Придобиване на наследство

30. Придобиване на наследство: наследяване по закон
б) наследяване по завещание
в) приемане и отказ от наследство
г) отговорност на наследниците
д) отношения между наследниците.
е) 76 ЗНасл.
59. Наследяване /Понятие и видове. Откриване на наследството. Наследство/.
Насл.право е онази част от ГП, която регулира имуществените отнош, които се пораждат по повод смъртта на гражданите във връзка с преминаването на тяхното имущество към други лица.уредбата е в З-н занаследството.
Наследяване – е преминаването на имуществото на починалия /наследодател/ към други лица /негови наследници/. ЗН предвижда 2 вида наследяване: по закон, т.е. законът указва реда на наследяване; по завещание, т.е. на основата на волята на наследодателя, изразена чрез завещание. Наследстото като съвкупност от права и задължения преминава къмнаследниците цялостно и едновременно. Те не могат да приемат само част от него и да се откажат от другата част.това е универсално /общо/ правоприемство. Съществува и
частно правоприемство по случай на смърт, което възниква на основание на завет, извършен приживе от починалия. Частният правоприемник получава само конкретно определеното в завета имущество и то не непосредствено, а чрез наследника.
Наследство /наследствено имущество, наследствена маса/ - това е обектът на наследственото правоприемство. То представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. Личните неимуществени права не влизат в наследството, освен някои, които са свързани с имуществото – напр: авторското право. В наследстовото не влизат и някои имущ.права:вещното право на ползване по чл. 56 ЗС; правата и задълж.по договори, сключени с оглед на личността /труд.дог-р и др./, както и за издръжка, пенсия. В Н не влиза застрахов.сума по договор и полза на ТЛ, защото правото да получи тази сума е лично право на лицето, посочено в застрах.дог-р /освен ако в договора не е посочено ТЛ/.
Откриване на Н – това е ЮФ, при наличието на който възниква правото на наследяване. Според чл. 1 ЗН Н се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Времето и мястото на откриване на Н имат важно значение. С оглед на времето на откриване на Н се определят наследствените правоотнош – кои са наследниците, каква е наследствената маса, каква част се следва на всеки и т.н. Има се предвид законът, който е в действие при откриване на Н. Мястото на откриване има значение за определяне компетентността на държ.органи във връзка с наследяването.
Наследник – 1. Способност за наследяване - ЗН определя о негативен начивн кой може да бъде наследник. Според чл. 2 “Не може да неследява нито по закон, нито по завещание: който не е заченат при откриване на Н; който е роден неспособен да живее “до доказване на потивното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен”. ЮЛ могат да наследяват само по завещание, ако съществуват в момента на открив.на Н /с изключение на фондациите, учредявани със завещание/.
2. Недостойнство за наследяване – при тежко провинение към наследодателя или негови близки – чл. 3: Не може да наследява като недостоен: който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта /неизб.отбр, крайна необх-т/ или ако е амнистирано; който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с ЛС или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистнинско завещание. Недостойнството трябва да бъде констатирано по съд.ред. То не се простира в/у наследниците на недостойния. Недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотар.заверено съдържание или чреззавещание.

60. Наследяване по закон /Кръг на наследници. Ред за наследяване. Основни правила за наследяване по закон/.
ЗН предвижда два начина за наследяване: наследяване по закон и наследяване по завещание.
Наследяване по закон – призовават се близките на наследодателя, които са посочени в закона. В кръга на наследниците по закон влизат лицата, които се намират в родствена връзка с наследодателя: 1-ви ред – децата /и по право на заместване – други низходящи/; 2-ри ред – родителите; 3ред – братя и сестри /по заместване – техните деца и внуци/ и възходящите от втора и по-голяма степен; 4ред – съребрени до VІ степен включително. Всички посочени роднини + съпругът образуват кръга на наследниците. Право да получат наследството имат тези от 1-ви ред, ако такива няма – от 2-ри и т.н./по-близките по степен роднини, изключват по-далечните/. Към децата на наследодателя се считат и осиновените от него. Извънбрачните деца, на които произходът е установен, са приравнени във всяко отношение към брачните. Доведените и заварени деца, т.е. децата на двамата съпрузи от различни бракове, наследяват съответно само своя родител, но не и неговия последващ съпруг.
Размер на дяловете: 1-ви ред – по равно; 2-ри ред – по равно; 3 ред – ака са само възходящи от ІІ и по-горна степен – по равно; ако са само братя и сестри – по равно; ако има и от двете групи – първите получават 1/3, а вторите 2/3 /ако са еднокръвни 1/2 от това/; 4 ред – по-близкият по степен и низходящите му изключват по-далечните по степен. Приживелият съпруг наследява заедно с този ред роднини, които са призовани към наследяване: с първи ред: по равно с всяко дете; с 2ред: 1/2 (2/3 ако е над 10 г.брак); с 3 ред – същото, ако е само с една от двете групи, но ако има и братя и сестри, и възходящи от ІІ и по-горна степен – 1/3 (1/2 при 10 г.брак). Ако няма други – съпругът наследява всичко.
Трябва да се има предвид, че преживелият съпруг поначало е собственик на 1/2 от общото имущество /СИО/ - тази част не влиза в наследствената маса. Като наследник той получава посочените дялове от имуществото на починалия, което включва дургата половина от СИО + личното му имущество.
Заместване – чл. 10: низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Братята и сестрите – също, но само от своите деца и внуци. Делът на отказалия се наследник, увеличава делът на останалите наследници.
Преминаване на наследственото имущество към държавата – когато няма наследници по закон или по завещание или всички са се отказали или загубят право да го приемат /чл. 11 ЗН/. Приема се винаги по опис. По силата на м/унар.частно право държавата може да поиска имуществото открито в чужбина, като наследник на нейн гражданин починал в друга държава.
62. Придобиване на наследство /Приемане и отказ от Н. Отговорност на наследниците. Отношения м/у сънаследниците/.
Приемането на наслеството /Н/ е едностранен акт с който наследникът изявява волята си даго придобие.то определя отнош.м/у самите наследниции м/у тях и ТЛ имали имуществени отнош.с наследодателя. С приемането сеоткрива наследството /обратна сила/. Няма срок за приемане, но може Рсъдия да определи такъв срок /преклузивен/ по искане на всеки заинтересован. Приемането може да стане направо или по опис. Направо – става изрично – с писм.заявление до Рсъдия по местооткриване; мълчаливо – когато наследникът извърши действия предполагащи намерението му да приеме наследството в качеството му на наследник. Приемането не може да сеоттегли; приемането подусловие, за срокили цчаст от насл.е недействително; грешката не влияе. Приемането по опис се извършва сцел да ограничи отговорността си до полученото. Как – изрично, писмено, пред Рсъдия, срок – 3 мес. от узнаването, вписване. Винаги по опис приемат Н: недееспособните; общ.организации; държавата. Наследникът по опис трябва първо да ликвидира дълговете по наслеството и чакслед това може да се разпорежда снаследственото имущество
Отказ от наследство – може, ако не го е приел. Това е едностранен акт – формален /изрично с писм.заявление пред съдията + вписване/, с който призованият наследникизявява волята си да не приеме наследството. Отказът произвежда действие от вписването. Не може да се оттегля. Лицето, което се е отказало, се изключва от кръга на наследниците – неговата част уголемява дяловете на останалите. Отказът от Н не го лишава от права да получи завет.
Отговорност на наследниците – когато едневременно са призовани няколко лица – м/у тях се формира наследствена имуществена общност – всеки притежава идеална част; прилагат се правилата за съсобствеността. Отговорност на наследниците за дълговете на наследодателя: съобразно дела на всеки; поначало – с цялото си имущество, но ако е прието по опис – до размера на полученото; залогът и ипотеката следват вземането; кредиторите могат да искат отделяне на имуществото; и др.
Отнош.м/у сънаследниците - Наследств.имущ.общоностсе използва и управлява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общите вещи или по решение на съда при искане от сънаследниците, който може даназначи управител. Ползите и тежестите са съразмерни надяловете, като всекиможе даси служи собщото имущество по предназначение и начин като не пречи наостаналите да упражняват своите права. Разноските по запазване и използване на общността са в тежест на всички наследници съобразно техните дялове. Действия на сънаследниците: 1. Разпределяне на насл.имоти пом/у им за временно ползване /може и устно/, тогава се управляват само от сънаследника на когото са дадени и се използват по предназначението им. Когато общността или част от нея се използва лично от някой отнаследниците, тогава той дължи обезщетение затова на другите сънаследници от деня на писменото поискване. При събиране на догходи от наследствения имот, той трябва да се разпредели м/у сънасл.съобразно дела им. 2. Нововъведения или изменения само със съгласието на всички сънасл. по силата на приращенията се увеличава наследствената маса и дяловете на всеки наследник. Ако подобренията са направени без съгласието на другите съсобственити – тогава се води като чужда работа безпълномощие. 3. Разпореждане – докато общността не е прекратена всеки наслдник може да се разпореди със своята идеална част от цялото наследство. 4. Прекратяване на общността става чрез делба на наследството.

63. Делба на наследство /Доброволна. Съдебна. Делба, извършена приживе/.
Делбата прекратява имуществената общност и създава на нейно място отделни имущ.права на сънаследниците в/у реално определени обекти. Може да се иска от всеки сънаследник /от заветник – не/. Не може даиска делба този, който не е приел наследството и когото след придобиване на наследството някой от сънаследниците е придобил имота по давност /защото няма наследствена общност/. Няма давност. Трябва да участват всички наследници, за да бъде валидна делбата. Делбата може да бъде доброволна и съдебна.
Доброволна делба – тя е договор чието съдържание се определя свободно от волята на страните. Форма за действителност – писмена с нотар.заверка на подписите /освен за движ. вещи до 50 лв/. Счита се за извършена в момента, в който подписите бъдат нотариално удостоверени. Сънаследниците трябва да садееспособни, а ако има недееспособни или отсъстващи трябва да бъде предварително одобрена от Рсъдия с цел да има сила занедееспособните или отсъстващите, които могат да искат унищоженето й. Добров.делба може да бъде и чрез съдебна спогодба при образувано дело за делба в съда и сънаследниците чрез взаимни отстъпки резпределят наследственото имущество.
Съдебна делба – е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативно право на делба. Особеностите на съд.делба произтичат от особения й предмет. Предмет на СД е правото на делба – то е потестативно право, елемент на всяка съсобственост, независимо от произхода й. То принадлежи на всеки съсобственик, независимо от дела му. Не сепогасява по давност. Правото на делба е право, по силата на което носителят му с едностранно волеизявление по реда на ГПК, независимо от волята на останалите съсобственици, може дапредизвика прекратяване на съсобствеността спрямо всички. Производствот е конститутивно, защото правото е потестативно. Производството е двуфазово – в първата фаза сеустановява правото на делба /фаза по допускане на СД/, а във втората – съдебно признатото право на делба се осъществява. Страни в СД трябва да бъдат всичкинастоящи участници в имуществената общност, предметна СД. Другарството е задължително и ако някой от съсобствениците не участва, СДе недействителна. Съдът следи служебно. Всеки от съсобствениците има двойно правно качество по делото, независимо от формалната роля, която заема; т.е. всеки за своята част е ищец, а за частите на другите – ответник. Това се отразява в/у отговорността за разноските – съответно на дела. Съсобствеността може даима различен произход: наследяване; прекратяване на СИО; съвместно купуване или др.сделка. Ето защо СД може да се окаже обусловена от разлрични по естество правоотношения /произход, брак, осиновяване, облигац.отнош.и др/ Тези ПО могат да бъдат спорни – имуществената общност е спорна. Законът дава възможност такива преюдициални въпрноси, когато саподсъдни на делбения съд, да бъдат предявени и решени в делбеното производство, което по този начин се усложнява и разширява по предмет. Има две групи преюдициални въпроси: 1. Тези, които са подсъдни на делбения съд, могат да бъдат предявени чрез инцидентни установителни или конститутивни искове, които се съединяват с иска за СД. Съдът ще се произнесе по тях с Р – със СПН. 2. Когато не са подсъдни на Рсъд /напр: над 10 х.лв. или за произход/ - те не могат да се предявят с иск, а с възражение и съдът ще сепроизнесе по тях в мотивите – без СПН. Производството може да има и други усложнения: 1. Съделителите могат с осъдителни искове да предявят взаимни притезания, произтичащи от съсобствеността /напр: за добиви, подобрения/ 2. Когато съсобственият имот е неподеляем и е жилище, което е било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родит.права, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Подсъдност – Рсъд, независимо от цената.
Фаза по допускане на СД – Започва с писмена молба, към която се прилагат разл.документи в зависимост от собствеността /напр: наследство – удостов.за смъртта на наследодат.и за неговите наследници/. В І-то заседание всеки от съделителите може даоспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на дела му или принадлежността на някой от имотите към общността. По тези въпроси не може да се спори във ІІ-та фаза, тъй като се решават със СПН с Р за допускане на делбата. І-та фаза завършва с Р, което се ползва със СПН по три въпроса: лица; имоти; при какви дялове трябва да се извърши СД. Тези въпроси не се пререшават. Когато съдът е решил подсъдни нему преюдициални спорове, предявени с искове по тях също има СПН. Фаза по извършване на СД – това е своеобразно изпълнение на Р от І-ва фаза. Освен това втората фаза на СД може да бъде използвана и за да се решават споровете м/у съделителите по т.нар. “сметки пом/у им”. Чрез предявяване натия спорове се идва до обективно съединяване с иска за СД на осъдителни искове м/у съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод на имущ.общност /напр: добиви, подобрения/. За да се съединят исковете, те трябва да бъдат предявени най-късно в първото засед.след допускане на СД. Едновременно със споровете по сметки съдът започва процес.действия, целящи да се осъществи правото на делба. Това може да стане чрез образуване на дялове и разпределението им като обекти на изключителна собственост на съотв.свидетел. Дяловете се образуват, като съдът изготвя проект за разделителен протокол възоснова на заключение на вещо лице. Този проект се предявява от съда в съд.засед, за да направят страните своите възражения. След като ги изслуша, съдът изготвя окончателния разделителен протокол и го обявява. От този момент той не може да го изменя. След това се пристъпва към разпределяне на така образуваните дялове м/у съделителите. Това може да стане и в самия разделителен протолок /когато дяловете не са =/. Може да се тегли жребий. След тегленото на жребия или от деня, когато е влязъл в сила разд.прот-л /когато той определя носителите на дялове/ настъпват вещноправните последици наСД. В полза на отделните съделители възниква изключително право на собственост в/у имотите, включени в техните дялове. В това се състои конститутивния ефект на СД, който се прибавя към СПН, с която е установено правото на делба. Когато включеният в делбената маса имот е неделим реално и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан; страните в делбата могат да наддават. До публична продан може да не се стигне, когато неподеляемият имот е жилище и е налице някоя от двете хипотези: 1. Жилището е било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод и преживелия съпруг или бивш такъв на когото е предоставено упражняването на родит.права по отнош.на децата от брака няма собствено жилище – съдът по негово искане може даго постави в дял на него; 2. Жилище, в което един от съделителите е живял и не притежава друго – също по негово искане може да му се постави дял.

31. Делба : същност и предпоставки
б) доброволна делба процедура ( ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗКИР, ЗУТ)
в) съдебна делбапроцедура и фази( ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗКИР, ЗУТ)
г) делба извършена приживе.
отгоре
32. Първоинстанционно производство:
видове искове
б) предявяване на иск. Отговор на исковата молба
в) разглеждане на делата
г) защита на ответника.
Предявяване на иск – за да възникне исков процес, не е достатъчно да съществува право на иск. То трябва да бъде надлежно упражнено чрез предявяване на иска. Това става чрез писмена искова молба. Писмения иск става, като се подаде искова молба в съда или по пощата. Освен първоначалното ПИ има и последващо ПИ – то става във вече образуван процес /насрещен, обратен, инцидентен УИ или изменение на иска/. За да бъде редовна исковата молба трябва да е написана на бълг.език, да има необходимото съдържание и да бъде скрепена с предвидените в закона приложения.
Съдържание на иска /на исковата молба (ИМ)/– за да бъде редовна исковата молба, тя трябва да бъде написана на бълг.език, да има предписаното от закона съдържание и към нея да бъдат представени изискуемите приложения /чл. 98 и 99/Съдържаниена ИМ: Посочване на съда /необходимо е за преценка на подсъдността/; Имената и адресите на страните и техните представители и ЕГН на ищеца, № на факс, телекс /ако има такива/; Цената на иска, когато той е оценяем /от това зависят родовата подсъдност, държ.такса/; Обстоятелствата, на които се основава искът /от които произтича правото/ - това е основанието на иска; В какво се състои искането – това е петитумът на иска /съдържанието на спорното право и вида на търсената защита/; Подпис на лицето, което подава молбата; Посочване на доказателствата и представяне на писмените доказателства. Приложения: пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник; удостоверение за държ.такси и разноските; преписи от исковата молба и от приложенията според броя на ответниците.
При предявяване на иска възникват 2 групи последици: 1. Процесуални: поражда се състояние на висящ процес; това е пречка за повторно предявяване на иск по същия спор – при пълно тъждество м/у делата, т.е. когато имат едни и същи страни, основание и искане; стабилизира се подсъдността по спора. 2. Материалноправни последици: прекъсване на давността; спиране на давността, докато делото е висящо; право на лихви поради забава; право на плодовете и срещу добросъвестния владелец.
Процес.предпоставки – това са условията, от които зависи съществуването и надлежното упражнение на правото на иск. 1. Предпоставки за възникване на ПИ: а/ положителни – трябва да са налице: наличие на интерес /нужда/ от защита – правен спор относно суб.право; Пс правоспособност на лицето; Пс легитимация на страните; подведомственост на съда. б/отрицателни /пречки/ - трябва да отсъстват: СПН по същия спор; изтекла давност или преклузивен срок. 2. Предпоставки за редовно упражняване на ПИ: а/Положителни: исковата молба да отговаря на условията по чл. 98 и 99; спорът да е подсъден на сезирания съд: родовата подсъдност е абсолютна процес.предпоставка; местната подсъдност е относителна /проверява се само по отвод на ответника в първото заседание, с изкл.на тази по чл. 83/; страната, която извършва лично процес.действия да е дееспособна; ако се представлява от др.лице, то да има представителна власт. б/ Отрицателни /пречки/:а когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела по същия спор /от същите страни, основание, искане/, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда /чл. 95/; наличие на договор за отнасяне на спора пред арбитражен или чуждестранен съд по чл. 9 /делото се прекратява по отвод на ответника в І засед/; наличие на висящ процес относно преюдициален за делото спор /чл. 182а/, делото се спира до решаването му; наличие на престъпни обстоятелства.
Функции на процес.предпоставки – от тях зависи правото на иск, съответно допустимостта на иска и исковия процес. Съдът служебно проверява абсолютните процес.пред-ки, а относителните /местната подсъдност и догвора за отн.на спора пред арбитражен или чуждестр.съд/ той проверява само по отвод на ответника най-късно в І-то засед. Когато установи липса на полож. или наличие на отрицат. процес.пред-ки съдът действа според естеството на съответната процес.пред-ка: взема мерки за поправяне на порока /напр: чл. 25, ал.2/; препраща делото на компет.орган; спира делото; прекратява делото, като обезсилва всички извършени процес.действия, включително постановеното решение.
70 Предявяване на иска /Искова молба и проверка на редовността й. Правни последици от предявяването на иск. Предмет на делото. Основание и петитум. Правна квалификация./
Предявяване на иск – за да възникне исков процес, не е достатъчно да съществува право на иск. То трябва да бъде надлежно упражнено чрез предявяване на иска. Това става чрез писмена искова молба. Писмения иск става, като се подаде искова молба в съда или по пощата. Освен първоначалното ПИ има и последващо ПИ – то става във вече образуван процес /насрещен, обратен, инцидентен УИ или изменение на иска/. За да бъде редовна исковата молба трябва да е написана на бълг.език, да има необходимото съдържание и да бъде скрепена с предвидените в закона приложения.
Съдържаниена ИМ: Посочване на съда /необходимо е за преценка на подсъдността/; Имената и адресите на страните и техните представители и ЕГН на ищеца, № на факс, телекс /ако има такива/; Цената на иска, когато той е оценяем /от това зависят родовата подсъдност, държ.такса/; Обстоятелствата, на които се основава искът /от които произтича правото/ - това е основанието на иска; В какво се състои искането – това е петитумът на иска /съдържанието на спорното право и вида на търсената защита/; Подпис на лицето, което подава молбата; Посочване на доказателствата и представяне на писмените доказателства. Приложения: пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник; удостоверение за държ.такси и разноските; преписи от исковата молба и от приложенията според броя на ответниците.
При предявяване на иска възникват 2 групи последици: 1. Процесуални: поражда се състояние на висящ процес; това е пречка за повторно предявяване на иск по същия спор – при пълно тъждество м/у делата, т.е. когато имат едни и същи страни, основание и искане; стабилизира се подсъдността по спора. 2. Материалноправни последици: прекъсване на давността; спиране на давността, докато делото е висящо; право на лихви поради забава; право на плодовете и срещу добросъвестния владелец.
Процес.предпоставки – това са условията, от които зависи съществуването и надлежното упражнение на правото на иск. 1. Предпоставки за възникване на ПИ: а/ положителни – трябва да са налице: наличие на интерес /нужда/ от защита – правен спор относно суб.право; Пс правоспособност на лицето; Пс легитимация на страните; подведомственост на съда. б/отрицателни /пречки/ - трябва да отсъстват: СПН по същия спор; изтекла давност или преклузивен срок. 2. Предпоставки за редовно упражняване на ПИ: а/Положителни: исковата молба да отговаря на условията по чл. 98 и 99; спорът да е подсъден на сезирания съд: родовата подсъдност е абсолютна процес.предпоставка; местната подсъдност е относителна /проверява се само по отвод на ответника в първото заседание, с изкл.на тази по чл. 83/; страната, която извършва лично процес.действия да е дееспособна; ако се представлява от др.лице, то да има представителна власт. б/ Отрицателни /пречки/:а когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела по същия спор /от същите страни, основание, искане/, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда /чл. 95/; наличие на договор за отнасяне на спора пред арбитражен или чуждестранен съд по чл. 9 /делото се прекратява по отвод на ответника в І засед/; наличие на висящ процес относно преюдициален за делото спор /чл. 182а/, делото се спира до решаването му; наличие на престъпни обстоятелства.
Функции на процес.предпоставки – от тях зависи правото на иск, съответно допустимостта на иска и исковия процес. Съдът служебно проверява абсолютните процес.пред-ки, а относителните /местната подсъдност и догвора за отн.на спора пред арбитражен или чуждестр.съд/ той проверява само по отвод на ответника най-късно в І-то засед. Когато установи липса на полож. или наличие на отрицат. процес.пред-ки съдът действа според естеството на съответната процес.пред-ка: взема мерки за поправяне на порока /напр: чл. 25, ал.2/; препраща делото на компет.орган; спира делото; прекратява делото, като обезсилва всички извършени процес.действия, включително постановеното решение.
Предмет на делото /спорен предмет/ - е спорното материално субективно право, индивидуализирано чрез основанието ипетитума /искането/. Ищецът определя предмета на делото с искова молба. Исковата молба, в която не се сочи основанието илинамя петитуме нередовна. Ищецът е господар на процеса, защото нито съдът, нито ответникът могат да променят предмета на делото, формулиран в исковата молба. Предмета на делото може да се измени само от ищеца по силата на чл. 116.

71. Разглеждане на делото /Съдебни заседания. Спиране и прекратяване на делото/.
Разглеждането на делото е съвкупност от ПсДействия на съда и страните, състоящи се в подготовка на делото, събиране на доказ-вен материал и устни състезания. Тези действия се извършват публично в открити заседания. След като прецени, че исковата молба е редовна или нередовностите са били отстранени в срок, съдът насрочва І-во засед-е, за което страните трябва да бъдат редовно призовани, в противен случай съдът отлага делото, защото решението ще бъде опороено. Неявяването на страните, след като са били редовно призовани, не е пречка за разглеждането на делото. Заселад-то на първоинстанционните дела се открива и ръководи от един съдия.
Първо /подготвително/заседание по делото – основното му предназначение е да бъде подготвено делото, макар че няма забрана то да бъде и решено. Действия: 1. Предварителни въпроси и проверка на допустимостта на иска /чл. 108, ал.1/, при което съдът преценява възраженията на ответника, ако има такива. 2. Устен доклад, в който съдията изяснява предмета на делото и дава правна квалификация на спора /108, ал.1/. 3. Изясняване на факт.страна на спора: Всяка страна трябва да изнесе фактите, които обосновават нейните искания, възражения, реплики и дуплики. Съдът задава въпроси. Така се отделя спорното от безспорното и се очертава предметът на доказването /109,ал.1/. Всичко се протоколира. 4. Съдът поканва страните да сключат съд.спогодба /109,ал.1/, ако сключат и съдът я утвърди, делото се прекратява, ако не се постигне спогодба се преминава към следвищите процес.действия. 5. Страните правят своите доказателствени искания, като представят писмените и посочват другите доказателства /110/. Ищецът е длъжен да направи това още с исковата молба, а тук в І-то засед-ие – само във връзка с възраженията на ответника. По-късно посочване е допустимо само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако страната е внесла допълнителна държ.такса по чл. 65,ал.1 /от първонач.платената, но не по-малко от 100 лв/. 6. Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствените средства и за начина на събирането им, което се вписва в протокола. Насрочва следващо заседание, с което приключва първото.
!Подготвителното заседание е краен, преклузивни срок за някои действия: отвод за липса на местна подсъдност ; оспорване на цената на иска; предявяване на насрещен иск; привличане на трето лице – помагач и предявяване на обратен иск срещу него.
Заседание за разглеждане на делото по същество и решаването му /ЗРД/ - 1. Започва със събиране на всички допустими доказателства: разпит на свидетелите; прочитане на протокола от оглед или освидетелстване; заключение на вещото лице; писмените доказ-ва са представени в първото зас-ние. 2. Устни състезания: а/ Ищецът и ответникът последователно излагат своите факт.доводи /преценка на достоверността на доказателствата, тяхната доказат.сила и изводите от тях за фактите/ и правни доводи /подвеждане на фактите под правната норма и изводи относно спорното право/; б/ когато съдът счете, че всички доводи са изчерпани, обявява устните състезания за приключени. След този момент – никакви нови факти и доказ-ва! Решението урежда правното положение на страните към този момент.
Фактите, осъществени след устните съст-я са нововъзникнали и не се вземат предвид от съда. За тях може да се предяви нов иск, защото СПН не ги обхваща. Фактите, осъществени преди устните със-ния, но станали известни след това /въпреки полагане на дължимата грижа не са могли да бъдат известни на страната преди това/, са новоотрики /новопознати/ и въз основа на тях може да се приложи извънреден способ – отмяна. Но нов иск не може, защото има СПН.
Спиране на делото – Спиране на делото е временно преустановяване на процес.действ-ия на съда и страните по висящото дело, като извършените до този момент действия се запазват и съществува възможност за възобновяване на производството. Спирането е забрана за извършване на процес.дей-я за определен период. Спирането настъпва в изрично предвидени от закона случаи. Основните хипотези – в чл. 182. Общо за всички хипотези е, че се осъществяват факти, които осуетяват следващото процес.действие. това са пречки, които трябва да се преодолеят, след което делото се възобновява и продължава с действието, при което е било спряно. Хипотезите се обособяват в три групи: 1. по силата на закона /чл. 182, ал.1, б. “б” и “в” – делото се счита за спряно с настъпването на предвидения в закона факт, без да е нужно искане на страната или разпореждане на съда: а/ при смърт на някоя от страните и по аналогия – при прекратяване на ЮЛ; нужно е, за да се издирят правоприемниците и да се призоват като страна; б/ когато страната стане недееспособна и е нужно учредяване на настойничество и попечителство; в/ висящите дела за имуществени права срещу длъжник, обявен в несъстоятелност. 2. По разпореждане на съда /чл. 182/: а/ когато има висящо дело по преюдициален въпрос – делото се възобновява след като се реши този въпрос с решение със СПН; б/ когато при разглеждането на едно гражд.дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи решаването на гражд.спор – за да бъде взета предвид присъдата; в/при препирня за подведомственост /чл.11/; г/ при частна жалба, но само ако въззивният съд прецени /216/; д/ когато КС е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 3. По волята на страните – общо съгласие, устно /182, ал.1, б. “а”/ - допуска се само веднъж пред една инстанция.
Последици от спирането – не могат да се извършват валидни процес.дейст-я; не текат прецесуални срокове.
Делото се възобновява след отпадане на пречките за неговото движение. Възобновяването става с определение на съда, с което се констатира отпадане на пречката. Когато делото е спряно по искане на страните, възобновяването трябва да се поиска от някоя от тях в 6-мес.срок, иначе делото се прекратява /184/.
Прекратяване на делото – е окончателното преустановяване на процес.действ-я на съда и страните преди да е постановено решение. Прекратяването изключва постановяването на решение. За разлика от спирането, прекратяването: заличава с обратна сила ПсПО; обезсилва извършените по делото процес.действия; изключва възможността да се възобнови производството. Основания за прекратяване: липса или ненадлежно упражняване на правото на иск; десезиране на съда чрез оттегляне или отказ от иска или чрез сключване на съд.спогодба; други случаи – смърт на страната по дела относно лични, непрехвърлими права; сливане на качествата ищец и ответник в едно лице /поради приемство/; пропускане на срока по дело, спряно по взаимно съгласие.
Делото се прекратява с определение на съда. Определението на съда, с което се спира или прекратява производството или се отказва възобновяване на спряно дело, се обжалва с частна жалба /185/.

33. Особени искови производства:
бързо производство
б) производство по брачни дела
в) съдебна делба
г) производство по сключване на окончателен договор
д) производство по търговски спорове.

34. Другарство в исковия процес:
понятие и видове
б) значение на отделните видове другарство
в) особеностите на съдебното решение при наличието на другарство и последици при обжалването му.
72. Другарство в исковия процес /Понятие и видове другарство. Значение на вида другарство. Особености на съдебното решение при наличието на другарство и последици при обжалването му/.
Другарство /Др/ (субективно съединяване на искове) е налице тогава, когато на страната на ищеца или на ответника участват повече от едно лице. Има за цел процесуална икономия и избягване на противоречие м/у съд.решения.
Учредяване /възникване/: Още с възникване на процеса – с обща искова молба от или срещу няколко лица; Впоследствие /последващо Др/ напр: когато в типичния исков процес една от страните почина и на нейно място продължат нейните правоприемници /наследници/; когато съдът вземе инициативата /123/ и съедини няколко дела, образувани самостоятелно, ако са налице основанията на чл. 171. Допустимост на Др: - чл. 171 – когато предмет на спора са: общи права или задължения /т.е. които имат един и същ обект – собственост, солидарност и др./; права и задължения, които почиват на едно и също основание /т.е. произтичат от един и същ ЮФ, ако той е ФС – достатъчна е еднаквост на някои елементи/. Освен това е необходимо исковете да подлежат на разглеждане по същия ред /за родовата подсъдност е меродавна цената на всеки иск поотделно/. Видове Др: а/ активно /няколко ищци/ и пасивно /няколко ответници/; б/ факултативно /зависи от волята на ищеца/ и задължително /правно наложително, условие за допустимост на иска – напр: при иск за делба всички съсобственици/; в/ обикновено и необходимо – според степента на сходство м/у делата на другарите. Това деление има най-голямо практическо значение /чл. 172, изр. 1 и 2 уреждат обикновеното Др, а останалите – необходимото/. Обикновеното другарство е налице, когато делата на другарите не са тъждествени по предмет, така че е възможно постановяването наразлично решение за всеки от тях. При обикновеното Др има два типа факти: общи факти – които имат еднакво правно или доказателствено значение спрямо всичик Др - те отразяват общото м/у съединените дела; факти, които имат значение спрямо отделни Др /не всички/. Необходимо Др е налице, когато делата на Др по предмет са тъждествени, така че решението трябва да бъде еднакво за всички Др. При необходимото Др всички правно и доказателствено релевантни факти са еднакви и важат за всеки от Др с противната страна. Така е напр: при искове от или срещу съпрузи при СИО.
Процесуално положение на Др: При обикновеното Др всеки от Др сам води делото си спрямо другата страна – доказателствената дейност е само за него, сроковете важат само за него, делото може да се прекрати само за него. Тук важи принципът за самостоятелност на делата на другарите. При необходимото Др действията на всеки от Др ползват и останалите Др, без да са ги извършили. Тук важи принципът на тъждеството /неразделност и общност на делата/. Чл. 173 важи и за обикновеното и за необходимото Др /при противоречие м/у фактич.твърдения на Др относно общите факти съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото/.

35. Обективно съединяване на искове: понятие и видове
б) насрещен иск и възражение за прихващане
в) обратен иск.
74. Обективно съединяване на искове /Понятие и видове. Насрещен иск и възражение за прихващане. Обратен иск. Инцидентен установителен иск. Съдебното решение при обективното съединяване на исковете/.
Обективно съединяване на иска /ОСИ/ е свързване на няколко иска с различен предмет м/у същите страни за общо разглеждане и ршаване в рамките на общо производство.
Сравнение м/у ОСИ и другарството: а/ прилики: законодателното основание на ОСИ е същото, както и при другарството – икономия, избягване на противоречия; ОСИ води подобно на другарството до множество ПсПО; б/ разлики: при ОСИ страните са едни и същи, а предметите – различни. При другарството е обратното; ОСИ никога не е задължително, а Др може да бъде; Съдът може да раздели исковете при ОСИ, но не може при делата на другарите; При ОСИ еднакво решение по различни искове е изключено, докато при необходимото другарство е наложително, а при обикновеното Др – възможно.
Предпоставки за допустимост на ОСИ: а/ общи – по чл. 103 – Спорните права да имат еднаква родова и местна подсъдност; Да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Не могат да се съединяват искове единият от които – по общия исков ред, а другия – по особено исково производство. Когато законодателят желае да въведе изключение, той посочва изрична норма от особено исково производство /делба, гражданско състояние/. Съдът проверява наличието на предпоставките за ОСИ. Ако някоя от тях липсва, постановява разделяне на делата в отделни производства. Дори да са налице предпоставките за ОСИ, ако съдът счете, че съвместното има разглеждане в едно дело би го затруднило, той може да постанови разделяне на делата.
Видове ОСИ: 1. Според способа, чрез който се предизвиква: а/ чрез предявяване на няколко иска от ищеца с обща искова молба или чрез разширяване на първоначалния иск; б/ чрез предявяване на насрещен иск от ответника; в/ чрез предявяване на инцидентен установителен иск от ищеца или от ответника; г/ чрез орбатен иск от подпомаганата срещу подпомагащата страна. 2. С оглед на времето: а/ първоначално – от ищеца с искова молба /103/; последващо – при останалите способи. 3. С оглед на инициативата: а/ по почин на ищеца; б/ по почин на ответника /104 – насрещен иск/; в/ по почин на ищеца или ответника /118 – инцидентен УИ; чл. 175, ал.2 – обратен иск/. 4. С оглед съотношението м/у предявените искове: а/ кумулативно – когато ищецът иска от съда да се произнесе с решение по всяко от спорните права /103/; б/ алтернативно – когато ищецът предявява няколко иска, но предоставя на съда да се произнесе и уважи един от тях. Въпросът за алтернативното съединяване е дискусионен. Необходимо е при алтернативни задължения, когато изборът на дължимата престация е предоставен на ТЛ – в случая съдът замества ТЛ; в/ евентуално – когато ищецът определя единия от исковете си като главен, като в случай на неблагоприятен изход за него по този иск, иска съдът да се произнесе по евентуалния му иск. Евентуалният иск се смята за предявен под услове – изхода на делото по главния иск. По евентуалния иск съдът дължи да извърши всички ПсД, т.е. да събира факти и доказателства, защото не се знае какъв ще бъде изходът по главния иск и той трябва да е готов да се произнесе по двата иска.
Насрещен иск /НИ/ - чл. 104 е иска на ответника по висящ процес, чрез който той предявява самостоятелно право сещу ищеца по първонач.иск. Предметът на НИ е винаги право, различно от правото, предмет на първонач.иск. Срок – първото заседание по делото. НИ е способ за ОСИ. Обикновено НИ е кумулативно съединен с първоначалния, но е възможен и евентуален НИ /напр: ответникът по ревандицакиеонен иск оспорва правото на собственост на ищеца, но предявява НИ за подобренията, които е направил в този имот, по който иска съдът да се произнесе, ако уважи ревандицакионния иск. Така ще постъпи недобросъвестният подобрител на чужд имот, тъй като той няма право на задържане/. НИ е способ за самостоятелна защита на ответника, затова трябва да бъде предявен в писмена форма, да отговаря на чл. 98-100, дължи се държ.такса и дори ако производството по първонач.иск се прекрати, това по НИ продължава. Предпоставки за допустимост: спорът по НИ да бъде родово подсъден на съда по първонач.иск; да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред; Предмет на НИ трябва да бъде такова спорно право, което: или се намира във връзка с правото, предмет на първонач.иск /връзка има, когато двете права произтичат от един и същ факт или се отнасят до същия обект/; или може да се компенсира с него /не е нужно двете права да са ликвидни – те ще станат такива въз основа на СПН/.
Възражение за прихващане. Разлика м/у НИ и възраж.за прихв: Възражението е защитно средство, с което ответникът иска да отблъсне исканията на ищеца. Ако първонач.иск бъде отхвърлен, на ответника няма да се присъди нищо. Ако вземането на ответника е по-голямо от това на ищеца, той ще го предяви с иск, а ако е по-малко – ще направи възражение. Възражението може да се предяви и пред въззивна инстанция.
Обратен иск е съединяване на иска на една от страните срещу ТЛ/175,ал.2/. Предявява се най-късно до приключване на първото заседание по делото, докато може да стане и привличането.Нарича се още регресен иск, защото има за предмет регресното притезание на една от страните срещу встъпилото ТЛ. Регресно е притезанието, спрямо което правото, предмет на първоначалния иск е преюдициално. Тази връзка е нормативна, а не причинна. В този случай има евентуално ОСИ. Ако съдът отхвърли първонач.иск, няма право да се произнася по ОИ.
Инцидентен установителен иск /ИУИ/ - чл. 118, е искът, който се предявява допълнително по висящия процес от ищеца или ответника и има за предмет правоотношение, преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния или насрещния иск. ИУИ е способ за последващо кумулативно обективно съедин.на иск. Чрез ИУИ във висящия процес се въвежда нов спорен предмет – преюдициалното ПО. Чрез ИУИ произнасянето на съда относно преюдициалното ПО се пренася от мотивите в диспозитива на решението и по него се формира СПН. Без ИУИ съдът се произнася по това ПО в мотивите и няма СПН.
Предявяване: срок – края на УС в първата инстанция; пред същия съд, ако му е родово подсъден /местната подсъдност се преодолява от връзката м/у делата/; може устно в съд.заседание, ако присъства противната страна, а ако тя отсъства – писмено с връчване на препис . Дължи се такса и искът трябва да отговаря на чл. 98; основна предпоставка – интерес. С ИУИ се търси самостоятелна защита, затова той трябва да бъде разгледан даже и делото по главния иск да бъде прекратено.

36. Доказателствени средства: понятие
б) обяснения на странитепризнаване на иска
в) свидетелски показания и ограниченията им
г) вещи лица
д) писмени доказателства,видове, оспорване
е) оглед и освидетелстване.
75. Доказване на исковия процес /Понятие и видове доказване. Предмет и обсег на доказване. Тежест на доказване/.
Доказването е съвкупност от ПсД на съда и страните, насочени да се разкрие с помощта на доказ.средства истината относно фактите, релевантни за спорното право. От гледна точка на страната целта е убеждаване на съда в истинността на нейните фактически твърдения, респективно неистинността на твърденията на другата страна. Субекти на тази дейност са съдът и страните. Истинността на факт.твърдения се доказва чрез предвидените в ГПК доказ.средства. Доказват се фактите поделото /а не правото/. Доказаването е съвкупност от следните 5 групи действия: посочване; представяне; допускане; събиране; преценка на доказ.ср-ва.
Видове доказване: 1. С оглед тежестта на доказване: а/ главно /от този, който носи доказ.тежест/; б/ насрещно /от противната страна, за обезсилване на главното Д/; 2. С оглед на целения резултат: а/ пълно /да създаде достоверност – сигурно убеждение на съда/ - изисква се за всички факт.твърдения, които обуславят спорното право; главното Д трябва да бъде пълно; б/ непълно /да създаде вероятност или да разколебае убеждението на съда/. 3. Пряко /Д на правнорелевантни факти/ и косвено /Д на доказателствено релевантни факти/.
Предмет на Д: 1.Две групи факти: правнорелевентни ; доказателственорелевантни /от които може да се направи извод относно правнорелевантни факти/. Факти за процеса и за правато са не само тези, които принадлежат към външния свят, а и умисълът, небрежността, знанието и др. 2.Връзките м/у фактите – разкриват се чрез т.нар. опитни правила /от житейския или професионален опит/, сочещи типичното за връзките м/у явленията; подлежат на Д чрез вещите лица. Не могат да се доказват субективни права – доказват се фактите. Не подлежат на Д и правните норми. Само ако е приложимо чуждо право по делото и съдията няма възможност да узнае правната норма, е възможно тя да се доказва.
Обсег /обем/ на Д. Не всички факти, които са от значение за решаването на спора, трябва да се доказват. Има факти, които съдът е длъжен или може да постави в основата на своето решение, без да бъдат доказвани. Те са две групи: 1. Факти, които съдът е длъжен да третира като ненуждаещи се от Д: а/ т.нар. общоизвестни факти – познати на неограничен кръг от хора; б/ съдебно известните факти – тези, които съдията служебно знае, защото ги е извършил; в/ факти, за които има установени от закона оборими презумпции; 2. Факти които съдът не е длъжен, но може да приеме за ненуждаещи се от Д: а/ при съвпадащи твърдения на страните /109, ал.4/; б/ когато страната е създала пречки или когато не се е явила или е отказала да отговори.
Тежест на Д /ТД/ – този проблем стои на границата м/у материалното и процесуалното право. Въпросът за тежестта на док-не е въпрос за последиците от недоказването. ТД се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто ЮФ е недоказан. За съда недоказаният факт е несъществуващ факт. за страните ТД се изразява в неблагоприятен извод за тази от тях, която не е успяла да докаже факта, от който претендира изгодната за себе си последица.
Разпределение на ТД: всяка от страните трябва да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици /127/. Претендентът на правото трябва да докаже правопораждащите факти.

76. Доказателствени средства /Понятие и видове. Обяснения на страните; признаване на иска. Свидетелски показания и ограниченията им. Писмени доказателства, тяхната доказат.сила и оспорване. Веществени доказателства; вещи лица.
Доказ.ср-ва /ДС/ са предвидени от закона източници на информация за подлежащите на доказване факти. Такива са: обясненията на страните; свидет.показания; документите; веществените доказ-ва и заключенията на вещите лица. Нерядко става смесване на ДС и доказат.факти /ДФ/. ДФ е факт, от който поради връзката му с правнорелевантен факт може да се направи доказателствен извод за този правнорелевантен факт. ДФ не доказва правнорелевантния факт, а само позволява да се направи логически извод за него, докато ДС възпроизвежда факта. Освен това самия ДФ трябва да бъде доказан.
Доказ.сила на ДС – това е неговото убеждаващо въздействие. ДС са уредени от закона и той предписва доказат.им сила. ДС имат подлежаща на свободна преценка доказ.сила. Съдът не е обвързан с правила от определено ДС да прави точно определен извод. Изключение – има ДС с обвързаваща съда доказ.сила. Това са официалните свидетелстващи документи. Доказ.сила имат достоверните, истински ДС. Достоверността е съответствие м/у информацията, която дава пред съда и действителността.
Изисквания към ДС: да бъдат допустими – да са предвидени в закона и да не са изключени изрично за конкретния факт; да бъдат относими – да съдържат информация за правно или доказателствено релевантните факти /факти, отнасящи се до делото/; да бъдат необходими – съдията има право да допусне само някои от тях, да дозира информация.
Видове ДС: преки и косвени (според това дали ДС се отнася пряко до главния факт или доказва ДФ); първични и вторични (според това дали е в непосредствена връзка с подлежащия на доказване факт или възпроизвежда съдържанието на друго ДС); лични и веществени (според това дали носителят им е лице или вещ); гласни и писмени (според това дали информацията се дава устно или писмено).
Свидетелски показания /СП/ - свидетелят е трето, чуждо на правния спор лице, което се призовава по едно гражданско дело, за да даде на съда информация за възприятията си относно правно и доказателствено релевантни факти. Качеството свидетел е несъвместимо с качествата: сидия по делото, страна или повереник на страна по делото. Всяко друго лице може да бъде свидетел, даже недееспособно или заинтересовано. Всеки, който е призован като свидетел, е длъжен да се яви по делото (може да бъде доведен и принудително); да обещае, че ще говори истината; да даде истински показания. За неверни показания свидетелят носи наказ.отгов-ст. Лицата, посочени в чл. 135, могат да откажат да свидетелстват. Това са: роднините на страните по права линия, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен; лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени по-горе, непосредствена вреда, опозоряване или наказ.преследване; лицата, които със своите отговори биха издали държ.тайна. Може да откаже и повереникът за факти, които страната му е доверила. Свидетелските показания са устни ДС. Събират се в съдебно заседание. Те имат значение само по делото, по което са били дадени.
Ограничения за допустимост на СП – със СП могат по правило да се доказват всякакви факти, освен посочените в чл. 133, ал.1 б “а-е”: а/ Правни сделки, за действителността на които се изисква писмен акт. тази запбрана важи не само за сделки, но и за всички други правни актове, за които се изисква писм.форма за действителност. ако такъв документ е бил съставен валидно, но е изгубен или унищожен не по вина на страната, СП се допускат /134, ал.1/; б/ = е/; в/ 2 хипотези: обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт /напр: раждане, смърт/, тези документи се издават от ТЛ, длъжностни; договори на стойност над 1000 лв., освен ако са сключени м/у съпрузи или роднини по права линия, по съребрена до ІV степен и по сватовство до ІІ ст. Забраната се отнася за договори м/у страните или м/у страната и ТЛ (когато тя е имала възможност да се снабди с документ). Със СП могат да се доказват договори м/у ТЛ или м/у противната страна и ТЛ; г/ погасяване на установени с писмен акт парични задължения; д/ писмени съглашения, в които страната, искаща свидетел, е участвала, както и тяхното изменяване или отменяване; е/ = б/ - да се опровергава съдържанието на официален документ (б)или частен документ, изходящ от страната, която иска да опровергае съдържанието му (е). И двете разпоредби имат предвид подписан от страната, и то нарочен документ (създаден с доказателствена цел – напр: разписка). Идеята е, че в такъв случай при симулация страната е могла да се подсигури с обратно писмо /контр-летр/. Не всяко оспорване на изявлението, материализирано в документа, е опровергаване на неговото съдържание по смисъла на чл. 133, б,е. Не е налице такова опровергаване, когато се оспорва: валидността на волеизявлението, материализирано в документа /напр: унищожаемо поради грешка/ или валидността на самия документ /напр: нищожен нотар.акт/; истинносттта на документа – когато се твърди, че е неавтентичен или неверен.
!!! – Опровергаване на съдържанието на документа е налице, когато се твърди, че материализираното в него изявление е симулативно /не отговаря на действителната воля на лицето, което го е направило/. В такива случаи авторът на изявлението би могъл да се снабди с обратно писмо/контр-летр/, доказващо симулацията. Затова законът му забранява да опровергава съдържанието на документа със СП – това е гаранция срещу обезсилване на валидни изявления под предлог, че са симулативни.
Според чл. 133 ал.2 забраните по чл. 133 в-е отпадат при изрично съграсие на двете страни /изразено пред съда/. За фактите по 133 а, б дори при съгласие не се допускат СП. Чл. 134, ал.2 допуска едно изключение: Страната, доказваща симулацията, може да използва СП, ако направи вероятно твърдението си за симулативност чрез писмен документ, изходящ от противната страна /материализиращ нейно изявление/ или пък удостоверяващ нейно изявление пред държ.орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна – това е т.нар. начало на писмено доказателство. Тогава, за да се постигне пълно доказване, се допускат СП. Това ограничение /изискването за начало на писм.доказ-во/ не се отнася до ТЛ, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Изключението следва от практическата невъзможност тези лица да се снабдят с контр-летр или с начало на доказателство. Сделката е насочена срещу ТЛ, когато намалява имуществото на страната по сделката. Тя е насочена срещу наследниците, когато накърнява тяхната запазена част от наследството.
Писмени доказателства /документи/ - чл. 142-156 – документът е вещ (няма значение от каква материя), в/у която с писмени знаци (няма значение на какъв език) е материализирано мисловно съдържание. Документът се създава със самото извършване на изявлението в писм.форма.
Видове: С оглед на съдържанието или естеството на изявлението: свидетелстващи /удостоверителни/ - съдържат удостоверително изявление на издателя си за факт, стоящ вън от документа, но възприет или извършен от него; диспозитивни /разпореждащи/ - това са документи, които материализират волеизявления /правни актове/. Тази класификация е много важна, защото доказателствената им сила е различна – диспозитивните имат само формална док.сила, удостоверителните – и материална док.сила. С оглед на качеството, в което авторът прави изявлението: официални – издадени от длъжн.лице в кръга на службата му по установения ред и форма (всички тези белези трябва да са налице); частни – останалите. Както официалните, така и частните документи могат да бъдат диспозитивни и свидетелстващи. Подписани и неподписани /от издателя/; Истински и неистински. При диспозитивните документи истинността = автентичност (изхожда от лицето, посочено като автор). При свидетелстващите се поставя въпросът дали са автентични и освен това – дали са верни (дали удостоверяваните факти съответстват на действителността).
Доказателствената сила на документите се определя от закона: Формална доказ.сила имат всички документи – отнася се за наличието на изявлението и авторството (при подписаните документи). Освен това формалната док.сила на офиц.документи се отнася и до датата и мястото на издаването. Материална доказ.сила имат само свидетелстващите официални документи. Такъв документ задължава съда и всички други лица дасчитат, че фактите, отразени в документа, са се осъществили така, както се твърди в него, тогава, когато се твърди и там, където се твърди. Частният свидетелстващ документ има доказ.сила само кагота с него авторът удостоверява неизгодни за себе си факти. Когато фактите са изгодни за автора, документът няма такав сила. Чл. 146 ГПК и чл. 55 ТЗ: изключение – вписванията в счетоводните книги – авторите могат да се позовават на тях, но съдът преценява. Те нямат обвързваща сила на официалните свидетелстващи документи.
Оспорване истинността на документа – целта е да се разруши неговата доказ.сила. Когато документът е диспозитивен, това означава да се заяви, че той е неавтентичен, те.е. подправен и ако се докаже – разрушава се формалната му доказ.сила /независимо дали е официален или частен/. Когато документът е свидетелстващ: или да се заяви, че той е неавтентичен /отрича се формалната доказ.сила/ или че е неверен /отрича се материалната доказ.сила/. оспорването на верността на документа е средство за защита срещу материалната доказ.сила на офицалните свидетелстващи документи /защото съдът е обвързан от нея/. Документът може да бъде оспорен по делото, по което е представен като ДС /154/ - най-късно в заседанието, в което е представен, а ако страната не е присъствала – най-късно в следващото заседание. Чл. 155 – съдът извършва проверка чрез всички ДС: сравняване, разпит на свидетели, вещи лица. Истинност на документ може да се оспорва и със свидет.показания /155/, ако се оспорва съдържание на офиц.докум, свидетелските показания важат.
Тежест на доказване /154, ал.3/ - Принцип: ТД лежи в/у страната, която оспорва документа. Когато се оспорва частен документ, който не е подписан от оспорващия, страната, която го е представила, носи ТД. Ако документът е подписан от оспорващия – той носи ТД. По правна природа производството по чл. 154 е инцидентен установителен иск за установяване на факт. становището на съда има СПН. То може да бъде изразено с определение или с решение. Подлежи на обжалване само заедно с решението. Ако страната не е оспорила истинността на документа, тя може след влизане в сила на решението да прдяви иск по чл. 97, ал.3 във връзка с чл. 231в/. Този иск е допустим, ако по време на висящото дело не е имало оспорване. Може с отделен иск самостоятелно по чл. 97, ал.3. може преди да се води процесът да се предяви иск за проверка на истинността на документ.
Веществени доказателства /ВД/ - е всеки предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Кръгът на ВД не е ограничен – всеки предмет може да бъде ВД, ако се намира в такава връзка с правнорелевантен за делото факт. ВД стоят близо до доказат.факти, но за разлика от тях ВД не са предмет на доказване, а доказ.средство, което непосредствено се възприема от съда. Специфичният способ за възприемане на ВД е огледът, а спрямо лицата – освидетелстването. Те могат да се постановят от съда по искане на някоя от страните или по негов почин. Понеже представляват събиране на доказ-ва, те се извършват от съда с участието на двете страни. Може с помощта на вещи лица. Може по делегация. В зависимост от естеството на ВД може в съдебната зала или вън от нея /напр: на недвиж.имот/.
Вещи лица /ВЛ/ - са тези, които се призовават от съда, за да дадат своето становище /заключение/ по такива въпроси на делото, за които са нужни специални знания, с които съдът не разполага. Назначаване – с определение на съда, в което се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на ВЛ; данни за неговата самоличност, образование, специалност месторабота /157 б/. Не могат да бъдат назначавани за ВЛ роднини на страните по права линия, съпрузи, роднини по съребрена линия до ІV ст.и по сватовство от І ст, както и лицата, заинтересовани от изхода на делото. При наличие на някое от тези основания всяка от страните може да иска отстраняване на ВЛ. ВЛ може да се освободи от задачата, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност /159/. Съдът преценява заключението на ВЛ с оглед на всички данни по делото – подобно на другите доказателства, но за разлика от свидетеля, ВЛ дава не само сведения за фактите, но и доказателствени изводи въз основа на определени закономерности и правила. ВЛ е един консултант на съда. Друга разлика е, че ВЛ е заменимо, докато свидетелят е незаменим, когато е единственото лице, възприело даден факт. от двойственото естество на заключението на ВЛ следва и двойствеността на неговия режим: а/ подобно на другите доказ.ср-ва: трябва да бъде допуснато и събрано от съда; не може да се използва по друго дело; ВЛ не може да откаже, освен по чл. 159; ВЛ е длъжно да се яви, да отговори на въпросите; заключението на ВЛ подлежи на обсъждане в УС и на преценка от съда /той не е обвързан, но трябва да се мотивира/; б/ подобно на съда: може да проучи делото и да участва в събирането на доказ-ва /дори да замести съда при освидетелстване/; трябва да е безпристрастно – дава обещание, страните могат да искат отстраняване, не се допускат заинтересовани лица. ВЛ трябва да представи подписаното от него заключение най-малко 5 дни преди заседанието /157, ал.1/ - иначе отмяна на решението, освен ако страните са се съгласили. Този срок не важи при бързото производство. ВЛ винаги се призовава на заседанието, за да даде обещаниеот чл. 160, ал.2, да потвърди заключението и да отговори на въпросите.

37. Процесуални действия на разпореждане с иска: оттегляне и отказ от иск
б) изменение на иска
в) съдебна спогодба.
77. Процесуални действия на разпореждане с иска /Оттегляне и отказ от иск. Изменение на иска. Съдебна спогодба/.
Оттегляне на иска и отказ – това са процес.действия само на ищеца по делото. Те водят до десезиране на съд и прекратяване на производството по делото без решение, а със съд.определение. Разликата м/у тях: Оттеглянето е изявление на ищеца, че се отказва от защита по висящото дело, но запазва правното си твърдение. Икщецът може отново да предяви същото право срещу същия ответник. Тъкмо поради това когато оттеглянето се предприеме след първото заседание, за прекратяване на делото е необходимо съгласието на ответника. Отказът от иска е изявление на ищеца, че предявеният от него иск е неоснователен, поради което се отказва да търси защита /119, ал.2/. За отказа от иск, когато и да е предприет, не е необходимо съгласие на ответника, защото ищецът не може да предявява повторно същия иск срещу същия ответник. Делото се прекратява с определение. Отказ може да се предприеме за първи път и пред въззивната или касационната инстанция. В такъв случай съгласно чл. 119 атакуваното решение се обезсилва и делото се прекратява с определение.
Изменение на иска /ИИ/ е предприета от ищеца промяна на предмета или на страните по висящия процес, при която прецес.действия, извършени по първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо новия предмет или новата страна по делото. ИИ се съчетава с други Пс институти – обективно и субективно съединяване на искове; оттегляне и отказ от иска; приемство в процеса. Причина за ИИ може да бъде грешка на ищеца, допусната при предявяването на иска относно неговия предмет или страни; новонастъпили в течение на делото факти, които налагат ИИ.
ИИ е винаги действие на ищеца. Нито съдът, нито ответникът могат да променят иска по предмет и страни. Срок – УС в І-ва инст-ия. Искането на ищеца се извършва в съд.засед-ие или вън от него отправя се до съда, който се произнася за неговата допустимост с определение. За ИИ трябва да бъде уведомен ответникът по делото. ИИ може да стане след като на ответникът е връчен препис от молбата до края на УС.
Видове: а/ ИИ по неговия предмет /116/: като измени основанието, а петитумът остане непроменен – това води до изменение на защитата на ответника. Изменение на основанието съдът допуска с определение, ако това изменение не затруднява защитата на ответника; Като измени петитума (искането), без да изменя основанието – изменението на петитума се изразява в: искането на дурга престация, увеличение на престацията (увеличение на цената на иска), намаляване на размера на първоначалната претенция. Към изменението на петитума се отнася преминаването от установителен иск към осъдителен и обратно. Не се счита за увичение на иска прибавянето на лихви и добиви след предявяването му /116,ал.3/. б/ ИИ чрез изменение на страните, като предметът остава същият. Може само пред ¬І-ва инст-я. Възможности: Ищецът иска да бъде заменен с друг ищец /искът да бъде предявен не от него, а напр: от сина му/; Досегашният ответник да бъде заменен с нов. Когато ищецът се отказва от иска спрямо досегашния ответник, не е необходимо неговото съгласие, не е необходимо и съгласието на новия ответник. Но когато ищецът само оттегля иска срещу досегашния ответник, съгласието му е необходимо; Към досегашния ответник ищецът иска да прибави и друг ответник. Не се изисква тяхното съгласие. Искът срещу новия ответник се счита предявен от деня, в който е постъпила ИМ срещу него.
Съдебна спогодба /СС/ - е потвърден от съда договор м/у страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и слагат край на делото. СС е желателно отклонение от типичното приключване на исковия процес /с решение/.
Съд.спогодба е смесен институт както с оглед на факт.със-в така и с оглед на своите правни последици. Тя съдържа елементи от матер.право и от процес.право. а/ Централен елемент на СС е гражданскоправен договор за спогодба. Съгласието се постига със взаимни отстъпки. Ако страните се договорят, спорът се прекратява. С договора страните се задължават: да считат матер.ПО за такова, каквото го обявява договорът /установително действие/; занапред да действат една спрямо друга съобразно условията на спогодбата /регулиращо действие/; договорът за спогодба, доколкото страните правят взаимни отстъпки, има и правопроменящ ефект. б/ Д-рът трябва да бъде сключен: в писмена форма; по време на съд.заседание; отразен в протокола на заседанието, който се подписва от съда, секретаря и страните. в/ Така сключената от страните спогодба се нуждае от одобрението на съда. Касае се за потвърждаване, защото съдът проверява само съответствието на договора за спогодба със законите, но не и неговата целесъобразност. Съдът одобрява СС с нарочно определение, което по правната си природа е охранителен акт. то е условие без което спогодбата не може да породи правните си последици. Съдът с определение прекратява делото поради липса на спор.
Правни последици на СС: а/ гражданскоправни: има значение на договор – регулиращо и правоустановяващо действие; б/ публичноправни: има значение на влязло в сила решение /125, ал.3/ - СПН; ИС - ако има за предмет притезание /въз основа на СС се издава изпълнителен лист за принудително изпълнение/; десезиране на съда.
Атакуване на порочни СС – при СС се напластяват три акта – договорът за спогодба, определението на съда, с което се утвърждава договорът и определението, с което се прекратява делото. Естеството на тези актове е различно и затова способите за тяхното атакуване са различни: а/ СС не подлежи на обжалване и не може да се атакува чрез извънредни способи, защото е договор. Ако е порочна, тя може да бъде атакувана по исков ред; б/ Определението за утвърждаване на СС също не може да бъде атакувано чрез обжалване, защото е охранителен акт. Когато е порочно, защото спогодбата е незаконна или неморална, то може да бъде атакувано по исков път от засегнатите лица или от прокурора /431, ал.2 и 3/; в/ Определението за прекратяване на делото подлежи на обжалване, защото прегражда развитието на делото – когато ФС на СС не е осъществен /напр: протоколът не е подписан/.

38. Пороци,допуснати при постановяване на съдебното решение и отмяна на влязло в сила решение: поправка на очевидна фактическа грешка
б) тълкуване на неясно решение
в) допълване на непълно решение
г) основания за отмяна
д) процедура.
Обжалване на определенията /чл. 213-218/ - е средство за правна защита срещу незаконни определения. Не срещу всички, а само срещу тези, които не се контролират чрез обжалване на Р. Това са /213/: а/ определения, които преграждат по-нататъшния ход на делото; б/ определения, изрично предвидени от закона. Това са определения, с които: се оставя без последствия отвод за неподведомственост /10, ал.2/; допуска се възобновяване на срок /39, ал.2/; отказва се обезпечаване на доказателства /166, ал.2/; не се допуска встъпване или привличане /176, ал.1/. По реда на обжалване на определенията се обжалват и други актове на съда, за които законът препраща. Действията на съдия-изпълнителите се обжалват по това производство. Функция на обжалването – да се провери и отстрани порочното действие на съда. Право да обжалва определение има лицето, чиито процес.права са засегнати от него. Характер на обжалването – подобно на въззивното – ако частната Ж е допустима и основателна, втората инст-ия решава сама процес.въпрос и него връща на първата. Новото определение на ІІ-та инст-ия е задължително за първата. Производството започва с частна Ж. Срок – 7 дни от съобщаването /ако страната е присъствала – от заседанието/. За съдържанието и приложенията на частната Ж важат чл. 198-200. Ж се подава чрез съда, чието определение се атакува. Този съд, ако Ж е допустима, изпраща препис на потивната страна, която има право в 3-дн.срок да изрази писмено становище по Ж. След този срок – чл. 215, ал.2 – праща се на втората инст-ия. Подадената частна Ж пречи да влезе в сила обжалваното определение, но не спира производството. Има деволутивен ефект – сезира ІІ инст-ия. По принцип втората инст-ия разглежда частната Ж в закрито заседание. Проверява дали е допустима и основателна. Ако установи, че обжалваното определение е законосъобразно, оставя Ж без последствие като неоснователна, ако обжалваното определение противоречи на закона, постановява на негово място друго – никога не връща на първата инст-ия. Определението на ІІ инст-ия не подлежи на обжалване. І-та е длъжна да се съобрази.
80. Пороци допуснати при постановяване на решението /Поправка на явна факт.грешка. Тълкуване на неясно решение. Допълване на непълно решение/.
Общото м/у тези пороци е, че са допуснати от съда в заседанието при постановяване на Р. Отстраняването им не е изключение от принципа на чл. 192, ал.1.
Явна факт.грешка – чл. 192, ал. 2 и 3. Нарича се още техническа грешка. Това е грешка при изписването на текста на решението. ЯФГ се поправя по инициатива на същия съд или по искане на страните. Няма срок за поправяне на ЯФГ. Поправянето става в открито заседание с призоваване и след изслушване на страните. По поравката съдът се произнася с Р. Двете Р обазуват неделимо цяло. Р за поправката може да се обжалва.
Допълване на непълно Р – чл. 193. Непълно е онова Р, с което съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната или пък по един от обективно съединените искове. ДНР става от същия съд по молба на страните в която се посочва в кавко се състои непълнотата на Р. Разглежда се в откр.заседание с призоваване на двете страни. Срок за молбата – 1 мес.от деня, в който страната е узнала за Р. Този срок е преклузивен. Ако страните не поискат ДНР в срока, делото относно частта на иска, по която няма произнасяне, се счита прекратено. Съдът се произнася с допълнително Р, което подлежи на обжалване по общия ред.
Тълкуване на неясно решение – чл. 194 – необходимо е, за да могат да се приложат правните последици на Р. Срок – до изпълнение на Р. Тълкувателното Р се издава по писмена молба на страните, в която се посочва в какво се състои неяснотата. Разгл.се в открито съд.засед. след изслушване на двете страни. По тълкуването съдът се произнася с Р /194, ал.3/, което може да се обжалва. Подлежат на тълкуване всички видове Р – осъдителни, установителни и конститутивни. Не е предвиден срок, но тълкуване не може да се извърши, след като решението по осъдит.искове бъд изпълнено. Компетентен съд да извърши тълкуването е съдът простановил Р.

81. Порочни съдебни решения /Нищожни решения. Недопустими решения. Неправилни решения/.
Пороците на Р са две групи: 1. Пороци, които магат да се отстранят от съда, който е постановил Р. Въпреки тяхната наличност Р е валидно, допустимо и правилно. Такива са: явната фактт.грешка – поправя се; непълнота на Р – допълва се; неяснота на Р – тълкува се. 2. Пороци, които не магат да се отстранят от същия съд, а от горестоящ съд. това са пороци, водещи до: нищожност на Р /напр: от незаконен състав или в устна форма: - прогласява се; недопустимост на Р /липсва процес.предпоставка/ - обезсилва се; неправилност на Р /не съответства на действителното правно полож/ - отменя се. Порочните Р могат да се атакуват чрез обжалване, а след като са влезли в сила – чрез извънреден способ /отмяна по 231 и 233/.
Нищожни Р – е Р, което не поражда последиците на правосъден акт, т.е. Р, което няма СПН и ИС. Норм.ур – чл. 209, ал. 2 и 3. Основания за нищожност на Р /не са систематизирани в закона/: а/ нищожно е Р, постановено от незаконен състав – от лице, което няма качеството съдия; от състав, несъответстващ на ЗСВ – връща се; б/ когато съдът е излязъл от пределите на правораздавателната си власт, като се е произнесъл по спор, който не е подведомствен на български съд или по дело на лице, което се ползва с имунитет на екстериториалностт. Нищожно е Р на особена юрисдикция, когато за това дело е компетентен съдът – не се връща, а се прекратява; в/ когато Р противоречи на основите на бълг.правен порядък /напр: осъжда се да извърши действие, което съставлява престъпление/; г/ когато Р е неподписано поради отказ на мнозинството да го подпише (а не ако е пропуснато да се подпише – това може да стане и по-късно) или не е в писм.форма – връща се; д/ когато Р е напълно неясно и волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване – връща се. Нищожното Р не е правно нищо. Преди всичко, макар и нищожно, то слага край на производството. Постановилият го съд не може сам да констатира, че е нищожно и да постановява вместо него ново, валидно Р. Нищожността на Р трябва да бъде прогласена от висшестоящия съд.
Средства за релевиране на нищожното Р /209, ал. 2 и 3/: а/ Обжалване – по съотв.ред. Ако нищожността се кумулира с недопустимост, втората инстанция прекратява делото. Ако е допустимо, втората инстанция го връща на първата за ново, валидно Р. Въззивната инст-ия, след като констатира нищожността на Р, не може сама да разгледа делото, защото тогава би се превърнала в І-ва инст-я – трябва да го върне. б/ Иск; в/ Възражение.
Недопустими Р – са тези които не отговарят на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Основание за недопустимост: а/ липса на положителна или наличие на отрицателна педпоставка към деня на постановяване на Р; б/ когато съдът е нарушил пределите на диспозитивното начало – произнесъл се е по непредявено искане, на непредявено основание или повече от основанието; /връща се на І-ва инст-я за ново разглеждане/; в/ когато съдът е постановил Р по спора, въпреки че вече е бил десезиран. За разлика от нищожното, недопустимото Р е действително и поражда присъщите на съд.Р правни последици. То подлежи на унищожаване: чрез обжалване – когато жалбата е основателна, въззивният съд постановява диспозитив, с който обезсилва обжалваното Р и прекратява производството по делото. Когато недопустимостта на Р се състои в неподведомственост и неподсъдност на спора на сезирания съд, въззивният съд обезсилва Р, прекратява производството, но изпраща исковата молба на компетентния съд или друг орган.
Неправилни Р – онова валидно и допустимо Р, което не съответства по съдържание на извънпроцесуалните материални правоотнош.на страните по делото, т.е. на действителното правно положение. Основания за неправилност на Р: а/ противоречие на материалния закон: на всяка правна норма, независимо от нейния източник, която регулира спорното ПО; съдът е приложил към фактите по делото погрешна правна квалификация; съдът е приложил правна норма, която не е в сила; б/ съществено нарушение на съдопроизводствените правила /нарушението е съществено, когато е обусловило съдържанието на Р/; в/ непълнота на фактите и доказателствата – недоказаните факти трябва да бъдат определящи за съдържанието на Р, т.е. ако новият факт или доказателство се вземат предвид, Р ще има друго съдържание. Тук се има предвид непълнота по вина на страната. Тя е основание само за въззивно обжалване. Ако е по вина на съда, налице е нарушение, което е основание не само за въззивно, но и за касац.обжалване; г/ необоснованост на Р – касае се за грешки на съда при прилагане на логическите и опитните правила.
39. Обжалване на съдебното решение: нищожни, недопустими и неправилни решения
б) въззивно обжалване. Насрещна въззивна жалба
в) касационно обжалване. Насрещна жалба

82. Обжалване на съд.решение /Право на жалба. Основания за обжалване. Производство/.
Обжалването е редовен способ за контрол и защита срещу невлезли в сила нищожни, недопустими или неправилни Р на съда. То е редовен способ, защото чрез него се атакува Р, което е част от висящото производство. Р, които се обжалват, не са породили правните си последици, не са влезли в сила. В този смисъл обжалването противостои на отмяната по чл. 231, която е извънреден способ, не е част от висящия процес, защото чрез нея се атакуват необжалваеми, т.е. влезли в сила Р. Видове обжалване: а/ с оглед на пороците – на нищожни Р; на недопустими Р; на неправилни Р; б/ С оглед функцията на обжалването и правомощията на контролиращия съд: Апелативно /въззивно/ - винаги е ввтороинстанционно. Предметът му е същият като на І-ва инст-ия. Пред втората страните могат да изтъкват нови доказателства и факти. Когато бива сезиран с апелативна жалба, АС разглежда делото по същество, като събира сам новите доказ-вени средства и сам прави преценка на всички събрани от І-ва инст-я и от него доказателства. От тях прави самостоятелно фактически констатации за правнорелевантните факти и от тях прави извод за спорното право. Ако АС постанови Р по същество, съвпадащо с това на І-ва ин-ия, той отхварля като неоснователна Ж и постановява Р, с което оставя в сила Р на І-ва ин-ия. Ако АС постанови Р по същество, което се различава изцяло или отчасти от Р на І-ва ин-ия, то тогава той отменя изцяло или отчасти пъвоинстанционното Р и вместо внего постановява по спора своето Р. Касационно /ревизионно/ - Контролира се правилното прилагане на процес. и матер.закон от по-долустоящите съдилища. Затова касац.инстанция е инстанция по правото /по приложението на закона/, тя не се занимава със събиране на доказ-ва и факти. Предмет на КО – антакуваното, обжалвано Р. Процесуалният закон посочва нарушенията, при наличието на които атакуваното Р трябва да се отмени. Така че касац.инст-ия има за предмет проверката страда ли атакуваното Р от пороците, които налагат неговата отмяна. Ако КС установи, че Р страда от такъв порок, тя касира, отменя обжалваното Р и по принцип връща делото на съда със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. КС контролира грешките на съда.
Право на обжалнане /ПЖ/ - е право да се сезира чрез Ж въззивният или по-горестоящият съд, за да се произнесе повалидността, допустимостта и правилността на атакуваното Р. ПЖ е предпоставка за допустимост, а не за основателност на Ж. То трябва да се различава от потестативното процес.право, което се поражда от порочността на Р и се състи във възможността да се иска неговото обезсилване или отменяне. Съотношението м/у това право и ПЖ е сходно със съотнош.м/у субективноматериално П и П на иск. Легитимирани да подадат Ж /имат ПЖ/: а/ заинтересованите страни: главни, подпомагащи, контролиращи. Заинтересованата страна е тази, за която Р е неблагоприятно, неизгодно; б/ ТЛ, които не са били страна по делото, но за които по изключение Р ще има СПН. ПЖ е обусловено от кратък преклузивен срок – 14 дн.за въззивното обжалване и 30 дн.за касац.обжалване, с изтичането на който ПЖ се погасява. Много е важен началният момент, от който се брои срокът. За страната, която е присъствала на заседанието, на което Р е било обявено, този срок започва да тече от деня на заседанието. За страната, която не е присъствала, както и при по-късно обявяване – от деня, когато на страната е било връчено съобщение, че Р с мотивите е изготвено. Срокът за обжалване не може да бъде продължен, но може да бъде възобновен /при доказване от страната на особени непредвидени обстоятелства/. Предварителният отказ от ПЖ е недействителен. Предварителен е отказът преди началото на срока за обжалване. Последващият отказ – след узнаване на Р – е валиден. Трябва да бъде изрично заявено пред съда. Отказът от Ж не трябва да се смесва с оттегляне на Ж. При отказ Р влиза в сила и страната вече не може да подаде Ж. При оттегляне страната запазва ПЖ и може да го упражни до изтичането на срока.
Упражняване на ПЖ – чрез подаване на Ж. Правни последици на подадената Ж: суспенсивен ефект – осуетява влизането в сила на обжалваното Р; деволутивен ефект – сезира горната инстанция и пренася делото пред нея. Ефектът на Ж се разпростира и спрямо необжалвалите другари.
Основания за обжалване /ОО/– това са пороците, от които страда обжалваното решение и които трябва да бъдат отстранени от следващата инстанция. Те са характерни за всяко обжалване и за въззивното и за касац., защото крайната цел на процеса винаги е отстраняване на тези пороци и издаване на законосъобразно Р по спора. Всяко несъответствие на осъществената дейност с предвидените гаранции за качеството на защита е порок, който трябва да се отстрани. Видове основания за О: а/ според вида и тежестта на порока – ОО ще ъдат онези пороци на Р, чието отстраняване неминуемо налага да бъде отстранено самото Р. Това са пороци, които са се отразили в/у формирането на съд.воля при решаването на спора. Тези пороци са три групи: водещи до нищожност на Р; водещи до недопустимост; водещи до неправилност на Р. б/ в зависимост от причината, довела до конкретния порок на Р, пороците биват: пороци, предизвикани от грешка на праворазвавтелен орган; дължащи се на виновно поведение на страната; пороци, резултат от наличието на определени непредвидени обстоятелства. Пороците, водещи до нищожност или недопустимост на Р, винаги са резултат от грешки на съда. Те са основания както за въззивно, така и за касац.обжалване. по принцип основания за касац.обжалване са всички пороци от първите две групи, но от водещите до неправилност /третата група/ - само тези пороци, които са резултат от грешки на съда. Напр: непълнотата на доказателствата, когато е по вина на страната, не е основание за касац.обжалване, но когато е по вина на съда – това е нарушение на процес.правила и ако е съществено, представлява основани еза касац.обжалване. Регламентацията на основанията за въззивно обжалване е непряка. Законът не използва термина “Основания за обжалване”. Но изрично предвижда в чл. 198, ал.1 б”б”, че Ж трябва да съдържа указание в какво се състои порочността на решението. Законът не посочва конкретни недостатъци, но от съдържанието на чл. 208, ал.2 и 209, ал.1 и 2 става ясно, че за дейността на въззивната инст-ия имат значение всички възможни пороци на Р, които обуславят нищожността, недопустимостта или неправилността му.

40. Изпълнително производство: изпълнителни основания
б) производство по издаване на изпълнителен лист. Обжалване на разпореждането
в) Заповедно производство
г) започване, спиране и прекратяване на изпълнението
д) изпълнение на парични и непарични задължения.
87. Способи за принудително изпълнение /Изпълнение на парични притезания. Несеквестеруемост. Изпълнение на непарични задължения/.
Обект на изпълнението е имуществото на длъжника или на отговарящия за дълга /обезпечил чужд дълг/. От гледна точка на изпълнителния процес имуществото е съвкупност от оценимите в пари /имуществени / права на длъжника. Чл. 133 ЗЗД и чл. 337 ГПК прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, т.е.: длъжникът отговаря с цялото си имущество, т.е. изпълнението може да бъде насочено в/у всички негови имуществени права; изпълнението може да бъде насочено в/у което и да било имущ.естествено право на длъжника /освен несеквестеруемото/. Законът въвежда изключения от този принцип: когато предвижда ограничена отговорност /напр: наследникът, приел наследството по опис/; когато забранява изпълнението да се насочва в/у някои права /несеквестеруемите/. Изпълнението се насочва в/у правата, които принадлежат на длъжника към момента на възбрана или запора. В/у прехвърлени преди това права – иск по чл. 135 ЗЗД. В/у права на ТЛ – при поръчителство, залог или ипотека за чужд дълг. По своята правна същност секвестируемостта /имуществ.отговорност/ е явление на процесуалното, а не на матер.право. Тя се състои в задължението на длъжника да понася изпълнения, насочен в/у имуществото му. Неин корелат е правото на съдия-изпълнителя да осребри секвестируемото право и да удовлетвори кредитора.
Несеквестируемост - /Н/ е забрана за принудит.изпълнение в/у определени имуществени права на длъжника. Това са права, които съдия-изпълнителят няма власт да възранява, запорира или продава. Основания за Н са 2: а/ непрехвърляемост на правото, която може да се дължи на естеството /строго лични/ или предназначението му, или на законова забрана /издръжка/; такива са и имотите в изключителна държ.собственост или публична държ.или общинска собственост; б/ изрична законова забрана – чл. 339, 341 ГПК и собени закони /напр: движимите вещи за всекидневна употреба, необходимите храна и топливо и др/. Най-важни са: жилището на длъжника в определени случаи /когато не надминава нуждите му и няма друго/; храна и горива, необходими за семейството за определено време; земи до определен размер за земедеските стопани и животни до определен брой; трудовото възнаграждение – частично. Видове Н: а/ абсобютна – когато не може да се посегне за удовлетворяване на което и да е притезание – при непрехвърляемите права; б/ относителна – може само за посочени от закона притезания: Н на ипотекирана или заложена вещ отпада, когато кредитор е заложният или ипотекарният кредитор; Н на земите и жилището отпада относно притезания за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети; Н на вземането срещу труд по чл. 341 отпада спрямо вземането за текуща издръжка. По своето правно естество относителната Н е особена привилегия в полза на определени притезания. Правно значение на Н: Изпълнителният процес в/у несеквестируемо право е недопустим /не само осребряването, но и запорът и възбраната/. Изпълнит.действия, нарушаващи Н, са унищожаеми. Правилата, уреждащи Н, са императивни – те не могат да се дерогират по взаимно съгласие предварителният отказ от Н е недействителен.
Изпълнение в/у вземания – по смисъла на ГПК с оглед на изпълнителния процес вземания са всички оценими в пари права на длъжника, освен вещите. За да бъде обект на изпълнение, не е нужно вземането да е изискуемо. Запорът и другите изпълнителни действия се извършват въз основа на твърдеието на взискателя – не се прави предварителна проверка. Когато третото задължено лице /ТЗЛ/ не оспорва вземането и го издължи доброволно: а/ ако е парична престация, СИ удовлетворява с нея взискателя; б/ ако дължи вещ, ТЗЛ я предоставя на СИ и тя се описва, оценява и осребрява по пправилата на изпълнението в/у вещта. Когато ТЗЛ не предаде на СИ претендираната престация:а/ ако длъжникът е имал ИЛ срещу ТЗЛ, взискателят може да го ползва; б/ако има ИО, взискателят може да се снабди с ИЛ; в/ ако няма такова основание, то трябва да бъде създадено по реда на осъдителния исков процес, но взискателят не е носител на вземане и не е легитимиран. Такава легитимация той може да получи по 2 начина: а/ чрез възлагане на вземане за събиране – с постаноление на СИ. Последици: а/ взискателят се легитимира да упражни правото на длъжника от свое име за негова сметка; взискателят не може да се разпорежда с правото, а само да се грижи за осъществяването му с гражата на добър стопанин /иначе отговаря за вреди/; б/ чрез възлагане на вземане вместо плащане – има ГП последици на цесия: взискателят става притежател на вземането, може и да се разпорежда.

41. Охранителни производства: характеристика
б) видове
в) нотариални производства.
92. Охранителни производства /Хар-ка и общи правила. Нотариални производства.
Охранит.производство /ОП/ се уреждат не само от ГПК, но и от други закони. Към тях се прилагат общите правила на ГПК, доколкото друго не е предвидено. Тези производства невинаги изрично се окачествяват като охранителни. Ето защо е нужно да се разкрият общите белези на ОП. 1. ОП са съдебни – органът, който движи производството и постановява охранит.акт е съдът, изключение правят нотариалните производства. 2. Правните последици на ОП са гражданскоправни, а не държавноправни. Затова не са ОП тези, чиито последици са само държавноправни, даже и актът да се издава от съд /напр: вписване в избирателните списъци по Р на съда/. 3. ОП цели издаване на охранителен акт /ОА/: ОА не е акт за защита и санкция по повод на правонарушение; ОА е акт на съдействие – той цели да породи изгодни за молителя правни последици, без да се посяга в/у чужда правна сфера. Не са ОП тези, които не са насочени към изд. на ОА. ОП са едностранни и безспорни; актът който ги завършва, има не репресивен, а превантивен хар-р; ОА не подлежат на принудително изпълнение. ОП се различават от актовете на спорна съдебна администрация, които засягат чужда правна сфера и затова не са охранителни. Общото м/у двете е това, че представляват съдебна намеса в гражданските правоотнош, която не е предизвикана от правонарушение. Ъсъдт няма обща власт за охранително въздействие в/у гражд.отношения. законът го овластява да дава такова съдействие в определени случаи.
ОП започва с писмена молба до Рсъд по местожителството на молителя. Разглеждането става в закрито заседание, но при нужда може в открито. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията, да събира доказ-ва и да взема предвид и непосочени от молителя факти. Той може да задължи молителя да се яви лично, както и да потвърди с декларация истинността на твърдените от него факти. Допустими са всички доказ-вени средства. Съдът може да се основе и на свидет.показания, събрани от други органи. Събирането на док.може да стане и без личното участие на страната. Съдът се произнася с Р, с което ОА се издава, не подлежи на обжалване. Отказът подлежи на обж.в 7-дн.срок – по реда на частните Ж. Ж може да се основава ина нови факти и доказ-ва. Втората инстанция никога не връща делото. Р влиза в сила както други Р. Не се ползва със СПН – може повторна молба. ОА може да бъде оттеглен, освен ако въз основа на него са породени права на ТЛ. Правните последици са различни при отделните ОА: удостоверяващите ОАимат формална док.сила, вписванията имат оповестяващо действие, актовете за разрешаване на сделки създават ново правно положение. Може дасе каже, че за разлика отР по исковия процес, които са декларативни, ОА са винаги конститутивни. Отклонения от типичното развитие на ОП представляват спирането и прекратяването на ОП. ОП се спира, когато има спор: има предявен иск относно ПО, което е условие за издаване на ОА или предмет на установяна е с ОА; няма иск, но ТЛ се противопостави, като оспорва ПО, съдът дава на молителя месечен срок да предяви иск срещу ТЛ, иначе ОП се прекратява. ОП се прекратява /без да се издава ОА/ когато молбата е оттеглена; когато молителят не е намерен на посочения адрес; когато при спор молителят не предяви иск в месечния срок. Определението за прекратяване може да се обжалва с частна Ж. Прекратеното ОП може да бъде образувано отново с нова молба. Порочният ОА може да бъде атакуван по исков ред. Легитимирани са прокурорът и ТЛ, чиито права са засегнати от ОА. Когато в хода на исковия процес възникнат условия за издаване на ОА, може да се премине от исково към ОП /напр: от иск за развод към иск за развод по взаимно съгл/, но обратно не може. Разноските по ОП са за сметка на молителя.
Нотариални производства /НП/: Нотар.удостоверения /НУ/ - Нотариални са тези ОП, по реда на които се издават НУ. НУ са писмени свидетелствващи изявления на нотариусите, издадени в пределите на тяхната компетентност и по предписан от закона ред, които установяват с обвързваща доказ.сила удостоверените от тях обстоятелства. Условия за валидност – писм.форма. Всяко НУ има за необходима своя последица нотариален документ. Това е документ, който материализира НУ. По естеството си НД са официални свидетелстващи документи. НУ са изявления за знание. Ползват се с доказ.сила, но не със СПН. Изхождат само от нотариални органи /НО/. Нотариален е този орган, който разполага с компетентността по чл. 465. НО биват: с обща нотар.компетентност - нотариусите и районните съдии /където няма нотар./. Те могат да удостоверяват всички обстоятелства; НО с особена нотар.компетентност – кметът, неговият заместник, секретарят на общината и кметовете на насел.места – могат да заверяват подписи, дати на частни документи и преписи от документи; бълг.дипломатич.и консулски служби в чужбина – дата, съдържание и подписи на частни документи, преписи, завещания. Специфична правна последица на НУ е тяхната обвързваща доказ.сила.
Страна на НП е лицето, от чието име се иска НУ и за което настъпват изгодните последици от НУ. Страната може и да не участва лично в НП. Участващо в НП лице е това, чието лично изявление или друго действие се удостоверява нотариално. То винаги се явява лично, нотариусът проверява неговата самоличност и дееспособност. Доказат.функция на НУ изисква те да бъдат максимално досстоверни. Нотар.орган трябвада бъде безпристрастен. Забранява се на НО да участва в НП, по което страна или участващо лице е: самия той, неговият съпруг, роднините по права линия, по съребрена до ІV ст, сватовство до І, а така също и лицата спрямо които е настойник, осиновен или осиновител. Същото важи и когато в документа се съдържат разпореждания в полза на някое от тези лица. НО трябва да се самоотстрани, иначе НУ ще бъде нищожно. Забранено е удостоверяването нотариално на обстоятелства, които противоречат назакона или морала. НП започват по молба настраната – устна, но за някои НУ – писмена. Местна компетентност се изисква само относно недвиимите имоти – по местонахождението. НУ от некомпетентен орган е нищожно. НУ на сделки, които подлежат на вписване, се извършва само в канцеларията на нотариуса, в раб.време. НУ не подлежат на обжалване. Отказът може да се обж.в 7-дн.срек. Окр.съд разглежда Ж. Той не може сам да издаде НУ, а трябва да задължи нотариуса.
Нотариален акт /НА/ за правни сделки – предмет на удостоверяване могат да бъдат всякакви правни сделки, дори когато НА не е условие за валидност на сделката. Издава се по молба на лицето, чиято сделка се удостоверява. С молбата се представя проект за НА в два /или повече/ екземпляра. След като се спази производството, проектът ще се превърне в НА, затова трябва да има формата и съдържанието на бъдещия НА. Той представлява протокол на нотариуса за извършената сделка и действията по удостоверяването й. Съдържанието му е предписано от закона – при неспазване – нищожност. Лицата, чиито изявления се удостоверяват, трябва да се явят лично пред нотариуса – в противен случай нищожност. Нотариусът проверява първо дали няма пречка за съставяне на НА, после проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на лицата. Проверява дали проектът има минималното необходимо съдържание, предписано от закона. Ако нещо липсва, нотариусът отказва да състави НА – той би бил нищожен. След като се увери, че са налице условията за издаване на НА, нотариусът пристъпва къмсъщинските действия по издаването: прочита проекта в присъствието на участващите лица /иначе – нищожност/; участващите лица го одобряват след запитване от нотариуса /иначе – нищожност/; участващите лица, а накрая и нотариусът – подписват акта. Като подписва проекта, нотариусът създава НА като официален документ. Когато някое от участващите лица не може да подпише, защото е неграмотно или недъгаво се поставя отпечатък от десния палец, ако не разбира бълг.език – преводач, ако пък е глухо, нямо или глухонямо – се осигурява тълковник. Валидният и истински НА за сделката поражда сведните правни последици: а/ той удостоверява с обвързавща доказ.сила фактите, обхванати от удостовенителното изявление на нотариуса; б/ той се ползва с изпълнителна сила вкачеството си на несъдебно изпълнит.основание. Подписването на НА от участващите е важно. При нищожност на НА като официално удостоверително изявлениетой има сила на частен документ, ако е подписа от участващите лица. Тези лаца не могат да оспорят верносттана удостоверит.изявление на нотариуса, без да оспорят същевременно автентичността на своите подписи.
НА за сделки относно вещни права в/у недвиж.имот – предмет на удостоверяване с този НА са само сделки, с които се прехвърля, учредява, изменя или прекратява вещно право в/у недв.имот. НА е условие за валидност на тези сделки. Те се вписват служебно в книгите за вписвания. Този НА трябва да отговаря на изискванията за всеки НА за сделка, но освен това има някои особености: а/ компетентен е нотариусът, в чийто район се намира недв.имот. Молбата да бъде писмена. Към нея освен проектът за НА трябва да бъдат приложени докумунти, удостоверяващи изискванията за този НА. Тези документи трябва да бъдат описани в проекта. Нотариусът трябва да удостовени в НА, че е проверил всички особени изисквания; б/ Нотар. Проверява дали праводателят е собственик на имота. Проверката се извършва въз основа на документи за собственост, а ако няма – по реда за издаване на НА по обстоятелствена проверка. Ако не се докаже това, той отказва да състави НА. Нотар.трябва да провери и дали е вписан актът, въз основа на който праводателят е станал собственик. Само след като се впише този акт, нотар.може да състави НА. Нотар. Проверява и всички други особени изисквания за такива сделки, предвидени от разл.норм.актове. Освен правните последици, присъщи на всеки НА за сделка, този НА има и специфични само за него последици: а/ конститутивно действие – той е условие за валидност на сделката /ако самата сделка е нищожна, НА не може да я валидира/. Вещноправният ефект на сделката настъпва от датата на НА; б/ доказателствена сила – доказва, че приобретателят е станал носител на правото.
НА, удостсоверяващ право на собственост в/у недв.имот /по-обстоятелствена проверка/. Предмект на удостоверяване е самото право на собственост. Компетентен е нотариусът по местонахождение на имота. Молбата е писмена. Нотариусът проверява дали молителят е собственик това се доказва: с документи; чрез обстоятелствена проверка – дали молителят е придобил собствеността черз вадностно владение – чрез трима свидетели, по възможност съседи. Въз основа на документите или на разпита на свидетели нотариусът прави извод дали молителят е собственик и го излага в мотивирано постановление. По естеството си това е решение по охранително производство. Отказът се обжалва. Ако нотариусът или съдът по повод на жалбата намери, че молителят е собственик на имота, нотариуса издава НА. Съдържанието на НА съдържа указания; името, местожителството и занятието на собственика; точно описание на имота с границите и местонахождението му. При издаването на НА молителят не се явява, самоличността му не се проверява, прочитане и одобряване на акта не става. Той се подписва само от нотариуса, защото възпроизвежда негов правен извод. Като документ този НА доказва материлизираното в него удостоверително изявление на нотариуса. От своя страна изявлението на нотариуса доказва, че молителят е собственик на посочения имот. Тази доказ.сила важи спрямо всички – до доказване на обратното. НА не се ползва със СПН. Всяко ТЛ, на което се противопоставя доказ.сила на НА, може да доказва, че титулярът му не е собственик. За това доказване не важат правилата за оспорване истинността на документ. То може да се състои в: опровергаване на придобивното основание; разриване, че то не поражда признатото с НА право; доказване на нови факти, по силата на които правото е погасено или прехвърлено. Допустими са и свидетели – за давността. Удостоверителни нотар.производства /485-488/ - Нотариално удостоверяване /НУ/ на датата на частен документ – с надпис в/у документа и отбелязване в нот.регистър. Доказва, че в посочения ден частният документ е същесвувал; НУ на съдържанието на ЧД: с надпис в/у документа и препис, надлежно заверен в раночна книга. Доказва какво е било съдържанието на ЧД в деня на НУ. НУ на подпис в/у ЧД: лицето, издало документа, трябва да се яви лично и да подпише или потвърди подписа си пред нотариуса. Нотариусът трябва да провери самоличността му. НУ става с надпис в/у документа и отбелязване в регистъра. Доказва, че документът изхожда от лицето, чийто подпис нотариусът е удостоверил. НУ на верността на препис от документа – представят се първообразът и преписът. Нотариусът ги съпоставя и при съвпадение отбелязва това в/у преписа. В надписа се удостоверява от кого е бил представен първообразът, дали преписът е снет от оригиналния документ или от негов препис, дали в първообраза е имало поправки, зачерквания и др.особености. НУ се отбелязва внарочен регистър. Това НУ доказва, че в деня на НУ първообразът е съществувал; че първообразът има съдържанието на преписа. Такъв препис може да се използва с доказ.сила на първообраз. НУ за върчване на покана – молителят я представя в три еднообразни подписани от него екземпляра. Нотариусът отбелязва в/у всеки от тях, че е връчил поканата на опр.дата. един екземпляр се връща на молителя, а другият се подрежда в нарочна квига. Доказва, че: опр.лице е направило опр.гражд.изявление; това изявление е било съобщено на друго опр.лице; съобщаването е станало в деня, посочен в НУ. Така се извършват всякакви дурги съобщения, предупреждения и др.