Попаднах на един интересен материал за така нареченото движение „Чаеното парти”. Дано да ви е интересно.
Настоящето е сравнително кратък отговор на въпроса „Какво е „Чаеното парти”?”, но прилагам и материали за по задълбочено запознаване, ако ви стане интересно.
Чаеното парти/партия („ЧП") (има игра на думи, макар, че формално не са отделна партийна организация - party - има смисъл на компания, група, събиране с цел празнуване и на политическа партия) взема името си от това, което на нас е известно като Бостънското чаепитие от 1773 г.: изсипването на доставките с чай в залива на Бостън като протест срещу британската данъчна политика в началото на войната за независимост на САЩ. (http://en.wikipedia.org/wiki/Boston_Tea_Party).
Днес това е популистко дясно движение, което Републиканската партия се опитва да яхне с различен успех
и което по мнението на демократите я радикализира. Демократите са общия враг. ЧП всъщност възникна в началото на 2009 като популярен (grass-roots (тревни корени) както обичат на наричат в САЩ нещата, които почват "от долу") протест срещу опитите за спасяване на финансовия сектор, които Буш и Поулсън предприеха. Тогава се организираха серия от чаепития на квартално ниво из целите САЩ, на които участниците заявяваха опозицията си на идеята да се наливат пари на данъкоплатците в банките. В този момент, понеже администрацията беше републиканска, движението беше просто антисистемно. Когато няколко месеца по-късно Обама стана президент, нещата почнаха да си идват по местата.
Малко идеологически контекст: ЧП естествено надгражда типични дясни каузи, които са обединителни за Републиканската партия (РП) след голямото политическо разместване при Никсън. Никсън е бащата на съвременната РП като коалиция от религиозното дясно, групите, борещи се срещу намесата на федералната власт в работата на щатите, антиемигрантските (и понякога расистки) движения и тн. Още тогава намаляването на данъчната тежест и ограничаването на федералното харчене са основни политически средства за ограничаване финансовата възможност на федералната власт да прави политика (малко федерално правителство) и за преливане на пари от джобовете на средната класа (обикновено бели по това време) към бедните (обикновено черни). Това са и корените, на познатия у нас "пазарен фундаментализъм/ Вашингтонски консенсус" (http://en.wikipedia.org/wiki/Washington_Consensus - историята на Вашингтонския консенсус като икономическа идеология на 90те, която доведе в частност до идеята за тотална приветизация и дерегулация, започва с т.нар Чикаго Бойс - икономическите съветници на Пиночет, вдъхновени от Милтън Фрийдман - http://en.wikipedia.org/wiki/Chicago_Boys). Всичко това у нас напоследък се представлява от Института за радикален капитализъм "Атлас" (http://www.atlas-bg.eu/). Европейските папагали, които заемат идеологията на малкото правителство често пропускат прилагателното "федерално" – в САЩ и най-десните нямат нищо против тотален социализъм на ниво щати и общини. Интересно е да се отбележи, че както иконата на РП - Рейгън, така и Буш-овците намаляваха данъци, но напрактика увеличаваха размера на федералното правителство, което доведе до огромни бюджетни дефицити. Единствения момент с балансиран бюджет след Никсън е управлението на Клинтън, който заедно Блеър, стана баща на т.нар. трети път и реално направи много повече за дерегулацията и въвеждането на пазарните принципи от РП. (Много интересно прераждане на дясната идеология става в момента в Англия на Камерън - вместо акцент върху индивидуализма, се поставя акцент върху локалните малки общности и солидарността в тях, като спойващ елемент - ще видим как ще се развие). Трябва също да се отбележи, че анти-федералистката риторика в полза на правата на щатите си идва още от времето на изработването на Конституцията и гражданската война. Интересно е обаче, че Републиканската партия е създадена от Линкълн точно като партията на тези, които искат да запазят САЩ цели и да наложат правата на черните, а демократите тогава са партията на Юга. Голямото разменяне на местата става след ню дийла и завършва при Никсън.
Та за чаеното парти - от идването на Обама на власт те са против всичките му големи инициатива: "Икономическия стимул" (наливането на федерални пари в икономиката с оглед запазване на системни компании и работни места), реформата в здравното осигуряване и - последно - премахването на данъчните облегчения за най-богатите от времето на Буш. Заради тези политики ЧП наричат Обама социалист, а най-радикалните (20% от населението) продължават да вярват, че не е роден в САЩ (ерго няма право да бъде президент) и че е мусюлманин. В резултат на кампанията за изборите за конгрес през Ноември демократите загубиха голямото мнозинство, което имаха. Интересното е, че на много места републиканските предварителни избори бяха спечелени от кандидати на Чаеното парти. Примери са Карл Паладино в Ню Йорк и Кристийн О'Донъл в Делауеър, които веселят страната (т.е. образованите читатели на Ню Йорк Таймс) с Жорж-ганчевските и Волен-сидеровските си маймунджолъци. На национално ниво, емблематични лидери на чаеното парти са Сара Пейлин - която изразява най-силно убеждението на хората от ЧП, че няма нужда да имаш престижно образование и особен професионален опит, за да искаш да вземаш решения (ерго - долу елита във Вашингтон и от престижните университети) и телевизионния водещ Глен Бек. Бек е невероятен популист, който развъжда типично американска морализаторска и религиозна политическа идеология, която той облече в т.нар. проект 9/11 (по популярното обозначение на събитията от 11 септември; този проект цели страната да се върне към единството в защина на националната сигурност след ударите).
Прилагам и няколко по-подробни статии. Първата си заслужава четенето, защото е едно от най- цитираните обяснения на социалния контекст на Чаеното парти:
The Tea Party Jacobins By Mark Lilla;
Confounding Fathers:The Tea Party’s Cold War roots. by Sean Wilentz;
Covert Operations.The billionaire brothers who are waging a war against Obama. by Jane Mayer;
Tea Party: Old Whine in New Bottles By Kevin Drum.
Така да се каже ЧП е един от ефектите на комуникационното общество, което създават изненадващи конфигурации, а някои от тях да са значими.
Търсейки аналогии във физическия свят си мисля, че тези конфигурации напомнят за поведението на разтворите, които при подлагане на различни външни влияния (например магнитно поле) си променят свойствата по интересен начин. Разбира се остава въпросът с устойчивостта. Но пък политическото използване на обществените настроения е друга тема.
Настоящето е сравнително кратък отговор на въпроса „Какво е „Чаеното парти”?”, но прилагам и материали за по задълбочено запознаване, ако ви стане интересно.
Чаеното парти/партия („ЧП") (има игра на думи, макар, че формално не са отделна партийна организация - party - има смисъл на компания, група, събиране с цел празнуване и на политическа партия) взема името си от това, което на нас е известно като Бостънското чаепитие от 1773 г.: изсипването на доставките с чай в залива на Бостън като протест срещу британската данъчна политика в началото на войната за независимост на САЩ. (http://en.wikipedia.org/wiki/Boston_Tea_Party).
Днес това е популистко дясно движение, което Републиканската партия се опитва да яхне с различен успех
и което по мнението на демократите я радикализира. Демократите са общия враг. ЧП всъщност възникна в началото на 2009 като популярен (grass-roots (тревни корени) както обичат на наричат в САЩ нещата, които почват "от долу") протест срещу опитите за спасяване на финансовия сектор, които Буш и Поулсън предприеха. Тогава се организираха серия от чаепития на квартално ниво из целите САЩ, на които участниците заявяваха опозицията си на идеята да се наливат пари на данъкоплатците в банките. В този момент, понеже администрацията беше републиканска, движението беше просто антисистемно. Когато няколко месеца по-късно Обама стана президент, нещата почнаха да си идват по местата.
Малко идеологически контекст: ЧП естествено надгражда типични дясни каузи, които са обединителни за Републиканската партия (РП) след голямото политическо разместване при Никсън. Никсън е бащата на съвременната РП като коалиция от религиозното дясно, групите, борещи се срещу намесата на федералната власт в работата на щатите, антиемигрантските (и понякога расистки) движения и тн. Още тогава намаляването на данъчната тежест и ограничаването на федералното харчене са основни политически средства за ограничаване финансовата възможност на федералната власт да прави политика (малко федерално правителство) и за преливане на пари от джобовете на средната класа (обикновено бели по това време) към бедните (обикновено черни). Това са и корените, на познатия у нас "пазарен фундаментализъм/ Вашингтонски консенсус" (http://en.wikipedia.org/wiki/Washington_Consensus - историята на Вашингтонския консенсус като икономическа идеология на 90те, която доведе в частност до идеята за тотална приветизация и дерегулация, започва с т.нар Чикаго Бойс - икономическите съветници на Пиночет, вдъхновени от Милтън Фрийдман - http://en.wikipedia.org/wiki/Chicago_Boys). Всичко това у нас напоследък се представлява от Института за радикален капитализъм "Атлас" (http://www.atlas-bg.eu/). Европейските папагали, които заемат идеологията на малкото правителство често пропускат прилагателното "федерално" – в САЩ и най-десните нямат нищо против тотален социализъм на ниво щати и общини. Интересно е да се отбележи, че както иконата на РП - Рейгън, така и Буш-овците намаляваха данъци, но напрактика увеличаваха размера на федералното правителство, което доведе до огромни бюджетни дефицити. Единствения момент с балансиран бюджет след Никсън е управлението на Клинтън, който заедно Блеър, стана баща на т.нар. трети път и реално направи много повече за дерегулацията и въвеждането на пазарните принципи от РП. (Много интересно прераждане на дясната идеология става в момента в Англия на Камерън - вместо акцент върху индивидуализма, се поставя акцент върху локалните малки общности и солидарността в тях, като спойващ елемент - ще видим как ще се развие). Трябва също да се отбележи, че анти-федералистката риторика в полза на правата на щатите си идва още от времето на изработването на Конституцията и гражданската война. Интересно е обаче, че Републиканската партия е създадена от Линкълн точно като партията на тези, които искат да запазят САЩ цели и да наложат правата на черните, а демократите тогава са партията на Юга. Голямото разменяне на местата става след ню дийла и завършва при Никсън.
Та за чаеното парти - от идването на Обама на власт те са против всичките му големи инициатива: "Икономическия стимул" (наливането на федерални пари в икономиката с оглед запазване на системни компании и работни места), реформата в здравното осигуряване и - последно - премахването на данъчните облегчения за най-богатите от времето на Буш. Заради тези политики ЧП наричат Обама социалист, а най-радикалните (20% от населението) продължават да вярват, че не е роден в САЩ (ерго няма право да бъде президент) и че е мусюлманин. В резултат на кампанията за изборите за конгрес през Ноември демократите загубиха голямото мнозинство, което имаха. Интересното е, че на много места републиканските предварителни избори бяха спечелени от кандидати на Чаеното парти. Примери са Карл Паладино в Ню Йорк и Кристийн О'Донъл в Делауеър, които веселят страната (т.е. образованите читатели на Ню Йорк Таймс) с Жорж-ганчевските и Волен-сидеровските си маймунджолъци. На национално ниво, емблематични лидери на чаеното парти са Сара Пейлин - която изразява най-силно убеждението на хората от ЧП, че няма нужда да имаш престижно образование и особен професионален опит, за да искаш да вземаш решения (ерго - долу елита във Вашингтон и от престижните университети) и телевизионния водещ Глен Бек. Бек е невероятен популист, който развъжда типично американска морализаторска и религиозна политическа идеология, която той облече в т.нар. проект 9/11 (по популярното обозначение на събитията от 11 септември; този проект цели страната да се върне към единството в защина на националната сигурност след ударите).
Прилагам и няколко по-подробни статии. Първата си заслужава четенето, защото е едно от най- цитираните обяснения на социалния контекст на Чаеното парти:
The Tea Party Jacobins By Mark Lilla;
Confounding Fathers:The Tea Party’s Cold War roots. by Sean Wilentz;
Covert Operations.The billionaire brothers who are waging a war against Obama. by Jane Mayer;
Tea Party: Old Whine in New Bottles By Kevin Drum.
Така да се каже ЧП е един от ефектите на комуникационното общество, което създават изненадващи конфигурации, а някои от тях да са значими.
Търсейки аналогии във физическия свят си мисля, че тези конфигурации напомнят за поведението на разтворите, които при подлагане на различни външни влияния (например магнитно поле) си променят свойствата по интересен начин. Разбира се остава въпросът с устойчивостта. Но пък политическото използване на обществените настроения е друга тема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар