Гледам из нета хора питат защо вият сирените, за кого свирят, какво става… сетилите се, че днес честваме деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, пък се питат дали стават прави вкъщи, когато никой не ги гледа. Въобще объркан народ, объркани ценности.
Всяка година на 2 юни точно в 12 сирените ни приканват да се преклоним, да се помолил за душите на умрелите, да си спомним, да се засрамим.. Как отдаваме почит към паметта на тези загинали хора, дали всичко за това ние днес да си клатим краката и да ядем шоколад, цъкайки по фейса ?!? Три минути траят сирените, а колко е траял техния живот? Какво ни коства. Днес се навършват цели 138 години от смъртта на Ботев. Струват ви се много?!? Ами не са, защото ако утре ние трябва да даваме жертви дали ще го направим?
1901 г за първи път са се сетили да го отбележат този ден, а пред 1948 са започнали да дават сигнал. И други държави го правят, не е уникално. Но това не е празник. Това е спомен, това е момен за размисъл, за молитва и са поглеждане в себе си.
Вие се гордейте ако искате, ако искайте критикувайте, по поне се замислете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар