25 януари 2016 14:06 | Автор: | Йоана Миланова
Не е необходимо да броите солена сума, за да карате ски в Боровец, Банско и Пампорово. Това е категорично доказва хобито на търновския учен проф. Михаил Харалампиев, който упражнява този спорт в парк "Никола Габровски" в старата столица. Често компания му прави неговият внук Михаел Павлов, който е курсант в Националния военен университет и върви смело по стъпките на дядо си и в спорта.
Години наред, при обилен снеговалеж, проф. Харалампиев прави писта и кара ски за дълго бягане. "Така се чувствам все едно съм на курорт, но ми излиза много по- евтино. Може би за някои минувачи изглеждам като странник, но изпитвам голямо удоволствие", категоричен е той.
Любовта на проф. Михаил Харалампиев се е породила още в детските му години в Габровско. "Тогава снежната покривка надхвърляше 2 м. Хлапетата си правехме ски от дъгите на бъчвите на нашите дядовци, използвахме за щеки други подръчни материали", спомня си ученият. Като ученик станал един от състезателите на юношите по дълго бягане (10 км.), а след това като курсант във Висшето народно военно училище участвал в редица състезания. "Станах и абсолютен шампион по биатлон с автомат "Калашников" и това остана запечатано в моето съзнание. По- късно любовта ми към спорта се пренесе и на лекоатлетическата писта, и на боксовия рунд", с усмивка разказа проф. Харалампиев.
Ученият е категоричен, че спортът носи равновесие между духа и физическото тяло. Убеден е, че неговите съмишленици, занимаващи се със спорт, постигат с лекота различни други неща. За себе си казва, че това му помага и в научната дейност. "Има много държавници в света, включително и у нас, които спортуват активно, а в това число са и редица президенти", коментира професорът.
Години наред, при обилен снеговалеж, проф. Харалампиев прави писта и кара ски за дълго бягане. "Така се чувствам все едно съм на курорт, но ми излиза много по- евтино. Може би за някои минувачи изглеждам като странник, но изпитвам голямо удоволствие", категоричен е той.
Любовта на проф. Михаил Харалампиев се е породила още в детските му години в Габровско. "Тогава снежната покривка надхвърляше 2 м. Хлапетата си правехме ски от дъгите на бъчвите на нашите дядовци, използвахме за щеки други подръчни материали", спомня си ученият. Като ученик станал един от състезателите на юношите по дълго бягане (10 км.), а след това като курсант във Висшето народно военно училище участвал в редица състезания. "Станах и абсолютен шампион по биатлон с автомат "Калашников" и това остана запечатано в моето съзнание. По- късно любовта ми към спорта се пренесе и на лекоатлетическата писта, и на боксовия рунд", с усмивка разказа проф. Харалампиев.
Ученият е категоричен, че спортът носи равновесие между духа и физическото тяло. Убеден е, че неговите съмишленици, занимаващи се със спорт, постигат с лекота различни други неща. За себе си казва, че това му помага и в научната дейност. "Има много държавници в света, включително и у нас, които спортуват активно, а в това число са и редица президенти", коментира професорът.
