ИТ решения за малки фирми

Легален софтуеър, защита на данни, всякакви въпроси за малкия бизнес и нужните му решения от информационните технологии

 

Вероятно повечето проблеми няма да бъдат решени на първи етап, тъй като се бърза много, разходите са огромни от отварянето на изцяло нов офис, трябва да се решат изключително много въпроси, но все пак едно по едно да отмятаме:

 

1.       Вътрешна мрежа за офиса – необходимо е изграждането на вътрешна мрежа за нуждите на офиса, .

a.      Wifi –  рутер.  Стандартен, домашен, 3 антени, изглежда мощен, аз ползвах в друга стая,.  Това решение работи за сега.  Може да сложим МАС филтър, който е напълно по силите ми да администрирам.  Мога да донеса втори рутер, който да е guest, а нашата мрежа да я защитим максимално. Предложи и вариант с отеделн user and pass per computer.

b.      LAN – вероятно изграждането на мрежа не е чак такъв проблем.  Но в това помещение сме под наем за 3 години.  Не знам точно как стои въпроса за пробиването на стените от гледна точка на хазяите, които са трудни ().  Възможно е през баните да минем по тавана и през някакви канали да се достигнем.  Но ще е трудно.    Втори вариант, който сега ми идва е да цепнем на вход сграда интернета на 4, тези 4 да ги пуснем до всяка стая, а с VPN да имаме достъп до едната.  Но и това не е много сигурно.   

 

2.      Вътрешен сървър – необходимост от споделянето и достъпа (евентуално с нива на достъп и забрани за копиране, но не е задължително от самото начало) до файлове (предимно Word, Excel, pdf, zip, снимки).  Ти си написал един НАС с два диска или едно ПЦ пак с два диска

a.      Вързани към рутер

b.      НАС

c.       Сървър

 

3.      Отдалечен достъп (извън офиса) до файловете на сървъра – (нарочно го слагам отделно, защото ми се струва като отделен проблем).  ако имаме надежден сървър и всички работим директно на него, тогава как ще става носенето на файлове вкъщи, за да доработваме през нощта?  Можем ли да направим VPN и отдалечен достъп или друго чудо и да имаме отдалечен достъп до сървъра?  Остава въпросът със сигурността.  Другият по-прост вариант е всеки да работи на флашка от няколко десетки ГБ, която винаги носиш и вкъщи на единия комп, в офиса на другия.  Тя се back up месечно.  Тук се явява проблемът с възможното загубване.  Последният вариант е досегашния, при който всеки си работи на лаптопа, носи си го, има отделни файлове при себе си, при другите, в пощата и на сървъра и става мацаница.   

 

4.      Сигурност – цялостен проблем със сигурността на информацията, мрежата, хакерски атаки, back up, телефони и тн.  Нищо извънредно, просто елементарни добри практики

a.      Антивирус и друг софтуър

b.      Защита на мрежата

c.       Защита на майл сървъра

d.      Защита на хостига – да кажем осигурява го провайдъра

e.      Процедури за back up и необходими технически решения

f.        Някакви вътрешни правила и процедури, както и редовни тренинги за тях, които аз да повтарям регулярно. 

g.      Видеонаблюдение (алтернатива на електронния достъп до помещенията)  на етажа.  Има камера и на входа на сградата. 

 

5.      Хостинг – всяка идея и предложение е добро дошло.  Особено важен е въпросът за сигурността на майл сървъра, който обаче трябва и да е достъпен през телефони (andoird and iOS).  Както каза и гмайл е вариант, но при 5 usd на месец на човек ми иде много. 

 

6.      Закупуване на техника – евентуално на допълнителни 2 или 3 лаптопа.  (моето чудене дали настолен или лаптом можем отделно да говорим по тел, не го пиши).  Много държа на външен монитор (не ми трябват два, като теб).   държим на Lenovo ThinkPad T440. Не че е лош, но е към 500лв в квант.  Принципно аз купувам такава техника от https://www.kvantservice.com/, където за 50 лв дават и Windows 10 към нея.  Ако ти предложиш друг доставчик, само ми обясни как да поръчваме.  Да кажем консумативи като мишки, клавиатури и тн можем от всякъде. 

 

7.      Легален софтуър

a.      Windows – тук има лиценз „втора употреба" https://www.software-deals.bg/ от 109 за 7 до 160 за десетка.  В квант е от 50 или 100 за десетката, но трябва да вземеш комп от тях. Да кажем, че ни трябват 2-3 лиценза за сега нови.   

b.      Office - https://www.software-deals.bg/office-2010/  (2016 - 379,00 лв; 2013 -  299,00 лв.; 2010 -  249,00 лв.; 2007 -  239,00 лв. всичко с ДДС)  Ти вероятно ми предложи това - https://www.microsoft.com/bg-bg/p/office-365-home/cfq7ttc0k5dm?cid=msft_web_collection&activetab=pivot%3aoverviewtab  - 189,99 лв./година с ДДС за 5 компа.  Не знам дали щ вземем непосредствено офис.  Но е добре. 

c.       Antivirus

d.      Other

 

8.      Друго?

ЗСЧ и ЕТ

Публикуват ли Едноличните Търговци финансов отчет?

Вижте по-долу

Закон за счетоводството – новия, от 2016г.

 

Чл. 38. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:

1. всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;

2. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година;

3. останалите предприятия - чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година.

(2) Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по ал. 1 и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.

(3) Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му.

(5) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.

(6) Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях.

(7) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.

(8) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Алинеи 1 - 8 не се прилагат за:

1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и

2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година, както следва:

а) от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 - в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат;

б) от лицата по ал. 1, т. 3 - чрез икономическо издание или чрез интернет.

(10) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие (междинна майка) и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език консолидирания финансов отчет на първото предприятие майка, в което междинната майка е консолидирана, в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка. Заедно с консолидирания финансов отчет се публикуват консолидираните годишни доклади по глава седма и одиторският доклад. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.

(11) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) В срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в срока по ал. 1 и 2. Списъкът трябва да съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 - 10.

 

 

what is happening regarding environment
here in Republic of North Macedonia. 

Republic of North Macedonia is among the most polluted
countries in the world. This is shown by several international
organizations that provide regular and relevant data for PM 10 and PM 25
particles. Air pollution is a continuous problem, and in cities such as
Skopje, Bitola, Strumica and Tetovo, the limits for PM10 in the winter
period exceed 5, 10 and sometimes 20 times the permitted limits regulated
by the EU. Residents in these urban areas are forced to walk with
protective masks, while decision makers for 2019 set a special fund of only
1.5m euros to handle this huge national problem.
 
The sources of air pollution are many: households for which there is no
wider strategy for replacing the way of heating with fossil fuels; an
industry without a functional control mechanism for "A" and "B" pollutants
and without a national central accredited laboratory; undeveloped transport
models with thousands of vehicles that come as "used garbage" from EU
countries; massive deforestation - a report by Global Forest Watch showed
that over 35,000 hectares of forest were lost in Northern Macedonia in the
last 17 years due to illegal and excessive logging, which for small
countries are large numbers; violent urbanization - a result of continuous
business deals between authorities and construction companies, without
wider strategies sustainable settlements, traffic needs, infrastructure,
etc.
 
Waste is a special problem in the country. According to experts, 99% of the
waste in Northern Macedonia is not treated, but is deposited. In 2016,
796,585 tonnes of communal waste were generated, ie 376 kg per inhabitant,
but if the figure was compared to the amount of collected waste, which
amounts to about 610,000 tons, more than 186,000 tonnes remain, which end
up being thrown into nature, rivers, or is burnt in hundreds of illegal
dumpsites. "Drisla" is the one and only standardized landfill in the
country, for which has no investments for years. For example, it is the
only landfill for incineration of medical waste, and works with
mechanization for destroying such waste that would be illegal in Britain.

Подпис и полагането му със щемпел

Решение № 194 от 18.06.2013 г. на ВКС:

"Законът не установява никакви изисквания относно подписите на
физическите лица и относно техническите средства, чрез които те се
полагат върху писмени документи. Всяко физическо лице може свободно да
избере, както от какви писмени (буквени, от коя азбука, или други)
знаци (един или повече) да се състои подписът му, така и чрез какво
техническо средство той да бъде полаган. Няма никаква пречка и едно
физическо лице да се подписва по различен начин и чрез използването на
различни технически средства в различни случаи. Подписът може да бъде
положен, както чрез саморъчно изписване на писмени (буквени или други)
знаци (най-често - изписване на едно или повече от имената или на част
от име на автора, на т. нар. "параф" и пр.) - с традиционно (или с
друго) пишещо средство, така и чрез полагане на отпечатък от
предварително изработен печат (щемпел). Във всички тези случаи е
налице подписан документ, и ако той е частен, в случая - заповед за
уволнение, той удостоверява, че изявлението, съдържащо се в него
(материализирано в текста му), е направено от физическото лице,
положило подписа и посочено като негов автор (чл. 180 от ГПК). Липсата
на индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис в последния случай,
- когато подписът е положен чрез печат (щемпел), е без значение, тъй
като съгласно процесуалния закон, авторството на документа (и на
подписа) може да бъде установявано с всички доказателствени средства
(а не само с експертно заключение на вещо лице - графолог). По
аргумент от чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 579, ал. 1 от ГПК, самият автор
може да потвърди подписа си, респ. - авторството на писменото
изявление, материализирано в текста на документа, като потвърждаването
има обратно действие - към датата на издаването на документа."

Част ли е бонусът от работната заплата и взима ли се под внимание при изчисляване на обезщетението за безработица

В повечето случаи не е, но при определени обстоятелства, може и да се вземе. Трябва да се види внимателно Трудвият договор и Вътрешните правила

Щом „бонусът" се изплаща ежемесечно, дори да е в различен размер, вероятно става дума за възнаграждение за постигнати резултати от труда. Следователно това е възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ и то се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията.  Бонусът ще се включва в базата, ако отговаря на условията за това: изплаща се постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и е в зависимост единствено от отработеното време.  Бонусът трябва да предвидим и сигурен.
Обратно, ако става дума за плащания с поощрителен характер и това е посочено изрично, като се включи и указание, че съответният бонус се изплаща по преценка на работодателя и не представлява субективно право на служителите, тогава няма да стане.  Изключени са и Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд н

Такава е и константната съдебна практика /вж. решение от 6.11.2007г. на ОС - София по гр. д. № 632/2007 г., г. о.; решение от 26.10.2007г. на ОС - София по гр. д. № 937/2007 г., г. о.; решение от 26.11.2007г. на ОС - София по гр. д. № 816/2007 г., г. о. /https://web.apis.bg/p.php?i=532024
инфлацията имат обезщетителен характер, касае се за еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а не водят до автоматично увеличаване на работната заплата, т.е. не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 3 НСОРЗ.
 
 





 Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 - 6. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.


По принцип еднократното допълнително материално стимулиране (както се посочва в запитването "еднократна коледна добавка"), няма характер на работна заплата, поради което по своята същност то не е задължително. Този вид плащане има характер по-скоро на вид бонус за работниците и служителите, който работодателят може да възприеме като подход за стимулиране на наетите лица, отчитайки техния принос в изпълнението на трудовите им задължения.