунелни работи. Този факт, както и участието на висококвалифицирани инженерно-технически и изпълнителски кадри с голям практически опит е гаранция за качественото и срочно изграждане на подобни обекти.
5. Стойност на изпълнените СМР
Стойността на изпълнените СМР се оценява на около 6,5 млн. евро.
До настоящия момент извършените работи по проект „Яденица” са изцяло финансирани от НЕК ЕАД.
6. Ориентировъчна стойност
на оставащите СМР
Направената оценката на стойността към март 2006 г. (без изпълнените вече СМР по тунела от двете страни) възлиза на:
А. Строителна част:
За реверсивния тунел –
61,0 млн. евро
За язовирната стена –
54,0 евро
Б. Машинно-електрическа част – 6,9 евро.
Общо: около – 122,0 млн. евро
По експертна оценка към настоящия момент стойността на оставащите за изпълнение СМР за проекта язовир „Яденица” и реверсивния тунел се определя на 134,0 млн. евро.
7. Зак лючение
В края на нашето изложение отново ще се върнем на необходимостта от изграждането на язовир „Яденица” като етап от развитието на каскадата „Белмекен–Сестримо–Чаира”. Това е и основната цел на настоящото представяне.
Общият полезен обем на системата от скачени съдове (яз. „Чаира” и бъдещия яз. „Яденица”) става 13,2 млн. м3. Както бе посочено в началото, това ще позволи да се увеличи непрекъсната работа на ПАВЕЦ „Чаира” в генераторен режим на пълна мощност от 8,0 на 22,0 часа, което създава възможност за количествено и качествено подобрение на честотния резерв и като цяло подобрява оперативния резерв на системата по отношение на неговата мобилност и обезпеченост. Това е важно в случаи на бързо нарастване на потреблението и особено при аварийно отпадане на крупна основна мощност. На тази база технико-икономическата ефективност от изграждането на язовир „Яденица” може да бъде оценена от общосистемна гледна точка. В тези случаи отпада необходимостта от внос на електроенергия, което директно рефлектира в продажната й цена.
Не на последно място, като допълнителен благоприятен фактор е създадената възможност за прехвърляне на около 6 млн. м3 воден обем към каскада „Белмекен–Сестримо” от водосборната област на язовир „Яденица”. Имайки предвид инсталираната мощност от 735,0 МВт, с която разполага каскада „Белмекен–Сестримо–Момина клисура”, може лесно да се види значителният икономически ефект.
Следва да се отбележи и немалкия социален ефект, който ще има през 3,5–4-годишния период на изграждане на язовир „Яденица”. Направените разчети показват, че ще бъдат ангажирани около 700–900 работни места. Това визира само пряко участващите в строителството хора. Като се вземе предвид и другият неизбежен фактор при подобни дейности, а именно хоратаь заети в обслужващата сфера (предлагане на стоки и услуги), се получава пълната картина на социално въздействие вследствие строителството на този обект.
Гледайки в недалечна перспектива, с изграждането на язовир „Яденица” ще се даде възможност в средно влажна година да се прехвърлят допълнително 75,0 млн. м3 вода в каскада „Белмекен–Сестримо”. Тази схема предвижда изграждането на язовир „Черна Места”, 13 км безнапорни тунели и три помпени станции. Благоприятната възможност в този случай е, че голяма част от пада между язовирите „Черна Места” и „Белмекен” се преодолява с използването на изградената вече помпена мощност на ПАВЕЦ „Чаира” през летния сезон, характерен с намалено потребление и наличие на свободни базови мощности. Съхранената в язовир „Белмекен” вода ще може да се ползва през есенно-зимния сезон, когато най-остро се чувства нуждата от върхови мощности. По предварителна оценка тази схема ще позволи допълнително електропроизводство от 250 GWh годишно.
С оглед наличието на ПАВЕЦ „Чаира” със своята инсталирана мощност от 864 МВт и съществуващата възможност за увеличаване на нейната роля в енергийния баланс на системата се налага изводът, че е целесъобразно да се продължи изграждането на язовир „Яденица”. Наличието на проектна готовност, липсата на административни и законови пречки правят този обект най-актуалния хидроенергиен обект към настоящия момент.
Този факт си заслужава усилията, които ние, хидроспециалистите, трябва да положим, за да убедим институциите, от които зависи реализирането му.
Допълнителна информация
Проект „Яденица” – баланс на изкопите и насипите
А. Площадка „Яденица”
Предвижда се за постоянно депониране на разбухнали изкопни земни маси общо 957 200 m3:
-изкопи от разкривката на каменната кариера:
- десен бряг      312 840 m3
- ляв бряг      85 930 m3
-изкопи от петното на язовирната стена      119 700 m3
-изкопи от отбивните съоръжения            12 990 m3
-изкопи от преливните съоръжения            18 670 m3
-изкопи от технологичните пътища          163 130 m3
-загуби от претрошаване на скални изкопи в ТМСИ
32 530 m3
-загуби от разтрошаване, разпиляване от кариерата
188 130 m3
-загуби от разтрошаване и разпиляване на скалния материал от изкопите за съоръженията
23 820 m3
Предвижда се за временно депониране скални маси от изкопите за съоръженията общо 188 690 m3 разбухнала маса:
-от петното на язовирната стена     84 870 m3
-от отбивните съоръжения              28 140 m3
-от преливните съоръжения              51 960 m3
При започване на насипните работи в стената тези количества ще се изземат от временната депония и ще се вложат в насипа за нея.
Оставащите за изпълнение изкопи в реверсивния напорен тунел след км 0+670 възлизат на:
-Тежко земни почви (стрити и тектонски зони и слабо скални почви V категория     
21 650 m3 плътна маса
-Средно и твърдо скални почви
139 740 m3 плътна маса
Предвижда се тежко земните почви 21 650 m3, както и 36 730 m3 от скалните да се депонират в затежняващата призма.
Останалите 103 010 m3 плътна скална маса минават за обработка през ТМСИ като:
-За приготовление на бетони              57 770 m3
-За насипване в зона 3А на язовирната стена       45 240 m3
-Необходима уплътнена скална маса за тялото на стената             1 886 000 m3
Разполагаемите запаси уплътнена скална маса, взети от каменните кариери (ляв и десен скат) и изкопите за съоръженията са:
Каменни кариери     
1 834 180 m3
От изкопи за съоръженията
178 130 m3
Общо кръгло      2 012 000 m3
2 012 000 m3 > 1 886 000 m3, т.е. наличните запаси са с коефициент на сигурност 1,067 (6,7%)




Язовир "Яденица" е обявен за обект с национално значение

29.08.2012 | 16:04
Статутът ще позволи да бъдат съкратени административните срокове за изпълнение на строителството

Язовир "Яденица" е обявен за обект с национално значение
Снимка: Булфото
Министерският съвет обяви строителството на язовир „Яденица” за обект с национално значение и за национален обект, съобщиха от правителствената пресслужба.
Язовирът ще бъде изграден като част от хидроенергийния комплекс „Белмекен-Сестримо-Чаира”.
Предложението е в съответствие с основните цели на българската енергийна политика за развитие на конкурентни енергийни пазари при опазване на околната среда и осигуряване сигурността на енергийните доставки, коментират от Министерски съвет.
Статутът на язовир „Яденица” на обект с национално значение и за национален обект ще позволи да бъдат съкратени значително сроковете за провеждане на необходимите административни процедури за стартиране и изпълнение на проекта.

Хидроенергиен проект “Яденица”

Язовир “Яденица” е ситуиран в източната част на Рила, около 25 км от гр. Белово и около 6 км от местността Юндола, по пътя Белово – Юндола. Той е разположен на разстояние 7 км от ПАВЕЦ “Чаира”. Язовирът е разположен на река със същото име – р. Яденица и оста му лежи на около 600 м нагоре от сливането с р. Юндолска.
Схемата за разширяване на долния изравнител на ПАВЕЦ “Чаира” предвижда осигуряването на допълнителен обем на нивото на язовир “Чаира” и връзката му чрез напорен тунел. Тази схема от свързани язовири ще позволи прехвърлянето на води между тях. Створът на язовирна стена “Яденица” e избран въз основа на технически и икономически анализи. Той е разположен на разстояние 6.8 км от створа на язовирна стена “Чаира”. Схемата със свързани язовири позволява 22-часова непрекъсната работа на ПАВЕЦ “Чаира” в генераторен режим на работа. Инсталирана мощност: генераторен режим - 864 MW, помпен режим - 788 MW.
Основните съоръжения са следните:
1. Язовирна стена “Яденица”
  • Каменно-насипна язовирна стена с бетонов екран (CFRD);
  • Височина на стената 109.15 м;
  • Дължина на короната 315.00 м;
  • Обем 14.2 милиона м3.
 2. Реверсивен напорен тунел
Tunnel

  • Дължина - 6750 м, диаметър - 7.00 м;
  • Савачна шахта откъм страната на язовир “Яденица”, апаратна камера откъм страната на язовир “Чаира”.
3. ПАВЕЦ “Чаира”
  • Qt=144 м3/с;
  • Qp=11 8 м3/с;
  • Ht=640 м;
  • Hp=660 м номинален напор;
  • Помпо-турбина тип “Франсис” реверсивна - 4 ХА.
Описание на услугите, предоставени от “Свеко Енергопроект”:
  • Предварително предпроектно проучване;
Spillway
  • Геотехнически и хидрогеоложки проучвания;
  • Изпитване на хидравличен модел;
  • Анализи на статично натоварване и динамично въздействия (двуизмерни и пространствени)
  • Работен проект;
  • Строителни чертежи;
  • Тръжни документи съгласно правилата на ФИДИК.

  • Georgi Evstatiev

    Телефонен номер:+359 2 80 72 617

    http://www.sweco.bg/bg/Bulgaria/Solutions/---/--1/

    Френските хидоакумулиращи електроцентрали

    07.11.2012
    За френските хидоакумулиращи електроцентрали (б.р. при нас е прието наименованието “помпено-акумулиращи водни електроцентрали – ПАВЕЦ”) се знае малко, но те са много важен компонент от ядрената енергетика на страната, като й осигуряват значително ниво на гъвкавост при промените на товара в енергийната система на страната.
    Включените в енергийната система ПАВЕЦ намаляват необходимостта от работа на АЕЦ в маневрен режим. За Франция с рекордния (77%) дял на атомните електроцентрали в производството на електроенергия това би било жизнено необходимо.
    За нуждите на компанията EDF работят шест френски ПАВЕЦ с обща мощност повече от 5 GW. Това изглежда не е толкова много – ПАВЕЦ преработват средно от 1% до 1,5% от месечното производство на атомните електроцентрали. За сравнение, компанията изнася средно 10% от своето производство.
    Но за сметка на това ПАВЕЦ спомагат да се реши такава задача, като “съхраняването и продаването” на електроенергията, произведена през нощта или през почивните дни, в пиковите периоди на дневното натоварване. Именно такава задача е записана за ПАВЕЦ в бизнес-стратегията на компанията EDF.
    Разбира се, необходимостта от работа на френските АЕЦ в маневрен режим си остава. Част от блоковете по принцип си работят в диапазона 85-100%, а за определени (кратки) периоди се разтоварват до 30%. Но без ПАВЕЦ експлоатационните режими на френските АЕЦ щяха да бъдат още по сложни.
    Списък на ПАВЕЦ във Франция
    Централа
    Мощност, MW
    пусната
    La Coche
    300
    1975
    Revin
    800
    1976
    Le Cheylas
    480
    1979
    Montezic
    910
    1982
    Super-Bissorte
    750
    1986
    Grand’Maison
    1800
    1987
    Построяването на ПАВЕЦ излиза по-скъпо, от колкото на други акумулиращи централи (например газотурбинни). Но за тяхната работа е необходимо гориво.
    Както се вижда от таблицата, по-голямата част от френските ПАВЕЦ са с относително малка мощност и работят в ежедневен или седмичен график (като дневни или седмични изравнители).
    Изключение прави язовира Grand’Maison в Алпите (мощността на централата е 1,8 GW). Тя работи като сезонен изравнител, като натрупва енергията през летния период (агрегатите работят в помпен режим), през зимата генерира електроенергия, когато във Франция рязко се увеличава консумацията поради отоплението на сградите с климатици и други отоплителни уреди.
    Определена полза от сътрудничеството с EDF имат швейцарските компании, собственици на ПАВЕЦ. Трите компании – „Alpiq“, „Axpo“ и BKW – експлоатират общо 1,4 GW хидроакумулиращи мощности. Допълнително в строеж са още 2,1 GW, а се разработват планове за построяване на още 3 GW.
    Швейцарските ПАВЕЦ активно купуват евтина нощна енергия от френската EDF, а после я продават на своите потребители в часовете на най-голям товар. Печалбата от този трансфер възлиза средно на 37%.
    За да стане по-ясно – през тази година Швейцария за сметка, в буквалният смисъл на думата, на “изкъпването” на френската ядрена електроенергия ще спечели от износа с 22% повече отколкото е заплатила за вноса й. (Б.Р. Струва ми се, че същото прави НЕК с Козлодуйската електроенергия след модифицирането на енергийния микс от ВЕИ.)
    Това е доста доходен бизнес, който се крепи на сключените с EDF договори за доставка от Франция средно по 5,8 TWh на месец. Основните производители на евтина електроенергия за швейцарците са френските АЕЦ „Fessenheim“ и „Cattenom“.
    Перспективите се помрачават само от едно обстоятелство. Поради растящото вътрешно потребление на електроенергия във Франция, изобщо като цяло обемите на експорта се намаляват. В края на 90-те години Франция продаваше в чужбина до 15% от произведената електроенергия, а днес само 10%.
    Източник: AtomInfo.Ru
    Б.Р. Използвам случая да ви запозная бегло с ПАВЕЦ. 
    Помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) е водноелектрическа централа, използваща многократно енергията на водна маса за произвеждане на електричество, имаща възможност да изпомпва вода от по-ниско разположен водоем обратно в основния горен.
    Ролята на тези централи в България ще нараства с масовото навлизане на ВЕИ, особено при действащия преференциален режим на безотказно изкупуване на произведената от тях електроенергия. За икономическите аспекти на изкупуването на енергията от ВЕИ, мисля, че всички са наясно.
    България има в експлоатация 3 ПАВЕЦ:
    ПАВЕЦ Орфей е разположена над град Кричим. Има капацитет за производство на електричество 160 MW и за изпомпване на вода 45 MW.
    ПАВЕЦ Белмекен е разположена над село Сестримо, Югозападна България. С капацитет за производство на електричество 375 MW и за изпомпване на вода 104 MW това е една от най-големите водноелектрически централи в страната. 
    ПАВЕЦ Чаира е разположена над село Сестримо, Югозападна България. Разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество 864 MW и за изпомпване на вода 788 MW. С това ПАВЕЦ Чаира е най-голямата помпено-акумулираща централа в югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовир Чаира в помпен режим и на язовир Белмекен в генераторен.
    ПАВЕЦ „Чаира“ е подземна електроцентрала. Машинната зала се намира на 350 м. под земята в каверна с размери 22.5/111.5 м с максимална височина 43 м. Има четири едностъпални хидроагрегата по 216 MW в генераторен и 197 MW в помпен режим.
    В съседната по-малка каверна е монтирана трансформаторната подстанция 19/400 kV.

    atominfo.bg/?p=10907

    НЕК ще построи нов стратегически язовир - „Яденица", с пари от таксите, които от догодина ще плащаме за емисиите въглероден диоксид при производството на ток, съобщи икономическото министерство. Част от тези суми бяха включени авансово в сметките ни за електроенергия с поскъпването с 13,6% от 1 юли, пише "Преса". Язовир „Яденица", на стойност 151,6 млн. евро, ще увеличи близо 3 пъти електроенергията, получавана от гордостта на българската хидроенергетика -Помпено-акумулиращата водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) „Чаира" в Рила. Тя е най-голямата ПАВЕЦ в Югоизточна Европа. Използва енергията на падащата вода от големия яз. „Белмекен", която се събира в яз. „Чаира". Нощем, когато потреблението на електроенергия е ниско и токът е евтин, помпи качват използваната вода обратно в „Белмекен" за нова употреба. Мощността на ПАВЕЦ „Чаира" е 864 мегавата. Проектирана е като заместваща за един блок на АЕЦ „Козлодуй" или на АЕЦ „Белене" -1000 мегавата. От пускането си в експлоатация през 1995 г. досега обаче ПАВЕЦ работи с намален капацитет - до 8,5 часа на денонощие. Причината е, че долният язовир „Чаира" не е достатъчно голям, за да поеме повече вода от „Белмекен". С изграждането на „Яденица" близо до яз. „Чаира" използваемостта на ПАВЕЦ ще се увеличи на 22-24 часа в денонощието. Това ще стане през 2020-2021 г. Язовирната стена ще бъде висока 109,15 м със 135 м дължина на короната и 9 млн. куб. метра полезен обем на езерото. Новината за осигуряването на парите дойде от Брюксел. На 6 юли Европейската комисия одобри заявлението на България как смята да използва парите от заплащането на разрешителните за емисиите въглероден диоксид. Според това заявление енергийният сектор на страната ще получи в периода 2013-2020 г. 998,3 млн. евро за инвестиции в екопроекти и повишаване на енергийната ефективност. Автор: Борислава Замфирова

    Хидровъзел "Яденица" - етап от развитието на схемата "Белмекен - Сестримо - Чаира"

    [ изпращане ] [ принтиране ] [- намаляване ] [+ увеличаване ]
    Автор: Инж. Николай Наумов, зам.-управител на "Станилов" ЕООД

    2299 прочитания



    Реверсивен тунел - яз. „Яденица“

    Осигуряването на безопасно, сигурно и икономично електроснабдяване при пределно допустими граници на изменение на напрежение и честота се очертава да бъде ръководен принцип при експлоатацията на ЕЕС (Електроенергийната система).
    При тези условия ролята и работните функции на ПАВЕЦ "Чаира" придобиват особено значение. Пълноценното гарантиране на новите изисквания е възможно при преминаване от дневен към седмичен цикъл на работа и удължаване времето за непрекъсната работа на централата.

    Със затварянето на малките базови мощности на АЕЦ "Козлодуй" и предстоящото изграждане на АЕЦ "Белене" се увеличава важността и ролята на ПАВЕЦ "Чаира" като честотен и авариен резерв на системата и като общо системно регулиране на товаровия график.
    Схемата за увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ "Чаира" предвижда изграждането на допълнителен изравнителен обем на котата на язовир "Чаира" и свързването му с него чрез реверсивен напорен тунел.
    Така образуваната система от скачени съдове ще позволи да се прехвърлят гравитачно води от единия в другия изравнител и ще увеличи непрекъсната работа на ПАВЕЦ "Чаира" в генераторен режим на пълна мощност от 8 на 22 часа.

    Интензивното използване на ПАВЕЦ "Чаира" дава възможност за повишаване ефективността при управлението на електроенергийната система.
    Подобрява се използваемостта на термичните централи, при което се осигурява висок КПД (коефициент на полезно действие) през нощта, а това води до общо подобряване на термичния КПД на тези централи.
    Като цяло се подобрява термичният състав на генериращите мощности, при което по-старите и с по-нисък КПД централи остават в резерв.

    Увеличеният обем на долния изравнител на ПАВЕЦ "Чаира" създава възможност за количествено и качествено подобрение на честотния резерв и като цяло подобрява оперативния резерв на системата по отношение на неговата мобилност и обезпеченост. Това е важно в случаи на бързо нарастване на потреблението и особено при аварийно отпадане на крупна основна мощност. На тази база технико-икономическата ефективност от изграждането на язовир "Яденица" може да бъде оценена от  общосистемна гледна точка.
    Допълнителен благоприятен фактор е създадената възможност за прехвърляне на около 6 млн. куб.м води към каскада "Белмекен-Сестримо" от водосборната област на язовир "Яденица".

    Язовир "Яденица" е разположен на едноименната река, на около 700 м над смесието на Яденишка река с Юндолска.
    Язовирната стена е каменно-насипна със стоманобетонов екран. Основните технически параметри са височина на стената - 109.15 m, дължина по короната - 315.00 m, обем на язовирната стена - 2х106 куб.м, полезен обем на язовира - 9х106 куб.м, общ обем на язовира - 14.2х106 куб.м, най-високо водно ниво - 1261.35 m, най-високо работно водно ниво - 1260.00 m. Преливните съоръжения на язовира (шахтов преливник) са оразмерени за висока вълна с обезпеченост 0,01% – Q0.1% = 105,65 m3/s.

    Реверсивният напорен тунел "Яденица" свързва по най-късия път язовир "Яденица" с язовир "Чаира". Изграждането на тунела е предвидено да стане по пробивно-взривен способ от двете направления: от страната на язовир "Чаира" и от страната на язовир "Яденица".
    Основните технически параметри са дължина - 6750.0 m, светъл диаметър - 7.0 m.
    От страната на язовир "Яденица" е предвидено изграждането на савачна шахта с диаметър 8,8 m и височина 53 m, а от страната на язовир "Чаира" – апаратна камера с размери 14.0 x 16.0 x 17.1 m.

    Състояние на проекта към януари 2006 г., когато е правена по-обстойна преценка за състоянието му, което е валидно и към днешния момент
    По възлагане от НЕК през 2004 г. са изготвени всички работни проекти с технически изисквания за изпълнение на СМР за целия хидровъзел – язовирна стена и реверсивен напорен тракт.
    Завършени са мероприятията, свързани с изискванията на Закона за устройство на територията:
    Отчуждени са засегнатите имоти (терени) и е сменено предназначението на земята
    Издадено е разрешително за строителство от МРРБ
    Изпълнени са следните строително-монтажни работи от временното строителство:
    - Подходни пътища до площадки Яденица и Чаира (пътя до предпорталната площадка "Чаира" е с дължина 297 м, ширина 5.0 м и настилка от асфалтобетон)
    - Технически и питейни водоснабдявания на площадките временно селище, вход тунел "Яденица" и прозорец "Чаира"
    - Площадкови канализационни системи
    - Електрозахранване на площадки вход тунел "Яденица", прозорец "Чаира" и площадка савачна шахта
    - Утаител за механично пречистване на техническите води
    - Склад за взривни вещества с вместимост 22 t, който е изпълнен като подземно съоръжение с крепежна конструкция от пръскан бетон, армировъчни мрежи и анкери. Складът е оборудван с осветителна, алармена и вентилационна системи.

    Изпълнени са следните строително-монтажни работи, свързани с изграждането на инфраструктурата на обекта:
    - Изместване на електропровод 20 kV за местността Ливада бачия
    - Електропровод 20 kV като дублиращо (резервно) захранване на площадката от подстанция Белово с обща дължина 22 km
    - Възлова станция
    - Изместване на път до местността "Ливада бачия" по левия бряг на реката с обща дължина 9 km
    - Път по десния бряг на реката съгласно решението на Висшия екологичен съвет във връзка с ОВОС на обекта.

    Изпълнени са следните строително-монтажни работи от основното строителство:
    Площадка "Яденица":
    тунелен участък изпълняван от площадка "Яденица" – изкоп, крепеж и бетонова настилка по дъното с обща дължина 690.0 m, савачна шахта – изкоп и крепеж. Основните видове строително-монтажни работи изпълнявани при реализирането на тези съоръжения бяха тунелен изкоп, пръскан бетон, стоманени рамки за крепеж, армировка за крепежната конструкция, стоманобетонови анкери с дължина 3.0 ÷ 6.0 м за крепеж, тръбни анкери, кофражни и бетонови работи.

    Площадка "Чаира":
    Прозорец към тунел "Яденица" от страната на площадка "Чаира" с обща дължина 485.0 м, тунелен участък изпълняван от площадка "Чаира" – изкоп, крепеж и бетонова настилка по дъното с обща дължина 340.0 м.
    При изпълнението на тези съоръжения беше използвана съвременна специализирана техника за общостроителни и тунелни работи. Този факт, както и участието на висококвалифицирани инженерно-технически и изпълнителски кадри с голям практически опит е гаранция за качественото и срочно изграждане на подобни обекти.
    Всички СМР от страната на площадка "Яденица" са изпълнени от фирма "Станилов" ЕООД, а от страната на площадка "Чаира" от консорциум "Адвал-Стройинжект".
    Стойността на изпълнените СМР се оценява на около 6.5 млн. евро. До настоящия момент извършените работи по проект "Яденица" са изцяло финансирани от НЕК-ЕАД. Направената оценката на стойността към март 2006 г. без изпълнените вече СМР по тунела от двете страни) възлиза на строителна част - за реверсивния тунел – 61 млн. евро, за язовирната стена - 54 млн. евро, за машинно-електрическа част - 6.9 млн. евро, общо около 122.0 мил. евро.
    По експертна оценка към настоящия момент стойността на оставащите за изпълнение СМР за проекта язовир "Яденица" и реверсивния тунел се определя на 134 млн. евро.

    С оглед наличието на ПАВЕЦ "Чаира" със своята инсталирана мощност от 864 МВт и съществуващата възможност за увеличаване на нейната роля в енергийния баланс на системата се налага изводът, че е целесъобразно да се продължи изграждането на язовир "Яденица". Наличието на проектна готовност, липсата на административни и законови пречки, правят този обект най-актуалния хидроенергиен обект към настоящия момент.
    Този факт си заслужава усилията, които ние, хидроспециалистите, трябва да положим, за да убедим институциите, от които зависи реализирането му.


    Яз. "Яденица"
    Яз. "Яденица", България (в строителство)
    Каменно-насипна язовирна стена със стоманобетонов екран, с височина 109.15 м и дължина по короната 315 м.
    Пълен обем 14.2 млн. м³; Полезен обем 9.2 млн. м³
    С участие на специалисти на фирмата са разработени:
    Идеен проект;
    Хидравлични моделни изследвания;
    2D и 3D статични и динамични анализи;
    Технически проект;
    Работен проект.

    http://www.ep-hydro.com/activity.php?location=13&sub_location=11&ref=1&page=2



    Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/75897-%D0%BD%D0%B5%D0%BA-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8-%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%80-%D0%B7%D0%B0-151-6-%D0%BC%D0%BB%D0%BD-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE.html







Няма коментари:

Публикуване на коментар

Етикети

имена (151) Ски (140) уеб камери (128) Право (121) документи (111) Grand Tour (102) video (100) Ski (97) webcams (93) skiing weather (83) ski resort information (82) банки (66) ски курорти (60) Маркетинг (45) Рила (40) snow reports (37) икономика (35) София (34) Боровец (33) Borovets (27) Родопи (27) история (27) Банско (26) Пампорово (23) проекти (23) здраве (21) интернет (21) планини (21) смях (21) екипировка (20) карта (20) Pamporovo (19) Rila (19) Time (19) health (19) море (19) Bansko (17) лифт (17) resort information (16) eco (15) раница (15) цени (15) язовир (15) Стара Планина (14) връзки (14) деца (14) пътувания (14) хижа (14) Marketing (13) bike (13) Витоша (13) Пирин (13) snow forecast (12) буква С (12) данъци (12) лавини (12) магазини (12) Алеко (11) буква В (11) буква М (11) freeskiing (10) Маршрути (10) буква А (10) ski abroad (9) Пловдив (9) буква Д (9) отбрана (9) празник (9) първа помощ (9) ски чужбина (9) термини (9) map ski area (8) буква Б (8) буква К (8) календар (8) old applications (7) Чепеларе (7) архитектура (7) буква Г (7) буква Н (7) поддръжка на ски (7) сняг (7) футбол (7) буква Е (6) буква Л (6) буква П (6) буква Т (6) видео (6) годишнини (6) град (6) именни дни (6) къщи (6) трафик (6) хидро (6) Rodopy (5) Skype (5) Sofia (5) YouTube (5) vlog (5) буква И (5) буква Х (5) влог (5) кино (5) литература (5) очила (5) село (5) снимка (5) спорт (5) EU projects (4) Ski Bindings (4) boots (4) gsm (4) smart phone (4) Нотариус (4) буква З (4) буква Ф (4) енергетика (4) ски учител (4) слама (4) състезание (4) туризъм (4) упражнения (4) Aleko (3) Maliovitsa (3) Physics (3) Tyrolia (3) brand (3) climb (3) mass (3) sexy (3) shoe size (3) Безбог (3) Мальовица (3) Узана (3) автомобил (3) безопастност (3) буква Ц (3) буква Ш (3) влак (3) времето в момента (3) докторантури (3) недвижими имоти (3) поща (3) пропаганда (3) пълномощно (3) статистика (3) строителство (3) теснолинейка (3) DIN (2) NASA (2) Release Setting (2) Rossignol (2) Vitosha (2) clothes sizes (2) file hosting (2) franchaise (2) relativity (2) replace (2) search (2) БАССЕС (2) Благоевград (2) Добринище (2) Здравец (2) Лале (2) Мусала (2) Осогово (2) Средна гора (2) бедствие (2) буква Ж (2) буква Й (2) буква О (2) буква У (2) буква Ч (2) буква Щ (2) буква Я (2) геометрия (2) гора (2) еко (2) екология (2) електроенергия (2) космос (2) магистрала (2) местност (2) очи (2) парк (2) плакат (2) планиране (2) световно (2) технологии (2) упътвания (2) явление (2) F1 (1) FIS (1) Fieberbrunn (1) Hamlet (1) Hopfgarten (1) Kirchberg (1) Macedonia (1) Norway (1) Reit im Winkl (1) Scheffau (1) Shakespeare (1) Solomon (1) St Johann (1) Söll (1) Tirol (1) Walchsee (1) Zahmer Kaiser (1) apple (1) drone (1) h Pleven (1) hypnosis (1) ibooks (1) ipad (1) iphone (1) ipod (1) mathematic (1) skate (1) tablet (1) telemark (1) trekking (1) Бачево (1) Беклемето (1) Бяла Черква (1) ВЕИ (1) Вежен (1) Ветровал (1) Гела (1) Горна Оряховица (1) Добрила (1) Информация за фирми (1) Камчатка (1) Карлово (1) Картала (1) Кицбюел (1) Ком (1) Копривки (1) Копривщица (1) Леденото езеро (1) Мерцедес (1) Михаел Шумахер (1) Норвегия (1) Офелиите (1) Панагюрище (1) Предела (1) Румъния (1) Русия (1) САЩ (1) Самоков (1) Студенец (1) Формула 1 (1) Църна Могила (1) Черни Връх (1) Япония (1) автомати (1) биатлон (1) био (1) буква Р (1) буква Ъ (1) буква Ь (1) буква Ю (1) великия пост (1) гра (1) градоустройство (1) дрехи (1) дърво (1) запалка (1) култура (1) ландшафт (1) математика (1) мода (1) музей (1) мъдрости (1) олимпиада (1) поддръжка (1) потребители (1) програма (1) реклама (1) синя зона (1) фото (1) х. Дерменка (1) храна (1)