Добрият брак не е гаранция срещу изневярата.
Октомври 2017 г
" Очевидните описания на проблемни бракове не изглеждат в моя ситуация", настоява Прия. - Колин и аз имаме чудесни отношения. Страхотни деца, без финансови напрежения, кариери, които обичаме, страхотни приятели. Той е феномен на работа, шибан красив, внимателен любовник, годни и щедри за всички, включително за родителите ми. Животът ми е добър . "И все пак Прия има афера. - Не някой, когото някога бих срещал - някога, някога, винаги. Той кара камион и има татуировки. Толкова е клиширано, ме боли да го кажа на глас. Може да съсипе всичко, което съм построил.
Прия е прав. Малко събития в живота на двойка, освен болест и смърт, носят такава опустошителна сила. От години съм работил като терапевт със стотици двойки, които са били разбити от изневяра. И моите разговори за дела не бяха ограничени в рамките на оградените стени на моята терапия; те са се случили на самолети, на вечеря, на конференции, в салона за нокти, с колеги, с кабелния човек и, разбира се, със социалните медии. От Питсбърг до Буенос Айрес, Делхи до Париж, провеждам открито проучване за изневяра.
Прелюбодейството е съществувало, откакто е измислен бракът, но този изключително общ акт остава слабо разбран. Навсякъде по света, отговорите, които получавам, когато споменавам изневярата, варират от горчиво осъждане до оставка на примирение, на предпазливо състрадание към ясен ентусиазъм. В Париж тази тема води до разговор с вечеря и забелязвам колко души са били от двете страни на историята. В България една група от жени, които срещнах, изглежда виждат злобата на съпрузите си като нещастни, но неизбежни. В Мексико жените, с които говорех гордо, виждат възхода на женските дела като форма на социален бунт срещу шовинистичната култура, която отдавна дава възможност на мъжете да имат "два домове" - на семейството , а един за любовницата. Ненаверчието може да е повсеместно, но начинът, по който го правим смисъл - как го дефинираме, преживяваме и говорим за него - в крайна сметка е свързан с конкретното време и място, където драмата се развива.
В съвременния дискурс в Съединените щати, делата са описани главно по отношение на причинените щети. Обикновено има голяма загриженост за агонията, претърпена от предадените. А агонията е - ненавистта днес не е просто нарушение на доверието; това е разочароващо от голямата амбиция на романтичната любов. Това е шок, който ни кара да поставяме под въпрос нашето минало, нашето бъдеще и дори нашата идентичност. Наистина, кълбото от емоции, възбудено вследствие на една афера, може да бъде толкова голямо, че много психолози се обръщат към областта на травмата, за да обяснят симптомите: обсебваща руминация, хиперпрашливост, изтръпване и дисоциация, необясними оплаквания, неконтролируема паника.
Интимното предателство боли. Боли се зле. Ако съпругът на Прия, Колин, щяха да се натъкнат на текст, снимка или имейл, който разкрива, че съпругата му се държи, той ще бъде опустошен. И благодарение на съвременната технология, болката му вероятно ще бъде увеличена от архив с електронни доказателства за нейната дуплика. (Използвам псевдоними, за да защитя поверителността на моите клиенти и техните семейства.)
Поражението, което изневярата причинява на пострадалия партньор, е едната страна на историята. В продължение на векове, когато делата били мълчаливо одобрени за мъже, тази болка се пренебрегвала, тъй като тя била най-вече жените. Съвременната култура, за своя кредит, е по-състрадателна към разгоненото. Но ако искаме да хвърлим нова светлина върху едно от най-старите ни поведения, трябва да го разгледаме от всички страни. В центъра на вниманието върху травмата и възстановяването не се обръща особено внимание на значенията и мотивите на делата, на това, което можем да научим от тях. Колкото и странно да изглежда, заниманията имат много да ни научат за брака - какво очакваме, какво мислим, че искаме, и какво чувстваме, че имаме. Те разкриват нашите лични и културни нагласи относно любовта, похотта и ангажираността, които се промениха драматично през последните 100 години.
Едно нещо не е това, което са били, защото бракът не е такъв, какъвто е бил. За голяма част от историята и в много части на света днес бракът е прагматичен съюз, който осигурява икономическа стабилност и социално сближаване. Дете на имигранти, Прия със сигурност има роднини, чиито семейни възможности са ограничени в най-добрия случай. За нея и за Колин обаче, както за повечето съвременни западни двойки, бракът вече не е икономическо предприятие, а по-скоро съпътстващ един - свободен избор между двама души, основани не на задължение и задължения, а на любов и обич.
Никога преди нашите очаквания за брак не бяха взети в такива епични размери. Все още искаме всичко, което традиционното семейство е трябвало да осигури - сигурност, почтеност, собственост и деца - но сега искаме и партньорът ни да ни обича, да ни желае, да ни интересува . Ние трябва да бъдем най-добри приятели, доверени доверени и страстни любовници да зареждаме.
Включени в рамките на малкия кръг на сватбената лента са изключително противоречиви идеали. Искаме избрания от нас да предложи стабилност, безопасност, предсказуемост и надеждност. И ние искаме точно същия човек да доставя страхопочитание, мистерия, приключение и риск. Очакваме комфорт и красота, познание и новост, приемственост и изненада. Ние сме измислили нов Olympus, където любовта ще остане безусловна, завладяваща интимност и сексът е толкова вълнуващ, с един човек, за дългия път. И дългата продължителност продължава да продължава.
Ние също живеем в една епоха на правото; личното удовлетворение, което вярваме, е наша дължима. На Запад сексът е право, свързано с нашата индивидуалност, самоосъществяване и свобода. Така повечето от нас сега пристигат в олтара след години на сексуален номад. Докато свързваме възела, свързваме се, с дата, съжителстваме и се разпадаме. Обичахме да се женим и да правим секс за първи път. Сега се оженим и спрем да правим секс с другите. Съзнателният избор, който правим, за да укрепим сексуалната ни свобода, е свидетелство за сериозността на нашия ангажимент. Като обръщаме гърба на други любов, ние потвърждаваме уникалността на нашия "значителен друг": "Намерих Единствения. Мога да престана да гледам. "Желанието ни за другите се предполага да се изпари чудо, победено от силата на тази особена атракция.
На сесията след сесията се срещам с хора, които ме уверяват: "Обичам жена ми / съпруга ми. Ние сме най-добри приятели и сме щастливи заедно "и след това казват:" Но аз имам афера. "
На толкова много сватби режисьорите с звездни очи рецитират списък от обреци, които се кълнат, че са всичко един за друг, от духовници до любовници на учители до терапевти. "Обещавам да бъда най-големият ви фен и най-тежкия ви противник, вашият партньор в престъплението и утехата ви в разочарование", казва младоженецът, треперещ в гласа си. Чрез сълзите си булката отговаря: "Обещавам вяра, уважение и самоусъвършенстване. Аз не само ще празнувам вашите триумфи, ще те обичам още повече за провалите ви. "Усмихвайки се, добавя:" И обещавам никога да не нося токчета, така че няма да се почувствате кратко. "
В такова блажено партньорство, защо бихме се отклонили? Еволюцията на ангажираните взаимоотношения ни доведе до място, където ние вярваме, че изневярата не трябва да се случва, тъй като всички причини са отстранени; перфектният баланс на свободата и сигурността е постигнат.
И все пак, това е така. Изневярата се случва при лоши бракове и добри бракове. Това се случва дори в открити взаимоотношения, при които извънбрачният секс се договаря предварително внимателно. Свободата за напускане или развод не е направила измама остаряла. Така че защо хората мамят? И защо щастливи хора мамят?
Прия не може да го обясни . Тя се наслаждава на заслугите на съпружеския си живот и ме уверява, че Колин е всичко, за което винаги е мечтала в съпруг. Очевидно е, че се присъединява към конвенционалната мъдрост, когато става въпрос за дела - че отклоненията се случват само когато нещо липсва в брака. Ако имате всичко, от което се нуждаете у дома - както обещават съвременните бракове - не трябва да имате причина да отивате другаде. Следователно, изневярата трябва да бъде симптом на връзката, която е станала безпомощна.
Теорията на симптомите има няколко проблема. На първо място, тя засилва идеята, че има такова нещо като перфектен брак, който ще ни инокулира против скитането. Но новият ни брачен идеал не ограничи броя на мъжете и жените, които се разхождат. Всъщност, при жесток обрат на съдбата именно очакването на вътрешното блаженство може да ни накара да се измъкнем от изневяра. Веднъж се отклонихме, защото бракът не трябваше да доставя любов и страст. Днес се отклоняваме, защото бракът не доставя любовта и страстта, които обеща. Днес нашите желания не са различни, а фактът, че се чувстваме оправдани - дори задължени - да ги преследваме.
Второ, изневярата невинаги корелира добре с брачната дисфункция. Да, в много случаи една афера компенсира липсата или създава изход. Несигурно привързване, избягване на конфликти, продължителна липса на секс, самота или само години на повторение на същите стари аргументи - много прелюбодейци са мотивирани от вътрешно раздори. И тогава има повтарящи се нарушители, нарцисистите, които мамят безпризорно, просто защото могат.
Терапевтите обаче се сблъскват ежедневно със ситуации, които се противопоставят на тези добре документирани причини. На сесията след сесията се срещам с хора като Прия - хора, които ме уверяват: "Обичам жена ми / съпруга ми. Ние сме най-добри приятели и сме щастливи заедно "и след това казват:" Но аз имам афера. "
Много от тези хора са верни от години, понякога и десетилетия. Те изглеждат добре балансирани, зрели, грижовни и дълбоко инвестирани в отношенията си. Но един ден те прекосиха линия, която никога не си представяха, че ще пресекат. За един блясък от какво?
Колкото повече слушах тези приказки за невероятно прегрешение - от една нощ до пасивна любовна работа - толкова повече търсех алтернативни обяснения. След като първоначалната криза отмине, важно е да се създаде пространство за изследване на субективното преживяване на една афера заедно с болката, която тя може да причини. За тази цел насърчих любителите на ренега да ми разкажат своята история. Искам да разбера какво означава за тях аферата. Защо го направихте? Защо той? Защо тя? Защо сега? Това беше ли първият път? Инициализирали ли сте? Опитахте ли се да устоите? Как се чувстваше? Търсите ли нещо? Какво открихте?
Една от най-неудобните истини за една афера е, че това, което може да представлява агонизиращо предателство, може да бъде трансформативно за Партньор Б. Екстрамариталните приключения са болезнени и дестабилизиращи, но те също могат да бъдат освободителни и овластяващи. Разбирането на двете страни е от решаващо значение, независимо дали двойката реши да прекрати връзката или възнамерява да остане заедно, да възстанови и съживи.
При вземането на двойна перспектива на такъв възпалителен субект, аз съм наясно, че рискувам да бъда наречен "провайфар" или да съм обвинен, че притежава компрометиран морален компас. Позволете ми да ви уверя, че не одобрявам измама или не приемам предателството леко. Седя с опустошението в офиса си всеки ден. Но сложността на любовта и желанието не се поддават на обикновените категоризации на добри и лоши, жертви и извършители. Не осъждането не означава оправдание и има различен свят между разбиране и оправдание. Моята роля като терапевт е да създаде пространство, където разнообразието на преживяванията може да бъде изследвано със състрадание. Хората се отклоняват поради множество причини, открих, и всеки път, когато мисля, че съм ги чул всички, се появява нова вариация.
Непоколебимо и половин ужасена, Прия ми разказва за нейните прибързани задачи с любовника си: "Нямаме къде да отидем, така че ние винаги се крием в камиона или колата си, в киносалоните, на парковите пейки - ръцете ми надолу панталони. Чувствам се като тийнейджър с гадже. "Тя не може да подчертае достатъчно високото качество на всичко това. Те са правили секс само половин дузина пъти по време на цялата връзка; това е повече за сексапил, отколкото за секс. Не знаейки, че тя дава глас на един от най-честите преживявания на невярващите, тя ми казва: "Това ме кара да се чувствам жив".
Когато я слушам, започвам да подозирам, че нейната афера не е свързана нито със съпруга й, нито с връзката им. Нейният разказ отразява една тема, която се появява неколкократно в моята работа: делата като форма на самооткриване, търсене на нова (или загубена) идентичност. За тези търсещи, изневярата е по-малко вероятно да бъде симптом на проблем и по-скоро екстензивен опит, който включва растеж, изследване и трансформация.
"Разширен?!", Чувам как някои хора възкликват. "Self-откритие ?! Измама е измама, независимо от фантастичните етикети на New Age, които искате да облечете. Това е жестоко, егоистично, нечестно и злоупотребно. "Наистина, пред онзи, който е предаден, може да са всички тези неща. Интимното предателство се чувства интензивно лично - пряка атака в най-уязвимото място. И все пак често се налагам да питам люлеещите се любовници, за да разгледат въпрос, който им изглежда абсурдно: какво ще стане, ако тази афера няма нищо общо с вас?
Понякога, когато търсим погледа на друг, не е наш партньор, от който се отклоняваме, а човекът, който сме станали. Ние не търсим друг любовник, толкова, колкото друга версия на себе си. Мексиканският есеист Октавио Паз описва еротиката като "жажда за другост". Така че често най-опияняващият "друг", който хората откриват в афера, не е нов партньор; това е ново самосъзнание.
Нетърпеливо търсим семейни недостатъци, за да разберем, че случаите като Priya's са пример за това, което е известно като "ефекта на уличното осветление": един пиян човек търси своите липсващи ключове, не там, където ги пусне, но къде е светлината. Човешките същества имат склонност да търсят истината в местата, където е най-лесно да се търсят, отколкото в местата, където е вероятно да бъдат.
Може би това обяснява защо толкова много хора се абонират за теорията на симптомите. Обвиняването на неуспешен брак е по-лесно, отколкото да се борим с нашите екзистенциални подвизи, нашите копнежи, нашата еннуи. Проблемът е, че за разлика от пияните, чието търсене е безполезно, винаги можем да намерим проблеми в брака. Те просто не са правилните ключове, за да отключите значението на аферата.
Едно съдебно разследване на брака на Прия със сигурност щеше да донесе нещо - нейната неспособна позиция като партньор, който печели по-малко; нейната склонност да потиска гнева и да избягва конфликти; клаустрофобията, която понякога изпитва; постепенното сливане на двама души в "ние", както в, хареса ли този ресторант? Ако бяхме поели по този маршрут, може би сме имали интересен разговор, но не и този, който трябваше да имаме. Фактът, че двойката има "въпроси", не означава, че тези въпроси доведоха до тази афера.
"Мисля, че това е за теб, не за брака ти", предлагам на Прия. "И така, разкажи ми за себе си."
- Винаги съм бил добър. Добра дъщеря, добра съпруга, добра майка. Предан. Straight A ". Идвайки от традиционно семейство скромни средства, за Priya, какво искам? никога не е била отделена от Какво искат от мен? Тя никога не се отдаваше, пиеше или останала късно и пушеше първото си ставане на 22-годишна възраст. След колежа тя се ожени за точния човек и помогна да подкрепи семейството си, както правят толкова много деца на имигрантски родители. Сега тя е оставена с един гаден въпрос: Ако не съм съвършен, ще те все още ме обичаш? Глас в главата си се чуди какъв е животът за тези, които не са толкова "добри". Те са по-самотни? Още безплатно? Имат ли по-голямо забавление?
Примерът на Priya не е нито симптом, нито патология; това е криза на идентичността, вътрешно пренареждане на нейната личност. В сесиите ни говорим за дълг и желание, за възраст и младост. Дъщерите й стават тийнейджъри и се наслаждават на свободата, която тя никога не е знаела. Прия е едновременно подкрепяща и завистлива. Докато се доближава до марката от средата на века, тя има свой собствен отскорошен юношески бунт.
Тези обяснения може да изглеждат повърхностни дребни проблеми на Първия свят или рационализации за незряло, егоистично, болезнено поведение. Прия е казала толкова много себе си. И двамата сме съгласни, че животът й е завиден. И все пак рискува всичко. Това е достатъчно, за да ме убеди да не осветя поведението си. Ако мога да й помогна да разбере действията й, може би можем да разберем как може да приключи аферата за добро - тъй като това е резултатът, който тя казва, че иска. Ясно е, че това не е любовна история, която трябваше да се превърне в житейска история (която наистина са някои неща). Това започна като афера и ще свърши като такава - да се надяваме, без да разрушаваме брака на Прия в процеса.
Изключен от отговорностите на ежедневието, паралелната вселена на аферата често се идеализира, влива се с обещанието за трансцендентност. За някои хора, като Прия, това е свят на възможности - алтернативна реалност, в която те могат да се преосмислят и преоткрият. Тогава отново се преживява като неограничен именно защото се съдържа в границите на нелегалната му структура. Това е поетична интерлудия в прозаичен живот.
Забранените любовни истории са утопични по природа, особено в контраст с светските ограничения на брака и семейството. Основната характеристика на тази лиминална вселена - и ключът към нейната неустоима сила - е, че тя е недостижима. Делата по дефиниция са несигурни, неуловими и двусмислени. Неопределеността, несигурността, незнанието кога ще се видим отново - чувства, които никога не бихме толерирали в нашите първични отношения - се разпалват за очакване в скрита романтика. Защото ние не можем да имаме любовника си, ние продължаваме да искаме. Това е самото качество, което придава на еротичната мистика и поддържа пламъка на желанието да гори. Укрепването на тази сегрегация на аферата от реалността е фактът, че много хора, като Прия, избират любители, които или не биха могли или не биха станали партньор на живота. Спадайки за някой от много различен клас, култура или поколение, ние играем с възможности, които не бихме се забавлявали като актуални.
Малко от тези видове работи издържат на откритията. Човек би си помислил, че една връзка, за която толкова е рискувана, ще оцелее в прехода към дневна светлина. Под егидата на страстта, любовниците говорят дълготърпеливо за всички неща, които ще могат да направят, когато най-накрая се съберат. И все пак, когато забраната се вдигне, когато разводът настъпи, когато великолепието се смесва с обикновените и аферата влиза в реалния свят, какво тогава? Някои се установяват в щастлива легитимност, но много повече не го правят. Според моето преживяване най-много неща свършват, дори ако бракът приключи. Въпреки автентичността на чувствата на любовта, самосърдечът имаше за цел да бъде красива фикция.
Аферата живее в сянката на брака, но бракът също живее в центъра на аферата. Без неговата вкусна нелегитимация, връзката с любовника остава ли привлекателна? Ако Прия и нейният татуиран хуй имаха собствена спалня, щяха ли да са толкова мрачни, колкото са в задната част на камиона си?
Търсенето на неизследваното Аз е мощна тема на прелюбодейния разказ, с много вариации. Паралелната вселена на Прия я е транспортирала до тийнейджърката, която никога не е била. Други се оказват привлечени от паметта на човека, когото някога са били. И тогава има онези, чиито убеждения ги отвеждат към пропуснатата възможност, тази, която е изчезнала, и лицето, което можеха да бъдат. Социологът Зигмунт Бауман пише, че в съвременния живот,
винаги има подозрение ... че човек живее лъжа или грешка; че нещо изключително важно е било пренебрегнато, пропуснато, пренебрегнато, оставяно неизпитано и неизследвано; че не е било изпълнено жизненоважно задължение към собственото си автентично Аз или че някои шансове за неизвестно щастие, напълно различни от всяко щастие, което се е случвало преди, не са били заети във времето и са длъжни да бъдат загубени завинаги.
Бауман говори с нашата носталгия за неизживен живот, неизследвани самоличности и пътища, които не са заети. Като деца имаме възможност да играем и в други роли; като възрастни, често се оказваме ограничени от онези, на които сме били определени или от избраните от нас. Когато изберете партньор, ние се ангажираме с една история. И все пак оставаме завинаги любопитни: Какви други истории бихме могли да сме част от? Работите ни предлагат гледка към тези други животи, поглед към чужденеца вътре. Прелюбодейството е отмъщението на изоставените възможности.
Дуейн винаги е обичал спомените за любимата си колеж, Кийша. Тя беше най-добрият пол, който някога бе имал, и тя все още се изявяваше на видно място в фантастичния си живот. И двамата знаеха, че са твърде млади, за да се ангажират и се разделиха неохотно. През годините той често се питал какво би се случило, ако времето им беше различно.
Цифровата вселена предлага безпрецедентни възможности да се свърже отново с хора, които отдавна са излезли от живота ни. Никога преди не сме имали толкова много достъп до нашите exes и толкова много фуражи за любопитството ни. - Каквото и да се случи с това и така? - Чудя се дали някога се е омъжила? - Вярно ли е, че има трудности в отношенията си? - Още ли е толкова сладка, колкото си спомням? , Един ден Дуейн търсеше профила на Кийша. Ето, и двамата бяха в един и същ град. Тя, все още гореща, беше разведена. Той, от друга страна, беше щастливо женен, но любопитството му се възползва от него и "Add Friend" скоро се превърна в тайна приятелка.
Струва ми се, че през последното десетилетие се развиха дела с exes благодарение на социалните медии. Тези ретроспективни срещи се срещат някъде между познатото и неизвестното - обединявайки познанието на някого, когото някога познавате със свежестта, създадена от времето. Тласкането със стар пламък предлага уникална комбинация от вградено доверие, поемане на риск и уязвимост. В допълнение, това е магнит за нашата застояла носталгия. Лицето, което някога бях, но загубих, е човекът, когото някога познавахте.
Прия е заблудена и ужасена от това как тя поставя брака си по линията. Ограниченията, които тя е несъгласие, са и ангажиментите, които тя държи. Но точно там се крие силата на прегрешението: да рискуваме много неща, които са най-скъпи за нас. Никой разговор за взаимоотношенията не може да избегне тромавата тема на правилата и нашето прекалено човешко желание да ги разбием. Нашите взаимоотношения с забранената хвърлят светлина върху по-тъмните и не толкова ясни аспекти на нашето човечество. Подобряването на правилата е твърдение за свобода над конвенцията и за себе си над обществото. Очевидно осъзнавайки закона за гравитацията, мечтаем за летене.
Прия често изпитва усещането, че тя е разминаващо се противоречие - алтернативно се ужасява от безразсъдното си поведение и омагьосано от скромното си отношение; измъчван от страх от откриването и неспособен (или нежелан) да спре аферата. Тя е омагьосана от тази мисъл: Ами ако този път веднъж действам, сякаш правилата не се отнасят за мен?
Нашите разговори помагат на Priya да изясни неясната си картина. Тя се успокоява, че не е нужно да разграничаваме връзката й с Колин. Но това, което трябва да поеме пълната отговорност, оставя тялото си тежко: "Последното нещо, което някога съм искал да направя, е да го нарани. Ако знаеше, щеше да бъде смазан. И знаейки, че няма нищо общо с него, няма да има значение. Той никога няма да повярва.
Може да е права. Може би знаейки какво мотивира дупликата на съпругата му, няма да направи нищо, за да облекчи болката на Колин. Или може би. Дори и след десетилетия на тази работа все още не мога да предскажа какво ще правят хората, когато открият изневяра на партньора. Някои взаимоотношения се свиват при откриването на краткотрайно свързване. Други проявяват изненадващо силна способност да се отдръпнат дори след широко предателство.
Прия се опита да прекрати аферата няколко пъти. Тя изтрива телефонен номер на любовника си, задвижва различен маршрут вкъщи от отпадането на децата в училище, разказва си колко погрешно е всичко това. Но самоналожените квоти стават нови и електрифициращи правила, за да се счупят. Три дни по-късно фалшивото име се връща в телефона си. Въпреки това мъчението й се увеличава пропорционално на рисковете, които понася. Тя започва да усеща кородиращия ефект на тайната и да се омърси от деня. Опасност я води до всеки киносалон и изолиран паркинг.
Не мога да кажа на Прия какво трябва да направи. Освен това тя вече е изяснила, че за нея правилното нещо е да сложи край на аферата. Тя също така ми казва, че тя наистина не иска. Това, което мога да видя, и това, което тя още не е схванала, е, че това, което тя наистина се страхува да загуби, не е любовникът й - това е част от себе си, че се събуди. Това разграничение между човек и опит е от решаващо значение. Тя трябва да знае, че ако пусне Камион Ман, тя не е обречена да се изгуби също.
- Мислиш, че си имала връзка с Камион Ман - казвам й. - Всъщност ти имаше интимна среща със себе си, медиирана от него. Не очаквам да ми повярваш точно сега, но можеш да прекратиш връзката си и да запазиш част от това, което ти даде. Вие отново се свържете с енергия, младост. Знам, че сякаш като го напуснете, вие разделяте всичко това, но искам да знаете, че с течение на времето ще откриете, че другостта, от която се нуждаете, живее и във вас.
Често казвам на моите пациенти, че ако биха могли да внесат в брака си дори една десета от смелостта, играта и внезапната привързаност, животът им в дома ще се чувства съвсем различен. Нашето творческо въображение изглежда по-богато, когато става дума за нашите престъпления, отколкото за нашите ангажименти. Въпреки това, докато казвам това, мисля също, че се връщам към една смущаваща сцена във филма "Разходка на Луната" . Характерът на Даян Лейн е с афера с продавач на блуза, който е свободен. Дъщеря й казва: "Вие го обичате повече от всички нас?" "Не", отговаря майката, но "понякога е по-лесно да се различаваш с друг човек".
Ако Прия успее да сложи край на аферата и да го направи окончателно, ще възникне нова дилема: Трябва ли тя да каже на съпруга си или трябва да пази тайната си за себе си? Може ли бракът й да преживее болката от откровение? Може ли да продължи с лъжа, която не е разкрита? Нямам никакъв сложен отговор. Не одобрявам измамата, но също така видях, че прекалено много нелепливо разкрити тайни оставят безразборни белези. В много случаи обаче помогнах на двойките да работят за откровение, надявайки се, че ще открият нови канали за комуникация за тях.
Катастрофата има начин да ни задвижи в същността на нещата. В резултат на опустошителните предателства толкова много двойки ми казват, че имат някои от най-дълбоките и най-честни разговори за цялата си връзка. Тяхната история е очертана като непостижими очаквания, неизразими възмущения и неудовлетворени копнежи. Любовта е разхвърляна; изневяра, още повече. Но също така е прозорец, подобно на никой друг, в пукнатините на човешкото сърце.
Откровението на една афера принуждава двойките да се борят с обезпокоителни въпроси: Какво означава за нас вярност и защо е важно? Възможно ли е да обичате повече от един човек наведнъж? Можем ли да се научим отново да се доверяваме? Как преговаряме за неуловимото равновесие между нашите емоционални потребности и нашите еротични желания? Дали страстта има ограничен срок на годност? И има ли изпълнения, че един брак, дори щастлив, никога не може да осигури?
За мен тези разговори трябва да са неразделна част от всяка възрастна, интимна връзка от самото начало. Много по-добре е да се разгледат тези проблеми, преди да се стигне до буря. Говорейки за това, което ни привлича извън оградите ни, в атмосфера на доверие, всъщност може да насърчи интимността и ангажираността. Но за много двойки, за съжаление, кризата на една афера е първият път, когато говорят за това. Прия и Колин ще трябва да преговарят с тези въпроси, като същевременно се занимават с опустошенията на предателството, нечестността и счупеното доверие.
Всяка афера ще предефинира брака и всеки брак ще определи какво ще бъде наследството на аферата. Въпреки, че изневярата стана един от главните мотиви за развод на Запад, видях, че много двойки остават заедно след разкриването на една афера. Вярвам, че шансовете са в полза на брака на Прия и Колин, но качеството на бъдещата им връзка ще зависи от това как метаболизират нейното прегрешение. Ще се окажат ли по-силни в резултат на това? Или ще погребват аферата под планина на срам и недоверие? Може ли Прия да се оттегли от самоусъвършенстването си и да се изправи пред болката, която причинява? Може ли Колин да намери утеха, знаейки, че аферата не е трябвало да го отхвърли? И ще се срещне ли с безгрижната, млада жена Прия в паралелния си живот?
Тези дни много от нас ще имат две или три значими дългосрочни взаимоотношения или бракове. Често, когато една двойка идва при мен след една афера, ми е ясно, че първият им брак е свършил. Затова ги питам: Бихте ли искали да създадете втори заедно?
Тази статия е адаптирана от книгата на Естер Перел " Състоянието на нещата: Преосмисляне на изневяра" , която се публикува този месец от Харпър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар