Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...
И оригиналния текстС книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...
| текст Стоян Михайловски | |
| Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови! Върви към мощната просвета! В световните борби върви, /от длъжност неизменна воден - и Бог ще те благослови! /2 Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, /духовно покори страните, които завладя със меч! /2 Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - /в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... /2 Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дълга си всегда! | Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; /за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир. /2 Бе и тъжовно робско време... тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отомански властелин... Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, /о, мъдреци! През десет века все жив остана ваший глас! /2 О вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина. Подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, /апостоли високославни, звезди върху славянский мир, /2 бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нек името ви да живее във всенародната любов, /речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков! /2 |
