Гара Копривщица - местността Въртопа - хижа Вежен (6,5 часа)
Северно от гара Копривщица по късия пролом на Кознишка река се навлиза в малко котловинно понижение, отделено от Златишко - Пирдопската котловина с нисък, слабо изразен праг, образуван от рида на върховете Малко и Голямо Гламе. В дъното, право на север, се вижда подбалканското шосе, а над него – внушителния процеп на Въртопа. През котловината се върви на север, покрай кошари и стопански сгради и се излиза на шосето при моста на Въртопска река. Източно от него започва маркирана пътека. С много серпантини тя се изкачва източно от теснините на реката. Достига се равна площадка в западната част на рида Остриката. От тук се разкрива главозамайващата бездна на Въртопските теснини. Продължава се по по-широка пътека през букова гора леко на изток, по дървено мостче се пресича Въртопска река и се достигат просторните Въртопски поляни. Преди да се достигне вековната букова гора, в ляво и на север се отделя пътека очертана със стълбова маркировка. Тя извежда на седловината между връх Пъпа и връх Вежен. От тук започва изкачването на връх Вежен, достигат се изворите на Заводска река, продължава се на северозапад, а след това на североизток и север, за да се заобиколят изворите на Заводна и през местността Касаджика и резерват Царичина се достига хижа Вежен.
Част от маршрута минава през резерват Царичина!
Частта от този маршрут, попадаща в резервата е следната: от седловината между връх Пъпа и връх Вежен започва изкачването на връх Вежен, достигат се изворите на Заводска река, продължава се на северозапад, а след това на североизток и север, за да се заобиколят изворите на Заводна и през местността Касаджика и резерват Царичина се достига хижа Вежен. При преминаването по този маршрут можете да се насладите на резерват Царичина, който е третият по големина старопланински резерват. Тук се опазват самоподдържащи се букови, буково-елови и особено ценните смърчово-мурови екосистеми, формиращи горната граница на гората. Тук е и единственият по-компактен масив от бяла мура в Средна Стара планина. Този дървесен вид се среща само на Балканския полуостров. В "Царичина" е най-северното му находище в света. Резерватът гарантира оцеляването на повече от 600 вида растения. Името на запомнящото се огненочервено омайниче, наричано в района "цариче", му приляга чудесно – веднъж преминал през омайните гори, човек ги съхранява в спомените и сърцето си завинаги!
Няма коментари:
Публикуване на коментар