В продължение на интереса ми към язовирите и тунели на Рила се поразрових за повече инфо за Енергопроект.
През 1948г. се създава Министерство на електрификацията, водите и природните богатства. Тогава се създава и Ведомствената техническа организация "Енергохидропроект" към новото министерство (29 май 1948 г.). Послед министреството е преименувано в Министерство на електрификацията и мелиорациите и се възглавява от Кимон Георгиев, а директор на новата организация е ел. инж. Никола Колев, по-късно професор.
Първоначално (1948 - 1956 г.) организацията се помещава в Македонския дом (ул. "Пирот" №5), после в новопостроената сграда на Министерство на електрификацията, а сега президентство (1956 - 1958 г.), в сградата на Министерството на о.с.п. и благоустройството, сега Градска библиотека (1959 - 1969 г.) и най-после в новопостроена собствена сграда в кв. "Лозенец", ул. "Дж. Баучер", 51 (високата синьосива сграда на хълма, ето и тази към гоогле мапс).
Първите назначени специалисти в организацията са главно служители в Главна дирекция за електрификацията на България, в Министерство на о.с.п. и благоустройството, в "Мини Перник" и в частни фирми и представителства на чужди фирми, работещи в областта на енергетиката до национализацията.
През годините 1955 - 1958 "Енергохидропроект" е разделен на две организации -"Хидроенергопроект" и "Топлоелектропроект", но те после пак се обединяват. През 1966 г. към "Енергохидропроект" се прехвърля и една част от Ведомствения научноизследователски институт по електрификация и електропромишленост и организацията става вече Научноизследователски и проектантски институт "Енергопроект".
Енергопроект е една огромна организация, която се включва дори в изграждането на АЕЦ "Козлодуй", като е участвал в 91 обекта в чужбина.
След 1989 г. "Енергопроект" е преобразува в АД, и днес там работят около 40 души.
„Водопроводът Рила-София” (т. 1 – 1926 г.; т. 2 – 1936 г.), „Хлориране на питейната вода” (в списание на БИАД, 1929 г.), “Няколко сведения за пробиването на Тунел №20 на водопровода Рила-София” (1932 г.), „Белоискърският язовир” (1937 г.), „Вода за София” (сп. „Сердика”, 1940 г.) и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар