вторник, 13 май 2014 г.

Април = ландшафт + култура

Статия на Мария САМАРДЖИЕВА, д-р, ландшафтен архитект във в. Животът Днес


Април = ландшафт + култура Мария САМАРДЖИЕВА, д-р, ландшафтен архитект „Какво ли се крие зад това математическо заглавие?“, ще се запи- тат читателите. Отговарям веднага - април е Световен ме- сец на ландшафтната архитектура, обявен през 2006 г. от осно- ваната през 1948 г. във Версай, Франция, Международна феде- рация на ландшафтни- те архитекти (ИФЛА). Какво е "ланд- шафтен архитект" обаче ще се зачудят само някои от чита- телите. Тъй като ве- роятно повечето от тях знаят, че в Бълга- рия тази професия съ- ществува от 1994 г. Да, това е вярно, но... не съвсем. Защото още през 1951 г. във Висшия лесотехничес- ки институт (сега Ле- сотехнически универ- ситет) е открита специалността Озеле- няване, равнозначна на Ландшафтна архи- тектура - наименова- ние, което се е използ- вало в т.нар. капита- листически страни много по-рано. "Све- товната премиера" на дисциплината Ланд- шафтна архитектура се е състояла в Хар- вардския универси- тет през 1900 г.! Но у нас дълго е прилаган примерът на "братс- кия Съветски съюз". Нямам нищо против Съюза, но държавно- политическото прек- лонение пред него поп- речи на българските инженер-озеленители да членуват в между- народната им органи- зация. Членството стана факт едва през 2002 г., след като бе- ше създадена професи- онална организация на българските ланд- шафтни архитекти. А какво означава да бъдеш "архи- тект на ланд- шафта"? Най-об- що казано - да твориш във външното простран- ство, което човекът възприема с очите си, т.е. да създаваш картини - та- ка както художникът пей- зажист рисува върху плат- ното си. Между другото термините "ландшафт" и "пейзаж" са синоними с раз- личен произход - съответ- но от немски и френски език, но в основата и на двата е връзката между "земя" или "територия", от една страна, и "изглед" или "гледка", от друга страна. Ландшафтният архитект планира и изг- ражда красиви открити пространства, осигурява на хората комфорт и ус- ловия за здравословен от- дих на открито, подобря- ва състоянието на преко- мерно използвани градски площи, "лекува" и връща към живот изоставени терени, опазва и възста- новява природни ресурси, включително и извън насе- лените места, предоста- вя т.нар. обществени ус- луги в областта на околна- та среда и човешкото здраве. И всичко това - чрез използване главно на жива растителност, про- меняща се непрекъснато във времето и простран- ството... Следователно неговата дейност е много важна както за облика и функционирането на сели- щата, така и за качество- то на живота. Но и за са- мооценката на хората. Едно е да кажеш: "Аз живея до Княз Борисовата гради- на", а съвсем друго - "А пък аз... до някогашната За- харна фабрика във високо- панелния ж.к. "Света Трои- ца", нали? Така е било и в миналото, когато гради- ната е привличала като магнит хората от цяла София. През април в много страни по света ланд- шафтни архи- текти, екоорга- низации и граж- дани се обединя- ват, за да чест- ват Световния месец. Посещават се паркове, създадени от видни специ- алисти, екскурзианти с во- дачи професионалисти се отправят до обекти извън населените места, разпространяват се пла- кати и други печатни ма- териали, полагат се "пър- ви копки" на паркове, обсъждат се проекти на бъдещи зелени площи, про- веждат се конкурси за най- добра медийна изява и пр. А у нас се самоорганизи- рат... протести срещу намеренията на общинс- ките власти да режат жи- ви части от зелените сис- теми на градовете. Пока- зателен пример е София, където протестите не спират от началото на 90-те години до сега. Един от последните е срещу за- почналото изсичане на дървета в района на Рези- денция "Бояна", за да се ос- вободи място за трени- ровъчен стадион на Бъл- гарския футболен съюз. Точно там - до Боянската църква, която е обект със световно значение от българското културно нас- ледство, както и до Бо- янския водопад, който е природна забележител- ност! При това без задъл- жителното възможно най-ранно уведомяване на гражданите! Арх. Николай Веселинов, който се зани- мава със случая, е катего- ричен: "Грубо са нарушени три категории основни конституционни и между- народно признати граж- дански права: на собстве- ност, на благоприятна жизнена среда и на добро административно управ- ление. Заведените осем съдебни дела не са приклю- чили, следователно рабо- тата върху терена тряб- ва да спре!". Да, но рабо- тата не спира... Друг, съвсем пре- сен пример е про- тестът срещу изграждането на трамвайна ли- ния през т.нар. Княз Борисови култури, които са част от Княз Бо- рисовата градина - един от най-ценните истори- чески паркове на България. Въпросът за необходи- мостта от залесяване на територията на бъдещи- те Княз Борисови култури се поставя през 1881 г., а създаването им започва през 1893 г. Помня, че точно там преди години подскачаха катерички и се разхождаха кошути, свик- нали с човешкото при- съствие. А сега се пред- вижда да се движи трам- вай, необходимостта от който не е доказана. Пора- женията върху градината ще се увеличават с годи- ните, защото премахва- нето на голям брой въз- растни дървета ще нару- ши създавалата се в продължение на повече от 130 години екосисте- ма, т.е. ще загиват още и още дървета... А някога не само възрастни софиянци, но и ученици са имали "трудова" в изграждането и поддържането є. Вероятно читателите започват да се досещат защо в заглавното уравне- ние е включена и култура- та - защото тя се отнася не само за поведението и знанията на хората, не са- мо за съвременните музи- ка, театър, литература, изобразителни изкуства и още, и още..., но и за кул- турното наследство на всяка нация. А 18 април е Световният ден на кул- турното наследство, обя- вен още през 1982 г. по предложение на Междуна- родния съвет за паметни- ците и историческите места (ICOMOS) и Органи- зацията за образование, наука и култура на ООН (UNESCO). То обхваща дви- жими и недвижими цен- ности от праисторичес- ките времена до близко- то минало. Известно е, че България разпола- га с много таки- ва ценности, за които се говори и пише по-често или по-рядко и в резултат на това все нещо остава в съзнание- то на непрофесионалис- тите в тази област. Но един вид от недвижими- те културни ценности, които са част от все- кидневната околна среда в градовете ни, тънат в забрава. В тях няма табе- ли, които да показват ко- га и защо са създадени. За тях не се организират се- минари, изложби, диску- сии. Те не се посещават от групи деца и младежи, на които да се разказва за историята им. Техни снимки не красят пощенс- ки марки или картички, както е било в миналото. За тяхното бъдеще липс- ват стратегии, програми и планове за действие. Те непрекъснато са подложе- ни на драстични промени и вандализъм не толкова от неуки граждани, колко- то от държавните и об- щинските администра- тори. В противоречие със световните изисквания тези ценности не се включват в списъка на обектите, които може да имат принос за развитие- то на икономиката и ту- ризма, следователно за подобряването на бла- госъстоянието на хора- та. Напълно игнорирани са и като средство за съз- даване на принадлежност на гражданите към опре- делен град или градски район, а още по-малко за пораждане на чувство на гордост - дори напротив, те пораждат срам, особе- но когато някой български специалист ги показва на свои колеги от други страни... Историческите паркове и гради- ни. Те заслужа- ват булото на забравата да се вдигне от тях поне през април! Опитвам се да направя това сега, когато София без всякакъв свян канди- датства за Европейска столица на културата през 2017 година... И пред- вижда - след многогодишна летаргия - такова "лъска- не" на най-ценните исто- рически градини с използва- не на нехарактерни за тях материали и строителни методи, че те ще загубят историческия си облик. Бъ- дещето не прощава на та- кива управници. А Нацио- налният институт за нед- вижимо културно наслед- ство със сигурност е зад- рямал, още повече че в не- го няма нито един ланд- шафтен архитект...

Няма коментари:

Публикуване на коментар