Някои въпроси за МИГ

В управителния съвет на МИГ всяка от общините ще има двама представители, като те ща са физически лица. Те ще представляват Общината по силата на решение на общинския съвет. Кметът представлява общината по принцип, но конкретно за влизането в МИГ и номинирането на представител се решава от съвета. Всяко от
тези лица (независимо дали едното от тях е кмета или и двете са служители) представлява общината в управителния орган на МИГ като физическо лице и гласува самостоятелно, доколкото няма решение на общинския съвет за конкретна позиция по даден въпрос. Тези две лица могат дори да не в служебно правоотношение с общината, но пак да я представляват по силата на нейното решение. Няма пречки те да гласуват самостоятелно и противоположно един на друг, тъй като те лично са членове на органа. Законът не забранява и не съдържа уредба в смисъла на противното, тъй като се счита, че щом едно лице е нормирано за представител на юридическо лице, то то ще се простира според своя мандат и ще се съобразява с волята на юридическото лице. Ако общината жела взимането на конкретно решение тя трябва да излезе с решение, което да задължи своите представители с определена позиция, като това следва да бъде задължително дори и за кмета, ако същият е член на УС.

Доста разсъждавах и търсих възможна уредба на пред договорна отговорност на учредителите един към друг. За съжаление единствената подобна уредба е неприложима в конкретния случая. Това, за което не успях да намеря решение, е как да се наложи някаква санкция за едно или друго действие или въздържание от такова. Проблемът е в две насоки, първо, че самия МИГ не съществува в правния мир. Вторият, е че, дори да има отговорност към останалите съучредители, би било невъзможност да се потърси такава. Разбира се, при всички положения, остава хипотезата на подписване на декларация с определено съдържание, която обаче да има по-скоро морални функции, отколкото чисто юридически. Проблемът е, че дори и да уредим някаква санкция (най-вероятно под формата на нещо като неустойка, определена или определима сума пари), то шансът същата да бъде потърсена и най-вече уважена от съдебна институция е нулев. Нещо повече, не ми се вярва някой да се ангажира да поеме подобна.