Инвестиционна стратегия за финансови инструменти по приоритетна ос 1 „Води“, ОПОС 2014 - 2020 г., с предложени изменения в режим „проследяване на промените

Инвестиционна стратегия

Финансови инструменти по ПО 1 „Води“

ОП „Околна среда“ 2014-2020 г.

Съдържание

Списък на съкращенията. 3

1.      Въведение. 5

2. Стратегически контекст. 6

2.1 Пазарен контекст. 6

2.2 Обхват на ОПОС 2014 – 2020 г. 9

2.3 Регулаторна рамка и стратегически документи.. 11

3.      Структура за прилагане на ФИ по ПО 1 на ОПОС 2014-2020 г. 11

3.1. Вариант 1 - Специална инвестиционна структура за прилагане на ФИ.. 12

3.2. Вариант 2 – Пряко прилагане на ФИ от ФМФИБ ЕАД.. 15

3.3 Други аспекти на прилагането на ФИ.. 16

4.      Финансови продукти.. 19

5.      Важни изисквания и условия за успешното прилагане на ФИ.. 22

6.      Източници на съинвестиране (co-investment) и съфинансиране (co-financing). 23

7.      Показатели.. 25

8.      Комбинация с безвъзмездна финансова помощ.. 26

9.      Стратегия за изход.. 27

Списък на съкращенията

Съкращение	Термин
АВиК	Асоциация по водоснабдяване и канализация
БНБ	Българска народна банка
ВиК	Водоснабдяване и канализация
ВиКО	ВиК оператор (оператор на водоснабдителна и канализационна инфраструктура)
ЕБВР	Европейска банка за възстановяване и развитие
ЕИБ	Европейска инвестиционна банка
ЕК	Европейска комисия
екв. ж.	Еквивалент жители
ЕС	Европейски съюз
ЕСИФ	Европейски структурни и инвестиционни фондове
ЕФРР	Европейски фонд за регионално развитие
ЗВ	Закон за водите
ИС	Инвестиционна стратегия
КЕВР	Комисия за енергийно и водно регулиране
КФ	Кохезионен фонд
МОСВ	Министерство на околната среда и водите
МРРБ	Министерство на регионалното развитие и благоустройството
МФИ	Международни финансови институции
НПО	Неправителствена организация
ОП	Оперативна програма
ОПОС	ОП „Околна среда“
ПО	Приоритетна ос
ПСОВ	Пречиствателна станция за отпадъчни води
ПСПВ	Пречиствателна станция за питейни води
ПУДООС	Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда
ПЧП	Публично-частно партньорство
РПИП	Регионално прединвестиционно проучване
ТП	Техническа помощ
ТЦ	Тематична цел
УО	Управляващ орган
УОИИ	Услуги от общ икономически интерес
ФИ	Финансов(и) инструмент(и)
ФЛАГ	Фонд за органите на местното самоуправление
ФМФИБ	"Фонд мениджър на финансовите инструменти в България" ЕАД

1.     Въведение

Важността на финансовите инструменти (ФИ) се увеличава значително през програмния период 2014-2020 г. Използването на ФИ се счита за ефективен начин за разпределяне на публичен ресурс, включително и средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

През програмния период 2007-2013 г. управляващите органи (УО) в България използваха Структурни фондове, с подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за да създадат и приложат ФИ по две Оперативни програми (ОП), а именно ОП „Регионално развитие“ (по инициативата JESSICA) и ОП „Конкурентоспособност“ (по инициативата JEREMIE). През текущия програмен период 2014-2020 г., Споразумението за партньорство между България и ЕС предвижда разширена роля на ФИ по четири ОП, включително ОП „Околна среда“ 2014-2020 г.(ОПОС).

Българското правителство е взело решение да прилага ФИ чрез структуриране на Фонд на фондове. "Фонд мениджър на финансовите инструменти в България" ЕАД (ФМФИБ)[1] е дружеството, което ще бъде отговорно за прилагането и изпълнението на ФИ от името на УО на споменатите по-горе ОП, в съответствие с изискванията на чл. 38 (4) б. „б“,  iii) от Регламент (ЕС) № 1303/2013[2]. Предвидените по ОПОС 2014 – 2020 г. и препоръчаните от настоящата Инвестиционна стратегия (ИС) ФИ ще бъдат структурирани на национално ниво и ще бъдат управлявани от ФМФИБ в съответствие с условията на Финансовото споразумение.

През м. септември 2014 г. е извършена Предварителна оценка на финансови инструменти по ОПОС 2014-2020 г.[3], която идентифицира неоптимални инвестиционни ситуации, даващи основание за предоставяне на подкрепа чрез ФИ по две от Приоритетните оси на ОПОС -  ПО 1 „Води“ и ПО 2 „Отпадъци“. Оценката препоръчва използването на два вида финансови продукти – заеми и гаранции в сектор „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК), които да бъдат използвани за смекчаването на неоптималните инвестиционни ситуации в сектора.

След одобрението на ОПОС 2014-2020 г. през 2015 г., е извършен пазарен анализ с ограничен обхват, с цел потвърждаване на резултатите от предварителната оценка и актуализиране на съдържащата се в оценката ИС. Настоящата ИС също така взема предвид решението на българското правителство да създаде Фонд на фондовете и еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, което да го управлява (ФМФИБ).  

Според чл. 38 (3) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, УО на ОПОС 2014 – 2020 г. може да задели средства за ФИ, които са в съответствие със стандартните условия на ЕС („готови решения“ или “off-the-shelf”) или за ФИ, които са създадени специално с цел постигането на специфични цели, изложени в съответния инвестиционен приоритет („адаптирани към специфичните нужди“ или “tailor-made”). „Адаптираните към специфичните нужди“ ФИ (“tailor-made“) се считат за по-подходящи за целите на настоящата ИС, тъй като те могат по-добре да адресират целите на ОПОС 2014 – 2020 г.

Настоящата ИС е разработена с цел справяне с неоптималните инвестиционни ситуации в сектор „ВиК“, т.е. по ПО1 на ОПОС 2014-2020 г. Тя се стреми да адресира някои от специфичните предизвикателства при използването на ФИ в сектор ВиК, предимно свързани с ограничения капацитет на крайните получатели на финансирането и ограничената склонност на търговските банки да поемат риск при инвестиции в сектора.

Идентифицирани са  два вида финансови продукти:

(a) Директни заеми на допустими крайни получатели, и

(б) Гаранции за кредитни облекчения при отпускане на финансиране на крайните получатели за допустими проекти.

По-долу са представени няколко ключови фактора за успешното прилагане на настоящата ИС:

(a) Успешното приключване на текущата реформа във ВиК сектора, вкл. консолидацията на ВиК операторите (ВиКО), подписването на Договор за делегирани услуги между всеки консолидиран ВиКО и съответната Асоциация по водоснабдяване и канализация (АВиК), разработването на регионални прединвестиционни проучвания (РПИП), приемане на нова методика за ценообразуване във ВиК сектора и т.н.

(б) Укрепване на  капацитета на крайните получатели с цел осигуряване устойчивост на инвестициите, подкрепени със средства от ОПОС 2014 – 2020 г.  

(в) Навременни промени на ИС с цел адаптирането й към променящите се пазарни условия. В някои случаи, това може да изисква промени в предварителната оценка за финансови инструменти и в обхвата на ОПОС 2014 – 2020 г.

(г) Създаване на условия гаранциите да могат да бъдат признати за капиталови облекчения от страна на Българската народна банка (БНБ).

 2. Стратегически контекст

2.1 Пазарен контекст

Предварителната оценка по ОПОС 2014-2020 г. проучва предлагането и търсенето на финансиране в сектор ВиК и идентифицира недостатъците, довели до наблюдаваната неоптимална инвестиционна ситуация:

Таблица 1: Неоптимална инвестиционна ситуация във ВиК сектора

Източник: Предварителна оценка на финансови инструменти по ОПОС 2014-2020 г. и анализ на ЕБВР/PwC

През програмния период 2007-2013 г., ВиК секторът е финансиран също от Кохезионния фонд под формата на безвъзмездна финансова помощ. Подобно финансиране през периода 2014-2020 г. е достъпно от ЕСИФ чрез БФП по ПО 1 „Води“ на ОПОС 2014-2020 г.

„Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г.“ (т. нар. Стратегия за ВиК)[4] описва проблемите и нуждите на ВиК сектора за текущия период. Въз основа на този документ, могат да бъдат направени следните изводи: (1) водоснабдителните услуги като цяло отговарят на стандартите, но загубите на вода са много високи и поддръжката на водоснабдителните системи и съоръжения е недостатъчна; (2) канализационните услуги не отговарят на приложимите стандарти; (3) нисък е процентът на свързаност към пречиствателни станции за отпадъчни води.

В частност, предварителната оценка и Стратегията за ВиК очертават следните проблеми на ВиК сектора:

·         Физически остаряла инфраструктура и високо количество на неотчетена вода, водещи до средно ниво на загуби по мрежата от 60 %, в т.ч. търговски загуби;

·         Едва 66% от населението са присъединени към система за отвеждане на отпадъчни води, още по-нисък - 50%, е делът на свързаните към пречиствателна станция за отпадъчни води;

·         Високо ниво на аварии по цялата ВиК мрежа в страната. При планиране на инвестицииите за ремонтни дейности следва по-широко да се прилага модел за регистрация, статистическа обработка на данните и оценка на риска по отношение на аварийността и приоритизиране на мерките. Тук важно внимание следва да се отдели и на дейности, свързани с управление на системите чрез въвеждане на зони за измерване (DMA), контрол на наляганията и превенцията.

Една от основните мерки, предприети за справяне с проблемите в сектора, е консолидацията на ВиКО, която има за цел да осигури дългосрочна устойчивост на ВиКО, вземайки под внимание водещите демографски тенденции, структурните промени в икономиката и специфичните за сектора изисквания за размера на инвестициите на всеки оператор. При приключване на процеса на консолидация се очаква да има само по един ВиКО на територията на една административна област. Освен това са  подписани 15-годишни договори за делегирани услуги между съответните АВиК и всеки консолидиран ВиКО. По силата на този договор ВиКО предоставя дългосрочна инвестиционна програма. И сегашната практика чрез изготвяне и приемане на бизнеспланове от ВиКО цели постигане на качеството на услугите чрез залагане на целесъобразни инвестиции при гарантиране на социално поносими ценови нива, като следва да се обръща по-голямо внимание на тяхното изпълнение по отношение на постигането на заложените цели.

За обособените територии, обслужвани от един консолидиран ВиКО се изготвят РПИП, които ще идентифицират инвестиционните нужди от ВиК инфраструктура с цел привеждане в съответствие с Директива 91/271/ЕИО и Директива 98/83/ЕО. РПИП ще приоритизира ВиК мерките, които да бъдат предложени за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. В рамките на РПИП се изготвят финансови и икономически анализи на всеки консолидиран ВиКО, както и анализи на техния  институционален капацитет, които следва да бъдат взети под внимание при предоставянето на финансиране чрез ФИ.

Консолидацията е процес по окрупняване или разширяване на обхвата на териториите, на които се осъществява поддържането на публичната водоснабдителна и канализационна (ВиК) инфраструктура и предоставянето на ВиК услугите от един оператор, така че в рамките на  дадена административна област това да става за всички общини в нея. Консолидацията не е императивно изискване на Закона за водите, а е препоръчано в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията, тъй като отговаря на добрите европейски практики за повишаване на ефективността в отрасъла и отразява прилагането на регионален и интегриран подход за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията. Консолидацията е и условие за реализацията на проекти с финансиране по ОПОС 2014-2020 г., тъй като по този начин се осигурява ефективност и възможност за устойчиво поддържане на новите системи и съоръжения в бъдеще. Консолидацията е необходима, тъй като твърде малкият размер на част от ВиК дружествата, не им позволява да генерират достатъчно приходи и съответно да правят капиталови инвестиции за доизграждане и реконструкция на ВиК инфраструктурата. За малките дружества е трудно да наемат необходимия квалифициран персонал, особено за задълженията, свързани с качеството на питейната вода и пречистването на отпадъчните води. Намаляването на населението, от една страна, и увеличаващите се средства, необходими за поддържането на съществуващата и изграждане на нова инфраструктура от друга, поставят предизвикателството пред отрасъла, да се създадат условия за реализация на т.н. „икономия от мащаба“ и предоставяне на ВиК услугите на повече потребители, за да се генерира финансов ресурс за покриване на разходите, без прекомерно да се повишава цената на ВиК услугите. Тук особено внимание следва да се обърне на критериите за социална поносимост на цените на ВиК услугите и свързаните с тях ценови равнища с цел постигане на по-висока събираемост на таксите и финансово обезпечаване на бъдещите нужди за поддържане и подобряване на системите, заложени в плановете за развитие.

Към датата на одобряване на ОПОС 2014-2020 г. (15 юни 2015 г.) броят на обособените територии, обслужвани от един консолидиран ВиК оператор е 16. За тези обособени територии  всички общини са членове на областната асоциация по ВиК и съответно в тези обособени територии ще се изпълняват ВиК проекти, финансирани от ОПОС 2014-2020 г.

През 2016 г. в още пет обособени територии, съответватстващи на административните области - Габрово, Плевен, Велико Търново, Софийска област, Хасково, общинските съвети и асоциациите по ВиК вземат решения за осъществяване на процеса по консолидация и ВиК услугите да се предоставят от един оператор за всички общини в областта.

Според Стратегията за ВиК^[5], необходимият финансов ресурс за инвестиции с цел постигане на съответствие^[6] с изискванията на европейското и националното законодателство в областта на питейните и отпадъчни води във ВиК инфраструктура е на стойност 3.8 млрд. евро.

В исторически план се наблюдава недостиг на финансиране за ВиК сектора. Основните източници на финансиране са следните: (1) ОПОС 2007-2013 г. и ОПОС 2014-2020 г. чрез безвъзмездна финансова помощ, (2) Фонд за органите на местното самоуправление (ФЛАГ) чрез заеми, предоставяни на общините, (3) Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС)  чрез безвъзмездна финансова помощ и заеми, предоставяни на общините, (4) Инструмент за структурни политики и присъединяване (ИСПА), (5) Програма за развитие на селските райни (ПРСР 2014-2020 г.)  (6) международни финансови институции (МФИ) чрез заеми; (7) целево финансиране чрез държавен/общински бюджети и (8) вътрешно финансиране на одобрени инвестиционни програми, като част от бизнес плановете на ВиКО. Възможностите за други търговски източници на финансиране остават ограничени поради липсата на достатъчен капацитет за поемане на дълг от страна на ВиКО, репутацията на ВиК сектора като високорисков, дългия период на изплащане и ниската възвращаемост на инвестициите.

В заключение, необходимостта от ФИ в този сектор е потвърдена от предварителната оценка за ФИ по ОПОС 2014-2020 г. Значителните нужди от инвестиции, както и недостатъчното предлагане на търговско финансиране в сектора, обосновават необходимостта от ФИ. Важно е да се отбележи обаче, че навременното завършване на предвидената реформа за консолидация, включително и финализирането и одобрението на съответните РПИП, са от решаващо значение за успешното прилагане на предвидените ФИ.

2.2 Обхват на ОПОС 2014 – 2020 г.

ОПОС 2014 – 2020 г. е насочена към изпълнение на Стратегията на ЕС „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и по-специално към следните цели: (1) „Изграждане на по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, в която ресурсите се използват по ефикасен и устойчив начин“; (2) „Опазване на околната среда, намаляване на емисиите и предотвратяване на загубата на биоразнообразие“; и (3) „Възползване от водещата позиция на Европа в разработването на нови екологични технологии и производствени методи“.

ОПОС 2014 – 2020 г. адресира идентифицираните инвестиционни нужди с интервенции по шест приоритетни оси: ПО 1 „Води“, ПО 2 „Отпадъци“, ПО 3 „Натура 2000 и биоразнообразие“, ПО 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“, ПО 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ и ПО 6 „Техническа помощ“.

ПО 1 „Води“ и ПО 2 „Отпадъци“ предвиждат употребата на ФИ през програмния период 2014-2020 г., като настоящата инвестиционна стратегия обхваща единствено ФИ по ПО1 „Води“.

Приоритетна ос „Води“ предвижда инвестиции за изпълнение на ангажиментите, произтичащи от Директива 91/271/ЕИО, Директива 98/83/ЕО, Директива 2013/51/ЕВРАТОМ и Директива 2000/60/ЕО[7]. Във връзка с тези директиви, ОП си поставя следните цели:

·         Изграждане на ВиК инфраструктура – средствата ще бъдат насочени към агломерации с над 10 000 екв. ж.;

·         Доизграждане и/или оптимизиране на мрежите за мониторинг на водите;

·         Оборудване на лаборатории на „Изпълнителната агенция по околна среда“ и органите на „Държавен здравен контрол“ за целите на мониторинга;

·         Дейности, насочени към разработване на нови и/или актуализация на съществуващи стратегически документи във връзка с прилагането на Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия.

Таблица 2 Логика на интервенция  – ПО 1 „Води“

Тематична цел (ТЦ): ТЦ 6: „Опазване и защита на околната среда и насърчаване на ефективното използване на ресурсите“

Инвестиционен приоритет: Инвестиции във водния сектор за съобразяване с изискванията на достиженията на правото на Съюза в областта на околната среда и за вземане на мерки във връзка с нуждите, установени от държавите членки, от инвестиции, които надхвърлят тези изисквания.

Специфични цели, обхващащи дейности на ФИ: № 1 Опазване и подобряване състоянието на водните ресурси[8]

Общ бюджет: 1 196.3 млн. евро (включващ 85% КФ и 15% национално съфинансиране)

Бюджет за ФИ: 119.63 млн. евро

Част от индикативния списък от допустими за финансиране дейности по примерна допустима мярка 1. „Изграждане на ВиК инфраструктура, съгласно ПУРБ и в съответствие с регионалните генерални планове за ВиК и регионалните ПИП“,  по ПО 1 „Води“, включва следните дейности:

·         Проектиране/изграждане/ реконструкция на съоръжения за пречистване на отпадъчните води, вкл. на съоръжения за третиране на утайки (съгласно изискванията на Директивата за пречистване на отпадъчните води и условията в разрешителното за заустване, вкл. осигуряване на по-строго пречистване с отстраняване на биогенни елементи от отпадъчните води – за агломерации над 10,000 екв. ж., заустващи в чувствителни зони);

·         Проектиране/изграждане /реконструкция или подмяна на канализационни мрежи и съоръжения към или от пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) с цел приоритетно осигуряване на екологосъобразно и икономически ефективно функциониране на ВиК системите, съобразно ангажиментите на страната по Директивата за пречистване на градските отпадъчни води;

·         Проектиране/изграждане/ реконструкция на съоръжения за пречистване на питейни води, или ако е икономически по-ефективно - изграждане на нови водовземни съоръжения;

·         Проектиране/изграждане/реконструкция на водоснабдителни мрежи и съоръжения за питейни води с цел повишаване на ефективността на ползване на водите и намаляване на загубите на вода във водопреносните мрежи и изпълнение на задълженията по Директива 98/83/ЕО;

·         Проектиране/изграждане на съпътстваща инфраструктура (напр. електроснабдяване, път, водоснабдяване), която обслужва само изгражданите обекти (напр. ПСОВ, пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ), резервоари и помпени станции);

Очаква се горепосочените дейности да се финансират основно посредством безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2014 – 2020 г., като обаче се изисква бенефициентите да осигурят финансиране за част от допустимите инвестиционни разходи, както и за недопустимите такива. ФИ може да подпомага крайните получатели при осигуряването на финансиране за разходи, допустими за подкрепа чрез финансови инструменти по ОПОС 2014-2020 г., чрез заеми или гаранции при условията на чл. 37, пар 7-9 от Регламент 1303/2013 г. и при спазване на Насоките на ЕК относно комбиниране на подкрепа[9], както и в съответствие с правилата за държавни помощи. Този подход може да бъде осъществен, като чрез финансов инструмент се финансира частта от инвестиционните разходи, съответстваща на изчислените генерирани нетни приходи. Разходите, финансирани с подкрепа чрез финансови инструменти не следва да се припокриват с допустимите инвестиционни разходи, финансирани с БФП. Комбинацията от подкрепа, предоставяна чрез безвъзмездни средства и финансови инструменти, може да обхваща същата разходна позиция, при условие че сумата от всички форми на комбинирана подкрепа не надхвърля общия размер на съответната разходна позиция. Безвъзмездните средства не се използват за възстановяване на подкрепа, получена от финансови инструменти. Финансовите инструменти не се използват за предварително финансиране на безвъзмездни средства.

В допълнение, посочените по-долу примерни мерки могат да бъдат финансирани чрез ФИ, като проект/част от проект, насочен към постигане на пълно съответствие с изискванията на европейското и национално законодателство в областта на питейните и отпадъчните води. Мерките са идентифицирани на базата на ограничения анализ на пазара, извършен за целите на настоящата стратегия. Списъкът може да бъде допълнен с други мерки, които да бъдат реализирани от ВиКО на база на резултатите от съответните РПИП. Задължително условие за финансиране чрез ФИ, е проектите да бъдат устойчиви и финансово жизнеспособни и да обхващат:

·         дейности, насочени към намаляване на общите загуби на вода (неносеща приходи вода) – както търговските, така и физическите водни загуби;

·         дейности, насочени към подобряване на енергийната ефективност на консолидираните ВиКО;

·         дейности, насочени към оптимизиране на оперативните разходи на консолидираните ВиКО;

·         Други финансово жизнеспособни проекти в съответствие както с целите на ОПОС 2014 – 2020 г., така и със законодателната рамка на България и ЕС.

Инвестициите са допустими по ОПОС 2014-2020, само ако се осъществяват на територия, на която оперират консолидирани ВиКО и ако са насочени към агломерации с над 10 000 екв. ж., които следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на законодателството на ЕС и на националното такова.

ОПОС 2014-2020 г. идентифицира цели, които се очаква да бъдат постигнати чрез предвидените инвестиции във ВиК сектора. Те следва да са свързани с реализацията на мерки за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води. В допълнение, инвестициите в реконструкция на съществуващата инфраструктура следва да подобрят ефективността на водоснабдителните мрежи и да намалят загубите на вода. Конкретният принос по отношение намаляване загубите на вода, където такива мерки са идентифицирани като приоритетни в РПИП, ще бъде отчетен на ниво проект. Допълващи подходящи методи за пречистване ще намалят или отстранят риска от възникване на отклонения в качеството на водата, преди разпределението й в мрежата. Чрез тези инвестиции ОПОС 2014-2020 г. има за цел също така да подпомогне процеса по приключване на ВиК реформата в страната и да допринесе за укрепване на капацитета на заинтересованите страни.

При предоставяне на финансиране по тази приоритетна ос, предвидените ФИ ще се използват за дейности, отговарящи на условията по чл.37 от Регламент (ЕС) №1303/2013, т.е. подкрепа на инвестиции, които се очаква да бъдат финансово жизнеспособни, но не са в състояние да си осигурят достатъчно финансиране от пазарните източници.

Финансовият инструмент по ПО 1 има следните цели:

·         Да предоставя финансиране за част от разходите за инвестиции, които ще бъдат подпомогнати чрез безвъзмездна финансова помощ, при условията, описани по-горе (конкретните проекти ще се определят в РПИП);

·         Да предоставя финансиране за допустими и финансово жизнеспособни инвестиции във ВиК сектора, съответстващи на допустимите дейности по ПО 1, които няма да бъдат подпомогнати чрез безвъзмездна финансова помощ.

 

2.3 Регулаторна рамка и стратегически документи

ВиК секторът в България се урежда от редица регулаторни и правни документи, основните от които са Законът за водите[10] и Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги[11]. Ключовите проблеми и стратегическите цели на сектора са очертани в „Стратегията за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г.“.

На 22 януари 2016 г. влизат в сила следните нови подзаконови актове: Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, които са ключови документи и по отношение на инвестициите, посочени в настоящата ИС, и възможността на ВиКО да структурират финансово жизнеспособни проекти. Чрез посочените актове се въвежда нов метод за ценообразуване на ВиК услугите, както и нови изисквания за ВиКО относно качеството на услугите за водоснабдяване и пречистване на отпадъчните води. Наредбите са приети в изпълнение на ЗВ и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, в съответствие с най-добрите международни практики, изискванията на Европейската комисия  (ЕК) за анализ на разходите и ползите и според спецификата на ВиК сектора в България. В съответствие с тези наредби ВиКО следва да разработят бизнес планове, които да бъдат представени на КЕВР за регулаторния период, започващ от 1 януари 2017 г. Бизнес плановете следва да съдържат план за изпълнение, който определя как всеки ВиКО ще постигне поставените цели за качество за регулаторния период 2017-2021 г.

3.     Структура за прилагане на ФИ по ПО 1 на ОПОС 2014-2020 г.

Според чл. 38 (5) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, ФМФИБ може да повери част от изпълнението на ФИ на финансови посредници. Предварителната оценка и извършеният допълнителен анализ потвърждават, че инвестициите в сектор ВиК към момента са ограничени и липсва значимо участие на българския финансов сектор при финансирането им, поради наличните пазарни несъответствия.  В тази връзка на базата на препоръките на Предварителната оценка в настоящата Инвестиционна стратегия са представени  варианти за прилагане на ФИ с гаранционни продукти и заеми, с цел адресиране на ограниченията, породени от неоптималните инвестиционни ситуации, идентифицирани в сектора, както следва:

3.1. Вариант 1 - Специална инвестиционна структура за прилагане на ФИ

Прилагане на ФИ чрез специализирана инвестиционна структура (DIV) за сектор ВиК

Предвижда се прилагане на ФИ във ВиК сектора чрез специална инвестиционна структура (DIV), която да бъде управлявана от квалифициран фонд мениджър с необходимия опит (т. нар. фонд мениджър). Специалната инвестиционна структура (DIV) ще предоставя директни заеми на допустими крайни получатели и гаранции на търговски банки за заеми, отпуснати на допустими крайни получатели.

ФМФИБ ще бъде отговорен за избора на фонд мениджър на специалната инвестиционна структура (DIV) и последващия мониторинг на неговата дейност. ФМФИБ може да осъществи избор на фонд мениджър на специалната инвестиционна структура (DIV) чрез открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура, като се избягват конфликти на интереси, в съответствие с чл. 38 (5) от Регламент (ЕС) №1303/2013 и чл.6 и чл.7 от Делегиран регламент (ЕС) №480/2014 или директно да повери управлението на специалната инвестиционна структура (DIV) на международна финансова институция (МФИ). Точните договорености между ФМФИБ и фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV) ще бъдат регламентирани в Оперативно споразумение, подписано от двете страни. В Оперативното споразумение ще бъдат определени правата и отговорностите на страните и ограничителната рамка за дейността на фонд мениджъра. Фонд мениджърът на специалната инвестиционна структура (DIV) ще бъде отговорен за прилагането на ФИ,  като ще предоставя директни заеми на допустими по ПО1 Води на ОПОС 2014 – 2020 г. крайни получатели и гаранции на търговски банки за заеми, предоставени на допустими по ПО1 Води на ОПОС 2014 – 2020 г. крайни получатели. Проверката на инвестициите относно тяхната финансова рентабилност и съответствието им с целите на ОПОС, както и крайното решение за това, дали дадена инвестиция да бъде финансирана чрез ФИ, ще бъде отговорност на фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV). Настоящата ИС предвижда вариант за изпълнение, базиран на създаването на специална инвестиционна структура (DIV) поради следните причини:

·         Проектите, които подлежат на финансиране, са сложни, а крайните получатели нямат необходимите експертиза и опит в проектно финансиране и управление. Посредством професионално управление чрез фонд мениджър, съчетано с мерки за укрепване капацитета на ВиКО, специалната инвестиционна структура (DIV) ще може да адресира тези пазарни проблеми.

·         Търговските банки считат сектора и проектите в обхвата на стратегията за рискови поради неясноти в регулацията и ограничена кредитоспособност на повечето от крайните получатели. Търговските банки предоставят заеми с по-кратък матуритет, който не съвпада с дългия период на изплащане на инвестициите в обхвата на ИС. В допълнение, ВиКО не притежават дълготрайни активи, подходящи за обезпечение. Затова, търговските банки не са склонни да предоставят заеми на тези крайни получатели без допълнителна подкрепа. В отговор на тези пазарни ограничения, специалната инвестиционна структура (DIV) ще може да предоставя заеми с по-дълъг матуритет, по-ниски изисквания за обезпечение и адекватни условия, с цел структуриране на инвестициите по устойчив начин и подобряване на финансовата дисциплина сред крайните получатели.

·         Подкрепата за кредитиране, предоставена от ЕСИФ, може да осигури мобилизирането на допълнително финансиране от публичния и частния сектор на нивото на специалната инвестиционна структура (DIV). Това беше потвърдено по време на дискусии с МФИ и търговски банки. Освен това, с цел привличането на допълнителен капитал от частния сектор, специалната инвестиционна структура (DIV) ще предоставя гаранции на търговските банки на ниво проект.

·         Професионалното управление на специалната инвестиционна структура (DIV) ще осигури устойчивост на инвестициите чрез активно участие в структурирането и изпълнението на проектите на ниво краен получател. В допълнение, специално адаптирани условия в договорите за заеми за подобряване на ефективността ще осигурят финансова дисциплина и по-добро представяне на ВиКО.   

·         Предвидената подкрепа за крайните получатели за изпълнение на проекти и подобряване на капацитета им ще осигури устойчивост на инвестициите.

·          Според чл. 37 (8) (9) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, ФИ не трябва да бъдат използвани за предварително финансиране на безвъзмездни средства. Затова мостово финансиране в контекста на грантово финансиране от ЕСИФ може да бъде предоставяно от специалната инвестиционна структура (DIV), само ако източникът на средствата за мостово финансиране не е ЕСИФ, а друго частно финансиране, предоставено специално за тази цел. Това означава, че средствата за мостово финансиране трябва да бъдат съхранявани в отделна сметка с отделна одитна пътека и да не се отчитат като привлечено финансиране на ниво DIV в контекста на ФИ по ОПОС 2014 – 2020 г. В този случай средствата, използвани за мостово финансиране, няма да могат да се възползват от гаранционния продукт, предоставен от ЕСИФ и няма да се вземат предвид при калкулацията на постигнатия ефект на лоста от ФИ.

·         Предвиденият вариант за прилагане на ФИ е илюстриран по-долу:

Таблица 3: Илюстрация на структура за прилагане на ФИ чрез DIV

Важно е да се осигури, че гаранциите, предоставени от специалната инвестиционна структура (DIV), ще могат да предоставят капиталови облекчения на търговските банки.

Избор на фонд мениджър на специална инвестиционна структура (DIV)  

Изборът на фонд мениджър на специална инвестиционна структура (DIV) ще се базира на следните параметри:

·         Обективни, неутрални и прозрачни критерии, свързани с, inter alia: (i) финансови аспекти, вкл. размера на таксата за управление, (ii) управленски и организационен капацитет, вкл. опит и разбиране на сектор ВиК и капацитет за оценка на рисковете (технически, екологични, рискове по изпълнението), свързани с проектите, (iii) предишен опит в прилагането на ФИ, използвайки Структурни фондове, (iv) желание и възможност за принос към ефекта на лоста, реализиран от финансовия продукт и (iv) капацитет на екипа.

·         Предложен подход за (i) изпълнението на финансовите продукти и (ii) постигане на резултатите, изложени в ОП и в настоящата ИС.

Фонд мениджърът следва да изпълнява задълженията си в съответствие с приложимото право и да действа с професионално старание, ефикасност, прозрачност и дължима грижа в степента, която се очаква от организация с опит в прилагането на ФИ.

Опция за избор на фонд мениджър на специалната инвестиционна структура (DIV) е прякото възлагане на управлението на структурата на МФИ, в съответствие с чл.3.4 от Насоки за държавите членки относно подбора на организациите, прилагащи финансови инструменти. Посочената  разпоредба указва, че поверяването на задачи по прилагането на финансов инструмент на международна финансова институция може да се извърши пряко, включително и от ФМФИБ, като организация, изпълняваща фонд на фондове, при условие че България е член на международната финансова институция и поверяваните задачи попадат в обхвата на определената в устава мисия на институцията.  

Възможно e също така ФМФИБ да проведе процедура за избор на фонд мениджър на специална инвестиционна структура (DIV) за сектор ВиК.

След възлагане изпълнението на ФИ на фонд мениджър, той ще организира процедура за избор на търговски банки, на които да се предоставят предвидените гаранционни продукти за гарантиране на заеми на крайни получатели.

Фонд мениджърът следва да гарантира, че:

(а) Крайните получатели на подкрепа чрез ФИ се избират при надлежно отчитане на естеството на ФИ и на потенциалната икономическа жизнеспособност на инвестиционните проекти, които трябва да бъдат финансирани. Подборът трябва да бъде прозрачен и обективно обоснован и да не поражда конфликт на интереси;

(б) Крайните получатели биват информирани, че финансирането се предоставя по програма, съфинансирана от ЕСИФ, в съответствие с изискванията по член 115 от Регламент (ЕС) №1303/2013;

(в) Подкрепата чрез ФИ се предоставя по начин, който не нарушава конкуренцията;

(г) Преференциалното възнаграждение за частните инвеститори или публичните инвеститори, работещи съгласно принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, както е посочено в член 37, параграф 2, буква в) и член 44, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) №1303/2013, е пропорционално спрямо рисковете, поети от тези инвеститори и е ограничено до необходимия минимум за привличането на такива инвеститори, като това се гарантира чрез определени условия и предпазни процедури.

Тъй като пряката финансова отговорност на УО спрямо организациите, прилагащи ФИ, или крайните получатели, както и отговорността му във връзка с всеки друг дълг или задължение по ФИ, не може да надвишава сумата, за която УО е поел задължение за подкрепа чрез ФИ по силата на Финансовото споразумение, фонд мениджърът следва да гарантира, че към УО не може да се предявяват искове за вземания в размер, надвишаващ сумата, за която той е поел задължение по ФИ.

Когато избира организация, която да прилага ФИ по силата на чл.38 (4) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, ФМФИБ следва да се увери, че тази организация отговаря на следните минимални изисквания:

(а) има право да изпълнява съответните задачи по прилагането на ФИ съгласно правото на Съюза и националното право;

(б) има подходяща икономическа и финансова жизнеспособност;

(в) има подходящ капацитет за прилагане на ФИ, включително организационна структура и рамка за управление, осигуряващи необходимата увереност за УО;

(г) разполага с ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол;

(д) използва счетоводна система, осигуряваща своевременно точна, пълна и надеждна информация;

(е) се съгласява да бъде одитирана от одитните органи на държавата членка, Комисията и Европейската сметна палата.

Когато избира организация, която да прилага даден ФИ, ФМФИБ следва надлежно да вземе под внимание естеството на ФИ, опита на тази организация в прилагането на подобни ФИ, експертните знания и опита на предвидените членове на екипа, както и оперативния и финансовия капацитет на организацията. Изборът трябва да бъде прозрачен и обективно обоснован и да не поражда конфликт на интереси. Използват се най-малко следните критерии за подбор:

(а) стабилността и надеждността на методиката за определяне и оценяване на финансовите посредници или крайните получатели, според случая;

(б) равнището на разходите и таксите за управление за прилагането на ФИ и предвидената за тяхното изчисляване методика;

(в) редът и условията, прилагани по отношение на подкрепата за крайните получатели, включително ценообразуването;

(г) способността да се набират средства за инвестиции за крайните получатели в допълнение към средствата от програмата;

(д) способността да се извършва допълнителна дейност в сравнение със сегашната дейност;

(е) в случаите, когато организацията прилагаща ФИ отпуска собствени финансови ресурси за ФИ или споделя риска — предвидените мерки за хармонизиране на интересите и за ограничаване на евентуалните конфликти на интереси.

3.2. Вариант 2 – Пряко прилагане на ФИ от ФМФИБ ЕАД

Този вариант за изпълнението на Инвестиционната стратегия предвижда прилагането на ФИ във ВиК сектора да се осъществява пряко от ФМФИБ ЕАД, който в този случай ще действа по отношение на част или на целия ресурс за ФИ по ПО 1 на ОПОС 2014-2020 г., като финансов посредник предоставящ заеми и/или гаранции, а не като мениджър на фонд на фондове. ФМФИБ ЕАД ще бъде отговорен за прилагането на ФИ,  като ще предоставя директни заеми на допустими по ПО1 Води на ОПОС 2014 – 2020 г. крайни получатели и/или гаранции на търговски банки за заеми, предоставени на допустими по ПО1 Води на ОПОС 2014 – 2020 г. крайни получатели. 

При този вариант необходимият лостов ефект ще бъде осигурен, чрез мобилизиране на допълнително финансиране от публичния и частния сектор на ниво краен получател, включително чрез предоставяне на гаранции от ФМФИБ ЕАД на търговските банки на ниво проект.

Предвиденият вариант за прилагане на ФИ е илюстриран по-долу:

Таблица 4: Илюстрация на структура за прилагане на ФИ пряко от ФМФИБ ЕАД

3.3 Други аспекти на прилагането на ФИ

Прогнозната времева рамка за прилагането на ФИ във ВиК сектора е изложена в таблицата по-долу.  

Таблица 5: Стъпки за прилагане на ФИ във ВиК сектора

Стъпка	Времева рамка
Избор на фонд мениджър на специална инвестиционна структура	Първо полугодие на 2018 г.
Избор на финансови посредници (за гаранционни продукти):	Второ  полугодие на 2018 г.
Първи сключени договори за заем за финансиране на проекти:	До края на 2018 г.
Първи погашения от КП (на главницата, след гратисния период):	В края 2020 г.
Период на допустимост за плащания към крайни получатели:	До 31.12.2023 г.

Изготвянето на настоящата ИС съвпада с осъществяването на редица важни промени и реформи във ВиК сектора. Успешното завършване на планираните реформи е необходимо условие и има ключово значение за успешното изпълнение на ФИ в сектор ВиК. Липсата на предишен опит от страна на крайните получатели и търговските банки в структурирането и финансирането на проекти от такова естество следва да бъде отчетена.

С оглед ефекта от споменатите по-горе промени върху сектора, както и бъдещите пазарни условия, е важно да се предвиди допълнителна гъвкавост, позволяваща прехвърлянето на средства между предвидените финансови продукти.

УО може да преразгледа размера на предвидения ФИ по ПО 1, както и параметрите на прилагане на ФИ в зависимост от резултатите от РПИП и в случай на преразглеждане на предварителната оценка на ФИ.

Държавни помощи

Правилата за държавни помощи следва да бъдат съблюдавани и при използването на финансови инструменти. В тази връзка, Европейската комисия е приела Работен документ SWD(2017) 156/2.5.2017 – Насоки относно държавната помощ за финансовите инструменти по европейските структурни и инвестиционни фондове през програмния период 2014—2020 г..[12] Условията за изключване на наличието на държавни помощи са уредени и в Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз [13]

Съгласно Насоките относно държавната помощ за финансовите инструменти по европейските структурни и инвестиционни фондове през програмния период 2014—2020 г., държавните помощи трябва да се разгледат на всички възможни нива - ФМФИБ; специална инвестиционна структура (DIV); частни инвеститори, търговски банки и крайни получатели.

·         Ниво ФМФИБ

ФМФИБ е създаден от Министерския съвет на Република България, в изпълнение на националната нормативна рамка (ЗУСЕСИФ), за да опосредства достигането на средствата от ФИ по ОПОС 2014 – 2020 г. до крайните получатели и следва да бъде разглеждан като организация, изпълняваща фонд на фондовете. ФМФИБ ще прилага ФИ по ПО 1 на ОПОС 2014 – 2020 г. чрез специална инвестиционна структура (DIV) при вариант 1 или чрез пряко предоставяне на заеми и/или гаранции при вариант 2, но без да инвестира собствени средства, което означава, че държавните помощи на ниво ФМФИБ следва да бъдат разглеждани в контекста на възнаграждението за управление, което ще бъде изплатено на ФМФИБ.

Съгласно т. 3.3. от Насоките относно държавната помощ за финансовите инструменти по европейските структурни и инвестиционни фондове през програмния период 2014—2020 г., не е  налице държавна помощ на това ниво, когато възнаграждението за организациите, изпълняващи финансови инструменти/управителите на фондове, е в съответствие с пазарните цени.

·         Ниво: специална инвестиционна структура (DIV)

Приложимостта на правилата за държавни помощи на това ниво е поставена в зависимост от различните варианти за структуриране на финансовите инструменти.  

В съответствие с предвиденото в Насоките относно държавната помощ за финансовите инструменти по европейските структурни и инвестиционни фондове през програмния период 2014—2020 г., Фонд мениджърът на специалната инвестиционна структура (DIV) може да се яви получател на държавна помощ, при условие че възнаграждението, което й се изплаща, надвишава пазарните нива. Приема се, че когато тази структура е определена чрез прилагането на открита, прозрачна, безусловна и недискриминационна процедура по смисъла на Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, пазарните нива са спазени и изплащането на средства на това ниво ще бъде в съответствие със законодателството за държавни помощи.

Друга възможност е управлението на специалната инвестиционна структура (DIV) да бъде поверено на МФИ. В този случай приложимостта на правилата за държавни помощи на ниво DIV ще е в зависимост от конкретните условия, при които се възлага управлението.  

·         Ниво: търговски банки, отпускащи заеми, въз основа на гаранция

В съответствие с предвиденото в Насоките относно държавната помощ за финансовите инструменти по европейските структурни и инвестиционни фондове през програмния период 2014—2020 г., с цел постигане на съответствие с приложимото законодателство за държавни помощи на ниво търговски банки (по отношение гаранциите), те следва да бъдат избрани въз основа на открити, прозрачни, безусловни и недискриминационни процедури. В случай че това изискване бъде изпълнено, подпомагането на ниво търговски банки ще бъде в съответствие със законодателството за държавни помощи. В допълнение ще бъдат приложени и изискванията на т. 4.2.3.4 от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз

В случай, че управлението на специалната инвестиционна структура (DIV) бъде поверено на МФИ, МФИ ще приложи свои собствени процедури за избор на търговските банки. Тези процедури ще следва да осигурят съответствие с приложимото законодателство за държавни помощи.

·         Ниво: частни инвеститори

Очаква се, че частните инвеститори ще осигурят ефект на лоста спрямо средствата от ОПОС 2014 – 2020 г., като инвестират на ниво специална инвестиционна структура (DIV) и/или на ниво търговски банки – т.е. фонд мениджърът на специалната инвестиционна структура (DIV), търговските банки и други потенциални частни инвеститори ще инвестират собствени средства в прилаганите ФИ. В случай че това се случи, би следвало да бъде взето предвид приложимото законодателство за държавни помощи в контекста на инвестициите, направени от частни инвеститори.

Предоставянето на ФИ на ниво частни инвеститори ще бъде в съответствие с приложимото законодателство за държавни помощи, в случай че частните и публичните инвеститори бъдат третирани въз основа на принципа pari passu.

Приложимите регламенти предвиждат възможността за предоставяне на преференциално възнаграждение на частните инвеститори (като например по-висока печалба или по-ниско ниво на риск, в сравнение със съответните печалба или риск, ако се прилага принципът pari passu). Необходимостта от предоставяне на преференциално възнаграждение за частните инвеститори следва да бъде посочена като условие за успешното прилагане на ФИ в предварителната оценка.

Нивата на преференциално възнаграждение следва да бъдат ограничени до минималните необходими за привличането на частни инвеститори. Ако бъде въведено преференциално възнаграждение за частните инвеститори, то следва да е в съответствие с приложимото законодателство за държавни помощи или да бъде спазено изискването за уведомление за държавни помощи.

Следва да се има предвид, че горепосоченото е приложимо само по отношение на мерките, разработени в  съответствие с чл.21 от Регламент 651/2014 г. НА КОМИСИЯТА от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС.

Във всички останали случаи следва да се прилагат правилата на Насоките, изключващи наличието на държавна помощ на ниво частен инвеститор или съответно икономическата изгода да бъде прехвърлена изцяло към крайните получатели, като приложимото законодателство за държавни помощи следва да бъде взето предвид на ниво крайни получатели, за да се предотврати предоставянето на несъвместима помощ.

·         Ниво: крайни получатели

Във ВиК сектора се очаква допустимите проекти да се считат за икономическа дейност. Освен това, крайните получатели (ВиКО) са предприятия, извършващи икономическа дейност. В този смисъл, следва да бъде оценено съответствието с приложимото законодателство за държавни помощи.

Във връзка с посоченото на 16 август 2017г. Министерският съвет на РБългария одобри доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е възприета национална позиция, че финансирането с публични средства на ВиК инфраструктура не представлява държавна помощ, по смисъла на чл. 107, пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, в резултат от което на министъра на регионалното развитие и благоустройството се възлага със съдействието на министъра на финансите да проведе консултации с Европейската комисия.

Консултациите с ЕК са в процес на извършване. Резултатите от тях ще бъдат съобразени и спазени.

·         Отговорности на организациите, прилагащи ФИ

Организациите, прилагащи ФИ, следва да осигурят съответствие с приложимото законодателство, вкл. относно държавните помощи. От своя страна, крайните получатели също са длъжни да съблюдават и спазват приложимите правила за държавни помощи.

ФМФИБ е отговорен за структурирането и прилагането на ФИ в съответствие с приложимото законодателство за държавни помощи. Въпреки това фонд мениджърът на специалната инвестиционна структура (DIV) може да оценява подадените към него заявления за предоставяне на директни заеми и условията на заемите, договорени между търговските банки и крайните получатели при гаранционния продукт, с цел предотвратяване предоставянето на несъвместима помощ. Този механизъм следва да се уреди чрез Оперативните споразумения и да съблюдава допустимите условия за отделните заеми, при спазване на законодателството за държавни помощи.

4.     Финансови продукти

Изборът на финансови продукти е осъществен въз основа на наблюдаваните неоптимални инвестиционни ситуации и инвестиционните нужди, както и приемливите нива на риск и възнаграждение за фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV) .

Предвидените финансови продукти са изложени в таблицата по-долу:

Таблица 6: Предвидени финансови продукти

	Приоритетна ос 1: Води
Тематична цел (ТЦ)	ТЦ 6: Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност
Инвестиционен приоритет	c (ii): Инвестиции във водния сектор за съобразяване с изискванията на достиженията на правото на Съюза в областта на околната среда и за вземане на мерки във връзка с нуждите, установени от държавите членки, от инвестиции, които надхвърлят тези изисквания.
Общ бюджет по ОП (вкл. ЕС)	1,196.3 млн. евро (КФ: 1,016.9 млн. евро)
Бюджет за ФИ (% от ПО)	119.63 млн. евро (10%)
Бюджет за ФИ по финансови продукти (ЕСИФ и национално съфинансиране)	Гаранции (23.93 млн. евро)
	Заеми (95.70 млн. евро)
Очакван ефект на лоста	Минимум 1:2
Общо очакван ресурс по финансови продукти	Гаранции (>47.86 млн. евро)
	Заеми (>191.4 млн. евро)

Основните характеристики на предвидените финансови продукти са изложени по-долу.

Настоящата ИС предвижда два финансови продукта, които да адресират идентифицираните пазарни неуспехи и неоптималните инвестиционни ситуации във ВиК сектора:

·         Гаранции; и

·         Заеми.

Таблица 7: Характеристики на финансов продукт по ПО 1 Води - Гаранции

Характеристики на финансовия продукт	1. Гаранции
Описание	Ще бъдат предоставяни гаранции за покриване на част от кредитния риск на ниво отделен заем към допустимите крайни получатели. Гаранциите ще бъдат издавани от специалната инвестиционна структура (DIV) или от ФМФИБ в полза на търговските банки.
Допустими проекти	1.     Проектите следва да бъдат устойчиви и финансово жизнеспособни. 2.     Проектите следва да бъдат насочени към агломерации с над 10 000 екв. ж. на територии, обслужвани от консолидирани ВиКО. 3.     Допустимите проекти съгласно ПО 1 на ОПОС  включват следните дейности: ·         Проектиране/изграждане/ реконструкция на съоръжения за пречистване на отпадъчните води, вкл. на съоръжения за третиране на утайки (съгласно изискванията на Директивата за пречистване на отпадъчните води и условията в разрешителното за заустване, вкл. осигуряване на по-строго пречистване с отстраняване на биогенни елементи от отпадъчните води – за агломерации над 10,000 екв. ж., заустващи в чувствителни зони); ·         Проектиране/изграждане/реконструкция или подмяна на канализационни мрежи и съоръжения към или от ПСОВ с цел приоритетно осигуряване на екологосъобразно и икономически ефективно функциониране на ВиК системите, съобразно ангажиментите на страната по Директивата за пречистване на градските отпадъчни води; ·         Проектиране/изграждане/реконструкция на съоръжения за пречистване на питейни води, или ако е икономически по-ефективно - изграждане на нови водовземни съоръжения; ·         Проектиране/изграждане/реконструкция на водоснабдителни мрежи и съоръжения за питейни води с цел повишаване на ефективността на ползване на водите и намаляване на загубите на вода във водопреносните мрежи и изпълнение на задълженията по Директива 98/83/ЕО; ·         Проектиране/изграждане на съпътстваща инфраструктура (напр. електроснабдяване, път, водоснабдяване), която обслужва само изгражданите обекти (напр. ПСОВ, ПСПВ, резервоари и помпени станции); 4.     За следните примерни мерки могат да бъдат  предоставяни гаранции за покриване на кредитния риск по заеми на ВиКО за: ·         осигуряване на финансиране за част от допустимите инвестиционни разходи по ВиК проекти, за които се предоставя БФП по ОПОС 2014-2020 г. ·         дейности, насочени към намаляване общите загуби на вода (неносеща приходи вода) на ниво крайни получатели; ·         дейности, насочени към подобряване на енергийната ефективност на ниво крайни получатели; ·         дейности, насочени към оптимизиране на оперативните разходи на допустимите крайни получатели ·         Други финансово жизнеспособни проекти, изпълнявани на ниво крайни получатели, в съответствие с целите на ОПОС.
Допустими крайни получатели	Регионални ВиКО, ако (i) ВиКО е консолидиран, (ii) има подписан договор със съответната АВиК и (iii) има завършено РПИП, което определя списъка от проекти за изпълнение за региона.
Допустими финансови посредници	Всички финансови посредници, които се възползват от гаранционния механизъм, следва да бъдат финансово стабилни институции с добра репутация.
Условия на гаранциите	Гаранциите ще бъдат издавани за инвестиционни заеми или за заеми за дейности, насочени към оптимизиране на оперативните разходи и други допустими дейности в съответствие с целите на ОПОС. Предвиждат се следните общи условия на гаранциите: Вид гаранция: Безусловна и неотменима Покритие на ниво кредит - Pari passu или с прилагане на асиметрия при спазване на приложимите правила за държавни помощи: до 80 % от общата стойност на финансирането към крайния получател При изграждане на портфейл от няколко заема за ВиКО, предоставени от една търговска банка покритието на ниво индивидуален кредит може да бъде до 80 %, но не повече от 25% от общата стойност на финансирането на ниво портфейл създаден от тази банка Покритие на ниво портфейл - до 25% от общата стойност на финансирането на ниво портфейл Процентът на гаранцията на ниво портфейл ще варира спрямо оценката на риска   Гаранционна такса: без такса за банките и крайните получатели за гаранция покриваща очакваните загуби, обезпечена със средства от ОПОС. В случай че МФИ, като мениджър на DIV предостави допълнителна гаранция но не повече от 80 % от общата стойност на финансирането към крайния получател, обезпечена с допълнителни частни средства, то за това допълнително гаранционно покритие може да се начислява гаранционна такса.
Условия на заемите, гарантирани от специалната инвестиционна структура (DIV)	Условията на заемите, предоставяни от търговските банки и гарантирани от специалната инвестиционна структура (DIV) или от ФМФИБ (напр. продължителност на заема, лихва, изисквания за обезпечение), следва да отразяват кредитното облекчение, получено в резултат на гаранцията
Бюджет (КФ и нац. съфинансиране)	23.93 млн. евро
Очакван ефект на лоста	Финансовият продукт ще се стреми да постигне ефект на лоста най-малко в размер 1:2 Точният размер на очаквания ефект на лоста ще се уточни при подбора на банките и след одобряване от страна на Европейската комисия на проекта на Насоки за докладване на ФИ по чл.46 и за лостовия ефект по чл.37 (2)(c)[14].
Очакван общ ресурс на финансовия продукт	>47.86 млн. евро

Таблица 8: Характеристики на финансов продукт по ПО 1 Води - Заеми

Характеристики на финансовия продукт	2. Заеми
Описание	Директни заеми, които ще бъдат предоставяни от специалната инвестиционна структура (DIV) или от ФМФИБ ЕАД на крайните получатели за финансиране на проекти, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ съгласно условията, изложени в т. 2.2. Обхват на ОПОС 2014 – 2020 г. или финансиране изцяло или частично на други допустими проекти, без участието на безвъзмездно финансиране.
Допустими проекти	1.     Проектите следва да бъдат устойчиви и финансово жизнеспособни. 2.     Когато крайният получател е ВиКО, проектите следва да бъдат насочени към агломерации с над 10 000 екв. ж. на територията на консолидираните райони (районите на консолидираните ВиКО). 3.     Допустимите проекти включват следните дейности: ·         Проектиране/изграждане/ /реконструкция на съоръжения за пречистване на отпадъчните води, вкл. на съоръжения за третиране на утайки (съгласно изискванията на Директивата за пречистване на отпадъчните води и условията в разрешителното за заустване, вкл. осигуряване на по-строго пречистване с отстраняване на биогенни елементи от отпадъчните води – за агломерации над 10,000 екв. ж., заустващи в чувствителни зони); ·         Проектиране/изграждане /реконструкция или подмяна на канализационни мрежи и съоръжения към или от ПСОВ с цел приоритетно осигуряване на екологосъобразно и икономически ефективно функциониране на ВиК системите, съобразно ангажиментите на страната по Директивата за пречистване на градските отпадъчни води; ·         Проектиране/изграждане/ реконструкция на съоръжения за пречистване на питейни води, или ако е икономически по-ефективно - изграждане на нови водовземни съоръжения; ·         Проектиране/ изграждане / реконструкция на водоснабдителни мрежи и съоръжения за питейни води с цел повишаване на ефективността на ползване на водите и намаляване на загубите на вода във водопреносните мрежи и изпълнение на задълженията по Директива 98/83/ЕО; ·         Проектиране/изграждане на съпътстваща инфраструктура (напр. електроснабдяване, път, водоснабдяване), която обслужва само изгражданите обекти (напр. ПСОВ, ПСПВ, резервоари и помпени станции);  4.     Следните примерни мерки, могат да бъдат финанснирани чрез предоставянето на директни заеми: Ø  осигуряване на финансиране за част от допустимите инвестиционни разходи по ВиК проекти, за които се предоставя БФП по ОПОС 2014-2020 г. Ø  дейности, насочени към намаляване общите загуби на вода (неносеща приходи вода) на ниво крайни получатели; Ø  дейности, насочени към подобряване на енергийната ефективност на ниво крайни получатели; Ø  дейности, насочени към оптимизиране на оперативните разходи на допустимите крайни получатели Ø   Други финансово жизнеспособни проекти, изпълнени на ниво крайни получатели, в съответствие с целите на ОПОС.
Допустими крайни получатели	Регионални ВиКО, ако (i) ВиКО е консолидиран, (ii) има подписан договор със съответната АВиК и (iii) има завършен РПИП, което определя списъка от проекти за изпълнение за региона.
Условия на заемите	Вид заеми: Инвестиционни заеми или заеми за дейности, насочени към оптимизиране на оперативните разходи и други допустими дейности в съответствие с целите на ОПОС   Продължителност на заемите: до 15 г. Гратисен период: до 3 г. Изискуемо обезпечение: залог на банкови сметки; залог на бъдещи вземания и други активи Лихва: фиксирана или плаваща, да покрива разходите за финансиране + пазарен процент на рискова премия Частта от заема, финансирана по ОПОС, може да е безлихвена или при облекчени лихвени условия и с намалени обезпечения, което да рефлектира като цяло в облекчени условия за крайния получател. Условията за публичното и частното съфинансиране по заема ще са в съответствие с принципа pari passu или с прилагане на асиметрия при спазване на приложимите правила за държавни помощи. Такса за ангажимент: до 0.5% от непредоставената сума в рамките на срока за усвояване. Таксата за ангажимент има за цел да въведе дисциплина на ниво краен получател относно навременното изпълнение на проекта и свързаните обществени поръчки и други дейности.
Бюджет (КФ и национално съфинансиране)	95.7 млн. евро
Очакван ефект на лоста	Финансовият продукт ще се стреми да постигне ефект на лоста най-малко в размер 1:2 Точният размер на очаквания ефект на лоста ще се уточни след одобряване от страна на Европейската комисия на проекта на Насоки за докладване на ФИ по чл.46 и за лостовия ефект по чл.37 (2)(c)
Очакван общ ресурс на финансовия продукт	> 191.4 млн. евро

5.     Важни изисквания и условия за успешното прилагане на ФИ

Във ВиК сектора, основните изисквания и условия за успешното прилагане на ФИ са следните:

Основното условие за прилагането на подкрепа чрез ФИ по ПО 1 е изпълнението на предварителните условия в Таблица 24 на ОПОС, както следва:

T.06.1 - Воден сектор: Наличие на: а) политика за определяне на цените на водата, която осигурява на потребителите подходящи стимули да използват водните ресурси ефективно, и б) адекватен принос на различните потребители на вода към възстановяването на разходите за водни услуги на равнище, определено в одобрения план за управление на речни басейни за инвестиции, подкрепени от програмите.

Предварително тематично условие 6.1 е потвърдено като изпълнено от страна на ЕК с писмо от 3 август 2017 г.

Наред с това може да се отчетат следните предпоставки за ефективно прилагане на ФИ:

·         Разширяване обхвата на допустимите крайни получатели и проекти. Настоящата ИС идентифицира възможност за разширяване на критериите на ОПОС 2014 – 2020 г. за допустими крайни получатели, което може да се осъществи при наличие на съответно решение от страна на УО на ОПОС и Комитета за наблюдение на програмата. При всички положения предложените по-общи критерии за допустимост на крайните получатели трябва да са в съответствие с обхвата на инвестиционния приоритет;

·         Приключване на реформата във ВиК сектора. Консолидацията на ВиКО в България следва да даде възможност за реализирането на икономии от мащаба, както и за увеличаване на икономическата жизнеспособност на операторите в дългосрочен план. Приключването на процеса по консолидация ще направи финансовите продукти достъпни до по-голям брой крайни получатели. В допълнение, това ще допринесе за увеличаване на броя рентабилни и приемливи за банките ВиК проекти в дългосрочен план и подобряване на финансовия капацитет на ВиКО;

·         Преразглеждане на методологията за ценообразуване на ВиК услугите. Наредбата за регулиране на цените във ВиК сектора влезе в сила на 22.01.2016 г. Тя въвежда нов метод за ценообразуване на ВиК услугите, включващ преминаване от метод, базиран на процента на възвращаемост, към метод на ценообразуване, който се основава на определени тавани на цената и приходите. Очаква се новият метод за ценообразуване да подобри капацитета на ВиКО за поемане на нов дълг и увеличаване на годишните капиталови разходи;

·         Подпомагане присъединяването на домакинствата към канализационната мрежа  чрез финансиране, предоставено на ВиКО, за изграждане на нужната инфраструктура, която да свързва индивидуалните потребители (домакинства) към канализационната мрежа. Този тип инвестиции към момента не са включени в обхвата на ОПОС. Те обаче ще подобрят значително достъпа на домакинствата до пречистване на отпадъчни води и може да увеличат приходите на ВиКО.  

·         Укрепване капацитета на ВиКО. Важно е ВиКО да изградят капацитет за управление на инвестиционни проекти и да подобрят своята финансова и оперативна дейност. Както е подчертано в предварителната оценка, ВиКО досега не са били краен получател на средства по ОПОС и в момента нямат нужния капацитет структурирано да подготвят и изпълняват инвестиционни проекти. Подкрепа на ВиКО ще се предостави чрез ОПОС 2014-2020 г., като обхватът й ще бъде уточнен с МРРБ с оглед избягване на двойно финансиране;

·         Навременното завършване на РПИП за всеки консолидиран ВиКО е също ключово условие за успешното прилагане на финансовите продукти, тъй като списъкът с потенциални проекти (и съответно потенциални крайни получатели) трябва да бъде ясно дефиниран в рамките на РПИП.

·         Признаване от БНБ, че гаранциите, предоставяни от специалната инвестиционна структура (DIV) или от ФМФИБ ЕАД могат да предоставят капиталови облекчения на търговските банки.

6.     Източници на съинвестиране (co-investment) и съфинансиране (co-financing)

Въз основа на предварителната оценка и допълнителния пазарен анализ, изготвен за целите на настоящата ИС, идентифицираните източници на съинвестиране (co-investment) и на съфинансиране (co-financing) за предложените ФИ включват:

(1) Международни финансови институции;

(2) Местни търговски банки;

(3) Други частни инвеститори.

Горепосочените организации могат да предоставят финансиране на следните три нива:

(1) На ниво ФнФ;

(2) На ниво специална инвестиционна структура (DIV) (съинвестиране);

(3) На ниво допустими инвестиционни проекти/ крайни получатели (съфинансиране).

Финансирането може да бъде под формата на дълг за всички нива или капиталово финансиране за ниво DIV. Идентифицираните при изготвянето на настоящата ИС съинвеститори не проявиха интерес в осигуряване на хибридно финансиране („мецанин“ дълг, преференциални акции и т.н.).

Финансиране на ниво ФнФ

Въпреки че привличането на съфинансиране на ниво ФнФ е възможна опция, към момента не е идентифицирана съществена възможност за тази опция предвид спецификата на проектите в сектора.

Финансиране на ниво специална инвестиционна структура (DIV) (съинвестиране)

Финансирането на ниво специална инвестиционна структура (DIV) може да бъде предоставено от МФИ, търговските банки и потенциалния фонд мениджър на тази структура (DIV). Инвестициите могат да бъдат под формата на дълг (вероятно от МФИ и търговските банки) и капиталово финансиране (вероятно от фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV)). Процентът капиталово финансиране от общата структура на финансиране на специалната инвестиционна структура (DIV) се очаква да бъде нисък. Причината за това е естеството на допустимите инвестиции, които ще бъдат финансирани от специалната инвестиционна структура (DIV). Допустимите инвестиции се характеризират с дълги периоди на изплащане, ограничени възможности за бързо излизане и стабилна, но ниска възвращаемост на инвестициите. Тези условия не са привлекателни за капиталовите инвеститори, които обикновено се ръководят от краткосрочния или средносрочния хоризонт на инвестицията и са склонни да приемат по-високи нива на риск в името на висока възвращаемост. Целта на капиталовите инвестиции, които ще се предоставят от фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV) е да осигурят съответствие между интересите на фонд мениджъра и тези на другите съинвеститори (вкл. ФМФИБ), както и да набавят основния капитал за специалната инвестиционна структура (DIV).

МФИ и търговските банки могат да предоставят дългово финансиране на ниво специална инвестиционна структура (DIV) чрез подписване на договори за заеми с избрания фонд мениджър на специалната инвестиционна структура (DIV). Конкретните условия на заема не могат да бъдат определени на този етап, а следва да бъдат определени след преговори между фонд мениджъра и съответния инвеститор. Предвид очаквания дългосрочен профил на инвестиционния портфейл на специалната инвестиционна структура (DIV), се очаква фонд мениджърът да търси дългосрочен дълг (над 10 или повече години) с достатъчно дълъг период на ангажимент, за да съответства на очакваното време за изплащане на съответните инвестиции. Заради тези особености и факта, че местните търговски банки рядко могат да предоставят заеми с продължителност над 10 години, преобладаващата част от дълговото финансиране на фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV) вероятно ще бъде осигурена от МФИ. МФИ имат възможност да предоставят заеми с по-дълга продължителност (15-20 години) и период на ангажимент (1-5 години). От друга страна, търговските банки могат да осигурят по-краткосрочни заеми, които да бъдат използвани от фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV) за предоставяне на оборотен капитал и мостово финансиране на допустимите крайни получатели, без да се отчитат като операции на ФИ по ОПОС 2014 – 2020 г. и без да се разходват средства от такса управление на организацията, управляваща специалната инвестиционна структура за целите на управление на подобни заеми.

На ниво специална инвестиционна структура (DIV) дълговото финансиране, получено от МФИ и търговските банки, ще бъде използвано заедно със средствата по ОПОС 2014 – 2020 г. За да се стимулират съинвеститорите да предоставят заеми на специалната инвестиционна структура (DIV), следва да се подобри профилът на кредитния риск на фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV).

Това може да бъде постигнато чрез механизъм за споделяне на риска между средствата по ОПОС 2014 – 2020 г. и средствата, предоставени от съинвеститорите. По-конкретно се предвижда средствата по ОПОС 2014 – 2020 г. да включват гаранция с лимит на загубата спрямо предоставеното финансиране от другите инвеститори, която ще се приложи на база портфейл. Това означава че загубите, дължащи се на неизпълнение на задълженията от страна на крайните получатели, понесени от специалната инвестиционна структура (DIV), ще се понасят от средствата по ОПОС 2014 – 2020 г., докато не се достигне тавана на загуби по продукта. Посоченият механизъм е приложим само ако привлеченото финансиране на ниво DIV е осигурено от МФИ.

 Приблизителният процент на загубите не трябва да надвишава 25% от стойността на предоставеното от инвеститора финансиране при спазване на прага за максимален размер на гаранцията за всеки индивидуален кредит и приложимото законодателство за държавни помощи. Всички загуби на ниво индивидуален кредит до достигане на тавана на ниво портфейл ще бъдат споделени на принципа pari-passu между средствата по ОПОС и финансирането, предоставено от другите съинвеститори съобразно процента на покритие на гаранцията или с прилагане на асиметрия при спазване на приложимите правила за държавни помощи.

Финансиране на ниво проекти/ крайни получатели (съфинансиране)

Финансирането на ниво проекти и крайни получатели се очаква да бъде основно предоставено от търговските банки под формата на директни заеми към крайните получатели. Заемите могат да бъдат подпомогнати чрез гаранции, предоставяни от специалната инвестиционна структура (DIV) или ФМФИБ ЕАД, които ще покрият предварително определен дял от кредитния риск, свързан с допустимия проект (да не надвишава 80% на ниво заем на принципа pari-passu при 25% таван на загубите на ниво портфейл).

Фонд мениджърът на специалната инвестиционна структура (DIV) или ФМФИБ ЕАД ще предоставя гаранции на допустимите търговски банки, избрани на базата на тяхното стабилно финансово състояние, добри бизнес практики и репутация. Търсенето от страна на търговските банки на гаранции, издадени от специалната инвестиционна структура (DIV) или ФМФИБ ЕАД, ще зависи от: (1) признаване от БНБ на гаранциите за целите на капиталови облекчения, (2) размера на покритието на кредитния риск, предоставено от гаранциите, и (3) ценовите условия на финансовия продукт.

Търговските банки могат също да инвестират на ниво проект чрез синдикирани или паралелни заеми. Специфичните условия на съфинансирането, предоставено от търговските банки, ще бъдат определени между допустимите крайни получатели и съответните търговски банки, като следва да се осигури отчитане на преференциалните условия на публичната подкрепа по ОПОС 2014 – 2020 г.

В  зависимост от наличието на жизнеспособни проекти допълнителни частни инвестиции могат да бъдат привлечени на ниво проекти, изпълнявани от крайните получатели. В този случай, следва да се подчертае че съфинансирането от страна на самия краен получател не се взема предвид при изчисляване на действителния ефект на лоста, съгласно горепосочения проект на Насоки на ЕК.

Ключови съображения на потенциалните инвеститори

МФИ, търговски банки и други инвеститори са изразили опасения, свързани с изпълнението на ФИ в сектор ВиК, както следва:

·         Предвид относително малкия брой допустими проекти и очакваната значителна стойност на всеки отделен проект, търговските банки няма да очакват гаранциите да се прилагат на база портфейл, а по-скоро на база на отделните заеми, предоставени на допустимите крайни получатели.

·         Предвид малкия брой допустими проекти, които се очаква да бъдат финансирани чрез ФИ и липсата на опит в проектно финансиране в сектор ВиК, може да се окаже ненужно ангажирането на повече от три търговски банки за гаранционния продукт.

·         Поддържането на определени нива на гъвкавост в прилагането на ИС ще даде възможност, ако е необходимо, за решения за преразпределяне и/или промяна на бюджета на финансовите продукти (т.е. между гаранция и заем в рамките на ПО) и техните характеристики.

·         Интересът на търговските банки към гаранционните продукти ще зависи до голяма степен от това дали издадените гаранции, ще бъдат признати от БНБ за целите на капиталови облекчения.

7.     .Показатели

Дефинирани са следните видове показатели за ПО 1 на ОПОС: показатели за резултат, показатели за краен продукт и показатели за изпълнение. Те включват показатели, определени на ниво ПО (т.е. произлизащи от ОП), както и допълнителни показатели, които са били идентифицирани в предварителната оценка. Останалите показатели са определени в процеса на изготвяне на настоящата ИС.

Стойностите на целите за резултат са дефинирани въз основа на следните ключови допускания:

·         Не съществува предишен опит на ниво ЕС в използването на ФИ за подкрепа на съответните приоритети на КФ.

·         УО няма опит в прилагането на ФИ.

·         Крайните получатели по ПО 1 (ВиКО) нямат опит в получаване на финансиране от ЕСИФ.

С оглед на това в ИС е приложен подход при определяне на целевите стойности на показателите, както следва:

·         Не са предложени целеви етапни стойности за края на 2018 г. Очаква се първите проекти да бъдат финансирани най-рано през 2018 г. Предвид характеристиките на инвестиционните проекти, се очаква те да бъдат в процес на изпълнение през 2018 г. В този смисъл, инвестиционните проекти, които ще бъдат финансирани чрез ФИ, не се очаква да имат принос за постигане етапните цели на ОПОС за 2018 г.

·         Целевите стойности за 2023 г. са определени на базата на приноса на ФИ към общите цели на ОПОС. Подкрепа чрез ФИ по ПО 1 ще се предоставя за проекти на ВиКО, финансирани също чрез безвъзмездна финансова помощ. В този случай, няма да бъде възможно да се разграничи приносът на ФИ към постигнатите показатели освен ако се приложи пропорционален подход.

Показатели за изпълнение по ПО 1: „Води“

За ПО 1 „Води“, са идентифицирани следните показатели за изпълнение:

Таблица 9: Показатели за ФИ във ВиК сектора

Вид показател	Показател	Целева стойност (2023 г.)	Източник на данните	Бележки
Изпълнение	Ефект на лоста	Най-малко 1:2	Мониторингов доклад за ФМФИБ, изготвен от фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV)	Възможно е да се наложи определената цел да бъде преразгледана, след като финансовите продукти бъдат пуснати на пазара, тъй като те се влияят от пазарните промени и конкретните интереси на избраните финансови посредници или в резултат на преразглеждане на предварителната оценка на ФИ или в случай на промяна на инвестиционната ситуация в сектор ВиК.
Изпълнение	Проекти, финансирани чрез ФИ	15 проекта	Мониторингов доклад за ФМФИБ, изготвен от фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV)	Целта е определена въз основа на предвиденото в настоящата ИС разширяване на обхвата на допустимите проекти и крайни получатели. Възможно е да се наложи определената цел да бъде преразгледана, след като финансовите продукти бъдат пуснати на пазара, когато ще е ясен интересът от страна на ВиКО.
Изпълнение	Общ размер на сертифицираните разходи от Сертифициращия орган	119.63 млн. евро (само средства от ОПОС)	Документация, изготвена от Сертифициращия орган	Предвидената цел е равна на общия размер на средствата от ОПОС, отредени за финансови продукти във ВиК сектора.

8.     Комбинация с безвъзмездна финансова помощ

Успешното прилагане на ФИ, предвидени в настоящата ИС, би могло да се постигне чрез комбинация с БФП по ОПОС 2014 – 2020 г. за допустими проекти. Подобни комбинации са разрешени от приложимите по отношение ЕСИФ регламенти.

Настоящата ИС предлага комбинация между предвидените финансови продукти и безвъзмездна финансова помощ към крайните получатели, както следва:

o   Комбинация между ФИ и безвъзмездна финансова помощ за финансиране на инвестиционен проект, като отделни операции

Съгласно чл. 37(8)(9) на Регламент (ЕС) №1303/2013, ФИ и безвъзмездна финансова помощ могат да бъдат комбинирани като отделни операции, за да финансират инвестиционен проект на един и същ краен получател. Когато ФИ и безвъзмездната финансова помощ се комбинират с цел финансиране на една и съща инвестиция, е важно да се осигури, че двата потока от средства представляват две отделни операции с различни допустими разходи. Следва също така да се осигури, че приложимото законодателство за държавни помощи е взето предвид и че съответните правила са спазени. Безвъзмездната финансова помощ не трябва да бъде използвана за погасяване на задължения по ФИ, както и ФИ не трябва да се използват за предварително финансиране на инвестиция, за която впоследствие ще бъде получена безвъзмездна финансова помощ.

Безвъзмездната финансова помощ ще осигури жизнеспособност на проектите, където ще бъде приложена горепосочената комбинация между ФИ и безвъзмездна финансова помощ. Безвъзмездната финансова помощ ще има за цел да финансира  установения финансов дефицит по проекта, с което ще се постигне нетна настояща стойност на проекта равна на нула или малко по-висока от нулата. Въпреки това ще бъде необходимо да се осигури, че спонсорът на проекта поема риск във връзка с инвестицията, за да се постигне съответствие на интересите между крайния получател и инвеститорите, предоставящи финансиране (вкл. ФМФИБ и УО на ОПОС, предоставящ безвъзмездната финансова помощ). Безвъзмездната финансова помощ може да бъде използвана само за финансиране на капиталови разходи, свързани с проекта, за който е получено финансирането.

Финансовите продукти в настоящата ИС са структурирани с ключовото допускане, че основната част от заемите ще бъдат предоставяни на ВиКО за финансиране на проекти, идентифицирани в РПИП. На базата на завършените РПИП, УО следва да вземе решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Важно е УО на ОПОС и ФМФИБ да изберат най-подходящия механизъм за прилагане на комбинацията между ФИ и безвъзмездна финансова помощ за съответните проекти. РПИП представляват документи, подкрепящи формуляра за кандидатстване за финансиране, подлежащ на подаване към УО от всеки един консолидиран ВиКО. Тъй като безвъзмездната финансова помощ и ФИ ще бъдат управлявани от различни институции, използването на единен формуляр за кандидатстване за двата типа финансиране може да не се окаже най-ефективният подход за прилагане на предвидената комбинация.

9.     Стратегия за изход

Стратегията за изход от предвидените ФИ (вкл. потенциалното им продължение) зависи от няколко основни фактора:

-       Реалното предоставяне и въздействие върху крайните получатели от прилагането на ФИ и обратната връзка, получена от участниците на пазара, вкл. търговски банки, крайни получатели, регулаторни органи и обществото;

-       Условията на пазара в края на периода на допустимост, вкл. продължаващото съществуване на пазарни неуспехи в сектор ВиК;

-       Оперативните способи и целите на ОП, предвиждаща интервенции в посочените сектори през следващия програмен период (2021-2027).

В съответствие с гореизложеното, настоящата стратегия предлага два варианта за излизане от ФИ по ПО1 на ОПОС, при приключване на периода на допустимост.

-       Вариант 1: Връщане на УО на средствата от ОПОС, които не са инвестирани в проекти под формата на заеми или гаранции, заедно с всички обратни постъпления от крайните получатели, за да бъдат използвани посредством други форми на подкрепа, в съответствие с целите на ОПОС. Всички постъпления във връзка с направените инвестиции (в т.ч. изплащане на главница, лихви и доходност, получена при управление на свободните средства, освобождаване на ресурси по гаранции) също се връщат на УО, след приспадане на съответните такси за управление, както е определено в Оперативното споразумение с фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV) и във Финансовото споразумение с ФМФИБ.

-       Вариант 2: Продължаване на използването на финансови ресурси по ОПОС чрез съществуващи или нови ФИ, в съответствие с целите на ОПОС. Това може да включва и всички рециклирани средства от извършените инвестиции, според условията на съответните Оперативни споразумения. 

Вариант 1 се препоръчва, в случай че в края на периода на допустимост има доказателства, че:

-       ФИ не са постигнали целевите стойности на показателите, заложени в настоящата ИС и в оперативното споразумение с фонд мениджъра на специалната инвестиционна структура (DIV) поради наличието на обективни пазарни, регулаторни или други пречки;

-       Пазарните неуспехи, идентифицирани в предварителната оценка, вече не се наблюдават на пазара или могат да бъдат адресирани по по-ефективен начин чрез други типове финансиране (например, безвъзмездна финансова помощ);

-       Няма интерес от страна на квалифицирани фонд мениджъри с необходимите опит и експертиза да управляват ФИ.

Вариант 2 се препоръчва, в случай че в края на периода на допустимост има доказателства, че:

-       ФИ са постигнали целевите стойности на показателите, заложени в настоящата ИС и съответното оперативно споразумение;

-       Все още се наблюдават пазарни неуспехи, които могат да бъдат адресирани чрез ФИ. Това е демонстрирано чрез  оценка на пазарните условия, която показва продължаваща нужда от такава инвестиция или от други форми на подкрепа, в съответствие с изискванията на чл.45 от Регламент 1303/2013;

-       Няма алтернативни финансови продукти или други типове финансиране (например, нови инструменти на пазара, безвъзмездна финансова помощ и т.н.), които биха могли по-ефективно да адресират пазарните неуспехи;

-       Не е установено нарушаване на конкуренцията на пазара в секторите, в които ФИ оперират.

Препоръчва се двата варианта да се отразят в оперативното споразумение с избрания фонд мениджър на специална инвестиционна структура (DIV), ведно с ясни и измерими критерии и етапни цели за мониторинг на напредъка в приложението на ФИ. Тъй като настоящата ИС е изготвена по време на ключови промени в сектор ВиК (консолидация на ВиКО, приключване на РПИП), е препоръчително мониторингът на напредъка в постигането на етапните цели да бъде провеждан поне веднъж годишно. При неуспех в постигането на заложените етапни цели, би следвало да се проведат дискусии с УО и може да се наложи преразглеждане на настоящата ИС, включително и по-ранно излизане от ФИ.

Съгласно времевата рамка за прилагане на ФИ, планирана в т. 3, първите изплащания на главницата са предвидени най-рано през 2020 г. Първите изплащания на лихви по директни заеми, отпуснати от специалната инвестиционна структура (DIV) или ФМФИБ ЕАД, може да се очакват през 2019 г. Препоръчително е да се извърши преглед на изпълнението на финансовите продукти на пазара през 2021 г. Прегледът ще спомогне да се оцени прилагането на ФИ до момента и напредъкът, постигнат от ФИ към 2021 г.

Въз основа на препоръките, направени по време на прегледа на изпълнението на финансовите продукти, ИС може да бъде преразгледана, за да се адаптира към актуалните пазарни условия към момента на преразглеждане, като включително може да бъде детайлизирана и Стратегията за изход от ФИ.

По-долу са представени някои примери за събития/условия, които могат да предизвикат промени в ИС или нейното изпълнение, заедно със съответните решения и действия, които могат да се предприемат от УО.

Преразглеждане на ИС и Стратегия за изход по време на изпълнение на ФИ в периода до 2023 г.

·         Събития/условия:

o    Годишните прегледи на изпълнението на ИС показват, че етапните цели за успешното пускане на пазара на ФИ не са изпълнени поради липса на пазарен интерес и/или промени в пазарните условия.

Възможно решение на УО:

Преразглеждане на ИС и промяна на параметрите на предложените ФИ; преустановяване на (някои от) ФИ; въвеждане на нови ФИ; намаляване на бюджета за ФИ (в този случай, средствата ще бъдат върнати на УО, за да бъдат използвани чрез други инструменти за подкрепа, като например безвъзмездна финансова помощ). Съответното решение на УО следва да вземе предвид клаузите на Финансовото споразумение.

o    Годишните прегледи на изпълнението на ИС и/или прегледът с разширен обхват през 2021 г. показват, че етапните цели за успешното пускане на пазара и прилагане на ФИ не са постигнати поради невъзможност да се изберат квалифицирани финансови посредници с необходимите опит и експертиза.

Възможно решение на УО:

Средствата ще бъдат върнати на УО, като УО може да реши да предостави помощ чрез други инструменти (като например безвъзмездна финансова помощ). Съответното решение на УО следва да вземе предвид клаузите на Финансовото споразумение.

o    Годишните прегледи на изпълнението на ИС и/или прегледът с разширен обхват през 2021 г. показват, че етапните цели за успешното пускане на пазара и прилагане на ФИ не са постигнати поради липса на управленска експертиза на ниво фонд мениджър на специална инвестиционна структура (DIV) или на ниво финансови посредници.

Възможно решение:  

Публикуване на нови тръжни процедури за избор на фонд мениджър на специалната инвестиционна структура (DIV) и/или нови финансови посредници; намаляване на  бюджета за ФИ (тогава средствата ще бъдат върнати на УО, за бъдат използвани чрез други инструменти за подкрепа, като например безвъзмездна финансова помощ). Съответното решение на УО следва да вземе предвид клаузите на Финансовото споразумение.

o    Годишните прегледи на изпълнението на ИС и/или прегледът с разширен обхват през 2021 г. показват, че етапните цели за успешното пускане на пазара и прилагане на ФИ не са постигнати поради липса на интерес и/или капацитет от страна на крайните получатели.

Възможно решение на УО:

Средствата ще бъдат върнати на УО, като УО може да реши да ги използва да предостави подкрепа чрез други инструменти (като например безвъзмездна финансова помощ). Съответното решение на УО следва да вземе предвид клаузите на Финансовото споразумение.

o    Преразглеждане на предварителната оценка на ФИ в случай на промяна на инвестиционната ситуация в сектор „ВиК“ и промяна в параметрите на ФИ.

Възможно решение на УО:

Преразглеждане на ИС и промяна на параметрите на предложените ФИ; преустановяване на (някои от) ФИ; въвеждане на нови ФИ; намаляване на бюджета за ФИ (в този случай, средствата ще бъдат върнати на УО, за да бъдат използвани чрез други инструменти за подкрепа, като например безвъзмездна финансова помощ). Съответното решение на УО следва да вземе предвид клаузите на Финансовото споразумение.

Изпълнение на ИС и Стратегия за изход в края на периода на допустимост

·         Събития/условия:

o    Прегледът с разширен обхват през 2023 г. показва, че ФИ постигат заложените цели и се наблюдава продължаващо търсене на предвидените ФИ.

Възможно решение на УО:

Инвестиране на изплатените от крайните получатели средства по ФИ чрез същите (съществуващи) ФИ; преглед на нуждата да се създаде допълнителен нов ФИ (въз основа на обратна връзка от пазара). Съответното решение на УО следва да вземе предвид клаузите на Финансовото споразумение при отчитане на изискването за използване на изплатените средства, относими към ЕСИФ в съответствие с целите на програмата за период от най-малко осем години след края на периода на допустимост т.е. до 2031 г.

o    Прегледът с разширен обхват през 2023 г. показва, че ФИ постигат заложените цели и се наблюдава липса на последващо търсене на предвидените ФИ.

Възможно решение на УО:

Средствата ще бъдат върнати на УО, като УО може да реши да ги използва да приложи ФИ директно, да предостави подкрепа чрез други инструменти (като например безвъзмездна финансова помощ) или да ги използва за други цели (за период от най-малко осем години след края на периода на допустимост т.е. до 2031 г.). Съответното решение на УО следва да вземе предвид клаузите на Финансовото споразумение.

o    Прегледът с разширен обхват през 2023 г. показва, че ФИ не постигат заложените цели и все още се наблюдава търсене за ФИ.

Възможно решение на УО:

Инвестиране на изплатените средства по ФИ от крайните получатели чрез същите (съществуващи) ФИ; преглед на нуждата да се създаде допълнителен нов ФИ (въз основа на обратна връзка от пазара); промяна на параметрите на ФИ. УО може да реши да използва върнатите от крайните получатели средства и да приложи ФИ директно или да предостави подкрепа чрез други инструменти (като например безвъзмездна финансова помощ). Съответното решение на УО следва да вземе предвид клаузите на Финансовото споразумение.

o    Прегледът с разширен обхват през 2023 г. показва, че ФИ не постигат заложените цели и не се наблюдава продължаващо търсене на предвидените ФИ.

Възможно решение на УО:

Средствата ще бъдат върнати на УО, като УО може да реши да приложи ФИ, съобразени с промените в пазарните условия директно или да предостави подкрепа чрез други инструменти (като безвъзмездна финансова помощ). Съответното решение на УО следва да вземе предвид клаузите на Финансовото споразумение.

Важно е да се отбележи, че поне осем години след края на периода на допустимост (поне до 2031 г.), всички средства, изплатени от крайните получатели по даден ФИ, трябва да бъдат използвани в съответствие с целите на ОПОС. Това може да бъде осъществено или чрез същия ФИ или в случай на излизане от дадения ФИ - посредством друг ФИ, след провеждане на оценка на пазара, която доказва продължаващата нужда от такава или подобна подкрепа. След този период УО може да реши да пренасочи ресурсите към други публични интервенции.

---

[1] Решение № 3 на Министерски съвет от 15.07.2015 г. за учредяване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ)

[2] Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.

[3] Според Предварителната оценка на финансови инструменти по ОПОС 2014-2020 г. от м. септември 2014 г. (http://ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/documentation/en_report_ex-ante_sep_2014_final.doc)

[4] „Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г.“ е одобрена с Решение на Министерския съвет № 269 от 7 май 2014 г. (http://www.mrrb.government.bg/docs/24e7666f6785ee40bfb094bec3ad5f45.pdf)

[5] Предварителната оценка на финансови инструменти по ОПОС цитира различна стойност на инвестиционните нужди във ВиК сектора: 7.9 млрд. евро.

[6] Инвестиции, насочени към съответствие с Директива 91/271/ЕИО, Директива 98/83/ЕО, Директива 2013/51/ЕВРАТОМ и Директива 2000/60/ЕО.

[7] Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на отпадъчните води от населени места;  Директива 98/83/ЕО от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека; Директива 2013/51/ЕВРАТОМ, описваща изискванията за защита на общественото здраве от радиоактивни вещества във водите, предназначени за консумация от човека; Директива 2000/60/ЕО за установяване на рамката за действия на Общността в областта на политиката за водите.

[8] Има втора Специфична цел по ПО 1 към ОПОС: Специфична цел № 2 „Подобряване оценката на състоянието на водите“. Тъй като тя не може да бъде адресирана посредством използването на ФИ, не е цитирана в таблицата по-горе.

[9] Насоките на ЕК относно комбиниране на подкрепа от финансови инструменти с други форми на подкрепа (Guidance for Member States on CPR_37, par._7_8_9 Combination of support from a financial instrument with other forms of support, EGESIF_15_0012-02/10/08/2015)

[10] Обн. ДВ 67, 27.07.1999 г.

[11] Обн. ДВ 18, 25.02.2005 г.

[12] Commission staff Working document SWD(2017) 156 /2.5.2017/ Guidance on State aid in European Structural and Investment (ESI) Funds Financial instruments in the 2014-2020 programming period.

[13] Commission Notice on the notion of State aid as referred to in Article 107(1) TFEU (the ‘NOA’), OJ C 262 of 19.7. 2016

[14] Guidance for Member States on Article 46 - reporting on financial instruments and on Article 37(2)(c) - leverage effect