Търговският плюс между САЩ и Китай разтърси компаниите, които произвеждат широка гама от продукти - от алуминий до пламъчета за изстрелване на пламъци. Но ако един продукт се е появил отново и отново в тази бъркотия, това е едно, което никога не виждаме да използваме през цялото време: полупроводниковият.
Също известни като интегралната схема или компютърния чип, те са направени от малки блокове силиций, кобалт и мед и се намират в почти всяко електронно устройство.
Когато базираният в Сингапур производител на чипове Broadcom се опита да придобие американската фирма Qualcomm в сделка с повече от 100 милиарда долара, администрацията на Тръмп наложи вето върху сделката, цитирайки връзките с китайските фирми. Освен Qualcomm, Тръмп прекъсва планирано придобиване на базираната в Орегон Lattice Semiconductor от малко известна фирма за частни капиталови инвестиции, която има връзки с китайското правителство. Междувременно Qualcomm е на път да отложи плануваното придобиване на 44 млрд. Долара от холандския производител на чипове NXP, след като не успя да получи одобрение от китайските регулатори до 25 юли крайния срок за сделката - последната от деветте държави, които трябваше да я изчистят ,
Защо двете най-мощни държави в света се борят срещу полупроводници?
"Полупроводниците са безспорно най-голямото постижение на човечеството досега", казва Джими Гудрич, вицепрезидент на глобалната политика в Асоциацията на индустрията за полупроводници, търговска група, базирана във Вашингтон. "Те са все още централни за всичко, което е модерно или електронно, независимо дали карате автомобил, сърфирате в интернет или използвате суперкомпютър - всичко е в крайна сметка на полупроводник и много от тях".
Защо чиповете са важни
Докато често чуваме за интернет или софтуерни компании, които упражняват все повече и повече влияние върху обществото, тези компании правят своите пробиви от напредъка на производителите на чипове. Просто казано, иновациите в полупроводниците водят до иновативни продукти.
Второ, чиповете са икономически облаги. Американската чип индустрия използва пряко около 250 000 души и генерира 164 млрд. Долара продажби всяка година. Когато се изграждат клъстери на полупроводникови фабрики, цели подотрасли могат да се развият около обслужването им. Производственото съоръжение "се нуждае от енергия, нуждае се от вода, има нужда от химикали, има нужда от други суровини, нуждае се от оборудване, има нужда от обслужване", казва Ристо Пухакка, президент на VLSI Research, базирана в Калифорния фирма, която проследява производството на полупроводници. "Около тази фабрика се създава огромна стойност."
Трето, малка, но критична част от полупроводниковата индустрия има специфични приложения в сектора на отбраната, за използване в неща като ракети и радари. Овладяването на полупроводниковата технология може да помогне да се гарантира, че военната технология на дадена страна остава на върха.
В резултат на тези фактори, доминирането на чип индустрията може да даде на правителствата невероятно политическо влияние върху други страни. Няма по-добър пример за това, отколкото когато Министерството на търговията на САЩ нареди забрана за продажба на ZTE. Без достъп до процесорите на Qualcomm, производителят на телефони трябваше да спре производството и можеше да излезе от бизнеса, ако не за последващо отнемане от администрацията на Тръмп.
Марк Ли, който изследва индустрията за производство на полупроводници в Китай в Санфорд С. Бърнстейн, казва, че инцидентът на ZTE вероятно е засилил усещането за неотложност, почувствано от политиците в Пекин, за да засили силата на полупроводниците в страната. "Те трябва да направят собствени чипове, така че компаниите им могат да функционират без импортирани чипове", казва той.
Полупроводниковата индустрия остава един от малкото производствени сектори, където САЩ остават световен лидер. След като Джак Килби измисли интегрираната схема през 1958 г., американската армия прегърна технологията, докато Студената война се засили, а компаниите за потребителска електроника последваха по-късно, след като персоналът се появи на пазара. По-голямата част от производството на най-големите производители на интегрални схеми в страната се извършва в САЩ. Междувременно най-сложните полупроводникови компании в света, които включват Qualcomm, Nvidia, Intel, AMD и Micron - всички живеят в Щатите.
Китай междувременно е най-големият купувач на полупроводници в света, но делът му в световните продажби все още остава незначителен. Според Бърнстейн Изследване Китай купува приблизително 160 милиарда долара в полупроводници през 2016 г., но продава само 20 милиарда долара. С други думи, полупроводниците са най-големият внос на Китай по отношение на стойността, като я изпреварват дори и на вноса на петрол в Китай, според South China Morning Post.
Защо Китай не може да пробие полупроводници
Също известни като интегралната схема или компютърния чип, те са направени от малки блокове силиций, кобалт и мед и се намират в почти всяко електронно устройство.
Когато базираният в Сингапур производител на чипове Broadcom се опита да придобие американската фирма Qualcomm в сделка с повече от 100 милиарда долара, администрацията на Тръмп наложи вето върху сделката, цитирайки връзките с китайските фирми. Освен Qualcomm, Тръмп прекъсва планирано придобиване на базираната в Орегон Lattice Semiconductor от малко известна фирма за частни капиталови инвестиции, която има връзки с китайското правителство. Междувременно Qualcomm е на път да отложи плануваното придобиване на 44 млрд. Долара от холандския производител на чипове NXP, след като не успя да получи одобрение от китайските регулатори до 25 юли крайния срок за сделката - последната от деветте държави, които трябваше да я изчистят ,
Защо двете най-мощни държави в света се борят срещу полупроводници?
"Полупроводниците са безспорно най-голямото постижение на човечеството досега", казва Джими Гудрич, вицепрезидент на глобалната политика в Асоциацията на индустрията за полупроводници, търговска група, базирана във Вашингтон. "Те са все още централни за всичко, което е модерно или електронно, независимо дали карате автомобил, сърфирате в интернет или използвате суперкомпютър - всичко е в крайна сметка на полупроводник и много от тях".
Защо чиповете са важни
Докато често чуваме за интернет или софтуерни компании, които упражняват все повече и повече влияние върху обществото, тези компании правят своите пробиви от напредъка на производителите на чипове. Просто казано, иновациите в полупроводниците водят до иновативни продукти.
Второ, чиповете са икономически облаги. Американската чип индустрия използва пряко около 250 000 души и генерира 164 млрд. Долара продажби всяка година. Когато се изграждат клъстери на полупроводникови фабрики, цели подотрасли могат да се развият около обслужването им. Производственото съоръжение "се нуждае от енергия, нуждае се от вода, има нужда от химикали, има нужда от други суровини, нуждае се от оборудване, има нужда от обслужване", казва Ристо Пухакка, президент на VLSI Research, базирана в Калифорния фирма, която проследява производството на полупроводници. "Около тази фабрика се създава огромна стойност."
Трето, малка, но критична част от полупроводниковата индустрия има специфични приложения в сектора на отбраната, за използване в неща като ракети и радари. Овладяването на полупроводниковата технология може да помогне да се гарантира, че военната технология на дадена страна остава на върха.
В резултат на тези фактори, доминирането на чип индустрията може да даде на правителствата невероятно политическо влияние върху други страни. Няма по-добър пример за това, отколкото когато Министерството на търговията на САЩ нареди забрана за продажба на ZTE. Без достъп до процесорите на Qualcomm, производителят на телефони трябваше да спре производството и можеше да излезе от бизнеса, ако не за последващо отнемане от администрацията на Тръмп.
Марк Ли, който изследва индустрията за производство на полупроводници в Китай в Санфорд С. Бърнстейн, казва, че инцидентът на ZTE вероятно е засилил усещането за неотложност, почувствано от политиците в Пекин, за да засили силата на полупроводниците в страната. "Те трябва да направят собствени чипове, така че компаниите им могат да функционират без импортирани чипове", казва той.
Полупроводниковата индустрия остава един от малкото производствени сектори, където САЩ остават световен лидер. След като Джак Килби измисли интегрираната схема през 1958 г., американската армия прегърна технологията, докато Студената война се засили, а компаниите за потребителска електроника последваха по-късно, след като персоналът се появи на пазара. По-голямата част от производството на най-големите производители на интегрални схеми в страната се извършва в САЩ. Междувременно най-сложните полупроводникови компании в света, които включват Qualcomm, Nvidia, Intel, AMD и Micron - всички живеят в Щатите.
Китай междувременно е най-големият купувач на полупроводници в света, но делът му в световните продажби все още остава незначителен. Според Бърнстейн Изследване Китай купува приблизително 160 милиарда долара в полупроводници през 2016 г., но продава само 20 милиарда долара. С други думи, полупроводниците са най-големият внос на Китай по отношение на стойността, като я изпреварват дори и на вноса на петрол в Китай, според South China Morning Post.
Защо Китай не може да пробие полупроводници
Като се има предвид производствената мощ на Китай като цяло - това е "фабриката на света", в края на краищата нейното изоставане в полупроводниците изглежда изненадващо на повърхността. Три от петте най-големи компании за смартфони в света са китайски. Фабриките в южната част на Китай могат да реверсират инженерите на "hoverboards" и електронните цигари и да произвеждат милиони от тях в движение. Защо не може просто да демонтира чиповете на Qualcomm, да разбере как са направени и да започне да ги произвежда масово?
Експертите казват, че това е така, защото полупроводниците са едни от най-сложните продукти, които се проектират и произвеждат на земята.
От една страна, според Гудрич от Асоциацията на индустрията за полупроводници, научноизследователската и развойната дейност, необходима за напредък в дизайна на чипове, може да продължи десетилетия. Няма бързи класове за разбиране на рецептата на чип. "Може да отнеме американска компания само за да проектира един чип. Тогава да кажем, че имате 5 000 инженери, които могат да обратят инженерите на чипа и да гледат оформлението на чиповете - до момента, в който сте направили това, американската компания вече две поколения пред вас ", казва Гудрич.
Освен проектирането на чипове, има и бариери за тяхното производство. Създаването на съоръжение за производство може да струва 10 милиарда до 15 милиарда долара. Вътре в тези съоръжения са сложни машини, предназначени да извършват оформяния и корнизи на микроскопично ниво. За Intel, TSMC, Micron и други производители на чипове "техните процеси са силно собственост и буквално се занимавате с процес, който е един атом в даден момент. Тази база от знания не е нещо, което можете просто да отидете и да копирате за една нощ ", казва Пухакка.
Фабриките също трябва да избират тези чипове бързо и последователно, с възможно най-малко дефекти. Осъществяването на интегрални схеми е "изключително сложно, мащабно и с висока точност", казва Ли. "Трябва да произвеждате всеки ден, всеки месец, до степен, в която можете да поддържате 1,5 милиарда смартфона всяка година."
Анализаторите твърдят, че производителите на полупроводници в Китай остават общо пет до 10 години зад компании от световна класа в САЩ, Корея и Тайван. Ли, например, казва, че производителите в Китай могат лесно да правят чипове, които захранват сензора за пръстови отпечатъци на iPhone - въпреки че е сравнително нова функция, основната технология не е толкова различна от тази на камерите на смартфоните.
Въпреки това, той добавя, че се произвеждат системите на чип (SoCs), които захранват 4G свързаност вътре в смартфоните от висок клас, като тези, проектирани от Qualcomm - остават недостъпни за повечето от най-добрите производители на полупроводници в Китай.
В резултат на това китайският телекомуникационен сектор изглежда да остане изключително зависим от американските чипове в продължение на няколко години, докато производителите на чипове, като Qualcomm, силно разчитат на Китай за приходите си.
Възпроизвеждане на наваксване
Съгласно директивата "Произведено в Китай 2025", публикувана през 2015 г., китайското правителство представи планове за господство в различни сектори на технологиите, включително интегрални схеми. Планът насърчава правителствените органи на централно и местно равнище да стимулират научноизследователската и развойна дейност, така че Китай да може да разчита на собствените си компании за основни технологии, а не за чужбина.
По отношение на полупроводниците Китай се опита да компенсира закъснението си чрез три тактики, нито един от които не беше особено успешен. През последните няколко години, тъй като китайските полупроводникови компании се опитаха да закупят отвъдморски контрагенти, американските регулатори или администрацията ги блокираха поради опасения, свързани с националната сигурност.
Китайското правителство насърчи и чуждестранните чип-компании да създадат съвместни предприятия с местни партньори, с надеждата, че ноу-хау и интелектуална собственост от чуждестранните фирми ще бъдат прехвърлени на китайските. По-рано тази година, например, китайските инвеститори придобиха контролен дял в местното предприятие на фирмата за чипове ARM, собственост на SoftBank. Qualcomm, Intel и AMD също имат партньорства с китайски компании, свързани с държавата. Въпреки това, съвместни предприятия все още не са направили много, за да отговорят на очакванията, според анализатори, защото чуждестранните компании са склонни да споделят остарялата технология с китайските си партньори, а не с най-съвременните IP.
Третата тактика просто харчи много пари. През 2014 г. Пекин стартира изрично 139 млрд. Юана (21,8 млрд. Долара) за чипсектора, а в същото време вдига втория фонд от 300 млрд. Юана (47,4 млрд. Долара) за същата цел. Съществуват и няколко фонда на местните власти, насочени към подобряване на производството на чипове в града или провинцията.
Като се има предвид, че придобиванията и съвместните дружества не са били ефективни, напредък, Китай вероятно ще бъде принуден да разчита на самостоятелно финансиране на НИРД за подобряване на своята полупроводникова индустрия. Могат ли сами да променят индустрията? Експертите са разделени.
Икономистът от университета в Калифорнийския университет в Сан Диего проф. Бари Наутън твърди, че Китай ще се нуждае от нещо повече от парични средства, за да започне да произвежда конкурентни полупроводници - ще се нуждаят от по-добри инженери, мениджъри и бюрократи, способни да наваксат в сектор, натрупали десетилетия на знания. "Има много високотехнологични области там, а Китай има някакви амбициозни планове във всяка", казва той. "Може би мислят, че полупроводниците са по-важни от всичко друго. Те са готови да хвърлят много повече пари, но не мисля, че корелацията с парите е толкова силна.
https://qz.com/1335801/us-china-tech-why-the-semiconductor-is-suddenly-at-the-heart-of-us-china-tensions/От една страна, според Гудрич от Асоциацията на индустрията за полупроводници, научноизследователската и развойната дейност, необходима за напредък в дизайна на чипове, може да продължи десетилетия. Няма бързи класове за разбиране на рецептата на чип. "Може да отнеме американска компания само за да проектира един чип. Тогава да кажем, че имате 5 000 инженери, които могат да обратят инженерите на чипа и да гледат оформлението на чиповете - до момента, в който сте направили това, американската компания вече две поколения пред вас ", казва Гудрич.
Освен проектирането на чипове, има и бариери за тяхното производство. Създаването на съоръжение за производство може да струва 10 милиарда до 15 милиарда долара. Вътре в тези съоръжения са сложни машини, предназначени да извършват оформяния и корнизи на микроскопично ниво. За Intel, TSMC, Micron и други производители на чипове "техните процеси са силно собственост и буквално се занимавате с процес, който е един атом в даден момент. Тази база от знания не е нещо, което можете просто да отидете и да копирате за една нощ ", казва Пухакка.
Фабриките също трябва да избират тези чипове бързо и последователно, с възможно най-малко дефекти. Осъществяването на интегрални схеми е "изключително сложно, мащабно и с висока точност", казва Ли. "Трябва да произвеждате всеки ден, всеки месец, до степен, в която можете да поддържате 1,5 милиарда смартфона всяка година."
Анализаторите твърдят, че производителите на полупроводници в Китай остават общо пет до 10 години зад компании от световна класа в САЩ, Корея и Тайван. Ли, например, казва, че производителите в Китай могат лесно да правят чипове, които захранват сензора за пръстови отпечатъци на iPhone - въпреки че е сравнително нова функция, основната технология не е толкова различна от тази на камерите на смартфоните.
Въпреки това, той добавя, че се произвеждат системите на чип (SoCs), които захранват 4G свързаност вътре в смартфоните от висок клас, като тези, проектирани от Qualcomm - остават недостъпни за повечето от най-добрите производители на полупроводници в Китай.
В резултат на това китайският телекомуникационен сектор изглежда да остане изключително зависим от американските чипове в продължение на няколко години, докато производителите на чипове, като Qualcomm, силно разчитат на Китай за приходите си.
Възпроизвеждане на наваксване
Съгласно директивата "Произведено в Китай 2025", публикувана през 2015 г., китайското правителство представи планове за господство в различни сектори на технологиите, включително интегрални схеми. Планът насърчава правителствените органи на централно и местно равнище да стимулират научноизследователската и развойна дейност, така че Китай да може да разчита на собствените си компании за основни технологии, а не за чужбина.
По отношение на полупроводниците Китай се опита да компенсира закъснението си чрез три тактики, нито един от които не беше особено успешен. През последните няколко години, тъй като китайските полупроводникови компании се опитаха да закупят отвъдморски контрагенти, американските регулатори или администрацията ги блокираха поради опасения, свързани с националната сигурност.
Китайското правителство насърчи и чуждестранните чип-компании да създадат съвместни предприятия с местни партньори, с надеждата, че ноу-хау и интелектуална собственост от чуждестранните фирми ще бъдат прехвърлени на китайските. По-рано тази година, например, китайските инвеститори придобиха контролен дял в местното предприятие на фирмата за чипове ARM, собственост на SoftBank. Qualcomm, Intel и AMD също имат партньорства с китайски компании, свързани с държавата. Въпреки това, съвместни предприятия все още не са направили много, за да отговорят на очакванията, според анализатори, защото чуждестранните компании са склонни да споделят остарялата технология с китайските си партньори, а не с най-съвременните IP.
Третата тактика просто харчи много пари. През 2014 г. Пекин стартира изрично 139 млрд. Юана (21,8 млрд. Долара) за чипсектора, а в същото време вдига втория фонд от 300 млрд. Юана (47,4 млрд. Долара) за същата цел. Съществуват и няколко фонда на местните власти, насочени към подобряване на производството на чипове в града или провинцията.
Като се има предвид, че придобиванията и съвместните дружества не са били ефективни, напредък, Китай вероятно ще бъде принуден да разчита на самостоятелно финансиране на НИРД за подобряване на своята полупроводникова индустрия. Могат ли сами да променят индустрията? Експертите са разделени.
Икономистът от университета в Калифорнийския университет в Сан Диего проф. Бари Наутън твърди, че Китай ще се нуждае от нещо повече от парични средства, за да започне да произвежда конкурентни полупроводници - ще се нуждаят от по-добри инженери, мениджъри и бюрократи, способни да наваксат в сектор, натрупали десетилетия на знания. "Има много високотехнологични области там, а Китай има някакви амбициозни планове във всяка", казва той. "Може би мислят, че полупроводниците са по-важни от всичко друго. Те са готови да хвърлят много повече пари, но не мисля, че корелацията с парите е толкова силна.
