Функции на ЦБ и инструменти на паричната политика

Функции на ЦБ и инструменти на паричната политика – всяка страна има своя ЦБ, която е държавно учреждение, отговарящо за регулирането и контролирането на финансовите посредници и пазари в страната, чрез провежданата от нея национална парична политика. Паричната или монетарната политика от своя страна е съвкупност от д-я по контролиране на инфлацията и моделиране на ик.цикъл чрез промяна на количеството пари в обръщение и изменение на различните лихвени %-ти. ЦБ изпълнява много обслужващи и контролиращи ф-ии спрямо финансовите посредници, държавния бюджет и населението. В широк смисъл всички д-я на ЦБ са насочени към създаване на благоприятна финансова среда за реализиране на основните макроик.цели, а именно балансиран ик.растеж, висока заетост, стабилни цени и добри позиции на международните финансови пазари. Съвременната организационна структура на банката включва управителен съвет с 3 основни управления – паричен съвет и 3-ма подуправители, предлагани от президента. По време на кризата 1996-1997г., ЦБ изпусна контрола в/у финансовите пазари и се наложи да се въведе паричен съвет. Когато тя не е в паричен съвет, има възможност да проведе широка политика относно пазарите , тя прави това посредством един набор от инструменти – инструменти на паричната/монетарната политика: Минималните/задължителни резерви – те са % от привлечените от ТБ депозити, които стоят на съхранение в ЦБ. В Б-я, след въвеждане на паричния съвет, нормата беше фиксирана 8 %. Сконтов % - лихвения %, по който ЦБ рефинансира ТБ, като им отпуска кредит.; Търгове на едномесечни и еднодневни междубанкови депозити – ТБ имат някакви депозити с падежа, обикновено във всеки даден момент една ТБ изпитва необходимост от На тези търгове банките търгуват помежду си под погледа на ЦБ. Тя също може да се намеси и по този начин да регулира пазара.; Гарантирани от БНБ рекооперации с ДЦК – ДЦК се издават от МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ

Всяка банка е задължена да държи в своя портфейл да държи опред.колич.ДЦК.  Те могат да ги продават. ТБ при, опред.усл.имат право да отидат в ЦБ и да искат осревряване на част от тези ДЦК, което им позволява да получат пари в кеш за кредитиране. Ако е по-голяма квотата от ДЦК има условия за повече кредитиране; -  Ломбардни заеми – допълнителни кредити, които банките получават от ЦБ не само с/у някакъв сконтов %, а други ресурси, с/у които освен някакъв процент, задължително трябва да се ипотекира някакво имущество на банката Операциите на открития паричен пазар- покупката и продажбата на ДЦК. На открития паричен пазар ЦБ също изграе. Ако реши да стимулира ик.купува мн.ДЦК от банките. Структур на използваните инструменти на паричната политика се съдържат в агрегиран вид в баланса на ЦБ. Закон за паричния съвет (валутния борд) Почти забрани на ЦБ да провежда парична политика – Б вече не рефинансира фин.посредници, не финансира бюджета, няма право да провежда политика на открития паричен пазар, нито пък да провежда или участва в търгове за покупка/продажба на такива междубанкови депозити. Това помежду си правят сами ТБ. Курсът на бълг.лев беше фиксиран. А резервните пари на държ.са изцяло покрити с валут резерви. Парич съвет се изпълняв от управлен Емисионно на ЦБ   Основни задачи на БНБ при борда са: банков надзор и недопускане на криза; фискален агент на правителството, който обслужва касовото изпълнение на държ.бюджет и пазара на ДЦК. Видове парична политика: експанзивна – формира се в условията на рецесия, насочена към стимулиране на ик.активност, на съвкуп.търсене, на осигуряването на растеж, на съвкупното производство и заетост, при стабилно равнище на цените. рестриктивна/ограничителна – формира се в условията на ик.подем и опасност от развитие на инфлация. Изразява се в ограничаване на паричното предлагане и е насочена към овладяване или недопускане на инфлация при стабилно равнище на цените и пълна заетост.