Светия Синов в храм Свети Александър Невски

Снимката е направена на Велики Четвъртък по време на освещаването на светото Миро.

Това беше осмото мироварене след възстановяването на светата Българска Православна Църква.  Мирото символизира погребването на Исус Христос.  Използва се в Светите Тайнства и символизира слизането на Светия Дух.
Мирото е благовоние, което се вари заедно с различни съставки.

Мироварене

Мироваренето е важен и отговорен акт за Църквата при който се вари и освещава свето Миро. Право да извършват Мироварене имат само самостойните православни църкви. Днес миро варят и освещават сами: Вселенската патриаршия, Руската патриаршия, Румънската, Сръбската патриаршии и Българската патриаршия.

Процедура

Мироваренето се извършва веднъж на няколко години, когато наличното количество е пред изчерпване. Това е дълъг и сложен процес, който продължава три седмици и половина. След внимателна подготовка и набавяне на нужните съставки, Мироваренето започва точно на Неделя Кръстопоклонна и приключва с освещаването на мирото на Велики Четвъртък. Освещаването на мирото се извършва по време на светата Василиева Литургия, която се отслужва на Велики четвъртък.

Основните съставки на мирото са: чист зехтин и чисто бяло гроздово вино към които се прибавят над 30 различни видове ароматни билки, благовонни масла и смоли в строго определено съотношение и начин на приготовление. То се вари от духовници при непрекъснато бъркане на сместа и при непрестанното четене на Новия Завет в продължение на три дена. Началото на варенето задължително се поставя от Предстоятеля на Църквата, който извършва и освещаването на новото миро.

Готовото Свето миро се съхранява в специални метални съдове наречени „конкуми" в специално помещение в Синодната палата. От там, под строг контрол, се раздава по епархиите на БПЦ и храмовете ѝ.

Светото миро се използва при Тайнството „Миропомазване", което се извършва непосредствено след Кръщението на даден човек. Използва се и при освещаване на храмовете и помазването на цар при възкачването му на престола.

Мироварене

Българската православна църква е патриаршия от Х век, но до нас не са достигнали сведения за мироварене по вре­мето на Пър­во­то и Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во. През то­зи пе­ри­од све­то­то миро сме по­лу­ча­вали от Кон­с­тан­ти­но­пол­с­ката (Все­лен­с­ка) пат­ри­ар­шия. През ХIV в., ко­га­то от­но­ше­ни­я­та меж­ду бъл­гар­с­кия пат­ри­арх Йо­а­ким III и пат­ри­арх Ка­лист I (+1363) се вло­ши­ли, Кон­с­тан­ти­но­пол­с­ка­та цър­к­ва преус­та­но­ви­ла из­п­ра­щане­то на ми­ро. То­га­ва Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва за­поч­на­ла да се снаб­дя­ва с чу­дот­вор­но­то бла­го­у­хан­но ми­ро, из­ти­ча­що от мо­щи­те на св. Ди­ми­тър Со­лун­с­ки и на св. Вар­ва­ра.

През епо­ха­та на ос­ман­с­ко­то вла­ди­чес­т­во гръц­ки­те вла­ди­ци, ко­и­то уп­рав­ля­ва­ли бъл­гар­с­ки­те епар­хии, се снаб­дя­ва­ли със све­то миро от Все­лен­с­ка­та пат­ри­ар­шия. На 28 фев­ру­а­ри 1870 г. из­лез­нал ис­то­ри­чес­ки­ят фер­ман на сул­тан Аб­дул Азис, с кой­то би­ла приз­на­та са­мос­той­ност­та на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва ка­то ек­зар­хия. По си­ла­та на гла­ва 7 от фер­ма­на Цър­к­ва­та ни тряб­ва­ло да по­лу­ча­ва све­то ми­ро от Ца­риг­рад­с­ка­та пат­ри­ар­шия, но схиз­ма­та, на­ло­же­на на БПЦ две го­ди­ни и по­ло­ви­на по-къс­но, нап­ра­ви­ла не­въз­мож­но из­пъл­не­ни­е­то на то­ва изис­к­ва­не.

До вди­га­не­то на схиз­ма­та не­о­фи­ци­ал­но по­лу­ча­ва­ме све­то ми­ро от Рус­ка­та (за пър­ви път ми­ро до­на­ся ек­зарх Ан­тим I през 1879 г.), от Ру­мън­с­ка­та и от Сръб­с­ка­та църква. След вди­га­не­то на схиз­ма­та (22 фев­ру­а­ри 1945 г.) по вре­ме на офи­ци­ал­но­то по­се­ще­ние на гла­ва­та на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва - ек­зарх Сте­фан в Ца­риг­рад (меж­ду 23 ок­том­в­ри и 6 но­ем­в­ри 1945 г.) Все­лен­с­ки­ят пат­ри­арх Ве­ни­а­мин да­ря­ва на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва 10 лит­ра све­то миро в спе­ци­а­лен съд, на­ре­чен „ала­бас­тър". През 1949 г. Ру­мън­с­ки­ят пат­ри­арх Юс­ти­ни­ан из­п­ра­ща в дар на БПЦ 5,5 лит­ра све­то ми­ро.

С вди­га­не­то на схиз­ма­та и въз­с­та­но­вя­ва­не­то на ав­то­ке­фа­ли­я­та ѝ Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва въз­с­та­но­вя­ва сво­е­то пра­во са­ма да при­гот­вя све­то ми­ро.

Първото мироварене става през 1950 г. след старателна подготовка за това важно събитие. Следващите са съответно: през 1961, 1974, 1988, 1995, 2002 г., 2009 г. и през април 2018г.