четвъртък, 4 юни 2015 г.

Пълен Списък с банковите клонове на Пощенска банка в страната

Списък с банковите клонове на Пощенска банка в цялата страна с адреси и контакти:

!списъкът е актуализиран според данните от страницата на банката!
Работното време за всички клонове на Банката е от 8:30 до 17:00 часа (от понеделник до петък)
Виж клоновете на Пощенска банка в София

вторник, 2 юни 2015 г.

Превземането на кораба „Радецки“ в спомените на капитана Дагоберт Енглендер

Автор: Илиана Иванова, Изгубената България. Снимки: lostbulgaria.com
В деня, в който всяка година отдаваме почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, ще ви предадем разказа от първо лице на капитана на кораба за този исторически акт. Спомените са публикувани в списание „Златорог“ през 1922 г.

Параходът "Радецки"

„На 29 май 1876 г. пощенският параход „Радецки“ на Първо императорско и кралско частно дунавско параходно дружество пътуваше по обед между Рахово и Лом-Паланка. Беше третият ден на пътуването ни от Галац за Оршова. Ний акостирахме на всички пристанища без да се забележи нещо особено. В Гюргево, наистина, имаше по-голям наплив от пътници, които извънредно много бързаха. Това се обясняваше обаче с извънредно голямото закъсняване на турския пътнически параход.
Към обед съдържателят на параходния бюфет ни съобщи, че във II-ра класа били съгледани няколко пътници с оръжие. Понеже подобно нещо беше нарушение на правилника, заповядах на контрольора да направи нужното, а сам побързах да отида след него, за да наблюдавам лично предаването на оръжието срещу разписка. В палубния салон на II-ра класа всичко беше в ред. Никой нямаше оръжие. Пътниците спокойно и неприлично предявиха пътническите си билети. Същото сториха и ония, които срещнахме на стълбата към мъжкия салон. Когато обаче се приближихме до вратата, оттам излезе един човек с военна шапка. Отвътре чувахме високи гласове. Поканен да предяви пътническия си билет и да предаде намиращия се в ръката му револвер, той отвърна: „Моля тук е тъмно“ – дръпна се крачка назад, силно открехна вратата и ни каза да го последваме в салона , като вървеше при това гърбом.
Тук ни се представи наистина една изненадваща гледка. Върху масата в ъгъла имаше оръжие и снаряжения, с които последните 6 – 8 души, застанали около нея, се канеха да се въоръжат. Развълнуван от всичко това, и като разбрах, че тук става нещо, аз извиках високо, за да скрия вълнението си, че на борда носенето на оръжие е забранено и че всичкото оръжие трябва да се предаде. В тоя момент човекът с военната шапка заключи вратата, тъй че аз се намерих вътре, а контрольорът вън, и докато другите ме заобиколиха, извика: „Г-н капитан, оръжието няма да предам. Ний сме 200 души и параходът е в наша власт.“
Той говореше свободно немски. В това време се чу един ужасен тропот откъм палубата. Отчасти, за да разбера причината му, отчасти, за да мога да изляза от засадата, в която бях попаднал, и най-сетне, защото все още мислех, че искаха само да ме уплашат, отвърнах: „Е, ще видим още! Да идем горе!“
За мое учудване, не ми се направи никакво възражение. Българите сигурно знаеха, че знакът за въстание е бил току-що подаден и също са искали да бъдат на палубата. Те, разбира се, ме последваха по петите, вероятно, за да ме конвоират. „Да идем горе“ – и ний се впуснахме всички горе на открито.
На палубата се откри една неописуема гледка. Същите тия лежащи тук по-рано пътници, които изглеждаха безгрижни, бяха всички на крак и бързаха да се въоръжат. Те бяха разтворили багажи и товари, като в повечето случаи бяха строшили само капаците им, и предаваха изваденото оръжие от ръка на ръка. Също и униформи, които веднага биваха обличани. Преминавайки с един поглед, видях как другите пътници уплашени се криеха из всички ъгли.
Но защо вторият капитан не беше на поста си на комендантското мостче? Когато преминах помещението за огъня и горните отвори на машинното помещение, видях, че и долу при машините имаше вече въоръжени хора. На уплашения главен машинист, който гледаше нагоре, бързо извиках да изпълнява само дадените с моя глас команди и чух още неговото „All right, sir“. Със следните няколко стъпки се намерих в I-ва класа пред палубния салон. Видях притиснат до стената от заобикалящите го въоръжени хора втория капитан Дойми. Той държеше в ръката си лист хартия и не можеше да мръдне от сложените пред гърдите му и насочени към него пушки. Като ме съгледа, той посочи с крак към мене и извика със своя тъй слаб за един толкова едър човек глас: „Ето коменданта. Към него трябва да се обърнете.“

Капитанът на "Радецки" - Дагоберт Енглендер

В миг те оставиха на мира Дойми, хванаха ме и силно ме притиснаха към стената, тикнаха ми късчето хартия в ръката, и насочиха пушките към мене. Някои от близкостоящите опряха поставените щикове на гърдите ми. При това някои от водителите, особено един със златни ширити на униформата, със шарф и калпак, ми кряскаха и ме улавяха честичко и грубо. Това така ме наскърби, че и аз, обърнат към човека, който говореше немски, извиках високо и с искрящи очи: „Какво е това отнасяне? Мисля, че не съм между разбойници, и какво искате най-сетне от мене?“. Инстинктивно – защото нямах много време за мислене – бях намерил подходящия тон. Ако бях малодушен, като Дойми, щях да бъда и аз като него третиран. По тоя начин обърнах вниманието на оня, който говореше немски. Той каза на войводата да ми се съобщи какво искат от мене. Благодарение на него блъскането и тласкането на моята личност и ударите върху гърдите ми престанаха. Посочиха ми написания лист в ръката ми. Макар че бях много развълнуван, за да мога да чета в такова състояние, опитах се да надникна в него. Шумът на палубата, крясъците на предводителите, особено грубите думи на войводата, ме накараха да се откажа от това. Ръката ми падна. За щастие, от говорещия немски узнах с няколко думи това, което липсваше в ръкописа, но което беше за мен най-важното, а именно, че се иска да стоваря хората на един пункт, наречен Козлодуй, или по-право – малко над това село, но по възможност по-далеко от турския пост, разположен над него. Чудовищността на това искане ме накара, въпреки опасността на положението ми, да почна да ги разубеждавам. В замяна на това предложих им да слезнат на срещуположната румънска страна, дето се товареха гемии, с чиито лодки можеха после да се прехвърлят.
„Не там, а в Козлодуй!“ ми извикаха те и пак почнаха да ме блъскат и тласкат.
Моето предложение да ги заведа, без да се спираме на някое пристанище, направо в Радуевац, беше бурно отблъснато. Говорещият немски вдигна спусъка на револвера си, опря го на дясното ми сляпо око и извика възбудено: „Нашата последна дума предстои! Предстои ни да убиваме турци. Какво значи, че сме убили един човек повече. Решавайте!“
Въпреки голямото ми душевно напрежение, опитното ми ухо беше доловило от няколко минути една промяна във вървежа на машината и блуждаещия ми поглед откри в помещението на кормилното колело един българин, който ми напомняше на поп. Той, значи, беше дал заповед на машината и тъкмо прикрепваше едно българско знаме върху един стълб на капитанската палатка.
Параходът едвам се движеше вече против течението. Зад нас водата край ниския бряг, разстилащ се далеч край реката, е съвсем плитка. Ако при такова препятствие заседнем? Ако ни завари така закъснелия турски параход, който също носеше на борда си войници? Ще имаме кървава баня. Или пък българите ще доближат парахода до брега, дето, управляван по невежествен начин, може да потъне и да причини нещастие на пътниците. Като исках да спася положението, със съзнание на верно изпълнен дълг и вече в последната минута, аз им заявих, че ще ги отведа до Козлодуй и ще ги стоваря там. Те веднага се отстраниха от мене и свалиха оръжието. Чу се едно мърморение…  „Но под едно условие!“. Нови мрачни погледи… „Във ваш собствен интерес, и за да се избегне всяко забавяне при акостирането ни, е да не забележат турците блясъка на оръжието и големия брой униформи, а също и българското знаме.“ Затова аз поисках нито един от въоръжените да не се показва на борда. След известно колебание, те заявиха, че са съгласни с това. Много мъка и придумвания трябваше да положа, за да накарам попа да прибере знамето. Най-после с хитрост сполучих. При мене на командантското мостче остана с револвер в ръка само един българин, който познаваше местността.
С него и с Ботев на палубата, определихме точното място на брега, дето трябваше да се спрем. След това аз освободих хората си от помещенията, дето бяха затворени, и им заповядах да направят всичко необходимо за акостиране.

Христо Ботев, заснет около 1868 г.

Наближавахме вече. Напрегнах всичките си чувства и се предадох на деликатната маневра: да регулирам силата на машината и посоката тъй, че параходът със сондиране да стигне сушата без да се повреди носът му; да се прикрепи достатъчно здраво, тъй че да не се повреди от движението, а след това също така невредим да може да се отдели от брега. Слава Богу, всичко мина чудесно. То беше един тържествен момент.
След като, преди докосването на брега, машините бяха поставени за 30 секунди на „стой“, възцари се безмълвна тишина. Всички притаиха дъх. Щом се чу тътренето по пясъка, чуха се радостни гласове. Най-сетне „Радецки“ се закрепи. Мостчето биде извадено със светкавична бързина и българите в непрекъсната редица заслизаха бързо на брега. Там те паднаха на земята и почнаха да я целуват. Внезапно се чу вик: „Turzi bre!“ и наистина ний видяхме, как бързаха към тях войниците. „Как смее австрийският параход да спира тук!“, сигурно са си мислили те. Но сигурно не очакваха подобна среща. Попът вече беше ги видял. Той изпусна знамето от ръката си,коленичи, прицели се върху турчина, който тичаше напред и размахваше пушката си (по всяка вероятност някой подофицер) – паф!, и той беше вече прострян на земята. Останалите се обърнаха и избягаха.
От борда също бяха почнали веднага да стрелят. Когато се чу викът „Turzi bre!“, българите се впуснаха още по-бързо към брега.
Моите матроси, в по-голямата си част сами славяни, помагаха при разтоварването на хранителните припаси. Българите се изкачиха нагоре и образуваха една доста силна група около предводителя и знамето.
Аз изкомандвах на машината „Назад пълна пара!“. Отначало колебливо, а после все по-сигурно, славният „Радецки“ се отдръпна от брега, поправи се с кормилото и ний пак влязохме в своя курс.
Няколко българи замахаха на моите матроси, които ги поздравяваха. Изведнъж цялата група борещи се за свобода българи извика: „Ура, Франц Йосиф! Ура, Андраши!“ и след малка пауза: „Ура, капитане!“  Тъжно усмихнат от това толкова ласкателно за мене съпоставяне, аз им благодарих, като размахах три пъти фуражката, което всеки път се придружаваше с „Ура!“ от моите хора.
След това видяхме как българите се изкачваха все по-нависоко, отдето се изгубиха от погледите ни в полето.
Тъй като палубата беше осеяна с безброй дрехи, парцали, късчета хартия и дори с разпръснати муниции, заповядах да се съберат тия остатъци в един голям сандък и да се адресират до Дирекцията.
За жалост, тоя сандък в бързината не е бил снабден от контрольора с пътни документи и в Турну Северин е бил предаден на тамошния агент на Дунавското параходно дружество срещу проста разписка в параходната книга и никога не е бил получен във Виена, а въпреки незабавното и енергично предписание, се загуби.
Във Виена едно хилядно множество очакваше „Радецки“. Всяко око беше насочено към мене. Но макар че Лом-Паланка беше вече телеграфирала, че откъм изток се виждали облаци дим и всички знаеха, че бях стоварил възстанници на брега, не чух нито едно от ония обидни празни имена, които ми бяха прикачени другаде.
Пръв дойде на борда нашият консул. „Какво сте направили, г-н капитан?“ – попита той с укор.  – „Стоварих около 200 души въоръжени българи при Козлодуй, след като с оръжие ме принудиха да го направя“, отвърнах аз. Консулът се обърна, видя строшената врата на моята кабина и каза поразен: „Да, това е вече съвсем друго! Но пашата иска да закарате там турски войски.“ Аз решително отказах.
По заповед на Дирекцията, за да се състави подробен и строг протокол, „Радецки“ се извади от съобщителната служба, а аз бях повикан във Виена.
Един човек, който стана впоследствие министър, ме укори. „Ако не бях стоварил тия хора, щях да бъда застрелян“, отговорих аз. „Да, в такъв случай по-добре щяхте да направите, ако бяхте оставили да ви застрелят“, каза г-н фон К. А.
Нашият незабравим директор Мартин Ритер фон Касиян ме прие най-приятелски. Даде ми да разбера, че дружеството е доволно от моето държане и веднага ми съобщи, че с оглед за сетнешни евентуалности, възнамерявали за лична моя сигурност да ме преместят в горния Дунавски участък.
Молбата ми да ме оставят на „Радецки“ видимо зарадва г-н фон Касиян и биде удовлетворена.

Първият знак, поставен през 1887 г. на мястото при Козлодуй, където Христо Ботев слиза с четниците си

Бързо се върнах пак назад в Оршова, за да приготвя „Радецки“ за следващото пътуване.
Тук, около 12 дена след онова разтоварване, чух че всички българи били избити. В турските (българските) станции от двете страни на входовете имаше набити на дълги пръти по 6-8 глави с фуражките, които в по-голямата си част носеха още пътническите си билети. Ужасно! Отвратително!
Тия възстанници от „Радецки“ бяха повечето необучени хора, съвсем незапознати с огнестрелното оръжие. Това личеше от спонтанното стреляне с пушки на борда, дето задълго още се виждаха следите от това. Някои от тях бяха доста мълчаливи и мрачно настроени. Но предводителите не ги оставяха да мислят за жените и децата си. Те улавяха хората с две ръце за лицето, галеха ги и им вдъхваха отново кураж.
Но ако шансът на тая шепа хора, които дори не бяха успели да се обучат за борба с турското владичество, беше почти безнадежден и, ако, както чух, населението тогава не се присъединило към тях, а ги оставило на произвола на съдбата, те все пак бяха герои, достойни за верната памет, която отечеството им е запазило за тях.
От това време произлиза високото уважение, което храня към българите.“
Дагоберт Енглендер
Със съкращения от сп. „Златорог“, кн. 3-4, 1922 г.

събота, 23 май 2015 г.

Химн На Българската Просвета текст

Кирил и Методий


Български всеучилищен химн

 

"Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

    на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

    все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

    заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!

 

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]



ОРИГИНАЛНИЯТ ТЕКСТ НА ХИМНА "ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!"

Прочети повече за 24 май - Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура

... че и ний сме дали нещо на светът
и на вси славоне книги да четат.
Иван Вазов

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история – 157 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна

Празничната програма за 24 май

23 май 2015, 20:43

С празнично общоградско шествие в София ще бъде отбелязан Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, неделя.

Началото на шествието започва в 10.30 ч. от сградата на президентството.

То ще тръгне по бул. "Цар Освободител", ще премине през площад "Народно събрание", бул. "Васил Левски" от кръстовището пред Софийския университет и ще стигне до Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

В шествието ще участват президентът Росен Плевнелиев, министърът на образованието проф. Тодор Танев, кметът на София Йорданка Фандъкова, учители, просветни и културни дейци, ученици и граждани. По маршрута му ще се присъедини и ръководството на БАН, както и академичният съвет на СУ.

В 11 ч. е началото на официалната церемония пред паметника на светите братя Кирил и Методий.

Програмата пред Националната библиотека включва тържествен водосвет и изпълнение на химна "Върви, народе възродени" от хора на Националното музикално училище "Любомир Пипков".

Държавният глава и столичният кмет ще произнесат приветствия, а празнично слово ще прочете директорът на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" Антони Стоянов. Водещ на проявата ще е актьорът Пламен Манасиев.

Стихотворението "Аз съм българче" от Иван Вазов ще изпълнят Анна Алексиева и Борис Христов – ученици от 1.А клас на училище "Любомир Пипков".

За празника, с трицветни балони и буквите от азбуката, ще дойдат и току-що завършилите първокласници на 60-то училище "Св. св. Кирил и Методий" в квартал "Бенковски". Това е най-старото основно училище, което на 11 май отбеляза 173 години от основаването си като килийно смесено училище.

Гвардейци венценосци пък ще поднесат венци и цветя от името на официалните лица. Националната гвардейска част и представителният гвардейски духов оркестър ще изпълнят тържествения ритуал.

След приключване на празничната част, в Националната библиотека ще може да бъде разгледана откритата национална изложба "Напред, науката е слънце", посветена на 1200-годишнината от рождението на св. Методий и на патронния празник на библиотеката.

Празнични шествия ще има и в цялата страна на 24 май. Шествието в Ямбол ще бъде предвождано от внушителна фигура на светите братя Кирил и Методий с височина над 2 м, монтирана върху преносима платформа. Скулптурата е дело на ямболския творец и директор на ХГ "Жорж Папазов" Петко Йорданов.

Източник: БГНЕС

петък, 6 март 2015 г.

Цени на ски картите

Цени на ски картите в големите курорти през 2015 година
Пускам ги, защото след време се забравя и няма инфо

Боровец
ПериодВъзрастниДеца
1/2 ден(8.30-12.30)3522
1/2 ден(12.01-16.30)3020
1 ден5533
2 дни10563
3 дни15582
4 дни200109
5 дни245135
6 дни290161
7 дни325180
6 непоследователни дни310186
нощно каране2213
двупосочен билет1811
сезонна карта1000700


Банско
ПериодВъзрастниСтудентиДеца
1/2 ден484334
1 ден585240
2 дни11210170
3 дни17015399
4 дни224202120
5 дни280252140
6 дни340306165
9 дни500450220
13 дни700630325
20 дни800750700
40 дни150014001300
влек до начална станция101010
двупосочен билет282520

Витоша
Цени
ПериодВъзрастниСтудентиДеца
1/2 ден221816
1 ден352821
2 дни645139
3 дни957657
4 дни1189470
5 дни13210679
6 дни14711788
нощно каране222222
билет от 4та до 5та станция555
еднопосочен билет864
двупосочен билет1086
бейби влек--14
сезонна карта590490390

Добринище
Цени
ПериодВъзрастниДеца
1/2 ден(от 12.30ч.)2010
1 ден3015
3 дни6840
6 дни11070
двупосочен билет1212

Рилски езера
ПериодВъзрастниДеца
1/2 ден2017
1 ден2820
2 дни5036
3 дни6950
4 дни9065
5 дни11079
6 дни13295
7 дни150108
еднопосочен билет108
двупосочен билет1812

Картала Бодрост
Почивни дни,събота и неделяВъзрастниСтудентиДеца
1/2 ден(8:30-13:00ч.)202020
1/2 ден(13:00-16:30ч.)222222
1 ден312723
паничка и бейби влек202020
бейби влек888
двупосочен билет1098




Делнични дниВъзрастниСтудентиДеца
1 ден252520
бейби влек555
двупосочен билет1098

Пампорово
ПериодВъзрастниДеца
1/2 ден3824
1 ден5332
2 дни10356
3 дни14983
4 дни195108
5 дни238133
6 дни280156
7 дни326182
8 дни373208
9 дни401220
13 дни578318
нощно каране1810
двупосочен билет1912
сезонна карта975??539??

Чепеларе
ПериодВъзрастниДеца
1/2 ден(8.30-12.30)2015
1/2 ден(11.30-16.30)2515
1/2 ден(12.30-16.30)2010
1 ден(промоционални)3020
1 и 1/2 ден(до 12.30)6540
2 дни7444
3 дни13260
4 дни16090
5 дни186102
6 дни210120
5 преминавания за 1 ден3020
двупосочен билет126

Това е с намалението от 04.03.2015г. след смъртния случай там.  Преди това -

ОСНОВНИ ЦЕНИ - СЕЗОН 2015

Период

Възрастни

Деца

1/2 ден -08.30 -12.30 часа 32 лв

20 лв

1/2 ден - 11.30 - 16.30 часа

33 лв

20 лв

1/2 ден - 12.30 - 16.30 часа 30 лв 18 лв

1 ден

40 лв

24 лв

1 и 1/2 ден до 12.30 часа 65 лв 40 лв

2 дни

74 лв

44 лв

3 дни

105 лв

60 лв

4 дни 132 лв 76 лв
5 дни 160 лв 90 лв

6 дни

186 лв

102 лв

5 преминавания за 1 ден 30 лв 20 лв

Беклемето
ПериодВъзрастниДеца
1/2 ден10-
1 ден157

Узана
ПериодВъзрастниДеца
1 ден2015

Осогово
писта "Людмил Янков" и Фън ПаркВъзрастниДеца
1/2 ден1310
1 ден1512
писта "Осогово"ВъзрастниДеца
1/2 ден1311
1 ден1816
едно изкачване22

Етикети

имена (151) Ски (140) уеб камери (128) Право (121) документи (111) Grand Tour (102) video (100) Ski (97) webcams (93) skiing weather (83) ski resort information (82) банки (66) ски курорти (60) Маркетинг (45) Рила (40) snow reports (37) икономика (35) София (34) Боровец (33) Borovets (27) Родопи (27) история (27) Банско (26) Пампорово (23) проекти (23) здраве (21) интернет (21) планини (21) смях (21) екипировка (20) карта (20) Pamporovo (19) Rila (19) Time (19) health (19) море (19) Bansko (17) лифт (17) resort information (16) eco (15) раница (15) цени (15) язовир (15) Стара Планина (14) връзки (14) деца (14) пътувания (14) хижа (14) Marketing (13) bike (13) Витоша (13) Пирин (13) snow forecast (12) буква С (12) данъци (12) лавини (12) магазини (12) Алеко (11) буква В (11) буква М (11) freeskiing (10) Маршрути (10) буква А (10) ski abroad (9) Пловдив (9) буква Д (9) отбрана (9) празник (9) първа помощ (9) ски чужбина (9) термини (9) map ski area (8) буква Б (8) буква К (8) календар (8) old applications (7) Чепеларе (7) архитектура (7) буква Г (7) буква Н (7) поддръжка на ски (7) сняг (7) футбол (7) буква Е (6) буква Л (6) буква П (6) буква Т (6) видео (6) годишнини (6) град (6) именни дни (6) къщи (6) трафик (6) хидро (6) Rodopy (5) Skype (5) Sofia (5) YouTube (5) vlog (5) буква И (5) буква Х (5) влог (5) кино (5) литература (5) очила (5) село (5) снимка (5) спорт (5) EU projects (4) Ski Bindings (4) boots (4) gsm (4) smart phone (4) Нотариус (4) буква З (4) буква Ф (4) енергетика (4) ски учител (4) слама (4) състезание (4) туризъм (4) упражнения (4) Aleko (3) Maliovitsa (3) Physics (3) Tyrolia (3) brand (3) climb (3) mass (3) sexy (3) shoe size (3) Безбог (3) Мальовица (3) Узана (3) автомобил (3) безопастност (3) буква Ц (3) буква Ш (3) влак (3) времето в момента (3) докторантури (3) недвижими имоти (3) поща (3) пропаганда (3) пълномощно (3) статистика (3) строителство (3) теснолинейка (3) DIN (2) NASA (2) Release Setting (2) Rossignol (2) Vitosha (2) clothes sizes (2) file hosting (2) franchaise (2) relativity (2) replace (2) search (2) БАССЕС (2) Благоевград (2) Добринище (2) Здравец (2) Лале (2) Мусала (2) Осогово (2) Средна гора (2) бедствие (2) буква Ж (2) буква Й (2) буква О (2) буква У (2) буква Ч (2) буква Щ (2) буква Я (2) геометрия (2) гора (2) еко (2) екология (2) електроенергия (2) космос (2) магистрала (2) местност (2) очи (2) парк (2) плакат (2) планиране (2) световно (2) технологии (2) упътвания (2) явление (2) F1 (1) FIS (1) Fieberbrunn (1) Hamlet (1) Hopfgarten (1) Kirchberg (1) Macedonia (1) Norway (1) Reit im Winkl (1) Scheffau (1) Shakespeare (1) Solomon (1) St Johann (1) Söll (1) Tirol (1) Walchsee (1) Zahmer Kaiser (1) apple (1) drone (1) h Pleven (1) hypnosis (1) ibooks (1) ipad (1) iphone (1) ipod (1) mathematic (1) skate (1) tablet (1) telemark (1) trekking (1) Бачево (1) Беклемето (1) Бяла Черква (1) ВЕИ (1) Вежен (1) Ветровал (1) Гела (1) Горна Оряховица (1) Добрила (1) Информация за фирми (1) Камчатка (1) Карлово (1) Картала (1) Кицбюел (1) Ком (1) Копривки (1) Копривщица (1) Леденото езеро (1) Мерцедес (1) Михаел Шумахер (1) Норвегия (1) Офелиите (1) Панагюрище (1) Предела (1) Румъния (1) Русия (1) САЩ (1) Самоков (1) Студенец (1) Формула 1 (1) Църна Могила (1) Черни Връх (1) Япония (1) автомати (1) биатлон (1) био (1) буква Р (1) буква Ъ (1) буква Ь (1) буква Ю (1) великия пост (1) гра (1) градоустройство (1) дрехи (1) дърво (1) запалка (1) култура (1) ландшафт (1) математика (1) мода (1) музей (1) мъдрости (1) олимпиада (1) поддръжка (1) потребители (1) програма (1) реклама (1) синя зона (1) фото (1) х. Дерменка (1) храна (1)