Статия на Мария САМАРДЖИЕВА, д-р, ландшафтен архитект във в. Животът Днес
Април = ландшафт + култура
Мария САМАРДЖИЕВА,
д-р, ландшафтен
архитект
„Какво ли се крие зад
това математическо
заглавие?“, ще се запи-
тат читателите.
Отговарям веднага -
април е Световен ме-
сец на ландшафтната
архитектура, обявен
през 2006 г. от осно-
ваната през 1948 г.
във Версай, Франция,
Международна феде-
рация на ландшафтни-
те архитекти
(ИФЛА). Какво е "ланд-
шафтен архитект"
обаче ще се зачудят
само някои от чита-
телите. Тъй като ве-
роятно повечето от
тях знаят, че в Бълга-
рия тази професия съ-
ществува от 1994 г.
Да, това е вярно, но...
не съвсем. Защото
още през 1951 г. във
Висшия лесотехничес-
ки институт (сега Ле-
сотехнически универ-
ситет) е открита
специалността Озеле-
няване, равнозначна
на Ландшафтна архи-
тектура - наименова-
ние, което се е използ-
вало в т.нар. капита-
листически страни
много по-рано. "Све-
товната премиера"
на дисциплината Ланд-
шафтна архитектура
се е състояла в Хар-
вардския универси-
тет през 1900 г.! Но у
нас дълго е прилаган
примерът на "братс-
кия Съветски съюз".
Нямам нищо против
Съюза, но държавно-
политическото прек-
лонение пред него поп-
речи на българските
инженер-озеленители
да членуват в между-
народната им органи-
зация. Членството
стана факт едва през
2002 г., след като бе-
ше създадена професи-
онална организация на
българските ланд-
шафтни архитекти.
А какво означава да
бъдеш "архи-
тект на ланд-
шафта"? Най-об-
що казано - да твориш
във външното простран-
ство, което човекът
възприема с очите си, т.е.
да създаваш картини - та-
ка както художникът пей-
зажист рисува върху плат-
ното си. Между другото
термините "ландшафт" и
"пейзаж" са синоними с раз-
личен произход - съответ-
но от немски и френски
език, но в основата и на
двата е връзката между
"земя" или "територия",
от една страна, и "изглед"
или "гледка", от друга
страна. Ландшафтният
архитект планира и изг-
ражда красиви открити
пространства, осигурява
на хората комфорт и ус-
ловия за здравословен от-
дих на открито, подобря-
ва състоянието на преко-
мерно използвани градски
площи, "лекува" и връща
към живот изоставени
терени, опазва и възста-
новява природни ресурси,
включително и извън насе-
лените места, предоста-
вя т.нар. обществени ус-
луги в областта на околна-
та среда и човешкото
здраве. И всичко това -
чрез използване главно на
жива растителност, про-
меняща се непрекъснато
във времето и простран-
ството... Следователно
неговата дейност е много
важна както за облика и
функционирането на сели-
щата, така и за качество-
то на живота. Но и за са-
мооценката на хората.
Едно е да кажеш: "Аз живея
до Княз Борисовата гради-
на", а съвсем друго - "А пък
аз... до някогашната За-
харна фабрика във високо-
панелния ж.к. "Света Трои-
ца", нали? Така е било и в
миналото, когато гради-
ната е привличала като
магнит хората от цяла
София.
През април
в много страни
по света ланд-
шафтни архи-
текти, екоорга-
низации и граж-
дани се обединя-
ват, за да чест-
ват Световния
месец.
Посещават се паркове,
създадени от видни специ-
алисти, екскурзианти с во-
дачи професионалисти се
отправят до обекти
извън населените места,
разпространяват се пла-
кати и други печатни ма-
териали, полагат се "пър-
ви копки" на паркове,
обсъждат се проекти на
бъдещи зелени площи, про-
веждат се конкурси за най-
добра медийна изява и пр.
А у нас се самоорганизи-
рат... протести срещу
намеренията на общинс-
ките власти да режат жи-
ви части от зелените сис-
теми на градовете. Пока-
зателен пример е София,
където протестите не
спират от началото на
90-те години до сега. Един
от последните е срещу за-
почналото изсичане на
дървета в района на Рези-
денция "Бояна", за да се ос-
вободи място за трени-
ровъчен стадион на Бъл-
гарския футболен съюз.
Точно там - до Боянската
църква, която е обект със
световно значение от
българското културно нас-
ледство, както и до Бо-
янския водопад, който е
природна забележител-
ност! При това без задъл-
жителното възможно
най-ранно уведомяване на
гражданите! Арх. Николай
Веселинов, който се зани-
мава със случая, е катего-
ричен: "Грубо са нарушени
три категории основни
конституционни и между-
народно признати граж-
дански права: на собстве-
ност, на благоприятна
жизнена среда и на добро
административно управ-
ление. Заведените осем
съдебни дела не са приклю-
чили, следователно рабо-
тата върху терена тряб-
ва да спре!". Да, но рабо-
тата не спира...
Друг, съвсем пре-
сен пример е про-
тестът срещу
изграждането на
трамвайна ли-
ния през т.нар.
Княз Борисови
култури,
които са част от Княз Бо-
рисовата градина - един
от най-ценните истори-
чески паркове на България.
Въпросът за необходи-
мостта от залесяване на
територията на бъдещи-
те Княз Борисови култури
се поставя през 1881 г., а
създаването им започва
през 1893 г. Помня, че
точно там преди години
подскачаха катерички и се
разхождаха кошути, свик-
нали с човешкото при-
съствие. А сега се пред-
вижда да се движи трам-
вай, необходимостта от
който не е доказана. Пора-
женията върху градината
ще се увеличават с годи-
ните, защото премахва-
нето на голям брой въз-
растни дървета ще нару-
ши създавалата се в
продължение на повече
от 130 години екосисте-
ма, т.е. ще загиват още и
още дървета... А някога не
само възрастни софиянци,
но и ученици са имали
"трудова" в изграждането
и поддържането є.
Вероятно читателите
започват да се досещат
защо в заглавното уравне-
ние е включена и култура-
та - защото тя се отнася
не само за поведението и
знанията на хората, не са-
мо за съвременните музи-
ка, театър, литература,
изобразителни изкуства и
още, и още..., но и за кул-
турното наследство на
всяка нация. А 18 април е
Световният ден на кул-
турното наследство, обя-
вен още през 1982 г. по
предложение на Междуна-
родния съвет за паметни-
ците и историческите
места (ICOMOS) и Органи-
зацията за образование,
наука и култура на ООН
(UNESCO). То обхваща дви-
жими и недвижими цен-
ности от праисторичес-
ките времена до близко-
то минало.
Известно е, че
България разпола-
га с много таки-
ва ценности, за
които се говори
и пише по-често
или по-рядко
и в резултат на това все
нещо остава в съзнание-
то на непрофесионалис-
тите в тази област. Но
един вид от недвижими-
те културни ценности,
които са част от все-
кидневната околна среда
в градовете ни, тънат в
забрава. В тях няма табе-
ли, които да показват ко-
га и защо са създадени. За
тях не се организират се-
минари, изложби, диску-
сии. Те не се посещават
от групи деца и младежи,
на които да се разказва за
историята им. Техни
снимки не красят пощенс-
ки марки или картички,
както е било в миналото.
За тяхното бъдеще липс-
ват стратегии, програми
и планове за действие. Те
непрекъснато са подложе-
ни на драстични промени
и вандализъм не толкова
от неуки граждани, колко-
то от държавните и об-
щинските администра-
тори. В противоречие със
световните изисквания
тези ценности не се
включват в списъка на
обектите, които може да
имат принос за развитие-
то на икономиката и ту-
ризма, следователно за
подобряването на бла-
госъстоянието на хора-
та. Напълно игнорирани
са и като средство за съз-
даване на принадлежност
на гражданите към опре-
делен град или градски
район, а още по-малко за
пораждане на чувство на
гордост - дори напротив,
те пораждат срам, особе-
но когато някой български
специалист ги показва на
свои колеги от други
страни...
Историческите
паркове и гради-
ни. Те заслужа-
ват булото на
забравата да се
вдигне от тях
поне през април!
Опитвам се да направя
това сега, когато София
без всякакъв свян канди-
датства за Европейска
столица на културата
през 2017 година... И пред-
вижда - след многогодишна
летаргия - такова "лъска-
не" на най-ценните исто-
рически градини с използва-
не на нехарактерни за тях
материали и строителни
методи, че те ще загубят
историческия си облик. Бъ-
дещето не прощава на та-
кива управници. А Нацио-
налният институт за нед-
вижимо културно наслед-
ство със сигурност е зад-
рямал, още повече че в не-
го няма нито един ланд-
шафтен архитект...
Няма коментари:
Публикуване на коментар