Повечето от цитираните тунели са или за парното, или за телефони и електропроводи или са колектори за отпадни води. Не са толкова секретн, а по-скоро не са познати и това дава поле за изяви на „конспираторите".
Колкото до КПУПО "Бояна" /команден пункт за управление на противовъздушната отбрана/, там наистина има някаква малка система от тунели, но в никакъв случай не можем да говорим за тунел под Витоша. Влиза се през една от сградите и я свързва с няколко малки, не много защитени бункера. Там са разположени различни свързочн точки. От КПУПО има връзката и с цивилното РВД до Черни връх, но тя е посредством плитки кабели, положени с открит способ. Има връзка и с други поделения в околностите на София. (Около града има пръстен от противовъздушни отбранителни поделения, които са радиолокационни и ракетни. Половината вече дори не съществуват. Ако карате посока прохода Петрохан в Западна Стара планина след първото изкачване след Костинброд в дясно е отбивката за едно от тях. Там са разположени ПВО системи /ракети/, които ни пазят от врагО. Друг стратегически обект, но вече собственост на Цветан Василев и КТБ е Телепорт Плана, който беше продаден заедно с БТК. Там също е централно комуникационно звено. Подобни поделения има дори от южната страна на Витоша, горе до ТВ кулата на Копитото, имаше едно над Бистрица, но го закриха и остана само това между Бистрица и Панчарево, на Бонсови поляни в Люлин планина и тн, и тн)
Колкото за тунел или асансьор от поделението на Черни връх до Бояна: това е просто абсурдно пореди геологически и географски причини. Поделението (между другото разположено върху единия край на двореца на севастократор Калоян, част от чийто комплекс е била и прочутата Боняска църква) е на 800-850 метра над морска височина. Ако да би имало там асансьор, то той би трябвало да е до Копитото. Черни връх пък е изместен в югоизточна посока и надморската му височина е приблизително 2200 метра тогава шахтата трябва да е дълбока 1400 метра , ако е тунел какъв наклон трябва да има и да е 7-8 км дълъг , и колко шахти за подаване на въздух трябва да има , като допълтителна екстра трябва да е прокопан в предимно гранитни скали, а те са тоста твърди. Най-накрая трябва да се копае ръчно тоест бавно, а изкопаната маса някъде да се изхвърля и всичко това прави силно впечатление. От това поделение има подземни кабели до горното поделение на Момина скала, които точно над това в Бояна. И до днес, ако се разхждате от Бялата вода до Златните мостове ще видите много бетонни колчета, на които пише „ТК" (телекомуникационен кабел). Все още личат и следите от вандалското им изтръгване от земята с помоща на багери. Те са плячка за крадци на цветни метали, защото са медни. Впрочем същата вакханалии цали и в Странджа, друга българска планина осеяна с комуникационни системи.
А ето и самият текст:
В последно време се зарових в разни тайни неща и започнаха да изкачат интересни факти, които според мен биха Ви били интересни. Провокирана от nikstan.blog.bg/ и предпоследният му пост, открих това:
София е прорязана от шест групи катакомби. 240 километра е приблизителната дължина на тунелите, които прорязват София. В тази цифра не се включват изкопите за метро, бомбоубежищата, подземните военни обекти, покритите корита на реките. Толкова са само така наречените проходими колектори. По тях практически под земя може да се стигне до всяка точка на столицата. В повечето от колекторите има кабели с много високо напрежение. И вероятността случаен посетител да се опържи в тях е твърде голяма. Освен техниците в тях на практика влизат само крадците на кабели.
До началото на 90-те години подземните комуникации са един от най-строго охраняваните обекти в държавата. Тунелите са с височина 2,10-2,30 метра. Минималната им ширина е 80 сантиметра, но има и значително по-просторни. 40 души са били назначени на щат с единствената задача да обикалят подземията ден и нощ. Основната им грижа е била да гледат дали някоя тръба "сълзи". Така тя може да се подмени още преди да е избила и наводнила колекторите. Но заради непрекъснатите патрули до края на 80-те години външните посетители се броят на пръсти и са най-вече любопитни дечурлига.
По конструкторски замисъл в подземията може да се влезе само от двайсетина диспечерски пункта. Всеки от тях покрива между два и половина и пет километра във всяка посока на преплитащите се подземия. Пак по конструкторски замисъл през шахтите не може да се влиза, защото би трябвало да се отварят само отвътре. През неголямо разстояние в тунелите има метални противопожарни врати. Те обаче не се заключват, за да не отрежат пътя на изпаднал в беда техник. Има и осветление, макар че много от лампите не работят. През всеки 80-120 метра има ключ, който гаси изминатата секция и включва следващата.
На 16 метра под земята е най-големият тунел в София. Намира се в Лозенец и продължава около 4 километра. Една дупка, колкото основа на сграда, е била единственият видим белег при строежа му. Това е единственият тунел, който има подземна желязна линия. По нея не може да мине влак, а само ниски вагонетки. С тях са положени огромните тръби. И сега, когато някоя от тях се развали, я откачат и изнасят с вагонетките.
Всички останали тунели са на доста по-плитко разстояние. Едно от най-големите подземни пространства е в квартал "Младост". Първоначално е замислено подземните зали да са под гола ливада. Но по-късно се наложило да опрат в блоковете. Вход има в една градинка, до колелото на Окръжна болница. Там работата е наистина сериозна, в района на кръговото на 4-ти км. реката се отклонява с шлюз, а самия тунел е километри с много нива и разклонения. Правият ръкав излиза чак в Слатина има отклонения към Редута и Гео Милев и под Цариградско Шосе, преди края има отбивка в дясно към Дружба1 и 2 ,официално е бомбоубежище за 200 000 човека за Младост и дружба, по интересни са малки отвори в стените със стълби към други нива водещи под синята сграда на Цариградско/спирка Окр.Болница и към военните поделения ,но натам всичко вече мисля че е запечатано иначе става въпрос за километрични подземни гаражи пълни с нова бронирана техника, Там се паркират и бронираните машини за ежегодните военни паради на Гергьов ден .....
Това са галерии, които са проектирани за колектори, но по една или друга причина в тях не е прокаран ток. Най-дългата такава галерия започва в Студентски град и продължава над 2 километра в посока към околовръстното шосе. Строена е, за да обслужва Олимпийското село за олимпиадата в София през 1992 г. Но кандидатурата на столицата ни така и не е одобрена.
Охраняван е само тунелът на властта, който свързва парламента, президентството, Министерския съвет, ВМА и излиза в Южния парк. Под Редута се намират старите армейски бункери. Те са сред най-добре оборудваните подземия.
От входове под Ректората и Духовната академия се влиза в стари римски катакомби. При Паметника на Съветската армия и в Докторската градина са двата изхода на тунела Бронкс. Наречен е така, защото през лятото е свърталище не само на клошари, но и на наркомани. Този тунел е строен за внучката на Тодор Живков която тогава е живяла на ул. Сан Стефано. В края на Докторската градина откъм библиотеката е един от аварийните изходи на този тунел(до кафето на ул. Кракра-кръгъл отвор със секретни болтове има го и на едно друго място в София).Входа е под някоя от кооперациите м/у улиците Шипка и Велико Търново. Тунелът продължава по ул. Кракра, под бул. Цар Освободител, бул. Васил Левски, Патриарх Ефтимий, НДК, бул. България (МНОГО ВАЖЕН БУЛЕВАРД т.е. отдолу)и стига до Резиденция Бояна.
.Друг тунел започва от църквата "Св. Никола" в градинката между улиците "Пиротска" и "Опълченска" и стига до складовото помещение на магазин "София".
Под целият бул. България от НДК /един от входовете е заграденият паметник в градината на НДК, самия Дворец на културата е строен по публичен проект 8 етажа под земята, но вероятно са повече/ до резиденцията има изграден(и) комуникационни съоръжения и тунел(и), които са действащи а до колкото знам тунелът НДК-Ларгото под бул.Витоша ще бъде превърнат в подземен паркинг и ще се доизгради за метро. Пред музея на Земята и Хората всъщност ще е бъдещата метростанция. Това е част от Правителствения тунел, който започва от парламента, минава под Президентството, Министерския съвет, ВМА и завършва в Южния парк, в близост до Правителствена болница. Застлан е с бетон и през него спокойно ще минава камион, след доизграждане – целта е директна връзка м/у президентството, МС и бъдещото американско посолство.
Ако слезете долу в подлеза за съжаление няма да можете да влезете по-надолу, защото подходът към станцията е тактично скрит зад пана, а и се охранява от Егида. Може да обърнете внимание на следното:. Значи от 2-те страни на подлеза, типично за вход на метростанция има 2 бр. ДЕБЕЛИ МЕТАЛНИ ВРАТИ .те не се виждат, защото са прибрани навътре, но ще видите горе и долу металните капаци, които ги закриват, както и уплътненията им. Най-често са врати с 4 специфични болта в 4-те края или 1 врата с кръстат кран в средата или единият край. Обикновено тези врати са доста подсилени, задължително с гумени уплътнения за хермртизация, които са доста дебели. При такива укрития вратите са 3 на брой една след друга в последователен ред и се отварят реда: 1-ва навън, 2-ра навън, 3-тата може да се отваря или навън или навътре. Аварийните изходи са или такива врати или шахти и са най-малко 2 на брой. Аз лично съм виждал и друг тип - както при софийското метро- дълги, дебели и много здрави- около 10 метра дължина, 2 метра височина около 1 метър дебелина.
Може и да се направи под земя една разходка от подлеза до ъгъла на Витошка и Патриарха - по бъдещото метро трасе..
Под едно от най-оживените места в столицата са най-големите подземни пространства. Това са 2 помещения. По-малкото е високо около 15 метра, дълго около 25 и широко 20 метра. От него се влиза в голяма зала, която е поне 2 пъти по-голяма. От едното до другото се върви по начупен коридор. Именно тези зали са местата, където се разклонява магистралният тръбопровод. До таваните водят шахти с метални стълби. Капаците са заварени отвътре. Входът, през който екипът ни влезе, е на 30 метра от една от най-луксозните сгради в София. Запазваме го в тайна по две причини - да не тръгнат неподготвени хора под земята. И защото тръбите са едно от малкото останали места, където все още могат да се приютят несретниците. Освен това в продължение на стотина метра изолацията на тръбите се е разпаднала и всяко движение предизвиква облак от стъклена вата, която е опасна за здравето.
Изходи за бомбоубежища има и в кв. Лагера., Редута, също в Западния парк има бункер, на около 3 нива, доста разрушен (на някои места липсва подът и има дупки надолу).
Два входа има за подземията в градинката на Св. Седмочисленици(това е при 7-мо училище. Другото място е на Централна гара при един блок до районното има голяма стоманена врата в мазето, а наскоро разбрах че има голяма бетонена шахта със стълби близо до блока. За последното не съм сигурен, но при големите блокове зад mall of sofia има големи бетонени площадки които са високи към един етаж
Говори се, че и под Витоша има тунел зад поделението на ВВС в Бояна. Входът излиза някъде при Владая. „Бившата" военна база се води "Централна комуникационна станция" на военните. Телефонните и телеграфни модули се намирали на 300м под скалата. Твърди се, че има достъп до тези помещения през метеорологичната станция на Черни връх.
Според това, което разказва бивш военен, имало отговорник за грешки при предаване на секретни телеграми. Ако имали една нула пред номера, значи били секретни. А ако имали две нули пред номера, значи били изключително секретни. И ако някой от подчинените му допуснел грешка при архивирането или отчета на датите на получаване и разпращане и тн, за него и за подчинения му се отсъждали 20г затвор :)
Според неговата информация базата не е строена от българи, а от фашистите, тунелите под НДК били направени по-късно, по негово време.
Не знам до колко тази информация е добре синтезирана и дали ви изглежда страховито, но се надявам, че съм успяла да опиша основното.
Ако случайно някой има информация, повече от това, ще се радвам да я сподели.
Весел и спокоен ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар